a)

Представлява ли мярка с равностоен ефект по смисъла на член 28 ЕО обстоятелството, че по силата на съдебно решение, разпореждащо преустановяването на нарушение и постановено от юрисдикция на съседна държава-членка, което има изпълнителна сила във всички държави-членки по силата на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, от дадено предприятие, което експлоатира електроцентрала в държава-членка в съответствие с нейното законодателство и с приложимите разпоредби на общностното право и в нея произвежда електричество, доставяно в различни държави-членки, се изисква поради възможни вредни въздействия от тази електроцентрала да приспособи инсталацията към техническите правила на друга държава-членка, а в случай че мерките за приспособяване се окажат невъзможни поради сложността на цялата инсталация — дори да преустанови експлоатацията й, както и че поради тълкуването на националното законодателство от най-висшата юрисдикция на тази страна въпросната юрисдикция на съседна държава-членка не може да вземе предвид разрешението за експлоатация на електроцентралата, съществуващо в държавата-членка по мястото на нейното установяване, макар че в рамките на такова производство за преустановяване на нарушение тази юрисдикция би взела предвид национално разрешение на инсталацията, така че в крайна сметка съдебно решение за преустановяване на нарушение не би могло да се постанови по отношение на инсталация, която е получила разрешение в държавата на съда?

б)

Следва ли установените с разпоредбите на Договора за ЕО съображения да се тълкуват в смисъл, че при всички обстоятелства е незаконосъобразно въз основа на правото на една държава-членка да се прави разграничение между националните и чуждестранните разрешения на инсталациите с мотива, че следва да се защитава единствено националната, а не някоя чуждестранна икономика, тъй като това представлява чисто икономически мотив, който не е признат като заслужаващ защита в контекста на основните свободи?

в)

Следва ли закрепените в разпоредбите на Договора за ЕО съображения и свързаният с тях принцип на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че извършеното съгласно правото на една държава-членка общо разграничение между националните и чуждестранните разрешения на инсталациите е във всички случаи незаконосъобразно поради обстоятелството, че експлоатацията на инсталация, разрешена в държавата-членка по установяване, трябва да се разглежда от националните юрисдикции на друга държава-членка във всеки отделен случай с оглед на действителните рискове от експлоатацията й за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве или с оглед на други допустими императивни съображения от обществен интерес?

г)

Следва ли с оглед на принципа на пропорционалност, който трябва да се преценява в контекста на съображенията, юрисдикциите на държава-членка да разглеждат предоставеното в държавата-членка по установяване разрешение за експлоатация на инсталация по същия начин като национално разрешение на инсталация, щом предоставеното в държавата-членка по установяване разрешение от правна гледна точка е по същество равностойно на национално разрешение на инсталация?

д)

Отразява ли се върху преценката на предходните въпроси обстоятелството, че разрешената в държавата-членка по установяване инсталация е атомна електроцентрала, щом в друга държава-членка, където има висящ иск за преустановяване на нарушение във връзка с опасения от вредни въздействия от атомна електроцентрала, експлоатацията на този тип инсталации е забранена per se, макар че там се експлоатират други атомни инсталации?

е)

Ако описаното по-горе в буква а) от въпрос 1 тълкуване на националното право нарушава член 28 ЕО, следва ли юрисдикциите на държавата-членка, пред които е висящ такъв иск за преустановяване на нарушение, да тълкуват националното право в съответствие с общностното право, така че изразът „официално разрешена инсталация“ да обхваща както националните, така и чуждестранните разрешения за експлоатация, предоставени от административните органи на други държави-членки?

a)

Съвместимо ли е със съдържащата се в член 43 ЕО забрана на ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава-членка на територията на друга държава-членка обстоятелството, че по силата на съдебно решение, разпореждащо преустановяването на нарушение и постановено от юрисдикция на съседна държава-членка, което има изпълнителна сила във всички държави-членки по силата на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, от дадено предприятие, което експлоатира електроцентрала в държава-членка в съответствие с нейното законодателство и с приложимите разпоредби на общностното право и в нея произвежда електричество, доставяно в различни държави-членки, се изисква поради възможни вредни въздействия от тази електроцентрала да приспособи инсталацията към техническите правила на друга държава-членка, а в случай че мерките за приспособяване се окажат невъзможни поради сложността на цялата инсталация — дори да преустанови експлоатацията й, както и че поради тълкуването на националното законодателство от най-висшата юрисдикция на тази страна въпросната юрисдикция на съседна държава-членка не може да вземе предвид разрешението за експлоатация на електроцентралата, съществуващо в държавата-членка по мястото на нейното установяване, макар че в рамките на такова производство за преустановяване на нарушение тази юрисдикция би взела предвид национално разрешение на инсталацията, така че в крайна сметка съдебно решение за преустановяване на нарушение не би могло да се постанови по отношение на инсталация, която е получила разрешение в държавата на съда?

б)

Следва ли съображенията, които обосновават ограничение на свободата на установяване, да се тълкуват в смисъл, че при всички обстоятелства е незаконосъобразно въз основа на правото на една държава-членка да се прави разграничение между националните и чуждестранните разрешения на инсталациите с мотива, че следва да се защитава единствено националната, а не някоя чуждестранна икономика, тъй като това представлява чисто икономически мотив, който не е признат като заслужаващ защита в контекста на основните свободи?

в)

Следва ли закрепените в разпоредбите на Договора за ЕО съображения, които обосновават ограничение на свободата на установяване, и по-специално принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че извършеното съгласно правото на една държава-членка общо разграничение между националните и чуждестранните разрешения на инсталациите е във всички случаи незаконосъобразно поради обстоятелството, че експлоатацията на инсталация, разрешена в държавата-членка по установяване, трябва да се разглежда от националните юрисдикции на друга държава-членка във всеки отделен случай с оглед на действителните рискове от експлоатацията й за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве или с оглед на други допустими императивни съображения от обществен интерес?

г)

Следва ли с оглед на принципа на пропорционалност, който трябва да се преценява в контекста на съображенията, обосноваващи засягане на свободата на установяване, юрисдикциите на държава-членка да разглеждат предоставеното в държавата-членка по установяване разрешение за експлоатация на инсталация по същия начин като национално разрешение на инсталация, щом предоставеното в държавата-членка по установяване разрешение от правна гледна точка е по същество равностойно на национално разрешение на инсталация?

д)

Отразява ли се върху преценката на предходните въпроси и в контекста на свободата на установяване обстоятелството, че разрешената в държавата-членка по установяване инсталация е атомна електроцентрала, щом в друга държава-членка, където има висящ иск за преустановяване на нарушение във връзка с опасения от вредни въздействия от атомна електроцентрала, експлоатацията на този тип инсталации е забранена per se, макар че там се експлоатират други атомни инсталации?

е)

Ако описаното по-горе в буква а) от въпрос 2 тълкуване на националното право нарушава член 43 ЕО, следва ли юрисдикциите на държавата-членка, пред които е висящ такъв иск за преустановяване на нарушение, да тълкуват националното право в съответствие с общностното право, така че изразът „официално разрешена инсталация“ да обхваща както националните, така и чуждестранните разрешения за експлоатация, предоставени от административните органи на други държави-членки?

а)

Представлява ли забранена от член 12 ЕО косвена дискриминация, основана на гражданство, обстоятелството, че в рамките на предявен от частни лица иск за преустановяване на нарушение от дадена инсталация юрисдикциите на държава-членка вземат предвид предоставеното от националните административни органи разрешение на въпросната инсталация, което води до изключване на правото срещу тази инсталация да се получи съдебно разпореждане за преустановяване на експлоатацията или за приспособяване, докато в рамките на такъв иск тези юрисдикции не вземат предвид разрешенията за експлоатация, предоставени в други държави-членки от административните органи на посочените държави-членки?

б)

Попада ли подобна дискриминация в приложното поле на Договора за ЕО предвид обстоятелството, че тя засяга правните условия, при които експлоатиращите такива инсталации предприятия могат да се установят в държава-членка, както и правните условия, при които тези предприятия произвеждат стоката „електричество“ и я доставят в други държави-членки, така че е налице поне непряка връзка с осъществяването на основните свободи?

в)

Може ли такава дискриминация да бъде обоснована с обективни съображения, доколкото съответните юрисдикции на държавата-членка не пристъпват към преценка за всеки отделен случай на обстоятелствата, на които се основава разрешението на инсталацията в държавата-членка по установяване? Не би ли съответствало на принципа на пропорционалност юрисдикциите на друга държава-членка да вземат предвид чуждестранното разрешение, предоставено в държавата-членка по установяване, при условие че поне е изпълнено условието разрешението от правна гледна точка да бъде по същество равностойно на национално разрешение на инсталация?

г)

Ако описаното по-горе в буква а) от въпрос 3 тълкуване на националното право нарушава член 12 ЕО, следва ли юрисдикциите на държавата-членка, пред които е висящ иск за преустановяване на нарушение, да тълкуват националното право в съответствие с общностното право, така че изразът „официално разрешена инсталация“ да обхваща както националните, така и чуждестранните разрешения за експлоатация, предоставени от административните органи на други държави-членки?

а)

Прилага ли се закрепеният в член 10 ЕО принцип за лоялно сътрудничество във връзка с приложението на общностното право и към отношенията между държавите-членки?

б)

Следва ли от принципа за лоялно сътрудничество да се изведе заключението, че държавите-членки не трябва взаимно да затрудняват и дори осуетяват суверенните си действия и че това се отнася по-специално до съответните им решения относно планирането, изграждането и експлоатацията на атомни инсталации на тяхна територия?

в)

Ако описаното по-горе в буква а) от въпрос 4 тълкуване на националното право нарушава член 10 ЕО, следва ли юрисдикциите на държавата-членка, пред които е висящ такъв иск за преустановяване на нарушение, да тълкуват националното право в съответствие с общностното право, така че изразът „официално разрешена инсталация“ да обхваща както националните, така и чуждестранните разрешения за експлоатация, предоставени от административните органи на други държави-членки?