14.3.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 76/43

1.1

Успехът на изследователската дейност и иновациите определя конкурентоспособността на Европа в световен мащаб, включително и въз основа на работните места, социалните услуги и благосъстоянието. Програмата „Хоризонт 2020“ обхваща предвидените за това, спешно необходими мерки за подпомагане от страна на ЕС. Международното сътрудничество с партньори в държави извън ЕС е един от нейните аспекти.

1.2

То има многобройни положителни въздействия върху съответния напредък на участващите в него партньори и върху международното разбирателство.

1.3

Ползата от него за Европа зависи обаче в решаваща степен от привлекателността на европейското научноизследователско пространство, както и от престижа и капацитета на съответните европейски университети, научноизследователски институти и предприятия, включително и МСП. Една от основните цели на стратегията „Европа 2020“ е да се създадат необходимите предпоставки за това в цяла Европа.

1.4

Толкова по-наложително е, следователно, в условията на настоящата финансова и икономическа криза да се прокара антициклична, европейска политика на подкрепа, а европейското научноизследователско пространство, неговите основи и неговото международно измерение да бъдат укрепени с помощта на всички финансови и структурни мерки, да станат привлекателни и да не бъдат подлагани на съкращения. С бюджета за „Хоризонт 2020“ не бива да се злоупотребява като разменна монета в конфликт на различни интереси.

1.5

Основна цел на рамковите споразумения със страните партньорки следва да бъде създаването на равни условия с взаимни права и задължения. Все пак партньорите в областта на сътрудничеството не бива да бъдат ограничавани от европейски правни норми повече, отколкото това е необходимо за европейските интереси. Творчеството се нуждае от свободно поле за изява!

1.6

В съответствие с принципа на субсидиарност би трябвало да се сключват споразумения за сътрудничество във връзка с проекти съответно от онези заинтересовани страни, които сами участват в тези проекти и съответно организациите, които отговарят за тях.

1.7

Големи изследователски инфраструктури и демонстрационни проекти могат да надхвърлят капацитета, а също и потенциала за ползване на отделна държава членка – и може би дори на целия ЕС – и следователно се нуждаят в дадения случай от пряко участие на Комисията.

1.8

Предпоставка за успеха на международните проекти за сътрудничество са надеждността, приемствеността и поддържането на резерви по време на целия период на осъществяването им. За това се необходими специални предварителни мерки. Освен това трябва да се гарантира и насърчава в достатъчна степен мобилността на участващите експерти.

1.9

Международното сътрудничество не е самоцел, а обединява служителите и трябва да се основава съответно на добавена стойност, която се очаква от него. То не бива да се превръща в политически инструмент на външната политика на Комисията.

1.10

Лайтмотив трябва да бъде собственият интерес на ЕС, както и укрепването на европейското научноизследователско пространство и на европейския потенциал за иновации. Ето защо подпомагани с европейски средства сътрудничества с партньори от все още развиващи се държави би трябвало да получават подкрепа приоритетно от предвидените за помощта за развитие бюджети.

1.11

За европейските партньори в областта на сътрудничеството съществен икономически недостатък е че все още не съществува патент на ЕС за защита на правата на интелектуална собственост. Комитетът призовава Парламента, Комисията и Съвета да подкрепят планираната инициатива за Европейски патент с единно действие и най-накрая да се излезе от безизходното положение. При това Европа би трябвало да въведе „привилегия на новостта“ (гратисен период).

1.12

Информация за прилагането на стратегическия подход следва да се получава без нови инструменти, а например от данни, събирани в рамките на европейския семестър.

2.1

В съобщението се представени основанията, стратегическите цели и някои практики на международното сътрудничество за изследователска дейност, развитие и иновации. Тук се има предвид сътрудничеството с партньори извън ЕС.

2.2

Споменатите цели са:

2.3

Новият стратегически подход към международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите следва да се характеризира с:

3.1

Успехът на изследователската дейност и иновациите определя конкурентоспособността на Европа в световен мащаб, включително и въз основа на работните места, социалните услуги и благосъстоянието. Програмата „Хоризонт 2020“ обхваща предвидените за това, спешно необходими мерки за подпомагане от страна на Европейската комисия. Международното сътрудничество е един от аспектите на програмата „Хоризонт 2020“.

3.2

Международното сътрудничество в изследователската дейност и иновациите има многобройни положителни последици върху съответния напредък на участващите в него партньори и върху международното разбирателство. Това е така не само в рамките на европейското научноизследователско пространство, но и в глобален план и следователно се отнася и до обсъжданата тук тематика. Комитетът потвърждава своите предходни препоръки по тази тема (1).

3.3

Ето защо Комитетът приветства новото съобщение на Комисията и подкрепя по същество неговите цели и аргументи.

3.4

Преговорните позиции на Европа при започващи партньорства, както и ползата от международното сътрудничество за ЕС зависят в решаваща степен от привлекателността на европейското научноизследователско пространство, както и от престижа и капацитета на съответните европейски университети и научноизследователски институти и от потенциала за иновации на предприятията, включително МСП.

3.5

Една от основните цели на стратегията „Европа 2020“ е да се създадат необходимите предпоставки за това в цяла Европа. Толкова по-наложително е, следователно, с оглед на настоящата финансова и икономическа криза да се прокара антициклична, европейска политика на подкрепа, следователно да не се извършват съкращения, а европейското научноизследователско пространство, неговите основи и международното му измерение да бъдат укрепени с помощта на всички финансови и структурни мерки и да станат привлекателни. Именно затова обаче бюджетът на „Хоризонт 2020“ трябва да бъде осигурен поне в предложения от Комисията размер. Ето защо Комитетът повтаря своя многократен призив към Европейския парламент и Съвета да не допускат ограничения в тази област и да не злоупотребяват с този бюджет като разменна монета в конфликтите на интереси.

3.6

Успешните изследователска дейност и иновации не процъфтяват в еднаква степен във всички държави членки. Комитетът повтаря многократния си призив в онези държави членки в рамките на европейското научноизследователско пространство, които понастоящем не разполагат с достатъчно отлични научноизследователски институти и центрове за иновации, този недостатък да бъде отстранен възможно най-бързо с помощта на структурните и кохезионните фондове, както и посредством успешна политика на подпомагане и икономическа политика да се благоприятства появата на много отлични изследователи и иновативно предприемачество. Само по такъв начин може да се осъществи полезната концепция „Работа в екип за високи постижения“ (2). Затова Комитетът призовава също и всички държави членки (и частния сектор –доколкото той е засегнат) от своя страна най-накрая да изпълнят целите на Лисабонската стратегия, които сега вече са възприети в стратегията „Европа 2020“, и да използват 3 % от БНП за изследователска и развойна дейност!

3.7

Заявената от Комисията цел е „пълна откритост на „Хоризонт 2020“ за участници от трети държави, което ще даде възможност на европейските изследователи да си сътрудничат с най-добрите специалисти от цял свят“. Тази възможност, разбира се, съществува (3) от много десетилетия и се използва интензивно. Следователно Комисията би трябвало да представи по-ясно изходното положение. Тя би трябвало да обясни с кои нови средства кои допълнителни свободи би искала да постигне в тази област и какво трябва наново да се проектира и наново да се подпомага.

3.8

От своя страна Комисията предлага като мярка за подкрепа, важна за успешното международно сътрудничество, да се сключват рамкови споразумения с потенциални страни партньорки. Според Комитета това би трябвало да се отнася на първо място за особено активните в областта на иновациите, успешни и ефективни индустриални държави. При това рамковите споразумения би трябвало да осигуряват – по аналогия на споразуменията за световна търговия – преди всичко равни условия с взаимни права и задължения. Все пак потенциалните партньори не бива да бъдат ограничавани от европейски правни норми още повече, отколкото това е необходимо за европейските интереси.

3.9

В рамковите споразумения трябва да се избягват всички ирелевантни възгледи и влияния и да се предостави достатъчно гъвкавост и поле за действие, за да могат да се сключват договори, които да съответстват възможно най-добре на отделните случаи и изходните им позиции. Творчеството се нуждае от свободно поле за изява!

3.10

Особено важни са достатъчните надеждност, приемственост и поддържането на резерви по време на целия период на проектите за сътрудничество. Това е нелека задача и са необходими специални предварителни мерки.

3.11

В съответствие с принципа на субсидиарност споразуменията за партньорство би трябвало да се сключват съответно от онези заинтересовани страни, които сами участват в тези проекти и съответно организациите, които отговарят за тях.

3.12

От своя страна Комисията би трябвало да участва пряко само в онези случаи (напр. при мащабни научно-технически проекти), в които потенциалът на отделна държава членка, отделно предприятие или отделна научноизследователска организация не е достатъчен, но тя би трябвало тогава да носи и съответната отговорност. Комитетът припомня (4), че особено големите научноизследователски инфраструктури и демонстрационни проекти са тези, които могат да надхвърлят капацитета и потенциала за ползване на отделна държава членка – дори може би и на целия ЕС – и следователно се нуждаят от по-засилено участие от страна на Комисията.

3.13

От друга страна, повечето форми на международно сътрудничество се развиват посредством личните контакти на изследователи, научноизследователски групи, предприятия, включително МСП, или изследователски организации, които обикновено възникват на международни специализирани конференции или специализирани изложения и се поддържат там. Тези процеси на самостоятелна организация трябва да бъдат осъзнати, признати и да се използват и да се стимулират по-категорично. Комитетът изразява съжаление, че многократните му препоръки в тази област досега не са намерили видим отзив от страна на Комисията.

3.14

Адекватната мобилност на специалистите, участващи в проектите за сътрудничество, е предпоставка за успеха. Този аспект би трябвало да бъде разработен от страна на Комисията в дадения случай по аналогия на разпоредбите и моделите за подпомагане на вътрешната мобилност в Европа.

3.15

Комитетът е обезпокоен (точка 5 от съобщението на Комисията), че Комисията би могла да превърне международното сътрудничество в политическа самоцел или в инструмент на външната политика на Комисията. Сътрудничеството обаче не е самоцел, а изисква допълнителни усилия, които се оправдават най-вече с увеличаването и допълването на знания и умения, както и с приходите от иновациите. Ето защо проектите за сътрудничество не би трябвало да обхващат повече сътрудници,отколкото е необходимо за приноса но добавена стойност.

3.16

При това не става въпрос само за приоритетите при разпределянето на средствата, а и за административната тежест. Въпреки че бюрокрацията в Европа, свързана с „Хоризонт 2020“, може да бъде евентуално намалена посредством обявените мерки за опростяване (5), тя се нуждае както досега от значителна част от работната ръка, представлявана от научните работници и изследователите. Ако това бъде допълнено с вероятно твърде формални процедури за сътрудничество на световно равнище, съществува опасност от нов бюрократичен балон.

3.17

Друго колебание съществува по отношение на използването на, за съжаление, все още малкото финансови средства на „Хоризонт 2020“. Докато се вливат в трети държави извън ЕС, те автоматично ще бъдат изтегляни от употреба вътре в рамките на европейското научноизследователско пространство. Тук във всички случаи е необходимо внимателно претегляне на приоритетите, включително с оглед на значителната необходимост от наваксване от страна на държавите членки на ЕС. Следователно такива форми на сътрудничество, които основно имат характеристики на помощ за развитие, би трябвало да бъдат подпомагани предимно от бюджета, предвиден за помощ за развитие.

3.18

В съобщението на Комисията се разглежда също и въпросът за интелектуалната собственост и се представя като основание за „европейски“ процедури. По отношение на фундаменталните изследвания на първо място става въпрос за определянето на времевите приоритети за нови открития или познания. Но още в прехода към прилагане съвсем естествено възниква въпросът съответно за възможността за патентоване на евентуално откритие.

3.19

Тук от десетилетия забира една европейска рана: все още не съществува общностен патент на ЕС! Това води за всички предприятия в ЕС и по-специално за МСП или до много по-големи разходи спрямо тези на техните партньори в областта на сътрудничеството извън Европа (напр. в САЩ), или дори и до отказ от патент, следователно и до загуба на патентна защита. Комитетът призовава Парламента, Комисията и Съвета (6) изцяло да подкрепят планираната за близкото бъдеще инициатива за Европейски патент с единно действие и най-накрая да се излезе от безизходното положение. Той приветства свързаните с това резолюции на Европейския парламент (7). При това Европа би трябвало да въведе и „привилегия на новостта“ (гратисен период) (8).

3.19.1

Освен това би трябвало отново да се обсъдят и оценят разпоредбите относно интелектуалната собственост в международните съвместни технологични инициативи (Joint Technology Initiatives).

4.1

Според предложението на Комисията списъкът на държавите, които се считат за допустими за автоматично финансиране, ще бъде ограничен, като настоящият критерий за подбор, който се основава единствено на БНД на глава от населението, бъде допълнен с още един критерий, основаващ се на общия БВП, като ще се изключват държави над определен праг.

4.1.1

Според Комитета тези критерии би трябвало да бъдат по-диференцирани. Основният критерий за субсидирано от страна на ЕС сътрудничество с избрани граждани на държави извън ЕС следва да бъде най-вече специфичният интерес и съответно потребността на европейски организации, предприятия и МСП, учени и изследователи и свързаното с това придобиване на ноу-хау. На преден план трябва да стои подпомагането на европейското научноизследователско пространство. Дори когато за даден проект е необходимо участието на реномиран експерт от държави с по-висок БВП, той би трябвало да може да бъде подпомаган само ако не съществуват други възможности за използване на неговите умения и знания за интересите на Европа. Основен лайтмотив трябва да бъде собственият интерес на ЕС!

4.2

Според Комисията за прилагането на стратегическия подход е необходима обективна информация. Комитетът приветства направеното устно заявление от страна на представители на Комисията, че не се предвижда никаква допълнителна тежест за предложеното в съобщението статистическо проучване и събиране на данни, а че за тази цел Комисията ще използва вече налични източници. Комитетът препоръчва например да се използват данни, събирани в рамките на европейския семестър (9), за да се избегне допълнителното натоварване за предприятията и изследователите.