13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/6

1)

Дали член 23 от Директива 2003/55/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година, който урежда отварянето на пазара на газ, трябва да се тълкува в съответствие с принципите, които произтичат от Договора за ЕО, в смисъл че противоречи на тази разпоредба и на общностните принципи национална норма (и съответните актове за нейното прилагане), която след датата 1 юли 2007 г. продължава да предоставя на националния регулативен орган правомощието да определя референтни цени за доставка на природен газ на домашните клиенти (неустановена категория, която не е определена в законодателството и която сама по себе си не предполага преценка на особени положения на социални или икономически затруднения, които биха могли да обосноват определянето на посочените референтни цени) — цени, които предприятията дистрибутори или продавачи трябва да включват в предлаганите от тях търговски услуги, в рамките на задълженията за извършване на публична услуга? или

2)

Дали тази норма (член 23, посочен по-горе) трябва да се тълкува във връзка с член 3 от Директива 2003/55/ЕО (който предвижда в параграф 2, че държавите-членки могат да налагат на предприятията за природен газ, за общите икономически интереси, задължения към обществото, които могат да бъдат свързани — що се отнася до това, което ни интересува в настоящия случай — с цената на доставките) в смисъл, че не противоречи на посочените общностни разпоредби национална норма, която с оглед на особеното състояние на пазара, характеризиращо се все още с липса на условия на „ефективна конкуренция“, поне в сектора на търговията на едро, допуска определянето по административен ред на референтна цена на природния газ — цена, която задължителна трябва да се включва в търговските услуги, предлагани от всеки продавач на неговите домашни клиенти, в рамките на понятието за обща услуга, въпреки че всички клиенти трябва да се считат за „свободни“?