–

за M. Addis, от K. Müller, Rechtsanwältin,

–

за Bundesrepublik Deutschland, от M. Henning и A. Horlamus, в качеството на представители,

–

за германското правителство, първоначално от J. Möller, T. Henze и R. Kanitz, впоследствие от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,

–

за белгийското правителство, от M. Jacobs, C. Van Lul, C. Pochet и F. Bernard, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и A. Brabcová, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от D. Colas, E. de Moustier и E. Armoët, в качеството на представители,

–

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, G. Tornyai и M. M. Tátrai, в качеството на представители,

–

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и C. S. Schillemans, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от C. Ladenburger и M. Condou-Durande, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 1 от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, 2005 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242) и на член 14, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60, наричана по-нататък „Директивата относно процедурите“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Milkiyas Addis и Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия) относно законосъобразността на решение на Bundesamt für Migration und Flüchtlinge (Федерална служба за миграцията и бежанците, Германия) (наричана по-нататък „Службата“), с което на съответното лице е отказано право на убежище.

3

Съгласно член 1 от отменената Директива 2005/85 целта на тази директива е да се определят минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец.

4

Член 12 („Лично интервю“) от същата директива предвижда:

„1.   Преди да се произнесе решаващият орган, на кандидата за убежище се предоставя възможност за провеждане на лично интервю по негово желание с лице което има правомощия, по силата на националното право, за провеждането на подобно интервю.

[…]

2.   Личното интервю може да не се проведе, когато:

3.   Личното интервю може да не се проведе, когато неговото провеждане не е разумно обосновано, и по-специално когато компетентният орган е на мнение, че кандидатът не е в състояние или не може да бъде разпитван поради трайно независещи от неговата воля обстоятелства. В случай на съмнение държавите членки могат да изискват представянето на документ, който да удостоверява неговото физическо или психическо състояние.

Когато държава членка […] не е предоставила възможност за провеждане на лично интервю на кандидата в съответствие с настоящия параграф или, по целесъобразност, на лице на негова издръжка, се полагат разумни усилия, за да се позволи на кандидата или на лицето на негова издръжка да предостави допълнителна информация.

4.   Отсъствието на лично интервю в съответствие с настоящия член не възпрепятства решаващия орган да се произнесе по молбата за убежище.

5.   Липсата на лично интервю в съответствие с параграф 2, буква б) или в) или на параграф 3 не влияе неблагоприятно върху решението на решаващия орган.

6.   Независимо от член 20, параграф 1, когато се произнасят по молбата за убежище, държавите членки могат да вземат предвид и факта, че кандидатът не е присъствал личното на интервюто, освен когато той има основателни причини за своето отсъствие“.

5

Член 25 („Недопустими молби“) от тази директива предвижда в параграф 2:

„Държавите членки могат да приемат, че една молба е недопустима съгласно настоящия член, ако:

[…]“.

6

С Директивата относно процедурите се преработва Директива 2005/85.

7

Съображения 16, 18, 22, 29 и 32 от Директивата относно процедурите гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

8

Видно от член 1 от Директивата относно процедурите, целта на тази директива е да се определят общи процедури за предоставяне или отнемане на международна закрила съгласно Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

9

Член 2 от Директивата относно процедурите предвижда:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]

[…]“.

10

Член 4 („Компетентни органи“) от Директивата относно процедурите гласи:

„1.   Държавите членки определят по всички процедури решаващ орган, който да отговаря за извършването на съответното разглеждане на молбите, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. Държавите членки следят за това този орган да разполага с подходящи средства, включително с достатъчно на брой компетентни служители, за изпълнението на своите задачи в съответствие с настоящата директива.

[…]

3.   Държавите членки следят за това служителите на решаващия орган, посочен в параграф 1 да са надлежно обучени. […] Лицата, които провеждат интервютата съгласно настоящата директива, са придобили също така общи познания за проблемите, които биха могли да повлияят неблагоприятно на способността на кандидатите да бъдат интервюирани, например признаци, че молителят може да е бил подложен в миналото на мъчения.

[…]“.

11

В глава II („Основни принципи и гаранции“) от Директивата относно процедурите се намират членове 6—30.

12

Член 12 („Гаранции за кандидатите“) от тази директива предвижда:

„1.   По отношение на процедурите по глава III държавите членки гарантират, че всички кандидати се ползват от следните гаранции:

[…]

[…]“.

13

Съгласно член 14 („Лично интервю“) от цитираната директива:

„1.   Преди да се произнесе решаващият орган, на кандидата се предоставя възможност за провеждане на лично интервю относно неговата молба за международна закрила с лице, което има правомощия по силата на националното право за провеждането на подобно интервю. Личните интервюта по същността на молбата за международна закрила се провеждат винаги от персонала на решаващия орган. Настоящият параграф не засяга член 42, параграф 2, буква б).

Когато едновременното подаване на молби за международна закрила от голям брой граждани на трети държави или от лица без гражданство прави невъзможно решаващият орган да проведе своевременно интервютата по същността на всяка молба, държавите членки могат да предвидят служители от друг орган временно да участват в провеждането на тези интервюта. В тези случаи служителите на този друг орган преминават предварително съответното обучение, […]

[…]

2.   Личното интервю по съществото на молбата може да не се проведе, когато:

Когато не е проведено лично интервю с кандидата в съответствие с буква б) или когато е уместно, с лице на негова издръжка, се полагат разумни усилия, за да се позволи на кандидата или на лицето на негова издръжка да предостави допълнителна информация.

3.   Отсъствието на лично интервю в съответствие с настоящия член не възпрепятства решаващия орган да се произнесе по молбата за международна закрила.

4.   Липсата на лично интервю в съответствие с параграф 2, буква б) не влияе неблагоприятно върху решението на решаващия орган.

5.   Независимо от член 28, параграф 1, когато се произнасят по молбата за международна закрила, държавите членки могат да вземат предвид и факта, че кандидатът не е присъствал на личното интервю, освен когато той има основателни причини за своето отсъствие“.

14

Член 15 („Изисквания за лично интервю“) от същата директива гласи:

„1.   Обикновено личното интервю се провежда без присъствието на членовете на семейството, освен в случаите, когато решаващият орган счете, че присъствието на други членове на семейството е необходимо за пристъпване към правилното разглеждане на молбата.

2.   Личното интервю се провежда при условия, които гарантират съответстваща поверителност.

3.   Държавите членки вземат необходимите мерки за това личното интервю да се проведе при условия, които дават възможност на кандидата да изложи основанията за своята молба по последователен начин. За целта държавите членки:

4.   Държавите членки могат да предвидят правила, които уреждат присъствието на трети лица на личното интервю“.

15

В глава III („Първоинстанционни процедури“) от Директивата относно процедурите се намират членове 31—43.

16

Член 33 („Недопустими молби“) от посочената директива предвижда в параграф 2:

„Държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено ако:

[…]“.

17

Съгласно член 34 („Специални правила относно интервю за допустимост“) от същата директива:

„1.   Държавите членки дават възможност на кандидатите да представят своето становище по отношение на прилагането на основанията, посочени в член 33, към техните конкретни обстоятелства преди решаващият орган да вземе решение относно допустимостта на дадена молба за международна закрила. За тази цел държавите членки провеждат лично интервю относно допустимостта на молбата. Държавите членки могат да направят изключение само в съответствие с член 42 в случаи на последващи молби.

[…]

2.   Държавите членки могат да предвидят служителите на други органи, различни от решаващия орган, да провеждат личното интервю относно допустимостта на молбата за международна закрила. В такива случаи държавите членки гарантират, че тези служителите получават предварително необходимото основно обучение, по-специално по отношение на международното право в областта на правата на човека, достиженията на правото на Съюза в областта на убежището и техниките за провеждане на интервюта“.

18

Глава V („Процедури за обжалване“) от Директивата относно процедурите включва единствено член 46 („Право на ефективна защита“), който гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че кандидатите разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:

[…]

3.   С цел спазване на разпоредбите на параграф 1 държавите членки гарантират, че ефективната защита предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, […]

[…]“.

19

Член 51, параграф 1 от Директивата относно процедурите предвижда:

„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 1—30, член 31, параграфи 1, 2 и 6—9, членове 32—46, членове 49 и 50 и с приложение I най-късно до 20 юли 2015 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби“.

20

Съгласно член 52, първа алинея от тази директива:

„Държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, посочени в член 51, параграф 1, към молбите за международна закрила и към процедурите за отнемане на международна закрила, които са подадени след 20 юли 2015 г. или на по-ранна дата. Молбите, подадени преди 20 юли 2015 г., и процедурите за отнемане на статута на бежанец, започнати преди същата дата, се уреждат от законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно Директива [2005/85]“.

21

Член 53, първа алинея от Директивата относно процедурите гласи:

„Директива [2005/85] се отменя за държавите членки, обвързани от настоящата директива, считано от 21 юли 2015 г., без да се засягат задълженията на държавите членки по отношение на срока за транспониране в националното право на директивата, посочен в приложение II, част Б“.

22

Съгласно член 54, първа алинея от Директивата относно процедурите тя влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз, което е станало факт на 29 юни 2013 г.

23

Член 24, параграф 1 от Asylgesetz (Закон за убежището), в приложимата му към разглежданите в главното производство факти редакция (наричан по-нататък „AsylG“), гласи:

„Службата изяснява фактите по случая и събира необходимите доказателства […] Тя провежда лично интервю с чужденеца. Изслушването може да не се проведе, ако Службата възнамерява да признае на чужденеца право на убежище или ако чужденецът […] е влязъл на територията на страната от сигурна трета държава […]“.

24

Член 29 („Недопустими молби“) от AsylG предвижда в параграф 1:

„Молбата за убежище е недопустима, когато:

[…]

[…]“.

25

Член 77, параграф 1, първо изречение от AsylG гласи:

„По делата по този закон съдът основава решението си на фактическото и правно положение към момента на провеждането на последното съдебно заседание; ако решението се постановява без провеждане на съдебни заседания, то се основава на положението към момента на постановяването му“.

26

Член 46 от Verwaltungsverfahrensgesetz (Административнопроцесуален кодекс, наричан по-нататък „VwVfG“) предвижда:

„Не може да се иска отмяна на административен акт, който не е недействителен, […] единствено поради допуснати при постановяването му нарушения на разпоредби относно процедурата, формата или местната компетентност, ако е явно, че нарушението не е повлияло на решението по същество“.

27

Съгласно член 86, параграф 1 от Verwaltungsgerichtsordnung (Административнопроцесуален кодекс):

„Съдът проучва фактите служебно; при проучването им той се консултира със заинтересованите лица. Съдът не е обвързан от твърденията и доказателствените искания на заинтересованите лица“.

28

Жалбоподателят по главното производство, който твърди, че е гражданин на Еритрея, влиза в Германия през септември 2011 г. и подава молба да му бъде предоставен там статут на бежанец. Тъй като върховете на пръстите му са били увредени, справките в базата данни Евродак първоначално не са довели до идентифициране.

29

По време на интервю, проведено на 1 декември 2011 г., жалбоподателят по главното производство посочва, че не е бил по-рано в друга държава членка, но въз основа на снетите му през юни 2012 г. пръстови отпечатъци се оказва, че още през 2009 г. същият е подал молба за убежище в Италия. На поканата да приемат обратно съответното лице, на 8 януари 2013 г. компетентните италиански власти отговарят, че то вече е получило статут на бежанец в Италия, така че след като процедурата за предоставяне на убежище е приключила, то може да бъде прието обратно въз основа само на споразумение за обратно приемане, а не на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56). На 26 февруари 2013 г. италианските власти уведомяват Bundespolizeipräsidum (Федерална дирекция на полицията, Германия), че връщането в Италия на жалбоподателя по главното производство е разрешено.

30

С решение от 18 февруари 2013 г. Службата, от една страна, констатира, че поради влизането му в Германия от сигурна трета държава, в случая — Италия, жалбоподателят по главното производство няма право на убежище в Германия, и от друга, разпорежда отвеждането му до границата с Италия.

31

С решение от 15 април 2013 г. Verwaltungsgericht Minden (Административен съд Минден, Германия) отхвърля жалбата срещу това решение.

32

С решение от 19 май 2016 г. Oberverwaltungsgericht Münster (Висш административен съд Мюнстер, Германия), пред който жалбоподателят по главното производство e подал въззивна жалба, отменя мярката за отвеждане до границата с Италия, но отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Според тази юрисдикция правото на убежище в Германия правилно е било отказано на съответното лице, защото то идва от „сигурна трета държава“, в случая — Италия, в която няма опасност да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. За сметка на това, посочената юрисдикция приема, че мярката за отвеждане до границата с Италия е незаконосъобразна, защото не е доказано, че Италианската република все още е готова да приеме обратно жалбоподателя по главното производство, след като на 5 февруари 2015 г. са изтекли разрешението за пребиваване и документът за пътуване, издадени му от италианските власти.

33

Жалбоподателят по главното производство обжалва това решение пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия). Той поддържа по-специално че Службата не е можела да се освободи от задължението да проведе лично интервю с него, преди да приеме решението от 18 февруари 2013 г. Освен това, след като бил признат за бежанец в друга държава членка и липсвало решение за недопустимост съгласно член 25, параграф 2, буква а) от Директива 2005/85, молбата му за международна закрила нямало как да се отхвърли с мотива, че е влязъл в Германия от сигурна трета държава.

34

Според Федерална република Германия понастоящем молбата за убежище на жалбоподателя по главното производство във всички случаи е недопустима по силата на член 29, параграф 1, точка 2 от AsylG, чието съдържание съответства — що се отнася до случая, когато друга държава членка вече е предоставила на кандидата статут на бежанец — на член 25, параграф 2, буква а) от Директива 2005/85 и на член 33, параграф 2, буква а) от Директивата относно процедурите, която я е заместила. Задължението за провеждане на интервю с жалбоподателя по главното производство не било нарушено, защото съгласно член 12, параграф 4 от Директива 2005/85 в хипотезите, визирани в тази разпоредба, липсата на лично интервю не е пречка компетентният орган да се произнесе по молба за убежище.

35

Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) установява, че Службата не е можела да откаже да разгледа подадената до нея молба за убежище по съображение, че жалбоподателят по главното производство идва от сигурна трета държава. Всъщност, тъй като националното право трябва да се тълкува в съответствие с правото на Съюза, сигурна трета държава може да бъде само държава, която не е държава — членка на Съюза. Ето защо той смята, че следва да се изясни дали спорното решение може да се счита за решение за отхвърляне на основание недопустимостта на молбата за убежище по член 29, параграф 1, точка 2 от AsylG.

36

В тази насока Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) счита, че е необходимо да се определят последиците за законосъобразността на такова решение за недопустимост, които има неизпълнението на задължението да се предостави на кандидата за международна закрила възможността по член 12, параграф 1 от Директива 2005/85 за провеждане на лично интервю, когато кандидатът има възможност да изложи в производството по обжалване всички обстоятелства, изключващи приемането на решението за отхвърляне, и по правни съображения тези обстоятелства не могат да доведат до изменение по същество на това решение. Тази юрисдикция отбелязва по-специално че Службата е приела разглежданото в главното производство решение, без предварително да изслуша съответното лице нито относно фактите, съобщени от италианските власти, нито относно планираното отхвърляне на молбата му за убежище.

37

Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) отбелязва, че избраната от Службата процедура е нарушила задължението по член 12 от Директива 2005/85 за провеждане на лично интервю с жалбоподателя по главното производство, тъй като в случая не е приложимо нито едно от визираните в тази разпоредба изключения. Според него същото важи в хипотезата на прилагане на член 14 и на член 34, параграф 1 от Директивата относно процедурите. Ето защо той смята, че следва да се установи дали изключенията, предвидени в член 12, параграфи 2 и 3 от Директива 2005/85 и в член 14, параграф 2 от Директивата относно процедурите, са изчерпателни, или с оглед на процесуалната автономия на държавите членки правото на Съюза допуска те да могат да предвидят и други изключения.

38

В тази насока Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) посочва, че съгласно член 46 от VwVfG непровеждането на интервю е несъществено нарушение, когато е явно, че този пропуск изобщо не е повлиял върху същността на съответното решение. Според него такъв е и настоящият случай, доколкото решението за недопустимост на основание член 29, параграф 1, точка 2 от AsylG е решение, взето при условията на обвързана компетентност, в рамките на което Службата и административните съдилища са длъжни служебно да проучат поставеното за разглеждане дело и да проверят всички условия за прилагане на нормата, включително неписаните. Така той счита, че предвид упражнявания от административните съдилища пълен съдебен контрол и факта, че самите те предоставят на кандидатите правото да бъдат изслушани, непровеждането на лично интервю в административното производство се компенсира с изслушването, проведено в последващото съдебно производство.

39

При тези обстоятелства Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допуска ли член 14, параграф 1, първо изречение от Директива[та относно процедурите], респективно член 12, параграф 1, първо изречение от предхождащата я Директива [2005/85], прилагането на национална разпоредба, съгласно която непровеждането на лично интервю с търсещото убежище лице при отхвърляне от решаващия орган на молбата за предоставяне на убежище като недопустима в изпълнение на правомощието по член 33, параграф 2, буква а) от Директива[та относно процедурите], респективно по член 25, параграф 2, буква а) от предхождащата я Директива [2005/85], не води до отмяна на това решение поради непровеждане на лично интервю, ако в производството по обжалване търсещото убежище лице е имало възможност да изложи всички обстоятелства против решението за недопустимост и освен това при съобразяване на твърденията му не може да бъде постановено различно решение по делото?“.

40

Запитващата юрисдикция иска от Съда да разгледа настоящото дело по реда на бързото производство съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда. В подкрепа на искането си тя по същество посочва, че следва да се изходи от постановката, че понастоящем пред Службата и германските административни съдилища има образувани няколко хиляди производства, в които поне отчасти се поставят същите въпроси като тези в производството по настоящото преюдициално запитване, и които поради това запитване не могат да бъдат приключени с влязъл в сила акт

41

От член 105, параграф 1 от Процедурния правилник следва, че по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързо производство, в отклонение от разпоредбите на този правилник, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове.

42

В настоящия случай, на 13 септември 2017 г. след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда реши да отхвърли искането на запитващата юрисдикция, посочено в точка 40 от настоящото решение. Той се обоснова с това, че съображението на запитващата юрисдикция, изложено от същата юрисдикция и по делата, по които е постановено решение от 19 март 2019 г., Ibrahim и др. (C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17, EU:C:2019:219), не доказва, че определените в член 105, параграф 1 от Процедурния правилник условия са налице по делото в настоящото производство (вж. в този смисъл определения на председателя на Съда от 14 юли 2017 г., Ibrahim и др., C‑297/17, C‑318/17 и C‑319/17, непубликувано, EU:C:2017:561, т. 17—21 и от 19 септември 2017 г., Magamadov, C‑438/17, непубликувано, EU:C:2017:723, т. 15—19).

43

С определение на председателя на Съда от 26 септември 2017 г. настоящото дело е съединено с дела C‑540/17 и C‑541/17, Hamed и Omar, за целите на писмената и устната фаза на производството, както и на съдебното решение. С определение на председателя на Съда от 14 май 2019 г. тези дела са разделени по съображение, че въпросите, дали основание за съединяването, са били оттеглени от запитващата юрисдикция след обявяването на решение от 19 март 2019 г., Ibrahim и др. (C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17, EU:C:2019:219), в очакване на което производството по настоящото дело, както и по дела C‑540/17 и C‑541/17, Hamed и Omar, е било спряно.

44

Като начало следва да се констатира, че от акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно член 77, параграф 1, първо изречение от AsylG запитващата юрисдикция трябва да основе решението си по спора в главното производство на фактическото и правно положение към момента на последното съдебно заседание пред тази юрисдикция или, ако такова не се провежда — към датата на нейното решение. Оттук става ясно, че посочената юрисдикция ще приложи националните разпоредби, които транспонират Директивата относно процедурите, и по-специално разпоредбите, предмет на които са, от една страна, личното интервю с кандидата, и от друга, основанието за недопустимост по член 33, параграф 2, буква а) от нея. Такова непосредствено прилагане, включително на последната разпоредба, към подадените преди 20 юли 2015 г. молби, по които все още не е постановено окончателно решение, е допустимо съгласно член 52, първа алинея от Директивата относно процедурите, когато — както в спора по главното производство — друга държава членка вече е предоставила на кандидата статут на бежанец, а не само субсидиарна закрила (вж. в този смисъл решение от 19 март 2019 г., Ibrahim и др., C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17, EU:C:2019:219, т. 74 и определение от 13 ноември 2019 г., Hamed и Omar, C‑540/17 и C‑541/17, непубликувано, EU:C:2019:964, т. 30).

45

При това положение поставеният въпрос следва да се разбира в смисъл, че с него по същество се пита дали член 14, параграф 1 от Директивата относно процедурите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която неизпълнението на задължението да се предостави на кандидата за международна закрила възможност за провеждане на лично интервю, преди да бъде прието решение за недопустимост на основание на член 33, параграф 2, буква а) от тази директива, не води до отмяна на това решение и връщане на преписката на решаващия орган, когато кандидатът има възможност да изложи в производството по обжалване всички свои доводи против същото решение и макар тези доводи да не могат да променят посоченото решение.

46

За да се отговори на този въпрос, е важно да се отбележи, на първо място, че Директивата относно процедурите недвусмислено прогласява задължението да се предостави на кандидата за международна закрила възможност за провеждане на лично интервю, преди да бъде прието решение по молбата му.

47

Така член 14, параграф 1 от Директивата относно процедурите предвижда, подобно на установеното по-рано в член 12, параграф 1 от Директива 2005/85, че преди да се произнесе решаващият орган, на кандидата се предоставя възможност за провеждане на лично интервю относно неговата молба за международна закрила с лице, което има правомощия по силата на националното право за провеждането на подобно интервю. Това задължение, което е част от прогласените съответно в глава II от тези директиви основни принципи и гаранции, важи както за решенията за допустимост, така и за решенията по същество.

48

Впрочем фактът, че споменатото задължение важи и за решенията относно допустимостта, понастоящем е изрично потвърден в член 34 („Специални правила относно интервю за допустимост“) от Директивата относно процедурите, в параграф 1 от който се посочва, че държавите членки дават възможност на кандидатите да представят своето становище по отношение на прилагането на основанията, посочени в член 33 от тази директива, към техните конкретни обстоятелства, преди решаващият орган да вземе решение относно допустимостта на дадена молба за международна закрила и че за тази цел те провеждат лично интервю относно допустимостта на молбата.

49

Когато решаващият орган възнамерява да приеме за недопустима молба за международна закрила на основанието по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата относно процедурите, личното интервю относно допустимостта на молбата цели да даде на кандидата не само повод да изрази становището си дали реално му е била предоставена международна закрила от друга държава членка, но и най-вече възможност да изложи всички обстоятелства, характеризиращи конкретното му положение, за да не допусне този орган, ако кандидатът бъде прехвърлен в посочената друга държава членка, за това лице да се създаде сериозна опасност да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

50

В тази насока следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда член 33, параграф 2, буква а) от Директивата относно процедурите не допуска дадена държава членка да използва предоставената с тази разпоредба възможност да отхвърли като недопустима молба за международна закрила с мотива, че на кандидата вече е предоставена такава закрила от друга държава членка, когато очакваните условия на живот, които посоченият кандидат би имал като лице, ползващо се от тази закрила в тази друга държава членка, биха представлявали за него сериозна опасност да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 19 март 2019 г., Ibrahim и др., C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17, EU:C:2019:219, т. 101 и определение от 13 ноември 2019 г., Hamed и Omar, C‑540/17 и C‑541/17, непубликувано, EU:C:2019:964, т. 43).

51

В тази насока Съдът вече е уточнил, че особено високата степен на сериозност, изисквана от член 4 от Хартата, би била налице, когато поради безразличието на органите на държава членка лице, което е напълно зависимо от подпомагането с публични средства, независимо от своята воля и личния си избор, би се оказало в положение на крайна материална нищета, без да може да задоволява най-основните си потребности, по-специално от храна, лична хигиена и дом, което би увредило физическото или психическото му здраве или би довело до несъвместимо с човешкото достойнство влошаване на неговото положение (решение от 19 март 2019 г., Ibrahim и др., C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17, EU:C:2019:219, т. 90 и определение от 13 ноември 2019 г., Hamed и Omar, C‑540/17 и C‑541/17, непубликувано, EU:C:2019:964, т. 39).

52

Така, когато властите на държава членка разполагат с данни, които кандидатът е посочил, за да докаже наличието на такава опасност в държавата членка, вече предоставила международна закрила, тези власти са длъжни въз основа на обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни и с оглед на гарантирания от правото на Съюза стандарт за закрила на основните права да преценят дали действително съществуват системни или общи, или засягащи определени групи лица недостатъци (вж. по аналогия решение от 19 март 2019 г., Ibrahim и др., C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17, EU:C:2019:219, т. 88 и определение от 13 ноември 2019 г., Hamed и Omar, C‑540/17 и C‑541/17, непубликувано, EU:C:2019:964, т. 38). Освен това не е напълно изключено кандидат за международна закрила да може да докаже наличието на извънредни обстоятелства, които са тясно свързани с него и които — в случай на прехвърляне в държавата членка, вече предоставила му международна закрила — поради особено уязвимото положение на това лице биха го изложили на опасност от отношение, което е в разрез с член 4 от Хартата (вж. по аналогия решение от 19 март 2019 г., Jawo, C‑163/17, EU:C:2019:218, т. 95).

53

Ето защо преценката дали има подобна опасност трябва да се извърши, след като на кандидата е била дадена възможност да представи всички обстоятелства, по-специално от личен характер, които могат да потвърдят наличието на такава опасност.

54

Следователно предвиденото в член 14, параграф 1 и член 34, параграф 1 от Директивата относно процедурите лично интервю относно допустимостта на молбата е от основно значение, за да се гарантира, че член 33, параграф 2, буква а) от тази директива на практика се прилага в пълно съответствие с член 4 от Хартата. Всъщност това интервю дава възможност на решаващия орган да прецени конкретното положение на кандидата и доколко същият е уязвим, както и да се увери, че кандидатът е бил поканен да представи всички обстоятелства, с които може да се докаже, че прехвърлянето в държавата членка, вече предоставила му международна закрила, би го изложило на опасност от отношение, което е в разрез с член 4 от Хартата.

55

На второ място, важно е да се отбележи, че член 34, параграф 1 от Директивата относно процедурите уточнява, че държавите членки могат да предвидят изключение от правилото, че провеждат лично интервю с кандидата относно допустимостта на молбата му за международна закрила, само в съответствие с член 42 от тази директива, в случай на последваща молба. Видно от акта за преюдициално запитване обаче, спорът по главното производство не попада в тази хипотеза.

56

Поради това, на трето място, е необходимо да се провери дали неизпълнението в първоинстанционното производство пред решаващия орган на задължението по членове 14 и 34 от цитираната директива да се предостави на кандидата за международна закрила възможност за провеждане на лично интервю, трябва непременно да води до отмяна на решението за отхвърляне и до връщане на преписката на този орган.

57

Тъй като Директивата относно процедурите не урежда изрично правните последици от неизпълнението на това задължение, те попадат — както отбелязват всички представили становище страни — в приложното поле на националното право, доколкото приложимите в тази насока национални разпоредби са от същия порядък като разпоредбите, които са в сила за частноправните субекти в сходни положения, регулирани от националното право (принцип на равностойност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (вж. по аналогия решение от 10 септември 2013 г., G. и R., C‑383/13 PPU, EU:C:2013:533, т. 35 и цитираната съдебна практика).

58

По отношение на принципа на равностойност се налага изводът, че Съдът не разполага с никакви данни, които да дават основание за съмнение дали правна уредба като разглежданата в главното производство е съвместима с този принцип.

59

По отношение на принципа на ефективност, и следователно на въпроса дали в разглеждания по главното производство случай прилагането на член 46 от VwVfG би направило практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от Директивата относно процедурите, следва да се отбележи, че фактът, че законодателят на Съюза е решил в рамките на тази директива да предвиди, от една страна, ясно и изрично задължение за държавите членки да предоставят на кандидата за международна закрила възможност за провеждане на лично интервю, преди да бъде взето решение по молбата му, и от друга, изчерпателен списък на изключенията от това задължение, свидетелства за основополагащото значение, което за него има личното интервю за процедурата за убежище.

60

Освен това фактът, че съгласно член 14, параграф 1 и член 34, параграф 1 от Директивата относно процедурите възможността за провеждане на лично интервю трябва да бъде предоставена на кандидата в хода на първоинстанционното производство, преди решаващият орган да се произнесе по молбата му, трябва още във фазата на първоинстанционното производство да обезпечи правилната преценка дали този кандидат има нужда от международна закрила в съответната държава членка, което, както се подчертава в съображения 18 и 22 от тази директива, е в интерес и на тази държава членка, и на кандидата, понеже допринася в частност за целта за бързина.

61

В тази насока следва да се припомни, че Директивата относно процедурите прави разграничение между „решаващия орган“, определен в член 2, буква е) от Директивата като „всеки квазисъдебен или административен орган в държава членка, който е компетентен за разглеждането на молбите за международна закрила и който е компетентен да вземе решение като първа инстанция по такива случаи“, от една страна, и „съда“, който е посочен в член 46 от Директивата и има компетентността за процедурите за обжалване, от друга. Също така от съображения 16 и 22, от член 4 и от общата структура на тази директива следва, че разглеждането на молбата за международна закрила от административен или квазисъдебен орган, който има специфични средства и специализирани служители в тази област, е основен етап от общите процедури, въведени с посочената директива (решение от 25 юли 2018 г., Алхето, C‑585/16, EU:C:2018:584, т. 103 и 116).

62

Съдът обаче вече е имал повод да установи, че залегналото в член 46, параграф 3 от Директивата относно процедурите изискване за цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси в рамките на обжалване може да се отнася и до основанията за недопустимост на молбата за международна закрила, посочени в член 33, параграф 2 от тази директива, когато националното право позволява това. В случаите, когато съдът, пред който е подадена жалбата, възнамерява да разгледа основание за недопустимост, което не е било разгледано от решаващия орган, той трябва да изслуша кандидата, за да му даде възможност да представи лично, на език, който владее, своето становище по отношение на приложимостта на посоченото основание към конкретните обстоятелства, в които се намира (решение от 25 юли 2018 г., Алхето, C‑585/16, EU:C:2018:584, т. 130).

63

Оттук автоматично следва, че по принцип е възможно и съдът, пред който е подадена жалбата, да изслуша кандидата за приложимостта към конкретните обстоятелства, в които той се намира, на някое от основанията за недопустимост по член 33, параграф 2 от Директивата относно процедурите, когато решението за отказ е било мотивирано с това основание, но решаващият орган не е дал предварително възможност на кандидата да бъде изслушан в този аспект по време на лично интервю.

64

В тази насока обаче е важно да се отбележи, че правото, предоставено на кандидата с членове 14 и 34 от Директивата относно процедурите, да изложи по време на лично интервю становището си за приложимостта на такова основание за недопустимост към конкретните обстоятелства, в които той се намира, се съпътства от специфични гаранции, които трябва да гарантират ефективността на това право.

65

Така от член 15, параграфи 2 и 3 от Директивата относно процедурите следва, че личното интервю трябва да се провежда при условия, които гарантират съответстваща поверителност и дават възможност на кандидата да изложи основанията за своята молба. Що се отнася по-специално до последното, член 15, параграф 3, буква а) от тази директива задължава държавите членки да гарантират, че лицето, което провежда интервюто, е компетентно да отчете личните и общите обстоятелства във връзка с молбата, включително културния произход, пола, сексуалната ориентация, половата идентичност или уязвимостта на кандидата. Член 15, параграф 3, буква б) от споменатата директива пък изисква държавите членки, когато е възможно, да уредят интервюто на кандидата да бъде проведено от лице от същия пол, ако кандидатът е поискал това, освен ако молбата е на основания, които не са свързани със затруднения от страна на кандидата да представи изчерпателно основанията за молбата си. В допълнение, член 15, параграф 3, буква в) от същата директива задължава държавите членки да изберат преводач, който е в състояние да гарантира подходящо общуване между кандидата и лицето, което провежда интервюто; така трябва да се реализира на практика правото на кандидата по член 12, параграф 1, буква б) от Директивата относно процедурите да му бъдат осигурени, когато е необходимо, услугите на преводач за представяне на неговия случай. Колкото до член 15, параграф 3, буква д) от последната директива той изисква държавите членки да гарантират, че интервютата с непълнолетни се провеждат по начин, подходящ за деца.

66

Както по същество изтъква генералният адвокат в точки 106, 109 и 115 от заключението си, обстоятелството, че законодателят на Съюза не просто е прогласил в членове 14 и 34 от Директивата относно процедурите задължението да се даде на кандидата възможност за провеждане на лично интервю, а е решил наред с това да въведе за държавите членки конкретни и подробни правила как трябва да се провежда въпросното интервю, разкрива основополагащото значение, което той отдава не само на самото провеждане на такова интервю, но и на условията, при които то трябва да се извършва и зачитането на които е предпоставка за действителността на решението, с което се установява, че дадена молба за убежище е недопустима.

67

Освен това от съображения 29 и 32 от тази директива следва, че целта на тези условия по-специално е да се гарантира, че всеки кандидат се ползва, в зависимост от неговия пол и особено положение, от подходящи процедурни гаранции. Ето защо въпросът кои от посочените условия са приложими за кандидата следва да се преценява с оглед на конкретното положение на това лице във всеки отделен случай.

68

При това положение би било несъвместимо с полезния ефект на Директивата относно процедурите, и по-специално с членове 14, 15 и 34 от нея, съдът, пред който е подадена жалбата, да може да потвърди решение, прието от решаващия орган в нарушение на задължението да се даде на кандидата възможност за провеждане на лично интервю относно молбата му за международна закрила, без сам да изслуша кандидата при спазване на приложимите в конкретния случай основни условия и гаранции.

69

Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 103 от заключението си, всъщност, ако не се проведе такова изслушване, правото на кандидата на лично интервю при условия, които гарантират съответстваща поверителност и му дават възможност да изложи основанията за своята молба, включително обстоятелствата в подкрепа на допустимостта ѝ, не би било гарантирано на нито един етап от процедурата за предоставяне на убежище — нещо, което би обезсилило гаранция, приета от законодателя на Съюза за основополагаща в рамките на тази процедура.

70

Действително, съгласно практиката на Съда, за да доведе дадено нарушение на правото на защита до отмяна на решението, прието в резултат от съответната административна процедура, по принцип е необходимо при липсата на това нарушение да е могло резултатът от тази процедура да бъде друг (вж. решение от 10 септември 2013 г., G. и R., C‑383/13 PPU, EU:C:2013:533, т. 38 и цитираната съдебна практика). Тази съдебна практика обаче не може да бъде пренесена към случаите на нарушаване на членове 14, 15 и 34 от Директивата относно процедурите. От една страна, всъщност тези членове предвиждат императивно задължение за държавите членки да предоставят на кандидата възможност за провеждане на лично интервю, както и конкретни и подробни правила как то трябва да се провежда. От друга страна, с тези правила трябва да се гарантира, че кандидатът е бил поканен да представи, в сътрудничество с отговорния за интервюто орган, всички обстоятелства, относими за преценката на допустимостта, и евентуално на обосноваността на молбата му за международна закрила, което придава на това интервю — видно от отбелязаното в предходната точка — основополагащо значение в процедурата за разглеждане на посочената молба (вж. по аналогия решение от 14 май 2020 г., NKT Verwaltung и NKT/Комисия, C‑607/18 P, непубликувано, EU:C:2020:385, т. 57 и цитираната съдебна практика).

71

С оглед на съмненията на запитващата юрисдикция в тази насока следва да се добави, че липсата на изслушване не може да бъде запълнена нито с възможността кандидатът писмено да изложи в жалбата си обстоятелствата, които поставят под въпрос действителността на приетото по молбата му за закрила решение за недопустимост, нито със задължението, възложено от националното право на решаващия орган и на съда, пред който е подадена жалбата, служебно да разгледа всички релевантни факти. Освен това фактът, че разпоредба, която транспонира в националното право предвидените в член 33, параграф 2 от Директивата относно процедурите основания за недопустимост, оставя свобода на преценка на решаващия орган дали е целесъобразно да приложи към конкретния случай едно или друго основание, наистина би могъл да налага преписката да се върне на този орган, но липсата в германското право на такава свобода на преценка сама по себе си няма как да оправдае на кандидата да бъде отказано да упражни уреденото от тази директива право на изслушване. Видно от точки 56—66 от настоящото решение, всъщност, ако пред първоинстанционния решаващ орган не бъде проведено лично интервю, ефективността на правото на изслушване на по-късния стадий на производството може да бъде гарантирана само ако такова интервю бъде проведено пред съда, пред който се обжалва приетото от този орган решение за недопустимост, при спазване на всички предвидени от Директивата относно процедурите условия.

72

В настоящия случай от отговора на запитващата юрисдикция на искане за разяснения, направено от Съда, се вижда, че при неизпълнение на задължението да се даде възможност на кандидата за провеждане на лично интервю в първоинстанционното производство пред решаващия орган, германското право невинаги гарантира правото на кандидата на лично изслушване в рамките на производството по обжалване. Освен това, пак според този отговор наистина чрез конформно на правото на Съюза тълкуване и прилагане на националните разпоредби е възможно такова изслушване да бъде осигурено на всеки кандидат, но поради националните съдопроизводствени правила при изслушването пред съда, пред който е подадена жалбата, не биха могли да се гарантират всички условия, които член 15 от Директивата относно процедурите предвижда за личното интервю.

73

В крайна сметка запитващата юрисдикция следва да провери дали в главното производство на г‑н Addis е била или все още може да бъде дадена възможност да бъде изслушан, при пълно зачитане на приложимите в главното производство основни условия и гаранции, за да е в състояние той да изложи лично на език, който владее, становището си за прилагането към личното му положение на основанието, посочено в член 33, параграф 2, буква а) от тази директива. Ако тази юрисдикция приеме, че посочената възможност не може да бъде гарантирана на съответното лице в производството по обжалване, тя ще трябва да отмени решението за отказ и да върне преписката на решаващия орган.

74

От изложените дотук съображения следва, че членове 14 и 34 от Директивата относно процедурите трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която неизпълнението на задължението да се предостави на кандидата за международна закрила възможност за провеждане на лично интервю, преди да бъде прието решение за недопустимост на основание на член 33, параграф 2, буква а) от тази директива, не води до отмяна на това решение и връщане на преписката на решаващия орган, освен ако тази правна уредба позволява на кандидата лично да изложи в производството по обжалване на такова решение всички свои доводи срещу посоченото решение в рамките на изслушване, при което се спазват приложимите основни условия и гаранции, прогласени в член 15 от споменатата директива, и макар тези доводи да не могат да променят същото решение.

75

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Членове 14 и 34 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която неизпълнението на задължението да се предостави на кандидата за международна закрила възможност за провеждане на лично интервю, преди да бъде прието решение за недопустимост на основание на член 33, параграф 2, буква а) от тази директива, не води до отмяна на това решение и връщане на преписката на решаващия орган, освен ако тази правна уредба позволява на кандидата лично да изложи в производството по обжалване на такова решение всички свои доводи срещу посоченото решение в рамките на изслушване, при което се спазват приложимите основни условия и гаранции, прогласени в член 15 от споменатата директива, и макар тези доводи да не могат да променят същото решение.