11.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/29

—

подчертава, че успехът на новата европейска индустриална политика зависи от ефикасните политики в области като икономическите условия и управлението, конкурентоспособността, инвестициите и структурирането на финансовия сектор, иновациите и научните изследвания, енергетиката и ресурсите, Програмата в областта на цифровите технологии, новите квалификации и работни места и др.;

—

подчертава, че при преструктурирането на европейската промишленост следва да се предостави по-голяма гъвкавост на предприятията по отношение на техните стратегии за заетост в замяна на подходяща защита, предоставяща сигурност по отношение на доходите на работниците в секторите, които могат да бъдат засегнати, и да се предоставят възможности за преместване, преквалификация и подкрепа за самостоятелната заетост. Ученето през целия период на заетост на работниците е от основно значение за осигуряване на високо равнище на пригодност за заетост и за свеждане до минимум на времето, прекарано без работа, както и за осигуряване на предприятията на нов набор от умения, позволяващи им бързо адаптиране към промените на пазара. Местните и регионалните власти играят важна роля в координирането на тези действия. Наред с това е необходимо да се използва в по-голяма степен Европейският фонд за приспособяване към глобализацията за решаване на тези въпроси;

—

настоява за по-голямо участие на местните и регионалните власти в Европейския съюз в разработването и прилагането на стратегията „Европа 2020“ и постигането на изложените в Съобщението цели. Подчертава отново ключовата роля на местните и регионалните власти в Европейския съюз за насърчаване на индустриалната политика и икономическото развитие, предвид това, че те се намират най-близо до гражданите и познават структурата на промишлеността и проблемите на предприятията по места;

—

призовава държавите-членки и местните и регионалните власти да създадат териториални пактове на национално равнище за съвместно изготвяне и изпълнение на националните програми за реформи (НПР), както и за съвместна оценка на напредъка им, с цел координиране и съсредоточаване на усилията и политическите им програми за изпълнение на целите на стратегията „Европа 2020“, което несъмнено ще допринесе за постигането им.

Докладчик

г-н Patxi LÓPEZ (ES/ПЕС), президент („Lehendakari“) на Страната на баските

Отправен документ

„Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията - Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“

COM(2010) 614 окончателен

1.

приветства ангажимента на Европейската комисия за създаването на силна, конкурентноспособна и ориентирана към устойчив растеж европейска промишленост за постигане на икономическо възстановяване, изразен в съобщението „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията - Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“  (1) - една от седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“;

2.

подчертава, че успехът на новата европейска индустриална политика зависи от ефикасните политики в области като икономическите условия и управлението, конкурентоспособността, инвестициите и структурирането на финансовия сектор, иновациите и научните изследвания, енергетиката и ресурсите, Програмата в областта на цифровите технологии, новите квалификации и работни места и др.;

3.

призовава, в тази връзка, за по-добра интеграция и координация на водещите инициативи, които са част от стратегията „Европа 2020“;

4.

изразява съжаление, че тези седем водещи инициативи бяха предложени, без да се отчете въздействието им върху бюджета и нуждите за тяхното осъществяване;

5.

изтъква, че е важно да се оползотвори добавената стойност от действията в европейски мащаб за посрещане на световните предизвикателства и преследване на целите на стратегията „Европа 2020“, като се обединяват усилия и синергии чрез координиран подход на политики;

6.

отбелязва, че структурните промени, които се извършват навсякъде по света, сочат наличието на проблеми и предизвикателства от световен мащаб, които се разрастват бързо и засягат както държавите, така и местните и регионалните власти. Отчитайки обстоятелството, че светът се характеризира с все по-голяма отвореност и взаимна зависимост, е необходимо да се въведат инструменти за стратегическо и технологическо прогнозиране, с цел осигуряване на бърза и координирана реакция;

7.

припомня, че новите параметри на конкурентоспособността поставиха под въпрос ролята на икономиката на Европейския съюз в света и че е необходимо да бъде даден силен импулс на стратегията „Европа 2020“, за да възвърне икономиката на Европейския съюз своето място, където индустрията трябва да играе главна роля като фактор на растежа;

8.

подкрепя идеята за интегрирана устойчивост, включваща по балансиран начин икономическите, социалните и екологичните променливи. Опазването и възстановяването на околната среда, енергията, ефективното използване на ресурсите, както и социалните потребности, свързани със застаряването на населението и обслужването на нуждаещите се от грижа членове на семейството, представляват значителен потенциал за активизиране на икономиката. Процесът на стимулиране на промишлеността, който ще я направи конкурентоспособна на световно равнище, следва да бъде съвместим със социалното и икономическото развитие и с опазването на околната среда;

9.

призовава Европейската комисия да постави по-голям акцент върху различните равнища на развитие и върху коригирането на дисбалансите, които все още съществуват на територията на ЕС, във връзка с което индустриалната политика е един от инструментите, които могат да се използват. Позициите на държавите-членки и на регионалните и местните власти по отношение на петте цели на стратегията „Европа 2020“ се различават значително. Интензивността на въздействието на икономическата криза в тях също е различна;

10.

подчертава, че при преструктурирането на европейската промишленост следва да се предостави по-голяма гъвкавост на предприятията по отношение на техните стратегии за заетост в замяна на подходяща защита, предоставяща сигурност по отношение на доходите на работниците в секторите, които могат да бъдат засегнати, и да се предоставят възможности за преместване, преквалификация и подкрепа за самостоятелната заетост. Ученето през целия период на заетост на работниците е от основно значение за осигуряване на високо равнище на пригодност за заетост и за свеждане до минимум на времето, прекарано без работа, както и за осигуряване на предприятията на нов набор от умения, позволяващи им бързо адаптиране към промените на пазара. Местните и регионалните власти имат важна роля в координирането на тези действия. Наред с това е необходимо да се използва в по-голяма степен Европейският фонд за приспособяване към глобализацията за решаване на тези въпроси;

11.

настоява за по-голямо участие на местните и регионалните власти в Европейския съюз в разработването и прилагането на стратегията „Европа 2020“ и постигането на изложените в Съобщението цели. Съществуват местни и регионални власти, които притежават значителни правомощия и доказан опит в областта на икономическото и индустриалното развитие, както и в сферата на други политики, свързани пряко с конкурентоспособността. Фактът, че се намират най-близо до отговорните за вземането на решенията и до участниците в икономическата дейност, ги прави по-ефективни по отношение на управлението на публичните политики;

12.

подкрепя, в тази връзка, сключването на териториални пактове между регионите и държавите-членки, с цел да се поемат ангажименти за изпълнение на целите на стратегията „Европа 2020“. Координирането на цели, общи стратегии и финансиране в областта на индустриалната политики ще спомогне за постигането на по-голям икономически растеж;

13.

признава ролята на институциите, работещи за насърчаване на икономическото развитие (2) в регионите и градовете, като катализатори на промишлеността. Тяхната дейност е от основно значение за постигането на по-активно участие на предприятията, социалните институции и гражданите в индустриалната политика на ЕС;

14.

отправя искане към Европейската комисия да изготви график за всеки един от приоритетите, посочени в Съобщението, за да се улесни проследяването на изпълнението на новата индустриална политика;

15.

предлага Европейската комисия в сътрудничество с Комитета на регионите, да изготви процедура за периодично проследяване и оценка на напредъка при изпълнението на индустриалната политика с оглед на създаване на синергии и съвместно използване на ресурси за постигане на една и съща цел; в тази връзка отправя искане за разработване на качествени и количествени показатели за измерване на развитието на индустриалната политика, които да включват аспекти като създаването на работни места, конкурентоспособността, устойчивото развитие или напредъка по отношение на иновациите;

16.

приветства със задоволство решаващата роля, която инициативата отрежда на промишлеността в новия модел на европейски растеж, като ключов отрасъл на икономиката, отчитайки нейното огромно въздействие върху останалите икономически дейности;

17.

признава, че разбирането за промишлеността се променя и е достигнат етап от икономическото развитие, в който значение придобива т.нар. „дифузна“ или „нова“ промишленост, за чието развитие са необходими услуги с висока добавена стойност;

18.

отбелязва, че индустриалната политика трябва да надрасне отрасловия подход и да се трансформира в политика на конкурентоспособност, характеризираща се с по-обширен подход на активна подкрепа за предприятията, който се налага от новите условия на индустриална трансформация;

19.

подчертава, че ЕС следва да инвестира в областите с по-голям социално-икономически потенциал и отправя искане за по-категорична ориентация към интелигентно развитие на основаваща се на знанието икономика на ЕС, както и към стратегически инвестиции в НИРД и в образование, насочено, наред с другото, към науката и технологиите или нетехнологичните иновации;

20.

отбелязва, че промишлеността на ЕС зависи в голяма степен от суровини и енергийни ресурси, които стават все по-скъпи и по-оскъдни и зависят от международното политическо положение;

21.

отново подчертава, че една от основните цели следва да бъде отделянето на икономическия растеж от по-интензивното използване на ресурсите;

22.

счита следователно, че развитието на процеса за по-ефективно управление на тези ресурси, замяната на суровините и напредъкът в утвърждаването и използването на възобновяеми енергии трябва да се определят като стратегически предизвикателства на индустриалната политика на ЕС;

23.

припомня, че демографските тенденции ще бъдат свързани с нови модели на потребление. Застаряването на населението в развитите страни ще наложи нови изисквания по отношение на социалните обезщетения, но ще бъде също и източник на възможности в областта на промишлеността и услугите. Разрастването на средната класа в страните с нововъзникващи икономики ще бъде друг потенциален източник на възможности за развитие и иновации;

24.

признава ролята на страните с нововъзникващи икономики в новата геоикономическа карта, която се чертае в момента. Страните с нововъзникващи икономики придобиват нова роля на привлекателни пазари с висок растеж, но и на фактори с важна роля по отношение на новите потоци от преки инвестиции и нарастващото търсене на технологии и НИРД;

25.

изразява съгласие с неотложната необходимост от провеждане на структурни реформи във връзка с радикалните промени, които засягат бизнес средата, и които налагат появата на нов модел на конкуренция на световно равнище. В този модел, успоредно на възхода на страните с нововъзникващи икономики, решаващо значение ще имат технологиите и уменията, свързани с ИКТ, както и преходът към икономика с ниски въглеродни емисии;

26.

отправя искане да се премахнат пречките, които ограничават растежа на предприятията, и да се търсят решения и формули за сътрудничество и сдружаване между предприятията. Предизвикателствата, свързани с интернационализацията, иновациите или устойчивостта, не могат да бъдат решени, ако се разглеждат изолирано или без връзка помежду им;

27.

подчертава, че би трябвало да се създават възможности предприятията да постигат ефективност, като се специализират в определени ниши. Така би било възможно в ЕС да има мултинационални, нишово специализирани МСП. На практика специализацията е сред стратегическите аспекти, които ще имат възлово значение за повишаването на конкурентоспособността на предприятията: те ще трябва да разработват по-усъвършенствани продукти и услуги, ориентирани към по-специфични пазарни сегменти и осигуряващи по-висока добавена стойност;

28.

изтъква належащата нужда да се обучат и подготвят хора и да се създадат благоприятни и привлекателни условия за работа в индустрията на знанието, предвид съществуващите проблеми, свързани със заемането на работните места в стратегически за бъдещето области като научните изследвания и науката, инженерството, здравеопазването или математиката. Също така квалификациите, уменията и знанията на работниците трябва да се актуализират постоянно и да се насочват към търсенето в новите отрасли и технологии, което би било от полза не само за предприятията, но и за работниците, загубили работата си, за да могат бързо да се адаптират отново към новите отрасли и технологии;

29.

отбелязва също така, че е важно да се постигне напредък по отношение на многостранните способности и мултидисциплинарността, съчетани с подход, насочен към личностните умения, като работа в екип или отвореност към промяна, за да се постигне по-добро приспособяване към нуждите на промишления сектор;

30.

счита, че е необходимо нашата промишленост да развие „рефлекс за глобализация“, като се приспособява към новия контекст на международната конкуренция, който е променлив по своята същност. Глобализацията засили конкуренцията, като отвори пазарите за нови конкуренти, прилагащи нови способи, с които си осигуряват мобилност и достъп до информация;

31.

отбелязва, че глобализацията е предизвикателство за цялото общество, а не само за предприятията. За да могат европейските предприятия да заложат решително на интернационализацията и да бъдат конкурентоспособни на международно равнище, е необходимо хората, университетите, образователните центрове, научните и промишлените среди да възприемат един международен подход и да прилагат тази философия в своите стратегии;

32.

подчертава, че се получава фрагментиране на веригата за създаване на стойност, при което изпъкват предимствата на специфичните местоположения на всяка територия по отношение на различните етапи от производството или предоставянето на даден продукт или услуга;

33.

призовава за подобряване на достъпа и наличността на кредити, подкрепя създаването на Форума за финансиране на МСП и подчертава значението на посредническата дейност на банките и финансовите институции, изпълнявана по отговорен и прозрачен начин, който да осигури по-добра връзка между финансовата и реалната икономика;

34.

отправя искане за подобряване на функционирането на финансовите пазари чрез прилагането на ефикасни мерки, както и за продължаване на започнатата от ЕС работа за подходящо регулиране на финансовите пазари като начин да се противодейства на спекулата и уязвимостта на банковите системи с цел понасяне на системните рискове посредством постигане на по-добро равновесие и стабилност и повишаване на доверието, което пък би създало по-здравословни условия за бизнес;

35.

призовава за по-голямо сътрудничество между Европейската инвестиционна банка и местните и регионалните власти в Европейския съюз за повишаване на подкрепата за инвестициите в НИРД и иновациите на местно и регионално равнище;

36.

предлага да се изготви и осъществи план за конкурентоспособност на равнище ЕС, в който да се определят рамковите условия на ЕС в областта на индустриалната политика;

37.

подчертава отново, че конкурентоспособността е предизвикателство за цялото общество и за всички системи, които си взаимодействат в процеса на икономическо развитие, а не само за предприемаческите среди. Конкурентоспособността засяга хората, университетите, технологическите центрове, здравните услуги и др., както и всички сектори и производствени дейности;

38.

подкрепя в тази връзка развиването на систематичен подход към индустриалната политика, включващ различни политики, допринасящи за конкурентоспособността, което трябва да намери отражение и на национално, регионално и местно равнище. За подобряване на ефективността и производителността на европейската промишленост е необходимо позицията на ЕС по отношение на аспекти като транспорта, социалната защита и защитата на потребителите, финансовото посредничество, енергетиката, околната среда, единния пазар и търговските политики също да се подобри, а усилията да бъдат съгласувани и насочени към „веригата на конкурентоспособността“;

39.

счита следователно, че новата индустриална политика следва да насърчава междусекторния подход. През последните години се разпространи използването на всички формули, които насърчават сътрудничеството между предприемачите чрез клъстерни или междуклъстерни проекти, една от най-важните цели на които е да се групират и координират всички функции на веригата за създаване на стойност по видове инициативи, които трябва да се разглеждат като ефикасна регулаторна рамка, обхващаща цялата верига за създаване на стойност, без да се намесва в решенията на предприятията. Освен това, предвид пряката връзка на клъстерите с териториите, на които са установени, е важно да се отчете подчертано регионалното им измерение в конфигурацията на новата индустриална политика;

40.

заявява отново, че възстановяването на икономическия растеж и създаването на работни места ще зависят в голяма степен от подобряването на производителността, както в производствения сектор, така и по отношение по-специално на услугите, свързани с предприятията;

41.

подчертава важната роля на МСП в ЕС, които осигуряват 2/3 от работните места в промишлеността. Поради тази причина публичните политики в ЕС следва да се основават на принципа „мисли първо за малките“, за да се отговори конкретно на нуждите на МСП в качеството им на основни икономически участници в създаването на заетост и икономически растеж. Можем да бъдем конкурентоспособни, само ако нашите МСП са такива;

42.

призовава поради тази причина в съобщението да бъде отделено по-голямо внимание на ключовата роля на участниците в насърчаването на икономическото развитие, свързани с местните и регионалните власти, които предоставят по места жизненоважни услуги в подкрепа на успешната конкурентоспособност на МСП;

43.

препоръчва да се използват необходимите средства, за да се осигури ефикасно прилагане на „Small Business Act“ и подчертава, че последното му преразглеждане с право дава предимство на достъпа до финансиране на МСП и на интелигентното регулиране;

44.

изразява съгласие с необходимостта от създаване на условия за достъп на предприятията до възможно най-добрите услуги, което в голяма степен определя качеството на техните продукти и услуги, а оттам и на тяхната конкурентоспособност. Следва да се насърчават онези мерки, които подпомагат изграждането на капацитет и умения от страна на доставчиците на услуги за предприятията;

45.

подкрепя въвеждането на мерки за улесняване на развитието на иновацията и опростяване на управлението на предприятията и особено на МСП, чрез намаляване на административната и законодателната тежест, които се отразяват на конкурентоспособността на предприятията, и като се върви към разширяване на „проверките на състоянието“ в областта на индустриалната политика, както и тяхното по-често и повсеместно приложение в други, свързани с нея области;

46.

подчертава значението на въздействието и териториалното измерение на европейската индустриална политика за приспособяване на нейните цели към различните изходни условия, тъй като това е от основно значение за хармонично и сближаващо развитие и призовава за съгласуването на това съобщение с насоките, съдържащи се в съобщенията на тема „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (3) и „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (4);

47.

изразява съгласие с необходимостта от постигане на напредък по отношение на интелигентната специализация, с цел насърчаване на конкурентоспособността на индустриалната тъкан, и призовава местните и регионалните правителства да разработват собствени иновационни ниши. Интелигентната специализация е връзката между съобщението относно индустриалната политика и водещата инициатива „Съюз за иновации“;

48.

счита, че е необходимо да се даде тласък на интеграцията на инструментите за насърчаване на клъстерите в Европейския съюз, като се разработи единен подход, насочен към развитие и конкурентоспособност, който да надхвърля обмена на опит и да насърчава конкретни проекти от съвместно и партньорско естество. Равнището на Европейския съюз в този случай е ключов елемент за укрепване на транснационалното сътрудничество, което подпомага развитието на клъстери на световно равнище;

49.

отбелязва необходимостта да продължат да се осъществяват стратегически проекти на равнище ЕС в конкретни области, които да служат като двигатели по отношение на трансфера на технологии и създаването на синергии, като индустриалното развитие на „зелени“ автомобили, „енергийно ефективни сгради“ и „заводи на бъдещето“. Необходимо е този вид инициативи да бъдат развивани и задълбочавани в дългосрочна перспектива, тъй като чрез тях ще се докаже добавената стойност на Европейския съюз;

50.

счита, че чрез използване на иновативни обществени поръчки публичните администрации могат да действат като двигател на конкурентоспособността на предприятията. По този начин критериите за открита процедура биха мотивирали иновациите от страна на изпълнителите чрез приоритизиране на новаторски и устойчиви продукти или услуги, което би подобрило качеството и достъпността на публичните услуги. Във връзка с това обаче следва да се избягва допълнително административно натоварване, тъй като в противен случай именно за малките и средните предприятия няма да бъде привлекателно да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки;

51.

призовава държавите-членки и компетентните регионални и местни власти да постигнат напредък в насърчаването на предприемаческа култура в европейското общество и по-специално - сред младите хора. В образователните системи следва да се развиват програми за обучение, включващи насърчаването на предприемаческия дух, поемането на рискове, лидерството или творчеството сред ключовите личностни умения;

52.

подчертава, че в днешно време е изключително важно да се развиват умения, свързани с глобализацията, сред които основна роля имат владеенето на езици, готовността за професионална трудова мобилност или за развиването на нагласа за изграждане на открити отношения с представители на различни култури;

53.

предлага в Съобщението да бъдат застъпени в по-голяма степен стратегията по отношение на технологиите и стратегията по отношение на интернационализацията. Иновациите, технологиите и интернационализацията са три понятия, които по дефиниция се допълват взаимно и си взаимодействат и следва да бъдат положени усилия за разработване на съвместни политики;

54.

призовава да се подходи достатъчно амбициозно и конкретно към предстоящата подготовка на стратегията за подкрепа на интернационализацията на МСП. В тази стратегия следва да се отдели специално внимание на насърчаването на сътрудничеството между предприятията и на развитието на взаимовръзките, както и на създаването на междусекторни връзки;

55.

призовава Европейската комисия да приложи ефективно мерките, заложени в съобщението „Търговия, растеж и световни дела. Търговската политика като ключов елемент на стратегията „ЕС 2020“  (5), особено по отношение на програмата на преговорите в рамките на международните организации и задълбочаването на стратегическото сътрудничество. В този случай действията на равнище Европейски съюз са от ключово значение за увеличаване на влиянието на европейската индустрия в световен мащаб;

56.

споделя мнението на Европейската комисия относно стратегическото значение на политиката на конкуренция за конкурентоспособността на индустрията в ЕС и за лоялната конкуренция в единния пазар. Среда на справедлива конкуренция, която насърчава равните условия, стимулира предприятията да правят подобрения, за да бъдат конкурентоспособни и развива частната инициатива. От първостепенно значение е да се гарантира нейното функциониране и правилното ѝ прилагане от страна на държавите-членки и местните и регионалните власти;

57.

припомня обаче новата роля на публичния сектор, който следва да търси формули за публично-частно партньорство за финансиране на стратегически инфраструктури и мащабни инвестиции в производство. Публично-частното партньорство следва да се използва и за развитието на индустриалната политика, като се търсят допирните точки на интересите и се осъществяват конкретни проекти с европейско измерение, повишаващи ефективността на публичните разходи. Освен това формулите за публично-частно партньорство между различните равнища на управление и публичните институции биха допринесли за подобряване на координацията на политиките и намаляване на неефективността;

58.

приветства със задоволство визията за иновациите като централен елемент на стратегията „Европа 2020“ и стратегическото място, което им е отделено в рамките на водещата инициатива „Съюз за иновации“. Приоритетът „интелигентен растеж“ основателно е насочен към растеж, основаващ се на знания и иновации като един от трите основни стълба на икономическия растеж на Европейския съюз в бъдеще;

59.

отбелязва значението на разширяването и задълбочаването на концепцията за иновации, като изтъква необходимостта индустрията да съчетава иновациите, основаващи се на собствения ѝ опит, т.е. подхода „действие, използване и взаимодействие“ (Doing, Using and Interacting) с подхода „наука, технологии и иновации“, основаващ се на конкретни знания с научен и технологичен характер;

60.

изразява съжаление, че в съобщението не е отделено по-значимо място на нетехнологичните иновации като източник на конкурентни предимства. Истинските промени в бизнеса често са резултат на иновации от управленски и организационен характер в области като стратегия, процедури, маркетинг, организация на производството или отношения с доставчиците. Редица региони и територии, които заложиха на нетехнологичните иновации, постигнаха сериозен напредък в областта на конкурентоспособността;

61.

предлага, в тази връзка, в оценките на индустриалната политика да бъдат включени показатели за нетехнологични иновации;

62.

отбелязва, че знанията и креативността стоят в основата на иновациите и че предприятията следва систематично да включват и да управляват знанията и креативността във всичките си дейности;

63.

изразява съжаление, че в съобщението не се отчита решаващото значение на хората в новата индустриална политика, ако тя действително трябва да постави ефективна основа за постигане на балансиран растеж в дългосрочен план. В индустрия, основана на знанието, хората са тези, които осъществяват промените и предоставят конкурентно предимство на предприятията;

64.

счита, че научните изследвания, извършвани от университетите, технологичните и научноизследователските центрове, наред с теоретичната изследователска дейност, следва да се отворят и насочат в по-голяма степен към потребностите на пазара и към практическите ползи от резултатите от изследователската дейност;

65.

смята, че е необходима по-добра координация между научните изследвания и индустрията, за да бъде постигнат напредък в интелигентната специализация на териториите в областта на главните базови технологии, като нанотехнологии, микро- и наноелектроника, индустриални биотехнологии, фотоника, усъвършенствани материали и технологии за производство, както и да бъде насърчено създаването на транснационални мрежи и укрепено сътрудничеството на регионално, национално и международно равнище;

66.

отбелязва, че развитието на европейска индустрия, основана на иновациите и знанията, трябва задължително да бъде съпътствано от увеличаване на броя на получаваните от европейските предприятия патенти. В този случай е изключително важно предприятията и създателите да разполагат с ефективна система за защита на правата върху интелектуална собственост, която да позволи да се намалят разходите за достъп и да осигури по-добра правна защита срещу фалшификациите и пиратството. За целта е наложително да бъде опростена процедурата за получаване на патенти, да бъдат намалени свързаните с това разходи и да се хармонизира автоматичното признаване на патентите във всички държави-членки в съответствие с предложението за единен европейски патент;

67.

отбелязва, че ИКТ се превърнаха в решаващ фактор за повишаване на производителността на предприятията, и изразява съгласие с това, че е наложително да се насърчава тяхното ползване от МСП. Адаптирането и интегрирането на ИКТ ще повлияе върху конкурентния потенциал на европейските предприятия спрямо конкурентите от трети страни. Тези технологии насърчават работата в сътрудничество, обработването и обмена на информация и идеи, както и по-прекия достъп до пазара и клиентите;

68.

подчертава ключовото значение на подобряването на връзките между различните участници и на въвеждането на понятието „регионални иновационни екосистеми“ в стратегиите за регионално развитие. „Регионалните иновационни екосистеми“ предполагат развиването на мрежи и потоци за обмен на знания, добре установени на съответната територия организации и гъвкави организационни модели;

69.

препоръчва разработването на подход, който отчита в по-голяма степен нуждите на МСП при определяне на насоките, които трябва да са в основата на следващата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие на ЕС, насърчавайки участието им в съвместни европейски проекти;

70.

приканва Европейската комисия да отдели по-голямо внимание на регионалното измерение при изготвянето на общата стратегическа рамка за научни изследвания и развитие, която ще включва Рамковата програма и Програмата за конкурентоспособност и иновации, както и продължаването на пилотната дейност „Региони на знанието“, с цел укрепване на изследователския потенциал на европейските региони посредством транснационални клъстери;

71.

отбелязва отново необходимостта от развиване на благоприятна среда за повишаване на ангажимента на частния капитал за инвестиции в производството, свързани с иновациите и НИРД, което налага да се разработят механизми за финансиране, като рисков капитал или бизнес ангели;

72.

настоява обаче за по-точна система от показатели и цели, в която освен делът на разходите за НИРД в общите разходи на предприятията биха могли да бъдат включени и аспекти, свързани с подобрения на конкурентоспособността и производителността, тоест, ориентирани към измерване на резултатите от НИРД;

73.

счита, че ЕС трябва да оползотвори предимствата, които е развил за подобряване на конкурентоспособността на европейската индустрия: разполагаме със значителна технологична и научна база, с университети на високо равнище, както и с квалифицирана и специализирана работна сила. Разработихме единен пазар, който премахва пречките пред търговията и пред свободното движение на работниците. Освен това бяха създадени силни клъстери и мрежи за сътрудничество, а ЕС е пионер в прилагането на „зелени“ решения;

74.

отбелязва, че въпреки постигнатия напредък след създаването на единния пазар, все още не са използвани изцяло всичките му възможности в полза на устойчив и приобщаващ растеж. Единният пазар е икономическият двигател на Европейския съюз и окончателното му изграждане е от ключово значение за растежа и конкурентоспособността на нашата индустрия;

75.

приканва Европейската комисия и държавите-членки да отстранят пречките и недостатъците, които спират потенциала за развитие на единния пазар. В този смисъл признава, че Директивата за услугите позволи да се премахнат някои пречки в рамките на единния пазар във връзка с предоставянето на услуги и установяването в друга държава-членка. Европейската комисия следва да продължи да работи в тази насока, като включва местните и регионалните власти, които са основни участници на пазара на услуги;

76.

счита, че застаряването на населението, изменението на климата и опазването на околната среда са три от основните предизвикателства, пред които ще бъде изправен Европейският съюз през идните години;

77.

отбелязва, във връзка с това, че устойчивостта следва да се разглежда като ключова възможност за бъдещето на европейската индустрия, която несъмнено ще допринесе за създаването на повече нови работни места и предприятия с изразен новаторски и конкурентен характер;

78.

приветства намерението на Европейската комисия да постигне по-голяма обвързаност и последователност между изискванията по отношение на околната среда и целите на индустриалната политика като стъпка към по-ефективно управление на ресурсите в индустрията като цяло. Недостигът и поскъпването на стратегическите енергийни ресурси и суровините налагат индустрията да ги използва по-рационално чрез ефективност на потреблението, рециклиране и замяна с алтернативни материали;

79.

заявява отново, че консолидирането на „зелената икономика“ се налага както от необходимостта от ефективно използване на енергията, така и по-специално от нарастващото осъзнаване на необходимостта от повече екоиновации. Така ще бъдат разработени новаторски икономически дейности, от енергия от възобновяеми източници до нови материали, обединени от целта за създаване на икономика с ниски въглеродни емисии;

80.

счита за необходимо, обаче, държавите-членки и компетентните местни или регионални власти да възпитават отговорно поведение у потребителите, като ги насочват към етично и избирателно потребление, което предполага по-високи изисквания към предприятията по отношение на качество, информация и прозрачност. В този смисъл потребителите играят важна роля за стимулиране на конкурентния потенциал на предприятията и за възприемането на отговорни политики;

81.

приема със задоволство включването на корпоративната социална отговорност като елемент, който също допринася за конкурентоспособността и водещата позиция на индустрията на международно равнище, както се посочва в съобщението;

82.

подчертава, че местните и регионалните власти са запознати с местните условия и притежават умения за разпространяване на нови ценности и постигане на напредък по отношение на корпоративната социална отговорност. Европейската комисия следва да продължи да развива тази концепция и да се опира на местните и регионалните власти, които отговарят за нейното прилагане по места. В този смисъл е изключително важно да се прилага принципът на субсидиарност и политиките да се управляват на най-ефективното и най-близко до гражданите равнище на управление;

83.

призовава за интегриране в предприятията на нови модели на управление, засилващи участието на работниците като ключов елемент за подобряване на ефективността на всички промишлени процеси, а оттам и на конкурентоспособността, както и за предотвратяване на повишаването на несигурността на условията на труд в контекста на преструктурирането на индустрията;

84.

отбелязва обаче, че същевременно е необходимо да се постигне напредък по отношение на вътрешната гъвкавост на индустрията. Различните заинтересовани групи следва да реагират и да се приспособяват към променящия се икономически пейзаж, което означава, че организацията на производството следва да бъде приведена в съответствие с колебанията в търсенето и технологичното развитие;

85.

призовава, в този смисъл, за по-голяма гъвкавост на пазарите на труда в държавите-членки, основаваща се на диалог между социалните партньори и съпътствана от сигурни системи за социална защита, които да допринасят за икономическия растеж и социалното сближаване с повече и по-качествени работни места. Регулирането на пазарите на труда трябва да гарантира прехода между периодите на безработица и периодите на заетост, като предлага гаранции за икономическа сигурност, както и възможности за професионално обучение и ориентиране, с цел увеличаване на пригодността за заетост;

86.

подчертава отново ключовата роля на местните и регионалните власти в Европейския съюз за насърчаване на индустриалната политика и икономическото развитие, предвид това, че те се намират най-близо до гражданите и познават структурата на промишлеността и проблемите на предприятията по места;

87.

отправя искане към Европейската комисия и държавите-членки, съвместно с местните и регионалните власти да постигнат по-голяма координация и да възприемат интегриран подход за изготвянето на амбициозна индустриална политика, основаваща се на конкурентоспособността, която да се възползва от синергиите с останалите водещи инициативи, включени в стратегията „Европа 2020“;

88.

призовава Европейската комисия да подобри условията и управлението на индустриалната политика, като отдели по-голямо внимание на ролята на европейските местни и регионални власти в разработването и изпълнението на индустриалната политика. Тяхната близост до реалностите на предприятията и фактът, че разполагат с правомощия, включително законодателни, в областта на индустриалната политика, ги превръща в ключови фактори за икономическото развитие, тъй като това равнище е подходящо за прилагане на възходящ подход при политиките;

89.

призовава държавите-членки и местните и регионалните власти да създадат териториални пактове на национално равнище за съвместно изготвяне и изпълнение на националните програми за реформи (НПР), както и за съвместна оценка на напредъка им, с цел координиране и съсредоточаване на усилията и политическите им програми за изпълнение на целите на стратегията „Европа 2020“, което несъмнено ще допринесе за постигането им;

90.

подчертава ролята на местните и регионалните власти за постигането на напредък в териториалното сближаване и намаляването на икономическите и социалните различия. Местните и регионалните власти са основни действащи лица в разработването на подход по места, допринасящ за структуриране на индустриалната политика на териториално равнище в Европа.