(1)

С решение от 18 ноември 2009 г. Комисията одобри капиталово вливане на стойност 10 млрд. EUR (ценни книжа от първи ред), допълнителна помощ на стойност от приблизително 2 млрд. EUR в резултат на изменение в условията за изплащане на тези ценни книжа, защита за обезценени активи, която се отнася за портфейл с неиздължено салдо от около 30 млрд. EUR и гаранции за ликвидност в полза на ING по дело C 10/09 (наричано по-нататък „решението за ING“ или „решението от 18 ноември 2009 г.“) (1).

(2)

В третото тире на съображение 88 на решението за ING се съдържа следният ангажимент от страна на Нидерландия по отношение на обратното изкупуване на ценни книжа от първи и втори ред: „В бъдеще всеки случай на покупка на капитал от втори ред и хибриди от първи ред ще бъде представян поотделно на Комисията за получаване на разрешение, за по-краткия период от следните: три години с начало датата на настоящото решение или до датата, на която ING напълно е изплатило основните ценни книжа от първи ред на Нидерландия (включително съответната натрупана лихва върху основни купони от първи ред и премийни такси за оттегляне).“

(3)

На 16 октомври 2010 г. Нидерландия предаде на Комисията писмо от ING, в което се иска разрешение за обратно изкупуване на няколко хибридни инструмента с първа дата на изкупуване на групов хибриден инструмент от първи ред с лихвен процент от 8,439 % на стойност 1,5 млрд. USD (наричан по-нататък „ГХИ1“) на 31 декември 2010 г.

(4)

На 27 октомври 2010 г. Комисията уведоми Нидерландия, че въз основа на решението за ING на този етап тя не вижда причина да разреши изкупуването на ГХИ1. Комисията поиска Нидерландия да предостави нов актуализиран график за изплащането на ценните книжа от първи ред.

(5)

На 5 ноември 2010 г. нидерландските органи предадоха второ писмо от ING, в което се изисква решение на Комисията по искането ѝ за разрешение на изкупуването на ГХИ1.

(6)

На 9 ноември 2010 г. Комисията изпрати на Нидерландия напомняне по отношение на графика за изплащане на капитала от първи ред. До настоящия момент на Комисията не е предоставен официален график.

(7)

На 16 ноември 2010 г. Нидерландия поиска от Комисията официално разрешение. На 18 ноември 2010 г. Нидерландия уведоми Комисията по електронната поща, че подкрепя искането на ING за разрешаване на изкупуването на ГХИ1.

(8)

Нидерландия уведоми Комисията, че поради неотложния характер на искането по изключение са съгласни това решение по отношение на изкупуването на хибрида ГХИ1 да бъде прието на английски език.

(9)

ING включва ING Groep N.V. (наричано по-нататък „ING“), холдинговото дружество майка, което контролира 100 % от ING Bank N.V., ING Verzekeringen N.V. и две подхолдингови компании, които контролират съответно банкови и застрахователни филиали. В края на 2009 г. балансът на групата възлиза на общо 1,164 млрд. EUR.

(10)

За да възвърне inter alia своята дългосрочна жизнеспособност, на ING са предоставени мерките, посочени в точка 1. Тези мерки бяха одобрени от Комисията в решението за ING, предмет на няколко ангажимента, поети от страна на нидерландската държава. В тези ангажименти се включваше намерението на ING да продаде цялото дружество ING Verzekeringen N.V. най-късно до края на 2013 г. (съображение 82) и да спазва определени гаранции за поведение, в това число да иска одобрение от Комисията преди покупката на хибридни капиталови инструменти (трето тире от съображение 88). Тези гаранции за поведение са в сила три години или докато ING изплати ценните книжа от 1 ред, в зависимост от това кое от тези две събития е с по-ранна дата.

(11)

В съображение 76 от решението за ING е представен графикът за изплащането на ценните книжа от първи ред при основния сценарий в съответствие с финансовите предвиждания в одобрения план за преструктуриране. Впоследствие ING направи публични изказвания, които пораждат съмнения в тези планове (2).

(12)

През декември 2000 г. ING Holding емитира ГХИ1 на стойност 1,5 млрд. USD с първа дата на изкупуване на 31 декември 2010 г. След тази дата е възможно обратно изкупуване на всяко тримесечие. Инструментът носи полугодишен купон от 8,439 % годишно. След първата дата за изкупуване купонът ще бъде променен в тримесечен купон в размер на тримесечен Libor (3) плюс 3,6 % годишно. За да изкупи инструмента, ING трябва да обяви обратното изкупуване 30 до 60 дни преди датата на изкупуване.

(13)

ГХИ1, емитиран от ING Holding, бе поставен на същото ниво като ING Insurance (INGV) чрез съответен инструмент от първи ред. ГХИ1 не е обвързан с право на глас.

(14)

Когато ING се свърза с Комисията за първи път, за да обсъди изкупуването на хибридите на 22 юли 2010 г., ГХИ1 се търгуваше на около 85 % от стойността си. С наближаването на датата на обратното изкупуване обаче и поради очакванията на пазара инструментът да бъде изкупен, неговата цена достигна близо 100 %.

(15)

В електронното писмо от 18 ноември 2010 г. Нидерландия обоснова своето уведомление с позоваване на изразените от ING намерения, според които „към момента са налице добри изгледи ING скоро да изплати в брой първи транш от основния капитал от първи ред.“ Времевата рамка за това обявено изплащане обаче не беше уточнено.

(16)

В подкрепа на изкупуването Нидерландия обясни, че всяко желание за споделяне на тежестта от инвеститорите в ГХИ1, при което те биха приели цена, която е значително под стойността му, вече не би било реалистично, като се има предвид настоящата пазарна цена от 96—98 цента на 1 долар, от което следва, че тръжна оферта за обратно изкупуване вече не би била реалистична от икономическа гледна точка. Затова изкупуване в брой би бил единственият вариант, с който ING разполага, за да отпише хибрида от своите сметки.

(17)

Освен това неизкупуването би изпратило негативен сигнал до пазара и липсата на изкупуване би дала да се предположи, че (независимо от причината) ING не е в състояние да управлява ефективно своя капитал в съответствие с пазарните практики и очаквания, което би затруднило ING при емитирането на подобни инструменти в бъдеще. В това отношение се твърди също, че неизкупуването би повишило разходите за финансиране на ING и би намалило нейните печалби, и по този начин и средствата, с които тя разполага за изкупуване на ценните книжа от първи ред.

(18)

Въпросният ГХИ1 е с първа дата на изкупуване 31 декември 2010 г. с нарастване до Libor плюс 3,6 % вместо сегашния лихвен процент от 8,439 %. Макар това да доведе до по-ниско лихвено плащане по ГХИ1 поради настоящите ниски проценти LIBOR, според ING тя е направила суап на фиксирания купон от 8,439 % с Libor плюс 2 % — равнище под това, което ще трябва да се изплати по купона след нарастването. Освен това се твърди, че процентите LIBOR са плаващи и следователно са несигурни. Затова се изтъква, че подходящата мярка би била как пазарът оценява този разход чрез суаповата крива и тази премия ще нарасне със 156 базисни пункта.

(19)

Макар че предложените в „Базел III“ промени ще ограничат стойността на ГХИ1 за капиталови цели, ГХИ1 вече не би се разглеждал като капитал от първи ред съгласно изменените насоки на Комитета на европейските органи за банков надзор (CEBS) за капитала от първи ред, които следва да бъдат изпълнени и приложени от националните регулатори до 31 декември 2010 г. Прави се предложение за съществуващата структура да бъде приложен принципът на завареното положение, но се очаква този принцип да бъде допустим само до 1 януари 2013 г. Следователно на практика още тази перспектива би направила ГХИ1 излишен от капиталова гледна точка, тъй като той не предлага капиталов буфер на базата на действащо предприятие.

(20)

В допълнение неизкупуване на хибрида би предполагало продължаваща връзка между холдинга/групата или банката и INGV чрез продължаващи лихвени плащания по настоящия инструмент на групата. Такива продължаващи връзки биха попречили на продажбата на застрахователния бизнес на ING. Твърди се, че продажбата на INGV би довело до излишък на хибриден капитал от първи ред на равнището на групата/холдинга.

(21)

По отношение на правното основание за настоящото решение следва да се отбележи, че въпросът за разрешаване на изкупуване на ГХИ1 възниква в контекста на изпълнението на решението за ING. В резултат на ангажиментите, поети от нидерландската държава, решението за ING не допуска изкупуването на хибридни капиталови инструменти, освен ако то не е одобрено от Комисията (ex ante забрана за изкупуване). Следователно това решение не изключва разрешаването на изкупуване на по-късен етап, ако бъдат представени нови факти или аргументи в подкрепа на подобно изкупуване. Така настоящото решение ще направи по-конкретно изпълнението на решението за ING.

(22)

Настоящото мониторингово решение е решение sui generis. Макар в Регламент (ЕО) № 659/1999 това да не е предвидено, в съображение 88 от решението от 18 ноември 2009 г. се предвижда процедура за одобрение, в рамките на която държавата-членка може да поиска разрешение от Комисията ING да изкупува хибридни инструменти. Понеже Нидерландия представи такова искане, Комисията трябва да оцени дали предложеното изкупуване следва да бъде разрешено.

(23)

По отношение на обхвата на оценката всяко обратно изкупуване на хибриди следва да бъде оценено от гледна точка на принципите, посочени в съобщението за преструктуриране (4), в точка 22 на което се съдържа изискването помощта да бъде ограничена до необходимия минимум и банката и притежателите на капитала му следва да допринесат за преструктурирането възможно най-много със собствените си ресурси. Такова споделяне на тежестта е необходимо, за да се гарантира, че оздравените банки носят съответната отговорност за последиците от своето поведение в миналото, и да се създадат съответните стимули за поведението им в бъдещото, като по този начин се избегне моралният риск.

(24)

Комисията отбелязва, че упражняването на опциите за обратно изкупуване на капиталови инструменти от първи и втори ред означава изтичане на капитал от банката към притежателите на хибриден капитал и защитава последните от излагане на присъщия риск на тяхната инвестиция. Подобен ефект може да представлява проблем преди възстановяването на държавната помощ и е въпрос, при който следва да бъде оценено споделянето на тежестта (5). Затова забраната за обратно изкупуване от банките на собствените им акции в точка 26 от съобщението за преструктуриране трябва да се разбира като отнасящо се до всички капиталови инструменти на банките, в това число и капиталовите инструменти от първи и втори ред, доколкото тези капиталови инструменти не задоволяват по-общите изисквания за споделяне на тежестта.

(25)

Това заключение е основата за принципната забрана за обратно изкупуване, като съществува възможност за разрешение на такова изкупуване, както се посочва в съображение 88 от решението за ING и което е потвърдено в съображение 138 от него, където Комисията счете неразрешеното изкупуване на капиталови инструменти преди приемането на решението за ING за утежняващ фактор при анализа на обхвата на мерките за ограничаване на нарушаването на конкуренцията. Този подход съответства също и на установената практика на Комисията по отношение на временните забрани за изкупуване на капиталови инструменти — освен в случаите, когато изкупуването на тези инструменти е законово изискване. Тази практика беше приложена в делата относно Bank of Ireland, Lloyds, RBS и ABN Amro/Fortis (6).

(26)

На основата на предоставената ѝ информация Комисията не вижда основания да промени оценката си, дадена в решението за ING, и да разреши обратно изкупуване на ГХИ1. Поради изложените по-долу причини Комисията смята, че предложеното обратно изкупуване не осигурява споделяне на тежестта и не гарантира, че за ING ще останат достатъчно стимули да изплати ценните книжа от първи ред.

(27)

Първо, Комисията отбеляза, че ING възнамерява да изкупи ГХИ1 по номинална стойност, което означава, че няма споделяне на тежестта от страна на инвеститорите в хибрида. Тази оценка се споделя и от нидерландската държава в позицията, представена на Комисията на 5 ноември 2010 г., където се посочва, че всяко намерение да бъде споделена тежестта вече не е реалистично с оглед на настоящата пазарна цена на инструментите. В това отношение Комисията отбеляза обаче, че фактът, че инструментите се търгуват много близко до номиналната им стойност (т.е. 100 %), се дължи на пазарно очакване, че инструментите ще бъдат изкупени на 100 % от стойността им на 31 декември 2010 г. Следователно настоящата пазарна цена на ГХИ1 не отразява присъщата стойност на капиталовия инструмент.

(28)

Позицията на Комисията относно споделянето на тежестта не е разколебана от аргумента, че при неизкупуване на ГХИ1 на пазара ще бъде изпратен негативен сигнал. Комисията отбелязва в това отношение, че пазарът е запознат с концепцията за споделяне на тежестта, което е изискване в рамките на правилата за държавните помощи на ЕС. Тази концепция е била обсъдена от кредитните агенции (7) и затова рационално действащ инвеститор следва да е в състояние да прави разлика между неизкупуване на инструмент поради присъщата слабост на финансовата институция и неизкупуване поради липса на одобрение от Комисията с цел да осигури споделяне на тежестта. Затова Комисията не приема, че неизкупуването на ГХИ1 поради тези причини би довело до значително нарастване на разходите за финансиране за ING в дългосрочен план.

(29)

В допълнение към това степента на предполагаемото нарастване на разходите за финансиране не е такава, че да засегне финансовото състояние на ING и способността ѝ да се изплати на държавата. Освен това по-висока капиталова основа всъщност би намалила общите разходи за финансиране на ING, тъй като би могла, ceteris paribus, да увеличи предполагаемата кредитоспособност на компанията.

(30)

Аргументът, че инвеститорите ще сметнат, че ING не е в състояние да управлява своя капитал, ако инструментът ГХИ1 не бъде изкупен, не е убедителен, тъй като в миналото други големи финансови групи, като например Deutsche Bank през декември 2008 г. или по-малката банка Credito Valtellinese през април 2008 г. са взели решения да не изкупуват хибридни инструменти без да пораждат подобни безпокойства.

(31)

Трето, на Комисията не бяха предоставени достатъчни доказателства, че изкупуването на ГХТ1 не засяга графика за изплащане на ценните книжа от първи ред. По този въпрос Комисията отбелязва, че нейните искания за допълнителна информация относно този график (вж. точки 4 и 6) не са били достатъчно добре задоволени. Комисията не е получила отговор от нидерландските органи и намерението за изплащане, изразено от ING пред Нидерландия (вж. точка 15), не е подробно и остава неясно.

(32)

Необходимостта ING да поиска разрешение за обратното изкупуване на хибридните капиталови инструменти за нея е главен стимул да изплати ценните книжа от първи ред във възможно най-кратки срокове и по този начин гарантира, че помощта е ограничена до необходимия минимум. Ако ING получи разрешение да изкупи своите хибриди един по един (както е посочено в точка 3), нейните стимули да се разплати с държавата биха намалявали прогресивно и съществено. Този фактор е особено важен с оглед на това, че след направени в публичното пространство коментари от генералния директор на ING Комисията започна да се съмнява, че ING ще спази планирания в плана за преструктуриране график за изплащане на държавния капитал, и исканията за информация по този въпрос, изпратени от Комисията, все още не са получили отговор.

(33)

Освен това, след направения по-горе извод Комисията не вижда основания за останалите аргументи в полза на разрешаване на изкупуване на ГХИ1. Първо, по отношение на нарастването на купона Комисията отбелязва, че в абсолютна стойност купонът ще намалее, като се имат предвид сегашните равнища на Libor. Комисията не е убедена от аргументите, че намаляването на купона не е от значение с оглед на съществуващите условия за хеджиране на лихвените проценти на ING, тъй като тези условия представляват част от решенията на ING относно управлението на активите и пасивите и не засягат оценката на споделянето на тежестта от частните притежатели на хибриден капитал на ING. Освен това съществуването на механизма за суап, без значение дали той е бил преустановен или продължава да съществува, не е от значение за оценката на разходите за пропуснати ползи за ING при обратно изкупуване в настоящата пазарна среда.

(34)

Второ, що се отнася до регулаторните промени, които засягат ГХИ1, Комисията признава аргумента на Нидерландия, че най-късно на 1 януари 2013 г. инструментът ще престане да бъде от интерес от гледна точка на регулаторния капитал. Въпреки това, тъй като изискването, произтичащо от ангажимента на нидерландската държава, според който преди изкупуването на всеки хибриден инструмент е нужно разрешение на Комисията, ще загуби валидността си най-късно три години след приемането на решението за ING, ING ще може без проблем да изкупи инструмента преди тази дата.

(35)

По отношение на въвеждането на новите насоки на Комитета на европейските органи за банков надзор (CEBS) от нидерландския регулатор Комисията отбелязва, че, първо, на този етап не е ясно дали ГХТ1 е допустим за прилагането на принципа на историческите разходи. Освен това Комисията отбелязва, че не е сигурна датата за прилагането на новите насоки. Комисията счита, че с оглед на неяснотата по отношение на въздействието на предстоящото регулиране в момента не съществуват основания да се счита, че инструментът не заслужава внимание.

(36)

Макар Комисията да вижда логика в аргумента, че неизкупуването на ГХТ1 би затруднило емитирането от ING на подобен инструмент в бъдеще, тя смята, че полезността от емитирането на подобни инструменти ще намалее с оглед на регулаторните промени, според които се предвижда през следващите години инструментът вече да не бъде признаван като инструмент от първи ред. Следователно Комисията не може да приеме този аргумент като основание за разрешаване на предложеното изкупуване.

(37)

Освен това се твърди, че неизкупуването ще доведе до излишък на капитал на равнището на групата/холдинга след продажбата на застрахователния бизнес на ING (8). В това отношение Комисията отбелязва, че до момента такава продажба не се е състояла.

(38)

Накрая, Комисията не е убедена от аргумента, че ако не бъде изкупен хибридът ще представлява „продължаваща връзка“ между застрахователния бизнес на ING, който ще бъде продаден, и ING Group, и че тази връзка би застрашила продажбата на ING Insurance. Комисията отбелязва, че хибридите не са свързани с права на глас. Затова ING Group не може да упражнява никакво влияние върху ING Insurance чрез притежанието на хибридите. Следователно Комисията не смята, че неизкупеният ГХИ1 би представлявал подобна връзка.

(39)

Поради причините, изложени по-горе, Комисията не намира основания да промени направената от нея предишна оценка в решението от 18 ноември 2009 г. и следователно тя не разрешава изкупуване на хибрида ГХИ1 при сегашните условия.