Изберете експерименталните функции, които искате да изпробвате

Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.

Документ 62019TJ0495

Решение на Общия съд (десети състав) от 10 ноември 2021 г.
Румъния срещу Европейска комисия.
Институционално право — Европейска гражданска инициатива — Политика на сближаване — Региони с национални малцинства — Решение за регистрация — Жалба за отмяна — Акт, подлежащ на обжалване — Допустимост — Член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 211/2011 — Задължение за мотивиране.
Дело T-495/19.

Идентификатор ECLI: ECLI:EU:T:2021:781

 РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети състав)

10 ноември 2021 година ( *1 )

„Институционално право — Европейска гражданска инициатива — Политика на сближаване — Региони с национални малцинства — Решение за регистрация — Жалба за отмяна — Акт, подлежащ на обжалване — Допустимост — Член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 211/2011 — Задължение за мотивиране“

По дело T‑495/19

Румъния, представлявана от E. Gane, R. Haţieganu, L. Liţu и L.‑E. Baţagoi,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от H. Stancu, I. Martínez del Peral и H. Krämer,

ответник,

подпомагана от

Унгария, представлявана от M. Fehér, M. Tátrai и K. Szíjjártó,

встъпила страна,

с предмет жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ЕС) 2019/721 на Комисията от 30 април 2019 година относно предложената гражданска инициатива, озаглавена „Политиката на сближаване в полза на равенството между регионите и на устойчивостта на регионалните култури“ (ОВ L 122, 2019 г., стр. 55)

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав),

състоящ се от: Ал. Корнезов, председател, E. Buttigieg (докладчик) и K. Kowalik-Bańczyk, съдии,

секретар: I. Kurme, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 май 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

Обстоятелствата по спора

1

На 18 юни 2013 г. в съответствие с член 11, параграф 4 ДЕС и Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно гражданската инициатива (ОВ L 65, 2011 г., стр. 1) пред Европейската комисия е представено предложение за гражданска инициатива (наричана по-нататък „ЕГИ“) с наслов „Политиката на сближаване в полза на равенството между регионите и на устойчивостта на регионалните култури“ (наричано по-нататък „спорното предложение за ЕГИ“).

2

Видно от данните, които подателите на спорното предложение за ЕГИ представят като необходима за регистрацията на предложена ЕГИ информация съгласно приложение II към Регламент № 211/2011, целта на това предложение е в рамките на политиката на сближаване Европейският съюз да обърне особено внимание на регионите, чиито етнически, културни, религиозни или езикови особености са различни от тези на заобикалящите ги региони. За тези региони, включително географските зони без структури с административни правомощия, предотвратяването на всяко неравенство или всяко изоставане в икономическото развитие спрямо заобикалящите ги региони, подкрепата за икономическото развитие и опазването на условията за икономическото, социалното и териториалното сближаване трябва да се осигурят по такъв начин, че особеностите им да останат непроменени. Затова на тези региони трябва да се осигурят равни възможности за достъп до различните фондове на Съюза, запазване на особеностите им и правилно икономическо развитие, за да бъде развитието на Съюза устойчиво и да се запази неговото културно многообразие.

3

С Решение C(2013) 4975 final от 25 юли 2013 г. и в съответствие с член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 Комисията отхвърля искането за регистрация на спорното предложение за ЕГИ, с мотива че то попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията ѝ да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите.

4

С решение от 10 май 2016 г., Izsák и Dabis/Комисия (T‑529/13, EU:T:2016:282), Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на Решение C(2013) 4975 final.

5

Съдът е сезиран с жалба срещу акта на Общия съд и с решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177), отменя решение от 10 май 2016 г., Izsák и Dabis/Комисия (T‑529/13, EU:T:2016:282), и произнасяйки се окончателно по спора, отменя Решение C(2013) 4975 final.

6

На 30 април 2019 г. Комисията приема Решение (ЕС) 2019/721 относно спорното предложение за ЕГИ (ОВ L 122, 2019 г., стр. 55, наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което регистрира въпросната ЕГИ съгласно член 4 от Регламент № 211/2011.

7

В съображения 1 и 2 от обжалваното решение Комисията определя предмета и целите на спорното предложение за ЕГИ по начина, посочен в точка 2 по-горе.

8

В съображения 3 и 4 от обжалваното решение Комисията посочва, че за да се насърчи използването от гражданите на Съюза на механизма на ЕГИ и в крайна сметка участието им в демократичния живот на Съюза, изискваните за ЕГИ процедури и условия следва да бъдат ясни, разбираеми, лесни за прилагане и пропорционални на естеството на ЕГИ.

9

В съображение 5 от обжалваното решение Комисията уточнява:

„Правни актове на Съюза за целите на прилагането на Договорите могат да бъдат приемани за определянето на задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, което може да включва и групиране на фондовете в съответствие с член 177 [ДФЕС]“.

10

В съображение 6 от обжалваното решение Комисията посочва, че спорното предложение за ЕГИ, „доколкото […] е насочен[о] към изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в рамките на Съюза“, не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията ѝ по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.

11

В съображение 7 от обжалваното решение Комисията констатира, че спорното предложение за ЕГИ отговаря на условията, предвидени в член 4, параграф 2, букви а), в) и г) от Регламент № 211/2011, а в съображение 8 — че то следва да бъде регистрирано.

12

Член 1 от обжалваното решение гласи следното:

„1.   Предложената гражданска инициатива, озаглавена „Политиката на сближаване в полза на равенството между регионите и устойчивостта на регионалните култури“, се регистрира.

2.   Изявления в подкрепа на тази предложена гражданска инициатива могат да бъдат събирани въз основа на разбирането, че нейната цел е изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза“.

13

В член 3 от обжалваното решение се уточнява, че негови адресати са подателите на спорното предложение за ЕГИ.

Производството и исканията на страните

14

На 8 юли 2019 г. Румъния подава в секретариата на Общия съд жалбата по настоящото производство.

15

Комисията представя писмена защита на 27 септември 2019 г.

16

На 8 октомври 2019 г. Унгария подава в секретариата на Общия съд молба да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.

17

На 16 декември 2019 г. е представена реплика.

18

С акт на председателя на десети състав от 7 януари 2020 г. Унгария е допусната да встъпи в производството.

19

На 27 януари 2020 г. е представена дуплика.

20

Унгария представя изявление при встъпване на 18 февруари 2020 г., а Румъния представя становище по него на 21 май 2020 г., тоест в предвидения срок. Комисията не представя становище по посоченото по-горе изявление при встъпване.

21

На 30 юли 2020 г. Румъния подава в секретариата на Общия съд искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания съгласно член 106, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.

22

По предложение на съдията докладчик Общият съд (десети състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия по член 89 от Процедурния правилник приканва Комисията и Унгария, ако желаят, да представят становища по доводите на Румъния относно допустимостта на жалбата. Двете страни представят становища в определения срок.

23

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 21 май 2021 г.

24

Румъния моли Общия съд:

да отмени обжалваното решение,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

25

Комисията моли Общия съд:

да отхвърли жалбата,

да осъди Румъния да заплати съдебните разноски.

26

Унгария моли Общия съд да отхвърли жалбата.

От правна страна

По допустимостта на жалбата

27

Като разглежда въпроса за допустимостта на жалбата от гледна точка на обжалваемостта на обжалваното решение и на наличието на правен интерес, Румъния поддържа, че посочената жалба е допустима.

28

В становището си по доводите на Румъния (вж. т. 22 по-горе) Комисията изразява съмнения относно допустимостта на жалбата.

29

По-конкретно Комисията изразява съмнения относно това дали обжалваното решение е обжалваемо, доколкото то би могло да се счита за подготвителен акт като „първи етап от механизма на гражданската инициатива“, който би завършил с приемането от Комисията на съобщението по член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011, което би било обжалваем акт. В това отношение Комисията поддържа, че съгласно постоянната съдебна практика, когато става въпрос за актове или решения, чието изготвяне се осъществява в няколко фази, по-конкретно след приключване на вътрешна процедура, по принцип жалба за отмяна може да се подаде само срещу мерките, с които се определя окончателно позицията на съответната институция след приключване на тази процедура, като се изключват междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателното решение.

30

За да обоснове съмненията си, Комисията поддържа също, че видно от практиката на Общия съд, жалба за отмяна може да бъде подадена, включително от държава членка, срещу актове, предназначени да породят потенциално увреждащи правни последици. Според Комисията обаче в случай на решение за регистрация на предложение за ЕГИ е трудно да се установи кои правни последици, произтичащи от съдържанието на това предложение за ЕГИ, биха могли да причинят вреда и на кого. Комисията се позовава конкретно на решение от 21 май 2010 г., Франция/Комисия (T‑425/04, T‑444/04, T‑450/04 и T‑456/04, EU:T:2010:216, т. 119).

31

С оглед на изложените по-горе съображения Комисията оставя на Общия съд да прецени дали обжалваното решение е обжалваемо.

32

За сметка на това Комисията споделя възгледа на Румъния, че упражняването от държавите членки на правото да подадат жалба за отмяна на акт на Съюза не е обусловено от доказването на правен интерес.

33

В становището си по доводите на Румъния (вж. т. 22 по-горе) Унгария застъпва тезата, че жалбата е допустима, като поддържа по-специално че обжалваното решение е обжалваем акт. Унгария също така намира за обосновано Общият съд да се произнесе по този правен въпрос, за да се отстрани всякакво съмнение.

34

Видно от доводите на трите страни, те не оспорват, че упражняването от държавите членки на правото да подадат жалба за отмяна на акт на Съюза не е обусловено от доказването на правен интерес. Всъщност от съдебната практика следва, че държава членка, като Румъния в настоящия случай, е процесуално легитимирана да подаде жалба за отмяна на акт, който произвежда задължителни правни последици, без да трябва да доказва правен интерес (вж. решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 36 и цитираната съдебна практика). Следователно държавата членка не следва да доказва, че актът на Съюза, който тя обжалва, има правно действие спрямо нея, за да може жалбата ѝ да бъде допустима (вж. решение от 20 септември 2012 г., Франция/Комисия, T‑154/10, EU:T:2012:452, т. 37 и цитираната съдебна практика). Изтъкнатото от Комисията (вж. т. 30 по-горе) решение от 21 май 2010 г., Франция/Комисия (T‑425/04, T‑444/04, T‑450/04 и T‑456/04, EU:T:2010:216), което впрочем е отменено в производство по обжалване пред Съда с решение от 19 март 2013 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др. и Комисия/Франция и др. (C‑399/10 P и C‑401/10 P, EU:C:2013:175), по никакъв начин не поставя под въпрос посочената по-горе съдебна практика.

35

Доколкото Комисията изразява съмнения относно това дали обжалваното решение е обжалваемо по смисъла на член 263 ДФЕС и предвид искането на Унгария Общият съд да се произнесе изрично по този въпрос, следва да се изложат следните съображения.

36

Видно от постоянната съдебна практика, установена в производства по жалби за отмяна, подадени от държави членки или от институции, за обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички приети от институциите разпоредби, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици (вж. решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 36 и цитираната съдебна практика).

37

За да се определи дали даден акт поражда правни последици, той следва да се преценява по-специално с оглед на неговия предмет, съдържание и същност, както и с оглед на фактическия и правния контекст, в който се вписва (вж. решение от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия, T‑561/14, EU:T:2018:210, т. 70 и цитираната съдебна практика).

38

В случая следва да се прецени дали обжалваното решение, прието от Комисията на основание член 4 от Регламент № 211/2011, с което тя регистрира спорното предложение за ЕГИ, цели да породи задължителни правни последици и поради това е обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.

39

В това отношение, както вече е уточнено от съда на Съюза (решение от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия, T‑561/14, EU:T:2018:210, т. 73), Регламент № 211/2011, който е приложим към датата на приемане на обжалваното решение, урежда процедурите и условията, изискуеми за представянето на ЕГИ. В съображение 8 от него се уточнява, че е необходима минимална организационна структура и за тази цел се предвижда създаването на граждански комитет, съставен от физически лица (организатори), произхождащи от най-малко седем различни държави членки, който следва да подготви ЕГИ и да я внесе в Комисията. Член 4 от Регламент № 211/2011 предвижда, че предложението за ЕГИ трябва да бъде регистрирано в Комисията и че тази регистрация се извършва, ако Комисията констатира, че са спазени определен брой условия, уредени в горепосочената разпоредба. Сред тези условия е и това съответното предложение за ЕГИ да не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите (член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011). Член 4, параграф 4 от Регламент № 211/2011 предвижда, че предложенията за ЕГИ, които са регистрирани, се правят обществено достояние чрез регистъра по член 4, параграф 1, втора алинея от същия регламент.

40

Едва след регистрацията на съответното предложение за ЕГИ може да започне събирането на изявления за подкрепа от най-малко един милион поддръжници, които произхождат от най-малко една четвърт от всички държави членки. Събирането на изявления за подкрепа трябва да се извърши в рамките на процедури и при условия, подробно уредени в членове 5—8 от Регламент № 211/2011. По-специално съгласно член 8 от Регламент № 211/2011 организаторите предоставят събраните изявления за подкрепа на съответните държави членки за проверка и удостоверяване.

41

Съгласно член 9, първа алинея от Регламент № 211/2011, при условие че са спазени всички процедури и условия, определени в посочения регламент, организаторите могат да внесат ЕГИ в Комисията, като ѝ предоставят информация за получените за инициативата помощ и финансиране. Информацията се публикува в регистъра.

42

Член 10, параграф 1 от Регламент № 211/2011 предвижда, че когато Комисията получи ЕГИ в съответствие с член 9 от този регламент, тя:

а)

публикува незабавно гражданската инициатива в регистъра;

б)

се среща с организаторите на подходящо равнище, за да им даде възможност да обяснят подробно повдигнатите с ЕГИ въпроси;

в)

в срок от три месеца излага в съобщение своите правни и политически заключения за ЕГИ, действията, които смята да предприеме, ако има такива, и причините за решението дали да предприеме тези действия или не.

43

Съгласно член 10, параграф 2 от Регламент № 211/2011 горепосоченото съобщение се нотифицира на организаторите, на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз и се оповестява публично.

44

Член 11 от Регламент № 211/2011 предвижда по-специално че в срока от три месеца по член 10, параграф 1, буква в) от посочения регламент на организаторите се предоставя възможност да представят ЕГИ на публично изслушване в Парламента.

45

От представените в точки 39—44 по-горе разпоредби следва, че решението за регистрация на предложение за ЕГИ, каквото е обжалваното в случая решение, цели да породи задължителни правни последици по отношение на съответните организатори, институции и държави членки.

46

Всъщност, що се отнася до организаторите, посоченото по-горе решение за регистрация задейства механизма за събиране на изявления за подкрепа и им предоставя по-специално, на първо място, правото да внесат ЕГИ в Комисията и да я представят подробно (вж. т. 41 и 42, буква б) по-горе), на второ място, правото да изискат от Комисията да изготви съобщението по член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011 (вж. т. 42, буква в) по-горе) и на трето място, правото да представят ЕГИ на публично изслушване в Парламента (вж. т. 44 по-горе). Споменатите по-горе права, които се пораждат за организаторите, същевременно пораждат задължения за съответните институции, а именно Комисията и Парламента, доколкото Комисията е длъжна да се срещне с организаторите и да изготви горепосоченото съобщение, а Парламентът — да организира посоченото по-горе публично изслушване.

47

Що се отнася до съответните държави членки, решението за регистрация на предложение за ЕГИ поражда за тях задължението да разрешат събирането на изявления за подкрепа, да ги проверят и да ги удостоверяват (вж. т. 40 по-горе).

48

Съмненията на Комисията относно това дали обжалваното решение е обжалваемо са неоснователни.

49

В това отношение не може да се възприеме схващането, че решението за регистрация на предложение за ЕГИ е подготвителен или междинен акт, чиято цел е да подготви приемането на съобщението по член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011 (вж. т. 29 по-горе).

50

Всъщност, както съдът на Съюза вече е констатирал, от една страна, целта на процедурата за регистрация е да се избегне организаторите да полагат излишни усилия за ЕГИ, която поначало не може да доведе до желания резултат, и от друга страна, решението за регистрация на предложение за ЕГИ предполага първоначална преценка на това предложение от правна страна и не предрешава преценката на Комисията в съобщението, прието съгласно член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011, в което са изложени нейните „правни и политически заключения“ относно ЕГИ, действията, които смята да предприеме, ако има такива, и причините за решението дали да предприеме тези действия или не (вж. в този смисъл решение от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия, T‑561/14, EU:T:2018:210, т. 117 и цитираната съдебна практика).

51

Освен това в решение от 19 декември 2019 г., Puppinck и др./Комисия (C‑418/18 P, EU:C:2019:1113, т. 70), Съдът уточнява, че особената добавена стойност на механизма на ЕГИ не се състои в сигурността на резултата, а във възможностите и пътищата, които открива за гражданите на Съюза за предизвикване на политически дебат в неговите институции, без да трябва да изчакват стартирането на законодателна процедура. Както обаче Комисията правилно отбелязва, политическият дебат както с гражданите, така и с институциите се провежда по-специално по време на кампанията за събиране на изявленията за подкрепа, на срещата с Комисията и на публичното изслушване в Парламента. Поради това се оказва, че политическият дебат се поражда вследствие на решението за регистрация и последващата процедура и се провежда, преди Комисията да приеме съобщението по член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011.

52

Следователно се оказва, че решението за регистрация на предложение за ЕГИ слага край на конкретен етап от процеса на ЕГИ и поражда задължителни правни последици, различни от породените от съобщението по член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011, което впрочем също е обжалваем акт съгласно решение от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия (T‑561/14, EU:T:2018:210).

53

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се заключи, че обжалваното решение е обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС и че жалбата по настоящото производство е допустима.

По същество

54

В подкрепа на жалбата си Румъния изтъква две основания. Първото е нарушение на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, а второто — неизпълнение на задължението за мотивиране. Най-напред следва да се разгледа второто основание.

По изтъкнатото като основание неизпълнение на задължението за мотивиране

55

Като начало Румъния поддържа, че Комисията разполага с широко право на преценка при проверката дали е спазено условието по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 и че следователно възложеното ѝ задължение за мотивиране е от основно значение.

56

В този контекст, на първо място, Румъния упреква Комисията, че в обжалваното решение не е изложила мотивите, поради които е компетентна да предлага актове във връзка с предмета и целите на спорното предложение за ЕГИ, както са определени в това решение.

57

На второ място, Румъния упреква Комисията, че не мотивира в достатъчна степен възприетия от нея и изложен в член 1, параграф 2 от разпоредителната част на обжалваното решение подход, а именно да уточни, че изявления в подкрепа на спорното предложение за ЕГИ могат да бъдат събирани „въз основа на разбирането, че [неговата] цел е изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза“.

58

Според Румъния мотивирането на посочения по-горе подход на Комисията е задължително, от една страна, предвид контекста на приемане на обжалваното решение, и по-специално факта, че с Решение C(2013) 4975 final Комисията първоначално е отказала да регистрира спорното предложение за ЕГИ, и че в решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177), Съдът не е установил наличие на грешка при прилагане на правото, допусната от Комисията в това решение, и от друга страна, предвид факта че съгласно разпоредбите на Регламент № 211/2011 решението за регистрация на предложение за ЕГИ трябва да се основава на точния анализ на предмета и целите на предложената инициатива, макар анализът да е извършен абстрактно, а не конкретно. Румъния отбелязва, че явно в случая Комисията е регистрирала спорното предложение за ЕГИ, без да знае до какво всъщност се отнася.

59

Румъния заключава, че в обжалваното решение не се посочва по каква причина е възможна регистрацията на спорното предложение за ЕГИ и че в случая Комисията не е изпълнила задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС.

60

Комисията и Унгария оспорват доводите на Румъния.

61

Следва да се припомни, че предвиденото в член 296, втора алинея ДФЕС задължение за мотивиране на правните актове се прилага за всеки акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна (решение от 1 октомври 2009 г., Комисия/Съвет, C‑370/07, EU:C:2009:590, т. 42). От това следва, че независимо от обстоятелството, че член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 211/2011 предвижда задължение за Комисията да информира организаторите за мотивите на решението си само когато отказва да регистрира предложението за ЕГИ, за обжалваното решение важи задължението за мотивиране, макар да отразява решението на Комисията да регистрира спорното предложение за ЕГИ (вж. в този смисъл решение от 24 септември 2019 г., Румъния/Комисия, T‑391/17, обжалвано, EU:T:2019:672, т. 79).

62

Съгласно постоянната съдебна практика по член 296 ДФЕС мотивите на правните актове трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентния съд — да упражни своя контрол (вж. решение от 12 септември 2017 г., Anagnostakis/Комисия, C‑589/15 P, EU:C:2017:663, т. 28 и цитираната съдебна практика).

63

От постоянната съдебна практика е видно и че изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява не само с оглед на текста на този акт, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 12 септември 2017 г., Anagnostakis/Комисия, C‑589/15 P, EU:C:2017:663, т. 29 и цитираната съдебна практика).

64

Освен това е необходимо да се разграничи задължението за мотивиране като съществено процесуално изискване от контрола на правилността на мотивите, който спада към контрола на материалната законосъобразност на акта и предполага съдът да провери дали мотивите, на които се основава актът, са опорочени поради грешки или не (вж. в този смисъл решение от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 6668).

65

Важно е също да се припомни, че както съдът на Съюза вече е отбелязал, Комисията не разполага с широко право на преценка във връзка с регистрацията на предложение за ЕГИ, тъй като член 4, параграф 2 от Регламент № 211/2011 предвижда, че посочената институция „регистрира“ предложение за ЕГИ, при положение че са изпълнени условията по член 4, параграф 2, букви а)—г) от този регламент, а именно когато съответното предложение за ЕГИ не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите. Обратно, ако след първоначален анализ е очевидно, че последното условие не е изпълнено, Комисията „отказва“ да регистрира съответното предложение за ЕГИ, както е посочено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 211/2011 (решение от 24 септември 2019 г., Румъния/Комисия, T‑391/17, обжалвано, EU:T:2019:672, т. 84). Следователно не може да бъде приета тезата на Румъния, изложена в точка 55 по-горе.

66

Именно с оглед на съображенията, изложени в точки 61—65 по-горе, следва да се прецени в случая дали обжалваното решение е надлежно мотивирано.

67

Що се отнася до контекста, в който е прието обжалваното решение, следва да се припомни, че с Решение C(2013) 4975 final Комисията първоначално отказва да регистрира спорното предложение за ЕГИ, тъй като то попада по очевиден начин извън обхвата на нейните правомощия по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.

68

Комисията отбелязва, че основната цел на спорното предложение за ЕГИ е да се гарантира „равенството между регионите и устойчивостта на регионалните култури“, като се обърне „особено внимание на регионите с национални, етнически, културни, религиозни или езикови особености, които се различават от тези в съседните региони“. Комисията приема, че членове 174—178 ДФЕС, споменати в горепосоченото предложение като релевантни за предложеното действие разпоредби от Договорите, не могат да бъдат правно основание за приемането на предложения правен акт, тъй като всички приети в рамките на политиката на сближаване мерки трябва да имат за цел укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както е определено в член 174 ДФЕС. Според Комисията подобряването на положението на националните малцинства не може да се разглежда като средство за „намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони“ и изостаналостта на някои региони, както предвижда член 174, втора алинея ДФЕС. В това отношение Комисията приема, че списъкът с „неблагоприятни условия“, изброени в член 174, трета алинея ДФЕС, които водят до задължение да се обърне „специално внимание“ на даден регион, е изчерпателен.

69

Това решение на Комисията е оставено в сила от Общия съд, който отхвърля подадената срещу него жалба за отмяна (решение от 10 май 2016 г., Izsák и Dabis/Комисия, T‑529/13, EU:T:2016:282).

70

С решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177), Съдът отменя посоченото в точка 69 по-горе съдебно решение.

71

На първо място, от една страна, като разяснява задълженията на Комисията при проверката на условието за регистрация по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, Съдът припомня, че това условие за регистрация трябва да се тълкува и прилага от Комисията по такъв начин, че да се осигури лесен достъп до ЕГИ. Поради това само ако с оглед на предмета и целите на предложение за ЕГИ, видни от задължителната и евентуално от допълнителната информация, предоставена от организаторите съобразно с приложение II към Регламент № 211/2011, това предложение е очевидно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите, последната е овластена да откаже регистрирането на предложението за ЕГИ на основание член 4, параграф 2, буква б) от посочения регламент (решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия, C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 53 и 54).

72

От друга страна, Съдът уточнява, че въпросът дали предлаганата мярка в контекста на дадена ЕГИ попада в обхвата на правомощията на Комисията представлява на пръв поглед не фактически въпрос или въпрос, свързан с преценката на доказателства, попадащ поради това под действието на правилата относно тежестта на доказване, а най-вече въпрос на тълкуване и прилагане на съответните разпоредби от Договорите. В този смисъл, когато Комисията е сезирана с искане за регистрация на предложение за ЕГИ, на този етап тя не следва да се уверява в доказването на всички изтъкнати фактически обстоятелства, нито пък че мотивите в подкрепа на предложението и предложените мерки са достатъчни. За да прецени спазването на условието за регистрация, предвидено в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, тя трябва само да изследва дали от обективна гледна точка подобни мерки, разглеждани абстрактно, биха могли да бъдат приети на основание на Договорите (решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия, C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 61 и 62).

73

На второ място, Съдът заключава, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че за регистрацията на спорното предложение за ЕГИ организаторите са били длъжни да докажат, че условието, предвидено в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, е било изпълнено. Според Съда Общият съд е очертал неправилно посоченото по-горе условие за регистрация и произтичащото от него разпределение на задачите между организаторите на ЕГИ и Комисията в рамките на процеса по регистрация (решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия, C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 63 и 72).

74

На трето място, Съдът упражнява контрол върху тълкуването на член 174 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 2, буква в) ДФЕС, възприето от Общия съд в решението, посочено в точка 69 по-горе. В този контекст Съдът посочва следното:

„68.   […] действително член 174 ДФЕС описва целите на политиката на сближаване на Съюза по общ начин и предоставя на Съюза широка свобода относно действията, които може да предприема в областта на икономическото, социално и териториално сближаване предвид широкото виждане за регионите, за които такива действия биха могли да се отнасят.

69.   По-конкретно съдържащият се в член 174, трета алинея ДФЕС списък с регионите, „които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия“, се отличава, както личи от използването в тази разпоредба на изразите „измежду тези региони“ и „като“, с указателен, а не с изчерпателен характер.

70.   При все това и както отбелязва Общият съд в точки 87 и 89 от своето решение, не би могло да се счита, че етническите, културни, религиозни или езикови особености на регионите с национални малцинства винаги представляват неблагоприятни условия за икономическо развитие в сравнение със заобикалящите региони.

71.   Оттук следва, че като в точки 85—89 от обжалваното съдебно решение изключва възможността регион с национално малцинство, предвид специфичните си етнически, културни, религиозни или езикови особености, винаги да бъде част от „регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия“ по смисъла на член 174, трета алинея ДФЕС, Общият съд тълкува правилно понятието „тези региони“, съдържащо се в тази разпоредба, поради което не допуска грешка при прилагане на правото по този въпрос“.

75

На четвърто място, Съдът уважава подадената пред него жалба и отменя посоченото в точка 69 по-горе съдебно решение въз основа на извода, изложен в точка 73 по-горе (решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия, C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 73).

76

На пето място, като приема, че фазата на производството позволява това, Съдът отменя приетото от Комисията решение за отказ да се регистрира спорното предложение за ЕГИ. По-конкретно, въз основа на констатацията, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото (като е приел, че за регистрацията на разглежданото предложение за ЕГИ жалбоподателите са били длъжни да докажат, че условието по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 е изпълнено), Съдът заключава, че твърдението на жалбоподателите в първоинстанционната жалба, че тази разпоредба е нарушена, е основателно. Въз основа на тази констатация Съдът заключава, че приетото от Комисията решение за отказ да се регистрира спорното предложение за ЕГИ трябва да бъде отменено (решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия, C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 7477).

77

Именно след постановяването на решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177), Комисията приема обжалваното решение, с което регистрира спорното предложение за ЕГИ.

78

От текста на обжалваното решение (вж. т. 7—13 по-горе) е видно, на първо място, че Комисията е установила предмета и целите на спорното предложение за ЕГИ. На второ място, Комисията е извършила изисквания предварителен правен анализ, от една страна, като в съображение 5 от обжалваното решение е определила правното основание, което би ѝ позволило да представи предложение за правен акт на Съюза в изпълнение на спорната ЕГИ, а именно член 177 ДФЕС, и от друга страна, като в съображение 6 и в член 1, параграф 2 от обжалваното решение е уточнила, че действията, които ще бъдат финансирани вследствие на въпросната ЕГИ, трябва да водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза. С други думи, в рамките на този анализ Комисията е установила пределите на компетентността на Съюза, що се отнася до спорното предложение за ЕГИ.

79

Предвид текста на обжалваното решение, контекста, в който е прието, и релевантните правни норми в тази област Общият съд счита, че обжалваното решение е надлежно мотивирано. Този извод не се опровергава от оплакванията на Румъния.

80

Що се отнася, най-напред, до първото оплакване на Румъния, а именно че Комисията не е изложила мотивите, поради които е компетентна да предложи приемането на правен акт на Съюза в изпълнение на спорната ЕГИ (т. 56 по-горе), видно от текста на обжалваното решение, Комисията е приела, че спорното предложение за ЕГИ се отнася до политиката на икономическо, социално и териториално сближаване на Съюза, уредена в дял XVIII от част трета от Договора за функционирането на ЕС, и че член 177 ДФЕС може да бъде правно основание на акт на Съюза, приет вследствие на спорната ЕГИ. Също така в съображение 6 и в член 1, параграф 2 от обжалваното решение Комисията посочва и пределите на компетентността на Съюза в тази област. При това положение първото оплакване на Румъния е неоснователно и трябва да се отхвърли.

81

По второто си оплакване (т. 57 и 58 по-горе) Румъния поддържа по същество, че обжалваното решение не изяснява в достатъчна степен промяната в позицията на Комисията относно спорното предложение за ЕГИ, за която свидетелства фактът, че с Решение C(2013) 4975 final Комисията първоначално е отказала регистрацията му.

82

Общият съд счита, че и второто оплакване е неоснователно. Всъщност следва да се отбележи, че промяната в позицията на Комисията намира своето обяснение в решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177), което е част от контекста на приемане на обжалваното решение.

83

Първо, в решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177), Съдът отхвърля възприетата в Решение C(2013) 4975 final теза на Комисията, че списъкът в член 174, трета алинея ДФЕС на регионите, „които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия“, е изчерпателен. Според Съда този списък е примерен.

84

Второ, в решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 62), Съдът уточнява, че когато Комисията е сезирана с искане за регистрация на предложение за ЕГИ, тя трябва само да изследва дали от обективна гледна точка, без проверка на изтъкнатите фактически обстоятелства и на пълнотата на мотивите в подкрепа на това предложение и на предложените мерки, подобни мерки, разглеждани абстрактно, биха могли да бъдат приети на основание на Договорите.

85

Трето, с решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 62), Съдът отменя не само решението на Общия съд, посочено в точка 4 по-горе, но и Решение C(2013) 4975 final на Комисията. Следователно Комисията е трябвало да приеме ново решение по спорното предложение за ЕГИ, което да бъде съобразено с изводите в посоченото по-горе решение на Съда.

86

Посочените в точки 83—86 по-горе обстоятелства, известни на Румъния, обясняват защо въпреки първоначалната си позиция, изразена в Решение C(2013) 4975 final, Комисията в крайна сметка е регистрирала спорното предложение за ЕГИ с обжалваното решение. Тези обстоятелства обясняват и възприятия от Комисията в съображение 6 и в член 1, параграф 2 от обжалваното решение подход, а именно да посочи областта, в която могат да бъдат приети правни актове на Съюза („при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза“), съответстваща на областта, в която организаторите на спорната ЕГИ искат да бъдат представени правни актове („[спорното предложение за ЕГИ], доколкото […] е насочен[о] към изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове“), за да заключи от това, че спорното предложение за ЕГИ не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията ѝ по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.

87

Що се отнася до твърдението на Румъния, че Комисията явно е регистрирала спорното предложение за ЕГИ, без да знае до какво действително се отнася (вж. т. 58 по-горе), то е свързано по-скоро със съществото на спора и е разгледано в рамките на анализа на първото основание.

88

Въз основа на изложените по-горе съображения настоящото основание следва да се отхвърли.

По изтъкнатото като основание нарушение на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011

89

Румъния поддържа, че спорното предложение за ЕГИ попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 и че следователно обжалваното решение нарушава тази разпоредба.

90

На първо място, Румъния твърди, че членове 174—178 ДФЕС, отнасящи се до икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза, не са валидни правни основания за предприемане на действия на Съюза в исканата в спорното предложение за ЕГИ посока.

91

В това отношение Румъния поддържа, че в областта на икономическото, социалното и териториалното сближаване (до която се отнася спорното предложение за ЕГИ) Съюзът може да постигне целта за защита на правата на лицата, принадлежащи към национални малцинства, само доколкото установената в Договора политика на сближаване е насочена към постигането на посочената цел. Всеки друг начин на действие щял да наруши принципа на предоставената компетентност, предвиден в член 4, параграф 1 ДЕС и член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС.

92

Според Румъния обаче политиката на икономическо, социално и териториално сближаване цели цялостното хармонично развитие на Съюза по-специално чрез намаляване на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони. Според Румъния релевантен за действията в рамките на тази политика е именно критерият за нивото на развитие на различните региони, а не този за националните, етнически, културни, религиозни и езикови особености на регионите. Освен това не можело да се приеме, че е налице действителна и системна връзка между етническия състав на някои региони и тяхното ниво на развитие спрямо съседните региони.

93

Румъния заключава, че критерият, свързан с особеностите на районите, населени с национални малцинства, не е релевантен за преценката на нивото на развитие на даден регион, поради което не може да играе и най-малка роля при прилагането на политиката на сближаване. Следователно акт, основан на такъв критерий, не позволявал да се постигнат целите на политиката на сближаване, а именно да се намали неравенството между нивата на развитие на различните региони на Съюза, и следователно не можел да се основава на членове 174—178 ДФЕС.

94

В този контекст Румъния отбелязва, че в решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177), Съдът не разглежда въпроса дали мерките, посочени в спорното предложение за ЕГИ и „разглеждани абстрактно, биха могли да бъдат приети на основание на Договорите“. За сметка на това Съдът потвърдил извода на Общия съд, че регион с национално малцинство не може, предвид специфичните си етнически, културни, религиозни или езикови особености, винаги да бъде част от „регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия“ по смисъла на член 174, трета алинея ДФЕС. От това Румъния заключава, че според Съда правна уредба в исканата от организаторите посока не може да се основава на разпоредбите на Договора, отнасящи се до политиката на сближаване.

95

На второ място, Румъния твърди, че текстът на съображение 6 от обжалваното решение разкрива наличието на резерви в преценката на Комисията. Тези резерви указвали, че според Комисията предметът и целите на спорното предложение за ЕГИ не са ясни и че също така не става ясно по какъв начин те биха могли да бъдат постигнати чрез приемането на правни актове на основание членове 174—178 ДФЕС. Този подход на Комисията обаче не бил в съответствие с Регламент № 211/2011. Според Румъния решението за регистрация на предложение за ЕГИ трябва да се основава на точния анализ на предмета и целите на предложената инициатива, макар анализът да е извършен абстрактно, а не конкретно. Извършването на този анализ не може да бъде оставено за по-късен етап от процедурата по ЕГИ, какъвто е уреденият в член 10 от Регламент № 211/2011.

96

В репликата Румъния доразвива доводите, изложени в точка 95 по-горе, и упреква Комисията, че се осланя само на малка част от информацията, предоставена от организаторите на спорната ЕГИ, а именно на обявената обща и неясна цел, като по този начин тълкува неправилно понятието „абстрактен анализ“, на което Съдът се позовава в решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177). Румъния поддържа, че Комисията е трябвало да вземе предвид както задължителната, така и допълнителната информация, предоставена от организаторите съгласно приложение II към Регламент № 211/2011, и че в този контекст правилното установяване на действителния предмет и цели на спорното предложение за ЕГИ е задължително условие за определянето на областта на компетентност на Съюза или на правното основание на евентуално приет акт на Съюза.

97

Румъния изтъква по-конкретно че Комисията е трябвало да вземе предвид факта, че в спорното предложение за ЕГИ се изтъква необходимостта от изготвяне на определение на понятието „регион с национално малцинство“, както и на списък на тези региони. Комисията трябвало да вземе предвид и факта, че въвеждането на спорното предложение за ЕГИ в европейското законодателство предполага преконфигуриране на цялата статистическа система, предвидена в Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 101), и промяна на административната организация на равнището на държавите членки в нова териториална конфигурация, която трябва да отчита етническия, религиозния, езиковия или културния критерий. Според Румъния обаче административната и териториалната организация на държавите членки е от изключителната им компетентност и съгласно член 4, параграф 2 ДЕС Съюзът е длъжен да спазва конституционния ред на държавите членки.

98

Въз основа на изложените по-горе доводи Румъния стига до извода, че обжалваното решение нарушава член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.

99

Комисията и Унгария оспорват доводите на Румъния.

100

Преди да бъдат разгледани конкретно оплакванията на Румъния към Комисията, представени в рамките на настоящото основание, е важно да се припомнят характеристиките на проверката, която Комисията трябва да извърши съгласно член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.

101

В това отношение следва да се припомни, че условието за регистрация на предложение за ЕГИ трябва да се тълкува и прилага от Комисията по такъв начин, че да се осигури лесен достъп до ЕГИ. Поради това само ако с оглед на предмета и целите на предложение за ЕГИ, видни от задължителната и евентуално от допълнителната информация, предоставена от организаторите, това предложение е очевидно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите, последната е овластена да откаже регистрирането на предложението за ЕГИ на основание член 4, параграф 2, буква б) от посочения регламент (вж. т. 71 по-горе).

102

Освен това съществува разлика между проверката, която Комисията е длъжна да извърши на основание член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, и проверката, която тя е длъжна да извърши на основание член 10, параграф 1, буква в) от същия регламент.

103

На основание член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 Комисията трябва само да изследва дали от обективна гледна точка предложените в рамките на съответната ЕГИ мерки, разглеждани абстрактно, биха могли да бъдат приети на основание на Договорите. На този етап Комисията не следва да се уверява в доказването на всички изтъкнати фактически обстоятелства, нито пък че мотивите в подкрепа на предложението и предложените мерки са достатъчни (решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия, C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 62).

104

Решението за регистрация на предложение за ЕГИ предполага първоначалната му преценка от правна страна и не предрешава преценката, която Комисията извършва в рамките на съобщението, прието на основание член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011, като в това съобщение се определя окончателната позиция на Комисията дали да представи или не предложение за правен акт на Съюза в отговор на съответната ЕГИ (вж. в този смисъл решение от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия, T‑561/14, EU:T:2018:210, т. 77, 79 и 117).

105

От съображенията, изложени в точки 100—104 по-горе, следва, че Комисията може да откаже регистрацията на предложение за ЕГИ само ако при проверката по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 стигне до извода, че може напълно да се изключи възможността тя да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите. За сметка на това, ако Комисията не може да достигне до такъв извод, тя е длъжна да регистрира въпросното предложение за ЕГИ.

106

В подкрепа на изложения в точка 105 по-горе извод е уточнението на Съда, че особената добавена стойност на механизма на ЕГИ не се състои в сигурността на резултата, а във възможностите и пътищата, които открива за гражданите на Съюза за предизвикване на политически дебат в неговите институции, без да трябва да изчакват стартирането на законодателна процедура (вж. т. 51 по-горе). От това уточнение следва, че дори Комисията да има силни съмнения дали разглежданото предложение за ЕГИ попада в обхвата на нейните правомощия по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, тя трябва да регистрира посоченото предложение, за да може да се проведе предизвиканият вследствие на тази регистрация политическия дебат в рамките на институциите.

107

Оплакванията на Румъния следва да се преценят именно с оглед на съображенията, изложени в точки 101—106 по-горе.

108

Що се отнася до изложеното в точки 95—97 по-горе оплакване на Румъния, че Комисията не е взела предвид цялата информация, предоставена от организаторите в спорното предложение за ЕГИ, и по същество не е разбрала правилно съдържанието на това предложение, като начало следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика информацията относно предмета и целите на предложението за ЕГИ, предоставена от организаторите на ЕГИ в изпълнение на задължение или факултативно, съобразно приложение II към Регламент № 211/2011, трябва да се вземе предвид от Комисията при проверката, извършвана по-специално съгласно член 4, параграф 2, буква б) от този регламент (решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия, C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 51 и 54). Освен това е уточнено, че когато съгласно посоченото по-горе приложение II организаторите на ЕГИ приложат към предложението си, както е в настоящия случай, по-подробна информация относно неговия предмет, цели и контекст, Комисията е длъжна да разгледа тази информация внимателно и безпристрастно (решение от 12 септември 2017 г., Anagnostakis/Комисия, C‑589/15 P, EU:C:2017:663, т. 35).

109

В случая, на първо място, следва да се отбележи, че в съображения 1 и 2 от обжалваното решение Комисията е определила предмета и целите на това предложение, като е възпроизвела задължителната информация, предоставена от организаторите съгласно приложение II към Регламент № 211/2011 (вж. т. 2 по-горе).

110

На второ място, следва да се отбележи, че член 177 ДФЕС, посочен от Комисията в съображение 5 от обжалваното решение като потенциално правно основание за правните актове на Съюза, които биха могли да бъдат приети вследствие на спорната ЕГИ, е сред разпоредбите, които организаторите посочват в спорното предложение за ЕГИ в съответствие с приложение II към Регламент № 211/2011 като релевантни разпоредби за предлаганото действие.

111

На трето място, следва да се припомни, че Комисията е регистрирала спорното предложение за ЕГИ „въз основа на разбирането, че [неговата] цел е изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове“ и „при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза“ (член 1, параграф 2 от обжалваното решение).

112

Изложените в точки 108—111 по-горе обстоятелства, разгледани в светлината на цялата информация, предоставена от подателите на спорното предложение за ЕГИ, показват, че в съответствие с решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 62), Комисията е анализирала от обективна гледна точка предложените мерки, разглеждани абстрактно, като по същество само е представила предмета и целите на спорното предложение за ЕГИ и е констатирала, че това предложение попада в обхвата на политиката на Съюза за сближаване. Разгледано по този начин, спорното предложение за ЕГИ е представено правилно в обжалваното решение и не може да се констатира никакво изопачаване на неговото съдържание.

113

Действително, както отбелязва Румъния, в рамките на допълнителната и факултативната информация, предоставена в съответствие с приложение II към Регламент № 211/2011, организаторите на спорната ЕГИ са изтъкнали необходимостта правният акт на Съюза, приет вследствие на тази ЕГИ, да съдържа определение на понятието „региони с етнически или национални малцинства“, както и списък на тези региони. Организаторите са изтъкнали и необходимостта при определянето на регионите, посочени в Регламент № 1059/2003, да се вземат предвид техните етнически, религиозни, езикови или културни граници.

114

Следва да се констатира обаче, че видно от цялата предоставена от организаторите информация, изложените в точка 113 по-горе елементи според тях представляват средства за постигане на целта на спорната ЕГИ, както е описана в съображение 2 от обжалваното решение. Ето защо, доколкото при преценката, извършвана съгласно член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, Комисията е имала правното задължение да анализира от обективна гледна точка предложените мерки, разглеждани абстрактно, без да може да се увери в доказването на всички изтъкнати фактически обстоятелства, нито пък че мотивите в подкрепа на спорното предложение за ЕГИ и посочените мерки са достатъчни (решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия, C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 62), следва да се заключи, че не е доказано, че Комисията не е взела предвид цялата информация, предоставена от подателите на спорното предложение за ЕГИ, включително допълнителната и факултативната информация, нито че е изопачила съдържанието на това предложение.

115

Освен това трябва да бъде отхвърлен доводът на Румъния, че в преценката на Комисията има „резерви“, които по същество били в противоречие с Регламент № 211/2011 (вж. т. 95 по-горе).

116

Всъщност се налага изводът, че подходът на Комисията, а именно да регистрира спорното предложение за ЕГИ „въз основа на разбирането, че [неговата] цел е изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза“, е в съответствие с Регламент № 211/2011, както е тълкуван от Съда по-специално в решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177), тъй като, както вече бе отбелязано, Комисията трябва да тълкува и прилага условието за регистрация по член 4, параграф 2, буква б) от посочения регламент по такъв начин, че да се осигури лесен достъп до ЕГИ. При това положение, за да осигури лесен достъп до разглежданото предложение за ЕГИ, Комисията може евентуално да прибегне до „кадриране“, „квалифициране“ или дори до частична регистрация на предложената инициатива, стига да изпълни задължението си за мотивиране и да не изопачи съдържанието на предложението. Всъщност този метод на действие позволява на Комисията, вместо да откаже регистрацията на предложение за ЕГИ, да го регистрира след квалифициране, за да запази полезното действие на преследваната с Регламент № 211/2011 цел. Този извод се налага с още по-голяма сила, като се има предвид, че подателите на такива предложения не са задължително юристи с точен писмен изказ и с познания за компетентността на Съюза и правомощията на Комисията. Освен това следва да се отбележи, че твърдението на Румъния за наличието на „резерви“ в преценката на Комисията, свидетелстващи за това, че от нейна гледна точка има съмнения и неизяснени въпроси (вж. т. 95 по-горе), не само не е доказано, но и е неотносимо, доколкото, както вече бе отбелязано, наличието на такива съмнения и неизяснени въпроси не би трябвало да попречи на Комисията да регистрира спорното предложение за ЕГИ.

117

Освен това този подход на Комисията се обяснява със задължението ѝ да приеме ново решение относно спорното предложение за ЕГИ след постановяването на решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177), което да бъде съобразено с изводите в това съдебно решение, както бе подчертано в точка 85 по-горе.

118

С оглед на изложените в точки 108—117 по-горе съображения оплакването на Румъния, представено в точки 95—97 по-горе, трябва да бъде отхвърлено.

119

Що се отнася до изложеното в точки 90—97 по-горе оплакване на Румъния, че членове 174—178 ДФЕС не са валидни правни основания за действия на Съюза в исканата в спорното предложение за ЕГИ посока, трябва да се припомни, че Комисията не е допуснала грешка (вж. изводите в т. 114 и 118 по-горе), регистрирайки това предложение „въз основа на разбирането, че [неговата] цел е изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове“, като тези предложения за правни актове може да бъдат направени въз основа на член 177 ДФЕС (член 1, параграф 2 във връзка със съображение 5 от обжалваното решение).

120

Всъщност член 177, първа алинея ДФЕС предвижда по-специално че „[Парламентът] и Съветът, като действат чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура […], определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове“. Член 177 ДФЕС се намира в дял XVIII, озаглавен „Икономическо, социално и териториално сближаване“, от част трета от Договора за функционирането на ЕС, озаглавена „Вътрешни политики и дейности на Съюза“.

121

Съгласно член 4, параграф 2, буква в) ДФЕС икономическото, социалното и териториалното сближаване е сред областите на споделена компетентност между Съюза и държавите членки. В съответствие с член 2, параграф 6 ДФЕС обхватът, условията и редът за упражняване на тази компетентност на Съюза са определени от разпоредбите на дял XVIII от част трета от Договора за функционирането на ЕС.

122

Член 174 ДФЕС е включен в посочения по-горе дял XVIII и първа алинея от него предвижда, че за да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване.

123

Член 174, трета алинея ДФЕС гласи:

„Измежду тези региони, специално внимание се обръща на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони“.

124

Съдът отбелязва, че член 174 ДФЕС описва целите на политиката на сближаване на Съюза по общ начин и предоставя на Съюза широка свобода относно действията, които може да предприема в областта на икономическото, социално и териториално сближаване предвид широкото виждане за регионите, за които такива действия биха могли да се отнасят (решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия, C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 68).

125

Освен това Съдът уточнява, че съдържащият се в член 174, трета алинея ДФЕС списък с регионите, „които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия“, се отличава с указателен, а не с изчерпателен характер (решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия, C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 69).

126

От съображенията, изложени в точки 120—125 по-горе, следва, че Съюзът разполага с компетентност в областта на икономическото, социалното и териториалното сближаване. Освен това следва да се припомни, че член 177 ДФЕС предвижда приемането на регламенти в съответствие с обикновената законодателна процедура, която, както се уточнява в член 289, параграф 1 ДФЕС, започва с представянето на предложение от Комисията пред Парламента и Съвета.

127

От гореизложеното следва, че Комисията е можела да заключи в обжалваното решение, без да допусне грешка, че доколкото целта на спорното предложение за ЕГИ е изготвянето на предложения от Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза, то не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията ѝ по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011. Този извод се налага с оглед на уточнението на Съда, че въпросът дали предлаганата мярка в контекста на дадена ЕГИ попада в обхвата на правомощията на Комисията по смисъла на посочената по-горе разпоредба, представлява на пръв поглед и най-вече въпрос на тълкуване и прилагане на съответните разпоредби от Договорите (решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия, C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 61).

128

Действително, както впрочем отбелязва Румъния, в решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C‑420/16 P, EU:C:2019:177), Съдът потвърждава извода на Общия съд в решение от 10 май 2016 г., Izsák и Dabis/Комисия (T‑529/13, EU:T:2016:282), че не би могло да се счита, че специфичните етнически, културни, религиозни или езикови особености на регионите с национални малцинства винаги са неблагоприятни условия за тяхното икономическо развитие в сравнение с това на заобикалящите ги региони. Поради това Съдът приема, че като изключва възможността регион с национално малцинство, предвид специфичните си етнически, културни, религиозни или езикови особености, винаги да бъде част от „регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия“ по смисъла на член 174, трета алинея ДФЕС, Общият съд тълкува правилно понятието „тези региони“, съдържащо се в тази разпоредба (решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия, C‑420/16 P, EU:C:2019:177, т. 70 и 71).

129

Тези уточнения на Съда не поставят под въпрос извода в точка 127 по-горе, че Комисията не е допуснала грешка, като е заключила, че спорното предложение за ЕГИ не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията ѝ. Всъщност, от една страна, решението за регистрация на предложение за ЕГИ не предрешава преценката на Комисията в съобщението, прието съгласно член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011, в което са изложени нейните „правни и политически заключения“ относно ЕГИ, действията, които смята да предприеме, ако има такива, и причините за решението дали да предприеме тези действия или не, както бе припомнено в точки 50 и 104 по-горе. От друга страна, както уточнява Комисията в писмената защита, при изготвянето на посоченото съобщение и ако счита за необходимо, тя може да провери, основавайки се по-специално на фактически данни, дали и доколко характеристиките на даден регион с национални малцинства могат да окажат въздействие върху икономическото или социалното му развитие в сравнение със заобикалящите го региони и дали и доколко установените различия в нивото на икономическо или социално развитие изискват действия, насочени към засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване.

130

Въз основа на изложените по-горе съображения следва да се отхвърли оплакването на Румъния, представено в точки 90—94 по-горе, а оттам и настоящото основание. Ето защо жалбата трябва да бъде отхвърлена.

По съдебните разноски

131

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Румъния е загубила делото, тя следва да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Комисията в съответствие с искането на последната.

132

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Унгария трябва да понесе направените от нея съдебни разноски.

 

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)

реши:

 

1)

Отхвърля жалбата.

 

2)

Румъния понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

 

3)

Унгария понася направените от нея съдебни разноски.

 

Kornezov

Buttigieg

Kowalik-Bańczyk

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 ноември 2021

Подписи


( *1 ) Език на производството: румънски.

Нагоре