28.3.2007

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/35

---

Инициатива на Кралство Белгия, Република България, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Словения, Словашката република, Италианската република, Република Финландия, Португалската република, Румъния и Кралство Швеция с оглед на приемането на решение на Съвета относно засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност

(2007/C 71/13)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейския съюз, и по-специално член 30, параграф 1, букви а) и б), член 31, параграф 1, буква а), член 32 и член 34, параграф 2, буква в) от него,

по инициатива на [Кралство Белгия, Република България, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Словения, Словашката република, Италианската република, Република Финландия, Португалската република, Румъния и Кралство Швеция,]

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)	Съветът на Европейския съюз отдава основополагащо значение на установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което e основна грижа на гражданите на държавите, обединени в Съюза.

(2)	Европейският съюз си е поставил целта да осигури на гражданите в това пространство на свобода, сигурност и правосъдие висока степен на сигурност посредством разработването на общи процедури между държавите-членки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправните въпроси.

(3)	Заключенията на заседанието на Европейския съвет в Тампере през октомври 1999 г. потвърдиха необходимостта от подобряване обмена на информация между компетентните органи на държавите-членки с оглед разкриване и разследване на нарушения.

(4)	В Програмата от Хага за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз от ноември 2004 г., Европейският съвет изтъкна своето убеждение, че за тази цел е необходимо да се приложи новаторски подход към трансграничния обмен на информация относно правоприлагането.

(5)

В тази връзка Европейският съвет заяви, че обменът на подобна информация следва да отговаря на условията, приложими към принципа на наличността. Това означава, че когато за изпълнение на служебните си задължения служител от правоприлагащ орган в една държава-членка на Съюза се нуждае от информация, той може да я получи от друга държава-членка, и че правоприлагащите органи в държавата-членка, която притежава дадената информация, я предоставят за заявеното ѝ предназначение, съобразявайки се с нуждите на органите на следствието в тази държава към дадения момент.

(6)	Европейският съвет определи 1 януари 2008 г. за краен срок за постигане на тази цел, залегнала в Програмата от Хага.

(7)

Рамково решение 2006/960/ПВР от 18 декември 2006 г. относно опростяване обмена на информация и разузнавателни данни между правоприлагащите органи на държавите-членки на Европейския съюз (2) предписва правила, според които правоприлагащите органи на държавите-членки могат бързо и ефективно да обменят налична информация и разузнавателни данни с цел провеждане на разследвания на престъпления или на криминални разузнавателни операции.

(8)

В Програмата от Хага за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието същевременно се изтъква, че следва да се използва целият потенциал на новите технологии, както и да има взаимен достъп до националните бази данни. Програмата от Хага също предвижда, че създаването на нови, централизирани европейски бази данни следва да се основава единствено на проучвания, доказали полезността им.

(9)

За да бъде постигнато ефективно международно сътрудничество, особено важно е да се обезпечи бърз и ефективен обмен на прецизна информация. Целта е да се въведат процедури, обезпечаващи бързи, ефективни и евтини способи за обмен на данни. За целите на съвместното използване на данни тези процедури се подлагат на отчетност и включват подходящи гаранции по отношение на точността и сигурността на данните по време на прехвърлянето и съхранението им, като се предвиждат и процедури за записване на обменените данни и ограничения върху използването на обменената информация.

(10)

Тези изисквания са удовлетворени от Договора от Прюм от 27 май 2005 г. между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма, трансграничната престъпност и нелегалната миграция. С оглед изпълнение на съществените изисквания на Програмата от Хага за всички държави-членки и постигане в срок на набелязаните в нея цели, основните положения от Договора от Прюм трябва да добият задължителен характер за всички държави-членки. Следователно, настоящото решение на Съвета се базира на основните разпоредби, залегнали в Договора от Прюм.

(11)

Следователно, настоящото решение съдържа разпоредби, предназначени да подобрят обмена на информация, по силата на които държавите-членки си предоставят взаимно права на достъп до своите автоматизирани файлове с ДНК анализи, до автоматизираните си дактилоскопични системи за идентификация и до данните за регистрация на превозни средства. Когато става въпрос за данни от националните файлове с ДНК анализи и автоматизирани дактилоскопични системи за идентификация, следва да е налице система, функционираща на принципа „има/няма информация“, която дава възможност на търсещата държава-членка да изиска конкретни лични данни от държавата-членка, администрираща файла, и, когато е необходимо, да изиска допълнителна информация чрез процедури за взаимопомощ.

(12)	Това ще ускори значително съществуващите процедури, защото ще даде възможност на държавите-членки да установят дали някоя от останалите държави-членки разполага с нужната ѝ информация и ако да, то коя от тях.

(13)

Сравняването на трансграничните данни следва да разкрие ново измерение в борбата с престъпността. Информацията, получена чрез сравняване на данните, следва да предложи на държавите-членки нови подходи към следствието и по този начин да се превърне във важен фактор, подпомагащ дейността на техните правоприлагащи органи.

(14)	Правилата следва да се базират на работа на националните бази данни на държавите-членки в мрежа и следователно представляват прост и ефективен подход към борбата с трансграничната престъпност.

(15)	При съблюдаване на определени условия, държавите-членки следва да могат да предоставят лични и нелични данни с оглед подобряване обмена на информация във връзка с големи събития, които имат трансгранично измерение.

(16)

С оглед на по-нататъшното подобряване на международното сътрудничество, по-специално в борбата с трансграничната престъпност, освен че усъвършенства обмена на информация, настоящето решение позволява, наред с всичко останало, по-тясно сътрудничество между полицейските власти, например чрез съвместни операции за сигурност (например съвместни патрули) и трансгранична намеса в случай на непосредствена заплаха за живота или физическата цялост.

(17)

По-тясното полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправните въпроси трябва да бъде съчетано със зачитане на основните права, по-специално правото на личен живот и на защита на личните данни. Това следва да се гарантира в настоящото решение чрез изчерпателните специални мерки за защита на данните, които следва да са съобразени със специфичното естество на обмена на данни, който то урежда. Конкретните разпоредби за защита на данни, съдържащи се в решението, следва да отдават особено внимание на спецификата на трансграничния онлайн достъп до бази данни. Тъй като при режима на онлайн достъп държавата-членка, която администрира файла, няма възможност да прави предварителни проверки, настоящото решение следва да съдържа редица мерки, гарантиращи извършването на последващ мониторинг.

(18)

Отчитайки значимостта на настоящото решение за защитата на правата на личността и отчитайки, че предоставянето на лични данни на друга държава-членка изисква достатъчен стандарт на защита на данните от страна на получаващата държава-членка, държавите-членки следва да осигуряват ефективното изпълнение на всички съдържащи се в настоящото решение правила за защита на данните.

(19)

Тъй като целите на настоящото решение, по-специално подобряването на информационния обмен в Европейския съюз, не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от отделните държави-членки поради трансграничното естество на борбата с престъпността и на въпросите на сигурността, и тъй като на държавите-членки им се налага да разчитат една на друга в тези области, и следователно могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Европейския съюз, Съветът може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, постановен в член 5 от Договора за ЕО, на който се позовава член 2 от Договора за ЕС. Съгласно принципа за пропорционалност, предвиден в член 5 от Договора за ЕО, настоящото решение не предвижда повече от необходимото за постигане на тези цели.

(20)	Настоящото решение зачита основните права и спазва принципите, залегнали по-специално в Хартата на Европейския съюз за основните права.

РЕШИ:

ГЛАВА I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1

Цел и приложно поле

Чрез настоящото решение държавите-членки възнамеряват да засилят трансграничното сътрудничество по въпросите, уредени в дял VI от Договора за ЕС, по-специално обмена на информация между ведомствата, отговарящи за предотвратяването и разследването на престъпления. За тази цел, настоящото решение съдържа правила в следните области:

а)	Разпоредби относно условията и процедурата за автоматичен трансфер на ДНК профили, дактилоскопични данни и определени данни, свързани с националната регистрация на превозните средства (Глава 2);

б)	Разпоредби относно условията за предоставяне на данни, свързани с големи събития, които имат трансгранично измерение (Глава 3);

в)	Разпоредби относно условията за предоставяне на информация с цел предотвратяване на терористични престъпления (Глава 4);

г)	Разпоредби относно условията и процедурата за засилване на сътрудничеството между представителите на граничната полиция чрез прилагане на различни мерки (Глава 5).

ГЛАВА 2

ОНЛАЙН ДОСТЪП И ИСКАНИЯ ЗА ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

РАЗДЕЛ 1

ДНК ПРОФИЛИ

Член 2

Създаване на национални файлове с ДНК анализи

1.   Държавите-членки създават и поддържат национални файлове с ДНК анализи за разследване на престъпления. Обработката на данните, съхранявани в създадените по силата на настоящото решение файлове, се извърша в съответствие с настоящото решение, при съобразяване с националното законодателство, приложимо към обработката.

2.   С оглед на изпълнение на настоящото решение, държавите-членки осигуряват наличието на справочни данни от техните национални файлове с ДНК анализи, както е посочено в първото изречение на параграф 1. Справочните данни включват само ДНК профили, създадени от некодиращата част на ДНК, и референтен номер. Справочните данни не съдържат никакви данни, от които субектът им може да бъде пряко идентифициран. Справочните данни, които не принадлежат на никое лице (неидентифицирани ДНК профили), са разпознаваеми като такива.

3.   Всяка държава-членка информира Генералния секретариат на Съвета за националните файлове с ДНК анализи, към които са приложими членове 2-6, както и условията за автоматизирано търсене, описани в член 3, параграф 1, в съответствие с член 33.

Член 3

Автоматизирано търсене на ДНК профили

1.   При разследването на престъпления държавите-членки разрешават на националните точки за контакт, посочени в член 6, достъп до справочните данни в техните файлове с ДНК анализи, като им предоставят правомощията да провеждат автоматизирано търсене чрез сравняване на ДНК профили. Търсения могат да се осъществяват само в отделни случаи и в съответствие с националното законодателство на търсещата държава-членка.

2.   Ако автоматизирано търсене покаже, че предоставен ДНК профил съвпада с ДНК профилите, въведени в търсения от получаващата държава-членка файл, то тогава националната точката за контакт на получаващата държава-членка получава автоматизирано съобщение за справочните данни, на които е намерено съответствие. Автоматизирано съобщение се получава и тогава, когато не може да бъде намерено съответствие.

Член 4

Автоматизирано сравняване на ДНК профили

1.   При разследването на престъпления държавите-членки, по взаимно съгласие и чрез националните си точки за контакт, сравняват ДНК профилите на своите неидентифицирани ДНК профили с всички ДНК профили от другите справочни данни, съдържащи се в национални файлове с ДНК анализ. Профилите се предоставят и сравняват в автоматизирана форма. Неидентифицираните ДНК профили се предоставят за сравнение само в случаите, когато това е предвидено в националното законодателство на търсещата държава-членка.

2.   Ако държава-членка открие в резултат на сравнението, посочено в параграф 1, че някои предоставени ДНК профили съвпадат с профили от собствения ѝ файлове с ДНК анализ, тя незабавно предоставя на националната точка за контакт на другата държава-членка справочните данни, за които е намерено съвпадение.

Член 5

Предоставяне на допълнителни лични данни и друга информация

Когато процедурата, посочена в членове 3 и 4, покаже съвпадение между ДНК профили, тогава предоставянето на всякакви налични допълнителни лични данни и друга информация, отнасящи се до справочните данни, се урежда от националното законодателство, включително от регламентите за правна помощ на държавата-членка, от която се търси информация.

Член 6

Национална точка за контакт и мерки за прилагане

1.   За целите на предоставянето на данни, предвидено в членове 3 и 4, всяка държава-членка определя национална точка за контакт. Правомощията на националните точки за контакт се уреждат от приложимото национално законодателство.

2.   Подробностите за техническата уредба на процедурите, посочени в членове 3 и 4, се описват в мерките за прилагане, както е посочено в член 34.

Член 7

Събиране на клетъчен материал и предоставяне на ДНК профили

Ако в текущи разследвания на престъпления няма наличен профил за дадено лице на територията на държавата-членка, от която се търси информация, същата осигурява правна помощ, като събира и изследва клетъчен материал от това лице и предоставя получения ДНК профил, при условие че:

а)	търсещата държава-членка посочи причината, поради която изисква това;

б)

търсещата държава-членка предостави заповед за разследване или декларация, издадена от компетентния орган, както е предвидено в законодателството на тази държава-членка, посочваща, че изискванията за събиране и изследване на клетъчен материал биха били изпълнени, ако съответното лице се намираше на територията на търсещата държава-членка; и

в)	съгласно законодателството на държавата-членка, от която се търси информация, са изпълнени изискванията за събиране и изследване на клетъчен материал и за предоставяне на получения ДНК профил.

РАЗДЕЛ 2

ДАКТИЛОСКОПИЧНИ ДАННИ

Член 8

Дактилоскопични данни

С оглед изпълнението на това решение, държавите-членки осигуряват наличието на справочни данни от файла за националните автоматизирани системи за дактилоскопична идентификация, създаден за предотвратяване и разследване на престъпления. Справочните данни включват само дактилоскопични данни и референтен номер. Справочните данни не съдържат никакви данни, от които субектът им може да бъде пряко идентифициран. Справочните данни, които не принадлежат на никое лице (неидентифицирани дактилоскопични данни), са разпознаваеми като такива.

Член 9

Автоматизирано търсене на дактилоскопични данни

1.   За целите на предотвратяването и разследването на престъпления държавите-членки разрешават на националните точки за контакт на други държави-членки, както е посочено в член 11, достъп до справочните данни в създадените от тях за тази цел автоматизирани системи за дактилоскопична идентификация, като им предоставят правомощията да провеждат автоматизирано търсене чрез сравняване на дактилоскопични данни. Търсенията могат да се осъществяват само в отделни случаи и в съответствие с националното законодателство на търсещата държава-членка.

2.   Потвърждаването на съответствие на дактилоскопичните данни със справочни данни, съхранявани от администриращата файла държавата-членка, се осъществява от националната точка за контакт на търсещата държава-членка посредством автоматизирано предоставяне на справочните данни, необходими за ясно съответствие.

Член 10

Предоставяне на допълнителни лични данни и друга информация

Когато процедурата, описана в член 9, покаже съвпадение между дактилоскопични данни, предоставянето на всякакви налични допълнителни лични данни и друга информация, отнасяща се до справочните данни, се урежда от националното законодателство, включително от регламентите за правна помощ на държавата-членка, от която се търси информация.

Член 11

Национална точка за контакт и мерки за прилагане

1.   За целите на предоставянето на данни, предвидено в член 9, всяка държава-членка определя национална точка за контакт. Правомощията на националните точки за контакт се уреждат от приложимото национално законодателство.

2.   Подробностите за техническата уредба на процедурата, посочена в член 9, се описват в мерките за прилагане, както е посочено в член 34.

РАЗДЕЛ 3

ДАННИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

Член 12

Автоматизирано търсене на данни за регистрацията на превозните средства

1.   За целите на предотвратяването и разследването на престъпления и в работата си по други нарушения, попадащи в юрисдикцията на съдилищата или на прокуратурата в търсещата държава-членка, както и за поддържане на обществения ред и сигурността, държавите членки разрешават на точките за контакт на други държави-членки, както е посочено в параграф 2, достъп до следните национални данни за регистрация на превозните средства, с правомощието да провеждат автоматизирано търсене в отделни случаи:

а)	данни, свързани с притежатели или с оператори; и

б)	данни, свързани с превозни средства.

Търсенето може да се провежда само с пълен номер на шасито или пълен регистрационен номер. Търсенията могат да се осъществяват само в съответствие с националното законодателство на търсещата държава-членка.

2.   За целите на предоставянето на данни, предвидено в параграф 1, всяка държава-членка определя национална точка за контакт. Правомощията на националните точки за контакт се уреждат от приложимото национално законодателство. Подробностите за техническата уредба на процедурата се описват в мерките за прилагане, както е посочено в член 34.

ГЛАВА 3

ГОЛЕМИ СЪБИТИЯ

Член 13

Предоставяне на нелични данни

За целите на предотвратяването на престъпления и за поддържане на обществения ред и сигурността по време на големи събития с трансгранично измерение, и по-специално спортни събития или заседания на Европейския съвет, държавите-членки, в съответствие с националното законодателство на предоставящата държава-членка, си предоставят взаимно всякакви нелични данни, изисквани за тази цел, както при поискване, така и по своя инициатива.

Член 14

Предоставяне на лични данни

1.   За целите на предотвратяването на престъпления и за поддържане на обществения ред и сигурността по време на големи събития с трансгранично измерение, по-специално спортни събития или заседания на Европейския съвет, държавите-членки, както при поискване, така и по своя инициатива, си предоставят взаимно лични данни, ако издадени окончателни присъди или други обстоятелства дават основание да се счита, че субектите на данните ще извършат престъпления по време на събитието или представляват заплаха за обществения ред и сигурността, доколкото националното законодателство на предоставящата държава-членка разрешава предоставянето на подобни данни.

2.   Личните данни могат да бъдат обработвани само за целите, посочени в параграф 1, и за конкретното събитие, за което са предоставени. Предоставените данни трябва да се заличат незабавно след постигане на целите, посочени в параграф 1, или ако те са вече непостижими. Предоставените данни трябва във всички случаи да бъдат заличени след не повече от една година.

Член 15

Национална точка за контакт

За целите на предоставянето на данни, предвидено в членове 13 и 14, всяка държава-членка определя национална точка за контакт. Правомощията на националните точки за контакт се уреждат от приложимото национално законодателство.

ГЛАВА 4

МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ТЕРОРИСТИЧНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Член 16

Предоставяне на информация с цел предотвратяване на терористични престъпления

1.   За целите на предотвратяването на терористични престъпления държавите-членки могат, в съответствие с националното им законодателство, в отделни случаи, дори и да не е отправено искане към тях, да предоставят на посочените в параграф 3 национални точки за контакт на други държави-членки личните данни и информация, указани в параграф 2, доколкото това е необходимо, тъй като конкретни обстоятелства дават основание да се счита, че субектите на данните ще извършат престъпления, описани в членове 1-3 на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета на ЕС от 13 юни 2002 г. относно борбата с тероризма (3).

2.   Предоставяните данни включват презиме, първи имена, дата и място на раждане и описание на обстоятелствата, пораждащи убеждението, описано в параграф 1.

3.   Всяка държава-членка определя национална точка за контакт с цел обмен на информация с национални точки за контакт на други държави-членки. Правомощията на националната точка за контакт се уреждат от приложимото национално законодателство.

4.   Предоставящата държава-членка може, в съответствие с националното законодателство, да наложи условия за използването на подобни данни и информация от получаващата държава-членка. Тези условия имат задължителен характер за получаващата държава-членка.

ГЛАВА 5

ДРУГИ ФОРМИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 17

Съвместни операции

1.   За да засилят полицейското сътрудничество, определените от държавите-членки компетентни органи могат, при поддържане на обществения ред и сигурността, както и при предотвратяване на престъпления, да въвеждат съвместни патрули и други съвместни операции, в които определени служители или други длъжностни лица („служители“) от други държави-членки, участват в операции на територията на държава-членка.

2.   Всяка държава-членка може, като приемаща държава-членка, в съответствие със собственото си национално законодателство и със съгласието на изпращащата държава-членка, да възложи изпълнителни правомощия на служителите на друга държава-членка, участващи в съвместни операции, или, доколкото позволява законодателството на приемащата държава-членка, да разреши на служители от други държави-членки да упражняват своите изпълнителни правомощия в съответствие със законодателството на изпращащата държава-членка. Подобни изпълнителни правомощия могат да се упражняват само под ръководството на служителите от приемащата държава-членка и по правило — само в тяхно присъствие. Служителите на изпращащите държави-членки се подчиняват на националното законодателство на приемащата държава-членка. Приемащата държава-членка поема отговорност за техните действия.

3.   Служителите на изпращащи държави-членки, участващи в съвместни операции, се подчиняват на инструкциите, издадени от компетентния орган на приемащата държава-членка.

4.   Държавите-членки издават декларации по член 33, в които посочват практическите аспекти на сътрудничеството.

Член 18

Съдействие във връзка с масови събирания и сериозни произшествия

Компетентните органи на държавите-членки си оказват взаимно съдействие в съответствие с националното законодателство, във връзка с масови събирания и подобни големи събития, както и във връзка със сериозни произшествия, като се стремят да предотвратяват престъпления и да поддържат обществения ред, като

а)	се уведомяват възможно най-бързо за подобни ситуации с трансгранично въздействие и като обменят имаща отношение към случая информация;

б)	предприемат и координират необходимите полицейски мерки за поддържане на обществения ред в рамките на територията си при ситуации с трансгранично въздействие;

в)	доколкото е възможно, като изпращат служители, специалисти и консултанти, както и като доставят оборудване, по искане на държавата-членка, на чиято територия е възникнала ситуацията.

Член 19

Употреба на оръжие, боеприпаси, и оборудване

1.   Служители от изпращаща държава-членка, които участват в съвместна операция на територията на друга държава-членка, могат да носят в нея собствените си национални униформи. Те могат да носят такива оръжия, боеприпаси и оборудване, каквито им позволява националното законодателство на изпращащата държава. Приемащата държава-членка може да забрани на служители от изпращащата държава да носят конкретни оръжия, боеприпаси или оборудване.

2.   Държавите-членки издават декларациите, предвидени в член 33, в които те изброяват оръжието, боеприпасите и оборудването, които могат да се използват само при законна самоотбрана или за защита на други лица. Служителят от приемащата държава-членка, който отговаря за практическото извършване на операцията, може, в отделни случаи и в съответствие с националното законодателство, да издава разрешение за употреба на оръжие, боеприпаси и оборудване и за други цели, освен посочените в първото изречение. Употребата на оръжие, боеприпаси и оборудване се урежда от законодателството на приемащата държава-членка. Компетентните органи се информират взаимно за оръжието, боеприпасите и оборудването, които са разрешени, както и за условията за употребата им.

3.   Ако служители от държава-членка използват превозни средства в действия по настоящото решение на територията на друга държава-членка, те спазват същите правила за движение по пътищата, каквито и служителите на приемащата държава-членка, включително и по отношение на предимството по пътищата и всякакви други специални привилегии.

4.   Държавите-членки издават декларациите, описани в член 33, в които посочват практическите аспекти на употребата на оръжие, боеприпаси и оборудване.

Член 20

Защита и съдействие

От държавите-членки се изисква да оказват на пресичащите границата служители от други държави.членки същата защита и съдействие в хода на изпълнение на техните задължения, каквито оказват и на собствените си служители.

Член 21

Общи правила за гражданска отговорност

1.   Когато длъжностни лица от една държава-членка извършват операции в друга държава-членка, тяхната държава-членка носи отговорност за всякакви щети, нанесени от тях по време на техните операции, в съответствие със законодателството на държавата-членка, на чиято територия те извършват операциите.

2.   Държавата-членка, на чиято територия е нанесена щетата, посочена в параграф 1, поправя тази щета при условията, приложими към щети, нанесени от собствените ѝ длъжностни лица.

3.   Държава-членка, чиито длъжностни лица са нанесли щета на някое лице на територията на друга държава-членка, възстановяват на последната в пълен размер всякакви суми, които тя е заплатила на пострадалите или на упълномощените от тяхно име.

4.   Без да се засяга упражняването на правата ѝ по отношение на трети страни и с изключение на параграф 3, всяка държава-членка се въздържа, в случая предвиден в параграф 1, да изисква обезщетение за щети, които е понесла от друга държава-членка.

Член 22

Наказателна отговорност

Служители, извършващи операции на територията на друга държава-членка по смисъла на настоящото решение, се третират по същия начин като служителите на приемащата държава-членка по отношение на всякакви престъпления, извършени от или срещу тях, освен ако не е предвидено друго в друго споразумение с обвързващ характер за засегнатите държави-членки.

Член 23

Трудови правоотношения

Към служителите, извършващи операции на територията на друга държава-членка по силата на настоящото решение, остават приложими разпоредбите на трудовото право, действащи в тяхната държава-членка, и по-специално онези, които касаят правилата за дисциплина.

ГЛАВА 6

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ

Член 24

Определения и приложно поле

1.   По смисъла на настоящата глава:

а)

„обработване на лични данни “означава всякаква операция или набор от операции, извършвани с или без автоматични средства по отношение на личните данни, като събиране, записване, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, сортиране, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предоставяне, разпространяване или друга форма на предоставяне, равняване, комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване на данни. Обработка по смисъла на настоящото решение включва и уведомяване дали има или няма попадение;

б)	„автоматизирана процедура за търсене “означава пряк достъп до автоматизираните файлове на друг орган, при който отговорът на процедурата по търсенето е напълно автоматизиран;

в)	„обозначаване “означава маркирането на съхранените лични данни, без да се цели ограничаване на тяхната обработка в бъдеще;

г)	„блокиране “означава маркирането на съхранените лични данни с цел ограничаване на тяхната обработка в бъдеще.

2.   Следните разпоредби се прилагат към данни, които се доставят или са били доставени в съответствие с настоящото решение, освен ако не е предвидено друго в предходните глави.

Член 25

Степен на защита на данните

1.   По отношение на обработката на лични данни, които се предоставят или са били предоставени в съответствие с настоящото решение, всяка държава-членка обезпечава ниво на защита на личните данни в националното си законодателство, която е най-малкото равностойна на тази, произтичаща от Конвенцията на Съвета на Европа за защита на физическите лица по отношение на автоматизираната обработка на лични данни от 28 януари 1981 г. и Допълнителния протокол към нея от 8 ноември 2001 г., като при това взема предвид Препоръка № R (87) 15 от 17 септември 1987 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки, регламентираща използването на лични данни в полицейския сектор, както и случаите, в които няма автоматизирана обработка на данни.

2.   Предоставянето на лични данни, предвидено в настоящото решение, не може да се осъществи, преди разпоредбите в настоящата глава да са въведени в националното законодателство на територията на държавите-членки, участващи в подобно предоставяне. Съветът единодушно решава дали са спазени условията.

3.   Параграф 2 не се прилага към тези държави-членки, при които предоставянето на лични данни, предвидено в настоящото решение, е започнало съгласно Договора от Прюм от 27 май 2005 г. между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма, трансграничната престъпност и нелегалната миграция (Договорът от Прюм).

Член 26

Цел

1.   Обработката на лични данни от получаващата държава-членка се разрешава единствено за целите, за които данните са предоставени, в съответствие с настоящото решение; обработката за други цели се разрешава единствено с предварителното разрешение на държавата-членка, администрираща файла, и е подчинена само на националното законодателство на получаващата държава-членка. Такова разрешение може да се даде при условие, че в националното законодателство на държавата-членка, администрираща файла, е разрешена обработката за такива други цели.

2.   Обработката на данни, предоставени в съответствие с членове 3, 4 и 9 от страна на получаващата държава-членка, се разрешава единствено за да:

а)	се установи дали има съвпадение между сравняваните ДНК профили или дактилоскопични данни;

б)	се изготви и подаде полицейско или съдебно искане за правна помощ в съответствие с националното законодателство, когато тези данни съвпадат;

в)	се направи запис по смисъла на член 31.

Държавата-членка, която администрира файла, може да обработи предоставените ѝ в съответствие с членове 3, 4 и 9 данни само ако това е необходимо с цел сравнение, като предоставя автоматизирани отговори на търсения или записи, извършени в съответствие с член 30. Предоставените данни се заличават непосредствено след сравняването на данните или след получаването на автоматизирани отговори на търсене, освен когато се налага по-нататъшна обработка за целите, посочени в точки 2 и 3 на първата алинея.

3.   Данните, предоставени в съответствие с член 12, могат да се използват от държавата-членка, администрираща файла, само когато това е необходимо с цел предоставяне на автоматизирани отговори на процедури по търсене или запис, както е посочено в член 30. Предоставените данни се заличават незабавно след автоматизираните отговори на търсения, освен ако не е необходима допълнителна обработка за запис в съответствие с член 30. Получаващата държава-членка може да използва получените в отговор данни само за процедурата, за която е извършила търсенето.

Член 27

Компетентни органи

Предоставените лични данни могат да се обработват само от властите, органите и съдилищата, които са натоварени със задачи в изпълнение на целите, посочени в член 27. По-специално, данните могат да бъдат предоставени на други лица само с предварителното разрешение на предоставящата държава-членка и в съответствие със законодателството на получаващата държава-членка.

Член 28

Точност, актуалност и срок за съхранение на данните

1.   Държавите-членки осигуряват точността и актуалността на личните данни. Ако стане известно, включително от нотификация от страна на субекта на данните или по някакъв друг начин, че са предоставени погрешни данни или данни, които не е трябвало да бъдат предоставени, това се съобщава незабавно на получаваща(ите) държава(и) членка(и). Въпросните държава-членка или държави-членки са длъжни да коригират или заличат тези данни. Освен това, предоставените лични данни се коригират, ако се установи, че са погрешни. Ако получаващият информацията орган има основания да счита, че предоставените данни са погрешни или че трябва да се заличат, предоставящият ги орган се уведомява незабавно за това.

2.   Данни, чиято точност се оспорва от субекта на данните, и чиято точност или неточност не може да бъде установена, се маркират с флагче по искане на субекта на данните, в съответствие с националното законодателство на държавите-членки. Ако е налице флагче, то може да бъде отстранено в съблюдаване на националното законодателство на държавите-членки и само с разрешението на субекта на данните въз основа или на решение на компетентния съд, или на независим орган за защита на данните.

3.   Предоставени лични данни, които не е трябвало да бъдат предоставени или получени, се заличават. Законно предоставени и получени данни се заличават:

а)	ако не са или вече не са необходими за целта, за която са предоставени; ако са били предоставени лични данни, които не са били поискани, получаващият орган незабавно проверява дали те са необходими за целите, за които са били предоставени;

б)	след изтичане на максималния срок да съхранение на данни, посочен в националното законодателство на предоставящата ги държава-членка, ако предоставящият орган е информирал получаващия орган за тези максимални срокове към момента на предоставяне на данните.

Когато има основание да се счита, че заличаването ще наруши интересите на субекта на данните, наместо да се заличат, данните се блокират, в съответствие с националното законодателство. Блокирани данни могат да се предоставят или използват единствено за целта, която е предотвратила тяхното заличаване.

Член 29

Технически и организационни мерки за осигуряване защитата и сигурността на данните

1.   Предоставящият и получаващият орган предприемат стъпки, за да осигурят ефективната защита на личните данни от случайно или неразрешено унищожение, случайна загуба, неразрешен достъп, неразрешено или случайно изменение и неразрешено разкриване.

2.   Конкретните особености на техническата спецификация на процедурата за автоматизирано търсене се уреждат в мерките да прилагане, описани в член 34, които гарантират, че:

а)	се предприемат модерни технически мерки, за да се осигури защитата и сигурността на данните, по-специално тяхната поверителност и неприкосновеност;

б)	се използват признати от компетентните органи процедури за криптиране и упълномощаване, когато се използват общодостъпни мрежи; както и

в)	допустимостта на търсене в съответствие с член 30, параграфи 2, 4 и 5, може да бъде проверена.

Член 30

Протоколиране и записване; специални правила, уреждащи автоматизираното и неавтоматизираното предоставяне

1.   Всяка държава-членка гарантира, че всяко неавтоматизирано предоставяне и всяко неавтоматизирано получаване на лични данни от администриращия файла орган и от получаващия орган се протоколира, за да се удостовери допустимостта на предоставянето. Протоколът включва следната информация:

а)	основанието за предоставяне;

б)	предоставените данни;

в)	датата на предоставяне; както и

г)	наименованието или референтният номер на получаващия орган и на органа, администриращ файла.

2.   Следното се отнася до автоматизирано търсене на данни въз основа на членове 3, 9, 12 и до автоматизираното сравняване в съответствие с член 4:

а)

Само специално упълномощени служители на националните точки за контакт могат да извършват автоматизирани търсения или сравнявания. Списъкът на служителите, упълномощени да извършват автоматизирани търсения или сравнявания, се предоставя при поискване на контролните органи, посочени в параграф 5, и на другите държави-членки;

б)

Всяка държава-членка гарантира, че всяко предоставяне и получаване на лични данни от органа, администриращ файла, и от получаващия орган се записва, включително нотификация относно това дали има или няма попадение. Записът включва следната информация: (i) предоставените данни; (ii) датата и точното време на предоставяне; както и (iii) наименованието или референтният номер на получаващия орган и на органа, администриращ файла.

Получаващият орган записва и основанието за търсене или предоставяне, както и идентификационния знак на служителя, провел търсенето, и служителя, поръчал търсенето или предоставянето.

3.   При поискване органът, който прави записа, незабавно съобщава записаните данни на компетентните органи по защита на данните на съответната държава-членка, най-късно до четири седмици след получаването на искането. Записаните данни могат да се използват само за следните цели:

а)	мониторинг по отношение защитата на данните;

б)	гарантиране сигурността на данните.

4.   Записаните данни се защитават с подходящи мерки срещу неуместна употреба и други форми на неправилна употреба и се съхраняват в продължение на две години. След изтичането на срока на съхранение записаните данни се заличават незабавно.

5.   Отговорността за проверки относно законността на предоставянето или получаването на лични данни се носи от независимите органи за защита на данните на съответните държави-членки. Всеки може да поиска от тези органи да проверят законността на обработката на данни по отношение на неговата личност, в съответствие с националното законодателство. Независимо от подобни искания, тези органи и органите, отговарящи за записването, провеждат случайни проверки относно законността на предоставянето въз основа на използваните файлове.

Независимите органи за защита на данните съхраняват резултатите от подобни проверки с цел инспекция в продължение на 18 месеца. След изтичането на този срок те се заличават незабавно. Независимият орган за защита на данните от друга държава-членка може да поиска от всеки орган за защита на данните да упражнява правомощията си в съответствие с националното законодателство. Независимите органи за защита на данните на държавите-членки извършват инспекционните задачи, необходими за взаимно сътрудничество, по-специално като обменят релевантна информация.

Член 31

Права на субектите на данни на информация и обезщетения

1.   По искане на субекта на данните по националното законодателство, информация се предоставя, в съответствие с националното законодателство, на субекта на данните срещу представяне на документ за самоличност, без неоснователни разходи, в разбираема форма и без неприемливо закъснение, относно данните, обработени по отношение на неговата личност, произхода на данните, получателя или групите получатели, планираната цел на обработката и правната основа за обработката. Освен това, субектът на данните има правото на корекция на неточни данни и на заличаване на незаконно обработени данни. Държавите-членки също гарантират, че в случай на нарушение на правата му по отношение на защита на данните субектът на данните има възможност да подаде жалба до независим съд или трибунал по смисъла на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека или до независим контролен орган по смисъла на член 28 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (4) и че той получава възможността да подаде иск за щети или да потърси друга форма на законна компенсация. Подробните правила относно процедурата за предявяване на тези права и основанията за ограничаване правото на достъп се уреждат от съответните национални правни разпоредби на държавата-членка, в която субектът на данните предявява своите права.

2.   Ако орган на една държава-членка е предоставил лични данни по силата на настоящото решение, получаващият орган от другата държава-членка не може да използва неточността на предоставените данни като основание да избегне произтичащата от националното му законодателство отговорност спрямо ощетената страна. Ако бъдат присъдени щети срещу получаващия орган поради използвани от него неточни предоставени данни, органът, който е предоставил данните, възстановява на получаващия орган пълния размер на изплатеното от него обезщетение.

Член 32

Информация, поискана от държавите-членки

Получаващата държава-членка информира предоставящата държава-членка за обработката на предоставените данни и за получения резултат.

ГЛАВА 7

РАЗПОРЕДБИ ЗА ПРИЛАГАНЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 33

Декларации

1.   За целта на изпълнението на настоящото решение всяка държава-членка подава декларации на Генералния секретариат на Съвета, когато предава текста на разпоредбите, транспониращи в националното ѝ законодателство задълженията, които са ѝ наложени по настоящото решение, в съответствие с член 37, параграф 2.

2.   Декларациите, подадени в съответствие с параграф 1, могат да се изменят по всяко време посредством декларация, подадена на Генералния секретариат на Съвета. Генералният секретариат на Съвета предава получените декларации на държавите-членки и на Комисията.

Член 34

Мерки за прилагане

Съветът приема мерки, необходими за изпълнение на настоящото решение на ниво Европейски съюз, в съответствие с процедурата, предвидена във второто изречение на член 34, параграф 2, буква в) от Договора за ЕС.

Член 35

Разходи

Всяка държава-членка поема текущите разходи, направени от нейните органи във връзка с изпълнението на настоящото решение. В специални случаи заинтересованите държави-членки могат да постигнат различни договорености.

Член 36

Връзка с други правни инструменти

1.   Държавите-членки могат да продължат да прилагат двустранни или многостранни споразумения или договорености, които касаят обхвата на настоящото решение и които са в сила към датата на неговото приемане, доколкото подобни споразумения или договорености предвиждат удължаване или разгръщане на целите на настоящото решение. За заинтересованите държави-членки се прилагат съответните разпоредби на настоящото решение наместо разпоредбите относно неговото приложно поле, съдържащи се в Договора от Прюм. Всеки член или част от член от Договора от Прюм, които не се заместват от разпоредба в настоящото решение, остават приложими между договарящите страни по Договора от Прюм.

2.   Държавите-членки могат да сключат или приведат в сила двустранни или многостранни споразумения или договорености, които касаят обхвата на настоящото решение след влизането му в сила, доколкото подобни споразумения или договорености предвиждат удължаване или разгръщане на целите на настоящото решение.

3.   Споразуменията и договореностите, посочени в параграфи 1 и 2, не могат да засягат взаимоотношенията с държави-членки, които не са страни по тях.

4.   Държавите-членки информират Съвета и Комисията в срок от [… години] от пораждането на действие на настоящото решение за съществуващи споразумения или договорености по смисъла на параграф 1, които те желаят да продължат да прилагат.

5.   Държавите-членки също информират Съвета и Комисията за всякакви нови споразумения или договорености по смисъла на параграф 2, в рамките на три месеца от подписването им, или в случая на правни инструменти, които са подписани преди приемането на настоящото решение, в рамките на три месеца от тяхното влизане в сила.

6.   Нищо в настоящото решение не засяга двустранните или многостранните споразумения или договорености между държавите-членки и трети страни.

Член 37

Прилагане

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да спазят разпоредбите на настоящото решение в рамките на [… години] от пораждането на действие на настоящото решение.

2.   Държавите-членки предават на Генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, транспониращи в националното им законодателство задълженията, които са им наложени по настоящото решение. При това отделните държави-членки могат да посочат дали ще започнат веднага да прилагат настоящото решение във взаимоотношенията си с онези държави-членки, които са дали същото уведомление.

3.   На базата на тази и на друга информация, предоставена от държавите-членки при поискване, Комисията предоставя на Съвета доклад до [най-късно след три години от пораждането на действие] относно изпълнението на настоящото решение, както и предложения за по-нататъшно развитие.

Член 38

Прилагане

Настоящето решение поражда действие [… дни] след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  Становище от … (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  OВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 89.

(3)  ОВ L 164, 22.6.2002 г., стр. 3.

(4)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

---