Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document C2007/183/45

    Дело C-290/07 P: Жалба, подадена на 14 юни 2007 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решението на Първоинстанционния съд (първи състав), постановено на 29 март 2007 г. по дело T-366/00, Scott S.A, подпомагано от Френската република/Комисия на Европейските общности

    OB C 183, 4.8.2007, p. 25–27 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    4.8.2007   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 183/25


    Жалба, подадена на 14 юни 2007 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решението на Първоинстанционния съд (първи състав), постановено на 29 март 2007 г. по дело T-366/00, Scott S.A, подпомагано от Френската република/Комисия на Европейските общности

    (Дело C-290/07 P)

    (2007/C 183/45)

    Език на производството: английски

    Страни

    Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представител: J. Flett)

    Други странив производството: Scott SA, Френска република

    Искания на жалбоподателя

    Жалбоподателят моли Съда:

    да отмени обжалваното решение

    да постанови окончателно решение по въпросите, които са предмет на настоящата жалба. При положение, че по някой въпрос Съдът счита, че фазата на производство не позволява постановяването на окончателно решение, Комисията моли Съда да върне делото за преразглеждане от Първоинстанционния съд.

    да осъди ищеца да заплати направените от него съдебни разноски и тези, направени от Комисията във връзка с производствата пред Съда и пред Първоинстанционния съд, и да осъди Френската република да заплати направените от нея съдебни разноски във връзка с тези производства.

    Правни основания и основни доводи

    Първите четири основания за обжалване се отнасят до пороци в обжалваното решение относно процедурните права на третите страни и процедурните задължения на Комисията при процедурата по държавните помощи:

     

    Първото основание за обжалване се отнася до изключването от преписката на допълнителните коментари на Scott от 24.12.1999 г., изпратено 13 месеца след изтичане на предписания срок.

     

    Второто основание за обжалване се отнася до констатацията в обжалваното решение, че Комисията имала процедурно задължение да предостави на Франция допълнителна възможност да представи твърдените оценки.

     

    Третото основание за обжалване се отнася до констатацията в обжалваното решение, че Комисията имала процедурно задължение да предостави на Scott допълнителна възможност да представи коментари.

     

    Четвъртото основание за обжалване се отнася до констатацията в обжалваното решение, че Комисията имала процедурно задължение да използва „външен експерт“.

    Във връзка с тези въпроси, Комисията твърди, че обжалваното решение нито посочва, нито прилага правилния правен критерий: дали Комисията е нарушила съществено процедурно изискване. В допълнение, с обжалваното решение Първоинстанционният съд не би могъл законосъобразно да се произнесе по тези въпроси, тъй като исковата молба на Scott не включва такива основания за отмяна. Във всеки случай, Комисията твърди, че не е налице нарушение на съществено процедурно изискване. Такива изисквания не са предвидени в Процедурния регламент и с обжалваното решение не може да се „предоставят“ права или да се налагат задължения, които се основават на погрешни съждения в него. На последно място, няма нарушение на съществено процедурно изискване:

     

    Изключените допълнителни коментари на Scott са представени отново от Франция на 21.2.2000 г., включени са в преписката и са разгледани в оспорваното решение.

     

    Като се имат предвид четирите искания за информация и разпореждането за предоставяне на информация, Комисията не била задължена да предостави на Франция допълнителна възможност да изготви твърдените оценки.

     

    Scott е имал достатъчно добра възможност да представи коментари и по-специално участвало в отговора на разпореждането за предоставяне на информация.

     

    Франция и Scott са имали достатъчно добра възможност да представят оценка към момента на отпускането на помощта, но не го направили.

    От пето до осмо основание за обжалване включват наречените от Комисията за улеснение „предварителни въпроси“ и се отнасят до пороци в обжалваното решение: липсата на основание в исковата молба на Scott за отмяна относно твърдените оценки; критерият за контрол на Първоинстанционния съд (предполага се, че Комисията няма право на преценка); обстоятелството, че обжалваното решение се основава на предположение вместо на доказателства; разместената доказателствена тежест при процедурата по държавни помощи и производството пред Първоинстонционния съд.

    Деветото и десетото основание за обжалване се отнасят до съществени пороци във връзка със завода.

    Деветото основание за обжалване се отнася до метода за оценка на размера на държавната помощ при прехвърляния от този вид. В противоречие на това, което обжалваното решение установява, при липса на оценка към момента на отпускането на помощта или открита тръжна процедура, Комисията имала право да използва разходите като заместител на стойността. Това e особено уместно по настоящото дело, тъй като заводът е изграден съгласно изискванията на Scott. Обосновката в обжалваното решение относно твърдяната продажна цена 11 години след отпускането на помощта е опорочена от твърдяните процедурни нарушения и други пороци и във всеки случай е погрешна по същество.

    Десетото основание за обжалване се отнася до предполагаеми грешки от Комисията при прилагането на метода на разходите. Констатациите в обжалваното решение са опорочени от твърдяните процедурни нарушения и други пороци. Умерената преценка на Комисията за разходите е възможно най-ниската; и няма основание да се отменя оспорваното решение с мотив, че държавната помощ могла да бъде по-голяма.

    Единадесето до тринадесето основание за обжалване се отнасят до съществени пороци във връзка със земята.

    Единадесето основание за обжалване се отнася до отхвърлените в обжалваното решение умерени оценки в Протокола на Съвета на град Orléans от 27.5.1994 г. като „много кратко резюме без подробно обяснение“.

    Дванадесетото основание за обжалване се отнася до метода за оценка на размера на държавната помощ при прехвърляния от този вид и е подобно на деветото основание за обжалване. При липсата на оценка към момента на отпускането на помощта или открита тръжна процедура Комисията имала право да използва разходите като заместител на стойността. Това e особено уместно по настоящото дело, тъй като покупката на трети терен е направена съгласно изискванията на Scott. Обосновката в обжалваното решение относно твърдяната данъчна ревизия е опорочена от твърдяни процедурни нарушения и други пороци; и във всеки случай е погрешна по същество.

    Тринадесетото основание за обжалване се отнася до предполагаеми грешки от Комисията при прилагането на метода на разходите. Констатациите в обжалваното решение са опорочени от твърдените процедурни нарушения и други пороци. Комисията използвала възможно най-ниската стойност на земята, което се подкрепя от Франция и от Scott. Фактите и доказателствата в подкрепа на Комисията са: офертата; твърдените оценки на бюрото Galtier и Commisaire aux Apports; Протокола на Съвета на град Orléans от 27.5.1994 г. и средната цена при покупката на трите терена земя. Няма основание за отмяна на обжалваното решение с мотив, че държавната помощ могла да бъде по-голяма.

    Четиринадесетото основание за обжалване се отнася до разпореждането за предоставяне на информация, по-специално по отношение на земята, до метода на разходите за оценка на размера на държавната помощ и на покупките на трите терена. Това е процедурен въпрос, но се разглежда накрая, тъй като е свързан с тринадесетото основание за обжалване.

    С петнадесетото основание за обжалване Комисията моли Съда да отмени обжалваното решение поради нарушение от Първоинстанционния съд на преценката на представените пред него доказателства и по-специално поради това, че Първоинстанционният съд заменя собствената си обосновка с тази на оспорваното решение.


    Top