19.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 393/11

—

Програмата на ЕС за правата на детето (2), която посочва като една от целите си постигането на високо ниво на защита на децата в света на цифровите технологии, като в същото време зачита правото им на достъп до интернет в полза на социалното и културното им развитие;

—

значението на програмите за по-безопасен интернет, чрез които от 1999 г. насам ЕС съгласува и подкрепя усилията за превръщане на интернет в по-безопасно място за децата, както и решаващата роля на центровете за по-безопасен интернет;

—

Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (3), чиито действия наред с другото имат за цел повишаване на медийната грамотност (4), по-специално компетентността в областта на цифровите технологии (5), приобщаването към цифровото общество, както и насърчаване на технологичните иновации и създаването на работни места, като по този начин се допринася за цифровия единен пазар;

1.

все така актуалните заключения на Съвета от 2011 г. относно защитата на децата в света на цифровите технологии (6), в които държавите членки, Комисията и секторът бяха приканени да предприемат действия за създаването на безопасна интернет среда за децата, както и да вземат необходимите мерки за борба с незаконното съдържание, като например изображения със сексуално насилие над деца;

2.

приемането на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (7), която държавите членки трябва да изпълнят;

3.

че тъй като заключенията на Съвета от 2011 г. и Директива 2011/93/ЕС обхващат действия предимно по 3-тия и 4-тия стълб на европейската стратегия за по-добър интернет за децата, основен акцент в настоящите заключения ще бъдат въпросите по 1-вия и 2-рия стълб на европейската стратегия;

4.

че настоящите заключения, както и тези от 2011 г., са взаимно допълващи се и представляват цялостен отговор на Съвета на предложената от Комисията европейска стратегия;

1.

създаването по инициатива на Комисията на „Коалиция за превръщане на интернет в по-добро място за децата“ и работния ѝ план за осигуряване на напредък и резултати в пет области на действие (средства за сигнализиране, подходящи за възрастта на потребителя настройки за поверителност, класификация според съдържанието, родителски контрол, премахване на материали, свързани с насилие над деца) (8);

2.

предложенията на Комисията за регламент за създаване на Механизъм за свързване на Европа (9) и регламент относно насоки за трансевропейските телекомуникационни мрежи (10), в които се предвижда финансиране за инфраструктура за по-безопасни интернет услуги както на европейско, така и на национално равнище;

3.

предложенията на Комисията за регламент за установяване на „Хоризонт 2020“ (11), в който се предвижда финансиране за научни изследвания наред с другото в области, свързани с взаимодействието между децата и интернет, и за регламент за създаване на „Еразъм за всички“ (12), в който се предвижда финансиране за инициативи за медийна и цифрова грамотност в областта на образованието;

4.

призива на Комисията към държавите членки да определят национален „цифров шампион“, чиято дейност е насочена към утвърждаване на ползите от приобщаващо цифрово общество (13);

5.

работата, извършена в Съвета на Европа в рамките на стратегията му за управление на интернет (2012—2015 г.), по отношение на защитата и предоставянето на права на децата онлайн;

6.

изключително положителните резултати и практики на съществуващите проекти на национално равнище, които работят за сходни цели, като например създаването на качествено съдържание онлайн за децата или защитата на малолетните и непълнолетните, например чрез средства за контрол, осведомяване и предоставяне на права;

1.

в качеството си на интерактивно и повсеместно средство интернет предлага много възможности за развиването на медийна грамотност, по-специално компетентности в областта на цифровите технологии, което способства за критично мислене, аналитични умения, иновации и творчество. Развиването на медийна грамотност, по-специално компетентности в областта на цифровите технологии, е важно за безопасната адаптация на децата към постоянно променящите се нови технологии и в най-общ план за оформяне на техния свят по безопасен и творчески начин;

2.

недостатъчните инвестиции в политиките, свързани с децата, могат да окажат сериозен дългосрочен ефект върху обществото ни (14), като това подчертава необходимостта от съобразяване с конкретните нужди и уязвимостта на децата, когато са онлайн, и от превръщане на интернет в място за възможности за всички европейски деца, независимо от етническия, културния и социалния им произход, и за всички деца с увреждания и специални потребности с цел да се намалят съществуващите понастоящем различия в областта на цифровите технологии;

3.

е важно да се координира провеждането на дейности по линия на европейската стратегия както на национално, така и на европейско равнище, като същевременно се насърчава взаимодействието между множество заинтересовани страни с участието по-специално на деца, държавни ведомства, компетентни институции, неправителствени организации и представители на сектора; като пример за засилено сътрудничество на европейско равнище може да се посочи осигуряването на непрекъсната и по-активна координация на работата във финансираната от ЕС мрежа от центрове за по-безопасен интернет в държавите членки;

4.

саморегулирането е важно, защото интернет е бързо променяща се среда, която изисква гъвкавост, за да се избегне ограничаването на неговия потенциал за растеж и способност за адаптация; за да бъде ефективно обаче, саморегулирането трябва да бъде предмет на независимо наблюдение и оценка, както и да бъде тясно съчетано с инициативи за повишаване на осведомеността и предоставяне на възможности;

1.

децата са изложени на интернет чрез все повече устройства и на много по-ранна възраст, но не намират достатъчно качествено съдържание, подходящо за тяхната възраст;

2.

изразът „качествено съдържание онлайн за децата“ следва да се тълкува като съдържание, което, освен че е привлекателно, подходящо за използване, надеждно и безопасно, е по някакъв начин от полза за децата — например като повишава техните знания, умения и компетентности със специален акцент върху творческите им способности, и по целесъобразност, като съдържание, в което рекламните или търговските съобщения са ясно разпознаваеми (15);

3.

наличието на качествено съдържание онлайн за децата може да засили по-доброто използване на интернет от децата и значително да улесни разпространението и активното използване на широколентов интернет в домакинствата в ЕС (16) и обратно;

4.

нарастващата осведоменост, доверие и увереност на потребителите (деца, родители и възпитатели) при използването на съдържание в различни държави и посредством различни устройства може да намали разпокъсаността на цифровия единен пазар, като същевременно се зачитат езиковите и културните особености на всяка държава членка;

5.

насърчаването, създаването и разпространяването на качествено съдържание онлайн изисква динамично и тясно сътрудничество между производителите на съдържание от публичния и частния сектор, експертите по безопасността на децата в интернет (например неправителствени организации и центрове за безопасност онлайн), доставчиците на интернет услуги и факторите за образоване на децата (например родители и учители), както и самите деца;

1.

да поощряват иновациите чрез използването на софтуер с отворен код и на открити стандарти за производството на качествено онлайн съдържание, създавано от деца и предназначено за тях, като подкрепят проекти и инициативи, включително разработването на оперативно съвместими платформи, позволяващи достъп до такова съдържание;

2.

да оценяват количествените и качествените аспекти на онлайн съдържанието чрез разработването на системи за класификация според възрастта и съдържанието (включително класификация, основана на удовлетвореността на потребителите и на оценки на експерти), които са надеждни и съпоставими между различните страни и устройства, като същевременно се допускат различия между държавите членки поради културните им особености;

3.

да разгледат начини за преодоляване на езиковата бариера при създаването на качествено съдържание онлайн, например посредством усъвършенстван машинен превод, като по този начин допринасят за изграждането на цифровия единен пазар;

—

за да могат децата да използват безопасно интернет, е необходимо, от една страна, да се разгледа въпросът за техническите средства, които осигуряват безопасно използване на интернет, и, от друга страна, да им бъдат дадени подходящи знания, умения и компетентности, за да могат да работят ефикасно и отговорно в интернет;

—

секторът на образованието, както и родителите, имат важната задача да съдействат на децата при използването на предлаганите от интернет възможности по ползотворен и творчески начин, както и при идентифицирането и справянето с рисковете, с които се сблъскват в интернет. Същевременно се признава и фактът, че самите учители и родители се нуждаят от подкрепа и обучение, за да следят не само бързите и непредсказуеми промени във виртуалния живот на децата, но и постоянно променящите се нови технологии;

1.

да ускорят прилагането на стратегии, целящи да включат в училищата обучение, свързано с безопасността в интернет и с компетентностите в областта на цифровите технологии, да насърчават използването на интернет във всички учебни предмети и във връзка с това да подпомагат адекватното обучение на учителите;

2.

да повишават придобиването от родителите и децата на компетентност в областта на цифровите технологии в контекста на самостоятелното и неформалното учене, включително в рамките на младежки организации чрез адекватно обучени лица за работа с младежта;

3.

да подкрепят активно участието на децата при разработването на национални и общоевропейски кампании за повишаване на осведомеността, на законодателство или други мерки и дейности, които оказват влияние върху заниманията на децата онлайн, като например продължат да оказват подкрепа на националните младежки работни групи, ръководени от центровете за по-безопасен интернет;

4.

да продължат да развиват медийната грамотност, по-специално компетентността в областта на цифровите технологии, и да насърчават повишаването на осведомеността на национално и общоевропейско равнище;

5.

да подкрепят публично-частни партньорства с цел повишаване на осведомеността и предоставяне на права на национално равнище и равнище ЕС, като се изтъкват предлаганите от интернет възможности и се достига до родителите и децата от всякакъв социален, етнически и културен произход, в това число децата в неравностойно социално-икономическо положение и децата със специални потребности;

6.

да продължават да предоставят факти и тълкуване на поведението на децата в интернет и на въздействието на услугите и технологиите върху начина на използване на интернет от децата;

7.

да подобряват средствата за родителски контрол, така че те да бъдат ефикасни при всяко устройство, да бъдат оперативно съвместими и налични на колкото се може повече езици, и да разработят стратегии за осведомяване на родителите за съществуването на средства за родителски контрол при зачитане на правата на децата на неприкосновеност на личния живот, на информация и на свобода на изразяването;

8.

да координират общо минимално стандартизирано сигнализиране на категории вредно съдържание и критерии за оценка на процедурите за сигнализиране, за да ги направят съпоставими, прозрачни и използваеми за различните страни и устройства;

9.

да предоставят необходимата подкрепа за създаване, разгръщане и наблюдение на ефективното сигнализиране на вредно съдържание и механизмите за последващи действия, да засилят сътрудничеството в рамките на сектора и с държавните ведомства, неправителствените организации и горещите линии и да гарантират използването на механизмите и съответните платформи и устройва, необходими за международно сътрудничество;

10.

да прилагат и изпълняват съществуващите инициативи за саморегулиране на онлайн рекламата и да ги актуализират съобразно новите форми на реклама.

11.

да въведе автоматични настройки за защита и да разработи и въведе ефективни начини за информиране на децата и родителите за техните настройки за защита онлайн;

12.

да разработи допълнителни инициативи за саморегулиране на онлайн рекламата;

1.

Коалицията за превръщане на интернет в по-добро място за децата да представи на Съвета своя окончателен доклад, очакван през януари 2013 г.;

2.

Комисията да предоставя редовно обратна информация и сведения за напредъка по действията, съдържащи се в европейската стратегия за по-добър интернет за децата, особено във връзка с определянето на показатели и извършването на оценка, така че да се оценява изпълнението на европейската стратегия;

3.

Комисията и държавите членки, без да се засягат преговорите по многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., да използват по подходящ начин съществуващите и бъдещите програми за финансиране от ЕС за постигане на целите на европейската стратегия за по-добър интернет за децата по всичките ѝ четири стълба, както и настоящите заключения.