1

Жалбоподателят, Eternit, притежава промишлен дизайн на Общността, заявен за регистрация на 15 септември 2014 г. в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70) и регистриран под номер 2538140‑0001.

2

Оспорваният промишлен дизайн е представен по следния начин:

1.1	1.2
1.3	1.4
1.5

3

Продуктите, към които оспорваният дизайн е предназначен да се прилага, спадат към клас 25.01 по смисъла на изменената Локарнска спогодба, учредяваща международна класификация на промишлените дизайни, от 8 октомври 1968 г. и съответстват на следното обозначение: „Панели [строителство]“.

4

На 12 декември 2016 г. встъпилата страна, Eternit Österreich GmbH, подава искане за обявяване на оспорвания промишлен дизайн за недействителен.

5

Искането за обявяване на недействителност се основава на мотива, посочен в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, разглеждан във връзка с членове 4—8 от същия регламент.

6

В искането си за обявяване на недействителност встъпилата страна твърди по-специално, че оспорваният промишлен дизайн не е нов по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002, че не е оригинален по смисъла на член 6 от този регламент и че особеностите на неговия външен вид са наложени изключително от тяхната техническа функция по смисъла на член 8, параграф 1 от същия регламент.

7

На 28 юни 2018 г. отделът по отмяна постановява решение, с което, от една страна, приема, че встъпилата страна не е доказала, че оспорваният промишлен дизайн попада в рамките на изключението от защита, предвидено в член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002, и от друга страна, обявява оспорвания промишлен дизайн за недействителен, с мотива че той не е оригинален по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002 спрямо промишлен дизайн, който е оповестен на 4 март 2013 г., т.е. преди датата на подаване на заявката за регистрация на оспорвания промишлен дизайн, в достъпна на уебсайта „http://www.rieder.at“ брошура със заглавие Lärmschutz за панели от типа „шумоизолираща преграда“ и който е възпроизведен, както следва:

8

На 23 август 2018 г. жалбоподателят подава жалба до EUIPO срещу решението на отдела по отмяна на основание членове 55—60 от Регламент № 6/2002.

9

С решение от 5 февруари 2020 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) трети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата, като приема, че оспорваният промишлен дизайн не е оригинален по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002, с мотива че за информирания потребител той е като цяло сходен с по-ранния промишлен дизайн.

10

Жалбоподателят иска от Общия съд:

11

EUIPO и встъпилата страна искат от Общия съд:

12

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание — нарушение на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 във връзка с член 6 от същия регламент. Това основание се състои от три части, изведени от допуснати от апелативния състав грешки в преценката, първо, в определянето на съответния сектор и на информирания потребител, второ, при определянето на степента на свобода на автора в посочения сектор и трето, във връзка със заключението относно общото впечатление, създадено от конфликтните промишлени дизайни.

13

В самото начало следва да се отбележи, че в точка 15 от обжалваното решение апелативният състав e посочил, че по-ранният промишлен дизайн е станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация на оспорвания промишлен дизайн по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002. Тази констатация не е оспорена от страните. При това положение въпросът дали оспорваният промишлен дизайн е лишен от оригиналност по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002, следва да се прецени с оглед на по-ранния промишлен дизайн.

14

В точка 18 от обжалваното решение апелативният състав посочва, че конфликтните промишлени дизайни са панели, използвани в строителния сектор. Така, независимо от въпроса дали тези видове панели би трябвало да се квалифицират като „шумоизолиращи прегради“, както твърди жалбоподателят във връзка с по-ранния промишлен дизайн, или като „влакнести фасадни панели за сгради“, какъвто според жалбоподателя бил по-конкретно случаят с оспорвания промишлен дизайн, те показвали една и съща външна част на даден продукт, а именно панел за строителство. Освен това апелативният състав изтъква, че съгласно член 10, параграф 1 от Регламент № 6/2002 закрилата, предоставяна от промишления дизайн на Общността, обхваща „всеки промишлен дизайн“, който не създава у информирания потребител различно общо впечатление, и че следователно закрилата на промишлен дизайн не зависи от естеството на продукта, в който е включен или към който е приложен този промишлен дизайн. Той основава тези доводи на решение от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles (C‑361/15 P и C‑405/15 P, EU:C:2017:720).

15

В точки 19—21 от обжалваното решение апелативният състав приема, че в случая информираният потребител по член 6 от Регламент № 6/2002 е професионалният участник в строителния сектор, например строител, строителен предприемач или архитект. Този професионален участник имал известни познания за различните панели за строителство и проявявал сравнително висока степен на внимание. Апелативният състав уточнява в това отношение, че предложеното от жалбоподателя категоризиране на сектора, до който се отнася оспорваният промишлен дизайн, като „влакнести фасадни панели за сгради“, не оказвало значително влияние върху определянето на информирания потребител.

16

Жалбоподателят счита, че апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е определил по-точно съответния сектор и информирания потребител. Според него секторът, до който се отнася оспорваният промишлен дизайн, следвало да се ограничи до сектора на „фасадни панели за сгради“, който имал много специфични характеристики, а не този на панелите за строителство като цяло. В такъв случай информираният потребител бил този в областта на „фасадните панели за сгради“, който по принцип правел пряко сравнение на разглежданите промишлени дизайни, като четял списания и уебсайтове или като преглеждал продуктите или мострите в пунктовете за продажба.

17

Освен това жалбоподателят счита, че изводите от решение от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles (C‑361/15 P и C‑405/15 P, EU:C:2017:720) се прилагали единствено за израза „съответния сектор“, съдържащ се в член 7, параграф 1 от Регламент № 6/2002, така че те трябва да се разбират в смисъл, че не е необходимо информираният потребител на продукта, в който е включен или към който е приложен оспорваният промишлен дизайн, да познава по-ранния промишлен дизайн, когато последният е включен във или е приложен към продукт от промишлен сектор, различен от този, до който се отнася оспорваният промишлен дизайн. Ако обаче всички промишлени дизайни, включително принадлежащите към различни сектори, трябва да се вземат предвид, за да се прецени оригиналността на оспорвания промишлен дизайн, това отчитане би било релевантно само в рамките на четвъртия и последен етап от анализа, а именно този относно сравняването на общото впечатление на конфликтните промишлени дизайни. За сметка на това първите три етапа от анализа, свързани с установяването на съответния сектор, на информирания потребител и на степента на свобода, с която разполага авторът в този сектор, трябвало да се провеждат само по отношение на оспорвания промишлен дизайн. Освен това посоченото съдебно решение позволявало, дори налагало да се вземат предвид действително пуснатите в продажба продукти, в които е включен или към които трябва да се прилага оспорваният промишлен дизайн.

18

EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

19

В самото начало, предвид различните доводи на страните в това отношение, следва да се уточни аналитичната рамка за преценката на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002. По-специално следва да се изясни дали съответният сектор, информираният потребител и степента на свобода на автора трябва да бъдат определени само по отношение на оспорвания промишлен дизайн. Важно е освен това да се уточни дали действително пуснатите в продажба продукти, в които са включени или към които се прилагат конфликтните промишлени дизайни, са релевантни за преценката на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн.

20

На първо място, що се отнася до аналитичната рамка на преценката на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002, следва да се припомни, че член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 предвижда по-специално, че регистрираният промишлен дизайн на Общността се счита за оригинален, ако общото впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава върху такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично преди датата на подаване на заявката за регистрация. Член 6, параграф 2 от Регламент № 6/2002 уточнява, че за да се прецени оригиналността на промишлен дизайн, трябва да се отчита степента на свобода на автора при неговото разработване.

21

Съгласно постоянната съдебна практика преценката на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн по смисъла на горепосочената разпоредба се извършва по същество чрез анализ в четири етапа. В рамките на този анализ се определя, първо, секторът на продуктите, в които е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага промишленият дизайн, второ, информираният потребител на тези продукти предвид тяхното предназначение и през призмата на този информиран потребител, степента на познание за предходното развитие, както и степента на внимание към сходствата и различията при сравняването на промишлените дизайни, трето, степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн, чието влияние върху оригиналността е обратно пропорционално, и четвърто, като се има предвид това, резултатът от сравнението, по възможност пряко, на общото впечатление у информирания потребител, създавано поотделно от оспорвания промишлен дизайн и от всеки друг промишлен дизайн, който е оповестен по-рано публично (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2019 г., Visi/one/EUIPO — EasyFix (Джоб за информационна табела за превозни средства), T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 66 и цитираната съдебна практика).

22

Следва да се уточни, че макар първият етап от анализа, а именно определянето на сектора на продуктите, в които е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага промишленият дизайн, да не следва изрично от текста на член 6, параграф 1 от Регламент № 6/2002, този етап в действителност е необходима предпоставка за определяне на информирания потребител и на свободата на автора, като последните понятия са изрично възпроизведени в член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент № 6/2002. В това отношение Общият съд вече е имал повод да отбележи, че установяването на продукта, до който се отнася разглежданият промишлен дизайн, позволява да се определи информираният потребител и степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн (решения от 18 март 2010 г., Grupo Promer Mon Graphic/СХВП — PepsiCo (Изображение на кръгъл рекламен предмет), T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 56 и от 21 юни 2018 г., Haverkamp IP/EUIPO — Sissel (Подова постелка), T‑227/16, непубликувано, EU:T:2018:370, т. 39).

23

На второ място, що се отнася до въпроса на кой етап от преценката на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002 следва да се вземе предвид всеки от конфликтните промишлени дизайни, трябва да се подчертае, че щом като обектът на преценката по член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 във връзка с член 25, параграф 1, буква б) от същия регламент е оригиналността на оспорвания промишлен дизайн, е логично съответният сектор, информираният потребител и степента на свобода на автора при разработването да се определят с оглед на продуктите, в които е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага оспорваният промишлен дизайн.

24

Всъщност съгласно съображение 14 от Регламент № 6/2002 преценката за наличието на оригиналност на един дизайн следва да се основава на това дали общото впечатление, което той създава у информирания потребител, се различава ясно от впечатлението, което създава у него корпусът от дизайни, като се вземе предвид естеството на продукта, към който е приложен „дизайн[ът]“ или в който „същият“ е включен, и по-специално, промишления[т] сектор, който „го“ произвежда, и степента на свобода на автора на дизайна при разработването „му“. Позоваването в единствено число на „промишления дизайн“, за да се определи промишленият сектор, към който спада „той“, и степента на свобода на автора при разработването му, за разлика от използването на понятието „корпуса [от] дизайн[и]“, което обхваща множеството съществуващи промишлени дизайни, ясно показва, че единствено по отношение на промишления дизайн, чиято оригиналност се преценява, в случая оспорваният промишлен дизайн, трябва да се извършат първите три етапа на анализа, а именно етапите, свързани с определянето на съответния сектор, на информирания потребител и на степента на свобода на автора.

25

За сметка на това по-ранният промишлен дизайн не се взема предвид при разглеждането на първите три етапа от преценката, припомнена в точка 21 по-горе. Всъщност оригиналността на оспорвания промишлен дизайн може да бъде унищожена от по-ранен промишлен дизайн, предназначен да се прилага към продукти от сектор, напълно различен от този на продуктите, за които се отнася оспорваният промишлен дизайн. Така от текста на член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент № 6/2002 се вижда, че съгласно тази разпоредба въпросът дали е налице публично разгласяване на дизайн, зависи единствено от това как фактически то е извършено, а не от продукта, в който е предназначен да бъде включен или към който ще се прилага този промишлен дизайн (решение от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles, C‑361/15 P и C‑405/15 P, EU:C:2017:720, т. 99). Съдът уточнява, че нищо в посочената разпоредба не дава основание да се приеме, че е необходимо информираният потребител на продукта, в който е включен или към който е приложен оспорваният промишлен дизайн, да познава по-ранния промишлен дизайн, когато последният е включен във или е приложен към продукт от промишлен сектор, различен от този, до който се отнася оспорваният промишлен дизайн (решение от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles, C‑361/15 P и C‑405/15 P, EU:C:2017:720, т. 131). Следователно, като се има предвид, че по-ранният промишлен дизайн може да е от съвсем различен сектор, характеризиращ се с информиран потребител и свобода на автора, които са различни, той е ирелевантен за определянето на сектора, до който се отнася оспорваният промишлен дизайн, на информирания потребител на същия и на свободата на неговия автор.

26

Следователно жалбоподателят има основание да твърди, че първите три етапа на анализа се извършват само по отношение на оспорвания промишлен дизайн, което впрочем EUIPO също признава.

27

Що се отнася до четвъртия и последен етап от преценката на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн, следва да се вземат предвид както оспорваният, така и по-ранният промишлен дизайн. Всъщност, както бе припомнено в точка 21 по-горе, този етап се състои в сравняване на общото впечатление, създадено от конфликтните промишлени дизайни, което изисква да се вземе предвид всеки от тях.

28

На трето място, що се отнася до въпроса дали действително пуснатите в продажба продукти, в които са включени или към които се прилагат конфликтните промишлени дизайни, са релевантни при преценката на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002, следва да се констатира, както правилно изтъква жалбоподателят, че при определени условия съдебната практика допуска възможността да се вземат предвид действително пуснатите в продажба продукти, до които се отнасят конфликтните промишлени дизайни.

29

Всъщност съгласно съдебната практика при преценката на общото впечатление от разглежданите промишлени дизайни не е погрешно да се вземат предвид продуктите, които са действително пуснати в продажба и съответстват на тези промишлени дизайни (вж. в този смисъл решения от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 73 и от 29 април 2020 г., Bergslagernas Järnvaru/EUIPO — Scheppach Fabrikation von Holzbearbeitungsmaschinen (Инструмент за цепене на дърва), T‑73/19, непубликувано, EU:T:2020:157, т. 39).

30

При все това вземането предвид на действително пуснатите в продажба продукти като пример при сравняването на общото впечатление е валидно само доколкото продуктите съответстват на регистрираните промишлени дизайни (решения от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 73 и 74 и от 6 юни 2019 г., Porsche/EUIPO — Autec (Моторни превозни средства), T‑209/18, EU:T:2019:377, т. 76).

31

Следва освен това да се припомни, че съгласно член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 понятието „промишлен дизайн“ е дефинирано като „видимият външен вид на целия продукт или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му“. Следователно закрилата на промишлен дизайн по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 6/2002 се състои в закрилата на видимия външен вид на продукта. В това отношение от съображение 12 от Регламент № 6/2002 следва, че закрилата не следва да се разпростира върху тези съставни части, които не са видими при обичайна употреба на определен продукт, нито върху особеностите на детайл, които не са видими, когато той е монтиран (вж. в този смисъл решения от 9 септември 2014 г., Biscuits Poult/СХВП — Banketbakkerij Merba (Бисквита), T‑494/12, EU:T:2014:757, т. 22—24 и от 3 октомври 2014 г., Cezar/СХВП — Poli-Eco (Insert), T‑39/13, EU:T:2014:852, т. 40).

32

Така, ако графичното или фотографското изображение на разглеждания промишлен дизайн само по себе си не позволява да се определи кои негови аспекти са видими или начинът, по който промишленият дизайн ще бъде възприеман във визуално отношение, именно за тази цел може да се вземат предвид действително пуснатите в продажба продукти или начинът им на употреба.

33

От това следва, че действително пуснатите в продажба продукти, към които се прилагат или в които са включени конфликтните промишлени дизайни, могат да бъдат взети предвид само като пример, за да се определят визуалните аспекти на посочените промишлени дизайни. Такова вземане предвид обаче е допустимо само при условие че действително пуснатите в продажба продукти съответстват на регистрираните промишлени дизайни. Следователно не може да се вземе предвид действително пуснат в продажба продукт, ако приложеният към или включеният в него промишлен дизайн се различава от регистрирания промишлен дизайн или ако разкрива характеристики, които не произтичат ясно от графичното изображение на посочения промишлен дизайн, както е регистрирано.

34

Именно в светлината на тези принципи следва да се разгледа първата част на единственото основание.

35

Както следва от точка 21 по-горе, първият етап от преценката на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн се състои в определяне на сектора на продуктите, до които се отнася този промишлен дизайн.

36

За тази цел следва да се вземе предвид указанието за продуктите, в които оспорваният промишлен дизайн е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага, както е посочено в заявката за регистрация. Всъщност съгласно член 36, параграф 2 от Регламент № 6/2002 заявката за регистрация трябва да включва указания за продуктите, в които е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага промишления дизайн.

37

При необходимост следва да се вземе предвид и самият промишлен дизайн, доколкото той уточнява естеството на продукта, неговото предназначение или функция. Действително, отчитането на самия промишлен дизайн може да позволи продуктът да бъде индивидуализиран сред по-широка категория продукти, указана при регистрацията, и следователно действително да се определи информираният потребител и степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн (решения от 18 март 2010 г., Изображение на кръгъл рекламен предмет, T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 56 и от 21 юни 2018 г., Подова постелка, T‑227/16, непубликувано, EU:T:2018:370, т. 39).

38

В случая, първо, от описанието, приложено към заявката за регистрация на оспорвания промишлен дизайн, е видно, че обхванатите от него продукти са описани като „панели [за строителство]“ от клас 25.01 по смисъла на Локарнската спогодба. Следователно самият жалбоподател е решил да не ограничава регистрацията на оспорвания промишлен дизайн само до фасадните панели за сгради. Всъщност посочените в тази заявка „панели [за строителство]“ са свързани без ограничение със строителния сектор в широк смисъл.

39

Второ, що се отнася до възпроизведените в точка 2 по-горе изображения на оспорвания промишлен дизайн, трябва да се констатира, че те също не разкриват естеството на продуктите, в които този промишлен дизайн е предназначен да бъде включен или към които ще се прилага, тяхното предназначение или функцията им. Всъщност нито един елемент от посочения промишлен дизайн не указва, че той е предназначен да се прилага единствено върху фасадни панели за сгради, като се изключват всички други панели за строителство.

40

При тези условия апелативният състав е имал основание, без да допусне грешка, да приеме, че съответният сектор е този на панелите за строителство.

41

Жалбоподателят се опитва да постави под въпрос този извод, като набляга по същество на факта, че продуктите, които той предлага на пазара и към които прилага оспорвания промишлен дизайн, били изключително фасадни панели за сгради. В този смисъл посоченият довод се основава на разбирането, че секторът, до който се отнася оспорваният промишлен дизайн, трябва да се определя единствено в зависимост от действително предлаганите на пазара продукти.

42

Това схващане обаче не може да бъде възприето. Всъщност, от една страна, подобно разбиране не се основава на никаква разпоредба от Регламент № 6/2002. Нещо повече, то би лишило от всякакво значение указанията, които задължително трябва да фигурират в заявката за регистрация и са изброени в член 36, параграф 2 от Регламент № 6/2002, като ги замества с информация, изведена от моментното положение на пазара. Последното обаче по дефиниция подлежи на промени, като гамата от действително пуснатите в продажба продукти може да варира съществено във времето в зависимост от множество фактори като търговската стратегия на притежателя, търсенето и предлагането, както и успеха или провала на даден продукт на пазара.

43

От друга страна, макар в съответствие с принципите, припомнени в точки 29—33 по-горе, да не е погрешно да се вземат предвид действително пуснатите в продажба продукти, това вземане предвид е допустимо само като пример, за да се определят визуалните аспекти на разглеждания промишлен дизайн и при условие че тези продукти съответстват на регистрирания промишлен дизайн. Така, ако анализът на оспорвания промишлен дизайн, както е регистриран, сам по себе си показва, че става въпрос за особена категория в рамките на по-широка категория продукти, посочена при регистрацията, тази особена категория може да се вземе предвид (решение от 18 март 2010 г., Изображение на кръгъл рекламен предмет, T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 59 и 60). За сметка на това, ако анализът на оспорвания промишлен дизайн сам по себе си не показва, че последният е насочен към по-ограничена категория продукти, както е в случая, позоваването единствено на действително пуснатите в продажба продукти не би могло да доведе до различно определяне на съответния сектор.

44

Освен това жалбоподателят правилно отбелязва, че при определянето на съответния сектор апелативният състав неправилно се е позовал в точки 17 и 18 от обжалваното решение както на оспорвания, така и на по-ранния промишлен дизайн. Както следва от точки 23—27 по-горе, на първия етап от анализа следва да се има предвид само оспорваният промишлен дизайн, което впрочем EUIPO не оспорва.

45

Тази неточност обаче няма отражение върху законосъобразността на обжалваното решение, доколкото апелативният състав правилно е определил съответния сектор при проверката дали оспорваният промишлен дизайн е оригинален, а именно този на панелите за строителство, както е видно от точки 36—40 по-горе.

46

Поради това следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя относно определянето на сектора, до който се отнася оспорваният промишлен дизайн.

47

Според съдебната практика понятието за информиран потребител следва да се разбира като междинно понятие между приложимото в правото на марките понятие за среден потребител, от който не се изискват никакви специални познания и който по принцип не извършва пряко сравнение между конфликтните марки, и това за вещо лице, експерт със задълбочени технически умения. В този смисъл понятието за информиран потребител може да се разбира като обозначаващо потребител, който не е средно внимателен, а е особено бдителен било поради личния му опит, било поради по-широките му познания в съответната област (решение от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 53).

48

Освен това понятието за информиран потребител, създадено именно за нуждите на анализа на оригиналността на промишлен дизайн на основание член 6 от Регламент № 6/2002, може да бъде определено само общо, като препращане към лице със стандартни качества, а не за всеки отделен случай във връзка със специална употреба на оспорвания промишлен дизайн (вж. по аналогия решение от 6 юни 2019 г., Моторни превозни средства, T‑209/18, EU:T:2019:377, т. 37).

49

Що се отнася по-точно до степента на внимание на информирания потребител, макар той да не е средният потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен и който обичайно възприема промишлените дизайни като едно цяло и не проверява подробно отделните детайли, той не е и експертът или вещото лице, способен или способно да забележи подробно най-малките разлики, които могат да съществуват между разглежданите промишлени дизайни. Така определението „информиран“ подсказва, че без да бъде дизайнер или технически експерт, потребителят познава съществуващите в съответния сектор различни промишлени дизайни, има определено равнище на познание относно елементите, които обикновено са включени в тези промишлени дизайни, и поради своя интерес към съответните продукти проявява сравнително висока степен на внимание, когато ги използва (вж. решение от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 59 и цитираната съдебна практика).

50

В настоящия случай с оглед на припомнената в точки 47—49 по-горе съдебна практика и тъй като секторът, до който се отнася оспорваният промишлен дизайн, е този на панелите за строителство, апелативният състав е имал основание да приеме, че информираният потребител е професионалният участник в строителния сектор, например строител, строителен предприемач или архитект, който има известни познания за различните панели за строителство и проявява висока степен на внимание.

51

Ето защо доводът на жалбоподателя, че информираният потребител следва да се определи като този за „фасадни панели за сгради“, трябва да се отхвърли по същите причини като изложените в точки 38 и 39 по-горе.

52

Освен това, макар жалбоподателят да счита, че съответният сектор трябва да бъде определен по-ограничено като този само на фасадните панели за сгради, той обаче не твърди, че така определеният информиран потребител би проявил степен на внимание, различна от тази на професионалния участник в строителния сектор.

53

От това следва, че апелативният състав е имал основание да приеме, без да допусне грешка в преценката, че информираният потребител в настоящия случай е професионалният участник в строителния сектор, проявяващ висока степен на внимание.

54

С оглед на посоченото по-горе първата част на единственото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

55

В точка 24 от обжалваното решение апелативният състав приема, че свободата на автора при разработването на панели за строителство е ограничена до известна степен от факта, че посочените панели изпълняват техническата функция по придаване на устойчивост на лоши метеорологични условия, или имат други свойства, например акустични свойства, огнеустойчивост и структурни свойства, поради факта че трябва да бъдат стабилно прикрепени към стената, върху фасадата или покрива и поради факта че трябва да подобрят естетическия вид на дадена сграда. Авторът обаче разполагал със значителна степен на свобода по отношение на видовете, формите, цветовете и повърхностните мотиви. Освен това апелативният състав приема, че жалбоподателят не е доказал наличието на насищане на предишното състояние на техниката. В точка 35 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че общите характеристики на конфликтните промишлени дизайни се отнасят до елементи, по отношение на които авторът се е ползвал със средна степен на свобода.

56

Жалбоподателят изтъква, че свободата на автора трябва да се преценява по отношение на сектора на „фасадните панели за сгради“. Така оспорваният промишлен дизайн бил силно продиктуван от функциите на тези панели. Тези изисквания имали отражение върху оформлението на повърхността на панелите, която задължително трябвало да бъде доста плоска и по принцип да съдържа комбинация от линии и цветове. Тъй като броят на цветовете е ограничен, както и мотивите, „когато се работи с линии“, свободата на автора не била неограничена или значителна. Според жалбоподателя изглеждало, че е налице известно насищане на състоянието на техниката за фасадните панели за сгради с линеен дизайн. При това положение свободата, с която разполагал създателят на фасадните панели за сгради, била в най-добрия случай средна.

57

EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

58

Според съдебната практика степента на свобода на автора при разработването на промишления дизайн се определя по-конкретно като се изхожда от изискванията, свързани с наложените от техническата функция на продукта или на елемент от продукта характеристики или от приложимите спрямо продукта законови разпоредби. Тези изисквания водят до стандартизиране на някои характеристики, които по този начин стават общи за няколко промишлени дизайна, прилагани към съответния продукт (решение от 18 март 2010 г., Изображение на кръгъл рекламен предмет, T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 67).

59

В този контекст свободата на автора е фактор, който по-скоро позволява да се нюансира преценката на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн, а не самостоятелен фактор, определящ изискуемата дистанция между два промишлени дизайна, за да може единият от тях да претендира, че е оригинален. С други думи, факторът относно степента на свобода на автора може да подсили или, a contrario, да нюансира извода относно общото впечатление, създавано от всеки от разглежданите промишлени дизайни у информирания потребител (решение от 6 юни 2019 г., Моторизирани превозни средства, T‑209/18, EU:T:2019:377, т. 48 и цитираната съдебна практика).

60

Влиянието на фактора „степен на свобода на автора“ върху оригиналността варира в зависимост от правилото за обратната пропорционалност. Така колкото по-голяма е свободата на автора при разработването на даден промишлен дизайн, толкова по-недостатъчни ще бъдат минималните разлики между конфликтните промишлени дизайни за създаването на различно общо впечатление у информирания потребител. Обратно, колкото по-ограничена е свободата на автора при разработването на даден промишлен дизайн, в толкова по-голяма степен минималните разлики между конфликтните промишлени дизайни ще бъдат достатъчни за създаването на различно общо впечатление у информирания потребител. С други думи, висока степен на свобода на автора засилва извода, че промишлените дизайни, между които няма съществени различия, създават еднакво общо впечатление у информирания потребител и следователно оспорваният промишлен дизайн не е оригинален. Обратно, ниската степен на свобода на автора подсилва извода, че достатъчно изразените разлики между промишлените дизайни създават различно общо впечатление у информирания потребител и следователно оспорваният промишлен дизайн е оригинален (вж. решение от 13 юни 2019 г., Джоб за информационна табела за превозни средства, T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 76 и цитираната съдебна практика).

61

В настоящия случай, първо, следва да се констатира, че поради причините, изложени в точки 35—54 по-горе, апелативният състав не е допуснал грешка в преценката, като е разгледал свободата на автора на „панели за строителство“, а не тази на автора на „фасадни панели за сгради“.

62

Второ, самият жалбоподател счита, че свободата на автора на фасадни панели за сгради е средна, което апелативният състав също е отбелязал по същество в точки 24 и 35 от обжалваното решение относно свободата на автора на панели за строителство.

63

Трето, не може да се приеме доводът на жалбоподателя, че повърхността на разглежданите панели по принцип съдържа комбинация от линии и цветове и че „когато се работи с линии“, свободата на автора не била неограничена или значителна. Всъщност жалбоподателят не доказва, че панелите за сгради, нито впрочем фасадните панели за сгради, задължително трябва да съдържат линейни шарки под формата на линейни повдигнати и вдлъбнати части и определени цветове, като следователно се изключва всякаква друга форма или цвят. Макар да не може да се изключи наличието на такава обща тенденция в областта на дизайна на панелите за сгради, включително на фасадните панели за сгради, това обстоятелство не може да се разглежда като фактор за ограничаване на свободата на автора, при положение че именно тази свобода на автора му позволява да открива нови форми, нови тенденции или също да прави нововъведения в рамките на съществуваща тенденция (решение от 13 ноември 2012 г., Antrax It/СХВП — THC (Радиатори за отопление), Т‑83/11 и T‑84/11, EU:T:2012:592, т. 95).

64

Освен това въпросът дали даден промишлен дизайн следва или не обща тенденция в областта на дизайна, е релевантен най-много по отношение на естетическото възприятие на разглеждания промишлен дизайн и следователно може евентуално да повлияе на търговския успех на продукта, в който последният е включен. Този въпрос обаче е без значение при проверката за наличие на оригиналност на разглеждания промишлен дизайн, която се състои в това да се прецени дали създаденото от него общо впечатление се различава от създаденото от оповестените преди това промишлени дизайни общо впечатление, независимо от естетическите или търговските съображения (решения от 22 юни 2010 г., Shenzhen Taiden/СХВП — Bosch Security Systems (Комуникационно оборудване), T‑153/08, EU:T:2010:248, т. 58, от 4 февруари 2014 г., Sachi Premium-Outdoor Furniture/СХВП — Gandia Blasco (Кресло), T‑357/12, непубликувано, EU:T:2014:55, т. 24 и от 17 ноември 2017 г., Ciarko/EUIPO — Maan (Кухненски аспиратор), T‑684/16, непубликувано, EU:T:2017:819, т. 58).

65

Впрочем, макар жалбоподателят да поддържа, че е налице насищане на състоянието на техниката, достатъчно е да се констатира, както прави апелативният състав в точка 25 от обжалваното решение, че жалбоподателят не е доказал с конкретни и релевантни доказателства наличието на такова насищане.

66

Ето защо втората част на единственото основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

67

В настоящия случай подлежащите на сравнение промишлени дизайни са следните:

Оспорван промишлен дизайн	По-ранен промишлен дизайн
1.1
1.2
1.3
1.4
1.5

68

В точки 31—35 от обжалваното решение апелативният състав приема, че конфликтните промишлени дизайни имат следните общи характеристики: а) плоски линейни повърхности, характеризиращи се с множество успоредни повдигнати и вдлъбнати части, б) повдигнати и вдлъбнати части, разположени успоредно и в еднакви съотношения по цялата повърхност, в) идентична структура от рязко издигащи и спускащи се флангове, свързващи повдигнатата и вдлъбнатата част, г) идентична поредица от издигащи се към повдигнатата част флангове и спускащи се към вдлъбнатата част флангове и д) сходна ширина между повдигнатата и вдлъбнатата част. Така според апелативния състав конфликтните промишлени дизайни създават едно и също общо впечатление у информирания потребител.

69

На първо място, жалбоподателят изтъква няколко разлики между конфликтните промишлени дизайни, които създавали различно общо впечатление, а именно:

70

EUIPO и встъпилата страна оспорват тези доводи.

71

Съгласно постоянната съдебна практика, промишленият дизайн е оригинален, когато общото впечатление на информирания потребител е за нещо различно, а не за „дежавю“ при съпоставяне с всички предходни промишлени дизайни, като не се отчитат разлики, които, макар да са нещо повече от незначителни детайли, не са достатъчно изразени, за да се отразят върху посоченото общо впечатление, но се отчитат разлики, които са достатъчно изразени, за да създадат различни общи впечатления (вж. решение от 16 февруари 2017 г., Antrax It/EUIPO — Vasco Group (Термосифони за радиатори), T‑828/14 и T‑829/14, EU:T:2017:87, т. 53 и цитираната съдебна практика).

72

Сравняването на общите впечатления, създадени от конфликтните промишлени дизайни, трябва да бъде синтезирано и не може да се свежда до аналитично сравняване на изброени прилики и разлики. Това сравнение трябва да се извърши въз основа на оповестените характеристики на оспорвания промишлен дизайн и да се отнася само до защитените характеристики, като не се вземат предвид характеристики, по-конкретно технически, които не са обхванати от закрилата. Ето защо това сравнение трябва да се отнася до промишлените дизайни по принцип така, както са регистрирани, без от лицето, което иска обявяване на недействителност, да може да се изисква графично изображение на посочения промишлен дизайн, което да е сравнимо с изображение, съдържащо се в заявката за регистрация на оспорвания промишлен дизайн (вж. решение от 13 юни 2019 г., Джоб за информационна табела за превозни средства, T‑74/18, EU:T:2019:417, т. 84 и цитираната съдебна практика).

73

В настоящия случай най-напред следва да се отбележи, подобно на апелативния състав, че двата промишлени дизайна имат много сходна форма и съдържат аналогични елементи, разположени по сходен начин, а именно плоска набраздена линейна повърхност, съдържаща множество успоредни повдигнати и вдлъбнати части. На следващо място, впечатленията от пропорциите между разположените успоредно на повърхността повдигнати и вдлъбнати части, и по-специално тяхната ширина, са много сходни. Накрая, структурата от издигащи и спускащи се флангове, свързващи повдигнатата и вдлъбната част, е много сходна.

74

Що се отнася до изтъкнатите от жалбоподателя разлики между конфликтните промишлени дизайни, следва да се отбележи, че първата, втората, третата, четвъртата и шестата разлика, посочени в точка 69 по-горе, се отнасят до твърдените размери, наклон и пропорции на различните елементи на конфликтните промишлени дизайни.

75

В това отношение, от една страна, доколкото исканата закрила се отнася до промишлени дизайни, независимо от конкретните размери на продуктите, към които тези промишлени дизайни са предназначени да се прилагат, твърденията, свързани с такива размери, са напълно ирелевантни при сравняването на общото впечатление, създадено от конфликтните промишлени дизайни (вж. в този смисъл решение от 13 ноември 2012 г., Радиатори за отопление, Т‑83/11 и T‑84/11, EU:T:2012:592, т. 67).

76

От друга страна, и което е от основно значение, твърдените разлики не следват достатъчно ясно от сравнението на изображенията на конфликтните промишлени дизайни. По-специално размерите и пропорциите на оспорвания промишлен дизайн, на които се позовава жалбоподателят, не следват от изображението на същия, както е регистрирано.

77

При всички положения, както правилно отбелязва апелативният състав в точка 32 от обжалваното решение, информираният потребител няма да обърне особено внимание на точните пропорции между повдигнатите и вдлъбнатите части или още на градусите на различните ъгли. Този потребител по-скоро ще обърне особено внимание на общата форма на промишлените дизайни и на техните общи характеристики, които като цяло създават впечатление за сходство между сравняваните промишлени дизайни, а именно плоската линейна повърхност, характеризираща се с визуално аналогична поредица от няколко повдигнати и вдлъбнати части, сходна структура и пропорции, които, макар и различни, не са в състояние да предотвратят впечатление за „дежавю“ по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 71 по-горе.

78

Несъмнено, както бе подчертано в точки 29—33 по-горе, действително пуснатите в продажба продукти, към които конфликтните промишлени дизайни са предназначени да се прилагат, могат да бъдат взети предвид като пример на този етап от преценката на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн, за да се определят неговите видими части и начинът, по който ще бъдат възприети. В това отношение трябва да се приеме, както прави апелативният състав, че конфликтните промишлени дизайни обикновено се наблюдават от определено разстояние, независимо дали става въпрос за фасади на сгради, или за шумоизолиращи прегради. Ето защо евентуалните разлики в броя на линиите и в съотношението на размерите на повдигнатите части или издаденостите ще играят незначителна роля в общото впечатление, създадено от конфликтните промишлени дизайни.

79

Що се отнася до петата разлика, посочена в точка 69 по-горе, свързана със структурата на оспорвания промишлен дизайн, несъмнено не е изключено, както твърди жалбоподателят, изображение 1.3 на същия, което предлага страничен изглед на посочения промишлен дизайн, да се тълкува след особено внимателно разглеждане като показващо вълноподобна структура, която липсва в изображението на по-ранния промишлен дизайн. При липсата обаче на каквото и да било друго указание в заявката за регистрация посоченото изображение може също да подсказва, че разглежданият панел е бил разрязан, така че „вълноподобната“ структура, изтъкната от жалбоподателя, би могла да изглежда и в посоченото изображение просто като повърхности, които са леко смачкани в страничните части вследствие на разрязване, или, както твърди EUIPO, като обикновени дефекти в използвания материал. Освен това, както правилно подчертава апелативният състав в точка 33 от обжалваното решение, горната страна на конфликтните промишлени дизайни е единствената видима повърхност, след като панелите са закрепени върху сгради или стени, така че страничният изглед във фигура 1.3 не е толкова релевантен.

80

При тези обстоятелства и както правилно подчертава EUIPO, изображението на оспорвания промишлен дизайн, както е регистрирано и при липсата на каквото и да било друго указание в този смисъл в заявката за регистрация, не позволява да се установи достатъчно ясно твърдяното наличие на такава структура.

81

Впрочем, както правилно посочва апелативният състав в точка 33 от обжалваното решение, информираният потребител вероятно е наясно, че структурата на повърхността на панел за строителство може да зависи от използвания материал и следователно възможността за използване на различни материали не е достатъчна, за да създаде различно общо впечатление.

82

Освен това, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от разликата в цветовете на конфликтните промишлени дизайни, EUIPO с основание твърди, че тъй като оспорваният промишлен дизайн е регистриран в черно и бяло, всеки цвят, използван в по-ранния промишлен дизайн, е ирелевантен за целите на тяхното сравнение, доколкото за оспорвания промишлен дизайн не е заявен никакъв цвят (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2011 г., Sphere Time/СХВП — Punch (Прикрепен към каишка часовник), T‑68/10, EU:T:2011:269, т. 82 и от 7 февруари 2018 г., Șölen Çikolata Gıda Sanayi ve Ticaret/EUIPO — Захариева (Изложбена кутия за фунийки), T‑793/16, непубликувано, EU:T:2018:72, т. 67).

83

На второ място, жалбоподателят твърди, че апелативният състав е допуснал грешка, като не е взел предвид действителните продукти, в които са включени или към който са предназначени да се прилагат конфликтните промишлени дизайни, за да се определи с точност по-ранният промишлен дизайн.

84

В това отношение се налага изводът, че противно на твърдяното от жалбоподателя, апелативният състав е взел предвид продуктите, към които се прилагат конфликтните промишлени дизайни, и техния начин на използване. Всъщност, както е посочено в точка 79 по-горе, апелативният състав е констатирал, че горната страна на конфликтните промишлени дизайни е единствената видима повърхност, след като панелите са закрепени върху сгради или стени, така че страничният изглед във фигура 1.3 не е толкова релевантен. Също така в точка 34 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че информираният потребител със сигурност е знаел, че панелите за строителство могат да бъдат разрязвани по краищата, за да се приспособят към размера и формата на сградата, за да образуват хомогенна повърхност, и че следователно няма никаква причина да преброява точно повдигнатите части. Така тези съображения се основават на начина на използване на продуктите, обхванати от конфликтните промишлени дизайни, доколкото той оказва влияние върху начина, по който посочените промишлени дизайни се възприемат визуално от информирания потребител.

85

Ето защо следва да се заключи, както прави апелативният състав, че предвид средната степен на свобода на автора на оспорвания промишлен дизайн, този промишлен дизайн създава за информирания потребител общо впечатление за „дежавю“ спрямо по-ранния промишлен дизайн.

86

Въз основа на изложеното по-горе единственото основание на жалбоподателя следва да се отхвърли, а оттам и жалбата в нейната цялост.

87

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, направени от EUIPO и от встъпилата страна, в съответствие с техните искания.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)

реши: