22.9.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 227/7

---

Окончателен доклад на служителя по изслушването по дело COMP/C-3/37.990 — Intel (1)

2009/C 227/06

В процедурно отношение делото Intel бе едно от най-сложните до този момент. Спорът между ищецът Advanced Micro Devices („AMD“) и Intel Corporation („Intel“) далеч надхвърля пределите на европейската сцена. Стигна се до многобройни контестации от всички заинтересовани страни и от тези, които са подали информация по делото. Различни процедурни въпроси, много от които са изрично споменати в проекторешението, се отнасяха до основната компетентност на служителя по изслушването, което го накара да включи оценка по тези въпроси в окончателния доклад.

Вследствие на оттеглянето на предишния служител по изслушването, г-н Serge Durande, на 31 декември 2007 г., отговарящият за това дело служител по изслушването бе сменен.

Проекторешението поражда следните съображения:

I.   ПИСМЕНА ПРОЦЕДУРА

1.   Изложение на възражения

Изложението на възраженията („ИВ“) бе прието от Комисията на 25 юли 2007 г. На Intel бе даден десет седмичен срок, до 11 октомври 2007 г., за да отговори на ИВ. По обосновано искане на Intel служителят по изслушването удължи крайния срок до 4 януари 2008 г., повторно удължен на по-късен етап до 7 януари 2009 г., главно поради нерешени към момента проблеми, свързани с достъпа до преписката, както и поради факта, че изчерпателен анализ на съответните средни избежими разходи по стопанската дейност на Intel представляваше законно средство за защита спрямо използването на сложни оценки, основани на икономически модели, представени в ИВ, и свързани с търговските отстъпки (2). В своята оценка служителят по изслушването прецени, че трябва да бъде предоставена възможност за пълно упражняване на правата на защитата, въпреки че икономическата оценка показва, че условните отстъпки са били в състояние или вероятно са довели до антиконкурентно препятстване, а според проекторешението това не е било абсолютно необходимо за доказването на злоупотреба в това дело (3).

Intel отговори на ИВ в срок.

2.   Допълнително изложение на възражения

Допълнителното изложение на възражения („ДИВ“) бе прието от Комисията на 17 юли 2008 г. Същевременно Комисията добави заключенията по дело COMP/C-3/39.493, които са от значение за процедурата по дело COMP/C-3/37.990 и продължи процедурата по дело COMP/C-3/37.990.

На Intel бе предоставен срок от 8 седмици за отговор на ДИВ. С писмо от 15 септември 2008 г. служителят по изслушването удължи крайния срок до17 октомври 2008 г. по обосновано искане на Intel главно с оглед на сложността на вече обединените дела, както и обхвата на доводите от 1997 г., което изисква допълнително разследване на Intel.

Intel не отговори на ДИВ в рамките на удължения срок. Вместо това на 10 октомври 2008 г. Intel внесе иск в Първоинстанционния съд (ПС) за inter alia анулиране на решението на служителя по изслушването от 15 септември 2008 г., с което се удължава крайния срок, и освен това поиска временни мерки (4).

С решение от 27 януари 2009 г. председателят на Първоинстанционния съд отхвърли иска на Intel за временни мерки с основанието, че основният иск е prima facie явно недопустим. Отхвърлянето включва и иска на Intel за допълнително удължаване на крайния срок до 17 октомври 2008 г. за отговор на ДИВ, определен до 17 юли 2008 г.

3.   Писмо с изложение на фактите

На 19 декември 2008 г. Комисията изпрати на Intel писмо, с което насочва вниманието му към определен брой конкретни доказателствени материали относно вече направените възражения от страна на Комисията, за които тя заяви, че може да ги използва за евентуалното окончателно решение (писмо с изложение на фактите, „ПИФ“). Комисията даде на Intel краен срок до 19 януари 2009 г. за предоставяне на мнения по тези доказателствени материали. Крайният срок бе удължен до 23 януари 2009 г. от Генерална дирекция „Конкуренция“. По същество писмото с изложение на фактите не изменя доказателствената база, на която се основават възраженията на Комисията срещу Intel, изложени в ИВ и в ДИВ. Intel поиска удължаване (вж. точка I.4. г) по-долу) въз основа на твърдения за непълна преписка и въз основа на искането му в процес на разглеждане за устно изслушване относно някои документи (вж. точка II.2 по-долу). С писмо от 22 януари 2009 г. служителят по изслушването отхвърли това искане.

4.   Достъп до преписката

а)   Подготовка на достъпа до преписката: споразумения за неразкриване

Преписката по делото е огромна по обем. При подготовката на достъпа до преписката различни производители на оригинално оборудване („ПОО“) сключиха с Intel двустранни споразумения за неразкриване („СНР“), които се различават само по някои детайли. В отделни случаи някои ПОО призоваха служителя по изслушването да вземе решение в случай на разногласие между страните. От друга страна в отношенията си с Комисията Intel частично се отказа от своето право на достъп до преписката, в случай че достъпът, който е получил от ПОО, би ограничил неговите права съгласно Регламент (ЕО) № 773/2004 (5), като същевременно всеки заинтересован ПОО се отказа от правото си на защита на търговски тайни и друга поверителна информация по отношение на обменените с Intel сведения съгласно двустранните споразумения. По това дело служителят по изслушването участва в редактирането на тези СНР и подпомогна тяхното сключване.

б)   Споразумения за неразкриване между Dell и AMD

Преди устното изслушване на ИВ, AMD съобщи на служителя по изслушването, че е сключило СНР с Dell, съгласно което е получило достъп до показанията на Dell, които са използвани за ИВ. За разлика от СНР, сключени с Intel, подобно споразумение, сключено от страна по делото, която като такава не се ползва с права на защитата или с права за достъп до преписката, остава изцяло двустранно и не създава права или задължения за Комисията. Поради това и противно на грешните заявления на Intel служителят по изслушването продължи да разглежда всички показания на Dell в ИВ, които са признати за поверителни спрямо ищеца AMD, като оставащи поверителни спрямо AMD за целите на цялата административна процедура, включително и устното изслушване.

в)   Пълнота на достъпа до преписката

Въпреки СНР, описани по-горе (вж. I.4.a), сложността на преписката и различните поверителни информации в нея доведоха до многобройни искания за достъп от страна на Intel. За да се предостави на Intel възможно най-пълен достъп до преписката, се наложи служителят по изслушването лично да провери голям брой документи, за които Intel твърдеше, че се нуждае с цел подготвянето на ефикасна защита. След разглеждане на доводите, представени от Intel, известен брой от неговите искания бяха одобрени.

Intel се оплака от непълен достъп до документи, отнасящи се до събрание между Комисията и един ПОО (6) По обосновано искане на Intel служителят по изслушването провери дали съществува писмен документ относно предмета на събранието. Генералната дирекция разкри наличието на „бележка към преписката“ от 29 август 2006 г., която бе включена в преписката по решение на служителя по изслушването от 7 май 2008 г. Едновременно с това служителят по изслушването реши, че бележката е вътрешен документ съгласно член 27, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и член 15, параграф 2 от Регламент № 773/2004. Дали е трябвало да се напише обективен протокол или точна справка за срещата е по принцип въпрос на добро управление и следователно не трябва да се разглежда в окончателния доклад на служителя по изслушването.

Служителят по изслушването счита, че на Intel е предоставен пълен достъп до преписката.

г)   Достъп до документи извън преписката

Както подробно се описва в проекторешението (7), с писмо от 4 септември 2008 г. Intel поиска от Комисията да получи от AMD и да предостави на Intel списък с 81 категории документи, свързани с частни съдебни спорове между Intel и AMD пред Федералния районен съд в Delaware, Съединени американски щати, които, според Intel, могат да го оневинят. Впоследствие на 25 септември 2008 г. Intel поиска от Комисията „да изиска от AMD да предостави като минимум всички вътрешни документи от значение за твърденията в ИВ и ДИВ“. С писма от 17 и 29 септември 2008 г. Intel се оплака пред служителя по изслушването, че „преписката очевидно е непълна“, и че поради това правата му на защита са изложени на риск.

Служителят по изслушването отговори с писмо от 7 октомври 2008 г. с позоваване на предишните си писма от 22 август 2008 г. и от 15 септември 2008 г. по този въпрос, като изтъкна разликата между това дали преписката като такава е пълна и дали е предоставен пълен достъп до предполагаемата непълна преписка. Съобразно с това, с аргументи в полза на предполагаемата непълна преписка не може да се установи, че достъпът до образуваната в определен момент преписка не е пълен.

Освен това, въпреки задължението на служителя по изслушването, съгласно съображение 3 от неговия мандат да допринася за обективността, прозрачността и ефикасността на производството, нито неговият мандат, и нито съдебната практика, го упълномощават да постанови разследване с оглед попълване на пропуските в предполагаемата непълна преписка. Затова независимо от въпроса дали тези документи като такива могат да бъдат от значение за упражняване на правата на защита, нейните прерогативи не ѝ позволяват да реши дали някои категории документи от друга съдебна компетентност, дори и с предполагаем вероятен оневинителен характер, са описани достатъчно конкретно и аргументирано и/или дали трябва да бъдат разгледани. Следователно искането на Intel бе разгледано ultra vires.

д)   Неповерителни версии на ИВ и на ДИВ за ищеца AMD

Съгласно член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 773/2004 ищецът има право да получи неповерителна версия на ИВ и ДИВ. Това право би било сериозно накърнено, а нормата би била лишена от смисъл, ако окончателната версия е неразбираема за получателя.

По отношение на информацията, предоставена от трети страни, която ще бъде разкрита не само на адресата на ИВ, но също и на ищеца, е от решаващо значение да се направи разграничение между информация, която не може да се счита за поверителна, и информация, за която искането за поверителност е оправдано, но която ще бъде разкрита с цел неповерителната версия да бъде разбираема. Търговските тайни не се разкриват и, по принцип, когато са основателни, исканията за поверителност спрямо ищеца са безусловни. Ако обаче разкриването на съответната информация е абсолютно неизбежно с цел разбиране на основните твърдения в ИВ и е свързано с информация, необходима за доказването на нарушение, както и за приобщаване на ищеца към процедурата, така че да му се позволи да изрази мнение при познаване на фактите, подобно разкриване е възможно, но подлежи на балансирано и обосновано усмотрение на служителя по изслушването.

Както за ИВ, така и за ДИВ служителят по изслушването отхвърли исковете на Intel за почти пълна поверителност и трябваше да оцени изключително голям брой искания за поверителност от страна на Intel и от страна на тези, които са подали информация по делото. Това бе постигнато без Intel или други заинтересовани предприятия да прибягват до решение по член 9 от мандата (откриването на така наречената процедура „AKZO“ (8).

През октомври 2008 г. Intel разкри пред AMD пълната поверителна версия по съдебното производство в САЩ. Intel твърди, че това е станало по невнимание. Intel уведоми Комисията за този факт на 17 март 2009 г.

е)   Трети страни

Три дружества поискаха да бъдат официално признати за заинтересовани страни по производството. В отговор на тези искания служителят по изслушването прие Silicon Graphics Inc. (25 септември 2007 г.), International Business Machines („IBM“; 2 октомври 2007 г. и — точно преди устното изслушване — Hewlett Packard Company („HP“, 10 март 2008 г.). Освен това две потребителски организации бяха признати за заинтересовани трети страни, след като предоставиха достатъчни документи за своя конкретен интерес и статут: Европейската организация на потребителите — Bureau Européen des Unions des Consommateurs („BEUC“; на 22 февруари 2008 г.) и Union Fédérale des Consommateurs — Que Choisir, френска асоциация за защита на потребителите („UFC“; на 6 март 2008 г). Всички страни поискаха и получиха неповерително резюме на ИВ и на ДИВ. Никоя от третите страни не представи писмено мнение.

ж)   искане за ново ДИВ за обективна аргументация

В своя отговор на ИВ (9) Intel бе на мнение, че за обективната аргументация ще е необходимо допълнително изложение на възраженията. Ново ДИВ обаче не бе необходимо единствено за обективната аргументация. Въпреки че липсата на обективна аргументация е отрицателна предпоставка за установяване на злоупотреба (10), намирането на доказателство е задължение на страната, която иска обективна аргументация. Тъй като Intel представи обективни, по свое собствено мнение, аргументации за различните свои действия, изложени в ИВ, Комисията ги разгледа. В това отношение правото на Intel да бъде изслушано е било зачетено.

II.   УСТНАТА ПРОЦЕДУРА

1.   Устно изслушване на ИВ

Изслушването на ИВ се проведе на 11 и 12 март 2008 г. Освен Intel и AMD на изслушването присъстваха три заинтересовани страни и направиха изложения: HP, UFC Que Choisir и BEUC. Към представителите на държавите-членки, съгласно административните договорки от 1999 г., в качеството на наблюдател се присъедини и представител на Федералната комисия за търговия. Също така излизайки извън рамките на договореностите със САЩ, служителят по изслушването допусна на изслушването главния прокурор на щата Ню Йорк (11) в качеството на наблюдател. Intel изрично се съгласи с тяхното участие. Преди да бъде допуснат главният прокурор пое изрични ангажименти по отношение на поверителността и ползването на информацията.

Въпреки многобройните заседания при закрити врати, мотивирани от основателни искания за поверителност, устното изслушване бе изключително полезно за Intel, с това, че му предоставена възможност да изложи своето становище относно твърденията, основните доводи и икономическата оценка. В това отношение е важно да се отбележи, че по време на изслушването Комисията недвусмислено поясни и Intel разбра, че икономическата оценка не е предпоставка за установяване на злоупотреба.

Въз основа на това не е необходимо служителят по изслушването да изразява мнение по икономическата оценка и заключението, че плащанията на Intel са били в състояние или вероятно са довели до ефекти на антиконкурентно препятстване (12).

2.   Искане за устно изслушване на ДИВ и на писмото с изложение на фактите

Intel поиска устно изслушване на а) части от писмото с изложение на фактите и б) на ДИВ.

а)

Вследствие на ПИФ с писмо от 20 януари 2009 г. Intel поиска устно изслушване някои документи, предадени на Комисията от AMD на 28 май 2008 г („документите AMD Delaware“). На 22 януари 2009 г. служителят по изслушването припомни, че Intel не разполага с правото да иска, а за Комисията не съществува задължение да предвиди устно изслушване, за да бъде спазено правото на Intel по отношение на писмото с изложение на фактите. Освен това не може да се разреши устно изслушване, чийто единствен предмет са документите AMD Delaware, защото последните са били предадени като част от процедурата за достъп до преписката вследствие на ДИВ, по което на Intel е била предоставена възможност да отговори и да поиска устно изслушване, и защото предметът на едно устно изслушване се определя от твърденията в ИВ и/или ДИВ, а не от заинтересованата страна. Не се разрешава устно изслушване само за представянето на становища по подбрани документи.

б)

Със съобщението си от 5 февруари 2009 г. и с писмо от 10 февруари 2009 г. Intel поиска устно изслушване за ДИВ. Решенията относно устните изслушвания, включително и относно приемането или отхвърлянето на искане за устно изслушване, подадено след крайния срок за отговор на изложението на възраженията, е от компетентността на служителя по изслушването съгласно неговия мандат.

Следователно с писмо от 17 февруари 2009 г. служителят по изслушването отговори на Intel, че субективно право на устно изслушване съществува само до изтичане на крайния срок за отговор на изложението на възраженията. Фактът, че не е поискано устно изслушване в определения срок, не означава автоматично, че във всички случаи то не може да бъде допуснато. Член 10, параграф 2, прочетен заедно с член 12 от Регламент (ЕО) № 773/2004 не забранява на страна по делото да поиска устно изслушване. Неспазването на крайния срок означава, че вече липсва задължение за провеждане на такова изслушване. Служителят по изслушването има право и е задължен да реши по собствено усмотрение след получаване на закъсняло и надлежно обосновано искане.

Крайният срок за отговор на ДИВ не бе удължен. Служителят по изслушването взе под внимание позицията на службите на Комисията, изразена в тяхното писмо до Intel от 2 февруари 2009 г. (13), че за правилното протичане на процедурата не е било необходимо провеждане на устно изслушване. По същия начин тя взе под внимание всички аргументи, приведени от Intel, в подкрепа на изслушването, които се отнасяха главно до неговото „неограничено“ право да бъде допуснат до устно изслушване.

При взимане на решение по собствено усмотрение служителят по изслушването е задължен да вземе под внимание inter alia нуждата от ефективно прилагане на правилата за конкуренция, чиято основна част е задължението на Комисията да взима решения в разумни срокове. Ако времевите ограничения, присъщи на начина, по който е организирана процедурата по конкуренция, не могат да оправдаят нарушаването на основното право на изслушване, то по настоящото дело не е възниквал подобен конфликт. По това дело Intel по никакъв начин не е бил възпрепятстван да подготви, поне от предпазливост, и изпрати навреме своят отговор на ДИВ въз основа на наличната информация, още повече че служителят по изслушването удължи крайния срок. На Intel е било предоставено време да поиска устно изслушване от дата, на която ДИВ са били връчени през юли 2008 г. до края на удължения до октомври 2008 г. краен срок. Изслушване можеше да се допусне и след това, ако Intel го беше поискал, но той не го направи. Нищо нямаше да попречи на служителя по изслушването да назначи датите за изслушване, като се съобрази с текущото искане за временни мерки, като по този начин напълно да се спази съдебното производството. Докато през цялата процедура до момента на обжалването пред Първоинстанционния съд Intel обикновено действаше бързо и в определените срокове, възползвайки се изцяло от правата на защита, да му се разреши устно изслушване по тези обстоятелства на 17 февруари 2009 г. би изложило на сериозна опасност навременното напредване на процедурата. Като се имат предвид тази и други специфични за делото причини, искането трябваше да се отхвърли.

Intel не се обърна към служителя по изслушването относно статута на писмените показания от 5 февруари 2009 г.

III.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В контекста на горепосоченото считам, че в това дело правото на страните да бъдат изслушани е било зачетено.

Проекторешението се отнася само до възражения, по които на Intel е била дадена възможност да изрази своята позиция.

---

(1)  Съгласно членове 15 и 16 от Решение 2001/462/ЕО, ЕОВС на Комисията от 23 май 2001 г. относно мандата на служителите по изслушването в някои производства по конкуренция (ОВ L 162, 19.6.2001 г., стр. 21.), наричан по-долу „мандатът“.

(2)  Вж. съображения 1045—1156 от проекторешението относно тези модели, напр. съображение 1066 и следващите относно регресивните анализи, приложени от Intel.

(3)  Както е уточнено в съображение 925 от проекторешението, посочено в съображение 337 от ИВ и споменато в съображение 260 от ДИВ (допълнително изложение на възражинията).

(4)  За по-подробна информация вж. съображения 18 и 22 от проекторешението и определението на председателя на Първоинстанционния съд от 27 януари 2009 г. по дело T-457/08 Intel Corp. срещу Комисията, все още непубликувано.

(5)  OB L 123, 27.4.2004 г., стp. 18.

(6)  За по-подробна информация вж. съображение 39 и следващите го от проекторешението.

(7)  Съображение 71 следващите.

(8)  Съд на Европейските общности, дело 53/58, AKZO Chemie BV и AKZO Chemie UK Ltd срещу Комисията, [1986] ECR, стр. 1965.

(9)  Съображение 823.

(10)  Съд на Европейските общности, дело C-95/04 P British Airways срещу Комисията [2007] ECR I-2331, параграф 69; обединени дела C-468/06 до C-478/06 Sot. Lélos kai Sia и други [2008] все още непубликувано, параграф 39 и по-наскоро дело 52/07, Kanal 5 Ltd. [2008] все още непубликувано, съдебно решение от 11 декември 2009 г., параграф 47.

(11)  Вж. съображение 35 от проекторешението.

(12)  Съображения 1002—1578 от проекторешението.

(13)  Съображения 1002—1578 от проекторешението.

---