1

С жалбата си пред Съда Sony Optiarc, Inc. и Sony Optiarc America, Inc. (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“) искат отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 юли 2019 г., Sony Optiarc и Sony Optiarc America/Комисия (T‑763/15, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2019:517), с което Общият съд отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2015) 7135 final на Комисията от 21 октомври 2015 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39639 — Оптични дискови устройства) (наричано по-нататък „спорното решение“) в частта, която се отнася до тях, и при условията на евентуалност, за намаляване на размера на наложената им глоба.

2

Съгласно член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167):

„2.   С решение [Европейската комисия] може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

[…].

Когато нарушение, извършено от сдружение, е свързано с дейностите на неговите членове, санкцията не може да надвишава 10 % от сумата на общия оборот на всеки член, който работи на пазара, засегнат от нарушението на сдружението.

3.   При определяне на размера на санкцията се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението“.

3

Член 27, параграф 2 от този регламент предвижда:

„Правото на защита на засегнатите страни се съблюдава в хода на цялото производство. На тях се предоставя правото на достъп до материалите по делото пред Комисията при условия на зачитане на законния интерес на предприятията от опазване на техните търговски тайни. Правото на достъп до преписката не може да се разширява до поверителната информация и вътрешните документи на Комисията или на органите по конкуренция на държавите членки. По-специално правото на достъп не може да се разширява до кореспонденцията между Комисията и органите по конкуренция на държавите членки или между последните, включително и до документи, изготвени по членове 11 и 14. Нищо в настоящия параграф не може да възпрепятства Комисията да оповестява и използва информация, необходима за доказване на нарушение“.

4

Член 31 от посочения регламент гласи следното:

„Съдът разполага с неограничена юрисдикция да осъществява контрол върху решения, с които Комисията е постановила санкция или периодично санкционно плащане. Той може да отмени, намали или увеличи наложената санкция или периодично санкционно плащане“.

5

Що се отнася до изчисляването на размера на глобите, точки 6 и 13 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264) (наричани по-нататък „Насоките относно метода за определяне на глобите“), гласят:

„6.   […] [К]омбинацията от стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, и продължителността на нарушението осигурява подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на всяко предприятие в нарушението. Позоваването на тези фактори осигурява добър показател за порядъка на степента на глобата и не следва да бъде разглеждано като основа на метод за автоматично и аритметично изчисление.

[…]

13.   При определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в даден географски район в [Европейското икономическо пространство (ЕИП)]. […]“.

6

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—32 от обжалваното съдебно решение и могат да бъдат обобщени по следния начин за целите на настоящото производство.

7

Първият жалбоподател, Sony Optiarc, Inc. (по-рано Sony NEC Optiarc Inc.), е акционерно дружество по японското право. То е учредено на 3 април 2006 г. като съвместно предприятие на Sony Corporation и NEC Corporation, с фирма „Sony NEC Optiarc Inc“. Всяко дружество майка внася в Sony NEC Optiarc Inc. съответната си дейност в сектора на оптичните дискови устройства (наричани по-нататък „ОДУ“).

8

Считано от 2 април 2007 г., Sony NEC Optiarc, заедно с дъщерното дружество, от което то притежава 100 % от капитала, Sony Optiarc America, Inc. (по-рано Sony NEC Optiarc America Inc.), вторият жалбоподател, договаря и сключва договори след провеждане на процедури за възлагане и поема поръчки, най-малкото от Dell Inc., с предмет ОДУ. В спорното решение Sony NEC Optiarc и Sony NEC Optiarc America са посочени заедно като „Sony Optiarc“. Със „Sony/Optiarc“ в спорното решение пък се обозначават Sony Corporation и Sony Optiarc, които заедно са представили устни изявления и са отговорили на исканията на Европейската комисия за предоставяне на информация. След 1 септември 2007 г. Sony NEC Optiarc продължава да участва в процедурите за възлагане, организирани от Dell. То е било подпомагано от служител на Sony Electronics (Singapore) Pte. Ltd, действал от името на Sony Optiarc и въз основа на неговите указания.

9

Разглежданото нарушение се отнася до ОДУ, използвани по-специално в персонални компютри (настолни и преносими компютри), произвеждани от Dell Inc. и Hewlett Packard (наричано по-нататък „HP“).

10

Dell и HP са двамата основни производители на оригинални стоки на световния пазар на персонални компютри. Тези две дружества използват класически процедури за възлагане на поръчки, провеждани на световно равнище, включващи по-конкретно тримесечно договаряне на цена на световно равнище и на обеми на общото закупено количество с малко на брой предварително подбрани доставчици на ОДУ.

11

Процедурите за възлагане на поръчки включват искания за оферти, електронни искания за оферти, онлайн договаряне, електронни търгове и двустранно (офлайн) договаряне. При приключването на дадена процедура за възлагане на обществена поръчка клиентите разпределят обемите между участвалите доставчици на ОДУ в зависимост от предлаганата от тях цена.

12

На 14 януари 2009 г. Комисията получава заявление от Koninklijke Philips NV за освобождаване от глоба на основание Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3). На 29 януари и на 2 март 2009 г. това заявление е допълнено, за да обхване, наред с посоченото дружество, Lite-On IT Corporation и тяхното съвместно предприятие Philips & Lite-On Digital Solutions Corporation.

13

На 30 юни 2009 г. Комисията предоставя условно освобождаване от глоба на Koninklijke Philips, Lite-On IT и Philips & Lite-On Digital Solutions.

14

На 18 юли 2012 г. Комисията изпраща изложение на възраженията на тринадесет доставчици на ОДУ, сред които и жалбоподателите (наричано по-нататък „изложението на възраженията“), в което посочва, че те са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4, наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“), като са участвали в обхващащ периода от 5 февруари 2004 г. до 29 юни 2009 г. картел относно ОДУ, състоящ се в координиране на тяхното поведение по повод на процедурите за възлагане на поръчки, организирани от двама производители на компютри, а именно Dell и HP.

15

На 29 октомври 2012 г. жалбоподателите представят заедно писмени становища в отговор на изложението на възраженията. На 29 и 30 ноември 2012 г. се провежда изслушване, в което участват всички адресати на изложението на възраженията.

16

На 21 октомври 2015 г. Комисията приема спорното решение.

17

В последното решение Комисията приема, че участниците в картела са координирали конкурентното си поведение поне в периода от 23 юни 2004 г. до 25 ноември 2008 г. Тя уточнява, че това координиране е извършено посредством мрежа от паралелни двустранни контакти. Комисията посочва, че участниците в картела се искали да съобразят своите обеми на пазара и да гарантират, че цените ще се задържат на по-високо равнище от това, на което биха били без тези двустранни контакти.

18

Комисията уточнява в спорното решение, че координирането между участниците в картела се отнася до клиентските сметки на Dell и HP. Според Комисията освен двустранните преговори с доставчиците им на ОДУ, Dell и HP са прилагали стандартизирани процедури за възлагане на поръчки, провеждани най-малкото всяко тримесечие. Тя сочи, че участниците в картела са използвали мрежата си от двустранни контакти, за да манипулират тези процедури за възлагане на поръчки, като по този начин са осуетявали опитите на клиентите си да насърчават конкуренцията чрез цените.

19

Според Комисията редовният обмен на информация е позволил по-конкретно на участниците в картела да имат много точна представа за намеренията на техните конкуренти, дори преди да започне участието им в съответната процедура за възлагане на обществена поръчка, и следователно да предвидят тяхната конкурентна стратегия.

