22.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 143/94

—

В допълнение към целта за постигане на определено равнище на заетост в целия ЕС, в бъдеще следва да се определят измерими европейски изисквания и за специфични целеви групи като дълготрайно безработни, жени, възрастни хора и по-специално млади хора (борба с безработицата, подобряване на положението на младите хора на пазара на труда). Значителното изместване на формулирането на конкретни цели в областта на политиката за заетост на равнището на държавите членки засега няма особен успех.

—

Във връзка с това трябва да се помисли по-специално за показател за съществено намаляване на броя на онези младежи, които нито работят, нито завършват училищно образование или професионално обучение (т.нар. NEET – Not in Education, Employment or Training).

—

ЕИСК приветства предложението на Комисията относно т.нар. „гаранция за младежта“, според което държавите членки би трябвало да гарантират, че в рамките на четири месеца след завършване на училище всички млади хора ще имат работа, ще продължат обучението си или съответно ще бъдат включени в мерки за приобщаване към пазара на труда. Трябва да се формулират конкретни мерки за това в рамките на националните планове за реформа.

—

Държави с особено напрегната ситуация на пазара на труда по отношение на младежката заетост, които освен това трябва да прилагат принципи на бюджетни ограничения, би следвало да получат по-улеснен достъп до средства от фондовете на ЕС за мерки във връзка с „гаранцията за младежта“ (от опростяване на използването на средства до временно премахване на националното съфинансиране).

—

Въпреки напрегнатата бюджетна ситуация в държавите членки, трябва да се запази предоставянето на национални и европейски средства за образование и заетост на младите хора и дълготрайно безработните лица, и тези средства да се увеличат там, където е необходимо. Във връзка с това в новия финансов план след 2014 г. трябва да се гарантират достатъчно средства от ЕСФ, но и от други фондове на ЕС за инициативи, насочени към младите хора.

—

Във всички държави на ЕС условията за достъп до подпомагане за безработните младежи и дълготрайно безработните лица, които търсят работа или възможности за обучение, трябва да се преразгледат и съответно да се подобрят. Препоръчва се възприемането на съответни цели в националните програми за реформа.

—

ЕИСК съветва да не се приемат твърде голям брой непостоянни и безперспективни решения за интеграцията на младите хора на пазара на труда: вместо да се залага на рискова заетост и несигурни трудови договори, трябва да се прилагат мерки, които да гарантират, че временната работа и работните места с ниско заплащане и лошо социално осигуряване няма да се превърнат в обичайна практика.

—

ЕИСК препоръчва държавите членки да обърнат особено внимание на изграждането на приобщаващ междинен пазар на труда, на който с обществени средства да бъдат създадени подходящ брой адаптирани работни места, за да могат дълготрайно безработните лица да запазят трудовите си навици и да подобрят своите умения и знания. Това ще попречи на увеличаването на бедността сред работещите и ще позволи на тези хора да направят плавен преход към основния пазар на труда след края на кризата.

—

Що се отнася до инициативата на Комисията относно стажовете, ЕИСК подкрепя съответна европейска рамка за качеството, за да се благоприятстват работни места, насърчаващи ученето, при обвързващи договори. Трябва да се проучи възможността за частично възприемане на успешно прилаганата вече от дълго време в някои държави комбинирана система на обучение с обща и професионална подготовка.

—

за да проучи въпроса дали постигането на определените цели може за бъде ускорено на фона на сегашните тенденции на пазарите на труда и на форсираните понастоящем в ЕС политически мерки за преодоляване на кризата;

—

освен това се обръща внимание преди всичко на влошаващото се положение с младежката безработица, както и с дълготрайно безработните и се отправят належащо необходими политически препоръки.

—

на фона на кризата насоките не открояват в достатъчна степен борбата с безработицата като основен приоритет;

—

новите насоки се характеризират със значително по-слабо изразен европейски подход, като наред с няколко основни европейски цели формулирането на целите в областта на политиката за заетостта е оставено изцяло на държавите членки;

—

в допълнение към целите за постигане на определено равнище на заетост като цяло следва да се установяват и измерими изисквания на ЕС, включително и за специални целеви групи като дълготрайно безработни лица, жени, възрастни хора и млади хора;

—

има необходимост от изисквания на ЕС, наред с останалото, и по отношение на равенството между половете, борбата срещу дълготрайната безработица, трудови правоотношения с недостатъчна социална сигурност, както и срещу младежката безработица и бедността сред децата и младите хора;

—

насоките не съдържат никакви конкретни формулировки относно качеството на работата.

—

Младите хора и нискоквалифицираните лица бяха особено силно засегнати от растящата безработица по време на кризата, като и при двете групи още преди това равнището ѝ беше значително над средното.

—

Делът на безработните сред лицата с ниска степен на образование през второто тримесечие на 2011 г. е 16,3 %, докато при лицата със средно и висше образование той е съответно 8,6 % и 5,3 %.

—

Процентът на безработица се е повишил както при мъжете, така и при жените от всички възрастови групи. През второто тримесечие на 2011 г. той възлиза на 9,4 % и съответно 9,5 %. През първата фаза на кризата процентът на безработица срез мъжете се повишаваше по-бързо, тъй като в по-висока степен бяха засегнати отрасли, в които преобладават мъже (напр. преработвателната и строителната промишленост). През втората фаза по-рязко нарасна делът на безработните сред жените, тъй като вследствие на предприетите мерки за икономии бяха засегнати доминираните от жени отрасли (напр. услуги, публичен сектор).

—

Трудовите мигранти, сред които още преди кризата равнищата на безработица бяха по-високи от средните, са непропорционално силно засегнати от нарастването на безработицата. Процентът на безработица при тях възлиза на 16,3 % през второто тримесечие на 2011 г.

—

Дълготрайната безработица (над 12 месеца), която от статистическа гледна точка временно беше силно намаляла (в резултат на големия брой нови безработни), през второто тримесечие на 2011 г. достигна 43 % средно за целия ЕС, т.е. равнището си отпреди кризата. Страните, които бяха засегнати от кризата най-рано и най-силно (Испания, Ирландия, балтийските държави) отбелязват големи повишения спрямо 2008 г. В близко бъдеще тази група ще нарасне значително поради застой в търсенето на работна ръка.

—

Тревогата от младежката безработица се подхранва от два показателя: нивото на безработицата (8) и делът на младите хора, които нито работят, нито учат, нито се обучават (NEET), като стойностите и на двата показателя се покачиха. Показателят NEET е особено интересен, тъй като дава информация за положението на млади хора между 15- и 24-годишна възраст, които нито работят, нито учат, нито се обучават („Not in Employment, Education or Training“).

—

Между отделните държави членки са налице значителни разлики: най-добро е положението в Дания, Нидерландия, Словения и Австрия с равнища под 7 %, докато в Италия и България с равнища между 19,1 % и 21,8 % положението е особено трудно. Средното ниво за ЕС-27 през 2010 г. е 12,8 %. В резултат на кризата показателят NEET изглежда особено се е влошил в Испания, Ирландия, Литва, Естония и Латвия.

—

Младите хора, напускащи преждевременно училище, съставляват друга категория от лица, които поради ниската си степен на образование са с висок риск от безработица. Въпреки факта, че делът на преждевременно напускащите училище в някои страни (напр. Испания, Португалия, Естония, Латвия и Обединеното кралство) е намалял по време на кризата, средният процент за Европа в размер на 14,1 % продължава значително да надвишава целта на стратегията „Европа 2020“ за стойност под 10 % (9). Разликите между страните са големи: в Португалия и Испания техният дял възлиза на над 28 %, а в Малта преждевременно напускащите училище съставлява почти 37 %, докато този дял е под 5 % в Словакия, Чешката република и Словения (10).

—

Делът на жените, които работят на непълно работно време, значително надвишава този на мъжете със средно равнище от 31,6 % през второто тримесечие на 2011 г. спрямо 8,1 % при мъжете.

—

Равнището на заетост на непълно работно време сред младите работници се повишава в целия ЕС, като те са по-силно засегнати от това явление, отколкото работниците на средна възраст и по-възрастните работници.

—

Освен това заетостта на непълно работно време е нараснала по-значително и сред работниците с най-ниско образователно равнище.

—

По време на кризата заетостта на намалено работно време позволява на хората да запазят контакт с пазара на труда и ги поставя в добра стартова позиция за прехода към заетост на пълно работно време след кризата.

—

По време на кризата обаче сериозно се увеличи и броят на работниците, които не по свое желание са заети на непълно работно време  (12). В най-силно засегнатите от кризата страни (балтийските страни, Испания, Ирландия) равнището на недоброволната заетост на непълно работно време от 2008 г. до 2010 г. се повиши значително повече от средното. За жените заетостта на непълно работно време заради гледане на деца или нетрудоспособни възрастни продължава да е висока в много страни.

—

Специфичните разлики между отделните страни по отношение на временната заетост са значителни: докато в някои централно- и източноевропейски държави членки като Румъния, България, Литва и Естония равнището ѝ е под 5 %, в Португалия, Испания и Полша то достига 23-27 %.

—

Вероятността за временна заетост е значително по-голяма (2010 г.: 42,2 %) при млади работници (между 15 и 24 години). Това се отнася за почти всички страни. В много професии донякъде е естествено младите хора най-напред да работят на временен трудов договор. Често обаче това не е доброволно и е една от причините положението на младите хора на пазара на труда да се влоши драстично по време на кризата.

—

Освен това около 20 % от лицата с ниска квалификация са временно заети – дял, който е далеч по-висок отколкото този на работници със средна или висока квалификация (около 12-13 %).

—

Делът на недоброволно работещите на временен договор нарасна между 2008 г. и 2010 г. с около 2 %. Това явление се наблюдава особено често в Литва и Ирландия – две от най-силно засегнатите от кризата страни, както и в Чешката република, Дания и Великобритания.

—

За по-младите работници (от 18 до 24 години) съществува далеч по-голям риск от бедност въпреки трудовата заетост  (14), отколкото средно за групата на 25- до 64-годишните в редица държави членки на ЕС.

—

По подобен начин самотните родители, за които заетостта на непълно работно време често е неизбежна и слабо квалифицираните работници са непропорционално силно засегнати от явлението временна заетост или заетост на непълно работно време, а също така много по-често от средното работят на пълно работно време при ниско заплащане, което се изразява в по-висок дял на работещи бедни.

5.1.1

В насоките съществува показател за намаляване на броя на младите хора, които нито работят, нито завършват училищно образование или професионално обучение (NEET). Държавите членки диверсифицираха мерките в съответствие с различните особености на подгрупите на NEET, при което се отделя специално внимание и на хората в неблагоприятно положение (17), но въпреки това все още липсват конкретни цели за борба с младежката безработица и за подобряване на положението със заетостта на младите хора. ЕИСК повтаря искането си този централен аспект да намери много по-ясен израз в насоките, преди всичко чрез добавянето на измерими европейски изисквания относно младежката заетост: по-специално 1) задаване на цел за значително намаляване на младежката безработица, както и 2) максимален срок от четири месеца за активизиране на младите хора, търсещи работа или място за обучение. Фактът, че определянето на конкретни цели относно младежката заетост беше предоставено на равнище държави членки обаче не беше от голяма полза, тъй като само няколко страни формулираха съответни цели в своите национални програми за реформа (18).

5.2.1

ЕИСК отбелязва със задоволство, че неговото искане държавите членки да гарантират, че всички млади хора ще бъдат устроени на работа, ще продължат образованието си или ще станат обект на мерки за активизиране и приобщаване на пазара на труда в четиримесечен срок от напускането на училище, намери място във водещата инициатива „Младежта в движение“ под формата на предложение за „гаранция за младежта“ (19). В този контекст ЕИСК се присъединява безрезервно към изискванията на Комисията, съгласно които държавите членки незабавно трябва да установят кои са съответно пречките за това. В рамките на националните планове за реформа трябва да се формулират конкретни мерки за тяхното преодоляване. Ето защо в много държави ще бъде необходимо значително да се разшири предоставяната от обществените администрации по труда специфична подкрепа, при което трябва да се отдава повече внимание на групите в неблагоприятно положение (преди всичко и на лицата с мигрантски произход и ромите).

5.2.2

Във връзка с това към държавите членки се отправя призив да прилагат ефективно общите приоритети, договорени в насоките за заетостта, и по отношение на младите хора, както и да си поставят съответни амбициозни задачи и цели, към които наред с останалото спадат и балансирани мерки за повишаване на гъвкавостта и сигурността, насърчаването на професионалната мобилност, създаването на подходящи системи за социална сигурност за подпомагане на прехода на пазара на труда, както и насърчаване на предприемачеството и подходящи рамкови условия за запазването и създаването на работни места, по-специално в сектора на МСП.

5.3.1

За да може в краткосрочен план младежката и дълготрайната безработица да намалеят, ЕИСК призовава за специални мерки в областта на социалната, образователната и трудовата политика, особено във времена на напрегната бюджетна ситуация. В своята актуална инициатива „Възможности за младежта“ (20) Комисията посочи, че е необходима бърза помощ без бюрократични пречки преди всичко в онези страни, които са засегнати в най-голяма степен от младежката безработица (21). Държавите членки с особено напрегната ситуация на пазара на труда по отношение на младежката заетост и дълготрайната безработица, които освен това трябва да изпълняват изисквания за бюджетни ограничения, би следвало да получат по-улеснен достъп до средства от фондовете на ЕС особено за мерки във връзка с „гаранцията за младежта“, както и по отношение на инвестиции за създаването на работни места. Необходими са прагматични и гъвкави подходи и административно опростяване при използването на средствата, както и временно премахване на националното съфинансиране при получаването на средства от ЕСФ и други европейски фондове.

5.4.1

ЕИСК вече подчерта колко е важно въпреки преоценката на бюджетните приоритети, необходимостта от която възникна във всички държави на ЕС в резултат на икономическата криза, да се запази предоставянето на национални и европейски средства за заетост и образование на младите хора и дълготрайно безработните и тези средства да се увеличат там, където е необходимо (22). Във връзка с това ЕИСК призовава в новото финансово планиране след 2014 г. да се гарантират достатъчно средства от ЕСФ за инициативи, насочени към младите хора и дълготрайно безработните лица  (23). Освен това според ЕИСК би трябвало преди всичко да се провери по какъв начин и други фондове на ЕС могат да се използват за мерки в борбата с младежката и дълготрайната безработица.

5.5.1

Държавите членки на ЕС се различават значително по отношение на достъпа и обхвата на услугите на системата за социална сигурност не само по отношение на младите хора. В насоките за заетостта правилно се отправя призив към държавите членки да приспособят своите системи за социална сигурност и да не позволяват никакви пропуски по отношение на сигурността на по-гъвкавите пазари на труда. Това се отнася в еднаква степен за всички възрастови групи. Според ЕИСК обаче досега в повечето държави членки не се обръща достатъчно внимание на проблема с – както може да се установи – твърде ограничения достъп на младите хора до помощи при безработица (24). По време на кризата някои държави подобриха при определени условия достъпа до помощи при безработица за групи в неблагоприятно положение, включително и за младите хора. Тези мерки обаче бяха прилагани временно или са изложени на риск от прекратяване в рамките на планираните пакети за икономии.

5.5.2

ЕИСК призовава във всички държави членки да се преразгледат и съответно да се подобрят условията за достъп до подпомагането на безработните младежи и дълготрайно безработните, които са склонни да работят и търсят работа или възможности за обучение. Препоръчва се възприемането на съответни цели в националните програми за реформа. Това би бил значителен принос за борба с несигурното положение на много млади хора в прехода им към пазара на труда.

5.6.1

При 15- до 24-годишните не само безработицата е двойно по-висока от тази при възрастните, а също и делът на несигурните трудови отношения (в някои страни повече от 60 %), нарастването на нерегулираните обучения и стажове (преди всичко в южните страни (25)), както и работата на ниво, по-ниско от притежаваната квалификация. ЕИСК съветва да не се приемат твърде голям брой непостоянни и безперспективни решения за интеграцията на младите хора на пазара на труда: вместо да се залага на рискова заетост и несигурни трудови договори, трябва да се прилагат мерки, които да гарантират, че временната заетост и работните места с ниско заплащане и лошо социално осигуряване няма да се превърнат в обичайна практика за младите хора.

5.6.2

В редица становища ЕИСК изрази позицията си във връзка с необходимите области за действия по отношение на приспособяването в областта на образованието и квалификациите, за да се гарантира, наред с останалото, че младите хора придобиват професионалната квалификация, която се търси на пазара на труда (26). За да се премахнат съществуващите разминавания между предлагане и търсене на пазара на труда, предизвикани и от недостатъчните квалификации, ограничената географска мобилност или неподходящото заплащане (27), се отправя призив към образователните институции да ориентират адаптирането на своите учебни планове и към изискванията на пазара на труда, но също така се призовават работодателите да разширят каналите си за намиране на нови работници, както и властите – да инвестират в ефективни активни мерки на пазара на труда. Обучаващите се също носят собствена отговорност по отношение на бъдещата възможност за заетост.

5.6.3

Що се отнася до инициативата на Комисията относно стажовете, ЕИСК подкрепя съответна европейска рамка за качеството, която би трябвало да се популяризира и сред предприятията, за да се предлагат работни места, насърчаващи ученето, при взаимно обвързващи договори, особено за млади хора в неблагоприятно положение по отношение на образованието. Комбинираната система на обучение с обща и професионална подготовка дава положителни резултати в редица страни и съответно трябва да се проучи възможността тя да бъде приложена отчасти и в други страни.

5.7.1

ЕИСК предлага да се предприемат мерки за борба с младежката безработица в съответствие със следните основни принципи: подобряване на пригодността за заетост на младите хора чрез реформа на системите за общо и професионално образование, така че уменията да отговарят в по-голяма степен на изискванията на пазара на труда, включително партньорства между училището, бизнеса и социалните партньори; активни мерки на пазара на труда, включително по-голяма подкрепа и стимули за младите хора да започнат работа; преглед на въздействието на законодателството за защита на заетостта и подкрепа за младите предприемачи.

5.8.1

Продължаващата в резултат на кризата стагнация в търсенето на работна ръка води до повишаване на дълготрайната безработица, което поражда сериозни трудности при намирането на работа на пазара на труда, както и до нарастване на бедността въпреки трудовата активност. ЕИСК препоръчва държавите членки да обърнат особено внимание на изграждането на приобщаващи междинни пазари на труда, на които с обществени средства да бъдат създадени подходящ брой адекватни работни места. По този начин ще се гарантира, че дълготрайно безработните лица запазват връзка с трудовата сфера и подобряват своите умения. Това ще попречи на увеличаването на бедността сред работещите и ще позволи на тези хора да направят плавен преход към отворения пазар на труда след края на кризата.