1

Веществото бис (2-етилхексил) фталат (DEHP) (наричано по-нататък „DEHP“) се използва за омекотяването на пластмаси на база поливинил хлорид (PVC). DEHP е включен в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3). В резултат от включването на това вещество в посоченото приложение, считано от 21 февруари 2015 г., за неговата употреба вече е необходимо разрешение, издавано от Европейската агенция по химикали (ECHA).

2

За да може да продължи да произвежда DEHP без прекъсване след 21 февруари 2015 г., жалбоподателят Deza a.s. внася заявление за разрешение в ECHA в съответствие с член 62 от Регламент № 1907/2006. Във връзка с това той прилага към заявлението за разрешение поверителен и неповерителен вариант на необходимите документи, включително доклад за безопасност на химичното вещество, анализ на алтернативите и социално-икономически анализ. Arkema France, Grupa Azoty Zakłady Azotowe Kędzierzyn S.A. и Vinyloop Ferrara SpA (наричани по-нататък „оттеглилите се жалбоподатели“) също подават заявление за разрешение, за да продължат да произвеждат DEHP.

3

В приложение на член 64, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 от 13 ноември 2013 г. до 8 януари 2014 г. ECHA организира публично допитване относно заявленията във връзка с DEHP. В тази връзка тя предоставя на разположение на обществеността някои документи относно споменатото вещество.

4

На 5 декември 2013 г., като се позовават на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), ClientEarth и European Environmental Bureau (EEB) подават заявление за достъп до доклада за безопасност на химичното вещество и до анализа на алтернативите, включени в заявлението за разрешение за употребата на DEHP, тъй като според тях оповестените в рамките на процедурата за публично допитване документи са непълни.

5

С писмо от 18 декември 2013 г. ECHA информира жалбоподателя относно подаденото от ClientEarth и EEB заявление за достъп до доклада за безопасност на химичното вещество и до анализа на алтернативите, включени в заявлението за разрешение. ECHA го информира също, че по електронен път му изпраща вариант на посочените документи със заличавания и го приканва да посочи ясно информацията, която не желае да бъде оповестявана, както и да представи мотивите, поради които тази информация попада в някое от изключенията по член 4 от Регламент № 1049/2001.

6

На 24 януари 2014 г. ECHA изпраща на жалбоподателя писмо с референтен номер AFA-C‑0000004274‑77‑09/F, а на оттеглилите се жалбоподатели писма, съответно с референтни номера AFA-C‑0000004280‑84‑09/F, AFA-C‑0000004275‑75‑09/F и AFA-C‑0000004151‑87‑08/F, с които ги уведомява за решението си да оповести част от поисканите документи по смисъла на Регламент № 1049/2001 (наричани по-нататък „обжалваните решения“).

7

С писмо от 7 февруари 2014 г. ECHA информира ClientEarth и EEB, че е решила да им предостави частичен достъп до исканата информация, но оповестяването е спряно, тъй като пред Общия съд е образувано производство с цел да не се допусне извършването му. В приложение към това писмо е поместено едно от писмата от 24 януари 2014 г., и по-точно изпратеното на Arkema France, което е идентично с изпратеното на жалбоподателя.

8

На 24 март 2014 г. жалбоподателят и оттеглилите се жалбоподатели подават жалба на основание член 263 ДФЕС, с която искат отмяна на обжалваните решения. С отделна молба от същата дата искат изпълнението на обжалваните решения да бъде спряно по реда за налагане на временни мерки на основание член 278 ДФЕС.

9

С писмо от 8 април 2014 г. оттеглилите се жалбоподатели уведомяват Общия съд, че оттеглят жалбата си, което е отразено в определение на председателя от 11 април 2014 г. за частично заличаване.

10

С определение от 25 юли 2014 г., Deza/ECHA (T‑189/14 R, непубликувано, EU:T:2014:686), е спряно изпълнението на решение с референтен номер AFA-C‑0000004274‑77‑09/F и на ECHA се разпорежда да не оповестява докладите за безопасност на химичното вещество и анализите на алтернативите във връзка с DEHP, представени от оттеглилите се жалбоподатели и предмет на решения с референтни номера AFA-C‑0000004280‑84‑09/F, AFA-C‑0000004275‑75‑09/F и AFA-C‑0000004151‑87‑08/F.

11

С молба, внесена в секретариата на Общия съд на 1 август 2014 г., ClientEarth, EEB и Vereniging Health Care Without Harm Europe (наричано по-нататък „HCWH Europe“) искат да встъпят в подкрепа на исканията на ECHA. Освен това, като основно искане, сочат, че желаят да използват английски в писмената и устната фаза на производството, а при условията на евентуалност — в устната му фаза.

12

Посочените молби са връчени на жалбоподателя, както и на ECHA в съответствие с член 116, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г.

13

С определение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 25 септември 2014 г. Европейската комисия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на ECHA.

14

С молба, внесена в секретариата на Общия съд на 3 октомври 2014 г., ECHA иска поверително третиране на приложение D1 към дупликата по отношение на ClientEarth, EEB и HCWH Europe.

15

С молба, внесена в секретариата на Общия съд на 10 октомври 2014 г., жалбоподателят иска поверително третиране по отношение на ClientEarth, EEB и HCWH Europe на някои данни и сведения, съдържащи се в жалбата.

16

С молба, внесена в секретариата на Общия съд на 31 октомври 2014 г., жалбоподателят коригира искането си за поверително третиране на някои данни, съдържащи се в жалбата и приложенията към нея, както и в решенията на ECHA и приложенията към тях, като същевременно иска поверителност на приложение D1 към дупликата по отношение на ClientEarth, EEB и HCWH Europe.

17

С определение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 16 януари 2015 г. ClientEarth, EEB и HCWH Europe са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на ECHA. Искането за дерогация от езиковия режим, направено от встъпилите страни, е отхвърлено по отношение на писмената фаза на производството и съдът не се произнася по искането за дерогация от езиковия режим в устната фаза на производството.

18

На 20 февруари 2015 г. ClientEarth, EEB и HCWH Europe възразяват против искането за поверително третиране на приложение D1 към дупликата.

19

На 14 април 2015 г. в рамките на процесуално-организационните действия Общият съд поставя на жалбоподателя въпроси във връзка с коригиращото искане за поверително третиране.

20

На 29 април 2015 г. жалбоподателят отговаря на поставените от Общия съд въпроси.

21

С определение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 12 юни 2015 г. искането за поверително третиране по отношение на ClientEarth, EEB и HCWH Europe е уважено, що се отнася, от една страна, до данните от доклада за безопасност на химичното вещество, съдържащи се едновременно в приложение 3 към поверителния вариант на обжалваните решения (на страници 941—1503 от жалбата) и на страници 353—915 от приложение А.4.5 към поверителния вариант на жалбата, и от друга страна, до данните от анализа на алтернативите, съдържащи се едновременно в приложение 4 към поверителния вариант на обжалваните решения (на страници 1504—1819 от жалбата) и на страници 37—352 от приложение А.4.4 към поверителния вариант на жалбата. Искането за поверително третиране е отхвърлено в останалата му част.

22

Жалбоподателят моли Общия съд:

23

ECHA, подкрепяна от Комисията, ClientEarth, EEB и HCWH Europe, моли Общия съд:

24

Жалбоподателят сочи четири основания в подкрепа на жалбата си, изведени, първото — от нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 във връзка с член 118 от Регламент № 1907/2006, второто — от нарушение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост (ТРИПС) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 214; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 228, наричано по-нататък „Споразумението ТРИПС“), което представлява приложение 1В към Споразумението за създаване на световната търговска организация (СТО) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5), и по-специално на член 39, параграф 2 от него, третото — от нарушение на член 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), на член 1 от допълнителния протокол към ЕКПЧ и на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и четвъртото — от нарушение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001.

25

ECHA оспорва приведените от жалбоподателя доводи в подкрепа на искането му за отмяна на обжалваните решения и повдига възражение за недопустимостта на жалбата в частта относно решенията, съдържащи се в писма с референтни номера AFA-C‑0000004280‑84‑09/F, AFA-C‑0000004275‑75‑09/F и AFA-C‑0000004151‑87‑08/F.

26

Видно от изложението по-долу, с оглед на обстоятелствата по делото Общият съд счита, че доброто правораздаване обосновава отхвърлянето на настоящата жалба по същество, без предварително да се произнася по насрещното възражение, повдигнато от ECHА, за недопустимост на жалбата в частта относно посочените в точка 25 по-горе решения (вж. в този смисъл решения от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 50—52, от 23 октомври 2007 г., Полша/Съвет, C‑273/04, EU:C:2007:622, т. 33 и от 10 октомври 2014 г., Marchiani/Парламент, T‑479/13, непубликувано, EU:T:2014:866, т. 23).

27

Най-напред трябва да се напомни, че Регламент № 1907/2006 задължава заявителя, който желае да употребява определени химични вещества, да направи анализ за наличието на алтернативни вещества, да вземе предвид свързаните с тях рискове и да провери техническата и икономическата приложимост на тяхната употреба. В този смисъл в заявлението си за разрешение за употребата на DEHP жалбоподателят по-специално представя следните два документа на ЕСНА в поверителен и в неповерителен вариант: доклад за безопасността на химичното вещество и анализ на алтернативите. В неповерителния си вариант тези документи са публикувани на интернет сайта на ЕСНА. След заявление за достъп до документи, отправено от ClientEarth и EEB, ECHA иска от жалбоподателя да ревизира позицията си и да преразгледа информацията, която следва да се счита за поверителна. Жалбоподателят предава изменен вариант на поверителните документи. ЕСНА обаче счита, че част от информацията, която жалбоподателят не желае да бъде оповестена, не е поверителна, поради което трябва да бъде предадена на заявилите достъп до документите. Затова ЕСНА подготвя друг вариант на документите, от които редица части са заличени, за да останат поверителни, а други са запазени, за да бъдат оповестени. Жалбоподателят счита, че редица сведения (наричани по-нататък „спорните сведения“), които ЕСНА възнамерява да оповести, трябва да останат поверителни. В жалбата си за отмяна той посочва изчерпателно спорните сведения, съдържащи се в последния вариант на подготвените от ЕСНА документи. Поради това предмет на настоящия спор е достъпът до тези изчерпателно посочени спорни сведения.

28

В рамките на второто основание обаче жалбоподателят по същество поддържа принципната позиция, че след като общите презумпции, водещи до отказване на достъп, се прилагат за определени категории документи, те биха се отнасяли и за спорните сведения, представени в рамките на процедурата за разрешение, предвидена в Регламент № 1907/2006, както и че поради това оповестяването на тези документи би засягало по принцип търговските интереси. Общият съд счита, че това оплакване представлява самостоятелно основание, което следва да бъде разгледано на първо място.

29

В рамките на това основание жалбоподателят по същество поддържа, че всички спорни сведения, взети в тяхната цялост, попадат в обхвата на търговската тайна.

30

ЕСНА поддържа, че този подход на жалбоподателя не съответства на приложения от него подход в рамките на процедурата за допитване до трети лица, тъй като в хода на същата той не е привел нито един довод, че разглежданите сведения трябва да се третират в тяхната цялост, а тъкмо напротив, в подкрепа на искането си за неоповестяване на спорните сведения посочил няколко конкретни съображения без връзка помежду им. По същество във връзка с това основание ЕСНА оспорва факта, че е налице обща презумпция за поверителност на спорните сведения.

31

Най-напред следва да се подчертае, че дори ако застъпваният от жалбоподателя подход не е в съответствие, както твърди ЕСНА, с отношението, възприето от него по време на административното производство, това не означава все пак, че той не би могъл да повдигне настоящото основание.

