11.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/12

ПОТВЪРЖДАВА ОТНОВО подхода на политиката по този въпрос, набелязан в Заключенията на Съвета относно европейски подход към медийната грамотност в цифрова среда от 21—22 май 2008 г. (1)

ПРИВЕТСТВА препоръката на Комисията от 20 август 2009 г. относно медийната грамотност в цифрова среда за по-конкурентоспособна аудиовизуална индустрия и индустрия на съдържанието и за приобщаващо общество на знанието, и по-специално:

—

от решаващо значение в процеса на стимулиране на медийната грамотност е да се признае фактът, че дигиталната революция доведе със себе си значителни преимущества и възможности, с които обогати живота на хората по отношение на способностите им за комуникация, учение и творчество и трансформира организацията на обществото и икономиката. Отговорното и информирано използване на нови технологии и нови медии изисква гражданите да осъзнават съществуващите рискове и да зачитат съответните правни разпоредби, но политиките на медийна грамотност следва да разглеждат тези въпроси в контекста на едно като цяло позитивно послание;

—

макар и в действителност да е вярно, че медийната индустрия играе решаваща роля за стимулирането на медийната грамотност, важно е да се подчертае независимостта на медиите и фактът, че държавите-членки прилагат различни подходи за насърчаване на развитието на добри практики и стандарти в медийната индустрия, където саморегулирането или съвместното регулиране са само две от няколкото възможни решения. Също така е важно да се вземат предвид многобройните инициативи в областта на медийната грамотност, които вече се осъществяват от медийната индустрия, както и от културните институции, неправителствените организации и от доброволческия сектор, както и по-нататъшното стимулиране на такива инициативи;

—

при стимулирането на медийната грамотност следва да се обърне особено внимание на факта, че различните групи в обществото имат различни потребности и поведение, както и различаващи се възможности за достъп до медиите. Така например децата и младите хора често притежават естествена готовност да използват новите медии и да си служат с нови технологии, докато възрастните може да притежават по-голям натрупан опит, който да допринася за един по-критичен поглед върху медийното съдържание. Стратегиите за подобряване на медийната грамотност трябва да отчитат напълно всички подобни различия и да насърчават комуникацията между различните обществени групи и интереси. В същото време държавите-членки следва да продължат да изтъкват и укрепват стратегиите за разширяване на разпространението и достъпността на технологиите в полза на гражданите;

—

образователната система, включително формалното, самостоятелното и неформалното учене, може да изиграе важна роля за изграждането и подобряването на медийната грамотност, както и за творчеството и потенциала за иновации, сред всички членове на обществото, особено децата и младите хора, които от своя страна могат да играят важна роля при предаването на тези умения на семействата си. В контекста на образователната политика се припомня, че Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот се позовава inter alia на „цифрова компетентност“ и „културни познания и умения за изразяване“ като две ключови компетентности. Държавите-членки, които развиват медийна грамотност в контекста на образованието, следва в тази си дейност надлежно да отчитат референтната рамка, установена с препоръката от 2006 г. Освен това Програмата за учене през целия живот би могла да послужи като способстващ фактор за стимулирането на медийната грамотност;

—

независимо от факта, че медийната грамотност е динамична и развиваща се концепция, както и че общото разбиране на тази концепция се влияе от културни, технологични и индустриални различия и от различия между поколенията, също така е ясно, че с развитието на глобалната интернет мрежа като основна част от комуникационната инфраструктура, гражданите на Европа и на останалата част от света все по-често са изправени пред и живеят в медийна среда, която има сходни характеристики. Поради това следва да бъде възможно и е важно постепенно да се разработят критерии за оценка на нивата на медийна грамотност, както се предлага в член 26 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, като същевременно се вземе предвид, че тези критерии и оценки трябва да отразяват различните предпоставки в държавите-членки. Държавите-членки и Комисията се насърчават да сътрудничат пълноценно за изпълнението на тази задача.