–

за Comité interprofessionnel des huiles essentielles françaises (CIHEF), Florame, Hyteck Aroma-Zone, Laboratoires Gilbert, Laboratoire Léa Nature, Laboratoires Oméga Pharma France, Pierre Fabre Médicament, Pranarom France и Puressentiel France, от A. Bost, V. Lehmann и M. Ragot, адвокати,

–

за френското правителство, от G. Bain и T. Stéhelin, в качеството на представители,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Palatiello, avvocato dello Stato,

–

за нидерландското правителство, от М. K. Bulterman и A. M. de Ree, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от R. Lindenthal и F. Thiran, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 2012 г., стр. 1 и поправка в OB L 280, 2017 г., стр. 57), изменен с Регламент (ЕС) № 334/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година (ОВ L 103, 2014 г., стр. 22) (наричан по-нататък „Регламент № 528/2012“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Comité interprofessionnel des huiles essentielles françaises (CIHEF) и осем дружества, осъществяващи дейност в сектора на етеричните масла, от една страна, и министъра на екологичния преход (Франция) и министър-председателя (Франция), от друга страна, по повод на жалба за отмяна на Декрет № 2019‑642 от 26 юни 2019 г. относно търговските практики, забранени за някои категории биоциди (JORF от 27 юни 2019 г., стр. 10), и Декрет № 2019‑643 от 26 юни 2019 г. за търговската реклама за някои категории биоциди (JORF от 27 юни 2019 г., стр. 11).

3

Съображения 1—3, 6, 28 и 31 от Регламент № 528/2012 гласят:

[…]

[…]

[…]

4

Член 1 от този регламент, озаглавен „Цел и предмет“, предвижда:

„1.   Целта на настоящия регламент е да се подобри функционирането на вътрешния пазар чрез хармонизирането на правилата относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди, като същевременно се гарантира висока степен на защита на здравето на хората и животните и на околната среда. Разпоредбите на настоящия регламент се основават на принципа на предпазливост, чиято цел е да се защити здравето на хората, здравето на животните, както и околната среда. Специално внимание се обръща на защитата на уязвимите групи.

2.   С настоящия регламент се установяват правила относно:

5

Член 2 от посочения регламент, озаглавен „Приложно поле“, гласи:

„1.   Настоящият регламент се прилага за биоциди и за третирани изделия. В приложение V се съдържа списък на типовете биоциди, които са включени в обхвата на настоящия регламент, заедно с описанието им.

[…]

3.   Освен ако в разпоредба на настоящия регламент или друго законодателство на Съюза изрично не е посочено обратното, настоящият регламент не засяга следните правни инструменти:

[…]

[…]

[…]“.

6

Съгласно член 3 от същия регламент, със заглавие „Определения“:

„1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

7

В глава IV на Регламент № 528/2012, озаглавена „Общи принципи относно разрешаването на биоциди“, се намира член 17 от същия, със заглавие „Предоставяне на пазара и употреба на биоциди“, който има следния текст:

„1.   Биоциди не се предлагат на пазара и не се употребяват, освен ако не са разрешени в съответствие с настоящия регламент.

[…]

5.   Биоцидите се употребяват при спазване на реда и условията на разрешението, установени в съответствие с член 22, параграф 1, и на изискванията за етикетиране и опаковане, предвидени в член 69.

Правилната употреба включва рационалното прилагане на комбинация от физични, биологични, химични или други подходящи мерки в зависимост от случая, с които употребата на биоциди се ограничава до необходимия минимум и се предприемат подходящи предпазни мерки.

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да предоставят на обществеността подходяща информация за ползите и рисковете, свързани с биоцидите, както и за възможностите за свеждане до минимум на тяхната употреба.

[…]“.

8

В член 18 от този регламент, озаглавен „Мерки за устойчива употреба на биоциди“, е предвидено:

„В срок до 18 юли 2015 г. Комисията, въз основа на натрупания опит при прилагането на настоящия регламент, представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно начина, по който настоящият регламент допринася за устойчивата употреба на биоциди, включително относно необходимостта от въвеждане на допълнителни мерки, по-специално за професионалните потребители, за намаляване на рисковете, на които биоцидите излагат здравето на хората, здравето на животните, както и околната среда. Този доклад, наред с другото, разглежда:

Въз основа на този доклад Комисията представя, по целесъобразност, предложение, което да бъде прието в съответствие с обикновената законодателна процедура“.

9

Според член 19 от посочения регламент, озаглавен „Условия за издаване на разрешение“:

„1.   Биоцид, различен от тези, за които е допустима опростената процедура по издаване на разрешение в съответствие с член 25, се разрешава, ако са изпълнени следните условия:

10

Член 20 от същия регламент, озаглавен „Изисквания за заявленията за разрешение“, предвижда в параграф 1:

„Заявителят за разрешение подава следните документи заедно със заявлението:

11

Глава V от Регламент № 528/2012, озаглавена „Опростена процедура за издаване на разрешение“, включва членове 25—28 от същия, които предвиждат процедурата за издаване на разрешение, приложима за биоцидите, отговарящи на определени условия.

12

В глава XIII от този регламент, със заглавие „Третирани изделия“, фигурира член 58 от него, озаглавен от своя страна „Пускане на пазара на третирани изделия“, който гласи в параграф 2:

„Третирано изделие не се пуска на пазара, освен ако всички активни вещества в състава на биоцидите, с които е третирано или които съдържа, не са включени в списъка, съставен в съответствие с член 9, параграф 2, за съответния продуктов тип и употреба, или в приложение I, и всички условия или ограничения, предвидени там, не са спазени“.

13

Глава XV от посочения регламент, озаглавена „Информация и комуникация“, съдържа раздел 2, озаглавен „Информация за биоцидите“, включващ членове 69—73 от същия регламент. Член 69 е със заглавие „Класификация, опаковане и етикетиране на биоцидите“ и предвижда:

„1.   Притежателите на разрешение вземат мерки биоцидите да се класифицират, опаковат и етикетират съгласно одобреното обобщение на характеристиките на биоцида, по-специално предупрежденията за опасност и препоръките за безопасност, посочени в член 22, параграф 2, буква и), и съгласно Директива 1999/45/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (OB L 200, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 28, стр. 15)] и, според случая, съгласно Регламент [№ 1272/2008].

Освен това продукти, които могат да бъдат взети погрешно за храна, включително напитка, или за фураж, се опаковат така, че да се сведе до минимум вероятността за такава грешка. Ако са достъпни за масовия потребител, те съдържат съставки, които възпират консумирането им, и по-конкретно не са привлекателни за децата.

2.   Освен за спазването на параграф 1 притежателите на разрешение вземат мерки етикетите да не са подвеждащи по отношение на рисковете от продукта за здравето на хората, здравето на животните или за околната среда, или по отношение на неговата ефикасност и в никакъв случай не се посочват указания като „нискорисков биоцид“, „нетоксичен“, „безвреден“, „с естествен произход“, „безопасен за околната среда“, „безопасен за животните“ или подобни. Освен това на етикета по ясен и незаличим начин е посочена следната информация:

[…]

[…]

[…]

[…]

3.   Държавите членки могат да изискват:

14

Глава XV от Регламент № 528/2012 съдържа и член 72, който е озаглавен „Реклама“ и има следния текст:

„1.   Всяка реклама на биоциди, освен че спазва разпоредбите на Регламент [№ 1272/2008], се придружава от изреченията „Използвайте биоцидите предпазливо. Преди употреба винаги четете етикета и информацията за продукта“. Изреченията са ясно различими и четливи в цялата реклама.

2.   В задължителните изречения авторите на рекламата могат да заместят думата „биоциди“ с ясно позоваване на рекламирания продуктов тип.

3.   При рекламата на биоциди продуктът не може да се представя по начин, който е подвеждащ по отношение на рисковете за здравето на хората, здравето на животните или за околната среда, или по отношение на неговата ефикасност. Рекламата на биоцид в никакъв случай не съдържа изрази като „нискорисков биоцид“, „нетоксичен“, „безвреден“, „с естествен произход“, „безопасен за околната среда“, „безопасен за животните“ или подобни“.

15

Приложение V от този регламент, озаглавено „Типове биоциди и тяхното описание съгласно посоченото в член 2, параграф 1“, гласи:

„Главна група 1: Дезинфектанти

[…]

Продуктов тип 2: Дезинфектанти и алгициди, които не са предназначени за пряка употреба върху хора или животни

[…]

Продуктов тип 4: Област на употреба, свързана с храни и фуражи

[…]

Главна група 3: Контрол на вредители

Продуктов тип 14: Родентициди

[…]

Продуктов тип 18: Инсектициди, акарициди и продукти за контрол на други а[р]троподи

[…]“.

16

Член L. 522‑5-3 от Кодекса за околната среда гласи:

„Забранява се търговската реклама за някои категории биоциди, определени в Регламент [№ 528/2012].

Чрез дерогация от първата алинея на настоящия член рекламата, предназначена за професионалните потребители, е разрешена в точките на дистрибуция на продукти на тези потребители и в предназначените за тях публикации.

С Декрет, приет след становище на Conseil d’Etat, се определят категориите визирани продукти в зависимост от рисковете за човешкото здраве и за околната среда, както и условията, при които се представят рекламните публикации. Тези рекламни публикации изтъкват добрите практики при използването и прилагането на продуктите за защитата на здравето на хората и на животните и за околната среда, както и възможните опасности за здравето на хората и на животните и за околната среда“.

17

Член L. 522‑18 от този кодекс предвижда:

„При продажбата на биоциди, определени в член L. 522‑1, са забранени отстъпките, намаленията, комисионите, разликата в общите и специалните условия за продажба по смисъла на член L. 441‑1 от Сode de commerce (Търговски кодекс) или предоставянето на безплатни бройки и всички еквивалентни практики. Забранена е всяка търговска практика, с която пряко или косвено се цели заобикаляне на тази забрана чрез предоставянето на отстъпки, намаления, комисиони за друга продуктова гама, свързана с покупката на тези продукти.

С Декрет, приет след становище на Conseil d’Etat, се уточняват категориите визирани продукти в зависимост от рисковете за човешкото здраве и за околната среда“.

18

Член R. 522‑16‑1 от посочения кодекс, въведен с Декрет № 2019‑642 от 26 юни 2019 г., приет в приложение на член L. 522‑18 от Кодекса за околната среда, гласи:

„Посочените в член L. 522‑18 категории продукти, за които са забранени някои търговски практики, са продуктите от типове 14 и 18, определени в Регламент [№ 528/2012].

Тези разпоредби не се прилагат за биоцидите, за които е допустима опростената процедура за издаване на разрешение съгласно член 25 от същия регламент“.

19

Съгласно член R. 522‑16‑2 от същия кодекс, създаден с Декрет № 2019‑643 от 26 юни 2019 г., приет в приложение на член L. 522‑5-3 от Кодекса за околната среда:

„I.- Категориите биоциди, посочени в член L. 522‑5-3, за които е забранена търговската реклама, предназначена за широката общественост, са:

1° Продуктите, спадащи към типове 14 и 18, определени в Регламент [№ 528/2012];

2° Продуктите, спадащи към типове 2 и 4, определени от същия регламент и класифицирани съгласно разпоредбите на Регламент [№ 1272/2008] като опасни за водната среда от категория 1 — остра опасност категория 1 (H°400) и хронична опасност категория 1 (H°410).

II.- За продуктите, посочени в I, всяка реклама, предназначена за професионалните потребители, се изготвя при спазване на разпоредбите на член 72 от Регламент [№ 528/2012], посочен в точка 1 от I. В нея освен това ясно и четливо се посочват следните елементи:

1° Две изречения, които гласят следното: „Преди всяко използване се уверете, че то е абсолютно необходимо, по-специално в местата, посещавани от широката общественост. Всеки път, когато е възможно, давайте предимство на алтернативните методи и на продуктите, които са с най-малък риск за здравето на хората и на животните и за околната среда“.

2° Посочването на типа биоциди, свързан с продукта, така както е определен в приложение V към Регламент [№ 528/2012], посочен по-горе.

III.- Разпоредбите на настоящия член не се прилагат за биоцидите, за които е допустима опростената процедура за издаване на разрешение съгласно член 25 от Регламент [№ 528/2012]“.

20

С две жалби жалбоподателите по главното производство са сезирали Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) с искане да отмени поради превишаване на власт, от една страна, Décret no 2019‑642, du 26 juin 2019 (Декрет № 2019‑642 от 26 юни 2019 г.) и от друга страна, Décret no 2019‑643, du 26 juin 2019 (Декрет № 2019‑643 от 26 юни 2019 г.). От акта за преюдициално запитване е видно, че тези декрети са добавили разпоредбите, съдържащи се в член R. 522‑16‑1 и член R. 522‑16‑2 от Кодекса за околната среда, които представляват подзаконовите разпоредби за приложение на членове L. 522‑18 и L. 522‑5-3.

21

Жалбоподателите по главното производство изтъкват по-конкретно, че тези декрети са лишени от правно основание, тъй като били приети в нарушение на Регламент № 528/2012.

22

Според запитващата юрисдикция този регламент не съдържа разпоредба, която да овластява държава членка да предвиди ограничителни мерки като фигуриращите в членове L. 522‑18 и L. 522‑5-3 от Кодекса за околната среда, или да ѝ забранява това. Следователно възниква въпросът дали такива мерки, непредвидени в посочения регламент, могат да бъдат приети, без същият да бъде нарушен. В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че законодателните разпоредби, за чието прилагане са приети посочените в точка 20 от настоящото решение декрети, имат за цел да предотвратят неблагоприятните последици за общественото здраве и околната среда от прекомерната употреба на някои биоциди. Несъмнено тази цел не противоречи на целите, преследвани с Регламент № 528/2012. Предвидените с тези законови разпоредби забрани обаче били въведени в контекста на пускането на пазара на биоциди, което този регламент има за предмет да хармонизира на равнището на Съюза, без да препраща към приемането от държавите членки на текстове за прилагане и без такива текстове да са необходими за осигуряване на пълната ефективност на посочения регламент.

23

При тези условия Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допуска ли Регламент [№ 528/2012] държава членка да приема в интерес на общественото здраве и на околната среда ограничителни норми в областта на търговските практики и рекламата като тези, предвидени с членове L. 522‑18 и L. 522‑5-3 от Кодекса за околната среда? Евентуално при какви условия държава членка може да приема такива мерки?“.

24

В самото начало следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира поставения му въпрос. Може също да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (решение от 16 май 2019 г., Plessers, C‑509/17, EU:C:2019:424, т. 32 и цитираната съдебна практика).

25

В настоящия случай на Съда е поставен по общ начин въпрос по тълкуването на Регламент № 528/2012, за да се определи по същество дали разглежданата в главното производство правна уредба се отнася до област, хармонизирана с разпоредбите на този регламент, и съответно дали посоченият регламент допуска тази правна уредба.

26

В този контекст трябва да се припомни, че според постоянната практика на Съда, когато дадена област е предмет на изчерпателна хармонизация в рамките на Съюза, всяка свързана с нея национална мярка трябва да се преценява с оглед на разпоредбите на тази мярка за хармонизация, а не с оглед на разпоредбите на първичното право (решение от 24 февруари 2022 г., Вива Телеком България, C‑257/20, EU:C:2022:125, т. 45 и цитираната съдебна практика).

27

Следователно поставеният от запитващата юрисдикция въпрос следва да се разбира в смисъл, че се отнася, на първо място, до тълкуването на този регламент, а след това, на второ място, в хипотезата, при която с този регламент не е извършена изчерпателна хармонизация — до тълкуването на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки, а именно членове 34 и 36 ДФЕС.

28

При това положение, за да се даде на запитващата юрисдикция полезен отговор за целта на решаването на спора, с който е сезирана, следва да се разбира, че с въпроса си тя по същество иска да се установи дали Регламент № 528/2012 и съответно членове 34 и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба:

29

В самото начало следва да се припомни, че търговските практики, забранени от член L. 522‑18 от Кодекса за околната среда, са отстъпките, намаленията, комисионите, разликата в общите и специалните условия за продажба, предоставянето на безплатни бройки или всякакви еквивалентни практики във връзка с биоциди.

30

От индикациите, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, е видно, че членове L. 522‑18 и R. 522‑16‑1 от Кодекса за околната среда не се отнасят до условията, на които трябва да отговарят биоцидите, спадащи към продуктови типове 14 и 18, за да получат разрешение за пускане на пазара, а забраняват определени търговски практики при продажбата на тези продукти, така че те уреждат само условията за търгуване на посочените продукти.

31

На първо място, следва да се отбележи, че в съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент № 528/2012 целта на този регламент е да се подобри функционирането на вътрешния пазар чрез хармонизирането на правилата относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди, като същевременно се гарантира висока степен на защита на здравето на хората и животните и на околната среда. За тази цел член 1, параграф 2, буква г) от този регламент посочва, че същият установява правилата относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди в една или повече държави членки или в Съюза.

32

Член 3, параграф°1, буква и) от Регламент № 528/2012 определя предоставянето на пазара като всяка доставка на биоцид или на третирано изделие за дистрибуция или употреба в хода на търговска дейност, независимо дали срещу заплащане, или безвъзмездно, а употребата е дефинирана в член 3, параграф°1, буква к) от този регламент като всички операции, извършвани с даден биоцид, включително съхранение, манипулиране, смесване и прилагане, с изключение на онези операции, които се извършват с цел износ на биоцида или на третираното изделие извън Съюза.

33

От това следва, че правилата на посочения регламент относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди се оказват достатъчно широки, за да обхванат търговските практики, свързани с продажбата на тези продукти. Същевременно следва да се констатира, както прави генералният адвокат в точки 28—30 от заключението си, че същият регламент не съдържа нито една разпоредба, която има за цел да хармонизира правилата, уреждащи тези практики. Освен това, както следва от съвместния прочит на членове 17, 19 и 20 от Регламент № 528/2012 в светлината на съображения 2, 3, 28 и 31 от него, този регламент цели да въведе режим на предварително разрешение, позволяващ пускането на пазара на биоциди, както и да изведе общите принципи за оценяване на заявленията за разрешение за тези продукти, без обаче да хармонизира всички аспекти на търгуването на посочените продукти.

34

При това положение следва да се приеме, че Регламент № 528/2012 няма за цел да хармонизира правилата относно търговските практики, свързани с продажбата на биоциди, като съдържащите се в членове L. 522‑18 и R. 522‑16‑1 от Кодекса за околната среда.

35

От това следва, че този регламент допуска национална правна уредба, която забранява определени търговски практики при продажбата на биоциди като биоцидите от продуктови типове 14 и 18.

36

На второ място, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, предвид припомненото в точка 27 от настоящото решение, следва да се определи дали член 34 ДФЕС допуска такава национална правна уредба.

37

В това отношение от постоянната съдебна практика е видно, че всяка мярка на държава членка, която може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията в рамките на Съюза, трябва да се счита за мярка с равностоен на количествени ограничения ефект по смисъла на тази разпоредба (вж. решения от 11 юли 1974 г., Dassonville, 8/74, EU:C:1974:82, т. 5, и от 3 юли 2019 г., Delfarma, C‑387/18, EU:C:2019:556, т. 20 и цитираната съдебна практика).

38

Същевременно прилагането по отношение на стоки с произход от други държави членки на национални разпоредби, които ограничават или забраняват някои условия за продажба, не може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията между държавите членки по смисъла на тази съдебна практика, доколкото те се прилагат към всички заинтересовани оператори, които упражняват своята дейност на националната територия, и доколкото засягат по един и същ начин от правна и фактическа гледна точка търгуването на националните продукти и на продуктите с произход от други държави членки. Всъщност, щом тези условия са изпълнени, прилагането на такава правна уредба по отношение на продажбата на продукти с произход от друга държава членка и отговарящи на установените от тази държава правила не е в състояние да възпрепятства техния достъп до пазара или да затрудни този достъп в по-голяма степен, отколкото затруднява достъпа на националните продукти (решения от 10 февруари 2009 г., Комисия/Италия, C‑110/05, EU:C:2009:66, т. 36, от 2 декември 2010 г., Ker-Optika, C‑108/09, EU:C:2010:725, т. 51, и от 21 септември 2016 г., Etablissements Fr. Colruyt, C‑221/15, EU:C:2016:704, т. 35).

39

В случая, както бе отбелязано в точка 30 от настоящото решение, членове L. 522‑18 и R. 522‑16‑1 от Кодекса за околната среда не се отнасят до условията, на които трябва да отговарят биоцидите, спадащи към продуктови типове 14 и 18, за да получат разрешение за пускане на пазара. В действителност те забраняват определени търговски практики при продажбата на тези продукти, така че уреждат единствено условията за търгуване на посочените продукти. Следователно тези разпоредби трябва да се считат за уреждащи условия за продажба по смисъла на практиката на Съда, посочена в точка 38 от настоящото решение.

40

Национална правна уредба, която урежда условията за продажба на някои продукти, обаче може да избегне забраната по член 34 ДФЕС само ако отговаря на двете условия, изброени в точка 38.

41

Що се отнася до първото условие, от данните, предоставени на Съда от запитващата юрисдикция, е видно, че членове L. 522‑18 и R. 522‑16‑1 от Кодекса за околната среда, посочени в точка 39 от настоящото решение, се прилагат без разлика за всички заинтересовани оператори, упражняващи дейността си на френска територия.

42

Що се отнася до второто условие, тази юрисдикция следва да прецени дали тези разпоредби засягат по един и същ начин от правна и фактическа страна търгуването на националните продукти и това на продуктите с произход от други държави членки.

43

В случая от доведените до знанието на Съда елементи не е видно разглежданата по главното производство правна уредба да прави разлика в зависимост от произхода на разглежданите биоциди. Следва обаче да се провери дали тази правна уредба фактически не е от естество да затрудни в по-голяма степен достъпа до френския пазар на съответните биоциди с произход от други държави членки, отколкото затруднява достъпа на националните продукти.

44

В това отношение национална правна уредба, която забранява определени търговски практики при продажбата на някои продуктови типове биоциди, по принцип може да ограничи общия обем на продажбите на тези продукти в съответната държава членка и следователно може да засегне обема на продажбите на посочените продукти с произход от други държави членки. Същевременно такава констатация не може да е достатъчна, за да се квалифицира тази правна уредба като мярка с равностоен ефект (вж. в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., A-Punkt Schmuckhandel, C‑441/04, EU:C:2006:141, т. 21 и цитираната съдебна практика).

45

Наистина, както изтъкват Комисията и жалбоподателите по главното производство, търговски практики като намаленията и комисионите, посочени в членове L. 522‑18 и R. 522‑16‑1 от Кодекса за околната среда, представляват методи за търгуване, които могат да се окажат ефикасни за позволяване на достъпа на продукти с произход от други държави членки до национален пазар, щом като тези методи оказват влияние върху продажната цена на тези продукти.

46

Същевременно фактът, че национална правна уредба забранява методи за търгуване, за които се твърди, че са ефикасни, не е достатъчен, за да се приеме, че тази правна уредба попада в обхвата на забраната по член 34 ДФЕС. Всъщност такава правна уредба може да представлява мярка с равностоен ефект само ако забраната на съответните методи за търгуване засяга в по-голяма степен продуктите с произход от други държави членки, отколкото националните продукти.

47

При тези условия запитващата юрисдикция трябва да определи дали забраната на някои търговски практики, предвидена в членове L. 522‑18 и R. 522‑16‑1 от Кодекса за околната среда, засяга в по-голяма степен достъпа до пазара на съответните биоциди с произход от други държави членки, отколкото достъпа на такива продукти с произход от Франция. Тя трябва да прецени по-конкретно дали, както поддържа френското правителство в съдебното заседание, тези разпоредби се отнасят до ограничен кръг методи за търгуване на съответните биоциди и дали вследствие на това методите за търгуване, които не са забранени от посочените разпоредби, позволяват да се гарантира, че стоките с произход от други държави членки могат да получат достъп до националния пазар.

48

Ако след тази проверка посочената юрисдикция установи, че разглежданата по главното производство национална правна уредба засяга в по-голяма степен достъпа до френския пазар на съответните биоциди с произход от други държави членки, отколкото достъпа на такива продукти с произход от Франция, тя ще трябва да установи дали тази правна уредба е обоснована от едно или няколко от съображенията от общ интерес, изброени в член 36 ДФЕС, или от едно или няколко от императивните изисквания от общ интерес, признати в практиката на Съда.

49

В това отношение, първо, от акта за преюдициално запитване е видно, че член L. 522‑18 от Кодекса за околната среда има за цел да предотврати неблагоприятните последици, които прекомерната употреба на някои видове биоциди има за общественото здраве и за околната среда.

50

В съответствие с постоянната съдебна практика обаче следва да се припомни, от една страна, че животът и здравето на хората се нареждат на първо място сред ценностите и интересите, защитавани от Договора, и че държавите членки следва да решат в каква степен възнамеряват да осигурят закрилата на общественото здраве и по какъв начин трябва да бъде постигната посочената степен. Тъй като тази степен може да бъде различна в различните държави членки, на последните трябва да се признае свобода на преценка (решение от 2 декември 2010 г., Ker-Optika, C‑108/09, EU:C:2010:725, т. 58).

51

От друга страна, от постоянната съдебна практика произтича, че опазването на околната среда съставлява императивно съображение от общ интерес, което може да обоснове въвеждането на мярка с равностоен на количествено ограничение ефект (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2015 г., Capoda Import-Export, C‑354/14, EU:C:2015:658, т. 43).

52

Следователно от предоставените на Съда данни е видно, че разглежданата по главното производство правна уредба може да отговори на императивни съображения от общ интерес, които са от естество да обосноват мярка с равностоен на количествено ограничение ефект, което обаче запитващата юрисдикция трябва да провери.

53

Второ, националните органи трябва във всеки конкретен случай да докажат, че разглежданата национална правна уредба отговаря на принципа на пропорционалност, т.е. че е необходима за постигането на изтъкнатата цел и че последната не може да бъде постигната чрез забрани или ограничения, които са с по-малък обхват или в по-малка степен засягат търговията в рамките на Съюза. За целта тези органи трябва да представят необходимите доказателства за това. Следователно съображенията, на които може да се позовава една държава членка, трябва да се придружават от анализ на пригодността и пропорционалността на приетата от тази държава мярка, както и от точни доказателства в подкрепа на доводите ѝ (решение от 23 декември 2015 г., Scotch Whisky Association и др., C‑333/14, EU:C:2015:845, т. 53 и 54).

54

От това следва, че при анализа на национална правна уредба с оглед на съображението за закрила на здравето и живота на хората по смисъла на член 36 ДФЕС националната юрисдикция трябва да провери обективно дали представените от съответната държава членка доказателства позволяват основателно да се приеме, че с избраните средства могат да бъдат осъществени преследваните цели, както и дали е възможно целите да бъдат постигнати с мерки, свързани с по-малко ограничения за свободното движение на стоки (вж. в този смисъл решение от 23 декември 2015 г., Scotch Whisky Association и др., C‑333/14, EU:C:2015:845, т. 59).

55

В това отношение, що се отнася до годността на разглежданата по главното производство национална правна уредба да постигне посочените цели, френското правителство подчертава, че тази правна уредба има за цел да предотврати и намали експозицията на населението, животните и околната среда на съответните биоциди, като ограничи стимулите за прекалено широко и понякога неподходящо използване на тези продукти.

56

Макар посочената правна уредба да не изглежда от естество да премахне всякакъв риск от ненужна дисперсия на съответните биоциди, това не променя факта, че като изключва възможността за даден приобретател да се ползва от каквото и да било финансово предимство при закупуването на тези продукти, тя може да предотврати всяко неподходящо закупуване на посочените продукти и следователно е от естество да намали риска, свързан с експозицията на населението, животните и околната среда на прекомерна употреба на същите биоциди. Всъщност, както отбелязва френското правителство, тази правна уредба се оказва подходяща, за да се избегнат явленията натрупване на тези продукти в околната среда и замърсяването на водите, което може да произтече от това. От всички гореизложени съображения произтича, че разглежданата по главното производство правна уредба изглежда годна за постигане на целите за защита на човешкото здраве и на околната среда, което обаче запитващата юрисдикция следва да провери.

57

Що се отнася до необходимия и пропорционален характер на забраната на някои търговски практики при продажбата на определени продуктови типове биоциди, следва да се приеме, както отбелязва генералният адвокат в точки 72—75 от своето заключение, че тази забрана не надхвърля необходимото, при положение че допълнителните мерки за информиране, изисквани при продажбата на тези продукти, а именно предвидените в член 17, параграф 5 и член 72, параграф 1 от Регламент № 528/2012, не могат да неутрализират привлекателността на предлагането на намаления и комисиони или предоставянето на безплатни мостри на биоциди при закупуването на последните.

58

Впрочем от индикациите на запитващата юрисдикция е видно, от една страна, че разглежданата по главното производство правна уредба цели да забрани практиката на намаления и комисиони само при продажбата на биоциди, спадащи към продуктови типове 14 и 18, т.е. тези, които представляват най-голям риск за човешкото здраве, и от друга страна, че тази правна уредба не се прилага за биоцидите, за които е допустима опростената процедура по издаване на разрешение по силата на член 25 от Регламент № 528/2012.

59

Така, членове 34 и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която забранява някои търговски практики, като отстъпки, намаления, комисиони, разликата в общите и специалните условия за продажба, предоставянето на безплатни бройки или всякакви еквивалентни практики, във връзка с биоциди, спадащи към продуктови типове 14 и 18, стига тази правна уредба да е обоснована от цели, свързани със защитата на здравето и живота на хората, както и на околната среда, да е в състояние да гарантира постигането на тези цели и да не надхвърля необходимото за тяхното постигане, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

60

В самото начало, както бе припомнено в точка 31 от настоящото решение, член 1, параграф 1 от Регламент № 528/2012 има за цел да се подобри функционирането на вътрешния пазар чрез хармонизирането на правилата относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди, като същевременно се гарантира висока степен на защита на здравето на хората и животните и на околната среда. Както отбелязва генералният адвокат в точка 86 от заключението си, член 72 от този регламент е единствената разпоредба от същия, която се отнася до рекламата на биоциди. Следователно преценката дали посоченият регламент допуска национална правна уредба, която изисква за определени продуктови типове биоциди поставянето на указание върху рекламата, предназначена за професионалните потребители, трябва да се извърши с оглед на тази разпоредба.

61

Следва също така да се приеме, че запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 72 от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изисква поставянето на указание, в допълнение към предвиденото в този член, върху рекламата, предназначена за професионалните потребители, в полза на биоцидите, спадащи към продуктови типове 2 и 4, както и към продуктови типове 14 и 18.

62

В това отношение член 72, параграф 1 от Регламент № 528/2012 предвижда, че всяка реклама на биоциди трябва да спазва разпоредбите на Регламент № 1272/2008 и да съдържа конкретно указание, което трябва ясно да личи от рекламата и да бъде четливо. Това указание гласи: „Използвайте биоцидите предпазливо. Преди употреба винаги четете етикета и информацията за продукта“. Параграф 2 от посочения член се ограничава да уточни, че в тези задължителни изречения авторите на рекламата могат да заместят думата „биоциди“ с ясно позоваване на рекламирания продуктов тип. Параграф 3 от същия член от своя страна гласи, че при рекламата на биоциди продуктът не може да се представя по начин, който е подвеждащ по отношение на рисковете за здравето на хората, здравето на животните или за околната среда или по отношение на неговата ефикасност. Последната разпоредба забранява също така изрази като „нискорисков биоцид“, „нетоксичен“ или „безопасен за околната среда“.

63

От това следва, че намерението на законодателя на Съюза е било с член 72 от Регламент № 528/2012 да очертае подробно и пълно формулировката на указанията относно рисковете, свързани с употребата на биоциди, които могат фигурират в рекламата на тези продукти, тъй като този член предвижда наличието на задължително указание, забранява изрично някои изрази и цели по-общо да забрани всяко рекламно указание, което би могло да заблуди потребителя относно рисковете, които могат да представляват такива продукти.

64

Освен това от съображения 1 и 3 от Регламент № 528/2012 е видно, че законодателят на Съюза е искал да установи специфично равновесие между свободното движение на биоциди и високо равнище на защита на здравето на хората и животните, както и на околната среда.

65

От буквалното тълкуване на член 72 от Регламент № 528/2012 в светлината на съображения 1 и 3 от него следва, че областта на указанията относно рисковете, свързани с употребата на биоциди, които могат да се използват при рекламата на тези продукти, е напълно хармонизирана от законодателя на Съюза.

66

Това тълкуване се потвърждава от изискването за четливост на тези указания, както е изразено в последното изречение на член 72, параграф 1 от Регламент № 528/2012. Всъщност следва да се констатира, че допълнителни указания, освен посочените в тази разпоредба, рискуват да накърнят четливостта на последните, дори тези допълнителни указания да не са в противоречие с целите за защита на здравето на хората и животните, както и на околната среда.

67

Вследствие на това член 72 от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изисква поставянето на указание, в допълнение към предвиденото в този член, върху рекламата, предназначена за професионалните потребители, за биоциди, спадащи към продуктови типове 2 и 4, както и към продуктови типове 14 и 18.

68

На първо място, следва да се определи дали Регламент № 528/2012 допуска национална правна уредба като произтичащата от членове L. 522‑5-3 и R. 522‑16‑2 от Кодекса за околната среда, която забранява всякаква реклама, предназначена за широката общественост, в полза на биоцидите, спадащи към продуктови типове 2 и 4, както и към продуктови типове 14 и 18.

69

Както беше посочено в точка 63 от настоящото решение, от член 72 от Регламент № 528/2012 следва, че законодателят на Съюза е искал да уреди подробно и пълно формулировката на указанията относно рисковете, свързани с употребата на биоциди, които могат да фигурират в рекламата на тези продукти. Този законодател обаче не е имал намерение да уреди всички аспекти, свързани с рекламата на биоциди, и в частност да изключи възможността за държавите членки да забранят рекламата, предназначена за широката общественост.

70

От това следва, че член 72 от Регламент № 528/2012 допуска национална правна уредба, която забранява всякаква реклама, предназначена за широката общественост, в полза на биоцидите, спадащи към продуктови типове 2 и 4, както и към продуктови типове 14 и 18.

71

При това положение, на второ място, следва да се прецени дали член 34 ДФЕС допуска такава правна уредба.

72

В това отношение, както бе припомнено в точки 37 и 38 от настоящото решение, следва да се провери дали тази правна уредба представлява правна уредба, уреждаща условията за продажба на стоки по смисъла на посочената в точка 38 от настоящото решение съдебна практика, която се прилага към всички заинтересовани оператори, упражняващи своята дейност на националната територия, и която засяга по един и същ начин от правна и фактическа страна търгуването на националните продукти и на продуктите с произход от други държави членки.

73

В настоящия случай следва да се припомни, че с оглед на предоставените от запитващата юрисдикция данни членове L. 522‑5-3 и R. 522‑16‑2 от Кодекса за околната среда не се отнасят до условията, на които трябва да отговарят биоцидите, спадащи към продуктови типове 2 и 4, както и към продуктови типове 14 и 18, за да се ползват от разрешение за пускане на пазара. За сметка на това тези разпоредби предвиждат забрана за рекламиране сред широката общественост при продажбата на тези продукти, така че те уреждат само условията за продажба на посочените продукти. От това следва, че посочените разпоредби могат да се считат за уреждащи условията за продажба по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 38 от настоящото решение.

74

Същевременно национална правна уредба, която урежда условията за продажба на някои продукти, все пак може да остане извън приложното поле на член 34 ДФЕС само ако отговаря на двете условия, посочени в точка 38 от настоящото решение.

75

Що се отнася до първото условие, от данните, предоставени на Съда от запитващата юрисдикция, е видно, че членове L. 522‑5-3 и R. 522‑16‑2 от Кодекса за околната среда се прилагат без разлика към всички заинтересовани оператори, упражняващи дейността си на френска територия.

76

Що се отнася до второто условие, тази юрисдикция следва да прецени дали тези разпоредби засягат по един и същ начин от правна и фактическа страна търгуването на националните продукти и на продуктите с произход от други държави членки.

77

В случая от данните, с които разполага Съдът, не следва, че разглежданата по главното производство правна уредба провежда разграничение в зависимост от произхода на въпросните биоциди. Следва обаче да се провери дали тази правна уредба фактически не е от естество да затрудни в по-голяма степен достъпа до френския пазар на съответните биоциди с произход от други държави членки, отколкото затруднява достъпа на националните продукти.

78

В това отношение, макар Съдът да е постановил, че национална правна уредба, която ограничава или забранява някои форми на реклама в полза на определени продукти, може да е от естество да ограничи обема на продажби на същите, поради което тя може да има по-голямо въздействие върху продуктите с произход от други държави членки, той все пак е обусловил тази констатация от установяването на специфично затруднение, характерно за пазар на даден продукт, с което се сблъсква даден оператор, за да влезе на националния пазар, като съществуването на традиционни социални практики, местни навици или обичаи или пък обстоятелството, че начинът на продажба, за който се отнася забраната, потенциално е единственият начин за достъп до съответния национален пазар (вж. в този смисъл решения от 8 март 2001 г., Gourmet International Products, C‑405/98, EU:C:2001:135, т. 19 и 21, от 19 октомври 2016 г., Deutsche Parkinson Vereinigung, C‑148/15, EU:C:2016:776, т. 25, и от 15 юли 2021 г., DocMorris, C‑190/20, EU:C:2021:609, т. 41).

79

Същевременно от данните в преписката, с която разполага Съдът, не следва, че френският пазар на биоциди се характеризира със съществуването на едно или няколко специфични затруднения по смисъла на посочената в предходната точка от настоящото решение съдебна практика, което обаче запитващата юрисдикция трябва да провери, така че не изглежда забраната за всякаква реклама сред широката общественост в полза на определени биоциди да засяга в по-голяма степен търгуването на продукти с произход от други държави членки.

80

Ако след това разглеждане посочената юрисдикция все пак констатира, че разглежданата по главното производство правна уредба засяга в по-голяма степен достъпа до френския пазар на биоциди с произход от други държави членки, отколкото достъпа на такива продукти с произход от Франция, тя ще трябва да установи дали тази правна уредба е обоснована от едно или няколко от съображенията от общ интерес, изброени в член 36 ДФЕС, или от едно или няколко от императивните изисквания, признати в практиката на Съда.

81

В това отношение, както е видно от точка 49 от настоящото решение, актът за преюдициално запитване уточнява, че разглежданата по главното производство правна уредба има за цел да предотврати неблагоприятните последици за общественото здраве и околната среда от прекомерната употреба на някои биоциди.

82

При това положение следва да се констатира, че тази правна уредба е годна да постигне целите за защита на човешкото здраве и на околната среда, доколкото предвижда забрана за всякаква реклама сред широката общественост в полза на някои от тези продукти, което представлява средство, позволяващо да се ограничат стимулите за закупуване и употреба на такива продукти.

83

Що се отнася до необходимия и пропорционален характер на посочената правна уредба, следва да се приеме, както отбелязва генералният адвокат в точки 120 и 121 от заключението си, че забраната за всякаква реклама, предназначена за широката общественост, в полза на определени биоциди не надхвърля необходимото за постигане на преследваните цели. Всъщност, както изтъква френското правителство, от една страна, тази правна уредба се отнася само до рекламата, предназначена за широката общественост, и следователно не забранява рекламата, предназначена за професионалните потребители. От друга страна, посочената правна уредба има ограничен обхват, тъй като визира не всички биоциди, а само тези, спадащи към продуктови типове 2 и 4, както и към продуктови типове 14 и 18, т.е. тези, които представляват най-високите рискове за човешкото здраве, без да се прилага за биоцидите, за които е допустима опростената процедура за издаване на разрешение по член 25 от Регламент № 528/2012.

84

Така, член 72 от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която забранява всякаква реклама, предназначена за широката общественост, в полза на биоцидите, спадащи към продуктови типове 2 и 4, както и към продуктови типове 14 и 18. Същото важи за членове 34 и 36 ДФЕС, стига тази правна уредба да е обоснована от целите за защита на здравето и живота на хората, както и на околната среда, да е годна да гарантира постигането на тези цели и да не надхвърля необходимото за тяхното постигане, което запитващата юрисдикция следва да провери.

85

С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, от една страна, че член 72 от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че:

и от друга страна, членове 34 и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че:

86

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

Поради изложените съображения Съдът (трети състав) реши: