Иск, предявен на 15 декември 2006 г. — Pegler/Комисия

(Дело T-386/06)

(2007/C 20/50)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Pegler Ltd (Doncaster, Обединено кралство) [представители: R. Thompson, QC и A. Collinson, solicitor]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Ищецът иска частична отмяна на Решение C(2006) 4180 окончателен на Комисията от 20 септември 2006 г. по дело COMP/F-1/38.121 — Тръбни съединители, с което Комисията установява, че той, заедно с други предприятия, е нарушил член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, чрез определяне на цени, участие в споразумения за ценови листи, намаления и отстъпки, за задействане на механизми за въвеждане на ценови увеличения, разпределяне на национални пазари, потребители и обмяна на друга търговска информация.

В подкрепа на своя иск ищецът твърди, че Комисията не е взела предвид представеното от него фактическо писмено доказателство и че оспорваното решение е следвало да се адресира единствено до фирма Tomkins, в която ищецът по-рано е бил дъщерно дружество, поради посочените по-долу причини.

Относно периода от 31 декември 1988 г. до 20 януари 1989 г. ищецът твърди, че Комисията го счита за отговорен единствено поради факта, че е придобил на 20 януари 1989 г. наименованието „Pegler Ltd“ и поради наличието на договор за търговско представителство с Tomkins group company FHT Holdings Ltd („FHT“), а в действителност ищецът не е бил активно действащ, не е придобил никакви основни активи, служители или пасиви и не е получавал възнаграждение в качеството си на представител на FHT.

Относно периода от 20 януари 1989 г. до 29 октомври 1993 г., ищецът твърди, че Комисията го счита за отговорен за действия, които е могъл да извърши единствено представител на FHT и ако FHT беше собственик на всички основни активи, служители или задължения на „Pegler“.

Според ищеца Комисията не е установила ясен адресат на оспорваното решение и вместо това е адресирала решението си относно едни и същи факти до две различни предприятия.

Ищецът твърди още, че Комисията, в противоречие с принципа за равно третиране, с член 23 от Регламент (EO) 1/2003 (1) и с нейните насоки за налагане на глоби (2), е наложила на две различни предприятия солидарно заплащане на глоба, изчислена без да се взимат предвид индивидуалните обстоятелства за всяко едно от двете, като се отчитат факти, касаещи по-скоро само едно от тях, т.е. Tomkins.

Алтернативно, ищецът поддържа, че Комисията не е спазила насоките за налагане на глоба, нейната собствена постоянна практика и принципа за забрана за дискриминация и равно третиране при изчисляване на глобата, която ищецът трябва да заплати, чрез позоваване на касаещи друго предприятие обстоятелства, Tomkins. Ищецът освен това твърди, че Комисията е допуснала грешка при изчислението на глобата.

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, определени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ 2003 L 1, стр. 1).

(2)  Известие на Комисията от 14 януари 1998 година, озаглавено „Насоки относно метода за определяне на глобите, наложени по силата на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС“ (ОВ 1998 C 9, стр. 3).