29.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 295/31

—

да отмени Определението на Съда на публичната служба от 12 юли 2012 г. по дело F-22/11, Conticchio/Комисия,

—

да уважи исканията на жалбоподателката, направени в пръвоинстанционното производство,

—

при условията на евентуалност, ако уважаемият съд счете за подходящо или необходимо, да върне делото на Съда на публичната служба, за да се произнесе по исканията на жалбоподателката, направени в първоинстанционното производство,

—

да обяви, че жалбата във връзка, с която е постановено обжалваното определение, е напълно допустима и основателна без изключение,

—

до осъди ответника да заплати в полза на жалбоподателката всички направени от нея разноски, разходи и хонорари по делото както в пръвоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.

1.

Първото правно основание е изведено от „нарушение на принципа на добросъвестност, коректност и безпристрастност — липса на ясно посочване на нормативния обхват на някои разпоредби и практики, следвани от Комисията в отношенията ѝ със служителите“.

В това отношение жалбоподателката твърди, че съгласно обжалваното определение доводите ѝ са явно неоснователни като същевременно в определението се уточнява, че фишът за заплата за месец януари 2010 г. подлежи на обжалване, считано от датата, на която тя е узнала за положението си. Този фиш за заплата обаче не е решаващ акт, който може да се обжалва самостоятелно, тъй като не определя по окончателен начин положението на жалбоподателката към момента на пенсионирането. По същество съгласно постоянната съдебна практика тъй като фишът за заплата представлява административно решене със счетоводен характер, той сам по себе си не притежава характеристиките на увреждащ акт и следователно при липсата на други сигурни елементи не подлежи на обжалване. По този въпрос следва да се припомни, че системата SysPer 2 не е достатъчна, за да се определи размерът на бъдещите пенсионни права, подобно на системата „Calculette Pension“, която също се ограничава до това да предостави само приблизителни и неподлежащи на обжалване параметри. Г-жа Conticchio е могла да обжалва само съобщеното в писмена форма окончателно решение за отпускането и определянето на пенсионните ѝ права, тъй като едва от този момент тя е знаела със сигурност точния месечен размер на пенсията си.

2.

Второто правно основание е изведено от „нарушение на правото на съдебна защита и на правото на публичност на производството“.

Като приема, че разполага с достатъчно информация от документите по делото Съдът на публичната служба решава да приеме мотивирано определение без да продължи производството. Това решение нарушава правото на жалбоподателката на пълна съдебна защита. На г-жа Conticchio не е било признато правото да изложи съображенията си, нито ѝ е била предоставена възможност да изясни допълнително възможните основания за недопустимост и/или неоснователност на жалбата, като по този начин е нарушен принципът на справедлив съдебен процес. В това отношение следва да се припомни, че в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз е закрепено правото на добра администрация, разбирано като правото на всяко лице засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок. Това право включва и правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.

3.

Третото правно основание е изведено от „неоснователно обогатяване — нарушение на правото на справедлив съдебен процес“.

Жалбата не може да се счита за просрочена, тъй като във фиша за заплата не се съдържат данни за това правно основание. Жалбоподателката може да твърди, че е налице неоснователно обогатяване в полза на Комисията едва от момента, в който е получила решението за отпускане и определяне размера на пенсията, тоест 26 май 2010 г. Всъщност в нито един момент жалбоподателката не е знаела какъв е размерът на платените суми, тъй като никога не е получавала съответните съобщения от отговарящите за това служби на Комисията. Следва да се припомни също, че Комисията е получила актуализиран еквивалент на по-рано придобитите в INPS в Италия пенсионни права, като тези права са били прехвърлени към общностния пенсионен режим и по този начин е възникнало несъответствие между пенсията, получавана от жалбоподателката, и вноските, заплащани от нея по време на прослужените години. Така, администрацията най-напред е поискала опредени вноски, а след това е отпуснала пенсия за прослужено време и старост, която е по-ниска в сравнение с действително прослужените години, като по този начин самата тя се е обогатила неоснователно в ущърб на собствените си длъжностни лица.