–

за SIA „Zinātnes parks“, от I. Duka, advokāte,

–

за латвийското правителство, първоначално от K. Pommere и V. Soņeca, а впоследствие от K. Pommere и J. Davidoviča, в качеството на представители,

–

за Ирландия, от M. Browne, J. Quaney, M Lane и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от D. Fennelly, BL,

–

за Европейската комисия, от A. Bouchagiar, J. Hradil и L. Ozola, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 125, параграф 3, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (OB L 347, 2013 г., стр. 320 и поправка в ОВ L 200, 2016 г., стр. 140), както и на член 2, точка 18, буква а) от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 [ДФЕС] (OB L 187, 2014 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между SIA „Zinātnes parks“ и Finanšu ministrija (Министерство на финансите, Латвия) по повод на решение на последното от 4 ноември 2019 г. за отхвърляне на кандидатурата за проект на това дружество в рамките на програма със съфинансиране на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) (наричано по-нататък „решението за отхвърляне“).

3

Съгласно съображение 1 от Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (OB L 347, 2013 г., стр. 289):

„В член 176 [ДФЕС] се предвижда, че [ЕФРР] е предназначен да подпомага преодоляването на основните различия между регионите в Съюза. […]“.

4

Член 3 („Обхват на подкрепата от ЕФРР“), параграф 3 от този регламент предвижда:

„ЕФРР не предоставя подкрепа за:

[…]

[…]“.

5

В Регламент № 1303/2013 се определят общоприложимите правила и общите разпоредби за ЕФРР, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, наричани по-нататък заедно „европейските структурни и инвестиционни фондове“.

6

Съгласно член 4, параграф 7 от този регламент по принцип частта от бюджета на Съюза, разпределена на европейските структурни и инвестиционни фондове, се изпълнява в рамките на споделено управление между държавите членки и Комисията.

7

Член 26, параграфи 1 и 2 от посочения регламент гласи следното:

„1.   Европейските структурни и инвестиционни фондове се изпълняват чрез програми в съответствие със споразумението за партньорство. Всяка програма обхваща периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

2.   Програмите се изготвят от държавите членки или от орган, посочен от тях, в сътрудничество с партньорите, посочени в член 5. Държавите членки изготвят програмите въз основа на процедури, които са прозрачни за обществеността в съответствие със своята институционална и правна рамка“.

8

Член 123 от същия регламент налага на всяка държава членка задължението да определи за всяка оперативна програма управляващ, сертифициращ и одитен орган.

9

Член 125 от Регламент № 1303/2013 определя функциите на управляващия орган. Съгласно параграф 1 на този член въпросният орган отговаря за управлението на оперативната програма в съответствие с принципа на доброто финансово управление.

10

Що се отнася до подбора на операциите, член 125, параграф 3 от този регламент предвижда, че посоченият орган:

[…]

[…]“.

11

Съображение 14 от Регламент № 651/2014 гласи:

„Помощите, предоставени на предприятия в затруднено положение, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент, тъй като те следва да бъдат оценявани съгласно Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение от 1 октомври 2004 г. [OB C 244, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 187], чийто срок на прилагане беше удължен със Съобщение на Комисията относно удължаване на прилагането на насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение от 1 октомври 2004 г. [OB C 296, 2012 г., стр. 3], или съгласно последващите ги насоки, за да се предотврати тяхното заобикаляне, с изключение на схемите за помощ за отстраняване на щети, причинени от някои природни бедствия. За да се осигури правна сигурност, е целесъобразно да бъдат определени ясни критерии, които не изискват оценка на всички особености на положението на дадено предприятие, за да се установи дали то може да се счита за предприятие в затруднено положение за целите на настоящия регламент“.

12

Член 1 („Приложно поле“), параграф 4 от този регламент предвижда:

„Настоящият регламент не се прилага за:

[…]

13

Член 2 от посочения регламент е озаглавен „Определения“ и има следния текст:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

14

Съгласно съображения 7 и 8 от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право (OB L 169, 2017 г., стр. 46):

15

Член 4 от тази директива, озаглавен „Задължителна информация, която се предоставя в устава или учредителния акт или в отделни документи“, предвижда:

„В устава или в учредителния акт, или в отделен документ, публикуван съгласно законодателството на всяка държава членка в съответствие с член 16 следва да се съдържа поне следната информация:

[…]

[…]

16

Член 14 („Актове и данни за оповестяване от дружествата“) от същата директива гласи:

„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират задължителното оповестяване от дружествата най-малко на следните актове и данни: […]

[…]

[…]“.

17

Съгласно член 16 („Оповестяване в регистъра“), параграфи 3 и 5—7 от Директива 2017/1132:

„3.   Всички актове и данни, които подлежат на оповестяване в съответствие с член 14, се включват в делото или се вписват в регистъра; предметът на вписванията в регистъра във всички случаи се съдържа в делото.

[…]

5.   Оповестяването на актовете и данните, посочени в параграф 3, се извършва чрез публикуване в държавния вестник, определен за тази цел от държавата членка, на пълния текст или извлечение от него, или чрез бележка относно представянето на акта по делото или вписването му в регистъра. Държавният вестник, определен за тази цел от държавата членка, може да се издава в електронна форма.

[…]

6.   Дружеството може да противопостави актовете и данните на трети лица само след оповестяването им по реда на параграф 5, освен ако докаже, че те са били известни на третите лица.

Въпреки това, по отношение на операции, извършени преди шестнадесетия ден след оповестяването, актовете и данните не могат да бъдат противопоставени на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да узнаят за тях.

7.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да избягнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото.

Въпреки това в случай на различия текстът, оповестен в съответствие с параграф 5, не може да се противопостави на трети лица; последните обаче могат да се позовават на него, освен ако дружеството докаже, че те са били запознати с текста, представен по делото или вписан в регистъра.

Освен това третите лица винаги могат да се позовават на всички актове и данни, по отношение на които все още не са извършени формалностите по оповестяването, освен ако липсата на оповестяване възпрепятства тяхното действие“.

18

Съгласно приложение II към тази директива съответните видове дружества в Латвия включват по-специално „sabiedrība ar ierobežotu atbildību“ (дружество с ограничена отговорност) — правната форма на жалбоподателя в главното производство.

19

Усвояването на средствата от Съюза в Латвия се урежда от Eiropas Savienības struktūrfondu un Kohēzijas fonda 2014—2020. gada plānošanas perioda vadības likums (Закон за управление на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период 2014—2020 г.) (наричан по-нататък „Законът за управление на фондовете“). Член 21 („Подбор на кандидатурите за проекти“) от този закон предвижда следното:

„1.   Поканата за представяне на кандидатури за проекти е:

[…]

2.   Органът за връзка подбира кандидатурите за проекти в съответствие с методите за подбор и техническото задание към поканата. Техническото задание се изготвя и — съгласувано с отговорния орган и с управляващия орган — се приема от органа за връзка.

[…]

5.   Кандидатите подготвят и представят кандидатурите си съгласно предвиденото в техническото задание към поканата.

[…]“.

20

Член 25 („Обикновено одобряване, условно одобряване или отхвърляне на кандидатури за проекти в рамките на публични покани за представяне на кандидатури за проекти“) от Закона за управление на фондовете предвижда в параграфи 3 и 4:

„3.   Решение за отхвърляне на кандидатура за проект се приема, ако е налице поне едно от следните обстоятелства: […]

[…]

[…]

4.   Решение за условно одобряване на кандидатурата за проект се приема, ако кандидатът трябва да извърши определени действия, посочени от органа за връзка, за да може кандидатурата да отговаря напълно на критериите за оценка, а проектът да бъде осъществен по подходящ начин. В решението се посочват съответните условия, а изпълнението им се установява въз основа на техническото задание към поканата. Ако посочено в решението условие не се изпълни или не се изпълни в определения с решението срок, кандидатурата се счита за отхвърлена“.

21

Съгласно член 30 („Разяснения по кандидатурите за проекти“) от този закон:

„По кандидатурите за проекти не може да се правят разяснения в периода между тяхното подаване и приемането на решение за обикновено одобряване, условно одобряване или отхвърляне“.

22

Разглежданата в главното производство мярка за помощ е уредена от Ministru kabineta noteikumi Nr. 612 „Darbības programmas „Izaugsme un nodarbinātība“ 3.1.1. specifiskā atbalsta mērķa „Sekmēt MVK izveidi un attīstību, īpaši apstrādes rūpniecībā un RIS3 prioritārajās nozarēs“ 3.1.1.5. pasākuma „Atbalsts ieguldījumiem ražošanas telpu un infrastruktūras izveidei vai rekonstrukcijai“ otrās projektu iesniegumu atlases kārtas īstenošanas noteikumi“ (Постановление № 612 на Министерския съвет относно правила за изпълнение на втория етап на подбор на проекти по оперативна програма „Растеж и заетост“, специфична цел 3.1.1 („Допринасяне за създаването и развитието на малки и средни предприятия по-специално в производствения сектор и приоритетните сектори RIS3“), мярка 3.1.1.5 („Инвестиционна помощ в подкрепа на създаването или преустройството на производствени помещения и инфраструктури“) от25 септември 2018 г. (Latvijas Vēstnesis, 2018 г., № 101) (наричано по-нататък „Постановлението за изпълнение“). Точка 7 от Постановлението за изпълнение гласи следното:

„Изпълнението на втория етап на подбора на проекти по посочената мярка се осъществява чрез публична покана“.

23

Съгласно точка 15 от посоченото Постановление за изпълнение:

„Не се допуска финансиране, когато:

[…]

15.3. Кандидатът е предприятие в затруднено положение съгласно член 2, точка 18 от Регламент № 651/2014 на Комисията;

[…]“.

24

Практическите аспекти на подбора на кандидатурите се уреждат от изготвеното от Centrālā finanšu un līgumu aģentūra (Централна агенция за финанси и обществени поръчки, наричана по-нататък „компетентната национална агенция“) техническо задание към поканата и от приложенията към него.

25

Съгласно раздел II, параграф 6 от Приложение 5 („Методи за прилагане на критериите за оценка на кандидатурите“) към това техническо задание:

„Дава се „обикновена положителна“ оценка, когато кандидатът не е икономически оператор в затруднено положение. Определянето му като предприятие в затруднено положение към момента на решението за предоставяне на помощ трябва да е обективно обосновано от проверими и надеждни данни за кандидата и свързаните с него предприятия:

[…]

Оценката е „условно положителна“, когато представената информация е непълна или не е достатъчно конкретна. В този случай от кандидата се изисква да представи разяснения по представената информация. Разясненията може да се отнасят само до технически, аритметични и редакционни аспекти. […]“.

26

Член 12 („Оповестяване в регистъра“) от Komerclikums (Търговски кодекс) предвижда:

„1.   Вписванията в търговския регистър пораждат действие по отношение на трети лица от момента на тяхното оповестяване. […]

2.   Когато данните, които следва да бъдат вписани в търговския регистър, не са вписани или са вписани, но не са оповестени, те не може да бъдат противопоставени на трети лица от лицето, в чиято полза е трябвало да бъдат вписани, освен ако са били известни на третите лица.

[…]“.

27

Член 196 („Решения за изменение на дружествения капитал“) от Търговския кодекс гласи:

„1.   Увеличаването или намаляването на дружествения капитал може да се извършва само с решение на общото събрание на съдружниците, в което се определят начините за увеличаване или намаляване на капитала.

[…]

3.   Решение за изменение на дружествения капитал се приема едновременно със съответното изменение на дружествения договор“.

28

Съгласно член 202 („Заявления до търговския регистър относно увеличаване на дружествения капитал“), параграф 3 от този кодекс:

„Увеличаването на дружествения капитал се счита за извършено от датата на вписване в търговския регистър на новия размер на капитала“.

29

В рамките на публична покана за представяне на кандидатури за проекти за получаване на помощ по програмата със съфинансиране на ЕФРР „Растеж и заетост“ Zinātnes parks, латвийско дружество с ограничена отговорност, представя кандидатура за проект пред компетентната национална агенция на 30 април 2019 г. — краен срок за представяне на кандидатурите за проекти. Заедно с кандидатурата жалбоподателят в главното производство представя решение на събранието на съдружниците от 29 април 2019 г. за изменение на дружествения договор и за увеличаване на дружествения капитал чрез заплащането от конкретен съдружник в определен срок на нов дял от дружествения капитал (увеличен с премия).

30

В периода на оценяване на кандидатурата за проект посоченият жалбоподател уведомява компетентната национална агенция, че увеличаването на дружествения капитал е вписано в търговския регистър на 24 юли 2019 г., а впоследствие жалбоподателят допълнително представя междинен оперативен отчет, одобрен от заклет одитор.

31

С решение на Министерството на финансите кандидатурата за проект на Zinātnes parks е отхвърлена, тъй като е счетено, че към датата на подаване на кандидатурата то е било „предприятие в затруднено положение“ по смисъла на член 2, точка 18, буква а) от Регламент № 651/2014.

32

Сезирана с жалба за отмяна на това решение, запитващата юрисдикция, а именно Administratīvā rajona tiesa (Първоинстанционен административен съд, Латвия), отбелязва, че между страните е безспорно, че ако трябва да се вземат предвид данните, съдържащи се в последния финансов отчет на Zinātnes parks за 2018 г., това дружество би имало качеството на предприятие в затруднено положение по смисъла на член 2, точка 18, буква а) от въпросния регламент. Според запитващата юрисдикция няма спор и относно обстоятелството, че след увеличаването на дружествения капитал и вписването на съответните изменения в търговския регистър посоченото дружество вече не изпълнява критериите по член 2, точка 18, буква а) от Регламент № 651/2014 за квалифициране като „предприятие в затруднено положение“. За сметка на това според тази юрисдикция има разминавания между страните по въпроса доколко вписването на посоченото увеличаване на дружествения капитал в търговския регистър и представянето от Zinātnes parks на доказателства в хода на процедурата по разглеждане на кандидатурите е трябвало да бъдат взети предвид от компетентната национална агенция.

33

В този контекст запитващата юрисдикция изпитва съмнения, най-напред, по въпроса дали с приемането на решението за отхвърляне на кандидатурата за проект на Zinātnes parks Министерството на финансите е тълкувало правилно понятието „записан акционерен капитал“ по член 2, точка 18, буква а) от Регламент № 651/2014 — в светлината на понятието „дружествен капитал“, присъстващо в латвийската национална правна уредба — като отнасящо се само до капитала, който е бил предмет на оповестяване съгласно предвидените в националното законодателство процедури.

34

В латвийския правен ред съгласно член 202, параграф 3 от Търговския кодекс увеличаването на дружествения капитал се счита за извършено от датата на вписване в търговския регистър на новия размер на капитала и едва от тази дата това увеличаване може да се противопостави на трети лица. Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, от една страна, че член 2, точка 18, буква а) от Регламент № 651/2014 не съдържа никакво изрично препращане към правото на държавите членки за целите на дефинирането на понятието „акционерен капитал“. От друга страна, според нея Директива 2017/1132 (и по-специално членове 14 и 16 от нея) не подчинява действието на решенията за увеличаване на капитала на никакво предварително условие и не предоставя изрично на държавите членки правомощието да уредят въпроса.

35

Запитващата юрисдикция поставя и въпроса дали предвидените в рамките на процедурата за подбор изисквания относно документите, които следва да се представят, и по-специално относно датата, на която тези документи трябва да се представят, са релевантни за оценката на финансовото състояние на кандидата и дали евентуалните недостатъци на дадена кандидатура, що се отнася до доказването на финансовото състояние на кандидата, могат да бъдат отстранени в хода на процедурата за подбор. Всъщност запитващата юрисдикция отбелязва по-специално че съгласно член 125, параграф 3, буква а), подточка ii) от Регламент № 1303/2013 процедурите и критериите за подбор трябва да бъдат прозрачни и недискриминационни.

36

Тази юрисдикция счита, че на пръв поглед от тези принципи следва принципът, залегнал в член 30 от Закона за управление на фондовете и развит в техническото задание към поканата, съгласно който по кандидатурите за проекти не могат да се правят разяснения или допълнения след подаването им. Следователно според запитващата юрисдикция компетентната национална агенция трябва да спазва определените от самата нея критерии, поради което тя е длъжна да изключи от подбора кандидатите, които не са предали документ или не са съобщили информация, чието представяне се изисква от разпоредбите, уреждащи този подбор. Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че макар Съдът вече да е установил в контекста на обществените поръчки, че съществува задължение за спазване на подобни принципи при подбора на офертите, такъв извод не следва изрично от практиката на Съда в областта на държавните помощи.

37

При тези условия Administratīvā rajona tiesa (Първоинстанционен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

38

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, точка 18, буква а) от Регламент № 651/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали дадено дружество е „в затруднено положение“ по смисъла на тази разпоредба, изразът „записан акционерен капитал“ трябва да се разбира като отнасящ се само до вноските, оповестени по реда, предвиден в законодателството на държавата членка, където това дружество е учредено.

39

Най-напред следва да се припомни, че съгласно член 3 от Регламент № 1301/2013 ЕФРР не предоставя подкрепа за предприятията в затруднено положение, така както са определени в правилата на Съюза за държавните помощи.

40

Към момента на настъпване на фактите по главното производство понятието „предприятие в затруднено положение“ е определено от правилата на Съюза за държавните помощи, съдържащи се в член 2, точка 18 от Регламент № 651/2014. Вместо да се прибягва до единно определение на понятието „предприятие в затруднено положение“, в тази разпоредба са посочени няколко алтернативни критерия, един от които (буква а) е записаният акционерен капитал на дружество с ограничена отговорност да е намалял с повече от половината поради натрупани загуби.

41

Що се отнася до понятието „записан акционерен капитал“, използвано в член 2, точка 18 от Регламент № 651/2014, тази разпоредба само уточнява, че това понятие включва евентуално премиите от емисии на акции. За сметка на това нито посочената разпоредба, нито която и да било друга разпоредба, съдържаща се в този регламент, дават определение на въпросното понятие, нито уточняват от коя дата трябва да се счита, че увеличаването на капитала поражда действие.

42

Съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа на равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза. Освен това значението и обхватът на термините, на които правото на Съюза не дава никаква дефиниция, следва да се определят в съответствие с обичайното им значение, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани с правната уредба, от която са част (вж. в този смисъл по-специално решение от 17 декември 2020 г., BAKATI PLUS, C‑656/19, EU:C:2020:1045, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика).

43

В това отношение трябва да се приеме, че в контекста на дружествата с ограничена отговорност изразът „акционерен капитал“ се отнася в обичайното му значение до стойността на вноските, които съдружниците или акционерите на дадено дружество са направили или са се задължили да направят срещу получаването на дялове или акции. Що се отнася до термина „записан“, той обикновено се използва, за да се обозначи сумата, която настоящите или бъдещите съдружници или акционери неотменимо са се задължили да внесат в дружеството, независимо дали съответните суми вече са внесени, или не. Само когато този термин е последван от прилагателното „внесен“, по изключение изразът „записан акционерен капитал“ се използва, за да се обозначи само акционерният капитал, който действително е внесен от посочените съдружници или акционери.

44

От това следва, че доколкото в член 2, точка 18, буква а) от Регламент № 651/2014 е използван изразът „записан акционерен капитал“ без други уточнения, той трябва да се разбира като отнасящ се до всички вноски, които настоящите или бъдещите съдружници или акционери вече са направили или неотменимо са се задължили да направят.

45

Този извод се потвърждава от целите, преследвани с Регламент № 651/2014, разглеждан в неговия контекст.

46

В това отношение следва да се припомни, че целта на посочените в член 2, точка 18 от Регламент № 651/2014 алтернативни критерии за дефиниране на понятието „предприятие в затруднено положение“ е да се уточни обхватът на член 1, параграф 4 от този регламент, съгласно който посоченият регламент не се прилага за помощи за предприятия в затруднено положение, с изключение на схемите за помощ за отстраняване на щети, причинени от някои природни бедствия.

47

Съгласно съображение 14 от въпросния регламент целта, преследвана на свой ред с посочения член 1, параграф 4 и следователно с понятието „предприятие в затруднено положение“, е да се гарантира, че помощите, предоставяни на съответните предприятия, се оценяват съгласно насоките, отнасящи се конкретно до държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение, така че да се предотврати тяхното заобикаляне.

48

В това отношение в Съобщението на Комисията относно Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (ОВ C 249, 2014 г., стр. 1), към които изрично препраща съображение 14 от Регламент № 651/2014, се уточнява (т. 20 и 23), че едно предприятие се смята за намиращо се „в затруднено положение, когато без намеса от страна на държавата то почти сигурно ще бъде принудено да прекрати дейността си в краткосрочен или средносрочен план. […] Като се има предвид, че е застрашено самото му съществуване, едно предприятие в затруднено положение не може да бъде разглеждано като подходящо средство за изпълнението на други обществени цели, докато не бъде осигурена неговата жизнеспособност“.

49

С оглед на сведенията, съдържащи се в това съобщение на Комисията, посочената в съображение 14 от Регламент № 651/2014 цел и свързаният с нея критерий по член 2, точка 18, буква а) от Регламент № 651/2014 трябва да се разглеждат като целящи да се прецени способността на съответното дружество да запази дейността си в краткосрочен или средносрочен план.

50

Затова разглеждането на този критерий предполага да се вземат предвид всички вноски, които съдружниците или акционерите неотменимо са се задължили да направят. Всъщност дори когато все още не са на разположение на дружеството, тези вноски предоставят — също като вече направените вноски — релевантна информация относно способността на съответното дружество да запази дейността си в краткосрочен или средносрочен план.

51

Следователно понятието „записан акционерен капитал“ по смисъла на член 2, точка 18, буква а) от Регламент № 651/2014 трябва да се разглежда като самостоятелно понятие, което се отнася до всички вноски, които настоящите или бъдещите съдружници или акционери на дружеството са направили или неотменимо са се задължили да направят.

52

В случая съгласно изложените пред Съда факти по делото, припомнени в точка 29 от настоящото решение, преди представянето на проекта пред компетентната национална агенция с оглед на получаването на финансиране в рамките на програма със съфинансиране на ЕФРР събранието на съдружниците на Zinātnes parks е взело решение за увеличаване на капитала на това дружество чрез заплащането от конкретен съдружник в определен срок на нов дял от дружествения капитал (увеличен с премия). С оглед на самостоятелното и еднакво тълкуване на понятието „записан акционерен капитал“, посочено в предходната точка от настоящото решение, запитващата юрисдикция следва да прецени дали тези факти, които са установени към момента на представянето на проекта, свидетелстват — въз основа на критериите, предвидени за тази цел в националното право, съгласно което съответното дружество е учредено — за наличието на неотменимо задължение от страна на този съдружник да извърши посоченото увеличаване на капитала.

53

В това отношение всъщност следва да се подчертае, че правото на Съюза действително координира в дял I, глави III и IV от Директива 2017/1132 националните правила за оповестяване във връзка с увеличаването на капитала, що се отнася до дружествата, попадащи в приложното поле на тези глави. От съображения 7 и 8 от тази директива, както и от член 1, първо тире от нея обаче следва, че това координиране има за цел да позволи по-специално на третите лица да се запознаят с основните документи на съответното дружество. За сметка на това нито от съображенията на посочената директива, нито от някоя от нейните разпоредби следва, че тези правила за оповестяване представляват условия, които трябва да се спазват, за да може задължението за извършване на вноска да се счита за неотменимо.

54

По изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 18, буква а) от Регламент № 651/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали дадено дружество е „в затруднено положение“ по смисъла на тази разпоредба, изразът „записан акционерен капитал“ трябва да се разбира като отнасящ се до всички вноски, които настоящите или бъдещите съдружници или акционери на дружеството са направили или неотменимо са се задължили да направят.

55

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 3 от Регламент № 1301/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че за да определи дали даден кандидат не е „в затруднено положение“ по смисъла на член 2, точка 18 от Регламент № 651/2014, компетентният управляващ орган трябва да вземе предвид само доказателствата, които отговарят на изискванията, определени в рамките на процедурата за подбор на проектите.

56

В това отношение следва да се отбележи, че член 3, параграф 3 от Регламент № 1301/2013 само уточнява, че ЕФРР не предоставя подкрепа за предприятията в затруднено положение, така както са определени в правилата на Съюза за държавните помощи. Следователно трябва да се приеме, че тази разпоредба не съдържа указания относно естеството на доказателствата, които могат да бъдат взети предвид, за да се установи, че дадено предприятие не е в затруднено положение.

57

Видно от текста на член 125, параграф 3 от Регламент № 1303/2013, който определя ролята на управляващите органи, отговарящи за управлението на оперативните програми, тези органи са длъжни да изготвят и — след като бъдат одобрени — да прилагат подходящите процедури и критерии за подбор, както и да се уверят по-специално че бенефициерите на помощите разполагат с финансовия капацитет за изпълнение на условията за подкрепа и следователно — що се отнася до подкрепата от ЕФРР — че посочените бенефициери не са „в затруднено положение“ по смисъла на член 2, точка 18 от Регламент № 651/2014.

58

За да изпълнят това задължение, управляващите органи трябва задължително да се основават на достатъчно надеждна информация, за да отхвърлят всяко разумно съмнение относно финансовото състояние на съответните дружества.

59

Що се отнася до определянето на точното естество на доказателствата, които могат да бъдат взети предвид, при положение че правната уредба на Съюза не съдържа никакво указание в това отношение, този въпрос попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, като компетентните национални органи разполагат в това отношение със свобода на действие при установяването на правилата на процедурата за подбор на проектите.

60

Съгласно принципите на равностойност и ефективност обаче тези изисквания за доказване не трябва нито да са по-високи от тези, които важат за сходни вътрешни положения — стига да се запази полезното действие на член 3, параграф 3 от Регламент № 1301/2013, ако такива изисквания бъдат приложени — нито да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза, и по-специално на правото на всеки подател на проект да може надлежно да го представи, за да ползва подкрепа от ЕФРР (вж. по аналогия решения от 21 януари 2016 г., Eturas и др., C‑74/14, EU:C:2016:42, т. 32 и от 3 юни 2021 г., Instituto Madrileño de Investigación y Desarrollo Rural, Agrario y Alimentario, C‑726/19, EU:C:2021:439, т. 47).

61

Доколкото разглежданата в главното производство процедура се отнася до предоставянето в рамките на програмите на ЕФРР на финансиране от бюджета на Съюза и поради това тя представлява мярка за прилагане на правото на Съюза, тя трябва да бъде съобразена и с общите принципи на правото на Съюза, сред които по-специално са принципите на равно третиране, на прозрачност и на пропорционалност, които са от ключово значение, когато става въпрос за процедура, при която се конкурират икономически оператори (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Farkas, C‑564/15, EU:C:2017:302, т. 50 и 59).

62

По-специално спазването на принципите на равно третиране и на прозрачност предполага едни и същи изисквания за доказване да се прилагат спрямо всички кандидати по една и съща програма и тези изисквания да бъдат оповестени публично (вж. по аналогия решения от 2 юни 2016 г., Pizzo, C‑27/15, EU:C:2016:404, т. 37 и от 11 май 2017 г., Archus и Gama, C‑131/16, EU:C:2017:358, т. 26). Що се отнася до принципа на пропорционалност, той налага тези изисквания да не надхвърлят необходимото за контрола на материалноправните условия, предвидени в правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 3 юни 2021 г., Rad Service и др., C‑210/20, EU:C:2021:445, т. 34).

63

Запитващата юрисдикция следва да прецени дали в настоящия случай всички тези условия са изпълнени. За да я насочи при тази преценка обаче, Съдът може да ѝ предостави всички тълкувателни елементи, свързани с правото на Съюза, които биха могли да ѝ бъдат полезни (вж. по-специално решения от 16 юли 2015 г., ЧЕЗ Разпределение България, C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 62 и от 6 октомври 2021 г., A (Преминаване на граници със спортна лодка), C‑35/20, EU:C:2021:813, т. 85).

64

В това отношение, видно от националната правна уредба, посочена от запитващата юрисдикция, квалифицирането като „предприятие в затруднено положение“ трябва — по силата на изискванията, определени в тази правна уредба за целите на процедурата за подбор — да се извършва единствено с оглед на информацията, съдържаща се в последния публикуван окончателен годишен отчет, или — ако кандидатът представи междинен оперативен отчет, одобрен от заклет одитор — с оглед на съдържащата се в него информация. Ако кандидатът се позовава на публично достъпна информация, която се отнася до увеличаване на дружествения капитал след последния окончателен годишен отчет, се взема предвид такава информация, представена заедно с междинен оперативен отчет, одобрен от заклет одитор.

65

Най-напред, като се има предвид, че по принцип заклет одитор може да изготви за дадено дружество междинен оперативен отчет във всеки момент, без това да предполага за дружеството толкова високи разходи, че такова изискване да направи практически невъзможно или прекомерно трудно доказването от дружество, което е било „в затруднено положение“ по смисъла на член 2, точка 18 от Регламент № 651/2014, когато е бил изготвен последният му окончателен годишен отчет, че вече не е в такова положение, то такива правила по принцип не могат да се считат за противоречащи на принципа на ефективност.

66

По-нататък, що се отнася до спазването на принципите на равно третиране и на прозрачност, от материалите по делото не изглежда запитващата юрисдикция да има съмнения относно обстоятелството, че разглежданите в главното производство изисквания са били надлежно публикувани или че се прилагат по един и същ начин.

67

Накрая, що се отнася до принципа на пропорционалност, имайки предвид изискванията във връзка с изготвянето на годишните отчети, които допринасят за надеждността на съдържащата се в тях информация, и имайки предвид гаранциите, които дава одобрението от заклет одитор на междинните оперативни отчети, то налагането на задължение за управляващия орган да се основава единствено на тези видове документи, не изглежда да надхвърля необходимото за проверката на условието по член 2, точка 18 от Регламент № 651/2014.

68

При това положение правото на Съюза по принцип допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство да изисква от управляващия орган да прецени финансовото състояние на дадено предприятие само с оглед на информацията, съдържаща се в последния публикуван окончателен годишен отчет на дружеството кандидат, както и евентуално в междинен оперативен отчет, одобрен от заклет одитор (стига този междинен оперативен отчет да е бил представен на посочения орган), освен ако се окаже, че тези изисквания не са съобразени с принципа на равностойност, което въпросният орган следва да изясни.

69

По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 3 от Регламент № 1301/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че за да определи дали даден кандидат не е „в затруднено положение“ по смисъла на член 2, точка 18 от Регламент № 651/2014, компетентният управляващ орган трябва да вземе предвид само доказателствата, които отговарят на изискванията, определени в рамките на процедурата за подбор на проектите, стига тези изисквания да са съобразени с принципите на равностойност и ефективност, както и с общите принципи на правото на Съюза, и по-специално с принципите на равно третиране, на прозрачност и на пропорционалност.

70

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 125, параграф 3 от Регламент № 1303/2013, както и принципите на недопускане на дискриминация и на прозрачност, посочени в тази разпоредба, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която по кандидатурите за проекти не може да се правят разяснения след тяхното подаване.

71

Най-напред, следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция не уточнява дали, когато при формулирането на въпроса си споменава подаването на проектите, тя има предвид предвидения в националното право краен срок за подаване на кандидатурите за проекти, или датата, на която е била подадена кандидатурата за проект на конкретен кандидат. От материалите по делото обаче е видно, че в главното производство Zinātnes parks е представило кандидатурата си на крайната дата за подаване на кандидатури, предвидена в националното право. Ето защо не изглежда необходимо да се анализира въпросът дали правото на Съюза задължава държавите членки да позволяват на кандидатите да правят разяснения след подаването на кандидатурата си за проект, но преди изтичането на срока за подаване на кандидатури. За сметка на това този въпрос се поставя по отношение на разясненията, които биха могли да бъдат направени след изтичането на посочения срок.

72

По-нататък, следва да се отбележи, че в член 125, параграф 3, буква г) от Регламент № 1303/2013 само се споменава, че компетентният управляващ орган трябва да се увери, че всеки бенефициер на подкрепа от ЕФРР разполага с необходимия административен, финансов и оперативен капацитет за изпълнение на условията за подкрепа за всяка операция, преди одобряването на операцията, без да се уточнява в кой момент този капацитет трябва да бъде преценен, нито в кой момент кандидатите трябва да предоставят на този орган информацията, необходима за проверката на посочения капацитет.

73

Като се има предвид, че правото на Съюза не предвижда какъв трябва да бъде крайният срок за представяне на необходимите доказателства на управляващите органи, държавите членки следва да вземат решение по този въпрос в границите, поставени от принципите на ефективност и равностойност и от задължението на всеки управляващ орган да следи внимателно за спазването на общите принципи на правото, сред които са принципите на равно третиране и на прозрачност, припомнени в член 125, параграф 3 от Регламент № 1303/2013, както и принципът на пропорционалност.

74

Що се отнася по-специално до принципите на прозрачност и на равно третиране, следва да се припомни, че когато държава членка е определила краен срок за кандидатите да допълнят документацията си, тези принципи налагат на управляващите органи да изключат от процедурата за подбор всяка кандидатура, която към съответната дата не е придружена от необходимата информация (вж. по аналогия решения от 6 ноември 2014 г., Cartiera dell’Adda, C‑42/13, EU:C:2014:2345, т. 42 и от 2 юни 2016 г., Pizzo, C‑27/15, EU:C:2016:404, т. 42—44).

75

В главното производство, видно от предоставената от запитващата юрисдикция информация, макар да е приела, че изпълнението на условието по член 3, параграф 3 от Регламент № 1301/2013 трябва да се преценява към датата на одобряване на кандидатурите за проекти, съответната държава членка е решила да забрани на същите тези кандидати да допълват документацията си след изтичането на срока за подаване на кандидатурите.

76

С оглед обаче на необходимостта националните управляващи органи да разполагат с необходимото време за разглеждане на представената им документация (вж. в този смисъл по аналогия решения от 10 февруари 1998 г., Германия/Комисия, C‑263/95, EU:C:1998:47, т. 31 и от 25 март 2010 г., Комисия/Испания, C‑392/08, EU:C:2010:164, т. 21) тази държава членка не може да бъде упрекната за това, че е определила крайна дата, до която кандидатите да предоставят на компетентния управляващ орган цялата необходима информация и която предхожда датата на одобряване на кандидатурите за проекти.

77

Следователно, както по същество подчертава генералният адвокат в точка 80 от заключението си, ако на кандидатите бъде позволено да допълват документацията си след изтичането на срока за подаване на кандидатури за проекти, компетентният управляващ орган би могъл да се окаже принуден многократно да преразглежда едни и същи кандидатури, при което по-специално съществува опасност одобрението на посочените кандидатури да трябва да бъде отложено, като по този начин се засегнат целите на програмите за финансиране, или опасност вече да не бъдат зачетени принципите на равно третиране и на прозрачност. Подобна възможност би могла да доведе и до допълнителни разходи за компетентния управляващ орган, които съответната държава членка може с основание да не иска да понесе в съответствие с принципа на добра администрация.

78

Ето защо се налага изводът, че държава членка може да реши кандидатите да нямат право да допълват документацията си след изтичането на срока за подаване на кандидатури за проекти, дори националното законодателство да предвижда, че условието по член 3, параграф 3 от Регламент № 1301/2013 трябва да се преценява на по-късна дата.

79

В съответствие с принципа на равностойност следва да се установят процедурите в националното право, които са сходни от гледна точка на техния предмет, на тяхното основание и на съществените им елементи с процедурата, предвидена за получаване на подкрепа от ЕФРР, и да се гарантира, че тези процедури не са по-благоприятни от разглежданата в главното производство, тъй като позволяват на кандидатите да допълват документацията си след изтичането на срока за подаване на кандидатури за проекти (вж. по аналогия решение от 26 септември 2018 г., Belastingdienst/Toeslagen (Суспензивно действие на въззивната жалба), C‑175/17, EU:C:2018:776, т. 42—44).

80

По изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 125, параграф 3 от Регламент № 1303/2013, както и принципите на недопускане на дискриминация и на прозрачност, посочени в тази разпоредба, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, според която по кандидатурите за проекти не може да се правят разяснения след изтичането на срока за подаване на посочените кандидатури. Съгласно принципа на равностойност обаче тази невъзможност кандидатите да допълват документацията си след изтичането на срока за подаване на кандидатури за проекти, трябва да е налице при всички процедури, които евентуално могат да се приемат за сходни от гледна точка на техния предмет, на тяхното основание и на съществените им елементи с процедурата, предвидена за получаване на подкрепа от ЕФРР.

81

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: