1.

Европейският съюз и неговите държави членки постигнаха съгласие, че сътрудничеството на равнище ЕС в областта на младежта „подпомага и социалното и гражданското участие и има за цел да гарантира, че всички млади хора разполагат с необходимите ресурси, за да участват в обществения живот“ (1).

2.

Младите хора са една от силните страни на нашето общество, както и носители на индивидуални права. В това си качество те имат право да участват пълноценно в разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките, които засягат тях и обществото като цяло, както и в съответните последващи действия на тези политики (2).

3.

„Солидната демокрация зависи от ангажираността на гражданите и активното гражданско общество, не само по време на избори, а винаги. Ангажираните, информирани и овластени млади граждани и организациите, които се застъпват за техните интереси, са най-добрата гаранция за устойчивостта на нашите демокрации“ (3) и за общото благо.

4.

Европейският съюз се основава на ценности като демокрацията, плурализма, равенството и правовата държава. Зачитането на правата на човека, свободата, недискриминацията, равенството между половете, толерантността и защитата на малцинствата са неизменните градивни елементи на европейската идея (4).

5.

„Продължаващата пандемия от COVID-19 и социално-икономическите последици от нея оказват все по-голямо отрицателно въздействие върху правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, включително върху гражданското пространство“ (5).

6.

По-нататъшното развитие на участието на младите хора в демократичните процеси в съответствие с резолюцията на Съвета относно насърчаването на политическото участие на младите хора в демократичния живот на Европа (6), заключенията на Съвета относно насърчаване на демократичната осъзнатост и демократичната ангажираност сред младите хора в Европа (7) и заключенията относно укрепване на многостепенното управление при насърчаване на участието на младите хора в процесите на вземане на решения (8) ще допринесе за укрепването на гражданските пространства за младите хора и ще насърчи участието им в тях.

7.

Гражданските пространства за младите хора са пространства, които дават възможност за пълноценното им участие в обществото и са съществена част от всяко демократично общество (9). Те представляват политическа, обществена и социална среда (онлайн и офлайн), която отговаря на определени правни, политически, институционални и практически условия, в които на младите хора се дава възможност да упражняват гражданските си свободи, изразяващи се в достъп до информация, изразяване на мнение и формиране на сдружения или организации за участие в обществения живот, и чиято цел е оказване на влияние върху обществата и тяхното оформяне.

8.

Тъй като гражданските пространства за младите хора са динамични и постоянно променящи се, всички демократични и независими организации, работещи в областта на младежта, и неформалните младежки групи се оказват ключови участници в насърчаването на участието на младежта и поради това следва да бъдат подкрепяни и защитавани.

9.

Младите хора се нуждаят от свободни, безопасни, отворени, достъпни, приобщаващи и представителни граждански пространства, които им позволяват да създават сдружения, да участват в области, свързани с техните нужди и интереси, независимо от темата, да изразяват мнение по обществени въпроси и да участват в процеса на вземане на решения в публичния сектор.

10.

Активното участие на различни младежки групи, включително на такива млади хора, които са уязвими или чийто глас рядко се чува – например млади мигранти, в редица граждански пространства им помага да развият компетентностите, необходими за гражданско участие. Същевременно това насърчава тяхното личностно, професионално и социално развитие, допринася за ценностите на Европейския съюз (10), социалното сближаване, сътрудничеството между поколенията и гарантира, че демокрацията и гражданството отразяват разнообразието от гледни точки и плурализма в обществото.

11.

Участието на младите хора в гражданските пространства е значителен катализатор за различни социални иновации (11), което показва, че тези пространства допринасят за по-демократични и по-добре информирани процеси на вземане на решения, повишавайки по този начин качеството на демокрацията. От друга страна, младите хора са особено уязвими по отношение на дискриминацията и ограничаването на гражданските пространства (12).

12.

Свиващото се гражданско пространство за младите хора и докладваните нарушения на основните и демократичните права са глобални явления, които може да представляват заплаха за демокрациите в цяла Европа, независимо от икономическото развитие или географското местоположение. Проучванията показват, че възможностите за участие на младежките организации на гражданското общество в политическите процеси също са представени като ограничени (13).

13.

Организациите, работещи в областта на младежта и неформалните групи на младите хора, следва да участват в разработването на ключови проекти по всички теми, обхванати от 11-те европейски цели за младежта, наред с другото. Освен това тези организации са от съществено значение за предоставянето на услуги и подкрепа за младите хора, които често допълват услугите, предоставяни от публичните органи.

14.

В резултат на пандемията от COVID-19 гражданските пространства за младите хора в много държави се свиват още повече, като техните еквиваленти в интернет често се използват като единствена възможна алтернатива. Някои от извлечените поуки са положителни, например когато в цифровите пространства се открият нови функционалности, но миграцията към онлайн граждански пространства разкри проблеми, свързани с достъпа (инфраструктурата), способностите (компетентностите) и онлайн безопасността на младите хора.

15.

Универсалният подход не е подходящ за изграждането на благоприятна среда в подкрепа на организациите, работещи в областта на младежта и с неформални групи млади хора. Универсалният дизайн, различният културен и географски произход, структурните неравенства, неравенството между половете и други оказващи влияние фактори трябва да бъдат взети предвид, когато възпрепятстват младите хора и младежките организации на гражданското общество да работят свободно и да участват пълноценно.

16.

Прекомерното време, прекарвано пред екрани и в онлайн дейности, оказва отрицателно въздействие върху психичното, физическото и социалното здраве на младите хора (14). Въпреки това гражданските онлайн пространства предоставиха на много млади хора важно убежище, в което могат да се възползват от своите граждански права, особено по време на пандемията от COVID-19. Въпреки че въпросите, свързани със здравето, са един от аспектите, които трябва да се имат предвид, внимание трябва да се обърне също на онлайн безопасността и цифровото разделение (включително инфраструктурата и когнитивните бариери). Ето защо намирането на точния баланс между ангажираността онлайн и офлайн следва да бъде приоритет за всички заинтересовани страни, когато става въпрос за подпомагане на гражданските пространства за младите хора.

17.

Да опазват и разширяват гражданските пространства за всички млади хора, особено най-засегнатите от пандемията от COVID-19, и да въвеждат допълнителни мерки, за да се гарантира, че младите хора в неравностойно положение и с по-малко възможности, особено тези от отдалечени и селски райони и тези с увреждания, могат да имат достъп до тези пространства и да участват в тях. Видимостта и достъпността на тези пространства за младите хора също следва да се насърчават.

18.

Да работят за преодоляване на проблемите, свързани с процесите и инструментите, причиняващи недостиг на свободни и достъпни обществени пространства или създаващи значителни пречки пред младите хора, които желаят да имат достъп до гражданските пространства и да участват в тях, а именно търговски инструменти, които използват алгоритми за предоставяне на персонализиран маркетинг, гентрификация, миграция към селските райони и засилена комерсиализация на физически и онлайн пространства (15).

19.

Да работят за преодоляване на проблемите, свързани с неприкосновеността на личния живот на младите хора, упражняващи гражданските си права и свободи, така че да се гарантира тяхната лична безопасност и зачитането на индивидуалните им права, които следва да бъдат насърчавани на достъпен език, както и да им се предоставя контрол върху техните данни, преди всичко чрез сигурно и законосъобразно обработване на всички данни, които им принадлежат или се отнасят до тях, съгласно определеното в Общия регламент на ЕС относно защитата на данните.

20.

Да вземат предвид пречките пред онлайн участието на младите хора (в т.ч. достъп до интернет, цифрови компетентности, липса на инфраструктура и оборудване) и да се стремят да гарантират безопасността на цифровите младежки граждански пространства чрез насърчаване на цифровата устойчивост, по-специално чрез повишаване на цифровата и медийната грамотност и осведомеността на младите хора, включително чрез мерки за безопасност за защита на младите хора от невярна информация, дезинформация, пропаганда, обществена поляризация, подбуждащи към омраза изказвания и кибертормоз, склоняване в интернет на деца към сексуални действия и др.

21.

Да признаят доставчиците на образование във всички области на ученето (формално, неформално и информално) като ключови фактори за насърчаването на различни форми на гражданско образование, които се съсредоточават върху компетентностите за изискваното активно гражданство, което от своя страна допринася за по-демократично общество.

22.

Да насърчават гражданските и политическите процеси и активното сътрудничество между младежките организации и институциите за образование и обучение по общи проекти, наред с другото, за да се подобрят условията за съществуващите граждански пространства или да се създадат нови граждански пространства, като по този начин се даде и практически принос за постигането на целите за устойчиво развитие и европейските цели за младежта.

23.

Да поемат ангажимент към и да подкрепят по целесъобразност съвместно разработени и съвместно управлявани взаимодействия или комуникационни канали между публичните органи и младите хора чрез граждански пространства, включително подкрепяните и поддържани от организации, работещи в областта на младежта и неформалните групи на младите хора, така че да се улесни пълноценното и разнообразно представителство на мненията на младите хора и да се окаже осезаемо въздействие върху разработването, изпълнението и последващите действия във връзка с политиките, които са от значение за младите хора.

24.

Да се стремят да опазват и разширяват разнообразни граждански пространства за младите хора на всички равнища чрез устойчиво структурно финансиране и когато е целесъобразно, да обмислят финансиране въз основа на проекти за организации, работещи в сферата на младежта и неформалните групи на младите хора. Да повишават осведомеността сред младите хора относно техните граждански и политически свободи и възможностите да се възползват от тях чрез участието си в гражданските пространства.

25.

Да подкрепят организациите, работещи в областта на младежта и неформалните групи на младите хора, които се борят с подбуждащи към омраза изказвания и други заплахи за техните дейности, особено по отношение на упражняването на свободата на изразяване на мнение, на сдружаване и на събрания.

26.

Да осъществяват постоянно наблюдение, оценка и подкрепа за благоприятната среда за гражданските пространства за младите хора, като същевременно установяват и преодоляват заплахите за тези пространства.

27.

Да осигурят лесен достъп до информация в достъпни формати и когато е подходящо, на близък до младежта език и в съответствие с Европейската харта за информация за младежта (16), така че да се насърчи прозрачността и да се повиши доверието на младите хора в политическите институции, като същевременно се въведат подходящи мерки, по-специално чрез насърчаване на медийната грамотност за борба с невярната информация, дезинформацията, пропагандата, обществената поляризация, подбуждащите към омраза изказвания, конспиративните теории, кибертормоза, склоняването в интернет на деца към сексуални действия и др.

28.

Да увеличат институционалните контакти с младите хора (пряко или чрез организации, работещи в сферата на младежта и неформалните групи на младите хора), като използва ефективни инструменти за офлайн и онлайн ангажираност. Освен това да се използват механизми, разработени съвместно със самите млади хора, които да са признати от отговорните за вземането на решения лица и подкрепени от независими научни изследвания, за да се улесни участието на младите хора в гражданските пространства и в политиката.

29.

Да проучват, когато е уместно, въздействието на търговските инструменти, които използват алгоритми за предоставяне на персонализиран маркетинг, върху гражданските пространства за младите хора и да осъществяват диалог с доставчиците на тези инструменти, за да се преодолее въздействието им върху гражданските пространства. Да обмислят приемането на необходими, подходящи и пропорционални мерки за справяне с отрицателните последици от търговските инструменти, които не могат да бъдат преодолени чрез диалог.

30.

Да подкрепят научните изследвания и да осъществяват наблюдение на състоянието на гражданските пространства за младите хора в целия Европейски съюз и на национално, регионално и местно равнище, включително предизвикателствата и заплахите, пред които са изправени, както и да оценят участието на младите хора в гражданските пространства.

31.

Да обмислят отделянето на специално внимание на младежките граждански пространства и основните свободи на младите хора в рамките на Европейската година на младежта през 2022 г.

32.

Да осигури подкрепа за некомерсиализирани, отворени, приобщаващи и безопасни граждански пространства за младите хора чрез различни европейски програми, включително ключови програми в областта на младежта като „Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност, както и на междусекторно равнище.

33.

Да ангажира в по-голяма степен младите хора и организациите, работещи в областта на младежта и неформалните групи на младите хора, в планирането, изпълнението и последващите действия във връзка с европейски инициативи, които оказват въздействие върху техния живот, например инициативата „Нов европейски „Баухаус“, Пакта на ЕС за климата и Конференцията за бъдещето на Европа, като се има предвид ролята на тези инициативи за осигуряването на граждански пространства за младите хора.