27.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 79/19

1.

констатира със загриженост, че през последните години осезаемо са нараснали броят, размерът и интензивността на природните и на пряко или непряко причинените от човека бедствия в регионите на Европейския съюз. Глобалното изменение на климата води до нестабилност и на европейския климат и ще предизвика увеличаване на екстремните метеорологични явления, поради което още повече ще нарасне вероятността от поражения върху хората, инфраструктурите и околната среда;

2.

констатира, че, независимо от какво са причинени, бедствията често са свързани със значителни щети за хората, икономиката, околната среда и културата. Тези щети, както и разходите, свързани със самата борба срещу бедствията, могат значително да надхвърлят размера на средствата, необходими за превантивни мерки;

3.

отбелязва, че наложилите се до момента инструменти на ЕС в областта на гражданската защита (механизмът на Общността за гражданска защита, финансовият инструмент за гражданска защита и фонд „Солидарност“ на ЕС), които се използват в рамките на цикъла за управление на бедствия (превенция, подготовка, ответни действия и възстановяване) са съсредоточени предимно върху фазите на подготовка, ответни действия и възстановяване;

4.

подкрепя поради това политическата цел да се разработи обща стратегия за пренебрегвания досега аспект „превенция на бедствия“ и да започне нейното широко обсъждане. Тази стратегия трябва да допринесе за постигането на балансиран общ подход на ЕС в областта на гражданската защита;

5.

споделя в този смисъл разбирането на Комисията, че понятието „превенция“ означава две неща, а именно: първо, предотвратяване на настъпването на бедствия, доколкото това е възможно, и, второ, ограничаване на последствията им, когато бедствията са неизбежни;

6.

поддържа мнението, че бедствията представляват внезапни, неочаквани събития, които на местно или регионално равнище предизвикват срив на централни публични структури, системи и функции, като в това определение обаче не се включват обусловени от конфликти извънредни ситуации, както и терористични атентати;

7.

подчертава, че обикновено тези бедствия имат относително локален характер, но въпреки това могат да излязат извън границите на административните единици, поради което именно при превенцията е абсолютно необходимо да има сътрудничество между регионите, които са изложени на обща заплаха;

8.

посочва, че в случай на бедствие най-вече местните и регионалните власти, които са най-близкото до гражданите равнище, са първите непосредствено засегнати и призовани да действат и че поради това е важно те да бъдат изцяло включени в изготвянето на стратегиите и мерките за защита от бедствия;

9.

във връзка с това посочва също, че възможно най-непосредствената и незабавна реакция още при първите признаци за бедствие е от решаващо значение за ограничаване на последствията от него във всеки регион на ЕС, независимо от географското му положение. Затова и мерките за превенция на бедствия следва да започват на равнището, което е непосредствено засегнато и е в състояние да реагира най-бързо;

10.

подчертава, че местните и регионалните власти имат решаваща роля също и при превенцията на кризи, тъй като те притежават познание за съответните местни и регионални условия, основаващо се на собствения им опит. Често пъти са налице експертни знания, а липсват финансови средства за осъществяването на стратегии за превенция;

11.

признава също, че съставянето и изпълнението на аварийните планове като превантивна мярка е дало някои отлични резултати в случаите, когато прилагането им е било възможно, макар че недостигът на финансови средства се явява сериозна трудност за по-нататъшно провеждане на тази политика на превенция;

12.

по тази причина изрично приветства искането на Европейската комисия Комитетът на регионите да ѝ предостави допълнителна информация, за да бъде консолидирана стратегия на Общността за превенцията на природни и причинени от човека бедствия;

13.

споделя възгледа на Комисията, че по-доброто познаване на бедствията е задължителна предпоставка за разработването на ефикасни местни и регионални стратегии за превенция на бедствия;

14.

поради това приветства намерението на Комисията да изготви подробен опис на съществуващите източници на информация относно бедствия. Оценката на вече съществуващата информация би следвало винаги да има предимство пред събирането на допълнителни данни;

15.

посочва в този контекст, че както в държавите-членки, така и на равнище ЕС е налице богата информация за бедствията и техните икономически и социални последствия. Следователно допълнителни мерки следва да се предприемат, само когато поради липса на информация или недостатъчна сравнимост има доказани пропуски в познанията;

16.

подкрепя също така предложението за създаването на инвентарна книга на най-добрите практики. Местните и регионалните власти в отделните държави-членки разполагат с широки емпирични познания в областта на превенцията на бедствия, които би следвало да станат достъпни както за обмен на взаимни начала, така и за всеобщо ползване (1);

17.

изразява обаче своите принципни съмнения дали секторните подходи в отделните законодателни актове като например Директивата за наводненията или Директивата „Seveso“ могат по начало да се прилагат по-общо. Уязвимостта спрямо различните видове бедствия е коренно различна в зависимост от географските, климатичните и геоморфологичните дадености. Поради това всеобщото прилагане на всеки отделен инструмент за превенция едва ли може да донесе добавена стойност, обхващаща всички рискове;

18.

застъпва схващането, че инвентаризацията на наличните национални указания за картографиране на опасностите и рисковете и разпространението на резултатите от този опис в държавите-членки може да повиши в общоевропейски мащаб сравнимостта на информацията за опасности и рискове. Подобен опис би могъл да бъде особено полезен за държави-членки, които още не са определили свои национални разпоредби за картографирането на опасностите и рисковете;

19.

подчертава обаче, че евентуалните указания, които ще бъдат изготвени на тази основа, могат да имат само препоръчителен характер. От една страна те не бива да водят до скъпоструваща реорганизация на вече наличния в държавите-членки картографски материал, а от друга страна държавите-членки трябва по всяко време да имат възможност да определят собствени приоритети въз основа на местните и регионалните особености;

20.

приветства определянето на приоритетите в областта на превенцията на бедствия в рамките на прилагането на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие. Финансираните от Общността научноизследователски дейности представляват полезно допълнение към съответните усилия на държавите-членки;

21.

подкрепя предложеното от Комисията разширяване на вече съществуващата програма „Поуки“ в рамките на механизма на Общността за гражданска защита върху аспекти на превенцията на бедствия;

22.

е убеден, че общностният подход за превенция на бедствия би следвало да включва и взаимна експертна оценка на държавите-членки, засегнати от редовно повтарящи се бедствия от сходно естество. Такива процедури (т.нар. партньорски проверки), както и разпространяването на резултатите от тях могат да допринесат за установяването на ефективни механизми за превенция на бедствия във всички държави-членки;

23.

заявява освен това, че аспекти на превенцията на бедствия би следвало да заемат важно място в националните учебни планове и в обученията по гражданска защита. Тези възможности за обучение на експерти от политическата сфера и от администрацията, предлагани от държавите-членки, биха могли в случай на необходимост да бъдат допълнени от обучение на равнище ЕС;

24.

подчертава, че с оглед на повишаването на осведомеността на широката общественост като цяло, при действията за разясняване на рисковете от бедствия и плановете за съответни мерки следва да се отделя специално внимание на децата, възрастните хора и лицата с намалена подвижност. Тези мерки за повишаване на осведомеността би следвало да включват както индивидуални подготвителни, така и незабавни мерки и единния европейски телефонен номер за спешни повиквания 112, както и възможности за участие на засегнатите (напр. предотвратяване на възпрепятстването на екипите за спешна намеса, сътрудничество в случай на евакуация);

25.

смята освен това, че би следвало да се насърчават тясното сътрудничество и съгласуваността между участниците в определянето и прилагането на мерки, които могат трайно да повлияят върху превенцията на бедствия. Превенцията на бедствия изисква многоизмерен, изпреварващ подход, който трябва да свързва помежду им различните равнища на държавни и частни действия за постигането на пълна ефективност;

26.

подчертава при това, че всяка държава-членка следва да реши как, съобразно отредените ѝ правомощия, да организира сътрудничеството и координацията между всички участници. При това особено признание би следвало да се отдаде на доброволната ангажираност и на съответните организации в тази сфера;

27.

поради това оценява по принцип положително намерението на Комисията с цел по-добра координация да създаде европейска мрежа, включваща представители на всички компетентни национални подразделения. Би трябвало обаче да се проучи доколко тази цел може да се постигне чрез по-голяма координация или сливане на вече съществуващи мрежи и засилване на сътрудничеството, без при това да се създават допълнителни структури;

28.

изразява съжаление, че Комисията не е предложила по-нататъшни мерки за засилване по-специално на трансграничния обмен на информация, емпирични познания и добри практики. Такъв интензивен обмен би следвало да се осъществява най-вече между местни и регионални власти на съседни държави-членки, които могат да станат жертва на трансгранични бедствия, като например наводнения, както и между държави-членки, които често страдат от бедствия от еднакво естество, като например горски пожари;

29.

посочва, че инициативата INTERREG се доказа като много ефикасна при обмена на добри практики в областта на превенцията на бедствия именно в трансграничен контекст. Създаването на Европейски групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) може още повече да подобри прилагането на мерки за превенцията на бедствия в области като общи бази данни, учения, оценка на риска и системи за ранно предупреждение, както и трансфер на технологии и размяна на експерти;

30.

настоява за изготвяне на инвентарен списък на съществуващите инструменти на Общността, които биха могли да се използват в подкрепа на мерки за превенция на бедствия, както и за каталогизиране на мерките за превенция, за които и сега вече могат да бъдат искани финансови средства от ЕС. И двете мерки са много подходящи, за да се придаде на идеята за превенция в гражданската защита нова тежест, включително и на по-ниските равнища на държавно управление. При това особено внимание следва да се отдели преди всичко на възможностите за финансово подпомагане на трансгранични планове, учения и обучения;

31.

подчертава, че благодарение на тези мерки още в рамките на Финансовите перспективи за периода 2007-2013 г. можаха в кратки срокове да се постигнат значителни подобрения по отношение на превенцията на бедствия. Така в средносрочен план, чрез подобрен достъп до вече наличното финансиране би могло да се гарантира по-ефикасно и по-ефективно като цяло използване на средствата, без да се увеличава общият бюджет за гражданска защита;

32.

изразява своите резерви по отношение на отчитането на аспекти на превенцията на бедствия в Директива 85/337/ЕИО на Съвета относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (Директива за ОВОС) и в Директива 96/82/ЕО (Директивата „Seveso“). За избягване на допълнително бюрократично обременяване е необходимо да не се допуска претоварване на съдържанието на вече съществуващите процедури. С оглед ефикасната превенция на бедствия трябва да се дава предимство на целенасочени и координирани мерки на местно и регионално равнище за сметка на цялостното разширяване на административните и разрешителните процедури;

33.

подкрепя Комисията в усилията ѝ да насърчава държавите-членки да интегрират общите Европейски стандарти за проектиране на сгради и граждански обекти („Еврокод 8“) в своите национални разпоредби в областта на планирането. Най-вече чрез подобряване на стандартите за строителство е възможно да се смекчат последствията при най-различни сценарии за бедствия и значително да се намали броят на евентуалните жертви;

34.

насърчава във връзка с това Комисията, при бъдещи инициативи за сътрудничество с трети страни също да поставя превенцията на бедствия в центъра на вниманието;

35.

припомня, че защитата на населението от бедствия поначало е задача на държавите-членки, както и на техните местни и регионални равнища и че много държави-членки вече в голяма степен разполагат с национални стратегии за превенция на бедствия. Всички усилия за подобряване на превенцията на бедствия следва и в бъдеще да се основават на принципите на солидарност, сътрудничество, координация и подкрепа между тези равнища;

36.

очаква, че, спазвайки принципа на субсидиарност, ЕС ще оказва ефикасна помощ за постепенното разработване и прилагане на собствени мерки за превенция преди всичко на държавите-членки и регионите, изложени на многократни природни бедствия. При това действията на Общността трябва да бъдат насочени към това да им се помогне да си помогнат сами;

37.

настойчиво приканва институциите на ЕС, посредством съществуващите инструменти да насърчават и подкрепят превантивни мерки, като например разработването и прилагането на различни аварийни планове от местните и регионалните власти;

38.

приветства поради това факта, че предложеният от Комисията общностен подход за превенция на бедствия следва да се основава на вече съществуващи структури, да допълва националните мерки и да се съсредоточи върху области, в които по-ефективната превенция на бедствия изисква общ подход;

39.

подновява в заключение своя призив (2) към Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета, при планирането на всяка инициатива във връзка с превенцията на бедствия да отчитат становищата на местните и регионалните власти и да осигуряват ефикасна процедура за предварителна консултация с лицата, непосредствено отговарящи за управлението на бедствия.