—

на заседание в Луанда (Ангола), проведено в периода от 30 ноември до 3 декември 2009 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид резултатите от срещите на Г-20, проведени в Лондон и Питсбърг през април и септември 2009 г.,

—

като взе предвид съобщението на Европейската комисия от април 2009 г., озаглавено „Подкрепа за развиващите се страни за преодоляване на кризата“ (2),

—

като взе предвид доклада „Larosière“ от февруари 2009 г. относно финансовия надзор в ЕС,

—

като взе предвид доклада на Световната банка от юни 2009 г. относно финансирането за глобално развитие (2009 г.): планиране на глобално възстановяване,

—

като взе предвид заключенията от конференцията на ООН относно световната финансова и икономическа криза и нейното отражение върху развитието, проведена в Ню Йорк в периода 24—26 юни 2009 г.,

—

като взе предвид доклада на комисията по политически въпроси (ACP-EU/100.587/09/fin.),

A.

като има предвид, че в момента светът е изправен пред финансова, икономическа, продоволствена, енергийна и екологична криза с безпрецедентни размери,

Б.

като има предвид, че тези кризи произхождат от индустриализираните нации, но че те се отразяват най-тежко върху развиващите се страни,

В.

като има предвид, че структурата на глобалното управление в света, установена в следвоенна, колониална епоха все още отразява геополитическия баланс от миналия век и вече не отговаря на реалностите в глобализирания свят,

Г.

като има предвид, че е необходимо да преразгледаме световните си политически и финансови институции, за да бъдат те по-ефективни, по-прозрачни, по-представителни и по-легитимни,

Д.

като има предвид, че най-отрицателните крайности на дерегулирането, неолибералния капитализъм и фундаментализма на свободния пазар са се съчетали така, че да провалят световната финансова система, да закрият милиони работни места и да увеличат бедността,

Е.

като има предвид, че държавата е отговорна за насърчаването на стабилност и устойчив растеж в интерес на бедните, както и за гарантирането на това, че от създаването на благосъстояние се облагодетелства мнозинството, а не малцинството, поради което трябва да регулира и упражнява надзор над пазарите и да играе роля на преразпределител в икономиката,

Ж.

като има предвид, че отхвърлянето през последните години на многостранното сътрудничество от определени нации доведе до конфронтация, конфликти и борба между различните култури,

З.

като има предвид, че трябва да реагираме, за да спрем изменението на климата, с цел да се предотвратят опустошителните щети за околната среда и тежките икономически и социални последици от тях,

И.

като има предвид, че правителствата на богатите държави намериха трилиони за спасяването на финансови институции, но някои от тях се отмятат от поетите ангажименти във връзка с ЦХР,

Й.

като има предвид, че само 1,6 % от новите заеми на МВФ след срещата на върха на Г-20 в Лондон са отпуснати за страните от Африка на юг от Сахара,

K.

като има предвид, че държавите от АКТБ са представени в крайно недостатъчна степен в институции като Световната банка, МВФ и Съвета за сигурност на ООН,

Л.

като има предвид, че жените също не са представени в достатъчна степен в управленските структури,

M.

като има предвид, че според оценките изтичането на средства от развиващите се страни под формата на незаконен капитал, улеснено в голяма степен от данъчните убежища и банковата тайна, възлиза на 350-600 милиарда евро годишно,

Н.

като има предвид, че помощта от държавите-членки на ОИСР за бедните земеделски производители възлиза на 1 % от техните селскостопански субсидии,

О.

като има предвид, че една от главните задачи на Световната банка и МВФ е намаляването на бедността,

П.

като има предвид, че Световната банка и МВФ продължават да обвързват предоставяните от тях заеми с икономически и политически условия,

Р.

като има предвид, че Г-20, която се превърна в основния форум за международно икономическо сътрудничество, приобщава повече участници, отколкото Г-8, но че въпреки това 85 % от населението на света не са представени в нея,

С.

като има предвид, че Комитетът за подпомагане на развитието (КПР) към ОИСР е форум на правителствата, които се явяват донори, докато новият Форум за сътрудничество по въпросите на развитието е под егидата на ООН и предлага на развиващите се страни глас и ангажираност,

Т.

като има предвид, че е от първостепенно значение своевременно да се възвърне общественото доверие в световните структури на управление,

1.

призовава международната общност да придаде по-представителен, демократичен и приобщаващ характер на световните институции, като предостави възможност на развиващите се страни, по-специално страните в Африка, да оказват по-силно влияние и да разполагат с по-голям капацитет за вземане на решения;

2.

приканва Г-20 да предостави място за членовете на Г-77 на масата за преговори;

3.

приветства ангажимента, поет от Г-20 в Питсбърг за промяна в разпределението на квотите в МВФ в полза на динамично възникващите пазари и развиващите се страни; настоява за по-справедливи права на глас за развиващите се и нововъзникващите икономики в рамките на изпълнителния съвет на МВФ и на управителния съвет на Световната банка; поради това призовава за нова система на гласуване с двойно мнозинство, основаваща се на принципа „един член – един глас“, както и на икономическата тежест на страните;

4.

призовава да се сложи край на правото на САЩ на вето в рамките на МВФ и Световната банка;

5.

настоява Г-20 да изпълни своя ангажимент за спазване на открити, прозрачни и основаващи се на качествата на кандидатите процедури при назначаването на висши ръководни кадри във всички международни финансови институции;

6.

настоятелно призовава в Съвета за сигурност на ООН да се включат повече членове;

7.

приканва международната общност да осигури рационализирана нормативна рамка за световните финансови пазари, характеризираща се с по-голяма степен на прозрачност и отчетност и с повишена степен на надзор, съгласно призива на Г-20;

8.

изразява твърдата си подкрепа за основно преразглеждане на МВФ, с цел той да може да изпълнява по-значима роля в наблюдението и надзора и да отправя ранни предупреждения в случай на дисбаланс на световния пазар или макроикономически рискове;

9.

приканва всички действащи лица, имащи отношение към тези въпроси, да осигурят по-добро съгласуване между институциите от Бретън Удс, Г-20 и регионалните банки за развитие;

10.

настоятелно призовава членовете на Г-20, ЕС и страните от АКТБ да предприемат бързи действия за изкореняване на данъчните убежища и за борба с банковата тайна, като се активизират международното сътрудничество, автоматичният обмен на информация, стандартите за отчитане страна по страна по отношение на мултинационалните компании, както и изграждането на капацитет в страните, засегнати от изтичането на капитали; очаква с интерес мерките за противодействие на данъчните убежища, които Г-20 се ангажира да прилага от 2010 г. нататък;

11.

призовава правителствата да наложат горна граница върху възнагражденията на ръководните кадри, за да се избегнат скандалните равнища на възнагражденията, и да регулират схемите за предоставяне на стимули във финансовия сектор, които застрашават стабилността на системата; приветства подкрепата, предоставена в Питсбърг от Г-20 за повишаване на финансовата стабилност и за обвързване на компенсациите и възнагражденията със създаването на добавена стойност в дългосрочен план, а не с поемането на прекомерни рискове;

12.

призовава всички държави от все сърце да подкрепят многостранното сътрудничество и системата на ООН;

13.

препоръчва да се вземе предвид Форумът за сътрудничество по въпросите на развитието на ООН, заедно с КПР към ОИСР, тъй като те представляват двата форума на високо равнище за сътрудничество за развитие, както и за анализиране и наблюдение на световните тенденции в предоставянето на помощи, включително програмата за ефективност на помощите;

14.

приветства факта, че САЩ са взели решение да възобновят диалога със Съвета на ООН по правата на човека и че най-после са заели своето място в него; призовава ЕС, АКТБ и другите партньори да гарантират, че Съветът по правата на човека защитава всички жертви на нарушения на правата на човека;

15.

приветства поетите от Г-20 ангажименти за предоставяне на средства в размер на 1,1 трилиона щатски долара, с цел да се даде начален тласък на световната икономика, но изразява съжаление относно това, че само част от тях е заделена за най-бедните страни; предупреждава за отслабването на развиващите се страни със значителни нови дългове;

16.

призовава държавите-членки на ЕС да изпълнят поетите от тях ангажименти за предоставяне на помощи съгласно ЦХР;

17.

признава важното значение на търговията, но подчертава, че свободните пазари сами по себе си не гарантират край на бедността;

18.

призовава всички членове на СТО да работят за постигането на обективен резултат по отношение на кръга преговори от Доха, посветен на развитието, който да ограничава протекционизма, но да отразява различните възможности и равнища на развитие, съществуващи между по-силните и по-слабите икономики, като позволи на държавите от АКТБ да защитят най-уязвимите си отрасли;

19.

приканва ЕС, в контекста на споразуменията за икономическо партньорство (СИП), да се отнесе с внимание към държавите от АКТБ, които решат да не пристъпват към всеобхватно СИП или изберат да проведат нови преговори по спорни области от временните СИП; настоява за пълноправна роля на Съвместната парламентарна асамблея във всички планирани парламентарни структури за проследяване на изпълнението на СИП;

20.

призовава ЕС да намали значително своите субсидии за селското стопанство и да премахне всички субсидии за износ на селскостопански продукти;

21.

приканва ЕС да спази своите ангажименти за подпомагане на търговията и да продължи да допринася за повишаването на търговския капацитет на държавите от АКТБ;

22.

призовава международната общност да прилага високи стандарти за социална и екологична защита и по отношение на правата на трудещите се, включително програмата за „достоен труд“ (определена от Международната организация на труда (МОТ)), както и да подпомага развиващите се страни при прилагането на тези стандарти;

23.

призовава всички правителства да зачитат правото на свободно договаряне и на колективни трудови договори и да гарантират правото на стачка, упоменато в устава на МОТ;

24.

призовава ООН да включи в своята политика равенството между половете и овластяването на жените;

25.

приканва ООН да активизира дейността на своя Икономически и социален съвет, за да се насърчи намирането на трайни решения по въпросите, свързани с икономиката, социалната дейност, заетостта, културата и здравеопазването;

26.

призовава Световната банка да отдаде по-приоритетно значение на въпросите на развитието, изменението на климата и насърчаването на здравеопазването и образованието, в съответствие със заключенията на Г-20 от Питсбърг;

27.

настоятелно приканва всички правителства да постигнат амбициозно, справедливо и устойчиво споразумение на срещата на върха за климата, която ще се проведе през декември в Копенхаген, като поделят справедливо тежестта между индустриализираните и развиващите се страни и вземат предвид различните степени на отговорност на страните по отношение на изменението на климата;

28.

настоятелно приканва държавите от ЕС да спазят своите ангажименти, поети в рамките на Г-20 за оказване на съдействие на развиващите се страни за борба с изменението на климата; твърдо счита, че тези средства трябва да се предоставят в допълнение към съществуващите помощи за развитие;

29.

призовава ЕС да инвестира мащабно в научноизследователската дейност, образованието и околната среда, както и да увеличи финансирането и трансфера на технологии за развиващите се страни;

30.

призовава всички държави да оказват по-силен парламентарен контрол, за да станат действията на правителствата по-прозрачни, демократични, подотчетни и ефективни;

31.

призовава ООН и СТО да отдадат по-приоритетно значение на парламентарния принос;

32.

призовава лицата, които градят политиката, по-специално в държавите от АКТБ, да поддържат контакти с гражданското общество и да предоставят на организациите на гражданското общество основните средства, нужни за функционирането им;

33.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Комисията на Африканския съюз, Панафриканския парламент, както и на националните и регионалните парламенти на държавите от АКТБ, на Европейската комисия, ООН и регионалните организации, Световната банка, МВФ, СТО и председателствата на ЕС и Африканския съюз.

—

на заседание в Луанда (Ангола), проведено в периода от 30 ноември до 3 декември 2009 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 1, от своя правилник,

—

като взе предвид целите на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумение от Котону), и всички негови изменения,

—

като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие на Обединените нации, особено ангажимента за създаване на глобално партньорство за развитие, както и заключенията и препоръките от срещата на високо равнище на ООН, проведена на 25 септември 2008 г. в Ню Йорк,

—

като взе предвид доклада за 2009 г., изготвен от Работната група за оценка на постигнатия напредък по отношение на Целите на хилядолетието за развитие и озаглавен „Укрепване на глобалното партньорство за развитие през периода на криза“, както и доклада за Целите на хилядолетието за развитие за 2009 г.,

—

като взе предвид Консенсуса от Монтерей, приет на международната конференция на ООН за финансиране на развитието, проведена на 21—22 март 2002 г., и Декларацията от Доха за финансиране на развитието от 2 декември 2008 г., приета на последващата международна конференция за финансиране на развитието, чиято цел беше да се преразгледа прилагането на Консенсуса от Монтерей,

—

като взе предвид Парижката декларация за ефективност на помощта от 2 март 2005 г. и Програмата за действие от Акра, приета на форума на високо равнище в Акра за ефективност на помощта, проведен на 2—4 септември 2008 г.,

—

като взе предвид декларациите на Г-20 от заседанието относно финансовата криза, състояло се във Вашингтон на 15 ноември 2008 г., и срещите на върха, проведени в Лондон на 2 април 2009 г. и в Питсбърг на 24—25 септември 2009 г.,

—

като взе предвид призива на председателя на Световната банка Робърт Зелик към развитите страни да се ангажират да предоставят 0,7 % от своите пакети от стимули за фонд „Защита от уязвимост“ за развиващите се страни (4),

—

като взе предвид доклада на МВФ, озаглавен „Последиците от световната финансова криза за страните с ниски доходи“, от март 2009 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите от 8 април 2009 г., озаглавен „Подкрепа за развиващите се страни за преодоляване на кризата“ (5),

—

като взе предвид доклада на комисията по икономическо развитие, финанси и търговия (ACP-EU/100.510/09/fin.),

A.

като има предвид, че световната финансова и икономическа система се характеризира с нарастваща взаимозависимост между всички страни по света,

Б.

като има предвид, че финансовата и икономическа криза води началото си от финансови центрове като Ню Йорк и Лондон, и като има предвид, че държавите от АКТБ не носят отговорност за финансовата и икономическа криза, а по-скоро са жертва на последиците от нея,

В.

като има предвид, че финансовата и икономическа криза произтича от нарастващите несъответствия между създаването на добавена стойност в международен мащаб, ефективните спестявания и финансовата сфера, която във все по-голяма степен функционира във един виртуален и спекулативен свят, характеризиращ се основно със създаването на деривати от други деривати, над което не се извършва надзор,

Г.

като има предвид, че съгласно наскоро публикувания доклад на МВФ, озаглавен „Последиците от световната финансова криза за страните с ниски доходи“, кризата ще „увеличи потребностите от финансиране на страните с ниски доходи най-малко с 25 милиарда щатски долара през 2009 г.“, като Африка на юг от Сахара вероятно ще бъде особено тежко засегната,

Д.

като има предвид, че от началото на финансовата криза търговско финансиране се предоставя във все по-малка степен и че в развиващите се страни неговият спад е в размер от 100 милиарда до 300 милиарда щатски долара, като освен това новите търговски ограничения оказаха неблагоприятно въздействие в много страни, а търговските преговори в рамките на Програмата за развитие от Доха са в състояние на застой,

Е.

като има предвид, че страните от АКТБ зависят от приходите от износа на суровини, които възлизат на 50 % от техните валутни приходи, и че кризата доведе до спад в приходите от износ за много развиващи се страни, в прехвърлянето на средства към тези страни, в преките чуждестранни инвестиции и в официалната помощ за развитие,

Ж.

като има предвид, че наред с други фактори, високите цени на вносните горива и храни в съчетание със слабото търсене за стоки за износ, което доведе до свиване на важни източници на приходи, ограничиха способността на много развиващи се страни да погасят външните си дългове,

З.

като има предвид, че въздействието на икономическата и финансова криза върху страните от АКТБ наруши цикъла на последователен икономически растеж, датиращ от 2004 г., като това застрашава постигнатия напредък, както и постигането на Целите на хилядолетието за развитие,

И.

като има предвид, че съгласно оценките на Организацията на обединените нации ежегодните вноски на донорите продължават да бъдат с 35 милиарда щатски долара по-малко от ангажимента, които те поеха относно годишно предоставяните помощи на срещата на Г-8 в Гленигълс през 2005 г., и с 20 милиарда щатски долара годишно по-малко по отношение на помощите за Африка,

Й.

като има предвид, че в центъра на вниманието на конференцията в Доха относно финансирането на развитието бяха въпросите, свързани с развитието в средносрочен план, като се набелязаха редица цели за основна реформа, наблегна се върху необходимостта от комплексен подход към икономическите, социалните и екологичните аспекти на развитието и се отчетоха различията в положението на различните държави,

K.

като има предвид, че международната финансова структура се характеризира със слаби места, които изискват извършването на реформи, за да стане тя по-представителна и ефективна,

Л.

като има предвид, че развитите икономики са приложили поредица от мерки в отговор на кризата на многостранно, европейско и национално равнище, и като има предвид, че по-специално реакцията на Г-20, основаваща се на краткосрочни мерки и структурни реформи, отдава приоритетно значение на възстановяването на функционирането на финансовите пазари и механизми с оглед на повишаването на доверието към тях, но че се обръща твърде ограничено внимание на специфичните потребности на развиващите се страни или на другите важни предизвикателства, свързани с преодоляването на икономическата криза (продоволствена сигурност, изменение на климата, опазване на биологичното разнообразие, достъп до енергийни ресурси, питейна вода и вода за битови нужди, както и до вода за производствените сектори),

M.

като има предвид, че страните от АКТБ в никакъв случай не са засегнати в еднаква степен от финансовата и икономическа криза и че несъответствията се основават на критерии като степента на откритост към външната търговия, зависимостта от приходите от износ, финансовия резерв и динамизма на националните и регионалните пазари,

Н.

като има предвид въпреки това, че държавите от АКТБ са по-уязвими по отношение на външните сътресения, и като има предвид, че според Световната банка по принцип спад от 1 % на растежа в световен мащаб би довел до изпадането в бедност на още 20 милиона души, тъй като той би могъл да застраши напредъка, постигнат в областта на развитието през последното десетилетие, и по-специално напредъка по отношение на постигането на Целите на хилядолетието за развитие,

О.

като има предвид, че според Организацията за прехрана и земеделие броят на хората по света, които гладуват, понастоящем е достигнал 1 милиард, като общият брой се е увеличил със сто милиона вследствие на световната финансова криза (6),

П.

като има предвид, че страните от АКТБ са изложени на рискове вследствие на кризата, сред които:

Р.

като има предвид, че цените на природните ресурси спаднаха, като по този начин се ограничи един от най-важните източници на приходи за страните от АКТБ,

С.

като има предвид, че страните от АКТБ не могат да получават средства под формата на държавни ценни книжа,

1.

припомня, че партньорството между АКТБ и ЕС следва да зачита буквата и духа на Споразумението от Котону, и подчертава, че от ЕС се изисква да изпълнява решаваща роля за смекчаване на непосредствените и дългосрочните последици на кризата за страните от АКТБ, като се има предвид и неговата позиция като главен търговски партньор за държавите от АКТБ, като основен източник на средства, превеждани от работници мигранти, основен източник на частни инвестиции и най-голям донор на официална помощ за развитие в света;

2.

настоятелно призовава държавите-донори сериозно да вземат под внимание, чрез координирани и последователни действия, последиците от кризата върху страните от АКТБ, при зачитане на принципите, установени в Парижката декларация за ефективност на помощта и потвърдени в Програмата за действие от Акра, и в съответствие с ангажиментите за финансиране на развитието, поети в Монтерей и потвърдени на конференцията в Доха и на различните срещи на високо равнище на Г-20;

3.

приканва по-конкретно страните от Г-20 да изпълнят ангажиментите, поети спрямо развиващите се страни на срещите на върха относно финансовата криза, проведени на 15 ноември 2008 г. във Вашингтон, на 2 април 2009 г. в Лондон и на 24—25 септември 2009 г. в Питсбърг;

4.

отново потвърждава важното значение на Целите на хилядолетието за развитие в рамките на борбата с бедността и призовава за спазване и изпълнение на ангажиментите, поети от държавите-членки на ЕС, за увеличаване на официалната помощ за развитие до 0,56 % от БНД до 2010 г. и до 0,7 % до 2015 г.; призовава за поемане на нови ангажименти за амбициозни многогодишни разчети, за да се осигури възможност за измерване на постепенното увеличение на бюджета за предоставяне на помощи;

5.

насърчава държавите-донори и страните от АКТБ да ориентират краткосрочните и средносрочните си разходи към най-бедните слоеве от населението и към ключовите сектори (здравеопазване, образование, земеделие и инфраструктура в селските райони, разкриване на работни места, питейна вода и вода за производствените сектори), както и към създаването и запазването на подходящи системи за социална защита и мрежи за социална сигурност; подчертава значението на тези мерки, при условие че е невъзможно да се финансират пакети за възстановяване в страните от АКТБ и е необходимо своевременно да се предоставят средства;

6.

подчертава, че в периоди на криза този вид разходи са най-неблагоприятно засегнати, макар и в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план осъществимостта им от финансова гледна точка и произтичащите от тях ползи да са най-големи, и въпреки че имат потенциал за оказване на антициклично въздействие;

7.

настоятелно призовава държавите-донори да използват безпрецедентната криза като катализатор за по-задълбочено проучване на съществуващите възможности за допълнителни и новаторски източници на финансиране за развитие, например под формата на данък върху международните финансови транзакции, както и за определяне на нови такива, за да могат развиващите се държави да разнообразят своите източници на приходи и да прилагат по-ефективни, конкретни и функционални разходни програми;

8.

призовава държавите-членки от ЕС и богатите страни да анулират външните дългове на всички бедни страни, без да налагат обременителни условия върху провеждането на икономическата политика; подчертава, че е възможно до 60 страни да се нуждаят от анулиране на всичките си дългове, за да имат какъвто и да е шанс да постигнат Целите на хилядолетието за развитие; приветства действията, които много страни от ЕС вече предприеха, като анулираха дългове на развиващи се страни, но изразява своето безпокойство във връзка с факта, че подобно анулиране на дългове изкуствено е повишило цифрите, отнасящи се до помощите на ЕС;

9.

подчертава по-специално ползите, свързани с използването на методи за микрофинансиране, за икономиката на местно равнище и за участието на населението и най-вече на жените в процеса на развитие;

10.

призовава международните финансови институции, включително многонационалните банки за развитие, да подкрепят усилията на развиващите се държави да преодолеят настоящата криза, възстановят икономическия растеж и развият по-голям пазарен и търговски капацитет, както и да възобновят достъпа на развиващите се страни до кредити и частни капиталови потоци;

11.

приканва развитите страни да гарантират, че международните финансови институции разполагат с достатъчно ресурси, за да изпълняват пълноценно ролята си;

12.

призовава страните от АКТБ, в името на собствените им интереси, да осигурят по-висока степен на добро управление и прозрачност в рамките на националните финанси, за да се подобри възможността за прогнозиране, прилагането и контрол на бюджета; подчертава значението на парламентарния контрол над публичните финанси;

13.

подчертава необходимостта от целесъобразно законодателство и нормативна уредба за защита на страните от АКТБ, в качеството им на основни кредитополучатели, срещу т.нар. „хищнически фондове“;

14.

изтъква, че трябва да се предприемат всестранни действия в отговор на икономическата и финансова криза, че всяка една финансова институция, пазарна ниша или юрисдикция трябва да бъде подложена на регулиране и надзор и че прозрачността и отчетността на всички страни трябва да бъде основата, върху която да се изгради нов вид международно финансово управление;

15.

подчертава, че справедливата търговия, насърчаването на инвестициите в промишлеността и местното производство, предприемачеството и новаторството, както и ефективно регулираните финансови пазари са основни фактори за икономически растеж, заетост и намаляване на бедността;

16.

призовава държавите от АКТБ да създадат по-здравословна законодателна и регулаторна среда, в която да функционират предприятията, за да привлекат повече частни, чуждестранни и национални инвестиции;

17.

настоятелно призовава държавите-членки на ЕС, както и държавите от АКТБ да се въздържат от създаването на протекционистки бариери в международната търговия като реакция на икономическата криза;

18.

настоятелно призовава държавите-членки да разгледат и да приложат в пълна степен мерки извън финансовия сектор, оказващи положително въздействие върху развитието в страните от АКТБ, и по-специално трансфер на авангардни технологии в области като защитата на околната среда, които способстват за изграждането на капацитет и предоставят възможност за развитието на научноизследователската дейност и на инфраструктурата;

19.

подчертава необходимостта от укрепване на процеса на развитие и регионална интеграция между държавите от АКТБ и по-специално призовава да се вземе предвид въздействието на кризата върху тяхното развитие при договарянето и прилагането на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) между държавите от АКТБ и ЕС; припомня, че споразуменията за икономическо партньорство трябва да бъдат придружени от новото финансиране за Помощите за търговия, за което беше поет ангажимент, т.е. това са 2 милиарда евро на година към 2010 г.;

20.

припомня необходимостта, изострена от икономическата криза, държавите-членки на ЕС да прилагат подход към миграцията, който да зачита правата на човека и да е в съответствие с целите на развитието; превеждането на средства от мигрантите към техните страни на произход, които силно се нуждаят от капитал, трябва да се улесни и дори да се насърчи; по същия начин трябва да се подчертае и да получи по-централно място при прилагането на Споразумението от Котону социалното и културно измерение на миграцията като фактор за приобщаване, толерантност, обмен и взаимно приемане между народите;

21.

подчертава належащата необходимост от реформа в областта на международното финансово управление, обхващаща структурата и дейността на финансовата система, което изисква пълното и равнопоставено участие на държавите от АКТБ в международните финансови органи с цел подобряване на представителството в тези органи и оттам по-голяма легитимност при отразяването на разнообразните национални, регионални и международни интереси;

22.

приканва страните от АКТБ да осигурят по-тясното участие на своите парламенти в процедурите по вземане на решения и по-специално при изготвянето на своите стратегии в областта на развитието;

23.

призовава международната общност да приключи кръга търговски преговори от Доха, свързани с политиката за развитие, по справедлив начин, който да удовлетворява всички страни;

24.

счита, че последиците от кризата за държавите от АКТБ могат да им послужат като стимул за инвестиране в земеделския сектор, с цел да се гарантира продоволствената сигурност и правото на продоволствена независимост, както и като повод за размисъл относно разнообразяването на производството и преобразуването на суровини с цел по-голяма добавена стойност, което би подобрило условията на обмена и би смекчило ефекта от колебанията в цените на суровините;

25.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, председателството на Съвета на ЕС, Африканския съюз, Панафриканския парламент и парламентите на страните от АКТБ, Световната банка, МВФ, Организацията на ООН за прехрана и земеделие и банките за регионално развитие в рамките на АКТБ.

—

на заседание в Луанда (Ангола), проведено в периода от 30 ноември до 3 декември 2009 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 1, от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и преразгледано в Люксембург на 25 юни 2005 г. (наричано по-долу „Споразумение от Котону“), и по-специално членове 9, 13, 26 и 27 от него,

—

като взе предвид членове 149 и 150 и членове 177—181 от Договора за създаване на Европейската общност,

—

като взе предвид член 13 от Договора за ЕО за борба с дискриминацията, основана на различията в пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация,

—

като взе предвид Световната програма за действие за младежта за периода до 2000 г. и след това, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) на 7 ноември 1995 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и факултативния протокол към нея, приети в седалището на ООН в Ню Йорк на 13 декември 2006 г.,

—

като взе предвид Лисабонската декларация относно политиките и програмите по отношение на младежта, приета на проведената от 8 до 12 август 1998 г. в Лисабон световна конференция на министрите, отговарящи по въпросите на младежта,

—

като взе предвид плана за действие за младежта от Брага, приет на третия Световен форум за младежта на ООН, който се проведе от 2 до 7 август 1998 г. в Брага (Португалия),

—

като взе предвид преразгледаната Европейска харта за участието на младите хора в живота на общината и региона, приета на Конгреса на местните и регионални власти в Европа на 21 май 2003 г.,

—

като взе предвид „Програма 21 за култура“, одобрена на четвъртото заседание на Форума на местните власти за социално включване от Порту Алегри, проведено в Барселона (Испания) на 8 май 2004 г.,

—

като взе предвид Декларацията от Дакар за насърчаване на културите и секторите в областта на културата в рамките на АКТБ и нейния план за действие, приети от министрите на културата от АКТБ на първото им заседание, проведено в Дакар (Сенегал) през 2004 г.,

—

като взе предвид резолюцията от Санто Доминго, приета от министрите на културата от АКТБ на второто им заседание, състояло се в Санто Доминго (Доминиканска република) през октомври 2006 г.,

—

като взе предвид резолюцията относно трудовата заетост сред младежите, приета от Международната конференция по труда на 93-та й сесия в Женева през юни 2005 г.,

—

като взе предвид Африканската харта за младежта, приета от Африканския съюз в Банджул, Гамбия, през юли 2006 г.,

—

като взе предвид Стратегията за младежта в Тихоокеанския регион 2010 г., приета на Втората конференция на министрите по въпросите на младежта от Тихоокеанската общност, проведена от 5 до 7 декември 2005 г. в Порт Морсби (Папуа-Нова Гвинея),

—

като взе предвид дял II („Инвестиции, търговия с услуги и електронна търговия“) от Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ и Европейската общност и нейните държави-членки, чрез който се въведе свободно движение на услуги между страните по споразумението, както и протокол III (сътрудничество в областта на културата) към същото споразумение,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 30 октомври 2008 г. на тема „Прилагане на Световната програма за действие за младежта: напредък и пречки по отношение на благосъстоянието на младежта и нейната роля в гражданското общество“,

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 14 декември 2000 г. относно социалното приобщаване на младите хора (8),

—

като взе предвид Бялата книга на Комисията от 21 ноември 2001 г., озаглавена „Нов тласък за европейската младеж“ (9), и резолюцията на Европейския парламент от 14 май 2002 г. относно този документ (10),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 27 юни 2002 г. относно рамката за европейско сътрудничество в сферата на младежта (11),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 22 и 23 март 2005 г., в които се прие Европейският пакт за младежта (12),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета от 30 май 2005 г. на тема „Европейските политики по отношение на младежта: действия в отговор на тревогите на младите хора в Европа – прилагане на Европейския пакт за младежта и насърчаване на активно гражданство“ (13) и резолюцията на Съвета от 24 ноември 2005 г. относно действията в отговор на тревогите на младите хора в Европа – прилагане на Европейския пакт за младежта и насърчаване на активно гражданство (14),

—

като взе предвид решението на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. относно политиката за младежта: програма „Младежта в действие“ за периода 2007—2013 г. (15),

—

като взе предвид решението на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно създаване на програмата „Европа за гражданите“ за периода 2007–2013 г. за насърчаване на активното европейско гражданство (16),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 5 септември 2007 г. относно подпомагането на пълноценното участие на младите хора в образованието, трудовата дейност и обществото (17),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно прилагането на хоризонтален подход към политиката за младежта с цел да се даде възможност на младите хора да реализират своя потенциал и да участват активно в обществения живот (18),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 27 април 2009 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал: Обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта“ (19), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията със заглавие „Доклад на ЕС за младежта“ (20),

—

като взе предвид световните доклади на ООН по въпросите на младежта за 2003 г., 2005 г. и 2007 г.,

—

като взе предвид доклада на ПРООН за 2004 г. за човешкото развитие: културна свобода в днешния разнообразен свят,

—

като взе предвид Декларацията от Брюксел относно предоставянето на убежище, миграцията и мобилността и нейния план за действие, приети през април 2006 г. от министрите от АКТБ, отговарящи по въпросите на предоставянето на убежище, миграцията и мобилността,

—

като взе предвид резолюцията от Брюксел на групата държави от АКТБ относно миграцията и развитието, приета от министрите от АКТБ, отговарящи по въпросите на предоставянето на убежище, миграцията и мобилността,

—

като взе предвид Решение № 2/LXXXVII/08, взето на 27-та сесия на Съвета на министрите на АКТБ, състояла се в Адис Абеба (Етиопия) през периода 8—13 юни 2008 г., относно прилагането на резолюцията от Брюксел на групата държави от АКТБ относно миграцията и развитието,

—

като взе предвид доклада на Световната банка за световното развитие за 2007 г., озаглавен „Развитие и следващото поколение“,

—

като взе предвид доклада на МОТ от октомври 2008 г., озаглавен „Световни тенденции в областта на заетостта по отношение на младежта“,

—

като взе предвид заключителната декларация от срещата на високо равнище Африка-Европа по въпросите на младежта, проведена от 4 до 7 декември 2007 г. в Лисабон (Португалия),

—

като взе предвид документите от 3 май 2008 г., в които се излагат позициите на Европейския форум за младежта относно младежта и миграцията и относно заетостта сред младежите,

—

като взе предвид доклада на Европейския форум за младежта от 2008 г., озаглавен „Развитието има нужда от младежта - младежки организации в действие“,

—

като взе предвид доклада на комисията по социални въпроси и околна среда (ACP-EU/100.504/09/fin.),

A.

като има предвид, че съгласно определението „млади хора“ са лицата на възраст между 15 и 24 години (21); като има предвид, че младите хора съставляват 18 % от населението на света или това са 1,2 милиарда души, от които 85 % живеят в развиващите се страни,

Б.

като има предвид, че много от младите хора живеят в бедност и страдат от изключване или маргинализация, като това се отнася особено за младите жени, младежите с увреждания, младите мигранти и бежанци, младежите в селските райони и младежите от етнически малцинства,

В.

като има предвид, че социалното, икономическото и културното приобщаване и активното участие на младите хора в обществото са от съществено значение както за личностното им развитие, така и за стабилното и демократично развитие на национално и световно равнище,

Г.

като има предвид, че образованието и трудовата заетост са предпоставка за успешното интегриране и участие на младите хора в обществото,

Д.

като има предвид, че въпреки факта, че днешната младеж е най-добре образованото младо поколение в историята, безработицата и недостатъчната заетост сред нея достигат рекордни нива, като това положение се влошава от икономическата криза; като има предвид, че младите хора са 25 % от цялото население в трудоспособна възраст, но през 2007 г. представляваха 43,7 % от безработните (22),

Е.

като има предвид, че секторите в областта на културата насърчават алтернативно икономическо развитие, създават благосъстояние и осигуряват достойна работа за младите хора;

Ж.

като има предвид, че миграцията се е превърнала в един от механизмите за справяне с проблемите, използвани от младите хора с цел разширяване на възможностите им за образование и работа, но че тези възможности за образование не облагодетелстват развиващите се страни, от които произхождат младите хора, нито повишават нивото на образование в тях;

З.

като има предвид, че глобализацията допринася за повишаване на мобилността в рамките на образованието и професионалното обучение, работата и доброволческите услуги, като по този начин се насърчава солидарността и по-доброто разбирателство между различните култури и се благоприятства за зачитането на различията и многообразието;

И.

като има предвид, че културата играе важна роля за добруването и личностното развитие на младите хора,

Й.

като има предвид, че разпространението на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) предоставя на младите хора нови възможности за развитие, приобщаване и гражданско участие; като има предвид, че ангажиментът на правителствата да инвестират в ИКТ може да намали настоящото „цифрово разделение“ между страните от ЕС и от АКТБ и да стимулира равенството,

K.

като има предвид, че единствено ако младите хора бъдат признати като партньори при вземането на решения могат да се намерят дългосрочни разрешения на глобалните заплахи като изменението на климата и да се постигнат целите на развитието;

1.

призовава правителствата на страните от АКТБ и ЕС да включват въпросите, свързани с младежта, в целия процес на разработване на политики и да подобрят координацията между политиките за младежта и другите политики, които пряко засягат младежта;

2.

подчертава необходимостта да се защитава целокупно Всеобщата декларация за правата на човека и по-специално членове 23, 24, 26 и 27, отнасящи се до труда, образованието и културата;

3.

призовава Комисията да осигури балансирано финансиране на действие 3.2 от настоящата програма „Младежта в действие“ (2007-2013 г.) съгласно предвидените разпоредби, както и, следвайки примера на Евро-средиземноморската програма за младежта, да създаде Програма на АКТБ и ЕС за младежта в рамките на Споразумението от Котону, с допълнителни бюджетни кредити в последващата програма;

4.

подчертава, че лицата, разработващи политики на всички нива, следва още повече да развиват сътрудничеството си и да засилват обмена на добри практики в областта на социалното и културното приобщаване и участието на младите хора чрез, например, насърчаване на обединения на агенции с цел обединяване на национални, регионални и международни програми за младите хора;

5.

призовава страните от ЕС и АКТБ да гарантират на всички млади хора пълно упражняване на правата и свободите им и да премахнат всички форми на дискриминация; приканва Комисията и страните от ЕС и АКТБ да увеличат финансирането на програми за социално и културно приобщаване на младите хора от уязвими групи;

6.

счита, че ЕС следва да разработи обща миграционна политика, която да е последователна, справедлива и насочена към социалното приобщаване на мигрантите в приемащите общества; призовава държавите-членки на ЕС да гарантират спазването на правата на младите мигранти, както и еднакъв достъп до образование, социални услуги и икономически възможности, от които се ползват гражданите на съответната страна;

7.

приканва ЕС да засили мерките за защита на всички млади граждани на трети държави, които работят законно в Европа; насърчава ЕС да се стреми да им осигурява правно положение като дългосрочно пребиваващи лица и да определи правното положение на полуквалифицираните и неквалифицираните работници; също така счита, че правителствата на държавите от ЕС и АКТБ следва да разработят програми за намаляване на „изтичането на мозъци“ сред младите хора от развиващите се страни и да координират помежду си мерките за предотвратяване на това явление;

8.

призовава правителствата на държавите от ЕС и АКТБ да предоставят на всички млади хора достъп до подходяща и лесна за ползване от тях здравна информация и услуги;

9.

призовава правителствата на държавите от ЕС и АКТБ да създадат програми за намаляване на процента на ранно напускащите училище, за намаляване на младежката неграмотност и за подобряване на качеството на основното образование;

10.

призовава за всеобщ достъп до средно образование; призовава правителствата на страните от АКТБ и ЕС да премахнат пречките пред достъпа до начално образование, особено за младите хора с увреждания и други уязвими групи; настоятелно призовава правителствата да предоставят безвъзмездни средства и кредити при преференциални условия на студентите от развиващите се страни, които биха искали да следват във висши учебни заведения;

11.

приканва страните от ЕС и АКТБ да стимулират гладкия преход от сферата на образованието към пазара на труда посредством преминаване от теоретични методи на преподаване към практически опит в училищата и включване на обучение по предприемачески умения в учебните планове;

12.

настоятелно приканва правителствата на страните от АКТБ и ЕС да насочат вниманието към образованието в рамките на културната и социалната сфера и да насърчат участието на младите хора в културни дейности във и извън училището, които биха могли да обогатят живота им, да доведат да балансирано личностно развитие и да ги защитят от наркоманиите и други вредни навици, като по този начин благоприятстват за тяхното социално и културно приобщаване в обществото;

13.

настоятелно приканва правителствата на страните от АКТБ и ЕС да отчетат, че младите хора са тези, които са най-предразположени към промяна, и че те са най-добрите посредници за нейното осъществяване, с които всяко едно общество разполага; призовава правителствата на страните от АКТБ и ЕС да използват младите хора за осъществяване на положителна промяна в обществото чрез механизми като обучение между връстници по въпроси като ХИВ/СПИН, ИКТ и устойчиви технологии за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към тях;

14.

призовава за всеобщ достъп до ИКТ за младите хора; приканва правителствата да инвестират в инфраструктура за ИКТ и да предоставят на училищата условия за ползване на ИКТ; призовава Комисията и страните от ЕС и АКТБ да свържат помежду си класните си стаи посредством технологии от типа „електронно побратимяване“ (eTwinning) с цел насърчаване на междукултурното обучение; призовава правителствата на страните от АКТБ и ЕС да насърчават дистанционното обучение като начин за улесняване на социалното приобщаване на лица от групи в неравностойно положение, по-специално лица с увреждания;

15.

призовава правителствата на страните от АКТБ и ЕС съвместно с МОТ да разработят национални стратегии и планове за действие за младежка трудова заетост и да следят редовно положението с трудовата заетост на младите хора;

16.

призовава правителствата на страните от АКТБ и ЕС да насърчават трудовите права и справедливите трудови възнаграждения като ефективен способ за насърчаване на социалното приобщаване;

17.

отбелязва, че младите хора, които работят и учат едновременно, натрупват ценен опит, улесняващ прехода им от сферата на образованието към трудовия пазар; насърчава частния сектор да създава повече възможности за обучение за младежи, които все още учат; предупреждава за наличието на всякакви видове експлоатация на труда в този контекст;

18.

отбелязва, че младите жени (23) и младите хора с увреждания (24) са изправени пред по-високи проценти на безработица и недостатъчна заетост; призовава за разработване на конкретни политики за подкрепа на младите жени и на хората в неравностойно положение;

19.

подчертава необходимостта от създаване на по-благоприятни условия за младите предприемачи, като им се предоставят информация и финансови стимули и се премахва административната тежест за тези, които желаят да основат дружество; приканва финансовите институции да улесняват достъпа на младите хора до микрокредитиране; призовава правителствата да създадат програми за професионална ориентация и финансиране за младите предприемачи в сектора на културата и творческите дейности и да насърчат услугите в рамките на общностите с цел да се подобри социалното приобщаване на местно равнище;

20.

призовава националните парламенти и правителствата на страните от ЕС и АКТБ да включат защитата на съществуващите на територията им култури в своето национално законодателство като гаранция за съхраняването и развитието на тези култури;

21.

отхвърля определението за културата като стока, подлежаща на правилата за извличане на печалба; застъпва се за демократизиране на създаването и на предоставянето за ползване на култура, която да стимулира културното развитие на младите хора и която да се определя в съответствие с техните желания и с тяхно участие;

22.

настоятелно приканва правителствата на страните от АКТБ и ЕС да разработят планове или да подкрепят съществуващите инициативи за подпомагане на развитието на културния туризъм, като младите хора се насърчават да ценят културното и природното наследство на своите страни;

23.

приканва правителствата на страните от АКТБ и ЕС да създадат или да активизират вече съществуващите междукултурни политики, за да насърчат културното многообразие и мирното съвместно съществуване на различните култури в обществото; също така призовава правителствата на страните от АКТБ и ЕС да насърчат децентрализацията на политиките в сферата на културата, като по този начин се насърчи местното развитие въз основа на културата и обособените в нея тенденции, както и зачитането на многообразието и различията;

24.

призовава правителствата на страните от АКТБ и ЕС, Комисията и международните организации да активизират своите усилия за организирането на семинари, лекции и лагери за млади хора с различен културен, етнически и религиозен произход като средство за насърчаване на разбирателството между различните култури;

25.

счита, че ООН, Комисията и правителствата следва да включат културно измерение в политиките, програмите и плановете за сътрудничество за развитие;

26.

призовава международната общност и правителствата на страните от ЕС и АКТБ да насочат усилията си към съхраняването на традиционните занаяти чрез отпускане на повече средства за професионално обучение и за възможности за производство, да оказват подкрепа за рекламирането и пускането на пазара на съответните продукти, да подобрят възможностите за достъп до пазара за стоките и услугите в сферата на културата, особено за тези, които се произвеждат или предоставят от млади хора, с цел да се повиши мобилността на този вид стоки и услуги, както и да подкрепят инициативите за преподаване на местните езици чрез интернет;

27.

призовава правителствата на страните от АКТБ и ЕС да гарантират, че становищата на младите хора получават гласност, и приветства създаването на младежки парламенти в опит да се насърчи политическата култура на младите хора и развитието на тяхното чувство на отговорност;

28.

приветства инициативата на Комисията за структуриран диалог с млади хора и младежки организации по въпроси на отнасящите се до тях политики, но подчертава необходимостта да се определи по-точно прилагането на такова понятие;

29.

отбелязва, че подобряването на достъпа до информация увеличава прозрачността на правителствата и публичните администрации, което ще насърчи овластяването на младите хора и участието им в процеса на вземане на решения; подчертава значението на ИКТ за подобряване на достъпа до информация и призовава правителствата да създадат и прилагат механизми, гарантиращи защитата на младите ползватели на ИКТ; подчертава ролята на ИКТ за активизиране на някои нови форми на участие на младежта, като киберучастие и електронно гражданство;

30.

счита, че минималната възраст за гласуване следва да не бъде над 18 години, за да се осигури пълноценното участие на младежта в обществото;

31.

възлага на съпредседателите да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Европейската комисия, Африканския съюз, държавите-членки на ЕС, държавите от АКТБ, ООН и ЮНЕСКО.

—

на заседание в Луанда (Ангола), проведено в периода от 30 ноември до 3 декември 2009 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) от 1992 г.,

—

като взе предвид Протокола от Киото от 1997 г.,

—

като взе предвид плана за действие, приет от Европейския съвет вследствие на доклада на върховния представител за общата външна политика и политика на сигурност през март 2008 г.,

—

като взе предвид съвместната декларация на АКТБ-ЕС относно изменението на климата и развитието, приета от Съвместния съвет през май 2009 г.,

—

като взе предвид Резолюция A/63/281 относно изменението на климата и възможните последици от него за сигурността, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 3 юни 2009 г.,

—

като взе предвид становищата, изразени на Световния форум по въпросите на хуманитарната дейност, проведен на 23 юни 2009 г. в Женева по инициатива на Кофи Анан, бивш генерален секретар на Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид декларацията относно изменението на климата от Панафриканската парламентарна конференция, проведена в Яунде (Камерун) от 25 до 27 юни 2009 г.,

—

като взе предвид резолюциите, приети на 10 юли 2009 г. на срещата на върха на Г-8 и на Форума на водещите икономики по въпросите на климата и енергетиката в Акуила (Италия),

—

като взе предвид регионалния семинар за парламентаристите от Западна Африка и представителите на местната власт относно управлението на изменението на климата, проведен в Прая (Кабо Верде) от 3 до 6 август 2009 г.,

—

като взе предвид резолюциите относно изменението на климата и конфликтите, приети на срещата на върха на Африканския съюз, проведена в Syrte (Либия) на 30 август 2009 г.,

—

като взе предвид препоръките, отправени на заседанието на високо равнище относно изменението на климата, свикано в Ню Йорк на 22 септември 2009 г. от Бан Ки-мун, генерален секретар на Обединените нации,

—

като взе предвид препоръките, отправени на Световния форум относно устойчивото развитие, проведен в Уагадугу (Буркина Фасо) от 9 до 11 октомври 2009 г.,

—

като взе предвид Декларацията на Втората панафриканска парламентарна мрежа относно срещата на върха относно изменението на климата, проведена в Найроби (Кения) от 12 до 15 октомври 2009 г.,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 29 и 30 октомври 2009 г.,

—

като взе предвид декларацията на Третата подрегионална конференция (басейн на р. Конго) на Панафриканската парламентарна мрежа относно изменението на климата, проведена в Яунде (Камерун) от 12 до 13 ноември 2009 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 25 ноември 2009 г. относно стратегията на ЕС за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15) (26),

—

като взе предвид предстоящата Петнадесета конференция на страните (COP 15) по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Петата конференция – среща на страните по Протокола от Киото (СОР/МОР 5), която ще се проведе в Копенхаген (Дания) от 7 до 18 декември 2009 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 4 април 2009 г. относно социалните и екологичните последствия от изменението на климата в държавите от АКТБ (27),

A.

като има предвид, че глобалното затопляне поставя въпроса за оцеляването и устойчивото развитие на човечеството - въпрос, който се признава за спешен от всички,

Б.

като има предвид, че според доклад на Глобалния хуманитарен форум, оглавен от Кофи Анан, изменението на климата вече е довело над 12 милиона души до бедност, като 300 000 души умират всяка година от отрицателните последици от изменението на климата, а 20 милиона ще изпаднат в бедност до 2030 г.,

В.

като има предвид, че нестабилният климат, който вече се усеща поради интензивността и честотата на природните бедствия, наблюдавани на всички континенти (наводнения, суша, ерозия на бреговата линия, повишаване нивото на морското равнище и др.), представлява сериозна и страшна заплаха за страните, чиято територия се състои основно от пустини, острови или крайбрежни райони,

Г.

като има предвид, че Докладът за състоянието на населението през 2009 г., представен от Фонда на ООН за населението (UFPA), отчита, че изменението на климата е също така въпрос, свързан с динамиката на населението, бедността и равенството между половете,

Д.

като има предвид, че обезлесяването в тропическите региони е важен фактор за изменението на климата и е сериозна заплаха за биоразнообразието и поминъка на над един милиард бедни хора, които живеят в такива гори и преживяват благодарение на тях,

Е.

като има предвид, че международната общност осъзнава влиянието на изменението на климата върху международната сигурност,

Ж.

като е наясно, че най-слабо развитите страни (LDCs), които имат ограничен капацитет и недостатъчни ресурси, за да се приспособят към изменението на климата, ще бъдат най-потърпевши, въпреки че най-малко са допринесли за глобалното затопляне,

З.

като има предвид значението на селското стопанство в LDCs, особено на малките и средни стопанства, по отношение на процента ангажирано население и влиянието на изменението на климата в този сектор,

И.

като е убеден, че обезпечаването на устойчива околна среда за бъдещите поколения изисква споделена, но диференцирана отговорност от страна на цялото човечество,

Й.

като има предвид, че индустриализираните страни носят историческа отговорност за глобалното замърсяване и следователно са длъжни да осигурят финансова помощ за развиващите се страни в усилията им да се приспособят към последиците от него, включително загубите и щетите, причинени от въздействието на изменението на климата,

K.

като има предвид, че повечето от средствата, обещани за изменението на климата, са от бюджетите за официалната помощ за развитие и по този начин се отклоняват средства от помощта за развитие и възниква сериозна заплаха за намаляването на бедността и постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

Л.

като има предвид, че увеличаващото се напускане на родните места и принудителната миграция на хора, породени от изменението на климата, могат да доведат до големи усложнения и конфликти и на това следва да се обърне сериозно внимание, тъй като международните споразумения за изменението на климата и международното право не предоставят на засегнатите лица специална защита,

M.

като има предвид, че срещата на върха на Г-8 и Форумът на основните икономически развити страни по въпросите на климата и енергията, проведен в Акуила (Италия), признаха, че съгласно заключенията на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и на Протокола от Киото средната световна температура не трябва да се повишава повече от 2 °C спрямо нивата от епохата преди индустриализацията,

Н.

подчертава спешната необходимост да се вземе предвид положението на жените, когато се анализира въздействието на изменението на климата, и връзката с третата ЦХР (равенство между половете) и петата ЦХР (здравето на майките),

1.

приветства постигнатия най-накрая всеобщ консенсус относно необходимостта от бързи съвместни действия за спасяване на планетата Земя от екологическата криза и кризата на околната среда, които я заплашват;

2.

настоятелно призовава в споразумението, което ще бъде сключено на срещата на върха в Копенхаген през декември 2009 г., да се постави ударение върху честността и социалната справедливост чрез диференциран подход, отчитащ населението, промишленото развитие и бедността на страните;

3.

подчертава необходимостта от постигане преди края на тази година на правно обвързващо споразумение в Копенхаген, което да се основава на Протокола от Киото и да влезе в сила на 1 януари 2013 г.;

4.

призовава представителите на страните от ЕС и АКТБ да си сътрудничат тясно и да съгласуват позициите си, за да доведат срещата на върха в Копенхаген до успешен завършек;

5.

посочва, че Г-8 и Форумът на основните икономически развити страни в Акуила признават необходимостта от установяване на световно партньорство за поощряване на технологии с ниски въглеродни емисии и щадящи околната среда и от удвояване на инвестициите в тях от страна на публичния сектор;

6.

посочва, че основната причина за изменението на климата е икономическата дейност, незачитаща равновесието в природата, която се извършва от Промишлената революция насам;

7.

подчертава, че международното споразумение следва да се базира на принципа за „обща, но диференцирана отговорност“, като индустриализираните страни поемат водеща роля за намаляване на своите собствени емисии, а развиващите се страни и нововъзникващите икономики също се ангажират да предприемат подходящи национални действия за смекчаване в контекста на устойчивото развитие, подкрепяни и улеснявани с технологии, финансиране и изграждане на капацитет от страна на индустриализираните страни по измерим и възможен за отчитане и проверка начин;

8.

приканва индустриализираните страни към водеща роля за справяне с въпросите на изменението на климата, като те поемат правно обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите с 25-40 % под равнищата от 1990 г. до 2020 г. и с 80-95 % под равнищата от 1990 г. до 2050 г.;

9.

призовава страните от АКТБ и ЕС да определят специална цел за използване на възобновяеми енергии и счита, че енергийната ефективност и възобновяемите енергии следва да бъдат поставени в центъра на програмите за сътрудничество за развитие между АКТБ и ЕС съгласно Споразумението от Котону;

10.

изразява силна убеденост, че политиката за изменението на климата не трябва да бъде отделена от другите политики, като например за селското стопанство, продоволствената сигурност, енергетиката, околната среда, общественото здравеопазване и международната търговия; затова призовава настоятелно правителствата на страните от ЕС и нововъзникващите и развиващите се страни активно да включат социалното измерение и измеренията, свързани с околната среда и изменението на климата, в националните и регионални стратегически документи, както и във всички програми и проекти за развитие;

11.

счита, че надеждата, породена от съществуването, в частност в африканските страни, на обширни природни резервати, които наистина биха могли да служат за бели дробове на планетата, трябва да доведе до подходящо финансиране, което да им даде възможност да използват природните си ресурси и едновременно с това да зачитат екосистемата за доброто на цялото човечество;

12.

призовава Европейската комисия спешно да разработи всеобхватна програма за намаляване на обезлесяването и деградацията на горите в развиващите се страни, включително насърчаване на споразумения за доброволно партньорство съгласно програмите за правоприлагане, управление и търговия в областта на горското стопанство (FLEGT), за да обезпечи спазване на правата на местните горски общности; счита освен това, че Комисията трябва да представи ясни, подробни предложения за забрана на вноса на незаконно изсечен дървен материал и продукти от такъв материал на общностния пазар; призовава Комисията да представи такива предложения без по-нататъшно забавяне;

13.

подчертава, че финансовите средства, необходими за противодействие на изменението на климата, трябва да са в допълнение към други помощи, да са възобновяеми, предсказуеми, прозрачни, дългосрочни, подходящи и предоставяни главно като субсидии; подчертава, че страните-донори трябва да инвестират в подобряване и увеличаване на „способността за усвояване“ в развиващите се страни, така че те да могат да използват ресурсите ефективно;

14.

подчертава, че финансирането за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях следва да спазва приоритетите, определени от развиващите се страни; набляга на необходимостта да се включи местно знание в стратегиите за смекчаване и адаптиране, както и на значението на преноса на знания от север на юг;

15.

настоятелно призовава преносът на технологии да се организира своевременно, за да бъде възможно справянето със спешни ситуации, свързани с екологически бедствия (суша, наводнения и др.);

16.

призовава международната общност да проучи новаторски механизми за финансиране, за да увеличи финансовата си подкрепа за развиващите се страни за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях; насърчава правителствата на страните от ЕС и АКТБ да създадат програми за привличане по прозрачен начин на допълнителни средства от частния сектор за финансиране на проекти за адаптиране; подчертава, че е необходимо по-добро координиране на донорите и засилено сътрудничество между страните-донори и страните-получатели;

17.

също така призовава сключеното от Г-8 споразумение за намаляване на емисиите от парникови газове до 2050 г. да бъде придружено от краткосрочни и средносрочни планове за действие;

18.

призовава правителствата на страните от АКТБ и ЕС да включат селското стопанство във всяко едно споразумение по изменението на климата в Копенхаген, за да бъде по-лесен достъпът му до финансиране за адаптиране, тъй като то е жизнено важно за продоволствената сигурност, намаляването на бедността и поддържането на екосистемата;

19.

призовава правителствата на страните от АКТБ да поощрят регионален фонд за подобряване и разпространяване сред дребните селскостопански производители на техниките на сътрудничество за програмите за смекчаване и адаптиране; подчертава колко е необходимо да се засилят образователните и информационни кампании относно въздействието на изменението на климата;

20.

обръща внимание на изявлението на специалния докладчик на ООН за правото на прехрана, в което се казва, че насърчаването на агрогоривата създава условия за нова продоволствена криза в близко бъдеще; подчертава, че първата цел на селското стопанство е да произвежда храни;

21.

затова призовава в Копенхаген развитите страни да започнат научноизследователска и развойна дейност и да споделят новите технологии с LDCs и всички развиващи се страни;

22.

подчертава необходимостта от институционална отчетност и доверие чрез установяване на равно представителство на страните-донори и страните-получатели в управителните органи на институциите, финансиращи адаптирането;

23.

настоява споразумението за изменението на климата след 2012 г. да отчете съществуващите процеси на развитие както на международно, така и на национално ниво; призовава Европейската комисия и държавите-членки на ЕС да изградят необходимите връзки между изменението на климата и ЦХР, като включат смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към тях в проектите и програмите, насочени към постигане на ЦХР, и във всички стратегии за намаляване на бедността;

24.

приканва международната общност да определи и да обърне внимание на съществуващите юридически празноти по отношение на защитата на лицата, засегнати от напускане на родните места и миграция поради изменението на климата, и да стане инициатор на конкретна система за помощ и защита;

25.

призовава за развитие на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) в пълноправна световна организация за околната среда със седалище в Найроби (Кения), подсилена с достатъчен капацитет, за да обърне внимание на суровостта на екологическата катастрофа и на свързаните с нея предизвикателства по света;

26.

възлага на своите съпредседателите да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите АКТБ-ЕС, Европейската комисия, генералния секретар на ООН, Комисията на Африканския съюз, Панафриканския парламент, РКООНИК и Световната банка.

—

на заседание в Луанда (Ангола), проведено в периода от 30 ноември до 3 декември 2009 г.,

—

като взе предвид член 17, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и преразгледано в Люксембург на 25 юни 2005 г.,

—

като взе предвид декларацията на Комисията на Африканския съюз,

—

като взе предвид декларацията на Комитета на посланиците от АКТБ относно положението в Мадагаскар от 31 март 2009 г.,

—

като взе предвид резолюцията относно политическото положение в Мадагаскар, приета от Парламентарната асамблея на АКТБ на 10 февруари 2009 г.,

—

като взе предвид работата на Международната контактна група за Мадагаскар и в частност споразуменията от Мапуто и Адис Абеба, сключени съответно на 9 август 2009 г. и 6 ноември 2009 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент (29) от 7 май 2009 г. относно положението в Мадагаскар,

—

като взе предвид изявлението на генералния секретар на Международната организация на франкофонията (МОФ) от 10 ноември 2009 г. относно положението в Мадагаскар,

A.

като има предвид, че г-н Андри Ражоелина, кмет на столицата Антанариво, застана начело на Върховния орган на прехода на 17 март 2009 г., когато военните предадоха изпълнителната власт, завзета от тях от бившия президент Марк Раваломанана, който беше принуден да подаде оставка и да отиде в изгнание,

Б.

като има предвид, че г-н Ражоелина разпусна Националното събрание и Сената и се самопровъзгласи за президент на републиката и ръководител на Върховния орган на прехода,

В.

като отбелязва многобройните протестни демонстрации, които бяха насилствено потушени от армията,

Г.

като отбелязва, че тези събития бяха осъдени от международната общност и в частност от Съвета за сигурност на ООН, Африканския съюз (АС), Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР), МОФ, Междупарламентарния съюз, Европейския съюз, Съединените американски щати и Норвегия,

Д.

като има предвид, че АС и ЮАОР не признаха провъзгласяването на г-н Ражоелина и изключиха Мадагаскар от членство и в двете организации,

Е.

като има предвид, че в понеделник, 6 юли 2009 г., Европейският съюз започна процес на консултации с Република Мадагаскар съгласно член 96 от Споразумението от Котону, като по този начин постави начало на диалог за разглеждане на начини за намиране на подходящи решения за политическите проблеми на страната,

Ж.

като има предвид, че Европейският съюз спря финансирането за Мадагаскар с изключение на хуманитарната помощ и някои програми и проекти с пряка полза за населението дотогава, докато се увери, че пътната карта за връщане към конституционен ред заслужава доверие и се базира на консенсус и участие от страна на всички,

З.

като има предвид, че усилията на международната общност за подкрепа на местните партии в търсенето на всеобхватно решение на кризата и бързо възстановяване на конституционния ред в Мадагаскар се спъват от непреклонността на г-н Ражоелина, който очевидно е заложник на собствената си фракция, и от изискванията на президента в изгнание г-н Раваломанана, проявяващ липса на реализъм, която не е от полза,

И.

като има предвид, че политическото положение на Мадагаскар наказва страната икономически и че националното икономическо възстановяване зависи от политическата стабилност,

1.

енергично осъжда завземането на властта в Мадагаскар, което е в крещящо нарушение на националната конституция, и решението да се повери президентството на републиката на г-н Ражоелина, което е равносилно на държавен преврат;

2.

призовава за връщане към конституционния републикански порядък, което да бъде постигнато от страните по конфликта в Мадагаскар чрез споразумение и прилежно изпълняване на едно всеобхватно решение за кризата;

3.

призовава четирите засегнати политически групировки да работят неуморно, както се ангажираха в Мапуто и Адис Абеба, за постигане на консенсус за разделяне на отговорността и на правителствените постове, за да може преходът да се осъществи съгласно графика от Адис Абеба;

4.

настоява Парламентът на Мадагаскар незабавно да бъде възстановен и да се включи в усилията за решаване на кризата;

5.

изразява увереност, че политическият плурализъм, основните демократични свободи, спазването на правата на човека и принципите на правовата държава могат да се обезпечат единствено в резултат от консенсусен и всеобхватен диалог по първопричините на широкия спектър от проблеми пред страната: икономически, социални, политически и свързани с околната среда;

6.

приветства постигнатото от Международната контактна група, включваща ООН, АС, ЕС и многобройни национални организации - Общия пазар на Източна и Южна Африка (COMESA), Комисията за опазване на Индийския океан (IOC) и ЮАОР, на посредническите срещи в Мапуто и Адис Абеба и я насърчава да продължи усилията си за нормализиране на положението;

7.

призовава за независимо международно разследване, което да хвърли светлина върху нарушаването на правата на човека и поредицата репресивни действия против населението;

8.

приканва международната общност да увеличи хуманитарната помощ за народа на Мадагаскар; призовава международната общност и ЕС постепенно да възстановят помощта за Мадагаскар веднага щом заработят преходните институции на правителството на националното единство, и също така призовава за пълно спазване на всички демократични принципи и основни свободи;

9.

призовава нито едно временно правителство на Мадагаскар да не финализира споразумения или договори с други страни или предприятия, отнасящи се до природните ресурси и националните активи на страната, преди да са се провели избори и новото правителство да е получило легитимен мандат от страна на малгашкото население;

10.

приветства принципната позиция, заета от международната общност, противопоставяща се на всеки един опит за завземане на властта с неконституционни средства; изразява особено задоволство от отказа на общото събрание на ООН да изслуша г-н Ражоелина;

11.

призовава политическите действащи лица да поставят начело на дневния си ред борбата срещу бедността и да се стремят да подобрят жизненото равнище на населението чрез въвеждане на стабилна политика за устойчиво развитие, а именно основни услуги в областта на здравеопазването, образованието и създаването на работни места;

12.

ангажира се да проведе проучвателна мисия за изпълнението на споразуменията от Мапуто и Адис Абеба и призовава за международна мисия за наблюдаване на изборите в подходящ момент, в който тя ще пожелае да участва;

13.

призовава за незабавно освобождаване на всички политически затворници и за отмяна на съдебните производства срещу тях;

14.

призовава Африканския съюз, Международната контактна група и малгашките политически действащи лица да помислят за възможността да учредят орган за мониторинг и подкрепа с оглед гарантиране спазването на поетите в Мапуто и Адис Абеба ангажименти и довеждане на преходния процес до успешен край;

15.

призовава за индивидуални санкции в случай на неспазване на ангажиментите от Мапуто и Адис Абеба;

16.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите АКТБ-ЕС, Европейската комисия, генералния секретар на ООН, ЮАОР, президента Joaquim Chissano и Комисията на Африканския съюз.

A.

като има предвид, че член 95 от Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС, подписано в Котону, Бенин, на 23 юни 2000 г., предвижда Споразумението да се преразглежда на всеки пет години; като отбелязва, че първото преразглеждане беше извършено през 2005 г. и че в момента текат преговори за второто преразглеждане, които вероятно ще приключат преди края на 2010 г.,

Б.

като има предвид, че настоящото преразглеждане на Споразумението от Котону не включва преговори за нов европейски фонд за развитие (ЕФР), тъй като Десетият ЕФР няма да приключи преди 2013 г.; като има предвид, че третото преразглеждане на Споразумението от Котону е предвидено за 2015 г. - две години след приключването на Десетия ЕФР,

В.

като припомня, че главната цел на Споразумението от Котону е намаляването и, в крайна сметка, изкореняването на бедността по начин, който е съгласуван с целите за устойчиво развитие и постепенно интегриране на страните от АКТБ в световната икономика,

Г.

като има предвид, че датата на третото преразглеждане на Споразумението от Котону през 2015 г. ще съвпадне със срока за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

Д.

като припомня, че от първото преразглеждане на Споразумението от Котону са настъпили значителни промени на международната сцена, породени от такива предизвикателства като високите цени на храните и енергията, глобалната финансова, икономическа и социална криза и изменението на климата, които оказват най-сериозно отражение върху развиващите се страни,

Е.

като има предвид, че процесът на преговори по споразумения за икономическо партньорство (СИП) заедно със сключването и изпълнението на временни или пълни споразумения наруши сплотеността на групата страни от АКТБ и продължаващия процес на регионално интегриране,

Ж.

като има предвид, че всяко едно преразглеждане на политическото измерение на отношенията АКТБ-ЕС, залегнало в Част 1, Дял II от Споразумението от Котону, трябва да се извършва по начин, зачитащ напълно партньорството на равнопоставени участници,

З.

като подчертава, че парламентарното измерение на отношенията АКТБ-ЕС по никакъв начин не трябва да отслабва,

И.

като има предвид, че преди започването на преговори по преразглеждането на Споразумението от Котону трябва да се е провела открита и прозрачна консултация на всички заинтересовани страни, включително парламенти и недържавни участници,

1.

подчертава, че второто преразглеждане на Споразумението от Котону следва да засили основните цели на Споразумението, които са изкореняване на бедността, насърчаване на устойчиво развитие, постепенно и ефективно интегриране на държавите от АКТБ в световната икономика, запазване и засилване на законодателството от Ломе („Lomé acquis“), както и засилване на единството, сплотеността и солидарността на страните от АКТБ; във връзка с това отправя предупреждение срещу въвеждането в Споразумението на елементи, на които би било по-подходящо да се обърне внимание в други международни споразумения за сътрудничество;

2.

призовава преговарящите страни към гъвкавост по отношение на срока за приключване на преразглеждането предвид институционалните промени в Комисията и Секретариата на АКТБ през 2010 г., както и влизането в сила на Договора от Лисабон и евентуалното приключване на преговорите за СИП;

3.

подчертава, че постигането на ЦХР следва да остане като една от ключовите цели на сътрудничеството за развитие между АКТБ и ЕС; подчертава, че Споразумението от Котону следва да предвиди повече инвестиции в обществените услуги и инфраструктура;

4.

счита, че преразглеждането на Споразумението от Котону следва да включи ангажимент за предварителна перспектива за финансиране на сътрудничеството между АКТБ и ЕС след 2013 г. независимо от приключването на преговорите за СИП;

5.

настоява опитите за способстване на регионална диференциация в групата на АКТБ да не отслабват сплотеността и солидарността й и тази диференциация да не се прилага за аспектите на отношенията между АКТБ и ЕС, на които може да се обърне подходящо внимание на общопартньорска основа; в този контекст изразява особена загриженост регионалната диференциация да не засяга функционирането на общите институции на АКТБ и ЕС съгласно Споразумението от Котону или да пречи на укрепването на връзките между ЕС и цялата група държави от АКТБ;

6.

признава все по-важната роля на регионалните и континентални организации и особено на Африканския съюз (АС) в икономическата, социалната и институционалната среда на развитие на държавите от АКТБ; при все това изразява твърдото си убеждение, че средствата, предназначени за подкрепа на АС или други регионални организации, не следва да се вземат от националните пакети по ЕФР или от някои отдавнашни хоризонтални инициативи; затова подчертава, че сътрудничеството за развитие между АКТБ и ЕС и отделните регионални стратегии на ЕС трябва да продължат да подкрепят и засилват продължаващите процеси на интеграция в групата на АКТБ;

7.

отбелязва, че главата за търговско и икономическо сътрудничество следва да се измени, за да отчете изтичането на срока на търговския режим от Котону; въпреки това настоява новите разпоредби за търговски режими, ръководещи търговията между АКТБ и ЕС, да се съобразяват с изискванията на СТО и едновременно с това да отчитат интересите и безпокойствата на държавите от АКТБ предвид техните различни равнища на икономическо развитие и структурни ограничения, независимо от това дали са сключили или са се отказали от СИП;

8.

призовава за провеждане на широк преглед, за да се гарантира, че СИП изпълняват целите си; изразява убеждение, че е необходим официален и всеобхватен преглед на проекта за СИП, който да се извърши на общопартньорско равнище в конкретен момент в бъдещето;

9.

призовава за засилване на съответните разпоредби, за да се гарантира, че Европейската комисия провежда пълни консултации с държавите от АКТБ, преди да поеме ангажименти, които биха могли да се отразят отрицателно върху икономическата интеграция на регионите от АКТБ или върху търговските връзки между АКТБ и ЕС;

10.

подчертава, че преразглеждането на Споразумението от Котону не следва да оказва прекомерен натиск върху държавите от АКТБ за приключване на преговорите за СИП;

11.

признава, че ситуациите на несигурност или държавна нестабилност представляват особени предизвикателства във връзка с развитието и постигането на ЦХР и затова призовава сътрудничеството за развитие между АКТБ и ЕС да подкрепя инициативи за контролиране на разпространението на лекото стрелково и малокалибрено оръжие в държавите и регионите от АКТБ;

12.

настоява, във връзка с миграцията, да не се променят съществуващите разпоредби в Споразумението от Котону, свързани със споразуменията за реадмисия, по време на настоящия процес на преразглеждане;

13.

признава, че процедурите на консултация съгласно членове 96 и 97 от Споразумението от Котону следва да бъдат изключение и да се прилагат единствено в случаи, когато всички други форми на диалог, като например посочените в член 8, са били изчерпани; въпреки това вярва, че при възникването на такива извънредни обстоятелства е важно всяка една от двете страни по Споразумението да може да започне процедура на консултация;

14.

набляга на значението на парламентарното измерение на Споразумението от Котону, въплътено в Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС (СПА); изразява твърдия си ангажимент да гарантира, че СПА и националните парламенти изпълняват пълната си роля в дейностите и процесите по Споразумението от Котону, и също така подчертава твърдото си противопоставяне на всеки опит за принизяване ролята на СПА, в частност чрез предложения, които оказват влияние върху методите й на работа и честотата на заседанията й, което Асамблеята следва да решава сама;

15.

призовава Споразумението от Котону да обезпечи, че националните и регионални стратегически документи ще бъдат предадени на СПА, както понастоящем се изисква съгласно Регламента на Съвета на ЕС относно изпълнението на Десетия ЕФР (30); във връзка с това вярва, че в бъдеще следва да се провеждат консултации със СПА и националните и регионални парламенти в процеса на изработване на тези стратегически документи;

16.

настоява в Споразумението от Котону да се включи разпоредба, която да позволява на СПА да контролира изпълнението на националните и регионални стратегии;

17.

вярва твърдо в ключовата роля, която националните парламенти от АКТБ могат да играят във всички аспекти от отношенията между АКТБ и ЕС; призовава националните парламенти да получат отговорности за надзор при изпълнението на Споразумението от Котону, особено за планиране, прилагане, наблюдение и оценяване на дейностите и програмите за сътрудничество за развитие; настоява за ефективни мерки за наблюдаване на подкрепата за бюджета, особено от страна на националните парламенти и върховните институции за одит; призовава за изграждане на капацитет в парламентите от АКТБ, за да могат да осъществят ефективно горепосочените две задачи;

18.

признава изключително важния принос на недържавните участници за подобряване на прозрачността и демократичната легитимност и за засилване способността на гражданите да търсят отчет от правителствата и затова набляга върху необходимостта от по-силно участие на недържавните участници от държавите от ЕС и АКТБ;

19.

призовава в Споразумението от Котону да се обърне по-голямо внимание на спешната необходимост от повече усилия за постигане на ЦХР, особено предвид сериозността на предизвикателството и наближаването на крайния срок - 2015 година; затова силно настоява финансирането, свързано със секторите по ЦХР, да не се отклонява за подкрепа на хоризонтални инициативи в области, които не са така пряко свързани с ЦХР;

20.

обръща внимание на значението на принципите за ефективност на помощта, изложени в Парижката декларация и в Програмата за действие от Акра, и на принципите за координиране на донорите, посочени в Кодекса за поведение на ЕС относно разделението на труда в областта на политиката за развитие (31); счита, че те са съществено важни, за да се използват възможно най-добре средствата за сътрудничество за развитие, и затова приканва те изцяло да се вземат предвид при преразглеждането на Споразумението от Котону;

21.

призовава за по-голяма съгласуваност между ЕФР и новия мандат за развитие на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);

22.

приветства ангажимента на ЕС, залегнал в Договора от Лисабон, да „взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при осъществяване на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“ (32); въпреки това изразява загриженост от Съобщението на Европейската комисия относно съгласуваността на политиките за развитие (СПР), което въвежда различен подход към СПР (33); настоява в тази връзка, че подходът на ЕС към СПР трябва да отчита изцяло приоритетите за развитие на държавите от АКТБ.