Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document C2007/082/39

    Дело C-54/07: Искане за преюдициално заключение, направено от Arbeidshof te Brussel (Белгия) на 6 февруари 2007 г. — Centrum voor delijkheid van kansen en voor racismebestrijding срещу NV Firma Feryn

    OB C 82, 14.4.2007, p. 21–23 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    14.4.2007   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 82/21

    Искане за преюдициално заключение, направено от Arbeidshof te Brussel (Белгия) на 6 февруари 2007 г. — Centrum voor delijkheid van kansen en voor racismebestrijding срещу NV Firma Feryn

    (Дело C-54/07)

    (2007/C 82/39)

    Език на производството: нидерландски

    Препращаща юрисдикция

    Arbeidshof te Brussel

    Страни в главното производство

    Ищец: Centrum voor gelijkheid van kansen en voor racismebestrijding

    Ответник: NV Firma Feryn

    Преюдициални въпроси

    —

    Става ли въпрос за пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/43 на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица, без разлика на расата или етническия произход (1), когато, след като е публикувал привличащо вниманието предложение за работа, един работодател заяви публично:

    „Аз трябва да изпълнявам изискванията на моите клиенти. Когато Вие ми кажете: „Искам този определен продукт или искам това или онова “и аз Ви отвърна: „Няма да направя това, въпреки това ще позволя на тези хора да идват“, тогава Вие ще ми кажете: „Тази врата не ми е необходима“. Тогава аз ще закрия предприятието си. Ние трябва да изпълняваме изискванията на клиентите си. Това не е мой проблем. Не аз съм причината за този проблем в Белгия. Аз искам предприятието да процъфтява и в края на годината да реализираме нашия оборот, а как ще постигна това, …. Трябва да го постигна, като се съобразявам с желанията на клиента.“?

    —

    За да се потвърди наличието на пряка дискриминация във връзка с предпоставките за достъп до работа като наето лице, достатъчно ли е да се установи, че работодателят прилага пряко дискриминационни критерии за подбор?

    —

    При проверка на дискриминационния характер на кадровата политика на един работодател, може ли да се вземе предвид фактът, че свързано с работодателя дружество назначава изключително местни монтьори, за да се потвърди наличието на пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица, без разлика на расата или етническия произход?

    —

    Какво следва да се разбира под „факти, от които може да бъде заключено [предположено], че е налице пряка или непряка дискриминация “по смисъла на член 8, параграф 1 от Директивата? Каква строгост трябва да прояви националният съд при преценката на факти, които могат да породят предположение, че е налице дискриминация?

    а)

    В каква степен по-ранни факти на дискриминация (публична обява на пряко дискриминационни критерии за подбор през април 2005 г.) представляват „факти, от които може да бъде заключено [предположено], че е налице пряка или непряка дискриминация“, съгласно член 8, параграф 1 от Директивата?

    б)

    Представлява ли установена през април 2005 г. дискриминация (публична обява през април 2005 г.) основание за по-късно предположение, че дискриминационната кадрова политика продължава? Като се имат предвид фактите по главното производство, представлява ли достатъчно основание за предположение (за това, че един работодател провежда и продължава да води дискриминационна политика), фактът че през април 2005 г., на въпроса дали не третира еднакво чужденци и местни жители и дали всъщност не е до известна степен расист, той отговорил публично: „Аз трябва да изпълнявам изискванията на моите клиенти. Когато Вие ми кажете: „Искам този определен продукт или искам това или онова “и аз Ви отвърна: „Няма да направя това, въпреки това ще позволя на тези хора да идват“, тогава Вие ще ми кажете: „Тази врата не ми е необходима“. Тогава аз ще закрия предприятието си. Ние трябва да изпълняваме изискванията на клиентите си. Това не е мой проблем. Не аз съм причината за този проблем в Белгия. Аз искам предприятието да процъфтява и в края на годината да реализираме нашия оборот, а как ще постигна това, …. Трябва да го постигна, като се съобразявам с желанията на клиента.“?

    в)

    Като се имат предвид фактите по главното производство, може ли да представлява основание за такова предположение съвместното прессъобщение на един работодател и национална организация за борба с дискриминацията, в което поне имплицитно се признават дискриминационни факти от работодателя?

    г)

    Представлява ли основание да се предположи наличието на непряка дискриминация фактът, че един работодател не назначава чуждестранни монтьори, ако преди известно време е имал трудности да назначи монтьори и в тази връзка публично е обявил, че клиентите му не работят с удоволствие с чуждестранни монтьори?

    д)

    Достатъчен ли е един-единствен факт като основание за предположение, че е налице дискриминация?

    е)

    Като се имат предвид фактите по главното производство, може ли наемането изключително на местни монтьори от дружество, свързано с този работодател, да бъде основание за предположение за дискриминация от страна на работодателя?

    —

    Каква строгост трябва да прояви националният съд при преценката на насрещните доказателства, които следва да бъдат представени, когато е налице предположение за дискриминация по смисъла на член 8, параграф 1? Може ли предположение за дискриминация по смисъла на член 8, параграф 1 от Директивата да бъде оборено с обикновено едностранно изявление на работодателя в пресата, че той не или че вече не дискриминира, и че чуждестранните монтьори са добре дошли; и/или с обикновеното изявление на работодателя, че при него всички места за монтьори са заети, с изключение на тези при дружество, което е дъщерно на същото дружество майка, и/или със съобщението, че е наета една хигиенистка от Тунис; и/или предвид фактите по главното производство, предположението може да бъде оборено изключително посредством назначаването на чуждестранни монтьори, и/или с изпълнението на задълженията, които се съдържат в прессъобщението?

    —

    Какво следва да се разбира под санкция, която е „ефективна, пропорционална и разубедителна “по смисъла на член 15 от Директива 2000/43/ЕО?

    Като се имат предвид фактите по главното производство, позволява ли посоченото в член 15 условие на националния съд само да установи наличието на пряка дискриминация?

    Задължава ли това условие националния съд да уважи иска за преустановяване на нарушението, съгласно уредбата по националното право? В каква степен е необходимо освен това националният съд, предвид фактите по главното производство, да разпореди публикуването на съдебното решение, което следва да бъде постановено, като ефективна, съразмерна и разубедителна санкция?

    (1)  ОВ L 180, стр. 86.

    Top