–

за AB и NB, от A. Vasisht, solicitor, R. Husain, QC, E. Mitchell и G. Capel, barristers, и от R. Toal и T. Tridimas, barristers,

–

за Secretary of State for the Home Department, от T. Lindsay, в качеството на представител,

–

за Върховния комисар за бежанците на ООН (UK), от и S. Mobley, solicitor, както и от M. Demetriou, QC, и T. Johnston, barrister,

–

за германското правителство, от R. Kanitz и J. Möller, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от C. Ladenburger и A. Azéma, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, 2004 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между NB и AB, лица без гражданство от палестински произход, от една страна, и от друга страна, Secretary of State for the Home Department (министър на вътрешните работи, Обединено кралство), който отхвърлил подадената от NB и AB молба за международна закрила.

3

Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 189, стр. 150, № 2545 (1954 г.), влиза в сила на 22 април 1954 г. Тя е допълнена и изменена с Протокола за статута на бежанците, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г. и влязъл в сила на 4 октомври 1967 г. (наричана по-нататък „Женевската конвенция“).

4

Член 1, раздел D от Женевската конвенция гласи:

„Тази конвенция не се прилага по отношение на лица, ползващи се в момента от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

Когато оказването на такава закрила или помощ бъде преустановено по каквито и да било причини и ако положението на тези лица не е надлежно установено съгласно съответните резолюции, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации, тези лица могат ipso facto да се ползват от привилегиите, произтичащи от тази конвенция“.

5

С Резолюция № 302 (IV) на Общото събрание на ООН от 8 декември 1949 г. относно подпомагането на палестинските бежанци е създадена Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (United Nations Relief and Works Agency for Palestine Refugees in the Near East, UNRWA). Тя има за задача да помага за благосъстоянието и развитието на човешкия потенциал на палестинските бежанци.

6

Съгласно точки VII.C и VII.E от Консолидираните инструкции за допустимост и регистриране зоната на действие на UNRWA обхваща пет сектора, а именно Ивицата Газа, Западния бряг на река Йордан (в това число Източен Ерусалим), Йордания, Ливан и Сирия.

7

Съображения 3, 10—12, 16, 17 и 38 от Директива 2004/83 предвиждат:

[…]

[…]

[…]

8

Член 1 от тази директива гласи:

„Предмет на настоящата директива е установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила“.

9

Съгласно член 2, букви в)—д) от посочената директива:

„За целите на настоящата директива

[…]

10

Член 4 от Директива 2004/83 е озаглавен „Оценяване на фактите и обстоятелствата“ и гласи:

„1.   Държавите членки могат да преценят, че е задължение на молителя да представи във възможно най-кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила. Държавата членка следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата.

[…]

3.   Оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено [за всеки отделен случай], като се вземат под внимание следните елементи:

[…]“.

11

Член 12 посочената директива e озаглавен „Изключване“, а параграф 1, буква а) от него гласи:

„Всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство е изключен от статута на бежанец:

12

Съображения 1 и 50 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9) предвиждат:

[…]

13

Член 12 от тази директива е озаглавен „Изключване“, а параграф 1, буква а) от него гласи:

„Гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключва от кръга на бежанците, когато съответното лице:

14

Съгласно член 40 от посочената директива, озаглавен „Отмяна“:

„Директива [2004/83] се отменя за обвързаните с настоящата директива държави членки, считано от 21 декември 2013 г., без да се засягат задълженията на държавите членки относно срока за транспониране в националното право на директивата, посочена в приложение I, част Б.

За обвързаните с настоящата директива държави членки позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II“.

15

Съображение 18 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60) гласи следното:

„В интерес едновременно и на държавите членки, и на търсещите международна закрила е по молбите за международна закрила да бъде вземано решение възможно най-бързо, без това да засяга точността и пълнотата на тяхното разглеждане“.

16

Член 2 от тази директива гласи:

„За целите на настоящата директива

[…]

[…]

[…]“.

17

Съгласно член 46 от посочената директива:

„1.   Държавите членки гарантират, че кандидатите разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:

[…]

3.   С цел спазване на разпоредбите на параграф 1 държавите членки гарантират, че ефективната защита предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95], най-малкото в процедури по обжалване пред първоинстанционен съд.

[…]“.

18

Директива 2004/83 е транспонирана в британското право с Refugee or Person in Need of International Protection (Qualification) Regulations 2006 (Правилник от 2006 г. за бежанците или лицата, които се нуждаят от международна закрила (S. I. 2006/2525, наричан по-нататък „Правилникът от 2006 г.“) и Immigration Rules (the 2006 Regulations) (Правила от 2006 г. за имиграцията).

19

Член 2 oт Правилника от 2006 г. гласи:

„бежанец“ означава лице, което попада в обхвата на член 1, раздел А от Женевската конвенция и по отношение на което не се прилага член 7“.

20

Съгласно член 7, параграф 1 от този правилник:

„Дадено лице не е бежанец, ако попада в обхвата на член 1, раздели D, E или F от Женевската конвенция“.

21

Член 339AA от Правилата за имиграцията от 2006 г. гласи следното:

„Настоящият член се прилага, когато Secretary of State установи, че лицето е трябвало да бъде или е било изключено от кръга на бежанците в съответствие с член 7 от Правилника от 2006 г. за бежанците или лицата, които се нуждаят от международна закрила“.

22

От октомври 2015 г. NB се установява в Обединеното кралство заедно със съпруга си и петте им ненавършили пълнолетие деца, сред които е и AB, което е с тежки увреждания. Всички членове на семейството, които преди това са пребивават в бежанския лагер на Ал Бас (Ливан), са регистрирани от UNRWA, с изключение на H, най-малкия сред тях, на възраст седем месеца към датата на постановяване на акта за преюдициално запитване.

23

С жалбата си жалбоподателите в главното производство искат преди всичко да им бъде признат статут на бежанец на основание член 1, раздел D от Женевската конвенция, към който препраща член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83, като твърдят, че като лица без гражданство, които преди това са прибягвали до закрилата или помощта на UNRWA, те могат да се позовават ipso facto на статута на бежанец по силата на втората алинея от член 1, раздел D, доколкото е преустановена тази закрила или помощ поради причини, които не могат да контролират и не зависят от тяхната воля („клауза за включване“). В този контекст жалбоподателите в главното производство посочват, че попадат в обхвата на тази клауза за включване, от една страна, поради обстоятелството, че UNRWA доказала, че не е в състояние в съответствие с възложената ѝ мисия да осигури подпомагане на децата с тежки увреждания, и от друга страна, поради тежката дискриминация, на която AB бил изложен в Ливан на основание неговото увреждане.

24

В това отношение те посочват, че в лагера на Ал Бас AB нямал достъп нито до образование, нито до медицинска помощ, приспособена към неговите нуждите. На основание увреждането му както AB, така и братята и сестрите му били обект на злоупотреба от страна на обкръжаващите ги, което имало неблагоприятни последици за психическото здраве и живота на цялото семейство. Тази ситуация се утежнявала от особено несигурните условия на живот в лагера, дискриминацията, на която били изложени като цяло палестинците с увреждания, пребиваващи в Ливан, както и влошаването през последните години на социално-икономическото положение на Ливан.

25

В този контекст жалбоподателите в главното производство посочват, като се позовават на решение от 19 декември 2012 г., Abed El Karem El Kott и др. (C‑364/11, EU:C:2012:826), че тежка форма на дискриминация като тази, на която в конкретния случай е изложен AB с оглед на посочените по-горе обстоятелства, може да се счита за причина, принудила заинтересованото лице да напусне зоната на действие на UNRWA. В допълнение те посочват, че дискриминацията в резултат от произволния отказ да се осигури достъп на лицата с увреждания до медицински грижи и образование може да причини сериозна вреда на детето, жертва на тази дискриминация, и дори би могла да попадне в обхвата на понятието „преследване“. Всъщност въпросът дали е налице такова преследване, трябвало да се преценява, като бъдат надлежно отчетени както особената уязвимост на децата, която в случая се задълбочава допълнително вследствие от влошаването на преобладаващото положение в Ливан, така и висшият интерес на детето — не само по отношение на AB, но и по отношение на неговите братя и сестри. С оглед на тези съображения жалбоподателите в главното производство считат, че са напуснали Ливан и по този начин са престанали да се ползват от закрилата или помощта на UNRWA по обективни причини, които не могат да контролират.

26

Министърът на вътрешните работи, от своя страна, оспорва правото на жалбоподателите в главното дело да им бъде признат ipso facto статут на бежанец. Като признава, че AB е действително жертва на дискриминация, основана на увреждане, той посочва, че тази дискриминация не достига равнището, което е необходимо, за да може да се смята, че представлява преследване. Освен това той изтъква, че AB получавал достатъчна помощ в Ливан и че ще продължи да се ползва от нея при завръщането си. В това отношение министърът на вътрешните работи съобщава за съществуването на функциониращ в лагера на Ал Бас център за ранна интервенция, за който отговаря неправителствена организация и който според него предоставя помощ на пребиваващите в лагера деца с увреждания. Накрая той изтъква, че жалбоподателите в главното производство не обосновават наличието на евентуална невъзможност да се ползват от предлаганото от такива неправителствени организации образование и помощ и следователно те не доказват наличието на причини, които не могат да контролират и които са им попречили да продължат да получават помощта или закрилата на UNRWA в Ливан.

