29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/22

—

насърчава Европейската комисия и държавите-членки да вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че местните и регионалните власти са включени пълноценно и ефективно в управлението на инициативите, свързани с ЕНП;

—

счита, че проекти в областта на информационните и комуникационни технологии, обхващащи етапите от НИРД до практическото внедряване, имат потенциала да създадат съществени социално-икономически изгоди за свързаните с тях градове и региони;

—

призовава Комисията и държавите-членки активно да насърчават участието на местните и регионалните власти на различните етапи от процесите на НИРД, както и използването на иновациите на ИКТ в публичния сектор, по-специално чрез насърчаване на най-добрите европейски практики и предоставяне на съвети и методологически препоръки;

—

изрично подчертава особеното значение на сектора на услугите за оползотворяване на предимствата на ИКТ, тъй като сектори като търговията на едро и дребно, финансовите и бизнес услугите са сред най-важните инвеститори в ИКТ.

1.

посочва, че информационните и комуникационни технологии, които са в основата на едно отворено към всички информационно общество, следва да удовлетворяват потребностите на всички граждани, включително на онези, за които съществува риск от социално изключване. В тази връзка КР последователно призовава за инвестиции в научните изследвания на местно, регионално, национално и европейско равнище, за да се осигури растеж и да се насърчи създаването на нови предприятия и смята, че използването на ИКТ за иновации може да е отговор на основните социално-икономически предизвикателства;

2.

насърчава Европейската комисия и държавите-членки да вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че местните и регионалните власти са включени пълноценно и ефективно в управлението на инициативите, свързани с ЕНП. В областта на изследванията, свързани с ИКТ, значението на регионите изпъква особено ясно. Те са основните участници в разработването на стратегии за регионални научни изследвания и иновации; често те отговарят за научноизследователските организации; на тяхна територия са създадени университети и други научни институти, и насърчават благоприятна за иновациите среда. Освен това редица регионални правителства и администрации имат законодателни правомощия и управляват собствен бюджет за научни изследвания;

3.

отбелязва, че насърчаването на електронното приобщаване, в смисъла на едно приобщаващо, социално справедливо и справедливо от регионална гледна точка информационно общество, което използва информационните и комуникационни технологии за увеличаване на конкурентоспособността и обогатяване на обществените услуги, беше определено от КР като основна цел в рамките на обновената Лисабонска стратегия на ЕС;

4.

изтъква, че местните и регионалните власти са сред главните адресати на предложенията в рамките на инициативата i2010 за електронно приобщаване и могат да бъдат основни двигатели за нейното реализиране. Електронното приобщаване на местно и регионално равнище може да увеличи качеството на живот и да стимулира социално-икономическата активност на хората, като същевременно насърчава регионални и по-ефективни и персонализирани обществени услуги, а също и създаване на местни предприятия. Във връзка с това е необходимо местните и регионалните власти да бъдат партньори в процеса на включване на всички поколения от обществото в инициативите в областта на ИКТ, целящи животът им да стане по-лесен и по-удобен. За да осигури пълноценно използване на този потенциал, регионите разполагат с редица средства;

5.

приветства факта, че в това съобщение регионите и държавите-членки се признават за главни фактори за насърчаване на по-тясното сътрудничество между ползвателите и създателите на иновации в областта на ИКТ в различни сфери на правителството и администрациите, което следва да доведе до общи пътни карти за потребностите от обществени услуги, за удовлетворяването на които могат да помогнат ИКТ (1). КР вече изрази мнението си (2), че местните и регионалните власти трябва да участват в широкообхватно сътрудничество за подобряването на оперативната съвместимост в областта на публичната администрация и ефективността на доставянето на публични услуги;

6.

подкрепя заключението на Комисията, че успехът на усилията за улесняване на възникването на пазари за иновации и осигуряване на оперативна съвместимост и общи стандарти зависи от последователната подкрепа и участие на национални, регионални и местни органи, като тези усилия следва да бъдат допълнени от действия на регионално и местно равнище (3);

7.

приветства стремежа на Комисията за опростяване на процедурите и намаляване на административното бреме, за да може участието в действия на местно, национално и на равнище ЕС да стане по-привлекателно за иновативни предприятия, по-специално за местните МСП;

8.

счита, че проекти в областта на информационните и комуникационни технологии, обхващащи етапите от НИРД до практическото внедряване, имат потенциала да създадат съществени социално-икономически изгоди за свързаните с тях градове и региони. Подчертава, че ИКТ играят важна роля за изпълнението на Стратегията на ЕС за устойчиво развитие;

9.

застъпва се за това целият потенциал на Европа за разработване на услуги в областта на информационните и комуникационни технологии в публичния и в частния сектор да бъде използван напълно; и следователно ИКТ да бъдат използвани като средство за подобряване на услугите на местните и регионалните власти в области като здравеопазване, образование, създаване на работни места, обществен ред, сигурност и социални услуги. Подкрепата на ЕС за публично-частните партньорства между местни и регионални власти и МСП, разработващи ИКТ за публични услуги, могат да послужат като отличен крайъгълен камък за изграждане на умения и знания на местно равнище в ЕС;

10.

изтъква, че местните и регионалните власти могат и наистина играят водеща роля при използването на ИКТ за увеличаване на енергийната ефективност и за откриване на възможности на местно равнище за споделяне на най-добри технологични практики в областта на ИКТ, за идентифициране на партньорите за проекти и за разпределяне на средствата;

11.

призовава Комисията и държавите-членки активно да насърчават участието на местните и регионалните власти на различните етапи от процесите на НИРД, както и използването на иновациите на ИКТ в публичния сектор, по-специално чрез насърчаване на най-добрите европейски практики и предоставяне на съвети и методологически препоръки;

12.

изрично подчертава особеното значение на сектора на услугите за оползотворяване на предимствата на ИКТ, тъй като сектори като търговията на едро и дребно, финансовите и бизнес услугите са сред най-важните инвеститори в ИКТ (4);

13.

отбелязва, че ИКТ са се оказали ключови през последното десетилетие с потенциал да преобразят икономическата и социалната дейност и да допринесат за устойчивото развитие, както и за засилване на конкурентоспособността; въпреки това, политическите мерки за стимулиране на ИКТ няма, сами по себе си, да доведат до по-добри икономически резултати (5) и не могат да се осъществят без активната подкрепа и участие на местните и регионалните власти;

14.

подчертава необходимостта социалните партньори, МРВ и правителството да работят заедно, за да се гарантира, че ще се задвижи добродетелен цикъл от подобряване на работата на човешките ресурси, организационни промени, ИКТ и производителност, както и че ИКТ се разработват и използват ефективно. Политически мерки, целящи увеличаване на елементарната грамотност в областта на ИКТ, изграждане на умения за работа с ИКТ на високо ниво, насърчаване на ученето през целия живот в тази област и обогатяване на управленските умения и уменията за изграждане на мрежи, необходими за ефективното използване на ИКТ, са особено важни (6) и са част от основните правомощия на МРВ;

15.

като изразява пълно съгласие с твърдението, че мобилността на изследователите е основен фактор за превръщане на научноизследователската дейност в областта на ИКТ в по-ефективна и – в повечето случаи – и по-привлекателна кариера, Комитетът подчертава, че:

16.

посочва необходимостта от привличането на видни научни работници от страните извън Европа и затова изтъква значението на програмите за мобилност на ЕС, като програмата „Мария Кюри“ и приветства мерките, които бяха взети в някои региони в подкрепа на завръщането на научни работници (7);

17.

припомня заключенията на експертната група по ЕНП (8), отнасящи се до нарастващото значение на националните и регионалните участници в разработването на големи нови европейски инициативи, като ERA-NET, Eurostars, Европейския технологичен институт (ЕТИ) или съвместните технологии и клъстери;

18.

смята, че всички участници, ЕС, държавите-членки и регионите следва да проучат всички възможни средства за взаимно допълване на съществуващите политики и инструменти за сътрудничество и за създаване на механизми, които ще гарантират, че наличните програми за координация максимално подпомагат изследванията в областта на ИКТ (9). По-специално, както КР заяви в предишни становища (10), той призовава за координирано използване на 7 РП, структурните фондове и РПКИ, тъй като това е съществено за конкурентоспособността на ЕС и за ползотворното взаимодействие между сближаване, научни изследвания, висше образование и иновационна политика на национално и регионално равнище;

19.

отбелязва, че координирането на основни инструменти на ЕС като 7 РП, структурните фондове и РПКИ е не просто въпрос на политически намерения, но същевременно и предизвикателство по отношение на съгласуваността на политиките. Осигуряването на съгласуваност на политиките в случая с многостепенни програми и програми с участие на повече от една заинтересовани страни изисква създаване на ефективна многостепенна система на управление (11);

20.

посочва колко важно е регионите да използват оптимално инструментите за координация на 7РП. Това би им позволило да се борят за отлични постижения и би осигурило конкурентоспособността на техните системи за изследвания и иновации в европейски или международен план. Това включва подобряване на свързването в регионални мрежи на научни институти, университети, МСП и други важни участници; създаване на клъстери, регионални технологични платформи и полюси; подпомагане на регионалните участници за свързването им със сродни научноизследователски и иновационни проекти в ЕС и програми като ERA-Net и европейските технологични платформи (12);

21.

приветства възможността за по-широко признаване на ролята, която местните власти играят в процеса на подпомагане на изследванията в областта на ИКТ. Регионите и градовете могат да улеснят навлизането на пазара на нови продукти и да насърчават иновациите и научните изследвания чрез обществените поръчки в предпазарен стадий;

22.

подчертава, че МРВ могат също да насърчат търсенето на нови решения, основаващи се на ИКТ, като по този начин създадат нови пазари за европейски научни изследвания. Нещо повече, регионите и градовете могат също да приспособят своите инвестиции в НИРД, за да подпомогнат области с голямо въздействие, като съчетаят подобни усилия с вече съществуващите и нововъзникващи местни индустрии и клъстери и по този начин съдействат за справяне с икономическата рецесия и недостатъчните инвестиции в НИРД;

23.

посочва липсата като цяло на координация на действията в редица сектори, като тези на образованието, иновациите, научните изследвания, инвестициите и маркетинга на иновативни ИКТ-решения. В тази връзка концепцията за насочени към потребителите иновации може да служи като основен инструмент за подобрение, който се използва във все повече региони и градове в Европа и е доказал, че е основен двигател на инвестициите в НИРД и на навлизането на иновации на пазара; следователно, призовава тази концепция да заеме по-голямо място в съобщението на Европейската комисия;

24.

подчертава колко важно е НИРД и промишлената практика да бъдат тясно свързани и поради това настоява държавите-членки и Комисията да направят всичко възможно да насърчат бързия преход от научните изследвания към ежедневната търговска и обществена практика;

25.

подчертава, че процесът на изграждане на научноизследователски и иновационен потенциал за преместване на границите в ИКТ може да успее само с участието на градовете и регионалните власти. Поради тяхната физическа близост те са главните катализатори на знания и иновации в Европа. Нарастващ брой европейски региони превръщат научноизследователската дейност и иновациите в основен приоритет на общественото финансиране (13);

26.

посочва, че посредством програми за подкрепа и чрез условията на структурната и законодателната рамка в контекста на техните научноизследователски политики, регионите допринасят значително за създаване на европейска добавена стойност в областта на научноизследователската дейност, както и за оформянето на работещо Европейско научноизследователско пространство (14);

27.

посочва, че по отношение на стратегията, продължават да възникват мрежи и клъстерни инициативи, като подкрепата за тях също се променя с оглед на създаването на „възли“ от световна класа с връзка към глобалните мрежи за иновации; следователно, връзките и сътрудничеството между регионите както в съответните страни, така и между тях, стават все по-важни (15);

28.

привлича вниманието върху голямото значение на градовете и регионите за разработване на иновативна среда чрез местни политики за иновация, технологични центрове, бизнес инкубатори, научни паркове и рисков капитал (16);

29.

приветства предложената от Комисията стратегия за определяне и стартиране на „две или три смели нови приоритетни научноизследователски инициативи по бъдещите и нововъзникващите технологии (БНТ), които да привлекат съществени усилия от страна на мултидисциплинарната изследователска общност за осъществяването на фундаментални пробиви на границите на познанието в ИКТ“;

30.

признава, че съвместното планиране, ако е добре структурирано и управлявано, има потенциала да се превърне в механизъм, който е поне толкова важен, колкото и рамковата програма на ЕС в смисъл на поощряване на изследванията в областта на БНТ. С оглед да се използва напълно този потенциал, КР би искал отново да посочи нарастващата необходимост от по-добра координация на финансирането от публични и частни източници (17);

31.

подчертава, че ЕС и държавите-членки следва да проучват всички възможности за оптимизиране и увеличаване на взаимодействието между редицата съществуващи транснационални политически инструменти и механизми за сътрудничество, като ги приспособяват в съответствие с Европейското научноизследователско пространство (18);

32.

повтаря, че мрежи като ERA-Net, които координират регионалните и европейските научноизследователски програми, са доказали стойността си и следва да бъдат развивани и по-нататък (19), като успехът на ERA-Net е резултат от включването на широк кръг от заинтересовани страни, в това число местните и регионалните власти;

33.

призовава за допълнителни усилия за откритост и прозрачност на европейските технологични платформи, за да се гарантира участието на заинтересовани страни извън промишлеността и научноизследователската общност, като местните и регионалните власти, организациите на гражданското общество и МСП (20);

34.

счита, че регионите и местните власти играят важна роля в Европейското научноизследователско пространство (ЕНП), доколкото са в служба на местното представителство, доближават политиката в тази област до европейските граждани и са по-близо до ежедневните проблеми, които срещат заинтересованите страни. Поради това Комитетът е убеден, че регионите трябва да имат стратегическа роля в инициативите, които целят укрепване и разширяване на ЕНП, особено онези, свързани със създаване на стабилни изследователски центрове в новаторска среда и със сътрудничество в научноизследователски проекти (21);

35.

припомня предложенията на КР към Комисията и държавите-членки за подпомагане на регионалните и местните власти при кандидатстването за, изграждането и прилагането на съвременни научноизследователски инфраструктури, а именно:

36.

подчертава значението на регионалните и местните власти за насърчаването на съвместни научноизследователски програми, включително такива с участие на трети страни, тъй като МРВ са по-тясно свързани със специфичното местно състояние на науката, технологиите и икономиката, и следователно знаят кога има нужда от сътрудничество в области със стратегическо значение (24);

37.

счита, че въпросът за прилагане и финансиране на европейската пътна карта, която понастоящем съдържа 35 ключови проекта от европейски интерес, които да бъдат разработени през следващите 10-20 години (25), е важен етап от създаването на Европейското научноизследователско пространство;

38.

припомня, че критерият за отлични постижения е на преден план при прилагането на европейската пътна карта и вече настоя новите държави-членки непременно да бъдат включени активно в тази инициатива (26);

39.

подкрепя препоръките на експертната група на ЕНП (27), според които ESFRI следва да продължи да подобрява методологията си за оценяване на широкомащабни общоевропейски научноизследователски инфраструктури, особено с оглед на прозрачността на процедурите и участието на съответните заинтересовани страни;

40.

посочва необходимостта МРВ да бъдат включвани пълноценно в прилагането и преразглеждането на пътната карта за ESFRI, по-специално с оглед на необходимото определяне на приоритетни проекти и на координацията между пътната карта за ESFRI и подобни инициативи на национално и регионално равнище, като се интегрират физическите и виртуалните съоръжения;

41.

изтъква необходимостта възможно най-широка общественост да получава информация относно възможностите, които електронната наука предоставя, включително за създаване и популяризиране на обществени бази данни относно най-добрите практики в електронната наука, примери и налични изпитани решения, като се гарантира предоставянето на важната информация на всички официални езици на ЕС.