1

Глава III от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 година, приложен първоначално към Договора за създаване на единен Съвет и единна Комисия на Европейските общности (ОВ 152, 1967 г., стр. 13 (наричан по-нататък „Протокола“) има следното съдържание:

„Глава III

Членове на Европейския парламент

Член 8

Никакво административно или друго ограничение не може да бъде налагано върху свободното движение на членовете на Европейския парламент, които пътуват до или от мястото на заседанията на Европейския парламент.

[…]

Член 9

Членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им.

Член 10

По време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават:

Имунитетът действа по подобен начин и по отношение на горепосочените членове по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на Европейския парламент.

Не може да има позоваване на имунитета, когато член на парламента бъде заловен на мястото на извършване на нарушението и имунитетът не е пречка за Европейския парламент да упражни правото си за отнемане [другаде в текста: „снемане“] на имунитета на някой от неговите членове.“

2

Г-н Ashley Neil Mote, гражданин на Обединеното кралство, ползва различни публични помощи между 1996 г. и 2002 г. От ноември 2003 г. срещу него е възбудено наказателно преследване за това, че помощите били получени въз основа на неверни декларации. През януари 2004 г. той е призован да се яви пред съда, на 27 април 2004 г. срещу него е повдигнато обвинение, а на му е връчен обвинителният акт и резюме на деянията, за които му е повдигнато обвинение.

3

След избирането му в Европейския парламент през юни 2004 г. жалбоподателят прави искане за спиране на висящото наказателно производство, като се позовава на привилегиите и имунитетите, с които се ползва в качество си на европейски депутат. На 25 ноември 2004 г. спирането е постановено от Chichester Crown Court (съд на короната в Chichester). Тази юрисдикция приема, че наложената на г-н Mote мярка за неотклонение гаранция представлява пречка за свободата на движение на членовете на Парламента и следователно противоречи на член 8 от Протокола.

4

С молба от 3 февруари 2005 г. Attorney General (генерален прокурор на Англия и Уелс) иска от Парламента:

5

Искането е препратено на Комисията по правните въпроси на Парламента (наричана по-нататък „Комисия по правните въпроси“) и е обсъждано в нея на 21 април, и Г-н Mote е представляван от друг член на Парламента по време на изслушването на , проведено от Комисията по правните въпроси. В писмено становище, предадено в същия ден на последната (наричано по-нататък „писменото становище“), той моли да се отхвърли искането за снемане на имунитета.

6

На 20 юни 2005 г. Комисията по правните въпроси приема с единодушие доклад (наричан по-нататък „докладът“), в който препоръчва на Парламента да снеме имунитета на г-н Mote. Този доклад съдържа изложение на мотивите и предложение за решение на Европейския парламент.

7

С решение, прието на пленарно заседание на 5 юли 2005 г., Парламентът решава да снеме имунитета и нарежда решението и докладът да бъдат предадени на компетентния орган в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

8

Въз основа на постановеното от Парламента снемане на имунитета на г-н Mote осъществяващият наказателното преследване орган на Обединеното кралство сезира High Court of Justice (England & Wales) (Върховен съд (Англия и Уелс), за да бъде възобновено наказателното производство. С решение от 17 октомври 2006 г. тази юрисдикция нарежда възобновяване на наказателното производство срещу жалбоподателя.

9

На 4 май 2007 г. жалбоподателят подава молба за защита на своите имунитет и привилегии, която е отхвърлена от Парламента с решение от

10

С присъда от 17 август 2007 г. Portsmouth Crown Court (съд на короната в Portsmouth) признава г-н Mote за виновен, след което с присъда от му налага наказание девет месеца лишаване от свобода. С решение от Court of Appeal (England & Wales) (апелативен съд (Англия и Уелс) отхвърля правните основания, изтъкнати срещу присъдата от 17 август, с изключение на едно. Жалбоподателят подава молба, с която иска да му бъде разрешено да подаде касационна жалба на

11

Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд на 5 септември 2005 г.

12

На 3 ноември 2005 г. жалбоподателят прави искане за запазване на анонимността му в главното производство, което е удовлетворено на След изслушване на становищата на страните в съдебното заседание от председателят на седми състав снема анонимността.

13

С молба за допускане на обезпечение, подадена в секретариата на Първоинстанционният съд на 28 декември 2006 г., жалбоподателят иска спиране на изпълнението на обжалваното решение по силата на член 225, параграф 1 ЕО, членове 242 ЕО и 243 ЕО. С Определение от председателят на Първоинстанционния съд отхвърля молбата.