27

Запитващата юрисдикция счита, че за да може да се определи дали жалбоподателите в главното дело могат ipso facto да се ползват от статута на бежанец въз основа на изтъкнатите от тях фактически обстоятелства, най-напред трябва да се изясни въпросът дали преустановяването на предоставената от UNRWA закрила или помощ трябва да се разглежда единствено въз основа на положението към момента на тяхното заминаване или става въпрос за проверка, която включва допълнителна или алтернативна преценка на обстоятелства, настъпили след тази дата. Освен това тази юрисдикция поставя въпроса кой носи тежестта на доказване в този контекст. Накрая, тя иска да установи кои са релевантните обстоятелства, въз основа на които може да се установи подобно преустановяване на предоставяната от UNRWA закрила или помощ.

28

При тези обстоятелства First-tier Tribunal (Immigration and Asylum Chamber) (Първоинстанционнен съд (отделение по имиграция и убежище, Обединено кралство) решава да спре производството по делото и да постави следните преюдициални въпроси на Съда:

„При оценката дали закрилата или помощта от UNRWA на регистриран в UNRWA палестинец без гражданство е преустановена по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива [2004/83], що се отнася до помощта, предоставяна на хора с увреждания:

29

На 31 януари 2020 г. Обединеното кралство напуска Европейския съюз. Съгласно член 86, параграф 2 от Споразумението за оттеглянето на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и от Европейската общност за атомна енергия (ОВ C 384 I, 2019 г., стр. 1) Съдът продължава да е компетентен да се произнася преюдициално по запитвания от съдилища и трибунали на Обединеното кралство, отправени преди края на преходния период. Съгласно член 126 от това споразумение този период приключва на 31 декември 2020 г.

30

Освен това съгласно член 89, параграф 1 от посоченото споразумение, що се отнася до посочените искания, решенията и определенията на Съда, постановени преди края на преходния период, както и тези, постановени след края на този период, имат задължителна сила за Обединеното кралство.

31

Тъй като настоящото преюдициално запитване постъпва в секретариата на Съда на 29 юли 2020 г., Съдът продължава да е компетентен да се произнесе по това запитване, а запитващата юрисдикция е обвързана от настоящото решение.

32

На 25 май 2021 г. Съдът отправя до страните и до другите заинтересовани лица въпрос по смисъла на член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, с който ги приканва да изложат становищата си относно евентуалното значение на решение от 13 януари 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Статут на бежанец на лице без гражданство от палестински произход) (C‑507/19, EU:C:2021:3) за целите на отговора по-специално на първия поставен въпрос.

33

Становища по този въпрос представят NB и AB, министърът на вътрешните работи, Върховният комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и Европейската комисия. На 25 май 2021 г. Съдът отправя и въпрос към Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации относно правните задължения на UNRWA по отношение на предоставянето на помощ на деца с увреждания и относно действително предприетите мерки, по-специално в Ливан. Отговори на този въпрос представят Върховният комисар за бежанците на Организацията на обединените нации, NB и AB.

34

Преди отговора на поставените въпроси, на първо място, следва да се припомни, че съгласно член 1 от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ОВ C 115, 2008 г., стр. 295), приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС, Обединеното кралство се ползва от дерогационен режим, обхващащ всички мерки, приети в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, и има възможност да не участва в законодателните процедури в тази област.

35

Макар че както се посочва в съображение 38 от Директива 2004/83, Обединеното кралство участва в приемането и прилагането на тази директива, то все пак се възползва от този дерогационен режим по отношение на Директива 2011/95, която отменя Директива 2004/83, считано от 21 декември 2013 г.

36

Съгласно съображение 50 от Директива 2011/95 Обединеното кралство не участва в приемането на тази директива и не е обвързано от нея, нито от нейното прилагане.

37

Освен това от член 40 от Директива 2011/95 следва, че Директива 2004/83 се отменя, считано от 21 декември 2013 г., само по отношение на държавите членки, обвързани от Директива 2011/95.

38

При тези условия Директива 2004/83 продължава да се прилага по отношение на Обединено кралство в границите, припомнени в точки 29 и 30 от настоящото решение.

39

На второ място, важно е също да се припомни, че както следва от съображения 3, 16 и 17 от Директива 2004/83, Женевската конвенция представлява крайъгълен камък на международноправния режим за закрила на бежанците и че разпоредбите на тази директива относно условията за предоставяне на статут на бежанец и съдържанието на последния са приети с оглед подпомагането на компетентните органи на държавите членки при прилагането на тази конвенция въз основа на общи понятия и критерии (решения от 17 юни 2010 г., Bolbol, C‑31/09, EU:C:2010:351, т. 37 и от 19 декември 2012 г., Abed El Karem El Kott и др., C‑364/11, EU:C:2012:826, т. 42).

40

При това положение разпоредбите на Директива 2004/83 трябва да се тълкуват в светлината на общия разум и целта ѝ при зачитане на Женевската конвенция и другите относими договори, посочени в член 78, параграф 1 ДФЕС. Както следва от съображение 10 от същата директива, това тълкуване трябва да зачита и правата, признати в Хартата на основните права (решения от 17 юни 2010 г., Bolbol, C‑31/09, EU:C:2010:351, т. 38 и от 19 декември 2012 г., Abed El Karem El Kott и др., C‑364/11, EU:C:2012:826, т. 43).

41

На трето място, следва да се уточни, че член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83 по същество съответства на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, така че съдебната практика по втората от тези разпоредби е релевантна за тълкуването на първата (вж. по аналогия решение от 13 януари 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Статут на бежанец на лице без гражданство от палестински произход) (C‑507/19, EU:C:2021:3, т. 37).

42

На поставените въпроси следва да се отговори именно с оглед на тези съображения.

43

С първия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали е преустановена предоставяната от UNRWA закрила или помощ, в резултат от което дадено лице може да претендира ipso facto за „статут на бежанец“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се вземат предвид само релевантните обстоятелства, които са налице към момента на отпътуването на това лице от зоната на действие на UNRWA, или също така могат да бъдат взети предвид при обстоятелствата, които са налице към момента, в който компетентните органи разглеждат молба за предоставяне на статут на бежанец или съответните съдебни органи се произнасят по жалба срещу решение за отказ да бъде предоставен такъв статут.

44

За да се отговори на този въпрос, следва да се отбележи, че съгласно член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2004/83 всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключва от кръга на бежанците, „когато попада в приложното поле на член 1, [раздел D] от Женевската конвенция относно закрилата или помощта от органи или агенции на Организацията на обединените нации, различни от върховния комисар за бежанците на ООН“.

45

Член 1, раздел D, първа алинея от Женевската конвенция гласи, че тя не се прилага по отношение на лица, „ползващи се в момента“ от закрилата или помощта „на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците“.

46

UNRWA е агенция на Организацията на обединените нации, която е създадена за закрила и подпомагане на палестинците в качеството им на „палестински бежанци“. Нейният мандат, който е продължен до 30 юни 2023 г., обхваща зоната на действие, която се състои от пет сектора, а именно Ивицата Газа, Западния бряг (включително Източен Йерусалим), Йордания, Ливан и Сирия.

47

Следователно всяко лице като NB и AB, което е регистрирано от UNRWA, следва да се ползва от закрила и помощ от тази агенция с цел подпомагане на неговото благосъстояние в качеството му на бежанец (вж. в този смисъл решение от 25 юли 2018 г., Alheto, C‑585/16, EU:C:2018:584, т. 84).

48

Поради този специфичен статут на бежанец, установен за палестинците в посочените територии в Близкия изток, регистрираните от UNRWA лица по принцип са изключени от кръга на бежанците в Съюза по силата на член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2004/83, който съответства на член 1, раздел D, първа алинея от Женевската конвенция (решение от 13 януари 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Статут на бежанец на лице без гражданство от палестински произход), C‑507/19, EU:C:2021:3, т. 49 и цитираната съдебна практика).

49

Освен това от член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83, който съответства на член 1, раздел D, втора алинея от Женевската конвенция, следва, че когато кандидатът за международна закрила в Съюза вече не се ползва от закрилата или от помощта на UNRWA, това изключение престава да се прилага (решение от 13 януари 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Статут на бежанец на лице без гражданство от палестински произход), C‑507/19, EU:C:2021:3, т. 50 и цитираната съдебна практика).

50

Ето защо член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83 се прилага, когато въз основа на индивидуална оценка на всички относими факти се установи, че съществува сериозна заплаха за личната безопасност на съответното лице без гражданство от палестински произход и че UNRWA, чиято помощ е била поискана от заинтересованото лице, не е в състояние да му осигури условия на живот, отговарящи на нейната мисия, като така лицето без гражданство е принудено поради независещи от волята му обстоятелства да напусне зоната на действие на UNRWA. В този случай, освен ако не попада в обхвата на някое от основанията за изключване, предвидени в член 12, параграф 1, буква б) и параграфи 2 и 3 от тази директива, това лице без гражданство има право ipso facto на предимствата по Директивата, без да е необходимо задължително да докаже, че има основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква г) от нея (вж. в този смисъл решение от 13 януари 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Статут на бежанец на лице без гражданство от палестински произход), C‑507/19, EU:C:2021:3, т. 51 и цитираната съдебна практика).

51

С оглед на това е необходимо обаче да бъде уточнено, че възможността посочената директива да се прилага ipso facto по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), обаче не води до безусловно право на признаване на статут на бежанец. Всъщност, макар и лицето, по отношение на което Директива 2004/83 се прилага ipso facto, да не трябва задължително да докаже, че се страхува от преследване по смисъла на член 2, буква в) от тази директива, то трябва все пак да подаде, което са направили жалбоподателите в главното производство, молба за признаване на статут на бежанец, която трябва да бъде разгледана от компетентните органи на компетентната държава членка (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2012 г., Abed El Karem El Kott и др., C‑364/11, EU:C:2012:826, т. 75 и 76).

52

При това положение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 52 от представеното заключение, макар член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83 да не посочва точно кой момент е релевантен за целите на преценката от страна на компетентните национални органи или юрисдикции за преустановяване на помощта или закрила от страна на UNRWA, употребата на изразите „ползващи се в момента“, съдържащ се в член 1, раздел D от Женевската конвенция, и „бъде преустановено“ — във втората алинея от същата разпоредба, са в подкрепа на извършването на преценка, чиято цел е да определи дали тази помощ или защита действително е преустановена по смисъла на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83.

53

При тези условия подобна преценка трябва да се основава на индивидуална оценка на всички релевантни данни или фактори, които са от значение за разглежданото положение към момента, в който съответните кандидати са напуснали зоната на действие на UNRWA, като същевременно се вземат предвид обстоятелствата, налице към момента, в който компетентните административни органи постановят решението си по молбата, подадена от заинтересованото лице за предоставяне на статут на бежанец, или в който съответните съдебни органи се произнесат по жалбата срещу решение за отказ да се предостави статут на бежанец. По-специално следва да се вземе предвид положението, при което заинтересованото лице е в състояние да се завърне в зоната на действие на UNRWA, доколкото обстоятелствата, в резултат от които то е било признато, са престанали да съществуват (вж. в този смисъл решения от 19 декември 2012 г., Abed El Karem El Kott и др., C‑364/11, EU:C:2012:826, т. 77 и от 13 януари 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Статут на бежанец на лице без гражданство от палестински произход), C‑507/19, EU:C:2021:3, т. 59 и 66).

54

Необходимостта да се извърши такава преценка, е в съответствие с общата структура на установения с Директива 2004/83 режим. В това отношение от член 4, параграф 3, буква а) от Директива 2004/83 и от член 5, параграф 1 от нея следва, че за произнасянето по молба за международна закрила е необходимо да се вземат предвид всички относими факти, свързани със страната на произход „в момента на вземането на решение по молбата“, както и в зависимост от конкретния случай, събитията, настъпили като молителят е напуснал страната си на произход.

55

В това отношение е важно освен това да се уточни, както вече е постановил Съдът, че съгласно член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 държавите членки са длъжни да уредят националното си право така, че разглеждането на жалбите, посочени в тази разпоредба, да включва разглеждане „цялостно и ex nunc“, най-малкото в процедури по обжалване пред първоинстанционен съд, на всички факти и правни въпроси, които да ѝ позволят да извърши актуализирана преценка на разглеждания случай. Както вече е уточнявал Съдът, съдържащият се в тази разпоредба израз „ex nunc“ и прилагателното „цялостен“ подчертават задължението на съда да извърши преценка, която да вземе предвид, в зависимост от конкретния случай, както обстоятелствата, които решаващият орган е взел или е трябвало да вземе предвид, така и новите обстоятелства, настъпили след приемането на обжалваното решение. Това правомощие на съда да вземе предвид нови обстоятелства, по които решаващият орган не се е произнесъл, се вписва в целта на Директива 2013/32, която в частност предполага, видно по-конкретно от съображение 18, молбите за международна закрила да се обработват „възможно най-бързо, без това да засяга точността и пълнотата на тяхното разглеждане“ (решение от 13 януари 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Статут на бежанец на лице без гражданство от палестински произход), C‑507/19, EU:C:2021:3, т. 40 и цитираната съдебна практика).

56

Всъщност, както изтъква Комисията в представеното писмено становище, дори дадено лице да е било принудено в миналото да напусне зоната на действие, тъй като то се намирало в състояние на сериозна заплаха за личната безопасност, по никакъв начин не се оправдавало предоставянето ipso facto на статут на бежанец по силата на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83, при положение че положението в зоната на действие се е подобрило значително междувременно, поради което лицето не се намирало в състояние на сериозна заплаха и отново би било възможно UNRWA да му осигурява условия на живот, отговарящи на нейната мисия. Следователно органите и съдилищата, които трябва да се произнесат относно възможността за позоваване ipso facto на статут на бежанец, би трябвало също така да проверят дали в съответния момент е възможно завръщане в зоната на действие на UNRWA. Ако това е така, съгласно член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директива 2004/83 търсещият убежище би трябвало да бъде изключен от статута на бежанец.

57

Следователно компетентните национални органи и съдилищата трябва да извършат индивидуална оценка на всички относими фактори, за да установят не само дали напускането на зоната на действие на UNRWA от кандидатите за статут на бежанец съгласно член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83 може да бъде оправдано в съответствие с посочената в точка 50 от настоящото съдебна практика поради причини, които не могат да контролират и са независими от тяхната воля и които съответно са им попречили да получат закрила или помощ от UNRWA, но също така и дали в съответния момента те са възпрепятствани да получат такава закрила или помощ поради предполагаемото влошаване на обстановката във въпросната зона на действие по причини, които не могат да контролират и са независими от волята им.

58

С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали закрилата или помощта на UNRWA е преустановена, поради което дадено лице може да претендира ipso facto да му бъде предоставен „статут на бежанец“ по смисъла на тази разпоредба, следва след извършване на индивидуална оценка да се вземат предвид релевантните обстоятелства, каквито са налице не само към момента, в който това лице е напуснало зоната на действие на UNRWA, но също и към момента, в който компетентните административни органи са разгледали молба за предоставяне на статут на бежанец или съответните съдебни органи са се произнесли по жалбата срещу решение за отказ за предоставяне на такъв статут.

59

С втория въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на анализа дали закрилата или помощта на UNRWA е преустановена, поради което дадено лице може да претендира ipso facto да му бъзе предоставен статут на бежанец по смисъла на тази разпоредба, когато съответното лице докаже, че е било принудено да напусне зоната на действие на UNRWA поради причини, които то не може да контролира или не зависят от неговата воля, държавата членка е длъжна, ако смята, че това лице понастоящем е в състояние да се завърне в тази зона на действие и да се ползва от тази закрила или от тази помощ, да докаже, че случаят е такъв.

60

За да се отговори на този въпрос, следва да се припомни, че съгласно член 13 от Директива 2004/83 държавите членки предоставят статут на бежанец на всеки гражданин на трета страна или на лице без гражданство, който отговаря на условията, за да бъде разглеждан като бежанец, съгласно глави II и III от тази директива.

61

При тези условия, за да се предостави статут на бежанец на молителя на основание член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от посочената директива, който се съдържа в глава III от нея, оценката на релевантните факти и обстоятелства трябва да се извърши в съответствие с член 4 от Директива 2004/83, съдържащ се в глава II от нея.

62

По-специално, в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 държавите членки могат да преценят, че е задължение на молителя да представи във възможно най-кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила. Освен това държавата членка следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата.

63

В това отношение следва да се отбележи, че преценката на фактите и обстоятелствата, предвидена в член 4 от Директива 2004/83 и позволяваща да се обоснове молба за международна закрила, по същество протича на два отделни етапа. Първият етап се отнася до установяването на фактическите обстоятелства, които могат да представляват доказателства в подкрепа на молбата, а вторият етап се отнася до правната преценка на тези доказателства, при която се решава дали предвид фактите в конкретния случай са налице предвидените в релевантните разпоредби от Директива 2004/83 материалноправни условия за предоставяне на международна закрила (решение от 2 декември 2014 г., A и др., C‑148/13—C‑150/13, EU:C:2014:2406, т. 55).

64

На този първи етап, в рамките на който се вписва вторият въпрос, макар че съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 молителят е длъжен да представи във възможно най-кратък срок всички необходими доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила, Съдът вече е изяснил, че органите на държавите членки трябва, в зависимост от конкретния случай, да съдействат активно на молителя, за да определят и допълнят релевантните за молбата доказателства, като тези органи впрочем често имат по-голям достъп от молителя до определен вид документи (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 2012 г., M. (C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 65 и 66).

65

Ето защо в случая несъмнено е възможно от член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 да се направи извод, че молителите трябва да докажат, че действително са ползвали закрилата или помощта на UNRWA, и че тази закрила или помощ е преустановена. Тъй като обаче молителите са в състояние да докажат, че към момента на напускане на зоната на действие на UNRWA те действително са били принудени да го направят по причини, които те не можели да контролират и които не зависели от волята им, по-специално поради това че са се намирали в състояние на сериозна заплаха за личната им безопасност и тъй като UNRWA не можела да им осигурява условия на живот, отговарящи на нейната мисия в тази зона, държавата членка трябва да докаже, че предвид особеностите на конкретния случай междувременно са се променили условията в разглежданата зона на действие, в резултат на което тези лица могат отново да се ползват от закрилата и помощта на UNRWA.

66

С оглед на всички изложени съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на анализа дали закрилата или помощта, предоставяна от UNRWA, е преустановена, поради което дадено лице може да претендира ipso facto да му бъзе предоставен статут на бежанец по смисъла на тази разпоредба, когато съответното лице докаже, че е било принудено да напусне зоната на действие на UNRWA поради причини, които то не може да контролира или не зависят от неговата воля, държавата членка е длъжна, ако смята, че това лице понастоящем е в състояние да се завърне в тази зона на действие и да се ползва от тази закрила или от тази помощ, да докаже, че случаят е такъв.

67

С третия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали закрилата или помощта на UNRWA е преустановена по смисъла на тази разпоредба, поради което лице, подало молба за международна закрила, е било принудено да напусне зоната на действие на тази агенция, е необходимо да се докаже, че UNRWA или държавата, на чиято територия тя осъществява дейност, е имала намерение да увреди това лице или чрез действие или бездействие да го лиши от помощ.

68

За да се отговори на този въпрос, следва да се припомни, че както Съдът вече е постановил, за да се определи дали помощта или закрилата от страна на UNRWA е действително преустановена по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83, компетентните национални органи и юрисдикции трябва да проверят дали отпътуването на съответното лице е обосновано с причини, които то не може да контролира и не зависят от неговата воля и съответно го принуждават да напусне тази зона, като по този начин му пречат да се ползва от предоставената от UNRWA закрила или помощ (решение от 19 декември 2012 г., Abed El Karem El Kott и др. (C‑364/11, EU:C:2012:826, т. 61).

69

В това отношение е важно да се отбележи, че както член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83, така и член 1, раздел D от Женевската конвенция изискват обективна преценка на обстоятелството дали предоставяната от UNRWA помощ или закрила са действително преустановени, без значение поради каква причина, в резултат на което по обективни причини или по причини, свързани с личното положение на молителя, тази агенция повече не е в състояние да гарантира на последния условията на живот, които съответстват на мисията, с която е натоварена.

70

Ето защо за целите на тази преценка не е необходимо да се изхожда от субективни елементи като намеренията на UNRWA или на държавата, на чиято територия тя осъществява дейност. Всъщност въвеждането на такова изискване за целите на прилагането на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83 би довело до неоснователно ограничаване на обхвата на тази разпоредба и до неоснователно и значително ограничаване на обхвата на закрилата, предоставяна на палестинските лица без гражданство.

71

Несъмнено, както отбелязва генералният адвокат в точка 74 от заключението си, ако се установи, че UNRWA или държавата, на чиято територия тя осъществява дейност, умишлено е причинила вреда на засегнатите лица или умишлено ги е лишила от помощ чрез действие или бездействие, такива доказателства естествено биха били особено релевантни. За целите на прилагането на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83 обаче не е необходимо да се доказва намерение от такова естество.

72

С оглед на всички изложени съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали закрилата или помощта на UNRWA е преустановена по смисъла на тази разпоредба, поради което лице, подало молба за международна закрила, е било принудено да напусне зоната на действие на тази агенция, не е необходимо да се докаже, че UNRWA или държавата, на чиято територия тя осъществява дейност, е имала намерение да увреди това лице или чрез действие или бездействие да го лиши от помощ. За целите на тази разпоредба е достатъчно да се установи, че помощта или закрилата на UNRWA действително е преустановена, без значение поради каква причина, в резултат на което по обективни причини или поради причини, свързани с личното положение на това лице, тази агенция повече да не е в състояние да му гарантира условията на живот, отговарящи на мисията, с която е натоварена.

73

С четвъртия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83 във връзка с член 1, раздел D от Женевската конвенция трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката на условията, които се изискват, за да се провери дали е преустановена закрилата или помощта, предоставяна от UNRWA, в резултат на което дадено лице може да претендира ipso facto да му бъде предоставен „статут на бежанец“ по смисъла на тази разпоредба от Директива 2004/83, следва да се държи сметка и за предоставяната на това лице помощ от страна на представители на гражданското общество, каквито са НПО.

74

За да се отговори на този въпрос, следва да се отбележи, че както член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83, така и член 1, раздел D от Женевската конвенция се позовават единствено на закрилата или помощта „от орган или организация на Организацията на обединените нации, различна от Върховния комисар за бежанците на Обединените нации“, и не споменават евентуалната подкрепа или евентуални услуги, предоставяни от други организации, различни от ООН, каквито са НПО.

75

Освен това, както беше припомнено в точка 50 от настоящото решение, член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83 се прилага, когато въз основа на индивидуална оценка на всички относими факти се установи, че съществува сериозна заплаха за личната безопасност на съответното лице без гражданство от палестински произход и че UNRWA, чиято помощ е била поискана от заинтересованото лице, не е в състояние да му осигури закрила или помощ в съответствие с нейния мандат, като така лицето без гражданство е принудено поради независещи от волята му обстоятелства да напусне зоната на действие на UNRWA.

76

При тези условия следва да се констатира, че както член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83, така и член 1, раздел D от Женевската конвенция по същество се отнасят само до закрилата или помощта, предоставяна от UNRWA.

77

UNRWA обаче е агенция на Организацията на обединените нации, създадена от Общото ѝ събрание, чиято задача е да предоставя закрила и помощ на палестинските бежанци в съответствие с нейния мандат. Като се има предвид мандатът, с който е натоварена UNRWA, и мисията, която ѝ е възложена, не може да се поставя въпросът за приравняването на тази агенция на представител на гражданското общество, каквито са НПО, които са напълно различни субекти от UNRWA и не се намират в същото положение като тази агенция, доколкото те не могат да предоставят „помощ“ или „закрила“ за целите на прилагането на Женевската конвенция и Директива 2004/83.

78

Това обаче не позволява да се постави под въпрос фактът, че както е видно от представената на Съда преписка, сътрудничеството с представители на гражданското общество като НПО може да бъде от съществено значение, за да позволи на UNRWA да осъществява своята мисия. Всъщност изглежда, че предвид нарастващите трудности, които тя среща при изпълнението на мандата си, поне в определени сектори от зоната на действие, UNRWA на практика прибягва до такова сътрудничество.

79

При тези условия, когато съществува такова сътрудничество, не може да се изключи обстоятелството, че помощта, предоставяна от представители на гражданското общество като НПО, трябва да бъде взета предвид при преценката дали е преустановена предоставяната от UNRWA закрила или помощ, в резултат на което молителите да могат да претендират ipso facto предоставяне на статут на бежанец по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83.

80

Все пак всяка помощ, предоставяна от представители на гражданското общество като НПО, трябва действително да бъде взета предвид, при условие че UNRWA поддържа с тях формална връзка на сътрудничество, която е стабилна и в рамките на която те подпомагат UNRWA при изпълнението на нейния мандат.

81

Такъв е по-специално случаят, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 83—85 от представеното заключение, когато такава закрила или помощ е била предоставена на НПО на законно основание от държавата, на чиято територия UNRWA осъществява дейност, и когато палестинските бежанци действително имат право на достъп до закрилата или помощта, предоставяна трайно, а не ad hoc от въпросните НПО.

82

Освен това следва да се добави, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 79 от представеното заключение, че в този контекст ролята на държавата, в която UNRWA осъществява дейност, може също да се окаже определяща, за да позволи на тази агенция ефективно да изпълнява мандата си и да гарантира, че съответните лица живеят при достойни условия (вж. в този смисъл решение от 13 януари 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Статут на бежанец на лице без гражданство от палестински произход) (C‑507/19, EU:C:2021:3, т. 58 и 62).

83

Ето защо, когато палестинските бежанци се ползват конкретно от право на траен достъп до образование и медицински грижи, предоставяни от съответната държава, това положение следва да бъде взето предвид при цялостната оценка на всички относими обстоятелства по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83.

84

С оглед на всички изложени съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83 във връзка с член 1, раздел D от Женевската конвенция трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката на условията, които се изискват, за да се провери дали е преустановена закрилата или помощта, предоставяна от UNRWA, в резултат на което дадено лице може да претендира ipso facto да му бъде предоставен „статут на бежанец“ по смисъла на тази разпоредба от Директива 2004/83, следва да се държи сметка и за предоставяната на това лице помощ от страна на представители на гражданското общество като НПО, при условие че UNRWA поддържа с тях формална връзка на сътрудничество, която е стабилна и в рамките на която те подпомагат UNRWA при изпълнението на нейния мандат.

85

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: