–

за OP, от S. Gioe, avocate,

–

за Commune d’Ans, от J. Uyttendaele и M. Uyttendaele, avocats,

–

за белгийското правителство, от C. Pochet, L. Van den Broeck и M. Van Regemorter, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от D. Colas, V. Depenne, A.‑L. Desjonquères и N. Vincent, в качеството на представители,

–

за шведското правителство, от O. Simonsson и C. Meyer-Seitz, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann, D. Martin и E. Schmidt, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между OP, договорно нает служител в Commune d’Ans (Община Анс, наричана по-нататък „Общината“), и въпросната община по повод на наложената от последната забрана работниците и служителите ѝ да носят какъвто и да е видим символ, който би могъл да разкрие тяхната идеологическа или философска принадлежност, или политическите или религиозните им убеждения.

3

Член 1 от Директива 2000/78 предвижда:

„Целта на настоящата директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

4

Член 2 от тази директива е озаглавен „Понятие за дискриминация“ и гласи:

„1.   За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.   За целите на параграф 1:

[…]“.

5

Съгласно член 3, параграф 1 от посочената директива:

„В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка [със]:

[…]

[…]“.

6

Loi du 10 mai 2007 tendant à lutter contre certaines formes de discrimination (Закон от 10 май 2007 г. за борба с някои форми на дискриминация) (Moniteur belge от 30 май 2007 г., стр. 29016) в редакцията, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Общият закон срещу дискриминацията“), транспонира Директива 2000/78 в белгийското право.

7

Член 4 от този закон гласи:

„За целите на настоящия закон:

1° трудови правоотношения са отношенията, които включват, inter alia, заетост, условия за достъп до заетост, условия на труд и правила за уволнение, и то:

[…]

4° предоставя се закрила въз основа на признаците възраст, сексуална ориентация, семейно положение, произход, имуществено състояние, религиозни или философски убеждения, политически или синдикални възгледи, език, настоящо или бъдещо здравословно състояние, увреждане, физически или генетични качества или социален произход;

[…]

6° проява на пряко разграничение има, когато въз основа на някой от признаците за закрила едно лице е, било е, или би било третирано по-неблагоприятно от друго в сравнима ситуация;

7° пряка дискриминация e пряко разграничение, основано на един от признаците за закрила, което не може да бъде обосновано с разпоредбите на дял II;

8° проява на непряко разграничение има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата, носители на някой от признаците за закрила, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица;

9° непряка дискриминация е непряко разграничение, основано на един от признаците за закрила, което не може да бъде обосновано с разпоредбите на дял II;

[…]“.

8

Член 5, параграф 1 от посочения закон предвижда:

„С изключение на областите, които са от компетентността на общностите или на регионите, настоящият закон се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително към публични органи […]“.

9

Съгласно член 7 от Общия закон срещу дискриминацията:

„Всяко пряко разграничение, основано на един от защитените признаци, е пряка дискриминация, освен ако това пряко разграничение не е обективно оправдано от законна цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими“.

10

Член 8 от този закон гласи:

„§ 1. В отклонение от член 7 и без да се засягат другите разпоредби на настоящия дял, пряко разграничение, основано на възраст, сексуална ориентация, религиозни или философски убеждения или увреждане в областите, посочени в член 5, параграф 1, точки 4, 5 и 7, може да бъде обосновано само с основни и определящи професията изисквания.

§ 2. Основно и определящо професията изискване е налице само когато:

§ 3. Съдът следва да провери във всеки конкретен случай дали дадена характеристика представлява основно и определящо професията изискване.

[…]“.

11

Член 9 от посочения закон предвижда:

„Всяко непряко разграничение, основано на един от признаците за закрила, представлява непряка дискриминация,

12

От 11 април 2016 г. ищцата в главното производство работи за Общината, а от 11 октомври 2016 г. тя заема длъжност началник на отдел, като изпълнява функциите си главно без да бъде в контакт с ползвателите на публичната услуга („back office“). До 8 февруари 2021 г. тя изпълнява функциите си, без да носи символи, които биха могли да разкрият религиозните ѝ убеждения, и без да отправи писмено искане в това отношение, но на тази дата тя моли да ѝ бъде разрешено да носи „забрадка на работа“, считано от 22 февруари 2021 г.

13

С решение от 18 февруари 2021 г. Collège communal de la Commune (Общински колегиум на Общината, Белгия, наричан по-нататък „колегиумът“) отхвърля това искане и временно забранява на ищцата в главното производство да носи символи на религиозните си убеждения при изпълнение на служебните си задължения до приемането на обща уредба относно носенето на такива символи в общинската администрация.

14

На 26 февруари 2021 г., след като изслушва ищцата в главното производство, колегиумът приема второ решение, с което потвърждава въпросната забрана до приемането на такава обща уредба.

15

На 29 март 2021 г. Сonseil communal de la Commune (Общински съвет на Общината, Белгия) изменя Правилника за вътрешния ред, като въвежда в него задължение за „изключителна неутралност“ на работното място, разбирана в смисъл, че се забранява на всички работници и служители на Общината да носят на работното си място какъвто и да било видим символ, който би могъл да разкрие техните убеждения, по-специално религиозни или философски, независимо дали имат контакт с гражданите. Така член 9 от този регламент предвижда:

„Работникът или служителят разполага със свобода на изразяване при спазване на принципа на неутралност, задължението за дискретност и задължението за лоялност.

Работникът или служителят е длъжен да спазва принципа на неутралност, което означава, че трябва да се въздържа от всяка форма на прозелитизъм и му е забранено да излага на показ каквито и да било явни символи, които могат да разкрият неговата идеологическа или философска принадлежност, или политическите или религиозните му убеждения. Това правило важи за него както в контактите му с гражданите, така и в отношенията му с ръководството и с колегите му.

[…]“.

16

Ищцата в главното производство инициира няколко производства с цел да се установи, че свободата ѝ на религия е била накърнена, едно от които е образувано по иск за преустановяване на нарушение, предявен пред запитващата юрисдикция във връзка с двете индивидуални решения, посочени в точки 13 и 14 от настоящото съдебно решение, и с разглежданото в главното производство изменение на Правилника за вътрешния ред. В подкрепа на иска си тя твърди, че е дискриминирана заради религията си.

17

Що се отнася до индивидуалните решения, запитващата юрисдикция счита, че забраната за носене на ислямска забрадка от ищцата в главното производство представлява разлика в третирането, пряко основана на нейната религия, в сравнение с останалите служители на Общината, тъй като други символи на убеждения (по-специално религиозни), носени дискретно на работното място, в миналото са били и все още са толерирани от Общината. Освен това запитващата юрисдикция смята, че тази разлика в третирането не е оправдана с основни и определящи професията изисквания по смисъла на член 8 от Общия закон срещу дискриминацията, тъй като ищцата в главното производство изпълнява функциите си главно без да бъде в контакт с ползвателите на публичната услуга („back office“), и че следователно посочената разлика представлява пряка дискриминация по смисъла на Директива 2000/78. Ето защо тя приема за основателен иска на ищцата в главното производство за периода от 18 февруари 2021 г. (дата на издаването на първото индивидуално решение) и 29 март 2021 г. (дата на приемането на разглежданото в главното производство изменение на Правилника за вътрешния ред).

18

Що се отнася до въпросното изменение, според запитващата юрисдикция то има за цел да гарантира, че както действията на служителя от публичния сектор, така и външният му вид са стриктно неутрални, независимо от естеството на функциите му и от контекста, в който те се изпълняват. Тя счита, че правилото, въведено с посоченото изменение, на пръв поглед представлява непряка дискриминация, тъй като е неутрално, но прилагането му от Общината е с „променлива геометрия“. Така според тази юрисдикция това правило е „изключително“ по отношение на ищцата в главното производство и „по-приобщаващо“ за колегите ѝ с други убеждения. Поради това посочената юрисдикция временно разрешава на ищцата в главното производство да носи видим символ, който може да разкрива религиозните ѝ убеждения, но само когато работи „en back office“, а не когато е в контакт с ползвателите на публичната услуга или когато упражнява ръководни функции.

19

Запитващата юрисдикция обаче има съмнения относно съответствието с разпоредбите на Директива 2000/78 на разглежданата в главното производство разпоредба от Правилника за вътрешния ред, която налага задължение за „изключителна неутралност“ на всички работници и служители в дадена публична администрация, дори на тези, които не са в контакт с ползвателите на публичната услуга.

20

При тези обстоятелства Tribunal du travail de Liège (Трудов съд Лиеж, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че вътрешно правило на общинска администрация, което забранява общо и без разграничение на служителите на тази администрация да носят на работното място какъвто и да било видим символ, разкриващ по-специално философски или религиозни убеждения, може да бъде оправдано с волята на посочената администрация да създаде напълно неутрална административна среда.

22

Като начало следва да се припомни, от една страна, че понятието „религия“, употребено в член 1 от Директива 2000/78, обхваща както самите убеждения (forum internum), така и публичното изповядване на вярата (forum externum) (решение от 14 март 2017 г., G4S Secure Solutions,C‑157/15, EU:C:2017:203, т. 28). Трябва да се добави, че този член посочва заедно религията и убежденията, подобно на член 19 ДФЕС, съгласно който законодателят на Европейския съюз може да приеме необходимите мерки за борба с дискриминацията, основана по-специално на „религията или убежденията“, или на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който сред посочените от него различни признаци за дискриминация посочва „религия или убеждения“. Следователно за целите на прилагането на тази директива понятията „религия“ и „убеждения“ се разглеждат като двата аспекта на един и същ признак за дискриминация (решение от 15 юли 2021 г., WABE и MH Müller Handel, C‑804/18 и C‑341/19, EU:C:2021:594, т. 47).

23

От друга страна, при положение че съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2000/78 тя се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, то разпоредба като съдържащата се в член 9 от Правилника за вътрешния ред на Общината, която забранява на служителите си да носят на работното място какъвто и да било видим символ на убеждения, по-специално философски или религиозни, попада в приложното поле на тази директива. В допълнение, такава разпоредба трябва да се счита за свързана с „условията за наемане и условията на труд“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от посочената директива.

24

След тези уточнения следва да се отбележи, че първият въпрос на запитващата юрисдикция засяга както член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 относно „пряката дискриминация“, така и член 2, параграф 2, буква б) от тази директива относно „непряката дискриминация“.

25

В това отношение следва да се припомни, че вътрешно правило на работодател, което забранява само носенето на очевидни и големи по размер символи на религиозни или философски убеждения в частност, може да представлява пряка дискриминация, основана на религия или убеждения по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78, в случаите, когато критерият относно носенето на такива символи е неразривно свързан с една или повече определени религии или убеждения (вж. в този смисъл решения от 15 юли 2021 г., WABE и MH Müller Handel, C‑804/18 и C‑341/19, EU:C:2021:594, т. 72—78 и цитираната съдебна практика, и от 13 октомври 2022 г., S.C.R.L. (Облекло с религиозен подтекст), C‑344/20, EU:C:2022:774, т. 31). От акта за преюдициално запитване обаче не изглежда случаят да е такъв, що се отнася до разглежданото в главното производство правило.

26

За сметка на това прието от работодател вътрешно правило, което забранява на работното място да се носи какъвто и да било видим символ на по-специално философски или религиозни убеждения, не представлява такава пряка дискриминация, тъй като се отнася без разлика до всякакъв външен израз на такива убеждения и третира всички работници и служители в предприятието по един и същи начин, като от тях общо и без провеждане на разграничения се изисква по-специално да носят неутрално облекло, а това изключва носенето на такива символи (решения от 14 март 2017 г., G 4S Secure Solutions,C‑157/15, EU:C:2017:203, т. 30 и 32, и от 15 юли 2021 г., WABE и MH Müller Handel, C‑804/18 и C‑341/19, EU:C:2021:594, т. 52).

27

Всъщност, след като всяко лице може да изповядва религия или да има религиозни, философски или духовни убеждения, подобно правило, доколкото се прилага общо и без разграничение, не въвежда разлика в третирането, основана на критерий, който е неразривно свързан с религията или тези убеждения (решения от 15 юли 2021 г., WABE и MH Müller Handel, C‑804/18 и C‑341/19, EU:C:2021:594, т. 52, и от 13 октомври 2022 г., S.C.R.L. (Облекло с религиозен подтекст), C‑344/20, EU:C:2022:774, т. 33 и 34).

28

Ето защо, освен ако запитващата юрисдикция установи, че макар разглежданият в главното производство член 9 от Правилника за вътрешния ред да е формулиран общо и без провеждане на разграничения, ищцата в главното производство все пак е била третирана различно в сравнение с други работници или служители, на които е било разрешено да изразяват своите по-специално религиозни или философски убеждения чрез носенето на разкриващ такива убеждения видим символ или по друг начин, и поради това е била подложена на пряка дискриминация въз основа на религия или убеждения по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78, то тази юрисдикция ще трябва да провери дали правилото, съдържащо се в член 9 от Правилника за вътрешния ред на Общината, може да постави лицата с определена религия или определени убеждения в неблагоприятно положение, което представлява непряка дискриминация въз основа на един от тези признаци по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от тази директива.

29

В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че прието от работодател вътрешно правило, което забранява на работното място да се носи какъвто и да било видим символ на убеждения, по-специално философски или религиозни, може да представлява разлика в третирането, основана непряко на религията или убежденията, по смисъла на тази разпоредба, ако се установи, че наложеното с това правило на пръв поглед неутрално задължение всъщност поставя в неблагоприятно положение лицата от определена религия или с определени убеждения (вж. в този смисъл решения от 14 март 2017 г., G 4S Secure Solutions, C‑157/15, EU:C:2017:203, т. 34, и от 15 юли 2021 г., WABE и MH Müller Handel, C‑804/18 и C‑341/19, EU:C:2021:594, т. 59).

30

В съответствие с член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78 обаче такава разлика в третирането не представлява непряка дискриминация, ако е обективно оправдана от законна цел и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими (решение от 15 юли 2021 г., WABE и MH Müller Handel, C‑804/18 и C‑341/19, EU:C:2021:594, т. 60).

31

В това отношение следва да се отбележи, че макар националният съд, който единствен е компетентен да прецени фактите, в крайна сметка да трябва да определи дали и в каква степен разглежданата в главното производство разпоредба от Правилника за вътрешния ред отговаря на тези изисквания, Съдът, който трябва да бъде полезен с отговора си на националния съд, все пак е компетентен да даде насоки въз основа на преписката по главното производство и представените пред него писмени и устни становища, за да позволи на националния съд да се произнесе по конкретния спор, с който е сезиран.

32

На първо място, що се отнася до условието за наличие на законна цел, от преюдициалното запитване е видно, че според Общината разглежданият в главното производство член 9 от Правилника за вътрешния ред, който предвижда забрана за носенето на какъвто и да било видим символ, разкриващ по-специално философските или религиозните убеждения на служителите на Общината, независимо дали последните имат контакт с гражданите, има за цел да приложи принципа на неутралност на публичната служба, чието правно основание е в членове 10 и 11 от белгийската конституция, в принципа на безпристрастност и в принципа на неутралност на държавата.

33

В това отношение на всяка държава членка, включително евентуално на нейните субдържавни образувания при зачитане на признатите им правомощия, трябва да се признае свобода на преценка във връзка със схващането за неутралността, която да бъде насърчена на работното място. Така политиката на „изключителна неутралност“, която дадена публична администрация (в случая общинска) иска да наложи на своите работници и служители в зависимост от присъщия за нея контекст и в рамките на правомощията ѝ с цел да се създаде напълно неутрална административна среда, може да се приеме за обективно оправдана от законна цел по смисъла на член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78. Също така обективно оправдан може да бъде изборът на друга публична администрация в зависимост от присъщия за нея контекст и в рамките на правомощията ѝ да възприеме друга политика на неутралност, например да разреши общо и без разграничение носенето на видими символи на убеждения (по-специално философски или религиозни), включително при контакт с ползвателите на публичната услуга, или да забрани носенето на такива символи само в случаите на такъв контакт.

34

Всъщност Директива 2000/78 установява само основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, която оставя свобода на преценка на държавите членки и евентуално на техните субдържавни образувания, позволяваща им да вземат предвид присъщия за тях контекст, като се има предвид многообразието на подходите им относно мястото, което се отдава в тях, на религията или на философските убеждения в публичния сектор. Когато на равнището на Съюза липсва консенсус, така признатата свобода на преценка на държавите членки и евентуално на техните субдържавни образувания обаче трябва да се съпътства от контрол, който се упражнява от националните юрисдикции и от юрисдикциите на Съюза и който се изразява по-специално в проверката дали мерките, взети според случая на национално, регионално или местно равнище, са принципно обосновани и дали са пропорционални (вж. в този смисъл решения от 15 юли 2021 г., WABE и MH Müller Handel, C‑804/18 и C‑341/19, EU:C:2021:594, т. 86 и 88 и цитираната съдебна практика).

35

Впрочем, както личи от Директива 2000/78, законодателят на Съюза не е осигурил необходимото съвместяване между, от една страна, свободата на мисълта, съвестта и религията, и от друга, законните цели, които могат да бъдат изтъкнати като обосновка на разлика в третирането по смисъла на член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от тази директива, а е оставил на държавите членки и евентуално на техните субдържавни образувания, както и на техните юрисдикции грижата да постигнат посоченото съвместяване (решение от 15 юли 2021 г., WABE и MH Müller Handel, C‑804/18 и C‑341/19, ЕU:C:2021:594, т. 87).

36

Следователно разпоредба като разглеждания в главното производство член 9 от Правилника за вътрешния ред може да се счита за преследваща законна цел по смисъла на член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78.

37

На второ място, както бе припомнено в точка 30 от настоящото съдебно решение, за да не бъде квалифицирано като „непряка дискриминация“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78, вътрешно правило като разглежданото в главното производство трябва също така да бъде годно да осигури правилното прилагане на преследваната от работодателя цел. В случая това предполага целта за „изключителна неутралност“, която си е поставила Общината, действително да се преследва последователно и системно, а забраната за носене на какъвто и да било видим символ на по-специално философски и религиозни убеждения, която произтича от разглеждания в главното производство член 9 от Правилника за вътрешния ред, да се ограничава до строго необходимото (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., WABE и MH Müller Handel, C‑804/18 и C‑341/19, EU:C:2021:594, т. 68).

38

В това отношение, най-напред, запитващата юрисдикция ще трябва да провери дали Общината действително преследва тази цел по последователен и системен начин, що се отнася до всички работници и служители.

39

По-нататък, следва да се отбележи, че законната цел за създаване на напълно неутрална административна среда чрез политика на „изключителна неутралност“ като предвидената в разглеждания в главното производство член 9 от Правилника за вътрешния ред, би могла да се преследва ефикасно само ако изобщо не се допуска да се дава външен израз на убеждения (по-специално философски или религиозни), когато работниците или служителите са в контакт с ползвателите на публичната услуга или са в контакт помежду си, тъй като носенето на всеки символ, дори малък по размер, възпрепятства годността на мярката за постигане на целта, която се твърди, че е преследвана, и по този начин поставя под въпрос самата последователност на посочената политика на неутралност (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., WABE и MH Müller Handel, C‑804/18 и C‑341/19, EU:C:2021:594, т. 77). Следователно такова правило е необходимо.

40

Запитващата юрисдикция следва също така да претегли съществуващите интереси с оглед на всички характерни елементи на контекста, в който е прието това правило, като вземе предвид, от една страна, разглежданите основни права и принципи, а именно, в случая, правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, гарантирано в член 10 от Хартата на основните права, следствие от което е закрепената в член 21 от нея забрана на дискриминацията, основана на религия, и от друга страна, принципа на неутралност, в съответствие с който съответната публична администрация иска да гарантира чрез посоченото правило, ограничено само до работното място, на ползвателите на нейните услуги и на служителите си административна среда без видими прояви на убеждения, по-специално философски или религиозни.

41

По изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че вътрешно правило на общинска администрация, което забранява общо и без разграничение на служителите на тази администрация да носят на работното място какъвто и да било видим символ, разкриващ по-специално философски или религиозни убеждения, може да бъде оправдано с волята на посочената администрация да създаде, с оглед на присъщия за нея контекст, напълно неутрална административна среда, при условие че това правило е годно, необходимо и пропорционално с оглед на този контекст и при отчитане на различните съществуващи права и интереси.

42

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че разрешава на публична администрация да създаде напълно неутрална административна среда, като забрани на всички служители, независимо дали са в пряк контакт с граждани, или не, да носят видими символи, разкриващи по-специално философски или религиозни убеждения, когато тази забрана, изглежда, засяга предимно жени и поради това може да представлява непряка дискриминация, основана на пола.

43

В това отношение следва да се припомни, че духът на сътрудничество, който трябва да ръководи развитието на преюдициалното производство, налага запитващата юрисдикция да изложи в акта за преюдициално запитване точните причини, поради които смята, че за решаването на отнесения пред нея спор е необходим отговор на въпросите ѝ относно тълкуването на някои разпоредби от правото на Съюза (решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 20 и цитираната съдебна практика).

44

Съгласно постоянната съдебна практика, в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да спазва стриктно изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване, посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда (решение от 19 април 2018 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑152/17, EU:C:2018:264, т. 21 и цитираната съдебна практика).

45

Така, от една страна, в съответствие с член 94, буква а) от Процедурния правилник е необходимо запитващата юрисдикция да определи фактическата и правната обстановка, в която се вписват поставените от нея въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които тези въпроси се основават. Всъщност в рамките на производство по член 267 ДФЕС Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването на дадена разпоредба на Съюза с оглед на фактите, които са му посочени от националната юрисдикция (решение от 2 март 2023 г., Bursa Română de Mărfuri, C‑394/21, EU:C:2023:146, т. 60 и цитираната съдебна практика).

46

От друга страна, съгласно член 94, буква в) от Процедурния правилник е необходимо преюдициалното запитване да съдържа изложение на причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство (решение от 2 септември 2021 г., Irish Ferries, C‑570/19, EU:C:2021:664, т. 133 и цитираната съдебна практика).

47

Необходимо е да се подчертае също, че целта на съдържащата се в актовете за преюдициално запитване информация е не само да позволи на Съда да даде полезен отговор, но и да даде възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани да представят становища съгласно член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Съдът трябва да следи тази възможност да се зачита, предвид факта че по силата на посочената разпоредба на заинтересованите се съобщават само актовете за преюдициално запитване (решение от 2 септември 2021 г., Irish Ferries, C‑570/19, EU:C:2021:664, т. 134 и цитираната съдебна практика).

48

В случая, що се отнася до наличието на посочената във втория въпрос евентуална непряка дискриминация, основана на пола, следва да се припомни, че този признак попада в приложното поле на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (OB L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262), в член 2, параграф 1, буква б) от която изрично се определя понятието за непряка дискриминация, основана на пола, а не в приложното поле на Директива 2000/78, която е единственият акт, посочен в този въпрос.

49

Освен това актът за преюдициално запитване не съдържа данни, позволяващи да се определят фактическата хипотеза, на която се основава вторият въпрос, и причините, поради които отговорът на този въпрос, допълващ отговора на първия въпрос, е необходим за решаването на спора в главното производство.

50

При това положение вторият въпрос е недопустим.

51

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите

трябва да се тълкува в смисъл, че

вътрешно правило на общинска администрация, което забранява общо и без разграничение на служителите на тази администрация да носят на работното място какъвто и да било видим символ, разкриващ по-специално философски или религиозни убеждения, може да бъде оправдано с волята на посочената администрация да създаде, с оглед на присъщия за нея контекст, напълно неутрална административна среда, при условие че това правило е годно, необходимо и пропорционално с оглед на този контекст и при отчитане на различните съществуващи права и интереси.