32

Всъщност жалбоподателят по същество поддържа принципната позиция, че след като общите презумпции, водещи до отказване на достъп, се прилагат за определени категории документи, те биха се отнасяли и за спорните сведения, представени в рамките на процедурата за разрешение, предвидена в Регламент № 1907/2006, както и че поради това оповестяването на тези документи би засягало по принцип търговските интереси. Тъй като това е въпрос относно тълкуването на Регламенти № 1049/2001 и № 1907/2006, той може законно да бъде отнесен пред Общия съд, макар и да не е бил повдиган, а още по-малко разглеждан на етапа на административното производство. Ето защо същият следва да бъде разгледан.

33

Разглеждането на този въпрос изисква да се напомни, че съгласно член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 разпоредбите относно публичния достъп до документите на ЕСНА се прилагат за всички документи, държани от тази агенция, тоест за всички документи, които са изготвени или получени от нея и са нейно притежание, във всички области на дейност на Европейския съюз. Макар че целта на този регламент е да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на институциите, това право все пак се подчинява на някои ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 85).

34

Важно е също да се отбележи, че Съдът е признал възможността на съответните институции и агенции да се основават на общи презумпции, приложими за някои категории документи, като подобни общи съображения биха могли да се прилагат спрямо заявления за разкриване на документи от същото естество (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, EU:C:2008:374, т. 50).

35

В този смисъл Съдът и Общият съд са признали наличието на общи презумпции, водещи до отказване на достъп до документи в редица хипотези, например по-специално до административната преписка в производство за контрол върху държавни помощи, до разменените документи в рамките на производство за контрол върху концентрации, до документите в рамките на производство за прилагане на член 101 ДФЕС и до документите, изготвени при анализа на въздействието, провеждан от Комисията, и свързани с текущ процес на вземане на решения по въпроси на околната среда.

36

От една страна, от съдебната практика следва, че за да може на лицето, заявяващо достъп до документи на основание на Регламент № 1049/2001, валидно да се противопостави обща презумпция, е необходимо заявените документи да са част от една и съща категория документи или да бъдат от едно и също естество (вж. в този смисъл решения от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, EU:C:2008:374, т. 50 и от 17 октомври 2013 г., Съвет/Access Info Europe, C‑280/11 P, EU:C:2013:671, т. 72).

37

От друга страна, от тази съдебна практика следва, че прилагането на общи презумпции е продиктувано основно от императивната необходимост да се осигури правилното функциониране на въпросните производства и да се гарантира, че няма да бъдат засегнати целите им. В този смисъл признаването на обща презумпция може да се основава на несъвместимостта на достъпа до документи в някои производства с правилното им протичане и на опасността от опорочаването им, като се има предвид, че общите презумпции позволяват да се запази правилното протичане на производството, ограничавайки намесата на трети лица (вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Wathelet по съединени дела LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:528, т. 66, 68, 74 и 76). Прилагането на специфични правила, предвидени в правен акт по отношение на определено производство, провеждано пред институция на Съюза, за нуждите на което са били представени заявените документи, е един от критериите, които могат да обосноват признаването на обща презумпция (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2015 г., McCullough/Cedefop, T‑496/13, непубликувано, EU:T:2015:374, т. 91 и заключение на генералния адвокат Cruz Villalón по дело Съвет/Access Info Europe, C‑280/11 P, EU:C:2013:325, т. 75).

38

Поради това съдът на Съюза счита, че изключенията от правото на достъп до документите, които се съдържат в член 4 от Регламент № 1049/2001, не биха могли да се тълкуват, без да се държи сметка за специфичните правила, уреждащи достъпа до тях, предвидени в съответните регламенти. Именно в този смисъл Съдът е отбелязал, че в производство за прилагане на член 101 ДФЕС някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), както и на Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 298) въвеждат ограничения за използването на документите, съдържащи се в преписката във връзка с това производство, тъй като предвиждат, че страните в производството за прилагане на член 101 ДФЕС не разполагат с неограничено право на достъп до документите, съдържащи се в преписката на Комисията, както и че третите лица, с изключение на жалбоподателите, не разполагат в рамките на това производство с право на достъп до документите от преписката на Комисията. Съдът е счел, че да се разреши всеобщ достъп по силата на Регламент № 1049/2001 до документите, съдържащи се в преписка във връзка с прилагането на член 101 ДФЕС, би могло да застраши равновесието, което законодателят на Съюза е искал да осигури с Регламенти № 1/2003 и № 773/2004 между задължението на съответните предприятия да предоставят на Комисията евентуално чувствителна търговска информация, за да може тя да установи наличието на картел и да прецени неговата съвместимост с посочения член, от една страна, и гаранцията за засилена защита, чрез професионалната и търговската тайна, на предоставените по този начин на Комисията сведения, от друга. Съдът е стигнал до извода, че за целите на прилагането на изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, Комисията има право да презумира, без да извършва конкретна и индивидуална проверка на всеки от документите, които се съдържат в преписка във връзка с производство съгласно член 101 ДФЕС, че оповестяването на съответните документи по принцип засяга защитата на търговските интереси на участващите в такова производство предприятия (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 86, 87, 90 и 93).

39

За разлика обаче от случаите, за които Съдът и Общият съд са приели, че общите презумпции, водещи до отказване на достъп до документи, намират приложение, Регламент № 1907/2006 урежда изрично съотношението между самия него и Регламент № 1049/2001. Член 118 от Регламент № 1907/2006 в действителност предвижда, че Регламент № 1049/2001 се прилага за документи, притежавани от ЕСНА. Той не въвежда ограничения за използването на документите, съдържащи се в преписката по процедура за разрешение за употребата на химично вещество. Посоченият регламент не предвижда всъщност ограничаване на достъпа до преписката само за „засегнатите страни“ и „жалбоподателите“. Той само посочва конкретно в член 118, параграф 2 определена информация, чието оповестяване се счита за посегателство върху търговските интереси на засегнатото лице. Обратно, член 119, параграф 1 от този регламент изброява други сведения, които са публично достъпни по интернет.

40

При това положение от разпоредбите на Регламент № 1907/2006 не произтича обща презумпция. Следователно не би могло да се приеме, че в рамките на процедура за разрешение съгласно Регламент № 1907/2006 предоставените на ЕСНА документи в тяхната цялост следва да се считат за явно попадащи в обхвата на изключението във връзка със защитата на търговските интереси на заявителите, искащи разрешение.

41

Дори евентуално това изключение да е приложимо за някои от представените на ЕСНА документи, това не е така непременно за всички документи или за съвкупността от тях. Във всички случаи задача на ЕСНА е да се увери в това посредством конкретна и ефективна проверка на всеки документ, както изисква член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

42

С оглед на тези обстоятелства се налага констатацията, че ЕСНА е извършила конкретна и ефективна проверка на всеки документ съгласно съответните разпоредби на Регламенти № 1049/2001 и № 1907/2006.

43

От изложеното следва, че основанието, изведено от наличието на обща презумпция за поверителност на информацията, представена в рамките на процедурата за разрешение, предвидена в Регламент № 1907/2006, трябва да бъде отхвърлено.

44

В рамките на първото основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 във връзка с член 118 от Регламент № 1907/2006, жалбоподателят по същество излага четири оплаквания. С първото оплакване жалбоподателят твърди, че спорните сведения са поверителни, тъй като са част от неговото ноу-хау и представляват негова търговска тайна. В рамките на второто си оплакване жалбоподателят се позовава на член 39, параграф 2 от Споразумението ТРИПС, което обвързва Съюза, и твърди, че в резултат от оповестяването на спорните сведения на трети лица защитата на търговските му интереси и на правата му на интелектуална собственост, а именно защитата на неговата търговска тайна, биха били поставени в опасност. Третото оплакване почива на обстоятелството, че с това оповестяване не можело да се счита, че се преследва „по-висш обществен интерес“, диктуващ оповестяването на спорните сведения, нито че той е значителен. Освен това ЕСНА не посочила ясно и конкретно какъв е общественият интерес, диктуващ оповестяването на спорните сведения. Четвъртото оплакване е изведено от нарушение на член 296 ДФЕС, като жалбоподателят упреква ЕСНА, че не е изложила мотиви във връзка с това дали спорните сведения представляват търговска тайна по смисъла на член 39, параграф 2 от Споразумението ТРИПС, а още по-малко пък е посочила евентуалния по-висш обществен интерес, диктуващ решението ѝ да оповести тези поверителни сведения.

45

С първото оплакване жалбоподателят твърди, че спорните сведения са поверителни, тъй като притежават търговски интерес по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001.

46

В подкрепа на това оплакване, първо — той сочи, че тези сведения са част от неговото ноу-хау и представляват негова търговска тайна, тъй като не са леснодостъпни, годни са за търговска експлоатация и за тяхното събиране и организация с цел да стане възможно получаването на разрешение за пускане на пазара и по-нататъшна употреба на DEHP са били нужни значителни финансови средства и усилия.

47

На второ място, той оспорва факта, че посочените от него данни, отнасящи се до праговите стойности, съпоставени със стойностите на експозиция и концентрация, които не пораждат отрицателни ефекти върху човешкото здраве (DNEL) или върху околната среда (PNEC) (наричани по-нататък „стойностите DNEL и PNEC“), ако не бъдат достигнати, могат да се считат за публични по смисъла на член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006.

48

ECHA отхвърля тези доводи изцяло.

49

В началото е необходимо да се напомни, че съгласно член 15, параграф 3 ДФЕС всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при спазване на принципите и условията, определени в съответствие с обикновената законодателна процедура. Целта на Регламент № 1049/2001, както е посочено в съображение 4 и в член 1 от него, е да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на институциите (решения от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, EU:C:2012:393, т. 111, Комисия/Agrofert Holding, C‑477/10 P, EU:C:2012:394, т. 53 и от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 40).

50

Освен това процедурата във връзка със заявленията за разрешение се урежда от Регламент № 1907/2006, който въвежда за Съюза процедура за разрешаване на употребата на химични вещества. Член 118 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че Регламент № 1049/2001 се прилага за документи, притежавани от ЕСНА. От това следва, че принципът на възможно най-широк достъп на обществеността до документи трябва по правило да се спазва за документите, притежавани от ЕСНА.

51

Въпреки това за принципа на възможно най-широк достъп на обществеността до документи съществуват определени ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес. Действително Регламент № 1049/2001, по-специално в съображение 11 и в член 4, предвижда режим на изключения, който задължава институциите, службите и агенциите да не оповестяват документи, в случай че оповестяването би засегнало някой от тези интереси (вж. в този смисъл решения от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, EU:C:2012:393, т. 111, Комисия/Agrofert Holding, C‑477/10 P, EU:C:2012:394, т. 53 и от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 40).

52

Тъй като дерогират принципа на възможно най-широк достъп на обществеността до документи, изключенията, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001, трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г., Швеция/MyTravel и Комисия, C‑506/08 P, EU:C:2011:496, т. 75). В тази връзка трябва да се докаже, че достъпът до поисканите документи може да засегне конкретно и действително защитения чрез изключението интерес и че тази опасност от засягане е разумно предвидима, а не просто хипотетична (решения от 13 април 2005 г., Verein für Konsumenteninformation/Комисия, T‑2/03, EU:T:2005:125, т. 69 и от 22 май 2012 г., Sviluppo Globale/Комисия, T‑6/10, непубликувано, EU:T:2012:245, т. 64).

53

Следва също да се отбележи, че режимът на изключения по член 4 от Регламент № 1049/2001, и по-специално параграф 2 от него, се основава на претегляне на интересите, които в даден случай се противопоставят, а именно, от една страна, интересите, които биха били облагодетелствани от оповестяването на съответните документи, и от друга страна, тези, които това оповестяване би застрашило. Решението, което се взема по заявление за достъп до документи, зависи от отговора на въпроса на кой интерес трябва да се отдаде предимство в конкретния случай (решения от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 42 и от 23 септември 2015 г., ClientEarth и International Chemical Secretariat/ECHA, T‑245/11, EU:T:2015:675, т. 168).

54

Следва да се отбележи, че за да се обоснове отказът на достъп до документ, по принцип не е достатъчно документът да спада към дейност или интерес, посочен(а) в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, тъй като съответната институция трябва също така да обясни по какъв начин достъпът до този документ би могъл да засегне конкретно и действително интереса, защитен от предвидено в този член изключение (решения от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, EU:C:2012:393, т. 116, от 28 юни 2012 г., Комисия/Agrofert Holding, C‑477/10 P, EU:C:2012:394, т. 57 и от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 64).

55

Що се отнася до понятието за търговски интереси, от съдебната практика следва, че не всяка информация за дружеството или за търговските му отношения попада в обхвата на защитата на търговските интереси, която трябва да бъде гарантирана съгласно член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, тъй като в противен случай би се попречило на прилагането на общия принцип на обществеността да се предоставя възможно най-широк достъп до документите, държани от институциите (решения от 15 декември 2011 г., CDC Hydrogene Peroxide/Комисия, T‑437/08, EU:T:2011:752, т. 44 и от 9 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, T‑516/11, непубликувано, EU:T:2014:759, т. 81).

56

Поради това, за да се прилага предвиденото в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 изключение, е необходимо да се докаже, че спорните документи съдържат данни, чието оповестяване е в състояние да засегне търговските интереси на юридическо лице. Това е така, в случай че заявените документи съдържат чувствителна търговска информация, по-специално относно търговските стратегии на засегнатите предприятия, търговските им отношения или собствени данни на предприятието, открояващи неговата област на специализация (решение от 9 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, T‑516/11, непубликувано, EU:T:2014:759, т. 82—84).

57

Доводите на жалбоподателя следва да бъдат анализирани в светлината на тези съображения.

58

Следва да се провери дали, както твърди жалбоподателят, с приемането на обжалваните решения, с които се разрешава оповестяването на спорните сведения, ЕСНА е нарушила член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

59

На първо място, що се отнася до доклада за безопасност на химичното вещество, следва предварително да се отбележи, че в него попадат следните спорни сведения:

60

Първо, във връзка със спорните сведения относно научните изследвания и тяхното съдържание най-напред е необходимо да се подчертае, че те се отнасят до публикувани, и следователно публично достъпни данни. Същото важи и за спорните сведения, съдържащи се в доклада за оценка на рисковете за 2008 г. Става дума за документ на Съюза, който също е бил публикуван. При това положение спорните сведения представляват съвкупност от извадки от посочените изследвания и доклади и описват тяхното съдържание. Не се установява, че оповестяването само на съвкупността от тези описателни данни, които са публично достъпни, може да е достатъчно, за да засегне защитата на търговските интереси на жалбоподателя. В допълнение жалбоподателят не е доказал по какъв начин в случая посочената съвкупност от научни данни би представлявала чувствителна търговска информация, чието оповестяване би засегнато неговите търговски интереси. Само ако направените от жалбоподателя преценки в рамките на тази компилационна дейност са имали допълнителна стойност — тоест изразявали са се в нови научни изводи или съображения, насочени към изобретателска стратегия, годна да осигури на предприятието търговско предимство пред неговите конкуренти (вж. в този смисъл определения от 13 февруари 2014 г., Luxembourg Pamol (Cyprus) и Luxembourg Industries/Комисия, T‑578/13 R, непубликувано, EU:T:2014:103, т. 60 и от 25 юли 2014 г., Deza/ECHA, T‑189/14 R, непубликувано, EU:T:2014:686, т. 54) — те биха могли да попаднат сред търговските интереси, защитени съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001.

61

По-нататък следва да се отбележи, че в решението, съдържащо се в писмо с референтен номер AFA-C‑0000004274‑77‑09/F, ЕСНА е посочила, че подобна информация може да бъде оповестявана „без подробна обосноваваща преценка“. По-конкретно, тя е заличила именно преценките, направени от жалбоподателя в светлината на посочените изследвания (вж. по-специално заличената от ЕСНА информация в т. 5.7.3, 5.8.3, 5.9.1.2, 5.9.2.2, 5.9.3, 5.10.1.1 и 5.10.1.2). Така тя е провела разграничение между информацията, отразяваща съдържанието на публикувани изследвания, която следователно е с предимно описателен характер — и може да бъде оповестена — и информацията, произтичаща от критична оценка на посочените изследвания от страна на жалбоподателя, която следователно сама по себе си не е била публично достъпна — поначало попадаща в обхвата на търговския интерес и замаскирана от ЕСНА. В случая „обективните“ сведения не биха могли поначало да се считат за собствени данни на предприятието, които открояват неговата област на специализация по смисъла на цитираната в точка 56 по-горе съдебна практика.

62

Освен това жалбоподателят представя единствено неясни и общи разяснения, за да докаже, че спорните сведения, състоящи се от извадки от публично достъпни изследвания, биха могли да породят твърдените последици, изразяващи се в засягането на неговото ноу-хау и професионалните му тайни. Точните и конкретни разяснения биха се оказали още по-необходими, като се има предвид, както бе припомнено в точка 52 по-горе, че предвидените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения трябва да се тълкуват и прилагат стриктно, тъй като дерогират принципа на възможно най-широк достъп на обществеността до документите.

63

В този контекст не би могъл да се приеме и доводът на жалбоподателя, че тези данни биха позволили на конкурентите да узнаят в каква насока ще бъде бъдещата му търговска стратегия за по-нататъшното използване на това вещество и решението му относно бъдещото производство на изделия от DEHP или от неговите алтернативи. В действителност само по себе си компилирането на обективните данни не би могло да бъде достатъчно за разкриване на търговската стратегия или бъдещите решения на жалбоподателя относно производството на DEHP.

64

Освен това трябва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, че част от спорните сведения се основават на поверителни данни, споделяни от него и трети лица, по-специално негови доставчици и купувачи. Всъщност, от една страна, жалбоподателят не посочва никакви данни в рамките на спорните документи, които да са резултат от подобно споделяне. От друга страна, той не представя нито един документ, от който да е видно съществуването на сключени с трети лица споразумения, по силата на които те поемат бъдещи задължения да не разгласяват документи.

65

Накрая, не би могъл да се приеме доводът, че за компилирането на публично достъпни изследвания бил необходим интелектуален — изследователски и читателски, труд от страна на жалбоподателя, който имал търговска стойност и поради това попадал в обхвата на търговския интерес. Всъщност поверителното естество на информацията не се определя от труда, свързан с компилирането на данни, съдържащи се в публично достъпни изследвания. По-скоро жалбоподателят е следвало да докаже, че документът, получен в резултат от компилирането на публично достъпна информация, съдържа преценки с допълнителна стойност в смисъла, посочен в точка 60 по-горе, както и че с оглед на това тази информация попада в обхвата на търговския интерес съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001.

66

Така или иначе това не означава, противно на същността на твърденията на жалбоподателя, че оповестяването дава право на конкурент само да се позове в заявлението за разрешение за употреба на химичен продукт на преписката на жалбоподателя, съдържаща компилацията от изследвания и така да получи конкурентно предимство. Всъщност член 63, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 подчертава, че „[а]ко е подадено заявление за определена употреба на вещество, следващият заявител може да се позове на съответните части от предишното заявление […], при условие че следващият заявител има позволение от предишния заявител да се позове на тези части на заявлението“. По този начин посочената разпоредба защитава титуляря на документ срещу неговото използване, в случай че съдържащата се в него информация бъде оповестена в резултат от заявление за достъп до него. Тя не допуска спорните сведения да се използват по начин, който е конкурентно нелоялен спрямо титуляря на документа, с което на неговите конкуренти да се осигури незаконно конкурентно предимство.

67

Макар да следва да се приеме, че работата по систематизиране на публична информация, извършена от жалбоподателя, би могла да има известна търговска стойност, би трябвало освен това да се докаже, че систематизирането на тази информация е било съпътствано от преценки, водещи до нови научни изводи или съображения, свързани с изобретателска стратегия, годна да осигури на предприятието търговско предимство пред конкурентите му, и че поради това тази информация очевидно би била поверителна (вж. т. 60 по-горе), а жалбоподателят не е бил в състояние да направи това. В този контекст, от една страна, трябва да се напомни, че докладът за безопасност на химичното вещество трябва да съответства на формата съгласно точка 7 от приложение I към Регламент № 1907/2006, а това води до стандартизиране на начина на систематизиране на информацията. От друга страна, следва да се има предвид обстоятелството, че търсенето на публично достъпна информация се улеснява от информационните технологии, например търсачки. Тези две констатации показват до известна степен относителната търговска стойност на компилирането на публично достъпна информация.

68

Второ, във връзка с точки 5.1.1.2, 5.10.1.2 и таблици с номера 43, 45, 52—54, 59, 70 и 73 следва да се напомни, че те посочват заглавието и датата на редица изследвания, които жалбоподателят счита за поверителни, а ЕСНА желае да оповести. Жалбоподателят обаче не изяснява защо тяхното оповестяване би засегнато търговските му интереси и би предоставило предимства на конкурентите му. Всъщност той не уточнява защо оповестяването на тези изследвания би било проблематично, при все че няма възражения почти всички останали цитирани в същите таблици изследвания да бъдат оповестени.

69

Трето, относно спорните сведения, съдържащи се в точка 5.11.2 от доклада за безопасност на химичното вещество, в обжалваните решения ЕСНА подчертава, че стойностите на експозиция NOAEL, съдържащи се в подходите, методите и съображенията, не могат да засегнат неговия търговски интерес. Тя посочва, че този вид информация има основно значение за запознаване на обществеността с рисковете, свързани с употребата на DEHP, поради което съществува голям обществен интерес от нейното оповестяване. Налага се констатацията, че жалбоподателят не оспорва това съображение, а още по-малко уточнява защо позоваването на посочената информация, съдържаща се в доклада за безопасност на химичното вещество, би засегнала неговия търговски интерес.

70

Четвърто, относно упоменатите по-горе в точка 59, последно тире данни за сценариите на експозиция на DEHP и за характеризацията на рисковете трябва да се констатира, че жалбоподателят не привежда никакви доводи, доказващи поверителния им характер.

71

В допълнение от преписката следва, че ЕСНА е заличила голяма част от информацията относно сценариите на експозиция и са упоменати само уводните данни във връзка с тях. Жалбоподателят е следвало да посочи защо тези данни имат поверителен характер.

72

Относно информацията за характеризацията на рисковете преписката показва, че тя е свързана с данни относно стойността DNEL и относно съотношението на характеризацията на рисковете (RCR). Както обаче подчертава ЕСНА в обжалваните решения, данните относно стойността DNEL трябва да се публикуват съгласно член 119, параграф 1 от Регламент № 1907/2006, а данните относно RCR — представляващи съчетание на стойностите DNEL, PNEC и на експозиция — не биха могли да засегнат търговския интерес на жалбоподателя и са от основно значение, за да може обществеността да се запознае с риска, свързан с употребата на DEHP.

73

На второ място, във връзка с анализа на алтернативите трябва най-напред да се констатира следното:

74

По-нататък следва да се уточни, че в становището си в рамките на процедурата за допитване до трети лица жалбоподателят посочва във връзка с таблиците, изброени в точка 73, първо тире по-горе, че съдържат сходна информация с тази от доклада за безопасност на химичното вещество, а именно по-специално стойностите DNEL и PNEC, както и че тази информация е част от интелектуалната собственост на заявителя за разрешение. Жалбоподателят подчертава, че оповестяването на подобни сведения би увредило търговския му интерес, тъй като за тях можело да се получи парична компенсация. Той отбелязва, че достъпът до анализа на алтернативите трябвало да бъде предмет на парична компенсация и следователно да бъде договорен, за да се гарантира поделяне на разходите.

75

Следва да се напомни, че в обжалваните решения ЕСНА приема, че стойностите DNEL и PNEC, резултатите от изследванията и изводите от съдържащата се в анализа на алтернативите класификация не се считат за поверителни, тъй като не може да се счита, че сами по себе си посочените резултати и изводи без обосноваваща ги подробна оценка засягат сериозно търговския интерес на жалбоподателя, на оттеглилите се жалбоподатели или на трето лице. ЕСНА подчертава също, че този вид информация трябва да се публикува от агенцията в съответствие с член 119, параграф 1, букви в), д) и е) от Регламент № 1907/2006.

76

Налага се констатацията, че жалбоподателят не е доказал защо оповестяването на данните, съдържащи се в анализа на алтернативите, които са точно посочени в искането му за неоповестяване, би засегнало търговския му интерес. Всъщност става дума за обективни цифрови данни, определени в рамките на съпоставки на стойностите DNEL и PNEC за DEHP и други химични вещества, които са взети най-вече от публикувани изследвания. Не би могло при това положение да се приеме, че посочените цифрови данни, съдържащи се в публикувани изследвания, попадат в обхвата на търговския интерес на жалбоподателя. Подобно на това, което бе подчертано в точка 61 по-горе, ЕСНА е заличила „субективните“ бележки на жалбоподателя във връзка с тези данни, което впрочем е отбелязано в обжалваните решения с уточнението, че не може да се счита, че сами по себе си резултатите и изводите „без обосноваващата ги подробна оценка“ засягат сериозно търговския интерес на жалбоподателя или на оттеглилите се жалбоподатели.

77

В тази връзка, подобно на това, което бе подчертано в точка 63 по-горе, само по себе си компилирането на обективни данни не би могло да разкрие съдържанието на търговската стратегия или на бъдещите решения на жалбоподателя относно производството на DEHP, нито пък да се счита, че се отнася за собствени данни на предприятието, открояващи областта му на специализация по смисъла на цитираната в точка 56 по-горе съдебна практика.

78

Същите съображения могат да се отнесат към спорните сведения, съдържащи се в таблици с номера 25—28 в документа, озаглавен „Оценка на опасностите и рисковете на алтернативите на DEHP“. Жалбоподателят впрочем не дава никакво обяснение защо от общо 11 вида цифрови данни, съдържащи се в таблици с номера 27 и 28, четири от тях не трябва да бъдат оповестявани.

79

Във връзка с таблица с номер 25 следва да се уточни, че ЕСНА включва колоната със заглавие „Бележки“ в информацията за оповестяване. Налага се констатацията, че тези бележки са описателни. Във връзка с информацията, включена в колоната, озаглавена „Бележки“, от таблица с номер 26, жалбоподателят не сочи нищо, позволяващо да се приеме, че става дума за преценки с допълнителна стойност по смисъла на точка 60 по-горе.

80

Във връзка със спорните сведения, съдържащи се в раздел 5.5 от анализа на алтернативите, жалбоподателят също не представя и най-малка обосновка, позволяваща да се приеме, че тяхното оповестяване би засегнато неговия търговски интерес. Още по-трудно въобразим е поверителният характер на тези сведения, тъй като се идентифицират други вещества с ефект върху околната среда, еквивалентен или будещ повече тревога от DEHP. Не се установява, че подобни сведения са достатъчни, за да разкрият съдържанието на търговската стратегия на жалбоподателя и насочеността на изследователската и внедрителската му дейност по отношение на химичните вещества, нито че са част от неговото ноу-хау или пък открояват областта му на специализация по смисъла на цитираната в точка 56 по-горе съдебна практика.

81

На трето място, жалбоподателят сочи, че е представил редица сведения, които не е трябвало задължително да се подават със заявлението за разрешение. По-точно той подчертава, че тъй като Регламент № 1907/2006 квалифицира DEHP не като вещество с въздействие върху околната среда, а като вещество с възможно токсично въздействие за човека, не е бил длъжен да представя данни за стойностите PNEC. ЕСНА приема, че стойностите PNEC не е трябвало да бъдат представяни в случая, но подчертава, че това по никакъв начин не засяга задължението ѝ да оповести притежаваните от нея данни.

82

Най-напред трябва да се напомни, че съгласно член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 и член 118, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 приложното поле на Регламент № 1049/2001 обхваща всички документи, държани от институциите и агенциите, т.е. които са изготвени или получени от тях и са тяхно притежание, във всички области на дейност на Съюза.

83

Поради това информация, предадена на институция или агенция на Съюза в рамките на административно производство, като процедурата по разрешаване на употребата на химично вещество или за пускане на пазара на лекарствен продукт, по принцип може да бъде оповестявана, дори ако тази информация не е трябвало задължително да бъде предавана в хода на съответното производство и е била представена доброволно от притежателя ѝ. Единствените изключения от този вид оповестяване са предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001. Никое от тях обаче не се отнася до информацията, съдържаща се в документите, доброволно представени на ЕСНА от жалбоподателя.

84

Оттук следва, че ЕСНА основателно е третирала по един и същ начин доброволно представените от жалбоподателя незадължителни спорни сведения и изискваните по силата на Регламент № 1907/2006 във връзка със заявлението за разрешение, както и че поради това е счела, че е задължена да ги оповести.

85

По-нататък, след като приложното поле на Регламент № 1049/2001 е ясно определено, физическото или юридическото лице, което предава определена информация, няма основание да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, изразяващ се в невъзможност доброволно предаден документ да бъде оповестяван съгласно Регламент № 1049/2001. Следователно и по този въпрос доводите на жалбоподателя трябва да се отхвърлят.

86

В допълнение жалбоподателят посочва в заседанието, че е предал тези сведения с цел да окомплектова преписката по отношение на алтернативите без последици за човека и околната среда. Поради това, дори тези сведения да не са били задължителни, те са били представени в подкрепа на преписката по заявлението за разрешение, с което да се увеличи възможността за получаване на разрешение от Комисията и ЕСНА.

87

Накрая, жалбоподателят не уточнява по какъв начин обективните стойности PNEC, посочени в анализа на алтернативите, биха засегнали търговския му интерес. Освен това, след като DEHP не се счита за опасно за околната среда вещество, принципно жалбоподателят не би имал търговски интерес от укриване на тези сведения, потвърждаващи липсата на въздействие на DEHP върху околната среда и които следователно са били благоприятни за него.

88

Оттук следва, че ЕСНА не е нарушила член 4, параграф 2 от Регламент № 1907/2006.

89

Следва да се разгледат приведените от ЕСНА доводи, че предвидените в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 изключения не биха могли да намерят приложение, от една страна, по отношение на считаните за публични сведения съгласно член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006, нито по отношение на сведенията, които вече са били публично достъпни, от друга страна.

90

Следва да се напомни, че в отговор на първото основание ЕСНА сочи, че някои сведения относно стойностите DNEL и PNEC са били публични съгласно член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006. В репликата жалбоподателят поддържа, че ЕСНА е допуснала грешка в преценката, прилагайки тази разпоредба за данните относно стойностите DNEL и PNEС, предмет на процедурата за разрешение. ЕСНА твърди, че това е ново и просрочено оплакване, което следователно е недопустимо. Във връзка със стойностите DNEL, PNEC и резултатите от изследванията тя твърди, че съгласно обжалваните решения е ясно, че тази информация трябва да бъде оповестена в съответствие с член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006, както и че поради това предвидените в тази разпоредба законови презумпции се прилагат по отношение на същата.

91

В това отношение следва да се припомни, че според член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. не могат да се въвеждат нови правни основания в хода на производството, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Правно основание, което представлява допълнение на правно основание, посочено пряко или имплицитно преди това, и което е в тясна връзка с него, трябва да се обяви за допустимо (решение от 10 април 2003 г., Travelex Global and Financial Services и Interpayment Services/Комисия, T‑195/00, EU:T:2003:111, т. 33 и 34 и от 24 май 2007 г., Duales System Deutschland/Комисия, T‑151/01, EU:T:2007:154, т. 71). В допълнение забраната, въведена с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., се отнася само за новите правни основания и допуска ищците или жалбоподателите да сочат нови доводи в подкрепа на вече изложени в искова молба или жалба правни основания (вж. в този смисъл решение от 5 април 2001 г., Wirtschaftsvereinigung Stahl и др./Комисия, T‑16/98, EU:T:2001:117, т. 49).

92

В случая от параграф 6 от писмата, съдържащи обжалваните решения, следва, че според ЕСНА не може да се счита, че сведенията (стойности, изследване, резултати и изводи от класификацията) относно стойностите DNEL и PNEC засягат търговския интерес на жалбоподателя, поради което за този вид сведения предвиденото в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 изключение е неприложимо. В обжалваните решения се уточнява, че този извод се потвърждава и от задължението за публикуване на тази информация съгласно член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006.

93

В този смисъл от обжалваните решения следва ясно, че съображенията, съгласно които член 119, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 предвижда публикуването на сведенията относно стойностите DNEL и PNEC, подкрепят основното съображение, че тези сведения не могат сериозно да застрашат търговския интерес на жалбоподателя. Поради това се установява, че с твърдението си, че тези сведения попадат в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, жалбоподателят е оспорил мълчаливо, но сигурно съображенията, съгласно които тези сведения трябва да се публикуват в съответствие с член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006.

94

В репликата жалбоподателят единствено дава отговор на доводите на ЕСНА, напомнящи задължението за публикуване на сведенията относно стойностите DNEL и PNEC в съответствие с член 119, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 в потвърждение на основното съображение относно липсата на търговски интерес.

95

Оттук следва, че оплакването, изведено от неправилното прилагане на член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006, трябва да се обяви за допустимо.

96

На първо място, следва да се провери дали, както твърди жалбоподателят, член 118 и член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006 се отнасят само за данните, съответстващи на стойностите DNEL и PNEC, които са предмет на процедурата по регистрация съгласно дял II от посочения регламент, но не и данните относно конкретното прилагане на стойностите DNEL и PNEC в процедурата за разрешение, предвидена в дял VII от Регламент № 1907/2006.

97

Както бе припомнено в точка 50 по-горе, член 118 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че Регламент № 1049/2001 се прилага за документите, притежавани от ЕСНА. От това следва, че принципът на възможно най-широк достъп на обществеността до документите по правило се прилага за документите от преписката за получаване на разрешение за определено химично вещество. Следователно е без значение дали информацията е представена в хода на производството от заявителя, който иска разрешение, или вече е била представена в друго, предвидено от същия Регламент № 1907/2006 производство, например по регистрация. Поради това няма основание да се приеме, че принципът на достъп до документи, предвиден в член 118 от Регламент № 1907/2006 във връзка с член 2 от Регламент № 1049/2001, не би се прилагал и в двата случая.

98

Член 119, параграф 1, буква в) от Регламент № 1907/2006 предвижда следното:

„Следната информация, притежавана от [ЕСНА] за вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия се прави публично достъпна, безплатно, чрез Интернет, в съответствие с член 77, параграф 2, буква д): […] е) всяка получена недействаща доза/концентрация (DNEL) или предполагаемата недействаща концентрация (PNEC), установени в съответствие с приложение I“.

99

Така член 119, параграф 1 предвижда специфична дерогация от режима на достъп до документи, предвиден в член 118, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 във връзка с член 2 от Регламент № 1049/2001. По императивен начин член 119, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 посочва, че редица видове информация се правят публично достъпни. Целта на тази разпоредба е предаването на абсолютно необходимия минимум информация за адекватно контролиране на дадено вещество, т.е. основната информация относно опасностите от него, ръководството за безопасна употреба, данните от информационния лист за безопасност, които не са поверителни, и необходимите данни за идентифицирането му (вж. документ СОМ(2003) 644 окончателен на Комисията от 23 октомври 2003 г.). Сред информацията, която се прави публично достъпна, член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006 посочва данните DNEL и PNEC.

100

Следва да се уточни, че стойността DNEL отговаря на равнището на експозиция на веществата — обикновено изчислявано въз основа на дескрипторите на дозите, получени от изследвания при животни — под което не се очаква никакво вредно въздействие за човека. Стойността PNEC от своя страна съответства на концентрацията на веществата, под която не би трябвало да има вредно въздействие в съответната околна среда. С оглед на това всеки заявител, искащ разрешение, който е в състояние да докаже, че експозицията на ефектите от будещи значителна загриженост вещества върху човешкото здраве или околната среда е по-ниска от изискваните стойности DNEL и PNEC, едновременно с това доказва, че от употребата на тези вещества не се очаква никакво вредно въздействие за човека, че в съответната околна среда не би трябвало да има вредно въздействие, както и че рискът за човешкото здраве или околната среда от веществото е адекватно контролиран съгласно разпоредбите на член 60, параграф 2 от Регламент № 1907/2006.

101

Най-напред член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006 не предвижда изрично, че задължението за публикуване на информацията в интернет се свежда само до стойностите DNEL и PNEC, представени в процедурите по регистрация, и че следователно не би се отнасяло до стойностите, на които заявителят се позовава в процедурата за получаване на разрешение.

102

По-нататък член 64 от Регламент № 1907/2006, отнасящ се до процедурата за вземане на решения за разрешение, предвижда изрично в параграфи 2 и 6, че публикуването на сведения на интернет страницата на ЕСНА се извършва, като се вземат предвид членове 118 и 119 от същия регламент.

103

Освен това приложение I, на което се позовава член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006, посочва, че оценката на безопасността на химичното вещество от даден производител разглежда производството на веществото и всички идентифицирани употреби То предвижда също, че оценката разглежда всички етапи от жизнения цикъл на веществото, произтичащи от производството и идентифицираните употреби (вж. т. 0.3 от това приложение). За определянето на стойността DNEL е уточнено, че в зависимост от сценария(ите) на експозиция може да бъде приета за достатъчна една стойност DNEL или може да се окаже необходимо да се идентифицират различни DNEL за всяка съответна човешка група (например работници, потребители и уязвими групи хора) и за различните пътища на експозиция. С оглед на това приложение I към Регламент № 1907/2006 предвижда, че ако е вероятно да се появят повече от един пътища на експозиция, тогава се определя DNEL за всеки един от пътищата на експозиция и за експозиция при комбиниране на всички пътища (вж. т. 1.4.1 от това приложение). Приложение I към Регламент № 1907/2006 посочва също, че стойността PNEC трябва да бъде установена за всеки компонент на околната среда (вж. т. 3.3.1 от това приложение).

104

Приложение I към Регламент № 1907/2006 предвижда и част, посветена на характеристиката на риска, която се изразява по-специално в сравняване на експозицията на засегнатите групи от населението със съответните стойности DNEL и в сравняване на предполагаемите концентрации в околната среда за всеки компонент със стойностите PNEC (вж. т. 6.2 и 6.3 от това приложение). Точка 6.4 от същото приложение посочва, че за всеки сценарий на експозиция рискът за човека и околната среда може да бъде разглеждан като адекватно контролиран по време на жизнения цикъл на веществото, произтичащ от производството или идентифицираните употреби, ако по-специално определените нива на експозиция при характеризацията на рисковете не превишават съответните стойности DNEL или PNEC.

105

Както от член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006, така и от приложение I към него следва, че с оглед на значението на данните относно стойностите DNEL и PNEC за защита на общественото здраве и околната среда оценката за безопасност на химичното вещество и получените от нея данни трябва да разглежда всички идентифицирани употреби и всички етапи от жизнения цикъл на веществото, както и че тези данни трябва да се публикуват. Поради това направеното от жалбоподателя разграничение между данните относно стойностите DNEL и PNEC за „регистрираното вещество“ и конкретното прилагане на данните за стойностите DNEL и PNEC в рамките на процедурата за разрешение, предвидена в дял VII от Регламент № 1907/2006, изглежда изкуствено. Предвиденото в посочената разпоредба задължение за публикуване действително се отнася за стойностите DNEL и PNEC, посочени в доклада за безопасност на химичното вещество, приложен към заявлението за разрешение. В това отношение следва да се подчертае, че жалбоподателят не оспорва съображенията на ECHA, ClientEarth, EEB и HCWH Europe, съгласно които стойностите DNEL и PNEC по принцип остават без промяна за определено вещество и че без особено значение са моментът, в който са посочени (в рамките на процедура за регистрация или за разрешение), и идентичността на заявителя, извършил отчитането на стойностите в рамките на тези процедури. Всъщност той само споменава, без допълнителни разяснения, че стойностите DNEL и PNEC, посочени в доклада за безопасност на химичното вещество, са били различни и са били получени по друг метод и с друга цел.

106

Накрая ЕСНА уточнява, че в рамките на заявление за разрешение тя би могла да попадне на стойности DNEL и PNEC, различни от публикуваните от нея референтни стойности. Тя посочва, че след разглеждането и одобряването на тези стойности от Комитета за оценка на риска, те биха могли да се признаят за нови референтни стойности и да се прилагат за в бъдеще за всички нови заявители за получаване на разрешение. Поради това се оказва, че тези стойности трябва по необходимост да бъдат направени публично достъпни.

107

С оглед това не би могъл да се приеме доводът на жалбоподателя, че ЕСНА вече е изпълнила задължението си за информиране, публикувайки на своя информационен портал данните относно съответните стойности DNEL и PNEC за „регистрираното вещество“, както и документ от 12 април 2013 г., озаглавен „Разрешение, определяне на референтна DNEL за DEHP“. Както правилно подчертава ЕСНА, тя не е имала задължение да публикува референтни стойности DNEL и PNEC за веществата с определен праг. При все това, тъй като посочените стойности DNEL и PNEC трябва да се използват по един и същ начин от всички заявители за разрешение, от съображения за прозрачност и равно третиране ЕСНА счита тяхното публикуване за необходимо, за да се даде възможност на заявителите да разберат какви са критериите за оценка. Тя не би могла да бъде упреквана заради този подход, който не би могъл да се счита за задължителен. При всички положения публикуването на подобни референтни стойности не освобождава ЕСНА от необходимостта в съответствие с член 64, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, като се вземат предвид членове 118 и 119 от същия регламент, да публикува предоставената от жалбоподателя обща информация относно употребите, за които се отнася заявлението за разрешаването на DEHP.

108

Що се отнася до обхвата на задължението за публикуване на информацията, посочена в член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006, следва да се приветства съображението на ЕСНА, съгласно което това задължение обхваща минимални сведения за метода на получаване и предвиждане на стойностите DNEL и PNEC и за корелацията с други данни. Действително, тази минимална информация е абсолютно необходима, за да се разбере какво представляват стойностите DNEL и PNEC и да се определи с какво са свързани. Поради това се налага да се приеме, както подчертава ЕСНА, че ако се публикуват само стойностите без никакви разяснения относно значението им, посочената по-горе разпоредба би била лишена от полезното си действие.

109

На второ място, що се отнася до твърдението, че някои сведения вече са били публично достъпни, е очевидно и освен това не се оспорва от страните, че онази част от тях, която вече е била публично достъпна, е можела да бъде оповестена. Въпросът, който следва да се разгледа, всъщност е дали компилацията от известни, и следователно вече достъпни за обществото научни данни, и от тайни научни данни трябва да бъде оповестена. Жалбоподателят поддържа, че в резултат от такова съчетаване се получава комплексна информационна цялост, която сама по себе си не е леснодостъпна и следователно трябва да бъде третирана поверително.

110

Следва да се констатира, че в списъка със спорни сведения жалбоподателят не е посочил онези от тях, които представляват тайни научни данни, обединени със заварена публично достъпна информация. Освен това от анализа в точки 58 и сл. по-горе е видно, че те не попадат в обхвата на търговската тайна.

111

Оттук следва, че ЕСНА не е допуснала грешка, като в обжалваните решения е приела, че част от спорните сведения вече са били публично достъпни, тъй като са били публикувани по-рано, и че друга част от тях е трябвало да бъдат публично достъпни съгласно член 119 от Регламент № 1907/2006.

112

От гореизложеното следва, че първото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

113

Жалбоподателят поддържа, че ЕСНА необосновано накърнява правото му на поверително третиране на информация, представляваща негова интелектуална собственост и представляваща негова търговска тайна. В това отношение той се позовава на определението за търговска тайна, съдържащо се в член 39, параграф 2 от Споразумението ТРИПС.

114

ЕСНА отхвърля това оплакване.

115

Преди всичко следва да се напомни, че член 39, параграф 2 от Споразумението ТРИПС предвижда следното:

„Физическите и юридическите лица имат възможност да предотвратяват законно контролираната от тях информация да бъде разгласявана, придобивана или използвана от други без тяхното съгласие и по начин, противоречащ на честната търговска практика така, че тази информация:

116

В самото начало е важно да се подчертае, че разпоредбите от Споразумението ТРИПС, което е част от Споразуменията на СТО, подписани от Общността и след това одобрени с Решение 94/800/EО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (OВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3), са неразделна част от правния ред на Съюза. Ако в областта, обхваната от Споразумението ТРИПС, съществува уредба на Съюза, се прилага правото на Съюза, което от своя страна налага задължението да се търси, доколкото е възможно, тълкуване съобразно това споразумение, без обаче на разглежданата разпоредба от него да може да се придаде непосредствено действие (вж. решение от 11 септември 2007 г., Merck Genéricos – Produtos Farmacêuticos, C‑431/05, EU:C:2007:496, т. 35 и цитираната съдебна практика). Оттук следва, че на самия член 39, параграф 2 от Споразумението ТРИПС не би могло да се прави позоваване с цел отмяна на обжалваните решения.

117

Доколкото доводите на жалбоподателя следва да се разбират в смисъл, че съществува принцип, почерпен от определението, съдържащо се в член 39, параграф 2 от Споразумението ТРИПС, съгласно който единствено поради факта че представилото документ лице има право на интелектуална собственост върху него, следва да се приложи предвиденото в член 4, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 изключение, тези доводи трябва да се отхвърлят.

118

Всъщност този подход не е в съответствие със съдържанието на член 39, параграф 2 от Споразумението ТРИПС, от което жалбоподателят черпи вдъхновение. Тази разпоредба всъщност предвижда, че информацията трябва да бъде „секретна“, за да не бъде разгласявана. Фактът, че тази информация има търговска стойност, обаче не я прави секретна.

119

Също така защитаваният от жалбоподателя подход би довел до това да се приеме, че предоставената на правата на интелектуална собственост защита във всички случаи би имала предимство пред презумпцията в полза на оповестяването на сведения, закрепена в Регламент № 1049/2001 и в член 118, параграф 1 от Регламент № 1907/2006. Както подчертава ЕСНА, член 4, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 не може да се тълкува в смисъл, че след като даден документ се ползва с авторскоправна закрила, от това следва, че той представлява търговска тайна и неговият титуляр следователно може да се позовава на предвиденото в тази разпоредба изключение.

120

В тази връзка следва да се напомни, че член 16 от Регламент № 1049/2001 предвижда, че „[този] регламент не засяга други действащи правила в областта на авторското право, които биха могли да ограничат правото на трети страни да възпроизвеждат или използват разпространените документи“. Също така, както бе припомнено в точка 66 по-горе, член 63, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че следващият заявител, поискал определена употреба на вещество, трябва да получи позволение от предишния заявител, за да може да се позовава на съответните части от предишното заявление. В този смисъл посочените разпоредби защитават титуляря на документ от нарушения на авторското право и от накърняване на търговската стойност на този документ, в случай че съдържащата се в него информация бъде оповестена в резултат от заявление за достъп до нея. В действителност тези разпоредби не допускат използването на спорните сведения с търговска цел от конкуренти, които в резултат от това да придобият конкурентно предимство.

121

От това следва, че второто оплакване трябва да бъде отхвърлено.

122

В рамките на третото оплакване жалбоподателят твърди, че с оповестяването на спорните сведения не можело да се счита, че се преследва „по-висш обществен интерес“, диктуващ тяхното оповестяване, нито че той е значителен. Той е на мнение, че интересът, свързан със защитата на основните му права (или на неговите търговски интереси), има предимство пред обществения интерес, диктуващ оповестяването на спорните сведения, и добавя, че ЕСНА не изяснява в какво се изразява общественият интерес от тяхното оповестяване.

123

Следва да се напомни, че последната част от изречението на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 предвижда, че институциите на Съюза не отказват достъпа до документ, когато оповестяването е продиктувано от по-висш обществен интерес, дори и да е възможно то да засегне защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице или на целите на дейностите на институциите на Съюза по инспектиране, разследване и одит (решение от 7 октомври 2014 г., Schenker/Комисия, T‑534/11, EU:T:2014:854, т. 74). В този контекст следва да бъдат претеглени, от една страна, особеният интерес, чиято защита трябва да се осигури, като не се оповести съответният документ, и от друга страна, общият интерес от предоставяне на достъп до този документ, като се имат предвид предимствата, които, както се посочва в съображение 2 от Регламент № 1049/2001, произтичат от по-голямата прозрачност, а именно по-добро гражданско участие в процеса на вземане на решения и по-голяма законност, ефективност и отговорност на администрацията по отношение на гражданите в демократичната система (решение от 21 октомври 2010 г., Agapiou Joséphidès/Комисия и EACEA, T‑439/08, непубликувано, EU:T:2010:442, т. 136).

124

Макар че наистина по-висшият обществен интерес, който може да продиктува разкриването на даден документ, не трябва да бъде непременно различен от принципите, на които се основава Регламент № 1049/2001 (решение от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 92), все пак съгласно съдебната практика само общите съображения не са достатъчни да се приеме, че принципът на прозрачност има особено значение, което му дава предимство пред доводите, налагащи да се откаже разкриването на съответните документи, като заявителят има задължението да посочи конкретно обстоятелствата, свидетелстващи за наличието на по-висш обществен интерес, обосноваващ разкриването на съответните документи (вж. в този смисъл решения от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 93 и 94, и от 23 септември 2015 г., ClientEarth и International Chemical Secretariat/ECHA, T‑245/11, EU:T:2015:675, т. 193).

125

В случая, както подчертава ECHA, тя не е стигнала до извода, че разглежданите сведения трябва да бъдат защитени в рамките на режим на изключения, какъвто е предвиден в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Поради това тя не е била задължена да определи или да направи оценка на обществения интерес от оповестяване на сведенията, нито да го съизмери с интереса на жалбоподателя да запази тяхната поверителност.

126

Поради това доводите на жалбоподателя са неприложими.

127

Освен това по отношение на стойностите DNEL и PNEC, които се съдържат в доклада за безопасност на химичното вещество и в анализа на алтернативите, следва да се напомни, че дори да се допусне, че тези стойности попадат в обхвата на търговския интерес на жалбоподателя, член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006 предвижда, че те автоматично стават достъпни за обществеността. Задължението за достъп до тази информация е обосновано в съображение 117 от същия регламент с необходимостта на гражданите на Съюза да се предостави информация за химикалите, на чието въздействие могат да бъдат изложени, с цел да им се даде възможност да взимат информирани решения за употребата на съответните химикали.

128

Както по същество основателно подчертава ЕСНА, от член 119, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 и от съображение 117 от него следва, че според законодателя на Съюза оповестяването на посочената в тях информация е въпрос от значителен интерес. Самият законодател е претеглил различни интереси и е стигнал до извода, че интересът от оповестяването на сведенията относно стойностите DNEL и PNEC надделява спрямо интереса на жалбоподателя от тяхното неоповестяване, тъй като тези сведения са свързани с най-важните съществуващи интереси, засягащи по-специално човешкото здраве и околната среда. Тези съображения позволяват да се приеме, че принципът на прозрачност се отличава с особена острота, която може да надделее над евентуалните причини, обосноваващи отказа посочените спорни сведения да бъдат оповестени.

129

Същото важи и за стойностите на експозиция NOAEL — чиято цел е да посочат максималната концентрация без наблюдавано вредно въздействие — съдържащи се в подходите, методите и съображенията. Всъщност, дори да се допусне, че оповестяването на тези сведения може да засегне търговските интереси на жалбоподателя, което той така и не успява да докаже, при всички положения те са от основно значение за запознаване на обществеността с рисковете, свързани с употребата на DEHP. Поради това ЕСНА не е допуснала грешка, като е приела, че е налице голям обществен интерес от оповестяването на тези сведения.

130

От своя страна твърдението на жалбоподателя, че ЕСНА не посочила ясно и конкретно какъв е общественият интерес, който обосновава оповестяването на спорните сведения, трябва да се отхвърли. Видно от точки 69, 92, 128 и 129 по-горе, наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването на някои спорни сведения произтича от позоваването на член 119 от Регламент № 1907/2006, чиято обосновка се съдържа в съображение 117 от същия, що се отнася до позоваването на стойностите DNEL и PNEC, от една страна, и от мотивите на самите обжалвани решения, що се отнася до стойностите на експозиция NOAEL, от друга страна.

131

Поради това третото оплакване, изведено от липсата на ясно посочване на обществения интерес, диктуващ оповестяването на спорните сведения, трябва да бъде отхвърлено.

132

Жалбоподателят твърди, че ЕСНА е нарушила член 296 ДФЕС, като не е изложила мотиви във връзка с това дали спорните сведения представляват търговска тайна по смисъла на член 39, параграф 2 от Споразумението ТРИПС, а още по-малко пък е посочила евентуалния по-висш обществен интерес, диктуващ решението ѝ да оповести тези поверителни сведения.

133

Според постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на посочения член 296 ДФЕС трябва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 7 юли 2011 г., Valero Jordana/Комисия, T‑161/04, непубликувано, EU:T:2011:337, т. 48 и цитираната съдебна практика).

134

В случая най-напред ЕСНА посочва в обжалваните решения, че редица сведения, съдържащи се в доклада за безопасност на химичното вещество, трябва да бъдат оповестени, поради това че вече са публично достъпни: става дума за вече достъпни в интернет сведения (например обобщителната таблица в глава 9.0.1 относно употребите, предмет на дескриптори, за които вече има публикувана обща информация относно употребите на сайта на ЕСНА, която се изисква при публично допитване относно алтернативите), за сведения от експертно проверени публикации (например глава 5.10.1.2), за резюмета на изследвания и експериментални екотоксикологични оценки, публикувани в експертно одобрени списания, или за глави, адаптирани или възпроизведени директно от оценката на рисковете, представена от Съюза през 2008 г., която е публично достъпна (например глави 5.6.3, 5.7.3, 5.10.3 и стр. 141, 142 и 168—175).

135

Следва да се приеме, че мотивите, поради които посочените сведения не биха могли да попаднат под действието на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, произтичат ясно от обжалваните решения, а именно че тези сведения вече са публично достъпни.

136

По-нататък ЕСНА подчертава по отношение на анализа на алтернативите и доклада за безопасност на химичното вещество, че стойностите DNEL и PNEC, резултатите от изследванията и изводите от класификацията не се считат за поверителни, тъй като не може да се приеме, че сами по себе си посочените резултати и изводи без обосноваваща ги подробна оценка засягат сериозно търговския интерес на жалбоподателя или на трето лице. От една страна, от тези мотиви следва, че ЕСНА е провела разграничение между, от една страна, „обективните“ данни и простите изводи, които могат лесно да бъдат направени въз основа на тях, считани за неповерителни, и от друга страна, подробните преценки, считани за поверителни и направени от жалбоподателя на база на посочените данни. От друга страна, обжалваните решения също посочват, че този вид информация трябва да се публикува от ЕСНА в съответствие с член 119, параграф 1, букви в), д) и е) от Регламент № 1907/2006.

137

Следователно във връзка със сведенията относно стойностите DNEL и PNEC следва да се констатира, че ЕСНА е мотивирала в достатъчна степен поради какви причини счита, че в резултат от тяхното оповестяване не би могъл да бъде засегнат търговският интерес на жалбоподателя, както и поради какви причини преценява, че е задължена да оповести сведенията, тоест наличието на задължение, предвидено в член 119, параграф 1, букви в), д) и е) от Регламент № 1907/2006.

138

Освен това обжалваните решения посочват, че стойностите на експозиция NOAEL, съдържащи се в подходите, методите и съображенията, не могат да засегнат търговския интерес на жалбоподателя и поради това оповестяването на съотношенията на характеризацията на рискове (RCR) — съчетаващи данните относно стойностите DNEL и PNEC, и стойностите на експозиция — също не засяга посочения търговски интерес. ЕСНА подчертава, че за този вид сведения не може да се прилага изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. Тя отбелязва, че този вид информация е от основно значение за запознаване на обществеността с рисковете, свързани с употребата на DEHP, и че поради това е налице голям обществен интерес от оповестяването на тези сведения.

139

От това следва, че ЕСНА е посочила ясно мотивите, поради които разглежданите сведения трябва според нея да се направят публични, тези, поради които са били отхвърлени доводите на жалбоподателя, насочени към прилагане на предвидени в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 изключения, и тези, поради които е счела, че някои сведения не могат да бъдат оповестени.

140

Накрая обжалваните решения посочват, че съгласно член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 имената на авторите на непубликувани изследвания не са били оповестени, но за датата и заглавието на изследванията не е имало приложимо изключение.

141

И в този случай следва да се приеме, че обжалваните решения съдържат мотивите, поради които могат да бъдат оповестени само датата и заглавието на изследвания, които все още не са публично достъпни.

142

Поради това оплакването, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране, трябва да бъде отхвърлено, тъй като ЕСНА е мотивирала в достатъчна степен съобразно уредбата обжалваните решения.

143

От всичко изложено по-горе следва, че първото основание, изведено от нарушението на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, трябва да бъде отхвърлено.

144

Общият съд счита, че следва да анализира заедно второто и третото основание, от които второто е изведено, от една страна, от нарушение на задълженията на Съюза съгласно Споразумението ТРИПС и нарушение на правото на защита на поверителни сведения (търговски тайни), а третото, от друга страна, е изведено от нарушение на задълженията на Съюза съгласно член 8 ЕКПЧ и член 17 от Хартата на основните права, както и от нарушение на правото на собственост и на защита на собствеността.

145

Най-напред, както бе припомнено в точка 116 по-горе, разпоредбите на Споразумението ТРИПС са неразделна част от правния ред на Съюза, но непосредствено действие няма как да им бъде придадено. Оттук следва, че на самия член 39, параграф 2 от Споразумението ТРИПС не би могло да се прави позоваване с цел отмяна на обжалваните решения.

146

На първо място, трябва да се разгледа доводът на ЕСНА, че за да може да се твърди нарушение на ЕКПЧ, на Хартата на основните права и на Споразумението ТРИПС с обжалваните решения, жалбоподателят е трябвало да се позове на несъвместимостта на конкретни разпоредби от Регламент № 1907/2006, а именно член 119, параграф 1, букви в), д) и е) от него, който установява законови презумпции за неповерителност, с първичното право на Съюза или с правни разпоредби с по-висш ранг от посочените конвенции.

147

Във връзка с твърдението, изведено от нарушение на ЕКПЧ и на Хартата на основните права, следва да се приеме, че жалбоподателят се позовава на основното право на защита на информацията, закрепено в член 339 ДФЕС. Следва също да се напомни, че съгласно съдебната практика защитата на търговските тайни е призната като общ принцип (вж. в този смисъл решения от 24 юни 1986 г., AKZO Chemie и AKZO Chemie UK/Комисия, 53/85, EU:C:1986:256, т. 28, от 19 май 1994 г., SEP/Комисия, C‑36/92 P, EU:C:1994:205, т. 37 и от 14 февруари 2008 г., Varec, C‑450/06, EU:C:2008:91, т. 49). Поради това следва да се установи дали член 119 от Регламент № 1907/2006 е бил тълкуван така, че с прилагането му ЕСНА е нарушила основното право на защита на информацията. В този смисъл, както по същество подчертава жалбоподателят, неговите доводи са насочени не срещу тази конкретна разпоредба от Регламент № 1907/2006, а срещу начина, по която ЕСНА я тълкува, и следователно срещу начина, по който я е приложила. Поради това жалбоподателят не би могъл да бъде упрекван, че по силата на член 277 ДФЕС не се е позовал на неприложимостта на регламента поради твърдяно неговото противоречие с първичното право на Съюза.

148

Що се отнася до довода, изведен от нарушение на Споразумението ТРИПС, поради припомнените в точка 145 по-горе мотиви ирелевантен е аргументът на ЕСНА, че жалбоподателят е трябвало да повдигне възражение за незаконосъобразност на съответните разпоредби от регламентите, отнасящи се до Споразумението ТРИПС.

149

На второ място, следва да се анализира второто основание, изведено от нарушение на задълженията на Съюза съгласно Споразумението ТРИПС и от произтичащото от него нарушение на правото на защита на търговските тайни. Жалбоподателят твърди, че спорните сведения представляват търговска тайна (поверителна информация) по смисъла на член 39, параграф 2 от Споразумението ТРИПС, тоест че като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не са общоизвестни или леснодостъпни за лица от средите, които обичайно се занимават с въпросния вид информация.

150

Както бе припомнено в точка 116 по-горе, от съдебната практика следва, че ако в областта, обхваната от Споразумението ТРИПС, съществува уредба на Съюза, се прилага правото на Съюза, което от своя страна налага задължението да се търси, доколкото е възможно тълкуване съобразно това споразумение.

151

Поради това Регламенти № 1049/2001 и № 1907/2006 трябва да се тълкуват по начин, насочен към осигуряване на съответствието им със съдържанието на член 39, параграфи 2 и 3 от Споразумението ТРИПС. Въз основа на последната разпоредба обаче не би могъл да се направи извод, че предоставената на правата на интелектуална собственост защита има абсолютно предимство пред презумпцията в полза на оповестяването на информация, представена в рамките на заявление за получаване на разрешение за употребата на химично вещество. В този смисъл застъпваният от жалбоподателя подход би довел до оставянето на член 119 от Регламент № 1907/2006 без приложение. Този подход обаче не би могъл да бъде възприет, тъй като в действителност води до оспорване на законосъобразността на посочената разпоредба с оглед на член 39, параграфи 2 и 3 от Споразумението ТРИПС (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04, EU:T:2007:289, т. 800).

152

В случая не се установява, че ЕСНА е приложила Регламенти № 1049/2001 и № 1907/2006 по начин, който да не е в съответствие с член 39, параграфи 2 и 3 от Споразумението ТРИПС.

153

Всъщност, както следва от точки 60—67 по-горе, публикуваните, и следователно вече публично достъпни изследвания, са можели да бъдат оповестени. Това се потвърждава и заличаването от страна на ЕСНА на изводите, направени от жалбоподателя с оглед на тези изследвания, които не са публично достъпни и за които ЕСНА е преценила по същество, че притежават допълнителна стойност по смисъла на точка 60 по-горе. Поради това тези изводи се различават от обективното съдържание на изследванията, както и от простите изводи, които всеки експерт в съответната област би могъл да направи въз основа на посочените изследвания.

154

Направеното по този начин от ЕСНА разграничение между обективното съдържание на изследванията и простите изводи, които могат да бъдат направени въз основа на тях, от една страна, и между невъзпроизводимите лични преценки с допълнителна стойност, от друга страна, представлява приложение на Регламенти № 1049/2001 и № 1907/2006, което е в съответствие с член 39, параграфи 2 и 3 от Споразумението ТРИПС.

155

Що се отнася до изследванията, посочени в точка 68 по-горе, следва да се напомни, че жалбоподателят не е привел твърдения и доказателства, позволяващи да се установи защо оповестяването им би било незаконосъобразно. Поради това е необходимо да се приеме, че той не е доказал и защо ЕСНА не приложила правото на Съюза в съответствие с член 39, параграфи 2 и 3 от Споразумението ТРИПС.

156

Накрая, във връзка със стойностите DNEL и PNEC, и със стойностите на експозиция NOAEL бе подчертано, по-специално в точки 129 и 151 по-горе, че съгласуваното прилагане на Регламенти № 1049/2001 и № 1907/2006 с член 39, параграфи 2 и 3 от Споразумението ТРИПС не може да доведе до оставянето на член 119 от Регламент № 1907/2006 без приложение, нито до пренебрегване на свързания с общественото здраве интерес. Трябва да се добави, че самият член 39 от Споразумението ТРИПС предвижда в параграф 3 възможност за оповестяване, ако то е необходимо за защита на обществеността.

157

Оттук следва, че второто основание не е доказано по същество.

158

Във връзка с третото основание следва да се подчертае, както бе припомнено в точка 147 по-горе, че жалбоподателят не се позовава на несъвместимостта на конкретни разпоредби от Регламент № 1907/2006, а именно член 119, параграф 1, букви в), д) и е) от него, който установява законовите презумпции за неповерителност, с първичното право на Съюза или с правните разпоредби от по-висш ранг от конвенциите, а твърди, че възприетото от ЕСНА тълкуване на тези разпоредби, и следователно начинът, по който ги е приложила, не са в съответствие с член 8 от ЕКПЧ, член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ и член 17 от Хартата на основните права.

159

Следва да се отбележи, че член 8 от ЕКПЧ, след като прогласява в параграф 1 принципа на ненамеса на държавните власти при упражняването на правото на личен живот, допуска в параграф 2, че такава намеса е възможна „в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите“.

160

Следва да се констатира, че в писмените си изявления жалбоподателят се е заблудил относно обхвата на член 8 от ЕКПЧ, подчертавайки, че тази разпоредба закриля правото му на собственост. Той не представя конкретни доводи, целящи да докажат, че е бил нарушен принципът на ненамеса на държавните власти в упражняването на правото на личен живот, закрепено в тази разпоредба. Въпреки това заблуждение и при липса на произтичащите от него доводи оплакването му все пак е разбираемо. В това отношение, както е приел Съдът в своето решение от 14 февруари 2008 г., Varec (C‑450/06, EU:C:2008:91, т. 47 и 48), препращайки към практиката на Европейския съд по правата на човека, може да се окаже необходима забраната да се оповести информация, определена за поверителна, за да се защити основното право на предприятие на зачитане на правото на личен живот, закрепено в член 8 от ЕКПЧ и член 7 от Хартата на основните права, с уточнението, че понятието „личен живот“ не следва да се тълкува в смисъл, че изключва търговската дейност на юридическите лица.

161

От своя страна член 17, параграф 1 от Хартата на основните права предвижда, че всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес. Съгласно съдебната практика закрилата, предоставяна от тази разпоредба, се отнася до права с имуществена стойност, от които от гледна точка на правния ред възниква едно придобито правно положение, позволяващо самостоятелно упражняване на тези права от и във полза на техния носител (вж. в този смисъл решение от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 34).

162

Също от съдебната практика следва, че правото на защита на личен живот, закрепено в член 8 от ЕКПЧ, е неразделна част от общите принципи на правото, чието зачитане се гарантира от съда на Съюза. Този принцип обаче не е абсолютен, а трябва да се разглежда във връзка със своята обществена функция. Той може да търпи ограничения, при условие че те действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата му същност (решения от 5 октомври 1994 г., Х/Комисия, C‑404/92 P, EU:C:1994:361, т. 17 и 18, и от 24 септември 2008 г., M/Омбудсман, T‑412/05, непубликувано, EU:T:2008:397, т. 126). Съгласно съдебната практика същото се отнася и за правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата на основните права (решение от 12 юли 2005 г., Alliance for Natural Health и др., C‑154/04 и C‑155/04, EU:C:2005:449, т. 126).

163

Оттук следва, че член 8 от ЕКПЧ и член 17 от Хартата на основните права не биха могли да се тълкуват в смисъл, че въвеждат автоматично изключение от принципа на оповестяване по отношение на документите, създадени в хода на търговската дейност на частно образувание. Всъщност при заявление за достъп до такъв вид документи, отправено от трето лице, е необходимо конкретно и ефективно разглеждане на всеки от тях, освен в случаите, в които Съдът и Общият съд са допуснали, че е налице обща презумпция, водеща до отказване на достъп до въпросните документи. Съгласно направения в точки 33—42 по-горе извод, не съществува обща презумпция, водеща до отказване на достъп до документите, представени в хода на производството за разрешение съгласно Регламент № 1907/2006.

164

В случая следователно ЕСНА е извършила конкретна проверка на различните данни, за които се отнася заявлението за достъп до документите. Следва да се отбележи, че тази проверка е извършена при съобразяване с правото на собственост и правото на личен живот.

165

Най-напред, видно по същество от точка 60 и сл. по-горе, трябва да бъде посочено, че редица спорни сведения представляват компилация от публично достъпни изследвания, но имуществената стойност, която конкретизиращият тази интелектуална дейност доклад притежава, не означава при все това, че всички съдържащи се в него сведения са част от търговския интерес и че тяхното оповестяване автоматично би го засегнало. Засягането на търговските интереси на лице като посоченото в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, не се определя непременно с оглед на имуществената стойност на информацията, която е предмет на оповестяване.

166

По-нататък, във връзка със сведенията относно стойностите DNEL и PNEC следва да се приеме, че тяхното оповестяване не би засегнало правото на личен живот и правото на собственост. Всъщност намесата на ЕСНА в упражняването на тези права е позволена, след като е предвидена в член 119 от Регламент № 1907/2006 и е необходима в защита на здравето и околната среда.

167

Накрая, оповестяването на стойностите на експозиция NOAEL също е от основно значение за запознаване на обществеността с рисковете, свързани с употребата на DEHP. Налице следователно е значителен обществен интерес от оповестяването на тези сведения. Дори да се допусне, че оповестяването на посочените спорни сведения представлява ограничение на правото на личен живот и на правото на собственост — което жалбоподателят обаче не е доказал в случая — това оповестяване при всички положения обслужва цели от общ интерес, преследвани от Съюза, и с оглед на преследваната цел по никакъв начин не представлява извънмерна и нетърпима интервенция, която би засегнала самата им същност.

168

Предвид всичко гореизложено второто и третото основание трябва да се отхвърлят.

169

Жалбоподателят повдига четвърто основание, изведено от нарушението на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, който закриля процеса на вземане на решения от институциите на Съюза срещу неоправдани и незаконни външни посегателства и влияния. Най-напред той твърди, че принципно положение е да не се оповестяват сведенията във връзка с производства, които все още не са приключили с решение на съответната институция, и то се вписва в логиката на Регламент № 1049/2001. С оповестяването на документите ЕСНА засягала сериозно този процес. По-нататък той подчертава, че когато представят становищата си, Комитетът за оценка на риска и Комитетът за социално-икономически анализ могат да бъдат повлияни от евентуалното оповестяване на спорните сведения, тъй като те позволяват и на заявилите достъп до тях да участват в обсъжданията им. Обратно, заявителят, поискал разрешение, нямал достъп до заседанията на тези комитети и нямал право на изслушване на всеки етап от производството. Накрая, жалбоподателят подчертава, че няма по-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването на въпросните сведения.

170

ЕСНА отхвърля тези доводи.

171

Следва да се напомни, че съображение 11 от Регламент № 1049/2001 подчертава, че на институциите следва да бъде предоставена възможност да защитят своите вътрешни консултации и преговори, когато това е необходимо предвид запазване на възможност за изпълнение на задачите им. В този смисъл член 4, параграф 3, първа алинея от същия регламент предвижда, че „[д]остъпът до документ, изготвен от дадена институция за вътрешно ползване или получен от институция и третиращ въпрос, по който тя все още не е взела решение, се отказва в случаите, когато оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на тази институция, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ“.

172

От съдебната практика следва, че прилагането на това изключение предполага да бъде доказано, че достъпът до съответния документ, изготвен от институцията за вътрешно ползване, може да засегне конкретно и действително защитата на процеса на вземане на решение от институцията и че тази опасност от засягане е разумно предвидима, а не чисто хипотетична (решение от 18 декември 2008 г., Muñiz/Комисия, T‑144/05, непубликувано, EU:T:2008:596, т. 74).

173

Освен това, за да може да попадне в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, засягането на процеса на вземане на решение трябва да е сериозно. Това е така по-специално когато оповестяването на съответния документ оказва съществено влияние върху процеса на вземане на решение. Преценката на сериозността зависи от всички обстоятелства в случая, и по-специално от изтъкнатите от институцията отрицателни последици от оповестяването върху процеса на вземане на решение (решения от 18 декември 2008 г., Muñiz/Комисия, T‑144/05, непубликувано, EU:T:2008:596, т. 75 и от 7 юни 2011 г., Toland/Парламент, T‑471/08, EU:T:2011:252, т. 71).

174

Четвъртото основание следва да се разгледа в светлината на тези съображения.

175

Най-напред следва да се отхвърли подходът на жалбоподателя, насочен към превръщане в принцип на изключението от оповестяване, предвидено в член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001. Всъщност принципът на достъп до документите, закрепен в член 2 от същия регламент, си остава приложим за сведенията във връзка с производствата, които все още не са приключили с решение на съответната институция. Изключенията от този принцип са предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001 съгласно тълкуването му в съдебната практика. Следователно би могло да има изключение от принципа на достъп до документите съгласно посочения член 4, параграф 3 единствено при условията, определени в припомнената в точки 172 и 173 по-горе съдебна практика.

176

По-нататък следва да се разгледа въпросът дали достъпът до спорните сведения е можел да засегне сериозно процеса на вземане на решения на ЕСНА. По същество жалбоподателят твърди, че заявителите, поискали разрешение, не се ползват с гаранция да бъдат изслушвани на всеки етап от процеса на вземане на решение и нямат възможност да представят становища относно нередностите или грешките. Освен това Комитетът за оценка на риска и Комитетът за социално-икономически анализ допускали заявителите, поискали до достъп до сведения, да участват в обсъжданията им. Заявителите, поискали разрешение, обаче нямали право да участват в същите обсъждания.

177

От една страна, следва да се напомни, че член 64, параграф 5 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че ЕСНА предава проектостановищата на Комитета за оценка на риска и на Комитета за социално-икономически анализ на заявителя за разрешение и той може да представи писмено коментар, ако желае това, в срок от 2 месеца след получаване на проектостановището. С това посочената разпоредба гарантира на заявителя за разрешение правото да представи писмени доводи пред комитетите, преди да приемат окончателно становището по заявлението за разрешение.

178

От друга страна, жалбоподателят не доказва защо заявителите за достъп до сведения, на които би било предоставено качеството на наблюдатели, биха могли сериозно да засегнат процеса на вземане на решение на ЕСНА.

179

Всъщност член 6 от процедурните правилници на Комитета за оценка на риска и на Комитета за социално-икономически анализ (с референтен номер MB/09/2009 окончателен, наричан по-нататък „Процедурните правилници на комитетите“), чийто текст е еднакъв, предвиждат, че наблюдателите (stakeholder representatives) „могат“ да бъдат допуснати да присъстват на заседанията на комитетите, поради което в това отношение ЕСНА има право на преценка. Освен това участието им в заседанията на ЕСНА е предмет на стриктна уредба. Съгласно член 6, параграф 6 от тези процедурни правилници наблюдателите трябва да спазват „кодекса за поведение на наблюдателите от заинтересовани организации по време на заседанията на ЕСНА“ (с референтен номер ED/62/2008, наричан по-нататък „кодексът за поведение“), приет с решение на изпълнителния директор на ЕСНА от 9 октомври 2008 г.

180

Този кодекс за поведение предвижда, че заинтересованите организации трябва да се въздържат да посочват като наблюдатели лица, които имат пряк интерес по случая, разглеждан от комитетите, както и че при възникване на такъв, те трябва да го оповестят в началото на заседанието (точка 6). В него също се подчертава, че наблюдателите не могат да вземат участие в заседанията по начин, който би могъл да е насочен към оказване на натиск или възпрепятстване на работата на този орган (точка 7), както и че участието им в заседанията е по преценка на председателя (точка 8). Кодексът за поведение посочва също, че обикновено наблюдателите трябва да информират предварително — най-късно в началото на заседанието — председателя относно въпросите, по които желаят да вземат отношение, и че изказванията им трябва да бъдат кратки и да се вместват в определеното време (точка 9). Накрая кодексът за поведение уточнява, че наблюдателите могат да представят документи, но тяхното разпространение не означава, че ЕСНА потвърждава или одобрява съдържанието им (точка 15).

181

От изложеното следва, че жалбоподателят греши относно ролята на наблюдателите по време на заседанията на комитетите и че тяхната роля е стриктно уредена, за да не се допуска да засегнат сериозно процеса на вземане на решения.

182

Макар ЕСНА да не оспорва, че заявителят за разрешение няма възможност по принцип да участва по същия начин като наблюдателите в заседанията на комитетите и следователно няма право да се изказва пред тях, все пак, както бе подчертано в точка 177 по-горе, се налага констатацията, че член 64, параграф 5, трета алинея от Регламент № 1907/2006 допуска той да представи подробни писмени доводи и за целта определя в негова полза 2-месечен срок, считано от момента на получаване на проектостановището. Тогава ще има възможност да отговори на евентуалните бележки на наблюдателите.

183

Следва също да се отбележи, че в отговор на писмен въпрос на Общия съд до страните относно ролята на наблюдателите, предвидена в кодекса за поведение, ЕСНА се позовава на указания от 14 декември 2012 г., в които е описан следваният от нея подход в рамките на процедура по заявление за разрешение (наричани по-нататък „указанията“). ЕСНА отбелязва, че присъствието на наблюдателите и отсъствието на заявителите за разрешение може да доведе до изслушване, което не отговаря на изискванията за справедливост, тъй като единствено първите имат право да правят коментари във връзка с конкретния случай. Поради това в указанията тя уточнява, че в този вид производства наблюдателите нямат право на изказване по време на заседанията на комитетите. Трябва да се отбележи, че тези указания са в съответствие с кодекса за поведение, който предоставя на ЕСНА право на преценка, като посочва, че наблюдателите „могат“ да бъдат допуснати до участие в заседанията на комитетите, и предоставя на председателя дискреционно правомощия за определянето на хода на заседанията. Също така ЕСНА е предвидила, че за да се гарантира съгласуваност с кодекса за поведение и процедурните правилници на комитетите, наблюдателите няма да имат достъп до търговска информация с поверителен характер и няма да могат да присъстват на заседанието по времето, когато такава информация е предмет на обсъждане.

184

Накрая, жалбоподателят не представя никакви конкретни твърдения или доказателства, позволяващи да се констатира, че в случая достъпът до спорните сведения, свързани със заявлението за разрешение за употреба на DEHP, е имал съществено въздействие, с което да е засегнал сериозно процеса на вземане на решение от ЕСНА и Комисията.

185

С оглед на механизма, предвиден в Регламент № 1907/2006 и конкретизиран в процедурните правилници на комитетите, в кодекса за поведение и указанията, от една страна, и липсата на всякакви конкретни твърдения и доказателства, даващи повод за подозрения, че в случая достъпът до спорните сведения е застрашил процеса на вземане на решение от ЕСНА, от друга страна, следва да се приеме, че оповестяването на спорните сведения не би могло да има отрицателни последици за процеса на вземане на решение до степен, която сериозно да го застраши.

186

От всичко изложено по-горе следва, че четвъртото основание, изведено от нарушението на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, трябва да се отхвърли.

187

От направеното изложение в неговата цялост следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена, без да е необходимо произнасяне по възражението за недопустимост, повдигнато от ЕСНА.

188

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като в случая жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, направени от ЕСНА в съответствие с отправеното от нея искане в този смисъл, включително съдебните разноски в обезпечителното производство.

189

В приложение на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

190

В приложение на член 138, параграф 3 от Процедурния правилник ClientEarth, EEB и HCWH Europe понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

реши:

Факти в основата на спора

Производство и искания на страните

От правна страна

1. По отделното основание, изведено от наличието на обща презумпция за поверителност на информацията, представена в рамките на процедурата за разрешение, предвидена в Регламент № 1907/2006

2. По първото основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001

По първото оплакване, изведено от поверителността на спорните сведения, поради това че същите са с търговски характер и са част от ноу-хауто на жалбоподателя

По въпроса за нарушението на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001

По въпроса за задължението за оповестяване на сведенията съгласно член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006 или за заварения им публичен характер

– По допустимостта на възражението, изведено от неправилното прилагане на член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006

– По наличието на задължението за публикуване на някои сведения съгласно член 119, параграф 1, буква е) от Регламент № 1907/2006 и по въпроса за заварения публичен характер на други сведения

По второто оплакване, изведено от нарушение на защитата на правата на интелектуална собственост, обосноваващо прилагането на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001

По третото оплакване, изведено от липсата на ясно посочване на обществения интерес, диктуващ оповестяването на спорните сведения

По четвъртото оплакване, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

3. По второто и третото основание, от една страна, второто от които изведено от нарушение на задълженията на Съюза съгласно Споразумението ТРИПС и нарушение на правото на защита на поверителни сведения (търговски тайни), а от друга страна, третото — от нарушение на задълженията на Съюза съгласно член 8 ЕКПЧ и член 17 от Хартата на основните права, както и от нарушение на правото на собственост и на защита на собствеността.

4. По четвъртото основание, изведено от нарушението на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001

По съдебните разноски