14

С молба за допускане на обезпечение, подадена на 8 май 2007 г., жалбоподателят отново иска спиране на изпълнението на обжалваното решение. Тази молба е отхвърлена с Определение на председателя на Първоинстанционният съд от

15

На 29 август 2007 г. жалбоподателят подава трета молба за допускане на обезпечение на същото основание, която е отхвърлена с Определение на председателя на Първоинстанционния съд от

16

Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:

17

Европейският парламент моли Първоинстанционния съд:

18

Парламентът иска жалбата да бъда отхвърлена като недопустима, тъй като жалбоподателят не бил пряко засегнат от решението за снемане на имунитета по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО, по-специално доколкото подобно решение оставяло право на преценка на своя адресат.

19

В подкрепа на допустимостта на своята жалба г-н Mote излага, че ако привилегиите и имунитетите са свързани с Общностите, членовете на Парламента се ползват от тях съобразно член 5 от вътрешния правилник на Парламента (ОВ L 44, 2005 г., стр. 1), поради което всяко решение във връзка с тези привилегии и имунитети засяга пряко члена на Парламента, за когото се отнася.

20

Най-напред следва да се прецени дали решението за снемане на парламентарния имунитет от 5 юли 2005 г. представлява решение, което може да бъде обжалвано.

21

От постоянната съдебна практика произтича, че Европейската общност е правна общност, тъй като нито актовете на нейните държави-членки, нито актовете на нейните институции са освободени от контрол за съответствие с Договора за ЕО, който е основна конституционна харта, и тъй като този договор е установил завършена система от способи за защита и процедури, чиято цел е да поверят на Съда контрола за законосъобразността на актовете на институциите (Решение на Съда от 23 април 1986 г. по дело Les Verts/Парламент, 294/83, Recueil, стр. 1339, точка 23, Решение на Съда от по дело Weber/Парламент, C-314/91, Recueil, стр. I-1093, точка 8, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Martinez и др./Парламент, T-222/99, T-327/99 и T-329/99, Recueil, стр. II-2823, точка 48). Съдът също е постановил, че срещу актовете на Парламента по принцип могат да бъдат подавани жалби за отмяна (Решение по дело Les Verts/Парламент, посочено по-горе, точка 24).

22

В приложение на член 230, първа алинея ЕО Съдът осъществява контрол относно законосъобразността на актовете на Европейския парламент, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети страни, и разграничава за тази цел две категории актове.

23

Не могат да се подават жалби за отмяна на актовете на Парламента, които се отнасят единствено до вътрешната организация на неговата дейност (Определение на Съда от 4 юни 1986 г. по дело Groupe des droites européennes/Парламент, 78/85, Recueil, стр. 1753, точка 11, Определение на Съда от по дело Blot и Front national/Парламент, C-68/90, Recueil, стр. I-2101, точка 11, Решение по дело Weber/Парламент, посочено по-горе, точка 9).

24

Към тях спадат актовете на Парламента, които или не произвеждат правно действие, или произвеждат правно действие само в рамките на Парламента във връзка с организацията на неговата работа и са подчинени на процедури за проверка, уредени с вътрешния му правилник (Решение по дело Weber/Парламент, посочено по-горе, точка 10, Решение по дело Martinez и др./Парламент, посочено по-горе, точка 52).

25

От друга страна, на обжалване пред общностния съд подлежат актовете на Парламента, които произвеждат или са предназначени да произведат правно действие по отношение на трети страни или с други думи, актове, чието правно действие надхвърля рамките на вътрешната организация на дейността на институцията (Решение по дело Weber/Парламент, посочено по-горе, точка 11, Решение по дело Martinez и др./Парламент, посочено по-горе, точка 53).

26

Първоинстанционният съд е напомнил, че членовете на Парламента, носители на мандат за представителство на народите на обединените в Общността държави, трябва да се считат за трети страни по смисъла на член 230, първа алинея ЕО по отношение на акт на Парламента, чието правно действие засяга условията за упражняване на този мандат (Решение по дело Martinez и др./Парламент, посочено по-горе, точка 61).

27

Що се отнася по-специално до Протокола, признатите с него привилегии и имунитети на Европейските общности имат единствено функционален характер и целят да се избегне създаването на пречки за функционирането и независимостта на Общностите (Определение на Съда от 11 април 1989 г. по дело Générale de Banque/Комисия, 1/88 SA, Recueil, стр. 857, точка 9 и Определение на Съда от по дело Zwartveld и др., C-2/88 IMM, Recueil, стр. I-3365, точка 19).

28

От друга страна обаче, въпреки че привилегиите и имунитетите са предоставени изключително в интерес на Общността, това не променя факта, че те са изрично предоставени на длъжностните лица и другите служители на институциите на Общността, както и на членовете на Парламента. Обстоятелството, че привилегиите и имунитетите са предвидени в обществен интерес на Общността, обосновава предоставянето на институциите на право да снемат имунитета, ако това е необходимо, но не означава, че тези привилегии и имунитети са предоставени на Общността, а не пряко на нейните длъжностни лица, другите служители и членовете на Парламента. Следователно Протоколът създава субективно право в полза на посочените лица, чието спазване е гарантирано с правото на жалба, предвидено в член 230 ЕО (вж. по аналогия Решение на Съда от 16 декември 1960 г. по дело Humblet/Белгия, 6/60, Recueil, стр. 1125).

29

Следва да се посочи, че решението, с което Парламентът снема имунитета на един от своите членове, произвежда правно действие, което надхвърля рамките на неговата вътрешна организация, тъй като позволява съответният член на Парламента да бъде преследван за посочените деяния.

30

С подобно решение се накърняват условията на упражняване на мандата на члена на Парламента, тъй като то позволява да бъде възбудено или продължено наказателно производство срещу този депутат и евентуално е съпроводено от ограничаващи свободата мерки, които могат да създадат пречки за упражняването на неговия депутатски мандат. В конкретния случай обжалваното решение е позволило на осъществяващия наказателното преследване орган в Обединеното кралство да поиска и да получи възобновяване на наказателното производство срещу г-н Mote с определение на High Court of Justice (Англия и Уелс) от 17 октомври 2006 г.

31

Ето защо обжалваното решение трябва да се счита за акт, който произвежда или е предназначен да произведе правно действие по отношение на трети страни. Следователно в съответствие с определените от Съда критерии в посоченото по-горе Решение по дело Weber/Парламент то трябва да подлежи на контрол за законосъобразност от общностния съд по член 230, първа алинея ЕО.

32

Относно изведеното от недопустимостта на жалбата възражение, което Парламентът противопоставя в приложение на разпоредбите на член 230, четвърта алинея ЕО, следва да се посочи, че Парламентът приема, че жалбоподателят е лично засегнат, но оспорва наличието на пряко засягане.

33

Съгласно постоянната съдебна практика прякото засягане изисква оспорената общностна мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от общностната правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. Решение на Съда от 5 май 1998 г. по дело Glencore Grain/Комисия, C-404/96 P, Recueil, стp. I-2435, точка 41 и цитираната съдебна практика, Решение от по дело Front national/Парламент, C-486/01 P, Recueil, стр. I-6289, точка 34 и Решение от по дело Regione Siciliana/Комисия, C-417/04 P, Recueil, стр. I-3881, точка 28).

34

В конкретния случай имунитетът, предвиден в членове 9 и 10 от Протокола, защитава членовете на Парламента срещу някои мерки, които могат да създадат пречки за упражняването на техните функции, поради което решение за снемане на имунитета води до промяна в правното положение на члена на Парламента поради простия факт на премахването на тази защита и възстановяването на неговия статут на лице, за което се прилага общото право на държавите-членки, като това го излага, без да е необходимо да се прилагат други правила с опосредяващ характер, на установени от това общо право мерки, по-конкретно на задържане и съдебно преследване. От това следва, че жалбоподателят е пряко засегнат от обжалваното решение.

35

Предоставеното на националните власти право да преценят след снемането на имунитета дали да възобновят или прекратят наказателното преследване срещу члена на Парламента е без значение за прякото засягане на правното положение на последния, тъй като последиците на решението за снемане на имунитета се свеждат до премахване на защитата, от която той се е ползвал в качеството си на депутат, което не предполага никакви допълнителни мерки за изпълнение.

36

В резултат на изложеното по-горе жалбата за отмяна трябва да бъде обявена за допустима.

37

В подкрепа на жалбата за отмяна г-н Mote посочва четири правни основания. С първото от тях, изведено от грешка при прилагане на правото, жалбоподателят поддържа, че Парламентът е трябвало да установи, че е нарушена предоставената с член 8 от Протокола привилегия. Второто се състои от две части. Първата част е основана на нарушение на вътрешния правилник на Парламента с изразената от Парламента позиция относно необходимостта от възбуждане на наказателно преследване срещу г-н Mote. С втората част жалбоподателят поддържа, че Парламентът не е разгледал по правилно всички изложени от него пред Комисията по правните въпроси факти и доводи. Третото правно основание е изведено от липсата на пълни и подходящи мотиви на обжалваното решение. Последното е изведено от необоснования и непропорционален характер на решението. Според жалбоподателя изтъкнатите от него доводи е трябвало да доведат до отказ за снемане на неговия имунитет.

38

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като Парламентът е трябвало да установи, че е нарушена привилегия, от която той се е ползвал по силата на член 8 от Протокола. Всъщност следвало да се прави разграничение между признатата с член 8 привилегия, свързана със свободата на движение на членовете на Парламента, и прогласения в член 10 имунитет, който се отнася до неприкосновеност на последните в случай на съдебно преследване. В конкретния случай естеството на мярката за неотклонение гаранция по наказателното право на Обединеното кралство нарушавало привилегията, предвидена в член 8, доколкото подсъдимият трябва да бъде на разположение на националната юрисдикция. При това положение участието в сесиите на Парламента, а също и в дейността на неговите комисии зависело от правото на преценка на съда, което представлявало ограничение на свободата на движение на членовете на Парламента и накърнявало неговата независимост, независимо от изразената от съдебните органи на Обединеното кралство воля за сътрудничество. Това тълкуване на член 8 накарало Chischester Crown Court да спре наказателното производство в очакване на отговора на Парламента по искането за снемане на имунитета. Като приел различно тълкуване на член 8 в изложението на мотивите на доклада и като не се произнесъл по отнемането на привилегията, Парламентът допуснал грешка при прилагане на правото.

39

Парламентът намира за неоснователно това правно основание. Той обяснява, че просто е отговорил на искането за снемане на имунитета. Уточнява, че в изложението на мотивите на Комисията по правните въпроси не се отразява задължително неговата позиция в качеството му на институция, и излага своето тълкуване на членове 8 и 10 от Протокола, като подчертава функционалния характер на тези разпоредби.

40

Според Парламента член 8 от Протокола, приет във време, когато придвижването в Общността не е било толкова лесно, както понастоящем, има за цел главно да предотврати всякакви пречки за движението на член на Парламента от административен, полицейски или митнически характер. Сам по себе си този член не предоставял съдебен имунитет. Що се отнася до член 10 от Протокола, той предвижда неприкосновеност на членовете на Парламента за действия, извършени на националната територия на тяхната държава или на територията на всяка друга държава-членка, с изключение на изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на техните задължения, които попадат в приложното поле на член 9. Освен това член 10 предоставя на депутатите правото да се ползват от имунитет по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанията на Парламента. Тези разпоредби щели да бъдат безпредметни, ако предоставените с член 8 привилегии можели да бъдат пречка за наказателно преследване. Парламентът добавя, че нито една призната от член 8 привилегия не може да бъде отнета въз основа на член 10.

41

Относно възможността за създаване на пречки за дейността на Европейския парламент, която би била предоставена на националния съд, ако този съд можеше да контролира придвижването на жалбоподателя, Парламентът напомня, че съгласно член 10 ЕО отношенията между държавите-членки и общностните институции са подчинени на принципа на лоялно сътрудничество. Националните съдебни органи са длъжни, както е постъпила юрисдикцията на Обединеното кралство, да съдействат във възможно най-голяма степен за доброто функциониране на общностните институции и да се съобразяват с техните правомощия, като в противен случай държавата-членка може да бъде принудена да отговаря пред общностните юрисдикции.

42

Жалбоподателят приема, че привилегиите и имунитетите на Общностите имат преди всичко функционален характер, и оспорва някога да е приравнявал разпоредбите на член 8 на абсолютен имунитет срещу наказателното преследване. Той обаче обяснява, че продължава да счита, че предоставената с член 8 привилегия трябва да се тълкува много общо и че при особени обстоятелства тази привилегия може да бъде пречка за преследване, което по естеството си включва ограничаващи свободата мерки. Тази привилегия избягвала намеса във функциите на депутат по съвсем различен начин от разпоредбите на член 10.

43

Парламентът счита, че тълкуването, което г-н Mote дава на член 8, следва да се отхвърли, тъй като забраната за ограничения на движението на депутатите не можела да носи по-голяма защита от предоставения с член 10 имунитет. Ако това беше така предоставеният на депутата имунитет щял да бъде абсолютен, като се има предвид, че за разлика от имунитетите привилегиите не могат да бъдат отнети.

44

Жалбоподателят упреква Парламента, че не е установил, че той е защитен от установената с член 8 от Протокола привилегия и че тази привилегия е нарушена от възбуденото срещу него преследване, въпреки че Парламентът, а не националният съд е длъжен да се произнесе по този въпрос, като вземе становище по породените от съдебното производство рискове за създаване на пречки за упражняването от члена на Парламента на неговите депутатски функции.

45

От член 10, последна алинея от Протокола, според който имунитетът не е пречка за Европейския парламент да упражни правото си за снемане на имунитета на някои от неговите членове, произтича, че Парламентът е компетентен да се произнесе по искане за снемане на имунитета на европейски депутат. Членове 6 и 7 от вътрешния правилник на Парламента допълват този текст като уточняват правилата, които се прилагат към процедурата по снемане на имунитета.

46

От друга страна, нито в Протокола, нито във вътрешния правилник на Парламента не съществува правило, според което Парламентът е органът, компетентен да установи съществуването на предвидената в член 8 от Протокола привилегия.

47

Освен това следва да се уточни, че членове 8 и 10 от Протокола нямат едно и също приложно поле.

48

Съдът е постановил, че член 8, първа алинея от Протокола забранява на държавите-членки да създават, по-специално чрез техните практики в областта на данъчното облагане, административни ограничения на свободата на движение на членовете на Парламента (Решение на Съда от 15 септември 1981 г. по дело Bruce of Donington, 208/80, Recueil, стр. 2205, точка 14). Както тази разпоредба уточнява, привилегията има за цел да гарантира упражняването от членовете на Парламента на тяхната свобода да пътуват до или от мястото на заседанията на Парламента.

49

Важно е обаче да се подчертае, че въпреки липсата на изчерпателно изброяване в член 8, първа алинея от Протокола, който се позовава на административни „или друг[и]“ ограничения, тези ограничения не включват произтичащите от съдебно преследване, тъй като последните попадат в приложното поле на член 10, който определя правния режим на имунитетите, извън предвидените в член 9 специфични хипотези на изразените от депутатите мнения и подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им. Всъщност съдебните производства са изрично споменати в член 10, първа алинея, буква б) от Протокола като част от производствата, във връзка с които по време на парламентарните сесии членът на Парламента се ползва от имунитет на територията на всяка друга държава-членка, различна от неговата. Също според член 10, първа алинея, буква а) от Протокола членът на Парламента се ползва през същия период на територията на собствената си държава от имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти, някои от които защитават националните депутати от наказателно преследване, което би могло да бъде насочено срещу тях. Накрая, член 10, втора алинея предвижда, че имунитетът действа по отношение на членовете на Парламента и по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на Парламента. Съществуването на тази разпоредба, която като член 8, първа алинея от Протокола защитава членовете на Парламента от посегателства срещу тяхната свобода на движение, потвърждава, че споменатите в последната разпоредба ограничения не включват всички възможни форми на засягане на свободното движение на членовете на Парламента и че както показват разгледаните по-горе разпоредби на член 10, трябва да се счита, че съдебното преследване попада под правния режим, установен с този член.

50

По този начин член 10 от Протокола цели да осигури независимостта на членовете на Парламента, като не позволява по време на сесиите на Парламента върху тях да бъде упражняван натиск, изразяващ се в заплаха за задържане или съдебно преследване (Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 2 май 2000 г. по дело Rothley и др./Парламент, T-17/00 R, Recueil, стр. II-2085, точка 90).

51

Функцията на член 8 от Протокола е да защитава членовете на Парламента срещу ограничения на тяхната свобода на движение, различни от съдебните.

52

Тъй като не се поддържа, че упражняването от г-н Mote на неговите функции на депутат е било застрашено от ограничения, различни от произтичащите от преследването, възбудено от съдебните органи в неговата държава по произход, следва да се установи, че Парламентът не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, като е решил да снеме имунитета на г-н Mote, без да се произнася по привилегията, която му е била предоставена в качеството му на член на Парламента, и без да приеме, че в конкретния случай е нарушен член 8.

53

От всичко изложено дотук следва, че правното основание трябва да се отхвърли.

54

Изтъкнатото от жалбоподателя правно основание се разделя на две части.

55

Жалбоподателят изтъква, че в приложение на член 7, параграф 7 от вътрешния правилник на Парламента Комисията по правните въпроси не можела в своя доклад да се произнася по необходимостта от възбуждане на преследване срещу него. Нарушението на тази разпоредба водело до незаконосъобразност на обжалваното решение. Той добавя, че изразената от Парламента в същия доклад позиция не се позовава на неговото становище по този въпрос.

56

Парламентът възразява, че правното основание е явно неоснователно. Той подчертава, че мотивите в доклада били изложени изцяло на отговорност на докладчика и че не можело с позоваване на изразената от последния гледна точка да се оспорва приетата от Парламента резолюция. При всяко положение използваните от докладчика формулировки не се отнасяли до основателността на преследването, а до това, че е подкрепено с доказателства.

57

Жалбоподателят поддържа, че нищо в доклада на Комисията по правните въпроси не указва, че тя и следователно Парламентът са разгледали действително и надлежно неговите доводи по същество. Тази празнота създавала пречка за правото на жалбоподателя да се запознае с изводите, до които Комисията по правните въпроси е достигнала, и по този начин водела до нищожност на решението.

58

Парламентът счита, че това правно основание е неоснователно. Той напомня, че в съответствие с разпоредбите на член 7, параграф 3 от неговия вътрешен правилник г-н Mote, представляван от друг член на Парламента, е имал възможност на 24 май 2005 г. да даде обяснения пред Комисията по правните въпроси. Той изтъква, че в уводната част на обжалваното решение изрично се посочва това изслушване.

59

Най-напред следва да се установи, че като е приел направеното от своята Комисия по правните въпроси предложение за снемане на имунитета на г-н Mote и като е посочил нейния доклад в обжалваното решение, без да изрази резерви по съдържанието на изложените в този документ мотиви, Парламентът е приел мотивите на доклада за свои. От това следва, че оплакването в първата част на настоящото правно основание трябва да се разглежда като насочено срещу мотивите на обжалваното решение.

60

Член 7, параграф 7 от вътрешния правилник на Парламента предвижда, че „комисията [по правните въпроси] […] при никакви обстоятелства не може да се произнася относно вината или невинността на [члена на Парламента], нито по въпроса дали приписаните му мнения или деяния дават основание за наказателно преследване, дори и ако при разглеждането на искането тя подробно се е запознала с фактите по случая“.

61

Следва да се разгледа въпросът дали в своя доклад Комисията по правните въпроси е подкрепила започнатото преследване и е изразила позиция относно вината на г-н Mote. В точка II.2 от доклада докладчикът установява, най-напред, че обвиненията са „подкрепени с доказателства“. Тази преценка, която изразява гледната точка на докладчика относно достатъчно мотивирания характер на възбуденото срещу г-н Mote преследване, не може да бъде приравнена на позиция относно вината и необходимостта от възбуждане на преследването. Същото се отнася по-нататък в точка II.3 до чисто обективната констатация на докладчика относно сериозността на разглежданото деяние в Обединеното кралство и в повечето държави-членки. Накрая, като заявява в същата точка, че „в рамките на производството е било извършено необходимото“, докладчикът само посочва, че то е в напреднал стадий и трябва да доведе до съдебно заседание, без с това да се произнася относно изхода на процеса.

62

От гореизложеното следва, че няма нарушение на член 7 от вътрешния правилник на Европейския парламент, поради което първата част на това правно основание трябва да се отхвърли.

63

Доводите по същество, за които жалбоподателят поддържа, че не са били разгледани действително или надлежно от Парламента, са следните : късното възбуждане на преследване срещу него, което навредило на доброто функциониране на Парламента в нарушение на член 10 ЕО; начинът, по който органите на Обединеното кралство са подходили към искането за снемане на неговия имунитет; липсата на яснота в искането за снемане на имунитета относно тежестта на деянията, за които бил обвинен, и относно необходимостта от възбуждане на преследването; възможността за Парламента да отнеме привилегия.

64

Що се отнася, на първо място, до това, че не е взето предвид правното основание, изведено от забавянето на предприетото от националните съдебни органи преследване срещу г-н Mote, според него забавянето било попречило на упражняването на неговия депутатски мандат и следователно на функционирането на Парламента, което довело до нарушение от Обединеното кралство на предвидения в член 10 ЕО принцип на лоялно сътрудничество.

65

Следва да се отбележи, че като е посочил, че нищо не позволява да се поставят под съмнение твърденията на Attorney General, според които „мненията или политическите отговорности на г-н Mote не са повлияли по никакъв начин на производството и […] следствието е водено по възможно най-бързия начин“, и че Chichester Crown Court е можел да представи искане за снемане на имунитета, в случай че е „имал съмнения относно намеренията на прокурора или на всеки друг участник (като случаят явно не е такъв)“, Парламентът имплицитно, но ясно е отхвърлил правното основание, изведено от забавянето. Той е приел, че в основата на производството не стои никакво намерение да се създадат пречки за упражняването на депутатския мандат на г-н Mote, като се е основал не само на предоставените от Attorney General данни, но също и на анализа на Chichester Crown Court.

66

Следва да се добави, че от доводите, изложени от жалбоподателя пред Комисията по правните въпроси, не произтича, че продължителността на следствието и следователно неговото късно явяване пред наказателната юрисдикция свидетелстват за намерение да се навреди на неговата дейност на европейски депутат. Всъщност в становището си г-н Mote е отговорил на твърденията на Attorney General, според които продължителността на следствието се дължи на укриването на информация от негова страна, по-конкретно по въпроса за банкова сметка на остров Ман, и на неговото недостатъчно сътрудничество. Г-н Mote е изтъкнал, че оспорва твърдението, според което е отказал да съдейства на следователите, и че е желаел да запази мълчание, което правото на защита му позволявало. Той е считал освен това, че следователите необосновано забавили запитването до банката Barclays на остров Ман. Нито едно от тези обстоятелства не е било от естество да докаже каквото и да е намерение за създаване на пречки за неговата дейност като депутат.

67

На второ място, относно начина, по който органите на Обединеното кралство са подходили към искането за снемане на имунитета, следва да се отбележи, че Парламентът е посочил, че няма никакви съмнения относно това, че искането е подадено по установения ред. С това Парламентът е взел предвид доводите на жалбоподателя, свързани с начина, по който е подходено към искането за снемане на имунитета, и е стигнал до извода, че нито един от тях не е пречка за разглеждане на това искане.

68

На трето място, следва да се установи, че Парламентът не е изразил позиция относно доводите, свързани с липсата на яснота — включително по въпроса за необходимостта от възбуждането на преследване — на искането за снемане на имунитета и с тежестта на нарушенията, за които е повдигнато обвинение. Следователно Парламентът се е въздържал от изразяване на каквато и да е преценка на необходимостта от възбуждане на преследването, каквато преценка е изисквало разглеждането на това оплакване, и по този начин се е съобразил с разпоредбите на член 7, параграф 7 от своя вътрешен правилник.

69

На последно място, относно оплакването, изведено от възможността за отнемане на привилегията, установена с член 8 от Протокола, както беше изложено в точки 44—52 по-горе, Парламентът не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, като се е произнесъл по имунитета на г-н Mote, без да се произнесе по привилегията, която му е била предоставена в качеството му на член на Парламента, и без да реши, че член 8 от Протокола е бил нарушен в конкретния случай. След като Парламентът не e оправомощен да отнема предвидената в член 8 привилегия, той не може да бъде упрекнат, че не е взел предвид развитите в тази връзка доводи.

70

От всичко гореизложено следва, че не е доказано, че в обжалваното решение не са взети предвид действително или адекватно изтъкнатите от жалбоподателя факти и доводи.

71

Следователно втората част от правното основание трябва да бъде отхвърлена.

72

Жалбоподателят поддържа, че Парламентът е длъжен да мотивира решенията си за снемане на имунитет. Липсата на мотиви нарушавала демократичните изисквания, с които трябва да се съобразява Европейският парламент по силата на член 6 от Договора за ЕС, а също и по силата на посочения в неговия вътрешен правилник принцип за прозрачност на неговата дейност.

73

В конкретния случай жалбоподателят счита, че мотивите на обжалваното решение се съдържат в доклад на Комисията по правните въпроси, но оспорва техния пълен и подходящ характер по съображения, че не всички доводи, изтъкнати в подкрепа на запазване на неговия имунитет, са били разгледани. Според него, ако е била следвана предходната практика на Парламента по въпросите на имунитета, би се стигнало да излагане на подходящи мотиви, докато изложените такива не позволявали нито на читателите на решението да разберат причините за неговото приемане, нито на страните да преценят неговата действителност и евентуално да го оспорят.

74

Парламентът моли за отхвърляне на правното основание.

75

Следва да се напомни, че по силата на член 21 от Статута на Съда и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд исковата молба или жалбата трябва да посочва предмета на спора и кратко изложение на посочените правни основания. Съгласно постоянната съдебна практика, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Въпреки че съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към определени пасажи от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори да са приложени към исковата молба или жалбата, не заличава липсата на съществените обстоятелства от правните доводи, които следва да бъдат посочени в исковата молба или жалбата съгласно упоменатите по-горе разпоредби (Решение на Съда от 31 март 1992 г. по дело Комисия/Дания, C-52/90, Recueil, стр. I-2187, точка 17, Определение на Първоинстанционния съд от по дело Koelman/Комисия, T-56/92, Recueil, стр. II-1267, точка 21 и Определение на Първоинстанционния съд от по дело Asia Motor France и др./Комисия, T-154/98, Recueil, стр. II-1703, точка 49, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Microsoft/Комисия, T-201/04, Recueil, стр. II-3601, точка 94). Следователно Първоинстанционният съд не е длъжен да търси и да открива в приложенията правните основания и доводите, които би могъл да разглежда като обосновка на исковата молба или жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и документална функция (Решение на Първоинстанционния съд от по дело Cipeke/Комисия, T-84/96, Recueil, стр. II-2081, точка 34 и Решение по дело Microsoft/Комисия, посочено по-горе, точка 94).

76

В конкретния случай жалбоподателят се позовава на липсата на пълни и подходящи мотиви в обжалваното решение, без да посочи въпросите, по които счита, че липсват мотиви. В жалбата само се напомня необходимостта за един съвременен демократичен орган да излага пълни и подходящи мотиви към своите решения и да разглежда всички повдигнати въпроси, както и важността на подобни мотиви. Г-н Mote не уточнява правните и фактически обстоятелства, които според него налагали излагане на допълнителни съображения от Парламента. Единственото конкретно оплакване се отнася до изразяване на позиция в противоречие с член 7, параграф 7 от вътрешния правилник на Парламента, което е предмет на първата част на второто правно основание, отхвърлено с настоящото решение.

77

От гореизложеното следва, че това правно основание трябва да бъде обявено за недопустимо.

78

Жалбоподателят поддържа, че изтъкнатите от него доводи срещу снемането на имунитета е трябвало да доведат Парламента до вземане на обосновано и пропорционално решение и следователно до отказ за снемане на имунитета. Той се позовава на доводите, съдържащи се в приложеното към жалбата писмено становище, като посочва, че те няма да бъдат излагани in extenso.

79

Жалбоподателят изтъква, че при липсата на причина за отхвърляне на довода относно закъснението нито един решаващ орган не можел обосновано да снеме имунитета и че Парламентът е трябвало да откаже да отнеме привилегията или да снеме имунитета.

80

Той повдига въпроса за правото на Парламента да отнема привилегия вместо да снема имунитет, като се има предвид, че отнемането на привилегия не е уредено във вътрешния правилник.

81

Жалбоподателят подчертава, че ако Парламентът беше разгледал надлежно всички негови доводи, той не би снел неговия имунитет, и се позовава на доклада на Комисията по правните въпроси по преписката Sichrowsky, като поддържа, че Парламентът прилага подобна презумпция в хипотезата на fumus persecutionis.

82

Жалбоподателят набляга на късното възбуждане на преследването срещу него, което било смутило дейността на Парламента и нарушило принципа на лоялно сътрудничество между общностните институции и държавите-членки. Той обяснява, че би искал да се запознае с анализа на Парламента по този въпрос.

83

Накрая в репликата той изтъква, че Комисията по правните въпроси не е разгледала направените в неговото писмено становище искания за допълнителна информация.

84

Парламентът счита, че правното основание е неоснователно.

85

Що се отнася до изведеното от неразглеждане на исканията за допълнителна информация, направени в писменото становище, правно основание, което е представено на стадия на репликата, следва да се напомни, че от разпоредбата на член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник произтича, че исковата молба или жалбата съдържа предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания, като в хода на производството не може да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени по време на производството. Същевременно правно основание, което представлява разгръщане на правно основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо (Решение на Първоинстанционния съд от 20 септември 1990 г. по дело Hanning/Парламент, T-37/89, Recueil, стр. II-463, точка 38). Аналогично разрешение се налага за оплакване, изложено в подкрепа на правно основание (Решение на Първоинстанционния съд от по дело Joynson/Комисия, T-231/99, Recueil, стр. II-2085, точка 156).

86

В конкретния случай жалбоподателят излага за първи път в писмената си реплика оплакването, изведено от неразглеждане от Комисията по правните въпроси на неговите искания или въпроси, насочени към получаване на повече информация. Това оплакване, което се отнася по-специално до разглеждането от Комисията по правните въпроси на искането за снемане на имунитета, а не до преценката на обстоятелствата, които е трябвало да бъдат взети предвид от Парламента при приемането на обжалваното решение, не може да се счита за разгръщане на изтъкнатите в жалбата оплаквания.

87

Следователно то трябва да бъде обявено за недопустимо.

88

Що се отнася до оплакването, изведено от това, че изложените в писменото становище доводи е трябвало да доведат Парламента до вземане на обосновано и пропорционално решение, с което да откаже да снеме имунитета, следва да се посочи, че тези доводи не са изложени в жалбата и че жалбоподателят препраща към представеното като приложение писмено становище. В съответствие с постоянната съдебна практика, цитирана в точка 75 по-горе, Първоинстанционния съд не е длъжен да търси и да открива в приложенията правните основания и доводите, които би могъл да разглежда като обосновка на исковата молба или жалбата.

89

Следователно това оплакване трябва да бъде обявено за недопустимо, с изключение на неговата част относно забавянето на националните съдебни органи. След като обаче Първоинстанционният съд вече се е произнесъл по този довод в точки 64—66 по-горе, същият следва да се отхвърли като неоснователен.

90

От всичко изложено дотук следва, че това правно основание трябва да бъде обявено за частично недопустимо и частично неоснователно и че жалбата трябва да бъде отхвърлена.

91

По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Парламента.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (седми състав)

реши: