EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document C2007/082/99
Case T-41/07: Action brought on 16 February 2007 — IPK International — World Tourism Marketing Consultants v Commission
Дело T-41/07: Иск, предявен на 16 февруари 2007 г. — IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH/Комисия на Европейските общности
Дело T-41/07: Иск, предявен на 16 февруари 2007 г. — IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH/Комисия на Европейските общности
OB C 82, 14.4.2007, p. 47–47
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
14.4.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 82/47 |
Иск, предявен на 16 февруари 2007 г. — IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH/Комисия на Европейските общности
(Дело T-41/07)
(2007/C 82/99)
Език на производството: немски
Страни
Ищец: IPK International — World Tourism Marketing Consultants GmbH (München, Германия) [процесуален представител: C. Pitschas, адвокат]
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на ищеца
— |
да се отмени Решението на Комисията на Европейската общност от 4 декември 2006 г. (С(2006)6452) относно събирането на вземания по отношение на средства в размер на 318 000 EUR с мораторни лихви; |
— |
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноските. |
Правни основания и основни доводи
Ищецът атакува Решението на Комисията С (2006) 6452 от 4 декември 2006 г. относно събиране на вземания по отношение на средства, които е получил като авансово плащане за проекта ECODATA преди оттегляне на решението за отпускане на средствата. Решението е било прието на основание член 256 ЕО.
Решението относно одобряването на субсидията за създаване на база данни за екологичен туризъм в Европа е било отменено с Решение на Комисията от 13 май 2005 г. и е било оспорено от ищеца пред Първоинстанционния съд. (виж дело T-297/05).
В подкрепа на иска си ищецът поддържа, че оспорваното решение е незаконосъобразно. Според него, то се основава на незаконосъобразно решение за отмяна и неминуемо е засегнато от незаконосъобразността на последното. В допълнение, ищецът счита, че то се явява едностранен акт, въпреки че предявената с това решение правна претенция има договорен характер и следователно би могла да бъде предявена единствено по гражданскопроцесуален ред пред компетентните национални съдилища на дадена държава-членка.