1

С подадената жалба на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, г‑н Hans-Wilhelm Saure, иска да бъде отменено, от една страна, Решение C(2021) 5327 final на Комисията от 13 юли 2021 г., с което се отхвърля потвърждението на заявлението за достъп до някои документи (наричано по-нататък „първото обжалвано решение“), и от друга страна, Решение C(2022) 870 final на Комисията от 7 февруари 2022 г. за отказ на достъп до някои документи (наричано по-нататък „второто обжалвано решение“).

2

Жалбоподателят е журналист, който работи за германския ежедневник Bild.

3

С писмо от 29 януари 2021 г., на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) той иска от Европейската комисия да му бъде предоставен достъп до копия на цялата кореспонденция, която тя е водила след 1 април 2020 г. с, от една страна, AstraZeneca plc или неговите дъщерни дружества и от друга страна, с федералното канцлерство на Федерална република Германия или с министерството на здравеопазването на тази държава членка относно това дружество и неговите дъщерни дружества, що се отнася до предложените от посоченото дружество количества и срокове за доставка на ваксини срещу COVID‑19. Заявлението е регистрирано с референтен номер GESTDEM 2021/0550 на 1 февруари 2021 г.

4

Тъй като не получава отговор от Комисията в срока, по член 7, параграф 1 от Регламент № 1049/2001, след удължаването му съгласно параграф 3 от тази разпоредба, на 16 март 2021 г. жалбоподателят депозира пред Комисията потвърждение на заявлението.

5

В същия ден службите на Комисията потвърждават получаването на потвърждението на заявлението. На 9 април същата година, тоест след изтичане на срока за разглеждане на това заявление, тези служби уведомяват жалбоподателя, че посоченото заявление все още се разглежда и че този срок е продължен до 30 април същата година, а именно до изтичането на допълнителните петнадесет работни дни по член 8, параграф 2 от Регламент № 1049/2001.

6

На 23 април 2021 г. Европейският съюз, представляван от Комисията, предявява пред tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Белгия) иск срещу AstraZeneca относно изпълнението на сключения с последното договор за предварително закупуване.

7

На 30 април 2021 г. службите на Комисията отново уведомяват жалбоподателя, че по потвърждението на заявлението не би могло да се получи отговор в определения срок, и съобщават, че ще направят всичко възможно, за да представят отговор в най-кратък срок. Тъй като липсата на отговор по потвърждението на заявлението към тази дата е равносилна на мълчалив отказ за предоставяне на исканите документи съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, жалбоподателят подава жалба за отмяна на този мълчалив отказ по съдебен ред, по която е образувано дело с номер T‑232/21, но жалбата е отхвърлена с определение от 18 март 2022 г., Saure/Комисия (T‑232/21, непубликувано, EU:T:2022:165).

8

С определение от 18 юни 2021 г. съдията в обезпечителното производство осъжда AstraZeneca, в рамките на съдебното производство между Съюза и AstraZeneca, да предостави на държавите — членки на Съюза, 50 милиона допълнителни дози за ваксини по обвързващ график, като при неизпълнение ще бъде наложена имуществена санкция на това дружество.

9

На 13 юли 2021 г. в отговор на потвърждението на заявление от 16 март 2021 г. генералният секретар на Комисията приема първото обжалвано решение. По-специално с това решение се идентифицират различни документи и се посочва, че достъпът до тези документи трябва да бъде отказан, тъй като те попадат в обхвата на изключението по в член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, изведено от защитата на съдебните производства, защото следва да се има предвид, че това производство е висящо пред tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Белгия).

10

На 3 септември 2021 г. Комисията посочва в прессъобщение, че Съюзът и AstraZeneca ca сключили спогодба, с която по-специално слагат край на спора, който е висящ пред tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Белгия). В решението си от 15 октомври същата година този съд взема предвид оттеглянето на иска.

11

На 7 февруари 2022 г., предвид прекратяването на това съдебно производство, след преразглеждане на потвърждението на заявлението от 16 март 2021 г., на основание член 4, параграф 7 от Регламент № 1049/2001, генералният секретар на Комисията приема второто обжалвано решение, от което следва, че то заменя първото обжалвано решение.

12

Първо, Комисията посочва, че изключението, свързано със защитата на съдебните процедури, се прилага за всеки един от следните документи:

13

Освен това Комисията частично отказва достъп до имейлите, разменени между Комисията и AstraZeneca на 27 юли 2020 г. (наричани по-нататък „документ 11“) въз основа на изключението, свързано със защитата на съдебните производства.

14

Второ, въз основа на изключението, свързано със защитата на частния живот и личната неприкосновеност по член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, Комисията частично отказва достъпа до някои документи, от които тя е заличила личните данни на представители на AstraZeneca и на служители на Комисията без ръководни функции. Става въпрос за следните документи:

15

Трето, Комисията посочва, че изключението, свързано със защитата на търговските интереси по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, обосновава предоставянето само на частичен достъп до следните документи:

16

Освен това, като приема, че документът, съдържащ представената от AstraZeneca оферта (наричан по-нататък „документ 1“), се обхваща от обща презумпция за поверителност на основание изключението, свързано със защитата на търговските интереси, Комисията изцяло отказва достъп до посочения документ.

17

Четвърто, Комисията предоставя пълен достъп до двете приложения към документ 11.

18

С подадената жалба жалбоподателят иска от Общия съд:

19

Комисията иска да се приеме, че липсва основание за произнасяне по същество, и моли Общия съд:

20

С изявлението за изменение на жалбата жалбоподателят моли Общия съд да отмени второто обжалвано решение.

21

В отговор на изявлението за изменение на жалбата Комисията моли Общия съд:

28

В подкрепа на искането за отмяна на второто обжалвано решение жалбоподателят изтъква три основания, изведени от неприложимостта на трите изключения, на които се позовава Комисията, за да обоснове отказа на достъп до исканите документи.

29

Жалбоподателят поддържа, че изключението, свързано със защитата на съдебните производства, се прилагало само докато делото е висящо пред съответния съд. Тъй като обаче производството пред tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Белгия) било приключило, оповестяването на исканите документи вече не можело да засегне никакво съдебно производство по смисъла на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001. Освен това жалбоподателят изтъква, че член 871а от белгийския Съдебен кодекс не позволява да се дерогира от ясния текст на този член.

30

Комисията посочва, че дори след приключване на съдебното производство изключението, свързано със защитата на съдебните производства, продължава да се прилага в конкретния случай за някои документи, представени в рамките на посоченото производство. Тя счита, че отказът на достъп до разглежданите документи е необходим, за да се гарантира по-специално зачитането на интегритета на съдебното производство.

31

Тя се позовава и на задължението си за лоялно сътрудничество със съдебните органи, което я задължава да не оповестява някои от представените в хода на това производство документи, квалифицирани като поверителни по силата на член 871а от белгийския Съдебен кодекс.

32

Освен това жалбоподателят не се позовал на никакъв по-висш обществен интерес, който да може да обоснове публичното оповестяване на тези документи.

33

Съгласно член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на съдебните процедури, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

34

Освен това съгласно член 4, параграф 7, първо изречение от Регламент № 1049/2001 изключенията, посочени в параграфи 1—3, се прилагат само за периода, през който е обоснована защитата по отношение на съдържанието на документа.

35

От това следва, че прилагането на изключението по член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 по необходимост е ограничено във времето, доколкото не допуска оповестяването на документите само дотолкова, доколкото с оглед на тяхното съдържанието продължава да е налице опасност от засягане на съдебно производство (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2020 г., Compañía de Tranvías de la Coruña/Комисия, T‑485/18, EU:T:2020:35, т. 43 и цитираната съдебна практика).

36

Съгласно съдебната практика защитата на тези производства се обяснява с необходимостта да се гарантира спазването на принципа на равни процесуални възможности и на доброто правораздаване (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия, C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541, т. 85).

37

Що се отнася до спазването на принципа на равните процесуални възможности, Съдът по-специално приема, че ако съдържанието на документите, в което се изразява позицията на дадена институция по даден спор, бъде предмет на публично обсъждане, критиките срещу тях биха могли да повлияят неправомерно на позицията, защитавана от институцията пред съответните юрисдикции (вж. решение от 6 февруари 2020 г., Compañía de Tranvías de la Coruña/Комисия, T‑485/18, EU:C:2020:35, т. 39 и цитираната съдебна практика).

38

Що се отнася до доброто правораздаване и интегритета на съдебното производство, следва да се припомни, че изключването на правораздавателната дейност от приложното поле на правото на достъп до документите е обосновано с оглед на необходимостта да се гарантира през цялото времетраене на съдебното производство нормалното протичане на устните състезания между страните, както и на разискванията на съответната юрисдикция по висящото пред нея дело, без външен натиск върху правораздавателната дейност (вж. решение от 6 февруари 2020 г., Compañía de Tranvías de la Coruña/Комисия, T‑485/18, EU:C:2020:35, т. 40 и цитираната съдебна практика).

39

В конкретния случай е важно да се отбележи, че документите, до които Комисията е отказала достъп, се отнасят до количествата и доставката на произведените от AstraZeneca ваксини и че става въпрос за документи, които тази институция притежава от преди 16 март 2021 г. — датата, на която жалбоподателят е подал потвърждението на заявление за достъп.

40

Едва впоследствие тези документи са представени в рамките на съдебно производство, образувано пред tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Белгия) на 23 април 2021 г. във връзка с доставката на ваксини по сключения с AstraZeneca договор за предварително закупуване. Посоченото съдебно производство приключва на 15 октомври същата година — датата, на която националната юрисдикция взема предвид оттеглянето на иска и окончателно прекратява това производство.

41

Следователно към 7 февруари 2022 г. — датата, на която е прието второто обжалвано решение — е приключило съдебното производство, което може да обоснове прилагането на изключението относно защитата на съдебните производства.

42

В този контекст следва да се припомни, че документ, който не е изготвен в контекста на конкретно съдебно производство, несъмнено може да бъде защитен на основание на изключението по член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, ако към датата, на която е даден отговор на заявлението за достъп, той е бил представен в рамките на такова съдебно производство (решение от 29 октомври 2020 г., Intercept Pharma и Intercept Pharmaceuticals/EMA, C‑576/19 P, EU:C:2020:873, т. 48).

43

Въпреки това, от една страна, от широкото определение на понятието „документ“, съдържащо се в член 3, буква а) от Регламент № 1049/2001, както и от формулировката и самото наличие на изключение, свързано със защитата на съдебните производства, следва, че законодателят на Съюза не е искал да изключи действията на институциите във връзка със съдебните спорове от правото на достъп на гражданите, но е предвидил в това отношение, че те отказват оповестяване на документите, свързани със съдебно производство, в случаите, когато подобно оповестяване би засегнало производството, до което тези документи се отнасят (вж. решение от 27 февруари 2015 г., Breyer/Комисия (Т‑188/12, EU:T:2015:124, т. 43 и цитираната съдебна практика).

44

От друга страна, от член 4, параграф 7, първо изречение от Регламент № 1049/2001 следва, че за да се прецени дали даден документ попада в приложното поле на някое от изключенията от правото на достъп до документи, предвидени в параграфи 1—3 от този член, е от значение единствено съдържанието на искания документ (решение от 29 октомври 2020 г., Intercept Pharma и Intercept Pharmaceuticals/EMA, C‑576/19 P, EU:C:2020:873, т. 36).

45

От точки 43 и 44 по-горе следва, че обстоятелството, че даден документ е представен в рамките на съдебно производство, означава единствено че такъв документ може да бъде защитен на основание на изключението по член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, което е важно да се провери с оглед на съдържанието на този документ в съответствие с член 4, параграф 7 от Регламент № 1049/2001.

46

С други думи, за да се прецени дали, както твърди жалбоподателят, свързаното със защитата на съдебните производства изключение вече не може да обоснове отказа на достъп до спорните документи след приключването на това производство, следва да се провери дали с оглед на съдържанието на тези документи Комисията е доказала, че оповестяването им все още би засегнало това производство.

47

В случая обаче Комисията не обяснява по какъв начин достъпът до въпросните документи с оглед на тяхното съдържание би могъл да продължи конкретно и действително да засяга неблагоприятно дадено съдебно производство, приключило към момента на приемането на решението, с което се отказва достъп до тях.

48

Следователно при липсата на такова обяснение, произтичащо от конкретната проверка на съдържанието на спорните документи, жалбоподателят основателно изтъква по същество, че оповестяването на документ, представен в рамките на разглежданото съдебно производство, вече няма опасност да засегне правораздавателната дейност на сезираната национална юрисдикция, тъй като тази дейност е приключила с прекратяването на производството. Също така при тези обстоятелства оповестяването по принцип вече не може да накърни защитата на съставителя на посочения документ и следователно да засегне неблагоприятно принципа на равни процесуални възможности, както признава Комисията в съдебното заседание, в което тя се съсредоточава върху необходимостта да се гарантира зачитането на интегритета на съдебното производство. По последния въпрос обаче следва също да се посочи, че след прекратяването на производството е имало възможност устните състезания между страните, както и разискванията на съответната юрисдикция по висящото пред нея дело да се проведат спокойно, без външен натиск върху правораздавателната дейност.

49

Този извод не се опровергава от точка 132 от решение от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия (C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541), на което Комисията се позовава в съдебното заседание. Всъщност по това дело Съдът постановява, че институция може да откаже достъп до становища, изготвени в рамките на приключено съдебно производство, когато след разглеждане на съдържанието на тези писмени становища се окаже, че те съдържат доводи, използвани в подкрепа на защитаваното от тази институция правно становище по друго все още висящо съдебно производство. В такъв случай не може да се изключи възможността оповестяването на тези писмени становища да засегне последното производство.

50

В настоящото дело обаче, към момента на приемане на второто обжалвано решение не е нито висящо, нито дори непосредствено предстоящо каквото и да е друго съдебно производство.

51

Без оглед на тази констатация Комисията изтъква, че независимо от съдържанието на спорните документи е била длъжна да откаже достъпа до тях, за да се съобрази с изискванията, произтичащи от член 871а от белгийския Съдебен кодекс.

52

Този член гласи по-специално следното:

„Страните, които вследствие на участие в съдебно производство или поради достъп до документи, които са част от това съдебно производство, са запознати с търговска тайна или с предполагаема търговска тайна […], която съдът, в отговор на надлежно обосновано искане от заинтересована страна или па собствен почин, е квалифицирал като поверителна информация, нямат право да използват или да разкриват тази търговска тайна или предполагаема търговска тайна.

Това задължение за поверителност […] остава в сила и след приключването на съдебното производство“.

53

С други думи, на страна в съдебно производство не е разрешено да разкрива търговска тайна или предполагаема търговска тайна, с която се е запознала вследствие на участие в съдебното производство дори след неговото приключване, когато съдът е постановил, че тази тайна трябва да остане поверителна.

54

Комисията обаче не може да се позовава на този член, за да обоснове прилагането на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, а следователно и отказа на достъп до разглежданите документи.

55

На първо място, следва да се отбележи, че член 871а от белгийския Съдебен кодекс има за цел да транспонира член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване(ОВ L 157, 2016 г., стр. 1).

56

В съображение 11 от тази директива обаче се посочва, че тя не следва да засяга прилагането на правилата на Съюза или на националните правила, които изискват разкриване на информация, включваща търговски тайни, пред обществеността или публичните органи. Тя не следва да засяга и прилагането на правила, които позволяват на публичните органи да събират информация с цел изпълнение на своите задължения, или разпоредби, които позволяват или изискват по-нататъшното разкриване пред обществеността на съответната информация от тези публични органи. Тези правила включват по-конкретно правила относно разкриването от институциите и органите на Съюза или от националните публични органи на свързана с предприятията информация, която те притежават съгласно Регламент № 1049/2001.

57

От това следва, че Комисията не може да се позовава на разпоредба от националното право, транспонираща тази директива, за да осуети изпълнението на задълженията си по Регламент № 1049/2001.

58

На второ място, от една страна, следва да се припомни, както е видно от точка 39 по-горе и както Комисията потвърждава в съдебното заседание, че спорните документи не са документи, с които Комисията разполага вследствие на участието си в съдебното производство по смисъла на член 871а от белгийския Съдебен кодекс, тъй като тя е разполагала с тях още преди началото на това производство.

59

От друга страна, следва да се отбележи, че във второто обжалвано решение Комисията се позовава на определение на националния съд, с което последният постановява, че някои от представените в рамките на това производство документи продължават да попадат в обхвата на задължението за защита на тяхната поверителност в съответствие с член 871а от белгийския Съдебен кодекс.

60

Въпреки това от отговорите на Комисията на конкретно процесуално-организационно действие следва по същество, че сезираната национална юрисдикция не е приела никакво решение в приложение на този член. Всъщност самите страни са сключили спогодба, съгласно която определени документи, представени в хода на това производство, следва да останат поверителни по силата на посочения член, като впрочем тази спогодба има за цел да замени произнасяне на съда по този въпрос.

61

В това отношение е важно да се констатира по-специално че в петитума на писмената молба, с която уведомяват националния съд за доброволно сключената спогодба, страните изрично искат от tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Белгия) „да вземе предвид обстоятелството […], че задължението за поверителност, както е изложено в писмените [им] становища, продължава да се прилага след края на съдебното производство в съответствие с член 871а, [параграф] 1, [трета] алинея от [С]ъдебния кодекс“.

62

В постановеното на 15 октомври 2021 г. решение обаче националният съд се ограничава, от една страна, до това, че „взема предвид оттеглянето на иска от страна на ищците“, и от друга страна, че „взема предвид постигнатата от страните спогодба относно съдебните разноски“, без да вземе отношение по искането, с което страните го молят да „отбележи в своя акт“, че някои документи остават поверителни след приключване на производството.

63

От определението за допускане на обезпечение от 18 юни 2021 г. също не следва, че съдът приема, че някои документи, представени в хода на съдебното производство, трябва да бъдат квалифицирани като поверителни на основание член 871а от Съдебния кодекс. Всъщност в определението само се посочва, че „[в] съдебното заседание от 26 май 2021 г. и след отправено запитване страните потвърждават, че грифът „поверително“, поставен върху някои доказателства и върху някои части от представеното изложение, не е пречка определени откъси от тях [да бъдат възпроизведени] в [това] определение“, без да се споменава този член или неговото съдържание.

64

При тези условия трябва да се приеме, че Комисията не може само въз основата на спогодба, сключена с трето дружество, да ограничи правото на достъп до документите на разположение на тази институция, което право всеки гражданин на Съюза извежда пряко от член 2, параграф 1 от Регламент № 1049/2001. В същия смисъл, ако се приеме, че институция може да се позове на такава спогодба, за да откаже достъп до документите, с които тя разполага, това би означавало да ѝ се позволи да заобиколи задължението си за предоставяне на достъп до тях, освен ако с оповестяването им би могло да се засегне някой от интересите, защитени с член 4 от Регламент № 1049/2001.

65

От гореизложеното следва също, че доколкото самите страни са се съгласили да квалифицират някои документи като поверителни без допълнителна намеса на националния съд, различна от посочената в точки 61—63 по-горе, Комисията не може да се позовава на задължението си за лоялно сътрудничество със съдебните органи на държавите членки, за да обоснове отказа си да предостави достъп до тези документи.

66

На трето място, важно е да се отбележи, че целта на член 871а от белгийския Съдебен кодекс, доколкото той цели защита на търговските тайни, се различава от целта на член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, който следва да гарантира спазването на принципа на равни процесуални възможности, на принципа на добро правораздаване и на интегритета на съдебното производство. Ето защо самият факт, че спорните документи съдържат търговски тайни или предполагаеми търговски тайни, по никакъв начин не позволява да се обясни как достъпът до тези документи може конкретно и действително да продължи да засяга съдебното производство, приключило към момента на приемане на второто обжалвано решение.

67

Следователно, без да се изключва възможността документ, съдържащ търговска тайна, да попадне в обхвата на едно или друго изключение по член 4 от Регламент № 1049/2001, каквото е изключението относно защитата на търговските интереси, като съответната институция трябва да провери дали то е налице, вземайки предвид съдържанието на въпросния документ, сам по себе си фактът, че тази търговска тайна е разкрита в хода на вече приключило съдебно производство, в рамките на което тя е била квалифицирана от страните като поверителна по смисъла на член 871а от белгийския Съдебен кодекс, не е достатъчен, за да може да обоснове прилагането към разглежданите документи на изключението по член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001.

68

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че първото основание е налице.

[…]

104

Тъй като следва да се приеме, че първото основание е налице и Комисията не се е позовала на друго изключение във второто обжалвано решение, за да обоснове отказа на достъп до документи с номера 1.2, 2, 3, 6, 7, 9, 9.1—9.5 и 10, както и до част от документ 11, посоченото решение следва да се отмени в частта, с която на жалбоподателя се отказва достъп до тези документи.

105

По-конкретно, що се отнася до документ 1.2, представляващ приложение към представената от AstraZeneca оферта (документ 1), следва да се отбележи, че както е видно от точка 97 по-горе, във второто обжалвано решение Комисията действително приема, че офертата и приложенията към нея са обхванати от обща презумпция за поверителност, според която оповестяването им би засегнало защитата на търговските интереси на AstraZeneca. В отговор на поставен от Общия съд в съдебното заседание въпрос обаче Комисията уточнява, че не възнамерява да се позовава на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, що се отнася до документ 1.2, който попада изключително в обхвата на изключението, свързано със защитата на съдебните производства.

106

За сметка на това настоящата жалба трябва да бъде отхвърлена в частта ѝ, която е насочена срещу второто обжалвано решение, доколкото с него се отказва достъп до документи с номера 1, 1.1, 4, 6.1—6.6 и 12, както и до данните от документ 11, които попадат в обхвата на изключението относно частния живот и личната неприкосновеност.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши: