–

за латвийското правителство, от V. Soņeca и V. Kalniņa, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, първоначално от E. Kalniņš, A. Caeiros, L. Ozola и M. Salyková, впоследствие от E. Kalniņš, L. Ozola и M. Salyková, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на тарифна позиция 7407 от Комбинираната номенклатура (наричана по-нататък „КН“), съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменено с Регламент (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 г. (ОВ L 282, 2011 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Valsts ieņēmumu dienests (данъчна администрация, Латвия, наричана по-нататък „VID“) и SIA „Hydro Energo“ по повод на тарифното класиране на горещовалцувани слитъци от мед или от медна сплав.

3

Съветът за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация (СМО), е учреден с Конвенцията за създаване на съвет за митническо сътрудничество, сключена на 15 декември 1950 г. в Брюксел. Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък „ХС“) е изработена от СМО и е създадена с Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък „Конвенцията по ХС“), сключена на 14 юни 1983 г. в Брюксел и одобрена заедно с протокола за изменението ѝ от 24 юни 1986 г. от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 г. (ОВ L 198, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 3, стр. 199).

4

Съгласно член 3, параграф 1 от Конвенцията относно ХС всяка договаряща страна се задължава по-конкретно да приведе своите тарифни и статистически номенклатури в съответствие с ХС, да използва всички нейни позиции и подпозиции без допълнения или изменения, заедно със съответните им цифрови кодове, и да следва последователността на номериране по тази система. Същата разпоредба предвижда задължение за всяка договаряща страна да прилага общите правила за тълкуване на ХС и всички забележки към разделите, главите и подпозициите, и да не изменя обхвата на последните.

5

Съгласно условията, определени в член 8 от Конвенцията относно ХС, СМО одобрява обяснителните бележки и становищата за класиране, приети от Комитета по ХС.

6

Обяснителната бележка към ХС относно глава 74 от тази система, озаглавена „Мед и изделия от мед“, предвижда:

„1. В тази глава се разбира под:

[…]

[…]

Настоящата глава включва:

[…]“.

7

Обяснителната бележка към ХС относно позиция 7403 предвижда по-специално:

„Към настоящата позиция принадлежат и блоковете, пръчките, прътите, слитъците и т.н., излети, формовани или синтеровани, при условие че след получаването им те не са претърпели по-напреднала обработка от грубо зачистване или декапиране чрез отстраняване на повърхностния слой (съставен от предимно от меден оксид) или чрез изрязване, издълбаване, заостряне и т.н., за да се отстранят недостатъците, възникнали при втвърдяване или отливане, или тези, на които някоя от страните е обработена за целите на контрол (на качеството).

Синтерованите продукти се получават от прах от мед или медни сплави, прах от мед, смесена с прах от други метали чрез пресоване (компресия) и синтероване (загряване при подходяща температура под температурата на топене на метали). Синтерованите продукти са шуплести, с ниско механично качество и обикновено се валцуват, изтеглят, изковават и т.н., за да се постигне подходяща плътност. Тези валцувани продукти и т.н. са изключени (например № 74.07, № 74.09).

Тази позиция обхваща също прътите и заготовките, чиито краища са заострени или по друг начин обработени с единствената цел да се улесни тяхното въвеждане в машините, предназначени да ги преработват например във валцдрат (заготовка за валцуване на тел) или на тръби.

При спазване на горните разпоредби относно обработването, което могат да претърпят след получаване, прътите от вида се състоят по-специално:

Както jets, така и прътите, получени чрез непрекъснато леене, често са предназначени за същата употреба като валцувани или изтеглените пръти“.

8

Съгласно обяснителната бележка към ХС за позиция 7407:

„[…]

Прътите са дефинирани в бележка 1, буква г) от настоящата глава, а профилите — в бележка 1, буква д).

Тези продукти обикновено се получават чрез валцуване, екструдиране и изтегляне, но понякога и чрез изковаване (с преса или с чук). Те могат да бъдат завършени чрез студена обработка (евентуално след закаляване), чрез студено изтегляне, пресоване или други методи, които осигуряват по-добър краен резултат. Те могат също да са претърпели обработка(като например пробиване, усукване, ондулация), стига тази обработка да не им придава характера на артикули или изделия, включени другаде. В настоящата позиция се включват и профилите от затворен тип (кухи профили). В настоящата позиция се включват също оребрените тръби, получени чрез екструдиране. Все пак тръбите, върху които са добавени ребра, например чрез заваряване, са изключени (общо № 74.19).

Прътите и пръчките, получени чрез отливане (включително продуктите, известни като jets и прътите, получени чрез непрекъснато леене) или чрез синтероване, спадат към № 74.03, при условие че след получаването им те не са претърпели по-напреднала обработка от грубо зачистване или декапиране. Тези, които са претърпели по-напреднала обработка, остават класирани в настоящата позиция, при условие че тази обработка не им придава характера на артикули или изделия, включени другаде.

Прътите и заготовките обаче, чиито краища са заострени или по друг начин обработени с единствената цел да се улесни тяхното въвеждане в машините, предназначени да ги преработват например във валцдрат (заготовка за валцуване на тел) или на тръби, спадат към № 74.03“.

9

Митническото класиране на внасяните в Европейския съюз стоки се урежда от КН, която се основава на ХС.

10

По силата на член 12, параграф 1 от Регламент № 2658/87 Европейската комисия приема ежегодно регламент, възпроизвеждащ цялостната версия на КН заедно с митническите ставки, така както се получават вследствие на мерките, приети от Съвета на Европейския съюз или Комисията. Този регламент се прилага от 1 януари на следващата година.

11

Както е видно от преписката, с която разполага Съдът, приложимият към фактите по главното производство текст на КН е този за 2012 г., в редакцията, изменена с Регламент № 1006/2011.

12

В част първа от КН, която обхваща всички уводни разпоредби, се съдържа раздел I, посветен на общите правила, дял A от който е озаглавен „Общи правила за тълкуване на [КН]“ и предвижда:

„Класирането на стоките в [КН] се подчинява на следните принципи:

[…]

13

В част втора от КН, озаглавена „Таблица със ставките на митата“, се съдържа раздел XV, озаглавен „Неблагородни метали и изделия от тези метали“.

14

Този раздел съдържа глава 74, озаглавена „Мед и изделия от мед“, забележка 1 към която предвижда:

В тази глава се разбира под:

[…]

[…]

15

Глава 74 от КН съдържа позиция 7403, която е структурирана по следния начин:

16

В посочената глава се съдържа и позиция 7407, която е структурирана, както следва:

17

През април 2012 г. Hydro Energo подава декларация за допускане до свободно обращение на горещовалцувани месингови листове, за които заявява, че са включени в подпозиция 74032100 от КН, която се отнася до медните сплави на основата на мед и цинк (месинг) и че освободени от мита.

18

След митническа проверка VID приема, че декларираният от Hydro Energo продукт трябва да бъде класиран не в подпозиция 74032100, тъй като позиция 7403 изключва валцуваните продукти, а в подпозиция 74072110 от КН, която се отнася до прътите от медни сплави на основата на мед и цинк (месинг) и за които се прилага митническа ставка в размер на 4,8 %. Въз основа на тази констатация с решение от 10 септември 2014 г. VID изисква от Hydro Energo да заплати мито за този продукт и лихви за забава.

19

Сезиран от Hydro Energo с жалба срещу това решение, Administratīvā apgabaltiesa (Регионален административен съд, Латвия) го отменя с решение от 13 април 2017 г.

20

Тази юрисдикция приема най-напред, че разглежданият в главното производство продукт не може да бъде класиран в някоя от подпозициите на позиция 7407. Всъщност, като се имат предвид неравните шупли, дупки и цепнатини, които могат да се наблюдават по разреза му, той не бил завършен продукт и нямал плътно и постоянно напречно сечение по цялата му дължина, така че не можело да се разглежда като прът по смисъла на глава 74 от КН.

21

По-нататък посочената юрисдикция подчертава, че металът, от който се състои разглежданият в главното производство продукт, предвид съответното му съдържание на мед и цинк, съответства на определението за рафинирана мед, а не на определението за медна сплав (месинг).

22

VID подава касационна жалба срещу това решение пред Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия).

23

Най-напред VID отбелязва, че въпросът дали разглежданият в главното производство продукт е рафинирана мед или медна сплав не е решаващ за класирането му в КН, тъй като предварително следва да се прецени дали този продукт съответства на описанието на позиция 7403 или на описанието на позиция 7407. За тази цел могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво.

24

VID обаче поддържа, че самият факт, че разглежданият в главното производство продукт е бил горещовалцуван, изключва възможността той да бъде класиран в някоя от подпозициите на позиция 7403 от КН.

25

Освен това според VID, противно на постановеното от Administratīvā apgabaltiesa (Регионален административен съд), обстоятелството, че в определението на думата „пръти“ забележка 1, буква г) към глава 74 от КН препраща към изискването за „плътно и постоянно напречно сечение по цялата […] дължина“, не означава, че съответният продукт трябва винаги да има идеална форма, без несъвършенства. Впрочем това определение не посочвало приемливите варианти, позволяващи да се счита, че напречното сечение на даден продукт е с правоъгълна форма.

26

Накрая, както jets, така и прътите, получени чрез непрекъснато леене, често били предназначени да се използват по същия начин, като валцуваните, изтеглени или изковани пръти. Следователно последващата цел на продукта не била от решаващо значение.

27

От своя страна Hydro Energo поддържа, че разглежданият в главното производство продукт не попада в обхвата на понятието „пръти“ по смисъла на КН, тъй като поради големите шупли, дупки и цепнатини в него, които са видими по разреза му, не може да се счита, че той има плътно и постоянно напречно сечение по цялата си дължина. При това единствената цел на валцуването в правоъгълна форма била да се улесни превозът и не било възможно продуктът да се използва по друг начин освен за преработване. Според Hydro Energo обаче, което се позовава в това отношение на забележка 1, буква г), втора алинея към глава 74 от КН, класирането на продукт в позиция 7403 или 7407 от КН зависи не само от формата и от предходната обработка, но и от степента на обработката му и възможната му употреба. Ето защо Hydro Energo счита, че разглежданият в главното производство продукт следва да бъде класиран в подпозиция 74032100 от КН.

28

Според запитващата юрисдикция, макар химическият състав на разглеждания в главното производство продукт да е фактическо обстоятелство, което националната юрисдикция следва да установи, решаващият въпрос в случая е дали този продукт може да се счита за прът по смисъла на глава 74 от КН.

29

Макар да е вярно, както отбелязва VID, че някои характеристики на разглеждания в главното производство продукт съответстват на характеристиките на пръти, което би позволило той да бъде класиран в позиция 7407 от КН, съществували основателни съмнения дали този продукт има плътно и постоянно напречно сечение по цялата си дължина, както изисква забележка 1, буква г) към глава 74 от КН.

30

Макар съгласно обяснителните бележки към ХС фактът, че разглежданият в главното производство продукт е валцуван, да може да бъде допълнително основание той да бъде класиран в позиция 7407 от КН, посочените обяснителни бележки не били достатъчни, за да разсеят съмненията по въпроса дали този продукт има плътно и постоянно напречно сечение по цялата си дължина.

31

При тези обстоятелства Augstākā tiesa (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли [КН] да се тълкува в смисъл, че позиция 7407 (пръти и профили от мед) включва слитъци от мед или от медна сплав с правоъгълна форма, чиято дебелина превишава една десета от широчината им и които са горещовалцувани, но имат напречно сечение с неравни шупли, дупки и цепнатини?“.

32

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали позиция 7407 от КН трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща слитъци от мед или от медна сплав с правоъгълна форма, чиято дебелина превишава една десета от широчината им и които са горещовалцувани, но имат напречно сечение с неравни шупли, дупки и цепнатини.

33

Най-напред трябва да се припомни, че когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване в областта на тарифното класиране, неговата задача е по-скоро да изясни на националните съдилища критериите, чието прилагане ще им даде възможност да класират правилно въпросните продукти в КН, отколкото самият той да направи това класиране, още повече когато не разполага непременно с цялата необходима за това информация. Тъй като е видно, че във всички случаи националните съдилища могат по-добре да сторят това, те следва да извършат тарифното класиране на разглежданите стоки, като вземат предвид дадените от Съда насоки в отговор на поставения от тях въпрос (вж. в този смисъл решения от 15 май 2019 г., Korado, C‑306/18, EU:C:2019:414, т. 33 и 34, от 16 май 2019 г., Estron, C‑138/18, EU:C:2019:419, т. 67—69 и определение от 27 февруари 2020 г., Gardinia Home Decor, C‑670/19, EU:C:2020:117, т. 35).

34

При това следва да се припомни, че общите правила за тълкуването на КН предвиждат, от една страна, че класирането на стоките се определя съгласно термините на позициите и на забележките към разделите и към главите, и от друга, че текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност. Освен това съгласно постоянната съдебна практика в интерес на правната сигурност и за улесняване на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоки трябва като цяло да се търси в техните обективни характеристики и качества, както са определени в текста на позицията от КН и на бележките към съответния раздел или глава (вж. в този смисъл решения от 3 март 2016 г., Customs Support Holland, C‑144/15, EU:C:2016:133, т. 26 и 27, от 16 май 2019 г., Estron, C‑138/18, EU:C:2019:419, т. 50 и 51 и от 5 септември 2019 г., TDK-Lambda Germany, C‑559/18, EU:C:2019:667, т. 26).

35

От практиката на Съда следва също че макар класирането да не може да се извършва единствено въз основа на обективните характеристики и свойства на съответния продукт, предназначението на този продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е неразривно свързано с него, като трябва да се уточни, че е достатъчно да се вземе предвид същественото предназначение на посочения продукт и че тази връзка трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на същия продукт (определение от 27 февруари 2020 г., Gardinia Home Decor, C‑670/19, EU:C:2020:117, т. 37 и цитираната съдебна практика).

36

Освен това Съдът многократно се е произнасял, че макар и да не са задължителни, обяснителните бележки към КН и ХС са важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество могат съществено да допринесат за нейното тълкуване (вж. в този смисъл решения от 19 октомври 2017 г., Lutz, C‑556/16, EU:C:2017:777, т. 40, от 15 ноември 2018 г., Baby Dan, C‑592/17, EU:C:2018:913, т. 55 и от 15 май 2019 г., Korado, C‑306/18, EU:C:2019:414, т. 35). В това отношение следва да се уточни, че КН възпроизвежда позициите и подпозициите от шест цифри на ХС, като само седмата и осмата цифра формират присъщи за нея подразделения (вж. в този смисъл решения от 13 март 2019 г., B. S. (Малц в състава на бирата), C‑195/18, EU:C:2019:197, т. 10 и от 16 май 2019 г., Estron, C‑138/18, EU:C:2019:419, т. 44).

37

В настоящия случай запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали разглежданите в главното производство слитъци представляват пръти по смисъла на глава 74 от КН, така че да могат да бъдат класирани в позиция 7407 от КН, озаглавена „Пръти и профили от мед“.

38

В това отношение следва да се констатира, че забележка 1, буква г) към глава 74 от КН предвижда, че прътите по смисъла на посочената глава са по-специално валцувани продукти, чието плътно и постоянно по цялата им дължина напречно сечение е с формата на кръг, овал, квадрат, правоъгълник, равностранен триъгълник или изпъкнал правилен многоъгълник.

39

Както обаче изтъква Комисията в писменото си становище, изискването за „постоянно“ напречно сечение се отнася до формата и размерите на напречното сечение на съответната стока, така че слитъци с правоъгълна форма, чиито размери на напречното сечение са идентични във всички точки по цялата им дължина, отговарят на това изискване.

40

Що се отнася до изискването за „плътно“ напречно сечение, то трябва да се разбира в смисъл, че изключва само кухите продукти. Всъщност от забележка 1, буква з) към глава 74 от КН следва, че кухият продукт с постоянно напречно подразделение по цялата му дължина е тръба по смисъла на посочената глава.

41

Така в случая, макар, както отбелязва запитващата юрисдикция, разглежданите в главното производство слитъци да имат неравни шупли, дупки и цепнатини, подобни вътрешни несъвършенства не правят тези слитъци кухи продукти, така че не може да се изключи възможността тези слитъци, които са били горещовалцувани, да представляват пръти по смисъла на глава 74 от КН и следователно да спадат към позиция 7407 от КН, отнасяща се до „пръти и профили от мед“.

42

Следва също да се отбележи, че що се отнася до определението на понятието „пръти“ по смисъла на глава 74 от КН, забележка 1, буква г) към тази глава предвижда, че дебелината на продуктите с правоъгълно напречно сечение трябва да превишава 1/10 от широчината, какъвто е случаят с разглежданите в главното производство слитъци.

43

Освен това от обяснителната бележка към ХС относно позиция 7403 е видно, че валцуваните продукти са изключени от посочената позиция и спадат например към позиции 7407 или 7409 от ХС, което, както посочва самата запитваща юрисдикция, представлява допълнително основание за евентуално класиране на слитъци като разглежданите в главното производство в позиция 7407 от КН.

44

Освен това тълкуването, че слитъци като разглежданите в главното производство могат да спадат към позиция 7407 от КН, се потвърждава от обяснителната бележка към ХС относно позиция 7407.

45

Всъщност, от една страна, макар в тази обяснителна бележка да се посочва, че прътите са дефинирани в забележка 1, буква г) към глава 74 от ХС, безспорно е, че текстът на последната забележка е идентичен с този на забележка 1, буква г) към глава 74 от КН.

46

От друга страна, в обяснителната бележка към позиция 7407 от ХС се уточнява, че тези продукти обикновено се получават чрез валцуване, наред с други техники. От нея следва също, че прътите, получени чрез леене или синтероване, спадат към позиция 7403 от ХС, при условие че след получаването им не са претърпели по-напреднала обработка от грубо зачистване или декапиране, като тези, които са претърпели по-напреднала обработка, по принцип остават класирани в позиция 7407 от ХС. В случая обаче разглежданите в главното производство слитъци са били горещовалцовани.

47

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че позиция 7407 от КН трябва да се тълкува в смисъл, че слитъци от мед или от медна сплав с правоъгълна форма, чиято дебелина превишава една десета от широчината им и които са горещовалцувани, но имат напречно сечение с неравни шупли, дупки и цепнатини, могат да спадат към тази позиция.

48

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Позиция 7407 от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменено с Регламент (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че слитъци от мед или от медна сплав с правоъгълна форма, чиято дебелина превишава една десета от широчината им и които са горещовалцувани, но имат напречно сечение с неравни шупли, дупки и цепнатини, могат да спадат към тази позиция.