29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/16

—

посочва, че в редица случаи местните и регионалните власти са отговорни за включването на медийното образование в официалните образователни програми на всички равнища. Поради тази причина би следвало да бъде намерена подходящата процедура, която да подкрепя местните и регионалните власти да насърчават проектите, свързани с медийната грамотност;

—

подчертава, че в новата фаза на сътрудничеството в ЕС в областта на образованието, чието начало е поставено със стратегическата рамка, следва да се вземе предвид и областта на медийната грамотност;

—

трябва да бъдат разграничени ясно и по същество основните елементи на медийната грамотност, защото развитието им изисква стратегия, участници и собствени ресурси;

—

желае да подчертае, че би било добре също така да се приложи концепцията за приобщаване на потребителите към използването на медиите. Нарасналото зачитане на правата на потребителите е също от основно значение в областта на медиите.

Докладчик

:

г-н András SZALAY (HU/АЛДЕ), Общински съветник от Veszprém

1.

Комитетът на регионите приветства Европейската комисия за това, че обясни важността на образователната политика, както и нейните основни принципи и цели, произтичащи от определението за медийна грамотност (1). Комисията взе предвид и становището на КР, прието на пленарната му сесия, проведена на 8 и 9 октомври 2008 г. (2)

2.

Комитетът на регионите изразява надежда, че Европейската комисия ще продължи усилията си за последователно развитие на политиката в полза на медийната грамотност, чието начало беше поставено през 2007 г. Той я приканва при това да включи и становището на КР с оглед зачитането на принципа на субсидиарност и особеностите на местните и регионалните правомощия. КР призовава също така Комисията да продължи работата по изготвянето на плана за действие относно медийната грамотност в сътрудничество с другите институции на Европейския съюз, ЮНЕСКО и местните и регионалните власти. Във връзка с това следва да се има предвид, че:

3.

Ето защо Комитетът на регионите призовава за включването на медийната грамотност като девето ключово умение в референтната рамка за обучение през целия живот, в съответствие с Препоръка 2006/962/ЕО. Така, без да е необходимо да се отделят значителни ресурси на Общността за целта, подобна промяна на пакета от ключови умения ще помогне значително на органите, отговорни за официалното образование в държавите-членки и регионите да вземат необходимите решения за интегриране на медийното образование в учебните програми.

4.

Би било целесъобразно Европейската комисия да направи ясно разграничение между ученето чрез интернет – електронно обучение или e-Learning – и развитието на медийната грамотност, т.е. на критичния анализ на интернет като медия в онлайн среда. Следва да се уточни, че електронното обучение не е медийно образование и че уменията в областта на ИКТ и цифровата грамотност, от една страна, и медийната грамотност, от друга страна, са различни реалности. Медийната грамотност трябва да дава възможност на гражданите да играят активна роля за съхраняване на културното многообразие и идентичност на регионално и местно равнище (например като се създават нови възможности за изразяване на мнение, като се предоставя възможност на хората, живеещи в отдалечени райони и на малцинствата да се изразяват в местното публично пространство).

5.

КР желае да обърне внимание върху факта, че развитието на медийната грамотност в съчетание с адаптиране на училищните и извънучилищни методи за медийно образование, е от изключително значение за бъдещето на Европа. В рамките на това адаптиране следва също да се насърчава преподаването на нови комуникационни технологии, които са от ключово значение за социалната и професионалната интеграция.

6.

Развитието на медийната грамотност представлява основен елемент от защитата на непълнолетните лица и младежта и на човешкото достойнство в медиите. В действителност то насърчава отговорно използване на медиите, както и развитие на производството на съдържание към саморегулиране и съвместно регулиране (6). При все това повишаването на медийната грамотност може да бъде само допълнение както на контрола от страна на държавата и наднационалните институции, така и на правната защита на малолетните и непълнолетните (в медиите) в тази област. Тази грамотност дава възможност на гражданите да участват в дебата, свързан с отговорността на всички лица от обществото, насърчавайки по този начин появата на активно гражданско общество, осъзнаващо значението на медиите. Ето защо тя има ключово значение за европейската културна политика и активното участие на гражданите на ЕС и затова трябва да се привлече вниманието към европейската политика за медийно образование във всички държави-членки и на всички административни и политически равнища.

7.

Образователните програми за младежта, която живее в среда, в която доминират медиите, се нуждаят от качествено нов подход, който отчита различната социокултурна роля на медиите и на училището при предаването на информация и формирането на ценности. В концепцията за ролята на преподавателя трябва да бъде отчетено и че учениците се социализират несъзнателно в свят, където отговорите са на една ръка разстояние, а медиите по опростен начин са им предоставили тълкуване на всякакви въпроси. Развитието на основните умения трябва да включва и тълкуване на медийното съдържание, защото развитието на критично отношение засяга преди всичко представите, създавани от медиите и вкоренени още от детството, които определят подсъзнателно нашите разбирания за света.

8.

При прилагането на отворения метод на координация към определянето на нови показатели и референтни параметри в областта на образованието и обучението:

9.

Една от основните причини за бавните темпове, с които медийното образование напредва днес, е, че връзката между медийна грамотност и цифрова грамотност в европейската образователна практика не е ясно установена. В преподавателската практика използването на ИКТ се е превърнало най-вече в средство за осигуряване на достъп до цифровия свят и за насърчаване на равните възможности. Днес за младежта не представлява проблем придобиването на необходимите познания за използване на компютри. Успоредно с това преподавателите нямат достатъчно умения, за да развият критичното тълкуване на медийното съдържание, достъпно в дигитална форма и производството на творческо съдържание, които са съществени структурни елементи на медийната грамотност.

10.

Спешно трябва да бъде преосмислено отношението между цифрови умения и медийни умения. За да не се допуска липсата на яснота относно разграничаването на уменията да доведе до проблеми в образованието е необходимо младите хора да развиват, успоредно с техническите умения, по-голяма аналитична способност и компетентност по отношение на медийното съдържание, с цел да се научат да отчитат опасенията по отношение на сигурността, както и да разбират проблемите, свързани със зачитането на личния живот и манипулирането на данните.

11.

В рамките на консултациите относно политиката на образование и обучение, свързана с медийната грамотност, е важно:

12.

В новата фаза на сътрудничеството в ЕС в областта на образованието, чието начало е поставено със стратегическата рамка, следва да се вземе предвид и областта на медийната грамотност.

13.

Като отбелязва своето съгласие с резолюцията на Европейския парламент, в която се подчертава, че медийната грамотност е абсолютно необходима на всеки гражданин, който живее в общество на информацията и комуникацията (7), Комитетът на регионите счита, че целта, която трябва да се преследва, е постигането на медийно грамотно общество, като пътят за постигане на тази цел минава през медийното образование. Във връзка с това припомня, че е абсолютно необходимо да се гарантира еднакъв достъп до мрежата на всички европейски граждани, най-вече на онези, които са необлагодетелствани поради териториална разпокъсаност или отдалеченост.

14.

Трябва да бъдат разграничени ясно и по същество основните елементи на медийната грамотност, защото развитието им изисква стратегия, участници и собствени ресурси. Ето защо от е съществено значение:

15.

КР счита, че би било добре, без да поставя под въпрос изключителната важност на разгледаните от ЕК теми, що се отнася до добрите практики (търговска комуникация, аудиовизуални продукти и медийно съдържание в Интернет), да бъдат обосновани тези приоритети в следващите препоръки. Без тази обосновка медийното образование би могло на практика да се ограничи до тези три области.

16.

Предвид това, че може да се очаква, че развитието на умения като интелигентното търсене на информация, критичното тълкуване на съдържания и творческото използване на Интернет ще допринесе за гарантиране на закрилата на малолетните и младежта, както и зачитането на човешкото достойнство в медиите, следва, успоредно с нормативните разпоредби, приети от публичните власти, да се активизира приоритетно в тези области дейността, свързана с медийната грамотност.

17.

Добре би било също така да се приложи концепцията за приобщаване на потребителите към използването на медиите. Нарасналото зачитане на правата на потребителите също е от основно значение в областта на медиите.

18.

Комитетът на регионите би желал да подчертае, че само по себе си развитието на критично медийно образование не е достатъчно за отпадане на многобройните форми на предразсъдъци, свързани с доставката на съдържание (например безплатното медийно насилие, нарушаването на правата на потребителите чрез медийни услуги, липсата на автентичност и валидност, манипулацията). Освен това медийното образование не представлява, или поне в много малка степен, движещ елемент за течения като конвергентност на медиите, изграждането, достъпа и свързването на цифровите архиви, предефинирането на авторските права и регламентирането на тази област или дори онлайн управлението (9). Регламентирането на подходящото равнище, като се вземат предвид правомощията и опитът на местните и регионалните власти, е следователно необходимо, в допълнение към развитието на медийната грамотност.

19.

Във връзка с препоръките и плановете за действие следва да бъдат предписани програми за развитието на основните елементи на медийното образование, които са целесъобразни спрямо образователните системи на държавите-членки (и от гледна точка на медийното образование), така че те да отчитат едновременно различните образователни и културни традиции на държавите-членки, значителните различия, произтичащи от различните форми на обучение на регионалните системи и разпоредбите на всяка за осъществяване на икономии от мащаба.

20.

От съществено значение при изготвянето на препоръките и плановете за действие е да бъдат взети предвид добрите практики. Във връзка с това Комитетът на регионите препраща към своето становище (10), в което приветства провеждането от Комисията на повече дейности за оползотворяване на уменията, придобити в рамките на местни и регионални програми във връзка с медийната грамотност в цяла Европа, но също и в рамките на насърчаването на платформи за диалог, на свидетелства и на мрежи за обмен на добри практики.

21.

При все това Комитетът на регионите изразява безпокойството си по отношение на следното:

Ето защо следва да бъде въведена съответната организационна и професионална инфраструктура: за тази цел биха могли, например, да бъдат създадени бюра за медийно образование по модела на „медийните бюра“, съществуващи в рамките на програмата МЕДИА (или да се разшири обхвата на последните) или да бъде засилена, а дори и развита професионалната консултативна функция на експертната група по медийно образование, създадена от Европейската комисия.

22.

Европейската комисия може, зачитайки принципа на субсидиарност и на независимостта на държавите-членки, да ги подкрепи в случай на необходимост да изготвят собствена национална стратегия за медийно образование, която да включва основните елементи на медийната грамотност. В рамките на възможното, органите, натоварени с регламентиране на дейността на медиите, факторите, отговорни за вземане на решения в областта на образователната политика и представителите на местните и регионалните власти, на гражданското общество, на индустрията и на иновациите в областта на медийното образование следва да участват активно в изготвянето на тази национална стратегия.

23.

Предвид многообразните ситуации в държавите-членки и регионите, развитието на медийното образование в рамките на препоръките и плановете за действие трябва да се извършва така, че да може да бъде транспонирано в местния социално-икономически контекст. Това налага едно по-задълбочено проучване на положението на национално, а дори и на регионално равнище, за да се получи една по-пълна картина, по-конкретно преглед на мотивацията и поведението на местните власти, на финансовите органи на институциите и на педагозите, обхванати от медийното образование.

24.

Поради бързото развитие на медийната среда, медийното образование би следвало да бъде обект на изследователска дейност и постоянни оценки, към които би било добре да бъдат приобщени властите на различните държави-членки, които отговарят за регламентиране на аудиовизуалните и електронните комуникации, като се насърчава тяхното сътрудничество в интерес на развитието на медийната грамотност.

25.

Комитетът на регионите подкрепя Европейската комисия в усилията ѝ да насърчава създаването на изследователски и информационни отдели в рамките на административните структури на местните и регионалните администрации, натоварени с проучване на въпросите, свързани с медийната грамотност.

26.

Местните и регионалните власти са ключов фактор в развитието на медийната грамотност, тъй като се намират най-близо до гражданите и по-конкретно в качеството им на власти, организиращи голяма част от учебните заведения, са собственици на местни медии и други културни структури (библиотеки, читалища и т.н.) или управляват фондове – европейски или други – за развитието. Ето защо към регионите и местните власти трябва да бъдат насочени информационни кампании, почиващи на препоръките на Съюза и добрите практики, както и да се увеличат възможностите за сътрудничество в областта на медийното образование в еврорегионите и трансграничните зони.

27.

Местните и регионалните власти следва да бъдат насърчавани да подкрепят проектите, програмите и хартите относно медийното образование, като си поставят следните приоритетни цели:

28.

Комитетът призовава Европейската комисия да постави на нова основа практиката за финансиране на политиката за образование, подкрепата за пилотните проекти и научните изследвания в областта на медийното образование, предвид това че медийното образование може да бъде подкрепено със засилването на финансовите инструменти в рамките на съществуващи инициативи (например регионалните сътрудничества Комениус) или такива, които ще бъдат създадени в бъдеще. Тъй като за осъществяването на поставените цели е необходимо още от самото начало наличие на целеви и многопосочни ресурси, Комитетът на регионите споделя позицията на Европейския парламент (11) и счита, че е оправдано изричното и целенасочено включване на подпрограма за медийната грамотност в другите програми на Европейския съюз за подпомагане, преди всичко в Комениус, програмата за обучение през целия живот, „Електронно побратимяване“, „Safer Internet“ и програмата на Европейския социален фонд.

29.

Следва да се окаже специална подкрепа на това, че Европейската комисия е започнала изготвянето на показатели за медийното образование в дългосрочна перспектива. Едновременно с това Комитетът на регионите изразява надежда, че показателите на медийното образование няма да се ограничават с цифри относно формата и продължителността на използването на медиите, защото оценката на медийното образование включва също така използването на методи за измерване на индивидуалните възможности (въпреки че в тази област би бил разбираем скептицизмът относно използването на цифрови показатели: трудно е да се трансформират количествено творческото и критичното знание и класификацията на съдържания в измерими критерии).