26.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/3

1.

Трябва ли член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент Дъблин II (1) — според който дадена държава членка има право да разгледа подадена до нея молба за убежище, за вземането на решение по която съгласно член 3, параграф 1 от регламента е компетентна друга държава членка (наричана по-нататък: „компетентната държава членка“), като се отклони от посочената компетентност (т.нар. поемане на отговорност) — да се тълкува в смисъл, че задължението на държавата членка да упражни предоставеното ѝ с тази разпоредба право в полза на търсещия убежище може да възникне не поради съображения, свързани с личността на търсещия убежище или с други особености на конкретния случай, а от такива, които са следствие от положението в компетентната държава, застрашаващо основните права на търсещия убежище по Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)?

2.

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Предоставя ли съществени основания за възникване на задължение за държава членка да поеме отговорност положението в компетентната държава членка с оглед защитата на основните човешки права по член 3, параграф 1, член 4, член 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата и в случаите, когато за неопределен период от време компетентната държава членка в значителна степен не е изпълнявала едно и/или няколко от изискванията, установени с Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (ОВ L 31, стр. 18, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19 том 6, стр. 48) и с Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, стр. 13, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том, стр. 242)?

3.

При отрицателен отговор на втория въпрос:

Задължена ли е държава членка да упражни правото по член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент Дъблин II предвид посочените по-горе гаранции по Хартата във всички случаи когато в компетентната държава съществуват сериозни проблеми, принципно поставящи под въпрос процесуалните гаранции или застрашаващи съществуването или телесната неприкосновеност на търсещия убежище?

4.

При утвърдителен отговор на втория или третия въпрос:

Възниква ли от задължението за държава членка да упражни правото по член 3, параграф 2, първо изречение от Регламент Дъблин II субективно изпълняемо право на търсещия убежище да иска от тази държава членка да поеме отговорност?