Изберете експерименталните функции, които искате да изпробвате

Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.

Документ 62014TJ0423

    Решение на Общия съд (шести състав) от 1 февруари 2018 г.
    Larko Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki AE срещу Европейска комисия.
    Държавни помощи — Помощи, отпуснати от Гърция — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар — Понятие „държавна помощ“ — Предимство — Критерий за частния инвеститор — Размер на помощите, които трябва да бъдат възстановени — Известие на Комисията относно държавните помощи под формата на гаранции“.
    Дело T-423/14.

    Сборник съдебна практика — общ сборник

    Идентификатор ECLI: ECLI:EU:T:2018:57

    Неокончателна редакция

    РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

    1 февруари 2018 година(*)

    „Държавни помощи — Помощи, отпуснати от Гърция — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар — Понятие „държавна помощ“ — Предимство — Критерий за частния инвеститор — Размер на помощите, които трябва да бъдат възстановени — Известие на Комисията относно държавните помощи под формата на гаранции“

    По дело T‑423/14

    Larko Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki AE, установено в Атина (Гърция), за което се явяват I. Dryllerakis, I. Soufleros, E. Triantafyllou, G. Psaroudakis, E. Rantos и N. Korogiannakis, адвокати,

    жалбоподател,

    срещу

    Европейска комисия, за която се явяват A. Bouchagiar и É. Gippini Fournier, в качеството на представители,

    ответник,

    с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение 2014/539/EС на Комисията от 27 март 2014 година относно държавна помощ SA.34572 (13/C) (ex 13/NN), приведена в действие от Гърция за Larco General Mining & Metallurgical Company S.A. (ОВ L 254, 2014 г., стр. 24),

    ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

    състоящ се от: G. Berardis, председател, D. Spielmann и Z. Csehi (докладчик), съдии,

    секретар: S. Spyropoulos, администратор,

    предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 януари 2017 г.,

    постанови настоящото

    Решение

     Обстоятелствата по спора

    1        Дружеството Larco Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki AE (наричано по-нататък „жалбоподателят“ или „Larco“) е голямо предприятие, специализирано в добива и преработването на латеритна руда, добива на лигнитни въглища и производството на фероникел и вторични продукти.

    2        То е създадено през 1989 г. като ново предприятие след ликвидацията на Hellenic Mining and Metallurgical S.A. Към момента на фактите в основата на спора, предмет на главното производство, то има трима акционери: гръцката държава, която държи 55,2 % от акциите чрез Hellenic Republic Asset Development Fund, частна финансова институция, National Bank of Greece SA (наричана по-нататък „ETE“), която държи 33,4 % от акциите, и Public Power Corporation (главния производител на електроенергия в Гърция, чийто мажоритарен акционер е държавата), която държи 11,4 % от акциите.

    3        През март 2012 г. Hellenic Republic Asset Development Fund уведомява Комисията за програма за приватизация на Larco.

    4        През април 2012 г. Комисията образува служебно предварителна проверка на посочената приватизация в съответствие с правилата в областта на държавните помощи.

    5        Предмет на проверката са следните шест мерки:

    –        първата е относно, от една страна, споразумение от 1998 г. за уреждане на дългове между Larco и неговите основни кредитори, по силата на което задълженията на това дружество към кредиторите трябва да се обслужват при годишен лихвен процент от 6 %, и от друга страна, липсата на действия от страна на гръцката държава за събиране на това задължение (наричана по-нататък „мярка 1“),

    –        втората е относно гаранция във връзка с кредит за 30 милиона евро, отпуснат на Larko от ATE Bank, гаранция, дадена от гръцката държава през 2008 г. (наричана по-нататък „мярка 2“ или „гаранцията от 2008 г.“). Тази гаранция покрива 100 % от заема за период максимум до 3 години, с предвидена годишна гаранционна премия от 1 %.

    –        третата е относно предложено през 2009 г. от управителния съвет на Larko увеличение на дяловия капитал в размер на 134 милиона евро, одобрено от тримата акционери, при което гръцката държава упражнява правата си изцяло, а ЕТЕ упражнява правата си частично (наричана по-нататък „мярка 3“ или „увеличението на капитала от 2009 г.“),

    –        четвъртата е относно предоставена от държавата през 2010 г. гаранция за покритие на гаранционно писмо, което ETE щяла да предостави на Larko за сума в размер на приблизително 10,8 милиона евро с годишна гаранционна премия от 2 % (наричана по-нататък „мярка 4“ или „гаранцията от 2010 г.“). Спорното гаранционно писмо гарантира спиране на изпълнението от страна на Areios Pagos (Касационен съд, Гърция) на решение, с което Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина, Гърция) признава наличието на задължение на Larco към кредитор в размер на 10,8 милиона евро,

    –        петата е относно гаранционни писма, които въз основа на гръцко съдебно решение заместват задължителното авансово плащане на 25 % от данъчна глоба (наричана по-нататък „мярка 5“),

    –        шестата е относно две гаранции, предоставени от държавата през 2011 г. за два заема, отпуснати от ATE Bank, съответно от 30 милиона евро и от 20 милиона евро, които осигуряват 100 % покритие и са с годишна премия от 1 % (наричана по-нататък „мярка 6“ или „гаранцията от 2011 г.“).

    6        В хода на производството Комисията иска от гръцките органи допълнителни сведения, които са ѝ представени от тези органи през 2012 г. и 2013 г. Проведени са и срещи между службите на Комисията и представители на гръцките органи.

    7        С Решение от 6 март 2013 г. (ОВ C 136, 2013 г., стр. 27, наричано по-нататък „решението за започване на процедурата“) Комисията започва официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС относно държавна помощ SA.34572 (13/C) (ex 13/NN).

    8        В хода на предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС процедура Комисията кани гръцките органи и третите заинтересовани страни да представят становищата си относно посочените по-горе в точка 5 мерки. На 30 април 2013 г. Комисията получава становище от гръцките органи и не получава нито една становище от третите заинтересовани страни.

    9        На 27 март 2014 г. Комисията приема Решение 2014/539/ЕС относно държавна помощ SA.34572 (13/C) (ex 13/NN), приведена в действие от Гърция за Larco General Mining & Metallurgical Company S.A (ОВ L 254, 2014 г., стр. 24, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

    10      С обжалваното решение Комисията като начало посочва, че към момента на привеждане в действие на въпросните шест мерки Larko е предприятие в затруднение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 4, стр. 187, наричани по-нататък „Насоките за оздравяване и преструктуриране“).

    11      Относно посочените по-горе в точка 5 мерки Комисията първо отбелязва, че мерки 2—4 и 6 са държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, след това, че тези мерки са приведени в действие в нарушение на задълженията за уведомяване и непредприемане на действия, установени в член 108, параграф 3 ДФЕС, и накрая, че тези мерки са несъвместими с вътрешния пазар и подлежат на възстановяване по смисъла на член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

    12      Комисията приема също, че две други мерки — 1 и 5, съответно относно несъбирането на дълг към министерството на финансите и две държавни гаранции от 2011 г. (вж. по-горе точка 5), не представляват държавни помощи.

    13      Разпоредителната част на обжалваното решение има следното съдържание:

    „Член 1

    Несъбирането на дълг към Министерството на финансите и гаранционните писма вместо авансово плащане на допълнителния данък през 2010 г., който Гърция наложи на Larco, не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

    Член 2

    Държавната помощ в размер на 135 820 824,35 EUR под формата на държавни гаранции за Larco General Mining & Metallurgical Company S.A. през 2008 г., 2010 г. и 2011 г. и под формата на участие на държавата в увеличението на капитала на дружеството през 2009 г., неправомерно предоставена от Гърция в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар.

    Член 3

    1.      Гърция възстановява несъвместимата помощ, посочена в член 2, от получателя.

    2.      Върху сумите, подлежащи на възстановяване, се начислява лихва, считано от датата, на която те са предоставени на получателите, до тяхното действително възстановяване.

    3.      Лихвата се изчислява с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (33), както е изменен.

    4.      По отношение на мярка 3 Гърция следва да предостави точната(ите) дата(и), когато е предоставила своето участие в увеличението на дяловия капитал от 2009 г.

    5.      Гърция отменя всички неизплатени плащания от помощта, посочена в член 2, считано от датата на приемане на настоящото решение.

    Член 4

    1.      Възстановяването на помощта, посочена в член 2, се извършва незабавно и ефективно.

    2.      Гърция гарантира изпълнението на настоящото решение в срок от четири месеца от датата, на която е била уведомена за него.

    Член 5

    1.      В срок от два месеца след уведомяването за настоящото решение Гърция предоставя следната информация:

    а)      общата сума (главница и лихви по възстановяване), която получателят трябва да възстанови;

    б)      подробно описание на вече предприетите и на планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

    в)      документи, доказващи, че на получателя е наредено да възстанови помощта.

    2.      Гърция редовно уведомява Комисията за напредъка по националните мерки, предприети за изпълнение на настоящото решение, до пълното възстановяване на помощта, посочена в член 2. При поискване от страна на Комисията тя незабавно предоставя информация за вече предприетите и планираните мерки за спазване на настоящото решение. Тя предоставя също така подробна информация относно размера на помощта и лихвите по възстановяване, които вече са възстановени от получателя.

    Член 6

    Адресат на настоящото решение е Република Гърция“.

    14      В приложението към обжалваното решение има „информация за размера на получената помощ, подлежащата на възстановяване помощ и помощта, която вече е възстановена“, която е възпроизведена по-долу:

    Наименование на получателя — мярка

    Общ размер на получената помощ

    Общ размер на подлежащата на възстановяване помощ (главница)

    Общ размер на вече възстановената сума




    Главница

    Лихва по възстановяването

    Lar[k]o — мярка 2

    30 000 000

    30 000 000

    0

    0

    Lar[k]o — мярка 3

    44 999 999,40

    44 999 999,40

    0

    0

    Lar[k]o — мярка 4

    10 820 824,95

    10 820 824,95

    0

    0

    Lar[k]o — мярка 6

    50 000 000

    50 000 000

    0

    0

     Производството и исканията на страните

    15      Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 6 юни 2014 г.

    16      Комисията представя писмената си защита на 30 октомври 2014 г. Репликата и дупликата са представени в определения срок.

    17      На 9 октомври 2014 г. Elliniki Metalleftiki kai Metallourgiki Larymnis Larko AE подава в секретариата на Общия съд молба за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на жалбоподателя. Молбата за встъпване е отхвърлена с определение от 11 юни 2015 г., Larko/Комисия (T‑423/14, непубликувано EU:T:2015:439). Жалба срещу това определение също е отхвърлена с определение от 6 октомври 2015 г., Metalleftiki kai Metallourgiki Etairia Larymnis Larko/Комисия (C‑385/15 P(I), непубликувано, EU:C:2015:681).

