14.11.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 332/1

---

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА

ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ — 2010 ФИНАНСОВА ГОДИНА

2011/C 332/01

СЪДЪРЖАНИЕ

Бележка, придружаваща консолидираните отчети

ЧАСТ I:

Консолидирани финансови отчети на европейския съюз и обяснителни бележки

Счетоводен баланс

Отчет за финансовия резултат

Таблица за паричните потоци

Отчет за промените в нетните активи

Бележки към финансовите отчети

ЧАСТ II:

Консолидирани отчети за изпълнението на бюджета на европейския съюз и обяснителни бележки

Отчети за изпълнението на бюджета

Обяснителни бележки към отчетите за изпълнението на бюджета

БЕЛЕЖКА, ПРИДРУЖАВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ

Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за 2010 г. са изготвени въз основа на информацията, представена от институциите и органите съгласно член 129, параграф 2 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз. С настоящото заявявам, че те бяха съставени в съответствие с дял VII от този Финансов регламент и със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.

От счетоводителите на тези институции и органи, които удостовериха нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския съюз и изпълнението на бюджета.

С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите на Европейската комисия, имам достатъчна увереност, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние на Европейския съюз във всички съществени аспекти.

ЧАСТ I

Консолидирани финансови отчети на европейския съюзи обяснителни бележки

СЪДЪРЖАНИЕ

Счетоводен баланс

Отчет за финансовия резултат

Таблица за паричните потоци

Отчет за промените в нетните активи

Бележки към финансовите отчети:

1.	Важни счетоводни политики

2.	Бележки към счетоводния баланс 28

3.	Бележки към отчета за финансовия резултат

4.	Бележки към таблицата за паричните потоци

5.	Условни активи и пасиви и други оповестени данни

6.	Финансови корекции и събирания

7.	Управление на финансовия риск

8.	Оповестяване на свързани лица

9.	Събития след датата на счетоводния баланс

10.	Консолидирани субекти

11.	Неконсолидирани субекти

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

млн. EUR
	Бележка	31.12.2010 г.	31.12.2009 г. (преизчислени стойности)
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ:
Нематериални активи	2.1	108	72
Имоти, машини и съоръжения	2.2	4 813	4 859
Дългосрочни инвестиции	2.3	2 555	2 379
Заеми	2.4	11 640	10 764
Дългосрочно предварително финансиране	2.5	44 118	41 544
Дългосрочни вземания	2.6	40	55
		63 274	59 673
ТЕКУЩИ АКТИВИ:
Материални запаси	2.7	91	77
Краткосрочни инвестиции	2.8	2 331	1 791
Краткосрочно предварително финансиране	2.9	10 078	9 436
Краткосрочни вземания	2.10	13 501	8 958
Пари и парични еквиваленти	2.11	22 063	23 372
		48 064	43 634
ОБЩО АКТИВИ		111 338	103 307
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ:
Доходи на заети лица	2.12	(37 172)	(37 242)
Дългосрочни провизии	2.13	(1 317)	(1 469)
Дългосрочни финансови пасиви	2.14	(11 445)	(10 559)
Други дългосрочни пасиви	2.15	(2 104)	(2 178)
		(52 038)	(51 448)
ТЕКУЩИ ПАСИВИ:
Краткосрочни провизии	2.16	(214)	(213)
Краткосрочни финансови пасиви	2.17	(2 004)	(40)
Задължения	2.18	(84 529)	(93 884)
		(86 747)	(94 137)
ОБЩО ПАСИВИ		(138 785)	(145 585)
НЕТНИ АКТИВИ		(27 447)	(42 278)
Резерви	2.19	3 484	3 323
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки (1)	2.20	(30 931)	(45 601)
НЕТНИ АКТИВИ		(27 447)	(42 278)
Вж. бележки 2.5.2, 2.9.2, 2.10.3 и 3.4.1 за информация относно преизчисляването на някои данни за 2009 г.

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

млн. EUR
	Бележка	2010 г.	2009 г. (преизчислени стойности)
ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ
Приходи от собствени ресурси и от вноски	3.1	122 328	110 537
Други оперативни приходи	3.2	8 188	7 532
		130 516	118 069
ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ
Административни разходи	3.3	(8 614)	(8 133)
Оперативни разходи	3.4	(103 764)	(102 504)
		(112 378)	(110 637)
ИЗЛИШЪК ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ		18 138	7 432
Финансови приходи	3.5	1 178	835
Финансови разходи	3.6	(661)	(594)
Движение на задължението, свързано с доходите на заети лица	2.12	(1 003)	(683)
Дял в нетния дефицит на съвместните и асоциираните предприятия	3.7	(420)	(103)
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА		17 232	6 887
Вж. бележки 2.5.2, 2.9.2, 2.10.3 и 3.4.1 за информация относно преизчисляването на някои данни за 2009 г.

ТАБЛИЦА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

млн. EUR
	Бележка	2010 г.	2009 г. (преизчислени стойности)
Финансов резултат за годината		17 232	6 887
Оперативни дейности	4.2
Амортизация на дълготрайни финансови активи		28	22
Амортизация		358	448
(Сторниране на) загуби от обезценка на инвестиции		0	(17)
(Увеличение)/намаление на заемите		(876)	(7 199)
(Увеличение)/намаление на дългосрочното предварително финансиране		(2 574)	(12 521)
(Увеличение)/намаление на дългосрочните вземания		15	(10)
(Увеличение)/намаление на материалните запаси		(14)	7
(Увеличение)/намаление на краткосрочното предварително финансиране		(642)	827
(Увеличение)/намаление на краткосрочните вземания		(4 543)	2 962
Увеличение/(намаление) на дългосрочните провизии		(152)	128
Увеличение/(намаление) на дългосрочните финансови пасиви		886	7 210
Увеличение/(намаление) на другите дългосрочни пасиви		(74)	(48)
Увеличение/(намаление) на краткосрочните провизии		1	(134)
Увеличение/(намаление) на краткосрочните финансови пасиви		1 964	(79)
Увеличение/(намаление) на задълженията		(9 355)	4 207
Бюджетен излишък от предходната година, взет като непаричен приход		(2 254)	(1 796)
Други непарични движения		(149)	54
Увеличение/(намаление) на задължението, свързано с доходите на заети лица		(70)	(313)
Инвестиционни дейности	4.3
(Увеличение)/намаление на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията		(374)	(464)
(Увеличение)/намаление на дългосрочните инвестиции		(176)	(284)
(Увеличение)/намаление на краткосрочните инвестиции		(540)	(239)
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ		(1 309)	(352)
Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти		(1 309)	(352)
Пари и парични еквиваленти в началото на годината	2.11	23 372	23 724
Пари и парични еквиваленти в края на годината	2.11	22 063	23 372
Вж. бележки 2.5.2, 2.9.2, 2.10.3 и 3.4.1 за информация относно преизчисляването на някои данни за 2009 г.

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

млн. EUR
	Резерви (А)		Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки (Б)		Нетни активи =(А)+(Б)
	Резерв на справедливата стойност	Други резерви	Натрупан излишък/(дефицит)	Финансов резултат за годината
САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2008 г.	41	3 074	(63 225)	12 686	(47 424)
Движение на резерва на Гаранционния фонд		196	(196)		0
Движения на справедливата стойност	28				28
Други (преизчислени)		(1)	28		27
Разпределение на финансовия резултат за 2008 г.		(15)	12 701	(12 686)	0
Бюджетен резултат за 2008 г., предоставен на държавите-членки			(1 796)		(1 796)
Финансов резултат за годината (преизчислен)				6 887	6 887
САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2009 г. (преизчислено)	69	3 254	(52 488)	6 887	(42 278)
Движение на резерва на Гаранционния фонд		273	(273)		0
Движения на справедливата стойност	(130)				(130)
Други		4	(21)		(17)
Разпределение на финансовия резултат за 2009 г. (преизчислено)		14	6 873	(6 887)	0
Бюджетен резултат за 2009 г., предоставен на държавите-членки			(2 254)		(2 254)
Финансов резултат за годината				17 232	17 232
САЛДО КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2010 г.	(61)	3 545	(48 163)	17 232	(27 447)

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

СЪДЪРЖАНИЕ

1.	Важни счетоводни политики

2.	Бележки към счетоводния баланс

3.	Бележки към отчета за финансовия резултат

4.	Бележки към таблицата за паричните потоци

5.	Условни активи и пасиви и други оповестени данни

6.	Финансови корекции и събирания

7.	Управление на финансовия риск

8.	Оповестяване на свързани лица

9.	Събития след датата на счетоводния баланс

10.	Консолидирани субекти

11.	Неконсолидирани субекти

1.   ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ

1.1   ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ПРАВИЛА ЗА СЧЕТОВОДНА ОТЧЕТНОСТ

Консолидираните отчети на Европейския съюз обхващат отчетите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия и Европейската общност за въглища и стомана (в ликвидация). Тези отчети се водят в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. (ОВ L 248, 16.9.2002 г.) относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на този Финансов регламент.

В съответствие с член 133 от Финансовия регламент Европейският съюз изготви своите консолидирани финансови отчети за 2010 г. въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които произтичат от международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС) или, при липса на такива, от международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). Тези правила за счетоводна отчетност, приети от счетоводителя на Комисията, трябва да се прилагат от всички институции и органи на ЕС, които попадат в обхвата на консолидацията, с цел да бъде установен единен набор от правила за счетоводна отчетност, оценка и представяне на отчетите с оглед на хармонизиране на процеса на съставяне на финансовите отчети и консолидация. Сметките се водят в евро въз основа на календарната година.

1.2   СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ

Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна на широк кръг ползватели. За ЕС като публичен сектор, целите по-конкретно са да бъде предоставена информация, полезна при вземането на решения, и да бъде показана отчетността на субекта за ресурсите, които са му поверени. Настоящият документ е съставен с оглед на тези цели. Член 124 от Финансовия регламент определя счетоводните принципи, които трябва да бъдат прилагани при съставянето на финансовите отчети:

—	принцип на действащото предприятие;

—	предпазливост;

—	последователност на счетоводните методи;

—	съпоставимост на информацията;

—	същественост;

—	некомпенсиране;

—	предимство на съдържанието пред формата;

—	счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване.

Изготвянето на консолидираните финансови отчети в съответствие с гореупоменатите правила и принципи налага ръководството да направи оценки, които оказват отражение върху отчетените суми за някои позиции в консолидирания счетоводен баланс и в консолидирания отчет за финансовия резултат, както и върху свързаните с тях оповестени данни за условните активи и пасиви.

1.3   КОНСОЛИДАЦИЯ

Обхват на консолидацията

Консолидираните финансови отчети на ЕС обхващат всички важни контролирани субекти (институциите и агенциите), асоциирани предприятия и съвместни предприятия, които на брой са съответно 43 контролирани субекта, 5 съвместни предприятия и 4 асоциирани предприятия. Пълният списък на консолидираните субекти е даден в бележка 10. В сравнение с 2009 г. обхватът на консолидацията е разширен с 3 контролирани субекта (една институция и две агенции), едно асоциирано предприятие и едно съвместно предприятие. Въздействието на добавките върху консолидираните финансови отчети не е съществено.

Контролирани субекти

Решението за включване на субект в обхвата на консолидацията се основава на концепцията за контрол. Контролирани субекти са всички субекти, чиито финансови и оперативни политики Европейският съюз има правомощието да управлява, пряко или непряко, така че да може да извлича полза от дейностите на тези субекти. Това правомощие трябва да е упражняемо в настоящия момент. Контролираните субекти са изцяло консолидирани. Консолидирането започва на първата дата, на която има наличие на контрол, и приключва, когато такъв контрол вече не съществува.

Най-често използваните показатели за контрол в рамките на Европейския съюз са: създаване на субекта с учредителните договори или вторичното законодателство, финансиране на субекта от общия бюджет, наличие на право на глас в ръководните органи, одит от Европейската сметна палата и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от Европейския парламент. Ясно е, че трябва да се извърши оценка на равнище субект, за да се прецени дали един или всички от изброените по-горе критерии са достатъчни, за да се породи контрол.

Съгласно този подход институциите (с изключение на ЕЦБ) и агенциите (с изключение на агенциите от бившия 2-ри стълб) на ЕС се считат за намиращи се под изключителния контрол на ЕС и поради това попадат в обхвата на консолидирането. Освен това Европейската общност за въглища и стомана в ликвидация (ЕОВС) също се счита за контролиран субект.

Всички съществени операции и салда между предприятията между контролирани субекти на ЕС са елиминирани, докато нереализираните печалби и загуби от операции между субектите не са съществени и затова не са елиминирани.

Съвместни предприятия

Съвместно предприятие е договорно споразумение, по силата на което Европейският съюз и една или повече страни („съдружници“) се заемат със стопанска дейност, подлежаща на съвместен контрол. Съвместен контрол е договорно уреденото поделяне на контрола, пряко или непряко, върху дадена дейност, съдържаща потенциал за предоставяне на услуга.

Участията в съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал, като първоначално се признават по себестойност. Делът на Европейския съюз в резултатите на неговите съвместно контролирани предприятия се признава в отчета за финансовия резултат на ЕС, а делът му в движенията на резервите се признава в резервите на ЕС. Първоначалният разход плюс всички движения (допълнителни вноски, дял в резултатите и в движенията на резервите, обезценки и дивиденти) образуват счетоводната стойност на съвместното предприятие в отчетите на ЕС към датата на счетоводния баланс.

Нереализираните печалби и загуби от операции между Европейския съюз и неговите съвместно контролирани субекти не са съществени и поради това не са елиминирани. Счетоводните политики на съвместните предприятия могат да се различават от тези, приети от Европейския съюз за подобни операции и събития при сходни обстоятелства.

Асоциирани предприятия

Асоциирани предприятия са субектите, върху които Европейският съюз има, пряко или непряко, значително влияние, но не и контрол. Приема се, че съществува значително влияние, ако Европейската комисия държи пряко или непряко 20 % или повече от правата на глас.

Участията в асоциирани предприятия се отчитат по метода на собствения капитал, като първоначално се признават по себестойност. Делът на Европейския съюз в резултатите на неговите асоциирани предприятия се признава в отчета за финансовия резултат на ЕС, а делът му в движенията на резервите се признава в резервите на ЕС. Първоначалният разход плюс всички движения (допълнителни вноски, дял в резултатите и в движенията на резервите, обезценки и дивиденти) образуват счетоводната стойност на асоциираното предприятие в отчетите на ЕС към датата на счетоводния баланс. Разпределенията, получени от дадено асоциирано предприятие, намаляват отчетната стойност на актива. Нереализираните печалби и загуби от операции между Европейския съюз и неговите асоциирани предприятия не са съществени и следователно не са елиминирани.

Счетоводните политики на асоциираните предприятия могат да се различават от тези, приети от Европейския съюз за подобни операции и събития при сходни обстоятелства. В случаите, когато Европейският съюз държи 20 % или повече от фонд за инвестиционен капитал, ЕС не се стреми да упражнява значително влияние. Такива фондове следователно се третират като финансови инструменти, категоризирани като обявени за продажба, и методът на собствения капитал не се прилага.

Неконсолидирани субекти, чиито средства се управляват от Комисията

Средствата на здравноосигурителната схема за служителите на Европейския съюз, на Европейския фонд за развитие и на Гаранционния фонд за участниците се управляват от Комисията от тяхно име, но тъй като тези субекти не се контролират от Европейския съюз, те следователно не се консолидират в неговите отчети — вж. бележка 11 за допълнителни подробности относно съответните суми.

1.4   БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО

1.4.1    Валута и база за конвертиране

Работна и отчетна валута

Финансовите отчети са представени в милиони евро, като еврото е работната и отчетна валута на Европейския съюз.

Операции и салда

Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро, като се използва обменният курс, преобладаващ към дататa на операциите. Печалбите и загубите от разлики в обменния курс, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от конвертирането на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменния курс в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат.

Различни методи за конвертиране се прилагат за имотите, машините и съоръженията и за нематериалните активи, които запазват стойността си в евро при курса, който се е прилагал към датата, на която са закупени.

Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута се конвертират в евро въз основа на обменния курс, прилаган на 31 декември:

Обменни курсове спрямо еврото

Валута	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
BGN	1,9558	1,9558
CZK	25,0610	26,4730
DKK	7,4535	7,4418
EEK	15,6466	15,6466
GBP	0,8607	0,8881
HUF	277,9500	270,4200
LVL	0,7094	0,7093
LTL	3,4528	3,4528
PLN	3,9750	4,1045
RON	4,2620	4,2363
SEK	8,9655	10,2520
CHF	1,2504	1,4836
JPY	108,6500	133,1600
USD	1,3362	1,4406

Промените в справедливата стойност на паричните ценни книжа в чуждестранна валута, класифицирани като обявени за продажба, които са свързани с разлика от конвертиране, се признават в отчета за финансовия резултат. Разликите от конвертиране за непаричните финансови активи и пасиви, държани по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, се признават в него. Разликите от конвертиране за непаричните финансови активи, класифицирани като обявени за продажба, се включват в резерва на справедливата стойност.

1.4.2    Използване на приблизителни оценки

В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководителите, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това, сумите за задълженията, свързани с доходите на заети лица, провизиите, финансовия риск, свързан с материалните запаси и вземанията, начислените приходи и разходи, условните активи и пасиви и степента на обезценка на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки. Промените в приблизителните оценки се отразяват в периода, през който станат известни.

1.5   СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

1.5.1    Нематериални активи

Придобитите лицензи за компютърен софтуер се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Активите се амортизират по линейния метод през изчисления си полезен живот. Вътрешно разработените нематериални активи се капитализират, когато съответните критерии на правилата за счетоводна отчетност на ЕС бъдат изпълнени. Капитализируемите стойности включват всички разходи, които могат директно да се припишат и които са необходими за създаването, производството и подготвянето на актива за работа по предвидения от ръководството начин. Разходите, свързани с научноизследователски дейности, некапитализируемите разходи по разработката и разходите за поддръжка се признават като разходи в момента на възникването си.

1.5.2    Имоти, машини и съоръжения

Всички имоти, машини и съоръжения се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Историческата стойност включва разходите, които могат директно да се припишат на придобиването или създаването на актива.

Последващите разходи са включени в отчетната стойност на актива или признати като отделен актив, както е уместно, единствено когато е вероятно бъдещите икономически ползи или потенциалът за предоставяне на услуга, свързани с него, да са по посока на Европейския съюз и стойността на актива може да бъде надеждно оценена. Разходите за ремонт и поддръжка са включени в отчета за финансовия резултат за финансовия период, през който са били извършени. Тъй като Европейският съюз не взема средства назаем, за да финансира придобиването на имоти, машини и съоръжения, няма разходи по вземането на средства назаем, свързани с такива покупки.

Земята и произведенията на изкуството не са амортизирани, тъй като се счита, че имат безкраен полезен живот. Активите в строеж не са амортизирани, тъй като тези активи все още не са на разположение за употреба. Амортизацията на другите активи е изчислена, като е използван линейният метод, за да бъде разпределена тяхната стойност към остатъчната им стойност през приблизителния им полезен живот, както следва:

Норми на амортизация

Вид актив	Норма на линейна амортизация
Сгради	4 %
Съоръжения, машини и оборудване	от 10 % до 25 %
Обзавеждане	от 10 % до 25 %
Неподвижни елементи и инсталации	от 10 % до 33 %
Превозни средства	25 %
Компютърен хардуер	25 %
Други материални активи	от 10 % до 33 %

Печалбите и загубите от освобождавания се определят чрез сравняване на приходите минус разходите по продажбата с отчетната стойност на актива, от който институцията се освобождава, и се включват в отчета за финансовия резултат.

Лизинг

Лизингът на материални активи, при който Европейският съюз носи като цяло всички рискове и ползи от собствеността, е класифициран като финансов лизинг. Финансовият лизинг се капитализира в началото на лизинга по по-ниската от следните две стойности — справедливата стойност на наетия актив и сегашната стойност на минималните лизингови плащания. Всяко лизингово плащане се разпределя между пасива и финансовите разходи така, че да бъде постигната постоянна лихва върху оставащото финансово салдо. Наемните задължения, без включени финансови разходи, са включени в други пасиви (дългосрочни и краткосрочни). Лихвеният елемент от финансовата стойност е отнесен като разход в отчета за финансовия резултат за лизинговия период така, че да бъде получен постоянен периодичен лихвен процент за оставащото салдо по пасива за всеки период. Държаните чрез финансов лизинг активи са амортизирани през по-краткия от следните периоди: полезния живот на активите и срока на лизинговия договор.

Лизингът, при който наемодателят запазва значителна част от рисковете и ползите, произтичащи от собствеността, е класифициран като оперативен лизинг. Плащанията, направени по оперативни лизинги, са отнесени като разход в отчета за финансовия резултат по линейния метод за срока на лизинга.

1.5.3    Обезценка на нефинансови активи

Активите, имащи безкраен полезен живот, не подлежат на амортизация и се проверяват всяка година за обезценка. Активите, подлежащи на амортизация, се проверяват за обезценка, когато събития или промени в обстоятелствата покажат, че отчетната им стойност може да не е възстановима. Загуба от обезценка се признава за сумата, с която отчетната стойност на актива надвишава възстановимата му стойност. Възстановимата стойност е по-високата стойност от следните две стойности — справедливата стойност на актива, намалена с разходите по продажбата му, и стойността му в употреба.

Остатъчната стойност и полезният живот на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията се преразглеждат и ако е необходимо, коригират поне веднъж годишно. Отчетната стойност на даден актив се намалява веднага до неговата възстановима стойност, ако отчетната стойност на актива е по-голяма от приблизителната му възстановима стойност. Ако основанията за обезценки, признати през предходни години, вече не са валидни, загубите от обезценка се сторнират съответно.

1.5.4    Инвестиции

Участия в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия

Участията в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия се отчитат посредством метода на собствения капитал. Стойността на собствения капитал се коригира, за да се отрази делът на увеличенията или на намаленията на нетните активи на асоциираните и на съвместните предприятия, които могат да се припишат на Европейския съюз след първоначално признаване, ако има признаци за обезценка, и при необходимост се намаляват до по-ниската възстановима стойност. Възстановимата стойност се определя съгласно описаното в точка 1.5.3. Ако след време причината за обезценката спре да бъде валидна, загубата от обезценка се сторнира до отчетната стойност, която би била определена, ако не беше призната загуба от обезценка.

Инвестиции във фондове за рисков капитал

Класифициране и оценяване

Инвестициите във фондове за рисков капитал се класифицират като активи, обявени за продажба (вж. 1.5.5), и в съответствие с това се отчитат по справедлива стойност, като печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност (включително разликите от конвертиране), се признават в резерва на справедливата стойност.

Съображения, свързани със справедливата стойност

Тъй като нямат посочена пазарна цена на активен пазар, инвестициите във фондове за рисков капитал се оценяват ред по ред по по-ниската от следните две стойности — себестойността или нетната стойност на актива („НСА“), която може да се припише. Нереализираните печалби, произтичащи от оценяването на справедливата стойност, се признават чрез резервите, а нереализираните загуби се оценяват за обезценка, за да се установи дали се признават като загуби от обезценка в отчета за финансовия резултат или като промени в резерва на справедливата стойност.

1.5.5    Финансови активи

Класифициране

Европейският съюз класифицира своите финансови активи в следните категории: финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат; заеми и вземания; инвестиции, държани до падеж; и финансови активи, обявени за продажба. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към всяка дата на счетоводния баланс.

i)   Финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат

Финансов актив бива класифициран в тази категория, ако е придобит главно с цел продажба в краткосрочен план или ако е посочен като такъв от Европейския съюз. Деривативите също попадат в тази категория. Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в рамките на 12 месеца от датата на счетоводния баланс.

ii)   Заеми и вземания

Заемите и вземанията са недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания, които не се котират на активен пазар. Те възникват, когато ЕС предоставя пари, стоки или услуги пряко на длъжник, без намерение да търгува с вземането. Те се включват в нетекущите активи, освен ако падежът им не настъпва в рамките на 12 месеца от датата на счетоводния баланс.

iii)   Инвестиции, държани до падеж

Инвестициите, държани до падеж, представляват недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания и фиксиран падеж, които Европейският съюз има категоричното намерение и възможност да държи до падеж. През тази финансова година Европейският съюз не държа инвестиции в тази категория.

iv)   Финансови активи, обявени за продажба

Обявените за продажба финансови активи са недеривативни инструменти, които или са посочени в тази категория, или не са класифицирани в никоя от другите категории. Те се класифицират или като текущи, или като нетекущи активи в зависимост от срока, в който ЕС възнамерява да се освободи от тях. Инвестициите в неконсолидирани субекти и другите капиталови инвестиции (напр. операциите с рисков капитал), които не са отчетени по метода на собствения капитал, също се класифицират като финансови активи, обявени за продажба.

Първоначално признаване и оценяване

Покупките и продажбите на финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, държани до падеж и обявени за продажба, се признават на датата на търгуване – датата, на която Европейският съюз поема задължение да закупи или продаде актива. Заемите се признават, когато паричните средства бъдат отпуснати на заемополучателите. Финансовите инструменти първоначално се признават по справедлива стойност плюс трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат. Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, първоначално се признават по справедлива стойност, а трансакционните разходи се вписват като разход в отчета за финансовия резултат.

Справедливата стойност на даден финансов актив при първоначалното признаване обикновено е цената на операцията (т.е. справедливата стойност на полученото възнаграждение). Въпреки това, когато бъде отпуснат дългосрочен безлихвен заем или заем, чиято лихва е под пазарните условия, неговата справедлива стойност може да бъде оценена като сегашната стойност на всички бъдещи парични постъпления, дисконтирани посредством преобладаващия пазарен лихвен процент за подобен инструмент с подобен кредитен рейтинг.

Заемите, отпуснати от заемни средства, се оценяват по номинална стойност, която се счита за справедливата стойност на заема. Обяснението за това е следното:

—

„Пазарната среда“ за отпускане на заеми от ЕС е много специфична и различна от капиталовия пазар, използван за емитиране на корпоративни или държавни облигации. Тъй като заемодателите на тези пазари имат възможността да избират алтернативни инвестиции, вероятността за тази възможност се отчита в пазарните цени. При все това тази възможност за алтернативни инвестиции не съществува за ЕС, който не може да инвестира пари на капиталовите пазари. Той може само да взема средства назаем с цел отпускане на заем при същия процент (напр. ПБ) или намален процент в сравнение с търговския пазар (напр. ЕМФС през 2011 г.). Това означава, че за взетите назаем суми ЕС не разполага с алтернативен вариант за отпускане на заем или за инвестиране. Ето защо не съществува алтернативен разход и следователно не съществува база за сравнение с пазарните проценти. Всъщност самата операция на ЕС по отпускане на заем представлява пазара. По същество, тъй като алтернативният разход „вариант“ не важи, пазарната цена не отразява справедливо същността на операциите на ЕС по отпускане на заеми. Поради това не е подходящо справедливата стойност на отпускането на заеми от страна на ЕС да се определя с позоваване на корпоративни или държавни облигации.

—

Освен това, тъй като няма активен пазар или подобни операции, с които да се направи сравнение, лихвеният процент, който Европейската комисия трябва да използва за определяне на справедливата стойност на своите операции по отпускане на заеми в рамките на Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕМФС), за подпомагане на платежния баланс (ПБ) и други такива заеми, следва да бъде дължимият лихвен процент.

—

Освен това за заемите за подпомагане на ПБ, от Евратом и по МФП има компенсиращи ефекти между отпуснатите и получените заеми поради техния реципрочен характер („бек-ту-бек“). Поради това ефективната лихва за отпуснатия заем е равна на ефективната лихва за свързаните с него получени заеми. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.

Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или са били прехвърлени и Европейският съюз по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността.

Последващо оценяване

i)

Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на категорията „финансови инструменти по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат“, се включват в отчета за финансовия резултат за периода, в който възникват.

ii)

Заемите, вземанията и инвестициите, държани до падеж, се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, същата ефективна лихва се прилага както за отпуснатите, така и за получените заеми, тъй като тези отпуснати заеми имат характеристиките на операции от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back) и разликите между условията за отпускане и получаване на заем и между сумите не са съществени. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.

iii)	Инвестиции, държани до падеж — понастоящем ЕС не държи инвестиции, държани до падеж.

iv)

Финансовите активи, обявени за продажба, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на активите, обявени за продажба, се признават в резерва на справедливата стойност. Когато активи, класифицирани като обявени за продажба, бъдат продадени или се обезценят, кумулативните корекции на справедливата стойност, които преди са били признати в резерва на справедливата стойност, се признават в отчета за финансовия резултат. Лихвата по финансовите активи, обявени за продажба, изчислена по метода на ефективната лихва, се признава в отчета за финансовия резултат. Дивидентите от обявени за продажба капиталови инструменти се признават, когато бъде установено правото на ЕС да получи плащането.

Справедливата стойност на инвестициите, котирани на активни пазари, се основава на текущите цени „купува“. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен (и за нерегистрирани на борсата ценни книжа), Европейският съюз установява справедлива стойност, като използва техники за оценяване. Те включват използването на скорошни операции между несвързани страни, отнасяне към други инструменти, които по същество са същите, анализ на дисконтирания паричен поток, модели на ценообразуване на опции и други техники за оценяване, обикновено използвани от участниците на пазара.

Когато справедливата стойност на инвестициите в капиталови инструменти, които нямат посочена пазарна цена на активен пазар, не може да бъде оценена по надежден начин, тези инвестиции се оценяват по себестойност минус загубите от обезценка.

Обезценка на финансови активи

Към датата на всеки счетоводен баланс Европейският съюз преценява дали има обективни доказателства, че даден финансов актив се е обезценил. Финансов актив се е обезценил и са настъпили загуби от обезценка, ако и само тогава, когато съществува обективно доказателство за обезценка в резултат на едно или повече събития, настъпили след първоначалното признаване на актива, и че това събитие (или събития), което води до загуба, има измеримо по надежден начин въздействие върху очакваните бъдещи парични потоци по финансовия актив.

а)   Активи, отчетени по амортизирана стойност

Ако има обективно доказателство, че е възникнала загуба от обезценка по заеми и вземания или по инвестиции, държани до падеж, които са отчетени по амортизирана стойност, размерът на загубата се оценява като разликата между отчетната стойност на актива и сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци (като се изключват бъдещите кредитни загуби, които не са възникнали), дисконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент на финансовия актив. Отчетната стойност на актива се намалява и стойността на загубата се признава в отчета за финансовия резултат. Ако заем или инвестиция, държана до падеж, има променлив лихвен процент, дисконтовият процент за оценяване на всяка загуба от обезценка е текущият ефективен лихвен процент, определен съгласно договора. Изчисляването на сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци по обезпечен финансов актив отразява паричните потоци, които могат да произтекат от конфискацията, минус разходите по придобиването и продажбата на обезпечението, без значение дали конфискацията е вероятна или не. Ако в последващ период размерът на загубата от обезценка намалее и намалението може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след като обезценката е била призната, признатата преди това загуба от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.

б)   Активи, отчетени по справедлива стойност

В случай на капиталови инвестиции, класифицирани като обявени за продажба, при определяне на това дали ценните книжа са се обезценили се взема предвид значителният или постоянен (продължителен) спад в справедливата стойност на ценната книга под нейната себестойност. Ако съществува такова доказателство за финансови активи, обявени за продажба, кумулативната загуба — оценявана като разликата между цената на придобиването и текущата справедлива стойност, минус загубите от обезценка по този финансов актив, вече признати в отчета за финансовия резултат — се отстранява от резервите и се признава в отчета за финансовия резултат. Загубите от обезценка, признати в отчета за финансовия резултат, по отношение на капиталовите инструменти не се сторнират чрез отчета за финансовия резултат. Ако в последващ период справедливата стойност на дългов инструмент, класифициран като обявен за продажба, нарасне и нарастването може обективно да бъда свързано със събитие, настъпило след признаването на загубата от обезценка, загубата от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.

1.5.6    Материални запаси

Материалните запаси се посочват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и нетната реализируема стойност. Себестойността се определя посредством метода първа входяща, първа изходяща (FIFO). Себестойността на завършените стоки и на текущата работа включва суровините, прекия труд, другите разходи, които могат директно да им се припишат, и свързаните с производството режийни разходи (въз основа на обичайния работен капацитет). Нетната реализируема стойност е очакваната продажна цена в нормалния ход на дейността минус разходите по завършване и продажба. Когато материалните запаси са държани за дистрибуция без разход или при номинален разход, те се оценяват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и текущата възстановителна стойност. Текущата възстановителна стойност е разходът, който Европейският съюз би направил, за да придобие актива на отчетната дата.

1.5.7    Суми по предварително финансиране

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период, определен в конкретното споразумение за предварително финансиране. Наличните средства, или авансът, се връщат или се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на Европейския съюз. Сумата по предварителното финансиране се намалява (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи и върнатите суми и тази сума се признава като разход.

В края на годината неприключените суми по предварително финансиране се оценяват по първоначално платената(ите) сума(и), от която(ито) се изваждат: върнатите суми, отчетените като разход допустими суми, очакваните допустими суми, които все още не са изчистени в края на годината, и намаленията на стойността.

Лихвата по предварителното финансиране се признава в момента на начисляването ѝ в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение. В края на годината се прави приблизителна оценка на начислените приходи от лихви, въз основа на най-надеждната информация, и се включва в счетоводния баланс.

1.5.8    Вземания

Вземанията се отчитат по първоначална стойност минус намалението за обезценка. Намаление за обезценка на вземания се установява, когато има обективно доказателство, че Европейският съюз няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове за вземанията. Размерът на намалението е разликата между отчетната стойност на актива и възстановимата стойност. Стойността на намалението се признава в отчета за финансовия резултат. Прави се и общо намаление, въз основа на опит от миналото, за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които вече не подлежат на специфично намаление. Вж. бележка 1.5.14 по-долу относно третирането на начислените приходи в края на годината.

1.5.9    Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти са финансови инструменти и се дефинират като текущи активи. Те включват парите в брой, депозитите по разплащателни сметки в банки и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или по-малко.

1.5.10    Доходи на заети лица

Пенсионни задължения

Европейският съюз управлява пенсионни планове за дефинирани доходи. Докато персоналът участва с вноски от своята заплата за натрупването на една трета от очакваната стойност на тези доходи, задължението не се финансира. Задължението, признато в счетоводния баланс по отношение на пенсионните планове за дефинирани доходи, е сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи към датата на счетоводния баланс. Задължението за изплащане на дефинирани доходи се изчислява от актюери, като се използва кредитният метод на прогнозираните единици. Сегашната стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи се определя чрез дисконтиране на очакваните бъдещи изходящи парични потоци, като се използват лихвени проценти на държавни облигации във валутата, в която ще се изплащат доходите, и които имат падежни срокове, приблизително отговарящи на сроковете на съответното пенсионно задължение.

Актюерските печалби и загуби, възникващи от корекции, свързани с опита, и от промени в актюерските предположения, се признават веднага в отчета за финансовия резултат. Разходите за предишен стаж се признават веднага в отчета за финансовия резултат, освен ако промените в пенсионния план не са с условието служителите да останат на служба за определен период от време (правопораждащия период). В този случай разходите за предишен стаж се амортизират по линейния метод през правопораждащия период.

Обезщетения за болест след напускане на работа

Европейският съюз предоставя обезщетения при болест на своите служители чрез възстановяване на медицинските разходи. Създаден е отделен фонд за извършване на свързаната с това ежедневна дейност. Както настоящите служители, така и пенсионерите, вдовците и ползвателите на техните права се ползват от системата. Доходите, отпускани на „неактивните лица“ (пенсионери, сираци и т.н.), са класифицирани като „Доходи на заети лица след напускане на работа“. Като се има предвид естеството на тези доходи, е необходимо извършването на актюерски изчисления. Задължението в счетоводния баланс е определено на база, подобна на тази за пенсионните задължения (вж. по-горе).

1.5.11    Провизии

Провизиите се признават, когато Европейският съюз има настоящо правно или конструктивно задължение към трети страни в резултат на минали събития, когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението и когато сумата може да бъде надеждно оценена. Провизии не се признават за бъдещи оперативни загуби. Размерът на провизията е най-точната оценка на разходите, които се очаква да бъдат необходими за уреждане на сегашното задължение към отчетната дата. Когато провизията включва голям брой позиции, задължението се оценява, като бъдат претеглени всички възможни резултати чрез свързаните с тях вероятности (метод на очакваната стойност).

1.5.12    Финансови пасиви

Финансовите пасиви се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат или като финансови пасиви, отчетени по амортизирана стойност (получени заеми). Получените заеми се състоят от заеми от кредитни институции и дългове, удостоверени със сертификати. Те се признават първоначално по справедлива стойност, която представлява постъпленията от тяхното отпускане (справедливата стойност на полученото възнаграждение) без направените трансакционни разходи, а впоследствие се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва; всяка разлика между постъпленията, от които са извадени трансакционните разходи, и погасителната стойност се признава в отчета за финансовия резултат през периода на заемите, като се използва методът на ефективната лихва.

Те се класифицират като нетекущи пасиви, освен когато падежът настъпва по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, методът на ефективната лихва не може да се прилага за отпуснатите заеми и за получените заеми по съображения за същественост. Трансакционните разходи, направени от Европейския съюз и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.

Финансовите пасиви, категоризирани по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, включват деривативите, когато справедливата им стойност е отрицателна. Те следват същата счетоводна обработка като финансовите активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, вж. бележка 1.5.5.

1.5.13    Задължения

Значителна част от задълженията на ЕС не са свързани със закупуването на стоки или услуги — те са декларации за направени разходи от бенефициерите на безвъзмездни средства или на друго финансиране от ЕС, по които плащането не е извършено. Те се записват като задължения за исканата сума, когато декларацията за направени разходи бъде получена и след проверка бъде приета като допустима от съответните финансови служители. На този етап те се оценяват по приетата и допустима сума.

Задълженията, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават при получаването на фактурата за първоначалната сума и съответните разходи се вписват в сметките, когато доставките или услугите бъдат извършени и приети от Европейския съюз.

1.5.14    Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди

Съгласно счетоводните правила на Европейския съюз операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се прави в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от Комисията и насочени към гарантиране на това, че финансовите отчети дават вярна и честна представа.

Приходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, а услугата е предоставена, доставките са извършени от ЕС или съществува договорно споразумение (т.е. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход.

Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.

1.6   ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

1.6.1    Приходи

Приходи, различни от приходите от размяна

Те съставят по-голямата част от приходите на ЕС и включват най-вече преките и косвените данъци и сумите от собствените ресурси. Освен данъци Европейският съюз може да получава и плащания от други страни като мита, глоби и дарения.

Ресурси на база БНД и ресурси от ДДС

Приходите се признават за периода, за който Европейският съюз изпрати покана за внасяне на средства до държавите-членки, с която изисква те да внесат своята вноска. Те се оценяват по своя „поискан размер“. Тъй като ресурсите от ДДС и от БНД са основани на приблизителни оценки на данните за съответната бюджетна година, те могат да бъдат преразглеждани при настъпването на промени до публикуването на окончателните данни от държавите-членки. Резултатът от промяна на приблизителна оценка се включва при определянето на нетния излишък или дефицит за периода, през който е настъпила промяната.

Традиционни собствени ресурси

Вземанията и свързаните с тях приходи се признават, когато от държавите-членки бъдат получени съответните месечни отчети A (включително събраните мита и дължимите суми, които са гарантирани и не са оспорени). Към отчетната дата събраните от държавите-членки приходи за периода, които все още не са платени на Европейския съюз, се оценяват и признават като начислени приходи. Тримесечните отчети Б (включително митата, които не са нито събрани, нито гарантирани, както и гарантираните суми, които са оспорени от длъжника), получени от държавите-членки, се признават като приход, като от тях се изваждат разходите по събирането (25 %), на които държавите имат право. Освен това в отчета за финансовия резултат се признава намаление на стойността в размер на очакваните несъбрани суми.

Глоби

Приходите от глоби се признават, когато решението на ЕС за налагане на глоба е взето и адресатът е официално уведомен за него. Ако има съмнения по отношение на платежоспособността на предприятието, се признава намаление на стойността на вземането. След решението за налагане на глоба длъжниците разполагат с два месеца от датата на уведомлението:

—	или да приемат решението, в който случай те трябва да платят глобата в посочения срок и сумата се събира от ЕС окончателно;

—	или да не приемат решението, в който случай го обжалват в съответствие със законодателството на ЕС.

При все това, дори и решението да бъде обжалвано, главницата на глобата трябва да се плати в определения тримесечен срок, тъй като обжалването няма суспензивно действие (член 278 от Договора за ЕС), или, при определени обстоятелства и със съгласието на счетоводителя на Комисията, вместо това може да бъде представена банкова гаранция за сумата.

Ако предприятието обжалва решението и вече е платило глобата условно, сумата се записва като условен пасив. Въпреки това, тъй като обжалване на решение на ЕС от адресата няма суспензивно действие, получените парични средства се използват за изчистване на вземането. Ако вместо плащане бъде получена гаранция, глобата остава като вземане. Ако изглежда вероятно, че Общият съд може да не се произнесе в полза на ЕС, се признава провизия за покриване на този риск. Ако вместо това е дадена гаранция, тогава неизплатеното вземане се намалява, колкото е необходимо. Натрупаната лихва, получена от Европейския съюз по банковите сметки, в които се депозират получаваните плащания, се признава като приход и всеки условен пасив се увеличава съответно.

Приходи от размяна

Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани със сделка, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на сделката към отчетната дата.

Приходи и разходи от лихви

Приходите и разходите от лихви се признават в отчета за финансовия резултат посредством метода на ефективната лихва. Това е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или пасив и на разпределяне на лихвените приходи или разходи през съответния период. При изчисляване на ефективния лихвен процент Европейският съюз оценява приблизително паричните потоци, като взема предвид всички договорни условия на финансовия инструмент (например възможностите за предплащане), но не взема предвид бъдещите кредитни загуби. Изчислението включва всички такси и пунктове, платени или получени между страните по договора, които са неразделна част от ефективния лихвен процент, от трансакционните разходи и всички други премии или намаления.

Когато даден финансов актив или група от подобни финансови активи бъде намалена в резултат на загуба от обезценка, приходите от лихви се признават посредством лихвения процент, използван за дисконтиране на бъдещите парични потоци за целите на оценяването на загубата от обезценка.

Приходи от дивиденти

Приходите от дивиденти се признават, когато бъде установено правото за получаване на плащането.

1.6.2    Разходи

Разходите от размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките бъдат извършени и приети от Европейския съюз. Те се оценяват по първоначална фактурна стойност. Разходите, различни от разходите от размяна, са специфични за Европейския съюз и представляват по-голямата част от неговите разходи. Те се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения.

Трансферите се признават като разходи в периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба (Финансовия регламент, Правилника за персонала или друг регламент) или е подписан договор, разрешаващ трансфера; бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост; и може да бъде направена разумна оценка на сумата.

Когато бъде получено искане за плащане или декларация за направени разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които вече се дължат на бенефициерите, но които все още не са съобщени, се оценяват и записват като начислени разходи.

1.7   УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ

1.7.1    Условни активи

Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на Европейския съюз. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуга.

1.7.2    Условни пасиви

Условен пасив е възможно задължение, което възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на Европейския съюз; или сегашно задължение, което възниква от минали събития, но не е признато, тъй като: не е вероятно да бъде необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за уреждане на задължението или в редките случаи, когато размерът на задължението не може да бъде оценен достатъчно надеждно.

Политиките за счетоводна отчетност на Европейската комисия са същите като тези, които прилага Европейският съюз, и са описани в бележка 1 към консолидираните годишни отчети на ЕС.

2.   БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

2.1.   НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

млн. EUR
	Сума
Брутна отчетна стойност към 31 декември 2009 г.	171
Увеличения	60
Освобождавания	(2)
Други промени	7
Брутна отчетна стойност към 31 декември 2010 г.	236
Натрупана амортизация към 31 декември 2009 г.	(99)
Амортизационен разход за годината	(28)
Освобождавания	1
Други промени	(2)
Натрупана амортизация към 31 декември 2010 г.	(128)
Нетна отчетна стойност към 31 декември 2010 г.	108
Нетна отчетна стойност към 31 декември 2009 г.	72

Сумите по-горе се отнасят преди всичко до компютърния софтуер.

2.2   ИМОТИ, МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

млн. EUR
	Земя и сгради	Машини и съоръжения	Обзавеждане и превозни средства	ККомпютърен хардуер	Други материални активи	Финансови лизинги	Активи в строеж	ОБЩО
Брутна отчетна стойност към 31 декември 2009 г.	3 972	460	215	475	182	2 655	231	8 190
Увеличения	47	44	20	42	15	10	114	292
Освобождавания	(37)	(125)	(30)	(81)	(27)	(1)	—	(301)
Трансфери между категориите активи	(1)	0	0	1	11	0	(10)	1
Други промени	46	113	21	46	33	(1)	—	258
Брутна отчетна стойност към 31 декември 2010 г.	4 027	492	226	483	214	2 663	335	8 440
Натрупана амортизация към 31 декември 2009 г.	(1 742)	(355)	(155)	(359)	(108)	(612)		(3 331)
Амортизационен разход за годината	(127)	(37)	(21)	(60)	(17)	(96)		(358)
Отменена амортизация	—	—	—	2	—	—		2
Освобождавания	31	122	27	77	27	0		284
Трансфери между категориите активи	1	1	0	0	(1)	0		1
Други промени	(31)	(113)	(18)	(38)	(25)	0		(225)
Натрупана амортизация към 31 декември 2010 г.	(1 868)	(382)	(167)	(378)	(124)	(708)		(3 627)
Нетна отчетна стойност към 31 декември 2010 г.	2 159	110	59	105	90	1 955	335	4 813
Нетна отчетна стойност към 31 ДЕКЕМВРИ 2009 г.	2 230	105	60	116	74	2 043	231	4 859

Разходите, които все още не са платени, по отношение на финансовите лизинги и подобните на тях вземания са показани в дългосрочните и краткосрочните пасиви в счетоводния баланс (вж. също бележки 2.15 и 2.18.1). Те се разбиват, както следва:

ФИНАНСОВИ ЛИЗИНГИ

млн. EUR
Описание	Кумулативни разходи (A)	Бъдещи суми за плащане				Обща стойност	Последващи разходи по активите	Стойност на актива	Амортизация	Нетна отчетна стойност
		< 1 година	> 1 година	> 5 години	Общо пасив (Б)	A + Б	(В)	A + Б + В	(Д)	= A + Б + В + Д
Земя и сгради	843	56	271	1 389	1 716	2 559	61	2 620	(684)	1 936
Други материални активи	22	9	11	1	21	43	0	43	(24)	19
Общо към 31.12.2010 г.	865	65	282	1 390	1 737	2 602	61	2 663	(708)	1 955
Общо към 31.12.2009 г.	799	59	270	1 466	1 795	2 594	61	2 655	(612)	2 043

2.3   ДЪЛГОСРОЧНИ ИНВЕСТИЦИИ

млн. EUR
	Бележка	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Участия в съвместни предприятия	2.3.1	138	196
Участия в асоциирани предприятия	2.3.2	354	382
Гаранционен фонд	2.3.3	1 346	1 240
Активи, обявени за продажба	2.3.4	717	561
Общо инвестиции		2 555	2 379

Тази позиция обхваща инвестициите, извършени с цел подкрепа на дейностите на ЕС. Тя включва и нетните активи на Гаранционния фонд.

2.3.1    Участия в съвместни предприятия

млн. EUR
	СПГ	SESAR	ITER	ИИЛ	ГКВ	Общо
Сума към 31.12.2009 г.	0	80	35	81	0	196
Вноски	0	41	53	24	64	182
Дял в нетния резултат	0	(110)	(76)	(27)	(27)	(240)
Сума към 31.12.2010 г.	0	11	12	78	37	138

Участията в съвместни предприятия се отчитат посредством метода на собствения капитал. Следните отчетни стойности могат да се припишат на ЕС въз основа на процента на участието му в съвместни предприятия.

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Нетекущи активи	176	48
Текущи активи	165	192
Нетекущи пасиви	0	0
Текущи пасиви	(208)	(44)
Приходи	7	72
Разходи	(247)	(169)

Съвместно предприятие „Галилео“ (СПГ) в ликвидация

Съвместното предприятие „Галилео“ (СПГ) мина в ликвидация в края на 2006 г. и този процес все още не е приключил. Тъй като субектът не е осъществявал дейност и все още е в ликвидация през 2010 г., не са реализирани приходи и не са извършени разходи. Нетните активи на СПГ, а следователно и стойността на инвестицията към 31 декември 2010 г. (и 31 декември 2009 г.), са 0 EUR и са получени като от инвестицията от 585 милиона EUR е изваден делът на натрупаните загуби, който е в размер на 585 милиона EUR.

Съвместно предприятие SESAR

Целта на това съвместно предприятие е да осигури модернизацията на Европейската система за управление на въздушното движение и бързото осъществяване на Европейския генерален план за управление на въздушното движение чрез координиране и концентриране на всички съответни усилия в областта на научноизследователската и развойната дейност в ЕС. Към 31 декември 2010 г. Комисията притежава 78,8 %, или 11 милиона EUR, от собствеността на SESAR. Общата (индикативна) вноска на Комисията, предвидена за SESAR (от 2007 до 2013 г.), е 700 милиона EUR.

ITER Международна организация по термоядрена енергия (ITER)

В ITER участват Европейският съюз, Китай, Индия, Русия, Корея, Япония и САЩ. ITER бе създадена с цел: да управлява съоръженията на ITER, да насърчава експлоатацията на съоръженията на ITER, да насърчава общественото разбиране и приемане на термоядрената енергия и да извършва всякакви други дейности, необходими за постигане на нейната цел. Вноската на ЕС (Евратом) за Международната организация ITER се предоставя чрез Агенцията за термоядрен синтез за енергия, като включва и вноските на държавите-членки и на Швейцария. Общият размер на вноската юридически се разглежда като вноска на Евратом в полза на ITER, тъй като държавите-членки и Швейцария нямат дялово участие в ITER. Тъй като от правна гледна точка ЕС притежава участието в съвместното предприятие „Международна организация ITER“, Комисията трябва да признае участието в своите консолидирани отчети.

Към 31 декември 2010 г. Евратом притежава 47,2 %, или 12 милиона EUR, от собствеността на ITER. Общата (индикативна) вноска на Евратом, предвидена за ITER (от 2007 до 2041 г.), е 7 649 милиона EUR.

Съвместни технологични инициативи

Публично-частните партньорства под формата на съвместни технологични инициативи, които бяха осъществени посредством съвместни предприятия по смисъла на член 171 от Договора, са създадени с цел изпълняване на целите на програмата от Лисабон за растеж и работни места. През 2010 г. бяха приведени в действие две нови съвместни технологични инициативи — съвместно предприятие ENIAC и съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ (ГКВ). Въпреки че от правна гледна точка ENIAC се разглежда като съвместно предприятие, от счетоводна гледна точка то трябва да се разглежда като асоциирано предприятие (поради което е включено като такова в бележка 2.3.2), тъй като Комисията разполага със значително влияние (не съвместен контрол) върху този субект (подобно на съвместните предприятия ARTEMIS и „Чисто небе“).

Съвместна технологична инициатива за иновативни лекарства (ИИЛ)

Съвместното предприятие за ИИЛ подпомага предконкурентните фармацевтични изследвания и развойна дейност в държавите-членки и в асоциираните държави, като има за цел увеличаване на инвестициите в научноизследователска дейност в биофармацевтичния сектор и насърчава участието на малките и средните предприятия (МСП) в своите дейности. Участието на Европейския съюз, представляван от Комисията, към 31 декември 2010 г. е 97,4 %, или 78 милиона EUR. Максималната индикативна вноска на Комисията възлиза на 1 милиард EUR до 31.12.2017 г.

Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ (ГКВ)

Целта на съвместното предприятие ГКВ е обединяване на средствата от публичния и частния сектор за подсилване на научноизследователските дейности с оглед на увеличаване на общата ефективност на европейските научноизследователски усилия и ускоряване на разработването и внедряването на технологии на базата на горивни клетки и водород. Участието на Европейския съюз, представляван от Комисията, към 31 декември 2010 г. е 99,9 %, или 37 милиона EUR. Максималната индикативна вноска на ЕС възлиза на 470 милиона EUR до 31.12.2017 г.

2.3.2    Участия в асоциирани предприятия

млн. EUR
	ЕИФ	ARTEMIS	„Чисто небе“	ENIAC	Общо
Сума към 31 Декември 2009 г.	301	7	74	0	382
Вноски	14	19	101	30	164
Дял в нетния излишък/(дефицит)	2	(12)	(161)	(9)	(180)
Други капиталови движения	(12)	0	0	0	(12)
Сума към 31 Декември 2010 г.	305	14	14	21	354

Участията в асоциирани предприятия се отчитат посредством метода на собствения капитал. Следните отчетни стойности могат да се припишат на ЕС въз основа на процента на участието му в асоциирани предприятия.

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Активи	447	420
Пасиви	(93)	(38)
Приходи	25	17
Излишък/(Дефицит)	(180)	(6)

Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ)

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е финансовата институция на Европейския съюз, специализирана в предоставянето на рисков капитал и гаранции на МСП. Към 31 декември 2010 г. Комисията участва с общо 900 милиона EUR (от 3 000 милиона EUR) в акционерния капитал на ЕИФ. Това представлява 30 % от общия акционерен капитал на ЕИФ. 2 милиона EUR от сумата по-горе се отнасят до резултата за 2010 г. (печалба). През 2010 г. не са получени дивиденти. Комисията е внесла 20 %, като непоисканият остатък съответства на сума в размер на 720 милиона EUR.

млн. EUR
ЕИФ	Общ размер на капитала на ЕИФ	Участие на Комисията
Общо акционерен капитал	3 000	900
Внесен	(600)	(180)
Непоискан	2 400	720

Съвместно предприятие ARTEMIS

Този субект бе създаден с цел осъществяване на съвместна технологична инициатива с частния сектор в областта на вградените компютърни системи. Участието на ЕС, представляван от Комисията, към 31 декември 2010 г. е 96,7 %, или 14 милиона EUR. Максималната индикативна вноска на Комисията възлиза на 420 милиона EUR.

Съвместно предприятие „Чисто небе“

Целта на този субект е да се ускорят разработването, утвърждаването и демонстрирането на екологично чисти технологии за въздушен транспорт в ЕС, и по-конкретно да се създаде радикално иновационна система за въздушен транспорт с цел намаляване на въздействието на въздушния транспорт върху околната среда. Участието на Европейския съюз, представляван от Комисията, към 31 декември 2010 г. е 64,7 %, или 14 милиона EUR. Максималната индикативна вноска на Комисията за тази инициатива възлиза на 800 милиона EUR.

Съвместно предприятие ENIAC

Целта на ENIAC е да се определи общоприета научноизследователска програма в областта на наноелектрониката, за да бъдат определени научноизследователски приоритети за разработването и приемането на ключови компетенции в тази област. За постигането на тези цели ще се работи чрез обединяване на ресурси от публичния и частния сектор в подкрепа на научноизследователската и развойна дейност под формата на проекти. Участието на Европейския съюз, представляван от Комисията, към 31 декември 2010 г. е 97,8 %, или 21 милиона EUR. Максималното задължение на ЕС възлиза на 450 милиона EUR.

2.3.3    Гаранционен фонд

Нетни активи на Гаранционния фонд

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Активи, обявени за продажба	1 154	1 050
Пари и парични еквиваленти	193	191
Общо активи	1 347	1 241
Общо пасиви	(1)	(1)
Нетни активи	1 346	1 240

Гаранционният фонд за външни дейности обхваща заемите, гарантирани от ЕС в резултат на решение на Съвета, по-специално операциите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) по отпускане на заеми извън ЕС и заемите в рамките на макрофинансовата помощ (МФП) и заемите от Евратом извън ЕС. Той е дългосрочен инструмент за обхващане на всички гарантирани от ЕС заеми, по които задълженията не се изпълняват, и следователно може да се разглежда като дългосрочна инвестиция. Това се доказва от факта, че близо 85 % от активите, обявени за продажба, са със срок между 1 и 10 години. Фондът се финансира от плащания от общия бюджет на ЕС, равни на 9 % от капиталовата стойност на операциите, от постъпленията от лихви върху инвестициите, направени от активите на Фонда, и от сумите, събрани от просрочили плащанията си длъжници, за които Фондът е трябвало да задейства своята гаранция. Всеки годишен излишък се връща като приход в общия бюджет на ЕС.

ЕС е задължен да включва гаранционен резерв за покриването на заемите, отпускани на трети държави. Този резерв е предназначен за покриване на нуждите на Гаранционния фонд и, при необходимост, задействаните гаранции, надвишаващи сумата, налична във Фонда, за да могат тези суми да бъдат включени като разход в бюджета. Този резерв от 1 746 милиона EUR съответства на целевата сума от 9 % от неприключените заеми към 31 декември 2010 г. Нетните активи на Фонда към 31 декември 2010 г. възлизат на общо 1 346 милиона EUR. Разликата между нетните активи и сумата на резерва съответства на сумата, която трябва да се плати от бюджета на ЕС на Фонда, т.е. 400 милиона EUR. Промените в справедливата стойност на портфейла с обявени за продажба дългови ценни книжа са признати в собствения капитал през 2010 г. и са намаление на обща стойност 30 милиона EUR (2009 г.: увеличение от 16 милиона EUR).

2.3.4    Активи, обявени за продажба (дълготрайни)

Това включва инвестициите и участията, закупени, за да се подпомогнат бенефициерите в разработването на техните стопански дейности.

Дълготрайни активи, обявени за продажба

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Европейска банка за възстановяване и развитие	188	157
Операции с рисков капитал	137	132
Стартиране на ЕФО	199	154
Европейски фонд за Югоизточна Европа	102	96
Фонд „Екология за растеж“	20	20
GEEREF	56	—
Механизъм за микрофинансиране „Прогрес“	14	—
Други инвестиции	1	2
Общо	717	561

Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)

През май 2010 г. Управителният съвет одобри незабавно увеличение на разрешените платени акции на стойност 1 милиард EUR. Плащането на платените емитирани акции бе извършено чрез преразпределяне на нетни приходи, по-рано заделени в резерв „Излишък за други цели“, а именно за плащане на такива платени акции. Тъй като акциите на ЕБВР не се котират на никоя фондова борса и предвид договорните ограничения, включени в учредителния акт на ЕБВР, свързани, освен с друго, с продажбата на дялови участия, ограничени до цената на придобиване и разрешени единствено за съществуващите акционери, акционерният дял на Комисията се оценява по себестойност минус намалението за обезценка.

Комисията участва с 3 % в общия капитал на ЕБВР, който е в размер на 21 милиарда EUR. Към датата на счетоводния баланс, поисканата сума е 187 милиона EUR, които са внесени изцяло. Неуредените плащания по непоискания капитал възлизат на 443 милиона EUR.

млн. EUR
ЕБВР	Общ размер на капитала на ЕБВР	Участие на Комисията
Общо акционерен капитал	20 793	630
Внесен	(6 197)	(187)
Непоискан	14 596	443

При операциите с рисков капитал се отпускат суми на финансови посредници за финансирането на капиталови инвестиции. Те се управляват от Европейската инвестиционна банка и се финансират в рамките на Европейската политика за съседство.

Стартирането на ЕФО (Европейската фондация за обучение) обхваща програмата за растеж и заетост, програмата MAP и програмата за конкурентоспособност и иновации, под попечителството на ЕИФ, които подпомагат създаването и финансирането на новосъздадени МСП чрез инвестиране в подходящи специализирани фондове за рисков капитал.

Европейски фонд за Югоизточна Европа (ЕФЮИЕ) — в тази позиция е включено и инвестиционно дружество с променлив акционерен капитал (SICAV). Общата цел на ЕФЮИЕ е насърчаването на икономическото развитие и благоденствието в Югоизточна Европа чрез постоянно осигуряване на допълнително финансиране за развитие през местни финансови посредници.

Общата цел на Фонд „Екология за растеж“ (бивш Фонд за енергийна ефективност в Югоизточна Европа) е подобряване на енергийната ефективност и насърчаване на енергиите от възобновяеми източници в Югоизточна Европа посредством осигуряване на специално предназначено за целта финансиране за предприятията и домакинствата чрез партньорство с финансовите институции и пряко финансиране.

Направена е нова инвестиция в размер на 56 милиона EUR във връзка с GEEREF. Това е нов иновационен фонд, който предоставя глобален рисков капитал посредством частни инвестиции за проекти в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници в развиващите се страни и икономиките в преход. През 2010 г. е направена също нова инвестиция на стойност 14 милиона EUR в Механизма за микрофинансиране „Прогрес“ за заетост и социално приобщаване.

В края на годината е поето задължение за още 122 милиона EUR във връзка със стартирането на ЕФО и на Механизма за финансиране на МСП, но тези средства все още не са усвоени от другите страни.

2.4   ЗАЕМИ

млн. EUR
	Бележка	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Заеми, отпуснати от бюджета на ЕС и от ЕОВС	2.4.1	162	169
Заеми, отпуснати от заемни средства	2.4.2	11 478	10 595
Общо		11 640	10 764

2.4.1    Заеми, отпуснати от бюджета на Европейския съюз и от ЕОВС в ликвидация

млн. EUR
	Заеми при специални условия	Жилищни кредити от ЕОВС	Общо
Общо към 31.12.2009 г.	143	26	169
Нови заеми	2	—	2
Върнати суми	(16)	(5)	(21)
Промени в отчетната стойност	11	1	12
Общо към 31.12.2010 г.	140	22	162

Заемите при специални условия се отпускат при преференциални лихви като част от сътрудничеството с държави, които не са членки на ЕС. Падежът на всички суми настъпва над 12 месеца след края на годината. Ефективните лихвени проценти по тези заеми варират между 7,73 % и 14,507 %.

2.4.2    Заеми, отпуснати от заемни средства

млн. EUR
	МФП	Заеми от Евратом	ПБ	ЕОВС в ликвидация	Общо
Общо към 31.12.2009 г.	587	484	9 303	261	10 635
Нови заеми	—	—	2 850	—	2 850
Върнати суми	(84)	(17)	—	—	(101)
Курсови разлики	—	2	—	7	9
Промени в отчетната стойност	—	—	93	(4)	89
Общо към 31.12.2010 г.	503	469	12 246	264	13 482
Сума, дължима след < 1 година	—	—	2 004	—	2 004
Сума, дължима след > 1 година	503	469	10 242	264	11 478

Ефективните лихвени проценти (изразени като лихвен диапазон) бяха, както следва:

Заеми	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Макрофинансова помощ (МФП)	0,99 %-4,54 %	0,9625 %-4,54 %
Евратом	0,96313 %-5,76 %	1,071 %-5,76 %
ПБ	2,375 %-3,625 %	3,125 %-3,625 %
ЕОВС в ликвидация	0,556 %-5,8103 %	0,346 %-5,8103 %

Заеми в рамките на макрофинансова помощ (МФП)

МФП е финансов инструмент, основан на политиката, за необвързана и непредназначена за конкретна цел помощ за платежния баланс и/или бюджетна подкрепа за трети държави партньорки, разположени в географска близост до територията на ЕС. Тя е под формата на средно/дългосрочни заеми или безвъзмездни средства или на подходяща комбинация от двете и обикновено допълва финансирането, осигурено в контекста на подкрепяна от МВФ програма за корекция и реформи. Към 31 декември 2010 г. Комисията е сключила споразумения за отпускане на заем на стойност 300 милиона EUR, които не са усвоени от другата страна преди края на годината. Комисията не е получила гаранции от трети страни за тези заеми, но те са гарантирани от Гаранционния фонд (вж. бележка 2.3.3).

Заеми от Евратом

Евратом е правен субект на ЕС и се представлява от Европейската комисия. Тя отпуска заеми на държавите-членки с цел финансиране на инвестиционни проекти в държавите-членки, свързани с промишленото производство на електроенергия от ядрени електроцентрали и с промишлени горивни инсталации. Тя отпуска заеми и на държави, които не са членки на ЕС, за подобряване на степента на безопасност и ефикасност на ядрените електроцентрали и инсталациите в ядрения горивен цикъл, които са в експлоатация или в строеж. Във връзка с тези заеми са получени гаранции от трети страни на стойност 466 милиона EUR (2009 г.: 481 милиона EUR).

Заеми за платежния баланс (ПБ)

Инструментът за ПБ, който е основан на политиката финансов инструмент, бе приведен отново в действие през настоящата икономическа и финансова криза с цел осигуряване на средносрочна финансова помощ за държавите членки на ЕС. Благодарение на него могат да се отпускат заеми на държавите-членки, които изпитват или са сериозно застрашени от трудности със своите платежни баланси или капиталови движения. Единствено държавите-членки, които не са приели еврото, могат да се ползват от този инструмент. Максималната стойност на заемите, които могат да бъдат отпуснати, е 50 милиарда EUR. Тези заеми се гарантират от общия бюджет на ЕС.

Между ноември 2008 г. и края на 2010 г. на Унгария, Латвия и Румъния бяха отпуснати заеми в размер на 14,6 милиарда EUR, от които 12,05 милиарда EUR са изплатени на държавите до края на 2010 г. Следната таблица показва датите на реално отпускане и падежите за различните части от заем за ПБ, които вече са реално отпуснати:

млн. EUR
	Унгария	Латвия	Румъния	Общо
Реално отпуснати през 2008 г.
— С падеж ноември 2011 г.	2 000	—	—	2 000
Реално отпуснати през 2009 г.
— С падеж април 2014 г.	—	1 000	—	1 000
— С падеж ноември 2014 г.	2 000	—	—	2 000
— С падеж януари 2015 г.	—	1 200	1 500	2 700
— С падеж април 2016 г.	1 500	—	—	1 500
Реално отпуснати през 2010 г.
— С падеж септември 2017 г.	—	—	1 150	1 150
— С падеж май 2019 г.	—	500	1 000	1 500
— С падеж октомври 2025 г.	—	200	—	200
Реално отпуснати заеми към 31.12.10 г.	5 500	2 900	3 650	12 050
Общо отпуснати заеми	6 500	3 100	5 000	14 600
Неусвоени суми към 31.12.10 г.	Изтекъл	200	1 350	1 550

Следва да се отбележи, че програмата за подпомагане на ПБ на Унгария изтича през ноември 2010 г.

ЕМФС

Тъй като изплащането на средства по Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕМФС) бе извършвано едва след 31 декември 2010 г., информацията за тези заеми е предоставена в бележка 9.

Заеми от ЕОВС в ликвидация

Тази позиция включва главно заеми, отпуснати от ЕОВС в ликвидация, от заемни средства в съответствие с членове 54 и 56 от Договора за ЕОВС, както и три некотирани дългови ценни книги, емитирани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като заместител на просрочил плащането си длъжник. Тези дългови ценни книжа ще бъдат държани до крайния си падеж (2017 г. и 2019 г.), за да покрият услугата за свързаните с тях получени заеми. Промените в отчетната стойност съответстват на промяната в натрупаните лихви плюс амортизацията за годината на изплатените премии и на направените в началото трансакционни разходи, изчислени съгласно метода на ефективната лихва.

2.5   ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г. (преизчислени стойности)
Предварително финансиране (вж. бележка 2.5.1)	40 298	39 750
Предварително извършени разходи (вж. бележка 2.5.2)	3 820	1 794
Общо дългосрочно предварително финансиране	44 118	41 544

2.5.1    Предварително финансиране

Моментът, избран за събирането или усвояването на предварителното финансиране, определя дали то се оповестява като текущ или дългосрочен актив по предварително финансиране. Усвояването се определя от споразумението, на което проектът се основава. Всяко възстановяване на средства или усвояване, което трябва да се осъществи преди изтичането на дванадесет месеца от отчетната дата, се оповестява като краткосрочно предварително финансиране и следователно като текущ актив, а остатъкът е дългосрочен.

Общо предварително финансиране

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Дългосрочно предварително финансиране (вж. по-долу)	40 298	39 750
Краткосрочно предварително финансиране (вж. бележка 2.9)	9 123	9 077
Общо предварително финансиране	49 421	48 827

Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране

Това са гаранции, които Европейската комисия в някои случаи изисква от бенефициерите при извършване на авансови плащания (предварително финансиране). За този вид гаранция съществуват две стойности за оповестяване: „номиналната“ и „текущата“ стойност. При „номиналната“ стойност пораждащото събитие е свързано със съществуването на гаранцията. При „текущата“ стойност пораждащото събитие за гаранцията е плащането на предварителното финансиране и/или последващите изчиствания. Към 31 декември 2010 г.„номиналната“ стойност на гаранциите, получени във връзка с предварително финансиране, възлиза на 1 227 милиона EUR, докато „текущата“ стойност на тези гаранции е 1 059 милиона EUR (2009 г.: съответно 936 милиона EUR и 724 милиона EUR).

Някои суми по предварителното финансиране, платени по 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП), успешно се покриват от Гаранционен фонд за участниците (ГФУ) — размерът на изплатеното през 2010 г. предварително финансиране възлиза на общо 3,2 милиарда EUR (2009 г.: 2,7 милиарда EUR). Това е инструмент от взаимна полза, създаден с цел покриване на финансовите рискове за ЕС и участниците през изпълнението на непреките дейности по 7РП, като неговият капитал и лихви осигуряват сигурност по отношение на изпълнението. Всички участници в непреки дейности под формата на безвъзмездни средства (и следователно предварително финансиране в счетоводните книги на Комисията) осигуряват 5 % от общата вноска на ЕС в капитала на ГФУ за времетраенето на дейността. Като такива участниците са собственици на ГФУ, а ЕС (представляван от Комисията) действа като тяхно изпълнително лице. В края на непряка дейност участниците си възстановяват в пълен размер вноската, която са направили в капитала, освен когато ГФУ претърпи загуби поради неизпълнили задълженията си бенефициери — в този случай участниците си възстановяват поне 80 % от своята вноска. Следователно ГФУ гарантира финансовия интерес както на Комисията, така и на участниците. Към 31 декември 2010 г. участниците са внесли в ГФУ сума в размер на общо 866 милиона EUR (2009 г.: 561 милиона EUR) — вж. също бележка 11.

Дългосрочно предварително финансиране

млн. EUR
Вид управление	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Пряко централизирано управление	1 695	1 148
Непряко централизирано управление	620	486
Децентрализирано управление	441	347
Споделено управление	37 055	37 199
Съвместно управление	487	568
Извършвано от други институции и агенции	0	2
Общо	40 298	39 750

Най-значителните суми по дългосрочното предварително финансиране са свързани с дейности по структурните фондове за периода на програмиране 2007—2013 г.: Фонда за регионално развитие (ЕФРР), Социалния фонд (ЕСФ), Земеделския фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Кохезионния фонд (КФ) и Фонда за рибарството. Тъй като много от тези проекти са с дългосрочен характер, необходимо е свързаните с тях аванси да бъдат предоставени за повече от една година. Затова тези суми по предварително финансиране са показани като дългосрочни активи.

2.5.2    Предварително извършени разходи

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г. (преизчислени стойности)
Инструменти на финансовия инженеринг	3 820	1 794
Общо	3 820	1 794

В рамките на програмите за сближаване и развитие на селските райони за периода 2007—2013 г. плащания могат да се извършват от бюджета на ЕС към държавите-членки, за да подпомогнат инструментите на финансовия инженеринг (били те под формата на отпуснати заеми, гаранции или капиталови инвестиции), създадени и управлявани под отговорността на държавата-членка. При все това основните правни актове не задължават държавите-членки да предоставят на Комисията периодични доклади за усвояването на тези средства. Забелязано бе, че въпреки че тези плащания до 2010 г. включително са били отчитани първоначално като разходи в счетоводната система на Комисията, не всички средства по инструмента са усвоени. Поради това е по-подходящо да бъдат класифицирани като активи в счетоводния баланс (предварително извършени разходи).

Забелязано бе също, че като се има предвид предназначението на тези суми, тяхното използване не може да се определя просто чрез разглеждане на основен източник на информация като счетоводните отчети за инструмента, тъй като използваните като гаранции суми например остават блокирани в банковите сметки за инструмента, а изплатените по инструмента заеми могат да се използват за нови заеми. Тъй като държавите-членки не са задължени да докладват специално за тези средства и тъй като не би било ефективно от гледна точка на разходите Комисията сама да събира тази информация, за да бъде усвояването на тези суми през периода на програмиране отразявано точно във финансовите отчети, бе необходимо да се правят прогнози. Най-надеждният наличен метод, а следователно и използваният подход, е разходите да се отчитат в отчета за финансовия резултат по линейния метод на отчитане в хода на периода на програмиране до 31.12.2015 г. — последната дата, на която тези разходи са допустими.

За да постигне тази цел, Комисията поиска в началото на 2011 г. необходимата информация от държавите-членки, за да направи прогноза и след това да признае неусвоените суми в счетоводния баланс към 31 декември 2010 г. Тази обща сума е разделена на сумите, които държавите-членки очакват да усвоят през 2011 г. (показани в бележка 2.9.2), и сумите, които ще бъдат усвоени след 2011 г., които са показани в таблицата по-горе.

В съответствие с правилата за счетоводна отчетност на ЕС и международно приетата счетоводна практика, тъй като по-горното представлява промяна в счетоводната политика и съответните суми са значителни, счетоводният баланс за 2009 г. е преизчислен в настоящите финансови отчети, за да бъдат представени сравними данни, показващи положението такова, каквото то би било, ако миналата година бе използвано същото счетоводно третиране. Преценено бе, че отражението върху 2008 г. възлиза на едва 18 милиона EUR, вследствие на което натрупаният дефицит за 2009 г. бе коригиран с тази сума и началният счетоводен баланс за 2009 г. не бе преизчислен. Отражението на това преизчисление върху първоначалния счетоводен баланс за 2009 г. е показано по-долу:

	Първоначално представен счетоводен баланс за 2009 г.	Промяна в счетоводната политика	Преизчислен счетоводен баланс за 2009 г.
Дългосрочно предварително финансиране:
Предварително финансиране	39 750	—	39 750
Предварително извършени разходи	—	1 794	1 794
	39 750	1 794	41 544
Краткосрочно предварително финансиране:
Предварително финансиране	9 077	—	9 077
Предварително извършени разходи	—	359	359
	9 077	359	9 436
Краткосрочни вземания:
Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди	3 912	295	4 207
Общо активи	100 859	2 448	103 307
Общо пасиви	(145 585)	—	(145 585)
Нетни активи	(44 726)	2 448	(42 278)
Натрупан резултат и резерви
Резерви	3 323	—	3 323
Натрупан дефицит	(52 506)	18	(52 488)
Резултат за текущата година	4 457	2 430	6 887
	(44 726)	2 448	(42 278)

2.6   ДЪЛГОСРОЧНИ ВЗЕМАНИЯ

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Държави-членки	14	26
Заеми от ЕОВС за персонала	9	10
Гаранции и депозити	14	17
Други	3	2
Общо	40	55

Сумите, които трябва да бъдат получени от държавите-членки, се отнасят до суми, дължими на ЕОВС в ликвидация от предишни присъединяващи се държави. От общите дългосрочни вземания 14 милиона EUR (2009 г.: 26 милиона EUR) се отнасят до операции, различни от операциите за размяна.

ТЕКУЩИ АКТИВИ

2.7   МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ

млн. EUR
Описание	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Научни материали	71	62
Други	20	15
ОБЩО	91	77

2.8   КРАТКОСРОЧНИ ИНВЕСТИЦИИ

Краткотрайни активи, обявени за продажба

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
ЕОВС в ликвидация	1 283	1 483
Механизъм за финансиране с поделяне на риска	419	244
Инструмент за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт	111	61
Инвестиции в BUFI	515	0
Други	3	3
Общо	2 331	1 791

Краткосрочните инвестиции се състоят от финансови активи, обявени за продажба, които са закупени заради възвръщаемостта или печалбата от инвестицията в тях или държани за създаването на конкретна структура от активи или вторичен източник на ликвидност, и затова могат да бъдат продавани в отговор на нуждите от ликвидност или промените в лихвените проценти.

Във връзка със сумите на ЕОВС в ликвидация всички инвестиции в активи, обявени за продажба, са дългови ценни книжа в евро, котирани на активен пазар. Към 31 декември 2010 г. дълговите ценни книжа (посочени по справедлива стойност), достигащи краен падеж през 2011 г., възлизат на 294 милиона EUR (2009 г.: 242 милиона EUR).

Въпреки че са извършени придобивания както по Механизма за финансиране с поделяне на риска, така и по Инструмента за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт (вж. също бележка 5.1.2), голямото увеличение в сравнение с предходната година се дължи основно на инвестирането на условно платени глоби в специално създаден фонд (BUFI), управляван от ГД „Икономически и финансови въпроси“. През предходните години тези суми щяха да бъдат съхранявани в специални банкови сметки — вж. бележка 2.11„Блокирани парични средства“.

2.9   КРАТКОСРОЧНО ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г. (преизчислени стойности)
Предварително финансиране (вж. бележка 2.9.1)	9 123	9 077
Предварително извършени разходи (вж. бележка 2.9.2)	955	359
Общо краткосрочно предварително финансиране	10 078	9 436

2.9.1    Предварително финансиране

млн. EUR
Вид управление	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Пряко централизирано управление	3 038	2 924
Непряко централизирано управление	2 368	1 990
Децентрализирано управление	536	700
Споделено управление	2 177	2 550
Съвместно управление	894	832
Извършвано от други институции и агенции	110	81
Общо	9 123	9 077

Намалението на краткосрочното предварително финансиране при споделено управление се дължи на приключването на дейността на фонд „Солидарност“. Въпреки че суми по предварително финансиране бяха изплатени през 2010 г. за нови проекти (програми, отнасящи се до периода 2007—2013 г.), те бяха отнесени към дългосрочните активи, както е обяснено в бележка 2.5. Увеличението на краткосрочното предварително финансиране при непряко и пряко централизирано управление се дължи на увеличението на дейностите, главно в областта на научноизследователската и развойната дейност.

2.9.2    Предварително извършени разходи

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г. (преизчислени стойности)
Инструменти на финансовия инженеринг	955	359
Общо	955	359

Както е обяснено в бележка 2.5.2, тези суми се отнасят до плащания, извършени в полза на държавите-членки в рамките на програмите за сближаване и развитие на селските райони за периода 2007—2013 г. с цел създаване или подпомагане на инструментите на финансовия инженеринг, но които суми не са усвоени по инструмента към края на годината. Очаква се посочените по-горе суми да бъдат усвоени през 2011 г.

2.10   КРАТКОСРОЧНИ ВЗЕМАНИЯ

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г. (преизчислени стойности)
Отпуснати заеми и срочни депозити	2 170	216
Текущи вземания	6 786	4 519
Разни вземания	20	16
Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди	4 525	4 207
Общо	13 501	8 958

Общите краткосрочни вземания съдържат приблизително 11 009 милиона EUR (2009 г.: 8 415 милиона EUR), които се отнасят до операции, различни от операциите за размяна.

2.10.1    Отпуснати заеми и срочни депозити

Тези суми се отнасят предимно до заеми за подпомагане на ПБ в размер на 2 004 милиона EUR с оставащ краен падеж, настъпващ по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс (вж. бележка 2.4 по-горе). Също включени в тази позиция са срочни депозити в размер на 166 милиона EUR, отнасящи се предимно до ЕОВС в ликвидация.

2.10.2    Текущи вземания

млн. EUR
Група сметки	Към 31.12.2010 г.			Към 31.12.2009 г.
	Брутна сума	Намаление	Нетна стойност	Брутна сума	Намаление	Нетна стойност
Клиенти	207	(79)	128	277	(76)	201
Глоби	4 584	(406)	4 178	3 370	(133)	3 237
Държави-членки	4 011	(1 625)	2 386	2 198	(1 191)	1 007
Други	96	(2)	94	76	(2)	74
Общо	8 898	(2 112)	6 786	5 921	(1 402)	4 519

Клиенти

Това са нареждания за събиране на вземания, вписани по сметките към 31 декември 2010 г. като установени вземания, които трябва да бъдат събрани и не са вече включени в други позиции в частта за активи на счетоводния баланс.

Глоби

Тази позиция се отнася до сумите, които трябва да бъдат събрани във връзка с глоби, наложени от Комисията. Нарастването на намалението от миналата година се обяснява предимно с намаляването през 2011 г. на глобите, наложени преди 31 декември 2010 г. Освен това намалението отчита факта, че в контекста на икономическата и финансовата криза някои нови наложени глоби не можеха да бъдат обхванати от условни плащания или от банкови гаранции. Гаранции на обща стойност 2 585 милиона EUR бяха получени за неизплатените глоби към 31 декември 2010 г. (2009 г.: 2 952 милиона EUR) във връзка с тези вземания. Следва да бъде отбелязано, че 1 771 милиона EUR от горепосочените суми бяха дължими след 31 декември 2010 г.

Вземания от държавите-членки

Вземания по ЕФГЗ и по развитието на селските райони

Тази позиция обхваща предимно сумите, които бенефициерите по ЕФГЗ дължат към 31 декември 2010 г., декларирани и удостоверени от държавите-членки към 15 октомври 2010 г., минус 20 % от сумата, които държавите-членки могат да задържат за покриване на административните си разходи. Направена е приблизителна оценка на вземанията, възникващи след тази декларация до 31 декември 2010 г. Комисията преценява също размера на намаление за сумите, които бенефициерите дължат и които е малко вероятно да бъдат събрани. Фактът, че е направена такава корекция, не означава, че Комисията се отказва от събирането на тези суми в бъдеще. Следва да бъде също отбелязано, че методът на намаление е коригиран през 2010 г. с отражение както върху приходите, така и върху разходите, но без отражение върху нетната сума — вж. бележка 3.2.3. Съгласно новия метод вземанията се отчитат по номинална стойност, а намалението на стойността се основава на статистически анализ (събираемостта).

Вземания по собствените ресурси

Следва да се отбележи, че държавите-членки имат право да задържат 25 % от традиционните собствени ресурси като разходи по събирането, поради което данните по-горе са дадени след извършване на това намаление. Въз основа на приблизителните оценки, изпратени от държавите-членки, от вземанията от държавите-членки са приспаднати 811 милиона EUR. Въпреки това обаче това не означава, че Комисията се отказва от събирането на сумите, включени в тази корекция на стойността.

Други вземания от държавите-членки

Другите вземания от държавите-членки включват 30 милиона EUR събиране на разходи и аванси по ЕФГЗ в размер на 199 милиона EUR в сравнение със съответно 72 милиона EUR и 8 милиона EUR за 2009 г.

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Вземания по ЕФГЗ и по развитието на селските райони
ЕФГЗ	1 130	627
ВИРСР	19	—
САПАРД	146	—
Намаление	(814)	(350)
Общо	481	277
ДДС, платено и дължимо от държавите-членки	46	38
Собствени ресурси
Установени в сметка „А“	81	89
Установени в отделната сметка	1 285	1 260
Намаление	(811)	(841)
Други	391	25
Общо	946	533
Други вземания от държавите-членки	913	159
Общо	2 386	1 007

2.10.3    Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г. (преизчислени стойности)
Начислени приходи	3 445	3 655
Разходи за бъдещи периоди	1 061	525
Други	19	27
Общо	4 525	4 207

Основната сума по тази позиция са начислените приходи:

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Собствени ресурси	2 657	2 209
Селскостопански целеви приходи за ноември и декември	72	940
ЕФГЗ: неизпълнени решения за корекция с оглед на съответствието	520	0
Кохезионен фонд, Фонд за регионално развитие и Фонд за развитие на селските райони: финансови корекции	43	404
Други начислени приходи	153	102
Общо начислени приходи	3 445	3 655

Други начислени приходи са предимно приходите от лихви за забава, начислените банкови лихви и начислените лихви върху суми по предварително финансиране.

Най-съществените суми, включени като разходи за бъдещи периоди, са свързани със средствата, прехвърлени от държавите-членки в инструментите на финансовия инженеринг, които средства все още не бяха декларирани на Комисията или възстановени от нея към края на годината. Към 31 декември 2010 г. тези суми възлизат на 858 милиона EUR (2009 г.: 295 милиона EUR). Следва да се отбележи, че сумата за 2009 г. е преизчислена — вж. бележка 2.5.2 за повече информация. В разходите за бъдещи периоди са включени и суми на обща стойност 182 милиона EUR, от които основните суми са очаквани плащания в размер на 50 милиона EUR по двустранни споразумения в областта на рибарството с трети държави, 41 милиона EUR за европейското училище и 44 милиона EUR за наем на офиси.

2.11   ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Свободни парични средства:
Сметки към министерствата на финансите и в централните банки	10 123	10 958
Текущи сметки	1 150	1 967
Сметки за авансови средства	39	42
Трансфери (парични средства в движение)	1	9
Краткосрочни депозити и други парични еквиваленти	1 670	1 486
Общо	12 983	14 462
Блокирани парични средства	9 080	8 910
Общо	22 063	23 372

2.11.1    Свободни парични средства

Свободните парични средства обхващат всички средства, които ЕС държи в свои сметки във всяка държава-членка и страна от ЕАСТ (към министерството на финансите или в централната банка), както и в текущи сметки, сметки за авансови средства, краткосрочни банкови депозити и в каса.

Сумите, оповестени като краткосрочни депозити, са свързани предимно със средства, управлявани от доверени лица от името на ЕС с цел изпълняване на конкретни програми, финансирани от бюджета на ЕС. Към края на годината са поети задължения за 131 милиона EUR, които обаче не са усвоени от другите страни.

2.11.2    Блокирани парични средства

Под блокирани парични средства се имат предвид сумите, получени във връзка с глоби, наложени от Комисията, за които случаят все още не е приключен. Те се държат в специални депозитни сметки, които не се използват за никакви други дейности.

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

2.12   ДОХОДИ НА ЗАЕТИ ЛИЦА

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Пенсии — персонал	32 801	33 316
Пенсии — други	840	663
Обща система за здравно осигуряване	3 531	3 263
Общо	37 172	37 242

2.12.1    Пенсии — Персонал

В съответствие с член 83 от Правилника за персонала плащанията, предвидени в пенсионноосигурителната схема (PSEO: Pension Scheme of European Officials), представляват разход за бюджета на ЕС. Схемата не се финансира, но държавите-членки колективно гарантират изплащането на тези суми в съответствие с таблицата, фиксирана за финансирането на този разход. Освен това длъжностните лица внасят една трета от неговия размер за дългосрочното финансиране на тази схема чрез задължителна вноска.

Задълженията на пенсионноосигурителната схема бяха оценени въз основа на броя на служителите и на пенсионираните служители към 31 декември 2010 г. и на правилата на Правилника за персонала, приложими към тази дата. Тази оценка беше извършена в съответствие с методологията на IPSAS 25 (а следователно и на счетоводно правило 12 на ЕС). Методът, използван за изчисляването на този пасив, е кредитният метод на прогнозираните единици. Основните актюерски предположения, налични към датата на оценяването и използвани при извършването му, бяха, както следва:

Актюерски предположения	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Номинален дисконтов процент	4,6 %	4,5 %
Очаквано равнище на инфлацията	2,1 %	2,5 %
Реален дисконтов процент	2,4 %	2,0 %
Вероятност да бъде сключен брак: мъж/жена	84 %/38 %	84 %/38 %
Общо нарастване на заплатата/преоценка на пенсията	0 %	0 %
Международна таблица „Живот“ за публичните служители за 2008 г.	Да	Да

Задълженията обхващат правата, определени по-рано за следните лица:

1.	Активно заетия персонал към 31.12.2010 г. във всички институции и агенции, включен в схемата;

2.	персонала в отложено положение, т.е. служителите, които са напуснали институциите временно или окончателно, но са оставили своите пенсионни права в пенсионноосигурителната схема (и са натрупали поне 10 години служба);

3.	бившите длъжностни лица и други служители, получаващи пенсия за осигурителен стаж;

4.	бившите длъжностни лица и други служители, получаващи пенсия за инвалидност;

5.	бившите длъжностни лица и други служители, получаващи обезщетение за инвалидност;

6.	получателите на пенсия за преживяло лице (вдовци или вдовици, сираци, лица на издръжка).

Основните елементи, които заслужават да бъдат отбелязани, са (вж. също таблицата по-долу за основните движения):

—

Брутният размер на актюерското задължение беше оценен на 36 639 милиона EUR към 31 декември 2010 г. (2009 г.: 37 215 милиона EUR). Към него се добавя ефект на коректор на коефициента в размер на 1 063 милиона EUR (2009 г.: 1 079 милиона EUR). Данъците, дължими от ползвателите, се приспадат от общия брутен размер на задължението, за да бъде получено нетното задължение, включено в счетоводния баланс (тъй като данъкът се приспада при изплащането на пенсиите и се отчита в приходите на ЕС в годината на плащането). По този начин това нетно задължение (брутното задължение минус данъците) към 31 декември 2010 г. бе оценено на 32 801 милиона EUR.

—	Лицата, които се осигуряват по пенсионноосигурителната схема, се увеличиха с 1 578 души.

2.12.2    Пенсии — Други

Тази позиция се отнася до пасива, свързан с пенсионните задължения към членовете и бившите членове на Комисията, Съда (и Общия съд) и Сметната палата, генералните секретари на Съвета, Омбудсмана, Европейския надзорен орган по защита на данните и Съда на публичната служба на Европейския съюз. Също включен в тази позиция е пасив, свързан с пенсиите на членовете на Европейския парламент.

2.12.3    Обща система за здравно осигуряване

Направена е и оценка на очакваното задължение на ЕС, що се отнася до вноските му в общата система за здравно осигуряване по отношение на служителите в пенсия. Брутното задължение се оценява на 3 791 милиона EUR, като за да се получи нетната сума, от брутното задължение се приспадат активи на плана в размер на 260 милиона EUR. Дисконтовият процент и общият ръст на заплатите, използвани при изчислението, са същите като използваните при оценяването на пенсиите на служителите.

Движение на брутното задължение, свързано с доходите на заети лица

млн. EUR
	Задължение, свързано с пенсиите на персонала	Здравно осигуряване
Брутно задължение към 31 декември 2009 г.	37 215	3 535
Разходи за трудов стаж/обичайни разходи	1 331	188
Разходи за лихви	1 709	169
Изплатени доходи	(1 131)	(95)
Актюерски печалби	(2 566)	(6)
Промяна, дължаща се на новодошли лица	81	—
Брутно задължение към 31 декември 2010 г.	36 639	3 791

2.13   ДЪЛГОСРОЧНИ ПРОВИЗИИ

млн. EUR
	Сума към 31.12.2009 г.	Допълнителни провизии	Сторнирани неизползвани суми	Използвани суми	Трансфер към краткосрочни	Промяна в очакваната стойност	Сума към 31.12.2010 г.
Съдебни дела	413	30	(136)	(1)	0	0	306
Демонтаж на ядрени обекти	908	0	0	(3)	(21)	21	905
Финансови	76	38	0	0	(30)	2	86
Други	72	18	(9)	(55)	(6)	0	20
Общо	1 469	86	(145)	(59)	(57)	23	1 317

Съдебни дела

Това са очакваните суми, които вероятно ще трябва да бъдат платени след 2011 г. във връзка с редица продължаващи съдебни дела. Най-голямата част, 300 милиона EUR, се отнася до неприключили съдебни дела към 31 декември 2010 г. във връзка с финансови корекции за ЕФГЗ и други съдебни дела, свързани със селскостопански разходи.

Демонтаж на ядрени обекти

През 2008 г. група от независими експерти актуализира своето проучване от 2003 г. на очакваните разходи за извеждането от експлоатация на ядрените съоръжения на СИЦ и за програмата за управление на отпадъците. Актуализираната им оценка в размер на 1 222 милиона EUR (преди 1 145 милиона EUR) е взета като база за провизията, която трябва да бъде включена във финансовите отчети. В съответствие със счетоводните правила на ЕС тази оценка се индексира с инфлацията, след което се дисконтира до нетната си сегашна стойност (като се използва суаповата крива с нулев купон в евро). Към 31 декември 2010 г. това доведе до провизия в размер на общо 926 милиона EUR, разпределени между сумите, които се очаква да бъдат платени през 2011 г. (21 милиона EUR) и след това (905 милиона EUR). С оглед на очакваната продължителност на тази програма (около 20 години) следва да бъде посочено, че има известна несигурност по отношение на тази оценка и окончателният разход може да се различава от въведените понастоящем суми.

Финансови провизии

Те се отнасят до провизиите, които представляват очакваните загуби, които ще бъдат претърпени във връзка с гаранциите, предоставени в рамките на гаранционния механизъм за МСП от 1998 г., гаранционния механизъм за МСП от 2001 г. и гаранционния механизъм за МСП от 2007 г. в контекста на Програмата за конкурентоспособност и иновации, като Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е упълномощен да издава гаранции на свое име, но от името и на риск на Комисията. Финансовият риск, свързан със задействаните и незадействаните гаранции, обаче е ограничен. Дългосрочните финансови провизии се дисконтират до нетната си сегашна стойност (като се използва годишният процент на суаповете в евро).

Други провизии

Основната сума тук се отнася до очакваните вноски на ЕС за различни държави-членки в рамките на Ветеринарния фонд за извънредни ситуации за внезапната поява на някои болести по животните и възлиза на общо 12 милиона EUR (2009 г.: 60 милиона EUR), разпределени между сумите, които се очаква да бъдат уредени през 2011 г. (10 милиона EUR) и по-късно (2 милиона EUR).

2.14   ДЪЛГОСРОЧНИ ФИНАНСОВИ ПАСИВИ

млн. EUR
	МФП	Заеми от Евратом	ПБ	ЕОВС в ликвидация	Общо
Общо към 31.12.2009 г.	587	484	9 303	225	10 599
Нови получени заеми	—	—	2 850	—	2 850
Върнати суми	(84)	(17)	—	—	(101)
Курсови разлики	—	2	—	6	8
Промени в отчетната стойност	—	—	93	—	93
Общо към 31.12.2010 г.	503	469	12 246	231	13 449
Сума, дължима след < 1 година	—	—	2 004	—	2 004
Сума, дължима след > 1 година	503	469	10 242	231	11 445

Тази позиция включва получените заеми, дължими от Европейския съюз, с падеж след над една година: Получените заеми включват дълговете, удостоверени със сертификати, възлизащи на 13 211 милиона EUR (2009 г.: 10 324 милиона EUR). Промените в отчетната стойност съответстват на промяната в начислените лихви.

Ефективните лихвени проценти (изразени като лихвен диапазон) бяха, както следва:

Получени заеми	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Макрофинансова помощ (МФП)	0,99 %-4,54 %	0,9625 %-4,54 %
Евратом	0,987 %-5,6775 %	0,9031 %-5,6775 %
ПБ	2,375 %-3,625 %	3,125 %-3,625 %
ЕОВС в ликвидация	0,556 %-9,2714 %	0,346 %-9,2714 %

2.15   ДРУГИ ДЪЛГОСРОЧНИ ПАСИВИ

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Дългове по финансов лизинг	1 672	1 736
Сгради, които се изплащат на вноски	382	395
Други	50	47
Общо	2 104	2 178

Тази позиция обхваща предимно задълженията по лизинг, дължими след над една година (вж. бележка 2.2 по-горе). Също включени са сумите, отнасящи се до някои сгради, закупени от Комисията, за които покупната цена ще бъде изплатена на вноски — това не са лизингови договори, тъй като правото на собственост е преминало в ръцете на Комисията веднага.

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

2.16   КРАТКОСРОЧНИ ПРОВИЗИИ

млн. EUR
	Сума към 31.12.2009 г.	Допълнителни провизии	Сторнирани неизползвани суми	Използвани суми	Трансфер от дългосрочни	Промяна в очакваната стойност	Сума към 31.12.2010 г.
Съдебни дела	30	7	(7)	(1)	0	0	29
Демонтаж на ядрени обекти	22	0	0	(22)	21	0	21
Финансови	128	21	(3)	(38)	30	2	140
Други	33	10	(5)	(20)	6	0	24
Общо	213	38	(15)	(81)	57	2	214

Тази позиция включва частта от провизиите с падеж след по-малко от една година.

2.17   КРАТКОСРОЧНИ ФИНАНСОВИ ПАСИВИ

Тази позиция включва получени заеми във връзка с подпомагане на ПБ в размер на 2 004 милиона EUR (вж. бележка 2.14), чийто падеж настъпва през 12-те месеца след датата на счетоводния баланс (2009 г.: 40 милиона EUR във връзка с МФП).

2.18   ЗАДЪЛЖЕНИЯ

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Текущ размер на дългосрочните пасиви	78	71
Текущи задължения	17 615	15 260
Разни задължения	97	133
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди	66 739	78 420
Общо	84 529	93 884

2.18.1.    Текущ размер на дългосрочните пасиви

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Задължения, свързани с финансов лизинг	65	59
Други	13	12
Общо	78	71

2.18.2.    Текущи задължения

млн. EUR
Вид	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Държави-членки	17 035	14 903
Доставчици и други	1 292	944
Очаквани недопустими суми	(712)	(587)
Общо	17 615	15 260

Текущите задължения включват декларациите за направени разходи, получавани от ЕС в рамките на дейностите, свързани с безвъзмездни средства. Те се кредитират с декларираната сума в момента на получаване на искането. Ако партньорът е държава-членка, се класифицират като такива. Процедурата е същата за фактурите и кредитните известия, получавани в рамките на дейностите, свързани с обществените поръчки. Съответните декларации за направени разходи са взети предвид за процедурите по разделяне на финансовите периоди в края на годината. След тези вписвания, свързани с разделянето на финансовите периоди, очакваните допустими суми следователно са записани като начислени разходи (вж. бележка 2.18.3 по-долу), докато недопустимите суми остават неприключени в сметките на позиция „Очаквани недопустими суми“. За да не се надценят активите и пасивите, беше решено нетната сума да бъде посочена в текущите пасиви.

Държави-членки

Основните суми в тази позиция се отнасят до 16 924 милиона EUR (2009 г.: 11 160 милиона EUR) неплатени декларации за направени разходи за дейностите по структурните фондове.

Доставчици и други

В тази позиция са включени сумите, дължими вследствие на дейности, свързани с безвъзмездни средства и обществени поръчки, както и сумите, дължими на публични органи и на неконсолидирани субекти (напр. ЕФР).

Очаквани недопустими суми

Задълженията са намалени със 712 милиона EUR, които са тази част от получените, но все още непроверени искания за възстановяване на средства, която бе счетена за недопустима. Най-големите суми се отнасят до генералните дирекции, отговарящи за дейностите по структурните фондове.

2.18.3    Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Начислени разходи	66 326	76 435
Приходи за бъдещи периоди	407	1 976
Други	6	9
Общо	66 739	78 420

Разпределението на начислените разходи е, както следва:

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Начислени разходи на ЕФГЗ:
Разходи за периода 16.10.2010 г.—31.12.2010 г.	33 015	32 087
Преки помощи	10 703	12 195
Преструктуриране на сектора на захарта	400	735
Други	(303)	(55)
Общо ЕФГЗ:	43 815	44 962
Начислени разходи за структурни дейности:
ЕЗФРСР и ФЕОГА-O	10 792	9 076
ЕФзР	116	347
ЕФРР и иновационни дейности	3 337	11 777
Кохезионен фонд	1 557	980
ИСПА	74	3
ЕСФ	2 182	5 411
Общо структурни дейности:	18 058	27 594
Други начислени разходи:
Научноизследователска и развойна дейност	1 267	1 687
Други	3 186	2 192
Общо други:	4 453	3 879
Общо начислени разходи	66 326	76 435

Налице е обща тенденция към намаляване на разходите за структурните дейности поради факта, че програмите за периода 2000—2006 г. вече са във фаза на приключване.

Големият размер на приходите за бъдещи периоди към 31 декември 2009 г. се дължи на авансовото плащане от страна на две държави-членки на вноските собствени ресурси за 2010 г.

НЕТНИ АКТИВИ И РЕЗЕРВИ

2.19   РЕЗЕРВИ

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Резерв на справедливата стойност	(61)	69
Други резерви:
Гаранционен фонд	1 746	1 472
Преоценъчен резерв	57	57
Дейности по получаване и отпускане на заеми	1 525	1 511
Други	217	214
Общо	3 545	3 254
Общо	3 484	3 323

2.19.1.    2.19.1 Резерв на справедливата стойност

В съответствие с правилата за счетоводна отчетност корекцията на справедливата стойност на активите, обявени за продажба, се отчита чрез резерва на справедливата стойност. През 2010 г. 48 милиона EUR са извадени от резерва на справедливата стойност и признати в отчета за финансовия резултат във връзка с активите, обявени за продажба.

2.19.2    Други резерви

Гаранционен фонд

Вж. също бележка 2.3.3 относно функционирането на Гаранционния фонд. Този резерв отразява 9 %-овата целева сума от неприключените средства, гарантирани от Фонда, която трябва да се държи като актив.

Преоценъчен резерв

Преоценъчният резерв се състои от преоценките на имотите, на машините и на съоръженията. Остатъкът в края на годината от 57 милиона EUR се отнася до преоценка на земите и сградите на Комисията, която вече е била извършена преди преминаването към новите правила за счетоводна отчетност.

Резерв за дейностите по получаване и отпускане на заеми

Сумата се отнася до резерва на ЕОВС в ликвидация за активите на Изследователския фонд за въглища и стомана. Този резерв бе създаден в контекста на приключването на дейността на ЕОВС.

2.20   СУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОИСКАНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

млн. EUR
	Сума
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки, към 31 декември 2009 г. (преизчислени)	45 601
Връщане на бюджетния излишък за 2009 г. на държавите-членки	2 254
Движение на резерва на Гаранционния фонд	273
Движения на други резерви	21
ЕОВС в ликвидация: трансфер на резултата за 2009 г. в резервите	14
Финансов резултат (излишък) за годината	(17 232)
Общ размер на сумите, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки, към 31 декември 2010 г.	30 931
Разпределение между:
Доходи на заети лица	37 172
Други суми	(6 241)

Тази сума, която не е класифицирана като вземане от държавите-членки, е равностойна на сумата от натрупания дефицит от предходни години (48 163 милиона EUR) и икономическия излишък за 2010 г. (17 232 милиона EUR). Целта на позицията „Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки“ е да отразява реалното състояние на годишен бюджетен процес, който финансира многогодишни дейности. Резервите (3 484 милиона EUR), които трябва да се използват в съответствие с приложимите за тях специални разпоредби и правила, съзнателно не са взети под внимание за тази цел.

По същество тази сума представлява тази част от разходите, вече направени от ЕС до 31 декември 2010 г., която трябва да бъде финансирана от бъдещи бюджети. Много разходи се признават по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през годината N, въпреки че може в действителност да бъдат платени през годината N+1 и финансирани от бюджета за годината N+1. Включването на тези пасиви в отчетите, съчетано с факта, че съответните суми се финансират от бъдещи бюджети, води до това, че в края на годината пасивите съществено надвишават активите. Най-значителните суми, които трябва да бъдат подчертани, са дейностите по ЕФГЗ. Размерът на плащанията, дължими на държавите-членки за периода 16 октомври—31 декември 2010 г., е 33 милиарда EUR. По-голямата част от сумите, които трябва да бъдат поискани, реално се плаща от държавите-членки по-малко от 12 месеца след края на въпросната финансова година като част от бюджета за следващата година.

По същество само задълженията, свързани с доходите на заети лица, на Комисията към нейния персонал се изплащат в продължение на по-дълъг период от време, като финансирането на пенсионните плащания от годишните бюджети се гарантира от държавите-членки. Само за информация по-долу е дадена приблизителна оценка на разпределението на бъдещите плащания по доходите на заети лица:

млн. EUR
	Сума
Краткосрочни: суми за плащане през 2011 г.	1 278
Дългосрочни: суми за плащане след 2011 г.	35 894
Общо задължение, свързано с доходите на заети лица, към 31.12.2010 г.	37 172

В сравнение с миналата година е налице намаление от 14,7 милиарда EUR на сумите, които трябва да бъдат поискани от държавите-членки. Това намаление се дължи главно на: 1) намаление от 9,4 милиарда EUR на задълженията (вж. бележка 2.18), 2) увеличение от 2 милиарда EUR на краткосрочните финансови пасиви (бележка 2.17), 3) увеличение от 2,6 милиарда EUR на дългосрочното предварително финансиране и 4) увеличение от 4,6 милиарда EUR на краткосрочните вземания (бележка 2.10).

Следва също да се отбележи, че горното няма отражение върху бюджетния резултат — бюджетните приходи винаги трябва да са равни на бюджетните разходи или да ги превишават и всеки приходен излишък се връща на държавите-членки.

3.   БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

3.1   ПРИХОДИ ОТ СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ И ОТ ВНОСКИ

млн. EUR
	Бележка	2010 г.	2009 г.
Приходи от собствени ресурси:	3.1.1
Ресурси от БНД		91 178	81 978
Ресурси от ДДС		12 517	12 795
Традиционни собствени ресурси:
Мита		16 065	14 002
Налози върху захарта		150	130
Общо традиционни собствени ресурси		16 215	14 132
Бюджетни корекции	3.1.2	2 135	1 399
Вноски от трети държави (вкл. държавите от ЕАСТ)		283	233
Общо		122 328	110 537

Приходите от собствени ресурси са основният елемент от оперативните приходи на Европейския съюз. Следователно основният обем разходи се финансират от собствени ресурси, тъй като с другите приходи се извършва само малка част от общото финансиране.

3.1.1.    Приходи от собствени ресурси

Има три категории собствени ресурси: традиционни собствени ресурси, ресурс на база ДДС и ресурс на база БНД. Традиционните собствени ресурси се състоят от налози върху захарта и мита. Част от системата на собствените ресурси са и корекционен механизъм във връзка с бюджетните дисбаланси (отстъпка за Обединеното кралство), както и брутно намаление на годишната вноска на базата на БНД на Нидерландия и на Швеция. Държавите-членки задържат, като разходи по събирането, 25 % от традиционните собствени ресурси и посочените по-горе суми са показани след приспадане на тази сума.

В сравнение с 2009 г. е налице увеличение от 9,2 милиарда EUR на приходите от собствени ресурси на база БНД, което отразява необходимостта от финансиране на по-големи бюджетни кредити за плащания през 2010 г. Налице е увеличение от 2 милиарда EUR на митата в резултат преди всичко на увеличението на вноса.

3.1.2    Бюджетни корекции

Бюджетните корекции включват бюджетния излишък от 2009 г. (2 254 милиона EUR), който е върнат по косвен начин на държавите-членки чрез приспадането му от сумите собствени ресурси, които те трябва да прехвърлят на ЕС през следващата година — следователно той е приход за 2010 г. Освен това съгласно РСР от 2007 г. на Обединеното кралство се предоставя корекция във връзка с бюджетните дисбаланси. Тъй като тази сума се финансира от другите държави-членки, не би трябвало да има нетен ефект върху бюджетния или финансовия резултат. Въпреки това по тази позиция бе регистрирана сума от 112 милиона EUR, която представлява разликите в курсовете на еврото, използвани за бюджетни цели (вж. член 10, параграф 3 от Регламент № 1150/2000), и курсовете в сила по времето, когато съответните държави-членки, които не са част от Икономическия и паричен съюз (ИПС), действително са извършили плащанията си.

3.2   ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ

млн. EUR
	Бележка	2010 г.	2009 г.
Глоби	3.2.1	3 077	2 648
Селскостопански налози	3.2.2	25	705
Събиране на разходи:	3.2.3
Пряко централизирано управление		49	63
Непряко централизирано управление		11	6
Децентрализирано управление		71	41
Споделено управление		1 776	1 066
Общо		1 907	1 176
Приходи от административни операции:	3.2.4
Персонал		1 073	1 010
Приходи, свързани с имоти, машини и съоръжения		13	33
Други административни приходи		121	165
Общо		1 207	1 208
Разни оперативни приходи:	3.2.5
Корекции/провизии		157	150
Печалби от курсови разлики		460	618
Други		1 355	1 027
Общо		1 972	1 795
Общо		8 188	7 532

3.2.1    Глоби

Тези приходи са свързани с глобите, наложени от Комисията за нарушение на правилата за конкуренция. Вземанията и свързаните с тях приходи се признават, когато решението на Комисията за налагане на глоба е било взето и адресатът е официално уведомен за него.

3.2.2    Селскостопански налози

Тези суми се отнасят до налозите върху млякото в размер на 25 милиона EUR (2009 г.: 99 милиона EUR плюс налози върху захарта в размер на 606 милиона EUR). Налозите върху млякото са инструмент за управление на пазара, насочен към санкциониране на производителите на мляко, които превишат референтните си количества. Тъй като не са свързани с предходни плащания от страна на Комисията, те на практика се считат за приход за конкретна цел. Квотите за млякото постепенно спират да се прилагат, с което се обяснява продължаващото намаляване на приходите от налози. От 2008/2009 селскостопанска година нататък квотите ще бъдат увеличавани ежегодно с 1 % до премахването им през 2015 г.

Налозите върху захарта са свързани с фонда за преструктуриране на сектора на захарта, чрез който реформата на сектора на захарта доведе до спад на вътрешната цена на захарта, за да се намали разликата между цената в ЕС и международната цена. За да се поощрят по-слабо конкурентоспособните производители на захар да напуснат пазара, бе създаден самофинансиращ се фонд за преструктуриране, който се финансира с приходи от временен данък върху производителите на захар, който се третира като целеви приход. Въпреки че плащанията по схемата ще продължат до септември 2012 г., всички приходи, свързани с фонда за преструктуриране на сектора на захарта, вече са декларирани от държавите-членки към 31 декември 2009 г. Поради това за 2010 г. няма приходи.

3.2.3    Събиране на разходи

Тази позиция представлява нарежданията за събиране на вземания, издадени от Комисията, и приспадането от следващи плащания, записани в нейната счетоводна система, за събирането на вече изплатени от общия бюджет разходи въз основа на проверки, приключени одити или анализ на допустимостта, заедно с нарежданията за събиране на вземания, издадени от държавите-членки на бенефициери на разходи по ЕФГЗ. Тя включва и разликата между приблизителните оценки на начислените приходи от края на предходната година до края на текущата година. Тя обаче не показва пълната степен, в която са възстановени разходите на ЕС, особено за областите с големи разходи като структурните дейности, където са въведени специални механизми за гарантиране на връщането на недопустими парични средства, повечето от които механизми не включват издаването на нарежданe за събиране на вземания. Събирането на суми по предварително финансиране също не е включено като приход в съответствие със счетоводните правила на ЕС.

Основната сума — 1 775 милиона EUR, е свързана със споделеното управление и е съставена от 1 331 милиона EUR, отнасящи се до Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), 19 милиона EUR за ВИРСР, 146 милиона EUR за САПАРД и 279 милиона EUR за структурни дейности.

а)   Селско стопанство: ЕФГЗ

В рамките на ЕФГЗ сумите, отчетени като приход за годината в тази позиция, са 1 331 милиона EUR, със следния състав:

—	корекции с оглед на съответствието, за които е взето решение през годината, в размер на 1 032 милиона EUR;

—

измами и нередности в размер на 299 милиона EUR: възстановени суми, декларирани от държавите-членки и събрани през годината, в размер на 178 милиона EUR плюс увеличението на неприключените суми, декларирани от държавите-членки и които ще бъдат събрани в края на годината във връзка с измами и нередности, в размер на 121 милиона EUR (1 130 милиона EUR минус корекцията за намаление в размер на 382 милиона EUR в края на 2010 г. в сравнение с 627 милиона EUR в края на 2009 г.) — вж. също бележка 2.10.2.

б)   Структурни дейности

Събирането на разходи по структурните дейности, включени в тази позиция, се отнася до сума в размер на 279 милиона EUR (2009 г.: 613 милиона EUR). Основните суми в тази подпозиция са нарежданията за събиране на вземания, изготвени от Комисията за събиране на недължимите разходи, направени през предходни години, в размер на 610 милиона EUR и намалението на начислените приходи в края на годината, което е в размер на 377 милиона EUR.

Нареждания за събиране на вземания се изготвят само в следните случаи:

—	официални решения за финансови корекции на Комисията след откриването на нередовни разходи в сумите, които държавите-членки са посочили в своите декларации за направени разходи;

—

корекции при приключването на програма, водещи до намаление на вноската на ЕС, когато държава-членка не е декларирала достатъчно допустими разходи за оправдаване на общия размер на вече извършените плащания по предварително финансиране и междинни плащания; такива операции могат да се извършват без официално решение на Комисията, ако са приети от държавата-членка;

—	връщане на суми, събрани след приключване, след края на съдебно производство, което все още се е водело по време на приключването.

Другите нареждания за събиране на вземания, издадени в рамките на структурните дейности, се отнасят до събирането на предварително финансиране. Тези суми не са показани като приход, но са включени в позицията за предварителното финансиране в счетоводния баланс.

3.2.4    Приходи от административни операции

Този приход възниква от удръжки от заплатите на персонала и е съставен предимно от две суми — пенсионни вноски и данъци върху доходите.

3.2.5    Разни оперативни приходи

Сума от 430 милиона EUR (2009 г.: 376 милиона EUR) е свързана със суми, получени от присъединяващите се страни. Печалбите от курсови разлики, освен от финансовите дейности, разгледани в бележка 3.5 по-долу, също са включени в тази позиция. Те са резултат от ежедневните дейности и свързаните с тях операции, извършвани във валути, различни от еврото, както и от преоценката в края на годината, необходима за изготвяне на отчетите. Те съдържат както реализираните, така и нереализираните печалби. Налице е нетна печалба от курсови разлики за годината в размер на 21 милиона EUR (2009 г.: 185 милиона EUR).

3.3   АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗХОДИ

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
Разходи за персонал	5 171	4 898
Амортизация и обезценка	384	436
Други административни разходи	3 059	2 799
Общо	8 614	8 133

Това са административните разходи, извършени като част от дейностите на ЕС, и включват разходите за персонал, амортизацията и други разходи, свързани с работата на институциите и агенциите (като разходите за наем, за поддръжка и за доставки, разходите за обучение и т.н.).

3.4   ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ

млн. EUR
	Бележка	2010 г.	2009 г. преизчислени стойности
Основни оперативни разходи:	3.4.1
Пряко централизирано управление		10 123	8 744
Непряко централизирано управление		4 045	3 605
Децентрализирано управление		933	137
Споделено управление		85 432	87 251
Съвместно управление		1 868	1 655
Общо		102 401	101 392
Други оперативни разходи:	3.4.2
Корекции/провизии		68	199
Загуби от курсови разлики		439	432
Други		856	481
Общо		1 363	1 112
Общо		103 764	102 504

3.4.1    Основни оперативни разходи

Оперативните разходи на Европейския съюз обхващат различните функции от финансовата рамка и съществуват под различна форма в зависимост от това как парите се разходват и управляват. Основната част от разходите попадат в позиция „Споделено управление“, при която се делегират задачи на държавите-членки, които задачи обхващат области като разходите по ЕФГЗ и дейностите, финансирани чрез различните дейности по структурните фондове (Фонда за регионално развитие, Социалния фонд, Земеделския фонд за развитие на селските райони, Кохезионния фонд и Фонда за рибарството).

По отношение на споделеното управление намалението за 2010 г. се дължи главно на приключването на програмите за периода 2000—2006 г. (ЕСФ) и на факта, че по отношение на ЕФГЗ изпълнението е намаляло през 2010 г. в сравнение с предходната година. Това намаление се компенсира частично от структурните дейности за периода на програмиране 2007—2013 г., които вече са достигнали нормален ритъм през 2009 г. след бавно начало. Увеличението на разходите в централизираното управление се дължи на научноизследователските и развойните дейности.

Както е обяснено в бележка 2.5.2, през 2010 г. Комисията промени своята счетоводна политика по отношение на някои разходи в рамките на сближаването и развитието на селските райони. Тъй като засегнатите суми са съществени, Комисията е задължена съгласно своите счетоводни правила да преизчисли съответните данни за 2009 г., за да представи сравними данни, показващи положението такова, каквото то би било, ако миналата година бе използвано същото счетоводно третиране. Отражението на това преизчисление върху първоначалния финансов резултат за 2009 г. е показано по-долу:

млн. EUR
	Първоначално представени отчети за 2009 г.	Промяна в счетоводната политика	Преизчислени отчети за 2009 г.
Оперативни приходи	118 069	—	118 069
Оперативни разходи:
Основни оперативни разходи:
Споделено управление	(89 681)	2 430	(87 251)
Общо оперативни разходи	(113 067)	2 430	(110 637)
Излишък от оперативни дейности	5 002	2 430	7 432
Финансов резултат	4 457	2 430	6 887

3.4.2    Други оперативни разходи

Загуби от курсови разлики, освен от финансовите дейности, разгледани в бележка 3.6 по-долу, възникват от ежедневните дейности и свързаните с тях операции, извършвани във валути, различни от еврото, както и от преоценката в края на годината, необходима за изготвянето на отчетите — те са както реализирани, така и нереализирани.

В подпозиция „Други“ имаше значително увеличение на намалението на дълговете на длъжниците на Комисията — 365 милиона EUR в сравнение с 26 милиона EUR за 2009 г. Това се дължи главно на специални направени намаления във връзка с решения за глоби (273 милиона EUR) и намаления по ЕФГЗ и развитието на селските райони на обща стойност 82 милиона EUR.

Разходи за научноизследователска и развойна дейност:

През 2010 г. като разходи са включени следните такива:

млн. EUR
	2010 г.
Разходи за научни изследвания	295
Некапитализирани разходи за развойна дейност	157
Признати като разход	452

3.5   ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
Приходи от дивиденти	1	14
Приходи от лихви:
По предварително финансиране	42	59
По просрочени плащания	382	132
По суапове	0	2
По активи, обявени за продажба	100	100
По отпуснати заеми	394	265
По пари и парични еквиваленти	110	158
Други	2	3
Общо	1 030	719
Други финансови приходи:
Реализирана печалба от продажба на финансови активи	11	10
Други	83	76
Общо	94	86
Корекции на сегашната стойност	1	10
Печалби от курсови разлики	52	6
Общо	1 178	835

3.6   ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
Разходи от лихви:
Лизинг	93	95
По суапове	0	2
По получени заеми	380	248
Други	23	20
Общо	496	365
Други финансови разходи:
Корекции на финансовите провизии	60	39
Финансови разходи по бюджетни инструменти	55	73
Загуби от обезценка на финансови активи, обявени за продажба	5	15
Реализирана загуба от продажба на финансови активи	1	0
Други	42	57
Общо	163	184
Загуби от курсови разлики	2	45
Общо	661	594

3.7   ДЯЛ В НЕТНИЯ ДЕФИЦИТ НА СЪВМЕСТНИ И АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

В съответствие с метода на собствения капитал ЕС включва в своя отчет за финансовия резултат дела си в нетния дефицит на своите съвместни и асоциирани предприятия (вж. също бележки 2.3.1 и 2.3.2).

3.8   ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ОПЕРАЦИИТЕ ЗА РАЗМЯНА

През 2010 г. 129 597 милиона EUR приходи от операции, различни от операциите за размяна, са признати в отчета за финансовия резултат.

3.9   ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ

Отчетът по сегменти представя разпределението на оперативните приходи и разходи по области на политиката въз основа на структурата на бюджет, основан на дейностите, в Комисията. Тези области на политиката могат да бъдат обединени в три по-големи групи — „Дейности в Европейския съюз“, „Дейности извън Европейския съюз“ и „Услуги и други“.

„Дейности в Европейския съюз“ е най-голямата от тези групи, тъй като обхваща многобройните области на политиката в Европейския съюз. „Дейности извън Европейския съюз“ се отнася до политиките, провеждани извън ЕС, като търговията и отпускането на помощи. „Услуги и други“ са вътрешните и хоризонталните дейности, необходими за функционирането на институциите и органите на ЕС.

Следва да се отбележи, че собствените ресурси и вноските не са разпределени по различните дейности, тъй като те се изчисляват, събират и управляват от централни служби на Комисията. Тук те са посочени, за да се даде възможност за сравнение с нетния резултат в отчета за финансовия резултат.

ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ — ОБОБЩЕНИЕ

млн. EUR
	Дейности в ЕС	Дейности извън ЕС	Услуги и други	ЕОВС в ликвидация	Други институции	Консолидационни елиминирания	ОБЩО
Други оперативни приходи:
Глоби	3 077	0	0	0	0	0	3 077
Селскостопански налози	25	0	0	0	0	0	25
Събиране на разходи	1 849	89	1	0	0	(32)	1 907
Приходи от административни операции	60	36	912	0	347	(148)	1 207
Други оперативни приходи	2 445	10	575	3	1	(1 062)	1 972
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ	7 456	135	1 488	3	348	(1 242)	8 188
Административни разходи:
Разходи за персонал	(1 945)	(824)	(1 073)	0	(1 353)	24	(5 171)
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения	(88)	(13)	(119)	0	(164)	0	(384)
Други административни разходи	(904)	(318)	(902)	0	(1 234)	299	(3 059)
	(2 937)	(1 155)	(2 094)	0	(2 751)	323	(8 614)
Оперативни разходи:
Пряко централизирано управление	(7 115)	(3 597)	(180)	0	0	769	(10 123)
Непряко централизирано управление	(3 821)	(213)	(45)	0	0	34	(4 045)
Децентрализирано управление	(113)	(820)	0	0	0	0	(933)
Споделено управление	(85 173)	(29)	(230)	0	0	0	(85 432)
Съвместно управление	(382)	(1 486)	0	0	0	0	(1 868)
Други оперативни разходи	(947)	(23)	(448)	(59)	(2)	116	(1 363)
	(97 551)	(6 168)	(903)	(59)	(2)	919	(103 764)
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(100 488)	(7 323)	(2 997)	(59)	(2 753)	1 242	(112 378)
НЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(93 032)	(7 188)	(1 509)	(56)	(2 405)	0	(104 190)
Приходи от собствени ресурси и от вноски							122 328
Излишък от оперативни дейности							18 138
Нетни финансови приходи							517
Движение на задължението, свързано с доходите на заети лица							(1 003)
Дял в резултатите на асоциирани/съвместни предприятия							(420)
Финансов резултат за годината							17 232

ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ — ДЕЙНОСТИ В ЕС

млн. EUR
	Икономически и финансови въпроси	Предприятия и промишленост	Конкуренция	Заетост	Селско стопанство	Транспорт и енергетика	Околна среда	Научни изследвания	Информационно общество
Други оперативни приходи:
Глоби	0	12	3 065	0	0	0	0	0	0
Селскостопански налози	0	0	0	0	25	0	0	0	0
Събиране на разходи	0	1	0	15	1 603	12	1	32	14
Приходи от административни операции	0	0	0	0	0	1	1	1	1
Други оперативни приходи	4	402	0	39	135	184	39	624	7
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ	4	415	3 065	54	1 763	197	41	657	22
Административни разходи:	(57)	(178)	(82)	(108)	(115)	(268)	(110)	(391)	(125)
Разходи за персонал	(51)	(128)	(75)	(82)	(95)	(190)	(80)	(218)	(102)
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения	0	(8)	0	(0)	0	(11)	(1)	(2)	0
Други административни разходи	(6)	(42)	(7)	(26)	(20)	(67)	(29)	(171)	(23)
Оперативни разходи:	(105)	(650)	(305)	(6 077)	(56 176)	(3 328)	(224)	(3 238)	(1 107)
Пряко централизирано управление	(105)	(347)	1	(176)	(31)	(1 312)	(207)	(2 436)	(1 179)
Непряко централизирано управление	0	(90)	0	(7)	0	(1 750)	0	(714)	78
Децентрализирано управление	0	0	0	(24)	0	(5)	0	0	0
Споделено управление	0	0	0	(5 850)	(56 037)	0	0	0	0
Съвместно управление	0	(166)	0	(3)	0	(197)	0	0	0
Други оперативни разходи	0	(47)	(306)	(17)	(108)	(64)	(17)	(88)	(6)
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(162)	(829)	(387)	(6 185)	(56 291)	(3 596)	(333)	(3 630)	(1 231)
Нетни оперативни разходи	(158)	(414)	2 678	(6 131)	(54 528)	(3 399)	(292)	(2 973)	(1 209)
	Съвместен изследователски център	Рибарство	Вътрешен пазар	Регионална политика	Данъчно облагане и митници	Образование и култура	Здравеопазване и защита на потребителите	Правосъдие, свобода и сигурност	Общо дейности в ЕС
Други оперативни приходи:
Глоби	0	0	0	0	0	0	0	0	3 077
Селскостопански налози	0	0	0	0	0	0	0	0	25
Събиране на разходи	0	9	0	150	0	9	1	2	1 849
Приходи от административни операции	38	0	0	0	0	0	9	9	60
Други оперативни приходи	77	7	174	1	0	166	337	249	2 445
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ	115	16	174	151	0	175	347	260	7 456
Административни разходи:	(341)	(44)	(162)	(71)	(94)	(195)	(323)	(273)	(2 937)
Разходи за персонал	(242)	(35)	(113)	(59)	(38)	(100)	(197)	(140)	(1 945)
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения	(27)	0	(4)	0	(2)	(1)	(24)	(8)	(88)
Други административни разходи	(72)	(9)	(45)	(12)	(54)	(94)	(102)	(125)	(904)
Оперативни разходи:	(85)	(523)	(51)	(22 677)	(16)	(1 445)	(615)	(929)	(97 551)
Пряко централизирано управление	(63)	(254)	(10)	(46)	(16)	(175)	(411)	(348)	(7 115)
Непряко централизирано управление	0	0	0	(8)	0	(1 254)	(76)	0	(3 821)
Децентрализирано управление	0	0	0	(84)	0	0	0	0	(113)
Споделено управление	0	(267)	0	(22 524)	0	0	0	(495)	(85 173)
Съвместно управление	0	0	0	(15)	0	(1)	0	0	(382)
Други оперативни разходи	(22)	(2)	(41)	0	0	(15)	(128)	(86)	(947)
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(426)	(567)	(213)	(22 748)	(110)	(1 640)	(938)	(1 202)	(100 488)
НЕТНИ ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(311)	(551)	(39)	(22 597)	(110)	(1 465)	(591)	(942)	(93 032)

ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ — ДЕЙНОСТИ ИЗВЪН ЕС

млн. EUR
	Външни отношения	Търговия	Развитие	Разширяване	Хуманитарна помощ	Общо дейности извън ЕС
Други оперативни приходи:
Събиране на разходи	15	0	10	61	3	89
Приходи от административни операции	36	0	0	0	0	36
Други оперативни приходи	5	0	1	5	(1)	10
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ	56	0	11	66	2	135
Административни разходи:	(862)	(57)	(165)	(44)	(27)	(1 155)
Разходи за персонал	(577)	(49)	(144)	(37)	(17)	(824)
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения	(13)	0	0	0	0	(13)
Други административни разходи	(272)	(8)	(21)	(7)	(10)	(318)
Оперативни разходи:	(2 766)	(7)	(1 387)	(1 063)	(945)	(6 168)
Пряко централизирано управление	(1 722)	(5)	(866)	(531)	(473)	(3 597)
Непряко централизирано управление	(171)	0	(16)	(26)	0	(213)
Децентрализирано управление	(259)	0	(95)	(466)	0	(820)
Споделено управление	(29)	0	0	0	0	(29)
Съвместно управление	(574)	(2)	(405)	(38)	(467)	(1 486)
Други оперативни разходи	(11)	0	(5)	(2)	(5)	(23)
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(3 628)	(64)	(1 552)	(1 107)	(972)	(7 323)
Нетни оперативни разходи	(3 572)	(64)	(1 541)	(1 041)	(970)	(7 188)

ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ — УСЛУГИ И ДРУГИ

млн. EUR
	Печат и комуникации	Служба за борба с измамите	Координиране	Персонал и администрация	Евростат	Бюджет	Одит	Езици	Други	Общо услуги и други
Други оперативни приходи:
Събиране на разходи	1	0	0	0	0	0	0	0	0	1
Приходи от административни операции	2	5	0	764	0	51	0	90	0	912
Други оперативни приходи	(2)	(1)	8	25	0	37	0	53	455	575
ДРУГИ ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ	1	4	8	789	0	88	0	143	455	1 488
Административни разходи:	(108)	(54)	(168)	(1 260)	(85)	(52)	(10)	(403)	46	(2 094)
Разходи за персонал	(67)	(38)	(140)	(448)	(62)	(39)	(9)	(316)	46	(1.073)
Разходи, свързани с нематериални активи и с имоти, машини и съоръжения	(2)	(1)	0	(114)	0	0	0	(2)	0	(119)
Други административни разходи	(39)	(15)	(28)	(698)	(23)	(13)	(1)	(85)	0	(902)
Оперативни разходи:	(136)	(17)	(2)	(32)	(37)	(234)	0	(15)	(430)	(903)
Пряко централизирано управление	(91)	(17)	(1)	(30)	(37)	(4)	0	0	0	(180)
Непряко централизирано управление	(45)	0	0	0	0	0	0	0	0	(45)
Споделено управление	0	0	0	0	0	(230)	0	0	0	(230)
Други оперативни разходи	0	0	(1)	(2)	0	0	0	(15)	(430)	(448)
ОБЩО ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(244)	(71)	(170)	(1 292)	(122)	(286)	(10)	(418)	(384)	(2 997)
Нетни оперативни разходи	(243)	(67)	(162)	(503)	(122)	(198)	(10)	(275)	71	(1 509)

4.   БЕЛЕЖКИ КЪМ ТАБЛИЦАТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

4.1   ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ИЗГОТВЯНЕ НА ТАБЛИЦАТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

Информацията за паричните потоци се използва, за да осигури база за оценка на способността на ЕС да генерира пари и парични еквиваленти и нуждите му, свързани с използването на тези парични потоци.

При изготвянето на таблицата за паричните потоци се използва косвеният метод. Това означава, че нетният излишък или дефицит за финансовата година се коригира с ефекта от трансакциите, извършвани по безналичен начин, отсрочените или начислените минали или бъдещи оперативни приходи или плащания и приходите или разходите, свързани с инвестирането на парични потоци.

Паричните потоци, произтичащи от операции в чуждестранна валута, се отчитат във валутата, използвана за счетоводството на Европейския съюз (евро), като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на еврото към чуждестранната валута към датата на паричния поток.

Представената таблица за паричните потоци съдържа паричните потоци през периода, класифицирани по оперативни и инвестиционни дейности (ЕС не извършва финансови дейности).

4.2   ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ

Оперативните дейности са дейностите на ЕС, които не са инвестиционни дейности. Това са по-голямата част от извършваните дейности. Заемите, отпуснати на бенефициери (и при необходимост свързаните с тях получени заеми), не се считат за инвестиционни дейности (или дейности по финансиране), тъй като са част от общите цели и следователно са ежедневни дейности на ЕС. Оперативните дейности включват също инвестициите като тези на ЕИФ, ЕБВР и фондовете за рисков капитал. Целта на тези дейности е участие в постигането на преследвани от политиката резултати.

4.3   ИНВЕСТИЦИОННИ ДЕЙНОСТИ

Инвестиционни дейности са придобиването и освобождаването от нематериални активи и имоти, машини и съоръжения и от други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти. Инвестиционните дейности не включват заемите, отпуснати на бенефициери. Целта е да бъдат показани реалните инвестиции на ЕС.

Следва да се отбележи, че наличности в размер на 9 080 милиона EUR пари и парични еквиваленти, държани от Комисията, не са на разположение за употреба от ЕС. Това са парите, получени като плащане на наложени глоби, когато другата страна обжалва налагането на глобата. Тези суми са ясно оповестени като „блокирани парични средства“ в бележка 2.11 по-горе.

5.   УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ И ДРУГИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ

УСЛОВНИ АКТИВИ

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Получени гаранции:
Гаранции за добро изпълнение	301	252
Други гаранции	30	27
Други условни активи	8	18
Общо условни активи	339	297

Гаранциите за добро изпълнение понякога се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕС изпълняват задълженията по своите договори с ЕС. Другите условни активи са свързани предимно с евентуалното възстановяване на данъци във връзка със сградите на Комисията.

УСЛОВНИ ПАСИВИ

млн. EUR
	Бележка	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Предоставени гаранции	5.1	22 171	19 330
Глоби — жалби пред Съда	5.2	9 627	11 969
ЕФГЗ — непроизнесени съдебни решения	5.3	1 772	1 945
Суми, свързани със съдебни дела и други спорове	5.4	458	416
Други условни пасиви	5.5	4	12
Общо условни пасиви		34 032	33 672
Всички условни пасиви ще бъдат финансирани, ако станат дължими, от бюджета на ЕС през следващите години.

5.1   ПРЕДОСТАВЕНИ ГАРАНЦИИ

5.1.1    По заеми, отпуснати от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от нейните собствени средства

млн. EUR
	Поделяне на риска 31.12.2010 г.	Неподеляне на риска 31.12.2010 г.		Неизплатени суми 31.12.2010 г. Общо	Неизплатени суми 31.12.2009 г.
		Публичен орган	Частно дружество
65 % гаранция	3 625	12 443	2 149	18 217	14 945
70 % гаранция	87	2 132	62	2 281	2 596
75 % гаранция	0	635	60	695	850
100 % гаранция	0	683	106	789	821
Общо Общо	3 712	15 893	2 377	21 982	19 212

Бюджетът на ЕС гарантира заемите, подписани и отпуснати от ЕИБ от собствените ѝ средства на трети държави към 31 декември 2010 г. (включително заемите, отпуснати на държави-членки преди присъединяването). При все това обаче гаранцията на ЕС е ограничена до процент от тавана на разрешените кредитни линии: 65 %, 70 %, 75 % или 100 %. Когато таванът не е достигнат, гаранцията на ЕС покрива цялата сума. Към 31 декември 2010 г. неизплатената сума възлиза на 21 982 милиона EUR и това следователно е максималният риск за ЕС.

За заемите, покрити от гаранцията от бюджета на ЕС, ЕИБ получава и гаранции от трети страни (държави, публични или частни финансови институции). В тези случаи Комисията е втори гарант. Гаранцията от бюджета на ЕС покрива само политическия риск на гаранциите, предоставени по категорията „поделяне на риска“ (risk-sharing). Другите рискове се покриват от ЕИБ, в случай че основният гарант не изпълни поетите си задължения. При гаранциите, предоставени по категорията „неподеляне на риска“ (non-risk sharing), всички рискове се покриват от бюджета на ЕС, в случай че основният гарант не изпълни поетите си задължения. Ако основният гарант е публичен орган, тези рискове се ограничават по правило до политическия риск, но когато гаранциите са предоставени от институция или частно дружество, бюджетът на ЕС може да трябва да покрива и търговския риск.

5.1.2    Други предоставени гаранции

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Механизъм за финансиране с поделяне на риска (МФПР)	161	94
Инструмент за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт (LGTT)	11	6
МЕДА: гаранции от Мароко	17	17
Други	0	1
Общо	189	118

Механизъм за финансиране с поделяне на риска (МФПР)

В рамките на Механизма за финансиране с поделяне на риска (МФПР) вноската на Комисията се използва за осигуряване срещу финансовия риск при заемите и гаранциите, предоставени от ЕИБ на допустими проекти в областта на научните изследвания. Общо за периода 2007—2013 г. е предвиден бюджет на Комисията в размер на максимум 1 милиард EUR, от които до 800 милиона EUR са от специфичната програма „Сътрудничество“, а до 200 милиона EUR са от специфичната програма „Капацитети“. ЕИБ се е ангажирала да осигури същата сума.

Към 31 декември 2010 г. Комисията е предоставила 515 милиона EUR за МФПР. Тези средства са инвестирани от ЕИБ в облигации (419 милиона EUR към 31 декември 2010 г.), срочни депозити (55 милиона EUR) и парични еквиваленти (33 милиона EUR). В края на 2010 г. са сключени заеми на стойност 2 212 милиона EUR и те следователно са обхванати от Механизма. През 2009 г. бяха неизпълнени задължения на стойност 5 милиона EUR, поради което тази сума бе отнесена като разход на Механизма. Сумата, посочена като условен пасив по-горе (161 милиона EUR), представлява очакваната максимална загуба към 31 декември 2010 г., която Комисията би претърпяла в случай на неизпълнение на задълженията по отпуснатите заеми или по гаранциите, предоставени от ЕИБ в рамките на МФПР. Това представлява 7,3 % от общия размер на гарантираните суми. Следва да се отбележи, че общият риск за Комисията е ограничен до размера на сумата, която тя предоставя за Механизма.

Инструмент за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт (LGTT)

Инструментът за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт (LGTT) предоставя гаранции с цел смекчаване на свързания с приходите риск през първите години на проектите, свързани с трансевропейските мрежи — транспорт. Конкретно гаранцията покрива изцяло стендбай кредитни линии, по които се теглят средства само когато паричните потоци на даден проект не достигат за обслужване на привилегирован дълг. Инструментът е съвместен финансов продукт на Комисията и ЕИБ, а регламентът за трансевропейските мрежи в областта на транспорта предвижда през периода 2007—2013 г. да бъдат отпуснати 500 милиона EUR от бюджета на ЕС. ЕИБ ще отпусне още 500 милиона EUR и така общата налична сума за инструмента ще бъде 1 милиард EUR.

Към 31 декември 2010 г. Комисията е предоставила 155 милиона EUR за LGTT. Тези средства са инвестирани от ЕИБ в облигации (111 милиона EUR към 31 декември 2010 г.), срочни депозити (36 милиона EUR) и пари (5 милиона EUR). В края на 2010 г. са сключени заеми на стойност 140 милиона EUR и те следователно са обхванати от гаранцията. Сумата, посочена като условен пасив по-горе (11 милиона EUR), представлява очакваната максимална загуба към 31 декември 2010 г., която Комисията би претърпяла в случай на неизпълнение на задълженията по заемите, отпуснати от ЕИБ в рамките на LGTT. Това представлява 7,9 % от общия размер на гарантираните суми. Следва да се отбележи, че общият риск за Комисията е ограничен до размера на сумата, която тя предоставя за инструмента.

Активите на инструментите МФПР и LGTT са включени в счетоводния баланс на Комисията като краткотрайни активи, обявени за продажба (вж. бележка 2.8), и пари (бележка 2.11).

„Меда“

Като част от програмата „МЕДА“ Комисията създаде гаранционен механизъм чрез специален фонд, който ще подпомага две марокански организации, а именно Caisse Centrale de Garantie и Fonds Dar Ad-Damane. Към 31 декември 2010 г. фондът възлиза на 27 милиона EUR, които са показани като пари и парични еквиваленти — вж. бележка 2.11. Гаранцията на Комисията, показана като условен пасив, покрива 17 милиона EUR от заемите, отпуснати от посочените по-горе организации.

5.2   ГЛОБИ

Тези суми се отнасят до глобите, наложени от Комисията за нарушение на правилата за конкуренция и платени условно, когато или е внесена жалба, или не е известно дали такава ще бъде внесена. Условният пасив се запазва до произнасяне на окончателно решение на Съда по делото. Лихвата, натрупана върху условните плащания (561 милиона EUR), се включва във финансовия резултат за годината, а също и като условен пасив, за да се отрази несигурността на правото на собственост на Комисията върху сумите.

5.3   ЕФГЗ — НЕПРОИЗНЕСЕНИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

Това са условни пасиви към държавите-членки, свързани с решенията с оглед на съответствието по ЕФГЗ, за които се очаква Съдът да се произнесе с решение. Определянето на окончателния размер на пасива и годината, през която резултатът от успешните обжалвания ще бъде вписан за сметка на бюджета, зависят от продължителността на процедурата пред Съда. Приблизителна оценка на вероятните сумите, които трябва да бъдат платени, е включена в счетоводния баланс като дългосрочна провизия — вж. бележка 2.13.

5.4   СУМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СЪДЕБНИ ДЕЛА И ДРУГИ СПОРОВЕ

Тази позиция се отнася до делата за обезщетения, понастоящем заведени срещу ЕС, други съдебни спорове и очакваните съдебни разходи. Следва да се отбележи, че при дело за обезщетения по член 288 от Договора за ЕО ищецът трябва да докаже наличието на достатъчно сериозно нарушение от страна на институцията на законова разпоредба, предназначена да предостави права на лица, реална вреда, претърпяна от ищеца, и пряка причинно-следствена връзка между неправомерното действие и вредата.

5.5   ДРУГИ УСЛОВНИ ПАСИВИ

Тази позиция включва други по-малки суми на условни пасиви, които не могат да се отнесат към горните позиции.

Други съществени оповестени данни

5.6   ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ СПРЯМО ВСЕ ОЩЕ НЕУСВОЕНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Поети задължения спрямо все още неусвоени бюджетни кредити	155 642	134 689

Бюджетните RAL („Reste à Liquider“) са сума, представляваща неприключените задължения, за които все още не са извършени плащания и/или отмяна. Това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми. Към 31 декември 2010 г. бюджетните RAL възлизат на общо 194 395 милиона EUR. Горепосочената сума са тези бюджетни RAL минус свързаните с тях суми, включени като разходи в отчета за финансовия резултат за 2010 г.

5.7   СЪЩЕСТВЕНИ ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
Структурни операции	210 638	275 761
Протокол със средиземноморските страни	263	263
Споразумения в областта на рибарството	130	249
Програма „Галилео“	513	1 517
Програма по ГМОСС	390	556
ТЕМ-Т	3 530	4 289
Други договорни задължения	3 920	1 325
Общо	219 384	283 960

Тези задължения възникнаха, тъй като Комисията взе решение да поеме дългосрочни правни задължения по отношение на суми, които все още не са покрити от бюджетни кредити за поети задължения в бюджета. Това може да отнася до многогодишни програми като структурните действия или до суми, които Европейският съюз се е ангажирал да плати в бъдеще по административни договори, съществуващи към датата на счетоводния баланс (напр. във връзка с предоставянето на услуги като охрана, почистване и т.н., но и договорни задължения относно конкретни проекти, като строителни работи). Не всички многогодишни програми съдържат задължения, налагащи включване в тази позиция, тъй като разходите през бъдещи години ще бъдат направени, при условие че бъдат взети ежегодните решения от страна на бюджетния орган или бъдат променени съответните правила.

5.7.1    Структурни дейности

Таблицата по-долу показва сравнение между правните задължения, за които все още не са поети бюджетни задължения, и максималните задължения във връзка със сумите, предвидени във финансовата рамка за 2007—2013 г.:

млн. EUR
	Суми по финансовата перспектива за 2007—2013 г. (А)	Поети правни задължения (Б)	Бюджетни задължения за 2007—2010 г. (В)	Правни задължения минус бюджетни задължения (= Б – В)	Максимално задължение (= А – В)
Средства за кохезионната политика	347 550	346 475	189 574	156 901	157 976
Природни ресурси	100 549	100 549	54 759	45 790	45 790
Инструмент за предприсъединителна помощ	10 958	7 357	4 086	3 271	6 872
Общо	459 057	454 381	248 419	205 962	210 638

5.7.2    Протоколи със средиземноморските страни

Тези задължения възлизат на общо 263 милиона EUR и са свързани с финансови протоколи със средиземноморските страни, които не са членки на ЕС. Сумата, включена тук, е разликата между общата сума по подписаните протоколи и сумата на бюджетните задължения, вписани в отчетите. Тези протоколи са международни договори, които не могат да бъдат прекратени без съгласието и на двете страни, въпреки че процесът на прекратяване е в ход.

5.7.3    Споразумения в областта на рибарството

Това са задължения, възлизащи на общо 130 милиона EUR, поети с трети държави за операции по международни споразумения в областта на рибарството.

5.7.4    Програма „Галилео“

„Галилео“ е глобална навигационна спътникова система (ГНСС), която понастоящем се изгражда от Европейския съюз и Европейската космическа агенция (ЕКА). Програмата „Галилео“ вече се финансира изцяло от бюджета на ЕС и се управлява от Комисията от името на ЕС. Очаква се първата фаза на програмата — фазата на валидиране в орбита, да приключи през 2012 г. Тогава създадените активи ще бъдат прехвърлени на Комисията.

Следва да се отбележи, че до края на 2010 г. и включително с предходната инвестиция в СПГ Комисията е платила 1 178 милиона EUR за фазата на валидиране в орбита на програмата „Галилео“. Тъй като тази програма понастоящем все още се намира в научноизследователската фаза, съгласно счетоводните правила на ЕС изразходените средства са отчетени като разход и не са признати нематериални активи. Общата (индикативна) вноска на Комисията, предвидена за следващата фаза (пълна оперативна способност) на програмата „Галилео“ (от 2008 до 2013 г.), е 2 408 милиона EUR.

5.7.5    Програма по ГМОСС

Комисията сключи договор с ЕКА за периода 2008—2013 г. за привеждането в действие на космическия компонент на глобалния мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС). Общата индикативна сума за този период е 624 милиона EUR. За 2010 г. ЕКА има разходи в размер на 166 милиона EUR.

5.7.6    Задължения по ТЕМ-Т

Тази сума е свързана с безвъзмездните средства в областта на трансевропейската транспортна мрежа (ТЕМ-Т) за периода 2007—2013 г. Програмата е свързана с проекти за разработването на трансевропейска транспортна мрежа в подкрепа както на инфраструктурните проекти, така и на научноизследователските и иновационните проекти, с цел подпомагане на интегрирането на нови технологии и иновационни процеси във внедряването на нова транспортна инфраструктура. Общата индикативна сума за тази програма е 8 013 милиона EUR.

5.7.7    Други договорни задължения

Включените суми съответстват на сумите, за които е поето задължение за изплащане по време на срока на договорите. Тук са включени неизпълнените договорни задължения от 83 милиона EUR, свързани с разходите за ремонт на сгради на Съда, 76 милиона EUR, свързани с договори за строителство на Съвета, както и 434 милиона EUR, свързани с договори за строителство на Парламента, и 446 милиона EUR от Комисията (свързани предимно с два големи проекта за строителство в Люксембург). Другата значителна сума, включена тук, е 2 654 милиона EUR във връзка с договореностите относно обществените поръчки на Агенцията за термоядрен синтез за енергия (европейското съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергетика) в контекста на проекта ITER.

5.8   ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ОПЕРАТИВЕН ЛИЗИНГ

млн. EUR
Описание	Бъдещи суми за плащане
	< 1 година	1—5 години	> 5 години	Общо
Сгради	350	1 235	749	2 334
Материали, свързани с информационните технологии, и друго оборудване	12	38	0	50
Общо	362	1 273	749	2 384

Тази позиция обхваща сградите и другото оборудване, взети под наем по договори за оперативен лизинг, които не отговарят на условията за вписване в частта за активи на счетоводния баланс. Посочените суми съответстват на задължения, които все още не са, но трябва да бъдат платени по време на срока на договорите.

През 2010 г. 363 милиона EUR бяха признати като разход в отчета за финансовия резултат по отношение на оперативните лизинги.

6.   ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ И СЪБИРАНИЯ

6.1   ВЪВЕДЕНИЕ

Тази бележка представя преглед на корекциите на открити грешки и нередности, по-специално в тази част на бюджета на ЕС, която се изпълнява при режим споделено управление (т.е. около 80 % от общия бюджет). При споделено управление Комисията разчита на държавите-членки за изпълнението на програмите на ЕС, т.е. финансовият принос на ЕС се плаща на държавите-членки — по принцип на специална разплащателна агенция, която отговаря за плащанията в полза на бенефициерите. В резултат на това държавите-членки отговарят предимно за предотвратяването, откриването и коригирането на грешки и нередности, допуснати от бенефициерите, докато Европейската комисия упражнява цялостен надзор (т.е. проверява дали системите за управление и контрол на държавите-членки функционират ефективно).

6.1.1    Финансови корекции

Финансовите корекции са основният инструмент, използван за коригиране на грешки и нередности в контекста на споделено управление. Финансовите корекции се извършват от Европейската комисия с цел премахване от финансирането от ЕС на разходите, които не са извършени в съответствие с приложимите правила и регламенти. Финансовите корекции могат също да се прилагат след откриване на сериозни недостатъци в системите за управление и контрол на държавите-членки. Крайната цел на този корективен механизъм е да се гарантира, че всички разходи, декларирани от държавата-членка (т.е. на базата на които се изплаща финансовият принос на ЕС), са редовни. Издаването на нареждане за събиране на вземания от Комисията с цел събиране на недължимо платени суми е само един от начините за извършване на финансови корекции.

Обработката на финансови корекции следва тези три основни стъпки:

1)	Размерът на финансовата корекция се установява чрез правна и състезателна процедура („в ход“).

2)	Размерът на финансовата корекция се установява със сигурност и е окончателен — или „одобрен“ чрез решение на Комисията, или „потвърден“ (т.е. приет) от държавата-членка.

3)

Размерът се „изпълнява“ по който и да е от следните начини: а) след издаване на нареждане за събиране на вземания от Комисията сумата или се изплаща от държавата-членка на Комисията, или се приспада от Комисията от бъдещи плащания на Комисията в полза на съответната държава-членка; или б) когато корекцията бъде приета, държавата-членка приспада (оттегля) тази сума от следващо искане за плащане до Комисията преди производството по събиране да е приключило на национално равнище (оттегляне) или когато производството по събиране е приключило на национално равнище и сумите са реално събрани от бенефициера (събиране на национално равнище). и в двата случая (оттегляне или събиране на национално равнище, приспаднато от държавата-членка от следващо искане за плащане) заменянето на нередовни разходи с други, допустими разходи се позволява от приложимите регламенти. Според принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване валидирането на нареждането за събиране на вземания или на искането за плащане (в зависимост от случая) от разпоредителя с бюджетни кредити в счетоводната система е необходима стъпка за констатиране на извършването на финансовите корекции. При все това при приключването на програма, когато държавата-членка не може да използва средствата повторно, Комисията извършва финансовата корекция чрез отмяна.

1)   Финансови корекции в ход

Сумата, посочена в позицията за финансовите корекции в ход, се основава на одитните констатации на Комисията и на тези на Сметната палата или ОЛАФ, по всички от които се вземат мерки от съответната генерална дирекция чрез текущи състезателни процедури със съответните държави-членки. Това е възможно най-точна и предпазлива оценка, като се вземе предвид положението на последващите одитите мерки и изготвянето на писма с окончателно становище (или писма с предсуспензивен характер) към 31 декември 2010 г. Тази сума със сигурност ще подлежи на промяна след състезателните процедури, съгласно които на държавите-членки се предоставя възможността да представят допълнителни доказателства в подкрепа на своите декларации за направени разходи.

2)   Одобрени/Потвърдени финансови корекции

В областта на земеделието и развитието на селските райони за периода 2007—2013 г. ЕФГЗ (Европейски фонд за гарантиране на земеделието) и ЕЗФРСР (Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони) замениха ФЕОГА (Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието) (2000—2006 г.). Решенията за финансови корекции се вземат главно в резултат на проверка на разходите, декларирани от държавите-членки и подлежащи на следните процедури по уравняване на сметките:

—	Комисията приема годишно решение за финансово уравняване, за да приеме официално годишните отчети на разплащателните агенции въз основа на проверките на управлението и удостоверенията;

—	Комисията приема многогодишно решение за уравняване с оглед на съответствието във връзка със съответствието на декларираните от държавите-членки разходи с правилата и регламентите на ЕС;

—	Комисията приема решение за финансово уравняване във връзка с извършването на плащанията, в резултат на което финансови корекции могат да бъдат определени за плащанията, които не са извършени в съответствие с правните или регулаторните срокове.

В областта на кохезионната политика одобрените/потвърдените финансови корекции са следствие от проверките и одитите на ЕС, извършени от Комисията, Европейската сметна палата или ОЛАФ.

3)   Извършване на финансови корекции

В случая на ЕФГЗ финансовите корекции винаги се извършват чрез приспадане в месечните декларации. По отношение на ЕЗФРСР събраните от самите държави-членки суми, както и одобрените финансови корекции, могат да се използват повторно.

Финансовите корекции в рамките на кохезионната политика се извършват, както следва:

—

Държавата-членка приема изисканата или предложената от Комисията корекция: държавата-членка сама извършва финансовата корекция чрез приспадане от следващо искане за плащане (вж. оттеглянията и събиранията в част 6.1.1, точка 3) по-горе). Всички суми, коригирани от държавите-членки, могат след това да се използват отново за други допустими операции, при които са извършени редовни разходи. В тези случаи отчетите на Комисията не се променят, тъй като размерът на финансирането от ЕС за определена програма не намалява. По този начин финансовите интереси на ЕС се защитават от нередности и измами.

—

Държавата-членка не е съгласна с изисканата или предложената от Комисията корекция след официална състезателна процедура с държавата-членка, която включва спиране на плащанията по програмата. В този случай Комисията разполага с три месеца от датата на официално изслушване с държавата-членка (шест месеца за програмите за периода 2007—2013 г.), за да приеме официално решение за финансова корекция, и издава нареждане за събиране на вземания, за да си възстанови средствата от държавата-членка. Тези случаи водят до нетно намаление на финансовия принос на ЕС за конкретната оперативна програма, засегната от финансовата корекция (държавата-членка няма възможност да използва повторно коригираната сума за други допустими операции).

—	При приключването на програмата, когато държавата-членка няма възможност да използва средствата повторно, сумата на финансовата корекция или се приспада от последната декларация за направени разходи, подадена от държавата-членка, или се отменя от Комисията.

6.1.2    Събирания

Събирането на суми е просто начин за извършване на финансови корекции, които заслужават отделно оповестяване предвид на значението, което му отдава бюджетният орган.

В съответствие с Финансовия регламент нарежданията за събиране на вземания следва да се изготвят от разпоредителя с бюджетни кредити за недължимо платени суми. След това събиранията се извършват чрез директен банков превод от длъжника (напр. държава-членка) или чрез прихващане от други суми, които Комисията дължи на държавата-членка. Финансовият регламент предвижда допълнителни процедури за обезпечаване на събирането на сумите по просрочени нареждания за събиране, във връзка с които счетоводителят на Комисията предприема специални действия.

В областта на селското стопанство държавите-членки са задължени да откриват грешките и нередностите и да събират недължимо платените суми в съответствие с националните правила и процедури. За ЕФГЗ събраните от бенефициерите суми се прехвърлят на Комисията, след като държавите-членки приспаднат от тях 20 % (средно), които се отчитат като приход в отчета за финансовия резултат. За ЕЗФРСР подлежащите на събиране суми се приспадат от следващото искане за плащане, преди да бъде изпратено на службите на Комисията, и следователно съответната сума може да се използва отново за програмата. Ако държава-членка не предприеме действия за събиране на съответните суми или не проявява усърдие в действията си, Комисията може да реши да се намеси и да наложи финансова корекция на съответната държава-членка.

В областта на кохезионната политика държавите-членки (не Комисията) носят основната отговорност за събирането от бенефициерите на недължимо платените суми, към които е начислена, в случай че е приложимо, лихва за забава. Сумите, събрани от държавите-членки, са оповестени в тази бележка като допълнителна информация в допълнение към финансовите корекции, наложени от Комисията. За периода 2007—2013 г. държавите-членки за правно задължени да предоставят на Комисията ясни и структурирани данни за оттеглените от съфинансирането суми, преди да е приключил националният процес на събиране и сумите да са реално събрани от бенефициерите на национално равнище.

6.1.3    Спиране и прекъсване на плащанията

В съответствие със секторното законодателство Комисията може също:

—

да прекъсва срока за плащане за максимален период от 6 месеца за програмите за периода 2007—2013 г., ако: а) Съществуват доказателства за съществен недостатък във функционирането на системите за управление и контрол на съответната държава-членка; б) Службите на Комисията трябва да извършат допълнителни проверки вследствие на информация, че разходите в заверен отчет за разходи са свързани със сериозна нередност, която не е била отстранена.

—

да спре цялото или част от междинно плащане за държава-членка както за програмите за периода 2000—2006 г., така и за тези за периода 2007—2013 г. в следните три случая: а) Сериозен недостатък в системата за управление и контрол на програмата; или б) Разходите в заверен отчет за разходи са свързани със сериозна нередност, която не е била отстранена; или в) Тежко нарушение от държава-членка на задълженията ѝ за управление и контрол.

Когато държавата-членка не предприеме изисканите мерки, Комисията може да наложи финансова корекция.

6.1.4    Други видове управление

По отношение на частта от бюджета на ЕС, която се управлява при режим пряко управление, разходите, които не са в съответствие с приложимите правила и регламенти, или подлежат на издадено от Комисията нареждане за събиране, или се приспадат от следваща декларация за направени разходи. Ако приспадането бъде извършено директно от бенефициера в декларацията за направени разходи, информацията не може да бъде регистрирана в счетоводната система на Комисията. Събирането на недължимо платени суми при режим на децентрализирано и непряко централизирано управление е отговорност на държавите-членки, трети държави или агенции. Режим съвместно управление прилага също корективни инструменти, които са дефинирани в споразуменията, сключени с международни организации.

Бележка: Всички цифри са закръглени в милиони евро. Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите някои финансови данни в таблиците може да изглеждат грешни. Сумите, показани с 0, са цифри, по-малки от 500 000 EUR. Сумите, които са 0, са показани с тире (–).

6.2   ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ И СЪБИРАНИЯ В РАМКИТЕ НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

6.2.1    Финансови корекции и събирания, одобрени през 2010 г.

Финансови корекции за ЕФГЗ, одобрени през 2010 г.

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
Процедура по уравняване на сметките за ЕФГЗ:
Финансово уравняване и неспазени срокове за плащане	33	103
Уравняване с оглед на съответствието	1 022	359
Междинна сума	1 055	462

Финансови корекции за развитието на селските райони, одобрени през 2010 г.

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
Финансови корекции за развитието на селските райони:
ВИРСР за периода 2000—2006 г.	49	11
САПАРД за периода 2000—2006 г.	3	14
ЕЗФРСР за периода 2007—2013 г.	20	—
Междинна сума	73	25

Събирания, потвърдени през 2010 г.

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
ЕФГЗ — нередности	178	163
ВИРСР — събирания	10	—
САПАРД — събирания	5	—
ЕЗФРСР — нередности	98	47
Междинна сума	292	210

Общо финансови корекции и събирания, одобрени/потвърдени през 2010 г.

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
ЕФГЗ:
Финансови корекции	1 055	462
Събирания	178	163
Междинна сума за ЕФГЗ	1 233	625
Развитие на селските райони:
Финансови корекции	73	25
Събирания	114	47
Междинна сума за развитието на селските райони	187	72
Общо	1 420	697

В приложение 1 се съдържа разбивка на сумите за ЕФГЗ по държави-членки.

Всички суми, посочени по-горе, са включени в отчета за финансовия резултат на Комисията. Увеличението на процедурите за уравняване с оглед на съответствието през 2010 г. следва предходно намаление между 2008 и 2009 г. Това се дължи предимно на липсата на неизпълнени решения за уравняване в края на 2009 г. Всъщност 2008 г. включваше неизпълнено решение за уравняване за сума от 178 милиона EUR, с което се обяснява намалението, което се наблюдава между 2008 и 2009 г. Аналогично цифрите за 2010 г. включват неизпълнено решение за уравняване на обща стойност 471 милиона EUR, което бе прието преди края на годината и за което финансовото изпълнение ще бъде през 2011 г. Това обяснява увеличението между 2009 и 2010 г.

Потвърдените събирания включват за първи път през 2010 г. суми от ЕЗФРСР (на обща стойност 98 милиона EUR), което обяснява увеличението в сравнение с 2009 г.

6.2.2    Финансови корекции и събирания, извършени през 2010 г.

Финансови корекции за ЕФГЗ, извършени през 2010 г.

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
Процедура по уравняване на сметките за ЕФГЗ:
Финансово уравняване и неспазени срокове за плащане	33	103
Уравняване с оглед на съответствието	728	600
Общо	761	703

Финансови корекции за развитието на селските райони, извършени през 2010 г.

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
Финансови корекции за развитието на селските райони:
ВИРСР за периода 2000—2006 г.	49	11
САПАРД за периода 2000—2006 г.	3	14
ЕЗФРСР за периода 2007—2013 г.	0	0
Междинна сума	53	25

Събирания, извършени през 2010 г.

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
ЕФГЗ — нередности	172	148
ВИРСР — събирания	10	—
САПАРД — събирания	5	—
ЕЗФРСР — нередности	98	47
Междинна сума	286	195

Общо финансови корекции и събирания, извършени през 2010 г.

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
ЕФГЗ:
Финансови корекции	761	703
Събирания	172	148
Междинна сума за ЕФГЗ	934	851
Развитие на селските райони:
Финансови корекции	53	25
Събирания	114	47
Междинна сума за развитието на селските райони	167	72
Общо	1 101	923

В приложение 2 се съдържа разбивка на сумите за ЕФГЗ по държави-членки.

Що се отнася до финансовото изпълнение на решенията за уравняване, сумите като цяло са стабилни и показват лека промяна между две последователни години. Що се отнася до ЕЗФРСР, който започна да функционира през периода на програмиране 2007—2013 г., започна първата вълна проверки и одити от страна на ЕС. Очаква се размерите на финансовите корекции да бъдат съобщени през идните години (вж. бележка 6.2.4 относно финансовите корекции в ход).

Както вече бе споменато по-горе в позицията за потвърдените събирания, извършените събирания включват за първи път през 2010 г. суми от ЕЗФРСР на обща стойност 98 милиона EUR, което обяснява предимно увеличението в сравнение с 2009 г. Тази сума се очаква да нарасне през идните години поради споменатата по-горе причина.

6.2.3    Финансови корекции — кумулативни цифри

Финансови корекции за ЕФГЗ, извършени през 2010 г. — кумулативни цифри за периода 1999—2010 г.

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
Процедури по уравняване на сметките за ЕФГЗ	6 258	5 719
Общо	6 258	5 719

Тази сума представлява общото финансово отражение на процедурите по уравняване на сметките от началото на прилагането на този корективен механизъм, т.е. от 1999 г. нататък.

Други финансови корекции, извършени през 2010 г. — кумулативни цифри за периода 2000—2010 г.

млн. EUR
	Към края на 2010 г.	Към края на 2009 г.
Други финансови корекции:
ВИРСР за периода 2000—2006 г.	61	11
САПАРД за периода 2000—2006 г.	17	14
ЕЗФРСР за периода 2007—2013 г.	21	0
Междинна сума	98	25

Кумулативните данни за корекциите, свързани с уравняването на сметките, за ЕФГЗ представляват официално одобрените суми посредством решения на Комисията. В данните за 2010 г. са взети под внимание решения за уравняване № 1—34. Следва да се отбележи, че всички решения за уравняване с оглед на съответствието са взети официално, докато изпълнението на решенията за финансово уравняване обикновено отнема повече време и тези решения ще окажат своето отражение върху идните години.

6.2.4    Финансови корекции в ход

Финансови корекции за ЕФГЗ в ход към 31.12.2010 г.

млн. EUR
	Финансови корекции в ход към 31.12.2009 г.	Нови финансови корекции в ход през 2010 г.	Финансови корекции, одобрени през 2010 г.	Корекции на финансови корекции, одобрени или в ход към 31.12.2009 г.	Финансови корекции в ход към 31.12.2010 г.
ЕФГЗ — бъдещи решения с оглед на съответствието и финансови решения	2 763	670	(1 029)	(115)	2 288
Общо финансови корекции в ход за ЕФГЗ	2 763	670	(1 029)	(115)	2 288

Размерът на финансовите корекции в ход за ЕФГЗ в края на 2010 г. показва консолидирането на метода за прогнозиране за бъдещите решения с оглед на съответствието.

Други финансови корекции в ход към 31.12.2010 г.

млн. EUR
	Финансови корекции в ход към 31.12.2009 г.	Нови финансови корекции в ход през 2010 г.	Финансови корекции, одобрени през 2010 г.	Корекции на финансови корекции, одобрени или в ход към 31.12.2009 г.	Финансови корекции в ход към 31.12.2010 г.
ВИРСР за периода 2000—2006 г.	12	45	(49)	0	7
САПАРД за периода 2000—2006 г.	4	54	(3)	13	68
ЕЗФРСР за периода 2007—2013 г.	114	55	(57)	11	123
Общо други финансови корекции в ход	130	154	(109)	24	198

Програмите по САПАРД и ВИРСР навлизат във фаза на приключване, с което се обяснява размерът на финансовите корекции в ход. Освен това за ЕЗФРСР са започнати одити и проверки на равнище ЕС, с което се обяснява по-голямата част от сумата.

Събирания за ЕФГЗ в ход към 31.12.2010 г.

млн. EUR
	Финансови корекции в ход към 31.12.2009 г.	Нови финансови корекции в ход през 2010 г.	Финансови корекции, одобрени през 2010 г.	Корекции на финансови корекции, одобрени или в ход към 31.12.2009 г.	Финансови корекции в ход към 31.12.2010 г.
ЕФГЗ — нередности	276	170	(178)	55	323
Общо събирания в ход	276	170	(178)	55	323

Тъй като нередностите, които са потвърдени и по които са предприети мерки, са оповестени в бележки 6.2.1 и 6.2.2, в тази част е важно да се покаже развитието на бъдещите суми, свързани с нередности.

Други събирания в ход към 31.12.2010 г.

млн. EUR
	Финансови корекции в ход към 31.12.2009 г.	Нови финансови корекции в ход през 2010 г.	Финансови корекции, одобрени през 2010 г.	Корекции на финансови корекции, одобрени или в ход към 31.12.2009 г.	Финансови корекции в ход към 31.12.2010 г.
ВИРСР за периода 2000—2006 г.	5	6	(10)	7	7
САПАРД за периода 2000—2006 г.	88	52	(5)	(41)	94
ЕЗФРСР за периода 2007—2013 г.	8	60	(98)	52	22
Общо събирания в ход	101	118	(114)	18	123

6.3   ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ В РАМКИТЕ НА КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА

При политиката за земеделието и развитието на селските райони събиранията (които не са свързани с финансови корекции) са обичайни. При все това обаче в рамките на кохезионната политика нарежданията за събиране на вземания се използват почти единствено за извършване на тези финансови корекции, одобрени от Комисията и които водят до нетно намаление на средствата от ЕС.

Резултатите от проверките, които самите държави-членки са извършили на разходите в рамките на кохезионната политика, са посочени в бележка 6.5. Следва също да се отбележи, че размерът на финансовите корекции за 2009 г. за периода на програмиране 2000—2006 г., свързани с ВИРСР и САПАРД, вече са оповестени в частта за земеделието и развитието на селските райони (вж. бележка 6.2) заедно с ЕЗФРСР.

6.3.1    Финансови корекции, потвърдени през 2010 г.

Финансови корекции, одобрени/потвърдени през 2010 г.

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
Кохезионна политика (действия на ЕС)
програми за периода 1994—1999 г.	136	521
програми за периода 2000—2006 г.	788	1 865
програми за периода 2007—2013 г.	2	0
Междинна сума	925	2 386
В приложение 3 се съдържа разбивка на тези суми по държави-членки.

Финансови корекции, потвърдени/одобрени през 2010 г., и тяхното изпълнение през 2010 г.

млн. EUR
	ЕФРР	КФ	ЕСФ	ФИОР	ФЕОГА Ориентиране	ОБЩО
Финансови корекции за периода 1994—1999 г.:
Извършени чрез отмяна/приспадане при приключване	2	0	—	0	—	2
Извършени чрез нареждане за събиране на вземания	118	—	4	3	3	128
Все още неизвършени	5	0	—	—	0	6
Междинна сума за периода 1994—1999 г.	125	0	4	3	3	136
Финансови корекции за периода 2000—2006 г.:
Извършени чрез отмяна/приспадане при приключване	—	11	—	—	—	11
Извършени от държавите-членки	—	—	35	87	—	122
Извършени чрез нареждане за събиране на вземания	0	0	—	—	30	30
Все още неизвършени	368	246	8	2	—	624
Междинна сума за периода 2000—2006 г.	368	258	43	89	30	788
Финансови корекции за периода 2007—2013 г.:
Извършени чрез отмяна/приспадане при приключване	—	—	—	—	—	—
Извършени от държавите-членки	1	—	1	—	—	2
Извършени чрез нареждане за събиране на вземания	—	—	—	—	—	—
Все още неизвършени	0	—	0	—	—	0
Междинна сума за периода 2007—2013 г.	1	—	1	—	—	2
Общо финансови корекции, потвърдени през 2010 г.	494	258	49	91	33	925
Общо финансови корекции, одобрени през 2009 г.	2 061	86	180	46	13	2 386
От общата сума от 925 милиона EUR, потвърдени през 2010 г., 2 милиона EUR са потвърдени през предходни години, но не са били съобщени преди, а 44 милиона EUR представляват корекции на съобщени по-рано суми.

Размерът на финансовите корекции, потвърдени/одобрени през годината и извършени чрез издаване на нареждане за събиране на вземания от страна на Комисията (т.е. чрез връщане на пари на Комисията), е 158 милиона EUR, 128 милиона EUR за периода 1994—1999 г. и 30 милиона EUR за периода 2000—2006 г. (2009 г.: 146 милиона EUR). Следва да се отбележи, че изпълнението чрез нареждане за събиране на вземания е само малка сума от финансовите корекции (т.е. 20 % от изпълнената през 2010 г. сума), тъй като приложимото секторно законодателство предвижда възможността държавата-членка да приеме финансовата корекция, предложена от Комисията, и след това да смени нередовния разход с редовен, което означава, че не се налага Комисията да издава нареждане за събиране. Нарежданията за събиране на вземания се издават от Комисията само в случаите, в които държавата-членка откаже финансовата корекция, или през етапа на приключване на програмата, когато вече не е възможно държавата-членка да представи друг разход, който да замени нередовния разход.

По отношение на ЕФРР голямата разлика между потвърдените/одобрените през 2009 и 2010 г. корекции се дължи на голяма корекция за Испания (приблизително 1,5 милиарда EUR), която бе потвърдена от държавата-членка в края на 2009 г. С тази корекция приключи важен план за действие, стартиран през 2004 г. във връзка с управлението и проверките на второ ниво на проблемите, свързани с обществените поръчки, на двадесет испански програми. Тя увеличи значително сумите на корекциите, съобщени за 2009 г. От 2010 г. нататък сумите, свързани с периода 2000—2006 г., ще намаляват, тъй като периодът на приключване изтича. Съобщените корекции ще бъдат свързани с приключването на процедурите, започнати през предходни години, както и с резултатите от процедурите по приключването и одитите.

Що се отнася до ЕСФ, по-ниският размер на финансовите корекции за периода на програмиране 1994—1999 г. се дължи на факта, че службите на Комисията приключват процеса на приключване. За периода на програмиране 2000—2006 г. 2010 г. е годината, през която за основната част от програмите са представени документите за приключване. Поради това размерът на финансовите корекции ще бъде определен и потвърден едва след като приключи извършваният понастоящем от службите на Комисията анализ на документите, представени от държавите-членки.

По отношение на ФИОР извършеният в края на 2009 г. одит на централните органи на Испания доведе до потвърждаване през 2010 г. на сума в размер на 87 милиона EUR, която държавата-членка приспадна от получената в края на 2010 г. последна декларация за направени разходи.

6.3.2    Финансови корекции, извършени през 2010 г.

Финансови корекции, извършени през 2010 г.

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
Кохезионна политика (действия на ЕС)
програми за периода 1994—1999 г.	476	300
програми за периода 2000—2006 г.	259	384
програми за периода 2007—2013 г.	2	0
Междинна сума	737	684
В приложение 4 се съдържа разбивка на тези суми по държави-членки.

Следва да се отбележи, че сумите, посочени по-горе, по-специално за периода на програмиране 2000—2006 г., не включват финансовите корекции, съобщени от държавите-членки в последните искания за плащане, получени от Комисията през 2010 г., които са в процес на валидиране. На този етап финансовата корекция реално се извършва от държавата-членка, която потвърждава приспадането на сумата на финансовата корекция от сумата в последното искане за плащане. При все това в контекста на приключването на програми валидирането на искането от разпоредителя с бюджетни кредити в счетоводната система подлежи на по-дълги регулаторни срокове, преди да бъде обработено изцяло и Комисията да извърши плащанията. Исканията за плащане, получени преди края на 2010 г. и все още неодобрени, включват приспаднати финансови корекции на обща стойност 2,3 милиарда EUR (ЕФРР: 2 155 милиона EUR); Кохезионен фонд: 105 милиона EUR); и ЕСФ: 24 милиона EUR). Исканията за плащане ще бъдат обработени в края на 2011 и началото на 2012 г.

Финансови корекции, извършени през 2010 г. (потвърдени/одобрени през 2010 г. и през предходни години)

млн. EUR
	ЕФРР	КФ	ЕСФ	ФИОР	ФЕОГА Ориентиране	Общо 2010 г.
Финансови корекции за периода 1994—1999 г.:
Потвърдени през 2010 г.	120	0	4	3	2	129
Потвърдени през предходни години	342	4	1	—	1	347
Междинна сума за периода 1994—1999 г.	462	4	5	3	3	476
Финансови корекции за периода 2000—2006 г.:
Потвърдени през 2010 г.	0	11	35	87	30	164
Потвърдени през предходни години	79	6	1	—	8	95
Междинна сума за периода 2000—2006 г.	80	18	36	87	38	259
Финансови корекции за периода 2007—2013 г.:
Потвърдени през 2010 г.	1	—	1	—	—	1
Потвърдени през предходни години	—	—	—	—	—	—
Междинна сума за периода 2007—2013 г.	1	—	1	—	—	1
Общо финансови корекции, извършени през 2010 г.	542	21	42	90	41	737
Общо финансови корекции, извършени през 2009 г.	334	89	206	50	5	684
От сумата от 737 милиона EUR, съобщена като финансова корекция, извършена през 2010 г., 1 милион EUR бяха изпълнени през предходни години, но не са били съобщени преди.

Що се отнася до ЕФРР, следва да се отбележи, че през февруари 2010 г. Испания потвърди, че голямата корекция от 1,5 милиарда EUR, посочена в бележка 6.3.1, е регистрирана в местните счетоводни системи на съответните програми. Тази сума след това бе приспадната от 20-те последни искания за плащане, изпратени през септември 2010 г. При все това, тъй като тези искания за плащане все още са в процес на одобряване, те не са взети под внимание в посочените по-горе данни за изпълнението. Същото се отнася и за по-голямата част от исканията, получени във връзка с приключването на програмите за периода 2000—2006 г.

Относно ЕСФ всички финансови корекции, потвърдени през 2010 г. за периода на програмиране 1994—1999 г., са извършени през същата година. Освен това за този период на програмиране няма финансови корекции, чието извършване да предстои. Потвърдените през предходни години суми на финансовите корекции за периода на програмиране 2000—2006 г. ще бъдат определени и обработени в рамките на продължаващия процес на приключване.

6.3.3    Финансови корекции — кумулативни цифри и изпълнение

Потвърдени/Одобрени финансови корекции — кумулативни цифри

млн. EUR
	Период 1994—1999 г.	Период 2000—2006 г.	Период 2007—2013 г.	Общо към края на 2010 г.	Общо към края на 2009 г.
ЕФРР	1 758	4 165	1	5 924	5 430
Кохезионен фонд	273	490	—	763	506
ЕСФ	397	1 174	1	1 572	1 522
ФИОР	100	96	—	195	104
ФЕОГА „Ориентиране“	124	41	—	165	132
Общо	2 652	5 965	2	8 619	7 694

В приложение 3 се съдържа разбивка на общата сума по държави-членки.

Извършени финансови корекции — кумулативни цифри

млн. EUR
	Период 1994—1999 г.	Период 2000—2006 г.	Период 2007—2013 г.	Общо към края на 2010 г.	Общо към края на 2009 г.
ЕФРР	1 736	1 972	1	3 709	3 167
Кохезионен фонд	266	227	—	493	472
ЕСФ	395	1 146	1	1 542	1 500
ФИОР	100	94	—	194	104
ФЕОГА „Ориентиране“	124	41	—	165	124
Общо	2 621	3 480	2	6 102	5 366

В приложение 4 се съдържа разбивка на общата сума по държави-членки.

Повечето от програмите и нередностите за периода на програмиране 1994—1999 г. са приключени като случаи, поради което сумите се очаква да намаляват в бъдеще. Много приспадания са оттеглени от държавите-членки от последните им искания за плащане за програмите за периода 2000—2006 г., но исканията за плащане са все още в процес на одобряване, с което се обяснява защо не са включени в горепосочените суми. Те ще бъдат посочени като изпълнени, когато плащанията бъдат валидирани — за по-сложните досиета през 2011 и 2012 г. Корекциите за текущия период на програмиране 2007—2013 г. следва да нараснат в резултат на текущите проверки на място.

В таблицата по-горе са включени финансовите корекции, които са оспорени от някои държави-членки (като се има предвид, че опитът от миналото показва, че Комисията много рядко е трябвало да възстановява суми след такива случаи).

Финансови корекции, потвърдени/одобрени към 31 декември 2010 г., но все още неизвършени, и изпълнение към 31 декември 2010 г. (кумулативни цифри)

млн. EUR
	ЕФРР	КФ	ЕСФ	ФИОР	ФЕОГА „Ориентиране“	Общо 2010 г.	Общо 2009 г.
Финансови корекции за програмите за периода 1994—1999 г.:
Потвърдени/Одобрени финансови корекции	1 758	273	397	100	124	2 652	2 516
Извършени финансови корекции	1 736	266	395	100	124	2 621	2 145
Потвърдени/Одобрени, но все още неизвършени финансови корекции	22	8	2	—	0	31	371
Изпълнение	99 %	97 %	100 %	100 %	100 %	99 %	85 %
Финансови корекции за програмите за периода 2000—2006 г.:
Потвърдени/Одобрени финансови корекции	4 165	490	1 174	96	41	5 965	5 177
Извършени финансови корекции	1 972	227	1 146	94	41	3 480	3 221
Потвърдени/Одобрени, но все още неизвършени финансови корекции	2 192	263	28	2	—	2 485	1 956
Изпълнение	47 %	46 %	98 %	98 %	100 %	58 %	62 %
Финансови корекции за програмите за периода 2007—2013 г.:
Потвърдени/Одобрени финансови корекции	1	—	1	—	—	2	—
Извършени финансови корекции	1	—	1	—	—	2	—
Потвърдени/Одобрени, но все още неизвършени финансови корекции	0	—	0	—	—	0	—
Изпълнение	69 %	N/A	98 %	N/A	N/A	84 %	N/A
Общо финансови корекции
Потвърдени/Одобрени финансови корекции	5 924	764	1 571	195	165	8 619	7 694
Извършени финансови корекции	3 709	493	1 542	194	165	6 102	5 366
Потвърдени/Одобрени, но все още неизвършени финансови корекции	2 214	271	30	2	0	2 516	2 327
Изпълнение	63 %	65 %	98 %	99 %	100 %	71 %	70 %

Степента на изпълнение през периода на програмиране 1994—1999 г. се обяснява с издаването през 2010 г. на повечето от нарежданията за събиране, необходими за изпълняване на решенията за финансови корекции, приети в края на 2009 г. (неизпълнени към момента на приключване на сметките за 2009 г.), или за извършване на новите корекции, потвърдени/одобрени през годината.

Що се отнася до периода на програмиране 2000—2006 г., слабото изпълнение се обяснява с продължаващия процес на приключване, при който получените в края на 2010 г. искания за плащане все още не са одобрени, а свързаните с тях финансови корекции на обща стойност 2,3 милиарда EUR не могат да бъдат взети предвид в цифрите за изпълнението за 2010 г.

6.3.4    Финансови корекции в ход

млн. EUR
	Финансови корекции в ход към 31.12.2009 г.	Нови финансови корекции в ход през 2010 г.	Финансови корекции, одобрени през 2010 г.	Корекции на финансови корекции, одобрени или в ход към 31.12.2009 г.	Финансови корекции в ход към 31.12.2010 г.
Структурни фондове и Кохезионен фонд (програми за периодите 1994—1999 г., 2000—2006 г. и 2007—2013 г.)
ЕФРР	430	135	(212)	(156)	197
Кохезионен фонд	149	206	(21)	(72)	262
ЕСФ	326	9	(42)	(10)	284
ФИОР	2	—	(1)	0	0
ФЕОГА „Ориентиране“	63	4	(33)	(31)	4
Общо	971	354	(309)	(269)	747

Що се отнася до ЕФРР, много от процедурите в ход през предходните години бяха приключени през 2010 г. с прилагането на финансови корекции или с коригирането на сумите. Освен това 2010 г. бе година на преход за двата периода на програмиране: приключване на процедурите за периода 2000—2006 г., което доведе до намаление на сумите в ход, и стартиране на нови процедури (по-малко на този етап) за периода 2007—2013 г. Поради това сумите на финансовите корекции в ход тази година са по-малки от тези за миналата година.

По отношение на ЕСФ по-голямата част от сумата от 9 милиона EUR, свързани с нови случаи, се отнася до периода на програмиране 2000—2006 г., тъй като всички засегнати оперативни програми наближават своята фаза на приключване. Обработката на финансовите корекции ще бъде извършена в процеса на приключване. Независимо от това половината от процедурите в ход се отнасят до периода на програмиране 2007—2013 г. Те са оценени на 1 EUR (неокончателна сума), тъй като сумата, която трябва да бъде коригирана, все още не е определена.

В допълнение към горепосочената сума държавите-членки съобщиха за сума на стойност 1 437 милиона EUR, която представлява потенциални събирания вследствие на откриване на нередовни декларации за разходи по структурните фондове. Тя е основана на официалните доклади, предоставени от държавите-членки в съответствие с Регламент № 1681/94 на Комисията. При все това вероятността средствата да бъдат събрани във всеки отделен случай не може да бъде оценена с достатъчна точност въз основа на информацията, изпратена от държавите-членки. В допълнение към това съществува риск от препокриване с горепосочените цифри, което е трудно измеримо, тъй като държавите-членки не са задължени да правят разграничение при своето докладване между потенциални събирания в резултат на действията на ЕС и потенциални събирания в резултат на собствените си проверки.

6.3.5    Прекъсване и спиране на плащанията

Относно ЕФРР през 2010 г. бяха взети 49 решения за прекъсване на сроковете за плащане за сума на обща стойност 2 156 милиона EUR. Възобновени бяха плащанията за 41 случая на обща стойност 2 057 милиона EUR. В края на годината все още бяха в процес на разглеждане 8 случая на обща стойност 99 милиона EUR.

Относно ЕСФ през 2010 г. бяха взети 12 решения за прекъсване на сроковете за плащане за сума на обща стойност 255 милиона EUR, всички от които се отнасят до периода на програмиране 2007—2013 г. Възобновени бяха плащанията за 6 случая на обща стойност 94 милиона EUR. Все още в процес на разглеждане са 6 случая на обща стойност 161 милиона EUR.

Разбивката на случаите на прекъсване по държави-членки за 2010 г. е, както следва:

млн. EUR
	ЕФРР	ЕСФ	Общо
Прекъсвания — приключени случаи към 31.12.2010 г.
Германия	175	—	175
Испания	1 477	74	1 552
Италия	84	—	84
Люксембург	—	1	1
Унгария	33	—	33
Португалия	103	—	103
Румъния	—	18	18
Обединеното кралство	184	—	184
Междинна сума приключени случаи	2 057	94	2 151
Прекъсвания — неприключени случаи към 31.12.2010 г.
Белгия	—	3	3
България	15	—	15
Германия	43	69	112
Италия	—	72	72
Австрия	—	17	17
Обединеното кралство	41	—	41
Междинна сума неприключени случаи	99	161	260
Общо прекъсвания	2 156	255	2 411
Данните в тази таблица представят положението към 15 февруари 2011 г.

Освен това през 2010 г. бяха взети 6 решения за спиране на плащанията за ЕСФ (Белгия, Испания и Франция), като плащанията бяха възобновени преди края на годината само за Испания.

6.4   ДРУГИ СЪБИРАНИЯ

Тази позиция се отнася до събирането на недължимо платени суми в резултат на грешки или нередности, открити или от Комисията, държавите-членки, Европейската сметна палата, или от ОЛАФ за частта на бюджета, която не се изпълнява при споделено управление.

ДРУГИ СЪБИРАНИЯ, ПОТВЪРДЕНИ ПРЕЗ 2010 г.

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
Други видове управление:
— външни дейности	137	81
— вътрешни политики	188	202
Общо други потвърдени събирания	325	283

ДРУГИ СЪБИРАНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ПРЕЗ 2010 г.

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
Други видове управление:
— външни дейности	136	81
— вътрешни политики	163	202
Общо други извършени събирания	299	283

6.5   ДЕЙНОСТИ ПО СЪБИРАНЕ И ПО ФИНАНСОВИ КОРЕКЦИИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ЗА СТРУКТУРНИТЕ ДЕЙНОСТИ ИЛИ ЗА КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА

В областта на кохезионната политика извършваните от държавите-членки корекции вследствие на собствените им одити или на одитите от страна на ЕС не се записват в счетоводната система на Комисията, защото държавите-членки могат да използват отново тези суми за други допустими разходи. Независимо от това от държавите-членки се изисква да предоставят на Комисията актуализирана информация за оттеглените суми, събраните суми и сумите, които предстои да бъдат събрани, по структурните фондове както за отделните години, така и кумулативно за периода 2000—2006 г., и за четирите фонда (ЕФРР, ЕСФ, ФЕОГА (секция „Ориентиране“) и ФИОР). При все това те не са длъжни да посочват отделно корекциите, произтичащи от работата на ЕС. Поради това финансовите корекции, които държавите-членки извършват, не се добавят към тези на Комисията.

Тъй като периодът 2000—2006 г. е вече във фаза на приключване (фаза, през която се изискват доказателства за приспадане във връзка с всички нередности), държавите-членки не са задължени да предоставят на Комисията отделно информация за оттеглянията, събиранията и неизвършените събирания за 2010 г. Независимо от това тази допълнителна информация бе получена през март 2011 г. от Гърция, Белгия, Унгария, Португалия и за междурегионалните програми. Тази информация е взета под внимание в настоящата част.

Въз основа на получените до момента данни що се отнася до финансовия принос на ЕС, държавите-членки съобщават за обща сума от приблизително 5,1 милиарда EUR кумулативни финансови корекции вследствие на националните им одити на програмите за периода 2000—2006 г. (от които оттеглянията са на стойност около 4 милиарда EUR, а събиранията са в размер на приблизително 1,1 милиарда EUR).

Одитите на място, извършвани от генералната дирекция за регионалната политика в рамките на плана за действие от 2008 г. за одит на националните системи на държавите-членки във връзка със събиранията, отнасящи се до периода на програмиране 2000—2006 г., приключиха през 2010 г. за оставащите шест държави-членки, след като обхванаха всичките 25 засегнати държави-членки (България и Румъния нямаха задължение за докладване за периода 2000—2006 г.). Резултатите от тази дейност, както и от извършените от Сметната палата одити в последните два годишни доклада показаха, че органите на държавите-членки като цяло съблюдават изискванията, въпреки че все още съществуват съществени слабости по отношение на пълнотата на данните и системата за регистриране и съобщаване на нередностите за някои програми за периода 2000—2006 г. в Италия, Испания, Франция и Нидерландия. В по-малка степен слабости съществуват и в програми, които се изпълняват в Обединеното кралство, Словения, Финландия, Швеция и Латвия. Въпреки че при извършените от Комисията одити бяха констатирани подобрения във всички държави-членки през периода 2007—2010 г., Комисията остава предпазлива при приключването и поиска от всички органи, които отговарят за програмите, да докладват за мерките (включително финансови корекции), предприети на национално равнище за всички нередности, регистрирани за всяка програма. Комисията няма да приключи никоя програма, докато не прецени тази информация за последователна и пълна.

За периода 2000—2006 г. съществува опасност от препокриване на цифрите, съобщени за финансовите корекции в резултат на работата на органите на ЕС (одити от Комисията и от Европейската сметна палата и разследвания от ОЛАФ), и цифрите, съобщени от държавите-членки, резултат от собствената им работа. Причината за това е, че голяма част от финансовите корекции в резултат на работата на органите на ЕС се приемат от държавите-членки и се извършват от тях без официално решение на Комисията чрез оттегляне на съответните разходи от декларациите им за направени разходи. Тъй като при докладването за периода 2000—2006 г. държавите-членки не са задължени да правят разграничение между корекциите, произтичащи от работата на органите на ЕС, и тези, произтичащи от техния собствен контрол и одити, степента на това препокриване, не може да бъде точно определена. Освен това реалното извършване от държавата-членка може да не бъде осъществено през същата година, през която държавата-членка е приела финансовата корекция. Поради това възможното препокриване остава само приблизителна оценка. Сравнение за всяка държава-членка на цифрите на държавите-членки за 2010 г. и сумите на корекциите, произтичащи от работата на органите на ЕС, които държавите-членки са приели за същата година, сочи, че сумата, за която има препокриване, не може да надвишава 65 милиона EUR (2009 г.: 465 милиона EUR).

През периода на програмиране 2007—2013 г. има регулаторно изискване държавите-членки да докладват ежегодно за събиранията и оттеглянията чрез информационната система SFC 2007. Това означава, че Комисията получава данните по електронен път директно от държавите-членки към 31 март всяка година. В своите насоки за държавите-членки Комисията предложи също да се посочват отделно корекциите, произтичащи от работата на органите на ЕС, за да се избегне каквото и да е препокриване в докладването. Съгласно докладваното от държавите-членки на Комисията към 31 март 2011 г., общите суми (частта на ЕС), които държавите-членки са събрали от бенефициерите и оттеглили от заверените разходи, представени на Комисията през 2010 г. (събирания на стойност 35 милиона EUR), или оттеглили от исканията за плащане за 2010 г., преди процесът на събиране да е приключил на национално равнище (оттегляния на стойност 189 милиона EUR), както и неизвършените събирания (41 милиона EUR) към края на 2010 г. възлизат на 265 милиона EUR.

млн. EUR
ЕС-27 2007—2013 г. (2)	Оттегляния в резултат на работата на ДЧ	Оттегляния в резултат на работата на органите на ЕС	Общо оттегляния	Събирания в резултат на работата на ДЧ	Събирания в резултат на работата на органите на ЕС	Общо събирания	Общо неизвършени събирания, декларирани през 2010 г.	Общо декларирани от ДЧ
ЕФРР/КФ  (3)	151	5	156	29	2	31	25	212
ЕСФ	31	2	33	4	0	4	15	52
ЕФзР	0	0	0	1	0	1	0	1
Общо	183	7	189	34	2	35	41	265

Комисията планира за второто шестмесечие на 2011 г. одит на събиранията, за да прегледа за всички фондове корективния механизъм, въведен от сертифициращите органи, и за да прецени увереността, която Комисията може да има по отношение на съобщените данни, посредством извадка от програми и държави-членки, съставена въз основа на анализ на риска.

Бележка 6 —   Приложение 1: Общо финансови корекции и събирания, одобрени през 2010 г. за ЕФГЗ — разбивка по държави-членки

млн. EUR
Държава-членка	Финансово уравняване	Уравняване с оглед на съответствието	Декларирани нередности	Общо 2010 г.	Общо 2009 г.
Белгия	0	—	4	4	15
България	0	17	3	20	5
Чешката република	0	1	0	1	1
Дания	0	10	3	12	104
Германия	–1	16	12	28	17
Естония	—	—	0	0	0
Ирландия	–1	0	7	7	4
Гърция	4	460	14	477	21
Испания	8	52	23	83	106
Франция	–1	39	28	67	111
Италия	4	39	35	78	15
Кипър	—	1	0	1	0
Латвия	0	—	0	0	0
Литва	0	0	2	2	4
Люксембург	0	1	0	1	0
Унгария	0	8	1	8	22
Малта	0	—	0	0	0
Нидерландия	–1	47	5	51	36
Австрия	0	1	1	2	3
Полша	0	50	2	52	13
Португалия	2	40	16	58	18
Румъния	11	38	6	55	14
Словения	0	4	1	5	2
Словакия	0	0	0	0	1
Финландия	0	2	1	2	2
Швеция	0	3	2	5	2
Обединеното кралство	8	194	11	213	109
Общо одобрени	33	1 022	178	1 233	625

Бележка 6 —   Приложение 2: Общо финансови корекции и събирания, извършени през 2010 г. за ЕФГЗ — разбивка по държави-членки

млн. EUR
Държава-членка	Финансово уравняване и неспазени срокове за плащане	Уравняване с оглед на съответствието	Нередности, декларирани от държавите-членки (възстановени на ЕС)	Общо 2010 г.	Общо 2009 г.
Белгия	0	0	3	3	14
България	0	—	5	6	1
Чешката република	0	0	1	1	0
Дания	0	10	3	12	105
Германия	–1	16	10	26	18
Естония	—	—	0	0	0
Ирландия	–1	1	5	5	5
Гърция	4	136	10	150	196
Испания	8	92	30	130	59
Франция	–1	90	30	120	82
Италия	4	5	23	33	177
Кипър	—	1	0	1	1
Латвия	0	—	0	0	0
Литва	0	2	1	4	2
Люксембург	0	1	0	1	0
Унгария	0	24	2	26	9
Малта	0	—	0	0	0
Нидерландия	–1	46	5	51	9
Австрия	0	3	1	3	1
Полша	0	95	1	97	2
Португалия	2	4	18	24	7
Румъния	11	—	6	16	12
Словения	0	—	1	1	2
Словакия	0	0	1	1	0
Финландия	0	2	1	2	2
Швеция	0	3	2	5	14
Обединеното кралство	8	195	12	215	133
Общо извършени	33	728	172	934	851

Бележка 6 —   Приложение 3: Общо финансови корекции, потвърдени през 2010 г. за структурните дейности – Разбивка по държави-членки

млн. EUR
Държава-членка	Кумулативна сума в края на 2009 г.	Финансови корекции, потвърдени през 2010 г.						Кумулативна сума в края на 2010 г.
		ЕФРР	КФ	ЕСФ	ФИОР	ФЕОГА „Ориентиране“	Общо 2010 г.
1994—1999 г.	2 516	125	0	4	3	3	136	2 652
Белгия	5	—	—	—	—	—	0	5
Дания	3	—	—	—	—	—	0	3
Германия	339	0	—	—	0	1	1	340
Ирландия	42	—	—	—	—	—	0	42
Гърция	526	1	0	—	—	0	2	528
Испания	548	116	0	0	—	1	117	664
Франция	84	—	—	4	—	0	4	88
Италия	505	0	—	—	—	0	0	505
Люксембург	5	—	—	—	—	—	0	5
Нидерландия	177	—	—	—	—	—	0	177
Австрия	2	—	—	—	—	—	0	2
Португалия	137	2	—	—	1	1	4	141
Финландия	1	—	—	—	—	—	0	1
Швеция	1	—	—	—	—	—	0	1
Обединеното кралство	131	6	—	—	1	0	7	138
INTERREG	10	0	—	—	—	—	0	10
2000—2006 г.	5 178	368	258	43	89	30	788	5 965
Белгия	10	0	—	—	—	—	0	10
България	2	—	18	—	—	—	18	21
Чешката република	0	4	7	—	—	—	11	11
Дания	0	—	—	—	—	—	0	0
Германия	12	0	—	0	0	—	1	13
Естония	0	0	—	0	—	—	0	0
Ирландия	42	2	1	—	—	—	2	44
Гърция	920	40	0	0	—	—	40	961
Испания	2 503	170	104	2	87	—	363	2 865
Франция	261	16	—	0	—	9	26	287
Италия	825	97	—	4	1	2	105	930
Кипър	—	—	—	—	—	—	0	0
Латвия	4	—	1	—	0	—	1	4
Литва	2	—	0	—	—	—	0	2
Люксембург	2	—	—	—	—	—	0	2
Унгария	52	0	—	—	—	—	0	52
Малта	—	—	—	—	—	—	0	0
Нидерландия	2	—	—	—	—	—	0	2
Австрия	—	—	—	—	—	—	0	0
Полша	134	0	111	1	0	—	112	246
Португалия	126	0	13	0	—	18	31	157
Румъния	10	—	2	—	—	—	2	12
Словения	2	—	—	—	—	—	0	2
Словакия	39	0	2	—	—	—	2	41
Финландия	0	—	—	—	0	—	0	1
Швеция	11	0	—	—	—	—	0	11
Обединеното кралство	217	29	—	36	—	1	65	283
INTERREG	1	9	—	—	—	—	9	10
2007—2013 г.	0	1	0	1	0	—	2	2
Белгия	—	—	—	—	—	—	—	—
България	—	—	—	—	—	—	—	—
Чешката република	—	—	—	—	—	—	—	—
Дания	—	—	—	0	—	—	0	0
Германия	—	—	—	—	—	—	—	—
Естония	—	0	—	—	—	—	0	0
Ирландия	—	—	—	0	—	—	0	0
Гърция	—	—	—	—	—	—	—	—
Испания	—	—	—	—	—	—	—	—
Франция	—	—	—	0	—	—	0	0
Италия	—	—	—	—	—	—	—	—
Кипър	—	—	—	—	—	—	—	—
Латвия	—	—	—	—	—	—	—	—
Литва	—	—	—	—	—	—	—	—
Люксембург	—	—	—	0	—	—	0	0
Унгария	—	0	—	1	—	—	1	1
Малта	—	—	—	—	—	—	—	—
Нидерландия	—	—	—	—	—	—	—	—
Австрия	—	—	—	—	—	—	—	—
Полша	—	0	—	0	—	—	0	0
Португалия	—	0	—	0	—	—	1	1
Румъния	—	—	—	—	—	—	—	—
Словения	—	—	—	—	—	—	—	—
Словакия	—	—	—	—	—	—	—	—
Финландия	—	—	—	—	—	—	—	—
Швеция	—	—	—	—	—	—	—	—
Обединеното кралство	—	—	—	—	—	—	—	—
INTERREG	—	—	—	—	—	—	—	—
Общо потвърдени	7 694	494	258	49	91	33	925	8 619

Бележка 6 —   Приложение 4: Общо финансови корекции, извършени през 2010 г.: Структурни дейности – Разбивка по държави-членки Разбивка по държави-членки

млн. EUR
Държава-членка	Кумулативна сума в края на 2009 г.	Финансови корекции, извършени през 2010 г.						Кумулативна сума в края на 2010 г.
		ЕФРР	КФ	ЕСФ	ФИОР	ФЕОГА „Ориентиране“	Общо 2010 г.
1994—1999 г.	2 144	462	4	5	3	3	476	2 621
Белгия	6	—	—	—	—	—	—	6
Дания	4	—	—	—	—	—	—	4
Германия	300	37	—	—	0	1	38	338
Ирландия	40	—	—	—	—	—	—	40
Гърция	521	1	3	—	—	0	4	525
Испания	293	363	1	0	—	1	365	658
Франция	85	—	—	4	—	0	4	89
Италия	483	21	—	—	—	—	21	504
Люксембург	4	—	—	1	—	—	1	5
Нидерландия	177	—	—	—	—	—	—	177
Австрия	2	—	—	—	—	—	—	2
Португалия	118	20	—	—	1	1	23	141
Финландия	1	0	—	—	—	—	0	1
Швеция	1	—	—	—	—	—	—	1
Обединеното кралство	108	11	—	—	1	0	13	120
INTERREG	2	7	—	—	—	—	7	9
2000—2006 г.	3 222	80	18	36	87	38	259	3 480
Белгия	8	—	—	0	—	—	0	8
България	2	—	—	—	—	—	—	2
Чешката република	0	—	—	—	—	—	—	0
Дания	0	—	—	—	—	—	—	0
Германия	10	0	—	—	—	—	0	10
Естония	0	—	—	0	—	—	0	0
Ирландия	26	—	—	—	—	—	—	26
Гърция	904	—	—	—	—	—	—	904
Испания	940	—	16	0	87	8	111	1 051
Франция	239	—	—	—	—	9	9	248
Италия	686	79	—	0	—	2	82	768
Кипър	0	—	—	—	—	—	—	0
Латвия	3	—	1	—	—	—	1	4
Литва	1	—	0	—	—	—	0	1
Люксембург	2	—	—	—	—	—	—	2
Унгария	41	—	—	—	—	—	—	41
Малта	0	—	—	—	—	—	—	0
Нидерландия	0	—	—	—	—	1	1	1
Австрия	0	—	—	—	—	—	—	0
Полша	90	—	—	—	—	—	—	90
Португалия	95	—	1	—	—	18	18	113
Румъния	8	—	0	—	—	—	0	8
Словения	2	—	—	—	—	—	—	2
Словакия	1	—	—	—	—	—	—	1
Финландия	0	—	—	—	—	—	—	0
Швеция	11	—	—	—	—	—	—	11
Обединеното кралство	151	—	—	36	—	1	37	188
INTERREG	0	0	—	—	—	—	0	0
2007—2013 г.	0	1	0	1	0	—	2	2
Белгия	—	—	—	—	—	—	—	—
България	—	—	—	—	—	—	—	—
Чешката република	—	—	—	—	—	—	—	—
Дания	—	—	—	0	—	—	0	0
Германия	—	—	—	—	—	—	—	—
Естония	—	0	—	—	—	—	0	0
Ирландия	—	—	—	0	—	—	0	0
Гърция	—	—	—	—	—	—	—	—
Испания	—	—	—	—	—	—	—	—
Франция	—	—	—	0	—	—	0	0
Италия	—	—	—	—	—	—	—	—
Кипър	—	—	—	—	—	—	—	—
Латвия	—	—	—	—	—	—	—	—
Литва	—	—	—	—	—	—	—	—
Люксембург	—	—	—	—	—	—	—	—
Унгария	—	—	—	1	—	—	1	1
Малта	—	—	—	—	—	—	—	—
Нидерландия	—	—	—	—	—	—	—	—
Австрия	—	—	—	—	—	—	—	—
Полша	—	0	—	—	—	—	0	0
Португалия	—	0	—	0	—	—	1	1
Румъния	—	—	—	—	—	—	—	—
Словения	—	—	—	—	—	—	—	—
Словакия	—	—	—	—	—	—	—	—
Финландия	—	—	—	—	—	—	—	—
Швеция	—	—	—	—	—	—	—	—
Обединеното кралство	—	—	—	—	—	—	—	—
INTERREG	—	—	—	—	—	—	—	—
Общо извършени	5 366	542	21	42	90	41	737	6 102

7.   УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК

Следната оповестена информация във връзка с управлението на финансовия риск на Европейския съюз (ЕС) се отнася до:

—	касовите операции, които Европейската комисия извършва с цел изпълняване на бюджета на ЕС;

—	дейностите по отпускане и получаване на заеми, извършвани от Европейската комисия чрез макрофинансовата помощ (МФП), платежния баланс (ПБ) и дейностите по Евратом;

—	Гаранционния фонд за външни дейности; и

—	дейностите по отпускане и получаване на заеми, както и касовите дейности, извършвани от Европейския съюз чрез Европейската общност за въглища и стомана (в ликвидация).

7.1   ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

7.1.1    Касови операции

Правилата и принципите за управлението на касовите операции на Комисията са посочени в Регламент № 1150/2000 на Съвета (изменен с Регламенти № 2028/2004 и № 105/2009 на Съвета) и във Финансовия регламент (Регламент № 1605/2002 на Съвета, изменен с Регламенти № 1995/2006, № 1525/2007 и № 1081/2010 на Съвета) и правилата за неговото прилагане (Регламент № 2342/2002 на Комисията, изменен с Регламенти № 1261/2005, № 1248/2006 и № 478/2007 на Комисията).

В резултат на посочените по-горе регламенти се прилагат следните основни принципи:

—	Собствените ресурси се внасят от държавите-членки в сметки, открити за тази цел на името на Комисията към министерството на финансите или към посочения от всяка държава-членка орган. Комисията може да тегли от посочените по-горе сметки само за да покрие нуждите си от парични средства.

—	Собствените ресурси се плащат от държавите-членки в националната им валута, докато плащанията на Комисията са предимно в евро.

—	Не може по банковите сметки, открити на името на Комисията, да се теглят суми, надвишаващи наличните.

—	Средствата в банковите сметки във валути, различни от EUR, или се използват за плащания в същите тези валути, или периодично се конвертират в EUR.

Освен сметките за собствените ресурси Комисията открива и други банкови сметки към централните банки и търговските банки с цел извършване на плащания и получаване на приходи, различни от вноските на държавите-членки в бюджета.

Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.

Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касата и платежните операции на Комисията с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различните области на дейност (напр.: извършването на плащанията и управлението на паричните средства, прогнозирането на паричните потоци, непрекъснатостта на дейността и т.н.) и спазването на насоките и на процедурите се проверява редовно. Освен това между ГД „Бюджет“ и ГД „Икономически и финансови въпроси“ се провеждат срещи за обсъждане на обмена на информация относно управлението на риска и най-добрите практики.

BUFI — условно платени глоби

От 2010 г. нататък условно платените глоби се инвестират в специално създаден за целта фонд (BUFI), който се управлява от ГД „Икономически и финансови въпроси“. Глобите, получени преди 2010 г., остават в специални банкови сметки. Управлението на активите за условно платените глоби се извършва от Комисията в съответствие с вътрешните насоки и насоките относно управлението на активите, които са включени в споразумението на ниво служби, подписано през декември 2009 г. между ГД „Бюджет“ и ГД „Икономически и финансови въпроси“. Изготвени са процедурни наръчници, обхващащи конкретни области, като управлението на касата, и които се използват от съответните оперативни отдели. Финансовият и оперативният риск се определят и оценяват, а съблюдаването на вътрешните насоки и процедури се проверява редовно.

Целите на дейностите по управление на активите са платените на Комисията глоби да се инвестират по начин, който:

а)	гарантира, че средствата са лесно достъпни, когато са нужни, като същевременно

б)	се цели постигане, при нормални обстоятелства, на възвръщаемост, която средно е равна на референтната възвръщаемост от BUFI след приспадане на разходите.

Като цяло инвестициите се ограничават до следните категории: срочни депозити в централните банки от еврозоната, в агенции за държавния дълг на държавите от еврозоната, в изцяло държавни или гарантирани от държавата банки или в наднационални институции; облигации, менителници и депозитни сертификати, издадени от суверенни субекти и пораждащи пряко излагане на суверенния риск на държавите от еврозоната или които са издадени от наднационални институции.

7.1.2    Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)

Операциите по отпускане и получаване на заеми, както и свързаното с тях управление на касата, се извършват от ЕС съгласно съответните решения на Съвета, ако са приложими, и вътрешни насоки. Изготвени са наръчници за писмени процедури, обхващащи конкретни области като получаването и отпускането на заеми и управлението на касата и които се използват от съответните оперативни отдели. Финансовият и оперативният риск се определят и оценяват, а съблюдаването на вътрешните насоки и процедури се проверява редовно. Като правило не се извършват дейности за компенсиране на промените в лихвените проценти или промените във валутите (дейности по хеджиране), тъй като операциите по отпускане на заеми се финансират чрез „бек-ту-бек“ операции по получаване на заеми, които следователно не генерират открити лихвени или валутни позиции.

7.1.3    Гаранционен фонд

Правилата и принципите за управлението на активите на Гаранционния фонд (вж. бележка 2.3.3) са изложени в Конвенцията между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 25 ноември 1994 г. и в последващите ѝ изменения от 17/23 септември 1996 г., 8 май 2002 г., 25 февруари 2008 г. и 9 ноември 2010 г. Гаранционният фонд работи само в EUR. Той инвестира изключително в тази валута, за да бъде избегнат всякакъв валутен риск. Управлението на активите се основава на традиционните правила за предпазливост, съблюдавани при финансовите дейности. То трябва да обръща специално внимание на намаляването на рисковете и на това да се гарантира, че управляваните активи могат да бъдат продадени или прехвърлени без значително забавяне, отчитайки обхванатите поети задължения.

7.1.4    ЕОВС в ликвидация

Европейската комисия управлява ликвидацията на пасивите и за ЕОВС в ликвидация не се предвижда отпускане на нови заеми или на съответно финансиране. Новите получени заеми на ЕОВС са ограничени до рефинансиране с цел намаляване на разходите за средства. Що се отнася до касовите операции, прилагат се принципите на предпазливо управление с оглед на ограничаване на финансовите рискове.

7.2   ПАЗАРЕН РИСК

Пазарният риск е рискът от колебание на справедливата стойност или бъдещите парични потоци на финансов инструмент поради промени в пазарните цени. Пазарният риск обхваща не само потенциала за загуба, но и потенциала за печалба. Той включва валутния риск, лихвения риск и други ценови рискове. ЕС не е изправен пред значителни други ценови рискове.

7.2.1    Валутен риск

Валутният риск е рискът, че операциите на ЕС или стойността на неговите инвестиции ще бъдат засегнати от промени в обменните курсове. Този риск възниква от промяната в цената на една валута спрямо друга.

7.2.1.1   Касови операции

Собствените ресурси, плащани от държавите-членки във валути, различни от EUR, се държат в сметките за собствени ресурси в съответствие с регламента за собствените ресурси. Те се конвертират в EUR, когато са необходими за обезпечаване на плащания. Процедурите, които се прилагат за управлението на тези средства, са посочени в гореупоменатия регламент. В ограничен брой случаи тези средства се използват директно за плащания, които трябва да се извършат в същите валути.

Комисията има в търговски банки редица сметки във валути на ЕС, различни от EUR, и в USD и CHF с цел извършване на плащания в същите тези валути. Тези сметки се захранват в зависимост от размера на плащанията, които трябва да се извършат, поради което наличностите по тях не водят до излагане на валутен риск.

При получаване на различни постъпления (различни от собствените ресурси) във валути, различни от еврото, те или се прехвърлят в сметки на Комисията в същите валути, ако са необходими за обезпечаване на плащания, или се конвертират в евро и се прехвърлят в сметки в евро. Сметките за авансови средства във валути, различни от еврото, се захранват в зависимост от очакваните краткосрочни платежни нужди в същите валути. Наличностите по тези сметки се поддържат в рамките на съответните тавани.

BUFI — условно платени глоби

Тъй като всички глоби се налагат и плащат в евро, няма валутен риск.

7.2.1.2   Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)

Повечето финансови активи и пасиви са в евро, поради което в тези случаи за ЕС няма валутен риск. При все това чрез финансовия инструмент Евратом ЕС отпуска заеми в USD, финансирани от получени заеми с равностойна сума в USD (операция от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back). Към датата на счетоводния баланс за ЕС няма валутен риск по отношение на Евратом.

7.2.1.3   Гаранционен фонд

Финансовите активи са в евро, поради което няма валутен риск.

7.2.1.4   ЕОВС в ликвидация

ЕОВС в ликвидация има малка нетна валутна експозиция, еквивалентна на 1,43 милиона EUR, възникваща от жилищни кредити, еквивалентни на 1,39 милиона EUR, и от наличности по текущи сметки, еквивалентни на 0,04 милиона EUR.

7.2.2    Лихвен риск

Лихвеният риск е възможността да намалее стойността на ценна книга, особено на облигация, в резултат на повишение на лихвените проценти. Като цяло по-високите лихвени проценти водят до по-ниски цени на облигациите с фиксиран лихвен процент, и обратно.

7.2.2.1   Касови операции

Касата на Комисията не взема средства назаем. Поради това тя не е изложена на лихвен риск. Тя обаче печели лихва върху наличностите, които държи в различните си банкови сметки. Поради това Комисията е въвела мерки, с които да се гарантира, че лихвите, които редовно се начисляват по нейните банкови сметки, отразяват пазарните лихвени проценти, както и тяхното евентуално колебание.

Сметките, открити към министерствата на финансите на държавите-членки или в националните централни банки за постъпленията от собствени ресурси, не носят лихва и по тях не се начисляват такси. За всички други сметки в националните централни банки заплащането зависи от специфичните условия, които предлага всяка банка. Лихвите, които се прилагат, се менят и коригират спрямо пазарните колебания.

Върху нощните наличности в сметки в търговски банки лихва се начислява всеки ден. Тази лихва се основава на променливи пазарни лихвени проценти, за които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). За повечето сметки изчисляването на лихвения процент е свързано с EONIA (Euro over night index average — среднопретеглен междубанков лихвен процент за еврото) и се коригира така, че да отразява всички колебания на този лихвен процент. За някои други сметки изчисляването на лихвения процент е свързано с маргиналния лихвен процент на ЕЦБ за основните ѝ операции по рефинансиране. Поради това не съществува риск Комисията да печели лихви при лихвени проценти, които са по-ниски от пазарните.

BUFI — условно платени глоби

В портфейла на BUFI няма облигации с променливи лихви. Облигациите с нулев купон са 69 % от портфейла с облигации към датата на счетоводния баланс.

7.2.2.2   Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)

Получени и отпуснати заеми при променлива лихва

Поради естеството на своите дейности по получаване и отпускане на заеми ЕС има значителни лихвоносни активи и пасиви. Получените заеми по МФП и по Евратом, отпуснати при променливи лихвени проценти, излагат ЕС на лихвен риск. При все това лихвените рискове, възникващи от получените заеми, се компенсират от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия („бек-ту-бек“). Към датата на счетоводния баланс ЕС има отпуснати заеми (изразени в номинални стойности) с променливи лихвени проценти в размер на 0,86 милиарда EUR (2009 г.: 0,96 милиарда EUR), като на всеки 6 месеца се извършва преоценка.

Получени и отпуснати заеми при фиксирана лихва

ЕС има също заеми, отпуснати в рамките на МФП и по Евратом, при фиксирани лихвени проценти в размер на 110 милиона EUR през 2010 г. (2009 г.: 110 милиона EUR) и с краен падеж между една и пет години (25 милиона EUR) и над пет години (85 милиона EUR). По-съществено е, че ЕС има десет отпуснати заема по свързания с ПБ финансов инструмент с фиксирани лихвени проценти в размер на общо 12,05 милиарда EUR за 2010 г. (2009 г.: 9,2 милиарда EUR) и с краен падеж до една година (2 милиарда EUR), между една и пет години (5,7 милиарда EUR) и над пет години (4,35 милиарда EUR).

7.2.2.3   Гаранционен фонд

Дълговите ценни книжа с променлив лихвен процент на Гаранционния фонд се влияят от нестабилността на тези проценти, докато дълговите ценни книжа с фиксиран лихвен процент носят риск от гледна точка на своята справедлива стойност. Облигациите с фиксиран лихвен процент представляват приблизително 93 % от инвестиционния портфейл към датата на счетоводния баланс (2009 г.: 97 %).

7.2.2.4   ЕОВС в ликвидация

Поради естеството на дейностите си ЕОВС в ликвидация е изложена на лихвен риск. Лихвените рискове, възникващи от получените заеми, като цяло се компенсират от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия. Що се отнася до операциите по управление на активи, облигациите с фиксиран лихвен процент представляват приблизително 92 % от портфейла с ценни книжа към датата на счетоводния баланс (2009 г.: 97 %).

7.3   КРЕДИТЕН РИСК

Кредитният риск е рискът от загуба поради неизплащане от страна на длъжник/заемополучател на заем или друга кредитна линия (било то главницата или лихвата или и двете) или поради друго неизпълнение от негова страна на договорно задължение. Събитията, с които се нарушават поети задължения, включват закъсняване с плащането на вноските, преструктуриране на вноските на заемополучателя и фалит.

7.3.1    Касови операции

В съответствие с Регламент № 1150/2000 на Съвета за собствените ресурси по-голямата част от касовите ресурси на Комисията се държат в сметките, открити от държавите-членки за плащане на техните вноски (собствени ресурси). Всички такива сметки са към министерствата на финансите на държавите-членки или в националните централни банки. Тези институции носят най-ниския кредитен риск (или риск на контрагента) за Комисията, тъй като експозицията, принадлежи на държавите-членки. За частта от касовите ресурси на Комисията, които се държат в търговски банки с цел обезпечаване на плащанията, захранването на тези сметки се извършва съгласно принципа „точно навреме“ и се управлява от системата за управление на касата. Във всяка сметка се държат минимални наличности, пропорционални на средния размер на ежедневните плащания, извършвани от нея. Вследствие на това сумите, които се държат нощем в тези сметки, остават постоянно малки (като цяло средно между 20 милиона EUR и 100 милиона EUR, разпределени в над 20 сметки) и по този начин рискът, на който е изложена Комисията, се ограничава. Тези суми следва да се разглеждат с оглед на цялостните парични наличности, които се колебаят между 1 милиард EUR и 35 милиарда EUR, и на общия размер на извършените през 2010 г. плащания, който възлиза на 120 милиарда EUR.

Освен това за подбора на търговски банки се прилагат специални насоки с цел допълнително минимизиране на кредитния риск, на който е изложена Комисията:

—	Всички търговски банки се подбират чрез покана за участие в търг. Минималният краткосрочен кредитен рейтинг за допускане до тръжната процедура е Moody's P-1 или негов еквивалент (S&P A-1 или Fitch F1). При специални и надлежно обосновани обстоятелства може да се приеме по-ниско равнище.

—	За търговските банки, избрани специално за внасянето на условно платените глоби (блокирани парични средства), като правило се изисква и минимален дългосрочен рейтинг S&P AA или еквивалентен на него и се прилагат специални мерки, в случай че рейтингът на банки от тази група бъде понижен.

—

В хода на 2009 г. службите на Комисията, които управляват касата, въведоха алтернативна система за управлението на условно платените глоби с конкретната цел да се намали рискът в тази област. По силата на Решение на Комисията C(2009) 4264 глобите, наложени от 1 януари 2010 г. нататък, вече се управляват съгласно новата система и вече не се внасят в търговски банки.

—

Сметките за авансови средства се държат в местни банки, подбрани чрез опростена тръжна процедура. Изискванията във връзка с рейтинга зависят от местната ситуация и могат да се различават значително между различните държави. За да се ограничи излагането на риск, наличностите по тези сметки са възможно най-малки (като се отчитат оперативните нужди); те се захранват редовно, а прилаганите тавани се преразглеждат ежегодно.

—	Кредитните рейтинги на търговските банки, в които Комисията има сметки, се разглеждат поне веднъж месечно или по-често, ако и когато това е необходимо. В контекста на финансовата криза бяха приети по-интензивни мерки за мониторинг, които бяха прилагани през 2010 г.

BUFI — условно платени глоби

При инвестициите на условно платени глоби Съюзът е изложен на кредитен риск, т.е. риска, че контрагентът няма да може да изплати изцяло дълга си при настъпване на падежа. Най-концентрираният риск е по отношение на Франция и Германия, тъй като всяка от тези държави представлява съответно 69 % и 25 % от общия обем на портфейла.

Основните инвестиционни ограничения се отнасят за референтните държави (понастоящем Франция и Германия, чийто рейтинг е AAA/Aaa): до 100 % от портфейла. За другите оторизирани емитенти (изисква се минимален рейтинг Aa2 (Moody's или негов еквивалент): до 25 % от портфейла.

7.3.2    Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)

Излагането на кредитен риск се управлява първо чрез получаване на държавни гаранции в случая на Евратом, след това чрез Гаранционния фонд (МФП и Евратом) и накрая чрез бюджета на ЕС (ПБ и, в случай че другите мерки се окажат недостатъчни, МФП и Евратом). Законодателството в областта на собствените ресурси в сила през 2010 г. определи тавана за ресурса от БНД на 1,23 % от БНД на държавите-членки и през 2010 г. реално за покриване на бюджетните кредити за плащания бяха използвани 1,12 %. Това означава, че към 31 декември 2010 г. имаше наличен марж от 0,11 % за покриване на тази гаранция. Гаранционният фонд за външни дейности беше създаден през 1994 г., за да покрива рисковете от просрочване на получени заеми, финансиращи заеми за страни извън Европейския съюз. Във всеки случай излагането на кредитен риск се смекчава от възможността за прибягване до бюджета на ЕС, в случай че длъжник не е в състояние да възстанови сумите, които дължи, в пълен размер. С оглед на тази цел ЕС има право да поиска от всички държави-членки да осигурят спазване на правното задължение на ЕС към неговите заемодатели.

Основните получатели на тези заеми са Унгария, Румъния и Латвия. Тези страни представляват приблизително съответно 42 %, 30 % и 22 % от общия обем на отпуснатите заеми. Що се отнася до касовите операции, трябва да се прилагат насоките за избиране на контрагенти. В съответствие с това оперативното звено ще може да работи само с банките, които отговарят на нужните условия и които имат достатъчни ограничения спрямо контрагентите.

7.3.3    Гаранционен фонд

В съответствие със споразумението между ЕС и ЕИБ за управлението на Гаранционния фонд всички междубанкови инвестиции трябва да имат минимален кредитен рейтинг P-1 на Moody's или еквивалентен на него. Към 31 декември 2010 г. всички инвестиции (124 милиона EUR) бяха извършени с такива контрагенти (2009 г.: 153 милиона EUR). Към 31 декември 2010 г. фондът е инвестирал в пет краткосрочни финансови инструмента и всички такива инвестиции (69 милиона EUR) са направени с контрагенти с минимален рейтинг P-1 на Moody's или еквивалентен на него. Всички ценни книжа, държани в портфейла, обявен за продажба, са в съответствие с насоките за управление.

7.3.4    ЕОВС в ликвидация

Излагането на кредитен риск се управлява чрез редовен анализ на способността на кредитополучателите да изпълняват задълженията си по изплащане на лихвата и главницата. Излагането на кредитен риск се управлява също чрез получаването на обезпечение, както и на държавни, корпоративни и лични гаранции. 68 % от общия размер на неизплатените отпуснати заеми са обезпечени с гаранции от държава-членка или еквивалентни на нея органи (напр. публични институции). 11 % от неизплатените отпуснати заеми са предоставени на банки или са гарантирани от банки. Що се отнася до касовите операции, трябва да се прилагат насоките за избиране на контрагенти. Оперативното звено може да работи само с банките, които отговарят на нужните условия и които имат достатъчни ограничения спрямо контрагентите.

7.4   ЛИКВИДЕН РИСК

Ликвидният риск е рискът, произтичащ от трудното продаване на даден актив — например рискът, че дадена ценна книга или актив не могат да се продадат достатъчно бързо на пазара, за да се предотврати загуба или изпълни задължение.

7.4.1    Касови операции

Принципите на бюджета на ЕС гарантират, че общите парични наличности за годината са винаги достатъчни за извършването на всички плащания. Всъщност общият размер на вноските на държавите-членки е равен на размера на бюджетните кредити за плащания за бюджетната година. Вноските на държавите-членки обаче се получават под формата на дванадесет месечни вноски през цялата година, докато плащанията се характеризират с известна сезонност. За да се гарантира, че касовите ресурси винаги са достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат извършени през даден месец, са въведени процедури за редовно прогнозиране на паричните средства, а собствените ресурси могат при необходимост и при определени условия да бъдат изискани предварително от държавите-членки. Освен това в контекста на ежедневните касови операции на Комисията автоматизирани инструменти за управление на паричните средства ежедневно гарантират, че във всяка от банковите сметки на Комисията има достатъчни парични наличности.

7.4.2    Дейности по получаване и отпускане на заеми (МФП, ПБ и Евратом)

Ликвидният риск, възникващ от получените заеми, обикновено се компенсира от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия (операции „бек-ту-бек“). За МФП и Евратом Гаранционният фонд служи за резерв за ликвидност (или „спасителна мрежа“) в случай на неизпълнение на задължение за плащане и на просрочени плащания на заемополучатели. За ПБ Регламент № 431/2009 на Съвета предвижда процедура, предоставяща достатъчно време за мобилизиране на средства чрез бюджета на ЕС.

7.4.3    Гаранционен фонд

Фондът се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Фондът трябва да поддържа поне 100 милиона EUR в портфейл със срок < 12 месеца, който трябва да бъде инвестиран в парични инструменти. Към 31 декември 2010 г. тези инвестиции възлизат на 192 милиона EUR. Освен това поне 20 % от номиналната стойност на фонда трябва да се състои от парични инструменти, облигации с фиксиран лихвен процент с оставащ срок от не повече от една година и облигации с плаващ лихвен процент. Към 31 декември 2010 г. това съотношение е 32 %.

7.4.4    ЕОВС в ликвидация

Ликвидният риск, възникващ от получените заеми, обикновено се компенсира от отпуснати заеми при еквивалентни срокове и условия (операции „бек-ту-бек“). За управлението на активите и пасивите на ЕОВС в ликвидация Комисията управлява нуждите от ликвидност, основавайки се на прогнози за отпускането на суми, получени чрез консултации с отговорните служби на Комисията.

8.   ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА

8.1   СВЪРЗАНИ ЛИЦА

Свързаните лица на ЕС са неговите консолидирани субекти и ключовият управленски персонал на тези субекти (вж. по-долу). Операциите между тези субекти се осъществяват като част от обичайните операции на ЕС и тъй като случаят е такъв, не са необходими специални изисквания от гледна точка на оповестяването за тези операции в съответствие със счетоводните правила на ЕС. Списък на консолидираните субекти е даден в бележка 10.

8.2   ФИНАНСОВИ ПРАВА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КЛЮЧОВА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ

За целите на представянето на информация за операциите на свързани лица във връзка с ключовото ръководство на Европейската комисия, тук тези лица са показани в пет категории:

Категория 1: председателите на Европейския съвет, на Комисията и на Съда

Категория 2: заместник-председателят на Комисията и върховен представител на Европейския съюз за външните работи и политиката на сигурност и другите заместник-председатели на Комисията

Категория 3: генералният секретар на Съвета, членовете на Комисията, съдиите и генералните адвокати на Съда, председателят и членовете на Общия съд, председателят и членовете на Съда на публичната служба на Европейския съюз, Омбудсманът и Европейският надзорен орган по защита на данните

Категория 4: председателят и членовете на Сметната палата

Категория 5: най-висшестоящите служители в институциите и агенциите

По-долу е дадено обобщение на техните финансови права — допълнителна информация може да бъде намерена в Официален вестник на Европейския съюз (L 187 от 8.8.1967 г., последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 202/2005 на Съвета от 18.1.2005 г. (L 33, 5.2.2005 г.), и L 268 от 20.10.1977 г., последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1293/2004 на Съвета от 30.4.2004 г. (L 243, 15.7.2004 г.). Друга информация е предоставена и в Правилника за персонала, публикуван на уебсайта Europa и който е официалният документ, описващ правата и задълженията на всички длъжностни лица на ЕС. Служителите на ключова ръководна длъжност не са получавали никакви заеми при преференциални условия от ЕС.

Финансови права на служителите на ключова ръководна длъжност

EUR
Финансово право (на служител)	Категория 1	Категория 2	Категория 3	Категория 4	Категория 5
Основна заплата (на месец)	25 351,76	22 963,55 – 23 882,09	18 370,84 – 20 667,20	19 840,51 – 21 126,47	11 681,17 – 18 370,84
Квартирна надбавка/Надбавка за експатриране	15 %	15 %	15 %	15 %	16 %
Семейни надбавки:
Домакинство (% от заплатата)	2 % + 170,52	2 % + 170,52	2 % + 170,52	2 % + 170,52	2 % + 170,52
Дете на издръжка	372,61	372,61	372,61	372,61	372,61
Предучилищно образование	91,02	91,02	91,02	91,02	91,02
Образование или	252,81	252,81	252,81	252,81	252,81
образование извън местоработата	505,39	505,39	505,39	505,39	505,39
Надбавка за председателстващи съдии	N/A	N/A	500 – 810,74	N/A	N/A
Надбавка за представителство	1 418,07	0 – 911,38	500 – 607,71	N/A	N/A
Годишни пътни разноски	N/A	N/A	N/A	N/A	Да
Трансфери към държава-членка:
Надбавка за образование (4)	Да	Да	Да	Да	Да
% от заплатата (4)	5 %	5 %	5 %	5 %	5 %
% от заплатата без кк	максимум 25 %	максимум 25 %	максимум 25 %	максимум 25 %	максимум 25 %
Представителни разходи	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	N/A	N/A
Встъпване в длъжност:
Разходи за настаняване	50 703,52	45 927,10 – 47 764,18	36 741,68 – 41 334,40	39 681,02 –42 252,94	възстановяват се
Семейни пътни разноски	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се
Разходи за преместване	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се
При напускане на длъжността:
Разходи за пренастаняване	25 351,76	22 963,55 – 23 882,09	18 370,84 – 20 667,20	19 840,51 –21 126,47	възстановяват се
Семейни пътни разноски	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се
Разходи за преместване	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се	възстановяват се
Преход (% от заплатата) (5)	40 % - 65 %	40 % - 65 %	40 % - 65 %	40 % - 65 %	N/A
Здравно осигуряване	покриват се	покриват се	покриват се	покриват се	незадължително
Пенсия (% от заплатата, преди облагане с данък)	максимум 70 %	максимум 70 %	максимум 70 %	максимум 70 %	максимум 70 %
Удръжки:
Данък на Съюза	8 % - 45 %	8 % - 45 %	8 % - 45 %	8 % - 45 %	8 % - 45 %
Здравно осигуряване (% от заплатата)	1,8 %	1,8 %	1,8 %	1,8 %	1,8 %
Специален налог върху заплатата	5,07 %	5,07 %	5,07 %	5,07 %	5,07 %
Удръжка за пенсия	N/A	N/A	N/A	N/A	11,3 %
Брой лица към 31.12.2010 г.	3	7	91	27	89

9.   СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Към датата на предаване на настоящите отчети, освен предоставената по-долу информация, нямаше други съществени въпроси, към които трябваше да бъде привлечено вниманието на счетоводителя на Комисията или които му бяха съобщени, нуждаещи се от отделно оповестяване в този раздел. Годишните отчети и свързаните с тях бележки бяха изготвени, като бе използвана последната налична информация и това е отразено в представената информация.

Операции по отпускане на заеми за платежния баланс (ПБ)

През март 2011 г. по инструмента за ПБ Румъния получи още 1,2 милиарда EUR с падеж април 2018 г., а през юни 2011 г. бяха отпуснати последните от 150 милиона EUR. В допълнение към това през февруари 2011 г. Румъния поиска като предпазна мярка допълнителна програма за финансово подпомагане в рамките на инструмента за платежния баланс за подпомагане на възобновяването на икономическия растеж. На 12 май 2011 г. Съветът реши да предостави на Румъния предпазна помощ от ЕС за ПБ в размер на максимум 1,4 милиарда EUR (Решение 2011/288/ЕС на Съвета). Понастоящем Румъния не възнамерява да поиска отпускането на част от заема по предпазната програма за финансово подпомагане, тъй като средствата ще бъдат поискани само в случай на сериозно непредвидено влошаване на икономическата и/или финансовата ситуация поради фактори извън контрола на румънските органи, което влошаване води до належащи нужди от финансиране. Ако финансовата помощ бъде приведена в действие, тя ще бъде предоставена под формата на заем с максимален срок от седем години. Таблицата по-долу показва графика за изплащане на сумата от 13,4 милиарда EUR, отпуснати към датата на оповестяване на годишните отчети.

Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)

На 11 май 2010 г. Съветът прие европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) с цел запазване на финансовата стабилност в Европа (Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета). Механизмът се основава на член 122, параграф 2 от Договора и предоставя възможността да се оказва финансова помощ на държава-членка, изпитваща трудности или сериозно застрашена от големи трудности, причинени от извънредни събития извън нейния контрол. Помощта може да бъде под формата на заем или кредитна линия, гарантирани от бюджета на ЕС. При задействане Комисията взема средства назаем от капиталовите пазари или от финансови институции от името на ЕС и предоставя назаем тези средства на държавата-членка получател. Съгласно заключенията на Съвета по икономическите и финансовите въпроси от 9 май 2010 г. инструментът не може да надвишава 60 милиарда EUR, но правното ограничение е посочено в член 2, параграф 2 от регламента на Съвета, който член ограничава отпуснатите заеми или кредитните линии до наличния под тавана за собствените ресурси марж.

На 21 ноември 2010 г. Ирландия поиска финансова помощ, предвидена от гореупоменатия регламент. С решението си за прилагане (2011/77/ЕС) от 7 декември 2010 г. Съветът се съгласи да отпусне на Ирландия заем в размер на максимум 22,5 милиарда EUR с максимален среден срок от 7½ години. Заемът ще бъде предоставен на не повече от 13 части. Първият транш от 5 милиарда EUR по първата част от заема бе отпуснат на Ирландия на 12 януари 2011 г. с краен падеж декември 2015 г. Вторият транш от 3,4 милиарда EUR по първата част от заема бе отпуснат на Ирландия на 24 март 2011 г. с краен падеж април 2018 г. Втората част в размер на 3 милиарда EUR с падеж юни 2021 г. бе отпусната на 31 май 2011 г.

На 7 април 2011 г. Португалия също поиска финансова помощ по ЕМФС и на 17 май 2011 г. Съветът се съгласи да ѝ предостави заем в размер на максимум 26 милиарда EUR (вж. Решение за прилагане на Съвета (2011/344/ЕС) с максимален среден срок от 7½ години. Заемът ще бъде предоставен в продължение на три години на не повече от 14 части. Първият транш от 1,75 милиарда EUR по първата част от заема бе отпуснат на 31 май 2011 г. с падеж юни 2021 г. На 1 юни 2011 г. бе отпуснат вторият транш от 4,75 милиарда EUR по първата част от заема, с падеж юни 2016 г. Таблицата по-долу показва графика за изплащане на сумата от 17,9 милиарда EUR, отпуснати към датата на оповестяване на годишните отчети.

Други механизми за финансово стабилизиране без отражение върху отчетите на ЕС

Въпреки че не оказва влияние нито на отчетите на ЕС, нито на бюджета на ЕС, следва да се спомене друг пакет за финансова помощ — Европейският механизъм за финансова стабилност (ЕМФСт), създаден от държавите-членки от еврозоната и други участващи държави-членки. Срокът на действие на този механизъм изтича през месец юни 2013 г.

Горепосочените заеми по ЕМФС за Ирландия и Португалия са отпуснати във връзка с механизъм за отпускане на заеми по ЕМФСт със съвкупна нетна отпусната стойност от 17,7 милиарда EUR за Ирландия и 26 милиарда EUR за Португалия и с помощ от Международния валутен фонд от съответно 19,5 милиарда СПТ (приблизително 22,5 милиарда EUR въз основа на процента в сила към датата на сключване на споразумението) и 23,7 милиарда СПТ (приблизително 26 милиарда EUR) по Разширен механизъм за кредитиране. В допълнение на Ирландия бяха предоставени и двустранни заеми от Обединеното кралство в размер на 3,3 милиарда GBP (приблизително 3,8 милиарда EUR), Швеция — 600 милиона EUR, и Дания — 400 милиона EUR.

Освен това на 24 юни 2011 г. Европейският съвет реши да въведе нов постоянен кризисен механизъм — Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Той ще започне да функционира от средата на 2013 г. и ще замени Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕМФСт) и Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС). Благодарение на този механизъм ще може да се оказва финансова помощ на държавите-членки от еврозоната, които изпитват финансови трудности. Условие за отпускане на помощта ще бъде изпълнението на строга програма за икономическо и бюджетно адаптиране, в съответствие със съществуващите договорености. Тъй като този механизъм ще има правосубектност и ще се финансира пряко от държавите-членки от еврозоната, той няма да влияе нито на отчетите на ЕС, нито на бюджета на ЕС.

Отпуснати заеми, които трябва да бъдат изплащани годишно, към датата на оповестяване на годишните отчети

млрд. EUR
Заем и бенефициер	Част	2011 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.	2018 г.	2019 г.	2021 г.	2025 г.	Общо
ПБ
Унгария	1-ва	2,0
	2-ра		2,0
	3-та				1,5
Латвия	1-ва		1,0
	2-ра			1,2
	3-та							0,5
	4-та									0,2
	5-а
	6-а
Румъния	1-ва			1,5
	2-ра							1,0
	3-та					1,15
	4-та						1,2
	5-а						0,15
	Предпазна помощ
Общо ПБ		2,0	3,0	2,7	1,5	1,15	1,35	1,5	0,0	0,2	13,4
ЕМФС
Ирландия	1-ва (Т1)			5,0
	1-ва (Т2)						3,4
	2-ра								3,0
Португалия	1-ва (Т1)								1,75
	1-ва (Т2)				4,75
Общо ЕМФС		0,0	0,0	5,0	4,75	0,0	3,4	0,0	4,75	0,0	17,9
Обща сума		2,0	3,0	7,7	6,25	1,15	4,75	1,5	4,75	0,2	31,3

10.   КОНСОЛИДИРАНИ СУБЕКТИ

А.   КОНТРОЛИРАНИ СУБЕКТИ

1.    Институции и консултативни органи

Комитет на регионите

Съвет на Европейския съюз

Съд на Европейския съюз

Европейска комисия

Европейска сметна палата

Европейски надзорен орган по защита на данните

Европейски икономически и социален комитет

Европейски омбудсман

Европейски парламент

Европейски съвет (6)

2.    Агенции на ЕС

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа

Европейска агенция за авиационна безопасност

Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията

Европейски център за развитие на професионалното обучение

Европейска агенция за околната среда

Европейски орган за безопасност на храните

Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд

Европейска агенция по морска безопасност

Европейска агенция по лекарствата

Европейска агенция по химикали

Термоядрен синтез за енергия (европейско съвместно предприятие за ITER и развитие на термоядрената енергетика)

Евроюст

Европейски институт за равенство между половете (6)

Агенция на Европейския съюз за основните права

Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност

Европейска фондация за обучение

Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз

Център за преводи за органите на Европейския съюз

Европейски надзорен орган на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Европейска железопътна агенция

Служба на Общността за сортовете растения

Агенция на Общността за контрол в рибарството

Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите

Европейски полицейски колеж (ЕПК)

Европейска полицейска служба (ЕВРОПОЛ) (6)

Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации

Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура

Изпълнителна агенция на Европейския съвет за научни изследвания

Изпълнителна агенция за здравеопазване и въпроси, свързани с потребителите

Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа

Изпълнителна агенция за научни изследвания

3.    Други контролирани субекти

Европейска общност за въглища и стомана (в ликвидация)

Б.   СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ITER Международна организация по термоядрена енергия

Съвместно предприятие SESAR

Съвместно предприятие ГКВ (6)

Съвместно предприятие „Галилео“ в ликвидация

Съвместно предприятие за ИИЛ

В.   АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Европейски инвестиционен фонд

Съвместно предприятие „Чисто небе“

Съвместно предприятие ARTEMIS

Съвместно предприятие ENIAC (6)

11.   НЕКОНСОЛИДИРАНИ СУБЕКТИ

Въпреки че ЕС управлява активите на споменатите по-долу субекти, последните не отговарят на изискванията, за да бъдат консолидирани, и затова не са включени в отчетите на Европейския съюз.

11.1   ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ (ЕФР)

Европейският фонд за развитие (ЕФР) е основният инструмент за предоставяне на помощ от страна на Европейския съюз за сътрудничество за развитие на страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и на Отвъдморските страни и територии (OCT). Договорът от Рим от 1957 г. предвиди неговото създаване с цел предоставяне на техническа и финансова помощ, първоначално ограничена до африканските държави, с които някои държави-членки имаха исторически връзки.

ЕФР не се финансира от бюджета на Европейския съюз, а от преки вноски от държавите-членки, които се договарят с преговори на междуправителствено равнище. Комисията и ЕИБ управляват ресурсите на ЕФР. Всеки ЕФР обикновено се учредява за период от около пет години. От сключването на първата конвенция за партньорство през 1964 г. циклите на програмиране на ЕФР като цяло следват циклите на споразумението/конвенцията за партньорство.

Дейността на ЕФР се урежда от негов собствен финансов регламент (ОВ L 78, 19.3.2008 г.), който предвижда представянето на финансови отчети на фонда, отделно от тези на ЕС. Годишните отчети и управлението на ресурсите на ЕФР подлежат на външен контрол от Сметната палата и Парламента. За информационни цели по-долу са поместени счетоводният баланс и отчетът за финансовия резултат на 8-мия, 9-ия и 10-ия ЕФР:

Счетоводен баланс — 8-ми, 9-и и 10-и ЕФР

млн. EUR
	31.12.2010 г.	31.12.2009 г.
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ	353	196
ТЕКУЩИ АКТИВИ	2 151	1 389
Общо активи	2 504	1 585
ТЕКУЩИ ПАСИВИ	(1 046)	(860)
Общо пасиви	(1 046)	(860)
Нетни активи	1 458	725
Фондове и резерви
Поискан капитал на фонда	23 879	20 381
Други резерви	2 252	2 252
Финансов резултат, пренесен от предходни години	(21 908)	(18 814)
Финансов резултат за годината	(2 765)	(3 094)
Нетни активи	1 458	725

Отчет за финансовия резултат — 8-ми, 9-и и 10-и ЕФР

млн. EUR
	2010 г.	2009 г.
ОПЕРАТИВНИ ПРИХОДИ	140	49
ОПЕРАТИВНИ РАЗХОДИ	(3 000)	(3 192)
ДЕФИЦИТ ОТ ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ	(2 860)	(3 143)
ФИНАНСОВИ ДЕЙНОСТИ	95	49
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	(2 765)	(3 094)

11.2   ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА СХЕМА

Здравноосигурителната схема е схемата, която предоставя здравно осигуряване на персонала на различните органи на Европейския съюз. Средствата на схемата са нейна собственост и не се контролират от Европейския съюз, въпреки че финансовите ѝ активи се управляват от Комисията. Схемата се финансира с вноски от нейните членове (персонала) и от работодателите (институциите/агенциите/органите). Излишъците остават в схемата.

Схемата се състои от четири отделни субекта — основната схема, обхващаща персонала на институциите и агенциите на Европейския съюз, и три по-малки схеми, обхващащи персонала на Европейския университет във Флоренция, на Европейските училища и персонала, работещ извън ЕС, като персонала в делегациите на ЕС. Общите активи на схемата към 31 декември 2010 г. възлизат на 286 милиона EUR (2009 г.: 297 милиона EUR).

11.3   ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЗА УЧАСТНИЦИТЕ (ГФУ)

Някои суми по предварителното финансиране, платени по 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП), успешно се покриват от Гаранционен фонд за участниците (ГФУ). Това е инструмент от взаимна полза, създаден с цел покриване на финансовите рискове за ЕС и участниците през изпълнението на непреките дейности по 7РП, като неговият капитал и лихви осигуряват сигурност по отношение на изпълнението. Всички участници в непреки дейности под формата на безвъзмездни средства участват с 5 % в общата вноска на ЕС в капитала на ГФУ за срока на дейността. Като такива участниците са собственици на ГФУ, а ЕС (представляван от Комисията) действа само като тяхно изпълнително лице. Към 31 декември 2010 г. ГФУ има активи на обща стойност 879 милиона EUR (2009 г.: 580 милиона EUR). Средствата на ГФУ са негова собственост и не се контролират от Европейския съюз, независимо от това че финансовите му активи се управляват от Комисията.

ЧАСТ II

Консолидирани отчети за изпълнението на бюджета на Европейския съюз и обяснителни бележки

СЪДЪРЖАНИЕ

Отчети за изпълнението на бюджета:

1.	Бюджетен резултат

2.	Съпоставка на бюджетните с реалните суми

Приходи:

3.	Консолидирано обобщение на изпълнението на бюджетните приходи

Разходи:

4.	Разбивка и промени в бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по функции от финансовата рамка

5.	Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения по функции от финансовата рамка

6.	Изпълнение на бюджетните кредити за плащания по функции от финансовата рамка

7.	Движение на неизпълнените поети задължения по функции от финансовата рамка

8.	Разбивка на неизпълнените поети задължения по години и по функции от финансовата рамка

9.	Разбивка и промени в бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по области наполитиката

10.	Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения по области на политиката

11.	Изпълнение на бюджетните кредити за плащания по области на политиката

12.	Движение на неизпълнените поети задължения по области на политиката

13.	Разбивка на неизпълнените поети задължения по години на възникване и по области на политиката

Институции:

14.	Консолидирано обобщение на изпълнението на бюджетните приходи по институции

15.	Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по институции

Агенции:

16.	Приходи на агенциите: бюджетни прогнози, вземания и получени суми

17.	Бюджетни кредити за поети задължения и за плащания по агенции

18.	Бюджетен резултат, включително агенциите

Обяснителни бележки към отчетите за изпълнението на бюджета:

1.	Бюджетни принципи, устройство и кредити

2.	Обяснение на отчетите за изпълнението на бюджета

КОНСОЛИДИРАНИ ОТЧЕТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА  (7)

РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС

1.   Резултат от бюджета на ес за 2010 г.

млн. EUR
ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ	2010 г.	2009 г.
Приходи за финансовата година	127 795	117 626
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година	(121 213)	(116 579)
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1	(2 797)	(1 759)
Анулиране на неусвоени бюджетни кредити за плащания, пренесени от година N-1	741	2 791
Курсови разлики за годината	23	185
Бюджетен резултат  (8)	4 549	2 264

Бюджетният излишък за Европейския съюз се връща на държавите-членки през следващата година чрез приспадането му от сумите, дължими от тях за тази година.

2.   Съпоставка на бюджетните с реалните суми

Приходи

млн. EUR
Дял	Първоначален бюджет	Окончателен бюджет	Установени вземания	Приходи	Разлика Окончателна сума-реална сума	Приходи като % от бюджета	Неизплатени суми
	1	2	3	4	5=2 – 4	6=4/2	7=3 – 4
1. Собствени ресурси	121 507	119 270	119 950	119 869	– 599	100,50 %	81
3. Излишъци, салда и корекции	0	2 254	1 624	1 460	794	64,79 %	164
4. Приходи от лица, работещи към институциите и към други органи на Общността	1 178	1 180	1 129	1 123	58	95,12 %	7
5. Приходи от административната дейност на институциите	69	69	407	388	– 319	563,54%	19
6. Вноски и възстановени средства във връзка с общностни споразумения и програми	30	30	3 781	3 512	–3 482	11 707,30 %	269
7. Лихви върху закъснели плащания и глоби	123	123	15 301	1 408	–1 285	1 144,36 %	13 893
8. Операции по получаване и отпускане на заеми	0	0	122	0	0	0	122
9. Разни приходи	30	30	47	36	–6	119,95 %	10
Общо	122 937	122 956	142 362	127 795	–4 839	103,94 %	14 566

Разходи — по функции от финансовата рамка

млн. EUR
Функция от финансовата рамка	Първоначален бюджет	Окончателен бюджет (9)	Извършени плащания	Разлика Окончателна сума-реална сума	%	Пренесени бюджетни кредити	Бюджетни кредити, които губят сила
	1	2	3	4=2 – 3	5=3/2	6	7=2 – 3 – 6
1. Устойчив растеж	47 727	52 103	48 828	3 275	93,71 %	1 905	1 370
2. Опазване и управление на природните ресурси	58 136	59 630	56 647	2 983	95,00 %	2 382	601
3. Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие	1 398	1 617	1 373	244	84,93 %	199	44
4. ЕС — фактор от световно значение	7 788	8 101	7 487	615	92,41 %	114	501
5. Администрация	7 889	9 076	7 896	1 180	87,00 %	957	223
6. Компенсации	0	0	0	0	0,00 %	0	0
Общо	122 937	130 527	122 231	8 296	93,64 %	5 557	2 739

По области на политиката

млн. EUR
Област на политиката	Първоначален бюджет	Окончателен бюджет (10)	Извършени плащания	Разлика Окончателна сума-реална сума	%	Бюджетни кредити, пренесени за 2011 г.	Бюджетни кредити, които губят сила
	1	2	3	4=2 – 3	5=3/2	6	7=2 – 3 – 6
01 Икономически и финансови въпроси	406	401	289	112	72,11 %	67	44
02 Предприятия	638	771	658	113	85,35 %	99	14
03 Конкуренция	91	104	92	12	88,79 %	10	2
04 Заетост и социални въпроси	8 572	8 543	7 481	1 062	87,57 %	43	1 019
05 Земеделие и развитие на селските райони	57 077	58 421	55 611	2 810	95,19 %	2 325	485
06 Енергетика и транспорт	3 262	3 369	2 859	510	84,85 %	187	323
07 Околна среда	371	438	358	80	81,79 %	24	56
08 Научни изследвания	4 138	5 369	4 507	863	83,93 %	848	14
09 Информационно общество и медии	1 597	1 986	1 786	200	89,94 %	197	3
10 Преки изследвания	392	789	438	351	55,51 %	344	7
11 Рибарство и морско дело	819	827	656	172	79,23 %	39	133
12 Вътрешен пазар	73	80	71	9	88,66 %	7	2
13 Регионална политика	28 768	30 709	30 623	87	99,72 %	79	8
14 Данъчно облагане и митнически съюз	107	136	126	10	92,53 %	9	1
15 Образование и култура	1 443	1 783	1 572	211	88,16 %	205	6
16 Комуникация	210	231	206	25	89,24 %	14	11
17 Здравеопазване и защита на потребителите	542	664	590	74	88,84 %	45	30
18 Пространство на свобода, сигурност и правосъдие	798	840	745	95	88,70 %	71	24
19 Външни отношения	3 658	3 867	3 683	185	95,23 %	84	101
20 Търговия	82	90	77	13	85,06 %	6	7
21 Развитие и отношения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ)	1 608	1 819	1 708	111	93,90 %	55	56
22 Разширяване	1 204	1 152	1 130	22	98,06 %	16	6
23 Хуманитарна помощ	820	978	971	7	99,30 %	6	1
24 Борба с измамите	73	82	73	10	88,34 %	7	3
25 Координиране на политиките на Комисията и правни съвети	188	215	189	26	87,95 %	22	4
26 Администрация на Комисията	1 013	1 239	1 044	195	84,24 %	177	19
27 Бюджет	68	77	65	12	83,82 %	11	1
28 Одит	11	12	11	2	86,62 %	1	0
29 Статистика	120	148	126	22	84,99 %	17	6
30 Пенсии и свързаните с тях разходи	1 214	1 210	1 205	4	99,63 %	0	4
31 Езикови служби	389	486	427	60	87,75 %	57	3
40 Резерви	249	193	0	193	0,00 %	0	193
90 Други институции	2 937	3 496	2 857	639	81,72 %	484	155
Общо	122 937	130 527	122 231	8 296	93,64 %	5 557	2 739

3.   Обобщение на изпълнението на бюджетните приходи за 2010 г.

млн. EUR
Дял	Бюджетни кредити от приходи		Установени вземания			Приходи			Приходи като % от бюджета	Неизплатени суми
	Първоначални	Окончателни	Текуща година	Пренесени	Общо	От вземанията за текущата година	От пренесените вземания	Общо
1. Собствени ресурси	121 507	119 270	119 861	89	119 950	119 846	22	119 869	100,50 %	81
3. Излишъци, салда и корекции	0	2 254	1 624	0	1 624	1 460	0	1 460	64,79 %	164
4. Приходи от лица, работещи към институциите и към други органи на Общността	1 178	1 180	1 122	7	1 129	1 116	7	1 123	95,12 %	7
5. Приходи от административните операции на институциите	69	69	305	102	407	290	98	388	563,54 %	19
6. Вноски и възстановени средства във връзка с общностни споразумения и програми	30	30	3 507	275	3 781	3 360	153	3 512	11 707,30 %	269
7. Лихви върху закъснели плащания и глоби	123	123	3 460	11 841	15 301	621	786	1 408	1 144,36 %	13 893
8. Операции по получаване и отпускане на заеми	0	0	47	76	122	0	0	0		122
9. Разни приходи	30	30	28	19	47	24	13	36	119,95 %	10
Общо	122 937	122 956	129 955	12 407	142 362	126 717	1 078	127 795	103,94 %	14 566

Подробно дял 1:   Собствени ресурси

Глава	Бюджетни кредити от приходи		Установени вземания			Приходи			Приходи като % от бюджета	Неизплатени суми
	Първоначални	Окончателни	Текуща година	Пренесени	Общо	От вземанията за текущата година	От пренесените вземания	Общо
11. Налози върху захарта	123	123	146	0	146	146	0	146	118,00%	0
12. Мита	14 080	15 596	15 507	89	15 595	15 491	22	15 514	99,47 %	81
13. ДДС	13 951	13 277	13 393	0	13 393	13 393	0	13 393	100,87 %	0
14. БНД	93 353	90 273	90 948	0	90 948	90 948	0	90 948	100,75 %	0
15. Корекция на бюджетни дисбаланси	0	0	– 128	0	– 128	– 128	0	– 128	—	0
16. Намаление на вноските на база БНД на Нидерландия и Швеция	0	0	–3	0	–3	–3	0	–3	—	0
Общо	121 507	119 270	119 861	89	119 950	119 846	22	119 869	100,50%	81

Подробно дял 3:   Излишъци, салда и корекции

Глава	Бюджетни кредити от приходи		Установени вземания			Приходи			Приходи като % от бюджета	Неизплатени суми
	Първоначални	Окончателни	Текуща година	Пренесени	Общо	От вземанията за текущата година	От пренесените вземания	Общо
30. Излишък от предходната година	0	2 254	2 254	0	2 254	2 254	0	2 254	100,00 %	0
31. Салда по ДДС	0	0	– 880	0	– 880	– 917	0	– 917	—	37
32. Салда по БНД	0	0	241	0	241	113	0	113	—	128
34. Корекция за неучастие в политиката в областта на правосъдието и вътрешните работи	0	0	–4	0	–4	–4	0	–4	—	0
35. Корекция за Обединеното кралство — корекции	0	0	9	0	9	9	0	9	—	0
37. Корекция за Обединеното кралство — междинно изчисление	0	0	4	0	4	4	0	4	—	0
Общо	0	2 254	1 624	0	1 624	1 460	0	1 460	64,79 %	164

4.   Разбивка и промени в бюджетните кредити за поети задължения и за плащанияпо функции от финансовата рамка

млн. EUR
	Бюджетни кредити за поети задължения						Бюджетни кредити за плащания
Функция от финансовата рамка	Одобрени бюджетни кредити	Изменения (трансфери и коригиращ бюджет)	Пренесени	Целеви приходи	Общо допълнителни суми	Общо разрешени суми	Одобрени бюджетни кредити	Изменения (трансфери и коригиращ бюджет)	Пренесени	Целеви приходи	Общо допълнителни суми	Общо разрешени суми
	1	2	3	4	5=3 + 4	6=1 + 2 + 5	7	8	9	10	11=9 + 10	12=7 + 8 + 11
1 Устойчив растеж	64 249	0	65	1 929	1 994	66 243	47 727	1 074	932	2 370	3 302	52 103
2 Опазване и управление на природните ресурси	59 499	0	253	2 560	2 813	62 312	58 136	–1 116	62	2 549	2 611	59 630
3 Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие	1 674	80	0	151	151	1 906	1 398	42	8	169	177	1 617
4 ЕС — фактор от световно значение	8 141	0	0	277	277	8 418	7 788	1	90	222	313	8 101
5 Администрация	7 889	19	11	473	484	8 392	7 889	19	682	486	1 168	9 076
6 Компенсации	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Общо	141 453	99	329	5 390	5 719	147 270	122 937	19	1 774	5 797	7 571	130 527

5.   Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения по функции от финансовата рамка

млн. EUR
Функция от финансовата рамка	Разрешени бюджетни кредити за поети задължения	Поети задължения					Бюджетни кредити, пренесени за 2011 г.				Бюджетни кредити, които губят сила
		От бюджетните кредити за годината	От пренасяния	От целеви приходи	Общо	%	Целеви приходи	Пренасяния с решение	Общо	%	От бюджетните кредити за годината	От пренасяния	Целеви приходи (ЕАСТ)	Общо	%
	1	2	3	4	5=2 + 3 + 4	6=5/1	7	8	9=7 + 8	10=9/1	11	12	13	14=11 + 12 + 13	15=14/1
1 Устойчив растеж	66 243	63 590	65	799	64 453	97,30 %	1 130	182	1 312	1,98 %	477	0	1	478	0,72 %
2 Опазване и управление на природните ресурси	62 312	59 406	253	592	60 251	96,69 %	1 968	2	1 970	3,16 %	91	0	0	91	0,15 %
3 Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие	1 906	1 717	0	78	1 795	94,20 %	73	24	97	5,11 %	13	0	0	13	0,69 %
4 ЕС — фактор от световно значение	8 418	8 083	0	164	8 247	97,97 %	113	42	154	1,83 %	16	0	0	17	0,20 %
5 Администрация	8 392	7 758	10	229	7 997	95,30 %	244	9	254	3,02 %	140	1	0	141	1,68 %
6 Компенсации	0	0	0	0	0	0,00 %	0	0	0	0,00 %	0	0	0	0	0,00 %
Общо	147 270	140 554	328	1 861	142 744	96,93 %	3 528	259	3 787	2,57 %	738	1	1	740	0,50 %

6.   Изпълнение на бюджетните кредити за плащания по функции от финансовата рамка

млн. EUR
Функция от финансовата рамка	Разрешени бюджетни кредити за плащания	Извършени плащания					Бюджетни кредити, пренесени за 2010 г.					Бюджетни кредити, които губят сила
		От бюджетните кредити за годината	От пренасяния	От целеви приходи	Общо	%	Автоматични пренасяния	Пренасяния с решение	Целеви приходи	Общо	%	От бюджетните кредити за годината	От пренасяния	Целеви приходи (ЕАСТ)	Общо	%
	1	2	3	4	5=2 + 3 + 4	6=5/1	7	8	9	10=7 + 8 + 9	11=10/1	12	13	14	15=12 + 13 + 14	16=15/1
1 Устойчив растеж	52 103	47 811	282	735	48 828	93,71 %	125	156	1 624	1 905	3,66 %	709	651	10	1 370	2,63 %
2 Опазване и управление на природните ресурси	59 630	56 014	47	587	56 647	95,00 %	46	373	1 963	2 382	3,99 %	586	15	0	601	1,01 %
3 Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие	1 617	1 299	6	67	1 373	84,93 %	8	90	101	199	12,33 %	42	2	0	44	2,74 %
4 ЕС — фактор от световно значение	8 101	7 259	81	147	7 487	92,41 %	36	2	76	114	1,41 %	491	9	0	501	6,18 %
5 Администрация	9 076	7 088	602	205	7 896	87,00 %	666	10	281	957	10,54 %	144	80	0	223	2,46 %
6 Компенсации	0	0	0	0	0	0,00 %	0	0	0	0	0,00 %	0	0	0	0	0,00 %
Общо	130 527	119 472	1 018	1 741	122 231	93,64 %	881	631	4 045	5 557	4,26 %	1 972	756	11	2 739	2,10 %

7.   Движение на неизпълнените поети задължения по функции от финансовата рамка

млн. EUR
	Неизпълнени поети задължения в края на предходната година				Поети задължения за годината
Функция от финансовата рамка	Задължения, пренесени от предходната година	Отменени задължения/Преоценки/Анулирания	Плащания	Неизпълнени поети задължения към края на годината	Задължения, поети през годината	Плащания	Анулиране на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени	Неизпълнени поети задължения към края на годината	Общо неизпълнени поети задължения към края на годината
1 Устойчив растеж	136 903	–2 058	–43 678	91 167	64 453	–5 150	–3	59 300	150 467
2 Опазване и управление на природните ресурси	19 541	– 181	–10 280	9 079	60 251	–46 367	0	13 883	22 963
3 Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие	1 662	– 173	– 452	1 037	1 795	– 921	0	874	1 911
4 ЕС — фактор от световно значение	18 462	– 890	–5 231	12 340	8 247	–2 255	0	5 992	18 332
5 Администрация	704	–83	– 607	15	7 997	–7 289	–1	708	723
6 Компенсации	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Общо	177 272	–3 385	–60 249	113 638	142 744	–61 982	–5	80 757	194 395

8.   Разбивка на неизпълнените поети задължения по години на възникване на задължението и по функции от финансовата рамка

млн. EUR
Функция от финансовата рамка	< 2004 г.	2004 г.	2005 г.	2006 г.	2007 г.	2008 г.	2009 г.	2010 г.	Общо
1 Устойчив растеж	781	617	1 461	13 421	2 879	23 288	48 719	59 300	150 467
2 Опазване и управление на природните ресурси	44	13	47	1 517	138	688	6 633	13 883	22 963
3 Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие	13	12	23	42	151	218	577	874	1 911
4 ЕС — фактор от световно значение	786	412	584	1 474	1 727	3 164	4 193	5 992	18 332
5 Администрация	0	0	0	0	0	0	14	708	723
Общо	1 623	1 055	2 116	16 455	4 895	27 359	60 136	80 757	194 395

9.   Разбивка и промени в бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по области на политиката

млн. EUR
Област на политиката	Бюджетни кредити за поети задължения						Бюджетни кредити за плащания
	Одобрени бюджетни кредити	Изменения (трансфер/ коригиращ бюджет)	Пренесени	Целеви приходи	Общо допълнителни суми	Общо разрешени суми	Одобрени бюджетни кредити	Изменения (трансфер/ коригиращ бюджет)	Пренесени	Целеви приходи	Общо допълнителни суми	Общо разрешени суми
	1	2	3	4	5=3 + 4	6=1 + 2 + 5	7	8	9	10	11=9 + 10	12=7 + 8 + 11
01 Икономически и финансови въпроси	449	–6	0	13	13	455	406	–29	6	18	24	401
02 Предприятия	795	0	0	112	112	907	638	–7	13	126	140	771
03 Конкуренция	91	0	0	4	4	95	91	0	8	4	12	104
04 Заетост и социални въпроси	11 274	85	40	16	56	11 414	8 572	– 790	748	14	762	8 543
05 Земеделие и развитие на селските райони	58 081	–2	252	2 548	2 800	60 879	57 077	–1 229	26	2 548	2 573	58 421
06 Енергетика и транспорт	4 950	3	0	136	136	5 089	3 262	– 152	92	167	259	3 369
07 Околна среда	471	–1	0	24	24	494	371	26	24	18	42	438
08 Научни изследвания	5 142	0	0	770	770	5 912	4 138	28	38	1 165	1 203	5 369
09 Информационно общество и медии	1 628	0	0	189	189	1 817	1 597	96	14	279	293	1 986
10 Преки изследвания	383	0	4	460	464	847	392	–11	35	374	409	789
11 Рибарство и морско дело	1 001	1	1	3	3	1 005	819	–9	15	3	17	827
12 Вътрешен пазар	74	1	0	3	3	78	73	–2	6	3	9	80
13 Регионална политика	38 897	99	21	4	25	39 020	28 768	1 925	13	4	17	30 709
14 Данъчно облагане и митнически съюз	135	0	0	4	4	139	107	18	7	4	11	136
15 Образование и култура	1 500	0	0	317	317	1 817	1 443	–3	14	329	343	1 783
16 Комуникация	218	2	0	4	4	223	210	3	15	4	18	231
17 Здравеопазване и защита на потребителите	677	1	0	26	26	703	542	73	28	21	50	664
18 Пространство на свобода, сигурност и правосъдие	1 066	1	0	61	61	1 128	798	–23	7	58	65	840
19 Външни отношения	4 264	65	0	121	121	4 450	3 658	67	50	92	142	3 867
20 Търговия	79	–1	0	3	3	81	82	–1	6	3	9	90
21 Развитие и отношения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ)	1 647	–49	0	139	139	1 737	1 608	57	41	114	154	1 819
22 Разширяване	1 022	–6	1	18	19	1 035	1 204	–79	9	19	28	1 152
23 Хуманитарна помощ	820	245	0	5	5	1 070	820	107	46	4	50	978
24 Борба с измамите	78	0	0	0	0	78	73	2	7	0	7	82
25 Координиране на политиките на Комисията и правни съвети	188	2	0	9	9	199	188	2	16	9	25	215
26 Администрация на Комисията	1 014	2	0	96	96	1 111	1 013	4	123	99	222	1 239
27 Бюджет	68	–7	0	6	6	67	68	–7	10	6	16	77
28 Одит	11	0	0	1	1	12	11	0	1	1	1	12
29 Статистика	141	–5	0	17	17	153	120	4	7	17	24	148
30 Пенсии и свързаните с тях разходи	1 214	–4	0	0	0	1 210	1 214	–4	0	0	0	1 210
31 Езикови служби	389	0	0	72	72	462	389	0	24	72	97	486
40 Резерви	749	– 334	0	0	0	415	249	–56	0	0	0	193
90 Други институции	2 937	9	10	213	223	3 170	2 937	9	325	224	549	3 496
Общо	141 453	99	329	5 390	5 719	147 270	122 937	19	1 774	5 797	7 571	130 527

10.   Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения по области на политиката млн. EUR

млн. EUR
Област на политиката	Разрешени бюджетни кредити за поети задължения	Поети задължения					Бюджетни кредити, пренесени за 2011 г.				Бюджетни кредити, които губят сила
		От бюдж. кредити за годината	От пренасяния	Целеви приходи	Общо	%	Целеви приходи	Пренасяния с решение	Общо	%	От бюдж. кредити за годината	От пренасяния	Целеви приходи (ЕАСТ)	Общо	%
	1	2	3	4	5=2 + 3 + 4	6=5/1	7	8	9=7 + 8	10=9/1	11	12	13	14=11 + 12 + 13	15=14/1
01 Икономически и финансови въпроси	455	440	0	11	451	99,07 %	1	0	1	0,32 %	3	0	0	3	0,60 %
02 Предприятия	907	785	0	60	845	93,14 %	52	0	52	5,68 %	10	0	0	11	1,18 %
03 Конкуренция	95	90	0	2	92	96,87 %	2	0	2	2,15 %	1	0	0	1	0,98 %
04 Заетост и социални въпроси	11 414	11 329	40	9	11 378	99,69 %	7	19	26	0,23 %	10	0	0	10	0,09 %
05 Земеделие и развитие на селските райони	60 879	58 048	252	580	58 880	96,72 %	1 967	0	1 967	3,23 %	31	0	0	31	0,05 %
06 Енергетика и транспорт	5 089	4 797	0	67	4 864	95,57 %	69	146	215	4,23 %	10	0	0	10	0,20 %
07 Околна среда	494	447	0	11	459	92,78 %	13	0	13	2,60 %	23	0	0	23	4,62 %
08 Научни изследвания	5 912	5 141	0	404	5 545	93,79 %	366	0	366	6,19 %	1	0	0	1	0,02 %
09 Информационно общество и медии	1 817	1 624	0	68	1 692	93,12 %	121	0	121	6,66 %	4	0	0	4	0,22 %
10 Преки изследвания	847	383	4	75	462	54,49 %	385	0	385	45,46 %	0	0	0	0	0,04 %
11 Рибарство и морско дело	1 005	975	1	2	977	97,20 %	1	2	3	0,31 %	25	0	0	25	2,48 %
12 Вътрешен пазар	78	75	0	2	76	98,23 %	1	0	1	1,64 %	0	0	0	0	0,13 %
13 Регионална политика	39 020	38 958	21	2	38 981	99,90 %	2	21	23	0,06 %	16	0	0	16	0,04 %
14 Данъчно облагане и митнически съюз	139	131	0	2	133	95,51 %	2	0	2	1,15 %	5	0	0	5	3,34 %
15 Образование и култура	1 817	1 497	0	144	1 641	90,33%	173	0	173	9,52%	3	0	0	3	0,15%
16 Комуникация	223	216	0	2	217	97,52 %	2	0	2	0,83 %	4	0	0	4	1,65 %
17 Здравеопазване и защита на потребителите	703	659	0	17	676	96,10 %	9	0	9	1,24 %	19	0	0	19	2,66 %
18 Пространство на свобода, сигурност и правосъдие	1 128	1 038	0	32	1 070	94,84 %	29	24	53	4,71 %	5	0	0	5	0,45 %
19 Външни отношения	4 450	4 293	0	66	4 359	97,96 %	55	31	86	1,93 %	5	0	0	5	0,11 %
20 Търговия	81	77	0	1	78	97,05 %	1	0	1	1,57 %	1	0	0	1	1,37 %
21 Развитие и отношения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ)	1 737	1 591	0	96	1 686	97,07 %	44	6	49	2,83 %	2	0	0	2	0,10 %
22 Разширяване	1 035	1 014	1	8	1 023	98,87 %	10	0	10	0,98 %	2	0	0	2	0,16 %
23 Хуманитарна помощ	1 070	1 055	0	3	1 058	98,90 %	2	0	2	0,20 %	10	0	0	10	0,90 %
24 Борба с измамите	78	77	0	0	77	98,77 %	0	0	0	0,02 %	1	0	0	1	1,21 %
25 Координиране на политиките на Комисията и правни съвети	199	189	0	4	193	97,10 %	4	0	4	2,21 %	1	0	0	1	0,69 %
26 Администрация на Комисията	1 111	1 013	0	58	1 070	96,32 %	38	0	38	3,44 %	3	0	0	3	0,24 %
27 Бюджет	67	61	0	3	63	94,71 %	3	0	3	4,02 %	1	0	0	1	1,27 %
28 Одит	12	11	0	0	11	96,29 %	0	0	0	2,55 %	0	0	0	0	1,16 %
29 Статистика	153	130	0	9	139	90,74 %	8	0	8	5,10 %	6	0	0	6	4,16 %
30 Пенсии и свързаните с тях разходи	1 210	1 205	0	0	1 205	99,63 %	0	0	0	0,00 %	4	0	0	4	0,37%
31 Езикови служби	462	388	0	44	431	93,39 %	29	0	29	6,24 %	2	0	0	2	0,37 %
40 Резерви	415	0	0	0	0	0,00 %	0	0	0	0,00 %	415	0	0	415	100,00 %
90 Други институции	3 170	2 821	9	81	2 911	91,83 %	133	9	142	4,47 %	117	1	0	117	3,70 %
Общо	147 270	140 554	328	1 861	142 744	96,93 %	3 528	259	3 787	2,57 %	738	1	1	740	0,50 %

11.   Изпълнение на бюджетните кредити за плащания по области на политиката

млн. EUR
Област на политиката	Разрешени бюджетни кредити за плащания	Извършени плащания					Бюджетни кредити, пренесени за 2011 г.					Бюджетни кредити, които губят сила
		От бюдж. кредити за годината	От пренасяния	Целеви приходи	Общо	%	Автоматични пренасяния	Пренасяния с решение	Целеви приходи	Общо	%	От бюдж. кредити за годината	От пренасяния	Целеви приходи (ЕАСТ)	Общо	%
	1	2	3	4	5=2 + 3 + 4	6=5/1	7	8	9	10=7 + 8 + 9	11=10/1	12	13	14	15=12 + 13 + 14	16=15/1
01 Икономически и финансови въпроси	401	282	5	2	289	72,11 %	5	48	14	67	16,82 %	41	0	3	44	11,07 %
02 Предприятия	771	594	11	53	658	85,35 %	14	12	73	99	12,81 %	11	3	1	14	1,84 %
03 Конкуренция	104	83	7	2	92	88,79 %	7	0	2	10	9,46 %	1	1	0	2	1,74 %
04 Заетост и социални въпроси	8 543	7 353	121	7	7 481	87,57 %	18	19	6	43	0,51 %	392	627	0	1 019	11,93 %
05 Земеделие и развитие на селските райони	58 421	55 009	22	580	55 611	95,19 %	25	332	1 968	2 325	3,98 %	482	3	0	485	0,83 %
06 Енергетика и транспорт	3 369	2 710	88	62	2 859	84,85 %	17	70	100	187	5,56 %	313	4	6	323	9,59 %
07 Околна среда	438	329	19	10	358	81,79 %	16	0	7	24	5,44 %	51	4	0	56	12,78 %
08 Научни изследвания	5 369	4 136	25	345	4 507	83,93 %	29	0	819	848	15,80 %	1	13	0	14	0,27 %
09 Информационно общество и медии	1 986	1 675	13	98	1 786	89,94 %	16	0	181	197	9,91 %	2	1	0	3	0,15 %
10 Преки изследвания	789	338	31	69	438	55,51 %	39	0	305	344	43,58 %	3	4	0	7	0,91 %
11 Рибарство и морско дело	827	652	2	1	656	79,23 %	3	35	1	39	4,74 %	121	12	0	133	16,03 %
12 Вътрешен пазар	80	64	5	1	71	88,66 %	6	0	1	7	8,81 %	1	1	0	2	2,53 %
13 Регионална политика	30 709	30 611	11	2	30 623	99,72 %	10	67	2	79	0,26 %	5	2	0	8	0,03 %
14 Данъчно облагане и митнически съюз	136	117	6	2	126	92,53 %	7	1	2	9	6,98 %	0	1	0	1	0,49 %
15 Образование и култура	1 783	1 416	13	143	1 572	88,16 %	15	5	186	205	11,51 %	4	2	0	6	0,33 %
16 Комуникация	231	192	12	2	206	89,24 %	12	0	2	14	6,09 %	8	3	0	11	4,67 %
17 Здравеопазване и защита на потребителите	664	552	27	11	590	88,84 %	29	6	10	45	6,70 %	28	1	0	30	4,45 %
18 Пространство на свобода, сигурност и правосъдие	840	721	6	18	745	88,70 %	8	23	41	71	8,48 %	23	1	0	24	2,82 %
19 Външни отношения	3 867	3 589	42	52	3 683	95,23 %	42	2	40	84	2,16 %	93	8	0	101	2,61 %
20 Търговия	90	70	5	1	77	85,06 %	5	0	1	6	7,01 %	6	1	0	7	7,92 %
21 Развитие и отношения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ)	1 819	1 585	35	88	1 708	93,90 %	29	0	26	55	3,03 %	50	5	0	56	3,07 %
22 Разширяване	1 152	1 113	8	10	1 130	98,06 %	7	0	9	16	1,39 %	5	2	0	6	0,55 %
23 Хуманитарна помощ	978	922	45	4	971	99,30 %	5	0	1	6	0,61 %	1	0	0	1	0,09 %
24 Борба с измамите	82	67	5	0	73	88,34 %	7	0	0	7	8,55 %	1	1	0	3	3,11 %
25 Координиране на политиките на Комисията и правни съвети	215	171	14	4	189	87,95 %	16	1	5	22	10,39 %	2	2	0	4	1,66 %
26 Администрация на Комисията	1 239	889	110	44	1 044	84,24 %	122	1	54	177	14,27 %	6	13	0	19	1,50 %
27 Бюджет	77	52	10	3	65	83,82 %	8	0	3	11	14,49 %	1	0	0	1	1,69 %
28 Одит	12	10	1	0	11	86,62 %	1	0	0	1	11,77 %	0	0	0	0	1,61 %
29 Статистика	148	113	6	7	126	84,99 %	6	0	10	17	11,21 %	5	1	0	6	3,79 %
30 Пенсии и свързаните с тях разходи	1 210	1 205	0	0	1 205	99,63 %	0	0	0	0	0,00 %	4	0	0	4	0,37 %
31 Езикови служби	486	362	23	41	427	87,75 %	25	0	31	57	11,65 %	2	1	0	3	0,60 %
40 Резерви	193	0	0	0	0	0,00 %	0	0	0	0	0,00 %	193	0	0	193	100,00 %
90 Други институции	3 496	2 490	286	80	2 857	81,72 %	331	9	144	484	13,85 %	117	38	0	155	4,43 %
Общо	130 527	119 472	1 018	1 741	122 231	93,64 %	881	631	4 045	5 557	4,26 %	1 972	756	11	2 739	2,10 %

12.   Движение на неизпълнените поети задължения по области на политиката

млн. EUR
Област на политиката	Неизпълнени поети задължения в края на предходната година				Поети задължения за годината				Общо неизпълнени поети задължения към края на годината
	Задължения, пренесени от предходната година	Отменени задължения/Преоценки/Анулирания	Плащания	Неизпълнени поети задължения към края на годината	Задължения, поети през годината	Плащания	Анулиране на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени	Неизпълнени поети задължения към края на годината
01 Икономически и финансови въпроси	424	–5	–74	344	451	– 215	0	236	581
02 Предприятия	768	–20	– 301	447	845	– 357	0	488	935
03 Конкуренция	9	–2	–7	0	92	–85	0	8	8
04 Заетост и социални въпроси	26 278	–1 501	–7 071	17 706	11 378	– 410	–1	10 967	28 673
05 Земеделие и развитие на селските райони	17 155	– 227	–9 400	7 528	58 880	–46 211	0	12 669	20 197
06 Енергетика и транспорт	6 713	–99	–2 180	4 435	4 864	– 679	0	4 184	8 619
07 Околна среда	750	–29	– 225	496	459	– 133	0	325	821
08 Научни изследвания	8 407	– 200	–3 019	5 188	5 545	–1 488	0	4 057	9 245
09 Информационно общество и медии	2 411	–65	–1 031	1 315	1 692	– 755	0	937	2 252
10 Преки изследвания	158	–17	–90	51	462	– 348	–1	112	163
11 Рибарство и морско дело	1 620	–64	– 428	1 128	977	– 227	0	750	1 877
12 Вътрешен пазар	15	–1	–12	2	76	–59	0	17	20
13 Регионална политика	93 232	– 114	–30 104	63 013	38 981	– 518	0	38 462	101 475
14 Данъчно облагане и митнически съюз	83	–14	–53	15	133	–72	0	60	76
15 Образование и култура	591	–50	– 283	258	1 641	–1 288	0	353	610
16 Комуникация	91	–9	–65	18	217	– 141	0	76	94
17 Здравеопазване и защита на потребителите	706	–68	– 337	300	676	– 253	0	423	723
18 Пространство на свобода, сигурност и правосъдие	1 049	–92	– 220	737	1 070	– 525	0	545	1 282
19 Външни отношения	9 034	– 327	–2 398	6 309	4 359	–1 285	0	3 074	9 383
20 Търговия	19	–1	–12	6	78	–65	0	13	19
21 Развитие и отношения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ)	3 391	–95	–1 131	2 166	1 686	– 577	0	1 109	3 275
22 Разширяване	3 173	– 300	– 939	1 934	1 023	– 191	0	832	2 766
23 Хуманитарна помощ	513	–19	– 334	160	1 058	– 637	0	421	581
24 Борба с измамите	32	–4	–18	10	77	–55	0	22	32
25 Координиране на политиките на Комисията и правни съвети	18	–2	–16	1	193	– 173	0	20	20
26 Администрация на Комисията	168	–15	– 143	11	1 070	– 901	0	169	179
27 Бюджет	10	0	–10	0	63	–55	0	8	8
28 Одит	1	0	–1	0	11	–10	0	1	1
29 Статистика	101	–6	–46	49	139	–79	0	59	108
30 Пенсии и свързаните с тях разходи	0	0	0	0	1 205	–1 205	0	0	0
31 Езикови служби	24	–1	–23	0	431	– 403	0	28	28
90 Други институции	328	–38	– 278	11	2 911	–2 579	0	332	344
Общо	177 272	–3 385	–60 249	113 638	142 744	–61 982	–5	80 757	194 395

13.   Разбивка на неизпълнените поети задължения по години на възникване на задължението и по области на политиката

млн. EUR
Област на политиката	< 2004 г.	2004 г.	2005 г.	2006 г.	2007 г.	2008 г.	2009 г.	2010 г.	Общо
01 Икономически и финансови въпроси	0	0	13	63	32	40	196	236	581
02 Предприятия	16	3	13	17	57	112	229	488	935
03 Конкуренция	0	0	0	0	0	0	0	8	8
04 Заетост и социални въпроси	137	26	350	2 616	701	4 288	9 590	10 967	28 673
05 Земеделие и развитие на селските райони	4	2	4	1 199	0	494	5 825	12 669	20 197
06 Енергетика и транспорт	62	61	105	175	381	797	2 854	4 184	8 619
07 Околна среда	4	7	24	40	101	138	183	325	821
08 Научни изследвания	183	117	213	423	792	1 369	2 091	4 057	9 245
09 Информационно общество и медии	12	8	42	73	179	337	664	937	2 252
10 Преки изследвания	0	0	1	7	4	14	26	112	163
11 Рибарство и морско дело	36	4	19	282	23	130	634	750	1 877
12 Вътрешен пазар	0	0	0	0	0	0	2	17	20
13 Регионална политика	522	553	884	10 452	729	16 566	33 307	38 462	101 475
14 Данъчно облагане и митнически съюз	0	0	0	0	0	2	13	60	76
15 Образование и култура	12	3	10	28	27	57	121	353	610
16 Комуникация	0	0	0	0	0	1	17	76	94
17 Здравеопазване и защита на потребителите	4	7	4	17	29	74	164	423	723
18 Пространство на свобода, сигурност и правосъдие	0	1	12	13	98	167	446	545	1 282
19 Външни отношения	450	187	215	636	1 074	1 588	2 158	3 074	9 383
20 Търговия	0	0	0	0	1	1	4	13	19
21 Развитие и отношения с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ)	126	46	133	203	262	523	873	1 109	3 275
22 Разширяване	52	28	72	208	392	623	559	832	2 766
23 Хуманитарна помощ	2	0	0	0	7	27	124	421	581
24 Борба с измамите	0	0	0	0	2	3	5	22	32
25 Координиране на политиките на Комисията и правни съвети	0	0	0	0	0	0	0	20	20
26 Администрация на Комисията	0	0	0	0	0	2	7	169	179
27 Бюджет	0	0	0	0	0	0	0	8	8
28 Одит	0	0	0	0	0	0	0	1	1
29 Статистика	1	0	2	4	5	6	31	59	108
30 Пенсии и свързаните с тях разходи	0	0	0	0	0	0	0	0	0
31 Езикови служби	0	0	0	0	0	0	0	28	28
90 Други институции	0	0	0	0	0	0	11	332	344
Общо	1 623	1 055	2 116	16 455	4 895	27 359	60 136	80 757	194 395

14.   Обобщение на изпълнението на бюджетните приходи по институции

млн. EUR
Институция	Бюджетни кредити от приходи		Установени вземания			Приходи			Приходи като % от бюджета	Неизплатени суми
	Първоначални	Окончателни	Текуща година	Пренесени	Общо	От вземания за текущата година	От пренесени вземания	Общо
Европейски парламент	129	130	158	109	267	154	89	243	186,52 %	24
Европейски съвет и Съвет	54	54	94	7	101	87	6	93	172,12 %	8
Комисия	122 675	122 692	129 603	12 291	141 894	126 376	983	127 359	103,80 %	14 534
Съд	40	40	44	0	44	44	0	44	110,33 %	0
Сметна палата	20	20	19	0	19	19	0	19	94,72 %	0
Икономически и социален комитет	10	10	15	0	15	15	0	15	147,07 %	0
Комитет на регионите	7	7	20	0	20	20	0	20	294,94 %	0
Омбудсман	1	1	1	0	1	1	0	1	96,40 %	0
Европейски надзорен орган по защита на данните	1	1	1	0	1	1	0	1	68,01 %	0
Общо	122 937	122 956	129 955	12 407	142 362	126 717	1 078	127 795	103,94 %	14 566

15.   Изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения и за плащания по институции

Бюджетни кредити за поети задължения

млн. EUR
Институция	Разрешени бюджетни кредити за поети задължения	Поети задължения					Бюджетни кредити, пренесени за 2011 г.				Бюджетни кредити, които губят сила
		От бюдж. кредити за годината	От пренасяния	От целеви приходи	Общо	%	От целеви приходи	Пренасяния с решение	Общо	%	От бюджетните кредити за годината	От пренасяния	Целеви приходи (ЕАСТ)	Общо	%
	1	2	3	4	5=2 + 3 + 4	6=5/1	7	8	9=7 + 8	10=9/1	11	12	13	14=11 + 12 + 13	15=14/1
Европейски парламент	1 752	1 552	9	24	1 586	90,50 %	101	9	111	6,31 %	55	1	0	56	3,19 %
Европейски съвет и Съвет	703	593	0	41	634	90,08 %	29	0	29	4,14 %	41	0	0	41	5,79 %
Комисия	144 100	137 733	319	1 780	139 833	97,04 %	3 395	250	3 645	2,53 %	621	0	1	622	0,43 %
Съд	331	324	0	1	325	97,89 %	1	0	1	0,44 %	6	0	0	6	1,66 %
Сметна палата	149	138	0	0	138	93,02 %	0	0	0	0,26 %	10	0	0	10	6,72 %
Икономически и социален комитет	127	121	0	4	125	98,00 %	0	0	0	0,14 %	2	0	0	2	1,87 %
Комитет на регионите	91	79	0	11	90	99,39 %	0	0	0	0,02 %	1	0	0	1	0,59 %
Омбудсман	9	8	0	0	8	89,65 %	0	0	0		1	0	0	1	10,35 %
Европейски надзорен орган по защита на данните	7	6	0	0	6	82,73 %	0	0	0		1	0	0	1	17,27 %
Общо	147 270	140 554	328	1 861	142 744	96,93 %	3 528	259	3 787	2,57 %	738	1	1	740	0,50 %

Бюджетни кредити за плащания

млн. EUR
Институция	Разрешени бюджетни кредити за плащания	Извършени плащания					Бюджетни кредити, пренесени за 2011 г.					Бюджетни кредити, които губят сила
		От бюдж. кредити за годината	От пренасяния	От целеви приходи	Общо	%	Автоматични пренасяния	Пренасяния с решение	От целеви приходи	Общо	%	От бюдж. кредити за годината	От пренасяния	Целеви приходи (ЕАСТ)	Общо	%
	1	2	3	4	5=2 + 3 + 4	6=5/1	7	8	9	10=7 + 8 + 9	11=10/1	12	13	14	15=12 + 13 + 14	16=15/1
Европейски парламент	1 938	1 321	165	20	1 507	77,74 %	231	9	111	351	18,10 %	55	25	0	81	4,16 %
Европейски съвет и Съвет	748	543	34	43	620	82,89 %	50	0	31	81	10,76 %	41	7	0	48	6,35%
Комисия	127 031	116 982	732	1 661	119 374	93,97 %	550	622	3 901	5 073	3,99 %	1 855	718	11	2 584	2,03 %
Съд	350	307	15	1	323	92,40 %	17	0	1	18	5,24 %	6	3	0	8	2,36 %
Сметна палата	210	122	60	0	182	86,90 %	16	0	0	17	7,94 %	10	1	0	11	5,15 %
Икономически и социален комитет	134	112	5	4	121	90,36 %	8	0	1	9	6,95 %	2	1	0	4	2,68 %
Комитет на регионите	97	73	5	12	89	92,03 %	7	0	0	7	6,91 %	1	0	0	1	1,06 %
Омбудсман	10	8	1	0	8	84,26 %	1	0	0	1	5,23 %	1	0	0	1	10,50 %
Европейски надзорен орган по защита на данните	8	4	1	0	5	61,11 %	1	0	0	1	16,79 %	1	1	0	2	22,10 %
Общо	130 527	119 472	1 018	1 741	122 231	93,64 %	881	631	4 045	5 557	4,26 %	1 972	756	11	2 739	2,10 %

16.   Приходи на агенциите: бюджетни прогнози, вземания и получени суми

млн. EUR
Агенция	Прогнозен бюджет на приходите	Установени вземания	Получени суми	Неизплатени суми	Финансиране за област на политиката на Комисията
Европейска агенция за авиационна безопасност	137	109	106	4	06
Frontex	93	84	84	0	18
Европейски център за развитие на професионалното обучение	18	19	19	0	15
Европейски полицейски колеж	8	8	8	0	18
Европейска агенция по химикали	75	386	386	0	02
Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията	58	48	49	0	17
Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите	16	16	16	0	18
Европейска агенция за околната среда	51	46	46	0	07
Агенция на Общността за контрол в рибарството	11	10	10	0	11
Европейски орган за безопасност на храните	73	74	74	0	17
Европейски институт за равенство между половете	6	6	6	0	04
Европейски надзорен орган на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)	9	16	16	0	06
Термоядрен синтез за енергия	242	273	236	37	08
Евроюст	32	32	32	0	18
Европейска агенция по морска безопасност	51	45	45	0	06
Служба за хармонизация във вътрешния пазар	174	179	179	0	12
Европейска агенция по лекарствата	208	221	209	12	02
Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност	8	8	8	0	09
Агенция на Европейския съюз за основните права	20	22	22	0	18
Европейска железопътна агенция	24	24	24	0	06
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа	15	14	14	0	04
Център за преводи за органите на Европейския съюз	56	59	51	8	31
Европейска фондация за обучение	20	19	19	0	15
Служба на Общността за сортовете растения	13	12	12	0	17
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд	21	21	21	0	04
Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура	49	49	49	0	15
Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации	16	16	16	0	06
Изпълнителна агенция на Европейския съвет за научни изследвания	29	29	29	0	08
Изпълнителна агенция за научни изследвания	34	36	34	3	08
Изпълнителна агенция по програмата за обществено здравеопазване	7	7	7	0	17
Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа	10	10	10	0	06
Общо	1 677	1 993	1 929	64

млн. EUR
Вид приходи	Прогнозен бюджет на приходите	Установени вземания	Получени суми	Неизплатени суми
Субсидия от Комисията	1 061	1 040	1 037	3
Приходи от хонорари	443	765	751	14
Други приходи	173	188	141	47
Общо	1 677	1 993	1 929	64

17.   Агенции: бюджетни кредити за поети задължения и за плащания по агенции

млн. EUR
Агенция	Бюджетни кредити за поети задължения			Бюджетни кредити за плащания
	Бюджетни кредити	Поети задължения	Пренесени за 2010 г.	Бюджетни кредити	Извършени плащания	Пренесени за 2010 г.
Европейска агенция за авиационна безопасност	144	122	22	157	108	48
Frontex	95	89	3	118	82	27
Европейски център за развитие на професионалното обучение	21	19	2	21	17	3
Европейски полицейски колеж	12	10	2	13	8	3
Европейска агенция по химикали	75	71	0	96	77	12
Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията	58	56	0	76	56	16
Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите	16	16	0	17	15	1
Европейска агенция за околната среда	52	44	8	58	44	13
Европейска полицейска служба	93	91	0	93	68	22
Агенция на Общността за контрол в рибарството	10	10	0	11	10	1
Европейски орган за безопасност на храните	76	74	0	84	71	11
Европейски институт за равенство между половете	6	4	0	6	2	2
Европейски надзорен орган на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)	74	67	7	63	45	18
Термоядрен синтез за енергия	551	550	1	302	192	56
Евроюст	34	31	3	38	28	9
Европейска агенция по морска безопасност	55	53	0	53	46	1
Служба за хармонизация във вътрешния пазар	366	158	0	396	150	35
Европейска агенция по лекарствата	210	201	0	248	196	45
Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност	8	8	0	10	8	2
Агенция на Европейския съюз за основните права	20	20	0	27	19	8
Европейска железопътна агенция	24	24	0	29	23	5
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа	16	15	0	20	15	4
Център за преводи за органите на Европейския съюз	56	43	0	60	43	4
Европейска фондация за обучение	19	19	0	21	20	1
Служба на Общността за сортовете растения	13	12	0	14	11	0
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд	22	21	0	27	22	4
Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура	49	49	0	55	48	6
Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации	16	15	0	17	15	2
Изпълнителна агенция на Европейския съвет за научни изследвания	29	29	0	32	30	2
Изпълнителна агенция за научни изследвания	34	33	0	37	32	3
Изпълнителна агенция по програмата за обществено здравеопазване	7	7	0	8	7	1
Изпълнителна агенция за трансевропейска транспортна мрежа	10	10	0	11	9	1
Общо	2 271	1 972	49	2 217	1 516	366

млн. EUR
Вид разходи	Бюджетни кредити за поети задължения			Бюджетни кредити за плащания
	Бюджетни кредити	Поети задължения	Пренесени за 2010 г.	Бюджетни кредити	Извършени плащания	Пренесени за 2010 г.
Персонал	673	656	3	688	649	19
Административни разходи	283	264	2	365	249	93
Оперативни разходи	1 314	1 052	44	1 165	618	254
Общо	2 271	1 972	49	2 217	1 516	366

18.   Бюджетен резултат, включително агенциите

млн. EUR
	Европейски Съюз	Агенции	Елиминиране на субсидиите за агенциите	Общо
Приходи за финансовата година	127 795	1 929	(1 037)	128 687
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година	(121 213)	(1 320)	1 037	(121 495)
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1	(2 797)	(366)	0	(3 164)
Анулиране на неусвоени бюджетни кредити, пренесени от година N-1	741	181	0	922
Курсови разлики за годината	22	0	0	22
Бюджетен резултат	4 549	424	0	4 972

Обяснителни бележки към консолидираните отчети за изпълнението на бюджета

1.   БЮДЖЕТНИ ПРИНЦИПИ, УСТРОЙСТВО И КРЕДИТИ

1.1   ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ФИНАНСОВИЯТ РЕГЛАМЕНТ

Бюджетните отчети се водят в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. (ОВ L 248, 16.9.2002 г.) относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на този Финансов регламент. Общият бюджет, основният инструмент на финансовата политика на ЕС, е инструментът, който всяка година предвижда и разрешава приходите и разходите на ЕС.

Всяка година Комисията оценява приходите и разходите на всички институции за следващата година и изготвя предварителен проектобюджет, който изпраща на бюджетния орган. Въз основа на този предварителен проектобюджет Съветът съставя проектобюджет, по който след това се провеждат преговори между двата клона на бюджетния орган. Председателят на Парламента обявява, че бюджетът е окончателно приет, с което той влиза в сила. Задачата за изпълнението на бюджета е основно отговорност на Комисията.

1.2   БЮДЖЕТНИ ПРИНЦИПИ

Общият бюджет на Европейския съюз се управлява от няколко основни принципа:

—   Единство и точност на бюджета: всички разходи и приходи трябва да бъдат включени в един бюджет, записани на бюджетен ред и разходите не могат да надвишават разрешените бюджетни кредити;

—   универсалност: този принцип се състои от две правила:

правилото за неотнасяне, което означава, че бюджетните приходи не трябва да бъдат заделяни за определени разходни позиции (общият размер на приходите трябва да покрива общия размер на разходите);

правилото за брутния бюджет, което означава, че приходите и разходите се записват в пълния си размер в бюджета, без каквито и да било насрещни корекции;

—   ежегодност: бюджетните кредити се разрешават за една година, поради което трябва да бъдат използвани през тази година;

—   балансираност: приходите и разходите, показани в бюджета, трябва да бъдат балансирани (очакваните приходи трябва да са равни на бюджетните кредити за плащания);

—   специфичност на разходите: всеки бюджетен кредит се отпуска с конкретно предназначение и за конкретна цел;

—   разчетна единица на бюджета: бюджетът се съставя и изпълнява в евро, също както и отчетите;

—   добро финансово управление: бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление, т.е. на икономичност, оптималност и ефективност;

—   прозрачност: бюджетът, коригиращите бюджети и финансовите отчети се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

1.3   УСТРОЙСТВО НА БЮДЖЕТА

Бюджетът се състои от:

а)	общ разчет за приходната част на бюджета;

б)

отделни раздели, представящи приходната и разходната част на бюджета за всяка институция: раздел I: Парламент; раздел II: Съвет; раздел III: Комисия; раздел IV: Съд; раздел V: Сметна палата; раздел VI: Икономически и социален комитет; раздел VII: Комитет на регионите; раздел VIII: Омбудсман; раздел IX: Европейски надзорен орган по защита на данните.

Приходите и разходите на всяка институция се класифицират според вида си или според употребата, за която са предназначени, по дялове, глави, статии и позиции.

Част от средствата на ЕОВС в ликвидация бяха поставени на разположение на оперативния бюджет на ЕОВС в ликвидация. Този оперативен бюджет беше приеман ежегодно от Комисията след консултации със Съвета и с Европейския парламент. Последният бюджет бе изготвен за периода от 1 януари до 23 юли 2002 г. От 24 юли 2002 г. приходите и разходите, свързани с оперативния бюджет, са включени в приходната и разходната сметка на ЕОВС в ликвидация. Оставащите за изпълнение поети задължения са показани в частта за пасиви на счетоводния баланс.

1.4   СТРУКТУРА НА БЮДЖЕТНИТЕ СМЕТКИ

1.4.1.    Общ преглед

Само бюджетът на Комисията съдържа бюджетни кредити за административни и за оперативни разходи. Другите институции имат само бюджетни кредити за административни разходи. Освен това в бюджета се прави разграничение между два вида бюджетен кредит: едногодишни бюджетни кредити и многогодишни бюджетни кредити.

Едногодишните бюджетни кредити се използват за финансиране на операции с годишен характер (които са в съответствие с принципа на ежегодност на бюджета). Те обхващат всички административни глави на бюджета в раздела за Комисията и цялото съдържание на всеки друг раздел, бюджетните кредити за ЕФГЗ с годишен характер и някои технически бюджетни кредити (погасителни вноски, гаранции по получаване и отпускане на заеми и т.н.). В случая с едногодишните бюджетни кредити размерът на бюджетните кредити за поети задължения е същият като този на бюджетните кредити за плащания.

Многогодишните бюджетни кредити бяха въведени, за да бъде съгласуван принципът на ежегодност с нуждата от управление на многогодишните операции. Те са предназначени да покриват многогодишните операции и включват всички други бюджетни кредити във всички глави освен глава 1 от раздела за Комисията. Многогодишните бюджетни кредити се разделят на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания:

—   бюджетни кредити за поети задължения: обхващат общия размер на разходите по правните задължения, поети за текущата финансова година за операции, протичащи в рамките на няколко години. Въпреки това бюджетните задължения за дейности, които надхвърлят една финансова година, могат, в съответствие с член 76, параграф 3 от Финансовия регламент, да се разделят на няколко години под формата на годишни вноски, когато това е предвидено в основния акт.

—   бюджетни кредити за плащания: обхващат разходите, възникващи от задължения, поети през текущата финансова година и/или предходни финансови години.

1.4.2    Произход на бюджетните кредити

Основният източник на бюджетни кредити е бюджетът на Съюза за текущата година. Въпреки това обаче има и други видове бюджетни кредити, произтичащи от разпоредбите на Финансовия регламент. Те идват от предходни финансови години или от външни източници:

—	Първоначалните бюджетни кредити, приети за текущата година, могат да бъдат допълнени с трансфери между бюджетните редове в съответствие с правилата в членове 22—24 от Финансовия регламент (№ 1605/2002 от 25 юни 2002 г.) и с коригиращи бюджети (обхванати от членове 37 и 38 от Финансовия регламент).

—

Бюджетните кредити, пренесени от предходни години или отново предоставени, също допълват текущия бюджет. Те са i) едногодишни бюджетни кредити за плащания, които могат да бъдат пренасяни автоматично само за една финансова година в съответствие с член 9, параграф 4 от Финансовия регламент; ii) бюджетни кредити, пренасяни с решение на институциите в един от два случая: ако са приключени подготвителните етапи (член 9, параграф 2, буква a) от Финансовия регламент) или ако правното основание е прието късно (член 9, параграф 2, буква б)). Могат да бъдат пренасяни както бюджетните кредити за поети задължения, така и бюджетните кредити за плащания (член 9, параграф 3); и iii) бюджетни кредити, отново предоставени в резултат на отменени задължения: Това включва повторното записване на бюджетни кредити за поети задължения, отнасящи се до структурни фондове, които са били отменени. Сумите могат да бъдат повторно записани по изключение при грешка от страна на Комисията или ако са крайно необходими за завършването на програмата (член 157 от Финансовия регламент).

—

Целеви приходи, които се състоят от: i) възстановени средства, като сумите са целеви приходи по бюджетния ред, по който е извършен първоначалният разход, и могат да се пренасят без ограничения; ii) бюджетни кредити от ЕАСТ: Споразумението за Европейското икономическо пространство предвижда финансова вноска на неговите членове за определени дейности в бюджета на ЕС. Съответните бюджетни редове и предвидените суми се публикуват в приложение III към бюджета на ЕС. Съответните бюджетни редове се увеличават с вноската от ЕАСТ. Бюджетните кредити, които към края на годината не са усвоени, се анулират и се възстановяват на държавите от ЕИП; iii) Приходите от трети страни/други държави, сключили споразумения с Европейския съюз, предвиждащи финансова вноска в полза на дейностите на ЕС. Получаваните суми се считат за приход от трети страни, който се разпределя по съответните бюджетни редове (често в научноизследователската област) и може да бъде пренасян без ограничения (член 10 и член 18, параграф 1, букви a) и г) от Финансовия регламент); iv) Работа за трети страни: като част от научноизследователските си дейности изследователските центрове на ЕС могат да работят за външни органи (член 161, параграф 2 от Финансовия регламент). Също както приходите от трети страни, така и работата, извършвана за трети страни, се отнася към конкретни бюджетни редове и може да бъде пренасяна без ограничения (член 10 и член 18, параграф 1, буква г) от Финансовия регламент); и v) Бюджетни кредити, предоставени отново в резултат на възстановяване на предплати: това са средствата на ЕС, които са възстановени от бенефициерите и могат да се пренасят без ограничения. В областта на структурните фондове повторното вписване се основава на решение на Комисията (член 18, параграф 2 от Финансовия регламент и член 228 от правилата за неговото прилагане).

1.4.3    Състав на наличните бюджетни кредити

—   Окончателни бюджетни кредити= първоначално приети бюджетни кредити + бюджетни кредити в коригиращите бюджети + трансфери;

—   Допълнителни бюджетни кредити= целеви приходи (вж. по-горе) + бюджетни кредити, пренесени от предходната финансова година или отново предоставени след отмяна на бюджетни кредити;

—   Общ размер на разрешените бюджетни кредити= окончателни бюджетни кредити + допълнителни бюджетни кредити;

—   Бюджетни кредити за годината (използвани за изчисляване на бюджетния резултат)= окончателни бюджетни кредити + целеви приходи.

1.5   ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА

Изпълнението на бюджета се урежда с Финансовия регламент, член 48, параграф 1 от който гласи: „Комисията изпълнява … бюджета в съответствие с настоящия регламент на собствена отговорност и в рамките на разрешените бюджетни кредити.“ Член 50 гласи, че Комисията предоставя на институциите необходимите правомощия за изпълнение на разделите на бюджета, които се отнасят до тях.

1.6   НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL)

С въвеждането на многогодишните бюджетни кредити се появи несъответствие между поетите задължения и извършените плащания: това несъответствие, съответстващо на неизпълнените задължения, представлява разликата във времето между момента, в който се поемат задълженията, и момента, в който се извършват съответните плащания.

2.   ОБЯСНЕНИЕ НА ОТЧЕТИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

2.1   БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА (таблица 1)

2.1.1    Общ преглед

Сумите собствени ресурси, записани в отчетите, са сумите, кредитирани в течение на годината в сметките, открити на името на Комисията от правителствата на държавите-членки. Приходите обхващат също, в случай на излишък, бюджетния резултат за предходната финансова година. Другите приходи, записани в отчетите, са действително получената в течение на годината сума.

За целите на изчисляването на бюджетния резултат за годината разходите се състоят от плащанията, направени спрямо бюджетните кредити за плащания за годината, плюс всички бюджетни кредити за тази година, които са пренесени за следващата година. Под плащания, извършени спрямо бюджетните кредити за плащания за годината, се разбират плащанията, които са извършени от счетоводителя до 31 декември на финансовата година. В случая с Европейския фонд за гарантиране на земеделието плащанията са тези, извършени от държавите-членки между 16 октомври 2009 г. и 15 октомври 2010 г., при условие че счетоводителят е бил уведомен за поетото задължение и за разрешението до 31 януари 2011 г. Разходите по ЕФГЗ могат да подлежат на решение за съответствието след проверки в държавите-членки.

Бюджетният резултат се състои от два елемента: резултата на Европейския съюз и резултата от участието на страните от ЕАСТ, които са част от ЕИП. В съответствие с член 15 от Регламент № 1150/2000 за собствените ресурси този резултат представлява разликата между:

—	общия размер на приходите, получени за тази година;

—	и общия размер на плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за тази година, плюс общия размер на бюджетните кредити за тази година, пренесени за следващата година.

Към така получената цифра се добавя или от нея се приспада следното:

—	нетното салдо на анулираните бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходни години, и всички плащания, които поради колебанията на курса на еврото надвишават едногодишните бюджетни кредити, пренесени от предходната година;

—	салдото на записаните през годината печалби и загуби от валутния курс.

Бюджетният резултат се връща на държавите-членки следващата година чрез приспадането му от дължимите от тях суми за тази финансова година.

Бюджетните кредити, пренесени от предходната финансова година, по отношение на вноските от трети страни и работата за тях, които по дефиниция никога не губят сила, се включват към допълнителните бюджетни кредити за финансовата година. Това обяснява разликата между пренесените от предходната година суми в отчетите за изпълнението на бюджета за 2010 г. и сумите, пренесени за следващата година, в отчетите за изпълнението на бюджета за 2009 г. При изчисляването на резултата за годината не се вземат предвид бюджетните кредити за плащания, предназначени за повторна употреба, и бюджетните кредити, отново предоставени след възстановяването на предплати.

Пренесените бюджетни кредити за плащания включват: автоматично пренесени суми и суми, пренесени с решение. Анулирането на неизползвани бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходната година, показва анулиранията на бюджетни кредити, пренесени автоматично и с решение. То включва и намалението на бюджетните кредити от целеви приходи, пренесени за следващата година, в сравнение с 2009 г.

2.1.2    Равнение на бюджетния резултат с финансовия резултат

Финансовият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване. Бюджетният резултат обаче се основава на модифицирани правила за касова отчетност в съответствие с Финансовия регламент. Тъй като в основата и на двата резултата стоят едни и същи операции, добре е да се гарантира тяхната равняемост. Таблицата по-долу показва това равнение, като подчертава ключовите равняващи се суми, разделени на приходни и разходни позиции.

Равнение: финансов резултат — бюджетен резултат

млн. EUR
	2010 г.	2009 г. преизчислени стойности
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА	17 232	6 887
Приходи
Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани	(3 132)	(2 806)
Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година	1 346	2 563
Начислени приходи (нетни)	(371)	436
Разходи
Начислени разходи (нетни)	(7 426)	2 951
Разходи от предходната година, платени през текущата година	(386)	(432)
Ефект „нето“ на предварителното финансиране	(678)	(9 458)
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за следващата година	(2 798)	(1 759)
Плащания, извършени с пренесени суми, и анулиране на неизползвани бюджетни кредити за плащания	1 760	4 573
Движение на провизиите	(323)	(329)
Други	(257)	(153)
Финансов резултат на агенциите + ЕОВС	(418)	(209)
БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА*	4 549	2 264

Равняване на позиции — приходи

Реалните бюджетни приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години. Поради това вземанията, установени през текущата година, но все още несъбрани, трябва да бъдат приспаднати от финансовия резултат за целите на равняването, тъй като не са част от бюджетните приходи. Обратно, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към финансовия резултат за целите на равняването.

Нетните начислени приходи се състоят главно от начислените приходи от селскостопански налози, собствени ресурси и лихви и дивиденти. Взема се предвид само ефектът „нето“, т.е. начислените приходи за текущата година минус сторнираните начислени приходи от предходната година.

Равняване на позиции — разходи

Нетните начислени разходи се състоят главно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕС, но за които все още не е съобщено на Комисията.

Въпреки че начислените разходи не се считат за бюджетни разходи, плащанията, извършени през текущата година и свързани с фактури, регистрирани през предходни години, са част от бюджетните разходи за текущата година.

Ефектът „нето“ на предварителното финансиране е комбинация от 1) новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година и признати като бюджетни разходи за годината и 2) изчистването на предварителното финансиране, платено през текущата година или предходни години, чрез приемането на допустимите разходи. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.

Освен плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, бюджетните кредити за тази година, които са пренесени за следващата година, също трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на бюджетния резултат за годината (в съответствие с член 15 от Регламент № 1150/2000). Същото важи и за бюджетните плащания, извършени през текущата година от пренесени суми, и за анулираните неизползвани бюджетни кредити за плащания.

Движението на провизиите е свързано с приблизителните оценки в края на годината, направени на сметките за счетоводно отчитане на базата на текущо начисляване (основно на доходите на заети лица), които сметки нямат отражение върху бюджетните сметки. Други равняващи се суми включват различни елементи като амортизацията на активи, придобиването на активи, плащанията по финансов лизинг и финансовите участия, за които бюджетното третиране и счетоводното отчитане на базата на текущо начисляване се различават.

И накрая финансовият резултат на агенциите и ЕОВС, които са включени в консолидирания финансов резултат, трябва да бъде изключен, тъй като бюджетното им изпълнение не е част от консолидирания бюджетен резултат.

2.2.   СЪПОСТАВКА НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ СУМИ (таблица 2)

В първоначално приетия бюджет, подписан от председателя на Европейския парламент на 17 декември 2009 г., размерът на бюджетните кредити за плащания бе 122 937 милиона EUR, а сумата, която трябва да се финансира със собствени ресурси, възлизаше на 121 507 милиона EUR. Прогнозите за приходите и за разходите в първоначалния бюджет по принцип се коригират през бюджетната година, като тези корекции се представят в коригиращи бюджети. Корекциите на собствените ресурси на база БНД гарантират, че включените в бюджета приходи съответстват точно на включените в бюджета разходи. В съответствие с принципа на балансираност бюджетните приходи и разходи (бюджетните кредити за плащания) трябва да са балансирани.

Приходи:

През 2010 г. бяха приети осем коригиращи бюджета. След вземането им под внимание общият окончателен размер на приходите в бюджета за 2010 г. възлиза на 122 956 милиона EUR. Тази сума бе финансирана със собствени ресурси в размер на общо 119 270 милиона EUR (следователно с 2 237 милиона EUR по-малко от първоначално прогнозираната сума), а останалата част — с други приходи. Нуждата от по-малко собствени ресурси е резултат главно от включването на 2 254 милиона EUR, отнасящи се до излишъка от предходната година.

Що се отнася до собствените ресурси, събраните традиционни собствени ресурси съответстват почти изцяло на прогнозираните суми, по-конкретно поради това че бюджетните прогнози бяха коригирани към момента на съставяне на коригиращ бюджет № 4/2010 (те бяха увеличени с 1 516 милиона EUR). Тази корекция се базира на новите макроикономически прогнози от пролетта на 2010 г., които са по-оптимистични от предходните.

Окончателните плащания на базата на ДДС и на БНД на държавите-членки също са близки до окончателната бюджетна прогноза. Разликите между прогнозираните суми и реално платените суми се дължат на разликите между курсовете на еврото, използвани за бюджетни цели, и курсовете в сила в момента, в който държавите-членки, които не са част от ИПС, реално са извършили своите плащания.

Разходи:

През 2010 година (четвъртата година от настоящия период на програмиране) някои програми достигнаха нормален ритъм и започна приключването на стари програми. Към края на годината неизпълнените задължения, поети преди 2007 г., представляват приблизително 10 % от общите RAL.

За поетите задължения първоначалният бюджет, а следователно и поставените политически цели бяха изпълнени на практика съгласно заплануваното. Изпълнението, с изключение на неизползвания резерв от 415 милиона EUR за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и 28 милиона EUR неизползвани условни бюджетни кредити (суми, поставени в резерв в очакване да бъдат изпълнени определени условия и които остават в резерв в края на бюджетната година), достигна 99,4 %. Корекциите през въпросната година се отнасят до 80 милиона EUR за фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, чиито разходи са по естество непредвидими, 10 милиона EUR за административни разходи, свързани със създаването на Европейската служба за външна дейност, и 10 милиона EUR за Европейския парламент след влизането в сила на Договора от Лисабон. Общото изпълнение възлиза на 140 554 милиона EUR, като неизползвани остават 554 милиона EUR. След преноса на 259 милиона EUR за 2011 г. (най-голямата позиция е „Енергийни проекти за подпомагане на икономическото възстановяване“ на стойност 147 милиона EUR) 295 милиона EUR загубиха сила.

Изпълнението на плащанията, с изключение на немобилизирания Резерв за спешна помощ (193 милиона EUR) и условните бюджетни кредити (48 милиона EUR), е 97,4 % от бюджета, като общите бюджетни кредити бяха променяни в хода на годината само с увеличенията на административните разходи, упоменати по-горе.

За разлика от предходни години, няма намаление на бюджетните кредити за плащания чрез коригиращ бюджет в края на годината. Основната корекция бе извършена чрез глобалния трансфер, с който средствата за регионалната политика бяха увеличени с 1 125 милиона EUR чрез намаляване на бюджетните кредити за развитието на селските райони. Комисията увеличи средствата и за Кохезионния фонд с около 600 милиона EUR посредством вътрешни трансфери. Неизползваните одобрени бюджетни кредити, с изключение на резервите, възлизат на 3 243 милиона EUR, а след преноса на 1 513 милиона EUR общо 1 730 милиона EUR, разпределени по функциите от многогодишната финансова рамка (МФР), загубиха сила.

По-подробен анализ на бюджетните корекции, техния съответен контекст, тяхната обосновка и отражение е представен в доклада на Комисията за бюджетното и финансовото управление за 2010 г., част А — преглед на бюджетно равнище, и част Б, която разглежда всяка функция от МФР.

2.3   ПРИХОДИ (таблица 3)

Приходите в общия бюджет на Европейския съюз могат да бъдат разделени на две основни категории: собствени ресурси и други приходи. Това е посочено в член 311 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че: „Без да се засягат другите приходи, бюджетът се финансира изцяло от собствени ресурси.“ Основната част от бюджетните разходи се финансират със собствени ресурси. Другите приходи представляват само малка част от общото финансиране.

Има три категории собствени ресурси: традиционни собствени ресурси, ресурсът от ДДС и ресурсът от БНД. Традиционните собствени ресурси на свой ред се състоят от налози върху захарта и мита. Част от системата на собствените ресурси са и корекционен механизъм в полза на Обединеното кралство, както и брутно намаление на годишната вноска на базата на БНД на Нидерландия и на Швеция.

2.3.1    Традиционни собствени ресурси

Традиционни собствени ресурси: всички установени суми традиционни собствени ресурси трябва да бъдат записани в една или друга от сметките, водени от компетентните органи.

—	В обикновената сметка, предвидена в член 6, параграф 3, буква а) от Регламент № 1150/2000: всички събрани или обезпечени суми.

—	В отделната сметка, предвидена в член 6, параграф 3, буква б) от Регламент № 1150/2000: всички суми, които все още не са събрани и/или не са обезпечени; сумите, които са обезпечени, но са оспорени, също могат да бъдат вписани в тази сметка.

За отделната сметка държавите-членки изпращат на Комисията тримесечен отчет, който включва:

—	салдото, подлежащо на събиране през предходното тримесечие,

—	констатираните вземания през въпросното тримесечие,

—	поправките на базата (корекции/анулирания) през въпросното тримесечие,

—	отписаните суми (които не могат да бъдат предоставени съгласно член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000),

—	сумите, събрани през въпросното тримесечие,

—	салдото, което подлежи на събиране в края на въпросното тримесечие.

Традиционните собствени ресурси трябва да бъдат записани в сметката на Комисията към министерството на финансите или назначения от държавата-членка орган най-късно на първия работен ден след 19-ия ден на втория месец след месеца, през който вземането е било установено (или в случая на отделната сметка — събрано). Държавите-членки задържат 25 % от традиционните собствени ресурси като разходи по събирането. Условните вземания, свързани със собствените ресурси, се коригират въз основа на вероятността да бъдат събрани.

2.3.2    Ресурси на база ДДС и ресурси на база БНД

Собствените ресурси на база ДДС произтичат от прилагането на унифицирана ставка за всички държави-членки към хармонизираната база за ДДС, определена в съответствие с правилата на член 2, параграф 1, буква б) от РСР от 2007 г. Унифицираната ставка е фиксирана на 0,30 %, освен за периода 2007—2013 г., за който изискуемата ставка за Австрия е фиксирана на 0,225 %, за Германия — на 0,15 %, а за Нидерландия и Швеция — на 0,10 %. Базата за ДДС не може да надвишава 50 % от БНД за всички държави-членки.

Собствените ресурси на база ДДС произтичат от прилагането на унифицирана ставка за всички държави-членки към хармонизираната база за ДДС, определена в съответствие с правилата на член 2, параграф 1, буква в) от решението на Съвета от 29 септември 2000 г. Базата за ДДС не може да надвишава 50 % от БНД за всички държави-членки.

Ресурсът на база БНД е променлив ресурс, предназначен да осигури необходимите приходи всяка година за покриване на разходите, надвишаващи сумата, събрана от традиционните собствени ресурси, ресурсите от ДДС и разни приходи. Приходите произтичат от прилагането на унифицирана ставка към съвкупния БНД на всички държави-членки.

Ресурсите на база ДДС и БНД се определят въз основа на прогнози за базите за ДДС и за БНД, направени при изготвянето на предварителния проектобюджет. Тези прогнози впоследствие се преразглеждат. Цифрите се осъвременяват през въпросната бюджетна година чрез коригиращ бюджет.

Реалните цифри за базите за ДДС и БНД са на разположение в хода на годината, следваща въпросната бюджетна година. Комисията изчислява разликите между дължимите от държавите-членки суми, позовавайки се на реалните бази, и реално платените суми въз основа на (преразгледаните) прогнози. Комисията изисква тези салда по ДДС и БНД, били те положителни или отрицателни, от държавите-членки за първия работен ден на месец декември на годината, следваща въпросната бюджетна година. Корекции могат все още да се правят на реалните бази за ДДС и БНД през следващите четири години, освен ако не бъде изразена резерва. Изчислените по-рано салда се коригират и разликата се изисква по същото време, както салдата по ДДС и БНД за предходната бюджетна година.

Когато извършва проверки на декларациите за ДДС и данните за БНД, Комисията може да изрази резерви пред държавите-членки по отношение на някои точки, които могат да имат последствия за техните вноски по собствените ресурси. Тези точки могат да се дължат например на липсата на приемливи данни или на нуждата от разработване на подходяща методология. Тези резерви трябва да бъдат разглеждани като потенциални искания към държавите-членки за неопределени суми, тъй като финансовото им отражение не може да бъде оценено с точност. Когато е възможно да бъде определен точният размер, съответните ресурси на база ДДС и БНД се събират или във връзка със салдата по ДДС и по БНД, или с индивидуални покани за внасяне на средства.

2.3.3    Корекция за Обединеното кралство

Този механизъм намалява плащанията по собствените ресурси на Обединеното кралство пропорционално на неговия т.нар. „бюджетен дисбаланс“ и увеличава съответно плащанията по собствените ресурси на другите държави-членки. Механизмът за корекция на бюджетния дисбаланс в полза на Обединеното кралство беше въведен от Европейския съвет във Фонтенбло (юни 1984 г.) и произтеклото от тази среща решение за собствените ресурси от 7 май 1985 г. Целта на механизма бе намаляване на бюджетния дисбаланс на Обединеното кралство чрез намаляване на неговите плащания към ЕС. Германия, Австрия, Швеция и Нидерландия се ползват от намалено финансиране на корекцията (ограничено до една четвърт от обичайната им сума).

2.4   РАЗХОДИ (таблици 4—13)

2.4.1    Финансова рамка за 2007—2013 г.

млн. EUR
	2007 г.	2008 г.	2009 г.	2010 г.	2011 г.	2012 г.	2013 г.
1. Устойчив растеж	53 979	57 653	61 696	63 555	63 974	66 964	69 957
2. Опазване и управление на природните ресурси	55 143	59 193	56 333	59 955	60 338	60 810	61 289
3. Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие	1 273	1 362	1 518	1 693	1 889	2 105	2 376
4. ЕС — фактор от световно значение	6 578	7 002	7 440	7 893	8 430	8 997	9 595
5. Администрация	7 039	7 380	7 525	7 882	8 334	8 670	9 095
6. Компенсации	445	207	210	0	0	0	0
Бюджетни кредити за поети задължения:	124 457	132 797	134 722	140 978	142 965	147 546	152 312
Общ размер на бюджетните кредити за плащания:	122 190	129 681	120 445	134 289	134 280	141 360	143 331

Този раздел описва основните категории разходи на ЕС, класифицирани по функции от финансовата рамка за 2007—2013 г. Финансова година 2010 бе четвъртата година, обхваната от финансовата рамка за периода 2007—2013 г. Общият таван на бюджетните кредити за поети задължения за 2010 г. възлиза на 140 978 милиона EUR, което се равнява на 1,18 % от БНД. Съответният таван на бюджетните кредити за плащания възлиза на 134 289 милиона EUR, т.е. 1,12 % от БНД. Таблицата по-горе показва финансовата рамка по текущи цени, очаквани за 2013 г.

Функция 1 —   Устойчив растеж

Тази функция е разделена на два отделни, но взаимосвързани компонента:

—	1а. „Конкурентоспособност за растеж и заетост“, обхващащ разходите за научни изследвания и иновации, образование и обучение, трансевропейските мрежи, социалната политика, вътрешния пазар и съпътстващите ги политики.

—	1б. „Кохезия за растеж и заетост,“ предназначен за подобряване на сближаването на най-слабо развитите държави-членки и региони, за допълване на стратегията на ЕС за устойчиво развитие извън по-бедните региони и за подкрепа на междурегионалното сътрудничество.

Функция 2 —   Опазване и управление на природните ресурси

Функция 2 включва общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството, развитието на селските райони и мерките за околната среда, и по-специално „Натура 2000“. Сумата, заделена за общата селскостопанска политика, отразява споразумението, постигнато на заседанието на Европейския съвет в Брюксел през месец октомври 2002 г.

Функция 3 —   Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие

Новата функция 3 (Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие) отразява нарастващото значение, което се отдава на някои сфери, в които на ЕС са възложени нови задачи — правосъдие и вътрешни работи, гранична защита, политика в областта на имиграцията и убежището, обществено здравеопазване и защита на потребителите, култура, младеж, информация и диалог с гражданите. Тя е разделена на два компонента:

—	3а. Свобода, сигурност и правосъдие

—	3б. Гражданство

Функция 4 —   ЕС — фактор от световно значение

Функция 4 обхваща всички външни действия, включително предприсъединителните инструменти. Въпреки че Комисията беше предложила да включи Европейския фонд за развитие (ЕФР) във финансовата рамка, Европейският съвет и Европейският парламент решиха да го оставят извън нея.

Функция 5 —   Администрация

Тази функция обхваща административните разходи за всички институции, пенсиите и европейските училища. За останалите институции освен Комисията тези разходи съставляват общия размер на техните разходи, но агенциите и другите органи извършват както административни, така и оперативни разходи.

Функция 6 —   Компенсации

В съответствие с политическото споразумение, според което новите държави-членки не трябва да правят нетни вноски в бюджета в самото начало на своето членство, по тази функция беше предвидена компенсация. Тази сума им беше предоставяна като трансфери за балансиране на сумите, които получават от бюджета, и вноските им в него.

2.4.2    Области на политиката

Като част от прилагането на управление, основано на дейностите (ABM), Комисията извършва бюджетиране, основано на дейностите (ABB), в своите процеси на планиране и управление. При ABB се използва бюджетна структура, при която бюджетните дялове съответстват на области на политиката, а бюджетните глави — на дейности.

ABB има за цел да предостави ясна рамка за превръщане в действие на целите на политиката на Комисията чрез законодателни, финансови или всякакви други средства на публичната политика. Чрез структуриране на работата на Комисията от гледна точка на дейностите се получава ясна картина на начинанията на Комисията и в същото време се създава обща рамка за определяне на приоритетите. По време на бюджетната процедура средствата се разпределят по приоритети, използвайки дейностите като градивни елементи за целите на бюджетирането. Като създава такава връзка между дейностите и средствата, отпуснати за тях, ABB се стреми да увеличи ефикасността и ефективността при използването на средства в Комисията.

Една област на политиката може да бъде дефинирана като хомогенна група от дейности, представляващи части от работата на Комисията и които са от значение за процеса на вземане на решения. Всяка област на политика по принцип съответства на ГД и обхваща средно около 6 или 7 отделни дейности. Областите на политиката са предимно оперативни, тъй като техните основни дейности са насочени към трета страна бенефициер в съответната си сфера на дейност. Оперативният бюджет се допълва с необходимите административни разходи за всяка област на политиката.

2.5   ИНСТИТУЦИИ И АГЕНЦИИ (таблици 14—18)

Консолидираните отчети за изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз включват, както и в предходни години, изпълнението на бюджета на всички институции, тъй като в рамките на бюджета на ЕС се създава отделен бюджет за всяка институция. Агенциите не разполагат с отделен бюджет в бюджета на ЕС и се финансират частично със субсидия от бюджета на Комисията.

За да бъдат предоставени всички съответни бюджетни данни за агенциите, бюджетната част от консолидираните годишни отчети включва отделни отчети за изпълнението на индивидуалните бюджети на традиционните консолидирани агенции.

---

(1)  На 15 декември 2010 г. Европейският парламент прие бюджет, който предвижда плащането на краткосрочните задължения на Съюза от собствените ресурси, които ще бъдат събрани или поискани от държавите-членки през 2011 г. Освен това съгласно член 83 от Правилника за персонала (Регламент № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. съгласно неговото изменение) държавите-членки съвместно гарантират пенсионните задължения.

(2)  цифрите, съобщени от държавите-членки към 31 март 2011 г. в SFC 2007.

(3)  доклади не са изпратени за 10 програми и са поискани от отговорните органи.

(4)  с приложен корекционен коефициент („кк“)

(5)  изплащат се в продължение на първите 3 години след напускане

(6)  Субект, консолидиран за първи път през 2010 г.

(7)  Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в тези бюджетни таблици може да изглеждат грешни.

(8)  От който сумите на ЕАСТ възлизат на общо 9 милиона EUR за 2010 г. и на 11 милиона EUR за 2009 г.

(9)  включително пренесените бюджетни кредити и целевите приходи

(10)  включително пренесените бюджетни кредити и целевите приходи

---