1

Жалбоподателят, Acegas-APS SpA, по-рано Acqua, Elettricità, Gas e servizi SpA (Acegas), е капиталово дружество, чийто мажоритарен собственик е град Триест (Италия). То е създадено през 1997 година чрез преобразуването на контролираното от общината предприятие Azienda Comunale Elettricità Gas e Acqua, чийто правоприемник се явява жалбоподателят. Учредителният акт на жалбоподателя предвижда, че му се възлагат обществените услуги, по-рано осигурявани от контролираното от общината предприятие. В съответствие с предмета си на дейност жалбоподателят осигурява главно доставянето на вода, на електроенергия и на газ метан, както и събирането, извозването и третирането на отпадъците на територията на град Триест (Италия) и на няколко общини от провинция Триест. По силата на устава си жалбоподателят може също да извършва и допълнителни дейности или дейности, които са му поверени от град Триест или след предварително съгласие на същия от други публични или частни структури.

2

Legge № 142 ordinamento delle autonomie locali (Закон № 142 относно организацията на местното самоуправление от 8 юни 1990 година, GURI, бр. 135, от , наричан по-нататък „Закон № 142/90“) въвежда в Италия реформа на законовите организационни средства, предоставени на общините за управлението на обществените услуги, по-конкретно в секторите на доставянето на вода, газ, електроенергия и на транспорта. Член 22 от посочения закон в редакцията след изменението му предвижда възможност за общините да създават дружества с различни правноорганизационни форми, за да предоставят обществени услуги. Една от тях е учредяването на търговски дружества или на дружества с ограничена отговорност с акционерен състав с мажоритарно публично участие (наричани по-нататък „дружества по Закон № 142/90“). Жалбоподателят е дружество по Закон № 142/90.

3

В този контекст, по силата на член 9bis от legge № 488 di conversione in legge, con modificazioni, del decreto-legge 1o luglio 1986, № 318, recante provvedimenti urgenti per la finanza locale (Закон № 488 за преобразуване в закон с изменения на Декрет-закон № 318 от за въвеждане на спешни мерки в полза на местните финанси от , GURI, бр. 190 от ) между 1994 и 1998 г. на дружествата по Закон № 142/90, доставчици на обществени услуги, са предоставени заеми от Cassa Depositi e Prestiti (наричана по-нататък „CDDPP“) при специален лихвен процент (наричани по-нататък „заеми от CDDPP“).

4

Освен това, по силата на разпоредбите на член 3, параграфи 69 и 70 от legge № 549 (su) misure di razionalizzazione della finanza pubblica (Закон № 549 относно мерките за рационализиране на публичните финанси от 28 декември 1995 г., обикновена притурка към GURI, бр. 302 от , наричан по-нататък „Закон № 549/95“), във връзка с decreto-legge (su) armonizzazione delle disposizioni in materia di imposte sugli oli minerali, sull’alcole, sulle bevande alcoliche, sui tabacchi lavorati e in materia di IVA con quelle recate da direttive CEE e modificazioni conseguenti a detta armonizzazione, nonché disposizioni concernenti la disciplina dei centri autorizzati di assistenza fiscale, le procedure dei rimborsi di imposta, l’esclusione dall’ILOR dei redditi di impresa fino all’ammontare corrispondente al contributo diretto lavorativo, l’istituzione per il 1993 di un’imposta erariale straordinaria su taluni beni ed altre disposizioni tributarie (Декрет-закон № 331 относно хармонизиране на данъчните разпоредби в различни области от , GURI, бр. 203 от , наричан по-нататък „Декрет-закон № 331/93“) са въведени следните мерки в полза на дружествата по Закон № 142/90:

5

След направено оплакване относно посочените мерки, с писма от 12 май, 16 юни и 21 ноември 1997 г. Комисията иска сведения по този въпрос от италианските власти.

6

С писмо от 17 декември 1997 г. италианските власти предоставят част от исканите сведения. Впрочем по искане на италианските власти на е проведена среща.

7

С писмо от 17 май 1999 г. Комисията уведомява италианските власти за решението си да открие предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура. Това решение е публикувано в Официален вестник на Европейските общности (ОВ С 220, стр. 14).

8

След като получава становищата на третите заинтересовани лица и на италианските власти, Комисията на няколко пъти иска допълнителни сведения от последните. Провеждат се също и срещи между, от една страна, Комисията, и от друга страна, италианските власти, както и встъпилите трети заинтересувани лица.

9

Някои дружества по Закон № 142/90 като ACEA SpA, AEM SpA и Azienda Mediterranea Gas e Acqua SpA (AMGA), които впрочем са подали жалба за отмяна на решението, предмет на настоящото дело (съответно дело T-297/02, дело T-301/02 и дело T-300/02), изтъкват по-специално, че въпросните три вида мерки не представляват държавна помощ.

10

По същество италианските власти и Confederazione Nazionale dei Servizi (Confservizi), конфедерация, обединяваща именно дружества по Закон № 142/90 и специални общински предприятия в Италия, се присъединяват към това становище.

11

Обратно, Bundesverband der deutschen Industrie eV (BDI), германско сдружение на производствени предприятия и на доставчици на свързани с промишлеността услуги, счита, че въпросните мерки биха могли да предизвикат нарушения на конкуренцията не само в Италия, но и в Германия.

12

Също и Gas-it, италианско сдружение на частните оператори от сектора на доставянето на газ, заявява, че въпросните мерки, и особено тригодишното освобождаване от корпоративен данък, представляват държавна помощ.

13

На 5 юни 2002 г. Комисията приема Решение 2003/193/ЕО относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставени от Италия на дружествата по Закон № 142/90 (OВ L 77, 2003 г., стp. 21, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

14

На първо място, Комисията подчертава, че нейното изследване се отнася само до общите схеми за помощи, въведени със спорните мерки, а не до индивидуалните помощи, предоставени на различни предприятия, така че нейното изследване в обжалваното решение е общо и абстрактно. Във връзка с това тя заявява, че Италианската репу-блика „не е предоставила индивидуални данъчни облекчения и [не я] е уведомила […] за нито един случай на индивидуална помощ, предавайки ѝ всички необходими за нейната преценка сведения“. Комисията посочва, че поради това тя смята, че е длъжна да пристъпи към общо и абстрактно изследване на спорните схеми, както от гледна точка на тяхната квалификация, така и от гледна точка на тяхната съвместимост с общия пазар (съображения 42—45 от обжалваното решение).

15

Според Комисията заемите на CDDPP и тригодишното освобождаване от корпоративен данък са държавни помощи. Действително предоставянето с ресурси на държавата на такива предимства на дружествата по Закон № 142/90 има за резултат засилване на конкурентното им положение спрямо всички други предприятия, желаещи да предоставят същите услуги (съображения 48—75 от обжалваното решение). Спорните мерки са несъвместими с общия пазар, при положение че не отговарят нито на условията на член 87, параграфи 2 и 3 ЕО, нито на условията на член 86, параграф 2 ЕО и освен това нарушават член 43 ЕО (съображения 94—122 от обжалваното решение).

16

Напротив, според Комисията освобождаването от данъци върху прехвърлянията не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, като се има предвид, че тези данъци се дължат при учредяването на нова икономическа структура или при прехвърлянето на активи между различни икономически структури. По същество обаче контролираните от общината предприятия, от една страна, и дружествата по Закон № 142/90, от друга страна, са проява на една и съща икономическа структура. При това положение освобождаването от посочените данъци в тяхна полза е оправдано от естеството или организацията на системата (съображения 76—81 от обжалваното решение).

17

Разпоредителната част на обжалваното решение има следното съдържание:

„Член 1

Освобождаването от данъци върху прехвърлянията […] не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 [ЕО].

Член 2

Тригодишното освобождаване от корпоративен данък […] и произтичащите от заемите [на CDDPP […] предимства представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 [ЕО].

Тези помощи не са съвместими с общия пазар.

Член 3

Италия следва да вземе всички необходими мерки, за да изиска от получателя възстановяването на описаната в член 2 помощ, която му е била предоставена неправомерно.

Възстановяването на помощта следва да стане незабавно в съответствие с националните процедури, доколкото те позволяват ефективното и незабавно изпълнение на [обжалваното] решение.

Подлежащата на възстановяване помощ включва лихвата, считано от датата, на която получателят е получил неправомерната помощ, до датата на нейното реално възстановяване. Тази лихва следва да се изчисли въз основа на референтния лихвен процент, приложим при изчисляване на еквивалентната субсидия на помощите с регионална насоченост.

[…]“

18

С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 9 октомври 2002 г., жалбоподателят сезира Първоинстанционния съд.

19

С подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 6 януари 2003 г. отделна молба, на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд Комисията прави възражение за недопустимост.

20

Жалбоподателят представя становището си по възражението за недопустимост на 28 февруари 2003 г.

21

На 8 август 2002 г. Италианската репу-блика също подава до Съда жалба за отмяна срещу обжалваното решение, която е заведена под номер С-290/02. Съдът установява, че тази жалба и жалбите по дела Т-292/02, T-297/02, T-300/02, T-301/02 и T-309/02 имат еднакъв предмет, а именно отмяната на обжалваното решение, и са свързани, тъй като правните основания, представени по всяко от делата, се припокриват в голяма степен. С определение от Съдът спира производството по дело С-290/02 в съответствие с член 54, трета алинея от своя статут до постановяването на решение от Първоинстанционния съд, което да сложи край на производството по дела Т-292/02, T-297/02, T-300/02, T-301/02 и T-309/02.

22

С определение от 8 юни 2004 г. Съдът решава да препрати дело С-290/02 на Първоинстанционния съд, който е станал компетентен да се произнася по жалбите, подавани от държавите членки срещу Комисията, в съответствие с разпоредбите на член 2 от Решение 2004/407/ЕО, Eвратом на Съвета от за изменение на членове 51 и 54 от Протокола относно Статута на Съда на Европейските общности (OВ L 132, стp. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 30). Така това дело е заведено в секретариата на Първоинстанционния съд под номер Т-222/04.

23

С определение от 5 август 2004 г. Първоинстанционният съд решава да присъедини направеното от Комисията възражение за недопустимост към производството по същество.

24

Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (осми разширен състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, писмено задава на страните въпроси, на които те отговарят в определения им срок.

25

С определение на председателя на осми разширен състав на Първоинстанционния съд от 13 март 2008 г. дела Т-292/02, T-297/02, T-300/02, T-301/02, T-309/02, Т-189/03 и Т-222/04 са съединени за нуждите на устната фаза на производството в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.

26

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 16 април 2008 г.

27

Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:

28

Комисията моли Първоинстанционния съд:

29

В самото начало Комисията оспорва правния интерес на жалбоподателя, доколкото с жалбата си иска отмяната на член 2 от обжалваното решение, който се отнася до заемите с преференциална лихва, предоставяни от CDDPP. Всъщност от материалите по делото изобщо не личало, че жалбоподателят се ползвал от споменатите заеми.

30

След това Комисията оспорва процесуалната легитимация на жалбоподателя. Той не бил лично засегнат от обжалваното решение по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО

31

Комисията изтъква по същество, че обжалваното решение трябва да се определи като акт с общо приложение, доколкото то се отнася до схема за помощи и следователно до неопределен и неопределяем брой предприятия, определени в зависимост от общ критерий като принадлежността към определена категория предприятия. Според нея общото приложение, а следователно и нормативният характер на даден акт не се поставят под съмнение от възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко са или дори кои са правните субекти, по отношение на които той се прилага в даден момент, стига да е безспорно, че това прилагане се извършва на основание на обективно правно или фактическо положение, определено в акта във връзка с целта му.

32

Според Комисията, за да може частноправен субект да бъде засегнат лично от акт с общо приложение, този акт трябва да накърнява неговите конкретни права или институцията, издала акта, трябва да бъде длъжна да вземе предвид последиците от него за положението на този частноправен субект. Комисията обаче смята, че в случая това не е така. Действително обжалваното решение имало отражение върху положението на всички предприятия, които се ползвали от спорните мерки. Следователно нямало нарушаване на конкретни права на някои предприятия, които биха могли да се различават от всяко друго предприятие, ползващо се от спорните мерки. Освен това при приемането на обжалваното решение Комисията нито е била длъжна, нито е могла да вземе предвид последиците от решението си за положението на конкретно предприятие. Нито декларацията за несъвместимост, нито разпореждането за възстановяване, съдържащи се в обжалваното решение, се отнасяли до положението на индивидуални получатели.

33

По-нататък, Комисията смята, че нейният анализ се потвърждава от съществуващата съдебна практика в областта на държавните помощи, според която качеството на получател по схема за помощи, обявена за несъвместима с общия пазар, не било достатъчно за доказване на личното засягане по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО.

34

По-нови дела не променяли установената съдебна практика. Според Комисията разрешението, възприето в Решение на Съда от 19 октомври 2000 г. по дело Италия и Sardegna Lines/Комисия (C-15/98 и C-105/99, Recueil, стp. I-8855, наричано по-нататък „Решение по дело Sardegna Lines“), не може да се прилага по отношение на всички жалби, подадени от получателите по схема за държавна помощ, обявена за неправомерна и несъвместима и чието възстановяване било разпоредено. Този извод се налагал особено когато, както в конкретния случай, спорната схема за помощи е била разгледана абстрактно. Впрочем в случая, по който било постановено Решение по дело Sardegna Lines, жалбоподателят всъщност се ползвал от индивидуална помощ, тъй като ставало въпрос за предимство, предоставено по силата на акт, приет въз основа на регионален закон, характеризиращ се с предоставянето на широки дискреционни правомощия. Освен това тази ситуация била подложена на внимателно изследване по време на официалната процедура по разследване.

35

Фактите в настоящия случай се различавали също от далите повод за Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия (С-298/00 Р, Recueil, стр. I-4087, наричано по-нататък „Решение по дело Alzetta“), доколкото в случая Комисията не познавала нито точния брой, нито самоличността на получателите на спорните помощи, не разполагала с всички значими сведения и не знаела какъв е размерът на предоставената помощ във всеки от случаите. Освен това в настоящия случай тригодишното освобождаване от корпоративен данък се прилагало автоматично, докато помощите, предмет на разглеждане в Решение по дело Alzetta, били отпуснати чрез последващ акт.

36

Обратно на твърденията на жалбоподателя, от гледна точка на изследването на допустимостта било важно не познаването на идентичността на дадено предприятие, а фактът, че вниманието на Комисията е било насочено към особености на конкретния случай, годни да обосноват индивидуално изследване. В обжалваното решение обаче Комисията посочвала, че не са ѝ били предоставени никакви данни, доказващи, че по отношение на жалбоподателя спорните мерки не представляват помощи или представляват съществуващи или съвместими с общия пазар помощи.

37

Във всеки случай нито фактът, че е участвал в официалната процедура, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, нито разпореждането за възстановяване, съдържащо се в обжалваното решение, са достатъчни според Комисията да индивидуализират жалбоподателя. Всъщност като се има предвид, че жалбите, подадени от евентуалните получатели по схема за помощи, за която е изпратено уведомление, не са допустими по смисъла на член 230 ЕО, би трябвало същото да се отнася и за подадените от получателите по схема за помощи, за която не е било изпратено уведомление.

38

Накрая, в настоящия случай обявяването за недопустима на жалбата, подадена от жалбоподателя, не нарушавало принципа на ефективна съдебна защита, тъй като предвидените в членове 241 ЕО и 234 ЕО способи за обжалване били достатъчни (Решение на Съда от 25 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C-50/00 P, Recueil, стp. I-6677), наричано по-нататък „Решение по дело UPA“).

39

Що се отнася до правния му интерес, жалбоподателят твърди, че е предприятие с мажоритарно публично участие, учредено по силата на Закон № 142/90, и следователно за което се отнася тригодишното освобождаване от корпоративен данък. Що се отнася до заемите от CDDPP, той обръща внимание на това, че обжалваното решение не дава никакво уточнение относно своето приложно поле ratione temporis. Всъщност там не бил уточнен периодът, през който трябвало да са били отпуснати заемите от CDDPP, за да се считат за несъвместими с общия пазар. Следователно било трудно да се разбере дали жалбоподателят действително се е ползвал от тях. Така обжалваното решение го поставяло в много несигурно правно положение. Освен това италианските власти изпратили на жалбоподателя искане за сведения с оглед възстановяване на помощите, свързани със заемите от CDDPP. При това положение жалбоподателят смята, че има правен интерес. В писмената си реплика жалбоподателят заявява, че е готов да се откаже от жалбата си в частта, която се отнася до заемите от CDDPP, при условие че Комисията потвърди изрично, че обжалваното решение се отнася единствено до отпуснатите между 1994 и 1998 година заеми от CDDPP. При тази хипотеза с оглед разпределяне на съдебните разноски жалбоподателят иска да бъде взета предвид несигурността, произтекла от обжалваното решение относно заемите от CDDPP.

40

Що се отнася до личното засягане, жалбоподателят оспорва квалифицирането на обжалваното решение като акт с общо приложение.

41

Жалбоподателят поддържа, че личното му засягане ясно личи от съдебната практика относно допустимостта на жалбите, подадени от лица, ползвали се реално от схема за помощи (Решение по дело Sardegna Lines и Решение по дело Alzetta). От тази съдебна практика следвало, че качеството на реално ползвал се от схема за помощи и задължението за възстановяване на вече получена помощ са двете условия, които трябва да са изпълнени, за да може да има лично засягане. В настоящия случай тези две условия били изпълнени.

42

Комисията не можела да ограничи действието на Решение по дело Sardegna Lines с твърдението, че то се отнася до индивидуална помощ. Всъщност обстоятелството, че жалбоподателят по делото, по което е постановено това решение, бил адресат на индивидуална мярка за прилагане на схемата за помощи, било вътрешно присъщо на самия режим. Всъщност това дело се отнасяло до схема за помощи.

43

Жалбоподателят счита, че твърдението на Комисията, според което обжалваното решение се отнася до неопределен и неопределяем брой предприятия, е погрешно. Според него, напротив, всъщност става въпрос за затворена група, а именно тази на контролираните от общините предприятия, преобразувани в дружества по Закон № 142/90, които са започнали дейността си преди 31 декември 1999 г. и/или са сключили договори за заем с CDDPP между 1994 и 1998 година. Впрочем Комисията познавала отлично наименованията на тези дружества.

44

Накрая, в подкрепа на искането си жалбоподателят се позовава на правото на съдебна защита. Всъщност да се обяви настоящата жалба за допустима би позволило да се осигури пълна и ефективна съдебната защита на частноправните субекти в съответствие с членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на в Ница (ОВ С 364, 2000 г., стр. 1).

45

Съгласно член 230, четвърта алинея ЕО дадено физическо или юридическо лице може да обжалва решение, адресирано до друго лице, само ако посоченото решение го засяга пряко и лично.

46

Що се отнася до изискваната от посочената по-горе разпоредба лична връзка, според постоянната съдебна практика физическо или юридическо лице, което не е адресат на дадено решение, може да твърди, че е лично засегнато от това решение, само ако то го засяга поради някои присъщи на него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин като адресат (Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recueil, стp. 197, 223 и Решение на Съда от по дело Greenpeace Council и др./Комисия, C-321/95 P, Recueil, стp. I-1651, точки 7 и 28).

47

В този смисъл Съдът е постановил, че по принцип не e допустима жалба за отмяна, подадена от предприятие срещу решение на Комисията, с което се забранява схема за помощи в даден сектор, ако то е засегнато от решението само поради принадлежността си към въпросния сектор и качеството си на потенциален получател по тази схема за помощи. Действително по отношение на предприятието жалбоподател такова решение представлява обща мярка, която се прилага в обективно определени случаи и поражда правни последици спрямо категория лица, предвидени общо и абстрактно (вж. Решение на Съда от 2 февруари 1988 г. по дело по дело Van der Kooy и др./Комисия, 67/85, 68/85 и 70/85, Recueil, стp. 219, точка 15 и Решение по дело Alzetta, точка 37 и цитираната съдебна практика).

48

В точки 34 и 35 от Решение по дело Sardegna Lines Съдът обаче е постановил също, че щом като предприятието Sardegna Lines не е засегнато от решението, предмет на това дело, само като предприятие в сектора на корабоплаването в Сардиния, потенциален получател по схемата за помощи на сардинските собственици на кораби, но и като действителен получател на индивидуална помощ, предоставена в рамките на тази схема и чието възстановяване е разпоредено от Комисията, то е лично засегнато от решението и жалбата му срещу него е допустима (вж. също в този смисъл Решение по дело Alzetta, точка 39).

49

При това положение е необходимо да се провери дали жалбоподателят има качеството на действителен получател на индивидуална помощ, предоставена в рамките на схема за помощи в даден сектор, чието възстановяване е разпоредено от Комисията (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 20 септември 2007 г. по дело Salvat père & fils и др./Комисия, T-136/05, Сборник, стp. II-4063, точка 70).

50

Що се отнася, първо, до тригодишното освобождаване от корпоративен данък, жалбоподателят твърди, че тъй като е дружество, за което се отнася спорната схема, то реално се е ползвало от нея, независимо че не е в състояние да посочи размера на помощта, от която се е ползвало.

51

От писмения отговор на Италианската репу-блика на писмения въпрос на Първоинстанционния съд обаче се установява, че жалбоподателят е декларирал отрицателен данъчен финансов резултат за съответния период и следователно е извършил нулево данъчно плащане.

52

Също от този отговор обаче се установява, че данъчният орган е осъществил проверка, която е позволила да се открият някои нередовности в попълнените от жалбоподателя данъчни декларации. В резултат на тази проверка жалбоподателят поискал и получил прилагане за периода 1997—2002 година на режима, предвиден в член 9 от Закон № 289 относно разпоредбите за формиране на годишния и многогодишния държавен бюджет (legge № 289, disposizioni per la formazione del bilancio annuale e pluriennale dello Stato от 27 септември 2002 г. (обикновена притурка, бр. 240/L на GURI, бр. 305 от ), наричан по-нататък „данъчна амнистия“). Този механизъм за данъчна амнистия позволява чрез плащането на еднократна сума да се преустановят всякакви други действия по проверка и на всички текущи производства. Освен това от предоставената от Комисията в съдебното заседание и неоспорена от Италианската репу-блика информация се установява, че данъчната амнистия е окончателна, така че всички платени на това основание суми не могат да доведат до възстановяване.

53

В тази насока е важно е да се отбележи, че жалбоподателят не е обяснил защо сумата, платена от него или която ще плати, се отнася за годините 1997—1999, като се има предвид, че данъчната амнистия, от която се е възползвал, се отнася за годините 1997—2002, и по какъв начин това опрощаване на задължение срещу заплащането на еднократна сума се отнася до спорната схема.

54

Тъй като не е представил убедителни доказателства, за да установи, че действително се е ползвал от спорната схема, жалбоподателят не може да се счита за лично засегнат от обжалваното решение.

55

Що се отнася до довода на жалбоподателя, според който той принадлежал към затворена група предприятия и Комисията познавала отлично наименованията на предприятията, принадлежащи към нея, трябва да се напомни, че възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко са или дори кои са правните субекти, спрямо които се прилага дадена мярка, по никакъв начин не налага тези субекти да се считат за лично засегнати от въпросната мярка, стига да е установено, както в настоящия случай, че прилагането се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено в оспорвания акт (Решение на Съда от 22 ноември 2001 г. по дело Antillean Rice Mills/Съвет, C-451/98, Recueil, стp. I-8949, точка 52 и Определение на Първоинстанционния съд от по дело von Pezold/Комисия, T-108/03, Recueil, стp. II-655, точка 46).

56

Доводът на жалбоподателя, изведен от изискванията за ефективна съдебна защита, не би могъл да постави под съмнение този извод. От една страна, Съдът е потвърдил постоянната си практика относно тълкуването на член 230, четвърта алинея ЕО в Решение от 1 април 2004 г. по дело Комисия/Jégo-Quéré (C-263/02 P, Recueil, стр. I-3425) и в Решение по дело UPA. От друга страна, макар да е вярно, че условието за личен интерес, изисквано от член 230, четвърта алинея ЕО трябва да бъде тълкувано в светлината на принципа за ефективна съдебна защита, като се отчитат различните обстоятелства, годни да индивидуализират даден жалбоподател, това тълкуване не може да доведе до несъобразяване с разглежданото условие (вж. Решение по дело UPA, точка 44).

57

Накрая, що се отнася до заемите от CDDPP, от писмената фаза на производството се установява, че след като Комисията е потвърдила в писмената си дуплика, че обжалваното решение се отнася само до заемите от CDDPP, отпуснати между 1994 и 1998 година, жалбоподателят се е отказал от жалбата си в частта, която се отнася до посочените заеми.

58

Освен това като се има предвид, че от обжалваното решение се установява ясно, че разглежданият период се отнася единствено до годините 1994—1998, искането на жалбоподателя относно разпределянето на разноските трябва да се отхвърли.

59

От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбоподателят не може да се разглежда като лично засегнат от обжалваното решение по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО, и следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло поради недопустимостта ѝ.

60

Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши: