7.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 142/3

1)

Лихвите, свързани с инвестирания капитал, и амортизацията на дълготрайните материални активи, използвани за изграждането на локалната електрическа верига, са част от разходите, които трябва да бъдат взети предвид съгласно принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия в зависимост от разходите, предвиден в член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2887/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно отделен достъп до локалната електрическа верига.

2)

При прилагането на предвидения в член 3, параграф 3 от Регламент № 2887/2000 принцип на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия в зависимост от разходите националните регулаторни органи трябва да вземат предвид, за да определят базата за изчисляване на разходите на нотифицирания оператор, действителните разходи, а именно вече платените от нотифицирания оператор разходи, както и предвидимите разходи, като последните са основани, ако е необходимо, на оценка на разходите за замяна на мрежата или на определени елементи от същата.

3)

Съгласно член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 2887/2000 националният регулаторен орган може да поиска от нотифицирания оператор да му предостави информация, която има отношение към документите, доказващи разходите, взети предвид при прилагането на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия в зависимост от разходите. Тъй като общностното право не предвижда разпоредби за счетоводните документи, които трябва да бъдат проверени, само националните регулаторни органи съгласно приложимото право следва да проверят дали за нуждите на осчетоводяването на разходите предоставените документи са най-подходящи.

4)

Общностното право не изключва хипотезата, в която при прилагането на принципа на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия в зависимост от разходите, при липсата на пълни и разбираеми счетоводни документи националните регулаторни органи определят разходите, като се основават на аналитичен модел на разходите „отдолу нагоре“ или „отгоре надолу“.

5)

Възможността, предоставена на държавите-членки в член 1, параграф 4 от Регламент № 2887/2000, да приемат подробни национални мерки не може да направи неприложим посочения в член 3, параграф 3 от споменатия регламент принцип на ориентиране на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия в зависимост от разходите.

6)

От разпоредбите на член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2887/2000 произтича, че при проверката на тарифите на нотифицираните оператори за предоставяне на необвързан достъп до тяхната абонатна линия във връзка с принципа на ценообразуване, предвиден в член 3, параграф 3 от споменатия регламент, националните регулаторни органи разполагат с широки правомощия, които обхващат преценка на различните аспекти на тези тарифи, включително промяна на цените и следователно на предложените тарифи. Тези широки правомощия се отнасят и до разходите, понесени от нотифицираните оператори, като например лихвите, свързани с инвестирания капитал, и амортизацията на дълготрайните материални активи, базата за изчисляване на същите и моделите за осчетоводяване на споменатите разходи.

7)

Само държавите-членки в рамките на процесуалната автономия, с която разполагат, и при спазването на принципите на равностойност и ефективност на съдебната защита имат право да определят компетентната юрисдикция, естеството на спора и следователно правилата за съдебен контрол върху решенията на националните регулаторни органи за разрешаване на тарифите на нотифицираните оператори за необвързан достъп до тяхната абонатна линия. При тези условия националната юрисдикция трябва да гарантира, че задълженията, произтичащи от Регламент № 2887/2000, относно необвързания достъп до абонатната линия съгласно правилата, съответстващи на принципа на ценообразуване по член 3, параграф 3 от споменатия регламент, са действително спазени, и то при прозрачни, справедливи и недискриминационни условия.

8)

Член 4, параграф 1 от Регламент № 2887/2000, във връзка с член 5а, параграф 3 от Директива 90/387 на Съвета от 28 юни 1990 година относно създаването на вътрешен пазар за далекосъобщителни услуги посредством изпълнението на изискването за предоставяне на отворена далекосъобщителна мрежа, изменена с Директива 97/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година, изисква националните юрисдикции да тълкуват и прилагат вътрешните процесуални правила, уреждащи съдебните производства, по такъв начин, че решение на националния регулаторен орган относно разрешаване на тарифите за необвързан достъп до абонатната линия да може да се обжалва по съдебен ред не само от предприятието адресат на това решение, но и от бенефициерите по смисъла на посочения регламент, чиито права могат да бъдат засегнати от същото.

9)

Регламент № 2887/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че в процедурата по осъществяване на надзор за таксуването на необвързания достъп до абонатната линия, провеждана от националния регулаторен орган съгласно член 4 от посочения регламент, нотифицираният оператор следва да докаже, че тарифите му са съобразени с принципа на ориентиране на тарифите в зависимост от разходите. От своя страна държавите-членки следва да установят разпределянето на тежестта на доказване между националния регулаторен орган, който е приел решението за разрешаване на тарифите на нотифицирания оператор, и бенефициера, който оспорва това решение. Държавите-членки следва също така да установят в съответствие със своите процесуални правила, както и при спазване на общностните принципи за ефективност и равностойност на съдебната защита, правилата за разпределяне на тежестта на доказване при оспорване по съдебен ред на решение на националния регулаторен орган за разрешаване на тарифите на нотифициран оператор за необвързан достъп до неговата абонатна линия.