19.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 393/1

1.

Заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ 2020“) (1), в които се поставя целта до 2020 г. да се намали делът на лицата със слаби основни умения (четене, математика и точни науки) до 15 процента.

2.

Резолюцията на Съвета от 20 декември 2011 г. относно обновената европейска програма за учене за възрастни (2), която има за цел подобряване на езиковата и математическата грамотност при възрастните и разширяване на предоставянето на възможности за учене на нискоквалифицираните европейци.

1.

Грамотността е компетентност, която има решаващо значение през целия живот и която дава на отделния гражданин възможността да развива способностите си за разсъждение, устно изразяване, критично мислене и емпатия, с което стимулира развитието на личността, повишава самочувствието, създава чувство за идентичност и дава възможност за пълноценно участие в едно общество и икономика, основани на знанието и цифровите технологии.

2.

Ниската грамотност пречи на икономическия растеж и намалява неговата устойчивост. Постигането на целта на ЕС за намаляване до под 15 % на дела на 15-годишните с ниски резултати при четене може да донесе значителни икономически ползи на държавите членки.

3.

Грамотността в повечето европейски държави запазва равнището си и броят на 15-годишните с недостатъчна грамотност е не по-малък от 1 100 000 (т.е. всеки пети) (6).

4.

Грамотността е пътят към всички бъдещи възможности за учене. Преодоляването на ниската грамотност е ефективен начин за борба с коренните причини за преждевременното напускане на училище, безработицата и ограниченото участие в ученето през целия живот за нискоквалифицираните.

5.

Повишаването на цифровизацията изисква все по-висока степен на грамотност, включително способността за критична оценка на текстове, работа с многообразни текстове, разбиране на изображения, сравняване и интегриране на различна информация. Освен това социалните медийни мрежи повишиха значението и видимостта на компетентностите за писане.

6.

Във всички европейски държави се наблюдава значителна разлика между резултатите от ученето на учениците в добро социално-икономическо положение и на учениците в неравностойно положение. В много държави — членки на ЕС, учениците от най-ниския квартил на социалния статус изостават с повече от две и дори с три години в сравнение с учениците от най-високия квартил, докато в няколко държави 15-годишните ученици в неравностойно положение се считат за функционално неграмотни.

7.

В резултатите на момчетата и момичетата при четене, измерени във възрастовата група на 15-годишните, се наблюдава значителна и все по-голяма разлика, равняваща се на около цяла година, като обуславящата причина за тази разлика е мотивацията.

8.

В областта на професионалното образование и обучение в някои случаи недостига подкрепата за подобряване на основните умения и за това да се разбере значението на грамотността във връзка с уменията за работа.

1.

Въпросът за грамотността не е само проблем на образованието, но и на личността, икономически, културен и социален проблем. Поради това, а и за да се създаде по-широка ангажираност, във всички инициативи за повишаване на грамотността трябва да бъдат включени редица фактори в обществото — в т.ч. дружества, медии, НПО, социални партньори, доставчици на неформално учене, културни институции, както и социалните и здравните служби и службите по заетостта на местно равнище.

2.

Създаването на среда на грамотност с цел насърчаване на четенето и повишаване на грамотността изисква по-голямо наличие и разнообразие на материали за четене в училищата, в библиотеките, в медийните центрове, както и на нетрадиционни места, а също и в дома, и освен това изисква по-силна подкрепа за семействата от най-ранна възраст. Необходимо е да се повиши осведомеността на родителите по този въпрос и относно решаващата роля, която те могат да изиграят за повишаване на грамотността на децата си и в подкрепа на мотивацията и ангажирането им в четене, както през ранното детство, така и по време на училищния им период.

3.

Спешно е необходимо да се повиши ефективността на мерките, които се предприемат от държавите членки, както и на равнище ЕС, с цел повишаване на грамотността сред децата и възрастните, по-специално сред тези в неравностойно социално-икономическо положение. Има данни, че програмите за ограмотяване в семейна среда са икономически ефективни и високо резултатни.

4.

Участието в качествено образование и грижи в ранното детство, което осигурява развитие на езиковите умения и стимулация посредством игри под ръководството на квалифициран персонал, е от съществено значение за намаляване на социално-икономическите различия и за това децата да получат солидна основа за по-нататъшния си живот.

5.

Персоналът в сферата на образованието и грижите в ранното детство и началните учители следва да притежават необходимите компетентности, за да откриват на ранен етап езиковите затруднения и затрудненията с ученето и да работят за преодоляването им.

6.

Когато е уместно, е необходимо да бъдат засилени педагогическите компетентности на началните учители по отношение на преподаването на четене и писане, например по отношение на педагогическата употреба на информационни и комуникационни технологии. Освен това подкрепата за учителите в средните училища, за да преподават грамотност по всички предмети, и когато е уместно, насърчаването на достъп до експертни препоръки за всички учители биха помогнали за консолидирането и постигането на по-нататъшен напредък.

7.

Въздействието на новите технологии върху грамотността не се оползотворява пълноценно от образователните системи. Преразглеждането на учебните материали и методи във връзка с все по-голямата цифровизация, както и подпомагането на учителите в използването на нови педагогически методи, може да засили мотивацията на учещите.

8.

Следва да се насърчава извършването на оценка на езиковите умения и грамотността на наскоро пристигналите мигранти, деца и възрастни, на езика(езиците) на държавата на пребиваване, а също и по-индивидуализираното подпомагане на тези групи. Може да се предоставя подкрепа и на езика по произход, когато се прецени, че е уместно и ресурсите го позволяват.

9.

Създаването на по-съгласувани учебни програми за грамотност, включително утвърждаването на грамотността като елемент от всички училищни програми и разработването на учебна програма за грамотност сред възрастните, следва да бъде подкрепено от ясно определени стандарти и инструменти за оценка по отношение на различните възрастови групи, както и от ефективен процес на осигуряване на качеството.

10.

Наблюдението на равнището на уменията на възрастното население и ангажирането на дружества, медии, НПО, социални партньори, културни институции, както и на социалните и здравните служби и службите по заетостта на местно равнище, следва да служат за основа на стратегиите, насочени към повишаване на осведомеността относно проблемите на грамотността в обществото като цяло.

11.

За разнообразието и подобряването на качеството на ограмотяването на възрастните се изискват: специализирано педагогическо обучение за преподавателите по грамотност за възрастни; учебни програми, тясно свързани с необходимите работни умения и подкрепени със съответните материали; подходяща продължителност и натовареност на курсовете; подпомагане с информационни и комуникационни технологии и методи за оценка.

1.

Да осигурят ефективна фактологична основа посредством наблюдения и събиране на данни, като се възползват максимално от съществуващите ресурси като проучванията PISA и PIAAC.

2.

Да разработят подходи за повишаване на грамотността, които съчетават специфичния принос на различните отговорни фактори, организации и органи, както в областта на образованието, така и извън него, като част от по-общите стратегии по отношение на уменията; и когато е уместно, да засилят сътрудничеството по инициативите за ограмотяване между местните, регионалните и националните органи, социалните партньори и представителите на преподавателите, родителите и възрастните учещи.

3.

Да насърчават приемането на мерки за повишаване на осведомеността на широка основа с оглед запазването на общественото внимание към въпроса за грамотността и да разчупят табуто относно слабата грамотност във всички възрасти. По-специално работодателите могат да получат повече информация за мотивационните и икономическите ползи от повишаването на грамотността на работниците и служителите им и могат да бъдат насърчени да предприемат подходящи за целта действия.

4.

Да насърчават развитието и изпълнението на програми за ограмотяване в семейна среда, по-специално в случая на семейства в неравностойно социално-икономическо положение, за да се подпомогнат родителите и другите членове на семейството да повишат както собствената си грамотност, така и тази на децата си.

5.

Да насърчават справедлив за всички достъп до висококачествено образование и грижи в ранното детство в качеството им на основен принос за преодоляване на социално-икономическите различия.

6.

С цел засилване на мотивацията на учещите да преразглеждат редовно учебните материали и методи във връзка с все по-голямата цифровизация и да се възползват повече от ресурсите за неформално учене. Да насърчават разработването на софтуер за училищата, за да се подпомогнат учителите да създават нови подходи за повишаване на грамотността.

7.

Да насърчават разработването на ясни указания относно компетентностите, от които се нуждаят учителите, за да преподават четене и писане, както в училищата, така и на възрастни учещи, като се насърчават индивидуалните подходи на преподаване в отговор на специфичните потребности.

8.

Да повишават осведомеността и познанията на учителите относно теоретичните основи на усвояването и преподаването на грамотност, за да им се даде възможност да откриват и преодоляват затрудненията на своите ученици с четенето и писането; както и да насърчават предлагането на експертни препоръки и когато е уместно, на подкрепа от специализирани учители.

1.

Да докладват за своите действия за повишаване на грамотността във всички възрасти и доколкото е възможно, за ефекта от тези действия в следващия съвместен доклад на Съвета и на Комисията относно изпълнението на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ 2020“) през 2015 г.

2.

Да използват съответните действия, набелязани в действащата Програма за учене през целия живот и бъдещата програма на ЕС в областта на образованието и обучението, както и ресурсите на Европейския социален фонд, за да подпомагат и разпространяват новаторски подходи за повишаване на грамотността в целия ЕС, както и да обогатят фактологичната основа за разработване на бъдещи политики. Без да се засягат резултатите от преговорите относно следващата многогодишна финансова рамка, да подпомагат повече стратегически и междусекторни действия по отношение на грамотността в бъдещата програма на ЕС в областта на образованието и обучението, за да стимулират иновациите и да подобрят ефективността на мерките на политиката.

3.

Когато е уместно, да осигуряват адекватното отразяване на въпросите на грамотността в процеса „Европа 2020“.

1.

Да подкрепи европейското сътрудничество по въпросите на грамотността, по-конкретно чрез развитието на европейска мрежа на организациите, работещи в тази област в държавите членки, с оглед насърчаване на транснационалното сътрудничество и оказването на подкрепа за развитието на национални политики за грамотност; както и да организира съвместно със заинтересованите държави членки седмица на тема „Европа обича да чете“ с цел повишаване на осведомеността на широката общественост по въпросите на грамотността в целия ЕС.

2.

Да представи през 2013 г. доклад относно сътрудничеството в областта на политиките за основните умения, като набележи ефективни политики за намаляване дела на лицата със слаби резултати по четене, математика и точни науки в целия спектър на ученето през целия живот и наблегне както на уменията, така и на компетентностите за четене и писане.

3.

Да направи необходимото инициативите на Комисията относно информационните и комуникационни технологии в образованието, както и по отношение на младите хора, да бъдат насочени изцяло към предизвикателствата и възможностите за цифровизация и нови технологии във връзка с грамотността.

4.

Да улесни установяването, анализа и обмена на добри практики във връзка с инициативите на политиката с цел повишаване на грамотността чрез всички подходящи средства, в т.ч. наличните инструменти в рамките на отворения метод на координация и новата страница на уебсайта Europa, посветена на грамотността.

5.

Да използва периодичното издание „Education and Training Monitor“, за да предоставя сравнителни данни и анализи на напредъка към изпълнението на критерия на „ЕТ 2020“ за основните умения, както и да укрепи фактологичната основа за разработване на политики за грамотност.

6.

Да използва новата рамка за сътрудничество с ОИСР (7) в сферата на образованието, за да се подобри осъществяването на наблюдение и събирането на данни на национално равнище.