Жалба, подадена на 1 февруари 2008 г. срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 11 декември 2007 г. по дело Jörn Sack/Комисия на Европейските общности, T-66/05

(Дело C-38/08 P)

(2008/C 107/17)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Jörn Sack (представители: адв. U. Lehmann-Brauns и адв. D. Mahlo, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Жалбата срещу решението на Първоинстанционния съд, според което жалбоподателят в качеството си на координатор в екипа на Правната служба на Комисията по всички правни въпроси относно разширяването на Европейския съюз няма право на предвиденото за началници на отдели повишаване, се основава на следните правни основания.

Първо правно основание: Първоинстанционният съд не е преценил правилно значението и приложното поле на общия принцип на равенството, приложим в общностното право и по този начин го е нарушил.

Принципът на равенство, както в общата му форма, така и в специфичното му изражение, е установен като забрана за дискриминация в членове 20 и 21 от Хартата на Европейския съюз за основните права, а практиката на Съда го е признала отдавна като общностно право от висш ранг. Спазването на принципа на равното третиране в общностното право не представлява само задължение за всички органи, но също и субективно право на равно третиране на частноправния субект, засегнат с акт на тези органи. Тъй като, както Съдът е установил отдавна във вече цитираните решения, това право се ползва с приоритет пред вторичното общностно право, значението му като основно право трябвало да се вземе предвид по подобаващ начин при тълкуването и прилагането на общностното право. Съдът на Европейските общности също трябвало да уважава принципа на равенство в рамките на процесуалните правила и на отделните производства.

Във всичките си доводи жалбоподателят постоянно се е позовавал на принципа за равно третиране, а не на Правилника за длъжностните лица, и е изтъквал факта, че е упражнявал функции, които не само са равностойни на тези на началник отдел, но които за разлика от функциите на много началници на отдели даже се характеризират с по-висока стойност спрямо функциите на средни ръководни кадри. Без изобщо да извършва сравнително изследване на положението на жалбоподателя спрямо това на други категории длъжностни лица, ползващи се от повишаването, Първоинстанционният съд напълно го лишава от основното му право на защита срещу произволно третиране и нарушава по този начин принципа на равенство.

Второто правно основание: Първоинстанционният съд е нарушил правилата на правната логика

Когато няколко засегнати лица изтъкват произволно третиране, равенството и правната сигурност могат да се осигурят, само ако Съдът установи, че не съществува сравнимо положение, когато се твърди наличието на такова, или ако установи, че засегнатите лица, за които съществува сравнимо положение, неправилно са се възползвали от привилегията, и следователно жалбоподателят няма повече право на тази привилегия. Ако се приложат тези правила на правната логика, очевидно е, че за да се отхвърли жалбата следва да се разгледа поне един от следните два въпроса и да му се отговори отрицателно що се отнася до жалбоподателя. Първо, Първоинстанционният съд е трябвало да се произнесе по въпроса дали упражняваните от длъжностни лица функции, които Комисията възлага на началниците на отдели, са равностойни на упражняваните от жалбоподателя функции, и второ, дали Комисията правилно или не е предоставила на тези длъжностни лица повишаване.

Тъй като не е имало произнасяне по тези два въпроса, за да могат те да се смятат за правно неотносими, трябва да може да се предположи, че жалбата също е трябвало да бъде отхвърлена, ако отговорите на тези два въпроса биха били в смисъла на доводите на жалбоподателя. Такъв един извод обаче не е възможен. Тъй като Първоинстанционният съд не е изследвал въпроса за законосъобразността на включването на други категории длъжностни лица от Комисията с изискуемата от правото точност, т.е. като държи сметка за принципа на равенството, който има приоритет по отношение на вторичното общностно право, следва да се предположи, че такова изследване щеше да доведе до извода, че Комисията е действала законосъобразно, включвайки и други категории длъжностни лица. Противно на твърденията на Първоинстанционния съд в това отношение жалбоподателят не иска следователно равенство в незаконосъобразността, а равно третиранe в правото.

Трето правно основание: Първоинстанционният съд е нарушил елементарните принципи на обикновеното производство

Отказът да се провери съществуването на твърдение за нарушение на основно право представлява много по-сериозно засягане на това право отколкото грешка при прилагането на правото относно въпроса дали основното право действително е било предмет на нарушение или не, тъй като на заинтересованото лице се отказва защитата, която това основно право предоставя. Това е така само ако твърдението на жалбоподателя, според което основното право било нарушено, е изцяло лишено от основание или ако фактите, посочени при сравняването на положенията, очевидно не обосновават твърдението, че може и да не се извършва изследване по същество относно нарушението на основното право. Но конкретният случай изобщо не е такъв. По този начин Първоинстанционният съд нарушава елементарните принципи на обикновеното производство. Поради тази причина не може да се приеме решението с посочените в него мотиви.