    18      Производството е спряно с решение на председателя на девети състав на Общия съд от 3 септември 2015 г. до постановяване на решение на Съда, с което се слага край на производството по дело C‑385/15 P(I). Производството е възобновено на 16 октомври 2015 г.

    19      Тъй като има промяна в съставите на Общия съд, в приложение на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

    20      Жалбоподателят иска Общият съд:

    –        да отмени обжалваното решение,

    –        да разпореди връщане с лихвите на всички суми евентуално пряко или косвено „възстановени“ от жалбоподателя в изпълнение на обжалваното решение, и

    –        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

    21      Комисията иска Общият съд:

    –        да отхвърли жалбата,

    –        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

     От правна страна

    22      Жалбоподателят излага три основания в подкрепа на жалбата си. Първото се основава на твърдението, че Комисията неправилно приема, че мерки 2—4 и 6 (наричани по-нататък „спорните мерки“) представляват несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи, второто е изведено от липсата на мотиви и третото, повдигнато при условията на евентуалност, е изведено от неправилното определяне от страна на Комисията на размера на помощта, която трябва да бъде възстановена във връзка със спорните мерки и разпореждане същата да бъде възстановена в нарушение на основните принципи на Европейския съюз.

    23      Общият съд прецени, че е уместно да разгледа на първо място второто основание, изведено от липса на мотиви, и след това останалите основания по реда, в който те са изложени.

     По второто основание, изведено от липса на мотиви

    24      С второто основание жалбоподателят упреква Комисията, че в обжалваното решение не е обяснила достатъчно няколко аспекта относно, на първо място, наличието на държавна помощ, на второ място, съвместимостта на мерки 3, 4 и 6 с вътрешния пазар и на трето място, определянето на размера на помощите, които трябва да бъдат възстановени по мерки 2, 4 и 6.

    25      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

    26      Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика обхватът на задължението за мотивиране зависи от естеството на разглеждания акт и от контекста, в който е приет. Мотивите трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, така че от една страна, да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да могат да защитят правата си и да проверят дали решението е обосновано или не, а от друга страна, да дадат възможност на съда да упражни контрол за законосъобразност Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя.В частност Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица, а е достатъчно тя да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в структурата на решението.вж. решение от 3 март 2010 г., Freistaat Sachsen и др./Комисия, T‑102/07 и T‑120/07, EU:T:2010:62, т. 180 и цитираната съдебна практика).

    27      Именно с оглед на тези принципи трябва да се разгледат доводите на жалбоподателя.

    28      На първо място, следва да се разгледа доводът на жалбоподателя, че Комисията не е мотивирала достатъчно обжалваното решение относно съществуването на държавна помощ и поради това, първо, наличието на предимство, второ, използването на ресурси на държавата по мерки 2, 4 и 6 и трето, нарушаването на конкуренцията и засягането на търговията между държавите членки.

    29      Първо, следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията излага причините, поради които счита, че спорните мерки предоставят предимство на Larko, както се установява съответно от съображения 73 и 74 относно мярка 2, от съображения 80—85 относно мярка 3, от съображения 90—92 относно мярка 4 и от съображения 101 и 102 относно мярка 6.

    30      В посочените по-горе в точка 29 съображения Комисията обяснява, от една страна, че гаранциите от 2008 г., 2010 г. и 2011 г. представляват държавни помощи, тъй като не са изпълнени условията от нейното Известие относно прилагането на членове [107 ДФЕС] и [108 ДФЕС] по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 2008 г., стр. 10, наричано по-нататък „Известието относно гаранциите“), поради това че Larko е предприятие в затруднено положение и гаранционната премия не отразява риска от неизпълнение по гарантираните кредити, и от друга страна, увеличението на капитала от 2009 г. не отговаря на критерия за частния инвеститор, тъй като на акционерите предварително не е бил представен никакъв план за преструктуриране, въпреки че Larko е било предприятие в затруднено положение.

    31      Второ, същото може да се каже и относно извода на Комисията, че при мерки № 2, 4 и 6 има използване на ресурси на държавата, както се установява съответно от съображение 72 от обжалваното решение относно мярка 2, от съображение 89 от това решение относно мярка 4 и от съображение 99 от същото решение относно мярка 6.

    32      В посочените по-горе в точка 31 съображения Комисията обяснява, че спорните мерки, от една страна, създават опасност ресурсите на държавата да бъдат използвани и от друга страна, предполагат загуба на финансови ресурси за държавата, тъй като заплащането за тях не е коректно с определени от условията на пазара премии.

    33      Трето, същото може да се каже и относно извода на Комисията, че спорните мерки могат да засегнат търговията между държавите членки и да нарушат конкуренцията, както се установява от съображения 75 и 76 от обжалваното решение относно мярка 2 и от препращането към тях в съображения 86, 93 и 103 от посоченото решение относно другите спорни мерки.

    34      В посочените по-горе в точка 33 съображения Комисията обяснява, от една страна, че Larko осъществява дейност в сектор, в който продуктите се търгуват в държавите членки, и че то изнася по-голямата част от продукцията си в други държави членки и от друга страна, че спорните мерки позволяват на това предприятие да продължи дейността си за разлика от другите конкуренти, изпитващи финансови затруднения.

    35      Макар доводите, изложени в посочените по-горе в точка 34 съображения, особено тези относно използването на ресурси на държавата и тези относно нарушаването на конкуренцията и засягането на търговията между държави членки, да са изключително сбити, въпреки това те са достатъчни, за да мотивират в достатъчна степен обжалваното решение, с оглед също и на факта, че Комисията следва линията на постоянна практика при вземане на решения и че жалбоподателят познава добре контекста на обжалваното решение. Впрочем в хода на административното производство самите гръцки органи не оспорват наличието на условията относно използването на ресурси на държавата и засягането на конкуренцията и на търговията между държавите членки.

    36      От това следва, че в обжалваното решение ясно и недвусмислено са изложени доводите на Комисията и то е позволило на жалбоподателя да разработи доводите си относно обосноваността на тези доводи и в същото време — на Общия съд да упражни своя контрол за законосъобразност.

    37      На второ място, трябва да се разгледа доводът на жалбоподателя, че Комисията не е мотивирала достатъчно обжалваното решение относно несъвместимостта на мерки № 3, 4 и 6 с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФEС.

    38      В това отношение е достатъчно да се отбележи, от една страна, че в хода на административното производство гръцките органи не се позовават на предвиденото в тази разпоредба изключение и от друга страна, че по естеството си спорните мерки не могат да се използват за отстраняване на вредите, причинени от изключителни събития, тъй като тези мерки са общи и не зависят от вредите, които се твърди, че са предизвикани от извънредни събития.

    39      Поради това не би могло Комисията да бъде упреквана, че не е изложила достатъчно мотиви относно неприлагането не член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

    40      На трето място, следва да се разгледа доводът на жалбоподателя, че Комисията не е мотивирала в достатъчна степен обжалваното решение относно определянето на размера на сумата на помощите, която трябва да бъде възстановена по мерки № 2, 4 и 6.

    41      Във връзка с това следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията уточнява, че гаранциите от 2008 г., 2010 г. и 2011 г. предоставят на Larko предимство, което се равнява на размера на гарантиран заем, тъй като, поради факта че Larko е предприятие в затруднено положение, то не би било в състояние да получи това финансиране на пазара без посочените гаранции. Това обяснение се извежда от съображение 77 относно мярка 2, от съображение 94 относно мярка 4 и от съображение 104 относно мярка 6. В съображения 56—66 Комисията освен това описва подробно затрудненото положение, в което е Larko по времето, когато са му предоставени мерките за помощ.

    42      Поради това следва да се приеме, че определянето на размера на сумата на помощите, която трябва да бъде възстановена, е надлежно мотивирано в обжалваното решение.

    43      Накрая по-общо следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя относно липсата на мотиви до голяма степен се припокриват с тези, развити в първото и третото основание, и се отнасят повече до обосноваността на мотивите, изложени в обжалваното решение, отколкото до това дали са достатъчни от формална гледна точка. Във връзка с това е достатъчно да се отбележи, че по силата на постоянната съдебна практика задължението за мотивиране представлява съществена процесуална предпоставка, която следва да се отграничава от въпроса за основателността на мотивите, който се отнася до законосъобразността на оспорвания акт по същество (решения от 22 март 2001 г. Франция/Комисия, C‑17/99, EU:C:2001:178, т. 35 и от 18 януари 2005 г. Confédération nationale du Crédit mutuel/Комисия, T‑93/02, EU:T:2005:11, т. 67). Поради това такива доводи, щом са повдигнати в подкрепа на основание, изведено от задължението за мотивиране, не могат да се отхвърлят като неотносими (вж. в този смисъл решение от 3 май 2017 г., Gfi PSF/Комисия, T‑200/16, непубликувано, EU:T:2017:294, т. 34 и цитираната съдебна практика).

    44      Поради това второто основание следва да се отхвърли.

     По първото основание, изведено от грешки в квалификацията като държавни помощи, несъвместими с вътрешния пазар, дадена на спорните мерки

    45      С първото основание жалбоподателят се позовава на грешки относно квалификацията като държавни помощи, несъвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, дадена на спорните мерки.

    46      По същество това основание е разделено на четири части.

    47      Първата и втората част са относно дадената на спорните мерки квалификация „държавна помощ“, а именно, от една страна, наличието на предимство, що се касае до всички спорни мерки, и от друга страна, използването на ресурси на държавата, що се касае до мерки № 2, 4 и 6.

    48      Третата и четвъртата част са относно съвместимостта на мерките с вътрешния пазар въз основа, от една страна, на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС по отношение на мерки 3, 4 и 6 и от друга страна, на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС по отношение на мярка 6.

     По първата част относно наличието на предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

    49      В самото начало първо следва да се припомни, че член 107, параграф 1 ДФЕС забранява мерките, които чрез ресурси на държава членка поставят в по-благоприятно положение единствено определени предприятия или производството на някои стоки, което нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки.

    50      Понятието „помощ“ включва не само положителни престации, но също и намеса, която под различни форми облекчава разходите, които обикновено обременяват бюджета на предприятието и които, по този начин, без да бъдат субсидии в точния смисъл на думата, са от същото естество и водят до същия резултат. Така за помощи се считат всички намеси на държавата, които под каквато и да било форма могат пряко или непряко да поставят предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се считат за икономическо предимство, което предприятието бенефициер не би получило в нормални пазарни условия (вж. решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 94 и цитираната съдебна практика).

    51      Условията, на които трябва да отговаря една мярка, за да попадне в обхвата на понятието „помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС, обаче не са изпълнени, ако публичното предприятие бенефициер е могло да получи същото предимство като предимството, което му е предоставено посредством държавните средства, при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия, като тази преценка по отношение на публичните предприятия се извършва по принцип с прилагането на критерия за частния инвеститор в условия на пазарна икономика (вж. решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 78 и цитираната съдебна практика).

    52      Когато става въпрос за държавните помощи под формата на гаранции, не може да се изключи възможността самата държавна гаранция да осигурява предимства, които предполагат допълнително задължение за държавата. Наистина, кредитополучател по кредит, гарантиран от публичните органи на държава членка, като правило получава предимство, тъй като финансовият разход, който понася, е по-малък от този, който би понесъл, ако трябваше да си набави същото финансиране и същата гаранция на пазарни цени (вж. решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия (C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 95 и 96 и цитираната съдебна практика).

    53      След това трябва да се припомни, че Комисията има задължението да докаже наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Във връзка с това, за да провери дали предприятието получател получава икономическо предимство, което не би получило при нормални пазарни условия, като прилага критерия на частния инвеститор, Комисията трябва да направи пълен анализ на всички относими елементи на спорната операция и нейния контекст, включително на положението на предприятието получател и на съответния пазар (вж. решение от 26 май 2016 г., France и IFP Énergies nouvelles/Комисия, T‑479/11 и T‑157/12, EU:T:2016:320, т. 71 и цитираната съдебна практика).

    54      Що се касае по-специално до критерия на частния инвеститор, в съдебната практика се уточнява, че когато този критерий е приложим, той е сред елементите, които Комисията трябва да вземе предвид, за да установи наличието на такава помощ (решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 103).

    55      Следователно, когато е видно, че критерият за частния инвеститор би могъл да бъде приложен, задача на Комисията е да поиска от съответната държава членка да ѝ предостави всички относими данни, които биха ѝ позволили да провери дали условията за приложимост и за прилагане на този критерий са изпълнени, и тя може да откаже да разгледа такива данни единствено в случай че представените доказателства са изготвени след приемане на решението за извършване на разглежданата инвестиция (решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 104). Ако държавата членка ѝ представи доказателства, Комисията е длъжна да направи обща преценка, като вземе предвид всяко релевантно в случая доказателство, което ѝ позволява да определи дали предприятието получател явно не би получило подобни облекчения от частен оператор (решение от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, EU:C:2013:32, т. 73).

    56      Като се вземе предвид това, когато в хода на административно производство държава членка се позове на критерия на частния инвеститор, при съмнения тя трябва недвусмислено и въз основа на обективни и проверуеми доказателства да докаже, че е предприела мярката в качеството си на акционер. Тези доказателства трябва ясно да сочат, че съответната държава членка е взела предварително или едновременно с предоставянето на икономическото предимство решението с реално приложената мярка да направи инвестиция в публично контролираното предприятие. В това отношение могат да се изискват по-конкретно доказателства, че решението се основава на икономически оценки, сравними с тези, които при обстоятелствата по случая разумен частен инвеститор, който се намира във възможно най-близко положение до положението на държавата членка, би извършил в такъв случай, преди да направи посочената инвестиция, с цел да определи бъдещата ѝ рентабилност (решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 82—84).

    57      Икономически оценки, направени след предоставянето на предимството, констатацията със задна дата, че направената от въпросната държава членка инвестиция действително е рентабилна, или последващи обосновки на реално избрания метод на действие обаче не са достатъчни, за да се установи, че тази държава членка преди или едновременно с предоставянето на предимството е взела това решение в качеството си на акционер (решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 85). Наистина, за да се провери дали държавата е действала като далновиден инвеститор в условията на пазарна икономика, е необходимо случаят да се постави в контекста на периода, през който са били предприети мерките за финансова подкрепа, за да се оцени икономическата рационалност на поведението на държавата и по този начин да се избегне всяка оценка, основаваща се на последваща ситуация (решение от16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 71). Това е така по-специално когато Комисията прави проверка за наличие на държавна помощ по отношение на мярка, за която тя не е била уведомена и която към момента, в който Комисията прави своята проверка, вече е била приложена от съответната държава членка (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2015 г., SACE и Sace BT/Комисията, T‑305/13, обжалвано, EU:T:2015:435, т. 94).

    58      Накрая, що се отнася до обхвата на съдебния контрол на обжалваното решение с оглед на член 107, параграф 1 ДФЕС, следва да се отбележи, че понятието за държавна помощ, така както е определено в посочената разпоредба, има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори.По тази причина съдът на Съюза по принцип трябва да упражнява цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия характер или сложността на направените от Комисията преценки (вж. решение от 2 март 2012 г., Нидерландия/Комисия, T‑29/10 и T‑33/10, EU:T:2012:98, т. 100 и цитираната съдебна практика).

    59      При все това в съдебната практика също се приема, че съдебният контрол е ограничен, що се отнася до установяването дали мярката попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, когато преценките на Комисията са сложни или имат технически характер. Все пак Общият съд трябва да определи дали това е така (вж. решение от 2 март 2012 г., Нидерландия/Комисия, Т‑29/10 и T‑33/10, EU:T:2012:98, т. 101 и цитираната съдебна практика. В това отношение, когато, за да провери дали дадена мярка попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията следва да приложи критерия за частния инвеститор, използването на този критерий по принцип предполага извършването на сложна икономическа преценка от страна на Комисията (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 68).

    60      Все пак, макар Комисията да се ползва с широко право на преценка, чието упражняване предполага оценки от икономически характер, които трябва да се извършат в контекста на Съюза, това не означава, че съдът на Съюза трябва да се въздържа да проверява направеното от Комисията тълкуване на данните от икономическо естество. Наистина според съдебната практика Съдът на Съюза трябва по-специално да провери не само истинността на представените доказателства и дали същите са достоверни и съвпадащи, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали те могат да подкрепят изведените от тях заключения (решения от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 64 и 65 и от 2 март 2012 г., Нидерландия/Комисия, T‑29/10 и T‑33/10, EU:T:2012:98, т. 102).

    61      Все пак в рамките на този контрол съдът на Съюза не трябва да замества преценката на Комисията със своята икономическа преценка. Наистина юрисдикциите на Съюза упражняват върху направените от Комисията сложни икономически преценки ограничен контрол, който по необходимост се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (решения от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 66 и от 2 март 2012 г., Нидерландия/Комисия, T‑29/10 и T‑33/10, EU:T:2012:98, т. 103).

    62      В светлината на тази съдебна практика следва да се разгледат изложените от жалбоподателя доводи относно всяка от спорните мерки.

    –       По мярка 2 (гаранцията от 2008 г.)

    63      Жалбоподателят твърди, че гаранцията от 2008 г. не предоставя никакво предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като тя отговаря на условията, посочени, в точка 3.2, букви а)—е) от Известието относно гаранциите.

    64      На първо място, Комисията приложила неправилно условието, посочено в точка 3.2, буква а) от Известието относно гаранциите, според което, за да се изключи съществуването на държавна помощ, заемополучателят не трябва да е във финансово затруднение.

    65      Икономическото положение на Larko се влошава към средата на 2008 г., докато през периода от 2004 г. до средата на 2008 г. то е рентабилно и има положителни икономически показатели, следователно то е „предприятие в затруднение“ по смисъла на Насоките за оздравяване и преструктуриране едва от 2009 г., когато икономическото му положение се влошава поради падането на международната цена на никела.

    66      Определящата дата за прилагането на критерия за частния инвеститор, а именно датата, на която е предоставена гаранцията, е през втората половина на 2008 г., т.е. преди края на финансовата 2008 г. и следователно преди отрицателните резултати да се появят във финансовите му отчети. От друга страна, обратно на това, което твърди Комисията, Larko е изпълнило предвиденото в гръцкото законодателство задължение да приеме подходящи мерки, когато собствените му средства станат по-малко от 50 %, като свика общо събрание на дружеството в срок от шест месеца, считано от края на финансовата 2008 г.

    67      На второ място, Комисията приложила неправилно условието, посочено в точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите, за гаранцията да е платена цена, ориентирана спрямо пазара.

    68      Първо, годишната премия от 1 % отразявала добрата платежоспособност на Larko в момента на предоставяне на гаранцията, като се взима предвид неговата рентабилност през трите предходни години; освен това през същата 2008 г. Larko получило от ATE Bank негарантиран кредит и на последно място, въпросната премия съответствала на премиите, получавани от гръцката държава за кредити, отпуснати на други дружества в положение, сходно на неговото.

    69      На трето място, Комисията приложила неправилно условията, посочени в точка 3.2, букви б) и в) от Известието относно гаранциите, според първото от които гаранцията трябва да е свързана със специфична финансова транзакция за определена максимална сума и да е ограничена във времето, а второто е гаранцията да не „покрива повече от 80 % от неизплатения остатък от заема или от друго финансово задължение; [като] това ограничение не важи за гаранции, които покриват обезпечения за дълг“.

    70      Комисията пренебрегнала факта, че гаранцията могла да се измери по подходящ начин и че покритието на 100 % от дълга от гаранцията е оправдано, тъй като става въпрос за гаранция, която покрива обезпечение за дълг по смисъла на Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 2004 г., стр. 38; Специално издание на български език 2007 г., глава 6, том 7, стр. 172).

    71      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

    72      Следва да се припомни, че в обжалваното решение Комисията приема, че въпросната мярка предоставя на Larko избирателно предимство, тъй като то не отговаря на условията, посочени в точка 3.2, букви а) и г) от Известието относно гаранциите, от една страна, Larko е предприятие в затруднение и от друга страна, гаранционна премия от 1 % не отразява риска от неизпълнение по гарантираните заеми.

    73      Ето защо трябва да се провери дали Комисията е имала основание да заключи, че в случая не са изпълнени условията, посочени в точка 3.2, букви а) и г) от Известието относно гаранциите, и ако това е така, дали липсата на тези условия е достатъчна да докаже, че въпросната мярка предоставя на Larko предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и то независимо от предвидените в точка 3.2, букви б) и в) от това известие условия.

    74      На първо място, когато става въпрос за условието, посочено в точка 3.2, буква а) от Известието относно гаранциите, следва да се провери дали Комисията е имала основание да заключи, че Larko е предприятие в затруднение по смисъла на това известие, и ако това е така, дали гръцката държава е знаела или е трябвало да знае за затрудненото му положение при предоставянето на гаранцията от 2008 г.

    75      Що се отнася до квалификацията на Larko като „предприятие в затруднение“, следва да се припомни, че точка 3.2, буква a) от Известието относно гаранциите препраща към Насоките относно оздравяването и преструктурирането.

    76      Що се отнася до това, което има значение в настоящия случай, в тях е предвидено следното:

    –        по смисъла на точка 9 от Насоките предприятие е в затруднено положение, „когато то е неспособно, било чрез свои собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори, да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на публичните власти почти сигурно го обричат да се оттегли от бизнеса в кратък или средносрочен период от време“,

    –        по смисъла на точка 10, буква а) предприятие по-принцип и независимо от неговата големина се смята, че се намира в затруднение, когато „в случай на дружество с ограничена отговорност, първоначално регистрираният му капитал е намалял с повече от половината и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца“,

    –        по смисъла на точка 11 „[д]ори и да липсва което и да било от обстоятелствата, предвидени в точка 10, едно предприятие може да бъде считано за намиращо се в затруднение, особено когато са налице обичайните признаци за предприятие в затруднение като например — нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите“.

    77      В случая в съображения 56—66 от обжалваното решение Комисията квалифицира Larko като „дружество в затруднение“ при предоставянето на спорните мерки, включително на гаранцията от 2008 г. Комисията се основава на финансовите отчети на Larko за финансовите периоди от 2007 г. до първото полугодие на 2012 г. и излага следните обстоятелства:

    –        първо, що се отнася до прилагането на точка 10, буква а) от Насоките за оздравяване и преструктуриране, през 2008 г. стойността на собствения капитал на Larko е отрицателна и капитализираните му загуби надвишават неговия регистриран капитал. В това отношение фактът, че стойността на собствения му капитал не е намаляла с повече от половината, както е предвидено в точка 10 от споменатите насоки, се дължал единствено на това, че то не е предприело подходящите мерки, предвидени в гръцкото законодателство,

    –        второ, що се отнася до точка 11 от посочените насоки, Larco е отбелязало значително намаление на оборота от 2007 г. до 2009 г. и значителни загуби през 2008 г. и 2009 г. Освен това, независимо че Larco е увеличило оборота и приходите си през 2010 г. и 2011 г., тези увеличения не са били достатъчни, за да позволят финансовото му възстановяване,

    –        трето, обратно на твърдението на гръцките органи, затрудненията на Larco през 2008 г. и 2009 г. не се дължали на намалената цена на фероникела.

    78      Следва да се отбележи, че в светлината на икономическите резултати, към които препраща обжалваното решение и които не са оспорени от жалбоподателя, той именно показва отрицателна стойност на собствения капитал, което води до значително намаляване на стойността на собствения му капитал, намаляване на оборота почти наполовина в сравнение с предходната година и значителни загуби.

    79      Във връзка с това следва първо да се отбележи, че споменатото от Комисията наличие на отрицателна стойност на собствения капитал може да се счита за важен индикатор за положение на предприятие с финансови затруднения (вж. в този смисъл решение от 3 март 2010 г., Freistaat Sachsen и др./Комисия, T‑102/07 и T‑120/07, EU:T:2010:62, т. 106). Същото се отнася и до значителното намаляване на оборота и големите загуби, натрупани от Larko през 2008 г., обстоятелства, които се споменават впрочем в точка 11 от Насоките за оздравяване и преструктуриране (вж. т. 77, трета алинея по-горе).

    80      Освен това от приложените към преписката по делото документи се установява, че гаранцията от 2008 г. е предоставена с решение на министъра от 22 декември 2008 г. Поради това фактът, че влошаването започва да се проявява едва от средата на 2008 г., не е пречка Комисията да приеме, че Larko е в затруднение в края на 2008 г. към момента на предоставянето на гаранцията.

    81      Накрая, както се подчертава в точки 63 и 64 от обжалваното решение, дори да се приеме за доказан, фактът, че затрудненото положение е предизвикано от неочаквано понижаване на цената на фероникела, сам по себе си не поставя под въпрос извода, че Larko е било предприятие в затруднено положение.

    82      От това следва, че с оглед на доказателствата, с които е разполагала, и като се вземе предвид нейната свобода на преценка (вж. съдебната практика, цитирана по-горе в точка 60), Комисията с основание е могла да приеме, че Larko е било предприятие в затруднено положение, когато му е била предоставена гаранцията от 2008 г.

    83      При това положение следва да се провери дали към момента на предоставяне на гаранцията от 2008 г. гръцката държава, като акционер в Larko, е трябвало да е запозната с неговото затруднено положение. Наистина според цитираната по-горе в точка 56 съдебна практика за отговора на въпроса дали държава членка е действала като частен инвеститор, трябва да се вземе предвид положението към момента, в който тя е взела решението си да инвестира.

    84      Жалбоподателят изтъква, че това затруднено положение се проявява едва след края на 2008 г., когато то е отразено в изготвените в края на бюджетната година финансови данни. В отговор на поставен от Общия съд въпрос той уточнява, че като дружество, което не е котирано на борсата, то не е имало никакво задължение да изготвя тримесечни отчети или други междинни баланси, и той не представя такива документи на Общия съд.

    85      В преписката по делото не е представен никакъв документ, въз основа на който със сигурност да се установи, че в момента на предоставяне на гаранцията от 2008 г. държавата членка е била запозната със затрудненото положение на Larko. Поради това се поставя въпросът дали Комисията е изпълнила задълженията си във връзка с доказателствената тежест, опирайки се по същество на презумпцията, че в момента на предоставяне на гаранцията в края на 2008 г.гръцката държава е трябвало да е запозната със затрудненото положение на Larko.

    86      Във връзка с това следва да се отбележи, че според цитираната по-горе в точка 56 съдебна практика, когато в хода на административното производство държава членка се позовава на критерия на частния инвеститор, при наличието на съмнение тя трябва да докаже по недвусмислен начин и въз основа на обективни и проверими данни, че в основата на приложената мярка е качеството ѝ на акционер, въз основа по-конкретно на доказателства, които показват, че решението ѝ е взето въз основа на икономически оценки, сходни на тези, които при обстоятелства като тези в конкретния случай разумен частен инвеститор в положение възможно най-близко до това на съответната държава членка би направил, преди да осъществи посочената инвестиция, за да определи бъдещата доходност на такава инвестиция.

    87      В случая още в решението за започване на процедурата Комисията отбелязва, че от 2008 г. Larko е предприятие в затруднение, което се установява от финансовите отчети на Larko, както беше отбелязано по-горе в точка 78. Впрочем жалбоподателят заявява в писмените си изложения, че „лошият му икономически имидж […] започва да се установява от юли 2008 г.“, и въпреки че подчертава, че той „има рентабилност и добри икономически показатели до средата на [тази] година“, той признава, че „впоследствие има рязко влошаване, което накрая е довело до изключително негативна представа за него“.

    88      При това нито гръцките органи в хода на административното производство, нито жалбоподателят в настоящото производство доказват гръцката държава да е предприела каквото и да е действие, за да се осведоми за икономическото и финансовото положение на Larko към момента на предоставяне на гаранцията от 2008 г. Те не доказват също, по-конкретно въз основа на счетоводните документи на същото, че те не са могли да са запознати със затрудненото финансово положение, с което е трябвало да се справи жалбоподателят.

    89      При тези обстоятелства се налага изводът, че е било разумно или най-малкото не очевидно неправилно Комисията да приеме, че информиран акционер поне би се осведомил за икономическото и финансовото положение на предприятието към съответния момент, преди да му предостави гаранция като тази от 2008 г. Става въпрос освен това за мажоритарния акционер на това предприятие и мярката е предоставена към края на счетоводната година.

    90      В светлината на тези съображения следва да се отбележи, че Комисията не допуска явна грешка в преценката, когато квалифицира Larko като предприятие в затруднение към момента на предоставяне на мярка 2 и поради това приема, че условието, посочено в точка 3.2, буква a) от Известието относно гаранциите не е изпълнено.

    91      На второ място, следва да се припомни, че точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите по същество предвижда, че поемането на риск обикновено би трябвало да бъде възнаградено с подходяща гаранционна премия върху гарантираната сума.

    92      По-точно, по смисъла на точка 3.2, буква г) от Известието относно гаранциите платената за гаранцията цена трябва да се сравни със съответната референтна гаранционна премия, предлагана на финансовите пазари. Ако няма такава премия, общият финансов разход по гарантирания заем, включително лихвеният процент по заема и премията за гаранцията, трябва да се сравни с пазарната премия за подобен негарантиран заем. В двата случая трябва да се вземат предвид характерните особености на гаранцията и на съответния кредит и особено сумата и продължителността на операцията, дадената от кредитополучателя гаранция и други обстоятелства, които се отразяват при определянето на процента на събираемост, вероятността от неплатежоспособност на кредитополучателя, дължаща се на финансовото му положение, отрасълът, в който развива дейност, и неговите перспективи, както и други икономически условия. Именно този анализ трябва да позволи да бъде класиран кредитополучателят посредством оценяване на риска (rating) въз основа или на класирането, направено от призната международна рейтингова агенция, или на вътрешното оценяване, използвано от банката, отпускаща обезпечения кредит.

    93      В случая в съображение 73 от обжалваното решение Комисията приема, че годишната гаранционна премия от 1 % „не може да се счита за отразяваща риска от неизпълнение по гарантираните заеми предвид значителните финансови затруднения на Larco, и по-специално неговия висок коефициент на дълг спрямо собствен капитал“.

    94      Макар да не е особено подробна, в тази констатация няма явна грешка в преценката.

    95      Вярно е, че Комисията не установява нито референтната гаранционна премия, предлагана на финансовите пазари, нито пазарна цена на сходен, негарантиран кредит. Тя не класира Larko и посредством оценка на риска, изготвена от международна агенция или от банката, отпускаща гарантирания кредит.

    96      Все пак с оглед на затрудненото икономическо и финансово положение на Larko не е очевидно погрешно заключение, че без намесата на държавата то не би могло да получи гаранцията от 2008 г. срещу заплащането на толкова ниска премия, която обикновено се прилага за операции, които не водят до висок риск.

    97      Освен това, макар в точка 37 от решението за започване на процедурата Комисията ясно да посочва, че на пръв поглед не изглежда премия от 1 % да отразява риска от неизпълнение по гарантираните кредити, с оглед на значителните финансови затруднения на Larko и особено на високото съотношение на задължения и собствени средства и наличието на отрицателна стойност на собствения капитал, в хода на официалната процедура по разследване нито жалбоподателят, нито гръцките органи представят доказателства, годни да установят, че въпросната премия съответства на премия, предлагана на финансовите пазари, или на пазарната цена на същия негарантиран кредит.

    98      При тези обстоятелства Комисията е имала основание да се ограничи, като отбележи, че с оглед на икономическото положение на Larko, не може да се счита, че годишна гаранционна премия от 1 % отразява риска от неизпълнение по гарантираните заеми.

    99      Що се касае до другите конкретни доводи, изложени от жалбоподателя, първо следва да се отбележи, че с оглед на затрудненото положение трудно може да се вярва, че частен инвеститор би предоставил посочената гаранция само въз основа на рентабилността на Larko през трите предходни години без никакво доказателство, установяващо стабилността на споменатото дружество към съответния момент, и без изобщо да се сочат бъдещите му перспективи.

    100    Второ, следва да се отбележи, че отпускането на кредит без гаранция от ATE Bank не е достатъчно, за да докаже добрата платежоспособност на Larko, тъй като ATE Bank принадлежи на гръцката държава. Освен това, както изтъква Комисията, обстоятелството, че след получаването на необезпечен кредит от ATE Bank Larko получава кредит, за който е била нужна спорната гаранция, показва, че по-късно през същата година неговото икономическо положение се е влошило.

    101    Трето, фактът, че гръцката държава е предоставила гаранции на други предприятия със сходни проценти на премиите, сам по себе си не може да бъде приравнен на поведение на частен инвеститор.

    102    От това следва, че Комисията не допуска явна грешка в преценката като приема, че годишна гаранционна премия от 1 % не съответства на поведението на частен инвеститор.

    103    На трето място, се поставя въпросът дали, както твърди жалбоподателят, спазването на условията, посочени в точка 3.2, букви б) и в) от Известието относно гаранциите, е достатъчно, за да се изключи наличието на предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, дори ако условията, посочени в точка 3.2, букви а) и г) от посоченото известие, не са изпълнени.

    104    Във връзка с това следва да се припомни, че в точка 3.2 от посоченото Известие се уточнява, че изпълнението изложените в тази точка букви а)—г) условия, взети заедно, е „достатъчно, за да се изключи съществуването на държавна помощ“. От това следва, че спазването само на едно или няколко от тези условия не позволява да се изключи съществуването на държавна помощ.

    105    Макар безспорно да е вярно, че както се уточнява в точка 3.6 от Известието относно гаранциите, на което се позовава жалбоподателят, неспазването на което и да било от посочените в него условия не означава, че гаранцията е автоматично разглеждана като държавна помощ, налага се изводът, че както следва от точки 74—102 по-горе, в обжалваното решение Комисията не прави такава автоматична квалификация, а основава решението си на конкретни данни, с които цели да докаже несъответствието на спорната мярка с принципа на частния инвеститор.

    106    В светлината на тези съображения следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя относно спазването на условията, посочени в точка 3.2, букви б) и в) от Известието относно гаранциите, са неотносими. Наистина спазването на тези две условия, ако се предположи, че е установено, само по себе си не е достатъчно да се изключи наличието на предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

    107    Следователно първата част от първото основание относно мярка 2 трябва да се отхвърли.

    –       По мярка 3 (увеличение на капитала от 2009)г.

    108    Жалбоподателят твърди, че увеличението на капитала от 2009 г. не предоставя никакво предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като то отговаря на принципа на частния инвеститор с оглед на следните обстоятелства:

    –        първо, с това увеличение на капитала гръцката държава като акционер цели да гарантира в дългосрочен план рентабилността на Larko, като опази икономическата стойност на това дружество в период на рецесия и като получи от това печалба в средносрочен и дългосрочен план чрез продажбата на дружеството,

    –        второ, увеличението на капитала е съчетано с приемането на мерки, целящи намаляване на производствените разходи и подобряване на конкурентоспособността на Larko,

    –        трето, държавата искала да придобие мажоритарно участие с оглед започване на действия по продажбата на дружеството,

    –        четвърто, обжалваното решение било опорочено от грешка при преценката на участието на ЕТЕ във въпросното увеличение на капитала,

    –        пето, в обжалваното решение неправилно се правело разграничение между участието на ЕТЕ и това на държавата. При условията на евентуалност увеличението на капитала от 2009 г. не трябвало да се счита за предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС за размера, необходим за запазване на същото дялово участие, като това, което гръцката държава имала в Larko преди увеличението на капитала, и следователно за защита на „динамичната ѝ позиция като акционер“.

    109    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

    110    В обжалваното решение Комисията приема, че увеличението на капитала от 2009 г. предоставя предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като, от една страна, преди увеличението на капитала на акционерите не бил представен никакъв план за преструктуриране, въпреки че Larko било предприятие в затруднение, и от друга страна, окончателният размер на увеличението на капитала не е бил достатъчен за покриване на отрицателната стойност на капитала на Larko и поради това не може да се разглежда като мярка за опазване стойността на дружеството и подпомагане на неговото преструктуриране. Комисията подчертава също, първо, че участието на ЕТЕ не е достатъчно доказателство за едновременното участие на държавата и частни акционери, тъй като това дружество е свързано с Larko не само като акционер, но също и като кредитор; освен това държавата вече била предоставила на Larko гаранция през 2008 г. и накрая, другият акционер, Public Power Corporation, е заявил, че няма да участва в увеличението на капитала.

    111    В това отношение е важно да се отбележи, както изтъква Комисията, че жалбоподателят не представя никакво доказателство, по-специално истински план на предприятието (business plan), от което да е видно, че гръцката държава е оценила рентабилността на Larko в дългосрочен план. В отговор на въпрос на Общия съд жалбоподателят представя протокол от извънредното заседание на неговия управителен съвет, проведено на 18 март 2009 г., който удостоверява, че председателят на управителния съвет обяснява, че план за дейността на предприятието е представен на срещата с министъра на финансите и други акционери, състояла се на 19 декември 2008 г. От преписката по делото обаче не се установява, че такъв план, който впрочем не е представен на Общия съд и чието съществуване Комисията оспорва, е бил предаден на Комисията по време на административното производство. Следователно наличието на такъв план, ако се предположи, че той съществува и независимо от съдържанието му, няма значение за преценката на законосъобразността на обжалваното решение.

    112    При тези обстоятелства липсата на всякакво доказателство, установяващо, че гръцката държава е оценила рентабилността на Larko в дългосрочен план, е важна индикация, че въпросното увеличение на капитала не е икономически рационално.

    113    Разбира се, обратно на това, което Комисията заявява в точка 80 от обжалваното решение, реалното увеличение на капитала, което в съображение 16 от същото решение е определено на 65,5 милиона евро, от които около 45 милиона евро са внесени от гръцката държава, не е било недостатъчно за покриване на отрицателната стойност на капитала на Larko, която, както се установява от таблицата в съображение 56 от посоченото решение, е в размер на 35 милиона евро. Все пак става въпрос за грешка, която не може да постави под въпрос обосноваността на преценката на Комисията, която се основава главно на липсата на план за преструктуриране.

    114    При това положение е било логично или най-малко не очевидно погрешно да се заключи, че при обстоятелствата в конкретния случай информиран инвеститор, в качеството си на акционер, не би осъществил толкова голяма рекапитализация, без да разполага с каквито и да е данни относно икономическите и финансовите перспективи на това дружество, нито с план за преструктуриране, като се има предвид, че Larko е било предприятие в затруднение.

    115    Този извод не се поставя под съмнение от другите конкретни доводи, изложени от жалбоподателя.

    116    Първо, фактът, че мерките за оздравяване и устойчивост по принцип са предвидени, ако се предположи, че е доказан, сам по себе си не може да докаже рентабилността на увеличението на капитала от 2009 г., още повече при липсата на истински план за преструктуриране. Същото може да се каже и за документа, представен от жалбоподателя в отговор на поставените от Общия съд въпроси, в който има списък с много общи мерки за намаляване на разходите, дори да се предположи, че този списък е бил представен от гръцките органи в хода на административното производство, което не е доказано.

    117    По-нататък, жалбоподателят не представя никакво доказателство, предхождащо увеличението на капитала от 2009 г., което да установява, че чрез тази мярка държавата действително е целяла да придобие мажоритарен дял в капитала на Larko с оглед на започване на продажбата на същото и че тази стратегия отговаря на принципа на частния инвеститор. Впрочем протоколите от събранието на акционерите на Larko през 2009 г., представени от жалбоподателя, не съдържат никаква точна индикация в този смисъл.

    118    Освен това в преписката няма нищо, което да показва, че придобиването на мажоритарно участие от гръцката държава би благоприятствало продажбата на Larko при по-изгодни условия и че поради това посоченото придобиване е отговаряло на поведението на частен акционер.

    119    Накрая, що се отнася до съвпадащото по време участие на ETE в увеличението на капитала от 2009 г., от една страна, следва да се припомни, че само съвпадащите по време публични и частни инвестиции не биха могли, дори при наличие на значителни частни инвестиции, да са достатъчни, за да се приеме, че няма помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, без да се вземат предвид другите относими фактически или правни обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2012 г., Corsica Ferries France/Комисия, T‑565/08, EU:T:2012:415, т. 122).

    120    От друга страна, следва също да се отбележи, че размерът на апортната вноска на държавата е два пъти по-голям от този на ЕТЕ, и тя, която е главният акционер на Larko преди увеличението на капитала, след тази операция става вторият акционер. Освен това годишният финансов отчет на ЕТЕ за 2008 г., представен от Комисията, потвърждава, че ЕТЕ е анулирала изцяло счетоводната стойност на участието си в капитала на Larko, тъй като поради финансовите затруднения на Larko не е предвиждала да получи обратно счетоводната стойност на инвестицията. При такива обстоятелства участието на ETE изобщо не може да подкрепи доводите на жалбоподателя.

    121    Следователно първата част от първото основание в частта относно мярка 3 следва да се отхвърли.

    –       По мярка 4 (гаранция от 2010 г.)

    122    Жалбоподателят твърди, че гаранцията от 2010 г. не предоставя никакво предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като тя отговаря на принципа на частния инвеститор поради следните съображения:

    –        първо, предоставянето на гаранция при обстоятелствата в конкретния случай било обичайна практика, още повече че в решение на Areios Pagos (Касационен съд), с което било спряно изпълнението, се приемало, че е възможно Larko да спечели в главното производство,

    –        второ, Larko било предприятие в затруднение и би претърпяло непоправими вреди поради ускоряването на изземването на активи при липсата на предоставена гаранция и поради това гръцката държава като акционер трябвало да го подкрепи, за да подготви приватизацията му,

    –        трето, покритието, срокът на гаранцията и гаранционната премия за гаранцията от 2010 г. отговаряли на пазарните условия,

    –        четвърто, обратно на изложеното в съображение 42 от обжалваното решение, изобщо не се установявало, че ЕТЕ не би предоставила гаранционното писмо при липсата на държавна гаранция. Във всеки случай ЕТЕ имала съвсем особено положение, тъй като била мажоритарен акционер на дружество — кредитор на Larko, което било негов противник в съдебните производства, в рамките на които била предоставена гаранцията от 2010 г.

    123    Жалбоподателят освен това изтъква между другото, че тази мярка не предоставя предимство, тъй като съществуват държавни дългове по отношение на нея, и то независимо от обстоятелството, че гръцките органи, обратно на това, което направили за мярка 6, не изложили този довод в хода на административното производство.

    124    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

    125    В обжалваното решение Комисията установява, че макар при сходни обстоятелства предоставянето на гаранция да може да бъде търговска практика, в настоящия случай държавата поела риска изцяло и предоставила гаранция за дълг, при положение че Larko било в затруднение и частният акционер ETE не поел пропорционална част от този риск. Въпросната мярка освен това не отговаряла на условията в точка 3.2 от Известието относно гаранциите, тъй като премия от 2 % не отразява риска от неизпълнение от страна на Larko.

    126    Следва да се отбележи, че с доводите си жалбоподателят не може да оспори този извод.

    127    Първо, по нищо не личи, че в решението на Areios Pagos (Касационен съд) за спиране на изпълнението се приема, че е вероятно Larko да спечели делото в главното производство. Обратно на това, което твърди жалбоподателят, фактът, че тази юрисдикция отхвърля молбата за спиране на изпълнението, „ако не се приеме, че е вероятно да съществува риск от вреди“, не означава непременно, че при обратната хипотеза, при която съдът допуска спиране на изпълнението, както в настоящия случай, той счита, че е вероятно делото в главното производство да бъде спечелено, тъй като посоченото по-горе решение се отнася само до възможността за вреда, а не до наличието на дълга по делото в главното производство.

    128    Във всеки случай този довод е неотносим. Наистина, независимо от вероятността делото в националното производство да бъде спечелено и следователно дългът да съществува, Комисията приема, че е налице държавна помощ, тъй като държавата е поела изцяло риска и предоставя гаранция за дълг, при положение че Larko е в затруднение, частният акционер ETE не поема пропорционална част от този риск и премията от 2 % не отразява риска от неизпълнение от страна на Larko (вж. т. 125 по-горе).

    129    Второ, от гледна точка на частен акционер обстоятелството, че Larko е предприятие в затруднение, не е основание при възникналата необходимост от намеса на акционерите държавата да поеме изцяло риска срещу заплащане на много ниска премия.

    130    Трето, жалбоподателят не доказва, че Комисията допуска явна грешка в преценката, когато приема, че премия от 2 % не е съобразена с пазарни условия поради намаления размер на тази премия и поради факта че има опасност Larko, като предприятие в затруднение, да не изпълни задълженията си.

    131    Четвърто, независимо от това дали гръцките органи са признали, че ETE не е предоставила гаранционно писмо, при липсата на държавната гаранция, както се установява от съображение 42 от обжалваното решение, следва да се отбележи, че обратно на това, което може основателно да се очаква в контекста на частни акционери, ETE не споделя риска, произтичащ от въпросната гаранция, с държавата.

    132    Във всеки случай, дори да се приеме, че с оглед на особеното положение на ЕТЕ тя не е трябвало да споделя риска за гаранцията от 2010 г., въпреки това, както е посочено по-горе, Larko не би могло да получи такава гаранция на пазара и премията от 2 % не отразява риска от неизпълнение от негова страна. Поради това Комисията не допуска явна грешка в преценката, като приема, че Larko се е ползвало от предимство, което не би могло да получи на пазара.

    133    Ето защо първата част от първото основание относно мярка 4 трябва да се отхвърли.

    –       По мярка 6 (гаранции от 2011 г.)

    134    Жалбоподателят твърди, че гаранциите от 2011 г. не предоставят никакво предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС тъй като евентуалният елемент на помощ, съдържащ се в тези гаранции бил компенсиран от просрочени данъчни задължения на гръцката държава към него.

    135    По-конкретно в обжалваното решение Комисията неправилно отхвърлила довода на гръцките органи относно възможността за прихващане на вземанията на Larko по отношение на гръцката държава, свързани с връщането на данъци, с размера на помощта. В това отношение преценката на въпросната мярка била в противоречие с преценката на мярка 5 (вж. т. 5 по-горе), в която Комисията признава, че сходно прихващане не води до никакво селективно предимство.

    136    Жалбоподателят уточнява, че този довод не се отнася до прихващане между просрочени данъчни задължения на гръцката държава по отношение на Larko и бъдещ дълг, а до прихващане на тези просрочени задължения с евентуалния елемент на помощ, съдържащ се в гаранциите от 2011 г., който съществувал към момента на предоставяне на тази помощ в края на 2011 г. В този довод освен това нямало противоречие, тъй като след направеното в рамките на мярка 5 прихващане, имало остатък от дълговете на държавата към него.

    137    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

    138    В обжалваното решение относно преценката на гаранциите от 2011 г. Комисията препраща към преценката си относно мерки 2 и 4, по отношение на които тя заключава, че с тях се предоставя селективно предимство на Larko, тъй като то било предприятие в затруднение и премията от 1 % не отразявала риска от неизпълнение по гарантираните кредити.

    139    В началото следва да се отбележи, че преценката на Комисията относно мерки 2 и 4 не е опорочена от явна грешка, както се установява от точки 63—107 и 122—133 по-горе.

    140    След това се налага изводът, че жалбоподателят не би могъл да извлече никакъв довод от преценката на Комисията относно мярка 5, в която Комисията установява, че заместването с гаранционни писма на предсрочното плащане на допълнителна такса, свързана със съдебен иск, не представлява държавна помощ.

    141    Наистина в съображение 97 от обжалваното решение Комисията признава по отношение на последната посочена мярка,че правото да се замени плащането на допълнителна такса с гаранционни писма, е предоставено на Larko от съда въз основа на обективни критерии и в съответствие с национално законодателство, приложимо спрямо всяко предприятие в сходно положение.

    142    Това обаче не може да се каже за мярка 6, по повод на която жалбоподателят изтъква, както това беше посочено от гръцките органи, че предоставеното предимство се компенсира от просрочени задължения на държавата спрямо него, а именно възстановяване на данъци. Наистина от постоянната съдебна практика следва, че не може мярка да не бъде квалифицирана като държавна помощ, когато получателят ѝ има специфично задължение, което е отделно и не е свързано с въпросната мярка (вж. решение от 26 февруари 2015 г., Orange/Комисия, T‑385/12, непубликувано, EU:T:2015:117, т. 40 и цитираната съдебна практика).

    143    Поради това следва да се приеме, че Комисията не допуска явна грешка в преценката, когато в обжалваното решение установява, че мярка 6 предоставя предимство на Larko по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

    144    Поради това първата част от първото основание относно мярка 6 следва да се отхвърли, а следователно и първата част в нейната цялост.

     По втората част относно използването на ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с мерки 2, 4 и 6

    145    Във втората част жалбоподателят оспорва преценката на Комисията относно използването на ресурси на държавата във връзка с мерки 2, 4 и 6.

    146    Жалбоподателят изтъква, че тези мерки не предполагат използването на ресурси на държавата, тъй като те не водят до достатъчно конкретен риск за държавния бюджет, като се има предвид доброто състояние на неговата платежоспособност, липсата на всякакви минали събития, довели до активиране на гаранции, и фактът, че впоследствие тези гаранции не са активирани.

    147    Жалбоподателят допълва освен това, че в мярка 6 няма използване на ресурси на държавата, тъй като към момента на предоставянето ѝ гръцката държава има задължения от около 60 милиона евро към Larko, произхождащи от възстановяване на данъци, като данъка върху добавената стойност (ДДС).

    148    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

    149    В самото начало следва да се отбележи, че в настоящия случай преценката на условието относно използването на ресурси на държавата е второстепенна спрямо тази за наличието на селективно предимство, която е предмет на първата част от първото основание. Наистина според постоянната съдебна практика всяка държавна гаранция, за която не е заплатено при пазарни условия, може да доведе до загуба на държавни ресурси дори ако не е била активирана, тъй като може да доведе до допълнителна тежест за държавата (вж. в този смисъл решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 95 и цитираната съдебна практика).

    150    Поради това, тъй като гаранциите от 2008 г., 2010 г. и 2011 г. не са предоставени при пазарни условия, налага се изводът, че тези мерки включват използването на ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

    151    Впрочем, що се касае до мярка 6, този извод не се оборва от наличието, ако се предположи, че е установено, на просрочени задължения на държавата към Larko, а именно възстановяване на данъци. Наистина, както се установява от съдебната практика, цитирана по-горе в точка 142, не може мярка да не бъде квалифицирана като държавна помощ, когато получателят ѝ има специфично задължение, което е отделно и не е свързано с въпросната мярка.

    152    Следователно втората част на първото основание трябва да се отхвърли.

     По третата част, изведена от обстоятелството, че мерки 3, 4 и 6 не са квалифицирани като помощи, съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС

    153    Жалбоподателят твърди, че трябвало да се счита, че мерки 3, 4 и 6 са помощи, съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, тъй като те са предоставени за преодоляване на вредите, причинени от две извънредни събития:

    –        първото е свързано с извеждането от експлоатация на няколко електродъгови пещи в инсталациите на Larko след две трудови злополуки с фатален край, съответно на 2 и на 26 август 2009 г., което намалило много производствения му капацитет,

    –        второто е свързано със спирането на плащанията на просрочените данъчни задължения от гръцката държава в резултат на икономическата и финансова криза в Гърция, което довело, що се касае до него, до сериозни проблеми с ликвидността, а в резултат на това — до трудности при достъпа до кредитиране.

    154    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

    155    В самото начало следва да се припомни, че според член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС „помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития“, са съвместими с вътрешния пазар.

    156    Когато става въпрос за дерогация от прогласения в член 107, параграф 1 ДФЕС основен принцип за несъвместимост на държавните помощи с вътрешния пазар, член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС трябва да бъде тълкуван стриктно. При това положение съгласно тази разпоредба могат да бъдат компенсирани единствено неизгодните икономически обстоятелства, които са причинени пряко от природни бедствия или други извънредни събития. Следователно трябва да съществува пряка връзка между вредите, причинени от извънредното събитие, и държавната помощ и е необходимо да се направи възможно най-точна оценка на претърпените вреди (вж. решение от 25 юни 2008 г., Olympiaki Aeroporia Ypiresies/Комисия, T‑268/06, EU:T:2008:222, т. 52 и цитираната съдебна практика).

    157    В обжалваното решение Комисията не разглежда съвместимостта на спорните мерки с въпросната разпоредба, тъй като гръцките органи не са се позовали на тази разпоредба.

    158    Разбира се, както изтъква жалбоподателят, двете посочени по-горе обстоятелства са споменати спорадично с оглед на мерки 3 и 4 в становището на гръцките органи в хода на административното производство.

    159    Налага се обаче да се отбележи, от една страна, че тези органи не са се позовали във връзка с тези обстоятелства на предвиденото в член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС основание. От друга страна, обратно на това, което се предвижда в цитираната по-горе в точка 156 съдебна практика, няма никакво съответствие между размера на щетите, които се твърди, че са причинени от двете посочени от жалбоподателя събития, и размера на гаранцията и на въпросното увеличение на капитала, които освен това са мерки от общ характер, които трудно могат да се използват, така както смята да го направи жалбоподателят.

    160    Поради това нищо не дава основание да се смята, че споменатото по-горе изключение може да се приложи към обстоятелствата по случая. Ето защо не може Комисията да бъде упреквана за това, че не е разгледала служебно съвместимостта с посочената разпоредба на мерки 3 и 4, а още по-малко на мярка 6, във връзка с която тези обстоятелства дори не са споменати (вж. по аналогия решение от 15 юни 2005 г., Regione autonoma della Sardegna/Комисия, T‑171/02, EU:T:2005:219, т. 166—168).

    161    С оглед на тези доводи следва да се заключи, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като не е обявила спорните мерки за съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член107, параграф 2, буква б) ДФЕС.

    162    Поради това третата част на първото основание следва да се отхвърли.

     По четвъртата част, изведена от факта, че мярка 6 не е квалифицирана като помощ, съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС

    163    Жалбоподателят твърди, че мярка 6 трябва да се счита за помощ, съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, тъй като тя е съвместима със Съобщение на Комисията — Временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (ОВ C 83, 2009 г., стр. 1, наричано по-нататък „Временната рамка от 2009 г.“), „продължена“ със Съобщение на Комисията — Временна рамка на Съюза за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (ОВ C 6, 2011 г. стр. 5, наричано по-нататък „Временната рамка от 2011 г.“). Той уточнява, че в съответствие с условията, предвидени във Временната рамка от 2011 г., тълкувана в светлината на тази от 2009 г., той не е предприятие в затруднение към 1 юли 2008 г. и че посочената временна рамка предвижда годишни минимални премии като премията от 1 %, предвидена във въпросната мярка.

    164    При условията на евентуалност жалбоподателят посочва, че въпросната мярка трябва да се счита за напълно или частично съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и на Насоките за оздравяване и преструктуриране. Той изтъква, че както се установява от становището на гръцките органи, те са уведомили Комисията за въпросната мярка с папка, прикачена към електронно писмо от 16 март 2012 г.

    165    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

    166    В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при прилагането на член 107, параграф 3 ДФЕС Комисията разполага с широко право на преценка, чието упражняване предполага сложна оценка от икономическо и социално естество (вж. решение от 8 март 2016 г., Гърция/Комисия, C‑431/14 P, EU:C:2016:145, т 68 и цитираната съдебна практика). В този контекст съдебният контрол върху упражняването на това право на преценка се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, както и до проверката дали възприетите факти са установени точно и дали не е налице грешка при прилагане на правото, явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. решение от 11 септември 2008 г. Германия и др./Kronofrance C‑75/05 P и C‑80/05 P, EU:C:2008:482, т. 59 и цитираната съдебна практика).

    167    При все това, като приема правила за поведение и обявява чрез тяхното публикуване, че занапред ще ги прилага към съответните случаи, за които се отнасят, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и по принцип не може да се отклонява от тези правила под страх от евентуални санкции за нарушение на общи принципи на правото като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания, освен ако не изложи съображения, които с оглед на посочените принципи обосновават отклоняването от собствените ѝ правила (вж. решение от 10 юли 2012 г., Smurfit Kappa Group/Комисия, T‑304/08, EU:T:2012:351, т. 84 и цитираната съдебна практика).

    168    На първо място, следва да се припомни, че в съображение 115 от обжалваното решение Комисията установява, че мярка 6 не отговаря на условията от Временната рамка от 2011 г., тъй като Larko е предприятие в затруднение. Комисията отбелязва също, че общата стойност на двете гаранции е по-висока от годишните разходи на Larco за заплати, гаранцията надвишава 90 % от заема, а годишната премия от 1 % не може да се счита за пазарна премия, отразяваща риска от неизпълнение по гарантираната сума.

    169    Във връзка с това следва първо да се отбележи, че обратно на това, което твърди жалбоподателят, гаранциите от 2011 г. попадат в приложното поле само на Временната рамка от 2011 г., която е в сила към датата на предоставянето им, а не и на Временната рамка от 2009 г.

    170    Накрая е достатъчно да се отбележи, че гаранциите от 2011 г. най-малкото не отговарят на някои кумулативни условия, посочени в приложимата в случая Временна рамка от 2011 г., по-конкретно на следните условия:

    –        в точка 2.3, втора алинея, буква б) от Временната рамка от 2011 г. се предвижда, че за големите предприятия като Larko държавите членки могат да изчислят годишната премия за нови гаранции въз основа на същата годишна минимална премия, посочена в приложението към посочената временна рамка. За предприятията, попадащи в категорията с оценка „ССС“ и по-ниските категории, обаче най-ниската годишна минимална премия е определена в размер на 380 базисни пункта, докато гаранционната премия от 2011 г. е 1 %, т. е. 100 базисни пункта,

    –        в точка 2.3, втора алинея, буква б) от Временната рамка от 2011 г. има изискване максималният размер на заема да не надхвърля общата годишна стойност на заплатите на получателя за 2010 г., докато в своето становище, така както е обобщено в съображение 51, второ изречение, буква г) от обжалваното решение, гръцките органи признават, че общият размер на двата гарантирани заема надвишава годишната сума за заплатите на Larko с 3 милиона евро,

    –        в точка 2.3, втора алинея, буква е) от Временната рамка от 2011 г. има изискване гаранцията да не надхвърля 90 % от заема за срока на заема, а гаранциите покривали 100 % от заема, както признали същите гръцки органи в споменатото по-горе становище, така както е обобщено в съображение 51, второ изречение, буква д) от обжалваното решение. В това отношение посоченото от тези органи обстоятелство, че въпросната мярка „била единствената възможност за [Larko] да получи достъп до финансиране поради особеното положение на гръцката икономика“, е неотносимо,

    –        в точка 2.3, втора алинея, буква и) от Временната рамка от 2011 г. се сочи, че предприятията в затруднение са изключени от приложното поле на мярката, а Larko безспорно е предприятие в затруднение към момента на предоставяне на мярка 6. В това отношение следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че посочването в тази разпоредба на предприятията в затруднение трябва да се тълкува в светлината на Временната рамка от 2009 г., доколкото тази разпоредба се отнася само до предприятията, които не са били в затруднение към 1 юли 2008 г., тъй като този довод противоречи на самия текст на точка 2.3, втора алинея, буква и) от Временната рамка от 2011 г., която е приложима в настоящия случай.

    171    Накрая следва да се отбележи, че в точка 2.1, пета алинея от Временната рамка от 2011 г. се уточнява, че държавите членки трябва да докажат, че мерките за държавна помощ, за които Комисията е получила уведомление според тази рамка, са необходими, подходящи и съразмерни за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на съответната държава членка, докато в случая от данните по преписката не се установява гръцките органи да са уведомили надлежно за въпросната мярка или да са доказали това.

    172    На второ място, следва да се припомни, че в съображение 116 от обжалваното решение Комисията заключава, че мярка 6 не може да се счита за мярка, представляваща помощ за оздравяване,тъй като гръцките органи не са посочвали този довод, нито са направили уведомление в това отношение. В съображение 117 от същото решение тя добавя, че съответните условия от Насоките за оздравяване и преструктуриране в никакъв случай не са изпълнени и в настоящия случай, тъй като въпросните гаранции не са прекратени след 6 месеца, а гръцките органи не са оповестили план за преструктуриране или план за ликвидация и нямало никакво доказателство, от което да личи, че помощта е била ограничена до необходимия минимум.

    173    В това отношение е достатъчно да се отбележи, от една страна, че гръцките органи не са уведомили за мярка 6 в светлината на Насоките за оздравяване и преструктуриране и от друга страна, от преписката по делото не се установява тези органи да са представили в шестмесечния срок, считано от прилагането, план за преструктуриране или за ликвидация или доказателство, че заемът е бил напълно изплатен или че гаранцията е била прекратена, обратно на това, което е предвидено в член 25, буква в) от споменатите насоки.

    174    В светлината на тези доводи следва да се заключи, че Комисията не допуска явна грешка в преценката като приема, че мярка 6 не е съвместима с вътрешния пазар държавна помощ по смисъла на Временната рамка от 2011 г. и Насоките за оздравяване и преструктуриране.

    175    Ето защо четвъртата част от първото основание следва да се отхвърли, а поради това и първото основание в неговата цялост.

     По третото основание, изведено при условията на евентуалност от грешки при количественото определяне на размера на помощта, подлежаща на възстановяване, относно мерки 2, 4 и 6

    176    С третото си основание, което обединява доводи, изложени много разпръснато в цялата жалба, жалбоподателят се позовава на нарушение на член 14, параграф 1 от Регламент № 659/99 във връзка с мерки 2, 4 и 6, а именно помощите под формата на гаранция, тъй като Комисията допуснала грешки при количественото определяне на размера на помощта, подлежаща на възстановяване, и разпоредила възстановяването в нарушение на основните принципи на Съюза.

    177    На първо място, гаранциите не са били активирани и гарантираните заеми вече са били изплатени изцяло или отчасти.

    178    На второ място, Комисията не доказала наличието на „извънредни обстоятелства“, посочени в точка 4.1, трета алинея, буква а) от Известието относно гаранциите, а квалифицирането на Larko като предприятие в затруднение не било достатъчно за установяването на такива обстоятелства. Освен това в случая не било възможно да се сравняват спорните премии с други премии на пазара или при липсата на такива да се изчислят тези премии в съответствие с относимите разпоредби от Съобщение на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (ОВ C 14, 2008 г., стр. 6) и приложенията към Временната рамка от 2009 г. и Временната рамка от 2011 г. Освен това самият факт, чебило „под въпрос“, че Larko би могло да се ползва от гаранции на пазара без намесата на държавата, не бил доказан в необходимата за такова доказване степен.

    179    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

    180    В самото начало следва да се припомни, че в правото на Съюза няма разпоредба, която да изисква, когато Комисията разпорежда възстановяването на помощ, обявена за несъвместима с вътрешния пазар, да определи точния размер на подлежащата на възстановяване помощ (решения от 12 октомври 2000 г., Испания/Комисия, C‑480/98, EU:C:2000:559, т. 25 и от 12 май 2005 г., Комисия/Гърция, C‑415/03, EU:C:2005:287, т. 39). Все пак, ако Комисията реши да разпореди възстановяването на определена сума, в съответствие със задължението си да разгледа надлежно и безпристрастно преписката съгласно член 108 ДФЕС, тя трябва да определи толкова прецизно, колкото го позволяват обстоятелствата по делото, стойността на помощта, получена от предприятието бенефициер При възстановяване на съществуващото преди предоставянето на помощта положение Комисията е длъжна да се увери, че е отстранено действителното предимство от помощта, и така да разпореди възстановяването на цялата помощ.Тя не може да разпореди възстановяването на по-малка или по-голяма сума от стойността на получената от бенефициера помощ (вж. решение от 29 март 2007 г., Scott/Комисия, T‑366/00, EU:T:2007:99, т. 95 и цитираната съдебна практика).

    181    На първо място, следва да се припомни, че според припомнената по-горе в точка 57 съдебна практика, за да се установи дали държавата е възприела поведението на далновиден инвеститор, извършващ дейност в условията на пазарна икономика, е необходимо случаят да се постави в контекста на периода, в който са били предприети мерките за финансова подкрепа, за да се оцени икономическата рационалност на поведението на държавата и следователно да се избягва всяка оценка на базата на по-късна ситуация.

    182    Поради това преценката дали гаранцията представлява държавна помощ и ако това е така, изчисляването на нейния размер, следва да се направи към момента, в който тя е предоставена, а не към момента, в който е активирана или води до плащания (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2015 г., SNCF/Комисия, T‑242/12, обжалвано, EU:T:2015:1003, т. 332). Освен това фактът, че гаранциите не са активирани, и пълното или частично връщане на гарантираните кредити, което се твърди, че е осъществено, и на което се позовава жалбоподателят, са последващо събитие, което не може да се вземе предвид при изчисляването на несъвместимата помощ.

    183    На второ място, следва да се провери дали Комисията е могла да заключи в съображения 77, 94 и 104 (което имплицитно препраща към съображение 77) от обжалваното решение, че Larko е получило предимство, равно на пълния размер на гарантираните кредити, поради това че без държавната гаранция то не би могло да получи финансиране на пазара.

    184    В това отношение следва да се припомни, че в съображения 56—66 от обжалваното решение Комисията анализира икономическото и финансовото положение на жалбоподателят към момента на предоставяне на мерките за помощ и въз основа на това тя заключава, че то е предприятие в затруднение, което се намира в изключително сложно положение. Въз основа на главните финансови показатели на това предприятие за финансовите периоди от 2007 г. до първата половина на 2012 г. тя установява постоянно и значително намаляване на размера на оборота му и отрицателна стойност на собствените средства.

    185    В съображение 77 от обжалваното решение Комисията заключава, че гаранцията от 2008 г. (мярка 2) представлява държавна помощ и че тази помощ се равнява на стойността на гарантирания заем, тъй като „[било] под въпрос дали с оглед на неговите икономически затруднения Larko би намерило финансиране на пазара независимо от условията“. Същият извод е направен в съображение 104 от посоченото решение по отношение на гаранциите от 2011 г. (мярка 6). Що се отнася до гаранцията от 2010 г. (мярка 4), в съображение 94 от това решение Комисията заявява, че размерът на помощта се равнява на стойността на гарантираната сума, тъй като „[било] ясно, независимо от условията, че никой разумен участник на пазара не би гарантирал тази сума за Larko предвид икономическите затруднения на дружеството“.

    186    На първо място, когато става въпрос за мерки 2 и 6, следва да се отбележи, че изразът „под въпрос“ вече е използван на място при предварителната преценка, изложена от Комисията в съображение 39 от решението за започване на процедурата, и безспорно използването му, изглежда, не е много подходящо, за да изрази окончателната преценка на Комисията в обжалваното решение, колкото до факта, че Larko не би могло да има достъп на пазара до мерки, сходни на спорните мерки, още повече че при идентична по същество преценка Комисията използва израза „под въпрос“ по отношение на тези мерки и термина „очевидно“ по отношение на мярка 4. От друга страна, в писмените си изложения Комисията уточнява, че „счита се, че даден факт е установен, когато съществуването му се оказва по-вероятно отколкото неговото несъществуване“, което предполага, че е необходимо фактите да бъдат надлежно оценени.

    187    Като се вземе предвид това, следва да се отбележи, че в контекста на обжалваното решение и на съображение 77 от него, контекст, който жалбоподателят не е могъл да не познава, достатъчно ясно се установява, че според Комисията поради икономическите трудности на Larko е било поне малко вероятно то да е било в състояние да получи кредит на пазара без намесата на гръцката държава. Освен това, що се отнася до мярка 2, след като се обяснява, че било „под въпрос дали с оглед на неговите икономически затруднения Larкo би намерило финансиране на пазара независимо от условията“, в същото съображение 77 се уточнява, че „[с] други думи[,] Комисията счита, че Larкo е получило предимство, равняващо се на стойността на гарантирания заем, тъй като без държавната гаранция дружеството не би било в състояние да получи това финансиране от пазара“. Същото може да се каже и за съображение 104 относно мярка 6, което отчасти препраща към преценката относно мярка 2.

    188    Поради това с оглед на обстоятелствата в настоящия случай използването на израза „под въпрос“ само по себе си не може да постави под въпрос обосноваността на преценката на Комисията относно мерки 2 и 6.

    189    След това трябва да се отбележи, че макар да не е изключено при определени обстоятелства предимството, произтичащо от държавна гаранция, да може да е равно на целия размер на гарантирания заем, такъв извод не може, от една страна, да се основава на обстоятелството, че заемът не би бил отпуснат при липсата на гаранцията, обстоятелство, което спада към квалификацията на държавна помощ, а не към количественото определяне на размера на тази помощ. От друга страна, обратно на това, което твърди Комисията, използването на възможността предимството, произтичащо от държавна гаранция, да се изчисли като равняващо се на целия размер на гарантирания заем, не може да се обоснове само с факта, че предприятието получател е в затруднение, с оглед на сериозните последици на този подход, и по-специално на опасността бенефициерът да бъде задължен да плати целия размер на заема на държавата дори когато е бил в състояние да върне кредита на своя кредитор.

    190    Това тълкуване се потвърждава от самата Комисия в точка 4.1, трета алинея, буква а) от Известието относно гаранциите, което гласи следното:

    „[…] [з]а предприятия в затруднение пазарен гарант би изискал висока премия в момента на предоставяне на гаранцията, в зависимост от очаквания процент на неизпълнение. Ако вероятността заемополучателят да не е в състояние да си изплати заема стане особено висока, тази пазарна степен може да не съществува и в изключителни обстоятелства елементът на помощ при гаранцията може да се окаже толкова висок колкото сумата, ефективно покрита от гаранцията[.]“.

    191    От точка 4.1, трета алинея, буква а) от Известието относно гаранциите се установява, че Комисията поддържа, че в случая е приложила, че оценяването на елемента на помощ на гаранция води до резултати, които се променят дотолкова, че да се приеме, че този елемент отговаря на целия размер на гарантирания кредит, което би могло да се получи при наличие на „изключителни обстоятелства“, при които е изключено кредитополучателят да може да върне гарантирания кредит със собствени средства.

    192    На последно място, вярно е, че в съображения 77, 94 и 104 от обжалваното решение, като приема, че Larko е получило предимство, равно на размера на гарантираните кредити, Комисията се основава на лаконични мотиви, в които се споменават само „икономическите затруднения“ на Larko.

    193    Все пак от обжалваното решение в неговата цялост, и по-конкретно от съображения 56—66 от него, се установява, че към момента, в който са предоставени мерките за помощ, Larko е в изключително деликатно положение, по-специално поради постоянното намаляване на размера на оборота му и отрицателната стойност на собствените му средства, което позволява да се смята, че целият дружествен капитал на предприятието е изгубен. При тези обстоятелства Комисията не може да бъде упреквана, че е допуснала грешка, приемайки, че са налице „изключителни обстоятелства“, изразяващи се в невъзможност за Larko да върне целия заем със собствени средства. Впрочем, тъй като тези обстоятелства не са оспорени от нито едно друго доказателство, представено от гръцките органи или от жалбоподателя в хода на административното дело и приложено към преписката по настоящото дело, Комисията правилно преценява спорните мерки с оглед на данните, с които разполага към момента на приемане на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 24 септември 2002 г., Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C‑74/00 P и C‑75/00 P, EU:C:2002:524, т 168). Освен това жалбоподател не би могъл пред Съда да се позовава на доказателства, които не са били представени в хода на досъдебното производство, предвидено в член 108 ДФЕС (решение от 13 юни 2002 г., Нидерландия/Комисия, C‑382/99, EU:C:2002:363, т. 49 и 76; вж. също в този смисъл решение от 14 септември 1994 г., Испания/Комисия, C‑278/92—C‑280/92, EU:C:1994:325, т. 31).

    194    В светлината на всичко изложено дотук, следва да се отбележи, че макар формулировката на някои съображения от обжалваното решение да не е безупречна, Комисията не допуска грешка в преценката, когато заключава, че при конкретните обстоятелства размерът на държавните помощи под формата на предоставени на жалбоподателя държавни гаранции е равен на целия размер на гарантираните кредити.

    195    Поради това третото основание следва да се отхвърли, а следователно и жалбата в нейната цялост, без да е необходимо да се разглежда допустимостта на второто искане за получаване на заповед за „връщане с лихвите на всяка сума евентуално „възстановена“ пряко или косвено от жалбоподателя в изпълнение на обжалваното решение“.

     По съдебните разноски

    196    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

    По изложените съображения

    ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

    реши:

    1)      Отхвърля жалбата.

    2)      Осъжда Larko Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki AE да заплати съдебните разноски.

    Berardis

    Spielmann

    Csehi

    Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 1 февруари 2018 година.

    Подписи


    Съдържание


    Обстоятелствата по спора

    Производството и исканията на страните

    От правна страна

    По второто основание, изведено от липса на мотиви

    По първото основание, изведено от грешки в квалификацията като държавни помощи, несъвместими с вътрешния пазар, дадена на спорните мерки

    По първата част относно наличието на предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

    – По мярка 2 (гаранцията от 2008 г.)

    – По мярка 3 (увеличение на капитала от 2009)г.

    – По мярка 4 (гаранция от 2010 г.)

    – По мярка 6 (гаранции от 2011 г.)

    По втората част относно използването на ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с мерки 2, 4 и 6

    По третата част, изведена от обстоятелството, че мерки 3, 4 и 6 не са квалифицирани като помощи, съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС

    По четвъртата част, изведена от факта, че мярка 6 не е квалифицирана като помощ, съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС

    По третото основание, изведено при условията на евентуалност от грешки при количественото определяне на размера на помощта, подлежаща на възстановяване, относно мерки 2, 4 и 6

    По съдебните разноски


    *      Език на производството: гръцки.

    Нагоре