26.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 53/6

—

заявява, че независимо от отбелязания от Съюза напредък в преодоляване на различията, все още съществува дисбаланс в развитието и Европа е изправена пред нови предизвикателства (напр. глобализация, демографски проблеми, изменение на климата и т.н.) на местно и регионално ниво;

—

смята, че политиката на сближаване с нейния хоризонтален подход трябва да продължава да играе ключова роля за преодоляване на изостаналостта в развитието и за засилване на конкурентоспособността на местно и регионално ниво;

—

е убеден, че с ратифицирането на Договора за изменение териториалното сближаване ще стане още по-важен въпрос в рамките на политиката на сближаване, както и спрямо останалите тематични политики;

—

призовава в Петия междинен доклад за икономическо, социално и териториално сближаване Европейската комисия да включи концепцията за ефекта на лоста на политиката на сближаване и да предложи всеобхватен план за бъдещите взаимодействия на политиките на ЕС по отношение на политиката на сближаване;

—

предлага подкрепата си на институциите на ЕС и на местните и регионални действащи лица в изготвянето на предложения за бъдещата насока на европейската политика на сближаване.

Докладчик

:

г-н Michael SCHNEIDER, държавен секретар по федерални и европейски въпроси, пълномощник на федерална провинция Саксония-Анхалт при федералните институции, (DE/EНП)

1.

счита, че резултатите на Четвъртия доклад за икономическото и социално сближаване потвърждават убеждението на Комитета, че европейската политика на сближаване представлява градивен елемент от принципа на солидарността и е съществен фактор за успеха на интеграционния процес в Европа;

2.

подчертава, че политиката на сближаване с нейния хоризонтален подход допринася активно за намаляване на различията и за засилване на равните възможности на местните и регионални власти в Европа и изтъква, че тази политика и в бъдеще трябва да играе централна роля за преодоляване на изостаналостта в развитието и за засилване на конкурентоспособността на местно и регионално ниво;

3.

приветства факта, че в бъдеще и въпросите на териториално сближаване могат да се възползват в по-голяма степен от политика на сближаване и призовава да се използват активно новите възможности във връзка с териториалното сближаване, предвидени в бъдещия договор за функциониране на Съюза;

4.

призовава в Петия междинен доклад за икономическо, социално и териториално сближаване Европейската комисия да разгледа концепцията за ефекта на лоста на политиката на сближаване и да предложи всеобхватна концепция за бъдещите взаимодействия на политиките на ЕС по отношение на политиката на сближаване;

5.

предлага сътрудничеството и помощта си за изготвяне на предложения относно бъдещото разработване на европейската политика на сближаване, въз основа на широкомащабно обвързване на местни и регионални действащи лица и след обстойна оценка на постигнатото.

6.

като взе предвид определената в чл. 159 от Договора за създаване на Европейската общност задача на Европейската комисия да представя на всеки три години доклад относно постигнатия напредък в осъществяването на икономическото и социално сближаване;

7.

като взе предвид централната роля, която докладите за сближаването изиграха в миналото в дебата върху политиката на териториално сближаване и нейното развитие;

8.

като взе предвид, че внесеният от Европейската комисия на 30 май 2007 г. четвърти доклад за икономическото и социално сближаване представлява съществен принос за актуалното състояние на политиката на сближаване в Европа и започването на дебат върху бъдещите насоки на регионалната политика;

9.

като взе предвид, че дебатът върху бъдещите насоки на структурната политика е тясно свързан с представянето през м. септември на въпросник на Европейската комисия относно бъдещата финансова реформа на ЕС;

10.

като взе предвид, че, следователно, не трябва само въз основа на наличните до момента данни да се правят прибързани заключения относно политиката на териториално сближаване след 2013 г., а е по-скоро необходимо през следващите години да се структурира логически дебатът в Комитета на регионите и с други европейски институции, да се създадат съвместни форуми за сътрудничество и дискусии и дебатът да се развива все повече.

11.

подкрепя констатацията на Европейската комисия, че добавената стойност на европейската политика на сближаване се проявява не само в насърчаването на растежа и заетостта в изостаналите в развитието си региони, но намира положително отражение също и в редица аспекти на програмирането и прилагането, както и на участието на заинтересованите страни на местно и регионално равнище и на увеличаването на административния капацитет;

12.

смята, че цялостното представяне на добавената стойност на европейската политика на сближаване има ключово значение за гарантирането и в бъдеще на една адекватна и ефективна политика на сближаване на европейско ниво;

13.

изразява съжаление, че докладът за сближаването не е отчел цялостните анализи на Комитета на регионите и на Европейския парламент относно ефекта на лоста на политиката на сближаване — анализи, в които за първи път се предлага рамка, позволяваща да се обхванат различните измерения на добавената стойност на европейската политика на сближаване, и разглежда своето прогнозно становище относно ефекта на лоста на политиката на сближаване като адекватен модел за единна оценка на европейската добавена стойност;

14.

призовава по тази причина европейските институции, предвид по-нататъшния дебат, да се обединят около един общ подход при оценката на европейската добавена стойност на политиката на сближаване.

15.

разглежда цялостния анализ на икономическите, социалните и териториалните тенденции в държавите-членки като параметър за оценката и бъдещото развитие на политиката на сближаване.

16.

подчертава, че икономическото развитие в страните, които в миналото участваха в процеса на сближаване (Испания, Гърция, Португалия и преди всичко Ирландия) е довело до впечатляващи резултати. Така например Ирландия, поддържайки постоянно високи нива на растеж, успя да се превърне в държава-членка, която понастоящем има втория най-висок БВП на глава от населението в Европейския съюз;

17.

подчертава скоростта, с която някои от новите държави-членки наваксват изоставането си. Така например трите балтийски държави за периода 1995-2005 г. са удвоили своя БВП;

18.

приветства факта, че през периода от 1995 г. до 2004 г. разликата между 20 % от най-богатите региони и 20 % от най-бедните региони на ЕС е намаляла от 4,1 на 3,4. Комитетът на регионите обръща обаче внимание и върху това, че въпросните региони от най-ниската част на скалата на благосъстоянието през 1995 г. още не са били членки на ЕС и че описаните социално-икономически различия вътре в ЕС значително са се увеличили вследствие на разширяването;

19.

подчертава констатацията, че между 1995 г. и 2005 г. общо пет региона в ЕС-15 са отбелязали отрицателен икономически растеж, въпреки че са имали БВП по-висок от 75 % от средния за ЕС. През същия период всички столици на ЕС, с изключение на германската столица, са увеличили или поне са запазили дела си в националния БВП;

20.

обръща внимание върху констатациите в доклада за сближаването, че въпреки нивата на растеж в новоприсъединилите се държави, процесът на изравняване ще отнеме още 20 години, докато се премине прагът на 75 % от средния БВП на Общността. Такива времеви прогнози обаче биха се оказали верни само при съответно благоприятно икономическо развитие;

21.

споделя във връзка с това надеждите на Комисията, че ако растежът в новите държави-членки се запази стабилен, е възможно през 2016 г. шест от 12-те държави да достигнат прага от 75 % от средния за ЕС БВП на глава от населението;

22.

взима под внимание констатацията в доклада, че дефицитът в областта на сближаването се обяснява с разликите в нивата на производителността и на заетостта на регионално ниво и обръща внимание върху факта, че БВП на глава от населението продължава да бъде от голямо значение като индикатор за дефицита в областта на сближаването и като общ индикатор за благосъстоянието;

23.

със загриженост взима под внимание констатацията в доклада, според която през последните години има напредък по отношение на сближаването между държавите-членки, но че същевременно са се увеличили разликите в развитието вътре в тези държави. КР апелира за в бъдеще да се анализират и евентуалните вътрешнорегионални разминавания;

24.

подчертава посочените в доклада фактори, определящи регионалната конкурентоспособност, следните от които са от особена важност:

25.

по отношение на разходите за научноизследователска и развойна дейност в регионите констатира със загриженост, че в повече от 100 европейски региона тези разходи представляват по-малко от 1 % от БВП, докато в доклада се прави констатацията, че между иновационна дейност, икономическа ефективност и развитие съществува пряка връзка;

26.

подчертава казаното в доклада, че конкурентоспособността на регионите ще зависи и от трайното осигуряване на квалифицирана работна ръка чрез инвестиции в човешкия капитал и във връзка с това констатира, че в Европейския съюз разликите в равнищата на квалификация между регионите са далеч по-големи, отколкото тези между държавите-членки;

27.

смята за особено обезпокоително, че в изоставащите региони делът на младите хора с университетско или приравнено към него образование е с 5 % по-нисък, отколкото в другите региони;

28.

същевременно посочва, че в множество изоставащи в развитието си региони са предприети значителни усилия за отстраняване на този дефицит. Тези усилия обаче често пъти не облагодетелстват съответния регион, тъй като след завършване на образованието си голяма част от младите хора напускат изоставащите региони. Затова в бъдеще политиката на сближаване трябва да отчита в по-висока степен и аспектите на демографската политика и да спомага за създаването на привлекателни алтернативи на емиграцията;

29.

във връзка с бъдещата роля на енергийната политика по отношение на сближаването подчертава, че в Европа държавите-членки с високо равнище на благосъстоянието имат най-ниско потребление на енергия на глава от населението. Така повишаването на цените на енергията ще засегне преди всичко най-слабите държави-членки и региони на ЕС;

30.

затова във връзка с горното подчертава ролята на насърчаването на възобновяемите енергийни източници и на енергийната ефективност в рамките на регионалната политика.

31.

със загриженост приема констатацията в доклада, че поставената в рамките на Лисабонския процес цел за ниво на заетост от 70 % от населението в трудоспособна възраст още дълго време няма да може да бъде постигната;

32.

вижда в борбата срещу младежката безработица важна задача на политиката на сближаване и подчертава констатацията в доклада, че нивото на безработица сред младите хора от 18,6 % е двойно по-високо от нивото на общата безработица;

33.

подчертава констатацията в доклада, че регионалните разлики в нивата на безработица в Европейския съюз са намалели през последните години, като през периода 2000-2005 г. разликата между най-богатите 10 % и най-бедните 10 % от регионите е спаднала от 19 на 16 процентни пункта;

34.

във факта, че през периода 2000-2005 г. нивото на безработица в изостаналите в развитието си региони е спаднало от средно 13,4 % на 12,4 %, вижда потвърждение на успеха на политиката на сближаване. Същевременно обаче посочва, че в 17 от изоставащите региони нивото на безработица се е повишило с два процентни пункта, докато през същия период средното ниво на безработица в най-развитите региони е било под 8 %, така че разликата между средните нива на безработица в двете групи региони остава по-висока от 50 %. Следователно, борбата срещу безработицата в изоставащите региони остава една от приоритетните цели на политиката на сближаване;

35.

подчертава констатациите на Комисията за въздействията на демографските промени върху икономическото и социално сближаване, според които в дългосрочна перспектива по-ниската раждаемост силно ще ограничи икономическото развитие в Европа. Очаква се тези въздействия да останат сравнително слаби до 2011 г., докогато все още ще бъдат икономически активни хората, родени през годините с високи нива на раждаемост. През периода 2012-2017 г. намаляването на броя млади работници ще може да бъде компенсирано чрез по-високо ниво на заетост. От 2017 г. нататък тези възможности ще са изчерпани. В това отношение са необходими преди всичко действия в областта на демографската политика в държавите-членки. Същевременно обаче в по-нататъшното развитие на политиката на сближаване трябва да се обърне повече внимание върху демографските фактори. При това трябва в по-голяма степен да се вземе предвид демографското развитие в регионите. Така например е необходимо своевременно да се предприемат мерки в някои региони, в които въздействията на демографските промени ще настъпят по-рано;

36.

отбелязва със загриженост, че наред с общата тенденция към ниска раждаемост, в 77 области от ниво NUTS 2 в Европа през периода 2000-2004 г. се наблюдава и често пъти значителна емиграция (предимно на млади хора). Съчетанието от тези две явления ще ограничи още повече възможностите на регионите за икономическо и социално развитие;

37.

посочва, че в значителен брой градски агломерации тенденцията към относително намаляване на населението е придружена от увеличаване на населението в предградията. Това се извършва успоредно с нарастване на различията в рамките на градовете по отношение на заетостта, както и на относителния дял на имигрантите спрямо общия брой жители, които изправят усилията на градовете за интеграцията пред едно голямо предизвикателство;

38.

отбелязва, че поради различия в референтните периоди и липса на сравнения с данните в предходните доклади, анализите на тема бедност и сближаване в настоящия доклад са често пъти описателни и не предлагат ясна оценка на факторите на политиката на сближаване и приканва Комисията да им отдели по-голямо внимание в следващия си междинен доклад за икономическото и социално сближаване.

39.

подчертава заявеното в доклада за сближаването, че нарастването на разликите в развитието вътре в държавите-членки се дължи преди всичко на растежа в градските агломерации и подкрепя констатацията на Комисията, че за по-нататъшното развитие на политиката на сближаване политическият подход в държавите-членки трябва да бъде по-силно ориентиран към уравновесяване и към насърчаване на растежа и на заетостта;

40.

приветства факта, че в доклада за първи път е включен и европейски одит на средно големите градове и във връзка с това подчертава комплексните взаимовръзки между града и неговите предградия, например що се отнася до ежедневните пътувания между дома и работното място;

41.

обръща внимание върху изоставането в развитието, което продължава да е налице в множество ултрапериферни региони в Европейския съюз и отбелязва посочените в доклада много разнообразни и съществени предизвикателства пред планинските и рядко населените райони и островите в ЕС във връзка с осигуряването на основни услуги и инфраструктури;

42.

подчертава факта, че множество селски райони са изправени пред предизвикателството да спрат миграцията или поне да я сведат до поносими за региона нива. При това не бива да се подценява огромният обхват на структурната промяна, която тепърва предстои в новите държави-членки предвид високите нива на заетост в селскостопанския сектор. Има основания за опасения, че в много селски райони на Европейския съюз тази миграционна тенденция ще се запази и в бъдеще. Затова Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони би трябвало да играе важна роля в отговор на това предизвикателство;

43.

посочва в този контекст връзката между градските и селските райони и подчертава констатацията в доклада за сближаването, че за интегрираното развитие на тези райони са необходими координирани концепции за териториално планиране, както и стратегическо управление на използването на земите. При това е неоспоримо, че градовете служат също така и като полюси на развитие за селските райони;

44.

изразява във връзка с това съжаление, че докладът за сближаването не е взел под внимание работата на Съвета и на Комитета на регионите по Териториалната програма и по Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове и акцентира особено върху заключенията на германското председателство на ЕС от неформалната среща на министрите, проведена на 24 и 25 май 2007 г. в Лайпциг, по въпросите на градското развитие и териториалното сближаване;

45.

отправя искане към Европейската комисия своевременно да включи Комитета на регионите в изготвянето на предвидените в заключенията от Лайпциг доклади (стратегически доклад, който ще бъде изготвен до 1 април 2010 г., с анализ за това как отчитането на градското и териториалното измерение в програмите на структурните фондове стимулира интегрираното градско развитие и териториалното сближаване; доклад, който ще бъде изготвен до 2008 г., за териториалното сближаване като принос към дискусията за засилване на взаимодействието между приоритетите между Териториалната програма и Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове);

46.

подкрепя, на първо място, водения понастоящем в Европейския парламент дебат за формулиране на съдържанието на териториалното сближаване и на съответни индикатори, на второ — молбата на Съвета към словенското председателство да включи Териториалната програма и Лайпцигската харта в подготовката на Европейския съвет през пролетта на 2008 г.

47.

отбелязва казаното в доклада за сближаването, че през периода 2000-2006 г. структурните фондове са били използвани главно в секторите инфраструктура, производствени инвестиции и инвестиции в човешки капитал и че средства от Кохезионния фонд са били използвани поравно за екологични мероприятия и за транспортни инфраструктури;

48.

подчертава съдържащите се в доклада изчисления на базата на модела HERMIN, според които през програмния период в повечето нови държави-членки абсолютният БВП е бил с до 2,8 % по-висок и са били създадени около 570 000 работни места в повече, отколкото това би било възможно без помощта на политиката на сближаване. До 2015 г., включително програмният период 2007-2013 г., се очаква БВП да нарасне с до 9,3 % и да бъдат създадени 2 милиона нови работни места, което Комитетът на регионите разглежда като добра основа за оценка на въздействията на политиката на сближаване;

49.

обръща внимание върху изчисленията на база модела EcoMod, според които до 2020 г. БВП в Словашката република, Литва, Латвия и България ще нарасне с 15 % спрямо сегашното си равнище;

50.

подчертава констатацията в доклада за сближаването, че в районите, обхванати по Цел 2 във Франция, Германия, Нидерландия, Испания, Швеция и Великобритания, през програмния период 2000-2006 г. са били създадени 450 000 нови работни места;

51.

оценява положително заключенията в доклада за сближаването, според които в тематичните области на действие на политиката на сближаване са настъпили значителни подобрения. По отношение на транспортната инфраструктура например през периода 1995-2005 г. гъстотата на автомагистралната мрежа се е увеличила с близо 48 % в Испания и съответно с 200 % в Португалия;

52.

подчертава факта, че по отношение на екологичната инфраструктура през периода 1993-2002 г. Кохезионният фонд е допринесъл за нарастване с 37 % на обществените разходи в страните-бенефициенти;

53.

затова и споделя оценката в доклада за сближаването, че разходите за развитие на екологичната инфраструктура (особено на снабдяването и управлението на отпадъците) в новите държави-членки и в бъдеще ще бъдат от особена важност;

54.

изтъква особената роля на политиката на сближаване за насърчаване на научноизследователската и развойната дейност в регионите. Структурните фондове са поели между 5 % (в Испания) и 18 % (в Литва) от разходите за НИРД;

55.

смята, че заявеното в доклада по отношение на специфичните въздействия на политиката на сближаване върху малките и средните предприятия е недостатъчно и приканва Комисията в следващия си междинен доклад да се занимае по-задълбочено с въздействието на структурната политика върху МСП;

56.

подчертава ролята на политиката на сближаване върху развитието на човешките ресурси. През изминалия период на финансиране около 69 млрд. ЕUR са били използвани за: подобряване на достъпа на жените до трудовия пазар (6 %), насърчаване на адаптивността на работната сила (22 %), мерки, свързани с ученето през целия живот (23 %), равнопоставеност и социална интеграция (18 %), както и за активни политики за заетост (30 %). Според доклада благодарение на тези ресурси производителността на труда е била повишена с 5 %;

57.

оценява по принцип положително мерките в полза на селските райони, осъществени през изминалия период на финансиране по линия на ФЕОГА — секция „Ориентиране“ на стойност 14 млрд. EUR. Същевременно се обръща внимание, че координацията между инструментите на регионалната политика и на селскостопанската политика за селските райони трябва в бъдеще да бъде подобрена, особено с оглед постигане на целите от Лисабон. В това се състои едно от големите предизвикателства на текущия период на финансиране, доколкото инструментът за селските райони за първи път вече не е част от регионалната политика;

58.

подчертава положителната роля на програма INTERREG, благодарение на която през програмния период 2000-2006 г. общо 5,8 млрд. EUR са използвани за трансгранично, международно и регионално сътрудничество. Такива програми са особено полезни именно за пограничното сътрудничество и за обмяната на опит на европейско ниво, за да подпомагат активно сближаването и общото развитие на регионите в Европа;

59.

оценява положително и мерките в рамките на програма URBAN II, по линия на която през изминалия период на финансиране 70 града и 2,2 млн. жители получиха помощ, за да посрещнат социалните и икономическите предизвикателства в градските райони. Същевременно обаче се запазва необходимостта от действия, които да повишат ефективността на градоустройствените мерки в рамките на политиката на сближаване за насърчаване на растежа и заетостта чрез оперативните програми;

60.

подчертава също така ролята на програма EQUAL, по линия на която през последните седем години с бюджет от общо 3,27 млрд. EUR в държавите-членки бяха осъществени около 3 000 проекта за насърчаване на обмяната на опит при прилагане на европейската стратегия за заетост;

61.

дава висока оценка и на работата на Европейската инвестиционна банка, която през програмния период 2000-2006 г. отдели 71 % от ресурсите си за проекти в областта на регионалната политика;

62.

посочва, че цялостното въздействие от програмния период 2000-2006 г. ще може да бъде оценено едва през 2008 г. с приключване на плащанията от този период и по тази причина приканва Комисията да постави оценката на програмния период 2000-2006 г. в центъра на своя следващ доклад за сближаването.

63.

констатира, че усилията на държавите-членки за икономическото и социално сближаване се извършват на фона на обща консолидация на бюджета и на национални реформи за постигане на целите от обновената Лисабонска стратегия;

64.

отбелязва в този контекст, че в много държави-членки, с изключение на държавите в процес на сближаване, обществените инвестиции са спаднали от 2,9 % от БВП през 1993 г. на 2,4 % през 2005 г. Обратно, в присъединилите се през 2004 г. държави обществените разходи за инвестиции силно са се увеличили и понастоящем са с 50 % по-високи от тези в останалите държави-членки;

65.

констатира, че увеличението на разходите в новите държави-членки е станало успоредно с провежданите мерки за консолидация;

66.

подчертава общата тенденция, че въпреки затрудненото положение на държавните бюджети, средствата за мерки за икономическото и социално сближаване в областта на икономическите инвестиции са спаднали съвсем незначително, а в някои случаи дори са нараснали благодарение на прехвърлянето на ресурси;

67.

изразява съжаление, че в анализа на държавните бюджети не е отчетена в достатъчна степен специфичната ситуация в отделни страни, като например необходимостта от консолидация на обществените разходи, вследствие на възстановяването на германското единство;

68.

приветства общата тенденция в много от държавите-членки да взимат повече под внимание местните и регионалните власти като участници в обществените инвестиции, какъвто, съгласно доклада, е случаят най вече в Дания, Испания, Италия, Португалия, Великобритания и Финландия, където през периода 1995-2004 г. делът на местните и регионалните власти в обществените инвестиции се е увеличил с до 10 %;

69.

отбелязва, че в новите държави-членки, с изключение на Полша, Чешката република и Латвия, участието на местните и регионалните власти в обществените инвестиции е далеч под 50 % от разходите за обществени инвестиции;

70.

подчертава констатацията в доклада за сближаването, че съществува връзка между нивото на усвояване и качеството на инвестиционните проекти, от една страна, и степента на децентрализация, от друга, доколкото на децентрализирано равнище съществуват ефективни администрации;

71.

приема със задоволство заявеното в доклада по отношение на връзката между значителните средства, превеждани от структурните фондове и развитието на икономическата стабилност в новите държави-членки. Така в тези държави е станало възможно постигането на висок растеж и консолидация на обществените финанси. Това ясно показва, как европейският фискално-паричен политически микс по отношение на еврото, както и намесата чрез структурните фондове, са се отразили върху растежа и сближаването. Тази комбинация позволи също така обменните курсове спрямо еврото да се запазят относително стабилни през последните години.

72.

подчертава във връзка с европейската политика в областта на научните изследвания и иновациите, че програмите се насочени предимно към насърчаване на конкурентоспособността на Европа в международен мащаб. Предвидените за това средства се разпределят чрез тръжни процедури, провеждани в рамките на ЕС;

73.

затова отбелязва, че само 18 % от организациите, участвали в 6-та рамкова програма за научни изследвания, произлизат от изоставащи в развитието си региони, и подкрепя схващането, изразено в доклада за сближаване, че финансирането на научноизследователската дейност в Европа и политиката на сближаване, с целта й за подобряване на научноизследователската и развойната дейност в Европа, преследват взаимно допълващи се цели. Едновременно с това приветства засилването на регионалното измерение във финансирането на научноизследователската дейност в Европа чрез инициативи на 7-та рамкова програма за научни изследвания като KnowReg2;

74.

подчертава, че Програмата за конкурентоспособност и иновации (CIP) може да бъде полезно допълнение към мерките на политиките за сближаване по отношение, например, на подпомагането на МСП или възобновяемите източници на енергия;

75.

подчертава, във връзка с европейската политика на конкуренция, твърденията в доклада за сближаване, че държавните помощи за изоставащите в развитието си региони въз основа на член 87, параграф 3, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност се понижиха от 19 милиарда EUR на 11 милиарда EUR през 2005 г.;

76.

обръща внимание, че едновременно с намаляването на помощите според член 87, параграф 3, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност, все повече държавни помощи се насочват към страните, участващи в процеса на сближаване, във връзка с постигане на целите от Лисабон и Гьотеборг (околна среда, регионални помощи, МСП, заетост, образование и научноизследователска дейност). Повече от половината държави-членки концентрираха помощите си върху постигането на тези хоризонтални цели;

77.

отбелязва, че въпреки разширяването на Европейския съюз в новия период на финансиране, само 34 % от населението живее в изоставащи в развитието си региони, определяни според член 87, параграф 3, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност;

78.

отбелязва твърденията в доклада за сближаване, че общите организации на пазара в рамките на Общата селскостопанска политика отдават предпочитание предимно на по-развитите региони с големи производствени единици и затова подчертава необходимостта инструментите за развитие на селските райони да бъдат прилагани през настоящия период на финансиране преди всичко в регионите на конвергенция и приветства възможността през настоящия период на финансиране чрез модулация още да се повишат бюджетните кредити за развитието на селските райони;

79.

обръща внимание върху предизвикателството, предимно за държавите с висок дял на заетостта в селското стопанство, през следващите години да съчетаят прехода към конкурентоспособно селско стопанство с едновременна диверсификация на икономическите дейности в селските райони;

80.

изтъква твърденията в доклада за сближаване, според които във връзка с бюджета на ЕС, политиката на сближаване изигра централна роля в изграждането на Европейския съюз, като позволи на всеки гражданин на Съюза равноправно участие в европейския вътрешен пазар;

81.

отбелязва във връзка с европейската бюджетна политика, че за политиката на сближаване понастоящем се отделя около една трета от разходите на ЕС и през 2013 г. те ще достигнат около 54,2 милиарда EUR и обръща внимание, че относителният дял на политиката на сближаване като част от БВП на Съюза през 2013 г. ще намалее с около 0,35 % — в сравнение със същия показател за 2004 г. в размер на 0,4 %;

82.

подчертава, че поради разширяването на ЕС, към края на настоящия период на финансиране около 85 % от средствата за сближаване ще се използват за изоставащите в развитието си региони в сравнение с 56 % през 1989 г. Новите държави-членки ще получат приблизително около 52 % от общите средства, предназначени за сближаване, въпреки че представляват само 21 % от населението;

83.

изразява съжаление, че в съответната глава на доклада за сближаване все още не се предлага всеобхватна концепция за засилване на взаимодействието между политиката на сближаване и останалите политики на Общността и приканва Комисията да компенсира това с оглед на предстоящата реформа на финансовата система на ЕС в следващ междинен доклад;

84.

подчертава необходимостта от диалог между всички заинтересовани страни в прегледа и оценяването на вероятните последствия от европейското законодателство върху устойчивото развитие на градовете и регионите, както и необходимостта от по-добро координиране на политиката и инициативите на ЕС, които засягат местните и регионални власти в рамките на съществуващите процедури (напр. оценка на въздействието) и приканва Комисията към своевременното включване на Комитета в тези процеси.

85.

отбелязва твърденията в доклада за сближаване, че реформата на политиката на сближаване през периода 2007-2013 г. се стреми към запазване на утвърдилите се принципи на програмиране, партньорство, съфинансиране и оценяване и към налагането на нововъведения като засилен стратегически подход, по-нататъшна децентрализация, по-добро въздействие и в заключение, опростяване на административните процедури;

86.

подчертава тясното обвързване на политиката на сближаване с Лисабонската стратегия, което доведе до по-засилено насочване на програмите в процеса на програмиране към растеж и заетост. Това обаче може да се гарантира само, ако в държавите-членки съществува тясно сътрудничество между отговорните за политиката на сближаване и за преструктурирането органи и институциите, които отговарят за разработването на националните програми за реформа;

87.

изтъква във връзка с използването на средства по линия на структурните фондове за постигане на целите от Лисабон („Earmarking“ — заделяне на средства), че около 64 % от средствата за конвергенция и над 80 % от средствата за цел „конкурентоспособност“ се прилагат в съответните области и по този начин се постигат общоприетите цели. По този начин се предоставят инвестиции в размер на 210 милиарда EUR за растеж и заетост;

88.

във връзка с ориентирането на политиката на сближаване към целите от Лисабон обръща внимание върху това, че засилването на икономическото и социално сближаване са специфични за Европейския съюз цели. Във връзка с това не трябва да се създава впечатление, че политиката на сближаване служи изключително за постигане на целите от Лисабон;

89.

оценява положително опита на Европейската комисия да създаде повече прозрачност и яснота чрез единен регламент за фондовете, който да замени досега съществуващите 10 регламента. Това се отнася и до интегрирането на фонда за сближаване в общия регламент за фондовете;

90.

изтъква, че пълната оценка на въздействието на реформата върху програмирането и усвояването на структурните фондове е възможна, едва след получаването на разрешение и след приключване на оперативната програма и приканва Европейската комисия да направи тази оценка в някои от предстоящите междинни доклади;

91.

отправя искане, с оглед на централното място на европейските градове за постигане на целите на стратегиите от Лисабон и Гьотеборг, както и за социалната интеграция — особено при мигрантите, в Петия доклад за сближаването градското измерение да бъде разгледано в самостоятелна глава.

92.

смята, че Четвъртият доклад за икономическото и социално сближаване представлява начало на дебата за бъдещото разработване на политиката на сближаване за периода след 2013 г. и счита, че е необходим всеобхватен анализ на бъдещите предизвикателства за политиката на сближаване и разглежда съобщението към Четвъртия доклад за сближаване като първа стъпка в тази насока; отбелязва още, че не само политиката по сближаването, но и другите политики на ЕС също имат за цел да се справят с посочените в доклада предизвикателства;

93.

подчертава обусловената от глобализацията и разширяването необходимост от засилване на процесите на преструктуриране и модернизация в държавите-членки и преди всичко на местно и регионално равнище и обръща внимание на твърденията в доклада за сближаване, че въздействието на глобализацията се отразява по различен начин върху секторите на икономиката и регионите и осъзнава напълно, че такава нужда от приспособяване ще възникне не само в изоставащите региони, а и в други региони на ЕС. В тази връзка трябва да се взема под внимание културното наследство на регионите;

94.

обръща внимание върху това, че основното предизвикателство пред политиката на сближаване се състои в това да подобри способността за приспособяване към икономическите промени чрез стимулиране на технологичното развитие, образованието и непрекъснатото професионално обучение, като по този начин може да се възползва от шансовете, които предоставя глобализацията;

95.

установява, че изменението на климата се отразява различно върху регионите в Европа, при което възниква необходимост от преструктуриране и приспосбяване, например, във връзка с предпазване от наводнения и влиянието на изменящите се климатични условия върху селското стопанство. Едновременно с това развитието на възобновяемите източници на енергия открива и нови възможности за растеж и заетост, както и за нови пазари в световен мащаб;

96.

споделя мнението, изразено в доклада за сближаване, че нарастващите цени на енергията засягат преди всичко регионите, в които енергийната ефективност е ниска и в които има икономически отрасли с високо потребление на енергия. В същото време това развитие изправя периферните и ултрапериферните региони, островите, планинските и отдалечените зони на ЕС пред предизвикателството да запазят потенциала си за растеж въпреки високите транспортни разходи;

97.

подчертава изводите на доклада за сближаване, че демографските промени постепенно могат да се превърнат в основна пречка за растежа и развитието за много региони в Европейския съюз;

98.

във връзка с това разглежда инициативите на регионите за подобряване на общото образователно ниво и намаляването на броя на прекъсващите образованието си ученици като важна предпоставка за смекчаване на последиците от застаряването на населението чрез по-висока производителност и добавена стойност.

99.

обръща внимание върху това, че дебатът за бъдещото разработване на политиката на сближаване ще бъде съпроводен от дискусия за реформата на бюджета на ЕС. За тази цел през следващите години следва да се разработят възможни варианти, а съществуващите политики на ЕС трябва да бъдат оценени. Едновременно с това Европейската комисия ще даде своя по-нататъшен принос към дебата чрез Петия междинен доклад за икономическото и социално сближаване;

100.

разглежда въпросите, които Европейската комисия формулира в съобщението към доклада за сближаване, като един първоначален принос към бъдещия дебат и в отговор на въпросите Комитетът излага следните първоначални предложения.

101.

обръща внимание на това, че европейските региони могат да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени, единствено ако съществува баланс между стратегическите насоки на европейско равнище и необходимата в средносрочен план гъвкавост на регионално равнище;

102.

разглежда необходимостта от действия за своевременното идентифициране на предстоящите предизвикателства чрез разработването на специфични регионални стратегии за бъдещето и за определяне на позициите на отделните региони в Европа чрез сравнението им в европейски мащаб. При този процес трябва също така да се провери, дали и доколко са необходими нови индикатори за оценяването на политиката на сближаване;

103.

подчертава необходимостта от мобилизиране на по-голям обмен на идеи и сътрудничество относно новите подходи и модели за регионалните политики между изследователите, националните научноизследователски институти и асоциациите за регионални проучвания за търсене на по-ефективни начини за разпространяване на идеи и практическото им приложение в разработването, осъществяването и оценката на политиките и предлага на Европейската комисия да осигури подходящ механизъм за подкрепа на сътрудничеството, работата в мрежа и разпространяването на информация в тази област.

104.

разглежда глобализацията като продължаващ процес на структурна промяна, който предоставя както шансове, така и рискове за регионите и общините в Европа;

105.

регионалната политика позволява да се подходи адекватно към някои от икономическите и социални последствия от глобализацията, тъй като тази политика дава многосекторни решения близо до гражданите;

106.

приветства проявената за първи път в доклада за сближаване по-голяма заинтересованост по отношение на регионалната политика в други държави, преди всичко САЩ, Русия и Китай, което представлява важен принос за извършването на сравнение в световен мащаб на стратегиите за регионално развитие и обмяна на информация за тях;

107.

приканва Комисията в бъдеще да разглежда още по-задълбочено последствията на глобализацията върху регионите и отраслите и по този начин да предоставя на местните и регионалните власти важна информация за тенденциите и предизвикателствата на глобализацията на регионално равнище;

108.

разглежда регионалната политика, основаваща се и предвиждаща преди всичко засилване на факторите на предлагане, като средство, чрез което ще може и в бъдеще да се поддържа желаното равнище на развитие на пазарите и предприятията в условията на световна конкуренция;

109.

подчертава необходимостта глобализацията да се разглежда като необратим процес и да се разработват регионално пригодени стратегии за развитие чрез иновации и ефективност.

110.

разглежда изменението на климата като едно от най-големите предизвикателства, което може да бъде преодоляно чрез съгласувана на световно равнище и интегрирана концепция, състояща се от комплекс от редица мерки;

111.

открива ролята на политиката на сближаване преди всичко в насърчаване на намаляването на емисиите на CO2, на енергийната ефективност и на използването на възобновяеми източници на енергия, особено в изоставащи в развитието си региони. Във връзка с това регионите са облагодетелствани от вече създадените в този сектор нови пазари и предприятия;

112.

изтъква обаче и границите на политиката на сближаване, която, например, не може да компенсира резултатите от грешна политика на разпределяне на права на емисии или от евентуално нарушаване на конкуренцията в търговията с права на емисии.

113.

смята, че и за в бъдеще акцентът на политиката на сближаване трябва винаги да се ръководи от принципа на солидарността и да бъде насочен към растеж и заетост; с цел да я направи по-ефективна Комитетът на регионите създаде Платформа за наблюдение на Лисабонския процес, която дава възможност на местните и регионални власти да работят в партньорство и да обменят примери на добри практики в тази област;

114.

смята, че във връзка с това е необходимо да се уточни каква бъдеща роля трябва да изпълняват инструментите за финансиране за постигане на тези цели, например по отношение на невъзстановими спрямо револвиращи фондове;

115.

отбелязва, че бъдещата политика на сближаване трябва да отчита, че растежът и заетостта могат да бъдат постигани, както чрез засилване на съществуващите силни страни на Европа, така и чрез преодоляване на изостаналостта в слаби региони с многобройни проблеми. Анализът на свързаните с това проблеми предоставя отговор на въпроса в каква степен трябва да се съсредоточават инструментите на политиката на сближаване върху различните типове целеви райони;

116.

призовава Комисията да отнася въпроса за растежа и заетостта не само до политиката на сближаване, а и да се запита по какъв начин останалите политики на ЕС като цяло могат да допринесат за постигането на основната цел за растеж и заетост;

117.

във връзка с това изтъква преразглеждането на стратегията за вътрешния пазар, което ще протича едновременно с дебата за бъдещите насоки на политиката на сближаване.

118.

окуражен е от твърденията в доклада за сближаване, че ефективното обвързване на местните и регионални действащи лица доведе до по-добра администрация и до повишаване на ефективността на структурните помощи;

119.

във връзка с това отправя искане в бъдеще местните и регионални власти да бъдат по-активно привлечени в планирането и прилагането на политиката на сближаване.

120.

смята, че дебатът за бъдещите отговорности в областта на политиката на сближаване зависи до голяма степен от бъдещите инструменти и цели на политиката на сближаване и във връзка с това обръща внимание върху трудните преговори по тези въпроси в обсъждането на финансовата рамка 2007-2013 г.;

121.

предлага на Комисията да изготви обстойна оценка на настоящите отговорности в областта на политиката на сближаване и при това да вземе предвид опита на настоящата система за управление, междинния баланс и продължителността на периода на финансиране;

122.

отправя искане за умерено съотношение между дейностите „отгоре надолу“ от страна на ЕС и необходимостта от гъвкав подход „отдолу нагоре“ по отношение на избора на инструменти и тяхното прилагане.

123.

смята, че взаимното съгласие относно задачите и целите на политиката на сближаване представлява важна предпоставка за подобряване на предоставяната на европейско ниво подкрепа за усилията на отделните държави;

124.

затова призовава Комисията да обсъди с държавите-членки общите цели на националните и европейски инструменти за регионално развитие и да ги съгласува още по-интензивно помежду им, както и с условията на регионалните и местни власти, при спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност. В този дебат следва да се разгледа и въпроса за бъдещата структура, броя и задачите на инструментите на европейската структурна политика;

125.

подчертава значението на продължаването на политиката на сближаване, включително и извън най-слабите региони с многобройни проблеми и поставя въпроса за това как може да бъде повишена ефективността на интервенциите в тези региони.

126.

отбелязва голямата необходимост от действия за засилване на взаимното допълване на европейската политика на сближаване с останалите политики на ЕС и във връзка с това отправя критика, че изказванията, направени по този въпрос в съответната глава на доклада за сближаване, не са достатъчни;

127.

смята, че в перспективата на дебата за бъдещото прилагане на бюджета на ЕС, е необходимо да се намери разумно решение за определяне мястото на целите на политиката на сближаване и на останалите цели на ЕС в един подходящ контекст;

128.

подчертава също така необходимостта своевременно да се влезе в диалог с държавите-членки за това кои инструменти ще се прилагат на национално ниво и как те могат да се съгласуват с бъдещите европейски инструменти.

129.

разглежда насърчаването на сътрудничеството на регионите в рамките на Европейския съюз като важен инструмент за ефективността при усвояване на средствата за подпомагане, за обмяна на бъдещи теми и процедури на изпълнение и за сравняване на постигнатите резултати. Подчертава по-специално, че инициативата на Комисията „Регионите за икономическа промяна“, целяща насърчаване на модернизацията на икономиката и подобряване на конкурентоспособността, може да представлява изключително важен инструмент за развиване и разпространяване на опита и добрите практики, разработени в най-развитите региони;

130.

разглежда възможното сътрудничество на местно и регионално ниво в наскоро договорения структуриран диалог с Китай и Русия като добро начало за намиране на нови пътища на развитие на регионалната политика, за обмяна на натрупания в тези страни опит и по този начин за стабилизиращо действие за регионалното развитие в тези държави;

131.

определя Комитета на регионите като важен посредник в насърчаване на диалога на регионите в Европа при бъдещото разработване на политиката на сближаване и за намиране на нови форми на трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, особено по отношение на прилагането на новите правни инструменти за териториално сътрудничество.

132.

смята, че обстойно разглеждане на този въпрос може да се проведе единствено при тясно сътрудничество с тези, за които той се отнася, и с европейските институции и следователно определя тук изложените възгледи само като начало на една дългосрочна дискусия;

133.

изтъква обаче, че освен върху тези въпроси, трябва обстойно да се дискутира и върху бъдещите принципи на политиката на сближаване, отнасящи се до концентрация, партньорство, дългосрочност и управление и във връзка с това в рамките на Комисията по политика на териториално сближаване ще бъде създадена „прогнозна група“, която да служи като партньор в контакта с останалите институции и като форум за по-нататъшното обсъждане на бъдещето на политиката на сближаване;

134.

призовава преди всичко Европейският парламент да търси в сътрудничество с Комитета на регионите възможни отговори на тук поставените въпроси и по този начин да допринесат за дебата относно бъдещето на европейската политика на сближаване, а също и за политиките на ЕС като цяло;

135.

затова предлага, въз основа на съответна договореност за по-тясно сътрудничество между Комисията по регионално развитие на Европейския парламент и Комисията по политика на териториално сближаване, те да служат като консултанти относно бъдещите предизвикателства пред политиката на сближаване и като дискусионен форум за диалог с Европейската комисия. Това може да се осъществи, например, чрез обща работна група с представители от двете комисии.