1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят — Helsingin Bussiliikenne Oy, иска да бъде отменено Решение (ЕС) 2020/1814 на Комисията от 28 юни 2019 година относно държавна помощ SA.33846 — (2015/C) (ex 2014/NN) (ex 2011/CP), приведена в действие от Финландия в полза на Helsingin Bussiliikenne Oy (ОВ L 404 г., 2020 г., стр. 10, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2

Helsingin Bussiliikenne (наричано по-нататък „бившето HelB“) е създадено на 1 януари 2005 г. от Suomen Turistiauto Oy, което е частно транспортно дружество, притежавано от Helsingin kaupunki (град Хелзинки, Финландия), след като последното придобива активите и пасивите на HKL-Bussiliikenne Oy, предприятието, отделило се през 1995 г. от службата за транспортни услуги на град Хелзинки. Бившето HelB е обслужвало автобусни линии в района на Хелзинки и е предлагало чартърен транспорт и услуги по наемане на автобуси. Град Хелзинки е притежавал 100 % от него.

3

В периода 2002—2012 г. град Хелзинки предприема различни мерки в полза на HKL-Bussiliikenne и на бившето HelB (наричани по-нататък „спорните мерки“). Първо, през 2002 г. на HKL-Bussiliikenne е отпуснат кредит за оборудване от 14,5 милиона евро, за да се финансира придобиването на автобусни транспортни средства. На 1 януари 2005 г. кредитът е поет от бившето HelB. Второ, при учредяването на последното град Хелзинки му отпуска капиталов заем в общ размер от 15893700,37 EUR за рефинансиране на някои пасиви на HKL-Bussiliikenne и на Suomen Turitiauto. Трето, на 31 януари 2011 г. и на 23 май 2012 г. град Хелзинки предоставя на бившето HelB два нови капиталови заема в размер съответно на 5,8 милиона евро и 8 милиона евро.

4

На 31 октомври 2011 г. предприятията за обществен транспорт — Nobina Sverige AB и Nobina Finland Oy, подават жалба до Европейската комисия, към която на 15 ноември 2011 г. се присъединява тяхното дружество майка Nobina AB. В жалбата те твърдят, че Република Финландия е предоставила незаконна помощ на бившето HelB. На 22 ноември 2011 г. Комисията изпраща тази жалба на Република Финландия.

5

С Решение C (2015) 80 final от 16 януари 2015 година относно мярка SA.33846 (2015/C) (ex 2014/NN) (ex 2011/CP) — Финландия — Helsingin Bussiliikenne Oy (ОВ C 116, 2015 г., стр. 22, наричано по-нататък „решението за започване на процедурата“) Комисията започва предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС официална процедура по разследване, по-конкретно по отношение на спорните мерки. Това решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 10 април 2015 г. и заинтересованите страни са поканени да представят становищата си в едномесечен срок, считано от датата на публикуването му. Комисията не получава становище от страна на жалбоподателя.

6

Освен това в хода на производството, на 24 юни 2015 г., град Хелзинки уведомява Комисията, че е предприета продажбата на бившето HelB. На 5 ноември 2015 г. Република Финландия изпраща на Комисията изготвения заедно с жалбоподателя проект на договора за продажба.

7

На 14 декември 2015 г. бившето HelB е продадено на жалбоподателя, който до тогава е наричан Viikin Linja Oy. Съгласно условията на договора за продажба последният е преименуван на Helsingin Bussiliikenne Oy (наричан по-нататък „новото HelB“). Документите по сделката за продажба съдържат клауза, гарантираща пълното обезщетяване на приобретателя на бившето HelB, в случай че бъде предявено възстановяването на държавна помощ (наричана по-нататък „клаузата за обезщетяване“), като част от продажната цена е депозирана в гаранционна сметка, която остава блокирана до приемането на окончателно решение относно държавната помощ или най-късно до 31 декември 2022 г. Тези документи съдържат и механизъм за отказ на кредитора от вземането, освен при подобряване на имущественото положение на длъжника, въз основа на който приобретателят се задължава да изплати на продавача по същата блокирана гаранционна сметка премия, в случай че предварително уговорените равнища на печалба бъдат надхвърлени.

8

Прехвърлянето в полза на Viikin Linja се отнася до всички търговски дейности на бившето HelB. Бившето HelB не запазва никакви активи, с изключение на сумите, които са кредитирани или ще бъдат кредитирани по блокираната гаранционна сметка. Пасивът вследствие на спорните мерки не е прехвърлен към новото HelB. След продажбата на бившето HelB град Хелзинки го освобождава от задължението за възстановяване на оставащата дължима сума по заема за оборудване за 2002 г. Освен това на 11 декември 2015 г. град Хелзинки преобразува невъзстановените капиталови заеми за 2005 г., 2011 г. и 2012 г. в собствен капитал на бившето HelB.

9

На 28 юни 2019 г. Комисията приема обжалваното решение. Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

Държавната помощ в размер на 54231850 EUR, неправомерно предоставена от [Република] Финландия по [спорните] мерки […] в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС], в полза на Helsingin Bussiliikenne Oy, е несъвместима с вътрешния пазар.

Член 2

1. [Република] Финландия възстановява посочената в член 1 помощ от получателя ѝ.

2. С оглед на икономическата приемственост между старото HelB (сега Helsingin kaupungin Linja-autotoiminta Oy) и новото HelB (пълно наименование — Helsingin Bussiliikenne Oy, преди — Viikin Linja Oy), в обхвата на задължението за възстановяване на помощта се включва и новото HelB (пълно наименование — Helsingin Bussiliikenne Oy).

3. По сумите, които трябва да бъдат възстановени, се начислява лихва от датата, на която са били предоставени на разположение на получателя на помощта, до тяхното действително възстановяване.

[…]

Член 4

1. В срок от два месеца след уведомяването за настоящото решение [Република] Финландия предоставя на Комисията следната информация:

[…]“.

10

Жалбоподателят, подкрепян от Република Финландия, иска от Общия съд:

11

Комисията иска от Общия съд:

12

Nobina поддържа исканията на Комисията, включително жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

27

В началото трябва да се припомни, че с оглед на нейната обща структура процедурата по контрол върху държавните помощи е открита процедура по отношение на държавата членка, която предвид произтичащите от правото на Съюза нейни задължения е отговорна за предоставянето на помощта. Поради това, за да се спази правото на защита, ако на държавата членка не е било позволено да коментира определена информация, Комисията не може да използва последната в решението си срещу тази държава членка (решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 73).

28

Освен това съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС, когато Комисията реши да започне официална процедура по разследване относно мярка за помощ, тя трябва да даде възможност на заинтересованите страни да представят своите становища. Това правило има характер на съществено процесуално изискване (решение от 11 декември 2008 г., Комисия/Freistaat Sachsen, C‑334/07 P, EU:C:2008:709, т. 55; вж. също решение от 11 ноември 2021 г., Autostrada Wielkopolska/Комисия и Полша, C‑933/19 P, EU:C:2021:905, т. 63 и цитираната съдебна практика).

29

По този начин, макар тези заинтересовани страни да не могат да се позоват на правото на защита, те все пак разполагат с правото да участват в провежданото от Комисията административно производство в подходяща степен и с оглед на обстоятелствата в конкретния случай. В това отношение публикуването на известие в Официален вестник на Европейския съюз е подходящо средство за запознаване на всички заинтересовани страни с откриването на процедура. Това известие цели да им предостави всяка информация, която би могла да даде яснота на Комисията при бъдещите ѝ действия. Подобна процедура осигурява също на другите държави членки и на заинтересованите среди гаранция, че ще могат да бъдат изслушани (решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 71 и 72).

30

За тази цел член 6, параграф 1, първо изречение от Регламент 2015/1589 задължава Комисията да „обобщи“ в решението за започване на процедурата релевантните фактически и правни въпроси, да включи в него предварителна оценка на мярката, за да се прецени дали тя има характер на помощ, и да изложи съмненията по отношение на съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар.

31

Ако в случая се предположи, че жалбоподателят възнамерява да се позове на нарушение на правото си на защита, подобно оплакване трябва да се отхвърли като неотносимо, тъй като, както бе припомнено в точка 29 по-горе, той не разполага с такова право.

32

Що се отнася до твърдяното нарушение на правото му да участва в производството по член 108, параграф 2 ДФЕС, следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва редовността на решението за започване на процедурата в деня на неговото публикуване в Официален вестник, което той потвърди в съдебното заседание.

33

За сметка на това жалбоподателят твърди, че след прехвърлянето на бившето HelB Комисията е била длъжна да поправи или допълни решението за започване на процедурата или най-малкото да му даде възможност да представи своето становище.

34

На първо място, доколкото жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да измени решението за започване на процедурата, следва да се отбележи, че макар разпоредбите, уреждащи процедурата в областта на държавните помощи, да не предвиждат изрично възможността за приемане на решение за коригиране и за разширяване на обхвата на висяща процедура (решение от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия, C‑630/11 P—C‑633/11 P, EU:C:2013:387, т. 50), в случай че установи след приемането на решение за започване на официална процедура по разследване, че последното се е основало на непълнота на фактите или на неправилна правна квалификация на тези факти, Комисията би трябвало да има възможността и дори задължението да коригира своята позиция, като приеме решение за коригиране или ново решение за започване на процедура, с цел да се позволи на заинтересованите страни да представят по полезен начин своите коментари (вж. в този смисъл решение от 30 април 2019 г., UPF/Комисия, T‑747/17, EU:T:2019:271, т. 76 и цитираната съдебна практика).

35

По-специално, когато след решението за започване на разследване Комисията промени становището си относно фактите или правната квалификация на тези факти, които се явяват определящи за преценката ѝ относно наличието на помощ или нейната съвместимост с вътрешния пазар, тя трябва да коригира решението за започване на процедурата или да го разшири, с цел да се позволи на заинтересованите страни да представят по полезен начин своите коментари (вж. в този смисъл решение от 30 април 2019 г., UPF/Комисия, T‑747/17, EU:T:2019:271, т. 77).

36

В случая жалбоподателят обосновава задължението на Комисията да коригира решението за започване на процедурата с обстоятелството, че в обжалваното решение Комисията е променила възприятието си за получателя на спорните мерки, както и предмета на процедурата.

37

От обжалваното решение обаче е видно, че Комисията не е променила направения от нея анализ в решението за започване на процедурата по отношение на получателя на спорните мерки, нито по-общо по отношение на наличието на помощ или на нейната съвместимост с вътрешния пазар. Така в обжалваното решение бившето HelB е ясно посочено като предприятието, на което са били предоставени спорните мерки, като анализът относно наличието на помощ и нейната съвместимост с вътрешния пазар е направен изключително по отношение на него.

38

В това отношение следва да се припомни, че разпоредителната част на решение в областта на държавните помощи не може да се отдели от неговите мотиви, така че при необходимост то трябва да се тълкува, като се вземат предвид мотивите, довели до приемането му (вж. в този смисъл решения от 15 май 1997 г., TWD/Комисия, C‑355/95 P, EU:C:1997:241, т. 21 и от 29 април 2021 г., Комисия/Испания (TNT в Кастилия-Ла Манча), C‑704/19, непубликувано, EU:C:2021:342, т. 74 и цитираната съдебна практика). Следователно, макар действително в член 1 от обжалваното решение за получател на спорните мерки да се посочва „Helsingin Bussiliikenne“, без да се уточнява дали става въпрос за бившето или за новото HelB, от цялостния прочит на решението следва, че това наименование по необходимост се отнася до бившето HelB.

39

По този начин, противно на твърденията на жалбоподателя, обстоятелството, че съгласно диспозитива на обжалваното решение Комисията е счела за необходимо задължението за възстановяване на помощта, произтичащо от спорните мерки, да обхване и новото HelB поради икономическата приемственост между бившето и новото HelB, не може да се възприеме като промяна на получателя на мерките, по отношение на който Комисията следва да прецени наличието на помощ и нейната съвместимост с вътрешния пазар.

40

Подобно обстоятелство не може да се възприеме и като разширяване на предмета на процедурата, тъй като тя е останала сведена до посочените в точка 3 по-горе четири спорни мерки. Така прехвърлянето на стопанската дейност на бившето HelB е било разгледано от Комисията единствено в рамките на нейния анализ за наличието на икономическа приемственост между бившето HelB и жалбоподателя. В частност Комисията не е разширила официалната процедура по разследване до въпроса дали прехвърлянето на стопанската дейност на бившето HelB в полза на жалбоподателя може да представлява държавна помощ. Също така, както ясно следва от съображения 269 и 270 от обжалваното решение, Комисията не е правила преценка дали клаузата за обезщетяване и споразумението относно блокираната гаранционна сметка представляват държавна помощ.

41

Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че Комисията е била длъжна да приеме решение за коригиране или за разширяване на обхвата на официалната процедура по разследване.

42

На второ място, доколкото жалбоподателят упреква Комисията, че не му е дала възможност да представи своето становище, следва да се припомни, че правото на заинтересованите страни да участват в процедурата трябва да се преценява с оглед на обстоятелствата във всеки конкретен случай (вж. т. 29 по-горе). Възможно е обаче да са налице обстоятелства, при които установяването на нови факти в сравнение с посочените в решението за започване на процедурата могат да изискват още повече приобщаването на заинтересованите страни (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Autostrada Wielkopolska/Комисия и Полша, C‑933/19 P, EU:C:2021:905, т. 71).

43

В случая от материалите по делото е видно, че след публикуването на решението за откриване на процедурата на 10 април 2015 г. Комисията е била уведомена с писмо на град Хелзинки от 24 юни 2015 г. за провеждането на процедура за продажба на стопанската дейност на бившето HelB. Към писмото е била приложена паметна записка от април 2015 г. относно проекта за продажба, наречен „проект Viima“. На 5 ноември 2015 г. Република Финландия изпраща на Комисията акта за продажба, който е трябвало да се сключи с жалбоподателя. През 2016 г. Комисията е отправила въпроси до Република Финландия относно това прехвърляне. Тогава Комисията е приела за уместно да се произнесе в обжалваното решение по въпроса дали произтичащата от спорните мерки помощ е била получена от жалбоподателя вследствие на това прехвърляне, като се е произнесла в полза на наличието на икономическа приемственост между бившето и новото HelB. По този начин, както самата тя потвърждава в съдебното заседание, Комисията е приела, че жалбоподателят е станал действителен получател на разглежданата помощ, а следователно и потенциалният длъжник по задължението за нейното възстановяване.

44

Съгласно обяснителен меморандум за продажната цена от 21 септември 2015 г., изготвен по искане на град Хелзинки от независимо дружество (наричан по-нататък „докладът относно продажната цена“) и приложен към жалбата, е видно също, че групата, към която принадлежи жалбоподателят, е подала своето твърдо предложение за обратно изкупуване на 3 юни 2015 г. и че актът за прехвърляне е подписан на 14 декември 2015 г., като тези две дати са последващи на изтичането на дадения на заинтересованите страни срок за представяне на становища вследствие от публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на решението за откриване на процедурата.

45

Също така следва да се отбележи, че Комисията не е отправила до жалбоподателя никакво искане за предоставяне на информация на основание член 7 във връзка с член 12, параграф 2, втора алинея от Регламент 2015/1589.

46

Това означава, че макар от юни 2015 г. Комисията да е била уведомена за процеса на прехвърляне на стопанската дейност на бившето HelB, при което между датата на прехвърлянето и датата на приемане на обжалваното решение е изтекъл период от три години и половина, Комисията в нито един момент не е свързвала процедурата с жалбоподателя, в качеството му на действителен получател на спорните мерки, въпреки че в края на тази процедура тя е решила да разшири обхвата на задължението за възстановяване на разглежданата в нея помощ.

47

Наистина във връзка с това жалбоподателят по необходимост е бил уведомен за текущата официална процедура по разследване и за последиците от евентуалното задължение за възстановяване на разглежданата помощ, доколкото в акта за продажба е била включена клаузата за обезщетяване, за която се припомня, че осигурява покритие срещу всяка претенция за възстановяване на държавна помощ. Ако в качеството си на грижлив оператор жалбоподателят бе предоставил по собствена инициатива на Комисията всички полезни данни за възобновяването на стопанската дейност на бившето HelB, то подобно обстоятелство не би могло да освободи Комисията от нейните процесуални задължения.

48

Поради това особените обстоятелства в конкретния случай дават основание на Комисията да обвърже в по-голяма степен процедурата с жалбоподателя, в качеството му на действителен получател на спорните мерки, тъй като тя е възнамерявала да разгледа въпроса за икономическата приемственост между стопанските дейности на бившето и на новото HelB. Като не му е дала възможност да представи своето становище по въпроса за икономическата приемственост, Комисията е нарушила гарантираното с член 108, параграф 2 ДФЕС право.

49

На трето място, що се отнася до това дали, както твърди жалбоподателят, Комисията е нарушила съществено процесуално изискване, следва да се припомни, че задължението на Комисията да даде възможност на заинтересованите страни да представят становищата си на етапа на решението за започване на процедурата има характер на съществено процесуално изискване (вж. т. 28), чието нарушение води до отмяна по право на опорочения акт (вж. решение от 10 март 2022 г., Комисия/Freistaat Bayern и др., C‑167/19 P и C‑171/19 P, EU:C:2022:176, т. 94 и цитираната съдебна практика).

50

В случая обаче е безспорно, че решението за започване на процедурата съдържа цялата необходима информация и то е било надлежно публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (вж. т. 32 по-горе). Следователно установеното в точка 48 по-горе нарушение не се отнася до задълженията на Комисията към датата на започване на официалната процедура по разследване съгласно разпоредбите на член 108, параграф 2 ДФЕС и член 6, параграф 1 от Регламент 2015/1589, а до нейните задължения с оглед на особено обстоятелство, което произтича от събитие, настъпило след като заинтересованите страни са били поканени да представят становищата си и преди приемането на спорното решение. В този смисъл настоящото дело се различава от делата, по които са постановени решения от 22 февруари 2006 г., Le Levant 001 и др./Комисия (T‑34/02, EU:T:2006:59), и от 12 декември 2018 г., Freistaat Bayern/Комисия (T‑683/15, EU:T:2018:916), на които се позовава жалбоподателят и които се отнасят до неспазването от страна на Комисията на нейните задължения, свързани със съдържанието на решението за започване към датата на започване на официалната процедура по разследване. Освен това е установено, че в случая Комисията не е била длъжна да приеме решение за коригиране или за разширяване на обхвата на официалната процедура по разследване (вж. т. 41 по-горе).

51

От това следва, че като не е зачела гарантираното с член 108, параграф 2 ДФЕС право, както бе установено в точка 48 по-горе, Комисията е допуснала не съществено процесуално нарушение, а процесуално нарушение, водещо до пълна или частична отмяна на обжалваното решение само ако се установи, че при липсата на това нарушение обжалваното решение би имало различно съдържание (вж. решение от 11 март 2020 г., Комисия/Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo, C‑56/18 P, EU:C:2020:192, т. 80 и цитираната съдебна практика).

52

Във връзка с това жалбоподателят твърди, че ако е имал възможността да представи своето становище, той щял да предостави на Комисията допълнителни решаващи сведения относно това дали е получил разглежданата помощ, като не било изключено при наличието на тези сведения обжалваното решение да е можело да бъде различно. В частност жалбоподателят твърди, че в хода на процедурата Комисията е поискала от Република Финландия данни за придобиването от новото HelB на стопанската дейност на бившето HelB, при което без отговор са останали въпроси, които се отнасят до оперативния план и евентуалната приемственост с търговската стратегия на бившето HelB. В рамките на третото основание жалбоподателят уточнява, че е направил множество инвестиции и е предприел мерки за включване на дейността на бившето HelB в групата, към която той принадлежи (прехвърляне на задачи по мениджмънт и управление към дружеството майка на групата, споделено използване на автобуси с тези на другите дружества от групата, споделено използване на персонала, интегриране на информационните услуги и услугите, свързани с депа и работилници). Поради това Комисията се е произнесла по икономическата приемственост, без да разполага с цялата необходима информация.

53

В самото начало следва да се подчертае, че при проверката на последиците за обжалваното решение от констатираното процесуално нарушение не става въпрос да се определи дали доводите на жалбоподателя са основателни, а да се прецени дали при наличието на горепосочената информация Комисията е могла да приеме решение с различно съдържание.

54

Във връзка с това трябва да се посочи, че съгласно съдебната практика икономическата приемственост между дружествата — страни по прехвърляне на активи, се преценява в зависимост от предмета на прехвърлянето, тоест активите и пасивите, запазването на работната сила, групираните активи, от цената на прехвърлянето, от идентичността на акционерите или на собствениците на предприятието приобретател и предприятието прехвърлител, момента на извършване на прехвърлянето, тоест след началото на разследването, започването на процедурата или крайното решение, или пък икономическата логика на сделката (вж. решение от 7 март 2018 г., SNCF Mobilités/Комисия, C‑127/16 P, EU:C:2018:165, т. 108 и цитираната съдебна практика).

55

В дадения случай, от една страна, в обжалваното решение Комисията е приела, че възстановяването на разглежданата държавна помощ трябва да се отнася и до жалбоподателя, след като е разгледала, първо, обхвата на сделката по прехвърляне на стопанската дейност, второ, цената на прехвърлянето, трето, идентичността на предишния и на новия собственик, четвърто, графика на сделката, и пето, икономическата логика на сделката.

56

С доводите си жалбоподателят цели да докаже, че е имал възможност чрез своето становище да повлияе върху преценката на Комисията относно критерия за икономическата логика на сделката. При това положение според жалбоподателя, ако не бе налице установеното процесуално нарушение, становището, което е можело да бъде изложено, се отнася само до един от критериите за установяване на наличието на икономическа приемственост.

57

От друга страна, по въпроса за икономическата логика на сделката, следва да се отбележи, че с този фактор се цели да се определи дали активите са придобити за упражняване на икономическата дейност, за която е използвана разглежданата помощ, или те са използвани за упражняването на други дейности или в съответствие с друга стратегия или търговски модел. Фактът, че предприятието, което е придобило активите на първоначалния получател на помощта, ги използва по същия начин като него без да промени търговската стратегия, подкрепя идеята за икономическа приемственост между двете предприятия (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Fortischem/Комисия, C‑890/19 P, непубликувано, EU:C:2021:345, т. 88).

58

В настоящия случай Комисията констатира в съображения 250 и 251 от обжалваното решение, че осъщественото от жалбоподателя придобиване се отнася до всички активи, необходими за продължаване на дейността на бившето HelB, до всички работници и служители на бившето HelB и до свързаните с тях права и задължения (освен за заема за оборудване от 2002 г. и за капиталовите заеми от 2005 г., 2011 г. и 2012 г.), като продажбата е извършена без прекъсване на дейността. Също така Комисията приема, че възобновяването на стопанската дейност от дружество, осъществяващо дейност на същия пазар като бившето HelB, показва, че дейността на бившето HelB е следвало да продължи без значителни разлики с използване на същите автобуси, същите маршрути и същите цветове.

59

Жалбоподателят не оспорва обхвата на възобновяването на дейността, липсата на нейното прекъсване и продължаването ѝ със същите автобуси, същите маршрути и същия цвят. Той не оспорва също така, както се посочва в съображение 221 от обжалваното решение, че съгласно сключения на 14 декември 2015 г. договор за продажба дейността на бившето HelB се прехвърля в качеството на оперативно продължение, като продажбата се отнася до всички активи и договори за поемане на задължения, необходими за продължаването на дейността. В това отношение е безспорно, че жалбоподателят встъпва в правата на бившето HelB по договорите, сключени с предоставящия концесията орган, отговорен за обществения транспорт в района на Хелзинки, поради което извършва дейност в строгите рамки на условията по тези договори, които не подлежат на съществено изменение. Жалбоподателят посочва още, че цялата поета от него дейност се основава на тези договори.

60

Освен това жалбоподателят не оспорва факта, че стопанската дейност е поета от дружество, принадлежащо към група, която извършва дейност на пазара на автобусния транспорт във Финландия, тоест на същия пазар, на който бившето HelB е осъществявало дейност. По-специално в писмените си изявления жалбоподателят никога не е оспорвал посочения в съображение 23 от обжалваното решение факт, че през 2016 г. тази група е притежавала 21,9 % от дадения пазар. Обстоятелството, че жалбоподателят или групата, към която той принадлежи, вече не е работил от 2001 г. на този пазар в района на Хелзинки, е без значение за преценката на икономическата приемственост.

61

Жалбоподателят обаче оспорва факта, че използва по същия начин активите на бившето HelB. Според твърдението му той е могъл да представи доказателства в този смисъл, произтичащи от обстоятелствата, че от една страна, групата, към която принадлежи, е направила значителни инвестиции по-специално чрез придобиването на 83 нови автобуса, и от друга страна, че групата е предприела множество мерки за приобщаване на дейността на бившето HelB, които са ѝ позволили да осъществи значителни полезни взаимодействия.

62

По този повод следва да се отбележи, че в отговор на поставените от Комисията на Република Финландия въпроси относно търговската стратегия на жалбоподателя последната, след като е посочила, че не е била запозната със стратегията и бизнес плановете на групата, към която принадлежи жалбоподателят, е възпроизвела съдържащата се на уебсайта на тази група информация, в която по-специално се споменава процедурата по присъединяване на жалбоподателя към тази група. При все това, както изтъква Комисията, рационализацията на управлението при осъществяването на търговска дейност чрез мерки, които целят нейното включване в групата, по-специално чрез взаимното разпределяне на някои разходи, не може да докаже наличието на промяна в модела или търговската стратегия, при положение че жалбоподателят е продължил дейността в съответствие със съществуващите договори, които не са претърпели никакво значително изменение.

63

От това следва, че противно на твърдяното от жалбоподателя, с оглед на обстоятелствата по случая мерките за интегриране на дейността на бившето HelB в групата, към която принадлежи жалбоподателят, не могат да докажат наличието на промяна в търговската стратегия. Същото се отнася и до обстоятелството, че посочената група е направила споменатите инвестиции в полза на жалбоподателя.

64

Поради това следва да се приеме за недоказано, че ако на жалбоподателя е била предоставена възможност да представи становището си относно икономическата приемственост, то е могло да промени преценката на Комисията по този въпрос.

65

От всичко изложено по-горе следва, че първото основание трябва да бъде отхвърлено.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав)

реши: