14.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 82/20

—

да отмени изцяло Решението на Първоинстанционния съд от 16 ноември 2006 г. по дело Т-333/03, MASDAR (U.K.) Ltd. срещу Комисията на Европейските общности,

—

да осъди Комисията да заплати на жалбоподателя:

—

да осъди Комисията да заплати разноските по настоящото производство и по производството пред Първоинстанционния съд.

1.

ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е заключил, че жалбоподателят е действал единствено в изпълнение на договорните си задължения към Helmico, вследствие на което ПС е отхвърлил исканията на жалбоподателя, основани на неоснователно обогатяване и negotiorum gestio. По този начин ПС не е отчел правото на жалбоподателя да прекрати договорите за подизпълнение към 2 октомври 1998 г.

2.

Независимо дали жалбоподателят е действал в изпълнение на договорни задължения към Helmico или не, ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид (i) факта, че Комисията не е била в положението на обикновена страна по договор, а е имала право на възстановяване, което е можела да упражни съгласно Финансовия регламент от 21 декември 1977 година, приложим за общия бюджет на Европейските общности (1), нито (ii) как Комисията е упражнила това правомощие.

3.

ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че (i) не би могло да се твърди, че жалбоподателят е действал добросъвестно, (ii) Комисията е била в състояние сама да управлява проекта и (iii) съществува изискване лицето, което се позовава на принципа на negotiorum gestio, задължително да е действало без знанието на заинтересувания.

4.

Заключенията на ПС по аргументите за неоснователно обогатяване и negotiorum gestio, от една страна, и по аргумента за оправданите правни очаквания, от друга, са непоследователни.

5.

Като отхвърля искането на жалбоподателя, основано на твърдение за отговорност за виновно поведение, ПС погрешно е приел, че жалбоподателят не е изложил достатъчно аргументи, при положение че в този случай обстоятелствата по делото говорят сами за себе си в конкретната ситуация, в която Комисията има право на възстановяване по силата на Финансовия регламент.

6.

ПС е допуснал грешка, като е приел, (i) че пред него не са представени доказателства, че уверенията, на които жалбоподателят е разчитал, са му били дадени на среща на 2 октомври 1998 г., и (ii) че е крайно невероятно такива уверения наистина да са били дадени.

7.

ПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че липсата на съставен от Комисията протокол за срещата от 2 октомври 1998 г. доказва неофициалния й характер, и заради тази грешка той неправилно е отхвърлил възможността Комисията по един или друг начин да е предоставила подобни уверения. По-нататък, ПС неправилно е отчел начина, по който са били дадени уверенията, и погрешно не е взел предвид действителната фактическа обстановка, а именно — че Комисията се е задължила единствено да плати за извършена работа съгласно надлежно приета договорна клауза и за което Комисията вече е имала бюджет.