26.5.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/13

1.

да се отменят точки 2 и 4 от решението на Първоинстанционния съд от 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02 (1) и

2.

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, в случай че исканията бъдат отхвърлени, да се запази за Първоинстнационния съд правомощието да си произнесе относно съдебните разноски.

Първоинстанционният съд е приложил критерия „възможност на споразуменията между предприятия да засегнат търговията между държавите–членки“към настоящия случай. В своето решение неправилно е релативирал характера на критерия „раздробяване на пазара“: не става ясно, на какви основания Първоинстанционният съд не е отчел критерия „раздробяване на пазара “най-малкото като сериозна улика за това, че се засяга търговията между държавите-членки. В допълнение се изтъква, че Първоинстанционният съд е предприел цялостна проверка на трансграничните последици от отделните кръгове от преговори, вместо да изследва индивидуално кръговете от преговори на „мрежата Lombard“[ежемесечна среща на представителите на управителните органи на основните австрийски банки] относно възможните последици върху търговията между държавите-членки. Твърде широкото тълкуване на член 81, параграф 1 ЕО, съгласно което картел, чийто последици си проявяват на поради самото си естество може да доведе до раздробяване на пазара и до засягане на търговията между държави-членки, съответно че е налице достатъчно основание за сериозно предположение в тази насока, е несъвместимо с ratio legis на тази разпоредба на общностното право.

Съдът неправилно не е приложил установените от Комисията и в съдебната практика предпоставки за определяне на оборота с оглед включването на пазарните дялове на отделните банки в този на водещия финансов институт. При това той не е отчел, че в настоящия случай, както при определянето на оборота така и при определянето на пазарни дялове, се касае за един и същ материалноправен въпрос, е именно за определяне на допустимите глоби. Не е налице основание за това, сходните по естеството си въпроси за определяне на оборот и на пазарни дялове да бъдат преценявани по различен начин. Дори и да се приема, че включването на пазарните дялове на самостоятелните банките в този на водещия финансов институт е било извършено според критерий, различен от този за определяне на оборота, избраният от Съда критерий е бил неправилен и незаконосъобразен.

Съдът неоснователно е отхвърлил възраженията на жалбоподателя относно неотчитането на смекчаващи обстоятелства. По-специално, в правната си преценка той не е отчел в достатъчна степен, че жалбоподателят е изпълнявал второстепенна функция в рамките на картела, както и че по отношение на него него, не е било нужно да се извършват допълнителни принудителни проверки, тъй като той доброволно е сътрудничил с Комисията. Жалбоподателят имал много малък пазарен дял, не е бил поканен от другите банки да участва в ядрото на картела и е участвал в значително по-малко срещи. Тези изтъкнати от жалбоподателя доводи, които указват наличието на смекчаващи обстоятелства, отчасти изобщо не били разгледани. Нито Комисията нито Първоинстанционният съд са изпълнили задължението си, да подложат на правилна правна преценка посочените фактически обстоятелства.