20

Комисията добавя, че участниците в картела редовно са обменяли информация за цените по отношение на отделни клиентски сметки, както и несвързана с цените информация, като например наличното производство и капацитета за доставка, състоянието на складовата наличност, ситуацията по отношение на квалификацията, момента на въвеждането на нови стоки или подобрения. Тя сочи, че освен това доставчиците на ОДУ са наблюдавали крайните резултати от приключилите процедури за възлагане на поръчки, тоест класирането, цената и получения обем.

21

Комисията също така посочва, че като са съзнавали, че контактите им трябва да останат тайна за клиентите, доставчиците на ОДУ са използвали, за да осъществят връзка помежду си, средствата, които са считали за достатъчно подходящи за постигане на желания резултат. Тя уточнява, че впрочем опит за свикване на среща с цел организиране на редовни многостранни срещи между тези доставчици е завършил с неуспех през 2003 г., след като клиент е получил информация за него. Според Комисията вместо тези срещи са осъществявани двустранни контакти, главно под формата на телефонни разговори, а понякога и чрез електронни съобщения, включително на адреси на лична електронна поща и посредством услуги за съобщения в реално време, или по време на срещи, предимно на равнището на лицата, управляващи глобални сметки.

22

Комисията констатира, че участниците в картела редовно са поддържали връзка и че контактите, главно по телефона, са зачестявали по време на процедурите за възлагане на поръчки, когато са провеждани няколко телефонни разговора на ден между някои двойки участници в картела. Тя уточнява, че поначало между определени двойки участници в картела са осъществявани значително повече контакти отколкото между други двойки.

23

При изчисляването на размера на наложената на жалбоподателите глоба Комисията се основава на Насоките относно метода за определяне на глобите.

24

Най-напред, за да определи основния размер на глобата, Комисията приема, че поради значителните различия в продължителността на участието на доставчиците на ОДУ в картела и за да се отразят по-добре реалните последици от картела, е удачно да се използва средна годишна стойност, изчислена въз основа на реалната стойност на продажбите, извършени от предприятията през целите календарни месеци на съответното им участие в нарушението.

25

Съответно Комисията обяснява, че стойността на продажбите е изчислена въз основа на продажбите на ОДУ за персонални компютри, фактурирани на разположените в ЕИП подразделения на HP и Dell.

26

Освен това Комисията приема, че тъй като антиконкурентното поведение по отношение на HP е започнало по-късно и с цел да се отчете развитието на картела, тя ще изчисли съответната стойност на продажбите поотделно за HP и Dell и ще приложи два мултипликационни коефициента в зависимост от продължителността.

27

Що се отнася до жалбоподателите, доколкото участието им в контактите във връзка с HP не е установено, Комисията приема, че те носят отговорност само за съгласуването между тях по отношение на Dell.

28

На следващо място, Комисията решава, че тъй като споразуменията за съгласуване на цените по самото си естество са сред най-тежките нарушения на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП и картелът обхваща поне ЕИП, в случая за всички адресати на спорното решение се прилагат 16 % поради тежестта.

29

Освен това Комисията посочва, че при обстоятелствата по случая е решила да добави допълнителни 16 % с възпираща цел.

30

В допълнение Комисията намалява размера на наложената на жалбоподателите глоба с 3 %, за да се вземе предвид фактът, че те не са знаели за частта от единното продължено нарушение, свързана с HP, така че да се отрази по подходящ начин и в достатъчна степен по-малката тежест на действията им.

31

Разпоредителната част на спорното решение, що се отнася до жалбоподателите, гласи следното:

„Член 1

Следните предприятия са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като през посочените периоди са участвали в единно продължено нарушение, съставено от няколко отделни нарушения, в сектора на [ОДУ] в цялото ЕИП, и състоящо се в споразумения за съгласуване на цените:

[…]

[…]

Член 2

За посоченото в член 1 нарушение се налагат следните глоби:

[…]

[…]“.

32

На 31 декември 2015 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение в отнасящата се до тях част и при условията на евентуалност, за намаляване на размера на наложената им глоба.

33

Жалбоподателите изтъкват две основания в подкрепа на жалбата си, като първото се отнася по същество до наличието на нарушение на член 101 ДФЕС, а второто, повдигнато при условията на евентуалност, до изчисляването на размера на тази глоба.

34

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля твърденията по тези основания, а оттам и жалбата в нейната цялост.

35

С жалбата си жалбоподателите искат от Съда:

36

Жалбоподателят моли Съда:

37

Жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на жалбата си пред Съда, които по същество са свързани с преценката на Общия съд относно съответно, първо, наличието на единно продължено нарушение, второ, продължителността на това нарушение, трето, констатацията за наличие на няколко отделни нарушения и четвърто, размера на наложената им глоба.

38

Съдът намира за уместно да разгледа третото основание, преди да направи анализ на първото, второто и четвъртото основание.

39

Изтъкнатото от жалбоподателите трето основание се състои от две части.

40

В рамките на първата част от третото основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че Комисията не е нарушила правото им на защита, като за първи път в спорното решение ги е обвинила в участие в няколко отделни нарушения.

41

В изложението на възраженията, и по-специално в съображения 310, 317 и 318 от него, се посочвало, че е налице единно продължено нарушение. Комисията счела, че е изкуствено твърдените действия да се разделят на няколко отделни нарушения. В спорното решение обаче Комисията за първи път приела, че това единно продължено нарушение се състои от няколко отделни нарушения. Следователно това решение се отклонявало съществено от възприетата в изложението на възраженията квалификация, поради което жалбоподателите не получили възможност преди приемането на посоченото решение да оспорят квалификацията на всеки отделен контакт като отделно и самостоятелно нарушение.

42

В това отношение, като в точки 211, 212 и 219 от обжалваното съдебно решение приел, че единното продължено нарушение непременно се състои от отделни нарушения, Общият съд стигнал до извод, който бил в противоречие с практиката на Общия съд и на Съда, в която този въпрос се разглеждал само от гледна точка на това, че е възможно единното продължено нарушение да се състои от отделни нарушения, а не че задължително е така. По този начин Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, довела до това той да не признае, че Комисията е нарушила правото на защита на жалбоподателите.

43

В писмения си отговор Комисията излага, на първо място, два общи коментара, преди да отговори на доводите, изложени в рамките на двете части на изтъкнатото от жалбоподателите трето основание.

44

Първо, доводите на жалбоподателите относно инцидентната констатация на Комисията в спорното решение, че антиконкурентните им контакти съставляват и няколко отделни нарушения, били неотносими. Всъщност Общият съд потвърдил основната констатация на Комисията за наличието на единно продължено нарушение и за участието на жалбоподателите в това нарушение. Само по себе си това потвърждение обосновавало извода в член 1, буква ж) от спорното решение, както и наложената на жалбоподателите глоба по силата на член 2, буква ж) от това решение.

45

Второ, доводите на жалбоподателите се основавали на погрешното схващане, че Общият съд е приел, че единното продължено нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС непременно се състои от няколко отделни и самостоятелни нарушения на тази разпоредба. Всъщност в точки 210 и 211 от обжалваното съдебно решение Общият съд просто приел, че единното продължено нарушение предполага „съвкупност от действия“, които сами по себе си могат да бъдат квалифицирани като отделни нарушения. Общият съд добавил по същество в точки 208, 209 и 212—216 от обжалваното съдебно решение, че в конкретния случай единното продължено нарушение действително се състои от отделни нарушения, по повод на които жалбоподателите са били изслушани.

46

На второ място, що се отнася по-конкретно до първата част от третото основание, Комисията поддържа, първо, че тя се основава на погрешна фактическа хипотеза. От точки 209—214 от обжалваното съдебно решение ясно личало, че с изложението на възраженията жалбоподателите вече били уведомени за разглежданите отделни нарушения.

47

Второ, констатациите, изложени в точки 209, 214 и 215 от това съдебно решение, били фактически констатации, които не могат да бъдат оспорени в производството по обжалване пред Съда.

48

Трето, твърдението на жалбоподателите, че Комисията не ги е изслушала по повод на разглежданите отделни нарушения, било опровергано от ясната формулировка на съображения 353, 354 и 276 от изложението на възраженията, и се основавало на неправилно тълкуване на съдебната практика, тъй като Съдът вече постановил, че един или няколко елемента от поредица от действия или от продължавано поведение сами по себе си биха могли да съставляват нарушение на член 101 ДФЕС.

49

Четвърто, противно на твърденията на жалбоподателите, констатацията за наличие на единно продължено нарушение не била обусловена от наличието на няколко отделни нарушения. Жалбоподателите били изслушани както относно констатацията за наличие на разглежданото единно продължено нарушение, така и относно тази за наличие на отделните нарушения, които го съставят, така че правото им на защита не било нарушено. Всъщност в хода на административното производство на жалбоподателите била дадена възможност да разберат, че са упрекнати и за действията, съставляващи това единно продължено нарушение.

50

В рамките на втората част от третото основание жалбоподателите упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че в спорното решение са изложени пълни мотиви за наличието на няколко отделни нарушения.

51

Всъщност в спорното решение Комисията не обяснила по отношение на всеки аспект на поведението или на всяка група или множество групи двустранни контакти, за които се счита, че съставляват отделно нарушение, първо, естеството и обхвата на това нарушение, второ, квалифицирането му като споразумение или съгласувана практика по смисъла на член 101 ДФЕС, трето, основанията и доказателствата за всяка квалификация, четвърто, предприятията, които трябва да бъдат подведени под отговорност за всяко отделно нарушение, и пето, причината, поради която, противно на изразената от Комисията в изложението на възраженията позиция, разделянето на няколко отделни нарушения вече не е изкуствено.

52

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не признал, че обхватът на отделните нарушения никога не е бил описан или обяснен. Всъщност в точка 227 от обжалваното съдебно решение той постановил, че Комисията правилно е счела, че констатацията за единно продължено нарушение непременно потвърждава изводите ѝ за наличието на няколко отделни нарушения.

53

Според Комисията твърденията по втората част от третото основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

54

Общият съд правилно приел, че основната констатация за наличие на единно продължено нарушение и инцидентната констатация за наличие на отделни нарушения са последователни една с друга. Първо, твърдението на жалбоподателите, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил доводите им поради погрешното си убеждение, че констатациите за наличие на единно продължено нарушение непременно потвърждават тези за наличие на няколко отделни нарушения, изопачавало текста на точка 227 от обжалваното съдебно решение. Второ, жалбоподателите били в състояние да разберат мотивите на спорното решение и имали възможност да изложат доводите си относно всеки от антиконкурентни контакти, за които били обвинени. Трето, видно от решение от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax и Administración del Estado (C‑238/05, EU:C:2006:734, т. 30—32), след като е установено, че са налице елементите от фактическия състав на нарушение по член 101, параграф 1 ДФЕС, било без значение как се квалифицира съответното тайно споразумяване — като споразумение или като съгласувана практика. В тази насока в точка 230 от обжалваното съдебно решение Общият съд признал, че жалбоподателите неправилно твърдят, че в спорното решение отделните нарушения трябвало да бъдат квалифицирани поотделно като „споразумения“ или „съгласувани практики“.

55

С третото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал редица грешки при прилагане на правото, като е приел, че единното продължено нарушение непременно се състои от няколко отделни нарушения. Това го накарало да приеме погрешно, от една страна, че Комисията не е нарушила правото им на защита и от друга, че тази институция е изложила в спорното решение пълни мотиви за отделните нарушения, за които жалбоподателите са обвинени.

56

В това отношение следва да се отбележи, че в член 1, буква ж) от спорното решение Комисията по същество констатира, от една страна, наличието на единно продължено нарушение и от друга, наличието на „няколко отделни нарушения“, които съставят това нарушение.

57

В този контекст с третото основание се цели да се оспори единствено преценката на Общия съд по отношение на втората констатация, а именно за наличие на няколко отделни нарушения. За сметка на това посоченото основание не се отнася до преценката му по отношение на направения в тази разпоредба извод, че жалбоподателите са участвали в единно продължено нарушение.

58

От това следва, че противно на твърденията на Комисията, доколкото в случая тя е основала спорното решение на две отделни констатации за нарушение, твърденията по третото основание не може поначало да бъдат отхвърлени като неотносими.

59

Съгласно постоянната съдебна практика нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС може да бъде извършено не само с отделно действие, но и с поредица от действия или с продължавано поведение дори когато един или няколко елемента от тази поредица действия или от това продължавано поведение биха могли и сами по себе си да съставляват нарушение на посочената разпоредба. Така, когато различните действия се вписват в „общ план“ поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на вътрешния пазар, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 41 и цитираната съдебна практика).

60

Следователно предприятието, участвало в такова единно продължено нарушение със свои собствени действия, които попадат в обхвата на понятието „споразумение“ или „съгласувана практика“ с антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и целят да допринесат за осъществяването на нарушението в неговата цялост, може да носи отговорност и за действията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение, за целия период на участието му в посоченото нарушение (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 42 и цитираната съдебна практика).

61

Както отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си, участието на предприятие в единно продължено нарушение не предполага то да е участвало пряко във всички антиконкурентни действия, които съставляват това нарушение (решение от 22 октомври 2020 г., Silver Plastics и Johannes Reifenhäuser/Комисия, C‑702/19 P, EU:C:2020:857, т. 82 и цитираната съдебна практика).

62

Третото основание следва да бъде анализирано именно с оглед на тези съображения.

63

В рамките на първата част от третото основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, отхвърляйки довода им, че Комисията е нарушила правото им на защита, като за първи път в спорното решение ги е обвинила, освен в участие в единно продължено нарушение, и в участие в няколко отделни нарушения, съответстващи на действията, съставляващи това единно продължено нарушение.

64

Следва да се припомни, първо, че понятието „единно продължено нарушение“ предполага съвкупност от действия, които и сами по себе си могат да съставляват нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС. Макар при посочените в точки 59 и 60 от настоящото решение условия съвкупност от действия да може да се квалифицира като единно продължено нарушение, от това не може да се направи извод, че всяко от тези действия само по себе си и взето поотделно трябва непременно да бъде квалифицирано като отделно нарушение на тази разпоредба. Всъщност за тази цел Комисията трябва все пак да установи и квалифицира като такова нарушение всяко от посочените действия и след това да докаже участието на съответното предприятие, което е обвинено за тях.

65

Във връзка с това Съдът вече е постановил, че решение на Комисията, в което глобален картел се квалифицира като единно продължено нарушение, може да се раздели само ако, от една страна, в хода на административното производство на посоченото предприятие е дадена възможност да разбере, че е обвинено в извършването и на всяко от деянията, съставляващи това нарушение, и следователно да се защити в тази насока и от друга страна, ако въпросното решение е достатъчно ясно в това отношение (решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 46).

66

Второ, що се отнася до правото на защита, съгласно постоянната съдебна практика зачитането на това право във всяко производство, което може да доведе до санкции, и по-конкретно до глоби или до периодични имуществени санкции, представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да бъде стриктно спазван от Комисията (вж. в този смисъл решение от 5 март 2015 г., Комисия и др./Versalis и др., C‑93/13 P и C‑123/13 P, EU:C:2015:150, т. 94 и цитираната съдебна практика).

67

Както правилно припомня Общият съд в точка 72 от обжалваното съдебно решение, Регламент № 1/2003 предвижда, че на страните се изпраща изложение на възраженията, в което трябва ясно да са посочени всички съществени данни, на които Комисията се основава в този етап на процедурата. Подобно изложение на възраженията съставлява процесуална гаранция, с която се прилага основополагащ принцип на правото на Съюза, който принцип изисква правото на защита да се зачита във всяко производство, което може да доведе до налагането на санкции. Този принцип изисква по-конкретно изложението на възраженията, отправено от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата на конкуренция, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на него, като деянията, в които то се упреква, дадената им квалификация и доказателствата, на които се основава Комисията, за да има предприятието възможност да изложи ефективно доводите си в рамките на воденото срещу него административно производство (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2009 г., Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, C‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P, EU:C:2009:500, т. 35 и 36 и цитираната съдебна практика).

68

Действително, както припомня генералният адвокат в точка 88 от заключението си, Комисията може да уточни в окончателното си решение възприетата от нея в изложението на възраженията неокончателна правна квалификация на деянията, като вземе предвид установените в хода на административното производство обстоятелства, било за да реши да не поддържа възраженията, които са се оказали неоснователни, било за да структурира и допълни както от фактическа, така и от правна страна доводите си в подкрепа на възраженията, които продължава да поддържа (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2013 г., SNIA/Комисия, C‑448/11 P, непубликувано, EU:C:2013:801, т. 42—44). Това обаче означава, че в изложението на възраженията Комисията трябва да посочи всяка правна квалификация на деянията, която възнамерява да възприеме в окончателното си решение.

69

От това следва, че правото на защита на съответното предприятие е нарушено поради несъответствие между изложението на възраженията и окончателното решение само когато възприето в последното решение възражение не е било посочено в изложението на възраженията или не е било посочено така, че да позволи на адресатите на това изложение да представят надлежно доводите си в рамките на образуваното срещу тях производство.

70

Следователно, когато Комисията има намерение да упрекне адресатите на изложението на възраженията не само в извършването на единно продължено нарушение, но и на всяко от съставящите това нарушение действия, взети индивидуално като отделни нарушения, зачитането на правото на защита на тези адресати изисква в това изложение Комисията да посочи необходимите данни, за да им позволи да разберат, че тя повдига обвинения срещу тях както за посоченото единно продължено нарушение, така и за всяко от тези отделни нарушения.

71

В случая следва да се отбележи, че в точки 71—76 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня съдебната практика относно зачитането на правото на защита в рамките на производство за установяване на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, и по-специално съдебната практика, посочена в точки 67 и 68 от настоящото решение.

72

След като се позовава на тази съдебна практика в точка 208 от обжалваното съдебно решение, в точки 209—217 от това съдебно решение Общият съд разглежда въпроса дали жалбоподателите са били уведомени в изложението на възраженията, че според Комисията единното продължено нарушение е съставено от различни двустранни споразумения.

73

В този контекст в точки 211 и 212 от това решение той приема, че понятието „единно продължено нарушение“ предполага наличието на съвкупност от действия и че поради това жалбоподателите не могат да твърдят, че Комисията е изменила заключенията си, като освен извършването на единно продължено нарушение е приела за установени редица двустранни контакти, тъй като именно тези двустранни контакти съставляват единното нарушение.

74

Както следва от точка 219 от посоченото съдебно решение, Общият съд изхожда от схващането, че всяко от действията, съставляващи единното продължено нарушение, непременно трябва да се квалифицира като отделно нарушение. Поради това той приема, че жалбоподателите е трябвало да разбират, че Комисията може да заключи въз основа на това, че всички двустранни контакти, за които те са обвинени в изложението на възраженията, сами по себе си съставляват такива отделни нарушения.

75

По този начин Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Всъщност, противно на това, което Общият съд е постановил в точки 211, 212 и 219 от обжалваното съдебно решение, като впрочем имплицитно е смесил понятието „действие“ с понятието „нарушение“, при липсата на ясно указание в изложението на възраженията жалбоподателите е нямало как да разберат, че Комисията възнамерява да ги преследва не само за твърдяното в това изложение единно продължено нарушение, но и за няколко отделни нарушения, състоящи се от посочените в това изложение различни двустранни контакти.

76

От това следва, че като е приел, че Комисията не е нарушила правото на защита на жалбоподателите, Общият съд неминуемо е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото в изложението на възраженията не са посочени съществените обстоятелства, установени по отношение на тях във връзка с тези отделни нарушения, и по-специално квалификацията, която ще бъде дадена на действията, в които са упрекнати.

77

Поради това твърденията по първата част от третото основание трябва да бъдат приети.

78

В рамките на втората част от третото основание жалбоподателите упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил в точка 227 от обжалваното съдебно решение, че в спорното решение са изложени пълни мотиви, що се отнася до наличието на няколко отделни нарушения.

79

В това отношение следва, от една страна, да се припомни, както прави Общият съд в точка 222 от обжалваното съдебно решение, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, издала спорния акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на съда на Европейския съюз — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията, определени в член 296 ДФЕС, трябва да се преценява не само с оглед на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 10 юли 2019 г., Комисия/Icap и др., C‑39/18 P, EU:C:2019:584, т. 23 и цитираната съдебна практика).

80

От друга страна, както следва от точки 59—61 и 64 от настоящото решение, от факта, че Комисията квалифицира съвкупност от действия като единно продължено нарушение, не може да се заключи, че всяко от тези действия, само по себе си и взето поотделно, непременно трябва да бъде квалифицирано като отделно нарушение. Всъщност, ако Комисията реши да квалифицира разглежданите действия като отделно нарушение и да подведе жалбоподателите под отговорност за тях, тя трябва все пак да разгледа посочените действия поотделно и да докаже, че съставляват нарушение, както и че жалбоподателите са участвали в извършването на всяко едно от тях.

81

Ето защо, когато Комисията възнамерява да упрекне жалбоподателите, че са участвали не само в „единно продължено нарушение“, но и в няколко отделни нарушения, съответстващи на действия, съставляващи това нарушение, тя трябва да уточни и мотивира правната квалификация като отделно нарушение, която дава на всяко от тези действия.

82

В случая Общият съд по-специално припомня в точка 224 от обжалваното съдебно решение, че мотивите на решенията, които Комисията приема, за да гарантира прилагането на правилата в областта на конкуренцията, трябва да бъдат логични, и по-специално да не съдържат вътрешни противоречия, които да не позволяват да бъдат разбрани добре причините, по които са взети тези решения.

83

Именно в този контекст Общият съд приема в точка 227 от обжалваното съдебно решение, че в съображение 352 от спорното решение няма никаква непоследователност, доколкото в него Комисията посочва, че разглежданите контакти съставляват индивидуални нарушения и едновременно с това отговарят на критериите за единно продължено нарушение. В точки 229—232 от това решение той приема, че Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране по член 296 ДФЕС, тъй като е посочила ясно обхвата и естеството на действията на жалбоподателите, приела е, че съставляват нарушение на член 101 ДФЕС, и е представила доказателствата в подкрепа на тези изводи.

84

По този начин обаче Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Всъщност, противно на приетото от Общия съд, мотивите за констатацията, че са налице няколко отделни нарушения, които жалбоподателите извършили, така както тези мотиви са изложени в съображение 352 от спорното решение, не са пълни. От това съображение следва, че с оглед на фактите, описани в раздел 4 от посоченото решение и в приложение I към него, всяко проявление на възприетото по отношение на съответните клиенти поведение или всяка съвкупност (или няколко съвкупности) от двустранни контакти има за цел да ограничи конкуренцията и следователно съставлява нарушение на член 101 ДФЕС, без обаче Комисията да излага причините, поради които според нея жалбоподателите следва да бъдат подведени под отговорност за всяко от действията, за които са упрекнати, не само като „единно продължено нарушение“, но и като няколко отделни нарушения на член 101 ДФЕС.

85

От това следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е счел, че Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране на спорното решение, приемайки, че освен в единно продължено нарушение жалбоподателите са участвали и в няколко отделни нарушения.

86

Поради това трябва да бъдат приети твърденията по втората част от третото основание, а оттам и тези по това основание в неговата цялост.

87

С първото основание жалбоподателите изтъкват, че Общият съд неправилно е заместил със свои мотивите на спорното решение, като същевременно е потвърдил извода в това решение, че жалбоподателите са участвали в единно продължено нарушение. Общият съд по същество приел твърдението на жалбоподателите, че Комисията не е доказала, че няколко контакти, за които те са обвинени, а именно контакти № 66, № 67, № 70, № 73, № 76, № 78, № 88, № 98, № 101 и № 105, са антиконкурентни. Вместо обаче да провери дали поради това не е неоснователен изводът в спорното решение за наличие на единно продължено нарушение, състоящо се от няколко отделни нарушения, Общият съд приел, че всички контакти, в които са участвали жалбоподателите, може да формират съвкупност от косвени доказателства, позволяващи да се приеме за установено наличието на такова единно продължено нарушение, макар не за всички тях да е доказано, че са антиконкурентни.

88

Всъщност, ако бе проверил дали Комисията е представила достатъчно доказателства за действия, съставляващи единно продължено нарушение, Общият съд щял да приеме критиката на жалбоподателите по отношение на спорното решение, че Комисията не е доказала, че редица контакти, за които са обвинени, са антиконкурентни. По-специално в точка 108 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че контакти № 66, № 67, № 70, № 73, № 76 и № 78 не са обстоятелства, на които Комисията е основала решението си. В точка 159 от обжалваното съдебно решение той приел също, че контакт № 101 не може да бъде част от съвкупност от косвени доказателства. Освен това Общият съд приел, че контакти № 88, № 98 и № 105 не са безспорно доказани. Така според жалбоподателите Общият съд е трябвало да провери дали е основателен изводът в спорното решение за наличие на единно продължено нарушение, съставено от няколко отделни нарушения. Всъщност в спорното решение Комисията не възприела подход, базиран на съвкупност от косвени доказателства, а се основала на хипотезата, че всеки контакт, за който са упрекнати жалбоподателите, съставлява самостоятелно нарушение и че тези отделни нарушения са част от общ план, съставляващ като цяло единно продължено нарушение. Обратно, Общият съд приел, че контактите, в които са участвали жалбоподателите, макар да не са всички доказано антиконкурентни, може да формират съвкупност от косвени доказателства, позволяващи да се приеме за установено наличието на единно продължено нарушение.

89

Съответно, като заменил със свои мотивите, изложени от Комисията в спорното решение, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото.

90

Комисията оспорва основателността на твърденията по първото основание.

91

С първото основание жалбоподателите упрекват Общия съд, че неправилно е заменил със свои изложените от Комисията в спорното решение мотиви относно преценката дали е налице единно продължено нарушение.

92

В това отношение следва да се припомни, че съдилищата на Съюза не могат да изменят елементите на фактическия състав на законосъобразно установеното от Комисията в спорното решение нарушение нито в рамките на контрола за законосъобразност, нито при упражняването на правомощието им за пълен съдебен контрол. Всъщност съгласно практиката на Съда в рамките на контрола за законосъобразност по член 263 ДФЕС тези съдилища не могат да заменят със свои мотивите на органа, издал разглеждания акт. Правомощието за пълен съдебен контрол, с което разполага Общият съд съгласно член 31 от Регламент № 1/2003, се отнася само до преценката от негова страна на наложената от Комисията глоба (решение от 26 септември 2018 г., Philips и Philips France/Комисия, C‑98/17 P, непубликувано, EU:C:2018:774, т. 50 и цитираната съдебна практика).

93

Следователно трябва да се провери дали, както твърдят жалбоподателите, Общият съд е изменил елементите на фактическия състав на единното продължено нарушение, законосъобразно установено от Комисията в спорното решение.

94

В случая следва да се отбележи, на първо място, че предмет на анализа, направен от Общия съд в точки 108—168 от обжалваното съдебно решение на контакти № 66, № 67, № 70, № 73, № 76, № 78, № 88, № 98, № 101 и № 105, е не дали тези контакти са антиконкурентни, а дали те са можели да формират съвкупността от косвени доказателства, чиято цел е да се докаже наличието на нарушение с оглед на целта. В тази насока Общият съд потвърждава, че това е така за десет от 17‑те контакта, за които са обвинени жалбоподателите (контакти № 62, № 63, № 65, № 88, № 89, № 98, № 100, № 105 и № 116) през 15‑те месеца, през които те са участвали в разглежданото единно продължено нарушение, и оттук в точка 175 от това решение прави извод, че Комисията е можела, без да допусне грешки и без да нарушава задължението си за мотивиране, да заключи, че с оглед на доказателствата и уликите, които могат да бъдат приети, че са налице, взети като цяло, жалбоподателите са участвали нарушение „с оглед на целта“ на член 101 ДФЕС.

95

На второ място, следва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателите, видно от спорното решение, Комисията се е основала на съвкупност от косвени доказателства, за да докаже наличието на единното продължено нарушение, за което ги упреква. Така например следва да се отбележи, че в съображение 322 от спорното решение тя изрично припомня, от една страна, че е необходимо тя да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение за извършване на нарушението, но че не е задължително всяко от представените доказателства непременно да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент от състава на нарушението, и от друга страна, че е достатъчно изтъкнатата от тази институция съвкупност от косвени доказателства, разглеждана като цяло, да отговаря на това изискване.

96

В този контекст Комисията изрично се позовава на тази съвкупност от косвени доказателства и в съображения 220, 325, 334 и 425 от спорното решение.

97

Ето защо не би могло да се поддържа, че като се е позовал на съвкупност от косвени доказателства, Общият съд е заменил със свои изложените от Комисията в спорното решение мотиви. Напротив, той по същество потвърждава, че подходът на Комисията да се основе на съвкупност от косвени доказателства, за да докаже наличието на единно продължено нарушение, е в съответствие със съдебната практика относно доказването на нарушение на член 101 ДФЕС.

98

Ето защо твърденията по първото основание следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

99

Второто основание на жалбоподателите се състои от две части.

100

Първата част от второто основание се отнася до грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, като приел, че жалбоподателите са участвали в единно продължено нарушение в периода от 25 юли 2007 г. до 29 октомври 2008 г.

101

Жалбоподателите поддържат, първо, че с оглед на практиката на Общия съд антиконкурентните контакти трябва да бъдат достатъчно близки във времето, за да е налице единно продължено нарушение. Също така в решение от 26 септември 2018 г., Infineon Technologies/Комисия (C99/17 P, EU:C:2018:773, т. 50—52), Съдът приел, че във връзка с продукти, чиито цени се определят веднъж годишно, следва да се провери дали Комисията е доказала поне провеждането на годишни срещи на картела, в които са участвали съответните предприятия.

102

В обжалваното съдебно решение Общият съд обаче не преценил дали предвид недоказаните контакти жалбоподателите са участвали без прекъсване в нарушението. В точка 198 от това решение Общият съд посочил, че някои от 17‑те контакта, за които са обвинени жалбоподателите, не са доказани. По-специално в точка 108 от посоченото съдебно решение Общият съд признал, че Комисията не е направила никакъв извод относно контакти № 66, № 67, № 70, № 73, № 76 и № 78, които фигурират само в приложение I към спорното решение, и следователно не са упоменати в мотивите на това решение, което трябвало да го доведе до извода, че през период от около пет месеца жалбоподателите не са осъществили никакви антиконкурентни контакти.

103

Общият съд обаче не анализирал въпроса дали предвид действителното функциониране на пазара наличието на период от около пет месеца, през който не е доказано осъществяването на антиконкурентни контакти, не поставя под въпрос участието на жалбоподателите в разглежданото единно продължено нарушение. Съответно, като не извел последици от собствените си констатации, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото.

104

Комисията оспорва тези доводи.

105

В рамките на първата част от второто основание жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че те са участвали в единно продължено нарушение в периода от 25 юли 2007 г. до 29 октомври 2008 г., без да вземе предвид собствените си констатации, че е изтекъл период от пет месеца между два от контактите, в които са участвали жалбоподателите.

106

В това отношение следва да се подчертае, че дадено предприятие може да е участвало пряко и само в част от антиконкурентните действия, съставляващи единното продължено нарушение, но да е знаело за всички други предвиждани или вече извършени от останалите участници в картела противоправни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск. В този случай Комисията е в правото си да търси от това предприятие отговорност за всички антиконкурентни действия, съставляващи това нарушение, и следователно за нарушението в неговата цялост (решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 43 и цитираната съдебна практика).

107

От това следва също, че в такъв случай фактът, че дадено предприятие не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел или че е имало второстепенна роля в аспектите, в които е участвало, може да бъде взет предвид само при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на размера на глобата (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2018 г., Infineon Technologies/Комисия, C‑99/17 P, EU:C:2018:773, т. 54).

108

Освен това в случаите на нарушение, което продължава няколко години, фактът, че картелът има проявления през различни периоди, разделени от по-дълги или по-къси промеждутъци на бездействие, не оказва влияние върху съществуването на този картел, доколкото различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел и са част от единно продължено нарушение (решение от 21 септември 2006 г., Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, EU:C:2006:593, т. 169).

109

В случая следва да се отбележи, че в точки 176—200 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал твърдението на жалбоподателите за липса на доказателства за установеното от Комисията единно продължено нарушение.

110

В точки 178—181 от това решение Общият съд най-напред припомня релевантната съдебна практика относно задълженията на Комисията в областта на доказването на единно продължено нарушение. По-нататък, в точка 186 от посоченото съдебно решение, той подчертава, що се отнася до въпроса дали Комисията е трябвало да прецени дали периодите между контактите са били достатъчно кратки, за да се установи единно продължено нарушение, че фактът, че за определени периоди не е доказано наличието на единно продължено нарушение, не е пречка да се приеме, че нарушението е било налице през общ период, по-дълъг от тези отделни периоди, доколкото такава констатация се основава на обективни и непротиворечиви косвени доказателства.

111

Накрая, що се отнася по-конкретно до броя на твърдените контакти на жалбоподателите, в точка 198 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че дори да се приеме, че контактите са само дванадесет и някои от тях не са напълно доказани, броят на контактите на жалбоподателите не може да се квалифицира като малък.

112

Ето защо Общият съд не може да бъде упрекнат, че не е отчел евентуалния период от около пет месеца между два от посочените контакти.

113

Първо, в точка 187 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че най-дългият период без установен контакт е само три месеца.

114

Второ, противно на твърденията на жалбоподателите, в точка 198 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е приел, че някои контакти не са доказани. Той разглежда единствено хипотезата, в която някои от контактите, за които са обвинени жалбоподателите, не са напълно доказани, и в сравнение с положението на останалите участници в картела прави извода, че дори в тази хипотеза не може да бъде поставено под въпрос участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение.

115

Трето, що се отнася по-специално до контакти № 66, № 67, № 70, № 73, № 76 и № 78, следва да се припомни, че липсата на доказателства за антиконкурентни контакти през определени периоди не е пречка да се установи единно продължено нарушение, доколкото такава констатация се основава на обективни и непротиворечиви косвени доказателства и различните действия от това нарушение преследват една и съща цел при условията, уточнени в точка 108 от настоящото решение.

116

Общият съд правилно следва именно тази логика. Така в точки 188—195 от обжалваното съдебно решение той приема, че Комисията правилно е показала, че жалбоподателите са знаели за наличието на обща цел и че умишлено са допринесли за икономическата и антиконкурентна цел на картела.

117

При такива обстоятелства обаче период от около пет месеца между два от контактите, в които са участвали жалбоподателите, дори да се приеме за доказан, не може да постави под въпрос участието им в разглежданото единно продължено нарушение.

118

При всички положения жалбоподателите не могат да се позовават на решение от 26 септември 2018 г., Infineon Technologies/Комисия (C‑99/17 P, EU:C:2018:773), за да приемат, че Общият съд е трябвало да провери дали доказан период от около пет месеца, в който не са осъществявани антиконкурентни контакти, не поставя под въпрос участието на жалбоподателите в твърдяното единно продължено нарушение. Всъщност, докато точки 50—52 от това решение се отнасят до анализ на конкретните обстоятелства по съответното дело, в точка 53 от посоченото решение Съдът припомня, че в случаите на нарушение, което продължава през определен период, фактът, че картелът има проявления през различни периоди, разделени от по-дълги или по-къси промеждутъци на бездействие, не оказва влияние върху съществуването на този картел, доколкото различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел и са част от единно продължено нарушение.

119

Поради това твърденията по първата част от второто основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

120

В рамките на втората част от второто основание жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е изпълнил задължението си за мотивиране, като е основал обжалваното съдебно решение на непоследователни мотиви. Всъщност мотивите на обжалваното съдебно решение били вътрешно непоследователни, що се отнася до участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение. Посоченото в точка 187 от това решение, а именно че периодите между по-голямата част от индивидуалните контакти по принцип са само един месец, било в противоречие с констатацията в точка 108 от същото решение, че контакти № 66, № 67, № 70, № 73, № 76, № и № 78 не са доказани. Всъщност, ако тези контакти не бъдат приети за установени, от това трябвало да се направи извод за прекъсване на контактите през период от около пет месеца.

121

Комисията поддържа, че твърденията по втората част от второто основание са неоснователни.

122

В рамките на втората част от второто основание жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е изпълнил задължението си за мотивиране, като е основал обжалваното съдебно решение на непоследователни мотиви.

123

В тази насока е достатъчно да се отбележи, че в точка 187 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че „жалбоподателите са участвали в множество контакти през период от петнадесет месеца [, че] промеждутъкът между повечето контакти е бил в рамките на само един месец [, че] жалбоподателите понякога са участвали в няколко контакта през един и същи месец [и че] най-дългият период без доказан контакт е едва три месеца“.

124

Следователно тази констатация явно е обща и не може да се разбира в смисъл, че всеки един период между всеки от контактите, в които са участвали жалбоподателите, е не по-дълъг от един месец.

125

Ето защо твърденията по втората част от второто основание се основават на неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение и поради това трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

126

Следователно твърденията по второто основание в неговата цялост трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

127

Изтъкнатото от жалбоподателите четвърто основание се състои от три части.

128

В рамките на първата част от четвъртото основание жалбоподателите упрекват Общия съд, че е нарушил установения в Насоките относно метода за определяне на глобите принцип, че стойността на продажбите трябва да отразява икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на всяко предприятие в нарушението, а следователно е нарушил и принципите на пропорционалност и на равно третиране.

129

Жалбоподателите поддържат, че през периода на твърдяното нарушение Quanta Storage Inc. (наричано по-нататък „Quanta“) произвежда ОДУ, които впоследствие са продавани с марката „Sony Optiarc“. В рамките на споразуменията за подялба на приходите, сключени между жалбоподателите и Quanta, жалбоподателите изплатили на Quanta приходите от тези продукти, проектирани и произведени от Quanta. В спорното решение обаче тези приходи били отчетени два пъти — едновременно като приходи на жалбоподателите и на Quanta.

130

При все това Общият съд отхвърлил довода на жалбоподателите, че в спорното решение били отчетени два пъти едни и същи приходи. Той отхвърлил и довода им, че поради това двойно отчитане са нарушени принципите на равно третиране и на пропорционалност, тъй като то довело до налагането на жалбоподателите на глоба, при която делът им в стойността на продажбите е неправомерно увеличен.

131

В Насоките относно метода за определяне на глобите стойността на продажбите била определена като подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на всяко предприятие в нарушението. Съдът потвърдил това тълкуване на стойността на продажбите, което съответствало на посочените в предходната точка принципи, и по някои дела Комисията се опитала да избегне подобно двойно отчитане.

132

За да отхвърли довода на жалбоподателите, в точка 245 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че застъпеният от тях метод щял да застраши ефективността на забраната на картелите, тъй като в такъв случай щяло да бъде достатъчно съответните предприятия да се сдружат с участник в картела, за да бъде по-нисък размерът на глобата им. С тези мотиви обаче Общият съд потвърдил двойното отчитане на стойността на продажбите, което представлявало грешка при прилагане на правото и нарушение на посочените принципи.

133

Комисията счита, че твърденията по първата част от четвъртото основание са недопустими. От член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда следвало, че жалбата трябва да посочва точно пороците на съдебното решение, чиято отмяна иска жалбоподателят. С първата част от четвъртото основание в действителност се искало просто да бъде преразгледана подадената пред Общия съд жалба, без да се посочват конкретни пороци в обжалваното съдебно решение, а това било извън правомощията на Съда.

134

При всички положения твърденията по първата част от четвъртото основание били неоснователни и неотносими.

135

Втората част от четвъртото основание се отнася до нарушение на задължението за мотивиране, доколкото Общият съд пропуснал да отговори на довода на жалбоподателите, че двойното отчитане на стойността на продажбите неправомерно е увеличило икономическото значение на твърдяното нарушение, а оттам и наложената им глоба.

136

По силата на това задължение Общият съд бил длъжен да отговори надлежно на всички изложени от жалбоподателите доводи. Изложените от Общия съд мотиви можели да бъдат имплицитни само при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които той не е уважил доводите им.

137

Общият съд обаче не отговорил на изтъкнатите от жалбоподателите доводи, а изложил само общи съображения, които не отговаряли пряко на тези доводи, и по-специално на този относно двойното отчитане на приходите от продажбите на ОДУ.

138

Според Комисията твърденията по втората част от четвъртото основание са неоснователни и неотносими.

139

В рамките на третата част от четвъртото основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка, като е отхвърлил довода им, че Комисията не е обосновала решението в случая им да се отклони от практиката си да избягва двойното отчитане, при положение че в предходните си решения е отчела стойността на продажбите при изчисляване на размера на глобата, тъй като тази стойност отразявала икономическата стойност на нарушението.

140

Комисията смята, че твърденията по третата част от четвъртото основание следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и неотносими.

141

В рамките на трите части от четвъртото основание, които следва да се разгледат заедно, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, нарушил е принципите на равно третиране и на пропорционалност и не е изпълнил задължението си за мотивиране, като е потвърдил размера на глобата, наложена въз основа на същите приходи като отчетените при изчисляване на размера на глобата, наложена на Quanta, което е проектирало и произвеждало продавани с марката „Sony Optiarc“ ОДУ въз основа на споразумения за разпределяне на приходите.

142

Като начало трябва да се отбележи, че от жалбата следва имплицитно, но ясно, че жалбоподателите имат предвид точки 237—250 от обжалваното съдебно решение, което впрочем те потвърждават в писмената си реплика. Следователно твърденията по настоящото основание са допустими.

143

По съществото следва да се отбележи, че Общият съд най-напред констатира в точка 238 от обжалваното съдебно решение, че доводът на жалбоподателите, че Комисията е отчела два пъти направените към Dell продажби, не е съвсем разбираем, доколкото само жалбоподателите са получавали приходите от Dell.

144

По-нататък, в точки 239—243 от това съдебно решение, той припомня съдебната практика, приложима към определянето от Комисията на размера на глобите за нарушение на конкурентното право на Съюза.

145

Накрая Общият съд приема по същество, че в спорното решение Комисията се е съобразила с метода за изчисляване, установен в Насоките относно метода за определяне на глобите. В това отношение в точка 244 от посоченото съдебно решение той приема, че е било логично, когато е проучвала стойността на продажбите на стоки, с които нарушението е свързано пряко или косвено, Комисията да използва преките продажби на жалбоподателите към Dell като основа за изчисляване на размера на глобата.

146

Що се отнася по-специално до довода за двойно отчитане на приходите, в точка 245 от обжалваното съдебно решение Общият съд уточнява, че застъпеният от жалбоподателите метод, състоящ се в това от приходите, които последните са получили от Dell, да бъдат приспаднати изплатените на Quanta приходи, би застрашил ефективността на забраната на картелите, доколкото би било достатъчно участващите в картел предприятия да се сдружат, за да бъде по-нисък размерът на глобата им.

147

Колкото до принципите на пропорционалност и на равно третиране, в точки 246 и 247 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че поведението на жалбоподателите не се различава коренно от това на другите адресати на спорното решение както по отношение на факта, че са обменяли информация, по-специално за цените, така и по отношение на честотата на този обмен. Оттук той заключава, че със спорното решение не са нарушени нито тези принципи, нито Насоките относно метода за определяне на глобите.

148

На първо място, що се отнася до доводите на жалбоподателите за нарушение на задължението за мотивиране, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението на Общия съд по член 36 и по член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да мотивира решенията си, не означава, че той трябва да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Следователно мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят със съображенията, на които се основава Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол в рамките на производство по обжалване (решение от 25 ноември 2020 г., Комисия/GEA Group, C823/18 P, EU:C:2020:955, т. 42 и цитираната съдебна практика).

149

Мотивите, изложени в точки 237—250 от обжалваното съдебно решение, съответстват на изискванията на съдебната практика, припомнена в предходната точка. Всъщност Общият съд е разгледал всички оплаквания на жалбоподателите във връзка с изчисляването на глобата и е изложил причините, поради които ги е отхвърлил. По-конкретно Общият съд е разгледал твърдението за двойно отчитане в точки 237 и 238 от обжалваното съдебно решение и съответно е изложил мотивите за отхвърлянето на тези оплаквания.

150

На второ място, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не се е отклонила от метода, установен в Насоките относно метода за определяне на глобите.

151

Всъщност Общият съд правилно е отбелязал, че в съответствие с този метод Комисията е основала изчислението на наложената на жалбоподателите глоба по-специално на стойността на продажбите на стоки, с които нарушението е свързано пряко или косвено.

152

Общият съд също така правилно е сметнал, че застъпеният от жалбоподателите метод, основан не на стойността на продажбите, а на приходите само от преките продажби, би застрашил ефективността на забраната на картелите и следователно не би могло да се приеме, че той позволява да се отрази икономическото значение на нарушението.

153

На трето място, що се отнася до принципа на равно третиране, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика това е основен принцип на правото на Съюза, който е установен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 25 ноември 2020 г., Комисия/GEA Group, C823/18 P, EU:C:2020:955, т. 58 и цитираната съдебна практика).

154

В случая в точка 246 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че поведението на жалбоподателите не се различава коренно от това на другите адресати на спорното решение както по отношение на факта, че са обменяли информация за цените, така и по отношение на честотата на този обмен. При това положение в точка 247 от това съдебно решение той е приел, че с това решение не е нарушен принципът на равно третиране.

155

Противно на доводите на жалбоподателите, този извод не е опорочен поради грешка при прилагане на правото. Всъщност от точки 246 и 247 от обжалваното съдебно решение следва, че Общият съд по същество правилно е приел, че Комисията действително е приложила един и същ метод за изчисляване на размера на глобата за всички засегнати предприятия, основан на отчитането на стойността на продажбите, и че посочените от жалбоподателите обстоятелства, които според тях обосновават използването на различен метод за изчисляване, не могат да оборят това съображение.

156

На четвърто място, що се отнася до принципа на пропорционалност, следва да се припомни, че съгласно трайната практика на Съда, когато се произнася по правни въпроси в рамките на производство по обжалване на съдебен акт на Общия съд, той не може по съображения за справедливост да замести със своя преценката на Общия съд, който, упражнявайки правомощието си за пълен съдебен контрол, се е произнесъл по размера на глобите, наложени на предприятия за извършени от тях нарушения на правото на Съюза. Така Съдът би имал основание да установи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото предвид неподходящия размер на глобата, само ако смята, че размерът на санкцията е не просто неподходящ, но и прекомерен до степен на непропорционалност (решения от 30 май 2013 г., Quinn Barlo и др./Комисия, C70/12 P, непубликувано, EU:C:2013:351, т. 57 и цитираната съдебна практика и от 26 септември 2018 г., Philips и Philips France/Комисия, C98/17 P, непубликувано, EU:C:2018:774, т. 107).

157

Жалбоподателите обаче не са доказали защо размерът на наложената им глоба да е прекомерен до степен на непропорционалност.

158

От посоченото по-горе следва, че твърденията по четвъртото основание като цяло трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

159

Както е видно от анализа в точки 55—86 от настоящото решение на изложеното от жалбоподателите трето основание, Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото.

160

Ето защо обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено.

161

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

162

В случая Съдът следва да постанови окончателно решение по делото, тъй като фазата на производството го позволява.

163

Както бе посочено в точка 33 от настоящото решение, в подкрепа на жалбата си пред Общия съд жалбоподателите изтъкват две основания.

164

В рамките на първото изтъкнато пред Общия съд основание жалбоподателите твърдят, що се отнася до участието им в отделните нарушения, съставляващи единното продължено нарушение, за което са обвинени, че Комисията не е изложила това твърдение в хода на административното производство и че то е представено за първи път в спорното решение в нарушение на правото им на защита. Това решение било опорочено и поради липса на мотиви относно установяването на тези отделни нарушения.

165

Досежно оплакването за нарушение на задължението за мотивиране следва да се приеме, че по съображенията, изложени в точки 78—90 от настоящото решение, в решението си Комисията не е изложила мотиви относно участието на жалбоподателите в посочените отделни нарушения, съставляващи единното продължено нарушение, за което са обвинени.

166

Следователно, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи, които са изложени в рамките на първото основание, изтъкнато от жалбоподателите в подкрепа на жалбата им пред Общия съд, твърденията по това основание трябва да бъдат приети, доколкото Комисията е упрекната, че в спорното решение не е изложила пълни мотиви относно участието на жалбоподателите в посочените отделни нарушения.

167

Предвид изложеното по-горе и с оглед на уточненото в точки 55—58 от настоящото решение член 1, буква ж) от спорното решение трябва да бъде отменен в частта, в която се установява, че жалбоподателите са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в няколко отделни нарушения.

168

В рамките на първата част от второто основание на жалбата им пред Общия съд жалбоподателите твърдят, че Комисията им е наложила глоба, изчислена въз основа на реализираните от сделките с Dell приходи, които са били изплатени на Quanta по силата на действащи между Quanta и жалбоподателите споразумения за подялба на приходите. В рамките на втората част жалбоподателите поддържат, че доколкото в спорното решение не е взето предвид, че действията им са по същество по-ограничени от тези на някои други адресати, Комисията е нарушила принципите на равно третиране и на пропорционалност, член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и Насоките относно метода за определяне на глобите.

169

В случая, на първо място, досежно първата част от второто основание на жалбата следва да се приеме, че по съображенията, изложени в точки 141—158 от настоящото решение, със спорното решение не са нарушени — що се отнася до оплакването относно метода за изчисляване на глобата — нито принципите на равно третиране и на пропорционалност, нито Насоките относно метода за определяне на глобите.

170

На второ място, що се отнася до втората част на второто основание на жалбата, Съдът възприема мотивите, изложени от Общия съд в точки 253—264 от обжалваното съдебно решение. Съответно по изложените в тези точки причини, както и по тези, изложени в предходната точка от настоящото решение, твърденията по второто основание трябва да бъдат отхвърлени.

171

Съгласно правомощието за пълен съдебен контрол, което му е признато с член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003, Съдът следва да се произнесе и по размера на глобата, която трябва да бъде наложена на жалбоподателите (решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 87 и цитираната съдебна практика).

172

В това отношение трябва да се припомни, че когато самият Съд се произнася окончателно по спора съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, при упражняване на правомощието си за пълен съдебен контрол той е оправомощен да замени със своя преценката на Комисията и следователно да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция (решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 88 и цитираната съдебна практика).

173

За да определи размера на налаганата глоба, Съдът следва сам да прецени обстоятелствата по случая и вида на разглежданото нарушение (решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 89 и цитираната съдебна практика).

174

Това предполага съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 да се вземе предвид за всяко санкционирано предприятие тежестта на разглежданото нарушение, както и неговата продължителност при спазване по-специално на принципите на мотивиране, пропорционалност, индивидуализиране на санкциите и равно третиране, като Съдът не е обвързан от примерните правила, определени от Комисията в нейните насоки, макар съдилищата на Съюза да може да се ръководят от тях, когато упражняват правомощието си за пълен съдебен контрол (решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 90 и цитираната съдебна практика).

175

В случая Съдът смята, че нито обстоятелствата, изтъкнати от жалбоподателите по настоящото дело, нито някакво императивно съображение дават основание той да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол, за да намали размера на глобата, посочена в член 2, буква ж) от спорното решение.

176

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва член 1, буква ж) от спорното решение да бъде отменен в частта, в която се установява, че жалбоподателите са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в няколко отделни нарушения, и жалбата да се отхвърли в останалата ѝ част.

177

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

178

Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Член 138, параграф 3 от цитирания правилник уточнява, че ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съдът обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

179

В случая жалбоподателите са направили искане Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски във връзка с първоинстанционното производство и с производството по обжалване и Съдът е отхвърлил исканията на последната на етапа на обжалването, както и частично исканията ѝ в първоинстанционното производство. Частично са отхвърлени исканията на жалбоподателите в първоинстанционното производство.

180

При това положение с оглед на обстоятелствата по делото Съдът счита, че Комисията следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски във връзка както с първоинстанционното производство, така и с производството по обжалване, всички съдебни разноски, направени от жалбоподателите в настоящото производство по обжалване, и половината от съдебните разноски, направени от тях в първоинстанционното производство. Жалбоподателите понасят половината от направените от тях в първоинстанционното производство съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: