1

Член 36 ВС предвиждаше:

„Преди да наложи парични санкции или да определи някоя от периодичните имуществени санкции, предвидени в настоящия договор, Комисията дава възможност на заинтересованата страна да представи становище.

Паричните санкции и периодичните имуществени санкции, наложени съгласно разпоредбите на настоящия договор, подлежат на пълен съдебен контрол.

При условията по член 33, първа алинея от настоящия договор в подкрепа на този вид жалба жалбоподателите могат да се позовават на нередовността на решенията и препоръките, в чието нарушение са упрекнати“ [неофициален превод].

2

Член 47 ВС беше със следния текст:

„Комисията може да събира информацията, която ѝ е необходима, за да осъществява своите задачи. Тя може да извършва необходимите проверки.

Комисията е задължена да не оповестява информация, която по естеството си представлява служебна тайна, а именно информация за предприятията, техните търговски отношения или за елементите, които се включват в себестойността на продукцията им. С тази уговорка тя трябва да публикува данни, които могат да бъдат полезни за правителствата и всички други заинтересувани лица.

Комисията може да налага на предприятията, които не изпълняват задълженията си съгласно решенията, с които се прилагат разпоредбите на настоящия член, или съзнателно предоставят невярна информация, глоби в размер до 1 % от годишния оборот и периодични имуществени санкции в размер до 5 % от средния дневен оборот за всеки ден забава.

За всяко нарушение на професионалната тайна от страна на Комисията, което е причинило увреждане на дадено предприятие, може да се предяви иск за обезщетение пред Съда при условията, предвидени в член 40“ [неофициален превод].

3

Член 65 ВС гласеше:

„1.   Забраняват се всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които пряко или непряко имат за цел да предотвратят, ограничат или нарушат нормалната конкуренция на общия пазар, и по-конкретно да:

[…]

4.   Споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с параграф 1 от настоящия член, са нищожни по право и позоваване на тях не се допуска пред никоя юрисдикция на държавите членки.

Без да се засягат жалбите до Съда, само Комисията може да се произнася дали такива споразумения или решения са в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

5.   На предприятията, сключили нищожно споразумение или изпълнили или опитали се чрез арбитраж, неустойка, бойкот или по друг начин да изпълнят нищожно споразумение или решение, или споразумение, чието одобрение е било отказано или оттеглено, или получили разрешение въз основа на умишлено представяне на неверни или изопачени данни, или участвали в практики, забранени от параграф 1, Комисията може да налага глоби или периодични имуществени санкции, които не превишават двукратния размер на оборота от стоките, предмет на споразумението, решението или практиката, забранени от настоящия член, като обаче ако целта им е да се ограничат производството, технологичното развитие или инвестициите, така определеният максимален размер може да се увеличи с до 10 % от годишния оборот на съответните предприятия, когато е наложена глоба, и с до 20 % от дневния оборот, когато е наложена периодична имуществена санкция“ [неофициален превод].

4

В съответствие с член 97 ВС срокът на Договора за ЕОВС е изтекъл на 23 юли 2002 г.

5

Член 305, параграф 1 ЕО гласеше:

„Разпоредбите на настоящия договор не засягат разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, в частност що се отнася до правата и задълженията на държавите членки, правомощията на институциите на тази Общност и разпоредбите, включени в този договор във връзка с функционирането на общия пазар за въглища и стомана“.

6

Съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), с цел „прилагане на членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] Комисията разполага с правомощията, предвидени в настоящия регламент“.

7

Член 7 от Регламент № 1/2003, озаглавен „Установяване и прекратяване на нарушение“, предвижда:

„1.   Когато Комисията, действайки по внесена жалба или по собствена инициатива, установи, че е налице нарушение на член 81 [ЕО] или [на член] 82 [ЕО], тя може чрез решение да задължи съответните предприятия и сдружението на предприятия да прекратят нарушението […] В случай че Комисията има законен интерес да направи това, тя може също така да установи, че в миналото е извършено нарушение“.

[…]“.

8

Член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 гласи:

„С решение Комисията може да налага [глоби] на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

9

На 18 юни 2002 г. Комисията на Европейските общности приема Известие относно някои аспекти на разглеждането на делата в областта на конкуренцията в резултат от изтичане срока на Договора ЕОВС (ОВ C 152, стр. 5, наричано по-нататък „Известието от 18 юни 2002 г.“).

10

В точка 2 от Известието от 18 юни 2002 г. се уточнява, че същото има за цел:

„[…]

11

Точка 31 от Известието от 18 юни 2002 г., която се съдържа в раздела, посветен на специфичните проблеми, възникнали от преминаването от правния режим на Договора за ЕОВС към този на Договора за ЕО, има следното съдържание:

„Ако при прилагането на общностни правила на конкуренция към споразумения, Комисията установи нарушение в сфера, попадаща в приложното поле на Договора за ЕОВС, приложимото материално право, независимо кога се осъществява такова прилагане, ще бъде правото, което е в сила към момента на настъпване на фактите от състава на нарушението. Във всички случаи в процесуалноправен аспект след изтичане на срока на Договора за ЕОВС ще се прилага уредбата съгласно ЕО […]“ [неофициален превод].

12

Настоящите дела имат за предмет, от една страна, искане за прогласяване на несъществуването или за отмяна на Решение C (2009) 7492 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 година относно производство по член 65 ВС (дело COMP/37.956 — Арматурна стомана, повторно приемане) (наричано по-нататък „първото решение“, при условията на евентуалност — искане за отмяна на член 2 от това решение, а при условията на евентуалност спрямо предходното — искане за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя, SP SpA (дело T‑472/09), и от друга страна, искане за отмяна на Решение C (2009) 9912 окончателен на Комисията от 8 декември 2009 година за изменение на първото решение (наричано по-нататък „изменителното решение“) (дело T‑55/10).

13

В първото решение Комисията е счела, че следните дружества са нарушили член 65 ВС:

14

Жалбоподателят е дружество в ликвидация, което съгласно търговския регистър в Бреша (Италия) не осъществява дейност и 83,333 % от капитала му са собственост на физически или юридически лица, принадлежащи към или на семейство Lucchini, а останалите 16,667 % са собственост на Lucchini (съображение 99 от първото решение).

15

Между 1989 г. и 1991 г. предприятието Siderpotenza SpA (наричано по-нататък „първото дружество Siderpotenza“) се контролира общо, от една страна, от Lucchini Siderurgica SpA, а от друга страна, от предишното дружество Acciaierie e Ferriere Leali Luigi. На 5 март 1991 г. първото дружество Siderpotenza се влива в Lucchini Siderurgica. Lucchini Siderurgica се влива в Lucchini на 10 октомври 1998 г., като сделката поражда действие от 1 декември 1998 г. (съображения 96 и 97 от първото решение).

16

На 31 октомври 1997 г. клон „Арматурна стомана“ на Lucchini Siderurgica е прехвърлен на Siderpotenza — дружество, учредено през юли 1997 г. (наричано по-нататък „новото дружество Siderpotenza“). На 30 май 2002 г. новото дружество Siderpotenza прехвърля своите подразделения за производство на арматурна стомана на Ferriere Nord (съображения 99 и 538 от първото решение).

17

На 12 септември 2002 г. новото дружество Siderpotenza променя наименованието си на SP (съображение 99 от първото решение). На 28 май 2009 г. започва ликвидацията на SP.

18

В съответствие с член 47 ВС от октомври до декември 2000 г. Комисията извършва проверки на италиански предприятия, производители на арматурна стомана, и на сдружение на италиански металургични предприятия. Тя им изпраща и искания за информация съгласно член 47 ВС (съображение 114 от първото решение).

19

На 26 март 2002 г. Комисията открива административно производство и формулира възражения на основание член 36 ВС (наричани по-нататък „изложение на възраженията“) (съображение 114 от първото решение). Жалбоподателят представя писмено становище по повод изложението на възраженията. На 13 юни 2002 г. е проведено изслушване (съображение 118 от първото решение).

20

На 12 август 2002 г. Комисията отправя допълнителни възражения (наричани по-нататък „изложение на допълнителните възражения“) до получателите на изложението на възраженията. В изложението на допълнителните възражения, основаващо се на член 19, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), Комисията е изяснила своята позиция относно провеждането на процедурата след изтичането на срока на Договора за ЕОВС. На заинтересованите предприятия е предоставен срок за представяне на становища и на 30 септември 2002 г. се провежда повторно изслушване в присъствието на представителите на държавите членки (съображение 119 от първото решение).

21

Производството приключва с приетото от Комисията Решение C (2002) 5087 окончателен от 17 декември 2002 година относно производство по член 65 ВС (COMP/37.956 — Арматурна стомана) (наричано по-нататък „Решението от 2002 г.“), с което тя констатира, че предприятията, адресати на същото, са действали като картел в рамките на едно и също съставно и продължавано нарушение на италианския пазар на арматурна стомана на пръти или на кангали, чиято цел или последица е било фиксирането на цени и вследствие на което е било съгласувано и ограничението или контрола върху производството или продажбите в нарушение на член 65, параграф 1 ВС (съображение 121 от първото решение). С това решение Комисията налага солидарно на Lucchini и на жалбоподателя глоба в размер на 16,14 милиона евро.

22

На 30 януари 2003 г. жалбоподателят е подал жалба до Общия съд срещу Решението от 2002 г. С Решение от 25 октомври 2007 г. по дело SP и др./Комисия (T-27/03, T-46/03, T-58/03, T-79/03, T-80/03, T-97/03 и T-98/03, Сборник, стр. II-4331) Общият съд отменя Решението от 2002 г. Общият съд отбелязва, че по-специално с оглед на обстоятелството, че Решението от 2002 г. изобщо не упоменава член 3 и член 15, параграф 2 от Регламент № 17, то се основава единствено на член 65, параграфи 4 и 5 ВС (Решение по дело SP и др./Комисия, посочено по-горе, точка 101). След като действието на тези разпоредби е изтекло на 23 юли 2002 г., Комисията не е можела повече да извежда своята компетентност от посочените разпоредби, които не са били в сила в момента на приемане на Решението от 2002 г., за да установи нарушение на член 65, параграф 1 ВС и да наложи глоби на предприятията, които са участвали в извършване на посоченото нарушение (Решение по дело SP и др./Комисия, посочено по-горе, точка 120).

23

С писмо от 30 юни 2008 г. Комисията е уведомила жалбоподателя и останалите засегнати предприятия за намерението си да приеме отново решение, като промени правното основание спрямо избраното за Решението от 2002 г. Тя освен това е уточнила, че поради ограничения обхват на Решение по дело SP и др./Комисия, точка 22 по-горе, повторно приетото решение щяло да се основава на доказателствата, представени в изложението на възраженията и в изложението на допълнителните възражения. На засегнатите предприятия е предоставен срок за представяне на становища (съображения 6 и 123 от първото решение).

24

С факс от 11 септември 2008 г. Комисията е поискала от жалбоподателя информация относно промените в акционерната структура след август 2002 г. и световния оборот, реализиран през 2007 г., и е предала на жалбоподателя екземпляр от писмото от 30 юни 2008 г., посочено по-горе, изпратено на адрес, който вече не се е използвал. Жалбоподателят е отговорил на това искане за информация с писмо от 17 септември 2008 г.

25

На 30 септември 2009 г. Комисията е приела първото решение, съобщено на жалбоподателя с писмо от 1 октомври 2009 г.

26

В първото решение Комисията е констатирала, че посочените в него ограничения на конкуренцията се коренят в картел между италиански производители на арматурна стомана и между последните и тяхното сдружение, прилаган в периода 1989—2000 г., който е имал за цел или последица фиксирането или определянето на цените и ограничаването или контролирането на производството или продажбите посредством обмена на значителна по обем информация относно пазара на арматурна стомана в Италия (съображения 7 и 399 от първото решение).

27

Що се отнася до правната оценка на разглежданите в случая действия, на първо място, Комисията е подчертала в съображения 353—369 от първото решение, че Регламент № 1/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че ѝ позволява след 23 юли 2002 г. да констатира и да санкционира картели в секторите, попадащи в материално и времево отношение в приложното поле на Договора за ЕОВС. В съображение 370 от първото решение тя е посочила, че то е прието в съответствие с процесуалните правила, очертани от Договора за ЕО и Регламент № 1/2003. В съображения 371—376 от първото решение Комисията освен това е напомнила, че принципите, уреждащи последователността в действието на нормите във времето, могат да доведат до прилагането на материалноправни разпоредби, които вече не са в сила в момента на приемане на акт от страна на институция на Европейския съюз, без да се засяга прилагането на общия принцип на lex mitior, съгласно който лицето не може да бъде санкционирано за действие, което не е нарушение по смисъла на влязъл впоследствие в сила закон. Тя е стигнала до извода, че в случая Договорът за ЕО in concreto не е бил по-благоприятен от Договора за ЕОВС и при всички положения не може да има валидно позоваване на принципа на lex mitior, за да се оспори прилагането на Договора за ЕОВС към разглежданите по делото деяния.

28

На второ място, що се отнася до прилагането на член 65, параграф 1 ВС, първо, Комисията е отбелязала, че картелът е имал за цел фиксирането на цени, поради което е взето и решение за ограничаване или контрол на производството или продажбите. Според Комисията, що се отнася до фиксирането на цените, картелът основно е бил изграден около споразумения или съгласувани практики относно базовата цена през периода от 15 април 1992 г. до 4 юли 2000 г. (а до 1995 г. — около споразуменията и съгласуваните практики относно сроковете за плащане) и през периода от 6 декември 1989 г. до 1 юни 2000 г. — около споразуменията и съгласуваните практики относно „надбавките“ (съображения 399 и 400 от първото решение).

29

Второ, що се отнася до последиците на пазара от разглежданите ограничителни практики, Комисията е посочила, че след като става дума за картел, имащ за цел да предотврати, ограничи или измени нормалната конкуренция, не се налага да се потвърждава, че е имал последици върху пазара (съображение 512 от първото решение). Тя обаче е счела, че картелът е имал конкретни последици върху пазара (съображения 513—518 от първото решение). По-специално Комисията е стигнала до извода, че картелът е повлиял на цената на продажбите от производителите на арматурна стомана в Италия, въпреки че взетите в рамките на картела мерки не са дали незабавно резултатите, очаквани от участващите в него предприятия. Освен това според Комисията са били възможни явления с отложено действие. В допълнение съответните предприятия са представлявали около 21 % от италианския пазар на арматурна стомана през 1989 г., 60 % през 1995 г. и около 83 % през 2000 г., което показвало нарастващ ефект на пазара от увеличаващите се съгласувани цени. Накрая, Комисията е подчертала, че разгласяването на предприетите в тази област инициативи още през 1989 г. сред всички производители на арматурна стомана е увеличило значението на тези последици и през първите години от картела (съображение 519 от първото решение).

30

На трето място, Комисията е идентифицирала адресатите на първото решение. Що се отнася до жалбоподателя, в съображения 538—544 от първото решение Комисията е посочила, че е решила да възложи отговорността за нарушението на Lucchini и жалбоподателя, тъй като те образували предприятие, на което можело да се вменят не само собствените му действия, а и тези на Lucchini Siderurgica и на първото дружество Siderpotenza.

31

Що се отнася до съществуването на икономическо единство между Lucchini и жалбоподателя, Комисията се е основала на обстоятелството, че през целия период на нарушението както Lucchini, така и жалбоподателят пряко или непряко се контролират от семейство Lucchini. Освен това Lucchini упражнявало контрол над жалбоподателя по отношение на конкретното управление на производствената и търговската политика в сектора на арматурната стомана, което според Комисията произтичало от конкретните, подробни писмени доказателства, както и от съгласуваните улики във връзка с организационното устройство на Lucchini и жалбоподателя, и по-специално с оглед на обстоятелството, че някои лица понякога едновременно изпълнявали важни функции в търговското управление на тези дружества (съображение 540 от първото решение).

32

Що се отнася до вменяването на Lucchini и жалбоподателя на евентуалните антиконкурентни действия на първото дружество Siderpotenza и на Lucchini Siderurgica, които вече не съществуват в правния мир, първо, Комисията е отбелязала, че Lucchini Siderurgica е правоприемник на първото дружество Siderpotenza в резултат от реорганизацията чрез вливане от 5 март 1991 г. и че по същия начин Lucchini се явява правоприемник на Lucchini Siderurgica в резултат от реорганизацията чрез вливане от 1 декември 1998 г. Второ, Lucchini Siderurgica стопанисвало целия материален и човешки капитал, собственост на първото дружество Siderpotenza, след вливането на първото дружество Siderpotenza в Lucchini Siderurgica на 5 март 1991 г. Трето, материалният и човешкият капитал, свързани със завода в Потенца (Италия) и управлявани от Lucchini Siderurgica, били прехвърлени в рамките на групата — на жалбоподателя. Четвърто, Lucchini Siderurgica, а впоследствие Lucchini упражнявали решаващо влияние върху дейностите на жалбоподателя до 1 юни 2002 г., когато на Ferriere Nord е прехвърлен клонът на предприятието за производство на арматурна стомана (съображения 540 и 541 от първото решение).

33

Поради това изводът на Комисията е, че е налице а) правоприемство между първото дружество Siderpotenza и Lucchini Siderurgica, б) икономическа приемственост между тези две дружества и новото дружество Siderpotenza (днес — жалбоподателят), що се отнася до завода в Потенца (Италия), в) отговорност, произтичаща от решаващото им влияние, на Lucchini Siderurgica и Lucchini за дейността на новото дружество Siderpotenza, и г) правоприемство между Lucchini Siderurgica и Lucchini. Комисията е счела, че в резултат от това всички тези образувания съставляват едно и също предприятие, което съвпада със създаденото от Lucchini и жалбоподателя (съображение 541 от първото решение).

34

На четвърто място, Комисията е счела, че член 65, параграф 2 ВС и член 81, параграф 3 ЕО не намират приложение в случая (съображения 567—570 от първото решение). Тя също е подчертала, че правилата за давност по член 25 от Регламент № 1/2003 не са пречка за приемането на първото решение (съображения 571—574 от първото решение).

35

На пето място, що се отнася до изчисляването на размера на наложените в случая глоби, Комисията е посочила, че съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 тя е имала право да налага глоби на предприятията, които са нарушили правилата за конкуренция. Тъй като предвиденият в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван на глобите е различен от определения в член 65, параграф 5 ВС, Комисията е посочила, че ще приложи по-ниския таван в съответствие с принципа lex mitior (съображение 576 от първото решение). Тя посочва също, че както е уведомила засегнатите предприятия с писмо от 30 юни 2008 г., е решила да приложи в случая Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“). Тя добавя, че в случая все пак ще отчете обстоятелството, че вече е взела решение относно размера на глобите, които възнамерява да наложи на съответните предприятия с Решението от 2002 г. (съображения 579 и 580 от първото решение).

36

Първо, Комисията е приела, че картел, който има за цел определяне на цените и се прилага по най-различни начини, по-специално чрез ограничаването или контрола на производството или продажбите, представлява много сериозно нарушение на правото на конкуренция на Съюза (съображение 591 от първото решение). Комисията е отхвърлила доводите на разследваните предприятия, съгласно които тежестта на нарушението се намалявала поради ограничените конкретни последици на пазара и поради икономическия контекст, в който тези предприятия действали (съображения 583—596 от първото решение). Според Комисията, без да пренебрегва много сериозния характер на нарушението, при определяне на основния размер на глобата тя е отчела специфичните характеристики по настоящото дело, а именно обстоятелството, че обхваща национален пазар, по отношение на който към момента на настъпване на обстоятелствата се прилага особената правна уредба съгласно Договора за ЕОВС и на който предприятията — адресати на първото решение, притежават ограничени пазарни дялове по време на първоначалните етапи от извършване на нарушението (съображение 599 от първото решение).

37

Второ, Комисията е отчела специфичната тежест на всяко предприятие и ги е класирала според относителното им значение на разглеждания пазар. Тъй като Комисията не е счела, че относителните пазарни дялове, достигнати от адресатите на първото решение през последната пълна година от нарушението (1999 г.), са представителни за ефективното им присъствие на разглеждания пазар през референтния период, въз основа на средните стойности за пазарните дялове през периода 1990—1999 г. Комисията е разграничила три групи предприятия, а именно най-напред Feralpi и Valsabbia, на които е определила начален размер на глобата от 5 милиона евро, след това Lucchini-SP, Alfa, Riva и Leali-AFLL, на които е определила начален размер на глобата от 3,5 милиона евро, и накрая IRO и Ferriere Nord, на които е определила начален размер от 1,75 милиона евро (съображения 599—602 от първото решение).

38

За да осигури достатъчно възпиращ ефект на глобата, Комисията е увеличила началния размер на глобата на Lucchini-SP с 200 % и на Riva с 375 % (съображения 604 и 605 от първото решение).

39

Трето, Комисията е счела, че картелът е действал от 6 декември 1989 г. до 4 юли 2000 г. Относно участието на жалбоподателя в нарушението Комисията е отбелязала, че то е продължило от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г. Тя все пак е подчертала, че от 9 юни 1998 г. до 30 ноември 1998 г. Lucchini-SP не е участвало в частта от картела, отнасяща се до ограничаването или контрола на продажбите (съображение 606 от първото решение).

40

Тъй като за всички предприятия с изключение на Ferriere Nord нарушението е продължило над 10 години и 6 месеца, началният размер на глобата е увеличен със 105 % за всичките предприятия с изключение на Ferriere Nord, за което началният размер е увеличен със 70 %. Поради това основните размери са определени със следните стойности:

41

Четвърто, относно утежняващите обстоятелства Комисията е отбелязала, че Ferriere Nord вече е било адресат на решение на Комисията от 2 август 1989 г. заради участието си в картел за фиксиране на цени и ограничаване на продажбите в сектора на електрозаварените мрежи, и е увеличила с 50 % основния размер на глобата му. Комисията не е установила никакво смекчаващо обстоятелство (съображения 609—623 от първото решение).

42

Пето, относно определянето на максималния размер на глобата в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, Комисията е счела, че размерът на глобата, наложена на разследваните предприятия, не надвишава тавана от 10 % от оборота, реализиран от стоките, попадащи в обхвата на Договора за ЕОВС на територията на Съюза през 2007 г. По отношение по-конкретно на жалбоподателя Комисията е подчертала, че липсата на дейност към този момент не е пречка за налагането на глоба, доколкото той трябва да се счита за солидарно отговорен с Lucchini, тъй като образуват едно общо предприятие (съображения 630—632 от първото решение).

43

Шесто, относно прилагането на Известието за неналагане или намаляване на глобите в случаите на картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието за сътрудничеството от 1996 г.“) Комисията е посочила, че Ferriere Nord ѝ е предоставило полезни насоки, които са ѝ позволили да разбере по-добре функционирането на картела преди изпращането на изложението на възражението, поради което тя му предоставя намаление с 20 % на размера на наложената му глоба. Комисията е счела, че останалите разследвани предприятия не удовлетворяват изискванията съгласно посоченото известие (съображения 633—641 от първото решение).

44

Разпоредителната част на първото решение гласи следното:

—

[Leali-AFLL], от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.,

—

[Alfa], от 6 декември 1989 г. до 4 юли 2000 г.,

—

[Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti], от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.,

—

[Feralpi], от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.,

—

[IRO], от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.,

—

[Lucchini-SP], от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.,

—

[Riva], от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.,

—

[Ferriere Nord], от 1 април 1993 г. до 4 юли 2000 г.

—

[Alfa]: 7,175 милиона евро,

—

[Feralpi]: 10,25 милиона евро,

—

[Ferriere Nord]: 3,57 милиона евро,

—

[IRO]: 3,58 милиона евро,

—

[Leali и AFLL], солидарно: 6,093 милиона евро,

—

[Leali]: 1,082 милиона евро,

—

[Lucchini и SP], солидарно: 14,35 милиона евро,

—

[Riva]: 26,9 милиона евро,

—

[Valsabbia Investimenti и Ferriera Valsabbia], солидарно: 10,25 милиона евро

45

С писма, изпратени между 20 и 23 ноември 2009 г., 8 от 11-те дружества — адресати на първото решение, а именно Riva, Feralpi, Ferriere Nord, Lucchini, Alfa, Ferriera Valsabbia, Valsabbia Investimenti и IRO, са посочили на Комисията, че приложението към първото решение, съобщено на адресатите, не съдържа таблиците, илюстриращи ценовите колебания.

46

На 24 ноември 2009 г. службите на Комисията са уведомили всички адресати на първото решение, че ще направят необходимото, за да им бъде съобщено решение, съдържащо споменатите таблици. Те са уточнили също, че сроковете, приложими за плащането на глобата и евентуалното съдебно обжалване, ще започнат да текат от датата на съобщаване на „пълното решение“.

47

На 8 декември 2009 г. Комисията е приела изменителното решение, в чието приложение се съдържат липсващите таблици, и номерираните препратки към тях, съдържащи се в осем бележки под линия, са поправени. Изменителното решение е било съобщено на жалбоподателя на 9 декември 2009 г.

48

Разпоредителната част на изменителното решение изменя бележки под линия 102, 127, 198, 264, 312, 362, 405 и 448 от първото решение. Приложените към изменителното решение таблици впоследствие са добавени като приложение към първото решение.

49

На 30 ноември 2009 г. жалбоподателят подава жалбата по дело Т‑472/09 в секретариата на Общия съд.

50

Жалбоподателят по дело T‑472/09 моли Общия съд:

51

По дело T‑472/09 Комисията моли Общия съд:

52

С писмо от 8 януари 2010 г. Комисията иска от Общия съд да разпореди в рамките на процесуално-организационните действия жалбоподателят да бъде поканен да разгледа възможността да допълни и измени исканията си с оглед на изменителното решение, съобщено му след подаването на жалбата по дело T‑472/09. Жалбоподателят възразява срещу това искане. Общият съд не уважава молбата на Комисията.

53

На 10 февруари 2010 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалбата по дело T‑55/10.

54

По дело T‑55/10 жалбоподателят моли Общия съд:

55

По дело Т‑55/10 Комисията моли Общия съд:

56

Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (осми състав) реши да открие устната фаза на производството по настоящите дела и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, поиска от жалбоподателя по дело Т‑472/09 да представи документ. Той представи същия в определения срок.

57

С определение от 14 декември 2012 г. председателят на осми състав, след като се запозна със становищата на страните, реши да съедини дела T‑472/09 и T‑55/10 за целите на заседанието съгласно член 50 от Процедурния правилник.

58

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси бяха изслушани в съдебното заседание, проведено на 29 януари 2013 г.

59

След като по време на заседанието страните посочиха, че нямат възражения срещу съединяването на настоящите дела за целите на постановяването на решение по делото, Общият съд реши в съответствие с член 50 от Процедурния правилник да съедини делата за целите на постановяването на съдебното решение.

60

В самото начало следва да се отбележи, че жалбата по дело T‑472/09 съдържа три групи искания, а именно, главно, искане за установяване несъществуването или за отмяна на първото решение, при условията на евентуалност, искане за отмяна на първото решение по отношение на наложената на жалбоподателя глоба, а при условията на евентуалност спрямо предходното, искане за намаляване на наложената на жалбоподателя глоба.

61

В подкрепа на жалбата си по дело T‑472/09 жалбоподателят сочи 10 основания. Първото е изведено от нарушение на съществените процесуални правила. Второто е изведено от липсата на компетентност на Комисията и от грешка при прилагане на правото относно правното основание на нарушението и санкцията. Третото е изведено от липсата на мотиви, от нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и от нарушение на принципа на равно третиране. Четвъртото е изведено от превишаване на правомощията и процесуално нарушение. Петото е изведено от нарушение на член 65 ВС, от липсата на мотиви и от изопачаване на фактите. Шестото е изведено от нарушение на принципа на добра администрация и от липсата на мотиви. Седмото е изведено от неправилна правна квалификация на фактите. Осмото е изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Деветото е изведено от грешки при прилагане на правото и от превишаване на правомощията при прилагане на увеличенията на глобата и от нарушение на принципа на пропорционалност. Накрая, десетото основание е изведено от погасяването по давност на нарушението.

62

Поканен от Общия съд да представи становището си относно точния обхват на своите доводи, в заседанието жалбоподателят уточни, че третото и деветото основание по жалбата му са в подкрепа единствено на исканията му при условията на евентуалност, а именно за отмяна на първото решение в частта относно глобата и на искането при условията на евентуалност спрямо предходното за намаляване на нейния размер.

63

С настоящото основание жалбоподателят твърди, че са налице няколко нарушения на съществени процесуални правила поради непълнотата на първото решение, дължаща се на отсъствието на таблиците, които е трябвало да бъдат приложени към него.

64

В самото начало Комисията сочи в писмената си защита, че в жалбата си жалбоподателят не е представил никакви доводи в подкрепа на искането си първото решение да бъде обявено за несъществуващо. В дупликата си тя добавя, че „основанието“, изведено от несъществуването на първото решение, което е повдигнато в репликата, не се открива в жалбата и трябва да се обяви за недопустимо съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

65

Следва да се отбележи, че съгласно член 44, параграф 1 от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по исковата молба или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. Поради това в исковата молба или жалбата трябва да се посочва изрично в какво се изразява твърдението, на което тя се основава, като само по себе си абстрактното му формулиране не отговаря на изискванията на Процедурния правилник. Налице са сходни изисквания, когато в подкрепа на основание се повдига определено твърдение за нарушение (Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Mo och Domsjö/Комисия, T-352/94, Recueil, стр. II-1989, точка 333). Освен това Общият съд е длъжен да отхвърли като недопустимо искане, съдържащо се в подадената до него искова молба или жалба, при положение че съществените фактически и правни обстоятелства, на които това искане се основава, не изпъкват по логичен и разбираем начин от самия ѝ текст (Решение на Съда от 18 юли 2006 г. по дело Rossi/СХВП, C-214/05 P, Recueil, стр. I-7057, точка 37 и Решение на Съда от 15 април 2010 по дело Gualtieri/Комисия, C-485/08 P, Сборник, стр. I-3009, точка 104).

66

Освен това от разпоредбите на член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник следва, че исковата молба или жалбата трябва да посочва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на изложените основания и че в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Основание, което представлява разгръщане на основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, трябва да бъде допуснато (вж. Решение на Общия съд от 24 май 2011 г. по дело NLG/Комисия, T-109/05 и T-444/05, Сборник, стр. II-2479, точка 149 и цитираната съдебна практика).

67

В случая следва да се отбележи, че в съдържащите се в жалбата искания жалбоподателят моли Общия съд да прогласи несъществуването на първото решение и при всички положения да го отмени поради незаконосъобразност и нарушения на процесуалните правила с оглед на непълнотата му (вж. точка 50 по-горе). В текста на това писмено становище жалбоподателят обаче не повдига изрично основания в подкрепа на искането да се прогласи несъществуването на първото решение.

68

В точки 15—18 от своята жалба в рамките на основанието, озаглавено „Непълнота на [първото решение]. Нарушение на съществените процесуални правила“, жалбоподателят изтъква, че първото решение не съдържа посочените в него приложения, въпреки упоменаването им от Комисията в различни съображения от първото решение в подкрепа на изложените в него нарушения. Жалбоподателят посочва също, най-напред, че първото решение не му позволява да установи точното съдържание на нарушенията, за които е бил санкциониран, и че то не подкрепя в достатъчна степен възраженията на Комисията. По-нататък той твърди, че има основания да се приеме, че се е наложило съставът на Комисията да се произнесе по непълно проекторешение. Накрая, той счита, че тези нарушения, „чиято нечувана тежест надминава всякакви други правни съображения“, водят до необходимостта от отмяна на първото решение поради съществени процесуални нарушения. В репликата си той подчертава „основателността [на своите] основания […], свързани с несъществуването, а при условията на евентуалност, и с незаконосъобразността на [първото решение]“.

69

В заседанието жалбоподателят уточнява по същество, че след като първото решение му е било съобщено без приложенията към него, към момента на подаване на жалбата по дело T‑472/09 той не е знаел, че реално Комисията е приела решение без приложения, за което си дал сметка едва в момента на съобщаване на изменителното решение.

70

Без да е необходимо произнасяне относно допустимостта на доводите, изведени от несъществуването на първото решение, следва да се отбележи, че те са неоснователни.

71

Освен доводите, обобщени в точка 67 по-горе, жалбоподателят поддържа, че Комисията не би могла да направи опит за саниране на недостатъците на първото решение, позовавайки се, от една страна, на изменителното решение, и от друга, на изложението на възраженията, изпратено му преди 8 години, тъй като законосъобразността на решението не се преценявала с оглед на друга предходна или последваща мярка.

72

Във връзка с искането на жалбоподателя Общият съд да прогласи несъществуването на първото решение, трябва да се напомни, че съгласно постоянната практиката на Съда по принцип актовете на институциите на Съюза се ползват с презумпция за законосъобразност и поради това, докато не бъдат отменени или оттеглени, те произвеждат правни последици, дори да имат недостатъци (Решение на Съда от 15 юни 1994 г. по дело Комисия/BASF и др., C-137/92 P, Recueil, стр. I-2555, точка 48, Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hoechst/Комисия, C-227/92 P, Recueil, стр. I-4443, точка 69 и Решение на Съда от 5 октомври 2004 г. по дело Комисия/Гърция, C-475/01, Recueil, стр. I-8923, точка 18).

73

Все пак, като изключение от този принцип, трябва да се счита, че актовете с толкова явно сериозен недостатък, който не може да бъде толериран от правния ред на Съюза, не произвеждат никакво правно действие, дори и през определен период от време, тоест те не съществуват в правния мир. Това изключение има за цел да запази равновесието между две основни, но понякога противоположни изисквания, на които трябва да отговаря всяка правна система, а именно за стабилност в правоотношенията и за зачитане на законността (Решение по дело Комисия/BASF и др., точка 72 по-горе, точка 49 и Решение по дело Hoechst/Комисия, точка 72 по-горе, точка 70).

74

Тежките последици, произтичащи от констатацията, че определен акт на институциите на Съюза не съществува, изискват по съображения за правна сигурност тази констатация да се прави само в най-крайни хипотези (Решение по дело Комисия/BASF и др., точка 72 по-горе, точка 50 и Решение по дело Hoechst/Комисия, точка 72 по-горе, точка 76).

75

В самото начало трябва в настоящия случай да се констатира, че посочените от жалбоподателя недостатъци не се отличават с толкова явна тежест, че да се налага първото решение да се разглежда като несъществуващо в правния мир.

76

На първо място, жалбоподателят твърди, че първото решение не му дава възможност да се запознае с точното съдържание на нарушенията, заради които е санкциониран, и че то не доказва достатъчно възраженията на Комисията, като в това отношение изрично упоменава съображения 496, 515 и 516 и бележка под линия 102 от първото решение.

77

Запитан в това отношение по време на заседанието, жалбоподателят уточнява, че настоящото оплакване има за цел единствено да критикува изпълнението на задължението за мотивиране от страна на Комисията.

78

Следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 15 ВС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 24 септември 1996 г. по дело NALOO/Комисия, T-57/91, Recueil, стр. II-1019, точка 298 и Решение на Общия съд от 13 декември 2001 г. по дело Krupp Thyssen Stainless и Acciai speciali Terni/Комисия, T-45/98 и T-47/98, Recueil, стр. II-3757, точка 129; по аналогия вж. също Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C-367/95 P, Recueil, стр. I-1719, точка 63 и Решение на Съда от 14 октомври 2010 г. по дело Deutsche Telekom/Комисия, C-280/08 P, Сборник, стр. I-9555, точка 131 и цитираната съдебна практика).

79

Освен това в рамките на индивидуалните решения от постоянната съдебна практика следва, че задължението за мотивиране на индивидуално решение има за цел, освен да позволи съдебен контрол, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението евентуално страда от порок, който е основание за оспорване на неговата валидност (вж. Решение на Съда от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, C-521/09 P, Сборник, стр. I-8947, точка 148 и цитираната съдебна практика).

80

Следователно мотивите трябва по принцип да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение (Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 79 по-горе, точка 149).

81

Следва да се констатира, че първото решение не съдържа посочените в него приложения, сред които няколко таблици, на които се прави позоваване в съображения 451 (таблица 13), 513 (таблици 1 и 3), 515 (таблици 1—3), 516 (таблици 9, 11—14 и 16) и 518 (таблици 11, 12 и 14), както и в бележки под линия 102 (таблици 15—17), 127 (таблици 18—21), 198 (таблици 22 и 23), 264 (таблици 24 и 25), 312 (таблица 26), 362 (таблица 27), 405 (таблица 28), 448 (таблици 29 и 30) и 563 (всички приложени към решението таблици) от първото решение. В това отношение Комисията твърди, че тези таблици са били изготвени за по-лесното и непосредствено запознаване с ценовите вариации, посочени в първото решение, и те само възпроизвеждат схематично съдържащи се в преписката информация и данни.

82

Поради това следва да се провери дали, въпреки липсата на посочените в точка 81 по-горе таблици, от съответните съображения на това решение, в подкрепа на които са упоменати тези таблици, ясно и недвусмислено изпъкват съображенията на Комисията и дали те са позволили на жалбоподателя да се запознае с основанията за взетата мярка.

83

В самото начало следва да се отбележи, подобно на Комисията, че всички липсващи таблици са били приложени към изложението на възраженията и че жалбоподателят е бил запознат с тяхното съдържание, тъй като ги е приложил към жалбата си, а в точки 83, 98, 100, 101 и 125 от нея се е позовал на тях.

84

Освен това трябва да се подчертае, че в изменителното решение Комисията не е внесла промени във всички позовавания на липсващите в първото решение таблици, а само в споменатите позовавания, съдържащи се в бележки под линия 102, 127, 198, 264, 312, 362, 405 и 448 от него.

85

Първо, що се отнася до таблици 15—17 (упоменати в бележка под линия 102 от първото решение), следва да се констатира, че съгласно тази бележка под линия те възпроизвеждат „данни относно промените в цените за „допълнителен диаметър“, характерни за производството на арматурна стомана в Италия между декември 1989 г. и юни 2000 г.“ [неофициален превод]. Комисията сочи тези таблици в подкрепа на съображение 126, първо изречение от първото решение, което гласи следното:

„По време на първата среща, известна на Комисията (от 6 декември 1989 г. в [Сдружението на производителите в Бреша]), участниците решават единодушно да увеличат, считано от понеделник, 11 декември 1989 г., цените за допълнителен диаметър на арматурната стомана на пръти и кангали, предназначена за италианския пазар (+ 10 ITL/kg за „допълнителен диаметър“ от 14 до 30 mm, + 15 ITL/kg за допълнителен диаметър от 8 до 12 mm, + 20 ITL/kg за допълнителен диаметър от 6 mm; и общо увеличение от 5 ITL/kg за кангалите)“ [неофициален превод].

86

Следва да се констатира, че в това съображение Комисията изрично е посочила увеличенията за допълнителен диаметър за арматурната стомана, за които участниците са взели решение на срещата от 6 декември 1989 г., както и датата на влизането им в сила. Освен това, що се отнася до последващите увеличения, които съгласно бележка под линия 102 от първото решение също са възпроизведени в тези таблици (тъй като обхващат периода между 1989 г. и 2000 г.), следва да се отбележи, че те не са предмет на точка 4.1 от първото решение, за която се отнася съображение 126, разглеждащо поведението на предприятията между 1989 г. и 1992 г. При всички положения тези увеличения също са упоменати по-специално в съображения 126—128 и 133 (за 1989—1992 г.), 93 и 94 (за 1993—1994 г.), 149—151, 162 и 163 (за 1995 г.), 184 и 185 (за 1996 г.), 199, 200 и 213 (за 1997 г.), 269 (за 1999 г.) и 296—304 (за 2000 г.), както и в съображения 439 и 515 от първото решение.

87

Второ, що се отнася до таблици 18—21, упоменати в бележка под линия 127 от първото решение, следва да се констатира, че съгласно посочената бележка под линия те съдържат „данните относно базовите цени по съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите за периода от края на 1989 г. до края на 1992 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Комисията посочва тези таблици в подкрепа на съображение 131 от първото решение, което гласи следното:

„Що се отнася до базовите цени на арматурната стомана в периода на прилагане на посоченото споразумение, следва да се отбележи, че IRO и (бившето) Ferriera Valsabbia SpA прилагат, считано от 16 април 1992 г., цена от 210 ITL/kg, а от 1/6 май 1992 г. — от 225 ITL/kg. От 1/8 юни 1992 г., IRO, (бившето) Ferriera Valsabbia SpA, Acciaieria di Darfo SpA и Acciaierie e Ferriere Leali Luigi SpA прилагат цена от 235 ITL/kg“ [неофициален превод].

88

При това положение се налага констатацията, че макар да се позовава на пет страници от административната преписка, упоменати в бележка под линия 126 от първото решение, в споменатото съображение Комисията изрично посочва базовите цени, определени от упоменатите в него предприятия, както и датата на тяхното влизане в сила. Освен това следва да се отбележи, че в съображение 419 от първото решение Комисията е приела, че първата проява, свързана с определянето на базова цена, е не по-късно от 16 април 1992 г. Следователно евентуалните данни, съдържащи се в таблици 18—21 от първото решение и отнасящи се до базовите цени за периода, който съгласно бележка под линия 127 от първото решение е „от края [на] 1989 г.“ до 16 април 1992 г., са ирелевантни за установяване съдържанието на нарушенията, посочени от Комисията в съображение 131 от първото решение.

89

Трето, що се отнася до таблици 22 и 23, упоменати в бележка под линия 198 от първото решение, следва да се констатира, че съгласно посочената бележка под линия те съдържат „данните относно базовите цени в съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите за 1993 г. и 1994 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Комисията посочва тези таблици в подкрепа на съображение 145 от първото решение, което гласи следното:

„Съгласно предвиденото във факса на Federacciai от 25 ноември 1994 г., на 1 декември 1994 г. в Бреша е проведена нова среща, на която са взети решенията, посочени в друг факс на Federacciai, получен от предприятията на 5 декември 1994 г. Предмет на тези решения са били:

Alfa Acciai Srl започва да прилага новата базова цена на 7 декември 1994 г. На 21 декември 1994 г. Acciaieria di Darfo SpA също започва да я прилага, а Alfa Acciai Srl отново потвърждава същата цена. Базовата цена на [Lucchini-SP] за януари 1995 г. също е 320 ITL/kg“ [неофициален превод].

90

В това отношение следва да се подчертае, че таблиците, посочени в бележка под линия 198 от първото решение, са упоменати от Комисията в подкрепа на твърдението ѝ, че „Alfa Acciai Srl започва да прилага новата базова цена на 7 декември 1994 г.“, „[н]а 21 декември 1994 г. Acciaieria di Darfo SpA също започва да я прилага, а Alfa Acciai Srl отново потвърждава същата цена“ [неофициален превод]. Следователно „новата базова цена“ и „същата цена“, които са посочени, са цената от 320 италиански лири на килограм (ITL/kg), упомената в първото тире от това съображение. При това положение евентуалните данни, съдържащи се в таблици 22 и 23 от първото решение относно базовите цени за периода между 1993 г. и 7 декември 1994 г., са ирелевантни за установяване на съдържанието на посочените от Комисията в съображение 145 от първото решение нарушения.

91

Четвърто, що се отнася до таблици 24 и 25, упоменати в бележка под линия 264 от първото решение, следва да се констатира, че съгласно посочената бележка под линия те съдържат „данните относно базовите цени в съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите (а за Lucchini Siderurgica и данните за положението през отделните месеци) за 1995 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Комисията посочва тези таблици в подкрепа на съображение 174 от първото решение, което гласи следното:

„Впоследствие в документ от първите дни на октомври 1995 г., с който разполага Federacciai (написан на ръка от секретарката на изпълняващия длъжността генерален директор), се твърди, че:

92

В този смисъл трябва да се отбележи, че в съображение 174 от първото решение Комисията единствено описва съдържанието на ръкописния документ, изготвен през октомври 1995 г. от секретарката на изпълняващия длъжността генерален директор. В тази връзка Комисията се позовава на таблици 24 и 25 само в подкрепа на твърдението, съдържащо се в този документ, че „по-скоро обърканото състояние на пазара затруднява изпълнението на задачата да се предоставят точни данни относно цената“ [неофициален превод]. При това положение таблици 24 и 25 се оказват ирелевантни за запознаване със съдържанието на нарушенията, посочени от Комисията в съображение 174 от първото решение.

93

Пето, що се отнася до таблица 26, упомената в бележка под линия 312 от първото решение, следва да се констатира, че съгласно посочената бележка под линия тя съдържа „данните относно базовите цени в съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите (а за Lucchini Siderurgica, и данните за положението през отделните месеци) за 1996 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Тази таблица е упомената от Комисията в подкрепа на твърдението в съображение 200 от първото решение, съгласно което „[п]рез периода от 22 октомври 1996 г. до 17 юли 1997 г. са проведени най-малко 12 срещи на отговарящите за продажбите в предприятията, проведени [… по-специално във] вторник, 22 октомври 1996 г., на които са потвърден[и], за месец ноември 1996 г. — цената от 230 ITL/kg, базова цена от Бреша, и запазване на котировката от 210 ITL/kg единствено за доставките от октомври“ [неофициален превод].

94

Налага се констатацията, че въпреки отсъствието на таблица 26 в първото решение, в съображение 200 от него Комисията изрично упоменава базовите цени през разглеждания период, както и момента на влизането им в сила.

95

Шесто, що се отнася до таблица 27, упомената в бележка под линия 362 от първото решение, съгласно посочената бележка под линия тя съдържа „данните относно базовите цени в съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите (а за Lucchini Siderurgica, и данните за положението през отделните месеци) за 1997 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Комисията посочва тези таблици в подкрепа на твърдението, съдържащо се в съображение 216 от първото решение, което гласи следното:

„При всички положения [Lucchini-SP …], Acciaieria di Darfo SpA, Alfa Acciai Srl, Feralpi Siderurgica Srl, IRO, Riva Prodotti Siderurgici SpA и (бившето) Ferriera Valsabbia SpA са седемте предприятия, до които е изпратено съобщение (с дата 24 ноември 1997 г.) от г‑н Pierluigi Leali с предмет „Споразумението относно цените и доставките“ […]. „Цената от 270 ITL/kg е била поискана от съвсем малко предприятия, но безрезултатно — продължава съобщението — като в действителност котировката се установява на 260 ITL/kg, с няколко пика под тази стойност, което се потвърждава от мнозина по време на последната среща на отговарящите за продажбите. Все пак отбелязваме с частично удовлетворение, че спадът е преустановен благодарение на квотите за доставки, които всички ние спазваме и които в съответствие със споразуменията ще бъдат проверени от специално назначени външни инспектори“. „В края на този месец — продължава по-нататък съобщението — който вече преминава по инерция, е необходима намеса чрез незабавното възприемане на по-твърда позиция относно минималната котировка от 260 ITL/kg (която със сигурност няма да повлияе на малобройните покупки през периода). С уговореното планиране на доставките за декември (‑ 20 % спрямо ноември) със сигурност ще успеем да поддържаме уговорената цена; абсолютно необходимо е обаче — посочва в заключение г‑н Pierluigi Leali — никой да не приема изключения от установената минимална цена (260 ITL/kg)“ [неофициален превод].

96

От текста на това съображение следва, че Комисията единствено е възпроизвела текста на съобщението от 24 ноември 1997 г., посочено в това съображение. Така се оказва, че таблица 27 е без значение за установяване на съдържанието на нарушението, посочено от Комисията в съображение 216 от първото решение.

97

Седмо, що се отнася до таблица 28, упомената в бележка под линия 405 от първото решение, следва да се констатира, че съгласно посочената бележка под линия тя съдържа „данните относно базовите цени в съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите (а за Lucchini/Siderpotenza, и данните за положението през отделните месеци) за 1998 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Комисията посочва тези таблици в подкрепа на твърдението, съдържащо се в съображение 241 от първото решение, което гласи следното:

„На 11 септември 1998 г. г‑н Pierluigi Leali изпраща съобщение […], в което по повод намерението, изразено (на срещата от 9 септември 1998 г.), да се запази минималната котировка от „170 ITL базова цена при тръгване“???, се посочват „действия в отклонение, а именно котировки, по-ниски средно с 5 ITL/kg от установеното ниво, а отклоненията са още по-големи в някои зони на юг“. „От наша страна — пише г‑н Pierluigi Leali — уговореното минимално ниво е запазено със съответно намаляване на потока от поръчки“. „Надяваме се — завършва съобщението — че на срещата на отговарящите за продажбите във вторник, 15-о число от този месец, ще можем да потвърдим запазването на цените по същество, което да способства за евентуалното възстановяване на котировката“ [неофициален превод].

98

От самия текст на това съображение следователно се вижда, че Комисията единствено възпроизвежда съдържанието на съобщението от 11 септември 1998 г., посочено в това съображение. Така таблица 28 се оказва без значение за установяване на съдържанието на нарушението, посочено от Комисията в съображение 241 от първото решение.

99

Осмо, що се отнася до таблици 29 и 30, упоменати в бележка под линия 448 от първото решение, следва да се констатира, че съгласно посочената бележка те съдържат „данните относно базовите цени в съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите (а за Lucchini/Siderpotenza, и данни за положението през всеки от месеците) за 1999 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Комисията посочва тези таблици в подкрепа на съображение 276 от първото решение, което гласи следното:

„Допълнителна информация относно положението на пазара на арматурна стомана в Италия през периода се съдържа в документ, съставен от Leali на 10 ноември 1999 г., и по-специално в частта под заглавие „Ползи и ограничения на търговското споразумение от 1999 г.“, в която четем: „Основното споразумение, сключено между националните производители, позволява през 1999 г. да се постигне обрат по отношение на състоянието на ниски цени, характерно за двете предходни стопански години (1997 г. и 1998 г.), и да се постигне възстановяване на брутния марж с над 50 ITL/kg. През 1998 г. средният брутен марж (продажна цена — разходи за суровини) е 70 ITL/kg, а в продължение на пет месеца достига стойности под този праг“. „Постигнатото споразумение позволява цените да се стабилизират в рамките на същата година, а производителите успяват да се възползват от състоянието на цените на суровината, като увеличават брутния марж с над 50 ITL/kg, който съответно достига 122 ITL/kg нето.“

100

От съображение 276 от първото решение следователно е видно, че Комисията единствено възпроизвежда съдържанието на съобщението от 10 ноември 1999 г., посочено в това съображение. Така липсата на таблици 29 и 30 е без значение за установяване на съдържанието на нарушението, посочено от Комисията в съображение 276 от първото решение.

101

Девето, таблица 13, упомената в съображение 451 от първото решение, се цитира в подкрепа на твърдението, че „[щ]о се отнася до 1997 г., следва да се приеме, че през първото полугодие тя се характеризира с постоянно увеличаване на базовата цена, определена в антиконкурентното съглашение: 190 ITL/kg, определена на срещата от 30 януари; 210 ITL/kg, определена на срещата от 14 февруари; 250 ITL/kg, определена на срещата от 10 юли (съображение 200)“, и че „[п]рез същия период средната базова пазарна цена също постоянно се увеличава, като от 170 ITL/kg през януари става 240 ITL/kg през юли (приложение, таблица 13); през септември същата година средната базова пазарна цена се увеличава още и достига 290 ITL/kg (приложение, таблица 13)“ [неофициален превод]. При това положение следва да се приеме, че в споменатото съображение Комисията изрично е посочила увеличенията на базовата цена за 1997 г., поради което тази таблица не изглежда абсолютно необходима за запознаване с мотивите на Комисията.

102

Десето, трябва да се отбележи, че в съображение 496 от първото решение (бележка под линия 563 от първото решение) Комисията прави общо позоваване на „приложените към настоящото решение таблици“ в подкрепа на твърдението, че „[с]поред информацията на нейно разположение […] е видно, че всички участващи в настоящото производство предприятия са публикували ценоразписи през разглеждания период“ [неофициален превод]. Следва все пак да се подчертае, че съображение 496 от първото решение се позовава и на съображения 419—433 от него, които „съдържат списък на всички доказани случаи, в които базовата цена е била обсъждана между предприятията (включително сдружението)“ [неофициален превод]. В това отношение Комисията уточнява, че „[н]якои от тези случаи вече са били посочени във връзка с позоваването на съвпадението на волеизявления (съображения 473—475)“, че „[з]а останалите случаи между 1993 г. и 2000 г. трябва да се приложи понятието съгласуване“ и че „[ц]елта на това съгласуване е да се повлияе върху поведението на производителите на пазара и да се оповестят действията, които всеки от тях възнамерява да извърши конкретно по отношение на определянето на базовата цена“ [неофициален превод]. Следователно всичките приложени към първото решение таблици се оказват незадължителни за установяване на съдържанието на посоченото от Комисията нарушение.

103

Единадесето, що се отнася до позоваванията на таблици 1—3, 9, 11—14 и 16 в съображения 513, 515, 516 и 518 от първото решение, трябва да се подчертае, че тези съображения са в подраздела на първото решение, отнасящ се до последиците от рестриктивните практики на пазара и че от анализа на съдържанието им следва, че упоменатите в тях таблици или само възпроизвеждат цифровите данни, посочени в тези съображения, или не са абсолютно необходими за запознаване с мотивите на Комисията, отнасящи се до последиците от картела.

104

С оглед на изложените съображения не би могло да се приеме, че отсъствието на таблиците, посочени в точка 81 по-горе като приложение към първото решение, е попречило на жалбоподателя да се запознае с нарушенията, установени с първото решение.

105

На второ място жалбоподателят поддържа, че с оглед на отсъствието на посочените таблици е възможно да се приеме, че на колегиума на Комисията се е наложило да се произнесе, без да е напълно и изцяло запознат с обстоятелствата, въз основа на които е приета мярката, поради което първото решение трябвало да се отмени.

106

Следва да се приеме, че липсата на посочените в точка 81 по-горе таблици в приложение на първото решение би могла да доведе до неговата незаконосъобразност само ако тя не е позволила на колегиума на Комисията да санкционира посоченото в член 1 от първото решение поведение при пълно познаване на обстоятелствата, тоест без да е бил въведен в заблуждение по основен въпрос поради неточности или пропуски (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 10 юли 1991 г. по дело RTE/Комисия, T-69/89, Recueil, стр. II-485, точки 23—25, Решение на Общия съд от 27 ноември 1997 г. по дело Kaysersberg/Комисия, T-290/94, Recueil, стр. II-2137, точка 88, Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T-25/95, T-26/95, T-30/95-T-32/95, T-34/95-T-39/95, T-42/95-T-46/95, T-48/95, T-50/95-T-65/95, T-68/95-T-71/95, T-87/95, T-88/95, T-103/95 и T-104/95, Recueil, стр. II-491, точка 742 и Решение на Общия съд от 17 февруари 2011 г. по дело Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods/Съвет, T‑122/09, точки 104 и 105).

107

При положение че независимо от отсъствието на посочените таблици обстоятелствата, на които се основава първото решение, са изложени достатъчно изчерпателно в самия му текст (вж. точки 76—104 по-горе), не би могло да се твърди, че при приемането на първото решение колегиумът на Комисията не е бил изцяло и напълно запознат с обстоятелствата, на които се основава мярката. При това положение няма как подобен пропуск да е опорочил процеса на приемане на първото решение и по този начин да е поставил под въпрос неговата законосъобразност.

108

Следователно първото основание трябва да се отхвърли.

109

Второто и четвъртото основание за отмяна, които следва да се разгледат заедно, са изведени от липсата на компетентност на Комисията, от грешка при прилагане на правото относно правното основание на нарушението и глобата, от превишаване на правомощия и от процесуално нарушение, и по същество повдигат въпроса за компетентността на Комисията да приеме първото решение.

110

Във второто си основание жалбоподателят сочи, че първото решение трябва да се отмени, доколкото с него Комисията наложила глоба без правно основание, която била в противоречие както с принципа за законоустановеност на нарушенията и наказанията (nullum crimen, nulla poena sine lege), така и с институционалната архитектура, на която се основавали договорите и съгласно която Комисията имала самостоятелни правомощия само в точно установените рамки на предоставените ѝ компетенции. Договорът за ЕОВС изтекъл на 23 юли 2002 г. и поради това Комисията изгубила компетентността си не само да налага санкции по член 65 ВС, но и да установява нарушения на тази разпоредба, която вече не била в сила.

111

Най-напред, в съответствие с принципа за законоустановеност на нарушенията, никой не можел да бъде наказан за деяние, чиято незаконосъобразност е отпаднала към датата на постановяване на съдебния акт. От този принцип следвало, че санкция можела да бъде наложена единствено ако разглежданото деяние е незаконосъобразно не само към момента на извършване, но и към момента на налагане на санкцията във връзка с него. При това положение Комисията нямала право да санкционира жалбоподателя на основание член 65 ВС.

112

По-нататък, съгласно принципа за законоустановеност на наказанията и принципа на предоставената компетентност, предвиден в член 5, първа алинея ЕО, Комисията не можела да основе налагането на санкции на „асиметричното“ прилагане на член 23 от Регламент № 1/2003 и на член 65 ВС, тъй като последната разпоредба не била упомената в този регламент.

113

Накрая, законосъобразността на актовете на Съюза трябвало да се преценява с оглед на международното право, и по-специално на член 70 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., съгласно която междудържавен договор, който е изтекъл, престава да поражда задължения за страните по него или за субектите, които е обвързвал, а компетентността на предвидените в него органи отпада. Следователно Комисията е имала право да приложи с обратна сила член 65 ВС само при наличие на преходна разпоредба относно правилата за конкуренция, съдържащи се в Договора за ЕОВС, а такава липсвала. Противно на поддържаното от Комисията, Договорите за ЕО и ЕОВС представлявали отделни правни системи.

114

Освен това Комисията не можела да се основава на „общия правен принцип, уреждащ съотношението между lex generalis и lex specialis“, както и на Известието от 18 юни 2002 г.

115

В четвъртото си основание жалбоподателят поддържа, че производството, приключило с приемането на първото решение, се е провеждало на основание Регламент № 17, а впоследствие на Регламент № 1/2003. Тези регламенти обаче изобщо не уреждали хипотезата на продължаване на производство, основаващо се на Договора за ЕОВС, в рамките на основаващо се на Договора за ЕО производство и не позволявали да се приеме решение, основаващо се на нарушения на Договора за ЕОВС, които не били предвидени в тези регламенти. В отсъствието на каквато и да било правна норма в този смисъл продължаването на производството, както и използването, в рамките на основаващо се на Договора за ЕО производство, на документи, придобити на основание разпоредбите на Договора за ЕОВС, представлявали превишаване на правомощия и процесуално нарушение.

116

Следва да се припомни, че общностните договори са създали нов правен ред, в полза на който държавите са ограничили, във все по-широк кръг области, своите суверенни права, и негов субект са не само държавите членки, но и техните граждани (вж. в този смисъл Решение на Съда от 5 февруари 1963 г. по дело Van Gend & Loos, 26/62, Recueil, стр. 1, Решение на Съда от 15 юли 1964 г. по дело Costa, 6/64, Recueil, стр. 1141, 1159, Становище на Съда 1/91 от 14 декември 1991 г., Recueil, стр. I‑6079, точка 21, Решение на Общия съд по дело SP и др./Комисия, точка 22 по-горе, точка 70 и Решение на Общия съд от 1 юли 2009 г. по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, T-24/07, Сборник, стр. II-2309, точка 63).

117

В посочения правен ред институциите разполагат само с предоставена компетентност. Поради тази причина общностните актове споменават в преамбюла си нормативната основа, която оправомощава съответната институция да предприема действия във въпросната област. Изборът на подходяща нормативна основа всъщност има конституционна значимост (вж. Решение по дело SP и др./Комисия, точка 22 по-горе, точка 71 и Решение по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 64 и цитираната съдебна практика).

118

В случая следва да се констатира, че преамбюлът на първото решение съдържа позовавания на разпоредби от Договора за ЕОВС, а именно членове 36 ВС, 47 ВС и 65 ВС, но упоменава и Договора за ЕО, Регламент № 17, и по-конкретно член 11 от него, Регламент № 1/2003, и по-специално член 7, параграф 1, член 18 и член 23, параграф 2 от него, а също и Регламент (ЕО) № 2842/98 на Комисията от 22 декември 1998 година относно изслушването на страни в някои производства по членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ L 354, стр. 18).

119

Освен това е важно да се отбележи, че в мотивите на първото решение в съображение 1 Комисията е посочила, че „[с] настоящото решение се констатира нарушение на член 65, параграф 1 [ВС] и [то е] прието на основание член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003“. В съображение 3 от първото решение Комисията добавя, че „[с] настоящото решение [… ] налаг[а] глоби на предприятията адресати на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003“ [неофициален превод].

120

В съображение 350 от първото решение Комисията посочва в този смисъл, че според нея „член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 представляват подходящи правни основания, които ѝ дават право да приеме настоящото решение“ и че „[н]а основание член 7, параграф 1, [тя…] констатира нарушение на член 65, параграф 1 [ВС] и задължава адресатите на настоящото решение да прекратят нарушението, докато на основание член 23, параграф 2 им налага глоби“ [неофициален превод] (вж. също съображение 361 от първото решение).

121

С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че първото решение, с което Комисията констатира нарушение на член 65, параграф 1 ВС и налага глоба на жалбоподателя, има за правно основание член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003 относно установяването на нарушението и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно налагането на глобата.

122

На първо място следва да се напомни, че разпоредбата, която представлява нормативната основа на определен акт и оправомощава институцията на Съюза да приеме въпросния акт, трябва да бъде в сила към момента на неговото приемане (Решение на Съда от 4 април 2000 г. по дело Комисия/Съвет, C-269/97, Recueil, стр. I-2257, точка 45, Решение на Съда от 29 март 2011 г. по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., C-201/09 P и C-216/09 P, Сборник, стр. I-2239, точка 75, Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, C-352/09 P, Сборник, стр. I-2359, точка 88, Решение на Съда по дело SP и др./Комисия, точка 22 по-горе, точка 118 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 74), което несъмнено е в случая на член 7, параграф 1 и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, които са правното основание на първото решение.

123

На второ място, важно е да се подчертае, че противно на твърденията на жалбоподателя, общностните договори установяват единен правен ред, в рамките на който, както е отразено в член 305, параграф 1 ЕО, Договорът за ЕОВС е съставлявал специфичен режим, дерогиращ правните норми с общ характер, установени с Договора за ЕО (вж. Решение на Общия съд от 31 март 2009 г. по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, T-405/06, Сборник, стр. II-771, точка 57 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 75 и цитираната съдебна практика).

124

Противно на твърденията на жалбоподателя, по силата на член 305, параграф 1 ЕО Договорът за ЕОВС представлява специален закон, който дерогира общия закон, какъвто е Договорът за ЕО (Решение на Съда от 24 октомври 1985 г. по дело Gerlach, 239/84, Recueil, стр. 3507, точки 9—11, Становище 1/94 на Съда от 15 ноември 1994 г., Recueil, стр. I‑5267, точки 25—27, Решение на Общия съд по дело SP и др./Комисия, точка 22 по-горе, точка 111 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 76, потвърдено след обжалване с Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точки 70 и 73).

125

В резултат на това, по отношение на функционирането на общия пазар правилата на Договора за ЕОВС и всички разпоредби, които са приети във връзка с прилагането му, продължават да са в сила, независимо от приетия по-късно Договор за ЕО (Решение на Съда по дело Gerlach, точка 124 по-горе, точка 9, Решение на Съда от 24 септември 2002 г. по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C-74/00 P и C-75/00 P, Recueil, стр. I-7869, точка 100, Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 77, потвърдено след обжалване с Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точки 70 и 73).

126

Все пак, доколкото определени въпроси не са предмет на разпоредбите на Договора за ЕОВС или на приети въз основа на него разпоредби, Договорът за ЕО и приетите за прилагането му разпоредби могат, дори преди изтичане на срока на Договора за ЕОВС, да се прилагат спрямо продукти, попадащи в приложното поле на Договора за ЕОВС (Решение на Съда от 15 декември 1987 г. по дело Deutsche Babcock, 328/85, Recueil, стр. 5119, точка 10, Решение на Съда по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, точка 125 по-горе, точка 100, Решение на Общия съд от 25 октомври 2007 г. по дело Ferriere Nord/Комисия, T‑94/03, непубликувано в Сборника, точка 83 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 78, потвърдено след обжалване с Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точки 70 и 73).

127

По силата на член 97 от Договора за ЕОВС срокът му е изтекъл на 23 юли 2002 г. Вследствие на това на 24 юли 2002 г. приложното поле на общия режим, произтичащ от Договора за ЕО, се разпростира върху секторите, които първоначално са уредени от Договора за ЕОВС (Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 123 по-горе, точка 58 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 79, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 122 по-горе, точки 59 и 63, и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точки 70 и 73).

128

Макар замяната на правната рамка на Договора за ЕОВС с тази на Договора за ЕО да е довела, считано от 24 юли 2002 г., до промяна на приложимите правни основания, процедури и материалноправни норми, тази промяна се вписва в контекста на единството и приемствеността на общностния правен ред и неговите цели (Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело González y Díez/Комисия, T-25/04, Сборник, стр. II-3121, точка 55, Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 123 по-горе, точка 59 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 80, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 122 по-горе, точки 60 и 63, и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точки 71 и 73).

129

В това отношение следва да се отбележи, че установяването и поддържането на режим на свободна конкуренция, в рамките на който нормалните условия за конкуренция са осигурени и който по-специално е в основата на правилата за държавните помощи и картелите между предприятията, представляват една от главните цели както на Договора за ЕО, така и на Договора за ЕОВС (вж. Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 123 по-горе, точка 60 и Решение по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 81 и цитираната съдебна практика, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 122 по-горе, точки 60 и 63, и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точки 71 и 73).

130

В този контекст, макар правилата на Договорите за ЕОВС и ЕО, уреждащи картелите, да се различават до известна степен, следва да се подчертае, че понятията за споразумение и за съгласувани практики при действието на член 65, параграф 1 ВС отговарят на тези за споразумение и за съгласувани практики по смисъла на член 81 ЕО и че тези две разпоредби са тълкувани по един и същ начин от съда на Съюза. Така преследването на целта за ненарушаване на конкуренцията в секторите, обхванати първоначално от общия пазар на въглищата и стоманата, не се прекъсва от факта на изтичането на срока на Договора за ЕОВС, тъй като тази цел се преследва и в рамките на Договора за ЕО от същата институция, Комисията, административен орган, натоварен с изготвянето и изпълнението на политиката на конкуренцията в общ интерес на Европейската общност (вж. Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 123 по-горе, точка 61 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 82 и цитираната съдебна практика, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 122 по-горе, точки 60 и 63, и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точки 71 и 73).

131

Така приемствеността на общностния правен ред и на целите, които ръководят действието му, изисква от Европейската общност като правоприемник на Европейската общност за въглища и стомана в своите процесуални рамки да осигури по отношение на положенията, възникнали при действието на Договора за ЕОВС, спазването на правата и задълженията, които по силата на Договора за ЕОВС и на правните норми, приети за неговото прилагане, са действали eo tempore както по отношение на държавите членки, така и на частноправните субекти. Това изискване се налага с още по-голяма сила, доколкото нарушаването на конкуренцията в резултат от неспазването на правните норми относно картелите е в състояние да разпростре последиците си във времето след изтичането на срока на Договора за ЕОВС при действието на Договора за ЕО (вж. Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 123 по-горе, точка 63 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 83 и цитираната съдебна практика, потвърдени след обжалване съотвтно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 122 по-горе, точки 62 и 63, и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точки 72 и 73).

132

Съдът напомня също, че с оглед на осигуряването на свободна конкуренция приемствеността между Договора за ЕОВС, Договора за ЕО и Договора за функционирането на ЕС би гарантирала, че всяко поведение, което съответства на предвиденото в член 65, параграф 1 ВС фактическо положение, независимо дали е било налице преди или след 23 юли 2002 г., е можело да бъде санкционирано от Комисията и тази възможност продължава да съществува (Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точки 65—67 и 77, и Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 122 по-горе, точки 55—57 и 65).

133

Освен това от съдебната практика е видно, от една страна, че съгласно общ принцип на правните системи на държавите членки, произходът на който може да се открие още в римското право, в случай на законодателно изменение следва да се осигури, освен ако законодателят не е изразил воля за противното, приемствеността на правните структури, и от друга страна, че този принцип се прилага към измененията на първичното право на Съюза (Решение на Съда от 25 февруари 1969 г. по дело Klomp, 23/68, Recueil, стр. 43, точка 13 и Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 122 по-горе, точка 63).

134

Няма обаче никакви данни за намерение на законодателя на Съюза да изключи всяка възможност за налагане на санкции след изтичането на срока на Договора за ЕОВС по отношение на забранените при действието на този договор тайни споразумения (Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 122 по-горе, точка 64).

135

Всъщност, от една страна, Съдът е отбелязал, че Съветът и представителите на правителствата на държавите членки са посочили, че са готови да приемат всички необходими мерки, за да се уредят последиците от изтичането на срока на посочения договор. От друга страна, той е подчертал, че Комисията е уточнила, че трябва да представи предложения за преходни разпоредби само ако се прецени, че подобен подход е необходим, и че с оглед на приложимите общи принципи на правото тя счита, че тази необходимост не е налице в областта на картелното право (Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точка 75).

136

Следователно жалбоподателят не може да изведе валиден довод от липсата на преходни разпоредби в посочената област (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точка 76).

137

При тези обстоятелства би противоречало на целта и съгласуваността на Договорите и би било несъвместимо с приемствеността в правния ред на Съюза Комисията да няма компетентност да осигури еднаквото прилагане на свързаните с Договора за ЕОВС норми, които продължават да пораждат последици дори след изтичането на неговия срок (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 юли 2007 г. по дело Lucchini, C-119/05, Сборник, стр. I-6199, точка 41).

138

От посоченото по-горе следва, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, Регламент № 1/2003, и по-специално член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от него, трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на Комисията да установява и да санкционира след 23 юли 2002 г. картелите, осъществени в секторите, попадащи в приложното поле на Договора за ЕОВС ratione materiae и ratione temporis, при това макар и посочените разпоредби от този регламент да не споменават изрично член 65 ВС (вж. Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 123 по-горе, точка 64 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 84 и цитираната съдебна практика, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 122 по-горе, точка 74 и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точки 72, 73 и 87).

139

В тази връзка следва да се счита, че доводите на жалбоподателя относно Известието от 18 юни 2002 г., което не можело да послужи като основа за компетентността на Комисията относно прилагането на член 65 ВС, са ирелевантни, доколкото компетентността на Комисията не се основава в случая на това известие, а на посочените по-горе членове от Регламент № 1/2003 (вж. в този смисъл Решение по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 71). Освен това формулираните от жалбоподателя доводи, насочени към това да установят, че „автоматичното и неформално продължаване […] на производство по [ЕО]ВС в рамките на производство по ЕО“ представлявало превишаване на правомощия и процесуално нарушение, следователно също трябва да се отхвърлят.

140

Освен това следва да се отбележи, че прилагането в правния ред на Съюза на правните норми на Договора за ЕО в област, която първоначално е била уредена от Договора за ЕОВС, трябва да стане при спазване на принципите относно прилагането на закона във времето. В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че макар да се смята, че по общо правило процесуалноправните норми трябва да се прилагат спрямо всички съдебни спорове, които са висящи към момента на влизането им в сила, същото не важи за материалноправните норми. Всъщност с цел гарантиране спазването на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания материалноправните норми трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от формулировката, целите или структурата им става ясно, че трябва да им се придаде такова действие (Решение на Съда от 12 ноември 1981 г. по дело Meridionale Industria Salumi и др., 212/80-217/80, Recueil, стр. 2735, точка 9 и Решение на Съда от 10 февруари 1982 г. по дело Bout, 21/81, Recueil, стр. 381, точка 13, Решение на Общия съд от 19 февруари 1998 г. по дело Eyckeler & Malt/Комисия, T-42/96, Recueil, стр. II-401, точка 55, Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 123 по-горе, точка 65 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 85, потвърдено след обжалване с Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точка 79).

141

От тази гледна точка, когато става въпрос за материалноправните разпоредби, приложими спрямо правно положение, което е възникнало окончателно преди изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, приемствеността в правния ред на Съюза и изискванията относно принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания налагат материалноправните разпоредби, приети във връзка с прилагането на Договора за ЕОВС, да се прилагат по отношение на фактите, попадащи в приложното им поле ratione materiae и ratione temporis. Обстоятелството, че поради изтичането на срока на Договора за ЕОВС въпросната правна уредба вече не е в сила в момента на извършване на преценката на фактическото положение, не променя горепосоченото съображение, щом тази преценка се отнася за правно положение, окончателно възникнало по време, когато са се прилагали материалноправните разпоредби, приети във връзка с прилагането на Договора за ЕОВС (Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 123 по-горе, точка 66 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 86, потвърдено след обжалване с Решение по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точка 79; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд по дело Ferriere Nord/Комисия, точка 126 по-горе, точка 96).

142

В случая, що се отнася до материалноправните норми, следва да се отбележи, че първото решение се отнася до правно положение, което е възникнало окончателно преди изтичане на срока на Договора за ЕОВС на 23 юли 2002 г., тъй като нарушението продължава от 6 декември 1989 г. до 4 юли 2000 г. (вж. точка 39 по-горе). При пълната липса на ретроактивно действие на приложимото от 24 юли 2002 г. материално конкурентно право следва да се констатира, че член 65, параграф 1 ВС представлява приложимата материалноправна норма, действително приложена от Комисията в първото решение, като се напомни, че именно от характера на lex generalis на Договора за ЕО по отношение на Договора за ЕОВС, закрепен в член 305 ЕО, следва, че по силата на принципа lex specialis derogat legi generali специфичният режим, произтичащ от Договора за ЕОВС и от правните норми, приети във връзка с неговото прилагане, е единственият приложим режим спрямо ситуациите, възникнали преди 24 юли 2002 г. (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 123 по-горе, точка 68 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 89, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 122 по-горе, точка 77 и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точка 79).

143

В този смисъл жалбоподателят не може да поддържа, че в съответствие с принципа на законоустановеност на нарушенията и наказанията налагането на санкция е възможно единствено ако разглежданото деяние е незаконосъобразно не само към момента на извършване, но и към момента на налагане на санкция във връзка с него. Той също не би могъл да претендира, че Комисията евентуално е можела да санкционира упрекнатите предприятия съгласно член 81 ЕО, след като докаже, че са изпълнени фактическите и правните условия за прилагането на тази разпоредба.

144

Освен това Съдът е напомнил, че принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, който е прогласен по-конкретно в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква правната уредба на Съюза ясно да определя нарушенията и санкциите за тях (вж. Решение по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точка 80 и цитираната съдебна практика).

145

Доколкото обаче още преди момента на настъпване на фактите Договорите ясно са определяли нарушенията, както и естеството и тежестта на санкциите, които могат да се налагат за тях, целта на посочените принципи не е да гарантират на предприятията, че последващи изменения на правни основания и на процесуални разпоредби им осигуряват възможност да избегнат всяка санкция по отношение на тяхно предходно неправомерно поведение (Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 122 по-горе, точка 70 и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точка 83).

146

Следва да се отбележи, че предприятие, което полага дължимата грижа и се намира в положението на жалбоподателя, в нито един момент не е можело да не знае за последиците от своето поведение, нито е можело да разчита на обстоятелството, че замяната на правната рамка на Договора за ЕОВС с тази на Договора за ЕО би довела до възможност да избегне всяка санкция за извършените по-рано нарушения на член 65 ВС (Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 122 по-горе, точка 73 и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точка 86).

147

Освен това първото решение е прието на основание член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 вследствие на процедура, проведена в съответствие с Регламент № 17 и с Регламент № 1/2003. Разпоредбите относно правното основание и процедурата, следвана до приемането на първото решение, спадат към процесуалноправните норми по смисъла на съдебната практика, упомената в точка 140 по-горе. След като първото решение е било прието след изтичане на срока на Договора за ЕОВС, Комисията правилно е приложила правилата, съдържащи се в Регламент № 1/2003 (вж. Решение по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 123 по-горе, точка 67, Решение по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 116 по-горе, точка 87 и цитираната съдебна практика, потвърдени след обжалване с Решение по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 122 по-горе, точки 74 и 77, и с Решение по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точка 90; в този смисъл вж. също Решение по дело Ferriere Nord/Комисия, точка 126 по-горе, точка 96).

148

От това следва, че настоящите основания трябва да се отхвърлят.

149

Жалбоподателят твърди, че първото решение е опорочено поради нарушение на член 65 ВС, липсата на мотиви и изопачаване на фактите.

150

На първо място жалбоподателят твърди, че независимо от съществуващите аналогии между член 65 ВС и член 81 ЕО, тези разпоредби не са взаимозаменяеми. Докато съгласно член 81 ЕО антиконкурентното споразумение можело да бъде обект на преследване, стига да е налице поне опит за постигане на споразумение, споразумението, което няма отражение на пазара, макар и под формата само на тенденция, изглежда не попадало под действието на член 65 ВС. В първото решение обаче Комисията не представила доказателства за наличието на обективни последици на пазара на арматурна стомана.

151

Тези доводи трябва да се отхвърлят. Всъщност от съдебната практика е видно, че член 65, параграф 1 ВС забранява споразуменията, които биха „имали за цел“ да предотвратят, ограничат или нарушат нормалната конкуренция. От това следва, че съгласно тази разпоредба са забранени споразуменията, които имат за цел да ограничат конкуренцията, но чиито антиконкурентни последици не са били доказани. След като в съображение 399 от първото решение Комисията констатира, че картелът е имал за цел определянето на цените, в зависимост от което се доказва и ограничаването или контролът на производството или продажбите, тя не е била задължена да докаже наличието на увреждащи конкуренцията последици, за да установи нарушение на член 65, параграф 1 ВС (Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Ensidesa/Комисия, C-198/99 P, Recueil, стр. I-11111, точки 59 и 60, и Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия, T-141/94, Recueil, стр. II-347, точка 277) (вж. също съображение 463 от първото решение). При всички положения, противно на поддържаното от жалбоподателя, полагайки усилия за изчерпателност, Комисията е разгледала последиците от картела и въз основа на съвкупност от обстоятелства, описани в съображения 513—524 от първото решение, е приела, че картелът е имал конкретни последици. За да оспори този извод, по дело Т‑472/09 жалбоподателят твърди единствено в рамките на настоящото основание, че купувачите на арматурна стомана, и по-специално Националното сдружение на предприятията за обработка на желязо (наричано по-нататък „Ansfer“) така и не са констатирали, нито подозирали наличието на такъв картел. Незнанието на купувачите на арматурна стомана относно картела обаче не е в състояние да докаже твърдяната от жалбоподателя липса на последици от картела на пазара.

152

На второ място жалбоподателят твърди, най-напред, че в първото решение Комисията не се е произнесла относно разграничението между споразумение и съгласувана практика. Това разграничение било основополагащо, тъй като, макар отчитането на конкретните последици от установеното антиконкурентно споразумение да било излишно, това не било така при наличието на съгласувана практика, която предполагала съгласуването да намери израз във фактически обстоятелства, които е възможно да бъдат свързани с предприятията, заподозрени в участват в картел на пазара.

153

По-нататък, в никакъв случай във връзка с твърдените споразумения, посочени в първото решение, не можело да се счита, че отразяват вярно общата воля на участниците в картела, включително на жалбоподателя, да действат по определен предварително в самото споразумение начин. В този смисъл преписката на Комисията не съдържала нито едно доказателство, позволяващо да се установи наличието на споразумение между страни, подписано или не, което дори непряко да уличава и жалбоподателя.

154

Накрая, що се отнася до съгласуваните практики, за да е налице съставът на нарушението, бил необходим определен обективен елемент, а именно съгласувано поведение на предприятията, участващи в картел на общия пазар. Следвало да се разграничат двата елемента, съставляващи съгласуваната практика, а именно действията, поведението или практиката на пазара и предварителното съгласуване. В тази връзка налице било нарушение само ако ограничителните последици на споразумението по отношение на конкуренцията намерели проявление, като в противен случай бил налице само опит за съгласувана практика, който не попадал под действието нито на член 81 ЕО, нито на член 65 ВС.

155

В първото решение Комисията не проявила интерес към конкретното поведение на предприятията на пазара, както би постъпила при наличието на официално споразумение, а не на твърдяно неформално съгласуване. В случая обаче нямало нито писмено споразумение, нито косвени доказателства за съществуването на картела.

156

Първо, във връзка с довода на жалбоподателя, че Комисията не се произнесла относно разграничението, което според него е „от първостепенно значение“, между споразумението и съгласуваната практика, следва да се отбележи, че в първото решение Комисията е посочила, че картелът се е изградил основно около споразуменията или съгласуваните практики във връзка с базовите цени в периода от 15 април 1992 г. до 4 юли 2000 г. (и до 1995 г. — около споразуменията или съгласуваните практики относно сроковете за плащане), както и около споразуменията или съгласуваните практики относно „надбавките“ през периода от 6 декември 1989 г. до 1 юни 2000 г. (съображение 400 от първото решение).

157

В съображения 403 и 405 от първото решение Комисията изяснява понятията „споразумение“ и „съгласувана практика“ по смисъла на член 65, параграф 1 ВС, като едновременно с това в съображение 407 от него уточнява, че особено в случая на продължително и сложно нарушение не се налага Комисията да определи, че съответните действия попадат изключителното в една или друга форма на незаконосъобразно поведение. Позовавайки се на съдебната практика, в заключение Комисията посочва в съображения 409 и 410 от първото решение, че следователно картелът може едновременно да представлява споразумение и поредица съгласувани практики и че член 65 ВС не въвежда някаква особена категория във връзка със сложните нарушения като установеното в случая.

158

Комисията припомня също възможността за действията с еднаква антиконкурентна цел — всяко от които, разгледано самостоятелно, попада в понятието „споразумение“, „съгласувана практика“ или „решение за сдружаване на предприятия“ — да се приеме, че образуват едно-единствено нарушение (съображение 437 от първото решение).

159

При всички положения, видно от съдебната практика, макар че понятията „споразумение“ и „съгласувана практика“ включват отчасти различни елементи, те не са взаимно изключващи се. Следователно Комисията не е била задължена да квалифицира като споразумение или съгласувана практика всяко от констатираните действия, а основателно е могла да окачестви някои от тях главно като „споразумения“, а други, при условията на евентуалност, като „съгласувани практики“ (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C-49/92 P, Recueil, стр. I-4125, точка 132).

160

От изложените съображения е видно, че първото решение е надлежно мотивирано, що се отнася до разграничението между понятията „споразумение“ и за „съгласувана практика“.

161

Второ, жалбоподателят поддържа, че преписката на Комисията не съдържа никакво доказателство, позволяващо да се установи наличието на споразумение, подписано или не, което да го уличава, макар и непряко. Във връзка с наличието на съгласувани практики Комисията също не проявила интерес към конкретните действия на пазара от страна на предприятията.

162

Следва да се напомни, че споразумението по смисъла на член 65, параграф 1 ВС е израз на общата воля на участващите предприятия да следват определено поведение на пазара (вж. във връзка с член 81, параграф 1 ЕО Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 159 по-горе, точка 130; вж. във връзка с член 65, параграф 1 ВС Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, точка 151 по-горе, точка 262) (вж.също съображение 403 от първото решение).

163

Освен това, както отбелязва Комисията в съображения 491 и 492 от първото решение, понятието „съгласувана практика“ по смисъла на същата разпоредба обозначава форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до същинска договореност, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество помежду им (Решение на Съда от 16 декември 1975 г. по дело Suiker Unie и др./Комисия, 40/73-48/73, 50/73, 54/73-56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Recueil, стр. 1663, точка 26, Решение на Съда от 31 март 1993 г. по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, C-89/85, C-104/85, C-114/85, C-116/85, C-117/85 и C-125/85-C-129/85, Recueil, стр. I-1307, точка 63, Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 159 по-горе, точка 115, Решение от 8 юли 1999 г. по дело Hüls/Комисия, C-199/92 P, Recueil, стр. I-4287, точка 158 и Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, точка 151 по-горе, точка 266).

164

Съдът добавя, че критериите за координация и сътрудничество трябва да се разбират в светлината на присъщото на разпоредбите на Договора понятие относно конкуренцията, според което всеки икономически оператор трябва да определя самостоятелно политиката, която възнамерява да следва на общия пазар (Решение на Съда по дело Suiker Unie и др./Комисия, точка 163 по-горе, точка 173, Решение на Съда по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, точка 163 по-горе, точка 63, Решение на Съда по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 159 по-горе, точка 116 и Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Corus UK/Комисия, C-199/99 P, Recueil, стр. I-11177, точка 106).

165

Съгласно посочената практика, макар това изискване за самостоятелност да не изключва правото на икономическите оператори да се адаптират разумно спрямо установеното или очакваното поведение на своите конкуренти, то все пак категорично не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между такива оператори, който може да повлияе на поведението на пазара на настоящ или потенциален конкурент или да разкрие пред подобен конкурент поведението, което операторът е решил или което планира да възприеме на пазара, щом като тези контакти имат за цел или резултат да създадат условия на конкуренция, които не биха отговаряли на нормалните условия на разглеждания пазар, като се имат предвид естеството на доставяните изделия или услуги, значението и броят на предприятията, както и обемът на посочения пазар (Решение по дело Suiker Unie и др./Комисия, точка 163 по-горе, точка 174, Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 159 по-горе, точка 117, Решение по дело Hüls/Комисия, точка 163 по-горе, точка 160 и Решение по дело Corus UK/Комисия, точка 164 по-горе, точка 107).

166

Освен това до доказване на противното от заинтересованите оператори следва да се презумира, че предприятията, които участват в съгласуването и които продължават да развиват дейност на пазара, вземат предвид обменените с техните конкуренти сведения при определянето на поведението си на този пазар. Това се отнася в още по-голяма сила за случаите, в които съгласуването се извършва редовно през продължителен период (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 159 по-горе, точка 121; в този смисъл вж. също Решение по дело Hüls/Комисия, точка 163 по-горе, точка 162).

167

В допълнение следва да се напомни, че сравнението между понятията „споразумение“ и „съгласувана практика“ показва, че от субективна гледна точка те включват форми на тайно договаряне, които имат едно и също естество и се разграничават само по своя интензитет и проявни форми (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 159 по-горе, точка 131).

168

В случая във връзка с наличието на споразумения жалбоподателят не може да поддържа, че преписката на Комисията не съдържа никакво доказателство, позволяващо да се установи наличието на каквото и да било споразумение между страните, което да го уличава, макар и непряко.

169

Както основателно отбелязва Комисията в съображение 473 от първото решение, което припомня срещите, на които в резултат от споразумение между участниците са съставени документи, както и относимите съображения от първото решение, тя е подчертала наличието на споразумения, постигнати от участниците на срещи и удостоверени с документи, отнасящи се до 27 срещи, проведени между 6 декември 1989 г. и 4 юли 2000 г. Жалбоподателят обаче не сочи в рамките на това твърдение никакви доказателства, с които да обори приетите от Комисията в посочените съображения доказателства (вж. по-специално съображения 126, 142, 146 и 147, 154, 158, 160, 165, 168, 183, 200, 212—214, 216—287, 290—293, 295 и 296, 299, 300 и 305 от първото решение).

170

Идентичен извод се налага и във връзка със срещите, посочени в съображение 474 от първото решение, при които наличието на споразумение произтича от обстоятелството, че според Federacciai се „откроила“ определена цена (вж. по-специално съображения 137, 141, 201, 210 и 282 от първото решение), както и във връзка със случаите, в които е била „посочена“ определена цена (вж. по-специално съображения 138, 200, 210 и 289 от първото решение).

171

Освен това в съображение 475 от първото решение Комисията е посочила и девет споразумения, във връзка с които разполага с проекти или предложения за споразумения, като по отношение на тях са налице конкретни доказателства, установяващи влизането им в сила или одобряването им от предприятията след обсъждане.

172

Видно от преписката например, участието на жалбоподателя в последните се установява най-напред от проектоспоразумението от април—май 1992 г., насочено главно към спазването на минималните цени за продажба (съображения 129—132 от първото решение), изрично упоменаващо Lucchini, което съгласно първото решение образува общо предприятие с жалбоподателя. Както основателно подчертава Комисията в съображение 130 от първото решение, обстоятелството, че осем предприятия, които не са се присъединили към това споразумение, са поискали, считани от 1 юни 1992 г., да се присъединят „към духа и условията на съществуващото споразумение“, показва, че това проектоспоразумение действително е влязло в сила (вж. също съображение 314 от първото решение).

173

По-нататък, що се отнася до споразумението от 27—30 септември 1996 г., насочено към разпределянето на италианския пазар на арматурна стомана за октомври, ноември и декември 1996 г. (и евентуално за януари, февруари и март 1997 г.) (съображение 196 от първото решение), уличаването на жалбоподателя произтича също от самото проектоспоразумение, което изрично упоменава Lucchini, както и от датата и часа на присъединяването му към това споразумение. Както е посочено в същото съображение, ефективното присъединяване към споразумението на уличените предприятия се потвърждава от наличието на две таблици, с които разполагат бившите Acciaierie e Ferriere Leali Luigi, отнасящи се до споменатите предприятия, в които се съдържат данните относно пазарния дял за октомври и ноември 1996 г. за всяко от тях (идентични с предвидените в споразумението), дневника на поръчките и наличностите към края на септември и към края на октомври 1996 г. и получените от всяко от тези предприятия поръчки за всяка от седмиците на октомври и ноември 1996 г. В съображение 560 от първото решение Комисията подчертава също, че допълнително участието в картела на Lucchini-SP през 1996 г. се потвърждава от обстоятелството, че то е едно от предприятията, на които в поканата за срещата от 7 януари 1997 г. Leali благодари „за сътрудничеството и готовността през 1996 г. за поддържането на реда на пазара“ (вж. също съображение 202 от първото решение).

174

Накрая, що се отнася до споразумението от септември—ноември 1998 г. относно спазването на квотите за продажба на италианския пазар (съображения 245—254 от първото решение), участието на жалбоподателя личи от няколко документа, сред които самото проектоспоразумение, упоменаващо изрично Siderpotenza и Lucchini. От своя страна прилагането на споразумението се установява, първо, от изпратения на 12 ноември 1998 г. факс от Valsabbia на Leali, с който Valsabbia е поискало предоставянето на по-голям от посочения в споразумението пазарен дял, второ, от таблиците, открити у Ferriere Nord и отнасящи се до предвижданията за февруари 1999 г. и за развитието през последните четири месеца на 1998 г., както и от таблиците, открити у Leali, които за всяко от предприятията посочват предоставения процент от квотите за доставка, както и „възстановяванията“, което е в съответствие с предвидената в споразумението компенсационна система (вж. също съображение 251 от първото решение), и трето, от факсовете от 22 февруари и 14 юни 1999 г. (вж. също съображение 248 от първото решение).

175

Жалбоподателят също няма основание да твърди, че никое от действията, в които е взел участие, не може да се окачестви като съгласувана практика.

176

От една страна, що се отнася до увеличенията на надбавките за допълнителен диаметър, видно от съображение 493 от първото решение, информацията, с която разполага Комисията, показва, че през разглеждания период са реализирани поне 19 увеличения на надбавките за диаметър и че за 9 от тях са налице преки доказателства относно споразуменията или съгласуваните практики, свързани с тези увеличения (вж. съображение 439 от първото решение). Според посоченото съображение наличието на съгласувана практика във връзка с определянето на ценовите надбавки за арматурната стомана се наблюдава и в останалите 10 случая на увеличение, тъй като е налице общо убеждение, че ако даден производител увеличи цените за допълнителен диаметър, всички останали биха направили същото автоматично (вж. съображения 440 и 489 от първото решение).

177

От друга страна, що се отнася до базовите цени, от съображения 494 и 495 от първото решение следва, че през разглеждания период предприятията са публикували ценоразписи на базовите цени. В съображение 496 от първото решение Комисията също е подчертала, че съображения 419—433 от него изброяват всички случаи, в които са доказани обсъждания на базовата цена между предприятията (вж. също точка 102 по-горе). Тя отбелязва също, че в останалите случаи между 1993 г. и 2000 г. следва да се приложи понятието за съгласуване с цел да се повлияе върху поведението на производителите на пазара и да се оповестят действията, които всеки от тях конкретно възнамерява да осъществи във връзка с определянето на базовата цена.

178

Освен това, що се отнася до довода на жалбоподателя, че понятието „съгласувана практика“ по смисъла на член 65, параграф 1 ВС предполага, че предприятията са приложили практиките, които са били предмет на съгласуване помежду им, и че последиците от практиките по отношение на конкуренцията са налице, от съдебната практика е видно, че за да се направи извод за наличието на съгласувана практика, не се налага съгласуването да е намерило отражение във вложения от жалбоподателя смисъл в действията на конкурентите на пазара. Достатъчно е евентуално да се констатира, че всяко от предприятията не е имало как да не вземе пряко или непряко под внимание получената от контактите с конкурентите си информация. В това отношение не се налага Комисията да доказва, че разглежданият обмен на информация е довел до конкретен резултат или че на съответния пазар са били предприети някакви действия (Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, точка 151 по-горе, точки 269—271).

179

Оттук следва, че Комисията основателно е приела, че уличените предприятия са заменили рисковете на обичайната конкуренция, визирана в Договора, с практическо сътрудничество помежду си, и е окачествила разглежданите практики като „съгласувани практики“.

180

Трето, жалбоподателят поддържа, че разликата в ценоразписите за всички конкурентни предприятия (видно от таблиците, приложени към Решението от 2002 г.) и прилагането, видно от представените от него фактури, в едни и същи дни за едни и същи количества арматурна стомана за различни клиенти на различни цени при различни условия, показвали липсата на картел.

181

С оглед обаче на съдебната практика, посочена в точка 166 по-горе, подобен довод не може да се приеме. Действително представените фактури не могат да съставляват доказателство за това, че жалбоподателят не е отчел обменената с останалите оператори информация, тъй като, както посочва Комисията в съображение 494 от първото решение, въз основа на извадка е невъзможно да се провери дали приложената средна цена отговаря на цената от ценоразписа, или се различава от нея, тъй като не е възможно да се определи например кои фактури са издадени на обикновени и кои на привилегировани клиенти. Поради това може единствено да се твърди, че по отношение на документираните сделки цените са били различни, което изобщо не установява, че цените, прилагани по отношение на всички осъществени сделки през дните или периодите след увеличенията, са били различни от посочените в ценоразписите. В допълнение, както беше подчертано в точка 151 по-горе, споразуменията и съгласуваните практики са забранени от член 81 ЕО и член 65 ВС, независимо от това дали от тях са настъпили последици, когато същите имат антиконкурентна цел (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 159 по-горе, точки 122 и 123).

182

С оглед на всички гореизложени съображения настоящото основание следва да се отхвърли.

183

Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация и е била пристрастна. В този смисъл той упреква Комисията, че не е отчела някои обстоятелства, оказали се водещи при проверка на основателността на твърдените нарушения, в които са уличени предприятията, участвали в картела. Той също сочи липсата на мотиви в първото решение.

184

В самото начало следва да се напомни, че в съображение 37 от Регламент № 1/2003 е уточнено, че с посочения регламент „се зачитат основните права и се съблюдават принципите, прогласени по-специално с Хартата на Европейския съюз за основните права“ и че той „следва да се тълкува и прилага при зачитане на тези права и принципи“.

185

Член 41 от Хартата, озаглавен „Право на добра администрация“, предвижда в параграф 1, че „[в]секи има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“.

186

Съгласно практиката на съдилищата на Съюза относно принципа на добра администрация в случаите, когато институциите на Съюза разполагат с право на преценка, спазването на предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административните производства е от още по-голямо значение. Сред тези гаранции по-специално е задължението на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по случая (Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C-269/90, Recueil, стр. I-5469, точка 14, Решение на Общия съд от 24 януари 1992 г. по дело La Cinq/Комисия, T-44/90, Recueil, стр. II-1, точка 86, Решение на Общия съд от 15 декември 2010 г. по дело E.ON Energie/Комисия, T-141/08, Сборник, стр. II-5761, точка 65 и Решение на Общия съд от 22 март 2012 г. по дело Slovak Telekom/Комисия, T‑458/09 и T‑171/10, точка 68).

187

Освен това, както основателно отбелязва Комисията в съображение 468 от първото решение, доказателствата трябва да се преценяват в тяхната съвкупност, като се отчитат всички релевантни обстоятелства (вж. Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, точка 151 по-горе, точка 175и цитираната съдебна практика).

188

На първо място жалбоподателят поддържа, че Комисията не е отчела трите обективни и доказани обстоятелства, които били от основно значение за проверката на основателността на твърдените нарушения, в които са уличени предприятията, за които се твърди, че са участвали в картел, което показвало пристрастността, която характеризирала нейното разследване. Най-напред Ansfer, което представлявало почти 65 % от купувачите на арматурна стомана в Италия, така и не научило, че предприятията за предварителна обработка са констатирали антиконкурентни действия (съображение 63 от първото решение). По-нататък жалбоподателят доброволно представил фактури за продажба, за да даде възможност на Комисията да провери липсата на сходство в цените на различните производители, както и фактури от електроснабдителни предприятия, за да оспори твърдяното нарушение, основаващо се на съгласувано преустановяване на производствената дейност през различни периоди, които съвпадали с периода на отпуските през август и на Коледа. Накрая, Комисията не взела под внимание проучването на Lear (Laboratorio di Economia, Antitrust, Regolamentazione), озаглавено „Производството на арматурна стомана за армиран бетон в Италия от 1989 г. до 2000 г.“, изготвено по поръчка на предприятията Alfa, Feralpi, IRO, SP и Valsabbia (наричано по-нататък „проучването на Lear“), което доказвало липсата на последици на пазара от твърдения картел. В първото решение Комисията не взела предвид тези елементи и не дала никакви разяснения в тази насока, което доказвало пристрастността на разследването ѝ. Съгласно принципа на добра администрация Комисията била задължена да поиска и от останалите предприятия, участвали в твърдения картел, да представят издадените от тях фактури за продажби за идентични количества през същите периоди.

189

Първо, противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията надлежно е отчела позицията на Ansfer в съображения 55, 63—66 и 524 от първото решение. Така в съображение 524 от първото решение тя подчертава, че заявеното от Ansfer не е в състояние да заличи неоспоримия факт, че са налице писмени доказателства за нарушението.

190

Второ, в съображения 481—487 и 494—496 от първото решение Комисията всъщност е взела под внимание фактурите за продажба, представени от жалбоподателя в подкрепа на липсата на съгласуване относно уговорените цени, както и фактурите от електроснабдителни предприятия, които позволявали да се отхвърли твърдяното нарушение, основаващо се на преустановяването на производството в рамките на определени периоди.

191

Що се отнася до разглежданите споразумения, в съображение 481 от първото решение Комисията по-специално припомня практиката на Общия съд, че несъобразяването на дадено предприятие с резултатите от срещите с явно антиконкурентна цел не може да изключи пълната му отговорност за участие в картела, при положение че то не се е разграничило публично от съдържанието на срещите. Комисията добавя, че е без значение обстоятелството, че не е доказала, че всички уличени предприятия са прилагали споразумението или че всички са го прилагали по един и същ начин. В съображение 486 от първото решение Комисията подчертава също, че в случай на споразумение въпросът дали е налице различаващо се, неидентично или неедновременно поведение спрямо изразената обща воля да се възприеме определено поведение на пазара, изглежда е без значение, но би могъл да бъде разгледан евентуално в рамките на преценката относно наличието на съгласувана практика. Освен това в съображение 487 от първото решение Комисията посочва, че преустановяването на производството по време на празници от всички производители, което е обичайна практика, както и че се прилагали обичайните срокове за плащане, били обстоятелства, които са релевантни единствено при липсата на предварително съгласуване.

192

Що се отнася до съгласуваните практики, визирани в първото решение, във връзка с базовите цени в съображения 494—496 от него Комисията е отбелязала, че съдебната практика изисква действителното прилагане на съответното поведение. Публикуването на ценоразписи се считало за такова поведение по смисъла на съдебната практика. Тя е добавила, че съгласуването е имало за цел да се повлияе върху поведението на производителите на пазара и да се оповестят действията, които всеки от тях възнамерява конкретно да възприеме във връзка с определянето на базовите цени. В тази връзка разминаването между ценоразписите и действително приложените на пазара цени, подчертано от страните в картела, не се оказало определящо, след като извадките от фактури за периодите, през които се вземали решения за увеличаване на цената, представени от страните по картела, не позволявали да се провери дали прилаганата средна цена съответства на ценоразписа, или се разминава с него. Освен това дори в случаите, в които средните цени били представени, не можело да се изключи, че разминаването е свързано с пазарната конюнктура или с желанието за използване на картела за лично облагодетелстване.

193

В тази връзка в точка 166 по-горе също бе напомнено, че заинтересованите оператори следва да оборят презумпцията, че предприятията, които участват в съгласуването и които продължават да развиват дейност на пазара, вземат предвид обменяната с техните конкуренти информация при определянето на поведението си на този пазар. От това следва, че твърдението на жалбоподателя, че съгласно принципа на добра администрация Комисията е следвало да поиска от останалите участвали в твърдения картел предприятия издадените от тях фактури за продажбите на идентични количества през същите периоди, е неоснователно.

194

Трето, Комисията надлежно отчита проучването на Lear в съображения 42, 50—56, 62, 513, 521 и 585 от първото решение. Що се отнася по-конкретно до изводите от проучването на Lear, отнасящи се до последиците от картела, в съображение 513 от първото решение Комисията по-специално отбелязва, че „тъй като нейна отправна точка са средните цени за допълнителен диаметър от периодите декември 1989 г.—януари 1990 г. и май—юни 2000 г. […, тя] изчислява увеличението на цените за допълнителен диаметър с поне 40 % в реално изражение“ [неофициален превод]. Според Комисията „[т]ова означава, че дори при желание да се приеме, че намаляването на базовите цени в реално изражение е значително, изглежда данните не подкрепят тезата в проучването на Lear за намаляване на цената общо с 32 % в реално изражение“ и че „[п]ри всички положения проучването на Lear се основава на предположения, необходими за реконструирането на част от данните (отнасящи се да първия период), които не са налице“ [неофициален превод]. Освен това в съображение 521 от първото решение Комисията напомня практиката на Общия съд, че икономическият анализ не може да заличи неизбежната реалност на съществуващите писмени доказателства (Решение по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, точка 106 по-горе, точка 1088).

195

С оглед на изложените в точки 189—194 по-горе съображения жалбоподателят няма основание да твърди, че Комисията не е взела предвид посочените в точка 188 по-горе елементи, нито пък че не е предоставила разяснения във връзка с това.

196

На второ място жалбоподателят твърди, че дори доказателствата, съдържащи се в Решението от 2002 г. и приложенията към него относно ценоразписите, които липсвали в първото решение, не са били правилно съобразени от Комисията. Арматурната стомана представлявала суровина (commodity), единствената възможност за конкуренция във връзка с която била по отношение на цените. Анонсираните от различните производители цени обаче, освен че почти винаги били определяни като „целеви“, често варирали с 10—15 ITL/kg, или дори с 10—20 ITL/kg, което било значителна разлика. В тази връзка публикуването на различни ценоразписи от производителите на арматурна стомана в Италия следвало да се приеме от Комисията като очевидно доказателство за съществено разграничаване от страна на всяко предприятие в евентуалната хипотеза на твърдение за картел. В това отношение жалбоподателят привежда примера с неприлагането на споразумението относно базовата цена от 7 февруари 1994 г., 30 август 1994 г. или 21 февруари 1995 г.

197

Този довод трябва все пак да бъде отхвърлен, тъй като от практиката на Общия съд, припомнена в съображение 481 от първото решение (вж. точка 191 по-горе), е видно, че несъобразяването на дадено предприятие с резултатите от срещите с явно антиконкурентна цел не може да изключи пълната му отговорност за участие в картела, при положение че то не се е разграничило публично от съдържанието на срещите. Дори да се допусне, че пазарното поведение на жалбоподателя и останалите производители, анонсирали различни целеви цени, не са били в съответствие с уговореното поведение, това по никакъв начин не засяга отговорността им (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Sarrió/Комисия, T-334/94, Recueil, стр. II-1439, точка 118, потвърдено след обжалване с Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Sarrió/Комисия, C-291/98 P, Recueil, стр. I-9991, точки 43 и 49), при положение че е възможно единствено да са направили опит за използване на картела в своя полза (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано в Recueil, точка 74 и цитираната съдебна практика).

198

На трето място, жалбоподателят твърди, че значителен брой съображения от първото решение, посветени на фактическата обстановка (съображения 124—341 от първото решение), представляват субективни оценки, които не могат да се представят като факти, въз основа на които е разгледана преписката.

199

От една страна, в съображение 130 от първото решение Комисията посочила, че „[б]ез съмнение споразумението, описано в съображение 129 по-горе, действително е влязло в сила“ [неофициален превод]. Всъщност според Комисията „осем предприятия, които не са се присъединили към това споразумение, са поискали, считани от 1 юни 1992 г., да се присъединят „към духа и условията на съществуващото споразумение“ [неофициален превод], което било оценка от страна на Комисията, а не фактическо обстоятелство.

200

Следва да се подчертае, че Комисията е посочила в съображение 129 от първото решение споразумението от април—май 1992 г., имащо за цел фиксирането на минималните цени за продажба на стоманена арматура. Споразумението се потвърждава от документа, открит от Комисията в помещенията на Federacciai. В съображение 130 от първото решение Комисията е приела, че тъй като осем предприятия са поискали да се присъединят към споразумението от 1 юни 1992 г., споразумението „със сигурност е влязло в сила към 31 май 1992 г. (денят, който непосредствено предшества датата, от която посочените допълнителни осем предприятия са поискали да се присъединят)“ [неофициален превод]. Подобен фактически извод, основаващ се на съдържащи се в преписката документи, не би могъл да се счита за субективна оценка от страна на Комисията. Следва впрочем да се отбележи, че в първото решение правната оценка на посоченото споразумение не се съдържа под заглавие „Фактическа обстановка“, а под заглавие „Правна оценка“, и по-специално в съображения 419, 478 и 479 от посоченото решение.

201

От друга страна, единствено въз основа на намерен документ, в който не се упоменавало конкретно нито едно предприятие, Комисията приела за доказан факта, че между април и юли 1992 г. някои предприятия възнамеряват да се присъединят към споразумение относно цените с предвидено преустановяване на производството. Произходът на този документ бил неизвестен и дори да представлявал проект за бъдещото изготвяне на такъв документ, той не бил нито подписан, нито парафиран. Въпреки това се налага констатацията, че документът, на който се позовава Комисията в съображение 132 от първото решение, открит в помещенията на Federacciai, упоменава, освен 19-те засегнати предприятия, някои дати, които свидетелстват за приемането му между 13 април 1992 г. и юли 1992 г., както и преустановяване на производството с продължителност 3 седмици през юли и август и 1 седмица месечно от септември 1992 г. до февруари 1993 г. С оглед по-специално на контекста, описан в съображения 124—134 от първото решение, доводът на жалбоподателя, че споменатият проект не бил нито парафиран, нито подписан, е ирелевантен. Всъщност, тъй като забраната за участие в антиконкурентни практики и споразумения, както и санкциите, които могат да бъдат наложени на нарушителите, са общоизвестни, обикновено свързаната с тях документация се свежда до минимум (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C-204/00 P, C-205/00 P, C-211/00 P, C-213/00 P, C-217/00 P и C-219/00 P, Recueil, стр. I-123, точка 55).

202

Следователно доводите на жалбоподателя не могат да се приемат.

203

На четвърто място, в репликата жалбоподателят подчертава, че от една страна, Комисията изобщо не е взела предвид обстоятелството, че въпреки продължителността на картела над 10 години, броят на първоначално участвалите предприятия е намалял с четири пети поради затварянето и реорганизацията на множество обекти, и от друга страна, цените в реално изражение на стоманената арматура спаднали с 30 % през посочения период.

204

Тъй като оплакванията, посочени в точка 203 по-горе, са били повдигнати едва на етапа на репликата и освен това не доразвиват основание или оплакване, повдигнато в жалбата, в съответствие с припомнената в точка 65 по-горе съдебна практика те трябва да се обявят за недопустими.

205

При всички положения се налага констатацията, че противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията, от една страна, действително е взела предвид в съображения 551, 552 и 585 намаляването на броя действащи на пазара предприятия, и от друга страна, в съображение 513 от първото решение е отхвърлила довода, изведен от твърдения спад на цените в реално изражение. Ето защо доводът на жалбоподателя не може да се приеме.

206

От това следва, че настоящото основание трябва да се отхвърли.

207

В рамките на първата част, отнасяща се до неправилната квалификация на фактите, жалбоподателят напомня, че в съображение 442 от първото решение Комисията е квалифицирала нарушението като единствено, сложно и продължавано. Що се отнася до продължавания характер на нарушението, жалбоподателят твърди, че срещите между производителите, доколкото такива са се състояли, не са довели до никаква конкретна последица на пазара. Продължаван при това положение не бил картелът, а безплодният опит да се постигне хармонизиране в действията на пазара. Освен това констатациите на Комисията относно продължителността на картела били неоснователни по отношение на жалбоподателя. Дори ако се допуснело наличието на съглашение относно надбавките, продължило над 10 години, на съглашение относно базовите цени, продължило 8 години, и на съглашение относно контрола на производството, продължило 5 години, те били еднократни и с толкова кратка продължителност, че във всички случаи били необходими нови срещи между производителите. При всички положения увеличаването на размера на глобата поради продължителност със 105 %, а именно заради картел с продължителност 10 години и половина, било валидно единствено по отношение на основния размер на глобата, отнасяща се само за частта от картела относно ценовите надбавки, но не и за останалите две части от същия.

208

Най-напред следва да се отбележи, че доводът на жалбоподателя, че срещите между производителите не са имали никаква конкретна последица на пазара, е неприложим с оглед на оспорване на продължавания характер на нарушението.

209

От една страна, ако доводът на жалбоподателя е в подкрепа на твърдението, че той не е предприел уговорените на срещите между производителите действия, този довод трябва да се отхвърли поради съображенията, съдържащи се в точка 197 по-горе.

210

От друга страна, в точка 151 по-горе бе напомнено, че от съдебната практика е видно, че член 65, параграф 1 ВС забранява споразуменията, които биха „имали за цел“ да предотвратят, ограничат или нарушат нормалната конкуренция. От това следва, че съгласно тази разпоредба е забранено споразумението, което има за цел да ограничи конкуренцията, но чиито антиконкурентни последици не са били доказани. Следователно Комисията не е била задължена да докаже наличието на увреждащи конкуренцията последици, за да установи нарушение на член 65, параграф 1 ВС (Решение по дело Ensidesa/Комисия, точка 151 по-горе, точки 59 и 60, и Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, точка 151 по-горе, точка 277).

211

По-нататък, както правилно е подчертала Комисията в съображения 414 и 415 от първото решение, нарушението на член 81 ЕО (и по аналогия на член 65 ВС) може да бъде резултат не само от изолирано действие, но и от поредица от действия или пък от продължаващо поведение. Това тълкуване не би могло да бъде оспорено с мотива, че един или няколко елемента от тази поредица от действия или от това продължаващо поведение биха могли сами по себе си да съставляват нарушение на посочените разпоредби (вж. по аналогия Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 159 по-горе, точка 81).

212

В случая от първото решение е видно, че действията относно фиксирането на базовата цена и сроковете за плащане се явяват епизоди в практическото осъществяване на едно и също намерение за фиксиране на уговорена минимална цена, при положение че всяко от тези действия (с изключение на първоначалното споразумение от април 1992 г.) се конкретизира под формата на горе-долу сходни в течение на времето условия, чрез които е била фиксирана уговорената минимална цена (съображение 437 от първото решение). Освен това, що се отнася до надбавките за диаметър, съгласно съображение 442 от първото решение продължаваният характер на нарушението произтича от естеството на предмета на действията, съставляващи нарушението, които са били извършвани повторно в течение на времето и са се изразявали във фиксирането на еднакви цени за посочения допълнителен диаметър, което би могло да потвърди, че всички описани действия са в изпълнение на един и същ замисъл.

213

В това отношение обаче жалбоподателят единствено заявява, че случаите на съгласуване били еднократни и с толкова кратка продължителност, че във всички случаи били необходими нови срещи между производителите. Този довод не може да се приеме. Както е подчертала Комисията в съображение 510 от първото решение, едни и същи действия са били осъществявани във връзка с базовата цена, надбавките, сроковете за плащане, проверка или за ограничаване на производството или продажбите, и то в продължение на дълги години. Освен това са налице доказателства за срещи с цел контрол на съгласуваните действия, което показва, че положението на пазара се е наблюдавало постоянно и следователно са били предприемани нови инициативи, когато участващите предприятия са считали това за нужно, поради което за разглежданите действия не би могло да се твърди, че са били краткотрайни.

214

Накрая, оспорвайки увеличения размер на глобата поради продължителност, жалбоподателят оспорва единния характер на нарушението, възприет от Комисията, без обаче да приведе и най-малък довод, с който да оспори констатациите на Комисията, че частта от картела, отнасяща се до фиксирането на базовата цена, както и частта относно фиксирането на ценови надбавки и относно ограничаването или контрола на производството и продажбите съставляват нарушение, имащо една обща цел, а именно увеличаването на цената на арматурната стомана на италианския пазар (съображения 444, 458 и 507 от първото решение). Поради това неговото оплакване следва да се отхвърли.

215

Във втората част жалбоподателят оспорва основателността на отправените му възражения и се позовава на изопачаване на фактите.

216

Що се отнася до фиксирането на базовата цена, жалбоподателят посочва, че неговото участие в съглашение относно фиксирането на „базова цена от Бреша“ било напълно безполезно, тъй като продукцията му се намирала единствено в неговия обект в Потенца, на 1000 km от Бреша. Поради това продажната цена от Бреша нямала никакъв смисъл за жалбоподателя и не можела да представлява референтна стойност.

217

Също така било трудно да се установи съгласуване на базовите цени на арматурната стомана за армиран бетон между жалбоподателя и останалите производители, при положение че действали в различни региони. Впрочем в съображение 587 от първото решение Комисията потвърдила, че продажбите за южна Италия съвсем рядко били в дневния ред на срещите. Тази особеност трябвало да накара Комисията да отреди на жалбоподателя диференцирано третиране, отчитайки в по-голяма степен действителната му роля в твърдените неправомерни деяния. В тази връзка Комисията по никакъв начин не била в състояние да установи, че предприятията са приложили редица споразумения, нито да докаже участието на жалбоподателя в тях.

218

На първо място, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че неговото участие в картел относно фиксирането на „базова цена от Бреша“ било напълно безполезно. Следва да се отбележи, че базовата цена представлява референтна цена (съображения 153, 289, 425, 445 и 516 от първото решение), в която невинаги се включва непременно добавка за транспортните разходи от Бреша до местоназначението. В тази връзка, макар действително в съображение 129 от първото решение, в която се разглежда споразумението от април—май 1992 г., Комисията да е посочила във връзка с условията за продажба „на база от Бреша“ с фактуриране на клиента на транспортните разходи от Бреша в случай на доставка със средства на производителя“, следва да се приеме, че подобно позоваване на базовата цена от Бреша се изяснява с обстоятелството, че седалището на по-голямата част от предприятията, които са взели участие в споразуменията, са били в околността (съображения 79, 85, 89, 91 и 105 от първото решение). Освен това жалбоподателят не оспорва, че Federacciai е изпратило съобщенията си относно базовата цена до всички италиански производители на арматурна стомана, включително жалбоподателя, посочвайки базова цена от Бреша (съображения 135 и 140 от първото решение). При това положение жалбоподателят не би могъл да твърди, че фиксирането на базова цена от Бреша е било напълно безполезно за него или че с оглед на обстоятелството, че началната цена е „от Бреша“, е трудно да се установи съгласуване на базовите цени на арматурната стомана между производители, които се намират в напълно различни региони. В допълнение, жалбоподателят не може чрез позоваване на съображение 587 от първото решение, в което Комисията приела, че „продажбите в южна Италия не се засягат от решенията, взети по време на срещите или само в много редки случаи“ [неофициален превод], да докаже, че Комисията е трябвало да приложи по отношение на него диференцирано третиране, след като не става дума за констатация на Комисията, а за довод, изложен от някои предприятия, които са участвали в картела (бележка под линия 654 от първото решение).

219

На второ място, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че Комисията не установила, че предприятията, субекти на производството, са приложили предполагаемите споразумения на 7 февруари (съображение 138 от първото решение), 30 август (съображение 140 от първото решение), 13 септември (съображение 142 от първото решение) и 25 ноември 1994 г. (съображение 143 от първото решение), от 13 юни (съображение 153 от първото решение), 4 юли (съображение 160 от първото решение) и 29 август 1995 г. (съображение 168 от първото решение), от 23 февруари (съображение 186 от първото решение), 2 април (съображение 191 от първото решение), 25 юли (съображение 192 от първото решение) и 22 октомври 1996 г., от 30 януари, 14 февруари и 10 юли 1997 г. (съображение 200 от първото решение), от 18 февруари (съображение 220 от първото решение) и 9 юни 1998 г. (съображение 233 от първото решение).

220

Както бе припомнено в точка 151 по-горе, член 65, параграф 1 ВС забранява споразуменията, които „имат за цел“ да предотвратят, ограничат или нарушат нормалната конкуренция. От това следва, че съгласно тази разпоредба е забранено споразумението, което има за цел да ограничи конкуренцията. Поради това в случаите на споразумения, които се проявяват на срещи на конкурентни предприятия, нарушението на посочената разпоредба се приема за установено, когато тези срещи имат антиконкурентна цел и по този начин са насочени към това да организират изкуствено функционирането на пазара. В такъв случай може основателно да се приеме, че определено предприятие носи отговорност за извършване на нарушението, когато то е участвало в тези срещи, знаейки за тяхната цел, макар впоследствие да не е прилагало някоя от договорените по време на тези срещи мерки. По-голямото или по-малко постоянство на предприятието при участие в срещите, както и прилагането в по-голяма или в по-малка степен на договорените мерки пораждат последици не за наличието на неговата отговорност, а за нейния обхват и следователно за размера на санкцията (вж. по аналогия Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C-238/99 P, C-244/99 P, C-245/99 P, C-247/99 P, C-250/99 P-C-252/99 P и C-254/99 P, Recueil, стр. I-8375, точки 508—510 и Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C-189/02 P, C-202/02 P, C-205/02 P-C-208/02 P и C-213/02 P, Recueil, стр. I-5425, точка 145). Поради това твърдяната липса на прилагане на споразуменията с антиконкурентна цел като посочените в точка 219 по-горе е ирелевантна.

221

Поради идентични съображения следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че не е приложил споразуменията от април—май 1992 г. (съображение 129 от първото решение), от 1 април 1993 г. (съображение 137 от първото решение), от 13 февруари 1996 г. (съображение 183 от първото решение), от 16 октомври (съображения 204—210 от първото решение) и 17 ноември 1997 г. (съображение 214 от първото решение) и че неучастието му в тези споразумения било очевидно.

222

При всички положения, както подчертава Комисията в писмените си изявления, без жалбоподателят да повдига възражения, що се отнася до уговарянето на базовата цена като част от картела, тя е събрала писмени доказателства относно участието на съответните предприятия на срещите от 13 февруари 1996 г. (съображение 183 от първото решение), 16 октомври 1997 г. (съображения 204—210 от първото решение), 9 юни 1998 г. (съображение 233 от първото решение), 11 (съображение 280 от първото решение) и 25 януари (съображение 282 от първото решение), 1 (съображение 283 от първото решение) и 9 февруари (съображение 285 от първото решение), 10 март (съображение 289 от първото решение), 8 (съображение 297 от първото решение), 16 (съображение 298 от първото решение) и 23 май (съображение 299 от първото решение), и 27 юни 2000 г. (съображение 304 от първото решение). Тя освен това установява, че Lucchini-SP е участвало в поне осем от тези срещи, състояли се в периода 1996—1998 г. и през 2000 г. (съображения 183, 204, 233, 282, 283, 289, 298, 299 и 304 от първото решение).

223

Според постоянната съдебна практика, за да се докаже в достатъчна степен участието на едно предприятие в даден картел, достатъчно е да се докаже, че съответното предприятие е участвало в срещи, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, без да им се е противопоставило явно. Когато участието в такива срещи е установено, това предприятие следва да представи данни, от които може да се установи, че участието му в тези срещи е лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи от различна от техните позиции (Решение на Съда по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 159 по-горе, точка 96, Решение на Съда по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 201 по-горе, точка 81 и Решение на Съда от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C-510/06 P, Сборник, стр. I-1843, точка 119). Жалбоподателят не представя убедителни данни в този смисъл.

224

Що се отнася до останалите срещи, организирани от Federacciai във връзка с цените и сроковете за плащане, по отношение на които наличните доказателства не позволяват ясно да се установят участниците, на тях са били поканени всички италиански производители на арматурна стомана и те са получавали съставеното от Federacciai резюме, съдържащо информация относно резултатите от срещите (съображения 465 и 466 от първото решение).

225

Без възражения от страна на жалбоподателя Комисията също подчертава, че е имало връзка между тези срещи, тъй като неколкократно са се провеждали срещи, по време на които се е правела оценка на последиците от взети по-рано решения въз основа на постоянно проследяване на пазара, или срещи, по време на които са били вземани мерки, изменящи по-рано взети решения (съображение 468 от първото решение).

226

Освен това, както правилно посочва Комисията в съображение 469 от първото решение, самото физическо отсъствие от определена среща не означава непременно, че отсъстващият не се е присъединил към резултатите от нея. В този смисъл се е случвало Lucchini-SP да не участва в някоя среща поради „явната неспособност или липса на желание от страна на някои производители да положат усилия за поддържане на цените, за които е взето решение на предишни срещи“ [неофициален превод] (вж. съображения 208, 215 и 560 от първото решение относно срещата от 17 ноември 1997 г.). При това положение жалбоподателят не би могъл да твърди, че очевидно не е участвал в картела.

227

Следва също да се отбележи, както подчертава Комисията в съображения 419—433 и 560—562 от първото решение, без в това отношение да са отправяни конкретни възражения от жалбоподателя, че от административната преписка се установява, че Lucchini-SP се е присъединило към споразумението от април—май 1992 г. и към частта от картела, имаща за цел фиксирането на базовата цена до юни 2000 г. Поради това на 25 януари 1993 г. Federacciai изпраща на всички италиански производители на арматурна стомана съобщение относно среща същия ден, на която базовата цена е фиксирана на 280 ITL/kg., впоследствие приложена от жалбоподателя (съображения 136 и 420 от първото решение). През 1994 г. Lucchini прилага базовата цена, фиксирана на срещата от 1 декември 1994 г. (съображения 145 и 422 от първото решение). Впоследствие то продължава да получава съобщенията, изпращани от Federacciai и от Leali относно фиксирането на базовата цена през 1995 г. (съображения 149, 160, 161, 164 и 424 от първото решение), 1996 г. (съображения 192 и 426 от първото решение), 1997 г. (съображения 200 и 428 от първото решение) и през 1998 г. (съображения 220, 233, 241 и 430 от първото решение). Що се отнася до 1999 г., присъединяването на Lucchini-SP към тази част от картела се установява от вътрешните отчети на това дружество от февруари, март, април и май 1999 г. (съображения 268 и 432 от първото решение). Накрая, що се отнася до 2000 г., в точка 222 по-горе беше отбелязано, че Lucchini-SP е участвало на срещите от 1 февруари (съображение 283 от първото решение), 10 март (съображение 289 от първото решение), 16 (съображение 298 от първото решение) и 23 май (съображение 299 от първото решение), и от 27 юни (съображение 304 от първото решение) (вж. също съображение 434 от първото решение).

228

На трето място, във връзка с довода на жалбоподателя, че последователната практика за използване на диференцирани цени от съответните дружества отхвърляла теорията за наличие на съгласуване между предприятията, е достатъчно препращане към съображенията в точка 197 по-горе.

229

Във връзка с определянето на надбавките за диаметър на първо място жалбоподателят поддържа, че определяните от Комисията минимални цени на арматурната стомана за допълнителен диаметър и публикуването на препоръчителни ориентировъчни цени, отнасящи се включително за арматурната стомана, допринасяли за премахването или ограничаването на самостоятелността на предприятията относно решенията във връзка с цените им на продажба. По същество в Съюза надбавките за диаметър, както и останалите надбавки били идентични и имали за цел да улеснят преговорите между производителите и купувачите. Във връзка с това жалбоподателят изпратил писмо до Комисията на 10 декември 2001 г., по което тя така и не взела отношение, за да установи дали евентуалното прилагане от негова страна на цените, съобщени от конкурент, имплицитно произтичащо от член 60 ВС, би съставлявало съглашение, забранено по силата на член 65, параграф 1 ВС. Накрая, жалбоподателят добавя, че наличието на обичайно уеднаквяване относно надбавките представлява „неотменима пазарна реалност, утвърдена във времето и повсеместно“.

230

Първо, следва да се напомни, че съгласно съдебната практика задължителното оповестяване на цените, предвидено в член 60, параграф 2 ВС, има за цел, най-напред, във възможно най-голяма степен да не допуска забранени практики, на следващо място, да даде възможност на купувачите да се осведомят с точност относно цените и да вземат участие в равна мяра в упражняването на контрола в случай на дискриминация, и накрая, да позволи на предприятията да установят точните цени на своите конкуренти, за да могат да уеднаквят своите цени с тях (вж. Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, точка 151 по-горе, точка 308 и цитираната съдебна практика).

231

Също според постоянната съдебна практика съдържащите се в ценоразписите цени трябва да бъдат определени от всяко предприятие независимо, дори без мълчаливо съгласуване помежду им. По-специално обстоятелството, че разпоредбите на член 60 ВС клонят към ограничаване на конкуренцията, не е пречка за прилагане на забраната на картелите, предвидена в член 65, параграф 1 ВС. Освен това член 60 ВС не предвижда никакъв контакт между предприятията преди публикуването на ценоразписите за целите на взаимното осведомяване относно бъдещите цени. Доколкото такива контакти са пречка посочените ценоразписи да бъдат определяни самостоятелно, те могат да нарушат нормалната конкуренция по смисъла на член 65, параграф 1 ВС (вж. Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, точка 151 по-горе, точки 312 и 313 и цитираната съдебна практика).

232

С оглед на посочената съдебна практика правилно в съображение 442 от първото решение Комисията счита, че когато в рамките на редовно съгласуване конкуриращи се предприятия възприемат трайно поведение, насочено към елиминиране както чрез споразумения, така и чрез съгласувани практики, на несигурността, по-специално по отношение на надбавките за диаметър, които ще прилагат на пазара, това поведение представлява съглашение, забранено на основание член 65 ВС. Именно такива действия обаче са установени от Комисията в съображения 438—441 от първото решение.

233

В тази връзка жалбоподателят не би могъл да твърди, че уеднаквяването произтича от спецификата на пазара и продукцията, в резултат от която, първо, конкуренцията на пазара се основава на разликите в базовите цени, прилагани от различните предприятия, второ, не толкова големите предприятия прилагат последователно размера на надбавките, определен самостоятелно от по-представителните и по-големи металургични предприятия, и трето, всички оператори са съгласни с необходимостта от еднакви надбавки с оглед на улесняването на преговорите между производителите и купувачите, които се съсредоточавали единствено върху базовата цена на съответния продукт, което позволявало незабавно да се получат съответните предимства за различните производители.

234

Действително трябва да се подчертае, че уеднаквяването към по-високите надбавки за диаметър произтича от общо, понякога мълчаливо, друг път изрично съгласие за въздържане от конкуренция (съображение 440 от първото решение) и че от 6 декември 1989 г. до 2000 г. са били взети и приложения решения относно поне 19 увеличения на споменатите надбавки (съображение 439 от първото решение). В този смисъл тезата за съзнателно уеднаквяване вследствие на инициативата на крупен производител не би могла да се приеме, при положение че Комисията доказва наличието на съгласуване относно увеличаването на ценовите надбавки и че е налице общо убеждение относно условието надбавките на производителите да са винаги еднакви (съображения 441 и 489 и бележка под линия 542 от първото решение). Освен това, както правилно подчертава Комисията в съображение 440 от първото решение, ако уеднаквяването на цените за допълнителен диаметър е било в резултат от обичайното развитие на пазара, трудно би могло да се разбере защо страните по съглашението са имали нужда редовно да провеждат срещи за уговарянето на тези увеличения.

235

Второ, жалбоподателят не би могъл да твърди, че Комисията не е отговорила на писмото му от 10 декември 2001 г., в което ѝ е задал въпроса дали ако евентуално уеднакви цените си със съобщените от негов конкурент, би бил налице картел, забранен по силата на член 65 ВС. Освен че такова оплакване е неприложимо, следва, подобно на Комисията, да се отбележи, че на този довод тя е дала отговор в края на точка 280 от изложението на възраженията, изпратено на жалбоподателя на 27 март 2002 г.

236

На второ място, жалбоподателят поддържа, че не е бил сред предприятията, прилагали паралелни цени за допълнителен диаметър в изпълнение на предварително съглашение. Нямало никакви доказателства, нито точни данни в това отношение, освен често неформални комуникации, от които да е видно, че Federacciai е провеждало срещи с всички предприятия за арматурна стомана. Освен това, видно от представените фактури, жалбоподателят последователно определял цените си самостоятелно, което показвало, че явно се е разграничил от предоставяните насоки.

237

Този довод обаче трябва да се отхвърли, при положение, както правилно подчертава Комисията, че по-специално в съображения 438—444 от първото решение тя е констатирала, че жалбоподателят е участвал активно в споразуменията и съгласуваните практики, имащи за цел определянето на цените за допълнителен диаметър.

238

В това отношение от преписката по-специално е видно, че Lucchini-SP a) е бил адресат на съобщението от Federacciai от 6 декември 1989 г. (съображение 126 от първото решение) и е променило ценоразписа си в резултат от него (съображение 127 от първото решение), б) е било адресат на съобщението от Federacciai от 25 януари 1993 г. (съображение 135 от първото решение) и е променило съответните цени в резултат от него (съображение 136 от първото решение), в) е било адресат на съобщението от Federacciai от 7 февруари 1994 г. (съображение 138 от първото решение) и е приело съответните увеличения на уговорената дата (съображение 139 от първото решение) и г) е било адресат на съобщенията от Federacciai от 30 август (съображение 140 от първото решение) и 13 септември 1994 г. (съображение 142 от първото решение), както и на съобщението от 22 февруари 1995 г. (съображение 149 от първото решение). Освен това от януари до юли 1997 г. жалбоподателят е продължил да получава съобщения от Federacciai (съображение 200 и бележка под линия 328 от първото решение), и по-специално е поел инициатива всички производители да приложат увеличението на цената (съображение 200 от първото решение). Той също участва в срещи, отнасящи се до цените за допълнителен диаметър (съображения 298 и 299 от първото решение).

239

Освен това Комисията констатира участието на Lucchini-SP в съгласуваните практики относно цените за допълнителен диаметър през 1990 г. и 1991 г. (съображение 128 от първото решение), 1992 г. (съображение 133 от първото решение), юли 1995 г. (съображение 162 от първото решение), февруари и октомври 1996 г. (съображения 184 и 199 от първото решение) и юни и юли 1999 г. (съображение 269 от първото решение).

240

Жалбоподателят напомня, че в съображение 435 и сл. от първото решение Комисията приема, че съответните предприятия са създали картел относно условията и сроковете за плащане поне между 15 април 1992 г. и 30 септември 1995 г. SP обаче изобщо нямало уговорки с останалите производители и по този въпрос политиката му била напълно самостоятелна, което се виждало от фактурите, представени от жалбоподателя. Освен това посочените срокове за плащане (от 60 до 90 дни) били обичайни при продажбите между професионални търговци в сектора на металургията.

241

Следва да се отбележи, че видно от първото решение, картелът се е отнасял и до сроковете за плащане най-малко до 30 септември 1995 г. (съображение 435 от първото решение). За да обоснове този извод, Комисията подчертава, че общото правило за отложено с 90 дни плащане, придружено от ограничени и предварително установени изключения, е предвидено в споразумението от април 1992 г. относно фиксирането на минимални базови цени (съображения 129 и 130 от първото решение). През 1993 г. (съображение 135 от първото решение), 1994 г. (съображение 145 от първото решение) и 1995 г. (съображения 161, 163—168 и 174 от първото решение) са приети нови решения относно сроковете за плащане.

242

В тази връзка жалбоподателят не би могъл да твърди, че не е имал никакви уговорки относно определянето на сроковете за плащане с останалите производители и че политиката му по този въпрос е била напълно самостоятелна.

243

Първо, както правилно отбелязва Комисията, от преписката е видно, че Lucchini-SP се е присъединило към споразумението от април 1992 г., което по-специално въвежда правилото за плащане в края на месеца след изтичането на 90 дни (съображения 129 и 130 от първото решение).

244

Второ, дори да се допусне, че жалбоподателят не е участвал на срещата от 25 януари 1993 г., трябва да се подчертае, че Federacciai е уведомило всички производители на арматурна стомана, че на тази среща плащането в края на месеца след изтичането на 60 дни се въвежда от 26 януари 1993 г. (съображение 135 от първото решение).

245

Трето, по време на срещата от 1 декември 1994 г., в резултат от изпратен от Federacciai на 25 ноември 1994 г. факс, по-специално са били взети решения относно сроковете за плащане и отстъпките (съображение 145 от първото решение). От преписката обаче се установява също, че съдържанието на тези решения е било изпратено и на Lucchini-SP.

246

Четвърто, с факс от 21 юли 1995 г. Federacciai изпраща за подпис на производителите на арматурна стомана формуляр, съдържащ задължение за прилагане, считано от доставките от 1 септември 1995 г., на срокове за плащане по отношение на всички клиенти от 60 до максимум 90 дни, считано от датата на изпращане, и краен срок към 10, 20, 30 или 31 число на всеки месец в зависимост от датата на реалното изпращане. Формулярът се предшества от декларация на изпълняващия длъжността генерален директор на Federacciai, имаща за цел да потвърди намерението за намаляване на сроковете за плащане и прилагането на новото разпределение във времето на тези срокове (съображение 164 от първото решение). На 27 юли 1995 г. Lucchini-SP изрично потвърждава присъединяването си към новите срокове за плащане (съображение 165 от първото решение).

247

Пето, на 31 юли 1995 г. Federacciai изготвя съобщение до производителите на арматурна стомана, в което е посочено, че са налице условия за стриктно прилагане на условията за плащане „в края на месеца след изтичането на 60—90 дни“ (съображение 167 от първото решение). По време на среща на 29 август 1995 г. е взето единодушно решение, потвърждаващо прилагането на плащането след „60—90“ дни за поръчките, направени след 1 септември 1995 г. (съображение 168 от първото решение).

248

С оглед на всички посочени обстоятелства не могат да се приемат твърденията на жалбоподателя, че е определял самостоятелно търговската си политика във връзка с условията за продажба и сроковете за плащане, нито че посочените срокове за плащане (60—90 дни) са обичайни при продажбите между търговци в металургичния сектор.

249

Поради това оплакването на жалбоподателя следва да се отхвърли.

250

Жалбоподателят твърди, че Комисията не е привела никакво доказателство за участието му в частта от картела, отнасяща се до преустановяването на производствената дейност. Напротив, на Комисията били предадени фактури за покупки, които показвали обичайно потребление на метан на производствените обекти на жалбоподателя. Освен това било общоизвестно, че огромното мнозинство от малките, средните и големите предприятия затварят напълно през 4-те седмици на август. В това отношение предоставените на Federacciai, а не на конкурентни производители на арматурна стомана данни представлявали обичайно за това сдружение предаване на данни със статистически цели.

251

Доводите на жалбоподателя не могат да бъдат приети.

252

Както отбелязва Комисията в съображение 458 от първото решение, частта от картела относно ограничаването или контрола на производството или продажбите е продължила най-малко от 13 юни 1995 г. до 23 май 2000 г.

253

Във връзка с участието на жалбоподателя в тази част от картела, първо, трябва да се подчертае, че видно от преписката, той е участвал на срещата от 13 юни 1995 г., на която участниците единодушно решават да прекъснат производството в продължение на четири седмици преди края на август 1995 г. (съображения 152—154 и 445 от първото решение). Присъединяването на жалбоподателя към това решение личи от факса на Lucchini Siderurgica, изпратен на Federacciai на 26 юни 1995 г. (съображение 158 и бележка под линия 228 от първото решение), който е в отговор на факса на изпълняващия длъжността генерален директор на Federacciai от 21 юни 1995 г., изпратен на Leali, чието съдържание е било изпратено от последното на останалите производители на арматурна стомана на 22 юни 1995 г. (съображения 156—158 от първото решение).

254

Второ, в месечния си отчет за януари 1996 г. („Area 80 Informa — Report mensile — Mese: Gennaio 1996“), Lucchini се позовава на обстоятелството, че „решението на производителите да спрат мощностите в продължение на две седмици през февруари, би трябвало да доведе до намаляване на запасите в складовете на производителите и едновременно с това до леко увеличение на продажбените цени“ [неофициален превод] (съображение 185 от първото решение). Освен това Lucchini-SP присъства на срещата от 13 февруари 1996 г., на която е определена програмата за спиране на инсталациите за валцуване (съображение 183 от първото решение), докато присъединяването на Lucchini-SP се удостоверява от съобщение на делегирания член на управителния съвет на бившето Acciaierie e Ferriere Leali Luigi от 20 февруари 1996 г. (съображение 185 от първото решение).

255

Трето, в съображения 205, 206 и 451 от първото решение, без възражения от страна на жалбоподателя по този въпрос, Комисията отбелязва, че що се отнася до 1997 г., въвеждането на частта от картела относно контрола или ограничаването на производството или продажбите е било предназначено за запазване и насърчаване на по-високи цени, постигнати чрез картела, който на този етап от прилагането си се конкретизира в споразумение между 8 предприятия, сред които и Lucchini, или за износ на произведеното количество, надвишаващо доставната им квота, или за преустановяване на производството в продължение на една седмица между 1 септември и 30 ноември. Освен това във вътрешен документ на Lucchini от октомври 1997 г. последното посочва, че „износът, извършен от някои производители (Feralpi, IRO, Valsabbia, Riva), в съчетание с преустановяването на производствената дейност, което следва да се осъществи през ноември от някои други производители (Leali, Lucchini, Alfa Acciao, Darfo), би трябвало да стабилизир[ат] пазар през следващия месец или поне да предотвратят вероятността от спадане на цените“ (вж. също съображение 207 от първото решение).

256

Четвърто, съгласно друг вътрешен документ на Lucchini от април 1998 г. „споразумението между производителите трябва да осигури повишение на цената с около 15—20 ITL през май“. Според същия документ „[т]ъй като търсенето не е толкова постоянно, този опит трябва да се допълни с намаляване на производството от всички производители“ (съображения 228 и 453 от първото решение). Освен това от съображение 454 от първото решение е видно, че споразумението от септември—ноември 1998 г., страна по което е Lucchini-SP, също предвижда контрол или ограничаване на производството за италианския пазар.

257

Пето, що се отнася до 1999 г., ограничаването или контролът на производството или продажбите се установява по-специално от съобщенията на Alfa, Valsabbia, Ferriere Nord и Lucchini-SP относно решението за спиране на производството на арматурна стомана през цялата трета седмица на ноември, тоест „от 22/11 до 26/11 и от 1/12 до 3/12“ [неофициален превод] (съображения 277 и 455 от първото решение).

258

Шесто, Комисията констатира, че ограничаването или контролът на производството са продължили да бъдат цел на картела през 2000 г., което личи по-специално от срещата от 23 май 2000 г. между Lucchini-SP, Alfa, Valsabbia и Feralpi, на която се обсъжда „въпросът кой е надвишил и кой разполага все още с количества по квотите, което е показателно за това кои са отстъпили и кои, обратно, са защитавали цената“ [неофициален превод] (съображения 299 и 456 от първото решение).

259

С оглед на изложените съображения жалбоподателят не би могъл да твърди, че потреблението на метан в производствените му обекти е било нормално, нито че съобщаването на данните относно преустановяването на производствената дейност на Federacciai се е правело само за целите на статистиката. В това отношение, както е отбелязала и Комисията в съображение 445 от първото решение във връзка със срещата от 13 юни 1995 г., Federacciai е подчертало, че за да се поддържа новата, по-висока базова цена, уговорена на тази среща, е важно да „се настоява за затварянето през лятото в продължение на четири седмици“ [неофициален превод]. Освен това факсът на Leali от 22 юни 1995 г., изпратен на всички производители на арматурна стомана в отговор на факса на Federacciai от 21 юни 1995 г., посочва изрично „необходимостта да се окрупни преустановяването на производството […], за да се уравновесят производството и предлагането през юли и август“ [неофициален превод] (съображения 156 и 157 от първото решение).

260

С оглед на всички изложени съображения оплакването на жалбоподатели не би могло да се приеме.

261

Жалбоподателят твърди, че не е участвал в проектоспоразумението от 27 септември 1996 г. и че не знае по какъв начин Leali се е запознало с данните за неговото производство, при положение че той никога не му ги е предоставял (съображение 196 от първото решение). Той също така не знаел за споразумението, сключено на срещата от 16 октомври 1997 г., и предоставил данни за извършените от него доставки и за своето производство единствено на Federacciai (съображение 204 и сл. от първото решение). Освен това той не участвал на срещата от 17 ноември 1997 г. (съображение 208 от първото решение) и не преустановил производството през ноември 1997 г. Жалбоподателят освен това не знаел кои конкурентни дружества са разполагали с данните на предприятието относно неговите продажби, износа и производството му (съображение 209 от първото решение). Накрая, жалбоподателят не сключил никакво споразумение между април и май 1992 г. и не си спомнял да е виждал такова по-рано.

262

Първо, както бе отбелязано в точка 173 по-горе, от текста на споразумението от септември 1996 г., намерен у Leali, е видно, че Lucchini действително му съобщава присъединяването си към това споразумение с факс от 30 септември, както и с помощта на две таблици, също намерени у Leali, съдържащи за всяко от съответните предприятия, включително Lucchini-SP, данни за пазарните дялове през октомври и ноември 1996 г., идентични с установените със споразумението, за разбивката на поръчките, запасите и получените поръчки (съображение 196 от първото решение). При това положение жалбоподателят не би могъл да твърди, че не е участвал в проектоспоразумението от септември 1996 г.

263

Второ, от преписката е видно, че Lucchini Siderurgica действително взема участие в срещата от 16 октомври 1997 г., на която е сключено споразумение за самоограничаване на производството през ноември 1997 г. Същия ден Leali получава по факс индивидуалните данни за производството, доставките в Италия и износа на всяко предприятие за всеки месец (от януари до септември) на 1996 г. и на 1997 г. (бележка под линия 336 от първото решение). Доводът на жалбоподателя, че не му било известно и споразумението, сключено на срещата от 16 октомври 1997 г., при това положение не би могъл да се приеме.

264

Трето, във връзка със срещата от 17 ноември 1997 г., следва да се констатира, че Lucchini-SP е съобщило, че неговият представител не може да присъства (съображение 208 от първото решение). В това отношение трябва също да се подчертае, че с факс, изпратен на Leali на 7 ноември 1997 г., Lucchini-SP заявява намерението си да не участва на следващата среща на отговарящите за продажбите поради „явната неспособност или липса на желание от страна на някои производители да положат усилия за поддържане на цените, установени на последните срещи“ [неофициален превод] (съображение 215 от първото решение). Поради това в съображение 560 от първото решение Комисията правилно приема, че липсата на участие от страна на Lucchini-SP на срещата от средата на ноември между отговарящите за продажбите не трябва да се тълкува като разграничаване от негова страна спрямо съглашението за определянето на базовата цена, тъй като, напротив, тя представлява форма на съпротива, целяща да осигури по-голяма ефективност на картела от гледна точка на ценовия му ефект. Освен това следва също да се отбележи, че жалбоподателят се явява адресат на съобщението на Leali от 24 ноември 1997 г., с което съответните предприятия се уведомяват относно сключените на срещата от 17 ноември 1997 г. споразумения (съображение 216 от първото решение).

265

Четвърто, доводите на жалбоподателя относно споразумението от април—май 1992 г. трябва да се отхвърлят поради съображенията, изложени в точки 171 и 243 по-горе.

266

От това следва, че оплакванията на жалбоподателя относно проектоспоразумението от 2 септември 1996 г., относно срещите от 16 октомври 1996 г. и 17 ноември 1997 г., както и относно споразумението от април—май 1992 г., трябва да се отхвърлят.

267

Жалбоподателят твърди, че противно на твърденията на Комисията, SP не е участвало в проучванията, извършени от консултантското дружество K. (съображения 223—244 от първото решение), което впрочем Комисията признала (съображение 226 и бележка под линия 390 от първото решение). Комисията нямала основание да твърди, че през 1998 г. макар жалбоподателят да не участвал в операциите по контрол на консултантското дружество K., той знаел за тях и действал, все едно е част от групата предприятия, участващи пряко в системата. В допълнение, противно на посоченото от Комисията в съображение 257 от първото решение, жалбоподателят така и не взел под внимание споразумението относно „квотата Darfo“, а цитираните в тази връзка от Комисията документи не били категорични.

268

На първо място, от една страна, въпреки че Комисията приема, че жалбоподателят не е участвал пряко в проучвания, осъществени от консултантското дружество К през 1998 г. (съображения 223—244 и бележка под линия 390, както и съображение 560 и бележка под линия 624 от първото решение), се установява, че през 1997 г. той е участвал пряко в тях (съображения 217 и 560, както и бележка под линия 624 от първото решение). Действително от материалите по делото е видно, че на 10 декември 1997 г. консултантското дружество K. е издало фактура за получен аванс за проучване, реализирано през декември 1997 г., и че остатък по нея е разпределен между седем предприятия, сред които и Lucchini-SP.

269

От друга страна, Комисията установява въз основа на документ, чиято доказателствена стойност не се оспорва от жалбоподателя, че макар през 1998 г. той да не участва пряко в проучванията на консултантското дружество K., той е знаел за тях и поне до началото на юни 1998 г. е действал „все едно е част от групата предприятия, участващи пряко в системата за предприемане на действия и контрол на [консултантското дружество K.]“ [неофициален превод] (съображения 228, 337 и 560 от първото решение), като по този начин се присъединява към целта на частта от картела относно ограничаването или контрола на производството или продажбите, в която попадат проучванията на консултантското дружество K. Жалбоподателят не би могъл да оспори това тълкуване с твърдението, че самостоятелно се е адаптирал към новото положение на пазара. Действително в точка 166 по-горе бе напомнено, че до доказване на противното от заинтересованите оператори следва да се презумира, че предприятията, които участват в съгласуването и които продължават да развиват дейност на пазара, вземат предвид обменените с техните конкуренти сведения при определянето на поведението си на този пазар. Това се отнася с още по-голяма сила за случаите, в които съгласуването се извършва редовно през един продължителен период (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 159 по-горе, точка 121).

270

На второ място, що се отнася до твърдението, че жалбоподателят изобщо не е взел под внимание „квотата Darfo“, видно от съображение 256 от първото решение, трябва да се напомни, че Acciaieria di Darfo подава в италианското Министерство на промишлеността молба за отпускане на субсидии за унищожаването на собствените му инсталации за производство на арматурна стомана. Според това съображение бившето Acciaierie e Ferriere Leali Luigi, (бившето) Ferriera Valsabbia, IRO, Alfa и Feralpi са постигнали съгласие с Acciaieria di Darfo в замяна на задължението му да преустанови дейността си в металургичния сектор да му изплатят компенсация за всеки килограм арматурна стомана, продаден или доставен от всяко от тях на територията на Италия от 1 януари 1999 г. до 31 януари 2001 г.

271

В тази връзка следва да се приеме, че спазването на споразумението относно „квотата Darfo“ от страна на Lucchini-SP се доказва от ръкописна бележка на председателя на Ferriere Nord (съображение 257 от първото решение), в която е посочено следното: „Riva, Lucchini и аз, както и останалите, се задължаваме да спазваме споразумението“.

272

Затова оплакванията на жалбоподателя не могат да бъдат приети.

273

От това следва, че седмото основание трябва да се отхвърли изцяло.

274

Жалбоподателят твърди, че първото решение не е било предшествано от изложение на допълнителни възражения след отмяната на Решението от 2002 г., а е било предшествано единствено от писмо от 30 юни 2008 г. Поради това първото решение било неправомерно, тъй като било прието в производство, в което на участващите предприятия не е била дадена възможност да упражнят изцяло и по подходящ начин правото си на защита.

275

Трябва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика зачитането на правото на защита във всяко производство, което може да приключи с налагане на санкции, по-конкретно глоби или периодични имуществени санкции, представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да бъде спазван дори ако става въпрос за производство с административен характер. В това отношение изложението на възраженията представлява процесуална гаранция, с която се прилага основополагащият принцип на правото на Съюза, който изисква зачитане на правото на защита във всяко производство. Този принцип изисква по-конкретно изложението на възраженията, отправено от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата на конкуренция, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на него, като фактите, в които то се упреква, дадената им правна квалификация и доказателствата, на които се основава Комисията, за да има предприятието възможност да изложи ефективно доводите си в рамките на воденото срещу него административно производство (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, C-322/07 P, C-327/07 P и C-338/07 P, Сборник, стр. I-7191, точки 34—36 и цитираната съдебна практика, и Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C-534/07 P, Сборник, стр. I-7415, точки 26—28).

276

Зачитането на правото на защита всъщност изисква по време на административното производство на засегнатото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение от негова страна (вж. Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 201 по-горе, точка 66 и цитираната съдебна практика).

277

Освен това трябва да се напомни, че съгласно установената съдебна практика отмяната на акт на Съюза не засяга непременно подготвителните актове, тъй като производството, с което се цели замяна на отменения акт, по принцип може да бъде възобновено в момента, в който е настъпила незаконосъобразността (Решение на Съда от 12 ноември 1998 г. по дело Испания/Комисия, C-415/96, Recueil, стр. I-6993, точки 31 и 32 и Решение на Съда по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 220 по-горе, точка 73; Решение на Общия съд от 25 юни 2010 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, T-66/01, Сборник, стр. II-2631, точка 125).

278

Освен това съгласно съдебната практика, когато след отмяната на решение в областта на конкуренцията Комисията избере да поправи установените неправомерни положения и да приеме идентично решение, което не е опорочено от тях, това решение се отнася до същите възражения, по които предприятията вече са взели отношение (Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 220 по-горе, точка 98).

279

В случая се налага констатацията, че в момента на отмяна на Решението от 2002 г. изготвените от Комисията подготвителни актове са давали възможност за изчерпателен анализ на поведението на съответните предприятия от гледна точка на член 65, параграф 1 ВС. Освен това в рамките на настоящото основание жалбоподателят не твърди, че съдържанието на възраженията на Комисията в първото решение е било изменено в сравнение с това в изложението на възраженията и в изложението на допълнителните възражения.

280

След като, както бе напомнено в точка 22 по-горе, Решението от 2002 г. е било отменено, поради това че действието на член 65, параграфи 4 и 5 ВС е изтекло на 23 юли 2002 г., и след като тези разпоредби са отпаднали към момента на приемане на това решение, Комисията не е можела повече да черпи компетентност от тях, за да установи нарушение на член 65, параграф 1 ВС и да наложи глоби на предприятията, които са участвали в посоченото нарушение, изпълнението на Решение по дело SP и др./Комисия, точка 22 по-горе, е изисквало Комисията да възобнови производството от момента на настъпване на незаконосъобразността, а именно от момента на приемане на Решението от 2002 г. При това положение Комисията не е имала задължение да изпраща на жалбоподателя ново изложение на възраженията.

281

Ето защо първата част от осмото основание следва да бъда отхвърлена.

282

В рамките на втората част от настоящото основание жалбоподателят твърди, че правото му на защита е било нарушено, поради това че Комисията не му позволила да се запознае с представените ѝ от Ferriere Nord документи във връзка със сътрудничеството на основание на Известието за сътрудничеството от 1996 г.

283

Съгласно съображение 636 от първото решение, „Ferriere Nord е предоставило на Комисията полезни насоки, които са ѝ позволили да разбере по-добре функционирането на картела“ [неофициален превод]. В съображение 637 от първото решение Комисията добавя, че „само Ferriere Nord [ѝ] е представило […] данни, които са ѝ позволили да разбере по-добре функционирането на картела“ [неофициален превод]. В бележка под линия 685 от първото решение Комисията уточнява, че „Ferriere Nord представя уточнения относно документите, открити в неговото управление“ [неофициален превод] и че то по собствена инициатива ѝ изпраща таблицата, посочена в съображение 251 от първото решение, която е попълнило с наименованията на предприятията, кодирани в документа на нейно разположение. Така според Комисията приносът на Ferriere Nord ѝ е позволил да установи връзка с документа, озаглавен „Работна хипотеза“, посочен в съображение 247 от първото решение, потвърждавайки, че кодът и ключът за декодиране са едни и същи. Тя също подчертава, че частичното удовлетворяване на исканията на двете предприятия за увеличаване на техните квоти, които са предмет на споразумението от края на 1998 г., позволява да се докаже, че работната хипотеза не е останала само хипотеза и че споразумението от септември—ноември 1998 г. е било приведено в изпълнение.

284

Жалбоподателят отбелязва, че Ferriere Nord си е сътрудничило със службите на Комисията, представяйки докладните от 14 февруари и 13 юли 2001 г. и корекция от 30 юли 2001 г. (съображение 114 от първото решение), които позволили на Комисията да разбере по-добре функционирането на картела. Поради това глобата на Ferriere Nord била намалена с 20 %. До представянето на изложението на възраженията Комисията обаче не посочила на останалите участващи в картела предприятия, че според нея сътрудничеството от страна на Ferriere Nord е било полезно за по-доброто разбиране на функционирането на картела (точка 152 от изложението на възраженията) и не предоставила достъп на посочените предприятия до тези докладни преди приемането на първото решение, с което нарушила правото им на защита. Жалбоподателят твърди, че след като изглежда, че Ferriere Nord признава единствено факти от периода след 1997 г., се поставя въпросът на какво основание Комисията поддържа възражения за периода до 1997 г. при липсата на сътрудничество, решаващо за разбиране на функционирането на картела. По този начин Ferriere Nord посочило, че е налице споразумение между производителите относно въвеждането на минимални цени и ограничаване на производството, уличаващо и жалбоподателя, което отпаднало от първото решение (съображение 98 накрая от Решението от 2002 г.). Поради това жалбоподателят иска от Общия съд в съответствие с членове 64 и 65 от Процедурния правилник да разпореди на Комисията да представи посочените докладни и разпит на законовия представител на Ferriere Nord по въпроса дали жалбоподателят е бил сред предприятията, уговорили въвеждането на минимални цени и ограничения на производството.

285

Следва да се напомни, че изложението на възраженията, от една страна, и достъпът до преписката, от друга страна, позволяват на предприятията, които са обект на разследване, да се запознаят с доказателствата, с които разполага Комисията, и правят възможно ефективното упражняване на правото за защита (Решение на Съда по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 220 по-горе, точки 315 и 316, Решение на Съда по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 201 по-горе, точки 66 и 67 и Решение на Съда от 10 май 2007 г. по дело SGL Carbon/Комисия, C-328/05 P, Сборник, стр. I-3921, точка 55).

286

Като следствие от принципа за спазване на правото на защита, правото на достъп до преписката предполага, че Комисията предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита. Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 201 по-горе, точка 68).

287

Несъобщаването на уличаващ документ съставлява нарушение на правото на защита само ако засегнатото предприятие докаже, от една страна, че Комисията се е основала на този документ в подкрепа на твърдението си за съществуването на нарушение, и от друга страна, че това твърдение може да бъде доказано само въз основа на този документ. Ако съществуват други писмени доказателства, с които участниците в картела са се запознали в хода на административното производство, конкретно подкрепящи изводите на Комисията, изключването като доказателствено средство на несъобщен уличаващ документ не би опровергало основателността на твърденията за нарушения, възприети в оспорваното решение. Ето защо задача на заинтересованото предприятие е да докаже, че резултатът, до който е стигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако като уличаващо доказателствено средство е бил изключен несъобщен документ, на който Комисията се е основала, за да приеме, че това предприятие е извършило нарушение (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 201 по-горе, точки 71—73).

288

За сметка на това, що се отнася до несъобщаването на оневиняващ документ, засегнатото предприятие трябва само да докаже, че неговото неоповестяване е повлияло в негов ущърб върху развитието на производството и върху съдържанието на решението на Комисията. Достатъчно е предприятието да докаже, че е могло да използва посочените оневиняващи документи в своя защита в смисъл, че ако то е могло да се ползва от тях по време на административното производство, е щяло да може да се позове на обстоятелства, които не съвпадат с изводите, направени от Комисията на този етап, и следователно да повлияе — независимо по какъв начин — върху преценката на последната в евентуалното решение, най-малко по отношение на тежестта и продължителността на поведението, в което е упрекнато, а оттам и по отношение на размера на глобата (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 201 по-горе, точки 74 и 75).

289

В самото начало трябва да се подчертае, че в точка 52 от изложение на възраженията Комисията ясно посочва докладните, които са ѝ били съобщени от Ferriere Nord, както и номерата на съответните страници от нейната преписка.

290

На първо място, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че Комисията не посочила на останалите участващи в картела предприятия, до представяне на изложението на възраженията, че счита оказаното от Ferriere Nord сътрудничество за полезно. Всъщност от точка E, параграф 2 от Известието за сътрудничеството от 1996 г. е видно, че едва в момента на приемане на решението Комисията преценява дали такава полза е налице.

291

На второ място, жалбоподателят няма основание да поддържа, че Комисията е нарушила правото му на защита, като не е осигурила достъп до посочените в точка 284 по-горе докладни. Всъщност доводът на жалбоподателя, че Комисията няма основание да поддържа твърдения за нарушения за периода преди 1997 г. в отсъствието на сътрудничество, решаващо за разбирането относно функционирането на картела, не би могъл да се приеме, тъй като, както бе припомнено в точка 283 по-горе, приносът на Ferriere Nord е позволил на Комисията единствено да установи връзка с документа, озаглавен „Работна хипотеза“, посочен в съображение 247 от първото решение и отнасящ се до споразумението от септември—ноември 1998 г. Освен това от всички посочени в съображения 419—459 от първото решение обстоятелства е видно, че Комисията не се е основала единствено на искането за сътрудничество от страна на Ferriere Nord, за да установи нарушението за периода преди 1997 г.

292

При всички положения, от една страна, трябва да се подчертае, че с докладната от 14 февруари 2001 г. Ferriere Nord представя на Комисията информация и документи, отнасящи се до протокола от проверката от октомври 2000 г., както и копие от таблица, иззета по време на проверката, надлежно попълнена с наименованията на съответните предприятия, които са били кодирани в документа на разположение на Комисията. Този документ е част от преписката на Комисията и е бил достъпен.

293

От друга страна, що се отнася до докладната от 13 юли 2001 г., трябва да се отбележи, че това е поверителен документ, с който Ferriere Nord официално е поискало да се ползва от Известието за сътрудничеството от 1996 г. Съществуването на тази докладна (както и на корекцията от 30 юли 2001 г.) е било известно на жалбоподателя, тъй като те са упоменати в точка 52 от изложението на възраженията и съдържанието на докладната и на корекцията от 30 юли 2001 г. е накратко описано в документ, приложен към преписката, който също е достъпен.

294

На въпрос в този смисъл по време на заседанието жалбоподателят впрочем потвърди пред Общия съд, че по време на административното производство не е искал достъп до представените на Комисията документи от страна на Ferriere Nord в рамките на сътрудничеството му на основание на Известието за сътрудничеството от 1996 г., които се съдържат в преписката от разследването, както и че не се е оплакал от отбелязания от Комисията поверителен характер на докладната от 13 юли 2001 г. и нейната корекция. При това положение няма основание оплакването му да бъде уважено.

295

С оглед на изложеното няма основание да се разпореди представянето на посочените докладни, нито разпит на законовия представител на Ferriere Nord в приложение на членове 64 и 65 от Процедурния правилник съгласно молбата на жалбоподателя (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 ноември 2007 г. по дело Sniace/Комисия, C-260/05 P, Сборник, стр. I-10005, точки 77—79 и цитираната съдебна практика).

296

На трето място, твърдението на жалбоподателя, формулирано чрез препращане към първото основание, че липсата на таблиците, които е трябвало да са включени като приложение към първото решение, също представлява нарушение на правото му на защита, трябва да се отхвърли в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 65 по-горе.

297

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да бъдат отхвърлени настоящата част, както и осмото основание, а следователно и исканията за установяване несъществуването или отмяната на първото решение като цяло.

298

Жалбоподателят твърди, че член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 не позволява санкционирането на предприятия, които нямат оборот, както било в неговия случай, тъй като бил в ликвидация и не реализирал никакъв оборот, нито пък осъществявал дейност през годината, предшестваща приемането на първото решение. Също било „изненадващо“ прилагането по отношение на предприятие в ликвидация и без дейност на увеличение с цел осигуряване на възпиращо действие на глобата. Комисията изобщо не мотивирала неизпълнението на задължението, посочено в тази разпоредба, тъй като в съображение 632 от първото решение се позовала единствено на общия оборот на дружествата, образуващи единното предприятие, за да заобиколи забраната по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 посредством изкуственото прилагане на солидарна отговорност. Дори да се допуснело, че в миналото жалбоподателят е бил свързан с групата Lucchini, това вече не било така след 2005 г., тъй като групата Lucchini станала част от групата Severstal. Освен това съществували прецеденти, при които по съображения за целесъобразност Комисията е решила да не санкционира предприятия в ликвидация.

299

На първо място, следва в светлината на постоянната съдебна практика, припомнена в точка 78 по-горе, да се разгледа оплакването на жалбоподателя, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране.

300

В съображение 632 от първото решение Комисията е посочила, че „[щ]о се отнася по-специално до SP в ликвидация и [до] Acciaierie e Ferriere Leali в ликвидация, следва да се отбележи, че обстоятелството, че към [съответния] момент едно от тях не е упражнявало дейност, а другото е било в ликвидация, не е пречка […] да им се наложат глоби, доколкото те носят солидарна отговорност, съответно с Lucchini и Leali“ [неофициален превод]. Във връзка с това Комисията напомня, че „тъй като тези дружества представляват едно общо предприятие съгласно постоянната съдебна практика, за прилагането на наложения с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван трябва да се вземе предвид общият оборот на дружествата, които съставляват това общо предприятие“ [неофициален превод].

301

Комисията също изяснява в съображения 538—544 от първото решение съображенията, поради които през периода на нарушението жалбоподателят е бил част от същото предприятие като Lucchini. В това отношение тя по-специално се основава, първо, на обстоятелството, че през цялото времетраене на нарушението акционерният капитал както на Lucchini, така и на второто дружество Siderpotenza (днес SP) е бил под контрола на семейство Lucchini, второ, на наличието на кръстосани връзки на лица с ключови функции в рамките на Lucchini, на първото дружество Siderpotenza и на второто дружество Siderpotenza, трето, на наличието през 1998 г. на договор за поръчка между Lucchini и второто дружество Siderpotenza, и четвърто, на няколко вътрешни документи на тези дружества от периода на нарушението.

302

Що се отнася до промените в акционерния състав на Lucchini, настъпили след периода на нарушението, Комисията е посочила, най-напред в съображение 95 от първото решение, че „[н]а 20 април 2005 г. групата Severstal придобива контрол над [Lucchini]“ и че „[к]ъм 23 май 2007 г. групата Severstal притежава 79,82 % от акционерния капитал в Lucchini SpA, а семейство Lucchini — 20,18 %“ [неофициален превод]. По-нататък, в бележка под линия 586 към съображение 540 от първото решение тя уточнява, че „[о]бстоятелството, че групата Severstal става мажоритарен акционер в Lucchini SpA през април 2005 г., по никакъв начин не промяна извода, [че Lucchini SpA и SP представляват едно предприятие,] доколкото Lucchini SpA продължава да съществува като юридическо лице в момента на приемане на настоящото решение“ [неофициален превод]. Накрая, в съображение 631 от първото решение, отнасяща се до максималния размер на глобите, определен в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, Комисията е посочила, че определеният на този етап от изчисленията размер от 14,35 милиона евро не надвишава тавана от 10 % от оборота, реализиран от съответното предприятие от стоки, попадащи под действието на Договора за ЕОВС на територията на Съюза през 2007 г. (Комисията използва данните за 2007 г., тъй като в момента на приемане на първото решение някои предприятия не са имали възможност да ѝ предоставят данни за 2008 г.).

303

От тези съображения следва, че първото решение е достатъчно мотивирано по отношение на прилагането на тавана, посочен в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, и на отчитането във връзка с това на съвкупния оборот на общото предприятие, образувано от жалбоподателя и Lucchini с цел изчисляване на максималния размер на глобата.

304

На второ място, жалбоподателят твърди, че вече не е свързан с групата Lucchini, тъй като тя е станала част от групата Severstal, и че ако условията за това са налице, солидарна отговорност би могла да се наложи само когато предприятията принадлежат към една и съща група и в момента на налагане на санкцията. От една страна, жалбоподателят посочва, че Lucchini има само миноритарно, а не контролиращо участие в дружествения му капитал. От друга страна, Lucchini било част от групата Severstal от април 2005 г. Затова жалбоподателят уточнява, че „след 2005 г. двете предприятия са отделни и вече не са част от една и съща група“. В подкрепа на основанието си жалбоподателят се позовава на съвместно прессъобщение на групата Lucchini и на групата Severstal от 20 април 2005 г., в което се оповестява, че с решение на Комисията от 12 април 2005 г. се одобрява придобиването от Sevestral на 62 % от капитала на Lucchini. Според това прессъобщение семейство Lucchini продължава да притежава към посочената дата 29 % от капитала на Lucchini, като останалите 9 % са собственост на други акционери. Отново според това съобщение г‑н Giuseppe Lucchini е определен за председател на управителния съвет на Lucchini.

305

Следва да се приеме, че с това оплакване, отнасящо се до максималния размер на глобата, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, жалбоподателят цели единствено да оспори констатациите на Комисията, че до приемане на първото решение той продължавал да бъде част от една и съща стопанска единица заедно с Lucchini.

306

Следва да се напомни, че съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 „[з]а всяко предприятие […], което има участие в нарушението, санкцията не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година“.

307

В този смисъл пределният размер има за цел именно да защити предприятията срещу прекомерен размер на глобата, който би могъл да унищожи икономическия им субстрат. Ето защо е правилно пределният размер да се отнася не до периода на санкционираните нарушения, който към момента на налагане на глобата може да е отминал преди няколко години, а до период, близък до този момент (вж. в този смисъл Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 197 по-горе, точка 389).

308

От това следва, че преследваната с въвеждането на тавана от 10 % цел може да се постигне само ако този таван се приложи, най-напред, за всеки отделен адресат на решението за налагане на глоба. Само ако впоследствие се установи, че „предприятието“ в смисъла на икономически субект, отговорен за санкционираното нарушение, е образувано от няколко адресата, и то е налице и към момента на приемане на това решение, горната граница може да се изчисли въз основа на общия оборот на това предприятие, тоест въз основа на всичките му компоненти, взети заедно. Обратно, ако този икономически субект междувременно е престанал да съществува, всеки адресат на решението има право да поиска прилагането на самостоятелно основание на разглежданата горна граница (Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 197 по-горе, точка 390; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд от 16 ноември 2011 г. по дело Groupe Gascogne/Комисия, T‑72/06, точка 115).

309

При това положение следва да се провери дали, както твърди жалбоподателят, в момента на приемане на първото решение посоченият от Комисията в съображения 538—544 от първото решение единен икономически субект вече не е съществувал.

310

В това отношение, първо, следва да се отбележи, че в първото решение Комисията посочва въз основа на дадените отговори във връзка с исканията за сведения, изпратени до жалбоподателя и Lucchini на 24 юли 2008 г., от една страна, че 83,33 % от капитала на жалбоподателя са собственост на физически или юридически лица, които принадлежат на семейство Lucchini, а останалите 16,667 % принадлежат на Lucchini (съображение 99 от първото решение), а от друга страна, че към 23 май 2007 г. семейство Lucchini притежава вече едва 20,18 % от акциите на Lucchini, а останалите 79,82 % са били придобити от групата Severstal, която е поела контрол над това дружество (съображение 95 и бележка под линия 586 от първото решение).

311

От това следва, че в момента на приемане на първото решение съществуването на икономически единен субект не произтича от съответните дялови участия на Lucchini и членовете на семейство Lucchini. В този смисъл, макар в момента на приемане на първото решение семейство Lucchini все още да разполага с контролно участие в капитала на жалбоподателя, то вече не разполага с такова участие в капитала на Lucchini, тъй като след изтичането на периода на нарушението, но преди приемането на първото решение контрол над него е придобило Severstal.

312

В това отношение следва да се отхвърли доводът на Комисията, че жалбоподателят с писмо от 17 декември 2008 г. в отговор на искането за сведения по точка 310 по-горе ѝ посочил, че не е имало значителна промяна в акционерния му състав, от което следвало, че SP продължавало да бъде собственост, пряко или непряко, на семейство Lucchini. Този довод всъщност е ирелевантен, при положение, както подчертава жалбоподателят в заседанието, че е променен не неговият акционерен състав, а този на Lucchini.

313

Второ, съществуването на единен икономически субект в момента на приемане на първото решение също вече не може да произтича от наличието на общи служители на Lucchini и SP, каквито са посочени в съображение 538 от първото решение, тъй като такива има единствено през периода от 30 ноември 1998 г. до края на 2002 г.

314

В заседанието, основавайки се на прессъобщението от 20 април 2005 г., представено от жалбоподателя, Комисията посочва, че въпреки миноритарното акционерно участие в размер на 20,18 % на членовете на семейство Lucchini в Lucchini, те са продължили да играят много важна роля в управителните органи на дружеството до такава степен, че е имала основание да направи извод, че семейство Lucchini е продължило да упражнява решаващо влияние върху Lucchini, дори след 2005 г., до датата на приемане на първото решение. В този смисъл Комисията отбелязва, от една страна, че през 2005 г. семейство Lucchini е назначило трима членове на управителния съвет на Lucchini, и от друга страна, че г‑н Giuseppe Lucchini е акционер в SP и става председател на управителния съвет на Lucchini, след като Severstal придобива това дружество през 2005 г.

315

Този довод не може да се приеме.

316

Най-напред, Комисията основава твърденията си единствено на прессъобщението от 20 април 2005 г., отнасящо се до придобиването от страна на Severstal през 2005 г. на 62 % от капитала на Lucchini и в което се уточнява, че към същата дата семейство Lucchini продължава да притежава 29 % от капитала на това дружество. От съображение 95 от първото решение обаче е видно, че към момента на приемането му членовете на семейство Lucchini вече притежават едва 20,18 % от акциите в Lucchini. В това отношение Комисията не представя доказателства, въз основа на които да се приеме, че въпреки това ограничено участие на членовете на семейство Lucchini в капитала на Lucchini те са продължили да бъдат представлявани от същия брой управители.

317

По-нататък, дори да се допусне, че членовете на семейство Lucchini са продължили дори след намаляването на дяловите им участия в Lucchini да бъдат представлявани от същия брой управители в рамките на управителния съвет на Lucchini, Комисията не изяснява съображенията, поради които единствено поради представителството на семейство Lucchini в посочения съвет от четирима членове (председателят и трима членове на управителния съвет) от общо девет, то е продължило да упражнява решаващо влияние над това дружество към момента на приемане на първото решение.

318

Накрая, що се отнася до твърдението на Комисията, също основаващо се на прессъобщението от 20 април 2005 г., представено от жалбоподателя, че заместник-председателят на Severstal заявил, че „решенията, взети на събранието на акционерите, поставят началото на стратегическо трайно партньорство между групата Severstal, семейство Lucchini и всички участници в италианското дружество“, следва да се приеме, че това твърдение не е достатъчно, за да се установи наличието в момента на приемане на първото решение на решаващо влияние от страна на семейство Lucchini над Lucchini.

319

Трето, в момента на приемане на първото решение Комисията вече не е можела да се позове на съществуването на договор за поръчка между Lucchini и жалбоподателя, тъй като в заседанието самата тя отбелязва, че жалбоподателят е преустановил производството на арматурна стомана още през 2002 г. и е прехвърлил предприятието си в Potenza на Ferriere Nord, поради което е отпаднала необходимостта да се запази действието на посочения договор за поръчка.

320

Четвърто, що се отнася до останалите вътрешни документи, посочени в съображение 538 от първото решение, следва да се приеме, че те датират от същия момент като нарушението и не позволяват да се установи икономическо единство между Lucchini и жалбоподателя в момента на приемане на първото решение.

321

Пето, в заседанието Комисията твърди, че седалището на жалбоподателя съвпада с адреса на управление на Lucchini. Разгледано самостоятелно, това обстоятелство обаче също не би могло да обоснове наличието на икономическо единство между Lucchini и жалбоподателя в момента на приемане на първото решение.

322

От изложените съображения е видно, че въпреки сведенията на нейно разположение, посочени в първото решение, съгласно които са налице значителни промени в акционерния състав на Lucchini, в съображения 538—543 от него Комисията не доказва, че икономическото единство между Lucchini и жалбоподателя е налице и към момента на приемане на първото решение.

323

Поради това следва първото решение да се отмени, доколкото с него не се прилага отделно по отношение на жалбоподателя таванът на глобата, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

324

В тази връзка, след като от преписката е видно, че през 2007 г. жалбоподателят не е реализирал оборот, не е било възможно да му бъде налагана глоба.

325

С оглед на всички изложени съображения следва настоящото основание да бъде прието и член 2 от първото решение да бъде отменен, тъй като с него Комисията налага на жалбоподателя глоба и приема, че жалбоподателят е солидарно отговорен за глобата от 14,35 милиона евро, наложена и на Lucchini.

326

От това следва, че не се налага нито разглеждане на останалите оплаквания, посочени в рамките на настоящото основание, нито деветото и десетото основание (вж. Решение на Общия съд от 29 юни 2012 г. по дело GDF Suez/Комисия, T‑370/09, все още непубликувано в Сборника, точка 272 и цитираната съдебна практика).

327

Жалбата по дело T‑55/10 е с предмет искане за отмяна на изменителното решение.

328

В подкрепа на жалбата си по дело T‑55/10 в писмените си изявления жалбоподателят сочи три основания. Първото е изведено от неправомерното последващо отстраняване на недостатъци от акт, страдащ от тежки пороци. Второто е изведено от нарушение на принципа на добра администрация. Накрая, третото е изведено от липсата на подходящо правно основание за изменителното решение.

329

В заседанието жалбоподателят оттегля първото основание по жалбата си по дело T‑55/10.

330

В началото следва да се разгледа допустимостта на жалбата по дело T‑55/10.

331

Съгласно установената съдебна практика жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има правен интерес от отмяната на оспорвания акт. Подобен интерес предполага отмяната на акта сама по себе си да може да породи правни последици (Решение на Съда от 24 юни 1986 г. по дело AKZO Chemie и AZKO Chemie UK/Комисия, 53/85, Recueil, стр. 1965, точка 21; вж. също Решение на Общия съд от 14 септември 1995 г. по дело Antillean Rice Mills и др./Комисия, T-480/93 и T-483/93, Recueil, стр. II-2305, точки 59 и 60 и цитираната съдебна практика, и Решение на Общия съд от 20 юни 2001 г. по дело Euroalliages/Комисия, T-188/99, Recueil, стр. II-1757, точка 26) или, казано по различен начин, когато резултатът от жалбата може да е от полза за страната, която я е подала (Решение на Съда от 13 юли 2000 г. по дело Парламент/Richard, C-174/99 P, Recueil, стр. I-6189, точка 33 и Решение на Съда от 25 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C-50/00 P, Recueil, стр. I-6677, точка 21; Решение на Общия съд от 28 септември 2004 г. по дело MCI/Комисия, T-310/00, Recueil, стр. II-3253, точка 44).

332

В случая следва да се приеме, че с изменителното решение Комисията добавя към първото решение няколко таблици, които не са били приложени към него, и поправя номерираните препратки към тези таблици в няколко бележки под линия от него.

333

Въпреки това, съгласно посоченото в точки 47 и 48 по-горе и видно от разглеждането на първото основание по дело T‑472/09 (вж. точки 63—108 по-горе), изменителното решение единствено добавя към първото решение няколко таблици, които не са били приложени към него, и поправя номерираните препратки към тези таблици в няколко бележки под линия от него, без това изменение в мотивите на първото решение да се отразява по същество на диспозитива на решението. От това следва, че жалбоподателят не би имал никаква полза само от отмяната на изменителното решение. Впрочем, ако с жалбата по дело T‑55/10 жалбоподателят иска да получи решение от Общия съд, което всъщност да се отнася до първото решение, трябва да се констатира, че това искане по същество съвпада с исканията в рамките на жалбата по дело T‑472/09.

334

При това положение жалбата по дело T‑55/10 е недопустима и поради това следва да се отхвърли изцяло.

335

По смисъла на член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, или поради изключителни обстоятелства.

336

Тъй като жалбата по дело T‑472/09 е уважена само частично, справедливата преценка на обстоятелствата по делото изисква жалбоподателят да понесе половината от своите съдебни разноски. Комисията понася направените от нея съдебни разноски и половината от съдебните разноски на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

Правна уредба

1. Разпоредби на Договора за ЕОВС

2. Разпоредби не Договора за ЕО

3. Регламент № 1/2003

4. Известие на Комисията относно някои аспекти на разглеждането на делата за конкуренция в резултат от изтичането на срока на Договора за ЕОВС

Предмет на споровете

Представяне на жалбоподателя

Обстоятелства, предхождащи спора

Първото решение

Обстоятелства след съобщаване на първото решение

Изменителното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

1. Дело T‑472/09

По исканията за прогласяване на несъществуването или за отмяна на първото решение

По първото основание, изведено от нарушение на съществените процесуални правила

По второто и четвъртото основание, изведени от липсата на компетентност на Комисията, от грешка при прилагане на правото относно правното основание на нарушението и глобата, от превишаване на правомощията и от процесуално нарушение

– По избора на правно основание на първото решение

– По компетентност на Комисията на основание Регламент № 1/2003 да установява и санкционира нарушение на член 65, параграф 1 ВС след изтичането на срока на действие на Договора

По петото основание, изведено от нарушение на член 65 ВС, от липсата на мотиви и от изопачаване на фактите

По шестото основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация и от липсата на мотиви

По седмото основание, изведено от неправилната правна квалификация на фактите, от неоснователния характер на твърденията срещу жалбоподателя и от изопачаването на фактите

– Относно фиксирането на базовата цена от Бреша

– Относно определянето на надбавките за диаметър

– Относно условията за продажба и сроковете за плащане

– Относно ограничаването или контрола на производството или продажбите

– Относно проекта от 27 септември 1996 г., срещите от 16 октомври и 17 ноември 1997 г. и споразумението от април—май 1992 г.

– Относно липсата на участие от страна на SP в проучванията на консултантското дружество K.

По осмото основание, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателя

– По първата част, изведена от липсата на съобщаване на нови възражения

– По втората част, изведена от липсата на съобщаване на документите във връзка със сътрудничеството от страна на Ferriere Nord

По исканията за отмяна на първото решение в частта относно глобата

2. Дело T‑55/10

По съдебните разноски