–

за Prokurator Rejonowy w Słupsku, от T. Rutkowska-Szmydyńska, Prokurator Regionalny w Gdańsku,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, J. Sawicka и S. Żyrek, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, T. Suchá и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от S. Grünheid, K. Herrmann, J. Hottiaux и M. Wasmeier, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), на член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство (ОВ L 132, 2016 г., стр. 1), на член 12, параграф 2 и член 13 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 2013 г., стр. 1), на член 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 2012 г., стр. 1), на член 7, параграфи 1 и 2 и член 10, параграф 2 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1) и на принципите на предимство, на директен ефект и на ефективност на правото на Съюза.

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу три ненавършили пълнолетие лица — M.S., J.W. и M.P., за това, че са проникнали с взлом в сградата на бивша почивна станция с променено предназначение, като така са нанесли вреди на M.B. и B.B., представлявани от своя особен представител — D.G.

3

Съображения 19 и 26 от Директива 2012/13 гласят:

[…]

4

Член 2, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Настоящата директива се прилага от момента, в който лицето бъде уведомено от компетентните органи на държава членка, че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, до момента на приключване на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали заподозряното лице или обвиняемият е извършил престъплението, включително, когато е приложимо, производството по определяне на наказание и приключването на процедурите по обжалване“.

5

Съгласно член 3 от посочената директива:

„1.   Държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се предоставя незабавно информация относно най-малко следните процесуални права, както се прилагат съгласно националното право, с цел да се позволи ефективното им упражняване:

2.   Държавите членки гарантират, че информацията, предвидена в параграф 1, се предоставя устно или писмено, на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на заподозрени лица или обвиняеми в уязвимо положение“.

6

Член 8 („Проверка и средства за защита“) от същата директива предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че когато се предоставя информация на заподозрени лица или на обвиняеми съгласно членове 3—6, това се отбелязва в съответствие с процедурата за протоколиране, предвидена в правото на съответната държава членка.

2.   Държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите или техните адвокати имат правото да оспорят, в съответствие с процедурите в националното право, евентуалния пропуск или отказ на компетентните органи да им предоставят информацията в съответствие с настоящата директива“.

7

Съображения 15 и 50 от Директива 2013/48 гласят:

[…]

8

Текстът на член 3 („Право на достъп до адвокат в наказателното производство“) от тази директива е следният:

„1.   Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат в срок и по начин, които позволяват на заинтересованите лица реално и ефективно да упражнят правата си на защита.

2.   Заподозрените или обвиняемите имат право на достъп до адвокат без неоправдано забавяне. Във всички случаи заподозрените или обвиняемите трябва да имат достъп до адвокат, считано от настъпването на по-ранния от следните моменти:

3.   Правото на достъп до адвокат включва следното:

[…]

5.   При изключителни обстоятелства и само в досъдебната фаза държавите членки могат да използват временна дерогация от прилагането на параграф 2, буква в), когато географската отдалеченост на заподозрения или обвиняемия прави невъзможно да се гарантира упражняването на правото на достъп до адвокат без неоправдано забавяне след задържането.

6.   При изключителни обстоятелства и само в досъдебната фаза държавите членки могат да използват временна дерогация от прилагането на правата, предвидени в параграф 3, доколкото това е обосновано предвид конкретните обстоятелства по делото от една или повече от следните наложителни причини:

9

Член 12 („Средства за правна защита“) от посочената директива предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите в наказателно производство, както и издирваните лица в производство по европейска заповед за арест, разполагат с ефективни средства за правна защита съгласно националното право в случай на нарушаване на правата им по настоящата директива.

2.   Без да се засягат националните правила и системи относно допустимостта на доказателствата, държавите членки гарантират, че при оценката в рамките на наказателно производство на обясненията на заподозрени или обвиняеми или на доказателства, получени в нарушение на правото на тези лица на адвокат, или в случаите когато е разрешена дерогация от това право в съответствие с член 3, параграф 6, се зачитат правата на защита и справедливостта на производството“.

10

Съгласно член 13 от същата директива:

„Държавите членки гарантират, че при прилагането на настоящата директива се вземат предвид особените нужди на уязвими заподозрени и обвиняеми“.

11

Съображения 31 и 44 от Директива 2016/343 гласят:

[…]

12

Съгласно член 2 от тази директива:

„Настоящата директива се прилага по отношение на физическите лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство. Тя се прилага на всички етапи на наказателното производство от момента, в който лицето е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление или на предполагаемо престъпление, до влизането в сила на решение, с което окончателно се установява дали лицето е извършило съответното престъпление“.

13

Член 7 („Право на лицата да запазят мълчание и да не се самоуличават“) от посочената директива предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат правото да запазят мълчание във връзка с престъплението, в чието извършване са заподозрени или обвинени.

2.   Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат правото да не се самоуличават“.

14

Съгласно член 10 („Правни средства за защита“) от същата директива:

„1.   Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите разполагат с ефективни правни средства за защита, в случай че правата им по настоящата директива са нарушени.

2.   Без да се засягат националните правила и системи относно допустимостта на доказателствата, държавите членки гарантират, че при оценката на обясненията, дадени от заподозрени или обвиняеми, или на доказателствата, получени в нарушение на правото на тези лица да запазят мълчание или на правото им да не се самоуличават, се зачита правото на защита и справедливостта на производството“.

15

Съображения 1, 11, 16, 18, 19, 22, 25—27 и 29—32 от Директива 2016/800 гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

16

Член 1, буква а) от тази директива предвижда:

„С настоящата директива се въвеждат общи минимални правила относно някои права на децата, които са:

17

Съгласно член 2 от посочената директива, който определя приложното ѝ поле:

„1.   Настоящата директива се прилага по отношение на деца, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство. Тя се прилага до окончателното изясняване на въпроса, дали заподозреният или обвиняемият е извършил престъпление, включително, когато е приложимо, до постановяването на присъдата и решението по евентуални обжалвания.

2.   Настоящата директива се прилага по отношение на деца, които са издирвани лица, от момента на арестуването им в изпълняващата държава членка в съответствие с член 17.

3.   С изключение на член 5, на член 8, параграф 3, буква б) и на член 15, доколкото посочените разпоредби се отнасят до носителя на родителска отговорност, настоящата директива или определени разпоредби от нея се прилагат по отношение на лицата, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, когато тези лица са били деца, когато са станали субекти на производството, но впоследствие са навършили 18 години и прилагането на настоящата директива или на определени разпоредби от нея е целесъобразно предвид [всички] обстоятелства[…] по делото, включително с оглед степента на зрелост и уязвимост на засегнатото лице. Държавите членки могат да решат да не прилагат настоящата директива, когато заинтересованото лице е навършило 21 години.

[…]“.

18

Съгласно определението в член 3, точка 1 от същата директива „дете“ означава „лице на възраст под 18 години“.

19

Текстът на член 4 („Право на информация“) от Директива 2016/800 е следният:

„1.   Държавите членки гарантират, че когато децата са уведомени, че са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, те се уведомяват незабавно за правата им в съответствие с Директива [2012/13] и за общите аспекти, свързани с хода на производството.

Държавите членки също така гарантират, че децата са уведомени за правата, предвидени в настоящата директива. Тази информация се предоставя, както следва:

2.   Държавите членки гарантират, че информацията, посочена в параграф 1, се предоставя писмено, устно или и по двата начина, на прост и достъпен език и че предоставената информация се записва при използване на процедурите за протоколиране в съответствие с националното право.

3.   Когато на деца се предоставя декларацията за правата съгласно Директива [2012/13], държавите членки гарантират, че посочената декларация съдържа препратка към правата им по настоящата директива“.

20

Член 5 („Право на детето носителят на родителска отговорност да бъде информиран“) от Директива 2016/800 предвижда в параграф 1:

„Държавите членки гарантират, че на носителя на родителска отговорност се предоставя във възможно най-кратки срокове информацията, която детето има право да получи съгласно член 4“.

21

Член 6 („Адвокатска защита“) от тази директива гласи:

„1.   Децата, които са заподозрени или обвинени в рамките на наказателното производство, имат право на достъп до адвокат в съответствие с Директива [2013/48]. Нищо в настоящата директива, по-специално в настоящия член, не засяга това право.

2.   Държавите членки гарантират, че децата се ползват от адвокатска защита в съответствие с настоящия член, за да им се даде възможност да упражнят ефективно правото си на защита.

3.   Държавите членки гарантират, че децата получават адвокатска защита без неоправдано забавяне, след като бъдат уведомени, че са заподозрени или обвиняеми. При всички случаи децата трябва да се ползват от адвокатска защита, считано от настъпването на по-ранното от следните събития:

4.   Адвокатската защита включва следното:

5.   Държавите членки зачитат поверителността на комуникацията между детето и неговия адвокат при упражняването на предвиденото в настоящата директива право на адвокатска защита. Тази комуникация включва срещи, кореспонденция, телефонни разговори и други разрешени съгласно националното право форми на комуникация.

6.   При условие че се спазва правото на справедлив съдебен процес, държавите членки могат да предвидят дерогация от параграф 3, когато адвокатската защита е непропорционална предвид обстоятелствата по делото, като се отчитат тежестта на престъплението, в което е обвинено или заподозряно детето, сложността на делото и мерките, които могат да се предприемат по отношение на такова престъпление, като се приема, че най-добрият интерес на детето е винаги от първостепенно значение.

При всички случаи държавите членки гарантират, че децата се ползват от адвокатска защита:

Държавите членки гарантират също така, че с присъдата не се налага наказание лишаване от свобода, освен ако детето не се е ползвало от адвокатска защита по такъв начин, че да му се осигури възможност за ефективно упражняване на правото на защита, и при всички случаи — по време на съдебните заседания в съдебната фаза на производството.

7.   Когато съгласно настоящия член детето трябва да получи адвокатска защита, но адвокат не присъства, компетентните органи отлагат разпита на детето или другите следствени действия или действия по събиране на доказателства, предвидени в параграф 4, буква в), за разумен срок, за да осигурят възможност за явяването на адвоката, или когато детето не е посочило адвокат, за осигуряването на такъв за детето.

8.   При изключителни обстоятелства и само в досъдебната фаза държавите членки могат да използват временна дерогация от прилагането на правата, предвидени в параграф 3, доколкото това е обосновано предвид конкретните обстоятелства по делото от една или повече от следните наложителни причини:

Държавите членки гарантират, че при прилагане на настоящия параграф компетентните органи отчитат най-добрия интерес на детето.

Решение да се проведе разпит в отсъствието на адвокат съгласно настоящия параграф може да бъде взето единствено за всеки отделен случай от съдебен орган или от друг компетентен орган, при условие че върху решението може да бъде упражнен съдебен контрол“.

22

Член 7 от посочената директива се отнася до правото на личностна характеристика.

23

Съгласно член 13, параграф 2 от същата директива:

„Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че децата винаги получават отношение, което защитава достойнството им и е подходящо предвид възрастта им, степента им на зрелост и нивото им на разбиране и което е съобразено с евентуалните им специални потребности, включително евентуалните им затруднения в общуването“.

24

Член 15 („Право на детето да бъде придружавано от носителя на родителска отговорност по време на производството“) от Директива 2016/800 гласи в параграф 4:

„В допълнение към правото, предвидено в параграф 1, държавите членки гарантират, че децата се ползват с правото да бъдат придружавани от носителя на родителска отговорност или от друго подходящо пълнолетно лице, посочено в параграф 2, по време на етапите на производството, различни от съдебните заседания, на които детето присъства, когато компетентният орган счита, че:

25

Член 18 от тази директива предвижда:

„Държавите членки гарантират, че националното право относно правната помощ гарантира ефективно упражняване на правото на адвокатска защита съгласно член 6“.

26

Член 19 от посочената директива гласи:

„Държавите членки гарантират, че децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, и децата, които са издирвани лица, разполагат с ефективни правни средства за защита съгласно националното право в случай на нарушаване на правата им по настоящата директива“.

27

Съгласно член 6 от Ustawa — Kodeks postępowania karnego (Закон за приемане на Наказателно-процесуален кодекс) от 6 юни 1997 г. (Dz. U. от 2022 г., позиция 1375), в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „НПК“):

„Подсъдимият за извършено нарушение или престъпление има право на защита, и по-специално право да бъде подпомаган от защитник, за което трябва да бъде уведомен“.

28

Член 79 от НПК предвижда:

„§ 1.   Подсъдимият в наказателно производство трябва да има защитник:

[…]

§ 2.   Подсъдимият трябва да има защитник и ако съдът счита това за необходимо поради други обстоятелства, които могат да затруднят защитата му.

§ 3.   В случаите по параграфи 1 и 2 е задължително адвокатът да се яви в съдебното заседание и в заседанията, в които подсъдимият е длъжен да участва.

[…]“.

29

Съгласно член 168a от НПК:

„Доказателствата не могат да се обявяват за недопустими само защото са събрани в нарушение на процесуалните правила или чрез нарушение по член 1, параграф 1 от Наказателния кодекс, освен ако не са събрани при изпълнението на служебните задължения на орган на власт по повод на: убийство, умишлено нанасяне на телесна повреда или противозаконно лишаване от свобода“.

30

Член 301 от НПК гласи:

„Разпитът на заподозряното лице се извършва по негово искане с участието на упълномощен адвокат. Неявяването на последния не е пречка за извършването на разпита“.

31

Съгласно член 9 от Ustawa — Prawo o ustroju sądów powszechnych (Закон за устройството на общите съдилища) от 27 юли 2001 г. (Dz. U. от 2001 г., бр. 98, позиция 1070), в редакцията му, приложима в главното производство (наричан по-нататък „Законът за устройството на общите съдилища“), административният контрол върху дейността на съдилищата се осигурява от Министерството на правосъдието.

32

Съгласно член 130 от този закон:

„§ 1. Когато съдия е арестуван за умишлено извършване на заварено престъпление, което не е от категорията на леките престъпления, или когато предвид вида на деянието на съдията престижът на съда и основните интереси на службата изискват той незабавно да бъде отстранен временно от длъжност, председателят на съда или министърът на правосъдието могат да разпоредят незабавното му временно отстраняване от длъжност, докато дисциплинарният съд се произнесе в срок, не повече от един месец.

§ 2. Ако съдията по параграф 1 изпълнява длъжността председател на юрисдикцията, министърът на правосъдието разпорежда временното му отстраняване от длъжност.

§ 3. В срок от три дни, считано от датата на разпореждането по параграф 1, председателят на съда или министърът на правосъдието уведомява за него дисциплинарния съд, който без отлагане и не по-късно от момента на изтичането на срока, определен в разпореждането за временно отстраняване от длъжност, приема решение за временно отстраняване на съдията от длъжността му или за отмяна на разпореждането за временно отстраняване. Дисциплинарният съд уведомява съдията за провеждането на заседанието, ако сметне това за необходимо“.

33

В акта за преюдициално запитване са посочени няколко разпоредби от Ustawa — Prawo o prokuraturze (Закон за прокуратурата) от 28 януари 2016 г. (Dz. U. от 2016 г. позиция 177), в редакцията му, приложима в главното производство, отнасящи се до устройството и структурата на прокуратурата и правомощията на прокурорите. Тези разпоредби предвиждат по-специално, че функцията на Prokurator Generalny (главен прокурор) се изпълнява от министъра на правосъдието. Освен това прокурорите по принцип са напълно независими при изпълнението на задълженията си. Те обаче са длъжни да изпълняват разпорежданията, предписанията в циркулярните писма и указанията, издадени от горестоящ прокурор.

34

Запитващата юрисдикция по настоящото дело, Sąd Rejonowy w Słupsku (Районен съд Слупск, Полша), провежда наказателно производство, образувано срещу M.S., J.W. и M.P. (наричани по-нататък заедно „ненавършилите пълнолетие заподозрени лица“) за това, че са проникнали с взлом в почивна станция с променено предназначение, намираща се в Устка (Полша) (наричани по-нататък „спорните деяния“), като така са нанесли вреди на M.B. и B.B., представлявани от своя особен представител — D.G. Проникването с взлом представлява престъпление по Kodeks karny (Наказателен кодекс), за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година.

35

Срещу M.S. е образувано наказателно производство за това, че от декември 2021 г. до януари 2022 г. е проникнал с взлом няколко пъти на местопрестъплението, а срещу J.W. и M.P. — за това, че са проникнали там само веднъж. Към момента на спорните деяния M.S., J.W. и M.P. са били на възраст 17 години.

36

На 26 януари 2022 г. M.S. е призован от полицията за разпит като заподозрян. Разпиталият го полицейски служител знае, че към този момент M.S. все още не е навършил 18 години. Родителите на детето не са уведомени предварително за този разпит. В призовката не е посочено, че M.S. може да упълномощи адвокат. M.S. се явява в полицейското управление с майка си, която въпреки искането си не може да присъства на разпита на сина си, тъй като според полицаите той отговаря за спорните деяния като пълнолетен. Освен това на майката е отказана всякаква информация за протичането на фазата на разследване и M.S. също не е уведомен за правото си да се запознае с преписката по делото, преди съдът да бъде сезиран с обвинителния акт по наказателното производство.

37

На този първи разпит M.S. признава, че е извършил спорните деяния, и дава подробно изложение на развитието на събитията, като прави изявления, които могат да го уличат в извършване на престъпление. Вследствие на тези изявления обвиненията срещу него са изменени, тъй като обвинението, че е проникнал само веднъж в съответната почивна станция, е заменено с обвинението, че е проникнал там няколко пъти.

38

Постановлението за привличане на обвиняем е прочетено и връчено на M.S. Той подписва това постановление. Документът относно общата информация за правата и задълженията на заподозряното лице в рамките на наказателно производство също му е предаден, като в този документ не са посочени конкретно правата и задълженията на ненавършилите пълнолетие лица. Предоставената информация съдържа, наред с другото, информация за правото да се правят изявления или да се запази мълчание, или още да се откаже да се отговаря на въпроси, без да е необходимо този отказ да се мотивира, правото на съдействие от адвокат по избор на лицето и правото да се поиска служебно назначаване на адвокат, ако заподозряното лице не разполага с финансови средства да избере своя адвокат, както и за правото да иска участието на назначения адвокат по време на разпита, с уточнението, че неявяването му не е пречка за извършването на разпита. Тъй като посоченият документ е обемист и сложен, M.S. не се запознава със съдържанието му. Той обаче подписва заявление, че го приема.

39

Освен това M.S. е уведомен за правото си да поиска да му се съобщи устно основанието на обвиненията срещу него, както и в 14‑дневен срок да се връчи на него или на неговия адвокат писмено изложение на мотивите на постановлението за привличане на обвиняем. Той нито се отказва от това право, нито прави такива искания. Нито M.S., нито родителите му упълномощават адвокат за неговата защита. M.S. не е представляван и от служебно назначен адвокат.

40

M.S. е разпитан два пъти. На нито един от тези разпити не е направен аудио-визуален запис. Въз основа на информацията, предоставена от M.S. по време на разпитите му, полицейските служители установяват и други лица, заподозрени, че са проникнали незаконно с него в съответната почивна станция, сред които са другите заподозрени лица — J.W. и M.P.

41

Двете ненавършили пълнолетие лица са призовани в полицейското управление на Устка, за да бъдат разпитани в качеството си на заподозрени лица. Нито родителите на J.W., нито тези на M.P. са уведомени за този разпит, въпреки че отговарящият за разпита полицейски служител знае, че двамата заподозрени са на възраст под 18 години.

42

Разпитите на J.W. и M.P. са проведени по начин, сходен на този при разпита на M.S. В призовките на J.W. и M.P. изобщо не се съдържа информация за правото им да упълномощят адвокат или да бъдат подпомагани от служебно назначен адвокат. J.W. и M.P., както и родителите им не знаят, нито са уведомени за обстоятелството, че имат право да получат информация за хода на производството, или, що се отнася до последните, за правото си да придружават децата си през цялата досъдебна фаза на производството срещу тях. J.W. и M.P. получават същия документ като предоставения на M.S., както е посочено в точка 38 от настоящото решение, и също като последния не се запознават със съдържанието на този документ поради неговия обем и сложността на използвания език.

43

В досъдебната фаза на наказателното производство изобщо не е направена индивидуална оценка на ненавършилите пълнолетие заподозрени лица съобразно с член 7 от Директива 2016/800.

44

На 31 май 2022 г. Prokurator Prokuratury Rejonowej w Słupsku (районен прокурор в Слупск, Полша) подписва обвинителния акт срещу ненавършилите пълнолетие заподозрени лица и го изпраща на Sąd Rejonowy w Słupsku (Районен съд Слупск). Тъй като ненавършилите пълнолетие заподозрени лица не са упълномощили адвокат, този съд назначава служебно адвокат за всеки от тях.

45

В съдебното заседание от 23 август 2022 г., в което ненавършилите пълнолетие заподозрени лица поддържат, че са невинни, M.S. прави изявления, но J.W. и M.P. отказват да вземат отношение, като отговарят само на въпросите на своите адвокати. За всяко от ненавършилите пълнолетие заподозрени лица адвокатите са поискали да не се вземат предвид изявленията, направени в досъдебната фаза на производството, тъй като тези доказателства са събрани в нарушение на процесуалните им права, а именно в хода на разпитите, проведени от полицията в отсъствието на адвокат, чието участие в производството е задължително. Адвокатите поддържат, че така събраните доказателства не могат да се използват за установяването на фактически обстоятелства.

46

Sąd Rejonowy w Słupsku (Районен съд Слупск) отхвърля като недопустимо искането на Prokurator Prokuratury Rejonowej w Słupsku (районен прокурор в Слупск, Полша) да се вземат предвид доказателствата, изведени от изявленията на непълнолетните заподозрени лица в досъдебната фаза на наказателното производство при проведените в отсъствието на адвокат разпити. Вследствие на това посочените изявления са извадени от преписката като доказателства.

47

В съдебното заседание от 26 август 2022 г. тази юрисдикция установява служебно, че M.P. е навършил 18 години и че с оглед на член 79, параграф 1, точка 1 от НПК M.P. вече не носи задължение да бъде представляван от адвокат. Адвокатът на M.P. обаче иска да бъде запазено служебното му назначаване като защитник, с мотива, че към момента на образуването на наказателното производство M.P. е бил непълнолетен и че от обстоятелствата по делото е видно, че степента на зрялост на последния налага необходимостта той да бъде подпомаган от служебно назначен адвокат. Посочената юрисдикция уважава това искане.

48

В акта си за преюдициално запитване Sąd Rejonowy w Słupsku (Районен съд Слупск) отбелязва също, че висшестоящият ръководител на Prokurator Rejonowy w Słupsku (районен прокурор в Слупск, Полша), който е страна в наказателното производство срещу ненавършилите пълнолетие заподозрени, е Prokurator Generalny (главен прокурор), който е и министърът на правосъдието. Той ръководи дейността на прокуратурата, лично или чрез Prokurator Krajowy (национален прокурор) и другите заместници на Prokurator Generalny (главен прокурор), като приема постановения, насоки и указания.

49

Съдията, който се произнася по делото в главното производство в състав от един съдия на Sąd Rejonowy w Słupsku (Районен съд Слупск), обаче е отстранен от длъжността си за периода от 9 февруари 2022 г. до 8 март 2022 г. с решение на Prokurator Generalny (главен прокурор) на основание член 130, параграф 1 от Закона за устройството на общите съдилища, тъй като в рамките на дело, различно от главното производство, е извършил деяние от такова естество, че престижът на Sąd Rejonowy w Słupsku (Районен съд Слупск) и основните интереси на службата изисквали незабавното му освобождаване от длъжност.

50

Всъщност по това друго дело този съдия е постановил определение, с което е уважил искане на една от страните и е отстранил съдия, назначен в резултат на въведената след 2018 г. процедура с участието на Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет, Полша), с мотива, че назначаването не е в съответствие с правото на Съюза и с ЕКПЧ.

51

Тогава Prokurator Rejonowy w Słupsku (районен прокурор в Слупск) уведомява Prokurator Regionalny w Gdańsku (областен прокурор в Гданск, Полша) за това положение, а последният изпраща тази информация на министъра на правосъдието в изпълнение на издадените от прокуратурата указания, които задължават прокурорите да уведомят незабавно териториално компетентния областен прокурор за случаите, в които съдии поставят под въпрос статута на друг съдия в общ съд или статута на съдиите в Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша). По същество тези указания предвиждат задължение да се отправи уведомление за всяко положение, в което съдия се позовава пряко на разпоредби от правото на Съюза, както и на практиката на Съда, като оставя без приложение националното право.

52

В този контекст запитващата юрисдикция поставя в няколко аспекта въпроси, отнасящи се до тълкуването на правото на Съюза.

53

На първо място, според запитващата юрисдикция обстоятелствата, при които е проведено наказателното производство, са лишили непълнолетните заподозрени лица от възможността да се ползват от минималните стандарти на защита, приложими за „децата“ по смисъла на член 3, точка 1 от Директива 2016/800, при положение че са заподозрени или обвиняеми, както и от правата, на които всички заподозрени лица могат да се позовават съгласно Директиви 2013/48 и 2012/13, което свидетелствало за неправилно транспониране на тези директиви в полското право.

54

На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи какви са последиците от липсата на правилно прилагане на правото на Съюза, като се има предвид директният ефект на разпоредбите относно правото на информация и правото на адвокатска защита. Тя подчертава, че действащите в Полша процесуални правила съдържат разпоредби, които не само не са достатъчно точни, за да гарантират правата на децата, предвидени в Директива 2016/800, но и правят невъзможно тълкуване на тези разпоредби, което да е в съответствие с правото на Съюза.

55

На трето място, въпросите на запитващата юрисдикция се отнасят до ефективните правни средства за защита, за да се гарантира, че спрямо заподозрените или обвиняемите деца ще бъдат неутрализирани последиците от нарушаването на правата им, произтичащи от Директива 2016/800, както и от Директиви 2012/13 и 2013/48, разглеждани с оглед на принципа на справедлив съдебен процес. Съгласно член 19 от Директива 2016/800 заподозрените или обвиняемите деца разполагат с ефективни правни средства за защита съгласно националното право в случай на нарушаване на правата им по тази директива. Последната директива обаче не уточнявала кои са тези правни средства за защита, като създавала впечатлението, че определянето им е оставено на преценката на държавите членки.

56

Освен това от Директиви 2012/13 и 2013/48 следвало, че в правото на Съюза не съществуват ясни разпоредби относно възможността да се използват за целите на доказването изявления, направени от заподозряно или обвинено дете в отсъствието на адвокат. Член 12 от Директива 2013/48 във връзка със съображение 50 от нея обаче предвиждал клауза за изключване на доказателства, събрани в нарушение на правото на достъп до адвокат.

57

Освен това запитващата юрисдикция подчертава, че нито ЕКПЧ, нито Хартата предвиждат условията за упражняване на правото на защита или последиците от нарушаването му. Те оставяли на държавите членки да изберат средствата за гарантиране на тези права в своите съдебни системи, при условието обаче, че тези средства са в съответствие с изискванията за справедлив процес. В това отношение било необходимо позоваване на ЕКПЧ, за да се определи минималният стандарт на защита, който правните средства за защита трябва да гарантират. В практиката си Европейският съд по правата на човека определил значението на правото на адвокатска защита за целите на преценката на справедливостта на производствата и се произнесъл по въпроса за възможността в рамките на наказателното производство да се използват доказателства, събрани в нарушение на правото на заподозряното лице на адвокатска защита в началния етап на наказателното производство.

58

На четвърто място, запитващата юрисдикция излага последна група съображения за статута на прокурора в рамките на наказателното разследване и за независимостта на съдиите. Принципът на ефективна защита на правата, предоставени от правото на Съюза, по необходимост се основавал на независимостта и безпристрастността на всички органи на съответната държава членка. Проблематично било обаче наличието на механизъм, позволяващ на органите на изпълнителната власт да изземват правомощия на разследващите органи и на съдилищата в процеса на вземане на решения, доколкото това давало възможност на изпълнителната власт да влияе върху възприетите квалификации и да поставя под въпрос постановените съдебни решения, като се намесва в процеса на пряко прилагане на правото на Съюза, както във фазата на наказателното разследване, така и в съдебното производство.

59

По-специално, запитващата юрисдикция изразява загриженост относно правомощието на министъра на правосъдието съгласно член 130, параграф 1 от Закона за устройството на общите съдилища да разпореди незабавно отстраняване от длъжност на съдия, когато последният взема решения пряко въз основа на правото на Съюза или пък решения, насочени към гарантиране на независимостта и безпристрастността на даден съд.

60

При тези обстоятелства Sąd Rejonowy w Słupsku (Районен съд Слупск) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

61

Запитващата юрисдикция отправя искане преюдициалното запитване по настоящото дело да бъде разгледано по реда на бързото производство съгласно член 105 от Процедурния правилник на Съда. В подкрепа на искането си тази юрисдикция изтъква, първо, че поставените въпроси излизат извън рамките на главното производство предвид големия брой дела, които са свързани с ненавършили пълнолетие заподозрени или обвиняеми лица и които полските съдилища следва да разглеждат всеки месец, и че нередовните процесуални действия накърнявали непоправимо основни принципи на наказателното производство. Второ, тези съдилища се произнасяли въз основа на разпоредбите, уреждащи полското наказателно производство, които според запитващата юрисдикция не гарантират минималните стандарти на защита, произтичащи от правото на Съюза. Трето, необходим бил бърз отговор на преюдициалните въпроси, за да се разсеят съмненията относно възможността орган на изпълнителната власт като министъра на правосъдието да оказва влияние върху прилагането на правото на Съюза в наказателно производство, в което участват ненавършили пълнолетие заподозрени или обвиняеми лица.

62

Член 105, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат, председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързото производство, в отклонение от разпоредбите на този правилник, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.

63

В това отношение е необходимо да се припомни, че бързото производство е процесуален способ, който следва да се прилага в случай на извънредна неотложност (решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 54 и цитираната съдебна практика).

64

В случая, на 21 октомври 2022 г., след като изслушва съдията докладчик и генералния адвокат, председателят на Съда приема, че посоченото в точка 61 от настоящото решение искане не следва да бъде уважено.

65

Всъщност от постоянната практика на Съда следва, че големият брой лица или правни положения, потенциално засегнати от акта, който запитващата юрисдикция трябва да постанови, след като е сезирала Съда с преюдициално запитване, сам по себе си не може да представлява изключително обстоятелство, което може да обоснове прибягването до бързо производство (решение от 8 декември 2020 г., Staatsanwaltschaft Wien (Фалшифицирани нареждания за банков превод),C‑584/19, EU:C:2020:1002, т. 36 и цитираната съдебна практика). Същото се отнася и за обстоятелството, че значителен брой правни субекти са потенциално засегнати от съдебните актове, постановявани от полските съдилища въз основа на разпоредбите, уреждащи полското наказателно производство, чиято валидност е поставена под съмнение от гледна точка на правото на Съюза (вж. по аналогия решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 55).

66

Освен това нито фактът, че преюдициалното запитване повдига въпроси от областта на наказателното право, нито самият интерес на правните субекти, който несъмнено е легитимен, възможно най-бързо да се установи обхватът на правата, които черпят от правото на Съюза, може да докаже наличието на изключително обстоятелство (вж. в този смисъл решение от 11 април 2024 г., Sapira и др., C‑114/23, C‑115/23, C‑132/23 и C‑160/23, EU:C:2024:290, т. 23 и цитираната съдебна практика).

67

Накрая, що се отнася до съмненията относно възможността орган на изпълнителната власт като министъра на правосъдието да оказва влияние върху прилагането на правото на Съюза, посоченото в точка 61 от настоящото решение искане не съдържа нито едно конкретно обстоятелство, от което да се направи извод, че такава възможност би могла да бъде избегната чрез започването на бърза процедура.

68

Председателят на Съда обаче решава настоящото дело да бъде разгледано с предимство съгласно член 53, параграф 3 от Процедурния правилник.

69

Полското правителство твърди, че преюдициалните въпроси са недопустими.

70

От една страна, въпроси от първи до дванадесети не били необходими за решаването на спора в главното производство. Всъщност от акта за преюдициално запитване било видно, че въз основа на националното право запитващата юрисдикция е отхвърлила като недопустими исканията на Prokurator Prokuratury Rejonowej w Słupsku (районен прокурор в Слупск, Полша) за събиране на доказателства, изведени от изявленията, които ненавършилите пълнолетие заподозрени са направили в рамките на разглежданото в главното производство наказателно разследване. Така тази юрисдикция извадила от преписката изявленията, направени от ненавършилите пълнолетие заподозрени в хода на това наказателно разследване. Освен това всяко от ненавършилите пълнолетие заподозрени лица получило адвокатска защита от служебен адвокат, а по отношение на едно от тях, навършило 18 години в хода на производството, запитващата юрисдикция потвърдила служебното назначаване на такъв адвокат, с мотива, че това назначаване е необходимо поради обстоятелства, които затрудняват защитата му.

71

От друга страна, тринадесетият и четиринадесетият въпрос били чисто хипотетични, тъй като нямали никаква връзка с фактите или с предмета на делото по главното производство.

72

Всъщност тринадесетият въпрос, както и четиринадесетият въпрос, буква б) се отнасяли общо до правомощието на министъра на правосъдието, изпълняващ и функциите на Prokurator Generalny (главен прокурор), да дава на долустоящите прокурори задължителни указания, които също можели да ограничат или възпрепятстват пряката приложимост на правото на Съюза. В това отношение запитващата юрисдикция не уточнила по какъв начин релевантните национални разпоредби са били приложени в главното производство.

73

Що се отнася до четиринадесетия въпрос, буква а), той се отнасял до възможността да се отстрани временно от длъжност съдията в главното производство. В случая обаче разглежданото отстраняване от длъжност било приведено в действие на 9 февруари и било завършило на 8 март 2022 г., поради което вече било приключило. Освен това отстраняването било извършено в рамките на производство, което нямало никаква връзка с делото по главното производство. Основанието за разглежданата мярка за отстраняване от длъжност било оспорването от съответния съдия на наличието на служебно правоотношение на друг съдия и на действителността на назначаването му с участието на Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет). Такова положение обаче не можело да възникне в главното производство, тъй като запитващата юрисдикция се произнасяла в състав от един съдия. При всички положения, в мотивите на акта за преюдициално запитване не се съдържали никакви данни относно назначаването на съдиите в Полша.

74

От своя страна Prokurator Regionalny w Gdańsku (областен прокурор в Гданск) счита, че въпроси от единадесети до четиринадесети са недопустими, тъй като не е необходимо Съдът да отговаря на тези въпроси за целите на решаването на спора в главното производство.

75

С оглед на изложените по-горе доводи следва да се припомни, че Съдът многократно се е произнасял, че въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящи пред тях спорове, и че основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден спор (решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 62 и цитираната съдебна практика).

76

Съгласно текста на член 267 ДФЕС отправеното от запитващата юрисдикция преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да бъде постановено „нейното решение“ по образуваното пред нея дело (решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 63 и цитираната съдебна практика).

77

Всъщност както от текста, така и от структурата на член 267 ДФЕС следва, че преюдициалното производство по-специално предполага действително наличие на висящ пред националните юрисдикции спор, по който те трябва да се произнесат с решение, отразяващо евентуално решението по преюдициалното запитване (решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 64 и цитираната съдебна практика).

78

Следователно в рамките на такова производство между този спор и разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, трябва да има такава връзка, че това тълкуване да е обективно необходимо за акта, който трябва да бъде постановен от запитващата юрисдикция (решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 65 и цитираната съдебна практика).

79

Въпроси от първи до дванадесети се отнасят по същество до тълкуването на няколко разпоредби от Директива 2016/800 във връзка с Директиви 2012/13, 2013/48 и 2016/343, доколкото тези разпоредби уреждат процесуалните права на децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателно производство.

80

От акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция иска да се установи дали полското законодателство, уреждащо наказателното производство, е в съответствие с посочените разпоредби и какви последици трябва да се изведат в рамките на главното производство от евентуално противоречие на националното право с правото на Съюза. В това отношение тя уточнява, че отговорът на въпроси от първи до дванадесети е необходим, за да може да се произнесе по допустимостта на доказателствата, произтичащи от изявленията, които ненавършилите пълнолетие заподозрени лица са направили в отсъствието на адвокат в рамките на досъдебната фаза на наказателното производство.

81

Несъмнено запитващата юрисдикция посочва, че е отхвърлила исканията на Prokurator Prokuratury Rejonowej w Słupsku (районен прокурор в Слупск) за събиране на доказателствата, изведени от уличаващите изявления, които ненавършилите пълнолетие заподозрени лица са направили в отсъствието на адвокат в досъдебната фаза на наказателното производство, като е решила по този начин да не вземе предвид тези доказателства. Освен това, що се отнася до едно от ненавършилите пълнолетие заподозрени лица, навършило 18 години в хода на висящото пред нея производство, тази юрисдикция уточнява, че е удължила срока на служебното назначаване на адвокат в полза на заподозряното лице.

82

От една страна обаче, от преписката по делото пред Съда е видно, че посочената юрисдикция не е постановила окончателен съдебен акт относно допустимостта на посочените доказателства. При това положение отговорът на поставените въпроси ще повлияе на този съдебен акт, което ще даде възможност на запитващата юрисдикция да се произнесе по същество по делото в главното производство. От друга страна, що се отнася до решението за удължаване на срока на служебното назначаване на адвоката на едно от заподозрените лица по главното производство, видно е, че това решение е прието на по-късен етап от производството и следователно не може да поправи евентуалните нарушения, допуснати в досъдебната фаза на наказателното производство.

83

От това следва, че в настоящия случай отговорът на Съда на въпроси от първи до дванадесети изглежда необходим, за да даде възможност на запитващата юрисдикция да реши поставените въпроси in limine litis, преди последната евентуално да може да се произнесе по същество по делото в главното производство (вж. по-аналогия решение от 6 октомври 2021 г., W.Ż. (Колегия за извънреден контрол и публични въпроси на Върховния съд — Назначаване), C‑487/19, EU:C:2021:798, т. 94 и цитираната съдебна практика).

84

Следователно, тъй като посочените в точки 76—78 от настоящото решение условия са изпълнени, въпроси от първи до дванадесети са допустими.

85

За разлика от това тринадесетият и четиринадесетият въпрос не отговарят на тези условия.

86

На първо място, тринадесетият въпрос и четиринадесетият въпрос, буква б) се отнасят до това дали в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът трябва да остави без приложение националните разпоредби, които противоречат на правото на Съюза, за да гарантира ефективността на правата на ненавършилите пълнолетие заподозрени лица, и дали за тази цел неговата независимост и безпристрастност трябва да се запазят по отношение на евентуалната намеса на изпълнителната власт.

87

В случая, с оглед на обстоятелствата, посочени в точки 80—83 от настоящото решение, не изглежда да е необходимо Съдът да отговаря на тези въпроси, за да може запитващата юрисдикция да реши въпросите, които се поставят in limine litis пред нея. Всъщност от сведенията, предоставени от запитващата юрисдикция, е видно, че в рамките на главното производство досъдебната фаза на наказателното производство е приключила и че занапред именно тази юрисдикция има правомощието да не вземе предвид доказателствата, събрани в нарушение на процесуалните права, или да се произнесе по правото на заподозрените лица на адвокатска защита.

88

При тези обстоятелства въпросът дали в рамките на досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът носи въз основа на правото на Съюза задължение да остави без приложение националните разпоредби, които противоречат на правото на Съюза, за да се гарантира ефективността на правата на ненавършилите пълнолетие заподозрени лица, не е насочен към тълкуване на правото на Съюза за целите на решаването на спора в главното производство, а има общ и хипотетичен характер.

89

На второ място, четиринадесетият въпрос, буква а) се отнася до това дали член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 47 от Хартата допускат национална правна уредба, която позволява на министъра на правосъдието да разпореди незабавно отстраняване от длъжност на съдия.

90

Наистина в случая е видно, че съдията, на когото е възложено делото в главното производство, е бил временно отстранен от длъжност въз основа на тази правна уредба.

91

От съдържащите се в акта за преюдициално запитване данни обаче ясно личи, че решението за това отстраняване от длъжност, което впрочем вече е приключило, е постановено по дело, различно от делото по главното производство. Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 56 от заключението си, опасението за този съдия, че може отново да бъде отстранен от длъжност в рамките на главното производство, има само хипотетичен характер.

92

Следователно този въпрос не отговаря на обективна необходимост при решаването на спора по главното производство, а целта му е да се получи от Съда обща оценка на националното законодателство, която не е свързана с това производство (вж. по аналогия решение от 9 януари 2024 г., G. и др. (Назначаване на съдиите в общите съдилища в Полша), C‑181/21 и C‑269/21, EU:C:2024:1, т. 78).

93

Ето защо тринадесетият и четиринадесетият въпрос са недопустими.

94

Като се има предвид връзката между всички въпроси, поставени от запитващата юрисдикция, следва да се разгледат заедно, на първо място, въпроси от първи до четвърти, на второ място, въпроси от пети до седми, на трето място, въпроси от осми до десети, а след това, на четвърто място, единадесетият и дванадесетият въпрос, с уточнението, че тези въпроси трябва да се разгледат само с оглед на разпоредбите на Директива 2016/800, която се отнася специално до децата.

95

С въпроси от първи до четвърти, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграфи 1—3 от Директива 2016/800 във връзка с член 18 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, от една страна, не предвижда децата, които са заподозрени или обвиняеми, да бъдат подпомагани от адвокат, евентуално служебно назначен, преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган и най-късно преди първия си разпит, и от друга страна, позволява посочените деца да бъдат разпитани в качеството си на заподозрени в отсъствието на такъв адвокат по време на разпита. Освен това тази юрисдикция иска да се установи дали при утвърдителен отговор на тези въпроси съдът, който разглежда наказателно дело, следва да остави без приложение такава национална правна уредба.

96

На първо място, съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2016/800 децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателно производство, имат, първо, право на достъп до адвокат в съответствие с Директива 2013/48, с уточнението, че в съответствие със съображение 15 от тази директива в нейните рамки понятието „адвокат“ се отнася за всяко лице, което в съответствие с националното право притежава квалификация и има право, включително вследствие признаване от оправомощен орган, да предоставя правни съвети и помощ на заподозрени или обвиняеми.

97

За да се определи обхватът на правото на детето да бъде подпомагано от адвокат, следва да се вземе предвид обхватът на правото, с което разполага всеки заподозрян или обвиняем съгласно член 3 от Директива 2013/48.

98

Всъщност, както следва от съображения 18 и 26 от Директива 2016/800, трябва да се вземе предвид Директива 2013/48 при тълкуването на разпоредбите на Директива 2016/800. Последната директива обаче предвижда допълнителни гаранции, за да се отчетат конкретните потребности и уязвимост на децата.

99

Второ, член 6, параграф 2 от Директива 2016/800 задължава държавите членки да гарантират, че децата се ползват от адвокатска защита в съответствие с разпоредбите на този член, за да им се даде възможност да упражнят ефективно правото си на защита.

100

Както по същество следва от съображения 1, 25 и 29 от Директива 2016/800, тя цели да се вземе предвид особено уязвимото положение на децата в рамките на наказателното производство, и така е насочена към насърчаване по-специално на правото им да бъдат съветвани, защитавани и представлявани, прогласено в член 47, втора алинея от Хартата, и на правото на защита, гарантирано с член 48, параграф 2 от нея (вж. по аналогия решение от 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392, т. 104).

101

Трето, основният принцип, че децата имат право на адвокатска защита, е уточнен в член 6, параграф 3 от Директива 2016/800, що се отнася до момента, от който трябва да им се предостави това право (вж. по аналогия решение от 12 март 2020 г., VW (Право на достъп до адвокат в случай на неявяване),C‑659/18, EU:C:2020:201, т. 31).

102

По този начин съгласно посочения параграф 3 децата, които са заподозрени или обвиняеми, трябва да имат право на достъп до адвокат без неоправдано забавяне и във всички случаи, считано от настъпването на най-ранното от четирите конкретни събития, изброени в букви a)—г) от този параграф.

103

Що се отнася по-специално до досъдебната фаза на наказателното производство, децата са подпомагани от адвокат съгласно посочения член 6, параграф 3, буква а) от Директива 2016/800, „преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен орган, или от съдебен орган“, и съгласно същия член 6, параграф 3, буква б) от нея — „при извършването на следствено действие или на друго действие по събиране на доказателства от страна на разследващите или на други компетентни органи“.

104

Четвърто, член 6, параграф 4 от Директива 2016/800 уточнява обхвата на правото на децата на адвокатска защита.

105

Така от член 6, параграф 4, буква а) от тази директива следва, че тези деца имат правото да се срещат насаме и да осъществяват връзка с представляващия ги адвокат, включително преди разпита от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган. Същият член 6, параграф 4, буква б) предвижда и че посочените деца се ползват от адвокатска защита по време на разпита си и че адвокатът трябва да може да взема ефективно участие по време на разпита.

106

В това отношение, както отбелязва генералният адвокат в точка 70 от заключението си, за разлика от член 9 от Директива 2013/48, който се отнася до заподозрените или обвиняемите, които не са деца, Директива 2016/800 не предвижда възможност за последните да се откажат от правото си на адвокатска защита.

107

Освен това член 18 от тази директива гласи, че държавите членки трябва да гарантират, че националното право относно правната помощ гарантира ефективно упражняване на правото на адвокатска защита съгласно член 6 от посочената директива.

108

От изложените по-горе съображения следва, че на децата, които са заподозрени или обвиняеми, трябва да бъде предоставена от националното право конкретна и ефективна възможност да бъдат подпомагани от адвокат преди първия разпит от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган и най-късно, считано от този разпит.

109

Когато детето или носителят на родителска отговорност не е упълномощил(о) адвокат, преди същото дете да бъде разпитано от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган, детето трябва да може да получи адвокатска защита от служебен адвокат, който да го подпомага по време на разпита.

110

На второ място, както подчертава генералният адвокат в точка 68 от заключението си, от императивния характер на необходимостта да се гарантира, че децата ще бъдат подпомагани от адвокат преди първия разпит от полицията или от всеки друг правоохранителен или съдебен орган, отговарящ за този разпит, следва, че те не могат да проведат този разпит, когато съответното дете не е подпомагано действително от адвокат.

111

Всъщност в член 6, параграф 7 от Директива 2016/800 се уточнява, че когато детето трябва да получи адвокатска защита в съответствие с този член 6, но адвокат не присъства, компетентните органи отлагат разпита на детето или другите следствени действия или действия по събиране на доказателства за разумен срок, за да осигурят възможност за явяването на адвоката, или когато детето не е упълномощило адвокат, за осигуряването на такъв за него.

112

Несъмнено член 6 от Директива 2016/800 предвижда в параграфи 6 и 8 някои изключения от закрепеното в тази директива право на адвокатска защита. Както обаче следва от тези разпоредби, решенията за посочените дерогации трябва да се вземат от компетентните органи за всеки отделен случай, за да се определи дали с оглед на особените обстоятелства във всеки конкретен случай и предвид висшия интерес на детето предвидената дерогация е обоснована при спазване на строгите условия, предвидени в посочените разпоредби.

113

Следователно същите разпоредби не позволяват в рамките на национална правна уредба да се дерогира общо и абстрактно правото на достъп до адвокат на децата, които са заподозрени или обвиняеми в досъдебната фаза на наказателното производство.

114

В случая от предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че релевантните разпоредби от националното право, по-специално член 79, параграф 3 и член 301 от НПК, изобщо не предвиждат за децата, които са заподозрени, задължително участие на адвокат по време на разпита им, и по-общо — в досъдебната фаза на наказателното производство. Всъщност съгласно посочените разпоредби, когато тези деца не са задържани, те могат да бъдат подпомагани от адвокат в рамките на разпита си само когато изрично са поискали да получат такава адвокатска защита. Освен това отсъствието на такъв адвокат не било пречка посочените деца да бъдат разпитани.

115

При тези обстоятелства изглежда, че такава национална правна уредба не е съвместима с член 6, параграфи 1—3 от Директива 2016/800, което запитващата юрисдикция следва да провери.

116

В това отношение, предвид въпросите на запитващата юрисдикция, следва да се припомни, че за да се гарантира ефективността на всички разпоредби от правото на Съюза, принципът на предимство задължава по-специално националните юрисдикции във възможно най-голяма степен да тълкуват вътрешното си право по начин, съответстващ на правото на Съюза (решение от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект),C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 35 и цитираната съдебна практика).

117

Задължението за съответстващо тълкуване на националното право обаче има известни ограничения, и по-специално не би могло да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право (решение от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект),C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 36 и цитираната съдебна практика).

118

Следва да се припомни също, че когато не може да тълкува националната правна уредба в съответствие с изискванията на правото на Съюза, по силата на принципа на предимство националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите от правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на установените в това право изисквания в спора, с който е сезиран, като при необходимост по свой почин остави без приложение националната правна уредба или практика, дори и последваща, която е в противоречие с разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, без да е необходимо да иска или да изчаква предварителната ѝ отмяна по законодателен път или по какъвто и да било друг предвиден в конституцията ред (решение от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект),C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 37 и цитираната съдебна практика).

119

В случая, като се има предвид ясният, точен и безусловен текст на член 6, параграфи 1—3 от Директива 2016/800, следва да се приеме, че той има директен ефект.

120

При това положение запитващата юрисдикция трябва да тълкува, доколкото е възможно, националните разпоредби, посочени по-специално в точка 114 от настоящото решение, по начин, съответстващ на правото на Съюза, за да гарантира пълната им ефективност. Ако не може да ги тълкува по такъв начин, тя ще трябва по свой почин да остави без приложение националните разпоредби, които изглеждат несъвместими с него.

121

С оглед на изложените по-горе съображения на въпроси от първи до четвърти следва да се отговори, че член 6, параграфи 1—3 от Директива 2016/800 във връзка с член 18 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, от една страна, не предвижда децата, които са заподозрени или обвиняеми, да бъдат подпомагани от адвокат, евентуално служебно назначен, преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган и най-късно преди първия си разпит, и от друга страна, позволява посочените деца да бъдат разпитани в качеството си на заподозрени в отсъствието на такъв адвокат по време на разпита.

122

Най-напред следва да се констатира, че с въпроси от пети до седми запитващата юрисдикция иска от Съда да тълкува по-специално няколко разпоредби от Директива 2016/800, по-конкретно член 2, параграфи 1 и 2, и член 6, параграфи 1—3 и 7 във връзка с член 18 от тази директива.

123

От акта за преюдициално запитване е видно, че тази юрисдикция иска да се установи дали правото на служебна адвокатска защита, което е предмет на въпроси от първи до четвърти и е признато на лицата, които са имали качеството на дете към момента на образуването на наказателно производство срещу тях, отпада, щом тези лица са навършили 18 години.

124

При това положение посочените въпроси трябва да се разбират в смисъл, че се отнасят главно до член 2 от Директива 2016/800, който определя приложното поле на тази директива, и по-конкретно до параграфи 1 и 3 от този член.

125

При тези обстоятелства следва да се приеме, че с въпроси от пети до седми, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 2, параграфи 1 и 3 от Директива 2016/800 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че правото на служебна адвокатска защита отпада автоматично спрямо лицата, които са имали качеството на дете към момента на образуването на наказателно производство срещу тях, но впоследствие са навършили 18 години, доколкото такава правна уредба не позволява да се прецени дали прилагането на посочената директива или на някои от нейните разпоредби, а следователно и на съдържащите се в нея права, е целесъобразно предвид всички обстоятелства по делото, включително с оглед степента на зрелост и уязвимост на посочените лица. Освен това тази юрисдикция иска да се установи дали при утвърдителен отговор на тези въпроси съдът, който разглежда наказателно дело, следва да остави без приложение такава национална правна уредба.

126

Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2016/800 тази директива се прилага по отношение на деца, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, до окончателното изясняване на въпроса дали заподозреният или обвиняемият е извършил престъпление, включително, когато е приложимо, до постановяването на присъдата и решението по евентуални обжалвания. В това отношение съгласно определението в член 3, точка 1 от посочената директива „дете“ означава лице на възраст под 18 години.

127

Що се отнася до лицата, които са били деца към момента на образуването на наказателно производство срещу тях, но впоследствие са навършили 18 години, в член 2, параграф 3, първо изречение от Директива 2016/800 се уточнява, че с изключение на посочените в тази разпоредба членове, които се отнасят до носителя на родителска отговорност, посочената директива се прилага към тези лица, когато прилагането ѝ е целесъобразно предвид всички обстоятелства по делото, включително с оглед степента на зрелост и уязвимост на посочените лица.

128

От това следва, че лицата, които са били деца към момента на образуването на наказателно производство срещу тях, продължават да се ползват от правата, предвидени в Директива 2016/800, и по-специално от правото на адвокатска защита съгласно член 6 от тази директива, когато посочените лица са навършили 18 години в хода на това производство и е прието, че прилагането на тази директива е целесъобразно предвид всички обстоятелства по делото, включително с оглед степента на зрелост и уязвимост на посочените лица.

129

Следва да се уточни, че ако в рамките на наказателно производство се установи, че прилагането на Директива 2016/800 или на някои от нейните разпоредби не е целесъобразно, лицето, навършило 18 години, попада в приложното поле на Директиви 2012/13, 2013/48 и 2016/343, приложими към заподозрените и обвиняемите в наказателното производство независимо от възрастта им. В този случай те се ползват от правата, предвидени в тези директиви, при определените в тях условия.

130

При това положение, както е видно от самия текст на член 2, параграф 3, първо изречение от Директива 2016/800, въпросът за прилагането на тази директива или на някои от нейните разпоредби по отношение на лица, навършили 18 години в хода на провежданото срещу тях производство, зависи от всички обстоятелства по делото и следователно трябва да се преценява за всеки отделен случай.

131

При тези условия изискването прилагането на Директива 2016/800 или на някои от нейните разпоредби да бъде целесъобразно, в никакъв случай не позволява на държава членка да откаже общо и абстрактно на всички лица, навършили 18 години в хода на провежданото срещу тях производство, възможността да се ползват от правата, установени с Директива 2016/800, и по-специално от правото на адвокатска защита съгласно член 6 от тази директива.

132

Тълкуването в смисъл, че държавите членки не могат да определят по нормативен ред абсолютна възрастова граница от 18 години за ползването на предоставените с тази директива права, се потвърждава от член 2, параграф 3, второ изречение от Директива 2016/800, който предвижда, че държавите членки могат да решат да не прилагат тази директива по отношение на лицата, навършили 21 години.

133

Следователно член 2, параграф 3 от Директива 2016/800 не допуска национална правна уредба, която предвижда автоматично, че правото на служебна адвокатска защита съгласно член 6, параграфи 1—3 във връзка с член 18 от Директива 2016/800 отпада спрямо лицата, които са навършили 18 години в хода на провежданото срещу тях наказателно производство, но са имали качеството на дете към момента на образуването на това производство срещу тях, доколкото такава правна уредба не позволява да се прецени дали прилагането на посочената директива или на някои от нейните разпоредби, а следователно и на съдържащите се в нея права, е целесъобразно предвид всички обстоятелства по делото, включително с оглед степента на зрелост и уязвимост на посочените лица.

134

В случая обаче от предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че разпоредбите от националното право, и по-специално член 79, параграф 1, точка 1 от НПК, предвиждат, че в рамките на наказателно производство обвиняемият има право на адвокатска защита само ако е на възраст под 18 години. На практика на това правно основание полските съдилища считали, че участието на адвокат в производството вече не било задължително, след като обвиняемият или заподозреният навърши 18 години, което водело до автоматично освобождаване на служебно назначения адвокат от функцията му на процесуален представител.

135

В съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 116—118 от настоящото решение, запитващата юрисдикция трябва да тълкува, доколкото е възможно, националните разпоредби, уреждащи правото на достъп до адвокат, по начин, съответстващ на правото на Съюза, за да гарантира пълната ефективност на това право. Ако не може да ги тълкува по такъв начин, при положение че член 2, параграфи 1 и 3 от Директива 2016/800 отговаря на условията, припомнени в точка 119 от настоящото решение, и има директен ефект, тя ще трябва по свой почин да остави без приложение националните разпоредби, които изглеждат несъвместими с него.

136

С оглед на изложените по-горе съображения на въпроси от пети до седми следва да се отговори, че член 2, параграфи 1 и 3 от Директива 2016/800 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че правото на служебна адвокатска защита отпада автоматично спрямо лицата, които са имали качеството на дете към момента на образуването на наказателно производство срещу тях, но впоследствие са навършили 18 години, доколкото такава правна уредба не позволява да се прецени дали прилагането на посочената директива или на някои от нейните разпоредби, а следователно и на съдържащите се в нея права, е целесъобразно предвид всички обстоятелства по делото, включително с оглед степента на зрелост и уязвимост на посочените лица.

137

С въпроси от осми до десети, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 1 от Директива 2016/800 във връзка с член 5, параграф 1 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда, че децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателно производство, получават заедно с носителя на родителска отговорност най-късно преди първия разпит на децата от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган, на прост и достъпен език, който отчита конкретните потребности и уязвимост на посочените деца, информация за своите права в съответствие с член 3 от Директива 2012/13, както и за правата, установени с Директива 2016/800.

138

Както следва от съображение 1 от Директива 2016/800, тя има за цел да предостави процесуални гаранции, така че децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, да са в състояние да разбират и проследяват производството. Така съгласно член 1 от тази директива тя определя общи минимални правила относно правото на информация, което е специално уредено от разпоредбите на член 4 от посочената директива.

139

На първо място, съгласно член 4, параграф 1, първа алинея от Директива 2016/800 държавите членки гарантират, че когато децата са уведомени, че са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, те се уведомяват незабавно за правата си в съответствие с Директива 2012/13 и за общите аспекти, свързани с хода на производството.

140

Що се отнася до предвиденото в член 1 от Директива 2012/13 право на получаване на информация, Съдът вече е констатирал, че от член 3 от тази директива следва, че това право се отнася по-специално до правото на заподозрените или обвиняемите лица да бъдат уведомени най-малко за различните процесуални права, споменати в този член, сред които са правото на достъп до адвокат, правото на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване, правото на информация относно обвинението, правото на устен и писмен превод, както и правото да се запази мълчание (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2023 г., БК (Преквалифициране на деянието) (C‑175/22, EU:C:2023:844, т. 33 и цитираната съдебна практика).

141

В това отношение, както следва от съображение 31 от Директива 2016/343, информацията, която получават обвиняемите за процесуалните си права съгласно член 3 от Директива 2012/13, се отнася не само до правото да се запази мълчание, но и до правото на лицата да не се самоуличават, две права, които държавите членки трябва да гарантират на тези лица в съответствие с член 7 от Директива 2016/343.

142

Освен това член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 2016/800 предвижда, че децата трябва да бъдат уведомени за правата, предвидени по-специално в тази директива, и по-конкретно за правата, изброени в член 4, параграф 1, втора алинея, буква а) от нея.

143

Тази информация се отнася по-специално, от една страна, до правото на посочените деца да бъдат подпомагани от адвокат, както предвижда член 6 от посочената директива, евентуално служебно назначен, в съответствие с член 18 от същата директива.

144

От друга страна, посочената информация се отнася и до правото им носителят на родителска отговорност да бъде информиран, както предвижда член 5 от Директива 2016/800, както и до правото им да бъдат придружени от носителя на родителска отговорност по време на етапите на производството, различни от съдебните заседания, както е предвидено в член 15, параграф 4 от тази директива. Както следва от текста на член 5, параграф 1 от посочената директива, на носителя на родителска отговорност се предоставя във възможно най-кратки срокове същата информация, която детето има право да получи съгласно член 4 от Директива 2016/800.

145

На второ място, следва да се отбележи, че съгласно член 4, параграф 1, първа и втора алинея от Директива 2016/800 информацията, която децата трябва да получат относно правата си съгласно тази разпоредба, когато са уведомени, че са заподозрени или обвиняеми, трябва да им бъде предоставена „незабавно“.

146

В това отношение, що се отнася до Директива 2012/13, към която препраща член 4, параграф 1, първа и втора алинея, Съдът е постановил, че за да може да бъде ефективно, съобщаването на правата трябва да се извършва на ранен етап от производството. От член 2 от тази директива следва, че тя се прилага „от момента, в който лицето бъде уведомено от компетентните органи на държава членка, че е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление“. В този смисъл член 3 от посочената директива предвижда, че „държавите членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се предоставя незабавно информация относно […] процесуални[те] права […], с цел да се позволи ефективното им упражняване“ (решение от 19 септември 2019 г., Районна прокуратура Лом,C‑467/18, EU:C:2019:765, т. 50).

147

С правото на информация относно правата се цели да се осигури справедливостта на наказателното производство и да се гарантира ефективността на правото на защита, още на първите етапи на това производство. Впрочем в това отношение в съображение 19 от Директива 2012/13 се подчертава, че правото на информация относно правата трябва да се осъществи „не по-късно от първия разпит на заподозряното лице или обвиняемия в рамките на производството от полицията“. Освен това рискът от изтръгване на самопризнания е най-голям в периода непосредствено след задържането, така че „е особено важно заподозряното или обвиненото лице да бъде информирано относно своите права своевременно, т.е. незабавно след задържането си, и по най-ефикасния начин“, както следва от точка 24 от предложението за директива на Комисията от 20 юли 2010 г. (COM(2010) 392 окончателен), въз основа на което е приета Директива 2012/13 (вж. в това отношение решение от 19 септември 2019 г., Районна прокуратура Лом,C‑467/18, EU:C:2019:765, т. 51 и 52).

148

Предвид препращането към Директива 2012/13 в член 4, параграф 1 от Директива 2016/800, от последната разпоредба следва, че децата трябва да получават информация за правата си при първа възможност от момента, в който са уведомени, че са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателно производство. Информацията за тези права трябва да се предостави най-късно преди първия разпит на посочените деца от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган (вж. по аналогия решение от 19 септември 2019 г., Районна прокуратура Лом,C‑467/18, EU:C:2019:765, т. 53).

149

Освен това следва да се отбележи, че предоставянето на тази информация най-късно преди първия им разпит е единственият начин да се гарантира ефективността на правата, за които децата трябва да бъдат информирани, по-специално правото им на адвокатска защита в съответствие с член 6 от Директива 2016/800, и така да им се даде възможност да упражнят ефективно правото си на защита, както следва от отговора на въпроси от първи до четвърти.

150

На трето място, от член 4, параграф 2 от Директива 2016/800 следва, че информацията по член 4, параграф 1 от нея трябва да им се предоставя устно и/или писмено, на „прост и достъпен език“.

151

Що се отнася до член 3, параграф 2 от Директива 2012/13, законодателят на Съюза е наложил на държавите членки задължението да гарантират, че информацията, давана в съответствие с правото на информация относно правата, „се предоставя устно или писмено, на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на заподозрени лица или обвиняеми в уязвимо положение“ (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2019 г., Районна прокуратура Лом,C‑467/18, EU:C:2019:765, т. 47).

152

От съображение 18 от Директива 2016/800 е видно, че информацията, която трябва да се предоставя на децата в съответствие с член 4 от тази директива, трябва да се предоставя, като се отчетат конкретните потребности и уязвимост на децата.

153

От това следва, че тези деца трябва да получат тази информация на достатъчно прост и достъпен език, който да им позволява, с оглед по-специално на техните конкретни потребности и уязвимост, действително да разберат, преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган, че се ползват с права, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2016/800. Сред тези права е по-специално и правото на адвокатска защита, както е предвидено в член 6 от тази директива, правото носителят на родителска отговорност също да бъде информиран за тези права в съответствие с член 5 от посочената директива, както и правото на последния да придружава посочените деца на етапите на производството, различни от съдебните заседания, в съответствие с член 15, параграф 4 от Директива 2016/800.

154

В случая запитващата юрисдикция посочва, че съгласно полското право ненавършилите пълнолетие заподозрени лица получават преди разпита си формуляр за предоставяне на информация, предназначен за пълнолетните лица, който не предвижда никаква конкретна информация за децата. Освен това не било предвидено този формуляр да бъде предоставен на носителите на родителска отговорност за тези деца.

155

От посочените в точка 153 от настоящото решение изисквания обаче следва, че когато националното право предвижда стандартизиран документ, с който заподозрените лица или обвиняемите се информират писмено за своите права в съответствие с член 3 от Директива 2012/13, този документ не може да се използва, за да се информират децата, които са в същото положение, в съответствие с член 4 от Директива 2016/800.

156

Доколкото е предназначен за пълнолетни лица, такъв документ, от една страна, не отговаря на необходимостта информацията за правата, с които се ползват тези деца, да бъде предоставена писмено и/или устно, на прост и достъпен за тях език, и от друга страна, не е насочен към информирането на посочените деца за специално предвидените в последната директива права.

157

В съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 116—118 от настоящото решение, запитващата юрисдикция трябва да тълкува, доколкото е възможно, националните разпоредби, уреждащи информирането на лицата, които са заподозрени или обвиняеми, по начин, съответстващ на правото на Съюза, за да гарантира пълната му ефективност. Ако не може да ги тълкува по такъв начин, при положение че член 4, параграф 1 от Директива 2016/800 отговаря на условията, припомнени в точка 119 от настоящото решение, и има директен ефект, тя ще трябва по свой почин да остави без приложение националните разпоредби, които изглеждат несъвместими с нея.

158

С оглед на изложените по-горе съображения на въпроси от осми до десети следва да се отговори, че член 4, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 1 от Директива 2016/800 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда, че децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателно производство, получават заедно с носителя на родителска отговорност най-късно преди първия разпит на децата от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган, на прост и достъпен език, който отчита конкретните потребности и уязвимост на посочените деца, информация за техните права в съответствие с член 3 от Директива 2012/13, както и за правата, установени с Директива 2016/800.

159

В самото начало следва да се отбележи, от една страна, че единадесетият въпрос се отнася до тълкуването на членове 18 и 19 от Директива 2016/800, за да се определи по същество дали тези разпоредби задължават съд, разглеждащ наказателно дело, да не взема предвид уличаващите изявления на деца, които са заподозрени или обвиняеми, по време на полицейски разпит, проведен в нарушение на правата, които тези деца черпят от посочената директива.

160

Доколкото посоченият член 18 се отнася до правото на правна помощ, което е свързано, както следва от точка 107 от настоящото решение, с упражняването на правото на достъп до адвокат, следва да се приеме, че този въпрос е насочен главно към тълкуването на член 19 от тази директива, който се отнася до способите за защита.

161

От друга страна, от преписката по делото пред Съда е видно, че запитващата юрисдикция не е взела предвид в случая доказателствата, изведени от уличаващите изявления, които ненавършилите пълнолетие заподозрени лица са направили в отсъствието на адвокат в досъдебната фаза на наказателното производство, при все че не са били изпълнени условията, предвидени за тази цел в член 168а от НПК.

162

Ето защо следва да се приеме, че с единадесетия и дванадесетия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19 от Директива 2016/800 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която в рамките на наказателно производство не позволява на съда да обяви за недопустими уличаващи доказателства, изведени от изявления, които са направени от дете по време на полицейски разпит, проведен в нарушение на предвиденото в член 6 от Директива 2016/800 право на достъп до адвокат. Освен това тази юрисдикция иска да се установи дали при утвърдителен отговор на тези въпроси съдът, който разглежда наказателно дело, следва да остави без приложение такава национална правна уредба.

163

В съответствие с член 19 от Директива 2016/800 държавите членки гарантират, че децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, разполагат с ефективни правни средства за защита съгласно националното право в случай на нарушаване на правата им по тази директива.

164

Следователно съгласно тази разпоредба децата, които са заподозрени или обвиняеми, трябва да могат ефективно да оспорят нарушаването на тези права, сред които, както е видно от отговорите, дадени на въпроси от първи до десети, са правата, гарантирани в членове 4—6 от Директива 2016/800.

165

Член 19 от тази директива обаче не урежда евентуалните последици, които съдът, който разглежда делото по същество, трябва да изведе, при липса на такова оспорване, от това нарушаване, по отношение на допустимостта на доказателствата, събрани в нарушение на предоставените от посочената директива права.

166

Същото се отнася и за Директива 2012/13, към която препраща член 4 от Директива 2016/800, както и за Директива 2013/48, към която препраща член 6 от Директива 2016/800, които съдържат разпоредби, аналогични на тези в член 19 от Директива 2016/800.

167

Несъмнено член 12, параграф 2 от Директива 2013/48 предвижда, че държавите членки следва да гарантират, че при оценката на обясненията на заподозрени или обвиняеми или на доказателства, получени в нарушение на правото на тези лица на адвокат, или в случаите, когато е разрешена дерогация от това право, се зачитат правата на защита и справедливостта на производството. Член 10, параграф 2 от Директива 2016/343 съдържа сходна разпоредба относно изявления и доказателства, събрани в нарушение на правото да се запази мълчание, или на правото на лицата да не се самоуличават.

168

Тези разпоредби обаче нямат за цел да уреждат националните правила и системи относно допустимостта на доказателствата, тъй като, както следва от самия им текст, те се прилагат, „без да се засягат“ тези национални правила и системи.

169

От това следва, че при сегашното състояние на правото на Съюза по принцип само националното право може да определи правилата относно допустимостта в рамките на наказателно производство на доказателства, събрани в нарушение на правата, предоставени от Директива 2016/800 (решение от 30 април 2024 г., M.N. (EncroChat), C‑670/22, EU:C:2024:372, т. 128).

170

Всъщност при липсата на правила на Съюза в тази област, въз основа на принципа на процесуална автономия вътрешният правен ред на всяка държава членка трябва да уреди процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, при условие обаче че те не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения, подчинени на вътрешното право (принцип на равностойност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност) (решение от 30 април 2024 г., M.N. (EncroChat), C‑670/22, EU:C:2024:372, т. 129 и цитираната съдебна практика).

171

В това отношение, що се отнася по-специално до принципа на ефективност, следва да се припомни, че националните правила относно допустимостта и използването на данните и доказателствата имат за цел, съгласно направения от националното право избор, да се избегне неправомерно придобити данни и доказателства да нанесат неоснователно вреди на лице, заподозряно в извършване на престъпления. Съгласно националното право обаче тази цел може да бъде постигната не само със забрана за използване на такива данни и доказателства, но и чрез национални правила и практики, уреждащи преценката и претеглянето на данните и доказателствата, дори чрез отчитане на техния неправомерен характер, при определяне на наказанието (решение от 2 март 2021 г., Prokuratuur (Условия за достъп до данните за електронните съобщения),C‑746/18, EU:C:2021:152, т. 43 и цитираната съдебна практика).

172

Необходимостта от изключване на данни и доказателства, получени в нарушение на предписанията на правото на Съюза, трябва да се преценява с оглед по-специално на опасността, която допустимостта на такива данни и доказателства представлява за спазването на принципа на състезателност, а следователно и на правото на справедлив съдебен процес (решение от 2 март 2021 г., Prokuratuur (Условия за достъп до данните за електронните съобщения),C‑746/18, EU:C:2021:152, т. 44).

173

В това отношение обаче следва да се отбележи, че правото на информация, предвидено в член 4 от Директива 2016/800, и правото на достъп до адвокат, предвидено в член 6 от тази директива, дават конкретен израз именно на основните права на справедлив съдебен процес и на зачитане на правото на защита, закрепени по-специално в член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата (вж. по аналогия решение от 1 август 2022 г., TL (Липса на устен и писмен превод) (C‑242/22 PPU, EU:C:2022:611, т. 42).

174

От това следва, че правото на Съюза не задължава държавите членки да предвидят възможност съдът да обяви за недопустими уличаващи доказателства, изведени от изявления, които са направени от дете по време на полицейски разпит, проведен в нарушение на предвидените в Директива 2016/800 права, при условие обаче че в рамките на наказателния процес този съд е в състояние, от една страна, да провери дали тези права, тълкувани с оглед на член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата, са били зачетени, и от друга страна, да изведе всички произтичащи от това нарушение последици, по-специално що се отнася до доказателствената стойност на събраните при тези условия доказателства.

175

В съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 116—118 от настоящото решение, запитващата юрисдикция следва да провери дали релевантните национални разпоредби са съобразени с изискванията, посочени в предходната точка от настоящото решение, и евентуално да тълкува тези разпоредби, доколкото е възможно, по начин, съответстващ на правото на Съюза, за да гарантира пълната му ефективност. Ако не може да ги тълкува по такъв начин, предвид факта, че както бе посочено в точка 119 от настоящото решение, член 6, параграфи 1—3 от Директива 2016/800 има директен ефект, тя ще трябва по свой почин да остави без приложение националните разпоредби, които изглеждат несъвместими с него.

176

С оглед на изложените по-горе съображения на единадесетия и дванадесетия въпрос следва да се отговори, че член 19 от Директива 2016/800 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в рамките на наказателно производство не позволява на съда да обяви за недопустими уличаващи доказателства, изведени от изявления, които са направени от дете по време на полицейски разпит, проведен в нарушение на предвиденото в член 6 от Директива 2016/800 право на достъп до адвокат, при условие обаче че в рамките на наказателния процес този съд е в състояние, от една страна, да провери дали това право, тълкувано с оглед на член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата, е било зачетено, и от друга страна, да изведе всички произтичащи от това нарушение последици, по-специално що се отнася до доказателствената стойност на събраните при тези условия доказателства.

177

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: