16.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 210/5

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и конкурентоспособността на Европа.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическата политика на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиката на държавите-членки по заетостта (2), като заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха призовани да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет одобри приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Съветът поиска от държавите-членки да превърнат тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или програми за конвергенция и в националните програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите задължения достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или програмите им за конвергенция и в националните програми за реформи.

(6)

На 29 април 2011 г. Люксембург представи актуализираната си програма за стабилност за 2011 г., обхващаща периода 2011—2014 г., както и своята национална програма за реформи за 2011 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(7)

Като се отчита изключителните тегло на финансовия сектор в икономиката, Люксембург е издържал на финансова и икономическа криза сравнително добре. След реален спад на БВП с 3,6 % през 2009 г., икономиката се възстанови бързо през 2010 г. БВП се увеличи с около 3,5 %, което беше ускорено чрез увеличението на публичните разходи, за което беше взето решение от правителството, като част от Европейския план за икономическо възстановяване, и чрез силно увеличение на нетния износ. Заетостта остана устойчива, отчасти поради значително прибягване до схеми за работа на съкратено работно време, насърчавани от властите. Безработица започна да нараства от началото на 2008 г., и като цяло се задържа на ниво от около 6 %, ниво, което е историческо високо за Люксембург. Въпреки рецесията, публичните финанси в Люксембург са сравнително стабилни (дефицит от 1,7 % и брутен дълг от 18,4 % през 2010 г.), благодарение на много благоприятна стартова позиция.

(8)

Въз основа на оценката на актуализираната програма за стабилност съгласно Регламент (ЕО) № 1466/97, Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий, който стои в основата на бюджетните прогнози, е леко предпазлив, ако се съпостави с прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2011 г. Според програмата за стабилност целта за 2011 г. е дефицит от 1 %, което е в съответствие с прогнозата на службите на Комисията, направена през пролетта. Програмата за стабилнст при сценарий, основан на непроменена политика, предвижда влошаване на номиналния дефицит през 2012 г. до 1,5 % от БВП, преди постепенното му подобряване отново до 0,8 % от БВП през 2014 г. Прогнозата на службите на Комисията е малко по-оптимистичен, като предвижда дефицит в размер на 1,1 % от БВП през 2012 г., въз основа на по-благоприятен макроикономически сценарий и на по-бавно нарастване на разходите. В програмата за стабилност не се предвижда постигането на средносрочната цел, която е определена като структурен излишък в размер на 0,5 % от БВП в рамките на програмния период 2011—2014 г. Обратно на това структурното салдо (преизчислено от службите на Комисията въз основа на информацията в програмата за стабилност, следвайки общоприетата методология) се очаква да се влошава постепенно, нараствайки от 0,3 % излишък през 2011 г. до дефицит от 0,8 % през 2014 г.

(9)

При прогноза за стабилен растеж на БВП, публичните финанси на Люксембург могат да се възползват от допълнително подобрение на структурния баланс с оглед постигането на средносрочната цел още през 2012 г. Това би осигурило предпазен марж на Люксембург при възможен бъдещ икономически спад, и би помогнало за подобряване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Освен това, в светлината на очакваното въздействие на неявните задължения, свързани със застаряването на населението, държавата би се възползвала от по-амбициозна средносрочна цел.

(10)

Съгласно последната оценка на Комисията, рисковете по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са средни. Увеличението в свързаните със застаряването публични разходи през следващите десетилетия в Люксембург се очаква да бъде най-голямото в ЕС. Краткосрочно финансиране на пенсионната система в момента е подкрепено с нисък коефициент на зависимост при старите хора и зависи отчасти от вноските, плащани от относително младия сегмент на трансграничните работници. В бъдеще и двата фактора ще се проявяват с обратна сила и пенсионните разходи се очаква да се увеличат значително. Въпреки че правителството акумулира значителни активи и пенсионните резерви продължават да растат, това няма да е достатъчно, за да се гарантира устойчивостта на системата. Освен това нивото на заетостта на по-старите работници (на възраст 55—64 години) е 38,2 % (2009 г.) и е сред най-ниските в ЕС (средната стойност за ЕС е: 46 %). Докато законно определената възраст за пенсиониране по принцип е 65 години, пенсионната система на Люксембург често позволява по-ранно пенсиониране без на практика намаляване нивото на пенсиите, което, освен това, е сравнително високо. В резултат средната възраст за оттегляне от пазара на труда е 59,4 години, което влияе върху разходите за пенсионната система. В плановете на правителството за пенсионна реформа се предвижда нов модел, насочен към задържане на заетия персонал на работа по-дълго на доброволна основа. Това би подобрило коефициента на зависимост на пенсионната система. Въпреки това, този механизъм ще се отнася само за нови пенсионери и се прилага само за периода от кариерата, който е след влизането в сила на реформата, така че би имал пълен ефект едва след 40 години.

(11)

Конкурентоспособността относно цените и разходите на Люксембург значително са се влошили от началото на последното десетилетие. Това се дължи на развитията както при заплатите, така и в производството. За периода 2000—2010 г. разходите за единица труд се повишиха около един и половина пъти по-бързо в Люксембург, отколкото средно за ЕС-15, и повече от пет пъти по-бързо, отколкото в Германия. Предвид споразумението между правителството и профсъюзите за отлагане от пролетта до октомври 2011 г. на прилагането на механизма за автоматичната индексация на заплатите, съществува значително ограничаване на реалния растеж на заплатите през 2011 г. Все още предстои да бъде прието решение относно следващия праг. Предвид настоящата прогноза за инфлацията следващото автоматично индексиране може да настъпи още през пролетта на 2012 г., като по този начин бъде обезсмислени предишните придобивки по отношение на конкурентоспособността относно разходите.

(12)

Въпреки исторически високия растеж на заетостта, нивото на заетост на местното население е по-ниско, отколкото е средното ниво за ЕС, особено в двата края на възрастови спектър. Създаването на работни места през последните години главно е облагодетелствало чуждестранните жители. Въпреки че ръстът на безработицата от 2008 г. насам е свързан с рецесията, той има в нарастваща степен структурен характер, илюстриран от факта, че по време на годините на растежа преди кризата заетостта трябваше да нараства с около 4 % годишно, за да се получи незначителен спад на безработицата. Безработицата сред младите хора е с относително високо ниво (16,1 % през 2010 г.) в сравнение с 6 % за цялото население в трудоспособна възраст. Нивото на безработицата зависи до голяма степен от нивото на образование. Младите местни жители са изправени пред силна конкуренция за наличните работни места в лицето на чуждестранни лица, които често са със същата, или дори по-висока квалификация.

(13)

Правителството начерта редица ангажименти в контекста на пакта „Евро плюс“. Тези ангажименти се отнасят до четирите области на пакта. Що се отнася до фискалната сфера, правителството одобри характеристиките на пенсионната реформа и се ангажира да финализира реформата до края на 2011 г. С цел укрепване на финансовата стабилност мерките са съсредоточени върху засилване на устойчивостта на финансовия сектор посредством регулиране и надзор на европейско и международно равнище, и продължаването на усилията да се диверсифицира структурата на люксембургската икономика. Мерките за заетост се съсредоточат върху повишаване на ефикасността на активните политики по заетостта (реформа на „Administration de l' emploi“) и върху стимулиране на ученето през целия живот в частния сектор чрез по-висок процент на съфинансиране от държавата. Мерките за засилване на конкуренцията включват отлагане на индексирането на заплатите от пролетта на 2011 г. (което се подразбира от автоматичната система за индексиране) за октомври 2011 г. и ангажимент за договаряне със социалните партньори на подобен ангажимент за подобно отлагане за 2012 г. Освен това правителството се ангажира да подобри бизнес средата чрез административно опростяване и по-добра инфраструктура. Те са в съответствие с по-широкия дневен ред за реформи, очертани в националните програми за реформи и за стабилност, и са за справяне с предизвикателствата в областта на пенсионната система, конкурентоспособността, заетостта (особено сред младите и по-възрастните работници) и финансовия сектор. Въпреки това, при някои от предложените реформи липсват подробности. Ангажиментите по пакта „Евро плюс“ са оценени и взети предвид в препоръките.

(14)

Комисията направи оценка на програмата за стабилност и националната програма за реформи, включително ангажиментите на Люксембург по пакта „Евро плюс“. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Люксембург, но също така и степента, в която те спазват правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите-членки. В тази светлина Комисията счита, че едно по-амбициозно намаление на дефицита през 2011 г. би било възможно с оглед на благоприятната макроикономическа перспектива, както и че едно по-голямо фискално усилие би позволило на Люксембург да постигне средносрочната цел през 2012 г. Трябва да бъдат предприети също така допълнителни стъпки за реформиране на пенсионната система и за насърчаване на активното остаряване, за засилване на конкурентоспособността и за подпомагане намирането на работа от младите хора.

(15)

В контекста на настоящата оценка Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Люксембург за 2011 г. и становището му (3) е отразено по-специално в препоръки 1 и 2 по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Люксембург,

1.

Да се възползва от подобряващите се циклични условия, за да увеличи фискалното усилие и да използва неочаквани допълнителни приходи с оглед по-нататъшно намаляване на номиналния дефицит и постигане на средносрочната цел през 2012 г.;

2.

Да предложи и приложи широко реформиране на пенсионната система, за да се гарантира дългосрочната ѝ устойчивост, като се започне с мерки, които ще увеличат степента на участие на по-възрастните работници, по-специално чрез разубеждаване на хората за ранно пенсиониране. С оглед на повишаването на действителната възраст за пенсиониране биха могли да се предвидят мерки, които да свързват законово определената възраст за пенсиониране с продължителността на живота.

3.

Да предприеме стъпки за реформа, след консултации със социалните партньори и в съответствие с националните практики, на системата за договаряне и индексиране на заплатите, за да се гарантира, че техният ръст отразява по-добре промените в производителността на труда и в конкурентоспособността.

4.

Да предприеме стъпки за намаляване на безработицата сред младежите чрез засилване на мерките за обучение и образование, насочени към осигуряването на по-добро съответствие между квалификациите на младите хора и търсенето на работна ръка.