14.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 82/51

—

да се отмени оспорваното решение;

—

при условия на евентуалност, на основание член 241 ЕО да се обявят за незаконни и неприложими членове 133 и 175 от Регламент № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г.;

—

да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

1.

С настоящия иск асоциацията Movimondo ONLUS — Неправителствена организация за сътрудничество и международна солидарност — иска по смисъла на член 230, алинея 4 ЕО отмяна на Решение C (2006) 5802 def. на Комисията от 1 декември 2006 г., което налага административна санкция на неправителствената организация (НПО) MOVIMONDO поради тежко нарушение на професионалната етика и съществено неизпълнение на договора.

2.

Във връзка с това се уточнява, че договорните взаимоотношения с Комисията относно хуманитарните помощи и операциите в областта на сътрудничеството за развитие се уреждат от договори, наречени „Grant Agreements“, в обхвата на Рамкови споразумения за партньорство (Framework Partnership Agreement: по-нататък„FPA“) и от общите условия на договора. По-специално, рамковите споразумения „Echo“, във връзка с които Комисията е решила да наложи оспорваната санкция, са следните:

3.

В подкрепа на иска си за отмяна на решението от 1 декември 2006 г. Movimondo привежда пет довода.

С първия довод ищецът изтъква нарушение на закона във връзка с членове 93, 96 и 114 от Регламент № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности и предявява възражение за незаконност на членове 133 и 175 от Регламент № 2342/2002 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент № 1605/2002 на Съвета, поради нарушение на член 183 от Регламент № 2988/1995 на Съвета от 18 декември 1995 г.

С втория довод ищецът оспорва погрешната и непълна преценка от страна на Комисията на приписваните обстоятелства и отсъствието на безспорни данни, с които да се обоснове решението за налагане на санкция.

С третия довод ищецът възразява срещу нарушаването на общия принцип за правото на защита.

С четвъртия довод ищецът посочва грешка при преценката на фактите, лежащи в основата на санкцията, както и приписването на несъществуващи обстоятелства. Същевременно ищецът възразява срещу нарушаването на принципа на пропорционалността и срещу липсата на мотивировка, що се отнася до критериите за „ефикасност, пропорционалност и възпиране“, очертани от член 114 на финансовия Регламент № 1605/2002.

Най-после, с петия довод ищецът възразява, на първо място, срещу неопределеността на проектите, представляващи предпоставка на оспорваното решение, както и срещу изтичането на давностния срок. Същевременно ищецът твърди, че липсва общностен акт, който да предвижда санкцията и нарушението на член 2, параграф втори и на член 3, параграф първи от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година. На второ място, ищецът изтъква нарушението на членове 175 и 133 от Регламент № 2342/2002 на Комисията.