25.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 312/1

(1)

Устойчивото развитие на градските райони в Европа е важен обществен проблем, който съпътства засилващите се глобални тенденции като, например, урбанизацията. Според прогнозите към 2050 година почти 70 % от световното население ще живеят в градовете, което представлява значително увеличение в сравнение с днешните около 50 % (1). За Европа тази стойност е още по-висока: очаква се към 2050 година в градовете да живеят около 83 % от населението (почти 557 милиона).

(2)

От урбанизацията произтича широк кръг взаимосвързани предизвикателства, които включват социалната онеправданост и сегрегацията, неконтролираното разрастване на градовете и пренаселеността, проблемите с безопасността и сигурността, влошаването на околната среда, замърсяването и последствията от изменението на климата. Тези явления изправят обществото пред необходимостта да решава безпрецедентни проблеми за устойчивостта, управлението и стопанисването на градските системи в Европа и в света.

(3)

Същевременно Европа следва да се възползва от предимствата на урбанизираното пространство. Градските райони са двигателите на растежа в европейската икономика. Градските агломерации и мрежите от градове се превърнаха в преден пост на развитието не само от социално-икономическа, но и от технологична и геополитическа гледна точка. Градовете сами по себе си са „иновационни възли“, където знанията, политиката и практиката се срещат, за да дадат начало на новаторски идеи, да внедрят авангардни технологии и да оползотворят нетрадиционни виждания за задачите, движещите сили и решенията, свързани с развитието на градовете. Разполагаме с все повече доказателства, че мрежите от големи градски центрове, често наричани „глобални градове“, упражняват все по-силно влияние в международен мащаб, като също така трябва да се признае значението на малките и средните градове, чието въздействие е особено важно за регионалното развитие. Европа се характеризира както с голяма гъстота на градовете, така и с голям брой малки и средни градове, чиито преимущества трябва да се отчитат от икономическа, социална и културна гледна точка.

(4)

В стратегията „Европа 2020“ се предлагат три взаимно утвърждаващи се приоритета за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж (2). Устойчивото развитие на градовете може да допринесе значително за осъществяването на тези цели. Във водещата инициатива „Съюз за иновации“, изложена в Съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г. „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ — „Съюз за иновации“ (3), едно от потенциалните партньорства за иновации цели „интелигентни, удобни за живеене градове, съчетаващи енергийна ефективност, екологично чист транспорт и бърз интернет“. Градовете могат да допринесат за приобщаващия растеж, и по-специално в борбата срещу социалната поляризация и бедността, в предотвратяването на социалната изолация и в решаването на проблемите, произтичащи от застаряването на населението. Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване (4) служи за постигането на целта на ЕС до 2020 година числеността на бедното и социално изолирано население да бъде намалена с поне 20 милиона души. Тя ще спомогне да се идентифицират най-добрите практики и ще улеснява взаимната обмяна на опит между общините.

(5)

Налице е спешна необходимост от разширяване на базата от знания за интегрираното развитие на градовете в междудисциплинарните области на научните изследвания върху икономиката, обществото, мобилността и екологията, с оглед да се подпомогне воденето на политика, основана на факти.

(6)

Нужна е координация, за да се даде отговор на гореспоменатите предизвикателства, да се извлече полза от съществуващите възможности и да се изградят предпоставки за висококачествено сътрудничество в изследователската дейност с цел получаване на научни резултати в подкрепа на развитието на градските райони като сложна система от мрежи с висока взаимозависимост между съответните икономически, технологични, социални и екологични подсистеми и с дългосрочна перспектива за бъдещето.

(7)

По време на срещата от 26 май 2010 г. (5) Съветът за конкурентоспособност определи и обоснова пакет от потенциални инициативи за съвместно планиране (наричани по-долу „ИСП“), включително „Градската Европа — глобални предизвикателства за градовете, съвместни европейски решения“, като области, в които съвместното планиране на научни изследвания ще придаде значителна добавена стойност към разпокъсаните понастоящем усилия на държавите-членки и съществуващите инициативи на Съюза. В тази връзка той прие заключения, в които се признава необходимостта от подемане на инициатива за съвместно планиране в тази област, и прикани Комисията да даде своя принос за подготовката ѝ.

(8)

Държавите-членки потвърдиха чрез официални писма ангажимента си за участие в тази ИСП.

(9)

Съвместното планиране на научните изследвания, свързани с устойчивото развитие на градовете, ще даде възможност за съгласуване на изследванията и иновациите в тази област, което значително ще спомогне за изграждането на пълноценно функциониращо Европейско научноизследователско пространство (ЕНП) по отношение развитието на градовете и укрепването на челната позиция и конкурентоспособността на Европа в научноизследователската дейност в тази сфера.

(10)

Развитието на градовете е важна интердисциплинарна област в програмите на Съюза за финансиране на научни изследвания и иновации. Дейностите по тази ИСП трябва да бъдат тясно координирани с други свързани дейности в рамките на настоящите и бъдещи програми за финансиране и инициативите в сферата на научните изследвания и иновациите.

(11)

С оглед да се постигнат целите, поставени в настоящата препоръка, и да се избегне дублирането и припокриването, държавите-членки следва да си сътрудничат с Комисията, за да се гарантира координацията и да се осъществи полезно взаимодействие със съществуващите схеми за научни изследвания и иновации чрез проучване на свързаните с тях инициативи на Комисията, като например инициативата „Интелигентни градове и общини“.

(12)

За да може Комисията да докладва на Европейския парламент и на Съвета, държавите-членки следва да докладват редовно на Комисията относно напредъка, отбелязан по тази ИСП,

1.

Държавите-членки се насърчават да разработят и поддържат общо виждане относно начина, по който сътрудничеството и координацията в областта на научноизследователската дейност на равнището на Съюза може да допринесе за постигането на устойчиво развитие на градовете във всичките му форми (6).

2.

Държавите-членки се насърчават да разработят обща програма за стратегически научни изследвания, определяща средно- и дългосрочните потребности от научни изследвания и цели в областта на развитието на градовете в контекста на нарастващата глобализация. Програмата за стратегически научни изследвания следва да съдържа план за изпълнение със заложени в него приоритети и срокове, както и уточнение на действията, инструментите и ресурсите, необходими за осъществяването му.

3.

Държавите-членки се насърчават да включат следните мерки в програмата за стратегически научни изследвания и в плана за изпълнението:

4.

Държавите-членки се насърчават да поддържат и да продължават да развиват ефикасна обща управленска структура в областта на научните изследвания по проблеми, свързани с развитието на градовете, с пълномощия за определяне на общи условия, правила и процедури за сътрудничество и координация, както и за надзор на изпълнението на програмата за стратегически изследвания.

5.

Държавите-членки се насърчават да изпълняват съвместно програмата за стратегически изследвания посредством националните си програми за научноизследователска дейност в съответствие с насоките за рамковите условия за съвместно планиране, изготвени в Съвета от групата на високо равнище по въпросите на съвместното планиране (7).

6.

Държавите-членки се насърчават да сътрудничат на Комисията с оглед проучване на сходни инициативи на Комисията в помощ на държавите-членки при изготвянето и изпълнението на програмата за стратегически научни изследвания и за координиране на ИСП с други инициативи на Съюза в тази област, като например НИРД, финансирана по програми за подпомагане на научноизследователска дейност и иновации, особено в областта на социално-икономическите и хуманитарните науки, транспорта, енергетиката, опазването на околната среда, информационните и комуникационните технологии, сигурността, здравеопазването, както и други инициативи за научноизследователска дейност и иновации, като например подобни ИСП, общности за знания и иновации на Европейския институт за иновации и технологии и европейски технологични платформи.

7.

Държавите-членки се насърчават да поддържат тесни връзки със Стратегическия форум за международно научно и технологично сътрудничество (SFIC) (8) в процеса на разработване и изпълнение на евентуално международно измерение на стратегическия план за научни изследвания, както и да осигурят съгласуване с инициативите на SFIC с трети държави и по отношение на тях.

8.

Държавите-членки се насърчават да докладват за постигнатия напредък по тази инициатива за съвместно планиране чрез редовни годишни доклади до Комисията.