1

С решение от 25 юни 2013 г. Европейската комисия разпорежда извършването на проверка в помещенията на жалбоподателя Deustche Telekom AG в съответствие с член 20 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата на конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

2

Съгласно текста на това решение Комисията е разполагала с информация, че жалбоподателят „[е можел] да има господстващо положение на един или повече съответни пазари що се отнася до доставката на услуги за свързване към интернет“ и „[е можел] да прилага практики, които ограничават и/или влошават качеството на услугите за свързване към интернет в ЕИП“, с тази последица, че „независимите доставчици на съдържание и/или на приложения за интернет са били поставени в по-неблагоприятно конкурентно положение“.

3

От 9 до 11 юли 2013 г. Комисията извършва претърсвания в помещенията на жалбоподателя.

4

Със съобщение за медиите от 3 октомври 2014 г. Комисията оповестява решението си да прекрати разследването си относно практиките на някои европейски телекомуникационни оператори на пазара на услуги за свързване с интернет и посочва, че ще продължи да наблюдава този сектор.

5

На 7 октомври 2014 г. жалбоподателят подава заявление за достъп до документите, съдържащи се в преписката на Комисията, на основание член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г.) и член 27, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1/2003.

6

С писмо от 14 октомври 2014 г. и с писмо по електронната поща от 23 октомври 2014 г., изпратени до Комисията, жалбоподателят уточнява, че заявлението за достъп се отнася до всички документи, съдържащи се в преписката в производството за злоупотреба с господстващо положение с референтен номер COMP/AT.40089 — Deutsche Telekom. Освен това в писмото по електронната поща жалбоподателят уточнява, че заявлението му може де се счита за заявление за достъп до документи на основание Регламент № 1049/2001.

7

С писмо от 13 ноември 2014 г. Комисията отхвърля първоначалното заявление на жалбоподателя. За тази цел тя различава две категории документи: от една страна, вътрешните документи на Комисията, за които отказва достъп на основание член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, отнасящ се до защитата на процеса на вземане на решение, и член 4, параграф 2, първо тире от същия регламент, отнасящ се до защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, и от друга страна, документите, обменени между Комисията и заинтересованите страни, за които отказва достъп на основание член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

8

С писмо от 26 ноември 2014 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление по смисъла на член 8 от Регламент № 1049/2001.

9

С писмо от 17 декември 2014 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че се нуждае от продължаване на срока за отговор до 19 януари 2015 г. На 19 януари 2015 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че не е в състояние да се произнесе по заявлението в определения срок и че ще му изпрати отговора си при първа възможност.

10

С решение от 17 февруари 2015 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията отхвърля потвърдителното заявление на жалбоподателя, но в подкрепа на решението си тя все пак посочва правно основание, различно от това, на което се позовава в отговора си на първоначалното заявление.

11

Най-напред, що се отнася до изключението, свързано със защитата на процеса на вземане на решение, Комисията посочва, че то повече не е приложимо, тъй като окончателното ѝ решение в производството за злоупотреба с господстващо положение COMP/AT.40089 е било взето на 3 октомври 2014 г.

12

По-нататък, Комисията се позовава по същество на изключението, свързано със защитата на търговските интереси, и на това основание отказва да предостави достъп както до вътрешните си документи, така и до документите, обменени с трети лица.

13

Както страните признават в съдебното заседание, това разграничение между вътрешни документи и документи, обменени с трети лица, макар да не е улеснило разглеждането на делото от Общия съд, все пак е без значение в настоящия случай, след като е безспорно, че Комисията е приложила презумпцията за всички документи от преписката в производството.

14

Най-сетне, и въз основа на същата обща презумпция, Комисията се позовава на изключението, свързано със защитата на целите на дейностите по разследване, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, за всички посочени в заявлението документи, без все пак този път да прави разграничение между вътрешните си документи и документите, обменени между нея и трети лица.

15

В това отношение тя изтъква, по аналогия със съдебната практика в областта на картелите, че съществува обща презумпция, че оповестяването на такива документи би засегнало по принцип защитата на търговските интереси на съответните предприятия и защитата на целите на дейностите по разследване и че в резултат на това тя има право да откаже достъпа до документите, съдържащи се в административната преписка, изготвена във връзка със злоупотреба с господстващо положение, без да е необходимо да извърши индивидуална преценка за всеки съдържащ се в нея документ.

16

В заключение, тя приема, че нито един от доводите на жалбоподателя не доказва съществуването на по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на документите, и в резултат на това отхвърля потвърдителното заявление.

17

На 24 април 2015 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

18

Жалбоподателят иска от Общия съд:

19

Комисията иска от Общия съд:

20

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава по същество на седем основания, а именно: първо, нарушение на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001 и на задължението за мотивиране; второ, нарушение на член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001; трето, нарушение на член 4, параграф 2, последна алинея от Регламент № 1049/2001; четвърто, нарушение на член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001; пето, нарушение на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001; шесто, нарушение на член 41, параграф 2, буква б) и на член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на задължението за прозрачност, предвидено в член 15, параграф 3 ДФЕС; и седмо, нарушение на член 8 от Регламент № 1049/2001.

21

Като начало следва да се прецени дали може да се признае съществуването на обща презумпция по отношение на заявленията за достъп до документи, съдържащи се в административната преписка в областта на злоупотребата с господстващо положение.

22

Съгласно член 15, параграф 3 ДФЕС и член 42 от Хартата на основните права всеки гражданин на Европейския съюз, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при спазване на принципите и условията, които са определени в споменатия член 15, параграф 3 ДФЕС. По-специално по силата на тази разпоредба, втора алинея тези принципи и условия се определят чрез регламенти от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура

23

Въз основа на това Регламент № 1049/2001 цели да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на институциите на Съюза, подчинявайки го същевременно, съгласно член 4 от него, на някои ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 61 и цитираната съдебна практика).

24

По-конкретно, от член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 следва, че институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице и целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.

25

Този режим на изключения се основава на претегляне на различните представени интереси, а именно тези, които биха били облагодетелствани от оповестяването на поискания документ или документи и тези, които то би застрашило (решения от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 42 и от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 63).

26

Изключенията, предвидени в Регламент № 1049/2001, които се отклоняват от принципа за възможно най-широк публичен достъп до документите на институциите на Съюза, следва да се тълкуват и прилагат стриктно (вж. решение от 3 юли 2014 г., Съвет/in ’t Veld, C‑350/12 P, EU:C:2014:2039, т. 48 и цитираната съдебна практика).

27

В резултат на това, за да се обоснове отказът на достъп до документ, чието оповестяване е поискано, по принцип не е достатъчно документът да е свързан с някоя от дейностите, посочени в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Институцията, до която е отправена молбата, трябва също така да предостави обяснения, що се отнася до въпроса по какъв начин достъпът до посочения документ би могъл да засегне конкретно и действително интереса, защитен от предвиденото в този член изключение или изключения, на което или които тя се позовава (решения от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, EU:C:2008:374, т. 49 и от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 64). Освен това рискът от такова засягане трябва да е разумно предвидим, а не чисто хипотетичен (решение от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, EU:C:2008:374, т. 43).

28

Въпреки това заинтересуваната институция може да се позове на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, тъй като сходни съображения могат да намерят приложение относно искания, които се отнасят до документи от едно и също естество (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 65 и цитираната съдебна практика).

29

Така, в случай на заявление, отнасящо се до всички документи от определено естество, съответната институция може да се позове на обща презумпция, че оповестяването на документи от определено естество по принцип би засегнало защитата на някой от интересите, изброени в член 4 от Регламент № 1049/2001, което позволява на съответната институция да разгледа общо заявление и да му отговори по съответния начин (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 67 и 68 и цитираната съдебна практика).

30

По-конкретно, в случай на заявление, отнасящо се до всички документи, съдържащи се в преписката в производство за прилагане на правилата на конкуренцията, съдът на Съюза е приел най-напред, че Комисията има право да презумира, без да извършва индивидуална и конкретна преценка на всеки от тези документи, че оповестяването им би засегнало по принцип както целите на дейностите по разследване, така и търговските интереси на участващите в тези производства предприятия, които са тясно свързани в този контекст (вж. решение от 7 юли 2015 г., Axa Versicherung/Комисия, T‑677/13, EU:T:2015:473, т. 39 и цитираната съдебна практика).

31

Следва да се приеме, че тази съдебна практика, развита в областта на достъпа до документи, съдържащи се в административната преписка, изготвена в процедура относно картел, трябва да се прилага по аналогия и по идентични съображения и към достъпа до документи, съдържащи се в административната преписка, изготвена в производство относно злоупотреба с господстващо положение, независимо дали става въпрос за документите, които Комисията е обменила със страните в производството или с трети лица, или за вътрешни документи, изготвени от Комисията при провеждането на разглежданото производство.

32

Такава обща презумпция може всъщност да произтича, що се отнася до производството по прилагане на член 102 ДФЕС, от разпоредбите на Регламент № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101] и [102 ДФЕС] (OВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242), които уреждат конкретно правото на достъп до документи на Комисията, отнасящи се до тези производства.

33

В това отношение е важно да се отбележи, че регламенти № 1/2003 и 773/2004 преследват цели, различни от тези на Регламент № 1049/2001, доколкото целят да осигурят спазване на правото на защита, с което се ползват съответните страни и надлежното разглеждане на жалбите, гарантирайки същевременно запазване на професионалната тайна в производствата по прилагане на член 102 ДФЕС, докато Регламент № 1049/2001 цели да улесни във възможно най-голяма степен упражняването на правото на достъп до документи, както и да насърчи добрите административни практики, осигурявайки възможно най-голяма прозрачност на процеса на вземане на решения от публичните органи, както и на информацията, на която се основават техните решения (вж. по аналогия решения от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 83 и от 13 септември 2013 г., Нидерландия/Комисия, T‑380/08, EU:T:2013:480, т. 30).

34

В настоящия случай обаче не се спори, че жалбоподателят е подал заявление за достъп до документите, съдържащи се в разглежданата административната преписка на основание на Регламент № 1049/2001, което впрочем той потвърждава в писмото си по електронната поща от 23 октомври 2014 г.

35

Освен това, що се отнася до противоречието между Регламент № 1049/2001 и друго правило от правото на Съюза, важно е да се припомни, че регламенти № 1049/2001 и № 1/2003 не съдържат разпоредба, която да предвижда изрично предимството на единия спрямо другия. Ето защо следва да се осигури прилагане на всеки от тези регламенти, което да е съвместимо с прилагането на другия и да позволи по този начин тяхното съгласувано прилагане (решения от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 84 и от 13 септември 2013 г., Нидерландия/Комисия, T‑380/08, EU:T:2013:480, т. 31).

36

От една страна, макар че целта на Регламент № 1049/2001 е да предостави на обществеността възможно най-широко право на достъп до документите на институциите, това право все пак се подчинява на някои ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес.

37

От друга страна, член 27, параграф 2 и член 28 от Регламент № 1/2003, както и членове 6, 8, 15 и 16 от Регламент № 773/2004 уреждат по рестриктивен начин използването на документите, съдържащи се в преписката в производство по прилагане на член 102 ДФЕС, като ограничават достъпа до преписката до „засегнатите страни“ и „жалбоподателя“, чието оплакване Комисията предвижда да отхвърли, при спазване на изискването да не се оповестява търговска тайна и друга поверителна информация на предприятията, както и на вътрешните документи на Комисията и на органите по конкуренцията на държавите членки и доколкото оповестените публично документи не се използват за целите на съдебните или административните производства с предмет прилагането на член 102 ДФЕС (вж. по аналогия решения от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 86 и от 13 септември 2013 г., Нидерландия/Комисия, T‑380/08, EU:T:2013:480, т. 38).

38

От предходното следва не само че страните в производство за прилагане на член 102 ДФЕС не разполагат с неограничено право на достъп до документите, съдържащи се в преписката на Комисията, но и че третите лица, с изключение на жалбоподателите, също не разполагат в рамките на това производство с право на достъп до документите от преписката на Комисията (вж. по аналогия решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 87).

39

Тези съображения трябва да се вземат под внимание за целите на тълкуването на член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001. Всъщност, ако лица, различни от тези, които разполагат с право на достъп до преписката на основание на регламенти № 1/2003 и № 773/2004, или от тези, които по принцип имат право на такъв достъп, но не са го упражнили или той им е бил отказан, имаха право да получат достъп до документите на основание на Регламент № 1049/2001, установеният в регламенти № 1/2003 и № 773/2004 режим на достъп до преписката би бил поставен под въпрос. Действително, независимо от правното основание, на което е предоставен, достъпът до преписката позволява на заинтересованите лица да получат становищата и документите, представени пред Комисията от засегнатото предприятие и третите лица (вж. по аналогия решения от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 88 и от 13 септември 2013 г., Нидерландия/Комисия, T‑380/08, EU:T:2013:480, т. 40).

40

Наистина правото на запознаване с материалите от административната преписка в рамките на производство за прилагане на член 102 ДФЕС и правото на достъп до документите на институциите по силата на Регламент № 1049/2001 се различават от правна гледна точка, но също така е вярно, че те водят до положение, което е сходно във функционален аспект. (вж. по аналогия решения от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 89 и от 13 септември 2013 г., Нидерландия/Комисия, T‑380/08, EU:T:2013:480, т. 32).

41

При тези условия следва да се приеме, че всеобщият достъп по силата на Регламент № 1049/2001 до документите, разменяни в рамките на производство за прилагане на член 102 ДФЕС между Комисията и засегнатите от това производство страни или трети лица, би могъл да застраши равновесието, което законодателят на Съюза е искал да осигури в регламенти № 1/2003 и № 773/2004 между задължението на засегнатите предприятия да съобщават евентуално чувствителни търговски данни на Комисията и гаранцията за засилена защита, чрез професионалната и търговската тайна, на предоставените по този начин на Комисията сведения (вж. по аналогия решения от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 90 и от 13 септември 2013 г., Нидерландия/Комисия, T‑380/08, EU:T:2013:480, т. 39).

42

В това отношение следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда административната дейност на Комисията не изисква същия обхват на достъпа до документи като този относно законодателната дейност на институциите на Съюза (вж. в този смисъл решения от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, C‑139/07 P, EU:C:2010:376, т. 60, от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия, C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541, т. 77 и от 21 юли 2011 г., Швеция/MyTravel и Комисия, C‑506/08 P, EU:C:2011:496, т. 87).

43

От това следва, че що се отнася до производствата за прилагане на член 102 ДФЕС, такава обща презумпция може да произтича от разпоредбите на регламенти № 1/2003 и № 773/2004, които уреждат конкретно правото на достъп до документи, съдържащи се в преписките на Комисията в тези производства (вж. по аналогия решения от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, C‑139/07 P, EU:C:2010:376, т. 55—57, от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, EU:C:2012:393, т. 117 и от 28 юни 2012 г., Комисия/Agrofert Holding, C‑477/10 P, EU:C:2012:394, т. 58), без да е необходимо в това отношение да се прави разлика между вътрешни документи и документи, разменени с трети лица, тъй като това разграничение всъщност е без значение, след като общата презумпция се прилага спрямо цялата преписка в административното производство (вж. т. 31 по-горе).

44

Предвид изложеното по-горе, следва да се приеме, че Комисията правилно се е позовала на обща презумпция, изведена от изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, за да откаже на жалбоподателя достъп до документите в разглежданото производство, считайки, че оповестяването на тези документи ще бъде в състояние по принцип да накърни защитата на търговските интереси на предприятията, участващи в такова производство, както и защитата на целите на дейностите по разследване във връзка с него (вж. по аналогия решения от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, C‑139/07 P, EU:C:2010:376, т. 61, от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, EU:C:2012:393, т. 123, от 28 юни 2012 г., Комисия/Agrofert Holding, C‑477/10 P, EU:C:2012:394, т. 64 и от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 64).

45

Освен това, като се има предвид естеството на защитените интереси, следва да се приеме, че наличието на обща презумпция се налага независимо от това дали заявлението за достъп се отнася до вече приключило или висящо производство по разследване. Всъщност публикуването на чувствителна информация относно икономическата дейност на участващите в концентрацията предприятия може да засегне търговските им интереси, без значение дали има висящо производство за разследване или не. Освен това перспективата за такова публикуване след приключването на производството за разследване би рискувала да навреди на склонността на предприятията да сътрудничат, докато такова производство е висящо (вж. по аналогия решения от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, EU:C:2012:393, т. 124 и от 28 юни 2012 г., Комисия/Agrofert Holding, C‑477/10 P, EU:C:2012:394, т. 66).

46

Най-сетне, от практиката на Съда следва, че предоставената на Комисията възможност да се позове на обща презумпция, обхващаща всички документи, означава, че задължението за оповестяване, пълно или дори частично, не се отнася до разглежданите документи (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 134).

47

Именно въз основа на тези съображения следва да се разгледат последователно основанията, свързани с нарушение на член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, с нарушение на член 4, параграф 2, последна алинея от този регламент, с нарушение на член 4, параграф 3 от същия регламент и със задължението за мотивиране, с нарушение на член 4, параграф 4 от посочения регламент, с нарушение на член 4, параграф 6 от същия регламент, с нарушение на членове 41 и 42 от Хартата на основните права и със задължението за прозрачност, предвидено в член 15, параграф 3 ДФЕС, и най-сетне, с нарушение на член 8 от Регламент № 1049/2001.

48

Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001. Той изтъква, че Комисията е трябвало да извърши конкретна и индивидуална преценка на документите и да обясни по какъв начин оповестяването им може да накърни конкретно и действително защитения интерес.

49

Жалбоподателят счита, че Комисията не е доказала, че оповестяването както на вътрешните ѝ документи, така и на разменените между нея и трети лица документи, а именно исканията на разяснения, кореспонденцията и получените от страните приложения и предоставените от трети лица сведения, би накърнило конкретно и действително защитения интерес.

50

Жалбоподателят счита, че Комисията се е позовала неправилно на обща презумпция, която се прилагала само относно производствата за картели и не била приложима в производствата за злоупотреба с господстващо положение, и че Комисията е трябвало да разгледа за всеки документ поотделно дали той съдържа сведения във връзка с решението ѝ за разследване, чувствителна търговска информация на трети лица и евентуално дали не е възможно да ги защити като заличи някои пасажи в тези документи.

51

Жалбоподателят твърди, че отказът на достъп до документи, обоснован със защитата на дейностите по разследване, се прилага само докато трае разследването.

52

Жалбоподателят счита, че обяснението на Комисията, че разследването можело да бъде възобновено впоследствие, не може да обоснове отказа на достъп до документи и че Комисията не може да се позове на разпоредбите на член 28 от Регламент № 1/2003 и на член 15 от Регламент № 773/2004, за да му откаже достъп до документите, нито да твърди, че перспективата за оповестяване на документите би отслабила волята за сътрудничество на дадено предприятие в хода на производството.

53

С оглед на изложените в точки 22—44 по-горе съображения следва да се приеме, че Комисията с право се е позовала на обща презумпция, изведена от изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, за да откаже на жалбоподателя достъп до документи в разглежданото производство, считайки, че оповестяването на тези документи би могло да накърни по принцип защитата на търговските интереси на предприятията, участващи в такова производство, както и защитата на целите на дейностите по разследване във връзка с него.

54

Освен това изводът за наличие на обща презумпция в смисъла, че оповестяването на документи от определено естество по принцип би засегнало защитата на някой от интересите, изброени в член 4 от Регламент № 1049/2001, позволява на съответната институция да разгледа общо искане и да му отговори по съответния начин (решение от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 48).

55

От това следва, че общата презумпция означава, че към попадащите в нейния обхват документи не се прилага задължението за оповестяване — пълно или частично — на тяхното съдържание (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, EU:C:2012:393, т. 133).

56

Комисията следователно не е била длъжна да извърши индивидуална преценка на всеки документ от административната преписка, нито да прецени дали би могла да предостави поне частичен достъп до тези документи.

57

Изтъкнатите в това отношение доводи на жалбоподателя трябва следователно да бъдат отхвърлени.

58

Що се отнася освен това до доводите на жалбоподателя, че отказът на достъп до документите, обоснован със защитата на дейностите по разследване, не можел да се приложи към документи в приключило производство по разследване, както и че Комисията не можела да твърди, че перспективата за оповестяване на документите би отслабила волята за сътрудничество на предприятията в хода на производството, е необходимо да се посочи, че те не мога да бъдат уважени поради изложените в точка 45 по-горе мотиви.

59

От това следва, че второто основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

60

Жалбоподателят поддържа, че съществува по-висш обществен интерес обществеността да може да узнае някои съществени елементи от дейността на Комисията в областта на конкуренцията, и по-специално условията за прилагане на правилата на конкурентното право на Съюза.

61

Жалбоподателят счита, че съществува и по-висш обществен интерес от оповестяване на документите в разглежданото производство по множество съображения, свързани с утвърждаването на добрите административни практики на Комисията, с подобряването на мерките за привеждане в съответствие от дружествата, с обезщетяването на произтичащите в резултат на инспекциите вреди и с необходимостта от съдебен контрол над дейността на администрацията.

62

Съгласно съдебната практика съществуването на обща презумпция не изключва възможността да се докаже, че даден документ, чието оповестяване е поискано, не е обхванат от същата презумпция или че съществува по-висш обществен интерес, който обосновава оповестяването му по силата на член 4, параграф 2, последно предложение от Регламент № 1049/2001 (решение от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 66).

63

Заявителят обаче трябва да посочи конкретно обстоятелствата, сочещи за наличието на по-висш обществен интерес, който обосновава оповестяването на съответните документи (решения от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 94 и от 16 юли 2015 г., ClientEarth/Комисия, C‑612/13 P, EU:C:2015:486, т. 90).

64

Що се отнася до съществуването на по-висш обществен интерес, следва да се припомни, че обществеността трябва да има възможност да се запознае с дейността на Комисията в областта на конкуренцията, за да може, от една страна, да установи достатъчно точно действията, за които могат да бъдат наложени санкции на икономическите оператори, и от друга страна, да е наясно с практиката на Комисията при вземане на решения, тъй като тя има основно значение за функционирането на вътрешния пазар, което засяга всички граждани на Съюза в качеството им на икономически оператори или потребители (решение от 7 октомври 2014 г., Schenker/Комисия, T‑534/11, EU:T:2014:854, т. 80).

65

Ето защо е налице по-висш обществен интерес от предоставяне на възможност на обществеността да се запознае с някои основни аспекти от дейността на Комисията в областта на конкуренцията. При все това, противно на твърдяното по същество от жалбоподателя, наличието на този обществен интерес не задължава Комисията да предоставя всеобщ достъп, на основание Регламент № 1049/2001, до всички данни, събрани в производство за прилагане на член 102 ДФЕС (вж. по аналогия решение от 7 октомври 2014 г., Schenker/Комисия, T‑534/11, EU:T:2014:854, т. 81 и 82).

66

Всъщност следва да се припомни, че такъв всеобщ достъп би могъл да застраши равновесието, което законодателят на Съюза е искал да осигури в Регламент № 1/2003 между задължението на засегнатите предприятия да съобщават евентуално чувствителни търговски данни на Комисията и гаранцията за засилена защита, чрез професионалната и търговската тайна, на предоставените по този начин на Комисията сведения (решение от 7 октомври 2014 г., Schenker/Комисия, T‑534/11, EU:T:2014:854, т. 83).

67

Освен това следва да се отбележи, че съгласно съображение 6 от Регламент № 1049/2001 интересът на обществеността от запознаване с документ на основание на принципа на прозрачност няма същото значение в зависимост от това дали документът е свързан с административно производство, или с процедура, в която институцията на Съюза действа като законодател (решение от 7 октомври 2014 г., Schenker/Комисия, T‑534/11, EU:T:2014:854, т. 84).

68

Освен това предвид общия принцип на достъп до документи, уреден в член 15 ДФЕС и съображения 1 и 2 от Регламент № 1049/2001, по-висшият обществен интерес трябва да има обективен и общ характер и не може да се смесва с индивидуални или частни интереси (решение от 20 март 2014 г., Reagens/Комисия, T‑181/10, непубликувано, EU:T:2014:139, т. 142).

69

В настоящия случа е необходимо да се посочи, че освен утвърждаването на добрата администрация и подобряването на мерките за съответствие от дружествата, за които жалбоподателят се ограничава да изложи само общи твърдения, изтъкнатите по същество интереси на жалбоподателя засягат само него и нямат общия или обективен характер, какъвто се изисква от съдебна практика. Следователно тези интереси следва да се разглеждат като индивидуални или частни интереси и не могат да се считат за по-висш обществен интерес, оправдаващ оповестяването на исканите документи.

70

В това отношение доводът на жалбоподателя, че отказът на достъп до документите ще лиши от всякакво полезно действие правото на ефективно правно средство за защита, не може да бъде уважен.

71

По този въпрос следва да се припомни, че съществуват правни средства за защита срещу решението за инспектиране и че жалбоподателят, който в настоящия случай не ги е упражнил срещу това решение, не доказва, че е бил лишен от възможността или е бил възпрепятстван да ги упражни своевременно. От друга страна, евентуалното упражняване от жалбоподателя на тези правни средства, за да изтъкне правата си, също така има субективен характер и не може поради това да се счита за по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2, последна алинея от Регламент № 1049/2001.

72

Същото се отнася и за довода на жалбоподателя, свързан с интереса от обезщетяване на претърпяната вреда в резултат именно на инспектирането, който съвсем очевидно представлява частен интерес.

73

При тези условия оплакването във връзка с твърдяното нарушение на член 4, параграф 2, последна алинея от Регламент № 1049/2001 не може да бъде уважено

74

От това следва, че третото основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

75

Жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията е допуснала грешка в правото, като не се е позовала в обжалваното решение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 относно висящата процедура за вземане на решение, който обаче е посочила в отговора си по първоначалното заявление. Според него, след като процесът на вземане на решение е бил приключил, това ново положение е трябвало да доведе до промяна в позицията ѝ и поради това до предоставяне на достъп до преписката. Според жалбоподателя обаче Комисията се е ограничила при постановяването на отказа по заявлението му за достъп до документи да се позове на разпоредбите на член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, които са по-малко стриктни, отколкото разпоредбите на член 4, параграф 3, втора алинея от същия регламент.

76

Жалбоподателят оспорва поради това условията, при които Комисията е приложила член 4 от Регламент № 1049/2001. Той счита, че в случай на отказ на достъп до документи Комисията трябва да обясни по какъв начин този достъп би могъл да накърни конкретно и действително защитения интерес, като рискът от такова накърняване трябва да бъде разумно предвидим и не чисто хипотетичен.

77

По отношение на вътрешните документи жалбоподателят подчертава, че обикновеното накърняване на процеса на вземане на решение не е достатъчно и че съдебната практика изисквала сериозно накърняване.

78

Жалбоподателят счита освен това, че като не е обяснила защо не се е позовала на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001, Комисията е допуснала нарушение на задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и че съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 тя е трябвало да извърши пълна преценка на първоначалното решение и да посочи в потвърдителното решение мотивите, поради които предвиденото в член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001 изключение не е приложимо.

79

Що се отнася, на първото място, до твърдяното нарушение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, следва да се отбележи, че действително при постановяването на отказа по заявлението на жалбоподателя за достъп до документи най-напред, в отговора си на първоначалното заявление, Комисията се позовава на предвиденото в тази разпоредба изключение във връзка с риска от накърняване на процеса на вземане на решение по отношение на вътрешните документи.

80

Все пак следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, по силата на член 8 от Регламент № 1049/2001, отговорът на първоначалното заявление представлява само първо становище, което предоставя възможността на заявителя да покани в настоящия случай генералния секретар на Комисията да преразгледа въпросното становище (вж. решение от 24 май 2011 г., NLG/Комисия, T‑109/05 и T‑444/05, EU:T:2011:235, т. 101 и цитираната съдебна практика).

81

Следователно единствено мярката, приета от генералния секретар на Комисията, която има характер на решение и замества изцяло предходното становище, може да породи правно действие, което да засегне интересите на заявителя и следователно да бъде предмет на жалба за отмяна (вж. решение от 24 май 2011 г., NLG/Комисия, T‑109/05 и T‑444/05, EU:T:2011:235, т. 102 и цитираната съдебна практика).

82

Освен това съгласно постоянната съдебна практика, когато преценява заявление за достъп до държани от нея документи, съответната институция на Съюза може да вземе предвид няколко от посочените в член 4 от Регламент № 1049/2001 основания за отказ (решения от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, EU:C:2012:393, т. 113 и от 28 юни 2012 г., Комисия/Agrofert Holding, C‑477/10 P, EU:C:2012:394, т. 55).

83

Следователно Комисията по никакъв начин не е обвързана да се придържа в решението, прието в отговор на потвърдителното заявление, към същото правно основание, възприето в отговора ѝ на първоначалното заявление.

84

Освен това, макар институцията да е в правото си да вземе предвид няколко от основанията за отказ, посочени в член 4 от Регламент № 1049/2001, нищо не я задължава да възприеме всички основания, които могат да бъдат приложени, нито да се произнесе по тях.

85

В настоящия случай Комисията основава обжалваното решение единствено на изключенията, посочени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, и повече не се позовава на член 4, параграф 3 от същия регламент.

86

Следователно оплакването във връзка с твърдяното нарушение на разпоредбите на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001 трябва да бъде отхвърлено при всички положения като неотносимо.

87

Що се отнася, на второ място, до твърдяното нарушение на задължението за мотивиране, важно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296, втора алинея ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол.

88

Налага се извода, че в обжалваното решение Комисията е обяснила съображенията, поради които повече не се позовава на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, за да обоснове решението си да откаже да предостави достъп до документите, съдържащи се в административната преписка, а именно приключването на разследването с окончателно решение от 3 октомври 2014 г.

89

Освен това Комисията също така е разгледала дали съществува по-висш обществен интерес от оповестяването на исканите документи и заключава, че посочените документи са били обхванати от изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001. Следователно на жалбоподателя е била предоставена възможност да се запознае с мотивите, поради които Комисията е постановила отказ по заявлението му за достъп до документите в разглежданото производство.

90

При тези условия доводите на жалбоподателя във връзка с нарушение на задължението за мотивиране не могат да бъдат уважени.

91

Що се отнася, на третото място, до доводите на жалбоподателя, че Комисията е трябвало да извърши, съгласно член 7 параграф 2 от Регламент № 1049/2001, преразглеждане на първоначалното решение и да посочи съображенията, поради които изключението, предвидено в член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, е неприложимо, следва да се припомни, че що се отнася до разглеждането на първоначалните заявления, член 7, параграф 2 предвижда в случай на пълен или частичен отказ заявителят да може в срок от петнадесет работни дни след получаване на отговора на институцията да внесе потвърждение на заявлението с цел тя да преразгледа своята позиция по въпроса.

92

Налага се обаче констатацията, че жалбоподателят е внесъл потвърдително заявление и Комисията му е отговорила.

93

Първата част от третото основание следователно не се потвърждава от фактите, а втората част се смесва с довода, изтъкнат в подкрепа на втората част, която следва да бъде отхвърлена поради съображенията, изложени в точки 87 и 88 по-горе.

94

Следователно това основание трябва да бъде отхвърлено като частично неотносимо и частично неоснователно.

95

С четвъртото си основание жалбоподателят поддържа, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 предвижда, че институцията консултира трети лица, в настоящия случай останалите телекомуникационни предприятия, които са били разследвани в разглежданото производство, за да прецени дали следва да се приложи изключение, предвидено в член 4, параграф 1 или 2, и че е възможно да не извършва такова консултиране само ако е ясно, че документът трябва или не трябва да бъде оповестяван, което не е установено в настоящия случай. Той отбелязва, че в настоящия случай не е било извършено никакво консултиране.

96

Съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001, по отношение на документи, произхождащи от трети лица, институцията се консултира с третото лице, за да определи дали е приложимо някое от изключенията, предвидени в член 4, параграф 1 или 2, освен ако не става ясно, че документът трябва или не трябва да бъде оповестен.

97

От това следва, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 не налага на институциите да консултират при всички случаи третите лица.

98

В настоящия случай се налага констатацията, че Комисията е постановила отказ по заявлението на жалбоподателя за достъп до документи, позовавайки се на обща презумпция, изведена от изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, и че е взела предвид, че никой от документите в разглежданото производство не трябва да бъде оповестяван.

99

При тези условия Комисията не е била длъжна да консултира третите лица, в настоящия случай останалите телекомуникационни предприятия, разследвани в разглежданото производство, противно на поддържаното от жалбоподателя.

100

Следователно оплакването във връзка с твърдяното нарушение на член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 не може да бъде уважено.

101

От това следва, че четвъртото основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

102

Жалбоподателят поддържа, че Комисията е приложила неправилно член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, тъй като е отказала да му предостави дори и частичен достъп до документите.

103

Той счита, че Комисията е трябвало да прецени възможността да предостави частичен достъп до някои документи, заличавайки определени пасажи или изготвяйки неповерителен вариант, поради което частичният достъп до документи бил лишен от всякакво полезно действие.

104

По силата на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, ако само част от искания документ е обект на едно или няколко от горепосочените изключения, останалите части на документа се оповестяват.

105

Следва да се припомни, че общата презумпция, на която се позовава Комисията, не изключва възможността да се докаже, че даден документ, чието оповестяване се иска, не е обхванат от същата презумпция (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 66 и цитираната съдебна практика). За разлика от това изискването да се провери дали действително се прилага въпросната обща презумпция, не може да се тълкува в смисъл, че в случая Комисията би трябвало да разгледа индивидуално всички искани документи. Подобно изискване би лишило тази обща презумпция от нейното полезно действие, а именно да се позволи на Комисията да отговори на общо искане за достъп също по общ начин (решение от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 68).

106

В настоящия случай е достатъчно да се отбележи, че Комисията е отхвърлила заявлението за достъп до документи, съдържащи се в преписката в разглежданото производство, позовавайки се на обща презумпция, изведена от изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001.

107

При тези обстоятелства, тъй като поисканите документи са обхванати от цитираната обща презумпция, съгласно постоянната практика на Съда към тях не се прилага задължението за оповестяване — пълно или частично — на тяхното съдържание (вж. в този смисъл решения от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, EU:C:2012:393, т. 133 и от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 134).

108

Следователно оплакването за нарушение на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 не може да бъде уважено.

109

От това следва, че петото основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

110

С това основание, изложено при условията на евентуалност, жалбоподателят поддържа по същество, че макар доводите във връзка с нарушение на Регламент № 1049/2001 да не са били уважени, следвало да се констатира нарушение на основното му право на достъп до документи, съдържащи се в административната преписка на Комисията, гарантирано от член 42 от Хартата на основните права, на правото му на достъп до посочената преписка, гарантирано от член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права, и на принципа на прозрачност, уреден в член 15, параграф 3 ДФЕС.

111

Нещо повече, жалбоподателят счита, че макар защитата на поверителността, както и на професионалната и търговска тайна да е цел от обществен интерес, признат в член 339 ДФЕС и прецизиран в разпоредбите на вторичното право, ограничението на правото на достъп до документи с цел защита на тези интереси или дейности по разследване е непропорционална в настоящия случай.

112

Като начало, следва да се припомни, че настоящият спор се отнася до заявление за достъп до документи, съдържащи се в преписката в административно производство по Регламент № 1049/2001, както следва по-специално от писмото по електронната поща на жалбоподателя от 23 октомври 2014 г., а не по заявлението за достъп, основано на специфичните разпоредби на регламенти № 1/2003 и № 773/2004, които целят да осигурят спазване на правото на защита, с което се ползват страните, засегнати от производство за нарушение на правилата на конкурентното право.

113

Що се отнася, на първо място, до твърдяното нарушение от страна на Комисията на член 42 от Хартата на основните права, отнасящ се до достъпа до документи, и на член 15, параграф 3 ДФЕС, следва да се припомни, че съгласно последната разпоредба правото на достъп до документи е гарантирано, при условие че бъдат спазени принципите и условията, уредени чрез регламентите от Парламента и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура. Така, Регламент № 1049/2001, приет на основание член 255 ЕО, чието съдържание е уредено в член 15, параграф 3 ДФЕС, закрепва общите принципи и границите на правото на достъп до документи, намиращи се в Комисията. Нещо повече, съгласно член 52, параграф 2 от Хартата на основните права признатите от нея права, които са предмет на разпоредби на Договорите, се упражняват при определените в тях условия и граници.

114

Следователно контролът на Общия съд трябва да е насочен към законосъобразността на решението за отказ в светлината единствено на Регламент № 1049/2001, а не към законосъобразността на последния с оглед на Хартата на основните права, доколкото в настоящия случай не е повдигнато възражение за незаконосъобразност. Както обаче следва по-специално от преценката на второто основание, Комисията е отказала достъпа до исканите документи в съответствие с Регламент № 1049/2001 (вж. в този смисъл определение от 2 септември 2014 г., Verein Natura Havel и Vierhaus/Комисия, T‑538/13, непубликувано, EU:T:2014:738, т. 69 и 70).

115

Що се отнася, на второто място, до твърдяното нарушение на правото на добра администрация, което включва правото на достъп на всяко лице до преписката, която го засяга, признато в член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права, достатъчно е да се отбележи, че обжалваното решение се отнася до заявление за достъп до документи, не до заявление за достъп до преписката. Всъщност от писмото по електронната поща от 23 октомври 2014 г. следва, че жалбоподателят е посочил изрично на Комисията, че заявлението му може да се счита за заявление за достъп до документи по Регламент № 1049/2001, което се потвърждава от цялостния прочит на потвърдителното заявление.

116

При всяко положение следва да се отбележи, че правото на достъп до преписката, признато от Хартата на основните права, е предвидено от регламенти № 1/2003 и № 773/2004, що се отнася до разследванията по членове 101 и 102 ДФЕС. Освен това жалбоподателят не е повдигнал възражение за незаконосъобразност на регламенти № 1/2003 и № 773/2004, изведено от нарушение на Хартата. Освен това от текста на член 15, параграф 1от Регламент № 773/2004 следва, че правото на достъп до преписката е предоставено на страните, до които Комисията е изпратила изложение на оплакванията. Безспорно е обаче, че Комисията не е изпратила изложение на оплакванията на жалбоподателя. Следователно при тези обстоятелства жалбоподателят не може да се позове на нарушение на правото на достъп до преписката на Комисията в разглежданото разследване на конкуренцията.

117

Следователно оплакванията във връзка с твърдяното нарушение на членове 41 и 42 от Хартата на основните права и на задължението за прозрачност, предвидено в член 15, параграф 3 ДФЕС, трябва да бъдат отхвърлени.

118

Що се отнася, на трето място, до довода на жалбоподателя, че правото на достъп не може да бъде ограничавано, освен ако тези ограничения отговарят действително на цели от обществен интерес и не представляват с оглед на преследваната цел прекомерна и неприемлива намеса, дори да се приеме, че жалбоподателят е имал за цел да се позове на нарушение на принципа на пропорционалност, следва да се припомни, че този принцип изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 17 октомври 2013 г., Schaible, C‑101/12, EU:C:2013:661, т. 29). Така в материята на достъпа до документи съдебната практика приема, че принципът на пропорционалност изисква дерогациите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на преследваната цел (решение от 20 септември 2016 г., PAN Europe/Комисия, T‑51/15, непубликувано, EU:T:2016:519, т. 21).

119

В настоящия случай, следва да се отбележи, че изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 и изтъкнати от Комисията, за да обоснове решението си да откаже на жалбоподателя достъп до документи, се отнасят, от една страна, до защитата на търговските интереси на съответните предприятия и от друга страна, до тази на дейността по разследване и че тези цели отговарят на съображения от обществен интерес, които освен това не са непропорционални с оглед на преследваните цели.

120

Следователно оплакването във връзка с твърдяното нарушение на принципа на пропорционалност трябва да бъде отхвърлено.

121

От това следва, че шестото основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

122

Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001, тъй като не е разгледала потвърдителното заявление за достъп в предвидените в тези разпоредби срокове.

123

Жалбоподателят подчертава, че макар Комисията да го е уведомила в деня, на който изтича приложимият срок, за продължаването с петнадесет работни дни на този срок, тя не е посочила никакви подробни мотиви за това.

124

Жалбоподателят счита, че фактът, че Комисията е продължила за втори път срока за отговор, при положение че член 8, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 не предвижда такава възможност, представлява също така нарушение на тази разпоредба. Той отбелязва, че освен това Комисията не е посочила и подробни мотиви за това второ продължаване.

125

Важно е да се припомни, че по време на административното производство пред Комисията същата е длъжна да зачита процесуалните гаранции, предвидени от правото на Съюза (решения от 14 май 1998 г., Enso Española/Комисия, T‑348/94, EU:T:1998:102, т. 56 и от 18 юни 2008 г., Hoechst/Комисия, T‑410/03, EU:T:2008:211, т. 128).

126

В това отношение предвиденият в член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001 срок от петнадесет работни дни, в който институцията трябва да отговори на потвърдителното заявление и който може да бъде удължен, е императивен. Все пак изтичането на този срок обаче няма за последица да лиши институцията от правомощието да приеме решение.

127

По отношение на достъпа до документи законодателят е определил последиците от неспазването на срока по член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001, указвайки в член 8, параграф 3, че незачитането от институцията на този срок дава право на съдебно обжалване (решение от 19 януари 2010 г., Co-Frutta/Комисия, T‑355/04 и T‑446/04, EU:T:2010:15, т. 58).

128

В настоящия случай следва да се отбележи, че Комисията е отговорила на заявлението за достъп, преди жалбоподателят да се е възползвал от липсата на отговор в срок, съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, подавайки жалба пред съд.

129

При тези обстоятелства, колкото и да е жалко пропускането на сроковете, съгласно практиката на Съда това просрочие не може да опорочи обжалваното решение по начин, който да доведе до неговата отмяна (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2012 г., Комисия/Agrofert Holding, C‑477/10 P, EU:C:2012:394, т. 89).

130

Следователно оплакването за нарушение на член 8 от Регламент № 1049/2001 не може да бъде уважено.

131

От това следва, че седмото основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

132

От всички изложени по-горе съображения следва, че нито едно от изтъкнатите от жалбоподателя основания не може да бъде уважено.

133

Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

134

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши: