14.3.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 76/20

1.1

Европейският икономически и социален комитет със задоволство се възползва от възможността да представи своята позиция относно предложението на комисията на Европейския парламент по заетост и социални въпроси за стартиращия през 2013 г. пилотен проект за „Европейски социален знак“. Междувременно обаче ситуацията се промени, тъй като текстът на комисията на Европейския парламент по бюджети от 4 октомври 2012 г. беше приет без да се споменава този пилотен проект.

1.2

По принцип ЕИСК подкрепя намерението за укрепване на социалното измерение в Европа и за признаване и поощряване на поемането на социална отговорност от предприятията (корпоративна социална отговорност - КСО). Комитетът обаче държи особено да посочи, че социалните права по никакъв начин не трябва да се заменят от поемането на социална отговорност от предприятията (КСО), тъй като те са гарантирани от национални и международни инструменти, в рамките на които социалният диалог е основен елемент.

1.3

Поради това като първа стъпка в това предложение трябва да се внесе по-голяма яснота относно добавената стойност, графика и насочеността му и те да бъдат свързани с политическите му цели. Тези цели са важни, но при сегашните обстоятелства те биха били постигнати по-ефективно най-вече чрез по-силно и по-добре прилагано законодателство в социалната област.

1.4

Освен това ЕИСК би искал да посочи, че макар и инициативата да е важна, трябва да се зададе въпросът дали предложението за европейски социален знак понастоящем не би било твърде сложно с оглед на сегашната криза, придружена от висока безработица и все по-голям брой фирмени фалити. Един социален знак за целите на КСО отразява само социалните дейности, които са доброволни – те обаче се различават поради различната законова уредба в отделните държави членки, тъй като европейското законодателство постановява само минимални стандарти. Би било погрешно да се въвеждат допълнителни мерки за предприятията, тъй като понастоящем съществува опасност от задълбочаване на различията вместо засилване на сближаването между предприятия с различен мащаб и между държавите членки в Европа.

1.5

За да се избегне объркване, трябва обаче да се отчита какви паралелни инициативи се провеждат, като например социалният знак в областта на социалното предприемачество (тема на „Инициативата за социалното предприемачество“). Във връзка с това ЕИСК препоръчва да се заеме изчаквателна позиция и да се извлекат поуки от предстоящия преглед от страна на Комисията във връзка със социалния знак в областта на социалното предприемачество. В това предложение следва да се отчетат и други припокриващи се инициативи, като например новите отличия във връзка с КСО, зачитането на социалните съображения при възлагането на обществените поръчки и др.

1.6

ЕИСК счита, че е необходимо и в бъдеще да се предоставят повече доказателства за надеждността, легитимността и осъществимостта на един доброволен социален знак. За да може един нов знак да се ползва с доверие и да стане известен на европейско равнище, е необходима цялостна система за акредитиране и контрол, която трябва да се сравни с относителната полза от един нов знак. В този контекст преди да се разгледа въпросът за въвеждане на европейски социален знак, ЕИСК препоръчва да се направи подробен преглед на съществуващите в държавите членки системи на обозначения, да се определят най-добрите практики и да се извлекат поуки от провалилите се такива. Поради това ЕИСК препоръчва по-скоро да бъдат подобрени и разширени по обхват съществуващите системи на обозначения, като се включи в тях и социалната отговорност (в случаите, в които тя не е взета предвид).

1.7

Освен това следва да се разширят познанията за вече съществуващите системи и предприятията, които ги използват, и да бъде насърчено използването им от други предприятия, вместо да се въвежда нова система, към която потребителите и предприятията да трябва тепърва да привикват. Наред с това, следва да се обмисли, поне в средносрочен план, възможността за европейска комуникационна кампания във връзка с европейските обозначения, с цел да се засили степента на информираност сред потребителите и гражданите.

1.8

Въпреки това, в случай че в даден момент бъде създадено обозначение, за да се избегнат отклоненията, европейският социален знак не следва да се отличава прекалено много от международно признатите стандарти, а да добави измерение с типично европейски привкус, а именно – зачитането на социалните права.

2.1

Комисията на Европейския парламент по заетост и социални въпроси предложи през 2013 г. да се даде ход на пилотен проект „Европейски социален знак“, но текстът на комисията на Европейския парламент по бюджети във връзка с пилотните проекти за 2013 г. беше приет през октомври без да се споменава това предложение (1). С оглед на промененото положение, в настоящото становище ще бъдат представени най-вече предложения във връзка с предложения пилотен проект.

2.2

Основната идея на предложението е да се даде принос за една по-социална Европа, в която установените в социалната област и в трудовото право минимални стандарти се прилагат по-ефективно. Целта е да се създадат работни места, да се подкрепи младежката заетост и борбата с бедността чрез въвеждане на степенувана система за отличаване с „Европейски социален знак“.

2.3

В искането на Европейския парламент до ЕИСК във връзка с този въпрос се поставят най-вече следните въпроси: (а) влиянието и значението на знака в различните области на политиките, (б) кои видове предприятия биха проявили доброволен интерес, (в) възможностите за създаване на степенуван „социален знак“, (г) кои критерии трябва да бъдат изпълнени, за да бъде връчен знакът и (д) кои мерки биха били необходими за повишаване на информираността.

2.4

Съгласно предложението на Комисията по заетост, социалният знак трябва да е доброволен и безплатен. Той е предназначен за всички предприятия в ЕС и по-специално към малките и средните предприятия (МСП) (2) и най-малките предприятия (3). Целта е да се създаде една Европа с по-голяма отговорност, като във всички предприятия на ЕС се гарантират високи социални стандарти. С предложението се цели също хармонизиране на съществуващите системи за обозначения, както и изтъкване на потенциала за подобрения посредством скала за оценка. Целта е чрез списък на различните социалните критерии да се направи оценка на вътрешната социална отговорност на предприятията чрез връчване на различни степени на социалния знак.

3.1

ЕИСК счита за важен подхода, насочен към укрепване на социалното измерение и социалните ценности в Европа. Въпреки това трябва да се разгледат добавената стойност, моментът на представяне на това предложение и неговата насоченост, както и да се вземат предвид вече провежданите инициативи в свързани с това области. Ето защо от гледна точка на ЕИСК са необходими по-ясни аргументи за това каква е добавената стойност на една подобна инициатива, за кого е от полза тя и с какво може да допринесе за общностното законодателство.

3.2

ЕИСК посочи наскоро в своето становище относно „Корпоративната социална отговорност“ (4), че КСО е концепция, свързана с устойчиво развитие. В това становище ЕИСК подчерта необходимостта да се прави разлика между „социална“ (само на работното място) и „обществена“ отговорност (дейностите извън работното място).

3.3

Тъй като предложението на комисията на ЕП по заетост и социални въпроси за социален знак е свързано в контекста на това определение със социалната отговорност и се отнася до всички предприятия в ЕС, би трябвало да се вземе предвид и текущата работа на Комисията по стратегията на ЕС за корпоративна социална отговорност от 2011 г. (5), в която вече са засегнати подобни аспекти.

3.4

Както вече подчерта ЕИСК, е важно да се изтъкне, че КСО в никакъв случай не трябва да замества социалните права, гарантирани чрез законови актове или международни споразумения, за които отговарят най-вече държавите и правителствата. Много предприятия междувременно поемат доброволно по-голяма отговорност и поради това трябва да се подчертае, че поемането на по-силна социална отговорност следва да бъде приветствано и насърчавано отвъд обхвата на определената от закона отговорност. ЕИСК застъпва виждането, че всяко предприятие трябва да прилага правните инструменти, но освен това то трябва да намери свой собствен подход за поемане на социална отговорност. Един знак за целите на КСО крие опасността на преден план да се поставят не социалните иновации, а стремежът да се спазват изискванията за сертифициране.

3.5

Идеята за социален знак беше спомената още преди във връзка с дейността на Комисията по социалното предприемачество и ЕИСК разгледа тази тема в няколко становища (6). Още в съобщението „За Акт за единния пазар“ (7) се споменава за етични обозначения във връзка със социалните предприятия и социалното предприемачество. Тази инициатива беше последвана от водеща инициатива в съобщението на Комисията относно „Инициатива за социалното предприемачество“ (8), с цел да се подобрят възможностите на социалните предприятия да работят при същите условия като другите предприятия, да се конкурират с тях и да генерират растеж. Едно от предложенията в рамките на тази инициатива беше да се създаде публична система за обозначение и сертифициране, за да се създаде доверие у заинтересованите страни и да може да бъдат сравнявани различни видове обозначения за социалните предприятия в ЕС. Комисията планира освен това в близко бъдеще да извърши проучване с цел да се извърши преглед на социалното предприемачество, с което между другото трябва да се установи дали съществуват социални знаци за социалните предприятия и какви са те; освен това трябва да се определят други специфични характеристики, правила и модели за този специфичен вид предприятие.

3.6

Поради това ЕИСК е на мнение, че предстоящият преглед на социалните предприятия, който се споменава в инициативата за социалното предприемачество, трябва да бъде извършван предварително и отделно от изготвянето на по-всеобхватно определение на социалния знак за предприятията. По мнение на ЕИСК тази започната дейност трябва да бъде приключена преди да се обмисли създаването на по-всеобхватно определение, тъй като прегледът на съществуващите обозначения за социалното предприемачество би могъл да даде ценни индикации за възможностите и ползата от по-всеобхватен знак. Наред с това, преди да бъде даден ход на нови инициативи, трябва да се даде възможност да окажат своето въздействие други свързани с тази област инициативи например по-силното зачитане на социалните съображения при възлагането на обществените поръчки, новите отличия във връзка с КСО и секторните платформи, отнасящи се до обозначенията за социалните предприятия.

3.7

ЕИСК подчертава, че трябва да се прави ясна разлика между предложението на Комисията на ЕП по заетост и социални въпроси (насочено към социалната отговорност на предприятията) и инициативата за социално предприемачество. Тъй като не се преследват същите цели, те трябва също така да бъдат разглеждани поотделно. Поради това ЕИСК призовава Комисията на ЕП по заетост и социални въпроси да използва евентуално друго наименование в своето предложение, за да се избегне по-нататъшно объркване на понятията. Това се обосновава също така от обстоятелството, че в областта на социалното предприемачество вече съществуват сертифицирани участници, които обозначават с това понятие дейността в областта на социалното предприемачество; пример за това е „Знакът за социално предприемачество“ (Social Enterprise Mark) (9).

4.1

С предложението за пилотен проект за социален знак се цели предприятията да бъдат насърчени да поемат по-голяма отговорност от тази, установена в законодателството. Въпреки че този подход е особено важен, все пак се поставя въпросът дали съответният социален знак не бил твърде сложен в сравнение с неговата относителна добавена стойност и с оглед на настоящата икономическа ситуация. Политическите цели на това предложение са създаването на нови работни места и борбата с младежката безработица и бедността. Всички тези области са приоритетни за Европа, но ЕИСК счита, че между тях и доброволния социален знак съществува твърде слаба и поради това не особено ефективна връзка. Напротив, според ЕИСК тези цели ще бъдат постигнати по-ефективно чрез по-силно и по-добре прилагано законодателство в тази област, както и чрез преразгледан и засилен отворен метод на координация в социалната област.

4.2

ЕИСК счита освен това за уместно да се посочи, че предложенията в тази област предполагат силни и конкурентоспособни предприятия, които генерират икономически растеж и по този начин и стабилни предпоставки за по-добри социални условия.

4.3

В предложението се предвижда постепенна и степенувана „система за оценка“, в рамките на която се определя степента на постигане на целта в съответствие с различни социални критерии, като например справедливо възнаграждение, социално осигуряване, здравни грижи, равенство между мъжете и жените, грижа за децата, работа от разстояние и др. С оглед на настоящата икономическа криза и значителните проблеми, пред които са изправени някои държави членки, ЕИСК изразява опасение, че тази степенувана система за оценка понастоящем би могла да крие опасност от задълбочаване на различията вместо засилване на сближаването между предприятия с различен мащаб и държавите членки в Европа. Една степенувана система за оценка не е подходяща, ако тя отговаря само на нуждите на многонационални големи предприятия, но не и на МСП и най-малките предприятия.

4.4

Освен това един знак е полезен, само ако е познат и признат. Поради това отличените със знака МСП и най-малки предприятия следва да бъдат обект на комуникационни кампании, които изтъкват тяхната ангажираност. Ето защо това, което се разглежда като социален напредък, трябва да се обсъди подробно от гледна точка на субсидиарността в тази област и от гледна точка на различните традиции и модели на националните системи за социална закрила и осигуряване. Този диалог трябва да бъде воден със социалните партньори и другите заинтересовани страни, като сдруженията на потребителите на равнище ЕС и на национално равнище.

4.5

В рамките на усилията на ЕС за улесняване на създаването и управлението на предприятия бяха предприети многобройни мерки за опростяване и за насърчаване на растежа, с цел да се избегне отслабване на социалната отговорност на предприятията, социалните права на работниците, възможностите за растеж на предприятията и тяхната конкурентоспособност. Въпреки че все още предстои да се направи немалко в областта на правата, ЕИСК изразява съмнение дали поемането на социална отговорност може да бъде ефективно подобрено посредством доброволна система. Освен това ЕИСК отбелязва, че един знак, дори когато е безплатен, изисква ресурси, които вече подложените на натиск по време на криза предприятия биха могли да използват за друго.

4.6

В рамките на усилията за подобряване на социалната отговорност трябва също така да се направи оценка на това на колко равнища дадено предприятие е отговорно за социалните права, например по отношение на сътрудничеството с доставчиците от трети страни. Без яснота за тази отговорност не може да бъде създадено доверие към знака. Във връзка с това трябва евентуално да се вземе предвид и влиянието върху търговията и вносителите.

4.7

Следва да се разгледа въпросът за легитимността на евентуалните стандартизирани обозначения. Предишният опит показва в повечето случаи, че инициативите от този вид, които са наложени отгоре или имат по-силен регулаторен характер рядко оказват решаващо въздействие върху потребителските движения или други заинтересовани страни, което е необходимо условие за постигане на някакъв ефект от знака. В това отношение справедливата търговия (10) е добър пример за това как потребителският сектор сам пое инициативата за създаване на обозначения; това би могло да служи за насока и в този случай. Следва да се разгледат по-подробно и примерите за системи на обозначения, които не функционират в достатъчна степен (11).

4.8

Важно е да се създаде доверие към новия знак. От гледна точка на потребителите сегашното положение е объркващо: има множество системи на обозначения, много от които са трудно разбираеми и не дават възможност човек да се ориентира в тях. Създаването на още една нова система и очакването, че потребителите ще вземат информирани решения, могат да се разглеждат като прекалени. Вместо да се въвежда нов социален знак, би могло да се обмисли разширяване на обхвата на сегашните системи на обозначения с включване на социалната отговорност (в случаите в които тя не е взета предвид). Същото важи и за възможността знакът да увеличи доверието на инвеститорите. Така например чрез инициативи в областта на социалните инвестиции Комисията изготвя насоки за по-добро докладване на социалните резултати от дейностите на предприятията - цел, която ЕИСК посочи като основен елемент на усилията за инвестиции в социалното предприемачество (12) и която би трябвало да се отчита и при тази инициатива.

4.9

Наред с това би трябвало да се разгледа въпросът за създаване на сложна система на европейско равнище, по-специално в социалната, техническата и практическата област. Вече съществуват отделни системи за сертифициране на социалните знаци в различни отношения, като повечето от тях са довели до по-голяма видимост на социалните въпроси и до по-добри предпоставки за присъствието им в предприятията (13). Във връзка с предложението на Комисията на Европейския парламент по заетост и социални въпроси следва да бъде взет предвид по-специално стандартът ISO 26000 (14), тъй той покрива повечето критерии в предложението и много предприятия вече са сертифицирани в съответствие с него. Освен това съществуват и много други, вече установени международни стандарти (15). Поради това във връзка с пилотния проект би трябвало да се направи оценка на добавената стойност на една нова система за етикетиране и съответно да се установи дали евентуално не би било по-добре да се разширят познанията за вече съществуващите системи, предприятията да бъдат насърчени да ги използват и те да бъдат подсилени, например чрез показатели за оптимизиране.

4.10

За да се избегнат отклонения, един европейски социален знак не следва да се различава прекалено много от международно признатите стандарти, а да добави измерение с типично европейски привкус, а именно – зачитането на социалните права.

4.11

Много от критериите, които се предлагат за основа на социалния знак, са включени в социалния диалог, в процеса на преговори, в рамките на който социалните партньори вземат решения, или в действащите национални правни разпоредби. Това означава, че не би било целесъобразно тези критерии да бъдат степенувани. ЕИСК би искал освен това да изтъкне, че в рамките на социалния диалог бяха насърчени и най-добри практики и установени насоки в тази област, тъй като отговорното предприемачество допринася за социалния диалог и го допълва.

4.12

Изготвянето на списък от социални критерии, които да са подходящи за всички видове предприятия, национални дадености и условия, е особено сложна задача. Понастоящем съществуват извънредно много национални системи и традиции по отношение на много от тези социални услуги, които надхвърлят обхвата на общите правни разпоредби, например относно видовете грижи, полагани за децата, родителския отпуск, здравното обслужване, минималните работни заплати и т.н. Ето защо във връзка с пилотния проект следва да се отчитат субсидиарността и съответно предложените критерии, за да се направи оценка на приложимостта на знака.

4.13

За създаването на доверие към знака трябва да се засили информираността не само на предприятията, инвеститорите и потребителите, но е необходима и функционираща система за наблюдение. Връчването на знака е само моментна снимка, която отразява колко ефективно едно предприятие изпълнява критериите в момента на представяне на своята кандидатура. Без независима институция за сертифициране, наблюдение и определяне на сроковете, свързани със знака, няма да бъде изградено нито доверие, нито постигнат социалният напредък, който е целта на знака. Във връзка с това трябва да бъде взета предвид опасността от злоупотреба и съответно от нередности, както и процедурата за изключване на предприятията. Подходящият контрол изисква ресурси и административен апарат. Ето защо трябва да бъде съпоставена очакваната социална добавена стойност спрямо увеличаването на бюрокрацията и сложността.

4.14

ЕИСК поставя въпроса доколко е подходящо създаването на нов знак, който да обхваща всички сектори и държави членки в Европа. Различните предприятия разполагат с твърде различни възможности за постигане на предложените цели, поради което органът, който извършва преценка, не би могъл да бъде еднакво справедлив към всички. Ето защо Комитетът се застъпва по-скоро за структуриране на част от по-цялостната концепция за КСО, в рамките на която предмет на знака ще бъдат различни дейности и процеси вместо самото предприятие.

4.15

Поради това ЕИСК изтъква, че целевата група на знака следва да участва в оформянето на евентуален пилотен проект в тази област в случай, че той бъде реализиран. Би било полезно да се направи проучване, за да бъдат изяснени ключовите елементи на социалния знак – неговото наблюдение, срокът на валидност, отнемането на знака, интервалите между извършването на оценка, показателите за оптимизиране и др. Наред с това с един евентуален пилотен проект следва да се цели оценка на осъществимостта и приложимостта на европейския социален знак, за да може по този начин да се постигнат желаните резултати.